15.10.2021

МС ПРИЕ НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ НА БЪЛГАРИЯ

Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява Националния план за възстановяване и устойчивост на България, съгласно Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС и възложи на заместник министър-председателя Атанас Пеканов да го представи на Европейската комисия в съответствие изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241. Това съобщи пресцентърът на правителството.

Одобреният с Решение номер 411 на Министерския съвет от 5 май 2021 година проект на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България бе надграден, допълнен и качен на страницата https://www.nextgeneration.bg/ на 20 юли 2021 г., като по този начин стана достъпен за широката общественост. При неговата преработка бяха проведени повече от 70 срещи с представители на институциите на службите на Европейската комисия, посланици, представители на международни институции в страната, представители на гражданското общество, Националния съвет за тристранно сътрудничество, работодатели и синдикати, както и на Икономическия и социален съвет, припомнят от МС.

Изпратен бе като проект на ЕК на 21 юли 2021 г., в резултат на което, в периода септември - октомври 2021 г. бе проведен нов кръг от преговори по политически и технически теми и въпроси. В резултат на направените консултации бе постигната висока степен на съгласуваност на документа с ЕК.

За да бъде изпълнена основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост, а именно, да способства икономическото и социално възстановяване и да гарантира устойчивост след кризата, породена от COVID-19 пандемията, предложеният вариант на Плана предвижда 59 инвестиции и 46 реформи, както и редица промени в над половината от заложените преди това проекти.

Ключови промени спрямо предишните версии на проекта на План включват: Значително засилване на фокуса върху декарбонизация; Засилена подкрепа за бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа; Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа); 13 нови инвестиционни проекта; Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата и енергетиката.

Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Зеленият преход заема водещо място в Плана, като концентрира 45.8 на сто от общите предвидени разходи. Дигитализацията също присъства над изискуемите по Регламент 20 на сто, като формира 22.5 на сто от общите предвидени разходи.