25.10.2021
ТЕХНИКИ ЗА УСПЕХ: СЕДЕМ СТРАТЕГИИ, КОИТО ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ ДА ЖИВЕЕТЕ С НЕЯСНОТАТА
Какво трябва да правим, когато чувстваме, че нищо не е под контрол?
Да се живее с толкова много несигурност е трудно. Хората жадуват информация за бъдещето по същия начин, по който жадуват първични неща, като храна, секс и т.н.
Нашите мозъци считат неяснотата за заплаха и се опитват да ни защитят, като намаляват способността ни да се концентрираме върху каквото и да било друго, освен върху създаването на сигурност.
Понякога, а може би винаги, обаче е по-ефективно за нас да не опитваме да създаваме сигурност. Макар еволюцията да е подготвила нашите мозъци, така че да се съпротивляват на несигурността, ние не можем никога да знаем наистина какво ще ни донесе бъдещето.
И по време на невероятни ситуации, като пандемията, която повлия сериозно на ежедневния ни начин на живот и унищожи най-добре изготвените ни планове, ние трябва да се научи да живеем с неяснотата, пише в Greater Good Кристин Картър, автор и социолог.
“Несигурността е единственото сигурно нещо,” казва математикът Джон Алън Паулос. “Да знаем как да живеем с несигурността е единствената ни сигурност.”
И така, как да се справяме по възможно най-добрия начин, когато усещаме, че всичко е извън контрол?
Ето седем стратегии за това:
Няма съмнение, в момента преминаваме през труден период.
Ако обаче се съпротивляваме на настоящата реалност, това няма да ни помогне да се възстановим, да се учим, да израстваме и да се чувстваме по-добре. Иронията е, че съпротивлението удължава болката и трудностите ни, като засилва емоциите, които изпитваме.
Има алтернатива.
Вместо да се съпротивляваме, можем да практикуваме приемане. Проучване на психолога Кристин Неф и нейни колеги показва, че приемането - и по-конкретно самоприемането, е противоинтуитивната тайна към щастието. Приемането е справяне с живота такъв, какъвто е, и продължаване напред.
Тъй като приемането ни позволява да виждаме ситуацията в настоящия момент, това ни освобождава да продължим напред, вместо да останем парализирани или неефективни от несигурността или страха.
За да практикуваме приемане, ние се отказваме от нашето съпротивление на проблемна ситуация и от нашите емоции относно ситуацията. Например, може да смятате брака си за особено предизвикателство в момента. Вместо обаче да критикувате или да обвинявате партньора си - две тактики, които са свързани със съпротивата, можете да приемете спокойно вашия брак такъв, какъвто е в момента.
Това не означава, че няма да изпитвате разочарование или тъга относно състоянието на нещата. Голяма част от приемането е да приемем как се чувстваме по отношение на трудните обстоятелства и хора в живота ни. Ако обаче позволим на брака си да бъде такъв, какъвто е в момента, и отчетем нашите чувства, това ни поставя в по-добра позиция да продължим напред.
За да е ясно, приемането не е същото като отказа. Да приемеш една ситуация не означава, че тя никога няма да се подобри. Ние не приемаме, че нещата ще останат същите завинаги; приемаме само това, което се случва в момента.
Ние можем да полагаме усилия, за да направим брака си по-щастлив, докато в същото време позволяваме реалността, която е в момента. Тези отношения са сложни. Може би положението ще се подобри, а може би не.
Практикуването на приемане в условията на трудности е тежко, но това също така е най-ефективният начин човек да продължава напред.
Най-добрият ресурс, с който разполагате в момента, за да дадете своя принос към света, сте вие. Когато този ресурс е изчерпан, вашият най-ценен активи е повреден. С други думи – когато не инвестираме достатъчно в тялото, ума или духа си, ние унищожаваме най-важните си инструменти за това да водим възможно най-добър живот.
Ние, хората, не се справяме добре, когато отлагаме грижите за себе си. Ние трябва да поддържаме отношенията, които ни създават усещане за връзка и значение; ние трябва да се наспиваме достатъчно и да си почиваме, когато сме изморени; и трябва да прекарваме време в забавления и игри, просто заради радостта от това.
Не бъркайте грижата за себе си с егоизъм. Егоизмът е фокусиране върху самия себе си. Егоистите често визират себе си, като използват думи, като аз, мен и мое. Те преследват неприсъщи цели, като запазване на младежки външен вид или изграждане на определен образ в социалните медии.
Те често искат повече пари, слава или одобрение от страна на другите. Този тип фокусиране върху самия себе си е свързан със стрес, тревожност, депресия и здравословни проблеми, като сърдечни болести. Така че Картър определено не препоръчва егоизма, а грижа за себе си личностно израстване.
Един от най-важните начини, по които можем да инвестираме в себе си, е като се успокояваме по здравословни за нас начини. Ако искаме да бъдем гъвкави, ние трябва да се чувстваме в безопасност. Когато сме несигурни или в опасност, нашият мозък се опитва да ни спаси, като активира системите за отделяне на допамин. Този допаминов прилив ни насърчава да търсим награди, което прави изкушенията още по-изкушаващи.
Мислете за това сякаш мозъкът ви ви тласка към нещо, което ви успокоява, като чаша вино вместо разумен час за лягане. Или цяла купа с кексчета. Или някой и друг артикул в количката ви при онлайн пазаруване.
Вместо обаче да прибягваме към социалните медии, некачествената храна, алкохола или разходите, за да успокоим разклатените си нерви, ние се справяме по-добре, когато можем да се успокояваме по по-здравословни начини.
Направете си списък със здравословни начини за успокояване. Можете ли да си сложите маска и да излезете сами или на разходка с някого? Да си насрочите обаждане с приятел? Да помислите за какво сте благодарни? Да си позволите да подремнете? Да изгледате забавно видео в YouTube?
Тези неща може да изглеждат малки, но ни дават възможност да бъдем хората, които искаме да бъдем.
Вероятно най-важната тактика за намаляване на стреса, която Картър казва, че е научила, е да не вярва на всичко, което мисли. Във времена на несигурност е особено важно да не вярвате на мисли, които ви насочват към възможно най-лошия сценарий.
Разбира се, обмислянето на възможно най-лоши сценарии може да е от полза с цел активното избягване на катастрофа. Когато обаче вярваме на тези стресиращи мисли ние имаме склонност да реагираме емоционално сякаш възможно най-лошият сценарии вече с случва в живота, а не само в главите ни. Ние тъжим за неща, които всъщност не сме изгубили и реагираме на събития, които всъщност не се случват. Това ни кара да се чувстваме под заплаха, изплашени и не в безопасност, когато просто вярваме на мислите си.
Вместо да се хващаме на всяка стресираща мисъл, можем активно да си представяме и най-добрият възможен сценарий. Това се противопоставя на естествената ни склонност да преувеличаваме рисковете и негативните последици.
Противоположното на несигурността не е сигурността, а присъствието. Вместо да си представяте страшно и неясно бъдещe, e по-добре да използвате вниманието си. Всеки път, когато си миете ръцете, може да си задавате въпроса: Как се справяш в момента?
Отбелязвайте какво емоции изпитвате и къде в тялото си изпитвате тези емоции.
Дори и когато чувстваме, че нищо не е под контрол, можем да контролираме на какво да обръщаме внимание. Можем да изключим известията си, за да попречим на случващото се в социалните медии и в новините да отвлича вниманието ни. Можем да се откажем от размишленията и негативните си фантазии, като обръщаме внимание на това, което се случва в нашия вътрешен свят, точно тук и точно сега в настоящето.
Обръщането на внимание на това, което се случва вътре в нас по всяко време, пречи на външната реалност да определя вътрешната ни истина. Това ни позволява да култивираме спокойствие, непредубеденост и да контролираме начина, по който реагираме.
Когато се държим така, сякаш сме безсилни, ние попадаме в капана на разкази, които ни карат да се чувстваме ядосани и безпомощни. Тогава започваме да се надяваме, че други хора ще ни избавят от нашето нещастие.
Въпреки че усещането другите да ни обръщат внимание е добро, повечето спасители, всъщност, не помагат реално. Нашите приятели може да искат да ни спасят, защото когато помага на други човек се чувства добре и техните намерения може да са благородни.
Емоционално подкрепящите приятели (или терапевтите) гледат на нас като на способни да се справим със собствените си проблеми. Те задават въпроси, които ни помагат да се фокусираме върху това, което наистина искаме, а не върху това, което не искаме.
Накратко: За да се справим най-добре с несигурността, трябва да спрем да се оплакваме. Когато спрем да се фокусираме прекалено много върху даден проблем, можем да се концентрираме върху крайния резултат, който бихме искали. Как можем да извлечем най-доброто от тази бъркотия? Какво можем да спечелим в тази ситуация?
Когато поемаме отговорност за собствения си живот, ние разменяме фалшивата сила на това да сме жертва за реална сила, която идва от създаването на живота, който искаме.
Ние, хората, се мотивираме най-добре от значимостта си за други хора. Ще работим по-усърдно, повече и по-добре и ще се чувстваме по-щастливи относно работата, която вършим, когато знаем, че усилията ни помагат на някой друг.
Например тийнейджърите, които осигуряват подкрепа на хора по време на кризи, се чувстват по-силно свързани с общността. Проучвания показват, че се чувстваме добре, когато можем да спрем да мислим толкова много за нас и да подкрепяме другите.
Когато видим нещо, което има нужда от подобрение, следващата ни стъпка е да установим какво можем да направим ние лично, за да бъдем част от решението.
Смисълът и целта са източници на надежда. Когато светът ни изглежда плашещ или несигурен, ако знаем какво е нашето значение за другите и имаме усещане за цел, това може да ни заземи по-добре от каквото и да било друго.
Не чакайте просто този труден период да свърши. Не се примирявайте с нещастието си, докато чакате пандемията да отслабне. Какво сте искали винаги да правите? Как се надявате, че ще завършат нещата? Как можете да живеете пълноценно в тези времена? Живейте този живот.
