14.07.2022
ОСИГУРОВКИ ПО ВРЕМЕ НА БОЛНИЧЕН
По време на непрекъснат болничен лист на нает служител декларираният осигурителен доход, съгласно документи, подавани от работодателя, е минималният осигурителен доход, а възнаграждението на служителя според безсрочен трудов договор е по-високо. Това правомерно ли е?
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а свързаните със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Осигурителният доход е основно понятие в осигурителното право. Осигурителният доход е месечен доход и е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.
В посочения случай, на основание чл.9, ал.2, т.2 от КСО, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.
Осигурителният доход за целите на задължителното здравно осигуряване е определен в ЗЗО в зависимост от осигурените лица. Върху осигурителния доход, определен в закона, се изчислява здравната вноска.
Нормативната уредба, която определя дохода, върху който се дължат здравни вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, е чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Здравните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
От цитираната разпоредба е видно, че доходът, върху който са дължат здравни вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се и не е съотносим към размера на получаваното обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Предвид изложеното и съгласно чл.9, ал.2, т.2 от КСО за периодите на временна неработоспособност не се определя осигурителен доход, върху който се дължат осигуровки по смисъла на КСО, но с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО е регламентиран осигурителен доход само за целите на здравното осигуряване в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Върху същия доход работодателят (осигуряващият) има задължение да внася здравни вноски в размер равен на дължимата от него част от здравната вноска (4,8 на сто). В разглежданата хипотеза, за визираните с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО периоди, а именно периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал. 1 и 5 от КТ, не се дължат осигурителни вноски от и за сметка на осигуреното лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 от ЗЗО осигурителите/осигуряващите и работодателите следва периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в съответствие с разпоредбите на наредбата и осигурителното законодателство. Именно в тази връзка в Декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице” (Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) е предвидено осигурителният доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за периодите на временна неработоспособност, да се попълва в отделно поле на декларацията - т.17 “Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО”.