14.07.2021

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ДЪЛЖИ РАБОТОДАТЕЛЯТ ПРИ КОМАНДИРОВКА?

При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени в Наредбата за командировките в страната и в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. На основание посочените нормативни актове работодателят издава заповед за командировка в страната или в чужбина. В заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият работник или служител има право.

Обезщетение при преместване – чл. 216 КТ

Работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при „преместване” в следните случаи:

а) промяна на мястото на работа от едно населено място в друго;

За да възникне задължение за работодателя да заплати на работника или служителя разходите по преместването (пътните разноски за него и за членовете на семейството му, разноските по пренасянето на покъщнината му, възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни) е необходимо да се постигне споразумение. Следователно, дължимостта на това обезщетение е поставена под условие – само ако е постигнато споразумение между страните по трудовото правоотношение.

б) прекратяване на трудовото правоотношение не по вина на работника или служителя или не по негово заявление с предизвестие, когато мястото на работата по прекратеното правоотношение е различно от мястото, където работникът или служителят живее постоянно;

За завръщането на работника или служителя в постоянното му местоживеене работодателят може да заплати пътните разноски за него и за членовете на семейството му и разноските по пренасянето на покъщнината, когато е постигнато споразумение между страните.

в) когато по ред, предвиден в закон, работникът или служителят се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба.

Работникът или служителят има право на обезщетение в размер на разходите по преместването. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя.

В тази хипотеза не е необходимо постигането на споразумение между страните. Обезщетението е субективно право на работника или служителя и се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.

Обезщетенията по чл. 216 КТ не подлежат на данъчно облагане.