13.12.2021

ИМАМЕ ЛИ ПРАВО НА ПОВЕЧЕ ОТПУСК, АКО СМЕ С ТЕЛК

Какви са особеностите на организация на отпуските на служителите с намалена работоспособност от 50 и над 50%, какъв е размерът им и могат ли да се договорят допълнителни дни?

Съгласно Кодекса на труда, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност от 50 и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Тоест тези лица имат право на 6 работни дни повече от нормалния основен платен годишен отпуск, установен в минимален размер от кодекса на труда на 20 работни дни, заради това, че са с трайно намалена работоспособност.

Отпускът, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, по съществото си е основен платен годишен отпуск и се ползва на специално предвидено за това правно основание (в 26–те работни дни са включени и 20-те работни дни по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда).

По-голям размер на този вид отпуск може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден.

Според закона работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, поради особения характер на работата.

Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни след изтичането на работното време да изпълняват трудовите си задължения.

Извършената от тях „в повече“ работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Минималният размер на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден е 5 работни дни, като по-голям размер може да се уговаря в колективен или индивидуален трудов договор.

Следователно, ако длъжността на лицето е включена в такъв списък, то ще има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 5 работни дни, а в по-голям размер, ако това е уговорено в колективния или индивидуалния трудов договор.

В заключение следва да се има предвид, че предвиденият платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни, се явява основен за работниците и служителите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност и те имат право на него отделно и независимо от правото им на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, установен в разпоредбите на Кодекса на труда.

Справка:

чл. 155-156 от Кодекса на труда

чл. 139а от Кодекса на труда

чл. 319 КТ чл. 7 от Кодекса на труда