Трудово-правна консултация

30.05.2022

РАБОТОДАТЕЛЯТ НОСИ СПЕЦИАЛНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ЗЛОПОЛУКА  

Каква е процедурата, ако се случи увреждане на здравето при работа? Има ли някакво обезщетение от работодателя?

Кодексът на труда (КТ) предвижда специална имуществена отговорност на работодателя при увреждане на здравето на работника и служителя, както и при смърт. "За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган, или друг негов работник или служител, има вина за настъпването им", се посочва в разпоредбата на чл. 200 от КТ.

Уврежданията трябва да са предизвикани от трудова злополука - например раняване при работа с машина или от професионална болест - например на белите дробове от работа в мина. 

Кодексът определя, че работодателят отговаря дори когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността се ангажира и при работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Иначе работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Всичко, което е като разлика, се плаща от работодателя. А тази разлика често е много голяма - включително за лечение, лекарства, за претърпените страдания, за пропуснатото като заплащане и т.н.

Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

КТ определя още, че получаването на въпросното обезщетение от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство. То им се дължи извън наследствената маса.

Законът изключва отговорността на работодателя, ако се окаже и докаже, че пострадалият работник или служител е причинил умишлено увреждането. Тази отговорност само се намалява, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Работодателят има право на т.нар. регресен иск срещу виновните работници - да си търси чрез съда от тях това, което е платил на пострадалия.

По КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил. Това със сигурност включва здравословни и безопасни условия за труд. Той е длъжен да даде указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Има и специални правила при нощен труд, свързани с безопасните условия на труд и тяхното неспазване също влече отговорност. В тези случаи работниците и служителите се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. Те подлежат на периодични медицински прегледи.

Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.