22.10.2021
ПОВЕЧЕ ПЛАТЕН ОТПУСК СЛЕД КОЛЕКТИВЕН ДОГОВОР
Пандемията COVID-19 доведе до важни промени в регулирането на работното време в ЕС с появата на по-голяма гъвкавост в схемите за краткосрочно работно време; адаптирането на режимите на работно време към работа на разстояние; и временни дерогации от регламентите за работното време най-вече за осигуряване на непрекъснатото функциониране на основни услуги. Това са констатациите в новия доклад на Eurofound.
Въпреки икономическите ограничения, които значително намаляват работното време в редица сектори, общите тенденции не отразяват напълно това поради поляризацията на работното време в различните сектори; като някои работници остават с малко работа поради ограничения, а други са изправени пред изгаряне поради дълъг работен ден и трудни изисквания.
Докладът показва, че през 2020 г. средната колективно договорена работна седмица в ЕС е била 37,8 часа - най-дълга в Малта, Гърция и Хърватия (40 часа) и най -кратка във Франция и Германия (35,6 часа). На секторно ниво колективно договорената нормална работна седмица е била най-кратка в публичната администрация (38 часа) и най-дълга в транспорта (39,2 часа).
Въпреки фундаменталните промени, които COVID-19 донесе на пазара на труда, и свързания с тях натиск върху отделните сектори, данните за общите обичайни седмични работни часове на служители на пълен работен ден продължават да намаляват с почти последователни темпове в повечето държави-членки, вариращи от намаляване с 0,1 часа в Словения до 0,3 часа в Австрия, Ирландия, Португалия и Испания.
В Дания, Естония, Франция, Латвия, Литва и Холандия обичайните седмични часове през 2020 г. остават същите като през 2019 г. Данните показват също, че разликата между държавите-членки, които са се присъединили преди 2004 г. (ЕС-14) и тези, които се присъединиха след 2004 г. (ЕС-13), остава стабилна с около 1 час по-малко от 2011 г. насам.
Колективните договори обаче водят до промени в годишното работно време между държавите-членки. Трудещите се на пълен работен ден в ЕС-27, но сключили колективен трудов договор, е трябвало да работят средно 1703 часа през 2020 г., като часовете са по-малко (1665 часа) в ЕС-14 и повече в ЕС-13 (1809 часа).
Унгария и Полша, където колективното договаряне няма релевантна роля за регулиране на работното време, имат най-дългото годишно работно време, което се равнява на близо седем седмици повече от техните колеги в Германия, които имат най-кратките колективно договорени годишни работни часове.
Колективното договаряне води до по-дълъг платен годишен отпуск за служителите, показва още докладът. В България колективните договори може да предвиждат по-дълъг годишен отпуск от минималните 20 дни, определени от закона. Според Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) през 2019 г. колективните трудови договори са осигурили на работниците 24 дни платен годишен отпуск средно аритметично.
В Кипър в най-много сектори и компании колективните споразумения предвиждат допълнителен платен отпуск пропорционално на годините на работа. В Румъния колективните договори обикновено предвиждат по-дълъг годишен платен отпуск от 20-те законоустановени дни.
В зависимост от трудовия стаж на служителя, отпускът може да бъде до 30 дни. В Гърция дължината на годишния платен отпуск също зависи от трудовия стаж. В Чехия, Финландия, Италия и Словакия наличните данните показват, че средно колективни трудови договори осигуряват около 5 допълнителни дни отпуск годишно над 20-те дни, определени от закона.
В Холандия работници, които също са обхванати от колективни трудови договори, имат по-дълъг платен годишен отпуск от 20-те дни, предвидени от законодателството. В Швеция договореният годишен платен отпуск за работниците е бил средно 27,4 дни през 2019 г.
Дания и Германия, със средно 30 дни, имат най-дългите колективно договорени надбавки за платен отпуск - доста над размера на законоустановения минимален отпуск.
