Изпълнителните директори стават все по-странни. Професията го изисква.

15.11.2021

ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ СТАВАТ ВСЕ ПО-СТРАННИ. ПРОФЕСИЯТА ГО ИЗИСКВА.

Популярните шефове на компании от близкото минало носеха прякори, които издаваха агресия и бруталност.

Ал Резачката и Неутронният Джак са псевдоними, които подхождат повече на боксьори и кечисти, отколкото на мъже в костюми.

Днес обаче няма да откриете подобни образи в корпоративния свят. Ключовите думи са "емпатия" и "включване", а подходящите прякори биха били нещо, като Изслушващия Тим или Съчувстващия Сатя.

Но фактът, че изпълнителните директори изглеждат малко по-нормални, не означава непременно, че те наистина са такива. Изискванията към хората, заемащи тази позиция, са все по-високи и все по-странни, пише The Economist.

От една страна, пътят за изкачването до върха на корпоративната пирамида не се е променил кой знае колко. Той изисква от хората да се конкурират един с друг за дълъг период от време. Те трябва да доказват своите финансови и управленски успехи. А за да бъдеш успешен мениджър, трябва да си готов на много работа, амбициозен и уверен във възможностите си екстроверт.

Хората, които предпочитат да си стоят вкъщи и да гледат реалити предавания, вместо да излизат и да общуват със своите клиенти, в повечето случаи не стават за тази работа.

Научно изседване, проведено от Стив Каплан от университета в Чикаго и Мортен Соренсен от бизнес университета Тък, сравнява профилите на 2600 различни кандидати за изпълнителни директори, събрани от консултантската компания ghSMART.

Оказва се, че повечето от тях споделят сходни характеристики в професионалните си биографии. Като цяло те се представят много по-добре от останалите професионалисти в това, което академиците наричат "общи способности".

Те се отличават и от останалите мениджъри в корпоративния свят. Главните финансови директори, например, в повечето случаи са по-аналитични и се фокусират върху детайлите. Изпълнителните директори, от своя страна, залагат на харизмата или на дългосрочното стратегическо планиране.

Освен това, изследвайки кариерното развитие на кандидатите, експертите стигат до извода, че тези характеристики са "самоизпълняващи се". Това означава, че ако един човек притежава качествата на CEO, то е по-вероятно в бъдеще да се озове именно на такава позиция.

Компаниите в днешно време обаче търсят повече качества в своите бъдещи мениджъри, а не просто определен тип нагласа или характер. Онези от тях, които имат добри "меки умения" и способност за междуличностно общуване, имат по-голям шанс да бъдат наети.

В обявите за изпълнителни директори се срещат изисквания за когнитивни умения, оперативни способности и финансова познания. Но в последните години това, което все по-често се среща в условията към кандидатите за тези позиции, са социалните умения - способността на мениджърите да координират и общуват с голям брой хора.

Защо това е важно?

Отговорът, според Стивън Хансен от лондонския Импириъл Колидж, е свързан с нарастването на дела на т. нар. "работници на знанието". Фирмите се нуждаят от все повече програмисти, учени, работещи с големи бази от данни и мениджъри, които работят независимо едни от други.

Един изпълнителен директор няма за задача да казва на всеки един от тях какво трябва да прави, той трябва да гарантира, че всеки служител е наясно с дългосрочните цели на компанията и начините за тяхното постигане. 

В технологичните компании изискванията за високи комуникативни умения са още по-високи. Те са най-ценният инструмент за един директор, който трябва да убеждава, а не просто да командва.

Широката среда, в която оперират изпълнителните директори, също изисква добри "меки умения". Проучване на компанията за връзки с обществеността Edelman показва, че повечето клиенти и служители избират какво да си купят и къде да работят най-вече на база на своите вярвания и лични убеждения.

CEO-тата са натоварени с тежката задача да успокояват политици, да отговарят на активисти и да смекчават атаките към корпорациите в социалните мрежи. В тази обстановка социалните и комуникативни личности биха имали по-голям успех от импулсивните и избухливи характери. 

Но, според академиците, все още е рано да се твърди, че нарцисизмът е изчезнал от директорските кабинети. Изследване на учени от университета Станфорд, проведено сред 182 членове на корпоративни директорски бордове, показва, че 18% от тях смятат изпълнителните директори на техните компании за нарцисти.

За сравнение, този дял сред цялото население на Съединените щати е около три пъти по-нисък, според повечето психолози. 

Освен това изследователите стигат до извода, че корпорациите, ръководени от нарцистични лидери, се справят по-добре в своите екологични, социални и управленски политики. Едва ли има по-добър начин един егоцентрик да се представи като емпатичен от това да си изгради образ на спасител на планетата, пише още The Economist. 

Изискванията към изпълнителните директори стават все по-странни, особено в комбинация едни с други. Те трябва да са по-талантливи от останалите служители на фирмата, но без да им заповядват какво да правят; да смажат конкуренцията, но в същото време да залагат на емпатията; да изслушват внимателно подчинените си, но да бъдат агресивни, когато се наложи.

CEO-тата винаги са били малко ненормални, в известна степен. Но днес важното е да не го показват.