23.08.2022

ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСКА ПРИ ОБЯВЕНА ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА

В последните няколко години, покрай ситуацията с разпространението на COVID-19, бяха извършени редица промени в законодателството в България, включително и в Кодекса на труда. Промените бяха продиктувани от редица неуредни обстоятелства, пред които пандемията постави както страната ни, така и целия свят. Едно от предизвикателствата пред законотворците бе уреждането на ползването на отпуска при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Последните промени от 1 август 2022 г. в Кодекса в правната уредба на ползването на отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка са в интерес на работниците и служителите. В какво се изразяват тези промени?

Предишната разпоредба предвиждаше, че когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

След промените на Кодекса на труда от 1 август 2022 г., работодателят вече ще има право да предоставя платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж. Старата редакция на текста изискваше работникът или служителят да не е придобил 8 месеца трудов стаж – осемте месеца са намалени на четири.

Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Времето, през което се ползва отпуск, се признава за трудов стаж.

Припомняме, че дори в извънредно положение или в извънредна епидемична обстановка работодателят не може да предоставя неплатен отпуск на своите работници и служители без тяхно искане. Той има право да предостави едностранно само платения им отпуск, ако дейността на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители е спряна със заповед на държавен орган или с негова заповед.

Справка:

чл. 173а от Кодекса на труда