27.10.2021

ТРУД ПО ВРЕМЕ НА COVID-19. ПРАКТИЧНИ ЮРИДИЧЕСКИ СЪВЕТИ

Вижте практическите съвети за най-честите въпроси относно работата по време на COVID-19

1. КОГА МИ ТРЯБВА ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ ЗА РАБОТА?

Съгласно заповед Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването, работодателите в лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, диализните центрове, хосписите и домовете за възрастни хора организират работния процес, като допускат до работа само служители с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Според същата заповед, контролът по изпълнение на въведените противоепидемични мерки се извършват от инспектори/служители с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Следователно, работите в:

• в лечебни заведения за болнична помощ
• комплексни онкологични центрове
• диализни центрове
• хосписи и домове за възрастни хора
• или сте инспектор/служител, който контролира изпълнението на въведените противоепидемични мерки,

ще бъдете допускати до работа само с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

2. МОЖЕ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ МИ ДА МЕ ЗАДЪЛЖИ ДА СЕ ВАКСИНИРАМ?

Както е известно на всички, ваксинирането срещу коронавирус (или срещу каквато и да е друго заболяване) е доброволно и право на всеки човек е да направи личен избор. Личният избор може да бъде продиктуван от всякакви причини – здравословни, религиозни, семейни, професионални и всякакви други причини, които са обективни или субективни и никой няма право да оказва влияние чрез натиск върху тях.

Правото на труд е уредено от редица международни, европейски и национални закони, като това право абсолютно никъде не е обвързано с решението на гражданите и предприетите от тях действия за ваксиниране или не.

3. РАБОТОДАТЕЛЯТ КУПУВА ПОСОБИЯТА ЗА БОРБА С COVID-19

Работодателят няма законовото право и не следва да прави удръжки от трудовото възнаграждение за подобни цели. Налагането на подобни „удръжки“ е грубо нарушение на трудовото законодателство.

В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) законодателят е регламентирал общите задължения на работодателя относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и те са:

• Да осигури здравословни и безопасни условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване още с проектирането, изграждането (реконструкцията, модернизацията) и въвеждането им в експлоатация;

• Да подава годишна декларация в териториалната дирекция „Инспекция по труда“ по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година;

• Да осигури на своите работници и служители медицинско обслужване от служба по трудова медицина;

• Да учреди комитет или група по условия на труд в предприятието или организацията и в техните структурни звена
• Да организира първоначално и ежегодно обучение на членовете на комитетите и групите по условия на труд;

• Да осигури на всеки работещ подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд;
• Да направи оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите;

Всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са за сметка на работодателя.

Служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота/здравето му, за което уведомява прекия си ръководител незабавно.

4. ИМАМЕ ПРАВО НА ОТПУСКА ПОРАДИ COVID-19

Когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.

Както е видно от разпоредбите в закона, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж. Това право може да се реализира, при следните обективни предпоставки:

– обявено извънредно положение;

– обявена извънредна епидемична обстановка;

– заповед на работодателя за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;

– заповед на държавен орган за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

В закона също е уредено, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. трудоустроен работник или служител;
7. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Законодателят урежда също, че времето, през което се ползва този отпуск се признава за трудов стаж.

Обърнете внимание, че законът не е установил кой платен годишен отпуск се предоставя – дали за текущата година или такъв, който не е бил ползван в предходни години. Това е въпрос на преценка от страна на работодателя.

5. НЕ МОГАТ ДА НИ УВОЛНЯТ, АКО ИМАМЕ COVID-19

В закона в уточнено, че работодателят не може да връчи заповед за уволнение към момент, в който работник или служител е започнал ползването на разрешения му болничен. Закрилата на работника или служителя обаче не е приложима в случаите, когато, дори и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, работещият се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.

Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя.

Има случаи, в които работодателят не може да отправи предизвестие до работника или служителя – по време на ползването на отпуск, независимо от вида на отпуска (платен годишен, неплатен, поради временна неработоспособност и т.н.) или в други случаи, в зависимост от статута на работника или служителя (майка на дете до 3-годишна възраст, трудоустроен и др.), без да е дадено предварително разрешение на инспекцията по труда. В тези случаи се прилага закрилата при уволнение по Кодекса на труда.

6. КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО СЕ ЗАРАЗИМ С COVID-19 НА РАБОТА?

Ако сте заразени с COVID-19, трябва незабавно да съобщите на работодателя си за неработоспособността си и да представите болничен лист за очакваната продължителност на заболяването. За да намалите разпространението на вируса, би било добре да информирате не само работодателя, но и колегите си за инфекцията.

Ако сте били в контакт със заразен човек, изяснете възможно най-бързо, дали трябва да бъдете поставен под карантина. Ако е необходимо да отсъствате от работа поради подозрение за зараза с COVID-19, отново трябва незабавно да уведомите Вашия работодател и да му представите удостоверение за неработоспособност.

7. КОГА СМЕ „КОНТАКТНИ ЛИЦА“ НА КОЛЕГИТЕ НИ С COVID-19?

За да бъдат определени кои от колегите са близки контактни на работник или служител с COVID-19, то може да заимстваме определението, съгласно актуалната дефиниция за това на Министерството на здравеопазването. Спрямо нея може да направим извод, че близък контактен колега на работното място се определя този, който:

1. работи в едно помещение в с работник или служител, диагностициран с COVID-19;

• е имал директен физически контакт с негов колега с COVID-19 (напр. ръкостискане);

• е извършил директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на свой колега с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от работника или служителя кърпички с голи ръце);

• е бил в директен (лице в лице) контакт с колега с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.;

• е бил в престой в затворено помещение (напр. класна стая, офис, стая за срещи и др.) с работник или служител с COVID-19 за 15 мин. или повече време и на разстояние минимум 2 метра;

• е полагал директни медицински и други подобни грижи за работник или служител и с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните предпазни средства;

• е пътувал в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), който е придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелия (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи за по-голяма експозиция за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в самолета).

При определяне на близките контактни на потвърден случай на COVID-19 на местоработата ни трябва да се има предвид всяко лице, осъществило контакт в рамките на 48 часа преди и до 14 дни след появата на симптомите при заболелия. Ако потвърденият случай е асимптоматичен, като контактен се определя всяко лице, осъществило контакт със случая в рамките на 48 часа преди до 14 дни след вземането на пробата, довела до лабораторното потвърждаване.

8. ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ БОЛНИЧНИТЕ ДНИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ?

Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност (болничен).

1. Ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

Припомняме, че работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето

2. Ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст

9. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА РАБОТНИК ПРИ СМЪРТ

В Кодекса на труда е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя. В случай, че лицето към момента на прекратяване на трудовия договор на посоченото основание има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Тъй като обезщетението е дължимо от работодателя, при прекратяване на трудовия договор при смърт на работника, работодателят дължи обезщетението за придобито право на пенсиониране на наследниците на работника/служителя след представяне от наследниците на удостоверение за наследници.

Съгласно закона, при смърт на работника или служителя преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.

Според Кодекса за социално осигуряване, при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.