Консултантски център – гр. Берковица, ул. Атанас Кюркчиев № 1, блок „Ком“, етаж 0
г-жа Людмила Филипова, директор на консултантския център
Работно време:
през зимния период (от 1 ноември до 31 март) понеделник – петък от 16:00 ч. до 18:00 ч.
през летния период (от 1 април до 31 октомври) понеделник – петък от 17:00 ч. до 19:00 ч.
Телефон: 0890943741
e-mail: berkpro.robg@abv.bg
Консултантски център – гр. Крайова, ул. Jiețului № 21,
в сградата на Библиотека на окръг Долж "Александру и Аристия Аман"
г-н Лучан Диндирика – директор на консултантския център
Работно време:
понеделник – петък от 8:00 ч. до 16:00 ч.
19.12.2024
ЛОВКИ ТРИКОВЕ ДА СТАВАТЕ СИМПАТИЧНИ
Bсъщност това, всъщност онова, повтаря събеседникът ви. "Всъщност" е от паразитните думи, които не красят речта. Но вместо да се усмихвате наум, че човекът насреща не си дава сметка какъв паразит го е налазил, вие можете да използвате лошия му навик. Нали искате да му станете симпатични и да постигнете своя цел.
Има различни психологически трикове, за да се почувства събеседникът ви на една вълна с вас.
Някои са по-сложни и изискват време. Например т.нар. ефект на Франклин - да помолите някого за дребна услуга и да разчитате, че по-късно няма да ви откаже по-голяма. Американският политик Бенджамин Франклин е пробвал лично ефекта, наречен после на негово име, и е записал в дневника си: "Човек, който веднъж е направил нещо мило за вас, е по-вероятно да ви помогне отново".
Често обаче се налага да постигнете доверие много бързо, няма кога да градите по-трайни отношения. Експертите по комуникация твърдят, че и за такива случаи има хитрини, с които да си помогнете.
Първо трябва да подходите с желязна вяра, че събеседниците ще ви харесат. После продължете с още техники.
Примерът с "всъщност" е за техника, която ще ви позволи да разберете дали събеседникът ви харесва, или не.
Това понякога си личи от пръв поглед, но при добрите професионалисти, които са и добре възпитани хора, любезността е задължителна. Ако събеседникът ви слуша приветливо и даже учтиво кима, не значи, че ще се съгласи с вашето предложение.
За да определите поведението си и по-нататъшните си усилия, може да проверите дали сте му симпатични с лесен трик. Като го слушате внимателно, обърнете внимание на специфична дума, която той обича да използва. Щом я чуете, се усмихвайте и кимайте с глава утвърдително. Ако човекът ви харесва, той ще започне да употребява думата или израза все по-често. Така ще покаже отношението си към вас. А понеже вие му демонстрирате симпатия с усмивките и кимането, той подсъзнателно ще започне да изпитва към вас доверие.
Капанът тук е добре да премерите реакцията си. Трябва да изглеждате искрени. Лек нюанс на ирония ще има обратния ефект, особено ако събеседникът ви е наясно с лошия си навик да употребява често и без нужда паразитна дума или израз.
Номерът с кимането и усмивките работи и чрез още една техника за постигане на симпатия - човекът започва да ви харесва повече, защото открива общи черти помежду ви. А няма никакво съмнение, че хората така са устроени - чувстват се по-близки с този, с когото имат сходства. Вашият събеседник си обича думата или израза. Вие се усмихвате, сякаш и на вас ви допада. Значи имате прилика. На човека му става приятно и е по-склонен да се съгласи.
Точно с тази цел се препоръчва т.нар. огледална техника - да създавате прилики между вас и събеседника си, като повтаряте жестовете му.
Естествено, че човекът ще ви хареса, ако сте усвоили навика да правите комплименти при всеки удобен случай. Няма индивид от рода хомо сапиенс, на когото да не му прави удоволствие да чуе добра дума за себе си.
Реакциите да хванете подходящия момент и да изсипете правилната доза ласкателство се учат. Затова започнете да тренирате с близките си - семейството и приятелите, после минете на колегите и шефа си. След известно време няма да ви е проблем да прилагате този трик с непознати.
Е, човещинка си е и обратното - вие лекичко да се покажете несъвършени пред събеседника си. Може да направите грешчица, за да му станете по-симпатични, вместо да парадирате със своята компетентност и идеалност.
Всички хора се опитват да не правят грешки, понеже се страхуват от присмех. Но допускането на дребна грешка показва, че не сте перфектни, и не пораждате завист. Напротив - като ви поправи или като ви помогне да намерите точната дума, с която уж се затруднявате, другият се чувства по-добър от вас. Така се отпуска в компанията ви, печелите доверието и симпатията му. Ето ви благодатна почва да постигнете, каквото искате от него, без да ви помисли за манипулатори.
Грешчицата трябва да е дребна и да не правите често този номер. Иначе хората ще започнат да се съмняват в способностите ви или ще прозрат, че прилагате техника. Тя впрочем е доста известна.
Ловък начин да станете симпатични и да спечелите доверие е да създадете впечатление, че споделяте тайна. Не казвате нещо наистина важно и прекалено лично за себе си - в деловото общуване подобна фамилиарност е дори стряскаща, ако не познавате достатъчно събеседника си. Тайната, която съобщавате, трябва да го накара да се почувства специален, но не е и притеснен от откровението ви. Така че много добре преценете какъв човек имате насреща си, за да изберете какво да споделите.
Изпитана техника да получите това, което искате, е едновременно да не допускате отговор "не" и да създавате илюзия, че предлагате варианти за избор. Номерът работи на практика, като не задавате въпрос на човека дали ще направи нещо, или не, а например кога.
Искате да получите документ от колега. Не го питате "Ще ми го дадеш ли". Питате ще може ли да ви го прати утре или ще му е по-удобно в края на седмицата. Така не допускате съмнение, че може да откаже да свърши работата, но същевременно не го притискате, а му оставяте избор. Хем изисквате от него, хем не му заповядате. Оставяте впечатлението, че той контролира ситуацията. То е най-важното, за да постигнете целите си.
--------- Ефектът на прожектора ---------
Светът не се върти около вас нито за добро, нито за лошо.
Това съобщение може би ви се струва излишно. Смятате, че не си мислите такова нещо за себе си.
Като се замислите, вероятно не си го мислите. Но подсъзнателно е точно така. Заради което може би не действате по правилния начин с хората, от които искате да получите нещо.
Това нещо е важно за вас, но е добро и за тях, не им струва особени усилия. Защо тогава не го правят, по дяволите?
Специалистите обясняват, че причината вероятно е в неумението да предизвикате доверие и да покажете тъкмо тази втора част - че важното нещо за вас е добро и за тях. А това неумение може би се дължи на подсъзнателното убеждение, с което си живее всеки - че е център на вселената.
Ако не вярвате, че го имате, проверете се. Делова жена сте и о, ужас, пуснала ви се е бримка на чорапа. Струва ви се, че всички в нея гледат. Или пък имате нова прическа. Чудите се защо колегите ви не забелязват.
Изобщо не е вярно, че околните ви обръщат толкова много внимание, колкото си въобразявате. Многократно с най-различни изследвания е проверен т.нар. ефект на прожектора. Термина въвеждат американските психолози Томас Гилович и Кенет Савицки през 1999 г.
При повечето изследователи експериментът протича приблизително така - молят доброволци цял ден да носят странна тениска в офиса, да речем. После ги карат да посочат колко хора са забелязали в какво са облечени. Същевременно психолозите сами проверяват колко хора в действителност са обърнали внимание на странната дреха.
Резултатите показват, че участниците в експеримента посочват двойно по-висока бройка от действителното количество хора, които са забелязали въпросната особеност.
Та изводът е, че човек се намира в центъра на внимание много по-рядко, отколкото смята. Той надценява важността си за другите и само си въобразява, че е под прожектора.
Ако иска останалите хора наистина да го забележат и да получи нещо от тях, трябва доста да се потруди да спечели симпатии и доверие.
18.12.2024
ФРАЗИ, КОИТО УВЕРЕНИТЕ ХОРА НИКОГА НЕ ИЗРИЧАТ ПРЕД ШЕФА И КОЛЕГИ
Самоуверените хора напредват по-бързо в професията и се изкачват по-високо в служебната йерархия. Сигурно не се съмнявате в това твърдение. Специалистите по кариерно развитие, които години наред изследват лидери и служители, постигащи успех, казват, че на тях са им напълно чужди поне 10 фрази. Тъкмо това е причината тези хора да не допускат нещо да ги спира и постигат устремено целите си.
Повечето от фразите са отричащи. Вероятно милион пъти сте чували, че негативното мислене е убиец на самочувствието. Не можете да се развивате, ако към всичко подхождате с предварителна нагласа за провал.
Самоувереният човек не казва "Това не е честно" нито на глас, нито на ум. Той знае, че животът обикновено не е честен. Не се оплаква, че е положил усилия, обаче успехът му се изплъзнал или че не е получил похвала от шефа. Просто се заема отново, за да постигне резултати, и е сигурен, че следващ път ще му се получи, защото вярва в силите и способностите си.
"Мразя си работата" също не е негова фраза. Ако установи, че мрази работата, той започва да търси нова. Ако пък обстоятелствата го принуждават да не сменя работата си точно сега, не се тюхка, а се старае да постигне максималното. Междувременно не пропуска да се оглежда за позиция, на която ще бъде удовлетворен. Всичко друго само ще го забави по пътя нагоре.
Щом си казвате "Нямам друг избор", не изпитвате достатъчно увереност в себе си. Винаги има много възможности, длъжни сте да ги потърсите. Като си повтаряте, че няма, сами ограничавате мисленето си.
Никога не си казвайте и "Това е невъзможно", без 100 пъти да сте премислили. Трудностите са предизвикателства, от които самоувереният не се плаши, а намира начин да преодолее.
"Не мога да го направя" означава да признаете, че нямате нужните знания, опит, сили. Ами ако наистина е така, положете усилия, за да ги придобиете. Изградете вашето самочувствие, като започнете да казвате "Мога да го направя". С течение на времето ще повярвате, че сте в състояние да постигнете всичко, което поискате, съветват експертите по личностно развитие. Ако имате нужда от доказателства, за да се нахъсате, направете списък с всички неща, които сте усвоили и превъзмогнали. Сигурно в живота ви има достатъчно примери, че може да преодолеете всяко предизвикателство.
От същата поредица е вредната фраза "Не знам как". Я си спомнете нещо елемантарно - не сте умеели да ходите, но сте се научили. Не сте познавали буквите, но сте започнали да четете. И да шофирате не сте могли, и всичко в сегашната професия ви е било неизвестно, пък сте положили усилия и сте го усвоили. Като погледнете така на живота, излиза, че всичко, което някога сте правили, е изисквало определено време, за да бъде научено. Така е и със следващото, с което се заемете. Накратко, като не знаете как, разберете. Или намерете някой, който знае, за да ви помогне. Най-успешните хора смятат, че постоянно трябва да се самоусъвършенстват, да търсят новите познания и умения, защото те са начинът да постигат повече.
"Трябваше да го направя по друг начин" е фраза, която можете да изречете и веднага след нея да формулирате кой е този друг начин. Така ще сте се поучили от грешката. Само да се упреквате не е продуктивно и руши увереността ви.
"Нямам достатъчно време" е оправдание за онези, които най-често ги мързи или са нерешителни. Хората, които вярват в себе си, си определят приоритети и се стремят да ги постигнат дори с цената на лишения.
Някои утвърждаващи фрази също са доста опасни.
Например "Това се прави по този начин" ви кара да зациклите. Колкото по-отворен е умът ви, колкото по-лесно приемате новото, толкова повече шансове за успех имате. Ако често си мислите, че знаете точно как се правят нещата, самоувереността ви е достигнала равнище, в което вече ви вреди. Иначе казано, самозабравили сте се.
Да си мислите, че колегите или конкурентите ви са глупави и некадърни, не показва здравословна доза самоувереност. По-вероятно е те да са достатъчно интелигентни, за да разпознаят същите възможности като вас, и достатъчно способни, за да се стремят да ги оползотворят. Подценяването им ще ви забави, защото означава, че не сте отчели обективната обстановка.
12.12.2024
РИТУАЛЪТ ЗА КЪСМЕТ НЕ Е ПРОСТО СУЕВЕРИЕ - НАУЧНО ДОКАЗАНО Е КАК ПОМАГА
Kолега ви моли вие да занесете отчета на шефа вместо него. Не искате, защото не сте наясно с подробностите по документа. И тогава колегата ви довършва с аргумент - притеснява се, че ако той иде, ще стане скандал с началника, понеже като тръгвал на работа сутринта, си обул първо лявата обувка. А като се обърка така, цял ден не му върви.
Чудите се да се смеете или да съчувствате на колегата. Образован мъж, с успешна кариера и щастлив личен живот, а в плен на суеверия.
Вярно, малко е смешно това с левия и десния крак. Но психолозите казват, че все пак суеверията и ритуалите не бива да се бъркат.
Много хора, особено тези, които често се явяват пред публика или на състезания - артистите и спортистите например, си имат ритуали. Значението им не бива да се подценява, защото те помагат да се свали напрежението, което често се появява преди решителен момент, и да се придобие самоувереност.
Ирационални и понякога откровено глупави действия играят положителна роля в регулиране на поведението, обясняват психолозите.
С експерименти са събрани научни доказателства, че ритуалите действително променят реакцията на мозъка, свързана с безпокойството, и смекчават тревогата. Те отклоняват ума от мисли за евентуален неуспех и могат да бъдат инструмент за по-висока ефективност.
Изследователи от Университета на Торонто са провели проучване, за да установят дали ритуалите действително помагат за справяне с предстоящи важни задачи. Те възложили на доброволци в продължение на една седмица да изпълняват определен ритуал. "Той се състоеше от поредица повтарящи се действия, които наподобяваха ритуали от реалния живот", обяснява водещият автор на изследването Ник Хобсън.
През същата седмица учените следили мозъчната активност на участниците. Те установили значително понижена тревожност. Измерили дори нисък невронен сигнал в отговор на случили се неупехи.
Ник Хобсън посочва, че форми на ритуали се откриват във всякакви професионални области. Те не зависят от интелекта. С тях изключителни специалисти си помагат, за да подобрят концентрацията си.
Вероятно сте чували за хирурзи, които оперират, след като си пуснат точно определена музика. Или за актрисата Кейт Бланшет, която има в чантата си чифт уши на елф, запазени от "Властелинът на пръстените", понеже й носят късмет. Тенисистът Рафаел Надал пък винаги излиза на корта с две бутилки - енергийна напитка и вода. Винаги ги слага по определен начин вляво от стола си - едната бутилка е зад другата и насочени към корта. "Това е начин да въведа себе си в мача", коментира той.
Много от най-успешните и креативни личности си имат ритуали за късмет, твърди Елън Уайнстийн, която е написала книга по темата. Те се осланят на силата на самовтълпяването, че даден ритуал помага. Спокойствието идва от самата вяра, но така или иначе човек се отпуска.
Уайнстийн е събрала в книгата си признания на звезди за странни ритуали. Актрисата Лупита Ни-онг'о плете в гримьорната си, преди да излезе на сцена. Задължителните ритуали на Бионсе преди концерт отнемат повече от час и молитвата е най-неизнедаваща между тях.
Специалистите съветват да си създадете личен ритуал, който ви помага да намалявате безпокойството си, когато започвате нова задача или трябва да се справите с предизвикателство.
Но той не бива да е прекалено очебиен и твърде стряскащ, защото вероятно ще се наложи да го правите пред други хора. За да мине успешно презентацията, непременно да се завъртите три пъти отдясно наляво е доста видимо. Да се прекръстите три пъти също. Може би, ако сте вярващи, е по-добре да си кажете наум "Бог напред и аз след него".
Ритуалът не бива да граничи и с обсесивно-компулсивно разстройство. Това е състояние, при което човек не може да прави нищо, ако не започне с някакви точно определени действия, ако край него има нечетен брой предмети, ако вратовръзката на шефа му е малко изкривена или се налага да седне на червен стол, да речем.
Ритуалите се различават от суеверията по това, че носят успокоение. Суеверията могат да предизвикат и тревога като в случая с колегата, който си обул първо лявата обувка.
Е, внимавайте във важен ден, щом смятате, че ви върви, ако пристъпите в офиса с десния крак. Но не изпадайте в чак паника, ако нещо сте объркали стъпките.
Впрочем суеверните ритуали също помагат. Твърдят го изследователи от Университета на Чикаго. Те са провели експерименти, в които са наблюдавали поведения за избягване на лош късмет и са следили как те променят начина, по който хората възприемат съдбата си.
В един от опитите участниците трябвало да кажат "Никой мой близък няма да попадне в катастрофа". После чукали на дърво, хвърляли топка (западноевропейски ритуал срещу лош късмет) или не правели нищо.
Учените установили, че повечето ритуали, с които хората вярват, че анулират лошото, включват действие, изискващо прилагане на активна сила - например чукане по дървена маса.
То обаче е и такова, че да отдалечи нещо от тялото - например чукането по главата нямало положителен психологически ефект върху участниците. Помагало хвърлянето на сол или топка. Така подсъзнателно се убеждаваме, че сме отхвърлили нещо вредно, неприятно или застрашително, посочват учените. Техните експерименти показали, че резултатът не е просто успокояване на психиката, но и промяна на поведението от негативно към по-позитивно, което може да има реален ефект върху събитията от живота.
Та вероятно не бива да се смеете на разни такива суеверни ритуали като лош сън да се разкаже на течаща вода, за да не се сбъдне. Излиза, че магията не е в това, че лошото изтича в канала, а че човек се чувства много по-спокоен и действа правилно.
11.12.2024
ТЕХНИКИ ДА ВКЛЮЧИТЕ НА СКОРОСТ СПОСОБНОСТТА ДА УБЕЖДАВАТЕ
Успешните хора не са задължително умни, задължително обаче умеят да убеждават. Удивително е, че на всекиго цял живот се налага да прави това - да накара мама да му купи играчка, после тате да разреши купон с преспиване, още по-сетне да склони жената да го пусне за риба, шефа да го повиши... А малцина успяват да овладеят изкуството на убеждаването така, че да им служи безотказно.
Точната дума наистина е изкуство, защото при убеждаването има много талант, който за някои хора е вроден. Има обаче и техники, които могат да се усвоят с малко повече труд.
Специалистите твърдят, че за да бъдете убедителни, първото и неотменимо условие е да излъчвате увереност. Второто е да сте добре подготвени, правдоподобни и съвсем наясно какво искате да постигнете, защото днес всички са претоварени с информация и вниманието е скъпоценен ресурс. После идват правила, които трябва да следвате, когато говорите.
Колко е важна граматиката
Проучване на социологическия институт "Прат" е установило, че начинът на построяване на изреченията може да подтикне хората към действия и решения. Изследователите са направили анкети, в които задават по същество еднакъв въпрос по два различни начина: "Ще ходите ли на изборите" и "Ще станете ли избирател". При втората формулировка получили два пъти повече положителни отговори. Вероятно хората казват "да", движени от потребността да принадлежат към група. Съществителното "избирател" засилва вътрешната им идентичност, коментират учените.
Номера от психологията
Редица изследвания доказват, че когато очаквате някой да не е съгласен с вас, трябва да изложите "на скорост" тази част, за да не му оставяте време за обработване на информацията. И обратното - когато представяте вашата най-силна теза, намалете темпото. Така осигурявате време тя да бъде осмислена пълноценно.
Едно изследване показва как действа подобна техника. Човек стоял на улицата и молел пресичащите да попълнят анкета. Тези, които по време на пресичането чуели полицейска свирка, се съгласявали да загубят малко време и да попълнят анкетата. Когнитивните им ресурси в такъв момент са заети с мисли за потенциална опасност и само малка част от мозъка оценява отправената молба, обясняват социалните психолози.
Обобщавайте с изрази от рода на "както всички знаем". Дълбоко в себе си вашият събеседник иска да бъде от групата на знаещите, от отбора на победителите. Удовлетворете тази негова нужда, като подчертавате, че нещата са очевидни.
Удивлявайте и забавлявайте, накарайте хората да погледнат на нещо познато с нови очи, направете го да изглежда различно и интригуващо.
Атакувайте базисни нагласи, като включите на уместно място и сюжет, който ще събуди умиление - история за малки деца, няколко кученца и котенца.
Внимателно следете вашия събеседник - той подсъзнателно харесва да повтаряте сякаш като в огледало неговата поза, жестове, изражение на лицето.
Логика все пак
И малко трикове от други науки
05.12.2024
10 НЕЗАБЕЛЕЖИМИ, НО КОВАРНИ КАПАНИ ОТ ШЕФА И КАК ДА ГИ ИЗБЕГНЕТЕ
Слушам предложенията ви, казва шефът и се обляга назад в креслото си. Очаква се вие, подчинените му да проявите инициатива и да дадете идеи как новата задача може да бъде изпълнена по-ефективно.
За да блесне, колегата Х веднага взема думата и говори неща, които ще затруднят работата на целия екип. Началникът просто слуша, не отхвърля безумиците. Вие не издържате, влизате в противоречие с колегата Х и започва ожесточен спор.
Това е пример как шефът залага незабележим капан, който може да има доста неприятни последици. Няма значение защо го прави - дали защото вярва, че в спора се ражда истината, както гласи популярното клише, или защото му харесва между подчинените му да има конкуренция дори и в подобна груба форма. Важното за вас е да не хлътнете в капана на дистанцираност, да влошите отношенията си с колегата и да развалите професионалното си реноме.
Запазете хладнокръвие, не възразявайте на Х. Първо, това не е ваша работа, а на началника. Второ, това, че той мълчи, не означава, че се съгласява с предложенията. Може би дава възможност на всички да си изразят мненията, после ще вземе решения и ще ги обяви пред екипа. Така че кажете какво мислите, без да влизате в конфронтация с Х. Иначе, макар че му се противопоставяте в интерес на работата, може да се сдобиете със слава на конфликтен човек, който не е в състояние да изслушва спокойно другите.
Има шефове, които обичат да играят на демокрация не само като правят "мозъчна атака" и изслушват мнения всякакви. Този друг вид оставят подчинените си сами да се договарят по потенциално взривоопасни проблеми. Да речем, как да си разпределят неприятни задачи или кой кога да излезе в отпуска.
По принцип добрият мениджър не бива да постъпва така, когато знае, че хората му може да напрегнат отношенията си. Да създава организация е една от неговите основни функции по длъжностна характеристика. Вашият явно не е от добрите, но вие не влизайте в псевдодемократичния му капан. Предложете на колегите си всеки да напише предпочитанията си за отпуската, примерно. И нека шефът да направи график. Така ще е ясно кому да се сърдят недоволните и няма да се разваля колегиалната атмосфера.
Такъв началник много често се старае да избягва решения, в които не е сигурен, за да се изплъзне после и от отговорността при евентуален неуспех. Представя се като ръководител, който е майстор на делегирането. Не контролира всяка стъпка на екипа. Поставя цел и се интересува от крайния резултат, а междувременно дава възможност на служителите да проявяват инициатива и сами да определят как да свършат работата.
Делегирането е похвално, ако не е капан, който шефът залага, за да изкарва виновни подчинените си. Всъщност той е непочтен човек. Обикновено такъв стил на управление не бива търпян дълго, когато над него има висшестоящи началници. Но ако няма или са далеч, опитайте сами да се предпазвате, като искате конкретно формулирани отговорности, права, инструкции, одобрение от мениджъра за всичко, което правите. Най-добре да са писмени и да си ги пазите. Иначе т.нар. делегиране от непочтен шеф ще спъва кариерата ви.
В тази връзка внимавайте и с ръководител, който е подвластен на нетърпението. На пръв поглед сякаш е много хубаво да не правите дълги съвещания. Но при положение, че на тях не се изясняват докрай въпросите и всеки тръгва да върши каквото и колкото е разбрал, рискът работата да забуксува е много голям. Без да изпадате в прекалени подробности, намирайте начин да сверите дали правилно сте схванали точно какво се очаква от вас.
Пети капан е да имате началник, който не иска да се измъква от отговорност или не е бързак, но не е върхът на комуникативността. Човекът просто не умее да обяснява достатъчно добре, за да получат служителите му ясни насоки за работата и за крайните резултати, които се очаква да постигнат.
Отличните комуникационни умения обикновено са важен критерий, по който се избира дали един отличен професионалист може да бъде и отличен ръководител. Но се случва да надделее съображението, че той знае как екипът да бъде продуктивен, а подчинените му все някак ще се научат да го разбират. Ами постарайте се да го направите. Начин да работите с неясно словесен началник е да казвате: "Да обобщим как трябва да постъпим" и да повторите стегнато онова, което смятате, че е поръчал.
Незабележим капан поставя шеф, който вкарва подчинените си в роли на партньорство. Звучи чудесно, но е лошо, когато приема, че служителите разполагат с толкова информация, с колкото и той, и че виждат голямата картина. Много често не е така поради най-различни причини, включително и по тази, че ръководната позиция дава много по-добро знание за целите на цялата компания. Затова се постарайте да изяснявате максимално задачите си, без да се притеснявате, че може да изглеждате некомпетентни. Все пак вие и вашият шеф не сте партньори, имате си съвсем определени места в йерархията на фирмата.
Подобно е положението с мениджър, който прекалено залага на достъпност. Неговата врата е винаги отворена, защото той не се изживява като голям бос. Знаете, че не сте му равни, но се изкушавате да се възползвате максимално от опита му и през час търчите нещо да се посъветвате с него.
Тук капанът е, че не свиквате да вземате самостоятелни решения на своето ниво. Колкото се възползвате от опита на шефа, толкова и вредите на развитието си. А не забравяйте, че вероятно правите лошо впечатление. Достъпен, достъпен, ама той ви е шеф, не бавачка.
Началник, който не обича да рискува, в известен смисъл е удобен. По утъпканите пътища на предпазливостта той и екипът му си вършат работата и постигат очакваните резултати. Но с такъв шеф няма да завоювате главозамайващи успехи. Освен това от него няма да научите как се взимат смели решения. Което не е много обещаващо за професионалното ви развитие.
Ръководителят е нож с две остриета, когато е в плен на скромността. Той не се самоизтъква и не омаловажава приноса на подчинените си. Но на по-горното ниво във фирмата това му нежелание или неумение да влезе в светлината на прожекторите може да води до подценяване на заслугите, които има целият ръководен от него отдел. Заради изкуството да се самоизтъкват други директори създават впечатление, че те и хората им са дали много повече за общия успех, което носи съответните материални бонуси или похвали.
На принципността, владееща шефа, сякаш няма какво да се възрази. Естествено, че добрият лидер трябва да бъде почтен, справедлив, да има ценности и морал. Без да прави компромиси с тях обаче, му е нужна и гъвкавост. Ключово умение за мениджъра е способността да адаптира стила си на управление към различни условия и обстоятелства. Прекалената праволинейност може да бъде вредна, защото пречи на него и на екипа да се приспособяват към промени.
Понякога е опасна и за отношенията. На пръв поглед праволинейността прави началника предвидим за подчинените му и е гаранция, че той се отнася еднакво към тях. Но може да доведе и дотам хората никога да не си признават грешки, защото принцип на началника е винаги да наказва. Гъвкавост означава да прости грешка, която подчиненият му е направил неволно или от добри намерения, но с лоша преценка. В такъв случай много по-важно е да се извадят правилните изводи, за да не се повтаря грешката, отколкото да се наложи наказание.
За последните три капана съветът е един и същ - огледайте се дали няма място при някой шеф, който повече обича предизвикателства, умее да се продава по-добре и не е закостеняло праволинеен.
04.12.2024
ТЕХНИКИ ЗА КОНТРОЛ НАД ГНЕВА, КОГАТО МНОГО ВИ ЯДОСАТ НА РАБОТА
Може би напоследък имате много поводи да изпитвате гняв в службата, понеже върху главата ви се стовари неприятен мениджър. Не че другите ги нямат всеки ден в работата си, но си мислите, че при вас "по задание" поводите са повече от обичайното.
Големи теми за размисъл са защо според вас този човек е неприятен, наистина ли е лош мениджър и ако е така, какво да правите, за да се измъкнете. Но, докато мислите и решавате, е задължително да се научите да се справяте с гнева си, за да не провалите кариерата си. Няма значение кой е виновен за ситуацията, която ви дразни. Може би е началникът, но гневът се ражда у вас и вие сте тези, които не трябва да го допуснат. Ако избухнете, показвате слабост. И още по-лошото е, че след това сигурно ще се наложи да се извинявате.
Има техники за овладяване и е добре да ги приложите веднага, щом усетите ярост.
о Доброто старо правило "Брой до 5" наистина помага. Бройте много бавно. Ако още сте гневни, продължавайте - и 10 е хубаво число.
о Направете 5-6 бавни дълбоки вдишвания, като се концентрирате върху самото дишане.
о Пренесете тежестта на тялото си върху левия крак. Пребройте до 5 и я пренесете върху десния.
о Представете си, че в тази ситуацията не сте вие, а някой друг. Вие сте страничен наблюдател. Това ви дава възможност да се отдалечите от чувствата си. В много случаи ще стигнете до извода, че не си заслужава да се връзвате чак толкова.
о Оценете степента на раздразнението си по скала от 1 до 10. Осъзнайте дали сте ядосани, гневни или пред избухване. Какво да правите после? Нищо. Докато сте мислили къде точно по скалата да разположите чувствата си, вече сте се поуспокоили.
о Повтаряйте си като мантра нещо, което ви дава самочувствие. Примерно: "Аз съм спокоен човек. Аз съм уверен в себе си. Аз имам добър живот и прекрасно семейство. И това ще мине."
о Носете си "камък на търпението", щом често се случват критични ситуации, които могат да ви изкарат от равновесие. Подходящ е всякакъв предмет, приятен на допир. Ако не прави впечатление, по-добре. Например си изберете "успокояваща" химикалка, която е естествено да носите със себе си на съвещания, или гладко мраморно яйце, което държите на бюрото си. Всеки път, когато усещате гняв, докосвайте вашия "камък на търпението". Помага магически.
29.11.2024
ЗАДЪЛЖАВАТ КОМПАНИИТЕ У НАС ДА НАЗНАЧАВАТ ЖЕНИ ЗА ШЕФОВЕ
33% от всички директорски позиции, както със, така и без изпълнителни функции, на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите в дружествата, регистрирани на фондовата борса, да се заемат от членовете на по-слабо представения пол, който най-често са жените.
Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеността на жените и мъжете, качени за обществено обсъждане. Делът им не трябва да превишава 49 %. Определя се срок за постигане на целта - 30 юни 2026 г.
Въвеждат се изисквания публичните дружества да докладват информация дали постигат тези цели. В своите декларации за корпоративно управление, които подават и понастоящем всяка година, трябва да предоставят информация за броя на мъжете и жените в състава на своите управителни органи, сред изпълнителните директори и директорите без изпълнителни функции, за предприетите мерки за постигане на целта и за причините, в случай на непостигане на целта (принципа „спазвай или обяснявай“). Определя се срок за първо докладване – през 2026 г. за отчетната 2025 г.
Дружествата трябва да публикуват на видимо място на своята интернет страница в срок до 15 май на текущата година информацията за предходната година.
Комисията за финансов надзор пък се задължава да публикува в срок до 30 юни 2026 г. на интернет страницата си списък на публичните дружества, които са постигнали поставената цел, и да го актуализира ежегодно, като го предоставя по искане на министъра на труда и социалната политика.
Тези, които не публикуват такава информация, ще бъдат глобявани.
Въвежда се изискването публичните дружества, които не отговарят на поставената количествена цел, да адаптират процедурите за подбор на членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, като гарантират:
извършването на сравнителна оценка на професионалните квалификации на всеки кандидат;
формулирани по ясен, неутрален и недвусмислен начин и основани на качествата критерии за извършване на подбор, които се прилагат по недискриминационен начин по време на целия процес на подбор;
даване на предимство на кандидата от по-слабо представения пол, когато при подбора се установят кандидати с еднаква квалификация, компетентност и професионални резултати.
Това няма да се прилага когато при подбора се придава по-голяма тежест на други политики за многообразие, осигуряващи предимство на избора в полза на кандидата от другия пол.
Въвежда се също изискване дружествата да разкриват критериите за подбор, в случай че отхвърленият кандидат поиска това от тях, както и конкретните съображения, осигуряващи предимство. При оспорване на подбора на членове на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на публично дружество, се прилага правилото на обърната тежест на доказване, което е регламентирано в чл. 9 на Закона за защита от дискриминация.
Публичните дружества ще са задължени в поканата за провеждане на общото си събрание, когато е предвидена точка за избор на член на управителен или надзорен съвет, да публикуват информация за изискванията относно разпоредбите за количествената цел за балансирано представителство на жените и мъжете, процедурата за подбор с оглед постигането на целта, както и приложимите мерки и санкции при неспазването им.
Министърът на труда и социалната политика ще бъде органът за насърчаване, анализ, мониторинг и оказване на подкрепа във връзка с баланса между половете в управителните органи на публичните дружества. Той е отговорен и за докладването пред Европейската комисия за прилагането на Директивата. Във връзка с това се осигурява механизъм за обмен на информация чрез предоставяне на информация на органа от страна на Комисията за финансов надзор и Комисията за защита от дискриминация.
28.11.2024
КАК ДА ЖИВЕЕТЕ С НЕЛЮБИМА РАБОТА - СЪВЕТИТЕ НА КОГНИТИВНИ ПСИХОЛОЗИ
Mразите работата си. Осемте часа пет дни в седмицата са мъчение. Но по някакви причини не можете да напуснете. Тогава единственото, което ви остава, е да се постараете някак да издържите.
Това е лошо, защото е научно доказано: Обичате си работата – живеете по-дълго. Но проблемът ви не е уникален. Много хора са в подобно положение и специалистите съветват какво да правите.
Първият съвет е да си дадете сметка какво точно ви тормози и да се огледате дали няма друга длъжност или отдел в същата фирма, където ще се чувствате по-добре.
В такъв случай помислете с кого да поговорите. Това може да е шефът ви, ако задачите, които изпълнявате, са ви станали скучни. Може да е друг мениджър в компанията или служител от отдел "Човешки ресурси". Не е нужно драматично да признавате, че мразите работата си. Кажете му какво бихте искали да правите, за да си върнете мотивацията и страстта.
Като споделите с точния човек своите проблеми и желания в професионален план, вие правите първа стъпка към промяна, казва когнитивният психолог Арт Маркман. Заявете в прав текст, че се надявате да смените позицията си, когато се открие възможност. Много често това се оказва полезен ход, защото досега никой в компанията не е подозирал, че вече не харесвате работата си. А при споделянето има вероятност и да получите ценни препоръки - какви компетентности трябва да придобиете и развиете, за да постигнете целта си. Когато се заемете да ги постигнете, всекидневните ви задължения ще започнат да ви се струват по-малко неприятни, защото вече имате надежда да се измъкнете от тях.
Това е розов сценарий. Не е изключено в тази фирма да няма други подходящи позиции за вас или вие да не ги искате. Тогава пробвайте да направите по-поносимо времето, което прекарвате в службата.
Все има поне един колега, с когото ще ви е приятно да общувате. Не превръщайте обаче контактите в драма - вие се оплаквате на него и той на вас. В известна степен това е разтоварващо. Но значително по-полезно и за двама ви ще е да не задълбочавате неудоволствието си от работата, като се навивате един друг колко лошо е всичко, няма надежда на хоризонта и т.н. Ако нямате какво приятно да си кажете за работата, говорете си за неща извън нея. Нали целта е да се разведрите, не да се натоварите.
Всъщност може би мразите не работата, а не харесвате колегите си и не откривате нито един симпатичен. Научете се елегантно да се дистанцирате от тях и от това, което правят.
Фокусирайте се върху собствените си задачи, пазете се от всичко, което смятате за непродуктивно и отблъскващо - например клюкарстване, препоръчва консултантът по кариерно развитие Лоли Даскал.
При това много внимавайте да не се депресирате. Едно от най-лошите неща, които може да ви се случат в такава обстановка, е да се оставите съзнанието ви да бъде завладяно от негативни мисли. Целенасочено култивирайте у себе си позитивен начин на мислене, като се съсредоточите върху работата си и игнорирате всичкия негативизъм около вас, подчертава Даскал.
Нетрадиционно спасение може да бъде да вземете под свое покровителство новопостъпил колега и да му помагате да навлезе в работата. Менторството ще ви освежи, особено ако имате насреща си младок, който ви гледа с възхищение. Така ще има с кого да си общувате. Естествено, не показвайте пред новия колега колко мразите работата си. Разваляте ореола си на ментор. Пък и за млад или новопостъпил служител е много обезкуражаващо да разбере такъвфакт. Сякаш ще провиди бъдещето си.
Третият съвет е непременно да намерите смисъл другаде, извън преките си задължения. Може да се посветите на граждански каузи или на хоби. Инвестирането на време в подобни дейности ще ви свърже със съмишленици. Общуването и усещането, че сте част от нещо по-голямо, ще ви дадат удовлетворение. В допълнение новите контакти могат да отворят пред вас нови врати за професионално развитие, изтъква Арт Маркман.
И той, и Лоли Даскал обаче съветват внимателно да прецените докъде се простират границите ви да изтърпите мъчението с омразната работа. Но преди всичко си признайте факта и го разгледайте от всички страни.
"Когато анализирате обстоятелствата, каращи ви да се чувствате в капан на работното си място, вие откривате възможности, които преди не сте осъзнавали, че съществуват. Вместо да гледате на промяната в кариерата като на някаква абстракция в далечното бъдеще, помислете за конкретните действия, които трябва да предприемете, за да я превърнете в реалност", казва Арт Маркман.
"Подгответе стратегия за напускане. Никога не е късно да потърсите по-добра среда, която ще ви позволи да си вършите работата по възможно най-добрия начин. После гледайте на този неприятен период от вашия живот като на ценен опит, научил ви да разпознавате нещата, с които не трябва да се примирявате в работата", добавя Лоли Даскал.
------ Етнограф на фирмата или спасението да минете отвъд длъжностната характеристика
Всяка работа може да ви стане скучна или дори омразна, ако не искате да я обикнете. Винаги може да намерите кого другиго да обвините за това - гадния шеф, неприятните колеги, лошата корпоративна култура и т.н. Горчивата истина обаче е, че хората много често сами са си виновни, задето не харесват работата си. Така предопределят своя неуспех в кариерата и по-голямата беда - нещастния си живот. Защото никой не живее щастливо, ако прекарва в нещо омразно повечето време, през което е буден, и едновременно с това не намира възможност или сили да се измъкне от капана.
Експертите твърдят, че ще ви се отрази отлично и на удовлетворението от работата, и на успехите в нея, ако минете отвъд длъжностната характеристика. В много професии този документ трябва да е стряскащо дълъг, ако в него подробно са изброени всички права, отговорности, правила и т.н. Често в професионалното си ежедневие служителят прави десетки неща, които официално не са в т.нар. характеристика.
Има дори случаи, в които описаните основни задължения играят сравнително малка роля и не са от особено значение за успеха в кариерата. Какво и как вършат служителите, в голяма степен се определя от професионалните им познания, опит и здрав разум.
Основните си задължения, естествено, трябва да изпълнявате. Но ако намерите още нещо, което ви влиза в работата, отговаря на вашите способности и интереси, захванете се с него и ще се почувствате много по-удовлетворени. Даже ще престанете да мразите работата си.
Например може да обогатите длъжностната си характеристика на счетоводител, като не просто регистрирате фактури, а ги анализирате. Така ще направите извода, че продажбите на вашата фирма се увеличават в област Монтана, да речем. Мениджърите на всяка компания искат служителите им да дават най-доброто от себе си и ще ги впечатлите. Това, че вниквате под повърхността, ще е стъпка към положителната оценка за вас, към бонуси и повишения.
Друга полезна стратегия е да се превърнете в своеобразен етнограф на компанията. По принцип етнографията изследва обичаите, традициите, бита и културата на различни групи, региони и страни. В случая когнитивният психолог Арт Маркман използва термина, за да посъветва да наблюдавате фирмената култура и взаимоотношенията между отделните служители, мениджъри и ръководители.
Лесно е човек да се изолира от колегите си и да не обръща много внимание какво правят, особено когато не ги харесва или е затрупан със собствените си задължения. Но колкото повече внимание обръщате на работата на другите, толкова по-добра ще бъде представата ви кои хора в офиса прекарват най-много време, работейки по задачи, отговарящи на вашите умения и качества.
Когато си изградите добро разбиране за цялостната култура и структура на вашето работно място, ще можете да потърсите позиция, която ще ви позволи да бъдете успешни и удовлетворени.
Освен това идентифицирайте "звездите" в екипа - хората, които са постигнали значителен успех в работата, ползват се с авторитет и изглеждат най-щастливи. Когато говорите с тези хора, вие можете да разберете какви са уменията, които те използват в ежедневието си и които са ги издигнали до позицията и до самочувствието им.
27.11.2024
НАИСТИНА ЛИ ИСКАТЕ ПО-ВИСОК ПОСТ И КАК ДА ОТКАЖЕТЕ ПОВИШЕНИЕ
Въпросът наистина ли искате по-висок пост може да звучи глупаво само на първо четене. Вярно, в почти всички компании и институции по-високият пост носи повече пари, престиж, власт, възможности и т.н. Само че в този свят
нищо не е даром
и всичко това върви с повече отговорности, работа, предизвикателства, стрес и т.н. Резултатът е по-малко спокойствие, свободно време, удоволствия, общуване със семейството и с приятелите. Така че внимавайте какво си пожелавате - ако повишението няма да ви направи по-щастливи, хич не ви трябва.
Това е първият въпрос, на който трябва да си отговорите - ще бъдете ли по-щастливи, ако имате по-висок пост.
Едва тогава идва вторият - искате ли повишение.
Третият има варианти. Може да е как да го постигнете. А може и да е как да откажете издигането, ако шефът ви го предложи, без да нанесете щети на кариерата си. Евентуално и да получите само най-примамливата екстра - по-висока заплата.
Като ще решавате, може да си вземете седмица отпуска. Тя е добро време за мислене. Освободили сте се от обичайното натоварване, излезли сте от всекидневния ритъм, сменили сте обстановката, отпуснали сте се и главата ви работи по-добре. Но най-важното е, че усещате ценността на това да обърнете внимание на себе си и на семейството си.
Анализирайте евентуалния нов пост с какви отговорности е свързан. Ако ще се налага много често да сте в командировка, има ли кой да поеме вашите задължения към семейството, колко ще му струва като усилия и ще се справи ли без рискове за себе си и останалите. А вие лично готови ли сте често да пропускате училищните тържества на децата си, да речем, защото сте някъде далеч.
Ако вие и семейството ви ще сте нещастни заради това, достатъчна компенсация ли ще са повечето пари, които ще получавате. С тях ще си позволите чудесен уикенд, той може ли обаче да балансира жертвите през останалите 5 дни.
Парите са съществен момент, но вероятно не става дума само за тях. Всеки има нужда да се развива в професията си и повишението обикновено е точно такава стъпка. Натрупали сте достатъчно опит, искате да правите нещо по-различно, имате нужда от нови предизвикателства. Самата стъпка нагоре в йерархията е оценка за вашите способности и усилия, отчита се като успех и затова носи удовлетворение. Ще повиши самочувствието ви, а и мнението на другите за вас. Това също не е за подценяване, когато мислите как ще се чувствате.
Сигурно има още много факти, обстоятелства и вероятности, които трябва да анализирате. Щом сметката показва, че все пак ще бъдете по-щастливи, значи
идва ред да прецените ще се справите ли
с новата работа. Няма начин тя да е същата като тази, която сте извършвали досега, защото това означава, че във вашата компания нещо не е наред със служебните характеристики.
На по-високия пост ще се налага да вземате решения, да поемате инициатива, да бъде изобретателни, да ръководите екип. За да се справяте успешно с всичко, ще трябва да усвоите още знания, да добиете нови професионални качества, да развиете лидерски умения. Накратко, едновременно с повечето задължения ще е необходимо и да учите. За това също трябва да намерите време, а и да ви прави щастливи.
Последният етап от анализа е
да теглите чертата
и с голяма доза сигурност да си кажете, че на новия пост ще бъде успешни.
В противен случай рискувате кариерата си. По-добре отлично да се справяте по-долу в йерархията, отколкото да се провалите след повишението. Настина от всеки провал могат да се извадят много ценни поуки занапред, но в момента дори най-философски настроеният човек се чувства нещастен. А някои дълго не могат да се съвземат.
Най-страшен е самият страх
да поемете нови предизвикателства, но като добре си свършите предварителната мисловна работа, отговорът на втория въпрос - искате ли повишение, идва бързо.
Щом искате, е времето да направите план как да го получите. Има много и конкретни детайли в зависимост от професията ви, компанията, в която работите, ситуацията във вашия отдел и други подобни.
Принципно необходимото е
да покажете на шефа си три неща.
Първо, че имате желание да се развивате в кариерата си, да растете, да поемате нови отговорности и предизвикателства. Ако не усети това, може въобще да не му дойдете в ума като кандидат, дори да има вакантен по-висок пост във фирмата.
Второ, този, от когото зависи повишението ви, трябва да е сигурен в голяма степен (100% гаранция никога няма), че ще се справите толкова добре, колкото и на сегашния си пост. Никой началник не е готов да рискува добрите резултати на компанията. Пък и собствената си кариера, защото е издигнал неправилен човек. От вас зависи да му покажете, че сте готови, като от настоящата си позиция намерите начин да демонстрирате качествата и уменията, нужни за следващото стъпало в йерархията. Непременно дайте знак, че вече сте се заели да усвояват нови умения, за да не може нищо да ви затрудни на новия ви пост.
Ако длъжността е ръководна, ще е полезно шефът ви да види, че сте от хората, които не само отлично умеят да работят в екип, но и да организират, водят, мотивират, вдъхновяват, ценят подчинените си.
Третото е да покажете недвусмислено, че новата работа ще ви носи удовлетворение, че ще я вършите с удоволствие, което ще ви помогне да постигате високи резултати. Всеки шеф знае, че щастието е най-ефективният мотиватор.
Как да откажете повишение
Резултатът от добре свършената мисловна работа може да е, че не искате повишение. Причини много, точно обратните на тези, заради които се смятате готови за по-висок пост.
Деликатно е обаче как да го откажете, ако има вероятност да ви го предложат. Това също се нуждае от добър план.
Прието е да се смята, че всеки войник иска маршалски жезъл. И е подозрително, че отказва да го извади, когато му предлагат да го размаха. Шефът ви е оценил, прави оферта, а вие се дърпате и го навеждате на лоши мисли - че планирате да напускате и да ходите при конкуренцията, че сте хвърлили око на още по-висока позиция (неговата) или че сте човек без амбиции да се развива. Тези и други подобни предположения все не са във ваша полза на сегашната длъжност, на която искате да останете.
Честността е добър подход, но не съвсем докрай. Като отказвате, можете да споделите, че благодарите за предложението и наистина имате уменията да се справите на новия пост. Готови сте още да учите и да поемате предизвикателства. Но напълно съзнавате, че по-големите отговорности ще намалят свободното ви време, а точно сега това не е полезно за семейството ви. Нямате възможност да пътувате например.
Трябва да сте убедителни и внимателно да подберете какви аргументи изтъквате, за да не звучат фалшиво и да не свалят цената ви.
Не е добре да кажете, че не щете да полагате усилия за придобиване на нови умения - това все в един момент ще е необходимо и на сегашната ви длъжност. Зле ще се изтълкува, че държите на свободното си време, защото предпочитате да ходите за риба или на пътешествия с приятелки, вместо да преговаряте с чуждестранни партньори през уикенда. Лошо е да признаете, че няма да се чувствате щастливи да ръководите хора, защото мразите да се съобразявате с другите. С децата или с възрастните родители можете да се оправдаете, но ако е със здрава и права, но капризна жена, ще излезе, че сте под чехъл.
Наистина добрият план за отказ на повишението може да ви позволи да извлечете дивиденти. Щом ръководството е решило, че ставете за по-висок пост, значи ви цени. Ловко предложете да получите нещо на сегашния си - примерно по-висока заплата или някакви други екстри. Естествено, не даром, а като употребите способностите си и увеличите в поносима степен задълженията си.
21.11.2024
ДА, И УСПЕХЪТ Е НАВИК
Хиляди пъти сте чували, че след провал не бива да затъвате в страдание, а хладнокръвно да анализирате защо ви се е случил. Същото е и след успех.
Тържествувайте, разбира се, но не забравяйте, че след първоначалната еуфория трябва честно да анализирате защо ви се е случил. Полезно е, понеже и успехът е навик.
По-точно казано, правилните навици водят до успех. Ако прочетете интервютата или книгите на хора, постигнали нещо значително, ще забележите, че обръщат специално внимание на нещата, които ги водят към успех. Понякога тези неща ви се струват клишета. Че са оптимисти. Че са фокусирани върху целите си. Че не се страхуват да рискуват, след като премерят риска. Че си знаят силните и слабите страни. Че не си скъпят усилията. Че печели най-издържливият - онзи, които не се отказва.
Всичко това звучи наистина до болка познато. Но е и до болка вярно. А въпросът как да го внедрите у себе си е до болка труден.
Не може да си купите формула за успех, трябва сами да си я откриете за себе си. В края на краищата успехът зависи от идентифицирането на полезните действия и изграждането на навици, които ви помагат да бъдете продуктивни, твърдят специалистите по личностно развитие.
Представете си го така. Искате да отслабнете. Пробвате 5-6 диети, препоръчани от експерти, колежки, съседки. Седмата се оказва ефективна. Отслабвате. Когато следващата пролет решите да свалите няколко килограма, няма да си губите времето с онези 5-6, ще минате пак на седмата диета, нали.
Така е и с успеха. Когато веднъж сте го постигнали, съвсем логично е да си дадете сметка кои ваши действия са генерирали позитивни резултати. Като ги осъзнаете, точно тях ще повторите. Постепенно ще си създадете правилните навици, които работят точни при вас и благодарение на които изпълнявате целите си.
На практика не е чак толкова просто, защото винаги има нови обстоятелства, които трябва да отчитате. Но все пак първото е себепознанието. Стратегическият подбор е второто. И той няма да проработи без първото.
Елементарен пример. Има хора, които могат да мислят и да говорят едновременно. Други са по-силни, когато подреждат мислите си писмено. Да речем, че сте от вторите. Ако си дадете сметка, че заради тази своя особеност сте постигнали сегашния си успех, значи трябва да се постараете точно така да действате и при следващата задача.
Въпрос на стратегически подбор е да си изберете работа, която позволява да оползотворявате тази своя силна страна. Очевидно не са за вас професии или длъжности с много ситуации, при които се изисква да мислите и да говорите едновременно. Примерно не ставате за политик или за началник. Но когато попаднете на правилно място и сте си изградили правилния навик как да се справяте, шансовете ви за успех многократно се увеличават.
Вероятно понякога ще се наложи и тактически подбор - т.е. да решавате как да се измъквате от положение, в което нямате време да си подредите писмено мислите. Но няма да е прекалено често, щом сте свършили главното - имате себепознание как успявате и според него сте направили стратегически подбор на целите и действията си.
Затова след всеки успех въпросът "защо" е ключов. И може би всеки път ще откривате нещо ново за себе си - действие, което ще развивате като навик и то ще ви води до следващ успех.
Колкото и да е странно, човек все мисли, че се познава, а цял живот открива нови неща у себе си. Може досега да не ви се е налагало да се пазарите, при тази задача да сте го направили за първи път и точно заради своята убедителност сте постигнали отличен резултат. Като го осъзнаете, и при втори случай ще действате по подобен начин, ще подобрите офертата, която ви предложиха партньорите, и ще спестите разходи на фирмата. А това ще означава бонуси за вас.
Освен това човек се променя с възрастта и с опита. Дали не постигнахте успех, защото идвахте на работа рано сутрин и бяхте много по-ефективни в спокойния офис. Досега смятахте, че не сте от т.нар. чучулиги, но ето че годните са направили нещо с вас.
"Постигането на себепознание не е лесно, тъй като човешката личност не е статична. Ако искате да познавате добре себе си, трябва постоянно да полагате целенасочени усилия, за да обновявате представата си за своята собствена идентичност. Това е изключително важно за постигането на успех в която и да е сфера на живота, тъй като без нужното себепознание човек лесно може да стане жертва на необмислени решения и на преследването на погрешна цел", изтъкват специалистите.
Никой друг не знае кое е най-добро за вас. Обратното твърдение може да бъде приемливо, и то само донякъде, за децата в онзи период от живота им, когато родителите носят цялата отговорност за тяхното благополучие. Но когато става дума за построяване на достойна кариера, вероятността за успех е право пропорционално на количествата действия, които именно вие смятате за правилни. Най-важното е да се вслушвате в себе си и да се научите да си сътрудничите със собствената си интуиция.
Стремежът към себепознание обаче е често пренебрегвана съставка на успеха. Може би защото звучи някак философски отвлечено.
За сметка на това натрапчиво се повтаря съветът например да не спирате да се учите. "Напълно вярно е, че човек никога не трябва да спира да се учи, да се самоусъвършенства и да се развива. Прозорливо е да контактува с хора, които са по-умни и по-добри от него, за да "купува" от тях - казват експертите. - Но е напълно безотговорно, ако не се учи от собствените си победи. Търсете улики и доказателства за успех, опознайте какво работи при вас, превърнете го в навик и наистина нищо няма да може да ви спре."
А ако все пак се случи да ви спре? Е, тогава влизате в онова другото "защо" - да намерите действието, което води до негативни резултати и да не го повтаряте.
Такъв е животът и единственото успокоение е, че по пътя нагоре и надолу постепенно се развива "шесто чувство" - навикът интуитивно да усещате какво да правите и какво да не правите.
----- Баналности не помагат -----
Когато постигнете успех, имате пълното право да се гордеете. Но когато анализирате защо сте го постигнали, се пазете от банални обяснения. Те са задължителни, ако държите публична реч - хората това очакват да чуят от вас. Когато говорите със себе си, са напълно безполезни.
о "Работих много". Сигурно е било така, рядко се постига успех с малко работа. Но освен ако не ви се случва за първи път, тази обща констатация няма особено практическо значение. Опитайте да си припомните стъпка по стъпка действията си, за да откриете онова, което имаше решителен принос за победата, и да го превърнете в навик.
о "Вярвах". Безспорно - ако не вярвахте, нямаше да се преборите за успеха. Задачата ви обаче е да намерите корените на своята увереност и занапред грижливо да ги поливате.
о "Рискувах". Вероятно рискът е бил премерен. Като проследите как претеглихте плюсовете и минусите, ще си изградите модел. Да се преценяват правилно рисковете също е навик.
о "Имах късмет". Благоприятното стечение на обстоятелствата помага във всяка работа. Но късметът е единствено важен само в тотото и в лотарията. В повечето други случаи той идва при добра подготовка.
20.11.2024
АНТИДОТ СРЕЩУ ТОКСИЧНОСТТА НА РАБОТНОТО МЯСТО
Помислете за последния случай, когато сте имали конфликт с колега. Не е нужно да е толкова драматично, че да включва крещене с пълно гърло или хвърляне на предмети. Това може да е момент, в който сте забелязали пасивно-агресивен намек от колега по време на среща на екипа.
Дискусията около „токсичността“ и как тя се свързва с културата на работното място нашумя през последните години. Тази въпросна токсичност може да приеме безброй форми. Според проучване от 2023 г. на Американската психологическа асоциация 19% от служителите казват, че работното им място е много или донякъде токсично, а тези, които са преживели токсичност на работното място, са били над три пъти по-склонни да докладват за увреждане на психичното си здраве, отколкото другите, които са се радвали на здравословна работа среда (52% срещу 15%).
Развиващата се динамика на работното място и повишената осведоменост за токсичността е реалност, пред която работодателите трябва да се изправят. Един от начините да направят това е чрез инвестиция в служителите, така че те да развият „устойчиви на токсичността“ умения, като например емоционална интелигентност.
Какво представлява токсичната фирмена култура?
В един или друг момент всички сме преминавали през неприятни ситуации с наш ръководител или колега. Но дали всички тези моменти са представителни за токсичност? Ами ако негативизмът или безпокойството, които служителят изпитва, не представлява пряка или умишлена агресия от колега? Какви точно са условията, при които една фирмена култура става токсична?
Според Business Leadership Today токсичната култура на работното място „е култура, в която конфликтите са често срещани и работната среда е негативна поради неетично поведение, липса на приобщаване и неуважение“. Нека разгледаме по-отблизо това определение:
Първо, квалификаторът, че конфликтът на работното място трябва да е „често срещан“ феномен, предполага, че един или два неблагоприятни инцидента не са непременно показателни за устойчива култура на токсичност. Служителите са хора и като такива могат да бъдат виновни за пропуски и лоша преценка от време на време - особено в работна среда, пълна с ежедневен натиск и различни виждания. Работният конфликт дори има потенциала да доведе до здравословен растеж и до изграждане на по-здрава основа на взаимно уважение, ако всички страни подходят към него с цел той да бъде разрешен.
Другата ключова част от това описание на токсичната култура на работното място е свързана с друг важен квалификатор: че работната среда е негативна поради определени поведения или намерения. Недоволството на служителя от липсата на дневна светлина в неговия кабинет не може да попадне в категорията на оплаквания от типа „неетично поведение“ и „неуважение“. Какво обаче ще стане, ако служителят просто попита своя ръководител дали има налична работна станция, която предлага повече слънчева светлина? И какво ще стане, ако шефът отвърне, че служителят получава справедливо заплащане и трябва да е доволен от работното място, което има, и след това в продължение на месеци му се присмива за дързостта да попита за по-слънчево работно място? В този случаи може да се направи сериозен аргумент за наличието на токсична култура на работното място.
Какво представлява емоционалната интелигентност и как може да помогне в борбата с токсичността?
Една от първопричините за изграждане на токсична култура на работното място може да бъде относителната липса на емоционална интелигентност (EQ) сред служителите на компанията. По-ниските нива на емоционална интелигентност в един служител могат дори да създадат токсичност и да влошат културата на работното място. И така, какво е емоционална интелигентност и как работниците с по-високи нива на емоционална интелигентност помагат за развитието на по-здравословна работна среда?
Емоционалната интелигентност е способността на човек да идентифицира, разбира и управлява своите емоции, както и тези на хората около него. Ако това звучи амбициозно и сложно, особено в работна среда, причината е, че е сложно и амбициозно. Високото ниво на EQ не се постига лесно и трябва постоянно да се усъвършенства и преоценява на фона на променящо се работно място. Но в крайна сметка усилията си заслужават. Световният икономически форум класира емоционалната интелигентност като едно от най-добрите умения, необходими за спечелване на конкурентно предимство в работата. Освен това McKinsey твърди, че нуждата от социални и емоционални умения ще расте с по-бързи темпове от нуждата от когнитивни умения.
Работата често създава бързо развиваща се среда с високи залози за служителите, които са естествено склонни да изпитват емоционална реакция към тази обстановка. Обработката в реално време на тези чувства е в основата на емоционалната интелигентност. Фундаменталните изследвания са довели до каскадния модел на емоционалната интелигентност, който предполага, че силният EQ се характеризира с прогресивна последователност: 1) възприемане на емоции, 2) емоционално разбиране и 3) емоционално регулиране и управление.
Чрез наблюдението и практикуването на тази последователност, служителите – и особено супервайзорите и мениджърите, имат способността да променят работния пейзаж чрез по-добро управление на конфликти, навигиране в междуличностните отношения, укрепване на работата в екип, изграждане на устойчивост и насърчаване на удовлетвореността на клиентите. Дори е доказано, че високите нива на EQ в обслужването на клиенти спомагат за подобряване на процента на тяхното запазване за по-дълго време.
Как да избегнем токсичната култура и да създадем здравословна работна среда
Сега, когато разбираме токсичната култура на работното място, нейните потенциални последици и значението на емоционалната интелигентност в борбата с токсичността, как компаниите могат да прилагат това, което знаем, за изграждане на по-здравословна, по-стабилна и в крайна сметка по-възнаграждаваща среда на работното място? Ето три решения:
Исторически погледнато, определянето на емоционалната интелигентност на кандидатите за работа и съществуващите служители винаги е включвало предимно догадки - ако изобщо е било обмисляно от работодателите. Сега организациите имат способността да измерват EQ чрез психометрични оценки. В един случай работещите с най-висока и средна оценка на работата са постигнали по-висок резултат при оценка на емоционалната интелигентност, а тези с по-висок EQ са направили повече обаждания, провели са повече разговори с потенциални клиенти и са успели да превърнат повече обаждания в продажби.
Оценките на EQ могат да помогнат на мениджърите, отговарящи за назначаването на нови служители, и отделите по човешки ресурси да идентифицират червени знамена за токсичност сред кандидатите. Емоционалната интелигентност съществува в спектър, така че една компания не трябва непременно да отхвърля опитен и квалифициран кандидат въз основа на един-единствен отрицателен показател. Но оценките на EQ могат да помогнат на организациите да изградят по-точни холистични профили на кандидатите за работа, да избегнат скъпи грешки при наемане и да създадат по-приобщаваща и подкрепяща работна култура.
Не е нужно служителите да остават с нисък резултат за емоционална интелигентност. Въпреки че някои хора могат по своята същност да имат по-голяма способност да управляват емоциите си и да се свързват с другите, възможно е един служител, стига да го желае, да развие своята EQ чрез обучение и да постигне осезаеми и трайни резултати.
Докато светът стане напълно населен със самоосъзнати, емпатични и добре приспособени хора, ще има нива на токсичност, които могат да бъдат открити в почти всяка работна среда. Но с разбирането на индивидуалната емоционална интелигентност, ролята на EQ на работното място и инструментите за оптимизиране на емоционалната интелигентност на работната сила организациите вече са овластени да идентифицират и да се справят с токсичността и да изградят фирмена култура, която дава приоритет на уважението, производителността и удовлетворението на служителите.
14.11.2024
КАК ЧРЕЗ ХИПЕРСЪЗНАНИЕТО МОЖЕТЕ ДА СЕ ПРОГРАМИРАТЕ ЗА УСПЕХ
"Хиперсъзнание. Революционни техники, базирани на научни изследвания, за препрограмиране на подсъзнанието" е книга, която обединява дългогодишните изследвания на психоложката Моника Балаян и натрупания опит на Петя Минкова като научен журналист от сп. "Космос" и "24 часа - 168 истории". Тя е за тези, които са се убедили, че старите методи не работят, и търсят нещо революционно.
Книгата съдържа иновативни техники и конкретни практики, с които може да се препрограмира подсъзнанието. "С нея ще разберем колко различни програми в подсъзнанието ни блокират - със страхове, с мързел, с натрапчиви мисли за провал и т.н. Ще видим как този "вирусен софтуер" може да бъде изчистен и на негово място да вкараме нов, с който да сбъднем и най-дръзките си мечти. Ще научим кои са кодовете към подсъзнанието, как да общуваме на неговия език, как да "улавяме" точните отговори, да стартираме мозъчните вълни на хиперсъзнанието, да програмираме успеха", обещават авторките. Тази уникална система се базира на древни знания, които Моника е открила в Матенадаран - едно от най-големите хранилища за ръкописи от зората на цивилизацията, и на съвместни изследвания с професори от Института по физиология "Орбели".
Успех се постига с правилно изградени неосъзнати навици
Да се промени навик не е лесно, но има и прост алгоритъм, който може да се спазва от всеки.
Първо, за да изградим нов навик, са необходими многократни повторения, за да го превърнем в неосъзната програма. Повечето хора допускат една и съща грешка - решават да сложат край на даден навик и се впускат много амбициозно, но след няколко седмици ентусиазмът изведнъж изчезва, мързелът се пробужда.
Затова е добре да се знае, че за да може нещо ново да си проправи път към подсъзнанието, са необходими упражнения, техники с многократни повторения и едва тогава може да очакваме резултат. Обяснението е, че тогава "програмата" ще се стартира автоматично. Затова всичко трябва да се повтаря, докато не стане лесно - това е сигналът, че новият навик се е превърнал в изградена подсъзнателна програма. Ако мозъкът разбере, че този "софтуер" е важен, го превръща в автомат - спираме да изразходваме енергия за него и го правим неусетно и с лекота.
Практика: Вечер преди заспиване си представяме, че сме здрави, стройни, успели, че имаме достатъчно средства, че сме щастливи, живеейки в мечтаната къща, с мечтаното семейство и имаме мечтаната работа. Че сме полезни за всички и за общността.
Второ, да се освободим от "токсините". Токсични хора и ситуации има в изобилие, ние самите също ставаме токсични с мисли, настроения, страхове, разочарования, завист, подозрения и т.н. Всички тези токсични хора, ситуации и вътрешното ни състояние са сигнали, че нещо не правим правилно. И ако реагираме на токсично състояние с избухване, с нерви, със самовнушения, с желание да си отмъстим, със самонавиване, токсинът започва да ни трови. В състояние на гняв мозъкът не работи адекватно. Затова първо трябва да се успокоим - с дишане, с разходки и други, за да върнем вътрешното си благостно състояние. Чак след това можем да видим дали ситуацията, човекът или емоциите ни показват къде са нашите грешки. Или че всичко това изобщо не заслужава нашето внимание. С други думи, най-важното е да можем да управляваме нашата емоционална реакция, за да изградим правилна програма на неосъзнато ниво.
Важен съвет: Да не възприемаме токсините лично - нито своите, нито чуждите. "Защо с мен стана това", "Защо аз", "Защо аз съм черната овца", "Какво иска от мен" - когато се появяват, това означава, че ги приемаме лично.
Практика: Трябва да разберем, че не всичко е свързано с нашата личност. Може би шефът не ни напада точно нас, а ни обяснява каква част в работата не му харесва или иска нещо да се свърши по определен начин. Фокусът не е върху нас, а върху това, което вършим. Т.е. не е лично. Затова да спрем да мислим, че всичко е насочено срещу нас. Много по-удачно е да си зададем въпроса - дали това е токсична ситуация, или някой ни казва честно, че тя не му харесва? За нашата личност ли говори или за нещо съвсем друго?
Най-важното е в такава ситуация да търсим начини да се успокоим и първата ни мисъл да бъде: Успокой се! Това не е лично срещу теб! Да не възприемаме всички ситуации лично, а да се опитваме правилно да преценим какво се случва, за да може мозъкът да ни даде правилните отговори.
Практика: Ако все пак се налага да търпим в семейството или в работата "терорист", който "произвежда" токсини, важното е да развием здравословна вътрешна дистанция. В себе си можем да си пеем или да пуснем вътрешен смях, но без да се издаваме. Негативни емоции и хора винаги ще има, но само ние определяме реакциите ни към тях.
Трето, да спрем да създаваме "черни дупки". Една от най-популярните е, когато някой ни прави комплимент, да отговаряме: "Не виждаш ли колко съм остарял/остаряла?". Тези фрази са голям червен знак: "Внимание". В нас се е активирала програмата за черногледство, която ще ни засмуче като "черна дупка". Затова да спрем да създаваме напрежение около себе си, да прекратим конструирането на негативни сценарии, навика да се самокритикуваме, защото очакванията ни са прекалено високи.
Практика: Задават се три въпроса - Какво искам? Къде и как получавам енергия? Кога ми просветва?
Всичко опира до това дали човек е щастлив и как го "изчислява". Когато дефинираме какво означава за нас качество на живота, ще се появи желанието да си даваме сами на себе си подкрепа. Ще спрем да се критикуваме, да се обвиняваме, да си казваме колко тъпо и глупаво сме постъпили, да недоволстваме. Тогава ще разберем, че ние сме си най-добрият приятел: "Аз съм един голям късметлия! Всичко ще е наред!" Да бъдем благодарни винаги за всичкото добро в живота си. Благодарността е като мощна "атомна централа", която ни зарежда, а недоволството ни засмуква в обратната посока. Нещо повече, благодарността светкавично започва да променя качеството на живота ни.
Втора практика: На един лист да запишем какво сме обещали на другите и какво на себе си, след което да направим анализ - какво можем и какво не можем. На тези, на които сме обещали и не можем да изпълним ангажиментите си, им казваме истината. Махаме "черната дупка". След това разглеждаме обещанията към себе си - преценяваме кое е реалистично, кое не. Даваме си един месец. С всяка махната черна дупка ще получаваме допълнителни сили и енергия.
Следващо правило е да живеем с мисълта, че вече сме постигнали желания успех.
Практика: Изправяме се и си представяме нашия успех - чуваме ръкоплясканията, виждаме картинно възхитените погледи на поздравяващите ни хора, усещаме миризмата на цветята, които ни поднасят, можем да се прегърнем и да си кажем на глас: Браво!
Ако в този момент в организма не усетим прилив на енергия, на желание, емоция, радост, тази цел определено не е нашата. И обратно, ако има емоция, импулс, това е правилният път.
Добре е по време на визуализацията да добавим движение на тялото, да отворим прозореца, за да усетим свежия въздух, да си пуснем звука на аплодисменти, които са показател за успеха.
Ако всеки ден правим това, принципът на повторението по необясним начин ще започне да подобрява качеството на живота ни. Важното е да има повторение, за да стигне до подсъзнанието - само тогава ще има успех. Преди заспиване също е добре да си кажем: Браво! По този начин мозъкът го приема като възможна реалност за нас.
Вторият подход е да създадем програма за изчистване на боклука в паметта. В края на книгата ще откриете QR кодове към безплатни Mneuro видеопрограми и "Мигновено освобождаване от негатива", с които може да се постигне точно тази цел. В момента, в който "боклукът" бъде елиминиран, мозъкът започва отново да работи в нормален режим.
Практика: Вземаме два листа, черен и бял. В черния мисловно изпращаме притеснения, неприятни преживявания, недоволства, обиди, разочарования. Можем да си помогнем с ръце, все едно физически ги изхвърляме в него. Ако ни е по-лесно, може на различни листове да опишем обидите и да хвърлим тези листа.
Когато приключим, започваме да гледаме белия лист - там започваме на чисто. Миналото повече не ни пречи. Нищо не пречи да започнем наново, на чисто, на бяло, като бял лист хартия. На този бял лист описваме етап след етап как си представяме успеха във времето. След три месеца, шест месеца, след една година, след три години, след пет години.
13.11.2024
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С БЪРНАУТА НА РАБОТНОТО МЯСТО
Какво е бърнаут? Накратко, прегарянето се отнася до състояние на хронично физическо и емоционално изтощение, което се появява във връзка с работното ви място. Ако стресът, свързан с работата, не се управлява редовно, той може да има физически, умствени и когнитивни последици.
Може да почувствате, че трябва да работите допълнително, за да поддържате задоволителни резултати. В същото време може да почувствате, че прилагате обичайните си усилия, но резултатите ви все още страдат.
Когато нивата на активност надвишават енергийните ви нива, ще имате силен стрес. И когато високият стрес е последователен в живота ви, има натрупан ефект от симптоми, които могат да доведат до прегаряне, защото сте поставяли нуждите на другите или работата си пред себе си.
Кои са честите симптоми на бърнаут?
Въпреки че симптомите на прегаряне в крайна сметка са свързани с работата, те често причиняват ефект, който се смесва с други области от живота ви. Ето някои от най-често срещаните симптоми на прегаряне.
Безсъние – това може да включва нарушения на съня и трудности при заспиване и задържане на непрекъснат сън, което също може да доведе до физическо изтощение и раздразнителност.
Болки – може да изпитате главоболие, мускулно напрежение или друг физически дискомфорт. Също така е напълно възможно да страдате от мигрена.
Проблеми със стомашно-чревния тракт – ранните етапи могат да включват гадене, запек и диария. Лекарите добавят, че стомашните болки и симптомите, свързани със синдрома на раздразнените черва, също са често срещани.
Откъснатост – може да се почувствате откъснати или да имате негативно отношение към вашите колеги и задачи. Това може да бъде особено вредно за хората, които работят в екипна динамика.
Намалена концентрация – мозъчната мъгла е един от най-честите начини, по които се проявява този симптом. Можете също така да изпитате намален обхват на вниманието или отслабена когнитивна ефективност.
Намалено чувство за постижение – ще започнете да чувствате, че усилията ви не дават резултат, което може да доведе до усещане на безпомощност или липса на мотивация. В резултат на това може да се оттеглите от отговорностите си или да вземете медицински отпуск, за да си починете.
Изолация – може да се почувствате склонни да се отдръпнете от приятелите и семейството си или пък те да се оплачат от липса на вашето присъствие.
Как да предотвратите бърнаут?
Ако сте на властова позиция във вашата компания, предприемете активни мерки за създаване на работна среда, която насърчава другите и следователно и вас самите да дават приоритет на своето благополучие. За тези, които нямат толкова голям авторитет на работното място, лекарите предлагат да се упражняват да поставят граници рано и често и да използват своето "не“, ако е необходимо.
Разбира се, това може да бъде по-лесно да се каже, отколкото да се направи, така че добра първа стъпка е да изясните какви граници искате да започнете да поставяте и бъдете готови да сте конкретни относно вашите нужди, когато говорите с вашия мениджър.
Преди да проведете дискусия с висшите си ръководители, може да е полезно да практикувате предпочитаната от вас форма на внимание, за да облекчите нервите или безпокойството. Имайте предвид, че в зависимост от нуждите ви може да са необходими няколко разговора.
За ежедневно освежаване може да се обърнете към тренировки или медитация, за да облекчите стреса между срещите или преди и след работа. Независимо дали става въпрос за йога или медитация, целта е да направите нещо, с което да ангажирате ума си. Паузата и размисълът може да облекчат физическите ви симптоми.
Трябва също така да се върнете към основите и да се съсредоточите върху редовното хранене и пълноценната нощна почивка. Но ако имате нужда от допълнителна подкрепа, не се страхувайте да се свържете с приятели, семейство, терапевт или дори колеги.
Как да лекувате бърнаут?
Когато става въпрос за прегаряне, най-добрата форма на лечение е превенцията. След като осъзнаете, че изпитвате подобен проблем, може да се наложи да увеличите интензивността на подхода си към вашата рутинна грижа за себе си. Но ако чувствате, че все още се борите да се справите, може да имате нужда от професионална помощ.
Видът на помощта, която търсите, ще зависи изцяло от вашето прегаряне. За леки симптоми може да е по-добре с треньор или терапевт. Междувременно на човек с по-тежки симптоми може да се наложи да посети своя личен лекар.
Какво става, ако пренебрегваме бърнаута?
Ако не предприемете стъпки за лечение на вашето прегаряне, може да откриете, че симптомите ви започват да ескалират. Това е начинът на тялото да ви сигнализира, че е време да спрете, да поемете глътка въздух и да презаредите. Игнорирането на симптомите може да доведе до някои от следните последици:
– Редовни пристъпи на паника.
– Намаляване на работоспособността.
– Повишено отсъствие от настоящия момент.
– Наддаване или загуба на тегло.
– Дългосрочно напрежение в личните отношения.
– Нисък имунитет.
Съществува и възможност за прегаряне, което води до други психични усложнения. Не е трудно да се сетим, че ако проблемът не се лекува за дълъг период от време, той може да мутира в други психиатрични разстройства и заболявания като клинична депресия, при които хората са изложени на повишен риск от склонност към самонараняване или по-лошо.
Каква е разликата между бърнаут и депресия?
Както споменахме по-горе, забелязването на разликата между симптомите на прегаряне и депресия може да бъде трудно, но все пак има неща, които ги отличават.
Голямата разлика е, че депресията се счита за психиатрично разстройство, а прегарянето е резултат от условия на работното място, които имат психологически симптоми, свързани с това.
И двете могат да варират от леки до тежки и изтощителни, но депресията не е пряко свързана с работата. Ако имате прегаряне и правите конкретни промени в професионалния си живот, може да започнете да виждате подобрения в качеството си на личния такъв. От друга страна, депресията може да доведе до по-ниско настроение въпреки тези промени.
Ако не сте сигурни какво заболяване имате, говорете с консултант или психолог за повече насоки.
07.11.2024
КАТО ЧУЕТЕ "С ЦЯЛОТО МИ УВАЖЕНИЕ", ХИЧ НЯМА ДА ВИ УВАЖАТ. И ОЩЕ ПАСИВНО-АГРЕСИВНИ РЕПЛИКИ
Човек и добре да се разбира с колегите си, все някога му се налага да влезе в спор. Това е част от работата. И даже й помага, когато аргументи се разменят по същество, спокойно, наистина с уважение, без удари под пояса.
Понякога обаче по време на съвещание може да се отпуснете от възпитания тон, да проспите началото на спора и трудно да възстановите откъде тръгна. Ако сте само свидетели, ще се концентрирате и ще наваксате. Но ако вие сте обектът, на когото колегата възразява, трябва веднага да слушате внимателно и да готвите контрааргументи.
Специалистите по комуникация казват, че има фрази, които ви подсещат да наострите уши. Макар че значат точно обратното на това, което ще последва.
Една от тях е "С цялото ми уважение". Като някой я изрече, със сигурност се готви да възрази. Даже нещо повече - да разбива на пух и прах, особено пък ако се обръща не към началника, а към равен по ранг колега.
Тази книжна фраза е увод, който само в редки случаи е нещо като извинение. Човекът може да е новак или притеснителен по характер и се чувства леко неудобно, но все пак държи да поправи нещо казано от друг или да изрази мнението си. Не се готви да критикува и ожесточено да спори. Обикновено е така, когато е изречена набързо. Произнесена по този начин, може и да е просто клише, с което някой смята, че изглежда интересен.
Но като я чуете казана отчетливо, с наблягане и с многозначителна пауза, веднага си дайте сметка за интонацията, за да преугадите какво се задава. Вероятно има нотка на ирония и всъщност думите значат "Тук се говорят глупости от напълно некомпетентни хора, сега аз ще кажа какво трябва да се прави".
Ако адресатът на "цялото уважение" сте вие, започнете да внимавате и дори да си водите бележки, защото колегата ви напада и ще трябва да се защитавате.
В повечето случаи онова, с което той ще продължи, не само няма да е уважително, но и няма да е продуктивно. Човекът е дълбоко неискрен и се издава с тази фраза. Тя няма никакъв смисъл, защото е нормално в екипа да се разменят мнения и даже да се спори. Никой не очаква от друг да бъде неуважителен, затова от специална декларация няма нужда. Щом колегата ви я прави, издава истинските си намерения, обясняват психолозите.
Ако искате да му покажете, че схващате лицемерната му любезност, когато отговаряте, може да започнете със същите думи - "С цялото ми уважение".
"Ако позволите да отбележа" съдържа толкова много любезност, че поражда съмнения за ирония. Даже непознатите делови хора не си говорят така, защото е загуба на време в паразитни думи. Та какво остава за колеги, които непрекъснато общуват.
Фразата е безобидна, ако млад колега я казва на началник и наистина иска позволение. Или ако някой желае да прекъсне друг с относително възпитан маниер. Но щом колегата ви взима думата за изказване и започва така, значи се готви за люта словесна битка.
Може да влезете в нея с "А на мен пък позволете да отбележа, че".
"Може и да греша, но" само понякога издава несигурност. Обикновено този израз е също като "Извинявайте, но" - говорещият няма никакво намерение да се извинява. Той иска да възразява. Вижда му се обаче някак по-интелигентно да направи увод, за да предизвика внимание. Или пък използва психологически трик - създава измамно впечатление за неувереност и после блесва с верни, убедителни, неразбиваеми аргументи.
Така че пак внимавайте, щом колега започва да говори след вас по този начин. А ако можете да разбиете аргументите му и няма да звучи като заяждане, когато му отговаряте, елегантно му върнете топката "Ти направи уговорката "Може и да греша". Наистина грешиш, защото".
"Ще се опитам да обясня" само на първо слушане значи, че колегата ви се пробва да ви просвети. Всъщност той най-вероятно заявява нещо съвсем друго - "Що не се опитате да разберете". Общо взето, поставя под въпрос капацитета на останалите да схванат умните му мисли и предложения. Но му се струва, че така е по-възпитано, отколкото да го каже направо. Изглежда по-малко нафукан. Всъщност се представя като един страдалец, който си има работа с полуидиоти.
Фразата може да е насочена директно към вас, ако спорът вече е започнал. Колегата ви е предложил нещо, вие сте изказали различно мнение или сте го критикували. А той сега ви отвръща, че всъщност не го разбирате. Понеже поведението му е леко арогантно, преценете дали и вие да не отговорите в същия стил. След неговото "Ще се опитам да обясня" може да вмъкнете с лъчезарна усмивка нещо от сорта на "Дано този път да успееш".
"Бях много любопитен да науча" е друга типична фраза от т.нар. пасивно-агресивни. Колегата ви не казва, че е узнал нещо ново - тогава щеше директно да заяви "Не знаех, че". Завоалирано съобщава, че започва да напада.
При това е настроен не точно за конструктивен спор, в който двете страни се уважават - тогава щеше да каже "Не си прав за" или "Бях изненадан да науча, че". Фразата с "любопитен" съдържа сарказъм и снизходителност.
И на тази, както и на другите пасивно-агресивни фрази, преценете дали да отговорите с лека доза ирония - "Радвам се, че успя да научиш нещо ново".
------------ Как да реагирате ---------------
Наистина е въпрос на конкретна преценка в конкретната ситуация, но мнозина специалисти съветват да покажете на колега, който използва лицемерни изрази, че разгадавате опитите му за манипулации и сте готови да ги посрещнете, засега незлобливо.
Много често, когато спорите само по същество и се правите, че не забелязвате ироничните им фрази, арогантните колеги ви разбират погрешно. Смятат, че щом не оказвате съпротива, може да бъдете лесна жертва и започват да упражняват все по-гадно остроумие. Ако отвърнете реципрочно - т.е. с ироничен израз, демонстрирате, че няма да се дадете.
В никакъв случай обаче не бъдете резки. На пасивно-агрисивните типове това им е номерът - изглежда, че се държат мило.
Съзнателната или подсъзнателната цел на пасивния агресор е да ви изкара от кожата. И тогава, щом вие изглеждате груби, излизате виновни за конфликта - не умеете да спорите, не търпите критика, не приемате чуждо мнение.
Затова бъдете хладнокръвни и не му позволявайте да се възползва от ситуацията. Ще навредите на професионалната си репутация само защото сте били по-искрени в реакцията си.
06.11.2024
КАКВО СЛЕДВА ДА НАПРАВИМ, АКО НИ ОБИЖДАТ В РАБОТАТА
Обидите, повишаването на тон, заплахите, както и упражняването на психически и физически тормоз, за съжаление, са често срещани явления в работната среда на много от работещите в България.
Прекрачването на тези граници в работната среда оказва негативно въздействие както върху психическото и физическото здраве на работещите, така и върху качеството на извършваната работа и производителността. Какви са правата ни в такива ситуации?
Подобни явления несъмнено се наблюдават както в частния бизнес, така и в администрацията, като всички засегнати страни търпят негативни последици - както агресорът, така и неговата жертва.
Един от основните проблеми е липсата на ефективни механизми за наблюдение и санкциониране на такива поведения. Макар да съществуват закони и правила за защита на работниците от тормоз и дискриминация на работното място, те често се прилагат непоследователно или се игнорират от работодателите.
За да се справим с този проблем, необходимо е да се въведат по-строги мерки за наблюдение и контрол върху работната среда. Това може да включва редовни обучения за работниците и ръководителите относно техните права и отговорности, както и по-ефективно прилагане на съществуващите законодателни инструменти.
Освен това, важно е да се насърчава култура на уважение и сътрудничество в работната среда. Работодателите трябва да бъдат осведомени за значението на поддържане на положително и здравословно работно място за своите служители, което в крайна сметка ще допринесе за по-добра работна обстановка и по-висока производителност.
Работната среда трябва да бъде място на уважение, сътрудничество и безопасност за всички служители. Въпреки това, тормозът на работното място е проблем, с който все още се сблъскват мнозина работници. В случай че се почувствате подложени на тормоз, е важно да знаете своите права и да знаете как да реагирате.
Според законодателството на България, работодателят, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка по случая. Той трябва да предприеме всички необходими мерки за прекратяване на тормоза и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.
Ако сте станали жертва на тормоз на работното място и не сте получили подходящ отговор от вашата компания или организация, имате право да подадете жалба пред Комисията за защита от дискриминация. Тази институция има за цел да предотврати и да санкционира дискриминацията и тормоза на работното място.
Важно е да помните, че тормозът на работното място може да се прояви по различни начини, включително във форма на дискриминация, обиди, заплахи или изолация. Независимо от формата, тормозът е неприемливо поведение и трябва да се справим с него незабавно.
За да се осигури ефективна защита от тормоз на работното място, е важно да се съобщава за случаите на тормоз, както и да се предприемат мерки за превенция. Обученията за осведомяване на служителите за техните права и отговорности са от съществено значение за създаване на култура на уважение и справедливост на работното място.
За да се намали въздействието на обидите, тормоза и заплахите в работната среда, е необходимо да се предприемат конкретни и целенасочени действия от всички заинтересовани страни - работници, работодатели и държавни институции. Само по този начин можем да създадем по-справедливо и здравословно работно място за всички.
Справка:
чл. 4 от Закона за защита от дискриминация
чл. 148 от Наказателния кодекс
31.10.2024
ЗА УСПЕХ ВЪВ ВСЯКА КАРИЕРА ВИ ТРЯБВА КРЕАТИВНОСТ. ТРИКОВЕ ДА Я СЪБУДИТЕ
Идейност - да се използва тази дума през 90-те не беше много престижно, защото миришеше на партийност. А пък английските думи миришеха на модерност, та без всякакви опити за намиране на български еквивалент креативност се превърна в термин.
Понеже не сте поети, мислите, че ще минете без нея. Нищо подобно, бъдете сигурни, че работодателят ви много държи да имате креативност, независимо дали сте стругари, продавачи, журналисти или съчинявате реклами (което се нарича със звучната българска дума криейтив директор). Сиреч, държи да проявявате творчество, да впрягате въображението си и да ви спохождат интересни идеи как да изпълнявате задачите си по-добре или към какви пазарни ниши да се насочи компанията, в която работите. Сиреч, да създавате нещо ново. То това и значи английската дума creativity - творчество, създаване.
Някои шефове наистина търсят и ценят идеите на служителите. Други говорят за креативност само защото е модерно, а всъщност си харесват само своите идеи, обичат да командват и да контролират подчинените си. Не им дават никаква свобода, така че убиват въображението и инициативите им в зародиш.
Но ако работите във фирма, където кариерата ви зависи от творческия подход към изпълнението на отговорностите ви и дори е задължителна според служебната ви характеристика, проблемът е как да я извадите от себе си тая креативност.
Естествено, изначалният и тревожен въпрос е притежавате ли я.
Спокойно, специалистите смятат, че повечето хора са способни на творчество. Не са чак гении, но могат да измислят нещо ново, ако се постараят да се измъкнат от рутината.
Повечето хора обаче са на обратното мнение. При анкета с 5000 служители от пет държави само една четвърт от тях казват, че се смятат за способни на креативност.
Ако никога не сте се питали как бихте могли да вършите по-добре работата си и не сте впрягали въображението си с тази цел, вероятно не знаете дали сте в мнозинството от три четвърти или в малцинството от една четвърт. Ами проверете, но предварително се подгответе.
Експертите твърдят, че за начало може да направите малки и прости неща, с които да събудите своята креативност.
Понеже най-важното е да излезете от коловоза, в който се движите, предприемете съвсем буквална промяна. Всеки ден сменяйте маршрута към офиса и обратно към дома си. Ако ходите пеша и забележите как хората са прокарали пътечка през тревата, за да стигат по-пряко до автобусната спирка, това може да ви стимулира да измислите как и вие да скъсите някое разстояние в изпълнението на задачите си.
В почивката идете да пиете кафе на ново място. Обядвайте в друго заведение. Поговорете с колеги, с които не общувате често. Вечерта се срещнете с приятели, които скоро не сте виждали, или контактувайте със съвсем непознати.
Не смятайте всичко това за дребно, то ще освежи мозъка ви с нови гледки и впечатления, ще го подтикне да създава. Промяната води до иновации, защото принуждава ума ви да търси други решения в чисто битови дейности, а по този начин го отваря и за различни решения в работата, казват специалистите.
А пък срещите с нови хора може да ви дадат идеи. Не директно. Полезното хрумване понякога идва от разказана случка или от аналогия с нещо, което на пръв поглед няма общо с вашата работа.
Аналогиите с друг свят помагат да организирате вашия. Специалистите често дават за пример Стив Джобс, който въвежда в технологиите "папки". В зората на софтуера те са звучали изключително вехто, но той не се е побоял да го сметнат за немодерен и днес всеки създава в компютъра си точно папки, за да структура многобройните си документи.
Сравнението на вашата работа с привидно далечни идеи може да подобри тяхното разбиране и да възпламени искрата на креативността, уверяват експертите.
Четете, защото това само по себе си стимулира въображението. Художествената литература ви кара да си представяте онова, което ви разказва, и умът ви се настройва творчески. Понякога от роман или от приказка, която четете на детето преди заспиване, неочаквано може да ви дойде и идея за работата.
За да е полезна тази подготовка, трябва все пак да си определите цел, да насочите своята креативност към нещо определено, което искате да подобрите, да решите, да създадете. Помага да оставите умът ви просто да се рее, когато сте се изморили или сте изпаднали в безизходица при справяне със задача. Иначе не е плодотворно.
Експертите дори казват, че безкрайната свобода е вредна за креативността. Обикновено трябва да се измисли нещо конкретно и в някакви рамки. Поставянето на ограничения може да изглежда на пръв поглед контрапродуктивно за стимулиране на въображението. Истината е, че те насърчават гъвкавото мислене, защото действат като предизвикателство - човек впряга способностите си, за да разреши проблема.
Емблематичен пример за това е издателят Бенет Сърф, който се хваща на бас с един от своите автори, че не може да напише детска книга само с 50 различни думи. Писателят се казва Тиодор Гайзъл, по-известен като Доктор Сюс. Той спечелва баса със "Зелени яйца и шунка", която се превръща в една от най-продаваните детски книжки в САЩ и досега.
Естествено, вдъхновение ще ви споходи, ако излезете от рутината и в пряката си работа. Отървете се от всичко, което е ненужен детайл. Не пилейте часове за незначителни дейности. Те ще затлачат уж освежения ви и отворен към творчество мозък. Даже подредете бюрото си, за да не се разсейвате от хаоса. Креативността има нужда от време и място, изтъкват специалистите.
Когато започнете да мислите съвсем целенасочено за ново решение на задача, внимавайте да постигнете баланс между ограничения и мащабност. Трябва да спазите граници - т.е. да създадете нещо приложимо, не някаква фантасмагория.
Но ако пък много се притиснете в рамки, няма да ви хрумне нищо необичайно.
Творчеството наистина не е безкрайна свобода, а фин механизъм, в който се сработват като зъбчати колела въображение и реалност. Дори поетът трябва да мисли дали някой разбира духовните му инвенции, изляти в стихове.
А вие надали сте поети, макар че шефът ви иска от вас креативност.
---- Идеите са чупливи ----
Може да ви звучи шантаво, но щом ви дойде интересна идея, зарежете всичко друго и я хванете. Ако шофирате, спрете колата, извадете телефона или тефтера и си запишете какво ви е хрумнало. Даже любимата или любимия може да прекъснете, за да уловите онова, което ви е минало през ума.
След малко може да е късно, защото идеята е породена от конкретен момент. Когато той отмине, много е вероятно и тя да си иде с него. А когато започнете веднага да я записвате, ще я формулирате и дооформите. Или поне ще я нахвърляте, за да имате какво да развивате после.
За добър мениджър се смята този, който умее да стимулира и управлява креативността на служителите си. Ако шефът не владее това изкуство, и най-блестящите идеи се превръщат в отпадъци.
Много разумно е вие да бъдете добър мениджър на своята собствена креативност. Нужно е да не нарушавате само три правила:
30.10.2024
ДДС ПРИ ПОКУПКА ОТ РУМЪНИЯ ПРЕЗ ОНЛАЙН ПЛАТФОРМА
Много фирми купуват стоки през румънска онлайн платформа за търговия. Затова в рубриката „Правна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи.
Покупки от Румъния през онлайн платформа
Дружество купува офис стол чрез онлайн платформа от фирма в Румъния. Първоначално с доставката на стола е изпратена фактура с ДДС. Проведен е телефонен разговор с онлайн платформата, в който е обяснено, че тази фактура не отговаря на изискванията на българското законодателство и не следва да се начислява ДДС, а е необходимо дружеството да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС и то да начисли ДДС. Румънското дружество изпраща за продажбата на стола втора фактура, но отново с начислен в нея ДДС. Българското дружество отново сигнализира онлайн платформата чрез имейл, но отговор не е получен. Дружеството има възможност да поиска връщане на платения данък чрез платформата на НАП, но не може да отрази фактурата в дневниците по ДДС, тъй като не е данъчен документ.
Поставен е следният въпрос: Как следва да процедира в описания случай българското дружество?
В чл.13 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) изчерпателно са посочени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване. Съгласно ал.1 от същата правна норма, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Данъкът за вътреобщностно придобиване се начислява, като се издава протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем - чл.117, ал.1, т.1 във връзка с ал.3 от ЗДДС.
Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод вътреобщностната сделка, не следва да съдържа размер на данъка.
В случай, че е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка и българското дружество е получател и са изпълнени условията на чл.13, ал.1 от ЗДДС, за българското дружество ще е налице вътреобщностно придобиване, без оглед на това дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС (по приложимата за съответната държава членка ставка).
Правилата, касаещи облагането с ДДС на вътреобщностните придобивания, по принцип не могат да доведат до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация, съответно неправилно прилагане на данъчен закон.
В случай, че при вътреобщностно придобиване, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на вътреобщностно придобиване следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика (сборът от данъчната основа и начисления му данък). Тъй като, съгласно чл.64, ал.1 във връзка с чл.26 от ЗДДС, данъчната основа на вътреобщностно придобиване се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон, а начислената като ДДС сума не е данък „по този закон", същата следва да се включи в данъчната основа на вътреобщностно придобиване. В случай че впоследствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл.117, ал.4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулирана погрешна и издадена нова фактура).
25.10.2024
РАБОТАТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ КРИЕ РИСКОВЕ
Работници, трудещи се от разстояние, са изложени на рискове за безопасността им, предупреждават от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа.
Дигиталните технологии като персонални компютри, смартфони, лаптопи, софтуерни пакети и интернет, позволяват на хората да работят дистанционно, т.е. извън помещенията на работодателите през по-голямата част или за част от работното си време. По време на ковид пандемията работата от разстояние се разпространи повече, а хибридната — съчетание от работа от разстояние и в помещенията на работодателя — придоби популярност след извънредната ситуация. През 2022 г. 18% от работещите в ЕС-27, Исландия и Норвегия са работили предимно от дома си.
Освен работещите от разстояние, сред хората, които са в дистанционен режим, са и тези, които работят в помещенията на клиенти (6%); на открито, например на строителна площадка, по улиците на града или в земеделски площи (5,5%); в автомобил или друго превозно средство (3,5%) и на обществени места, например в кафенета или на летищата (2%). Въпреки че по-голямата част (65%) са работили в помещенията на работодателите, дистанционната работа е била практика за една трета от работната сила в тези държави.
Дигиталните технологии имат доста предимства и са от решаващо значение за извършване на работа от разстояние, но използването им е свързано с редица психосоциални и физически рискове:
Предимства:
- Спестяване на време и намаляване на стреса от пътуване;
- По-добро равновесие между професионалния и личния живот;
- Повишена производителност и концентрация.
Недостатъци:
- Увеличаване на продължителното седене и стреса от работните срокове;
- Дълги работни часове и социална изолация, които могат да застрашат здравето;
- Рискове от мускулно-скелетни смущения (болки във врата, китките и пръстите) поради неправилно подреждане на работното оборудване;
- Умора на очите от лошо осветление и дълго време пред екрани.
Организациите имат решаваща роля за предотвратяването на рисковете, свързани с дистанционната и хибридната работа. Първата стъпка е задължителна оценка на риска, която следва да обхваща дистанционната работа в съответствие със законодателството на ЕС и националните законодателства. Когато работата се извършва извън помещенията на работодателя, условията на работното място и свързаните с тях рискове за безопасна и здравословна работа са по-непредвидими и извън прекия контрол на фирмата.
Поради това е много важно участието на работодателя и на служителите в процеса на оценка на риска. Освен предоставянето на основна информация относно предприемането на следващите стъпки към план за действие, процесът на оценка на риска създава взаимна информираност сред дистанционните работещи и ръководството на организация. Работниците, работещи от разстояние, все по-често изпълняват трудовите си задължения на различни места, например в движение, по време на пътуване с цел работа или развлечение. Те използват по-малко стандартни работни станции.
Всяко обществено пространство потенциално може да се използва като място за работа, например паркове, обществен транспорт, летища, железопътни гари, библиотеки и т.н. Традиционните места, където се събират местни общности — кафенета, барове и ресторанти, също се използват като работни. Въпреки че са достъпни, тези пространства са непредсказуеми, тъй като условията в тях не зависят от работещите или работодателите.
В зависимост от местоположението броят на физическите рискове може да варира. Например работата от открито пространство може да има последици от излагането на ултравиолетова светлина, широко призната като рисков фактор за рак, или да има отрицателни последици за очите предвид неподходящите условия на осветление при работа с лаптопи и смартфони. Дългата и честа работа във влак или самолет може да доведе до по-голяма експозиция на шум и вибрации.
За превенция в тази връзка се работи усърдно по отношение на работата с видеодисплеи. В работната група за Директива 90/270/ЕЕС се обсъждат промени относно определението и обхвата на понятието работно място и използването на екранно оборудване. Освен при използването на стационарен компютър, директивата да може да се прилага и когато работникът борави с преносимо екранно оборудване – лаптоп, таблет и др., като за това са предвидени и нови минимални изисквания при използването му, както и разширяване обхвата с включването на рискови фактори – ергономичност и психосоциален риск на работното място.
Както работещите, така и работодателите могат да допринесат за осигуряване на безопасността и здравето при дистанционна работа и в хибридни схеми, чрез предоставяне на работещите оборудване, дигитални технологии, техническа подкрепа и насоки за безопасното им използване. Работодателите могат да предоставят обучение и образователни дейности за повишаване на осведомеността относно безопасната работа навсякъде и да въведат ясна политика за дистанционната и хибридната работа. Така работещите от разстояние могат да оптимизират ергономията и средата на работното си място, да се движат, да променят позата си, да бъдат активни и да правят редовни почивки.
Европейската агенция за безопасност и здраве при работа подчертава, че безопасността и здравето на работното място са основополагащи фактори за общото благосъстояние на работниците и оперативната ефективност.
Европейската седмица на безопасност и здраве на работа представлява важен инструмент за повишаване на осведомеността относно рисковете на работното място и насърчаването на здравословни практики.
24.10.2024
АКУЛА, ДЕЛФИН, КИТ ИЛИ МЕДУЗА СТЕ И КОЙ ТИП КАК ПОСТИГА УСПЕХ
Днес не ви се работи. Ама никак. Едва събирате енергия да се приготвите и да тръгнете на работа. А там се пипкате и нищо не ви спори. Ами днес просто ви е ден на медуза.
Хората са така устроени, че се стремят да изразходват физическите си ресурси най-ефективно. Не сте си доспали по някакви причини и организмът ви диктува да си пазите силите. Затова в този делник не сте особено жизнени, носите се напред-назад по течението досущ като онова пихтиесто морско животно. Или пък изпитвате прилив на енергия и схрусквате задача подир задача като акула.
В различните дни хората разполагат с различни видове енергия. Но все пак постоянно имат доминираща. Според една теория може да сте някое от четири вида морски животни.
Акули са тези, които имат много енергия, но тя е и негативна. Те са амбициозни, обичат предизвикателства и се хвърлят ентусиазирано да се преборят с тях, затова често постигат успех. Особено се въодушевяват при конкуренция. Готови са обаче не само да се състезават, а буквално да захапят съперниците си.
Не са добри екипни играчи, защото трудно се сработват тъкмо заради голямата си доза негативна енергия. Имат дни, в които им е крив целият свят и всички са им виновни. Тогава са още по-склонни да хапят - дори без повод, и са трудни за издържане от колегите.
Макар че са енергични, акулите са спорни като шефове. Те мотивират, предизвиквайки страх у подчинените си. В известна степен това върши работа. Но по принцип поведението им е натоварващо и ако не се научат да удържат акулския си нрав в поносими граници, могат да се провалят в началническата си роля.
Делфините преливат от позитивна енергия и точно тя ги прави победители. Те също са амбициозни, но за разлика от акулите са екипни играчи и могат да вдъхновяват. Понеже са пълни с ентусиазъм, колегите им искат да работят с тях. Склонни са и да помагат на другите, затова са още по-желани партньори. Често тъкмо те стават неформални лидери в колектива.
Недостатъкът е, че понеже всички са на тяхната вълна, им липсва опозиция. Ако не се самоконтролират, могат да затънат в рутина.
Шефове мечта стават именно делфините. Трябва обаче да намерят начин в нужните моменти да бъдат конструктивни, т.е. да не позволяват подчинените им да се възползват от тяхната позитивна енергия и да мързелуват.
Китовете не са твърде енергични. Също като едрите морските бозайници са по-скоро тромави. Но пък са мощни и като подхванат някоя работа, я свършват. Възможно е да стане прекалено бавно, за да оцелеят в конкуренцията на по-бързите и свирепите. Те обаче са добродушни и рядко влизат в сблсък с колегите си. Не са най-ценните хора в екипа, но не са и неприятни.
По принцип китовете трудно успяват да станат началници.
Медузите имат малко енергия и тя е негативна. Не са инициативни, не са продуктивни, обичат да се носят по течението. Но пък не разбират, че в поведението им липсва активност и това е голямата им беда.
Обикновено смятат другите за виновни и са сърдити на всички. Особено мразят тези колеги, които са "мърдащи" - обвиняват ги в прекалена амбициозност, натегачество и други подобни грехове. Никой не иска да е в екип с тях.
Те също по принцип не би трябвало да бъдат издигани за шефове. Но когато по някакво недоразумение се случи, мъката е за подчинените им.
От който и тип да сте, може да положите усилия да управлявате енергията си правилно, ако се замислите и се класифицирате честно.
Не е лесно, но разпознаете ли у себе си акула, старайте се да се сдържате и да не хапете често, щом ви се налага да работите в екип. Ако не можете, опитайте да си изберете професия, в която мерите сили с конкуренти като индивидуален играч. Примерно станете адвокат.
Когато определяте себе си като делфин, трябва да прецените в кои моменти да вкарате и малко акулска енергия. Има случаи, в които не става, без да покажете зъби на конкурентите си, за да победите.
Китовете могат да пробват да са по-добре организирани, за да са по-бързи. Чак свирепи надали ще им се получи да бъдат, но ако съумеят да подредят приоритети си правилно, ще преодолеят тромавостта си.
За медузите е нужно да се накарат да са по-инициативни, като помислят защо са изпаднали в положение просто да се носят с вълните. Много е възможен отговорът, че тази работа им е омръзнала, че вече нямат никакво задвижване да я вършат. Стоят си на нея, защото нямат и енергия да се измъкнат. Не звучи никак добре, както и самото определение "медуза". Така че може самото му осъзнаване да стане мотивация за промяна.
---- Дали не се носите по течението, понеже не си доспивате
Психолозите твърдят, че много от работещите не забелязват как от делфини се превръщат в медузи, понеже не спят достатъчно.
Енергични, амбициозни и вдъхновени, те в някакъв момент се пренатоварват (или шефът ги пренатоварва) с повече задачи, отколкото биха могли да свършат качествено. В резултат започват да не си почиват достатъчно време, за да презаредят батериите. Ефективността им намалява, живеят в стрес, че не успяват. Сънят им става некачествен. Продуктивността им още повече пада и стават тромави китове. Не се усещат и постепенно се превръщат в медузи. Не само не поемат инициатива, а отлагат и онова, което им е възложено да свършат. Завъртат се в омагьосан кръг, в който все повече и повече губят енергията си.
Директната връзка между съня и склонността за отлагане на задачите е доказана с изследване, публикувано в списание Frontiers in Psychology.
Учените анкетирали хора с различни професии и от различни икономически сектори - финанси, търговия, строителство, образование, здравеопазване и т.н. Доброволците били помолени да следят и записват качеството на съня си и склонността да отлагат задълженията си. Анкетата продължила 10 последователни работни дни.
Резултатите показали, че при всички липсата на добър сън през нощта неминуемо води до увеличение на честотата и склонността за отлагане на задължения на следващия ден.
Този ефект бил силно зависим и от самоконтрола. Хората, които имали ниски нива на самоконтрол, били засегнати значително по-силно от липсата на сън, отколкото онези, които имали воля да управляват чувствата си.
Проучването показало сериозна разлика в честотата на отлагане между доброволците със слаб самоконтрол и онези с по-висок в случаите, когато и двете групи изпитвали липса на качествен сън. Разликите ставали значително по-малки, когато те започвали деня си отпочинали след дълъг и пълноценен сън.
Силната воля обаче не може да бъде безкрайна. При постоянна липса на качествен сън организмът се изтощава. Умората вече не може да бъде компенсирана с никакъв самоконтрол.
Изводите от проучването са няколко. Единият е, че колко често отлагате работата си не зависи толкова от някаква личностна черта - мързел, да речем. Много по-съществена роля играе податливостта ви към външен фактор като липсата на сън. Той ви кара да отлагате и известно време можете да преодолеете това желание със съзнание, че трябва да си свършите работата, и с воля. Но това не може да бъде постоянно.
Така че най-същественият извод от изследването е, че ако искате да се отървете от опасността да ви липсва енергия, е нужно да отделяте повече внимание на съня. Не само като количество, а и като качество.
Един от най-ефективните начини да подобрите качеството на съня си е да следвате график - да лягате и ставате по едно и също време всеки ден. Към това добавете забрана да се занимавате със смартфона и с компютъра поне 2-3 часа преди лягане, съветват специалистите. Причината е, че светлината от екраните им пречи на отделянето на мелатонин - т.нар. хормон на съня.
23.10.2024
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, АКО НЕЗАКОННО ПРЕКРАТЯТ ОТПУСКАТА НИ
Важно е да отбележим, че практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.
В законодателството на България са предвидени две възможности за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск. Какво трябва да знаем, ако незаконно прекратят отпуската ни?
Първата възможност за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя настъпва, когато има разрешение за друг вид платен отпуск, като например отпуск поради временна неработоспособност (болничен) или неплатен отпуск. В този случай работникът или служителят има право да поиска прекъсване на платения годишен отпуск, а остатъкът от него да бъде използван допълнително по съгласие между страните.
Например, ако някой работи като служител в дадена компания и е получил разрешение да ползва платения си годишен отпуск от 15 дни през юли месец. В края на първата седмица от отпуската си служителят заболява и му се налага да вземе болничен отпуск за следващите 10 дни. В този случай, служителят може да поиска прекъсване на платения си годишен отпуск и да продължи да ползва отпуска по болничен, след което да възобнови годишния си отпуск, ако има оставащи дни. Това се осъществява съгласно процедурите, установени от работодателя и предвидени в законодателството.
Прекъсването на ползването на платения годишен отпуск се осъществява по искане на работника или служителя, като за целта няма специална законова форма за изразяване на това искане. Обикновено това се прави с устно искане при представянето на съответен документ, който удостоверява другия вид отпуск, различен от платения годишен отпуск. Въпреки това, за да се избегнат недоразумения или спорове, е препоръчително това искане да бъде направено чрез писмено изявление, което установява ясно волята на работника или служителя за прекъсване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск за по-късен период.
Втората възможност за прекъсване на платения годишен отпуск включва съгласието на страните - работника или служителя и работодателя. В този случай прекъсването и отлагането на ползването на отпускът се извършва по взаимно съгласие и може да бъде оформено чрез писмено изявление от двете страни.
Например, ако служителят е получил разрешение за платен годишен отпуск през август месец и в началото на отпуска си получава възможност за участие в международна конференция в края на месеца. Тъй като конференцията представлява важна възможност за неговото професионално развитие, служителят се обръща към своя работодател с искане за прекъсване на годишния отпуск и се споразумяват за използване на оставащите дни отпуск в по-късен период след завършването на конференцията. Това съгласие се документира също в писмена форма.
Едностранното прекратяване на платения годишен отпуск от страна на работодателя без съгласието на работника или служителя е в противоречие със законодателството и може да доведе до правни последици за работодателя. Затова е важно за работодателите да се запознаят със законовите разпоредби и да спазват процедурите за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск, като се осигурят от съгласието на работника или служителя в случай на промени в отпускната им схема.
Справка:
чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда
чл. 175, ал. 2 Кодекса на труда
чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда
чл. 155, ал. 5 от Кодекса на труда
22.10.2024
ЗАЩО СЛУЖИТЕЛИ ПЛАНИРАТ „ТИХО НАПУСКАНЕ“
Ново проучване разкрива, че работодателите, които определят работния процес и локациите на екипите си, рискуват да загубят най-добрите специалисти заради „тихото напускане“.
Това е един от изводите в проучване на International Workplace Group на основните причини, поради които служителите са най-склонни към „тихо напускане“ - термин, използван на работното място, който описва служители, изпълняващи само минимума, който се изисква от длъжностната им характеристика.
Повече от половината (57%) от служителите заявяват, че е по-вероятно да „напуснат тихомълком“, ако имат ръководител, който ги кара да се чувстват недооценени, да ги контролира или да не им осигурява гъвкавост, за да работят от място, което най-добре отговаря на техните нужди. При 22% от работещите, които в момента се чувстват или са се чувствали демотивирани на работното място, потенциално биха се отказали от работата си или биха потърсили работа на друго място, ако не се чувстват подкрепени от своите екипи да работят по начин, който им е удобен.
Същевременно две пети (40%) от работещите в офиси са по-малко склонни към „тихо напускане“ или демотивация на работното място, ако работодателите им предлагат хибриден модел. Служителите отправят ясно послание към настоящите и потенциални работодатели: приемете предимствата на хибридната работа или рискувайте да загубите своите специалисти.
Хибридната работа помага на служителите да се чувстват пълноценни и удовлетворени.
Реалността за компаниите, които не предлагат хибридна форма на работа, е, че ще загубят най-добрите си кадри - шестима от всеки 10 (62%) служители, работещи в хибридна форма на работа, заявяват, че биха обмислили да напуснат работата си, ако трябва да се завърнат в офиса пет дни в седмицата.
Освен това, 71% биха отказали нова работа или позиция, която е свързана с дълго пътуване до работното място, а 72% биха обмислили само нови длъжности, предлагащи възможност за гъвкава работа от всяко място. Освен че повишава нивата на продуктивност (78%), хибридната работа дава възможност на служителите да вземат решения за работните си графици въз основа на това кога и къде работят най-добре (92%) - един от най-важните фактори, които предотвратяват тихото напускане на служителите.
Управление на бъдещето: Как мениджърите могат да предотвратят напускането на работа
55% от работещите, които в момента не разполагат с гъвкавост да работят откъдето искат, смятат, че биха изпитали по-голямо удовлетворение от работата и по-голяма продуктивност, ако техният мениджър им позволи да работят по хибриден начин.
Проучването определи и трите основни признака на доброто управление като: стимулиране на баланса между професионалния и личния живот, доверие към служителите, че могат да свършат работата си от всяко място, и достъпност и отвореност за разговори за нови начини на работа.
Това се подкрепя от академичните изследвания на професор Блум, професор по икономика в Станфорд и световноизвестен експерт по темата за хибридната работа, който казва, че компаниите, които предлагат този вид гъвкавост, могат да очакват намаляване на броя на напускащите с до 35%.
Марк Диксън, главен изпълнителен директор на International Workplace Group, сподели: „Последното проучване на International Workplace Group подчертава как компаниите могат да се справят с проблема с напускането на работа, за да се запази продуктивността на бизнеса. Най-големият тласък на ефективността, производителността и щастието на служителите идва от това, че те се освобождават от задължението да пътуват дълго, непродуктивно и скъпо няколко пъти седмично до офис в центъра на града, където изпълняват задачи, които биха могли да изпълняват и по-близо до дома си. Бизнесът трябва да даде възможност на служителите си да работят, когато и където са най-продуктивни. Като предоставят на служителите си тази възможност, има по-малка вероятност те да развият култура с неангажирани и неудовлетворени работници.“
21.10.2024
УЧИТЕЛИ И ПРОДАВАЧИ НАЙ-ТЪРСЕНИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА
Най-търсените от бизнеса професии през септември са: преподаватели, персонал, полагащ грижи за хората, продавачи, машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, персонал, зает в сферата на персоналните услуги, чистачи и помощници, стопански и административни специалисти, работници по събиране на отпадъци и други. Това показват данни на Агенцията по заетостта.
Общо 14 022 безработни са започнали работа през септември с посредничеството на бюрата по труда в страната. Броят им се е увеличил с близо 2500 или с 21% спрямо август. 864 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се включили в заетост с подкрепата на трудовите посредници.
Равнището на регистрираната безработица в България през септември се е понижило до 5.2%. В края на месеца броят на безработните е бил 147 196 – с 3513 по-малко в сравнение с август.
В същото време са се увеличили заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар, които през септември са 9 614. В реалната икономика свободните позиции са най-много в сферата на образованието (27.4%), следват преработващата промишленост (24.1%), търговията (11.0%), държавно управление (9.2%), административни и спомагателни дейности (6.3%) и хотелиерство и ресторантьорство (6.1%).
В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници, през месеца са активирани над 3 400 неактивни на пазара на труда лица.
Представителите на рисковите групи, намерили своята трудова реализация през миналия месец чрез субсидирани работни места, са 1 334. От тях 618 са започнали работа по програми и мерки за заетост, финансирани от държавния бюджет, а 716 – по проекти на Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021 – 2027 г., съфинансирана от Европейския социален фонд плюс. През септември са издадени над 11 900 ваучери за обучения на заети и безработни.
17.10.2024
КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ШЕФ, КОЙТО ЗНАЕ, ЧЕ ВСИЧКО ЗНАЕ
Да му имате самочувствието на този човек, вашия шеф. Той винаги се изказва като последна инстанция. Не само за работата. За политика, футбол, готварство, музика, за каквото и да става дума. Той никога не пита за мнение. Той не може и нормален разговор да води, защото не е в състояние да изслуша какво разказва някой друг, особено пък ако му е подчинен. Той най обича да чува собствения си глас.
Той е от т.нар. токсични шефове. Вероятно е от отровните хора и в личния си живот. Но това е проблем на жена му и на приятелите му. Вашият е, че трябва да работите с него.
Има много видове лоши началници, но според специалистите едни от най-неприятните са тези, които искрено изповядват верюто "Знам всичко, от което имам нужда, затова съм шеф".
Никой наистина умен човек не мисли така - от Сократ и сентенцията му "Знам, че нищо не знам" около 400 години преди новата ера, та чак до наши дни. Умният човек разбира, че просто няма как да знае всичко, което му е нужно, защото светът непрекъснато се променя с бесни темпове. Само глупакът отказва да се развива.
Странно би било вашият началник да се е издигнал до този пост, ако е глупак. Не е изключено, но все пак е странно.
Затова вашата първа задача е да отворите очи и уши, за да проверите дали наистина шефът ви искрено се смята за всезнаещ, или в голяма степен позира. От това зависи как да се оправяте с него.
Самозабравилият се
При единия вариант - по-лошия - шефът е искрен. Взел се е съвсем насериозно. Не е изначално глупак, просто е достигнал тавана си.
За да се изкачи на тази позиция, вероятно е полагал усилия, учил е нови неща, усъвършенствал е способностите си. Когато е покорил заветната цел, е изпаднал в самодоволство. Вярва, че постът му го прави нещо повече от останалите, че е доказателство за неговото превъзходство. Следователно няма какво да научи от подчинените си, тяхното мнение е без всякакво значение и е пълна загуба на време.
Понякога главозамайването се появява като нормален ефект от адреналина на победата и трае кратко. Но не се надявайте, че е това, ако шефът ви вече отдавна се е издигнал.
Много често "Знам, че всичко знам" обхваща собственици на фирми. Бизнесът им е тръгнал, забогатели са, добили са самочувствие на всемогъщи и са се самозабравили. Дотолкова, че пренебрегват основното правило на успешния предприемач - истинският талант е да намери най-способните, компетентни, креативни хора и да ги наеме да работят за него. Не един и двама собственици са се провалили, когато са се опитали да управляват разраснал се или нов бизнес, въобразявайки си, че всичко знаят.
"Когато говориш с мен, ще мълчиш"
Няма никакъв смисъл да се опитвате да кажете на началник, който искрено се смята за всезнаещ, че и вие нещо знаете. Или че той нещо не знае. Голяма грешка ще направите, ще ви намрази и нарочи.
Практичният съвет е да се подчините на неговото правило, което е в смисъл "Като говориш с мен, ще мълчиш". Не давайте непоискани мнения. Изказвайте се само ако сте сигурни, че ви пита. И забележете - паузата, след неговото заявление "Знам, че всичко знам" не е, за да говорите вие, а за да се наслади той на ефекта от собствената си мъдрост. Не забравяйте, че такъв шеф е нарцис, който ще се вбеси, ако му разваляте моментите на самовъзхищение.
Подчинявайте се на неговите правила за известно време, докато си намерите друга работа. Защото, освен че е неприятен, такъв началник обикновено не води екипа към успех и с него рискувате да се забави собствената ви кариера. По-разумно е да се огледате за място с лидер, който се стреми да научи нещо от всеки човек, старае се да чуе, да оцени и да използва мнението на служителите, за да върви по-добре работата.
Вторият вариант е шефът ви всъщност да не смята, че знае всичко, което му е нужно, а само да демонстрира подобно поведение. Причините за това може да са много.
Позьорът
Този началник най-често е усвоил ръководния си стил от някого, на когото е бил подчинен или все още е подчинен. Той не вярва, че е всезнаещ, а че началникът винаги трябва да изглежда най-компетентен. Нещо като част от длъжностната характеристика или от видимия образ, които си вървят неотлъчно с креслото на боса.
Позьорът обаче може да е доста ловък организатор и да успява така да възложи задачите, че компетентност да проявят служителите, а той само да обира лаврите. Обикновено по този начин постъпват умни шефове, които имат над главата си по-висши шефове или собственици.
Подобни хора са доста отблъскащи с управленския си маниер, но като цяло са по-скоро успешни. Няма да ви вдъхновяват, но професионалните ви шансове няма риск да пострадат. Лошото е, че обикновенно много им харесва да им се възхищават, та най-добре са поставени подчинените им, които не се свенят леко да им се подмазват.
Надцененият
Възможно е и шефът да прикрива със "Знам всичко" неувереността си. Седнал е в креслото с протекции, по щастливо стечение на обстоятелствата или е достигнал т.нар. ниво на некомпетентност. Не се чувства достатъчно подготвен за поста си и панически се страхува, че ако иска мнението на подчинените си, някой ще се окаже по-умен и по-способен от него, с което ще го застраши.
За разлика от позьора той се прави на всезнайко не защото вярва, че началникът винаги трябва да изглежда най-компетентен, а за да прикрие комплекса си за малоценност.
Когато не е достатъчно интелигентен, такъв шеф не разбира, че най-добрият начин да се задържи на позицията е максимално да използва способностите на всеки от подчинените си, да обединява екипа и в крайна сметка да компенсира своите липси на компетентност.
Генетично обремененият
А има и хора, които по характер са си такива и навикът да се изказват като последна инстанция не е свързан с позицията им. Вашият шеф е от тях, щом няма нито грам съмнение, че разбира не само от професионалната си работа, ами и от жени/мъже, черни дупки, диети и т.н. Той не допуска в действителност, че наистина разбира, но нещо отвътре го кара така категорично да говори.
Много е възможно след демонстрацията на "Знам всичко" шефът ви да положи усилия да се осведоми и дори да влезе в ролята на човек, който учи от подчинените си, но без открито да го признава.
Междудругото този тип хора силно мразят себеподобните си. Ако и вие имате навика да се изказвате като последна инстанция, това няма да допадне на шефа ви дори да става дума не за работата, а за някаква съвсем странична тема, на която сте се заговорили. Според психолозите причината е, че наблюдавайки вас, той осъзнава собствения си лош навик и си дава сметка, че всъщност никак не го харесва.
"В продължение на това, което вие казахте"
Каквито и да са причините за поведението на началника ви, ако забележите, че всъщност не вярва в своята безкрайна компетентност, има начини да работите с него, без да се тровите. Поне известно време.
Правете се, че приемате позата му на всезнаещ. Понеже сте му лоялни, вие просто допълвате неговото всезнание, доколкото ви позволяват силите.
Когато давате мнение, намерете как да изглежда така, сякаш продължавате началническата мисъл, дори да казвате нещо съвсем друго. Не се свенете да използвате буквално изрази от сорта на "В продължение на това, което вие казахте". Така четкате самочувствието му и независимо дали е позьор, надценен или генетично обременен, все му харесва.
Ако подхождате правилно, няма да дразните шефа си. Трябва обаче да наложите и на себе си да не се дразните от неговото поведение. Да, неприятно е. Но и в този случай имате избор - да търпите или да се огледате за място, където ръководителят няма да е от типа "Аз знам, че всичко знам".
16.10.2024
СЛУЖЕБНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ЛИЧЕН АВТОМОБИЛ - КЪДЕ Е ЗАКОНОВАТА ГРАНИЦА
В България, където работниците се изправят пред разнообразни предизвикателства в своя професионален живот, въпросът за границата на права и свободи на работника става от съществено значение.
Един от ключовите аспекти, които подлежат на обсъждане, е възможността за отказ от предоставяне на личния автомобил за служебни цели. Имаме ли право да откажем да предоставим личния си автомобил за служебни цели?
Според законодателството в България, няма изрично законово изискване, което да задължава работника да предоставя личния си автомобил за нуждите на работодателя. Въпреки това, задължението на работника е да изпълнява законните нареждания на работодателя. В този контекст, се ражда въпросът за границата между правата на работника и законните изисквания на работодателя.
Понякога се наблюдава злоупотреба с тълкуването на задължението на работника да изпълнява нарежданията на работодателя. Някои работодатели, в стремежа си за постигане на своите бизнес цели, издават нареждания, които не са в унисон със законовите разпоредби или прекалено натоварват работника.
Има сценарии, при които работникът може и трябва да използва своето право да откаже предоставянето на личния си автомобил за служебни цели. Това може да включва ситуации, в които:
- Изискванията на работодателя не са съобразени със законовите рамки. Например, ако инженер работи за строителна фирма, която извършва проекти в различни райони на страната и работодателят решава, че за определен проект трябва да предостави своя личен автомобил за транспортиране на строителни материали и екипа до работното място и издава нареждане да бъде използван личният автомобил. Този случай представлява нарушение на законовите рамки, тъй като българското трудово законодателство ясно посочва, че работодателят трябва да предостави необходимите средства и оборудване за изпълнение на работните задължения. Изискването за предоставяне на личен автомобил без адекватно обезщетение е несъобразено с тази законова задължителност и нарушава правата на работника;
- Предоставянето на автомобила представлява сериозно нарушение на личната безопасност и живота на работника или служителя. Например, медицинска сестра в лаборатория за микробиология, от която работодателят иска да използва личния си автомобил за превоз на проби от пациенти за анализи във външни лаборатории. Този процес обаче включва манипулиране със заразни вещества и налага специални условия за транспортиране, които личният автомобил на работещия не обезпечава. В този случай предоставянето на личен автомобил представлява сериозно нарушение на личната безопасност на работничката. Тя не разполага с необходимите средства за сигурно пренасяне на заразни проби и това може да доведе до риск за нейното здраве и здравето на околните;
- Има недостатъчно обезщетение или компенсация за използването на личния автомобил. Пример за този случай може да бъде сценарий, при който работникът или служителят е задължен да извършва дълги и опасни пътувания без адекватна компенсация и без ясни законови рамки за такива случаи.
Тези примери илюстрират как изискванията на работодателя, които не са съобразени със законовите рамки или представляват риск за личната безопасност на работника, могат да се считат за неправомерни и как работникът има правото да откаже изпълнението им в съответствие с правата и законовите изисквания.
Отказът на работника или служителя да предостави личния си автомобил е обоснован в рамките на законите. Този отказ не може да бъде преценяван като нарушение на задължението на работника или служителя, особено ако е придружен и от етични или причини, свързани с неговата безопасност.
Свободата на работника да управлява своята собственост и да защитава своите права е зачетена и подкрепяна от правната система и обществото като цяло. Такъв подход спомага за създаване на здрава и уважителна работна среда, където и работниците, и работодателите могат да функционират в хармония.
Наше лично право е да откажем да предоставим на разположение личния си автомобил за служебни цели, защото няма нормативно установено подобно задължение за работника или служителя. Същото важи относно използването и на други наши лични придобивки за служебни цели като телефон, компютър, канцеларски материали и др.
Справка:
чл. 66 от Кодекса на труда
Чл. 126 от Кодекса на труда
Чл. 127 от Кодекса на труда
10.10.2024
ГАДНИ КОЛЕГИ, НО ПОЛЕЗНИ ПРИ ПРАВИЛНА УПОТРЕБА
Работите в екип с десетина колеги. За ваш късмет повечето са добри професионалисти. Но за ваше нещастие някои съвсем не са приятни хора. Не е възможно да общувате само с готините. Работата налага да имате вземане -даване и с онези, които ви се струват отблъскващи.
Като няма начин да ги избягвате, трябва да се научите да ги употребявате правилно. Малко грубо звучи, но това ще рече да знаете от кои техни качества да се възползвате и от кои да се пазите. В основата на вашия успех стоят усилията ви да свикнете да разбирате другите - и приятните, и неприятните. Иначе няма как да се впишете в екипа и да ставате по-добри в работата си, което пък е задължителна предпоставка за напредъка ви в кариерата.
Има поне пет типа не особено приятни хора, с които можете да се постараете да се напаснете някак, доколкото ви е изгодно. Не е нужно да се сближавате много. Поставете си граница, отвъд която няма да преминавате, за да не заприличате на тях и да отблъснете останалите си колеги.
Свръх амбициозните
Те не приемат поражение и са свикнали да влагат много усилия, за да постигнат успех. Това е добре, когато се превръщат в мотор за целия екип.
Практично е да работите с такъв човек, да се учите и да се заразявате от него, особено когато е по-опитен в професията. Той би ви помагал, ако това води към изпълнение на неговите цели. Много драго ще му стане, като публично му благодарите. Това увеличава вероятността да бъде готов да си сътрудничите и в бъдеще.
Лошото е, че за разлика от здравословно амбициозните професионалисти свръх амбициозните обикновено са готови на всичко, за да спечелят преднина пред останалите. Включително на непочтени действия. Точно по тази причина не са обичани.
Та в момента, в който такъв колега ви сметне за достойна конкуренция, той ще ви жертва, без да му мигне окото, за да си осигури издигане в компанията.
Ето защо е нужно да предвидите този момент и да направите всичко възможно, за да не му позволите да ви изкара некадърни, да си припише заслугите ви или да ви свие гаден номер. Не споделяйте никакви свои идеи с него, защото ще ги присвои. Постарайте се работата ви да е достатъчно видима за останалите ви колеги и най-вече за шефа.
Неинициативните
Някои хора са просто добри изпълнители, никога не дават идеи как работата може да се свърши по-ефективно и по-качествено. Ако се случи да имате обща задача с такъв колега, на пръв поглед е мъка.
Но не го смятайте за посредствен само защото се е отдал на рутина и не мърда на милиметър от това, което се изисква от него. Като се постараете да го разприказвате, може да ви е много полезен, за да измислите вие по-добро решение на задачата.
Покажете искрен интерес към него и наистина слушайте това, което ви казва. Когато осъзнае, че го чувате, той може да започне да споделя важни неща, щом е добър професионалист. Нищо чудно да се окаже, че никой досега не си е направил труда да го подтикне към повече активност и инициативност. Особено пък ако шефът ви не е от тези, които искат идеи, или пък няма търпение да изслушва по-стеснителните хора от екипа.
На фона на такъв човек можете и да блеснете. Естествено, постарайте се да му отдадете заслуженото, като го споменете примерно така "Докато обсъждахме с колегата какво да направим, ми хрумна". Така всъщност казвате истината, без да принизявате или да възвеличавате неговата роля.
Имайте предвид, че колега, който е свикнал да бъде изпълнител, обикновено не е особено смел. Ваша остава отговорността да понесете последствията, ако се провали онова, което сте измислили.
Песимистите
Когато слушате колега, който пророкува, че всичко ще се провали, опитайте да го използвате конструктивно. Разпитвайте го защо така смята. Много е възможно да откриете реални пречки и рискове. Като ги прецените добре, ще си подготвите план Б за случаи, в които нещо действително се обърка.
Трудно се издържа песимист, но точно затова можете да се въоръжите с търпение и да спечелите преднина пред свои колеги, които не са в състояние да понесат негативизма и мрънкането му.
Разбира се, не си губете времето, ако не намирате нищо полезно. Някои хора казват "Не може да стане" и на въпроса защо отвръщат "Защото така". От тях трябва да бягате, за да не ви натоварват с негативизма си.
Клюкарите
Те направо ви отвращават. Но често са добре осведомени и ако отваряте добре уши, можете да получите полезна информация. Само не забравяйте, че трябва да се постараете да я проверите.
Задължително е обаче да я дръжите за себе си и да не я разпространявайте, защото и вие ще се сдобиете с неприятната слава на клюкар.
На такъв колега може да задавате уточняващи въпроси, но никога не му споделяйте информация - нито за себе си, нито за други хора или за случки в офиса. Сигурно е, че той ще я разпространи, а вероятно и ще я изопачи.
Когато клюкарът започне да злослови, гледайте бързо да се оттеглите.
Завистниците
Те са много неприятни, но също могат да бъдат полезен източник на информация, защото обичат да следят под лупа чуждите постижения. Главно с цел да ги критикуват и омаловажават. Ако обаче свикнете да отсявате същественото, можете да си правите нужните изводи от приказките им.
Няма да ги промените, затова не се опитвайте да спорите с тях. Като ви станат прекалено злобни коментарите им за колегата Х, който всъщност е некадърник, пък е любимец на шефа, прекъснете разговора под някакъв предлог.
Такъв завистлив човек може да ви е личен барометър - когато чуете, че злослови зад вашия гръб, значи вече постигате или сте на път да постигнете нещо значимо в работата.
От използвачите, лицемерите, интригантите, доносниците и подмазвачите трябва да бягате. Може в някакъв момент да ви изглежда практично да се съюзите с такъв колега, но рисковете са твърде големи. По-добре контактувайте само толкова, колкото се налага от служебните ви задължения. И през цялото време се подсигурявайте срещу възможността да ви направи гаден номер или да ви въвлече в неприятна ситуация.
--------- Не сте се събрали да се обичате ----------
За да понесете по-лесно неприятните си колеги, трябва да помните, че не сте си ги избирали, а по стечение на обстоятелствата се налага да работите заедно. Не е нужно нито вие тях да обичате, нито те вас. Достатъчно е да спазвате базовите човешки и професионални правила.
Когато обаче ваш колега ги наруши, не преживявайте прекалено дълбоко, защото така наказвате себе си. Не забравяйте постъпката му, но не носете бремето на обидата, съветват психолозите.
Ако можете да простите на колегата си, макар че той не го заслужава, това ви помага да продължите да работите с него. Ще е много трудно, ако запазвате болката, ако таите недоволство и злоба у себе си.
Прошката не засяга човека, който ви е обидил, и не сваля бреме от него, защото в повечето случаи той въобще не страда от това, че е бил непочтен.
Прошката е важна за вас, за да се отървете от негативните си чувства към него. Силните хора прощават дори на тези, които не заслужават, в името на своя собствен душевен комфорт.
Това не значи да обикнете колегата си и да не се предпазвате от вероятността той отново да постъпи непочтено. Задължително вземете мерки срещу това. Но като едновременно вземете мерки и се освободите от своята обида заради минала случка, не пречите на бъдещето си.
09.10.2024
КОЛКО ТРЯБВА ДА НИ ПЛАТЯТ, АКО СМЕ ДЕЖУРНИ ИЛИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Недостигът на кадри в България, а и в Европа, е сред причините сред работодателите да набират популярност двете форми на допълнителна заетост - дежурството и времето на разположение. Положителните темпове на растеж на икономиката също допринасят за популярността им, особено в производствата с непрекъснат цикъл на дейност. Ковид кризата ускори навлизането на формата време на разположение.
Времето на разположение се прилага в сектори като сигурност и охрана, здравеопазване, производство, кол центрове и др.
Тези две форми са и възможност на работодателите да дадат допълнителни финансови стимули на работниците и служителите. Плюсовете за работниците - освен допълнителното възнаграждение, което е колкото за извънреден труд със съответните удръжки, е и осигурителният принос по двата вида допълнителна заетост. От използването на най-разнообразни форми на заетост имат полза както работодателите, така и работниците.
Въвеждането на тези допълнителни трудови форми е свързано с фактори като непрекъсваемостта на някои производства, а не с други субективни фактори, като да речем по-голяма работоспособност през определи части на денонощието.
България не се отличава от средноевропейското равнище по брой заети, които дават дежурства или са на разположение.
Приликите и разликите
Основната разлика между дежурството и времето на разположение е в това, че работниците и служителите при втората форма нямат задължението постоянно да са работното си място, а това става само при поява на конкретна задача за изпълнение.
В българското законодателство двете форми на заетост са въведени в Кодекса на труда и в съответните подзаконови нормативни актове, а през последната година заради необходимостта от хармонизиране с изисквания на общностното право се въведоха някои ограничения. Сред тях е изискването на работниците или на служителите да не може да се възлага да бъдат на разположение в два последователни работни дни или в две последователни работни смени, както и в повече от два почивни дни за един месец, като тези ограничения не се отнасят за медиците.
По закон дежурството е организация на работа при подневно или при сумирано изчисляване на работното време, при която заетите са на работното си място и изпълняват или са в готовност да изпълняват трудовите си задължение. Времето на дежурството се включва в работното време, определено в индивидуалния трудов договор на работника или служителя. За времето на дежурство на заетия се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
При работата на разположение, когато това се налага от особения характер на дейността, може да се уговори задължение работникът или служителят да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието, с готовност (при необходимост) да започне да изпълнява трудовите си задължения. Времето на разположение не се отчита като работно време, ако на заетия не е била възложена задача за изпълнение. Ако работникът или служителят са на ненормиран работен ден, времето за разположение се установява в Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като в предприятия, в които организацията на труда позволява, може да се установява работно време с променливи граници. Необходимостта от допълнителната форма на заетост - на разположение, позволява на работодателя при определена ситуация да може да се възползва от работника си за определена работа и по тази причина не се налага той да е постоянно на работното си място.
Парите и почивката
Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Тъй като дежурството е част от работното време, на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
Ако сме работили фактически по време на разположение, законът е предвидил на работника или служителя да бъде осигурен минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да е повече от 100 часа за един месец, за едно денонощие през работни дни – не повече от 12 часа, а през почивни – не повече от 48 часа. Най-общо казано колкото повече от служителите или работниците от една компания са на разположение или се включат в дежурства, толкова по-малко пъти в месеца ще им се налага да полагат тези форми на труд, но заради недостига на кадри това е трудно осъществимо.
За момента по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата минималният размер на възнаграждението за времето на разположение е 0,10 лв./час, но няма пречка в индивидуален и/или колективен трудов договор да бъде уговорено по-високо.
Индивидуалните трудови договори
Съгласието ни да даваме дежурство или да сме на разположение се удостоверява с подписването на индивидуален трудов договор, но това може да бъде уредено и в колективния трудов договор. В индивидуалния договор се уговаря и времето, което е необходимо за явяване на работа, а едва след подписването му законодателно е решена възможността работодателят допълнително да утвърди поименни графици за времето на разположение или за дежурства. При съмнения, че няма да може да изпълнява заложеното в индивидуалния договор във връзка с дежурствата или на разположение, работникът или служителят изрично може да заяви, че няма да полага извънреден или нощен труд, както и труд по време на национални празници, но това трябва да го направим преди подписването на договора.
Нормативната база обаче не изключва дори и след подписването на индивидуалния договор заетият да се договори с работодателя за отказ от допълнителната заетост с анекс към индивидуалния договор. В случая става въпрос за договаряне на волята на двете страни и ако работодателят има нужда от определен кадър, той разчита на него, при положение, че е сключил със заетия индивидуален трудов договор при условия да разполага с неговата работна сила. По Кодекса на труда работодателят може да наложи дисциплинарни наказания при нарушения на трудовата дисциплина.
В индивидуалния или в колективния трудов договор следва да се посочи мястото, на което се намира работникът през времето на разположение, а също така и времето, необходимо за явяване на работа. С промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските се въвежда задължение на работодателя да утвърди поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години, както и задължение да запознава предварително служителите с тези графици. Друго ново задължение за времето на разположение е за издаване на последваща заповед, в която да се посочва датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд, която следва да бъде съставена в 3-дневен срок от деня, в който е положен трудът.
03.10.2024
ФАЛ ИЛИ ПРОВАЛ И КАК ДА СЕ ВЪРНЕТЕ НА ПЪТЯ КЪМ УСПЕХА
Bлагате много усилия, енергия, време, а не се получава. Има такива моменти в работата и естествено се чувствате разочаровани. Само че преди да ви обземе самосъжаление, е полезно да разберете как да класирате ситуацията.
Може да ви се случва фал, а може да е и провал. Това са две различни степени на неуспех. С правилен анализ ще ги наречете с точното име и ще определите следващите си действия.
Фалът е грешка, която сте допуснали някъде при планирането или изпълнението на задачата. Дребна или едра, тя е объркала нещата. Може да е една и да е предизвикала последствия. Може да са няколко.
При това най-важното е да мислите честно. Ако намерите и признаете грешката или грешките си възможно най-бързо, шансът за успешен поправителен е много по-голям.
Но проблемът е, че никой не обича да си признава дори пред себе си, когато е сбъркал. Веднага се задейства инстинктът за самосъхранение, включва се един вътрешен гласец, който започва подсъзнателно да ви убеждава във вашата правота, да вини други хора или пък обстоятелствата. Напълно възможно е и така да е, само че пак на вас се пада да разберете къде е фалът и има ли начин да бъде поправен. Каквато и да е причината, щом ви води към неуспех, няма смисъл да се ядосвате на себе си, на другите или на съдбата. Налага се да действате.
Когато си дадете сметка за грешката или грешките, следващата стъпка е да оцените щетите. При това най-важното е да мислите прагматично. В някои случаи фалът може да бъде поправен и с допълнителни усилия целта да бъде постигната. Трябва само спокойно и разумно да планирате какво да направите в създалата се ситуация, колко назад да се върнете, за да направите корекции. Възможно е дори да се окаже, че сте в състояние да превърнете дефекта в ефект.
Ако обаче фалът е голям, твърде е вероятно да води до провал. Това също е въпрос на честен и прагматичен анализ. Има много ситуации, при които е по-добре да започнете от начало, отколкото да се опитвате да спасявате неспасяемото. Понякога първата крачка към успеха е да изоставите пътя, за който е сигурно, че води към неуспех. Човек не бива да се отказва лесно, но е глупаво и да се заинатява.
Провалът е изключително неприятен и силно мачка самочувствието. Но на провала не бива да се гледа като на пълно поражение. Не е дошъл краят на света, неуспехът може да ви даде опит и уроци.
Ако след трезвия анализ сметнете, че има не поправим фал, а провал, най-важното е отново да сте честни, бързи и прагматични.
Честни означава да признаете собствените си грешки или липса на предвидливост какво могат да сервират други хора и обстоятелства. Тук вероятно много ще се ядосате. Не крийте чувства си от себе си. Но макар че имате право на тях, все пак внимавайте да не ги изразявате прекалено бурно пред колегите си. Иначе ще изглеждате неустойчиви, а пък в работата никой не е застрахован от провали.
Бързи означава да не мислите безкрайно дълго за нещата, които са се объркали. Трябва да установите какво и защо, без да претупвате тази част от анализа, но и без да затъвате в нея. Неправилно е да я вършите, за да съжалявате. Вършите я с ясна, съвсем прагматична цел - да направите необходимите изводи, за да не стигате отново до неуспех.
Прагматични означава точно това - да извлечете опит. Той трябва да ви позволи да продължите напред и да се върнете на пътя към успеха. Специалистите наричат тази част приемане на провала и търсене на нови възможности, след като сте научили уроците от него.
Колкото и да боли от неуспеха, като го класифицирате по правилния начин, вие можете да се измъкнете от него с относително малко поражения. Но ако сгрешите и в класификацията, последствията може да са твърде неприятни.
Ако сте направили фал, а песимистично го сметнете за провал, ще загубите време и ще употребите усилия изцяло да изоставите или да започнете отначало нещо, което може да бъде поправено.
Ако сте прекалени оптимисти или пък склонни към самозалъгване и оцените провала като фал, ще зациклите да хабите ресурси за нещо, което в крайна сметка ще се окаже непоправимо.
Затова не си позволявайте да наричате онова, което се случва, с невярно име. Прекален лукс е и да се самозаблуждавате, и да драматизирате. Ако допуснете едно от двете, значи наистина ще претърпите тежък неуспех.
02.10.2024
КОГА НЕ СМЕ ЗАЩИТЕНИ ОТ УВОЛНЕНИЕ?
Работници и служители не ползват специална закрила при уволнение, когато са в изпитателен срок.
При изпитателен срок трудовото правоотношение може да бъде прекратено по всяко време без предизвестие и без обезщетение.
Страната, прекратила договора, не е длъжна да се мотивира. Работникът или служителят имат право да оспорят законосъобразността на уволнението пред работодателя или пред съда. Инспекцията по труда не преценява законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение.
Следва да се отбележи, че клаузата за срок на изпитване се прилага за всички видове трудови договори - и срочни, и безсрочни. Този срок може да бъде уговорен до 6 месеца, а при срочни договори, по-къси от една година, - до 1 месец. Уговореният срок на изпитване може да бъде в полза на едната страна в трудовото правоотношение, и само тя има право да го използва за прекратяване без предизвестие.
Ако не е посочено в чия полза е уговорена възможността за изпитване, договорът може да бъде прекратен от всяка от страните.
В случай че работодателят е прекратил договора, той е задължен да заплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Срокът на изпитване се прекъсва за периода, през който работещите са ползвали законоустановения отпуск.
При уволнения на работници и служители, подлежащи на специална закрила, работодателят трябва предварително да получи разрешение от Инспекцията по труда. Това е задължително, когато прекратяването на трудовото правоотношение се дължи на закриване на част от предприятието; съкращаване на щата; намаляване на обема на работата; липса на квалификации на работника за ефективно изпълнение на работата; промяна в изискванията за длъжността, ако работникът не отговаря на тях; дисциплинарно уволнение.
За да бъдат защитени трудовите права на работниците и служителите, следва те да не се съгласяват да работят при условия, договорени устно.
01.10.2024
КОЛКО ПАРИ СЕ ПЕСТЯТ ОТ РАБОТА ОТ ВКЪЩИ
Ново изследване на навиците за пътуване и свързаните с него разходи на офис служителите разкри значителните спестявания, които могат да бъдат направени при работа в хибриден модел. Проучването на International Workplace Group показва, че служителите могат да спестят до $30 332 на година в САЩ и £13 188 в Обединеното кралство, като работят по-близо до дома си в сърцето на своите местни общности.
Проучването установява, че средният дневен разход на служител, който работи от централния си офис, възлиза на $48,40 (общо $10 067 на година за служители, прекарващи четири дни в седмицата в централата си). Най-често купуваните артикули включват обяд (74%), леки закуски (60%) и кафе (50%).
Работата на локално ниво може значително да намали ежедневните разходи, свързани с пътуването, като дава възможност на работниците да спестяват за други финансови приоритети. Повече от три четвърти (76%) споделят, че хибридната работа е намалила месечните им разходи, като се вземат предвид фактори като разходите за билети за обществен транспорт, гориво, паркинг и ежедневни допълнителни разходи за сутрешно кафе и храна.
Проучването, проведено от International Workplace Group и консултантската компания Development Economics, съчетава изследвания на повече от 2000 офис служители с общественодостъпни транспортни данни, анализирайки множество хибридни сценарии с фокус върху популярния хибриден модел с работа на локално ниво четири дни в седмицата.
Проучването разкрива, че служителите, които ежедневно пътуват на дълги разстояния, понасят значително по-високи разходи, като същевременно пропускат многобройните предимства на баланса между работа и личен живот, които работата в близост предоставя. Работниците вече могат да разберат по-добре спестяванията, които биха могли да направят, като преминат към по-близка работа, като използват този нов онлайн калкулатор на International Workplace Group http://www.iwghybridcalculator.com/
Тези значителни спестявания биха могли да бъдат особено трансформиращи за по-младите служители, които искат да изплатят дълг или да спестят за финансови цели, като първоначална вноска за дом. 24-годишен работник от поколение Z, живеещ в популярен град за пътувания до работното място в Ред Банк, Ню Джърси, например, може да очаква да спести до $388 320 през целия си трудов живот само от разходи за пътуване до и от работното си място, ако вместо това работи локално четири дни в седмицата.
Работниците във всички области отчитат значителни намалявания на разходи при работа на местно ниво. Четирима от всеки петима (84%) казват, че намаленото пътуване до работното място ги е поставило в по-добра позиция за постигане на финансовите им цели. Двама на всеки петима (38%) съобщават, че добавят спестяванията си към фонд за „черни дни“ и почти толкова хора използват спестявания за ваканции (37%), а повече от един на всеки трима (35%) влага спестяванията си за пълно изплащане на дългове по кредитни карти.
Намаляването на ежедневните дълги пътувания до работното място доказва, че има многобройни предимства и отвъд спестяването на разходи. 84% от респондентите споделят, че прекарването на по-малко време в пътуване до работното място е повлияло положително на баланса им между работа и личен живот, като 40% използват допълнителното време, за да се отпуснат или да се занимават с хобита, а значителна част прекарват спестеното от пътуване време в дейности, които поддържат тяхното физическо (38%) или психично здраве (34%).
Учени като професор Никълъс Блум от Станфордския университет очакват, че до 30-40% от служителите ще работят в хибриден модел в дългосрочен план. Тъй като бизнесът трайно преминава към хибридна работа, допълнителни изследвания от International Workplace Group и Arup установяват, че броят на офис служителите в големите градове може да се увеличи с до 60%. Тъй като все повече работници възприемат тази тенденция, не е изненада, че две трети (60%) изразяват желание да работят в рамките на 15 минути от мястото, където живеят.
Марк Диксън, главен изпълнителен директор на International Workplace Group, казва: „Не след дълго концепцията за дългото ежедневно пътуване ще остане в историята. Идеята, че всяка сутрин офис служителите ще се събуждат рано, ще се качват в замърсяващи коли или претъпкани влакове и ще пътуват много километри до работното си място, много скоро ще бъде странност, която хората са правили само в миналото. Нашето изследване с Development Economics подчертава значителните спестявания, които хибридните служители вече могат да инвестират в други аспекти от живота си, независимо дали това им помага да навлязат на жилищния пазар или да спестяват за други финансови цели и етапи.“
30.09.2024
ВИЗА СТАРТИРА ГРАНТОВАТА ПРОГРАМА В ПОДКРЕПА НА ЖЕНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ В БЪЛГАРИЯ
Компанията за картови и дигитални плащания “Виза” (Visa) обяви началото на първото издание на грантовата програма She’s Next в България.
Инициативата, в партньорство със сдружение “Дамски форум”, има за цел да подпомогне българските жени предприемачи, като им предостави практически познания, инструменти и перспективи за растеж. Програмата се фокусира върху подкрепата на малки бизнеси чрез възможности за менторство, финансиране и създаване на контакти.
Дамите, които развиват собствен бизнес и се интересуват от участие в програмата, могат да подадат своите кандидатури от 1 октомври до 10 ноември 2024 г. на специалната страница на уебсайта на “Дамски форум”.
Необходимостта от подобни инициативи се подчертава от неотдавнашно проучване на “Виза”, което разкрива значителна липса на осведоменост и достъп до ресурси сред жените предприемачи. Повече от половината – 59 процента от анкетираните дами съобщават, че не са запознати с наличните ресурси, независимо дали са финансови, юридически или консултантски. Съществуващите възможности са известни на едва 9 на сто, сочи проучването, осъществено през февруари и март тази година.
Петнадесет жени предприемачи ще бъдат избрани да участват в тримесечна менторска програма, която ще бъде осъществена с помощта на сдружение “Дамски форум”. В края на програмата всички участнички ще представят проекти за развитие на своя бизнес пред жури. Трите най-отличаващи се проекта ще получат грантове на обща стойност 45 000 лв. за подкрепа на растежа и развитието на техния бизнес.
“Приобщаването на жените предприемачи не е просто цел, а необходимост за икономически растеж и иновации. Чрез програмата She’s Next се стремим да предоставим необходимите ресурси и подкрепа, за да могат жените в България да постигат успех в своите бизнес начинания. Чрез предлагане на практически насоки, менторство и възможности за финансиране, вярваме, че можем да отключим пълния потенциал на тези невероятни дами предприемачи и да им помогнем да преодолеят уникалните предизвикателства, пред които се изправят. Нашето партньорство с “Дамски форум” подчертава ангажимента ни към насърчаването на приобщаваща и динамична бизнес среда, в която жените могат да бъдат лидери и да се развиват”, сподели Красимира Рачева, изпълнителен директор на “Виза България”.
“Партньорството на сдружение “Дамски Форум” с програмата She’s Next е в синхрон с нашата мисия да овластяваме следващото поколение дами предприемачи чрез менторство, експертиза, умения и споделяне на житейски уроци. В партньорството с “Виза” припознахме синергията и възможността да обединим усилия за по-доброто утре, за което ние в “Дамски Форум” се стремим работим всеки ден. Благодарим на екипа на Visa за вдъхновението и възможността! Очакваме с нетърпение да допринесем за трансформацията и развитието на дамите-участнички в проекта”, каза Диана Митева, председател на управителния съвет на сдружение “Дамски форум”.
“Припознах се в програмата на “Виза” She’s Next и с огромно удоволствие приех поканата да бъда неин посланик. Аз съм жена и предприемач и знам колко усилия коства да създадеш и развиеш успешен бизнес. Инициативи, които подкрепят това, могат само да ме вдъхновяват и изпълват с надежда. Нямам търпение да видя проектите, които дамите участнички ще създадат”, сподели Мария Илиева, посланик на програмата She’s Next в България.
От 2020 г. насам “Виза” е инвестирала около 3 милиона долара в повече от 250 програми за жени собственици на малки и средни фирми, като част от ангажимента на компанията да подкрепя бизнеса на международно ниво, съобщиха от компанията.
27.09.2024
ОКОНЧАТЕЛНО: ПРОМЕНИХА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН – БЪРЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА ФИРМИ ПРИ ШЕСТ УСЛОВИЯ
Търговците, които отговарят на шест условия, ще могат да провеждат бързо производство по ликвидация, без множеството заявления до различни органи, а кредиторите ще се удовлетворяват в по-кратки срокове. Това следва от окончателно приетите от Народното събрание промени в Търговския закон.
Доброволната ликвидация на бизнес в момента отнема близо година, а процедурата е продължителна и скъпа. Има и стотици случаи, в които ликвидацията се точи 4 - 5 години. Провеждането на производството изисква подаване на няколко последователни заявления за вписване на различни обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър – за вписване на прекратяване на дейността и ликвидация, покана до кредиторите, за заличаване след приключване на ликвидацията. Наред с това, се подава и уведомление до Националната агенция за приходите за предстоящото производство по ликвидация, както и до Националния осигурителен институт за предаване на ведомости за заплати, които приключват с удостоверения.
Затова в Плана за възстановяване и устойчивост беше предвидено в Търговския закон да бъде уредено бързо производство по ликвидация, чието приемане се забави заради честата смяна на парламенти.
Депутатите приеха на второ четене измененията в Търговския закон, които предвиждат, че за да се възползва от по-бърза ликвидация, търговецът следва да отговаря на шест условия. Те са дружеството да:
Наличието на тези обстоятелства се удостоверява с декларация, която ликвидаторите представят при подаване на заявление за прекратяване на дейността и ликвидация.
Бързо производство по ликвидация се провежда, когато дружеството е прекратено по решение на общото събрание и/или съгласие на съдружниците. „За това е необходимо и решение за провеждане на бързо производство, което се взима от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и дружеството с променлив капитал, а за останалите търговски дружества – единодушно от неограничено отговорните съдружници“, записаха депутатите в нов чл. 274а в Търговския закон.
При бързата ликвидация е предвиден по-кратък срок за удовлетворяване на кредиторите – имуществото на дружеството се разпределя, ако са изминали три, а не шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър.
Когато получи заявление за бърза ликвидация, Агенцията по вписванията ще изпраща уведомление по електронен път до Националната агенция за приходите. В 30-дневен срок от постъпването му Националната агенция за приходите ще предоставя по електронен път на агенцията информацията, с която разполага за това дали са налице шестте условия за бърза ликвидация.
При подаване на заявление за прекратяване на дейността и бърза ликвидация дружеството, отново чрез Агенцията по вписванията, ще подава заявление за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите. А тя ще информира Националния осигурителен институт незабавно и служебно. Съответното Териториално поделение на института ще издава удостоверение за предаване на ведомостите в срок до 30 дни от вписване на прекратяването на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация, при условие че дружеството няма неизпълнени задължения. Удостоверението ще се изпраща по електронен път до него и до Агенцията по вписванията.
Освен промените, които уреждат бързото производство по ликвидация, депутатите приеха и изменения в Търговския закон за трансграничните преобразувания. С новите разпоредби след чл. 265 от Търговския закон вече има разпоредби с всички букви от азбуката, т.е. вече има и чл. 265я.
Всички промени в Търговския закон бяха приети без гласове против. Поставен на дискусия беше ключовият въпрос за това кога тези промени, които освен че слагат край на две наказателни процедури срещу България, са и в полза на бизнеса, ще започнат реално да действат и ще станат „живо“ право.
На финала в Търговския закон беше дадена една година, за да бъде осигурена техническа възможност за прилагане на новите възможности за бърза ликвидация и трансгранични преобразувания. Беше предвидено, че министърът на правосъдието ще констатира наличието на тази техническа възможност с промени в Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за да бъдат те обнародвани в „Държавен вестник“ и така да станат известни на бизнеса, който да се възползва от тях.
26.09.2024
КАК ДА СИ ВДИГНЕТЕ ПСИХИЧЕСКИЯ ИМУНИТЕТ ЗА УСПЕХ В КАРИЕРАТА
Жаргонното "Не ми пука" си има научни имена. Нарича се психологически имунитет и култура на устойчивост. Всъщност става дума все за едно и също - да не позволявате нещо да ви разклати толкова силно, че да загубите способност да работите.
А неща колкото щеш: сприхав шеф, колеги, на които не им пука, ама в онзи смисъл - не им се работи, претенциозни клиенти, несговорчиви партньори, куп задачи и всичките спешни, даже ега ти лошото време.
Има хиляди хапчета и природни стимуланти, които вдигат имунитета на организма, а за повишаване на психологическата устойчивост - нито едно.
Експертите по кариерно и личностно развитие казват нещо подобно - че лекът за повдигане на психологическия ви имунитет е в собствената ви глава. Там е ключът не само да оцелеете, но и да просперирате при и след всякакви сътресения.
Първото и най-важно е да приемете, че реалният професионален живот не е низ от успехи. Случва се и крах, даже да правите максимални усилия, да проявявате предвидливост, да имате план Б и т.н. детайли от рецептите на тема "Как да се предпазим от провал". След провал устойчивият човек намира сили да се вдигне, да си направи необходимите изводи и да продължи напред. Неустойчивият се срива и изпада в самосъжаление.
Между другото, психологическият имунитет може да бъде сринат и от успех. Като някой се самозабрави след него, свършен е.
Това, което отличава човека със здрав психически имунитет от останалите, е, че той разбира кръговрата на живота: понякога е сред победителите, друг път е сред губещите, но независимо от резултата не се отказва да преодолява разочарования и страхове, за да преследва своята цел. Единственото нещо, от което наистина се страхува, е да пропусне да се възползва от възможност, която се е открила пред него, изтъкват специалистите по личностно развитие.
Второто е да се изолирате от вируси. Както внимавате какво пипате и често си миете ръцете, за да не хванете грип при епидемия, така гледайте рядко да се докосвате до хора, които ще ви заразят с негативизъм. Не е лесно, защото такива субекти вероятно има сред колегите и партньорите ви. Но ги избягвайте, колкото можете.
Контактът с честни, решителни, оптимистично настроени личности доказано подобрява вашия психологически имунитет. Тези хора ви заразяват с устойчив модел на поведение и ви делегират успех. Ако не през цялото време, поне в обедната почивка може да изберете да общувате точно с такъв колега вместо с някое мрънкало.
Няма съмнение, че позитивните хора ви помагат да достигнете пълния си потенциал, а токсичните хора пречат на вашето развитие. И понеже има теория, че всеки човек е нещо средно между петимата души, с които прекарва най-много време, избирайте умно обкръжението си.
За да сте устойчиви, трябва да не прекалявате с количеството внимание, което обръщате на чуждото мнение за вас. Невъзможно е да игнорирате напълно оценката на другите, но това не означава непременно да я приемате за безпристрастна и адекватна. Или пък да страдате каква е, макар да съзнавате от какво е продиктувана. Не можете да промените завистливия колега, но можете да не го чувате какво говори. Ушите са си ваши.
Светът е пълен с циници, скептици, хора, които обичат да мразят. Като ги оттласквате встрани от ума си, се съхранявате. Каквото и да е чуждото мнение за вас, важно е самоуважението ви да идва отвътре. Това е и признак, и стимул за здрав психологически имунитет, наблягат експертите.
Като искате да си го заздравите, не е лошо да вземете пример от човек в офиса, който винаги изглежда имунизиран срещу стрес и избухване. Може да забележите, че си има трикове - връща си самообладанието, като диша дълбоко, да речем. Или пък в остри ситуации не се ядосва, не драматизира, а проявава чувство за хумор.
Добре е и да се сприятелите с такъв колега, за да се опирате на него при нужда - най-мощен импулс за психическата устойчивост е междуличностната подкрепа.
Страхотна услуга ще си направите, като четете качествени текстове за успели хора. Техните житейски истории често пъти са всъщност разказ за успехи и провали, борби и обрати, през които са преминали благодарение на своята психическа устойчивост. От този разказ можете да научите как практически са я постигнали, а и да се вдъхновите.
Когато смятате, че имате нужда да си укрепите имунитета, си припомнете, че на днешния свят поне едно му е хубавото - на един клик разстояние в качествените сайтове можете да намерите препоръки как да се справите. Има всичко - от мъдри мисли, през съветващи статии, до конкретни техники за сваляне на стреса. В интернет ще откриете и най-новите научни изводи как да си изградите психологическа броня.
Всичко това ще ви насърчи и ще ви позволи да се самопрограмирате за успех. Защото нали не допускате, че сред милиардите хора на планетата само на вас се случват някакви неща, че не са се случвали на някого другиго, поради което се налага сами да откривате "топлата вода".
25.09.2024
КАКВИ СА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА БЕЗРАБОТНИТЕ ЛИЦА, РЕГИСТРИРАНИ В ДИРЕКЦИЯ „БЮРО ПО ТРУДА“?
Регистрираните безработни лица са длъжни:
Коя работа е „подходяща“?
Подходяща работа е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.
Какви са санкциите при неизпълнение на някое от задълженията на безработните, търсещи работа, лица?
Когато безработните лица не изпълнят някое от задълженията си към дирекция „Бюро по труда”, регистрацията им се прекратява. Право на следваща регистрация имат след изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на предходната.
24.09.2024
ВДИГАНЕТО НА ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ ЩЕ СПАСЯВА ПАЗАРА НА ТРУДА
Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75% от прогнозния дефицит на работна ръка, твърди актуалният доклад на глобалния лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Изследването излиза в навечерието на Международния ден на възрастовото многообразие, който се отбелязва на 24 септември.
Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за Европейския съюз. През 2023 г. над 60% от хората на възраст между 60 и 64 години у нас продължават да работят, което ни нарежда на 11-то място от 27-те държави-членки. В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност на трудовия пазар в Швеция – над 73% при средно 53% за ЕС. Най-ниско е в Люксембург – едва 23%.
У нас сравнително високо е и нивото на работещите на възраст между 64 и 69 години, като близо една пета от тях продължават да се трудят. За сравнение в Румъния техният дял е едва 5%. В Естония той обаче вече достига 38%.
Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст решение може да се търси и в привличането на мигранти. По този показател България обаче продължава да е на последно място в класацията за ЕС, като едва 0,2% от всички работещи у нас са чужденци при средни нива от над 9% за Съюза и достигащи до над 53% в държавата-първенец – Люксембург. България е и сред основните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави перспективите за пазара на труда у нас още по-тежки.
В доклада експертите на Allianz Trade посочват и редица предизвикателства за задържането на хората на трудовия пазар до по-късна възраст. Европа може да разчита на този спасителен за икономиката си вариант, само ако компаниите удвоят усилията си и ревизират сериозно политиките си в тази посока.
Това включва реорганизация на работните процеси, работното време и смените, както и инвестициите в подходящо за възрастните хора оборудване на работното място. Работата на непълно работно време, работата от вкъщи, ученето през целия живот и борбата с предразсъдъците към възрастта също са важни стъпки. Развитието на здравеопазването е ключов елемент в цялостната стратегия. Това може да подпомогне отлагането или избягването на появата на свързани с възрастта заболявания и така работната сила да се запази по-здрава за по-дълго време.
Трансферът на знания между поколенията трябва да бъде приоритет за бизнеса, стиловете на управление също трябва да станат по-приобщаващи към възрастта. Служителите трябва да имат мотивация да учат и да се променят непрекъснато. Предвид бързо развиващия се технологичен пейзаж, изискванията за обучение обаче ще се увеличат драстично през следващите няколко години, предупреждават експертите. Очакваните обрати, свързани с използването на генеративен изкуствен интелект също ще изискват голяма гъвкавост, включително от по-възрастните служители.
В този контекст т.нар. милениали и Z-поколението отдават голямо значение на възможностите за развитие, събирането на знания и отвореността за промяна. Затова компаниите ще трябва да преразгледат стила си на управление, така че да задържат младите таланти, но да могат да интегрират и мъдростта и ресурса на хората в по-напреднала възраст на работното място, обяснява докладът на Allianz Trade. Експертите обаче са категорични, че когато поколенческите отношения не са антагонистични, а кооперативни, компании със смесени екипи повишават производителността както на по-възрастните, така и на по-младите служители.
19.09.2024
И УСАМОТЕНИЕТО Е ПОЛЕЗНО ЗА УСПЕХ В КАРИЕРАТА
Повечето хора много се плашат от липсата на социални контакти. Даже в офиса им се струва, че не трябва да прекарват почивката си в уединение. Искат да бъбрят с колеги или през телефона да контактуват с приятели и да следят какво става в мрежата.
Общуването наистина е удоволствие, но все пак си има граници, предупреждават психолозите. То изтощава, ако е непрекъснато, и може да стане опасно за здравето.
През половин час обедна почивка ще си проветрите главата много по-добре, ако сте в компанията само на себе си. Бърборенето с колежките може да не ви освежи, а да ви натовари. Даже е задължително да го прекарате в мълчание, щом работата ви предполага да контактувате с много хора почти през цялото време.
Да говорите, докато ядете, или някой да ви говори също не е никак полезно за здравето.
Уединението увеличава производителността и креативността. Това е доказано с множество проучвания и резултатите от тях са една от причините вече да не се смятат за модерни т.нар. отворени пространства в офисите. Като човек не може да си чуе мислите, работи по-неефективно. Ако и в почивките е сред колеги, не забелязва никакво разнообразие.
Не бива в паузите да разсъждавате по деловите си ангажименти, но те така или иначе остават в подсъзнанието ви. Почивката може да бъде катализаторът, който да ви позволи да избистрите идея или да решите проблем, като го видите по друг начин. Ако обаче бърборите с колеги, особено пък ако те ви разправят за своята си работа, ще ви разконцентрират. Е, може техните разкази да ви подскажат как да подходите към своя задача, но това не се случва много често. Релаксът насаме е много по-плодотворен, защото зарежда с енергия и в крайна сметка води до успех в кариерата.
Непрекъснатото общуване прави хората по-малко чувствителни. Според резултати от психологически изследвания онези, които прекарват повече време само със себе си, са по-разбиращи и съпричастни към другите. Учените го обясняват с това, че човек, който непрекъснато живее в "социален шум", престава да се впечатлява от проблемите и нуждите на околните, защото се пресища.
Отделяйте време да се усамотявате и да слушате само вътрешния си глас, съветват специалистите. Множество проучвания са установили, че това помага за изграждане на по-силна психика. Когато си давате минути или часове насаме, започвате да се чувствате по-независими и по-уверени в себе си.
Хората, които непрекъснато контактуват, изпитват по-силен стрес и по-често страдат от депресивни състояния.
За стреса е обяснимо - колкото и да е приятно общуването, то все пак натоварва.
На пръв поглед това за депресията обаче е парадоксално, защото пак с изследвания е доказано, че и самотата води до нея. Тайната е в мярката. Човек, които е свикнал непрестанно да общува, като остане дори за малко сам, започва да изпитва тревожност.
Изводът е, че трябва внимателно да дозирате. Хем да не сте колегата, който никога не си говори неформално с другите. Хем да не поемате всеки ден с всички под строй през почивките. А когато може да избирате между няколко компании, предпочитайте тази, в която има смях, не мрънкане.
18.09.2024
КАК ДА ЧЕТЕМ ПРАВИЛНО ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ ОТ РАБОТА
При прекратяване на трудовото правоотношение е от съществено значение да бъде издадена заповед за уволнение или друг документ, който удостоверява факта на прекратяването.
Въпреки че Кодексът на труда не предвижда конкретни реквизити за този вид документ, изготвянето му изисква внимание и яснота, за да предостави информацията, необходима за разбиране на обстоятелствата около прекратяването на трудовото правоотношение.
Ето примерни реквизити в една заповед за прекратяване на трудови правоотношения:
- Три имена и длъжност на работника/служителя. Имената на работника, длъжността, която е заемал, и подробна идентификация за ясно определение.
- Правно основание за прекратяването. Ясно и конкретно изложение на причината за прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно законовите разпоредби.
- Посочване на други документи, въз основа на които е извършено прекратяването. Например, при съкращаване на щата - указание на решението на управителния орган и протокола за подбор.
- Дължими обезщетения и правни основания. Обяснение на сумите и компенсациите, предвидени при прекратяване поради различни причини (неспазено предизвестие, неползван платен годишен отпуск и други). Прекратяването на трудовото правоотношение е етап, който може да бъде изпълнен със значителни емоции и несигурност. В този контекст е важно работникът да бъде запознат с правата си за обезщетения както от страна на държавата, така и от работодателя. Такива обезщетения са предвидени от закона и трябва да бъдат осигурени.
При прекратяването на трудовото правоотношение е от съществено значение да се осигури правилното изплащане на дължимите обезщетения. Според закона работодателят задължително трябва да извърши изплащането на съответните суми, но интересен въпрос възниква, ако тези обезщетения не са ясно вписани в трудовия договор или други споразумения между страните.
Съгласно закона невписването на дължимите обезщетения в заповедта за прекратяване не освобождава работодателя от отговорността за тяхното изплащане. Законът и правилата на държавата по въпросите на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение имат решаваща роля и се използват за защита на правата на работниците. По този начин работникът има осигурена правна защита и възможността да се възползва от дължимите му обезщетения, дори когато те не са изрично уговорени в договора.
Прекратяването на трудовото правоотношение изисква прецизност и внимание, особено по отношение на обезщетенията, които работникът има право да получи. Трудовите закони и други регулации на държавата предоставят основание за права на работника, дори и когато обезщетенията не са ясно посочени в писмения договор. Тези законови изисквания имат за цел да осигурят справедливо и коректно третиране на работника при прекратяването на трудовото му правоотношение.
Ролята на съда е от съществено значение при разрешаването на спорове около дължимите обезщетения. В случай на неяснота в трудовия договор, съдът обикновено ще тълкува условията в полза на работника, с цел гарантиране на неговите права.
Следователно, работникът или служителят може да се позове на законовите разпоредби и правилата на държавата, които предоставят основание за искане на обезщетение, дори ако тези обезщетения не са изрично посочени. Такъв подход осигурява правна защита и сигурност за работника, гарантирайки му справедливо третиране при прекратяване на трудовото правоотношение.
17.09.2024
РЕКОРДНО МАЛКО БЕЗРАБОТНИ У НАС
През второто тримесечие на 2024 г. делът на незаетите работни места в Европейския съюз е намалял до 2,4 на сто от всички работни позиции в сравнение с 2,6 на сто през предходното първо тримесечие. Това показват най-новите данни на Евростат, публикувани на страницата на статистическата агенция.
За същия период в еврозоната незаетите работни места са били 2,6 на сто, което е спад спрямо отчетените за предходното тримесечие 2,9 на сто. В Евросъюза незаетите работни места през второто тримесечие са били 2,2 на сто в промишлеността и строителството и 2,7 на сто в сектора на услугите. Във валутното обединение тези дялове са били 2,3 и 2,9 на сто съответно при промишлеността и строителството и при услугите.
Сред членките на ЕС, за които са налични данни, най-високите нива на свободни работни места през второто тримесечие на 2024 г. са регистрирани в Белгия и Нидерландия (по 4,4 на сто за всяка) и Австрия (4 на сто).
За разлика от тях, най-малко свободни работни места са регистрирани в Румъния (0,7 на сто), България (0,8 на сто), Полша и Испания (по 0,9 на сто за всяка).
В сравнение със същото тримесечие на предходната година делът на незаетите работни места се е увеличил в шест държави членки, останал е без промяна в други три държави членки и е намалял в осемнадесет. Най-голямо увеличение се наблюдава в Гърция (+0,9 п.п.). Най-голям спад е отчетен в Германия (-1 п.п.), Австрия (-0,9 п.п.) и Швеция (-0,8 п.п.).
16.09.2024
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ ПРЕПОРЪЧВА ДА СЕ НАСЪРЧАВА УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ
Мерки за пренастройване на образованието към приложимост на знанията препоръчва Икономическият и социален съвет в доклад на тема: „Неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в България. Решения за пренастройване на образователната система към приложимост на знанията и формиране на социални умения“.
Документът е разработен по предложение на президентството, съобщават от пресцентъра на Икономическия и социален съвет. Съветът препоръчва да се насърчава ученето през целия живот и приемането на нов закон, който да регламентира и гарантира усвояването на т.нар. меки умения, които включват социални умения и ключови компетентности.
В изводите на доклада се посочва, че има различия в подготовката на учениците. Отчита се и значителна разлика в престижността на отделните училища, като една от главните причини за последното е убедеността на ученици и родители в различното качество и ниво на преподаването, посочват от Икономическия и социален съвет. Отчита се също и наличието на образователни неравенства, които се дължат както на неравенства на доходите, така и на други фактори - етническата принадлежност и социално-икономическото равнище на семействата на обучаваните.
В България над 16 хил. деца живеят в села без детски градини, което силно затруднява достъпа им до образование и грижи в ранна детска възраст, се посочва още в анализа. Липсва национално приет механизъм за дългосрочно планиране от общините на нуждите от услуги. Най-критично е положението в Пазарджик (с 9,9% осигуреност с места в детските ясли), Сливен (10,1%) и Кърджали и Видин (14,2%).
Данните в анализа сочат още, че 85,5% ученици на възраст от 5 години са записани в предучилищно или училищно образование, което е под средното за Европейския съюз ниво - 96,3%. Това ни нарежда сред десетте държави с най-слабо представяне по показателя в съюза, смятат експертите от Съвета.
Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските райони и при ромите. Отпадналите студенти преди завършване на академичната година достигат 30% в селата и над 15% в малките градове. Данните за миналата година сочат, че 35% от българите между 30-34 години са със завършено висше образование, което е изоставане от близо 10 пр. пункта спрямо средните стойности за ЕС, отбелязват от Икономическия и социален съвет.
Отчита се и необходимостта да се заделят финансови ресурси, с които да се осигурят стипендии за студентите от специалностите, признати като важни за нормалното състояние на пазара на труда и за функционирането на различните индустрии.
"На едно от последните места сме в ЕС по относителен дял на младите хора (18-34), които нито учат, нито работят – на 23-то място от 27, посочват още от Съвета. В доклада се акцентира и на това, че 75% от работодателите у нас срещат трудности при намирането на служители заради липса на ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и др.
13.09.2024
КАКВО ПРЕДВИЖДАТ ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ ОТНОСНО ИЗПЛАЩАНЕТО НА ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ПО БАНКОВ ПЪТ
Коментар на специалиста
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при Българската академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
Неотдавна бяха приети нови промени – с § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (обн. ДВ, бр. 72 от 27.08.2024 г.) бе изменена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Обобщаваме какво е по-важното от развитието до момента, както и какво е новото при изплащането на трудови възнаграждения по банков път.
Българският законодател възприе идеята, че в настоящите икономически и политически условия у нас плащането по банков път се явява необходимо и е в интерес на полагащите наемен труд лица. Промените в Закона за ограничаване на плащанията в брой от 2023 г. бяха мотивирани със стремежа към ограничаване на работата в „сивия“ сектор, т.е. пресичане на порочните практики възнагражденията да се изплащат нерегламентирано в брой, с цел „спестяване“ на данъци и осигуровки. Увеличаването на относителния дял на банковите разплащания прави движенията на сумите проследими и е своеобразна гаранция за отчетността им.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (в редакцията в сила от 01.09.2023 г.) беше предвидено, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от Кодекса на труда.
Това изключение е логично и подразбиращо се: при трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден (чл. 114а, ал. 5 от Кодекса на труда). Предвид и не особено високия размер на тези възнаграждения, би било неоправдано въвеждането на изискване те да се изплащат задължително по банков път.
Важно е да се отбележи, че критерият, по който е въведено задължението за плащане по банков път, не е размерът на сумата (какъвто е основният принцип на Закона за ограничаване на плащанията в брой), а числеността на наетия от конкретен работодател персонал. Ако предприятието е с по-малко от 100 работници и служители, остава в сила общото правило, че възнагражденията могат да се изплащат в брой. Към това решение вече съм имал повод да изразя резерви, затова ще се въздържа от коментирането му и тук.
Както беше споменато, тези промени бяха гласувани чрез Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Защо тази законодателна практика е изключително порочна и създава огромна правна несигурност е говорено неведнъж. Във все по-обезпокоително голям брой случаи важни промени в трудовото (а и не само) законодателство се „прокарват“ с Преходните и заключителните разпоредби на други нормативни актове, които имат малко (или нищо) общо с изменяната материя. Това ги прави трудно проследими за адресатите си, и – което може би е още по-лошо – често напълно немотивирани. Такива промени нерядко се „раждат“ между първо и второ четене на законопроект в пленарната зала, без да са били обект на обществено обсъждане и без да е ясна оценката на въздействието им.
Разглежданият случай е от този вид. В първоначалния проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството не се предвиждат никакви изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Едва между първо и второ четене на законопроекта се появява предложението (което в крайна сметка е и прието) разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой да придобие следната редакция:
[Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: …]
Трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на:
а) лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а;
б) лицата, получили разрешение за сезонен работник по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;
в) лицата от трети държави, с които е сключен трудов договор на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България – за срок до три месеца след издаване на документ за пребиваване.
Мотивите на вносителите на предложението са толкова кратки, че могат да бъдат цитирани в цялост[2]: „Работодатели, които наемат чужденци от трети страни, не могат да отговорят на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради това, че повечето чужденци, които се наемат, не разполагат с банкови сметки какво в България, така и в страната на произход. Работодателите, които имат повече от 100 наети лица, може да имат както сезонни, така и целогодишно наети чужденци. Редът за получаване на разрешително и за издаване на банкова сметка е идентичен и в двата случая. Процедурата трае около 3 месеца. Чужденците в този период имат право да работят, но не може да получават възнагражденията си на основание чл. 3, ал. 1, т. 3, защото нямат банкови сметки. Издаването на банкова сметка за сезонни работници ще създава административна тежест на банките. Тъй като процедурата по издаване на банкова сметка и за тях също трае около 3 месеца, а разрешителното за сезонна работа е от 3 до 9 месеца, т.е. лицето ще може да използва сметката за много кратък период или въобще няма да може да използва. Предложението добавя и „лицата от трети държави, с които е сключен трудов договор на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България – за срок до три месеца след издаване на документ за пребиваване“, за да може тези лица, докато си получат банковите сметки, да могат в брой да получават възнагражденията си.“
Така представените мотиви достатъчно ясно разкриват целта на предложените изменения, които вече са и част от действащото ни законодателство. Безсилието да бъде ускорена процедурата по разкриване на банкова сметка на чужденеца е довело до резултата да му се заплаща възнаграждение в брой, за да не се налага да се открива сметка. Очевидно не е толкова важно, че това „изключение от изключението“ влиза в разрез с общата законова концепция за „изсветляване“ на доходите чрез превеждането им по банков път.
Промените са в сила от 06.07.2024 г. (когато влиза в сила и по-голямата част от Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството), което е поредният законодателен абсурд. Ако между 06.07.2024 г. и 27.08.2024 г. работодател с над 100 наети работници и служители е изплащал в брой трудови възнаграждения на сезонни и други работници от трети страни, той е бил в нарушение на действалата към този момент уредба. Дали придаването на обратна сила на закона санира такива нарушения може би е въпрос, на който ще отговори бъдещата административна и съдебна практика.
В заключение, ще си позволя да цитирам по памет небезизвестното шеговито изказване на един забележителен български юрист и общественик с брилянтно чувство за хумор: „Опасявам се, че някой ден ще върнат смъртното наказание през Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пчеларството.“ Без съмнение, този афоризъм отпреди доста години е все така актуален и днес.
_____
[1] Александров, А., За изплащането на трудови възнаграждения по банков път и гаранция ли е то за интересите на работниците и служителите. – Труд и право, 2024, № 4, с. 22–28.
[2] Оригиналният текст на предложението е достъпен в интернет, на адрес: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165592,
Вж. Предложения между първо и второ гласуване; № 3. Входящ номер: 50-454-04-31 от дата 06.08.2024 г.
12.09.2024
КАК СИНДРОМЪТ НА КЪСМЕТА ВЛИЯЕ НА УСПЕХА В КАРИЕРАТА
Hякои хора разчитат на късмет. Смятат, че без да полагат усилия, някъде от небето ще им падне сполуката и всичко ще се уреди по най-добрия начин. Обикновено чудеса не стават и горчивият опит все в един момент им донася убеждението, че късметът най-често се заработва.
Някои хора пък страдат от синдрома на късмета. Смятат, че им върви, и не осъзнават, че нищо не им пада някъде от небето, а сами си го осигуряват. Не им тежи, защото са умни, способни, обичат си работата и имат амбицията да си я вършат така, че да постигат успех. Но заради тази лекота нямат достатъчно самочувствие, съмняват се в собствените си умения.
Синдромът на късмета е болест, която може да засегне дори най-интелигентните хора и да ги накара да омаловажават постиженията си. А здравословната увереност е от ключово значение за успеха. Защото ви дава смелост и постигате още повече.
"Успехът ми е чист късмет" е погрешна мисъл, когато става дума за кариерата ви. Да, късметът играе определена роля в историята на всеки човек. Но не пренебрегвайте усилията и жертвите, които сте направили през целия си живот, за да стигнете дотук. Никой нямаше да ви назначи на тази работа, ако не бяхте се трудили упорито, за да получите образование, квалификация, опит. Специалистът по "Човешки ресурси" на компанията щеше да ви отхвърли още като види какво сте посочили в биографията си.
Много опасно е да приписвате всичките си успехи на късмета, защото ще започнете да се притеснявате, че няма да можете да поддържате дълго високото ниво, до което сте стигнали, тъй като то се дължи на случайност, а не на вашите способности и познания.
Дори да ви се струва, че сте получили тази работа и този пост, защото сте били на правилното място в точното време, това е само малка част от истината.
Лекувайте синдрома на късмета, като изброявате наум фактите от биографията си. Я си припомнете колко години учение и труд имате зад гърба си. Колко грижливо сте се готвили и в конкуренция с колко хора сте победили, за да се представите блестящо и да спечелите желаната позиция в компанията, в която работите. За да ви повишат, не само сте имали необходимата квалификация, но и сте приемали предизвикателства, били сте смели и неуморно сте преследвали амбициите си. "На правилното място в точното време" не е елемент на случайност, а резултат от целенасочено движение.
Сигнал, че ви тресе синдромът на късмета, е и да не обичате да говорите за постиженията си или да се стеснявате да слушате за тях от други хора. Самохвалството е неприятно, но прекалената скромност не помага на успеха. Вашето неудобство, когато получавате признание и комплименти, се дължи на коварен вътрешен глас, който ви нашепва, че не ги заслужавате. Неговият шепот няма нищо общо с реалността - със самото постижение и с това дали заслужава похвали. Той се дължи на начина, по който самите вие възприемате себе си.
Личната самооценка при много хора не отговаря на действителността. Човешко е. При синдрома на късмета разминаването е в онзи вариант - да се подценявате, който е по-малко неприятен за околните от надценяването и нарцисизма. Но за вас самите никак не е добре да нямате самочувствие, когато го заслужавате.
Отново си спомнете колко много усилия стоят зад вашите постижения. Поздравете се за успеха, оставете и другите да ви поздравят. Зарадвайте му се и го отпразнувайте. Чувствайте се специални. Не повтаряйте нито на себе си, нито на другите "Сигурен съм, че всеки би се справил". Така принизявате постигнатото. А ако вие го омаловажавате, не очаквайте колегите и шефът ви да му се възхищават.
Може би тази скромност ви е внушена от родителите, но тя не е продуктивна. Когато усетите, че започвате да мислите "въпрос на късмет", фокусирайте цялото си внимание върху това, че сте дали най-доброто от себе си, като си преставите в детайли какво направихте и какво ви струваше. Така ще си докажете, че не е било просто късмет.
Когато целенасочено се борите със синдрома на късмета, няма да станете жертва на тази опасна болест. Ще се опознавате, ще разбирате докъде се простират границите на вашите способности и ще се научите да вярвате в себе си, да създавате и да управлявате умствен импулс, който ще ви помогне да успявате във всичко.
Научно доказано е, че човешкият мозък реагира по-добре на успеха отколкото на провала. "Според последните проучвания в неврологията нищо не ни прави толкова преуспели, колкото честото чувство, че сме постигнали успех. Тогава мозъкът ни награждава да изпитваме удоволствие, като повишава нивото на хормона допамин. Някои хора дори се пристрастяват към това удоволствие и стават зависими от постигането на успех. Колкото повече успяваме, толкова по-дълго мозъкът ни задържа необходимата информация, която пък ни помага да успеем отново", обясняват учени от Масачузетския технологичен институт и Университета в Харвард.
Затова много по-продуктивно е да се стараете да чувствате успеха, а не само и не толкова да се учите от грешките си, както гласи популярната максима. Изгонете всякакви синдроми и се награждавайте с незабавно удовлетворение. То е като пари в банката - създава чувство за сигурност. Което в комбинация с късмета си е цял капитал.
11.09.2024
ЗАЩО ОТКАЗЪТ ОТ БОЛНИЧЕН НЕ Е ВЪЗМОЖЕН
В България, отпускът за временна неработоспособност, известна като "болничен", е важна част от социалната закрила на работниците. Но какво се случва, когато работникът отказва да приеме болничен лист?
В този случай законът е категоричен - отказът не е възможен. Има ясни процедури и последствия, които служат за гарантиране на правата и здравето на работника.
В случаите, когато личният лекар, след извършени прегледи и диагностика, констатира състояние на неработоспособност, работникът е задължен да приеме издадения болничен лист. Този лист е ключов елемент за осигуряване на необходимата социална подкрепа и възстановяване на здравето на работника.
В случай на отказ от приемане на болничен лист от страна на работника, лекарският екип или лекарската консултативна комисия (ЛКК) трябва да реагират бързо и решително. Независимо от причината за отказа, това не променя задължението за издаване на документа, който потвърждава състоянието на здравето.
В случай на отказ от работника, болничният лист се издава служебно и се изпраща директно на работодателя, където работникът е осигурен. Този механизъм е въведен, за да гарантира, че социалната подкрепа е достъпна и безпрепятствено достига до тези, които имат право да се ползват от нея.
Съгласно промяна в законодателството, влязло в сила от началото на тази година, първите два дни от болничния период предоставят интересен аспект от гледна точка на финансите. През този период (първите два дни) работникът получава само 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност.
Да вземем например служител във фирма за информационни технологии. Поради неочаквано здравословно състояние, той е принуден да вземе болничен отпуск. През този период той получава 70% от среднодневното брутно възнаграждение за първите два дни. Въпреки че заплатата му за този месец е по-ниска, този финансов компромис е неизбежен, когато става въпрос за гарантиране на необходимия отпуск за възстановяване.
Важно е да се отбележи, че работникът трябва да отговаря на изискването да е придобил поне шест месечен осигурителен стаж, за да има право на парично обезщетение. Ако липсва изискуемият стаж, лицето няма право на такова обезщетение.
След като преминат първите два дни, за следващите дни плащанията на болничните са за сметка на Националния осигурителен институт и се изчисляват като част от заплатата на работника. Тук е важно да се направи разграничението:
- За общо заболяване се получава обезщетение в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.
- За трудова злополука и професионална болест се предоставя обузщетение в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.
Тези проценти осигуряват по-голяма социална подкрепа в случай на трудова злополука или професионална болест, където възстановяването може да изисква по-голям обем отпуск и ресурси.
Болничният лист в България представлява законово регулирана и задължителна процедура, която цели защитата на здравето и правата на работниците. Независимо от финансовите компромиси, които могат да настъпят, системата осигурява необходимата подкрепа за тези, които временно са лишени от работоспособност.
09.09.2024
ЗАЩО ХОРА НЕ МОГАТ ДА СИ НАМЕРЯТ РАБОТА
Повече от половината безработни у нас са без професионална квалификация. Това сочат данни на Агенцията по заетостта. Броят им е нараснал с 8% спрямо първите шест месеца на изминалата година.
Над 152 000 е броят на безработните в България, а над 87 000 от тях не са квалифицирани професионално. „Причините за безработицата са комплексни. На първо място, разбира се, оказва влияние икономическата обстановка в страната”, уточнява зам.-директорът на Агенцията по заетостта Габриела Димчева.
Сред причините са и разминавания в уменията на хората с тези, очаквани от бизнеса. „Други процеси, които влияят на безработицата, са регионалните различия и понякога разминаването между уменията, които имат регистрираните в бюрата по труда, и нуждата на бизнеса от определени умения”, допълва Димчева.
Според експертите в днешно време притежаването на дигитални умения е абсолютно задължително. Работодатели пък споделят, че работни позиции винаги има, но достатъчно желаещи - не, а без професионална квалификация ситуацията за бизнеса става все по-трудна, тъй като обучението отнема време.
Младите са на последно място по безработица. Най-малко са тези под 24-годишна възраст. Според данни на Агенция по заетостта хората до 24 години съставляват само 5% от общия брой безработни. На първо място е групата между 30 и 44 г. Те наброяват 33%. На втора позиция са тези над 55 години - 29%. Безработните между 45 и 54 години са 27 на сто, а тези от 25 до 29 години - 6%.
Често липсата на опит пречи на младите в намирането на работа. 45% от регистрираните безработни са с основно или по-ниско образование. 41% са със средно и 14% - с висше. Има хора с професионална квалификация и висше образование, които обаче работят в напълно различна сфера.
05.09.2024
САМОЛЮБИЕ НЕ Е МРЪСНА ДУМА, ПОМАГА ЗА УСПЕХ В РАБОТАТА
"Tой е самолюбив" звучи като социална присъда. Но хората, които не обичат себе си, обикновено имат медицинска диагноза. Затова психолозите твърдят, че самолюбието е важен аспект от самочувствието и е едно от най-добрите средства за усъвършенстване на личността.
Въпросът е колко самолюбив е човек и как успява да съчетава своите интереси с интересите на колегите си и на компанията, в която работи. Това е важно умение, защото в почти всеки бизнес ефективност се постига в екип.
Да бъдете добър екипен играч обаче не означава изцяло да загърбите самолюбието и дори егоизма си. Много често най-доброто решение за вас лично е и най-доброто за всички. Твърди го Пол Стилман, изследовател по психология в Университета на Охайо.
Представете си, че сте програмист, който е натоварен с отговорността спешно да завърши значим проект. Колега има проблем с компютъра и ви моли да го погледнете. Ще се представите като услужлив човек, ако зарежете работата си и се заемете да му оправяте компютъра. Но това не е добро нито за вас лично, нито за компанията, защото ще губите време, което трябва да посветите на важния и спешен проект. От неговото завършване ще имат полза всички. Цената да откажете обаче е, че колегата ще ви помисли за егоистично и самолюбиво копеле, което не помага на ближния.
Според Стилман има начин във всякакви подобни случаи да вземате решението, което носи най-големи ползи както за вас, така и за цялата група, без да се страхувате от отрицателни социални коментари.
"От ключово значение за намирането на правилния подход е да отделяте внимание на по-голямата картина. Когато видите по-голямата картина, вие можете по-лесно да прецените какви ще бъдат последиците от решението ви и да откриете най-добрия начин за разпределянето на ресурсите. В някои случаи най-добрата инвестиция на тези ресурси е във вас самите", обяснява психологът.
Способността да си сътрудничите, да се сработвате с вашите колеги е ценно и необходимо качество. Но когато подчините самолюбието си само на него, това ще се отрази негативно върху вашата кариера. Отделянето на прекалено много внимание върху постигането на консенсус и прекомерната загриженост за чуждото мнение могат да навредят на способността ви да защитавате личната си позиция и да печелите признание за вашите умения.
"Когато сме твърде подвластни на оценките на другите, прекалено смирени, за да защитим собствената си гледна точка, твърде безволеви, за да се изправим срещу нещо, с което не сме съгласни, ние се превръщаме в неуверени, раболепни, неефективни хора и изграждаме огромни препятствия пред кариерата си", изтъква Шефали Рейна, специалист по професионално развитие.
Потискането на здравословното самолюбие, отказът от собствените интереси, прекалено големият акцент върху мнението на вашите колеги ще ви навредят, затова трябва да се научите да избягвате капана на прекомерното сътрудничество, препоръчват специалистите.
Първият им съвет е да се научите да казвате "не". Отказвайте на шефа, който иска да ви натовари с повече ангажименти, отколкото можете да понесете. Отказвайте на колегата, който ви губи времето, било защото ви моли за помощ, било защото безсрамно ви прехвърля свои задължения.
Въпреки че работите в екип, не пренебрегвайте индивидуалните си отговорности и програма. Това не е себелюбие, а здрав разум.
Не се притеснявайте, че някой ще ви помисли за егоист. В крайна сметка, когато всеки съвестно си гледа индивидуалната работа, екипът не може да пострада - нали е разпределено кой какво прави. Като сте програмист, надали във вашите задължения влиза да оправяте компютъра на колегата. Той вика вас, а не човека, когото трябва, защото му е по-лесно. Кажете "не", гледайки голямата картина.
Самолюбие означава и да приемете, че не може всички да ви обичат и да са съгласни с вас. Във всеки екип има хора, които са използвачи. Или пък всъщност са нарциси, които смятат, че всички са им длъжни и трябва да се грижат за техните интереси. Тези колеги няма как да ви обичат, когато гледате собствените си интереси и голямата картина. Просто не трябва да ви пука, че те не ви харесват.
Не бива да зацикляте и върху желанието за консенсус. Често в старанието си да бъдат екипни играчи хората потискат себелюбието си и отделят много внимание на другите. "Когато сме прекалено отдадени на екипността, искаме всички да се съгласят с дадено решение, преди да продължим напред - казва Рейна. - Това създава ненужно забавяне. Приемете факта, че понякога няма да можете да постигнете консенсус и че ще трябва да вземе решение, което няма да се хареса на всички. Приемането на компромис също е качество, което всеки екипен играч трябва да притежава."
Въпреки че "екип" е вълшебна дума в бизнеса и индивидуалистите се смятат за динозаври, специалистите съветват да проявявате здравословна доза себелюбие и когато избирате върху какво да работите. Идеално за кариерното ви развитие е да намирате баланс между екипните и индивидуалните проекти. Нужни са ви задачи, които ще позволят да разкриете вашите качества и да получите лично признание. Затова не се колебайте първи да проявите инициатива и да поискате проект, който ще ви позволи това. Може би и колегата ви го иска, но проявете себелюбие и влезте в конкуренция. Той го иска със същата цел - да получи признание. Вашият интерес с нищо не е по-лош от неговия.
Впрочем, ако имате възможност да избирате, не участвайте в проекти, в които няма да се изявите достатъчно. Иначе казано, избягвайте "черната работа", която отнема много енергия, но не ви развива професионално. Във всяка компания има такава и все някой трябва да я върши, но гледайте да не сте вие, или поне не много често.
Здравословно себелюбие е и да подбирате стратегически колеги, с които сте в екип. Когато си сътрудничите с правилните хора, ще увеличите максимално ползите за себе си. Добри са проекти, в които има потенциална изгода за всички участници, когато завършат с успех. Лично за вас ще бъде дивидент и да работите с колеги, от които може да научите нещо, да подобрите уменията си, да разширите професионалните си контакти.
04.09.2024
НЕ ПРЕНЕБРЕГВАЙТЕ ПОЛЗВАНЕТО НА ОТПУСКА ПОРАДИ БОЛЕСТ
В днешния динамичен бизнес свят, където работим усилено, понякога забравяме за важната роля на отпуска за нашето здраве и благополучие.
Пренебрегването на отпуска поради болест, предоставен от лекар или друг специалист, може да има сериозни последици за физическото и психическото ни състояние. Какви са особеностите на този вид отпуск за временна неработоспособност?
Да си представим работник, който, вместо да спази предписанията от лекаря си, решава да продължи да работи във вредни условия. Времето минава, а състоянието му се влошава. Непрекъснатото излагане на стрес и напрежение на работното място довежда до ускорено влошаване на здравето му. Вместо няколко дни отпуск, този работник избира да пренебрегне своето здраве, което в крайна сметка му коства дълги периоди на лечение и възстановяване. Струва ли си това?
В България срокът на отпуска поради болест зависи от специалиста, който го издава. Лекар или зъболекар могат да предоставят болничен лист за максимум 14 дни, като общият период за една календарна година не трябва да надвишава 40 дни с прекъсване.
Центърът за спешна помощ предоставя болнични листове за срок до 3 календарни дни, а Лекарски консултативни комисии (ЛКК) могат да разрешат отпуск до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. ТЕЛК извършва експертиза след изтичане на 180 дни в непрекъснат отпуск или при ползване на 12 месеца отпуск в две предходни календарни години и в годината на боледуването.
Всички тези мерки са предназначени да гарантират, че работниците имат достатъчно време да се възстановят и да се справят със здравословни проблеми, преди да се върнат на работа. Пренебрегването на предоставения отпуск поради временна неработоспособност може да доведе не само до сериозни здравословни проблеми, но и до загуба на професионална ефективност и задоволство от работата.
Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуск по болничен е по-късна от датата на издаването му.
Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност (болничен), започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето.
Изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето.
Запазването на баланса между професионални и лични задължения, включително и ползването на отпуск при временна неработоспособност, е от съществено значение за дългосрочната успешност и благополучие на работника. Призивът е към всички нас да се грижим за своето здраве и да използваме предоставените възможности за отпуск, които са създадени с цел поддържане на нашето здраве.
03.09.2024
КАК ХОРА С УВРЕЖДАНЕ ДА ПОЛУЧАТ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
Кой има право да получава помощни средства от Националната здравноосигурителна каса? Отговори на този въпрос дава Здравната каса.
Право на такива средства имат хора с увреждания, с валиден протокол от Лекарска консултативна комисия/Териториална експертна лекарска комисия/Национална експертна лекарска комисия.
Какви са стъпките за това, ако сте човек с увреждане и имате нужда от помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие:
Да посетите Лекарска консултативна комисия/Териториална експертна лекарска комисия/Национална експертна лекарска комисия, откъдето ще ви бъде издаден електронен протокол/решение за предписване на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие;
Експертни комисии на Националната здравноосигурителна каса/Регионалната здравноосигурителна каса ще разгледат вашето електронно заявление и ще издадат одобрение или мотивиран отказ за отпускане на предисаното ви помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие; срокът е 7 дни от постъпването на заявлението. Всяко одобрение ще съдържа данни за вас и евентуално за упълномощеното от вас лице (когато заявлението е подадено от него). Одобрението ще има регистрационен номер и дата на издаване. В него ще бъдат включени помощни средства, приспособления, съоръжения или медицински изделия със съответните кодове в Националната здравноосигурителна каса;
Вие или упълномощеното от вас лице ще бъдете информирани за одобрението или мотивирания отказ чрез писмено съобщение на посочена от вас електронна поща и/или по телефон. Не е необходимо да посещавате офис на Регионалната здравноосигурителна каса;
Вие може да получите своето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие от всеки търговец на дребно, който е сключил договор с Регионалната здравноосигурителна каса, без териториално ограничение - т. е., навсякъде, където ви е удобно, на територията на страната. За целта трябва да се идентифицирате пред избрания от вас търговец чрез идентификатор – ЕГН, ЛНЧ, имена, номер и дата на одобрението за отпускане на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие.
Какво трябва да направите, ако вашето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие се нуждае от ремонт?
Вие или упълномощено от вас лице трябва да подаде заявление за ремонтна дейност (по образец) до директора на Регионалната здравноосигурителна каса. Заявлението може да изпратите и с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор;
Експертна комисия в Регионалната здравноосигурителна каса разглежда и одобрява заявленията;
Директорът на Регионалната здравноосигурителна каса издава одобрение за ремонт на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие или мотивиран отказ. Мотивиран отказ се издава при несъответствие с условията, посочени в списъка-спецификация с помощни средства, приспособления, съоръжения или медицински изделия и се изпраща с придружително писмо на посочения адрес на заявителя;
Всички търговците на дребно, които имат сключен договор с Регионалната здравноосигурителна каса, са задължени да предоставят ремонтни дейности на помощни средства, приспособления, съоръжения или медицински изделия. За целта, вие или упълномощено от вас лице, трябва да се идентифицирате пред избрания от вас търговец чрез идентификатор – ЕГН, ЛНЧ, имена, номер и дата на одобрение за отпускане на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие. По зададени критерии търговецът отбелязва в специализирания софтуерен продукт предоставената ремонтна дейност.
Трябва да знаете още:
Заявления за отпускане на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие на обща стойност до 1000 лв. се разглеждат от съответната Регионална здравноосигурителна каса по постоянен или настоящ адрес.
Заявления за отпускане на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие на обща стойност равна или по-висока от 1000 лв. се разглеждат Централното управление на Националната здравноосигурителна каса.
Предписването на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие се извършва по спецификацията на Националната здравноосигурителна каса с код, без да се посочват конкретни търговски имена или фирми.
Предвидена е възможност за подаване на заявления за отпускане на помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие на хартия в Регионалната здравноосигурителна каса само когато заявлението не може да бъде подадено по електронен път от Лекарска консултативна комисия/Териториална експертна лекарска комисия/Национална експертна лекарска комисия поради технически причини.
Кого да потърсите, ако ви е нужна информация:
Списъкът на експерти от Регионалната здравноосигурителна каса, които са контактни лица и подават информация към Националната здравноосигурителна каса за възникнали проблеми или казуси може да намерите на интернет страницата на НЗОК www.nhif.bg, рубрика „Помощни средства“.
Националната здравноосигурителна каса, съвместно с „Информационно обслужване“ АД работи по реализацията на технологична възможност, която да позволи хората с увреждания, подали заявление за отпускане на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия да бъдат уведомявани за постановеното решение чрез SMS и Viber съобщения.
29.08.2024
КОНКРЕТНИ СТЪПКИ, ЗА ДА ВИ ПРИЗНАЯТ ЗА АВТОРИТЕТ В РАБОТАТА
Hа някои им се получава сякаш вълшебно - започват нова работа или попадат на купон с непознати и за нула време стават център на компанията. Не са шефове, не са най-умните, силните, красивите, а се превръщат в лидери, без сами да знаят как го правят.
Психолозите признават, че за това трябва известна доза вроден талант. Но експертите по личностно развитие твърдят, че може и да се научите на лидерски умения. Трябва да имате вътрешна нагласа, желание и готовност да полагате усилия.
Не е задължително да сте началник, за да бъдете водач в екипа. Но ако колегите ви смятат за авторитет, вероятно по-големите шефове скоро ще ви предложат по-висока позиция.
Не вярвайте в мита, че ви е нужна длъжност. Ако чакате да се озовете на място или позиция, които да ви подтикнат към поемането на лидерски задължения, може да чакате доста дълго време. Лидерството не е нещо, което ви се случва, а нещо, което вие правите, повтарят експертите.
Те смятат, че ще разберете дали можете да станете първо неформален център на екипа, а после и да получите мениджърски пост, като проверите нагласите си.
Има две основи, върху които ще изграждате лидерски качества.
Първата е да имате желание да помагате на хората да бъдат по-добри в това, което правят. Това е вашата вътрешната мотивация, която ще привлича колегите ви. Ако тази ваша базова нагласа за себераздаване не съществува, каквито и усилия да полагате, за да усъвършенствате личните си умения, няма да накарате другите да ви припознаят като център на екипа.
Повечето хора са способни като професионалисти, но амбициите им са свързани с тяхното собствено издигане. Малцина са тези, които мислят и извън себе си, за цялото, за създаването на работна атмосфера, която води към успех. А точно това е изначално необходимото качество на лидера.
Липсва ли, човек може да стане началник, но по длъжност. Той ще нарежда, подчинените му ще изпълняват, но няма да го смятат за лидер, защото не им помага да стават по-добри в това, което работят, а ги управлява.
Втората основа на лидерството е доверието. То се създава с почтеност.
Няма значение какво работите и на какъв пост сте. Ако нагласата ви е да се съобразявате не само със своите интереси, ами и с колегите, да сте отговорни, да изпълнявате обещанията си, да показвате уважение и съпричастие, имате шанс да спечелите доверието им.
Мизантропите (хората, които не обичат ближните си), егоистите, склонните да хитруват за сметка на другите не могат да бъдат припознати за водачи, колкото и техники за лидерство да изучат.
Като се замислите за досегашния си опит на работещ човек, ще видите разликата между лидер и шеф. Сигурно е, че са ви оглавявали шефове. Възможно е да сте имали колега, когото вие и всички останали сте приемали като неформален лидер. По-малко вероятно е да ви се е случил началник, когото сте чувствали като истински лидер, не просто назначен.
Така е заради въпросните две базови нагласи, които много хора си мислят, че имат, но на практика не се оказва вярно. И заради още нещо, което обаче е по-скоро вродено качество.
Специалистите твърдят, че лидерските умения могат да се научат, като се надгражда върху себераздаването и почтеността, но за това изключително много помага интуицията. Тъкмо заради нея някои хора сякаш имат талант на водачи.
Родените лидери са ситуационни сензори, както ги наричат специалистите Роб Гофи и Гарет Джоунс. Те могат да събират и интерпретират по правилния начин информацията от средата, да разпознават детайли и сигнали, да разчитат невербалните знаци, които оставят другите, за да изберат точния момент и най-добрия ход на действие.
Това се нарича интуиция и при родените лидери тя е по-силна отколкото при другите.
Ако обаче смятате, че при вас не е така, не приемайте, че никога няма да станете лидер. Интуицията не е само шесто чувство, развива се с натрупания опит. И пак трябва да я употребявате правилно - не единствено в свой собствен интерес.
Затова експертите казват, че тя е важна, но не е базова. Основни си остават онези две нагласи - да помагате на другите да стават по-добри в това, което правят, и да създавате доверие с почтеността си.
--- Какво да правите, за да ви признаят ---
За да бъдете приемани като лидери, трябва да промените начина си на мислене.
Разпознайте качествата и силните страни, които се крият вътре във вас, дайте си увереност, че можете да ги проявите. Ако не ги проявите, колегите ви няма как да ги разпознаят.
Обяснимо е - хората са социални животни. Всеки е склонен да остане при стадния начин на мислене и поведение, плаши се да разтърсва установените норми и йерархии, за да изпъкне сред останалите, защото има риск това да доведе и до отлъчването му от стадото. Но характеристика на лидера е, че е готов да поема и рискове. Никой не става водач, като следва тълпата.
Не може обаче да се вслушвате в съветите на всички, това е губене на време. За да сте лидер, трябва да научите кого да слушате и кого да пренебрегнете. Трябва да се научите и да балансирате между непреклонност в защитата на това, което твърдо смятате за правилно, и мъдрост да приемате чуждите предложения, които оценявате като най-добри.
Конструктивната критика е в основата на това да бъдете водач. Нали помните, че едното базово условие е да искате да им помогнете да стават по-добри в това, което правят. На практика означава да им съдействате да видят своите грешки и да преосмислят подхода си. Ако сте шеф лидер, служителите още повече се нуждаят от обратна връзка, за да знаят с какво точно се справят добре и с какво не толкова успешно.
Обратната връзка е ценен инструмент за даване на насоки и за постигане на успех, който затвърждава позицията ви на водач.
Това влиза във второто базово условие на лидерството - почтеността и доверието. То изгражда по-дълбока връзка между вас и другите.
Именно лидерът е този, който задава посоката и темпото. Още по-задължително е, ако сте и шеф.
Човешко е малко да изпуснете нервите си, когато някой ви ядоса. Но гневът, истерията, крясъците не са отличителни черти на лидера. Научете се да контролирате емоциите си и се постарайте да обмисляте добре думите си, преди да ги изречете.
28.08.2024
ИДЕИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПАСИВЕН ДОХОД
Мечтаете ли за по-високи доходи, за по-гъвкаво работно време или дори за ранно пенсиониране? Ако започнете да мислите извън рамката „от 9 до 5“, ще можете да работите по-малко, да имате повече време за семейството, както и повече пари за нещата, които обичате.
Не, не е нужно да търсите по-високоплатена или втора работа, а да изградите система за пасивен доход. Пасивният доход ще ви осигури по-добър стандарт на живот и ще ви даде финансово спокойствие за бъдещето. Най-хубавото е, че има най-различни начини за получаване на пасивен доход, подходящи за всеки.
Какво е пасивен доход?
Пасивният доход е начин редовно да печелите сигурни пари с минимални усилия. Обърнете внимание, че не казахме „никакви“ усилия. Осигуряването на пасивен доход не е бърза работа, с която можете да правите пари, докато „си клатите краката“. Ще трябва да положите усилия – поне в началото. Така че, ако очаквате пасивният доход да ви осигури бързо забогатяване, ще останете разочаровани.
Някои идеи за пасивен доход – като създаване на блог или мобилно приложение – отнемат време (а понякога и пари), за да започнат да работят за вас. Но ако изиграете картите си правилно, те в крайна сметка могат да ви докарват доходи, дори докато спите.
Какви са ползите от пасивния доход?
Вашата заплата е най-сигурният начин за постигане на финансова сигурност – този инструмент обаче обикновено изисква от вас да работите поне пет дни в седмицата. Дори и да обичате работата си, вероятно няма да имате нищо против да спечелите допълнителен доход без големи усилия и време, ангажирано с друга работа.
Добре изграденият пасивен доход ще ви помогне да увеличите богатството си и ще ви защити от пълна загуба на доход, ако се случи нещо непредвидено с основната ви работа. Ако сте от хората, които мечтаят за ранно пенсиониране, пасивният доход ще ви помогне да го постигнете. А когато се пенсионирате, ще имате този допълнителен източник на постоянни приходи.
Как да изградим пасивен доход?
Ако трябва да изброим всички начини, по които можете да изградите пасивен доход, ще трябва да напишем роман. Възможностите буквално са безкрайни. Затова съкратихме списъка до най-предпочитаните опции:
Един от начините за изграждане на пасивен доход (при наличие на спестени пари и липса на дългове) е да закупите недвижим имот и да го отдадете под наем. Но преди да пристъпите към покупка на жилище, първо изплатете собствения си дом и купете своя инвестиционен имот с налични пари. Никога не задлъжнявайте, за да купувате имот за отдаване под наем.
Наемът е чудесен източник на допълнителен доход, но технически не е пасивен доход. Трябва да го предлагате на пазара и да сте в крак с поддръжката и козметичните подобрения, ако искате да се превърне в източник на доходи. Отнема време и усилия, за да решите как ще отдавате имота под наем и как да го управлявате – освен ако не наемете компания за управление на имоти, но това би означавало по-малко приходи за вас.
Ако прецените, че тази опция е подходяща за вас, съветваме ви да закупите имот на място, където ви е удобно да го посещавате, за да можете лично да го наблюдавате. Намерете брокер, който познава добре избрания район и знае какво би било атрактивно за наемателите.
Ако все още имате дълг за изплащане или не можете да си позволите да купите цял имот за отдаване под наем, помислете за предлагане на свободна стая. Да имате съквартирант или гост от Airbnb е чудесен начин да добавите допълнителни средства към бюджета си – ако нямате нищо против да пожертвате малко уединение.
Преди да изберете Airbnb, има няколко неща, на които трябва да обърнете внимание. Първо, настаняването и изпращането на гостите, както и почистването на стаята между настаняванията може да се превърне във втора работа, особено ако няколко души месечно наемат вашата стая. Освен това трябва да можете да поемете допълнителни разходи за поддръжка и подмяна на амортизирани вещи и уреди.
Също така може да се наложи да добавите допълнителни покрития към вашата съществуваща застрахователна полица на жилището или да сключите изцяло нов тип застраховка, а това може да ви излезе скъпо. Така че трябва да обсъдите въпроса с вашия застрахователен агент, преди да обявите допълнителната си стая в Airbnb.
Хората имат много вещи и тези, които нямат достатъчно място, търсят евтини начини да ги съхраняват. Ако имате свободно място в мазето, гаража или двора, какво по-лесно от това хората да ви плащат, за да съхранявате техните неща? Просто ще трябва да се уверите, че техните артикули са безопасни и защитени.
Това са услуги, чрез които можете да извлечете финансова полза от вашето вътрешно или външно свободно пространство. Вашата печалба зависи от способността ви да намерите правилните клиенти и да се договорите за справедлив наем. Дори печалбата да не ви се струва голяма, сумата се натрупва с времето.
Ако имате хамбар, гараж или дори просто място за навес за коли, може да съхранявате превозни средства, лодки, кемпери и други скъпи „играчки“. Техните собственици са готови да плащат повече, за да може техните ценни притежания да бъдат съхранявани на сигурно място и защитени от атмосферните условия. Това е един прекрасен начин за пасивен доход почти без усилия.
Имате ли предмети, които не използвате през цялото време, които други биха искали да заемат? Неща като ремарке, батут, каяк или дори кола, камион, лодка, кемпер могат да ви донесат прилична сума пари.
Ако имате допълнителна спортна екипировка, велосипеди, дъски за сърф, ски – можете да ги обявите за отдаване под наем. Същото важи и за най-различни инструменти и машини като резачка, косачка, бормашина и т.н., които използвате рядко. Всичко, което трябва да направите, е да качите снимки на вашите артикули в подходяща онлайн платформа и да зададете желаната цена.
Разгледайте сайтовете и социалните медии, за да получите реална представа как вървят цените и условията за тази дейност. Само не забравяйте да зададете съответните изисквания, за да не се окажете със съсипани уреди и инструменти, които трябва да купите от собствения си джоб.
Ако имате интересно хоби, специфична професия или брилянтна идея, която се харесва на конкретна аудитория, можете да създадете образователен блог или полезна видео поредица в YouTube, които не изискват постоянно нови материали за генериране на онлайн трафик.
Ако съдържанието ви е ангажиращо и получава достатъчно ежедневен трафик, можете да продавате рекламно пространство в блога си или рекламни места в канала си. След известно количество упорита работа, можете да седнете, да се отпуснете и да се насладите на паричния поток за всеки, който гледа вашето съдържание.
Имайте предвид, че някои форми на пасивен доход са по-малко пасивни или изискват повече работа от други. В дигиталното пространство има голяма конкуренция и въпреки че не е нужно да харчите хиляди за реклама, за да привлечете вниманието, трябва да актуализирате съдържанието си редовно (нови клипове или публикации), за продължавате да се радвате на внимание.
Направете блог, уебсайт, YouTube канал или подкаст по тема, от която разбирате и която ви е интересна. Полезното и качествено съдържание, независимо дали образователно или развлекателно, има потенциал да привлече аудитория, която може да бъде монетизирана чрез реклама, спонсори или продажба на собствени продукти.
Ако сте експерт в дадена област, споделете знанията си със света като създадете кратки електронни книги, дигитален наръчник, приложение или онлайн курсове. Подобни продукти се продават онлайн и могат да генерират пасивен доход дълго време след пускането им на пазара.
Също така можете да продавате нещо, което включва вашите творчески умения. Например, ако сте добър фотограф или илюстратор, продавайте стокови снимки на различни сайтове. Ако се занимавате с продуциране на музика, лицензирайте мелодиите си и ги продайте на потребители на YouTube и подкасти, които да ги използват за тяхното съдържание. Всяко ново сваляне или закупуване на права генерира допълнителен доход.
Случвало ли ви се е да купите нещо наистина страхотно и да разказвате за него на вашите приятели, семейство, колеги и дори на касиерката в магазина? Мислите си, че трябва да ви плащат за цялата тази реклама. Е, имате право – това се нарича партньорски (афилиейт) маркетинг.
При афилиейт маркетинга дадена фирма ви плаща, за да хвалите нейните продукти публично. Ако сте активни в социалните медии, вероятно сте виждали стотици хора да правят това, публикувайки специална връзка или код за отстъпка под снимка, на която използват определен продукт. За целта фирмата трябва да има партньорска маркетингова програма, по която да кандидатствате, за да станете част от нея.
Разгледайте и други възможности като дропшипинг например. Дропшипингът е метод за изпълнение на поръчки, който не изисква от вас да поддържате продукти на склад. Вместо това, магазинът продава продукта и предава поръчката за продажба на доставчик, който след това изпраща заявения продукт. Този бизнес модел може да генерира доход, докато вие сте ангажирани с други аспекти на живота.
Много от инвеститорите имат цел да получат пасивна доходност от своите инвестиции и акциите с дивиденти може да са добро решение за техния инвестиционен портфейл. Чрез изплащане на дивиденти инвеститорите получават допълнителна доходност, извън потенциалното повишаване на цената на закупените акции на компании.
Повечето хора свързват инвестициите в недвижими имоти с физическата покупка на имот. Има обаче и други възможности да се възползвате от пазара на недвижими имоти. На фондовите пазари имате достъп до няколко различни активи, от които можете да изберете, за да получите експозиция на днешния пазар на недвижими имоти.
Първата възможност за инвестиция в недвижими имоти през фондовите пазари са акциите на компании за недвижими имоти. Другият вариант са фондовете за инвестиции в недвижими имоти – борсово търгувани фондове за недвижими имоти и инвестиционни тръстове за недвижими имоти (REITs). Запознайте се добре с особеностите на всеки актив, преди да изберете.
Открийте потенциала на алтернативните енергийни източници – слънчеви панели, вятърни турбини или хидроелектроцентрали.
Инвестирането в проекти за възобновяема енергия не само може да допринесе за опазването на околната среда, но също така представлява възможност за стабилен и пасивен доход. Такива проекти обикновено генерират приходи от продажба на произведената енергия или участието в програми за зелени сертификати.
С растящата осведоменост за екологичните предизвикателства, инвестициите в този сектор се явяват не само като финансова възможност, но и като стъпка към устойчиво бъдеще. Все по-голяма чат от обществото се насочва към устойчиви практики и така търсенето на зелена енергия нараства, правейки това потенциално доходно и екологично осъзнато инвестиране.
Изкуственият интелект (ИИ) улеснява ежедневието ни чрез автоматизация и подпомага вземането на решения в бизнеса и медицината. Технологията предоставя нови възможности и повишава ефективността в различни области, като прогнозиране на тенденции и решаване на сложни проблеми. Очаква се ИИ силно да повлияе както световната икономика, така и нашия живот.
Разгледайте възможността да инвестирате в компании, които се занимават с развитието на роботи и изкуствен интелект. Този сектор се развива бързо и инвестиции в компании, които предлагат автоматизирани решения и иновации в роботиката, могат да предоставят нестандартен и растящ източник на пасивен доход.
Индустриите, свързани с автоматизация, машинно обучение и технологии на изкуствения интелект, продължават да се развиват. Обърнете внимание на компании, занимаващи се с разработката на автономни системи, интелигентен софтуер и високотехнологични приложения в роботиката.
Ето как да стартирате
Списъкът с идеи за пасивен доход наистина може да бъде безкраен. Изборът много зависи от личните ви таланти, интереси и умения. Докато търсите най-подходящия за вас начин, започнете да си задавате следните въпроси:
- Печелят ли други хора добри пари, правейки това?
- Коя стратегия за пасивен доход е най-подходяща за мен?
- Тази идея показва ли печеливши резултати в дългосрочен план?
- Колко време всъщност ще ми отнеме, докато реално започна да печеля?
Не се поддавайте на идеи за пасивен доход, които обещават бърза възвръщаемост или изискват огромна първоначална инвестиция. Дейностите, които изискват твърде много време и пари, не могат да се считат за пасивни и в крайна сметка биха могли да саботират вашите финансови цели. Търсете варианти, които са стабилни, печеливши и надеждни. Затова направете задълбочено проучване.
Колко мога да печеля с пасивен доход?
Колко можете да спечелите зависи от това колко труд сте готови да положите. Както вече споменахме, пасивният доход не означава печалба без никакви усилия. Трябва да поддържате нещата, които отдавате под наем. Трябва да напишете книгата или да заснемете видеото. Трябва да създадете уникална дреха, която хората искат да купят. Пасивният доход изисква работа!
Източникът на пасивен доход няма да ви направи богати за една нощ, така че забравете за всякакви схеми за бързо забогатяване. Но стабилните и печеливши варианти за пасивен доход могат да ви докарат добри пари в дългосрочен план. Размерът на вашата печалба до голяма степен зависи от това коя опция изберете и колко усърдно работите върху нея.
27.08.2024
ЗАКОННИТЕ НАЧИНИ ЗА РАБОТА В ЧУЖБИНА СА ТРИ
През летния сезон са зачестили случаите с измамени български граждани, на които им е обещана работа в Швеция и Канада, съобщават от Главната инспекция по труда.
Безработни, най-често с нисък социален и образователен статус, пристигат в Швеция по покана на приятели или по обява в интернет с обещания за работа в строителството или за бране на горски плодове срещу нереално високи заплати. Пристигнали в скандинавската страна, те са принудени да работят при крайно тежки условия с много ниско или без заплащане.
От Главната инспекция по труда напомнят на търсещите работа в чужбина, че по какъвто и начин да заминават, те трябва да тръгват от България с писмен документ с уговорени в него условия на труд и заплащане, работното време, отпуски и други.
Сигурен знак за измама е искането на различни видове такси за устройване на работа, каквито не трябва да се събират.
"Не се предоверявайте на обяви, особено в социалните мрежи", предупреди Ваня Джупанова, експерт в Главната инспекция по труда. Да припомним законните начини за работа в чужбина:
- Чрез посредник;
- Чрез предприятие, което осигурява временна работа;
- Чрез командироване в рамките на предоставяне на услуги.
При наемане от чужд работодател Главната инспекция по труда няма права за проверки зад граница. Тогава служителите могат само да подадат сигнал до органите в съответната страна.
На сайта на Инспекцията са публикувани лицензираните посредници, както и предприятията, осигуряващи временна работа.
За българите, работещи в чужбина, Главната инспекция по труда поддържа специален телефонен номер, на който могат да потърсят консултация и съдействие в рамките на работното време: 0035928101747.
