06.12.2021

ЧЕТИРИ ПОКОЛЕНИЯ РАБОТЯТ ЗАЕДНО В БЪЛГАРИЯ, С ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ РАЗЛИЧИЯ

Работната сила застарява. В почти всяка фирма вече има работници от четири поколения, а възрастовата разлика между най-младите и най-възрастните хора от персонала е голяма.

Единните, общовалидни фирмени системи и възгледи за мотивация и стимулиране на персонала вече не са ефективни, защото всяко поколение държи на определен вид стимули в работата.

Това показва извод от проект, изпълняват от Българската стопанска камара и КНСБ.

Проектът беше представен от д-р Томчо Томов - директор на Националния център за оценка на компетенциите към камарата, информира БТА. Проектът по ОПРЧР изследва въпросите на застаряването на работната сила и дава предложения как отделните поколения да работят по-добре заедно.

У нас ежегодно работната сила намалява с 40-60 хил. души.

В последните 15 години икономическата активност и заетостта на хората в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи. През 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 години са икономически активни. Населението в трудоспособна възраст през 2020 г. е 64%, през 2050 г. ще стане 56%, посочи Томов. Данните сочат, че заетите към момента над 55 години са 702 500 души или 23% от работната сила, а прогнозите са, че към 2035 г. те ще достигнат и надвишат 36% или милион и двеста хиляди души.

Броят на възрастните хора, които искат да продължат да работят, се увеличава.

Те са и резерв на пазара на труда, който трябва да се ползва. Проблемът е, че всяко поколение държи на определен вид стимули и условия в работата, възприема въздействието им по различен начин и е склонно да мобилизира трудовия си потенциал и енергия също по различен начин, коментират експертите.

Според тях управлението на многообразието не е предпочитане на едно поколение пред друго, а използване на силните страни на всяко поколение в интерес на работата. Настъпва следваща фаза в управлението на хора, която налага трансформация на HR политиките - от полагащи компанията в центъра към такива, които поставят служителя в центъра.

Какво още констатира проектът

Работим, за да живеем, живеем, за да работим, работим, за да се забавляваме - различни ценности и мотивация

На пазара на труда в България присъстват четири специфично обособени поколения работна сила, които имат известни сходства, но и все по-задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите, констатира проектът.

Поколението Z са работниците и служителите на възраст 18 - 26 години. Това е дигиталното поколение, което съставлява около 11% от работната сила. Поколение Y ("Милениум") са работниците и служителите на възраст 27 - 39 години, които са около 26% от работната сила, аналоговото поколение или поколението X са работници и служители на възраст 40 - 54 години. Те са около 40% от работната сила, а поколението Т (хартиеното поколение) - работници и служители на възраст 55 - 65 и повече години, са около 23% от работната сила.

Всяко поколение се мотивира по различен начин. Най-младите, тези до 26 години, работят, за да се усъвършенстват и забавляват. За тях е важно да имат високо възнаграждение, да работят в реномирана фирма със съвременни технологии. Нужно им е разнообразие и предизвикателства, непрекъснати обучения. Хората от 27 до 39 години работят, за да постигат и успяват. Те търсят възможност за развитие, справедлива оценка и незабавни стимули. Държат на автономност и самостоятелност, както и на ефективна организация.

Поколението, което представлява 40 процента от работната сила - хората на възраст 40-54 години, работи, за да живее. Държи на високото възнаграждение. Мотивира се от предвидимост и стабилност в работата, от компетентно ръководство. Държи да няма строги правила, натоварването да е умерено, да има добри взаимоотношения в колектива.

Хартиеното поколение, това на най-възрастните работници - от 55 до 65 години, живее, за да работи. Иска сигурност на работното място, здравословни условия на труд. Мотивира се от ясни и стриктни правила, от морални ценности, от уважение и зачитане. Мотивация за възрастните работници е и да им осигурят възможност да предават знания и опит.

Хората на 40-50 години открито се противят на промените, възрастните работници знаят, че промените са необходими, но се страхуват от тях и ги преживяват скрито.

За най-младите работници от поколението Z промяната е вътрешна необходимост. Те имат висока толерантност към промените, умерена тревожност, неудовлетвореността от сегашното положение ги движи напред и мотивира непрекъснато да се развиват.

Работниците на възраст 27-39 години са най-уверени в способностите си, търсят шансовете за успех и развитие, толерантни са към промените, искат ново предизвикателство. Най-добре представеното процентно поколение на пазара на труда (хората на възраст между 40 и 54 години) изпитват висока тревожност и ниска толерантност, при тях се наблюдава открита съпротива към промяната. Тя заплашва в представите им сигурността, стабилността и предвидимостта.

Най-възрастните усещат промяната като външна необходимост. Те се самовъзприемат като хора със заслугите, останали в миналото. Изпитват ниска толерантност и висока тревожност към промените. Те са неуверени в способността да отговорят на новите изисквания, но съпротивата им е скрита.

Феноменът "Отложена зрялост"

Феноменът "Отложена зрялост" при по-младите поколения има своето отражение в демографските проблеми. Около две трети от хората в България под 30 г. живеят с майките и бащите си - близо 60% от младите жени и 80% от младите мъже. Данните на Евростат показват недвусмислено, че колкото по-богата е държавата, толкова по-рано младите напускат семейния дом, се посочва в изводите на проекта.

При другото по-младо поколение - Y , също се наблюдава този феномен, но за разлика от Z, те са по-силно повлияни от съпътстващите ги финансови проблеми, последствията от икономическите кризи, безработицата, нарастващата издръжка на живота. Поколение Y не бърза да поеме задълженията си в зряла възраст и поради отрицателния пример на родителите си, наблюдавайки как родителите им се развеждат и имат работа, от която постоянно се оплакват.

Най-младите са любознателни, но традиционното разбиране за образованието като ценност почва да се пропуква

Традиционното разбиране за образованието като ценност, започва да се пропуква при най-младото поколение Z. Те са любознателни и любопитни, насочени към постоянното обучение и развитие, но не и по консервативния, класически начин.

Поради проблемите на образователната системата в България, стандартното формално обучение е по-скоро нещо, което поколението приема като задължително да се направи, но безсмислено. За Z получаването на образование се превръща в "хакване" на такова. Те разбират, че работодателите отдават все по-голямо значение на компетенциите, а не на дипломите. Разочаровани от качеството на формалното образование, Z не искат да губят години в нещо, което не им гарантира сигурно бъдеще, се анализира в проекта.

Поколение Z осъзнават, че могат да си пробият път, докато се подготвят за кариерата, като комбинират различни краткосрочни или дистанционни курсове, онлайн сертифициращи програми, заедно с придобиването на реален практически опит.

Щастие, високи доходи, сигурност и достойнство - различните ценности на четирите поколения

Резултатите от изследването очертават значителни различия в ценностите на поколенията. Първостепенна по значение житейска цел (терминални ценности) на поколение Z са "щастие", на Y - "високи доходи", на Х - "сигурност", на Т - "достойнство". За да постигнат целите в живота, младите поколения Z и Y ценят и разчитат в по-голяма степен на качества (инструментални ценности) като: "адаптивност"; "креативност"; "вдъхновение"; "любознателност"; "прагматичност"; "смелост". При по-възрастните поколения Х и Т водещо значение имат традиционните инструментални ценности като: "трудолюбие"; "отговорност"; "издръжливост"; "честност", "лоялност"; "упоритост".