11.04.2022

СВЕТОВНАТА БАНКА НАМАЛИ ПРОГНОЗИТЕ СИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

В пролетния доклад, озаглавен "Война в региона", Световната банка намали прогнозите си за икономическото развитие на България през настоящата година в резултат на негативните последици от войната в Украйна.

Банката вече очаква БВП на нашата страна да се повиши през 2022 г. с 2,6% при предишна прогноза през януари за икономически растеж от 3,8 на сто.

В същото време международната финансова институция прогнозира по-добър растеж от 4,3% през 2023 г. при предишна оценка от началото на годината за икономическа експанзия от 3,6 на сто.

Дългосрочните структурни предизвикателства, пред които е изправена България, включват отрицателни демографски тенденции, съчетани с институционални и управленски слабости, посочва Световната банка. Институционалните пропуски се отразяват върху неоптималното предоставяне на обществени услуги, което възпрепятства разширяването на частния сектор и подкопава приобщаващия растеж и споделения просперитет.

Високите нива на неравнопоставеност на възможностите ограничават достъпа до ключови обществени услуги, ограничавайки способността на хората да избягат от бедността и водят до постоянно високо неравенство в доходите. Бедността и неравенството се подсилват от неадекватността в насочването, покритието и щедростта на системата за социално осигуряване, ограничавайки ролята й на преразпределителен механизъм и фискален стабилизатор.

Темпът на сближаване до средните нива на доходите в ЕС е по-бавен от този, наблюдаван в други нови членове на ЕС, като България продължава да се нарежда на последно място по отношение на БВП на глава от населението в Паритета на покупателната способност (ППС) в ЕС, с 55 процента от средното за ЕС през 2020 г.

Икономическият растеж и конвергенцията към средните нива на доходите за ЕС варира значително в различните региони на България - от едва 24% от средната нива в ЕС в Силистренско, до 120% в София през 2019 г., като тази тенденция става все по-неравномерна. В резултат на това в някои райони на страната се обезлюдяват с бързи темпове, като първите резултати от преброяването през 2021 г. показват най-бързия спад на населението от преброяванията от 1985 г. насам - с 11,5 процента спрямо 2011 г. до 6,52 милиона души. Значителното изселване от началото на преходния период, водено от големи различия в доходите и търсенето на по-добро качество на живот, е основният фактор за бързата загуба на население в България, отчита Световната банка.

Според предварителните данни за 2021 г. растежът на БВП се ускори до 4,2%, въпреки че реалното производство тепърва ще се възстанови до нивата си от преди коронавирусната пандемия. Крайното потребление и стабилният растеж на износа бяха основните двигатели на възстановяването. Експанзията на износа беше изпреварена от нарастването на вноса, което доведе до увеличаване на търговския дефицит и дефицитите по текущата сметка.

Инвестициите обаче продължиха да намаляват през 2021 г., посочва СБ. Пандемията, съчетана с вътрешна политическа криза през по-голямата част на 2021 г., увеличи нежеланието на инвеститорите да рискуват, докато забавеното одобрение на Националния план за възстановяване и устойчивост наложи допълнително напрежение върху публичните инвестиции. Промишлеността, финансите и ИТ сферата бяха ключови секторни двигатели за икономическия растеж.

Подобно на повечето европейски страни, в България се наблюдава бързо ускоряване на инфлацията от лятото на 2021 г., достигайки 10% на годишна база през февруари 2022 г. Вносната инфлация заради растящите цени на петрола с нейните вторични ефекти представлява ключов фактор зад инфлационния ръст. От средата на декември регулираните цени на електроенергията, парното и водата бяха замразени до края на март 2022 г., което частично смекчи инфлационния шок върху домакинствата.

От своя страна бизнесът получава държавни субсидии за разходи за електроенергия от октомври 2021 г., което поддържа много фирми на повърхността, въпреки скока на цените на енергията. Субсидии за цените на електроенергията се очаква да бъдат фискално неутрални, тъй като ще се финансират от печалбите на държавната ядрена електроцентрала, посочва Световната банка в своя пролетен макроикономически доклад.

Въпреки нарастването на фискалните приходи през 2021 г. (скок с 18,1% на годишна база) на фона на стабилен икономически растеж и инфлация, разходите нарастват със сходен темп (със 17,6%), дължащ се предимно на продължаващата подкрепа за бизнеса и физическите лица. В резултат на това фискалният дефицит възлиза на 2,9% от БВП.

Банковият сектор остана стабилен, като печалбите след облагане с данъци се повишиха със 74% до 1,42 млрд. лв. през 2021 г., а необслужваните кредити нарастват умерено с 1,4 процентни пункта на годишна база до 6% към края на 2021 г.

На фона на възстановяването на икономиката и продължаващата, макар и по-целенасочена правителствена подкрепа, се очаква бедността да отбележи леко намаление от 6,3% през 2020 г. до 6,2% през 2021 г., използвайки линията на бедност, определяна от Световната банка, в размер на 5,50 щатски долара на ден.

Според СБ продължаващата война в Украйна провокира ревизия на прогнозите за растежа в световен мащаб, като ръстът на БВП на България през 2022 г. е ревизиран надолу с 1,2 процентни пункта спрямо януарската прогноза до 2,6 на сто.

Рисковете остават в низходяща посока (за още по-слаб растеж) и вероятно ще доведат до по-нататъшни ревизии надолу в случай на продължителен военен конфликт в Украйна или нови разрушителни Covid вълни на фона на ниските нива на ваксиниране в България.

Освен това забавянето на одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативните програми за фондове на ЕС за програмния период 2021-2027 г. застрашава плана на правителството да увеличи значително публичните инвестиции през 2022 г., като допълнително подкопава перспективите за растеж.

В средносрочен план Световната банка очаква растежът да бъде подхранван от финансирани от ЕС публични инвестиции и подобрени настроения на частните инвеститори относно краткосрочната перспектива за влизане в еврозоната.

Ускоряването на вътрешната инфлация от края на 2021 г. вероятно ще остане в сила поне през първата половина на 2022 г., тъй като инфлацията на цените на енергията и храните се влошава от продължаващата война в Украйна. Това ще доведе до допълнителна ерозия на покупателната способност, вероятно увеличение на бедността и по-високи фискални разходи, ако настоящите мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица бъдат продължени след първото тримесечие.

Като цяло проектобюджетът за 2022 г. предполага, че фискалната политика ще се отклони от консервативната позиция, спазвана през последните две десетилетия. Фискалният дефицит вероятно ще надхвърли плана на правителството за 4,1% от БВП, тъй като последният се основава на доста оптимистична официална прогноза за икономически растеж от 4,8%.

Спонсорирана от правителството програма за настаняване на разселени украински граждани също ще се окаже в тежест на държавните разходи. Над 58 000 украински граждани са останали в България към 29 март, като около 40 000 от тях са приютени в субсидирани от правителството хотели.

Освен това е планирана за това лято ревизия на бюджета, при която вероятно ще бъдат допълнително увеличени разходите. СБ очаква балансът на текущия дефицит да се върне към положителен, макар и да остане под 1% от БВП, през периода 2022 - 2024 г.

Положително е, че политическата криза, която доминира в националния български пейзаж от началото на 2021 г., е преодоляна, след като четирипартийна коалиция встъпи в длъжност след изборите на 14 ноември 2021 г. Има големи очаквания от новото правителство да предприеме структурни реформи в редица области, включително съдебната система и контрола на корупцията, допълва Световната банка.