04.04.2022
КАКВО ПРЕДВИЖДА ЗАКОНЪТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2022 ГОДИНА
Експертен коментар
В „Държавен вестник“, бр. 18 от 04.03.2022 г., е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Параметрите на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временни мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19.
В настоящия коментар е поставен акцент върху някои основни въпроси, касаещи заложените политики и параметри в основния бюджетен закон за годината.
Кои са основните параметри, залегнали в бюджета за 2022 година?
Основните стойностни параметри в държавния бюджет, одобрени със закона, са както следва:
В какво се изразяват целите и приоритетите на данъчната политика през тази година?
Данъчната политика отново е насочена към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица.
Като временна мярка за 2022 г. се предоставя възможност за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия.
Считано от 1 април 2022 г. се отменя окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.
Какво предвижда осигурителната политика за 2022 година?
Осигурителната политика в Бюджет 2022 предвижда:
Кои са ключовите моменти по отношение на политиката по доходите?
Политиката по доходите през 2022 г. предвижда увеличение на размера на минималната месечна работна заплата за страната от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г. (ПМС № 37 от 24.03.2022 г. - обн. ДВ, бр. 25 от 2022 г.).
Разчетено е увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.
Минималният месечен размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, от 1 април 2022 г. е 710 лв.
Към какво е насочена пенсионната политика за 2022 година?
Пенсионната политика за 2022 г. предвижда:
Какво е заложено по отношение на социалните помощи и обезщетенията?
По отношение на социалните помощи и обезщетения, Бюджет 2022 г. предвижда:
Какво предвиждат останалите политики в Бюджет 2022?
Политиката в областта на здравеопазването през 2021 г. е насочена към подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.
Приоритетите в областта на здравеопазването са следните:
Политиката в областта на образованието и науката през 2022 г. е насочена към:
Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на модерни, боеспособни и оперативно съвместими въоръжени сили. Целта е да се изградят, поддържат и използват необходимите способности на българските въоръжени сили за изпълнение на задачите по отбрана на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, принос към колективната отбрана на Алианса, участие в ръководени от НАТО и ЕС операции и мисии, а също така и принос към националната сигурност в мирно време.
Политиката в областта на вътрешния ред и сигурността е насочена към противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защита на границите и контрол на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации и управлението и развитието на системата на МВР.
Политиката в областта на съдебната система цели изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Усилията са насочени към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ и алтернативното решаване на спорове, в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.
Приоритет на външната политика е прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Акцентите тук са активната двустранна и многостранна дипломация, публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика, както и подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница.
Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия, минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси.
Политиката в областта на опазването на околната среда и водите има за цел съхраняването на уникалната българска природа и подобряването на екологичната устойчивост, като се следи за баланса между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцентът тук е поставен върху цели, които укрепват връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие.
Политиката в областта на регионалното развитие е насочена към създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие на териториалното сътрудничество. Друга основна цел на тази политика е подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.
Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Основните приоритети са свързани с опазването на движимото и недвижимото културно наследство, както и със създаването и популяризирането на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование.
Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения, както и изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм с цел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.
Политиката в областта на транспорта и съобщенията цели:
Ключов приоритет на политиката в областта на електронното управление е въвеждането на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи. Политиката включва и електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно-четим отворен формат.
Политиката в областта на туризма е съобразена с предизвикателствата в условията на продължаващата пандемия от COVID-19, които промениха облика на сектора не само в национален, но и в световен мащаб. Ориентирана е към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по-силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма. Нейната основна цел е утвърждаването на туризма като ключов за икономиката отрасъл. Политиката в тази област и в сегашните условия, наложени от пандемията, е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането й гарантира повишаване на конкурентоспособността на този сектор в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България, при спазване на всички необходими санитарни изисквания.
Политиката в областта на селското стопанство е насочена към повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделското производство, устойчиво използване и управление на природните ресурси, увеличаване на икономическата активност и нарастване на заетостта в селските райони.
Икономическата и финансовата политика са насочени към:
Има ли промяна относно задълженията към доставчици и ангажиментите за разходи на разпоредителите с бюджет?
За поредна година, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са утвърдени допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2022 г. на бюджетните организации. В обхвата на тези задължения се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски кредит и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.
Утвърдени са също максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, както и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината от съответните разпоредители с бюджет.
Трябва ли бюджетите да се публикуват на интернет-страниците на бюджетните организации?
Всички бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, са задължени да публикуват на интернет-страниците си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Това следва да бъде изпълнено в 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. в „Държавен вестник“ (ПМС № 31 от 17.03.2022 г. - обн. ДВ, бр. 23 от 2022 г.).
Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет-страницата им, когато това е предвидено в ЗДБРБ за 2022 г., или в Закона за публичните финанси.
Как се определят разходите за представителни цели?
Разходите за представителни цели се определят по досегашния ред, а именно: на държавните органи, министерствата, ведомствата и на държавните висши училища и колежи от съответния министър, ръководител или от колективния орган на управление, на областните администрации - от министър-председателя или от главния секретар на Министерския съвет в случай на упълномощаване, а на общините - от съответния общински съвет, при спазване на съответните ограничения.
Остава в сила ограничението за размера на средствата за представителни цели за кметовете на общините и за общинските съвети, като в ЗДБРБ за 2022 г. е регламентирано, че размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“, а за общинските съвети този размер не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.
Как се разходват средствата за персонал?
Разходите за персонал, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., се извършват до определения размер.
Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.
При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.
Разпоредбите не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:
Има ли случаи, в които бюджетните организации могат да не заплащат наеми?
Както досега, така и през 2022 г. в случаите, когато бюджетните организации са настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, те няма да заплащат наеми.
Предвидено ли е одобряване на допълнителни разходи за дейности, свързани с COVID-19 и войната в Украйна?
В Закона за бюджета за 2022 г. са предвидени възможности Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на определени показатели за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет за финансиране на:
- дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19;
- дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са заложени и редица други разпоредби, отнасящи се до съответни първостепенни разпоредители с бюджет, държавни и общински предприятия и еднолични търговски дружества с държавно и общинско участие.
Във всички случаи обаче, първостепенните разпоредители с бюджет следва да упражняват контрол върху процесите по планиране, съставяне, изпълнение и отчитане на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен при спазване на определените в Закона за публичните финанси принципи за всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност.
