27.09.2021

КОЛКО РАБОТЕЩИ ЗАМЕСТВАТ НОВИТЕ ПЕНСИОНЕРИ

Едва 67 млади хора заместват 100 души, които излизат в пенсия. Това показва Отчет за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България, качен за обществено обсъждане. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Населението на България продължава да намалява и застарява, като остават ниски нивата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в отчета. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението.

В края на 2020 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на сто от цялото население. В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 44 години в края на 2020 година. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света, пише още в документа.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25,3%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Най-висок е делът дял на хората над 65 навършени години в областите Видин и Габрово където всеки трети е в тази категория. Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,7%, и Варна – 19,4%.

Като положителни тенденции през 2020 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво, близко до средното за страните членки на Европейския съюз,  намаляването на броя на разводите, увеличаване на механичния прираст на населението, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, посочва се в документа.