Консултантски център – гр. Берковица, ул. Атанас Кюркчиев № 1, блок „Ком“, етаж 0

г-жа Людмила Филипова, директор на консултантския център

Работно време:

през зимния период (от 1 ноември до 31 март) понеделник – петък от 16:00 ч. до 18:00 ч.

през летния период (от 1 април до 31 октомври) понеделник – петък от 17:00 ч. до 19:00 ч.

Телефон: 0890943741

e-mail: berkpro.robg@abv.bg

Консултантски център – гр. Крайова, ул. Jiețului № 21,

в сградата на Библиотека на окръг Долж "Александру и Аристия Аман"

г-н Лучан Диндирика – директор на консултантския център

Работно време:

понеделник – петък от 8:00 ч. до 16:00 ч.

22.05.2025

НАУЧНО ДОКАЗАНО: ПЪРВА ТОЧКА В ДНЕВНИЯ ГРАФИК "5 МИНУТИ УСМИВКА" ПРОМЕНЯ ЖИВОТА   

7:00-7:05 часа - усмивка пред огледалото.

Не сте „изпушили", ако запишете това във всекидневния си график. Даже сте си много добре с главата и все по-добре ще ставате. Съветът всяка сутрин да се смеете 5 минути е на Робин Шарма, един от най-известните световни експерти по личностно развитие.

Вярно, може точно сега да сте в лош период и да не се намира какво да ви усмихне. Но вие сами можете да контролирате мислите и емоциите си. И ако си наложите да започнете утрото с усмивка, цял ден ще се чувствате по-щастливи.

Съветът за 5-те минути не е някаква измислица на съвременен шаман, а има съвсем конкретно обяснение с физиологията. Когато се смеете, в мозъка се отделя ендорфин - хормонът на щастието. Задействат се 80 групи мускули, учестява се сърцебиенето, подобрява се кръвообръщението. От сутринта ви става добре, а ако си напомняте цял ден да се усмихвате с повод и без повод, животът ви наистина ще стане по-хубав.

Дейл Карнеги, друг легендарен експерт по личностно развитие, разказва истинска случка от практиката си. Борсов агент от Ню Йорк, който бил женен от 18 години, никога не разменял повече от 20 думи със съпругата си, преди да изхвърчи на работа. Една сутрин се погледнал в огледалото и си казал: „Бил, днес начумереното и кисело изражение трябва да изчезне. Започваш да се усмихваш". Като седнал на масата за закуска, казал „Добро утро" на жена си и се усмихнал. Тя била не изненадана, тя била направо смаяна. „Винаги ще бъде така", уверил я той. Следващите два месеца ни донесоха повече семейно щастие от всички предишни години, твърди Бил.

Нищо не ви пречи да опитате веднага. След 5-те минути усмивка сутрин пред огледалото ще заразите с позитивизъм партньора си. Децата, които живеят с усмихващи се родители, са по-щастливи.

А бонусите тепърва предстоят, защото усмивката си личи - по очите, по гласа. Когато е искрена, завладява всекиго насреща. Проправя ви път към успеха. Това е отдавнашна практика във фирми, които продават продукти и услуги по телефон. Там обръщат специално внимание на усмивката и още при постъпването обучават търговците да се усмихват, докато разговарят с клиентите. Без да ги виждат, хората от другата страна усещат топлина и са много по-склонни да купят.

Да, вие сте реалисти - в службата няма много поводи за радост, решават се тежки задачи, има проблеми всякакви. Те са за всички, затова се усмихнете дори на тези, които гледат намръщено.

„Ако някой не ви се усмихва, дарете го с усмивка. Никой не се нуждае от усмивка повече от този, който не може да се усмихва на другите", учи Далай Лама.

Та усмихвайте се на началника (представете си какво му е сега на главата, ако има криза в службата) и той ще погледне на вас с друго око. Усмихвайте се на колегите - те подсъзнателно ще започнат да ви приемат по-добре, защото ще повдигате духа им.

А ако сте шефове, усмивката тъкмо в кризата е ваше служебно задължение. За подчинените ви тя е знак, че има опимистичен ход, ситуацията ще им изглежда не чак толкова тежка. Хората ще започнат да работят с нова надежда и настроение. Това ще помогне за успех повече, отколкото излъчващият песимизъм ръководител. Най-успешните предприемачи и мениджъри имат искрена и очарователна усмивка, с която са спечелили милиони. Те знаят кога да подхвърлят шега и да разведрят атмосферата дори в най-тежките преговори и в най-изнервените екипи.

Разказва се история за един нов шеф на средно ниво, който получил самостоятелен кабинет. По цял ден стоял сам в него, а като срещнел в коридора колеги, ги поздравявал делово, както се полага на началник. По едно време се усетил, че подчинените му не преливат от симпатия. Решил да опита съветите за усмивката. Като отивал до автомата за вода, започнал да се усмихва на всеки срещнат и да казва „Здравейте, как сте днес". Скоро екипът го приемал много по-добре.

Усмивката е част от харизмата - онова трудно обяснимо нещо, което привлича хората към вас и те ви дават каквото искате от тях. Дори непознатите.

Но е нужна правилна технология. Специалистите по комуникация съветват, като видите някого, да не разцъфвате в усмивка веднага. Секунда-две гледайте човека в очите и след това се усмихнете бавно. Това е начинът той да разбере, че усмивката ви не е някаква застинала гримаса, не е за всички наоколо, а е предназначена специално за него. Едновременно с това и у вас, и у него протичат физиологичните процеси. Вашата усмивка подсъзнателно предизвиква реакция в цялото ви тялото. То започва да излъчва сигнали към човека, че го харесвате. Инстинктивно той ви отвръща със същото.

Разбира се, искрената усмивка, топлината в нея, блясъкът в очите не се тренират пред огледалото. Но те са външно проявление на променена настройка към живота, която започва сутрин с онези 5 минути пред огледалото. И специалистите уверяват, че усмивката е като всичко друго - иска практика. Колкото повече се усмихвате, толкова повече тя ви идва отвътре.

Е, прекаляването е излишно. Фалшът си личи и руши доверието. Непрекъснатото хилене е гримаса, изглежда неадекватно. Усмивката е израз на отношение. Просто трябва да слушате много внимателно, когато хората говорят, и да се усмихнете на подходящо място. Така казвате „Харесвам това, което говориш и правиш, харесвам теб". Естествено е, че това послание е най-добрият ви помощник за успех - получавате одобрение от другите, отварят ви се непристъпни врати, имате много по-голям шанс за развитие в кариерата.

Психолозите са категорични, че хората, които се научават да се усмихват повече, добиват позитивна психическа нагласа и минават с друга енергия през живота. Те са по-успешни и по-щастливи.

15.05.2025

ЗОНИ НА КОМФОРТ, РАЗТЯГАНЕ И ДИСКОМФОРТ - КАК ПОМАГАТ ЗА УСПЕХ В РАБОТАТА  

Всички специалисти по личностно развитие повтарят, че когато човек не изпитва полезна доза тревожност, той се успива, затъва в рутина. Постепенно започва все повече да се страхува да излиза от зоната си на комфорт и да приема предизвикателства. В крайна сметка се лишава от успех.

Само че голямото майсторство е така да си избира предизвикателства, че като излиза от зоната си на комфорт, да не влиза в зоната на паника. Иначе тревожността му престава да бъде полезна.

Понеже тази мантра за излизането от зоната на комфорт е силно превъзнасяна като фактор за успех и я е чул всеки абмициозен човек, експертите улавят през последните години интересна тенденция. Мнозина професионалисти, които искат да се развиват и да правят кариера, признават, че изпадат в другата крайност - ако отхвърлят предизвикателство, се чувстват разочаровани от себе си. То ги плаши, може би съвсем правилно не са го поели, но им е гузно и ги мъчи мисълта, че са пропуснали възможност за израстване. За тях мантрата се е превърнала в принцип, в непоклатима вяра, че е единственият начин да се самоусъвършенстват.

Резултатът често е т.нар. професионално прегаряне. Никой не може да живее, изправен непрекъснато срещу предизвикателства. Има много моменти, когато е разумно да си остане в зоната на комфорт, т.е. там, където се чувства сигурен.

Не може човек да живее в хроничен стрес, защото не казва "не" дори на плашещи възможности. Или пък в хронично неудовлетворение от себе си, ако си позволи да ги отхвърли.

Съвременната култура издига на пиедестал излизането от зоната на комфорт и го представя едва ли не като прост кураж, а то е доста по-сложно. Когато предизвикателство е да се заемете с нещо непознато, не става дума само за преценка на рисковете дали ще успеете, или няма да успеете. Много често смелостта да опитате, като си направите добри стратегия и план, води до постигане на нещо, което сте смятали за невъзможно. Но това се случва само когато излизате от зона на комфорт, без да влизате в зона на паника, обяснява Анди Молински, професор по организационно поведение в бизнес училището на университета "Брандис". Тайната е да прецените оптималното ниво на дискомфорт.

Според Молински има три зони.

Зоната на комфорт е онази, в която се чувствате в позната обстановка и не се безпокоите дали можете да се справяте.

Втората е "разтегнатата" зона, в която изпитвате неудобство, но то може да бъде преобразувано в мотивация и производителност.

В третата зона обаче задачата надскача прага на вашите възможности, вие не сте в състояние да се справите и ви обхваща паника.

Оптималното ниво на дискомфорт е в зоната на разтягане. За да стигнете до нея, а не до зоната на паника, трябва много внимателно да подбирате предизвикателствата. Трябва да е сигурно, че разполагате с нужните способности, време и енергия, за да се справите с тях.

Има два въпроса, които винаги трябва да си задавате, за да разберете в коя зона влизате и да увеличите шансовете си за успех.

Преди да вземете решението да излезете от зоната си на комфорт, непременно се запитайте дали сте подготвени за това и дали сега е правилният момент да го направите, съветва Анди Молински. Не бива да подценявате отговора на нито един от двата въпроса и те трябва да се разглеждат във взаимовръзка.

Според професора трябва да определите и т.нар. толерантност към дискомфорт. Тя е различна при всеки. Зависи и от характера - примерно за интроверт общуването с много хора е по-голямо предизвикателство отколкото за екстроверт.

Зоната на разтягане за един човек може да бъде зона на паника за друг. За да разберете докъде се простира едната и другата, трябва да опознаете добре себе си, а това изисква да експериментирате и да поемате рискове. Така че се примирете - методът "проба-грешка" е неизбежен и необходим.

Излизането от зоната на комфорт може да доведе до личностно израстване и успех, но прекомерното разтягане може да донесе негативни последствия.

Едната вероятна причина е лоша преценка на способностите и на ситуацията, другата е загърбването на индивидуалността. Ако човек иска да си гарантира успех при излизането от зоната си на комфорт, трябва да подходи към този процес по начин, който е естествен за него, подчертава Анди Молински. Затова трябва да познава собствената си идентичност, силните си и слаби страни, нивото си на толерантност към дискомфорт. Тогава ще свикне да преценява докъде се простира зоната му на разтягане. 

08.05.2025

ПАНИКЬОР, НЕПУКИСТ, РЕАЛИСТ ИЛИ ЩО Е ТО ПОЛЕЗНА ТРЕВОЖНОСТ И КАК ВИ ВОДИ НАПРЕД В КАРИЕРАТА  

Предстои ви важна среща. От нея зависи кариерата ви. Ако сте достатъчно убедителни, имате шанс да получите повишение. Ако не сте, лошото впечатление у шефовете може да ви създаде проблеми и на сегашната ви позиция.

Залогът е голям и няма смисъл да се правите, че въобще не се притеснявате. Естествено, че сте напрегнати. Огромните усилия, които сте полагали дълго време, може да останат неоценени и ненаградени, че даже и да инкасирате загуба. За да не трепвате в такъв момент, трябва да сте на хапчета.

Според специалистите хората се делят на три вида според това как се справят с безпокойството. В извънредни случаи, но и по принцип, защото всеки ден работата поднася предизвикателства.

Първият вид хора са паникьорите. Те се безпокоят много и често, в състояние са да изпаднат в паника даже заради дреболия. Това може да бъде истински проблем за тяхната кариера, защото изглежда, че не издържат на напрежение, във важни моменти губят самообладание.

Парадоксалното е, че паникьорите искат точно обратното: да държат нещата под контрол, да имат власт, да бъдат успешни, винаги да са прави, другите да им се възхищават. Страхуват се, че могат да ги сметнат за посредствени и незначителни, точно заради това се тревожат. И колкото повече се тревожат, толкова по-зле се представят.

В същата незавидна позиция обаче се оказват и непукистите. Освен ако не са глупави, хората, които не се безпокоят от нищо, най-често си заравят главата в пясъка. Когато животът ги изправи пред препятствие, те не искат да поемат рискове, предпочитат да поддържат статуквото. И се откъсват от всичко, което се случва около тях, с надеждата, че ще отмине от само себе си. То, разбира се, не отминава, а ги връхлита с още по-голяма сила и води още по-незавидни последици.

Реалисти са хората, които си дават сметка, че вечна безгрижност не същестува и постоянна паника няма смисъл. Те изпитват "полезна тревожност", както я нарича Боб Роусън, автор на книгата "Силата на осъзнаването в бизнеса и в живота".

Постигането на балансирано ниво на безпокойство ви осигурява достатъчно напрежение, за да продължавате напред в трудните моменти, без да изпитвате желание да се предадете или да търсите начини да контролирате промените, които настъпват около вас, обяснява Роусън.

Първата стъпка за реализирането на подобен баланс е да свикнете с чувството на неудобство, когато излизате от своята зона на комфорт.

"Мнозина смятат, че смисълът на живота е да бъдат щастливи. Аз смятам, че смисълът е да имате пълноценен живот. А това означава понякога да имате лоши дни, а друг път добри", казва Роусън.

Втората стъпка към баланса е да се научите да търсите и разпознавате причината за вашето безпокойство.

"Вместо да се стараете да го прикриете, опитайте да го разберете. Запитайте се какво ви кара да се чувствате разтревожени. Начинът, по който ще изтълкувате вашето безпокойство, определя дали то ще ви помогне или ще ви навреди. Балансираната доза тревожност може да бъде изключително полезна. В крайна сметка всички имаме проблеми, които искаме да разрешим, и цели, които искаме да постигнем. Тревожността представлява енергията, която ни кара да предприемем нужните действия", заключава Боб Роусън. 

02.05.2025

ПРИНЦИП НА АЙЗЕНХАУЕР И МАТРИЦА НА КОВИ ИЛИ КАК ДА КЛАСИФИЦИРАТЕ ЗАДАЧИТЕ И ДА ПОБЕЖДАВАТЕ  

Здравето, щастието и успехът в кариерата ви се крепят върху едно ключово умение - да управлявате времето си. Нека това твърдение не ви се вижда пресилено. Помислете колко работа имате да вършите всеки ден и какво се случва, когато не успявате да я свършите - оставате допълнително или си тръгвате, но вечерта не можете да се отпуснете, понеже ви гложди тревогата, че утре задачите ви стават цяла лавина.

 За да намалите стреса, трябва да се научите да управлявате времето си. В това влиза да не делите задачите според (не)удоволствието, което доставят, избутвайки назад неприятните, писмено да си съставяте списък и на всяка задача да дадете приоритет.

За да не се подхлъзнете и да се захващате с неща, които не ви носят полза, от най-голямо значение е да класифицирате задачите си едновременно по два признака - важност и срочност.  Това е единствено верният начин за успех при хората, които имат да вършат много неща, уверяват специалистите по тайм мениджмънт.

Всичките си задачи разделете на 4 групи: срочни и важни; важни, но не-срочни; срочни, но не-важни; не-срочни и не-важни. Тази класификация се нарича принципът на Айзенхауер.

"Аз имам два вида проблеми: спешни и важни. Спешните не са важни, а важните никога не са спешни", казва в реч през 1954 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер. Това дава идея за разработването на принципа, наречен на негово име. Матрицата за управлението на времето при съчетание на задачите по спешност и важност е на Стивън Кови, автор на книгата книга "Седемте навика на високоефективните хора".

Класификацията по двата показателя едновременно е изключително съществена. Иначе е възможно да се подвеждате. Спешните задачи обикновено са ясно забележими и настояват за внимание. Струва ви се, че трябва да ги свършите, ако не - последиците ще са незабавни. Важни задачи обаче са тези, които допринасят за постигането на целите и главните приоритети.

Следователно управлението на времето ще бъде ефективно само ако подредите ангажиментите си, отчитайки и двата показателя. В зависимост от комбинирането по спешност и важност трябва да поместите всяка една задача и дейност в някой от четирите квадрата в матрицата на Кови.

Първостепенни задачи са тези, които са срочни и важни. Опитът да ги отложите ще ви създаде големи проблеми, затова трябва да се заловите незабавно с тяхното изпълнение.

В този квадрат често се наместват ангажименти, които не сте планирали правилно или сте отлагали до последно, включително и заради това, че са ви неприятни.

Тук влизат и задачи, които връхлитат неочаквано - кризисни ситуации, които няма как да се предвидят. Точно заради това е добре при планирането на деня да оставяте известен резерв от време за "пожари". Неслучайно този квадрат в матрицата се нарича "на стреса".

Във втория квадрат са важните, но не-срочни ангажименти. Може да ги отложите, но те са в състояние да окажат влияние върху успеха ви в по-далечен план. Имат и свойството да се превръщат в срочни и важни, ако постоянно ги отлагате.

Задачите тук са най-силно свързани с постигането на висока ефективност и с успеха в професионалния живот.

А най-коварното е, че тъй като не са спешни, много често сте склонни да ги пренебрегвате, особено пък ако са ви неприятни. Стивън Кови предлага да мислите по следния начин: "Кое е нещото, което бихте могли да направите и което, ако го правите редовно, би предизвикало огромна положителна промяна в личния и професионалния ви живот? Дейностите във втория квадрат са от този тип. Ето защо ефективността ви се увеличава, ако ги вършите".

За тези задачи е нужно предварително да планирате време, за да ги свършите. В противен случай задачите от другите квадрати ще вземат превес. "Повечето хора не знаят защо постоянно нямат време за нещата, които са им важни. Те просто реагират на случващото се, вместо да следват приоритетите си, свикнали са на това и не осъзнават, че сами градят такава действителност, в която не искат да живеят", предупреждава бизнес консултантът Лоли Даскал.

Срочните, но не-важни задачи слабо се отразяват на успеха ви. Изпълняването им не води до значим резултат, но може да се отрази отрицателно на вашата ефективност, защото отнема голяма част от времето ви.

Точно това са задачите, които може да опитате да възложите на друг или да намалите количеството им. "Има хора, които прекарват по-голямата част от времето си в спешния, но маловажен квадрат три, като се заблуждават, че се намират в квадрат едно. Те реагират предимно на спешните неща, приемайки ги и за важни. Но в действителност тяхната спешност е определена от приоритетите и очакванията на други хора", обяснява Стивън Кови.

За да се справяте с потока от спешни и не-важни задачи, трябва се научите да казвате "Не" на другите - учтиво, но твърдо. Иначе рискувате и да работите извънредно, за да се справяте, и кариерата ви да зацикли.

В четвъртия квадрат влизат не-срочните и не-важни дейности - например ненужен телефонен разговор или внимание към човек, който ви губи времето. Те нямат никакво значение и от неизпълнението им не произтичат последствия. Постарайте се да ги зачеркнете.

Нормално е обаче да посветите известно време на общуване с приятни колеги или на нещо друго отпускащо. При толкова много работа през деня трябва да се награждавате и с малко удоволствие.

30.04.2025                                                

КАК ДА НАПУСНЕТЕ РАБОТА, АКО НЕ СТЕ ПОЛУЧИЛИ ЗАПЛАТАТА СИ

Законодателят е предвидил хипотеза, в разпоредбата на чл. 327.(1), т. 2 от Кодекса на труда, в която работникът/служителят има право да прекрати трудовия договор с работодателя си без предизвестие, когато „работодателят забави изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс, или по общественото осигуряване.“

Необходимо е да е налице:

1) действащ трудов договор;

2) забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение от стана на работодателя, считано от датата на която е трябвало да бъде направено;

3) писмено обективирана воля на работника за прекратяване на трудовия договор във форма на заявление.

В настоящата редакция на закона е достатъчно закъснение от 1 ден, за да обоснове правото на работника/служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2. КТ.

Липсата на парични средства не освобождава работодателя от задължението своевременно да изплати трудовото възнаграждение.

Заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение се предоставя на работодателя в два екземпляра, единият от които за работодателя, а на другия се завежда входящ номер и дата на документа и се връща на работника/служителя.

В хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, при безсрочно трудово правоотношение, съгласно чл. 221, ал. 1 КТ.

Не на последно място работникът/служителят може да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ), но тогава няма право на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.

Която и възможност за прекратяване да избере работникът/служителят, може да търси дължимото неизплатено трудово възнаграждение, както доброволно, така и по съдебен ред. Важно е заявлението  по чл. 327, ал. 1, т. 2  да бъде връчено лично или изпратено с препоръчано писмо или куриер със заверка на съдържанието (пр.„Заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ) до точния адрес на работодателя.

24.04.2025

ИЗЯЖТЕ ЖАБАТА - КЛЮЧОВ ПРИНЦИП ЗА ЕФЕКТИВНОСТ И УСПЕХ В РАБОТАТА

Една стара мъдрост съветва, че ако сутринта изядете жаба, през останалото време ще се утешавате с мисълта, че нищо по-лошо няма да ви се случи този ден. Иначе казано, свършете веднага най-неприятната служебна задача. Ако я отложите, мисълта за нея ще ви напряга. Затова действайте - просто изяжте жабата, препоръчва бизнес консултантът Брайън Трейси.

Да свършите неприятната задача е един от елементите за успешно управление на работното време. Много хора се стараят да я избутат възможно по-назад, защото не им се захваща с нея. Но така си вредят двойно - хем рискуват да не я изпълнят качествено и в срок, хем мисълта, че им предстои нещо гадно, пречи на ефективността им в онова, с което са се заели.

Управлението на времето ви е правилно, ако не делите деловите си ангажименти според (не)удоволствието, което ще ви доставят, а според спешността и важността им. Това е единственият начин да не работите извънредно, да постигате успех и да напредвате в кариерата.

Специалистите казват да планирате задачите си, и то винаги писмено.

Списъкът пречи да се отклоните или поне ви става съвестно, като го направите. "Ако разчитаме само на паметта си, никога няма да разберем за какво изразходваме времето си", твърди Питър Дракър, един от известните теоретици на тайм мениджмънта.

Списъкът още през първия ден ще увеличи с 25% продуктивността ви, уверяват експертите.

Всяка вечер записвайте задачите за следващия ден и ще сте наясно с какво да започнете на сутринта. Всяка нова задача намествайте в списъка според важността и спешността й. И задрасквайте изпълненото. Това носи удовлетворение и зарежда с енергия.

Успешното планиране си има алгоритъм: от голямо към малко, от дългосрочно към краткосрочно. Срещу всяка задача отбелязвайте срока й за изпълнение.

Сложните разделяйте на подзадачи. От полза ще ви е т.нар. метод "дървото на решенията". Дървото е ключовата задача, а подзадачите, които водят към изпълнението й, са клоните. Продължете разклоняването, докато начинът за изпълнението на ключовата задача ви се изясни напълно.

Преди да се заемете с каквото и да било, си припомнете правилото 10/90. То гласи, че 10% от времето, изразходвано за планиране на задачата, ще икономиса 90% от времето за нейното разрешаване.

Най-главното е да определите приоритетите, изтъкват експертите. Когато сте наясно с нещата, които са важни за вас, вие автоматично ще разпознавате онези, които не са от особено голямо значение.

Конкретно за подреждането на задачите може да свърши работа методът АБВГД. Означава да дадете на всяка задача от списъка съответния приоритет.

Задачата, отбелязана с А, е най-важната и с най-сериозни последици в случай на неизпълнение.
Решаващо за успеха е да не се захващате със задача Б, докато не изпълните задача А, а за задача В, докато не изпълните Б и т.н. С буквата Д отбелязвайте най-несъществените задачи, които не влияят на нищо и могат да отпаднат от списъка.

За разпределяне на приоритетите във всяка група задачи използвайте и цифри, които да посочват последователността на изпълнение. Така най-важната задача ще бъде А1.

Времето никога не стига за всичко, но винаги е достатъчно за най-важното, гласи законът за принудителната ефективност в тайм мениджмънта. Затова се мобилизирайте и се заставяйте да свършите онова, което ще донесе най-добър резултат и от което ще имате най-голяма полза.

Правете само едно нещо в определен период от време. Ако го зарежете и после започнете да се връщате към него отново и отново, ще намалите своята ефективност 5 пъти.

23.04.2025                                                

ОТРАЗЯВА ЛИ СЕ БОЛНИЧНИЯТ В ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ СТАЖ?

Трудов стаж по смисъла на закона е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Също така трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.

Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност (болничен).

Ето изчерпателно изброени случаите, при които за трудов стаж се признава  времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят реално не е работил:

1. Почивните и празничните дни;
2. Ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

 (Припомняме, че работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето)

3. Ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
4. Ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
5. Времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;
6. Времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
7. Времето на отстраняване от работа за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;
8. Времето на отстраняване от работа след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
9. В други случаи, установени от Министерския съвет.

Справка:

чл. 351 от Кодекса на труда

чл. 352, ал.1 от Кодекса на труда

17.04.2025

НАРЪЧНИК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ С ШЕФ "ХРОНОМЕТЪР"

Понеделник, 9:05 часа. Или петък, 17:55 часа. Шефът изгрява в офиса, където в този момент подчинените му трябва прилежно да се трудят. Оглежда се внимателно и небрежно пита "Филипов къде е?". Колегите смотолевят нещо от сорта на "Всеки момент ще дойде" или "Преди секунди си тръгна". Запитан може ли някой друг да му помогне вместо липсващия Филипов, началникът отговаря "А-а, не, точно той ми трябваше".

Колективът си знае, че ако го нямаше Петров, точно той щеше да е нужен на боса. Това си му е навик - минути след началото на работния ден или минути преди края му да мине да провери наличния състав. Той е шеф "хронометър", цепи секундата на две.

Човекът е от онези, които вярват, че щом има присъствено време, то трябва да се спазва желязно. Изглежда дребнаво, но си е педант и следва правилата. Ще се наложи или да ги следвате и вие, или да му кажете "Не" и да се договорите за по-гъвкаво работно време, щом това не пречи да си изпълнявате задълженията.

Гъвкаво работно време има в много компании, не е нещо невиждано и нечувано. Но и в много компании е обратното - служителите се "чекират" с електронна карта, като идват и си тръгват. Така че трябва много добре да прецените дали вашата "революция" ще мине във фирмата и дали е подходяща за вашата длъжностна характеристика. Защото, ако имате приемни часове, клиентите не са длъжни да ви чакат, нали.

Още по-важното е да прецените какъв е шефът ви. Щом е тип "хронометър", най-вероятно и смята, че колкото повече работите, толкова повече произвеждате. Значи ще реши, че с т.нар. "гъвкавост" искате да се размотавате. Колкото и способни да сте, колкото и успехи да сте постигнали, може би е по-добре да не опитвате да променяте правилата, а да пристигате и да си тръгвате в определения час.

Точността по принцип е качество, което се цени в деловите отношения. Никой мениджър не обича служителите да закъсняват нито за работа, нито с работата. При шеф педант обаче е абсолютно сигурно, че той прави от точността доста всеобхватни изводи за вас като личност и професионалист. Смята закъсненията за признак, че ви липсват умения да си организирате времето и че не преливате от ентусиазъм да работите.

Но с шеф "хронометър" има и друг проблем. Как например да го убедите, че ако в работно време не ви намери на бюрото, това не означава, че бягате от задълженията си. Напротив, искате по-добре да ги изпълните, след като излезете да си почините 15 минути. Според вас продуктивност значи не да работите много, а ефективно.

Може да му разкажете за научните изследвания, че една - обикновено обедна - почивка на ден не е достатъчна. Редовните кратки паузи повишават производителността. Затова, ако тъкмо тя е приоритет за мениджъра, не бива да дебне подчинените си с хронометър, а да определи какви крайни резултати изисква и да ги остави сами да решават как да разпределят часовете в офиса.

"Въпросът не е колко почивки на ден имат право да правят служителите, а колко време могат да се концентрират, преди да си вземат почивка", посочва Боб Позен, автор на книгата "Екстремна продуктивност".

Причините за това са в личностните особености. Различните хора са максимално ефективни в различни часове на деня. Продължителността на способността за висока концентрация също е индивидуална.

"Повечето хора, след като работят час и половина и после си починат 15 минути, помагат на мозъка да консолидира информацията и да я запази по-добре", обяснява Боб Позен данните от експериментите си.

Според друго проучване, направено със софтуер за проследяване на времето и производителността, най-ефективни са 52 минути работа и после 17 минути почивка.

"Най-добре ще ви освежи излизане от офиса да се поразтъпчете на чист въздух. Но ако не можете да се разхождате навън, пийте кафе и поговорете с приятни колеги", препоръчва Тара Суорт, невролог и треньор по лидерство.

Началникът "хронометър" може би няма да разбере научно обоснованите ви мотиви да си вземате малка почивка на всеки час и половина работа. Е, тогава се налага да се спасявате с мимикрия.

За мимикрия сте учили по биология в училище. Това е онази способност на животните да се променят, за да се слеят с околната среда и да не ги забележат враговете. Та и вие така.

Останете си на бюрото, но превключете.

Заемете се с нещо, което е различно от основната ви работа и ви носи допълнителна енергия, съветва Лора Вандеркам, експерт по управление на времето. Например свършете приятна служебна задача - обадете се на колега или партньор, когото харесвате, прочетете интересен документ, който не изисква голяма концентрация, прегледайте си пощата. Превключването ще позволи после отново да се съсредоточите.

Шефът ви е "хронометър", но вие имате отговорност първо пред себе си. А тя е да си правите междучасия според индивидуалните си способности за продуктивност, така че максимално добре да си изпълнявате задълженията.

От това зависи кариерата ви. И колкото по-добре се организирате, толкова по-голяма е вероятността да се измъкнете от този шеф и да отидете да работи с някого, за когото има по-съществени показатели за качествата на служителите от цепенето на секундата работно време.

--- Когато не е сух педант, а иска страхопочитание

Шефът, който обикаля офиса и гледа дали някой не е мръднал от бюрото си в непозволено време, може да е педант, който фанатично държи на правилата, но по-вероятно е от друг, по-неприятен тип.

Типът "хронометър" сред мениджърите се среща все по-рядко. Повечето са ориентирани към крайните резултати, които постига всеки от подчинените им, а не контролират всяка секунда от времето им. Отлично знаят, че служителят може да седи на бюрото си и да изглежда свръхзает, а всъщност да не работи.

Началникът може да се преструва на "хронометър" по съвсем различна причина - за да вдъхва страхопочитание на подчинените си. Те трябва да знаят, че ги гледа и контролира непрекъснато.

Следователно не бива да си позволяват нищо непозволено, защото той вижда и ще ги накаже. Дори да закъснеят 5 минути или да си тръгнат 5 минути по-рано не бива, без да му поискат разрешение.

За разлика от педанта, който искрено вярва, че системата се крепи върху желязно спазване на правилата, другият тип шеф иска да използва правилата, за да черпи лична власт.

От служителя Филипов, който го моли да излезе днес половин час по-рано заради родителска среща, той получава удоволствие и потвърждение за високата си позиция. Той не може да тръгне нанякъде само като каже на колегите си. Трябва непременно да попита него "Разрешавате ли?". Трябва да съзнава кой тук е главният.

Специалистите по кариерно развитие съветват да не си правите експерименти с такъв шеф. Научете наизуст длъжностната си харектеристика и всякакви други корпоративни документи, които трябва да следвате. И плътно ги следвайте, буква по буква. Но никога не забравяйте да демонстрирате респект на началника си. Колкото и добри професионалисти да сте, каквито и успехи да постигате, ще сте му трън в очите, ако не показвате страхопочитание, като му искате разрешение за всяко отклонение от работното време.

Представете си го като госпожата в първи клас. Не може да станете посред час и да излезете, колкото и да ви се пишка. Трябва да вдигнете ръка и да кажете "Моля, госпожо, може ли да изляза".

Не правете никакви опити да преговаряте за гъвкаво работно време, хоум офис, т.е. работа от вкъщи, и т.н. Този човек ги мрази, защото живото наблюдение върху подчинените му 8 часа 5 дни в седмицата, техният страх да не сбъркат нещо, хранят самочувствието му.

От такъв шеф трябва да се опитате бързо да се измъкнете. Но докато не сте успели, спазвайте правилата му и бъдете служител "хронометър", който цепи секундата на две.

Е, намерете си и начини за мимикрия, докато седите на бюрото си, разбира се.

16.04.2025                                                

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА - КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРЪТ МУ И ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА СЕ СПИРА

Паричните обезщетения за безработица са краткосрочно плащане от фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване, което замества за определен период от време част от загубения доход от полагане на труд на съответното лице.

За времето, през което получават парично обезщетение за безработица, лицата са здравно осигурени за сметка на държавния бюджет, разясняват от НОИ.

Кой има право на парично обезщетение за безработица?

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

- са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;

- не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;

- не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или законодателството на друга държава, с изключение на лицата сключили трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица" за последните 24 календарни месеца.

В същото време то не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.

Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Кога се спира обезщетението?

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира при настъпване на следните обстоятелства:

- Получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването - за периода, за който се изплаща обезщетението.

- Изплащане на обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт - за периода, за който се изплаща обезщетението.

- Събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

- Извършване на проверка от контролен орган или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

- Започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или законодателството на друга държава

- Прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта

- Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване или на професионална пенсия по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване

- Смърт на безработния.

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства (с изключение на последното) в срок до 7 работни дни с подаване на заявление по образец.

10.04.2025

5 БЕЗПОЛЕЗНИ НАГЛАСИ И 5 ФИНИ НАСТРОЙКИ НА УМА, КОИТО ВОДЯТ КЪМ УСПЕХА

Обличате се за излизане и хоп, бримка на чорапогащника. Казвате си "Ами тънък е, къса се", взимате друг и се обувате, сякаш нищо не се е случило. Или ви пада копче на ризата и я сменяте бързо, без драми.

Поздравления - вие сте от хората, които мислят прагматично и са настроени за успех.

Можеше да сте от онези, които веднага ще възкликнат "Ау, ужас, днес няма да ми върви". Според психолозите това е грешно състояние на ума. Някаква си бримка, някакво си копче, а разклаща нагласата, че ви чака хубав ден. Твърде крехка е вярата в собствените ви сили. А тя е най-важната, върху която се градят постиженията ви и в професионалния, и в личния живот. Всичко започва от собствената ви глава, от начина ви на мислене.

Леле, как ви е писнало от тези теории за самосбъдващи се пророчества. Но ако щете вярвайте, специалистите казват, че грешното състояние на ума саботира успеха.

В живота на практика нищо не е черно-бяло, винаги има нюанси. Но ако искате да се опознаете, може да опитате да се погледнете отстрани малко опростено, чрез взаимоизключващи се нагласи. Честно си кажете на коя от двете сте по-склонни да се поддавате, добра ли и ако не, какво правите, за да я промените.

1. Недостиг или изобилие

Това със сутрешната драма за чорапа или копчето е пример за настройка към недостиг, не към изобилие. Ядосвате се на късмета, виждате пръст, с който съдбата ви сочи, че днес няма да ви върви. Дреболия се случва, а й придавате голямо значение заради своята неувереност. Хич да не ви пука - ако нямате друг чорапогащник, боси ще излезете, ако няма друга чиста риза, по тениска ще тръгнете, ще си свършите работата и ще победите.

Друго криво проявление на нагласата "недостиг - изобилие" е завистта. Бизнесът и обществото са основани на конкуренция, но винаги ще се проваляте, ако мислите, че успехът на един означава неуспех на друг. Това да не е тото, та като спечели някой джакпота, да няма милиони за останалите в няколко следващи тиража.

Работете, не завиждайте, радвайте се на успеха на другите и вярвайте, че както е дошъл при тях, така ще дойде и при вас - това е нагласата на победител, подчертават експертите по личностно развитие.

2. Отличник или некадърник

Сравнението е друга безполезна умствена нагласа. То се насажда от ранните години, когато родителите и учителите не могат да се сдържат да дават за пример отличниците. Спомнете си колко мразехте оная Веселка и онзи Деян, които всичко правеха перфектно.

Щом знаете колко неприятно е сравняването, защо сами продължавате да си причинявате негативни чувства, като мислите за колегата си отличник. Това е напълно непродуктивно. Той може да има талант, какъвто вие не притежавате. Това не ви прави некадърни, а различни. Гледайте себе си, оценявайте своите силни страни и ги развивайте, за да постигнете успех.

Специалистите обаче подчертават да не правите и обратната грешка - да се опиянявате от себе си, като се сравнявате с некадърници. Така не сте в състояние да използвате потенциала си.

Но понеже все пак работите сред хора и е някак си неизбежно да се съпоставяте, поне нека е конструктивно. Не като противопоставяне "отличник - некадърник". Не завиждайте на колегата, не го мразете, а го изследвайте - как той постига успех. Това вече означава да имате правилна нагласа на ума, да искате да оцените и да "купите" челен опит.

Впрочем специалистите съветват и да не плащате "данък обществено мнение". Очаквате признание от другите и като не го дочакате, толкова се разочаровате, че сами започвате да се подценявате. Свикнете с мисълта, че повечето хора са егоисти, гледат себе си и рядко оценяват по достойнство чуждото постижение. В това число може да е и шефът ви, който смята, че да постигате успехи ви е служебно задължение.

Не страдайте дори ако партньорът, родителите, приятелите не се сетят да ви похвалят. Вероятно са вярвали във вас, точно това са очаквали да се случи не виждат успеха ви като голямо събитие. Вие най-добре знаете какво ви е струвало постигнатото, така че сами си отдайте признанието, което заслужавате. Зарадвайте се истински и се вдъхновете за следващ успех.

3. Максималист или "каквото стане"

Тази нагласа също се формира от ранно детство, започват я родителите и учителите, после я поема шефът - от вас се иска да правите всичко по най-добрия начин. И вие започвате да искате това от себе си, ставате максималисти.

Рискувате обаче да се пренавивате и да се разминавате с успеха. Или го постигате, но не се чувствате удовлетворени, защото нещо малко не се е получило точно както сте си го намислили. Или толкова сте се изтощили в старанието да бъдете перфектни, че не можете да се зарадвате.

Няма как да сте идеални. Това е не просто грешна настройка на ума, а изпитана рецепта за нещастие и даже пряк път към професионално прегаряне, депресия и разни други страшни неща.

Не е пряк път към успеха обаче да сте невзискателни към собствената си работа. "Каквото стане" е неуважение преди всичко към себе си. С подобна нагласа обикновено става зле.

4. Заинатяване или гъвкавост

Тръгвате да гоните цел и не се отказвате, докато не я постигнете. Страхотно, но само на пръв поглед.

Успешните хора не се заинатяват, не настройват ума си в една посока, а се променят, когато е нужно.

Не само може, но и трябва да сте гъвкави, да прекроявате плана. А не е грях и да смените целта, ако тя вече не изглежда правилната, било защото обстоятелствата са други, било защото пътят към нея не ви прави щастливи. Целеустременост и закостенялост не са синоними.

Естествено, бързото отказване не е добра нагласа. Едно от най-ценните качества е човек да може да избере кога си струва да продължава и кога е по-разумно да направи промени в усилията и намеренията си.

5. Вяра и неверие

Тази настройка е много лесно да се провери. Помислете си колко често сте склонни да отхвърляте. Шефът нарежда нещо или пък колега прави предложение. Вашата светкавична реакция на ум или на глас е "Това не може да стане".

Нагласата към неверие още "на първо четене" е стереотип, който обрича на неуспех. Всичко може да бъде отхвърлено, но след като бъде обмислено, след като се претеглят "за" и "против".

Сляпата вяра е глупост, но и сляпото неверие ей така, по принцип е силно непродуктивно. Обикновено човек, който реагира така към предложенията на другите, развива същата реакция и към себе си. Започва да гони своите идеи с "Това няма да стане, какво да се мъча".

Някои хора са склонни към песимизъм по рождение, но много често проявяват или не проявяват това качество в зависимост от средата си.

Да се влияете се от черногледци е по-лесно. В всеки офис ги има и са заразни. Колко му е да се присъедините към тези, които вечно мрънкат, оплакват се, смятат, че "това няма как да стане", предричат крах. Но хленченето обърква мислите ви, отнема енергията ви, лишава ви от вяра в успеха.

От вас зависи да отбягвате негативните хора и да общувате с мотивирани. Ентусиазмът също е заразен.

------ Аз-ът - самодоволният или самокритичният --------

Нагласата за успех или за провал наистина е в главата и започва от това как говорите за себе си на себе си.

Зрелият човек трябва да вярва в собствените си сили, да има правилна самооценка и нито да се подценява, нито да бъде самодоволен. Балансът е доста сложен. По-често се случва залитане в една или в друга крайност.

Самодоволството е ясно, че не води до развитие. Но и прекалената самокритичност съще не води. Тя по принцип е добро качество в определени граници. Извън тях вреди.

Ако при всяка грешка се наричате "глупак", ако нищо у себе си не харесвате, нищо няма да постигнете.

Напротив - положителното самоговорене много помага, уверяват психолозите.

Не разбирайте понятието съвсем буквално. Самомислите се положително. И всяка вечер си казвайте на глас, че сте страхотни, защото я колко добри неща сте постигнали днес.

09.04.2025

4 МИНУТИ ЗАКЪСНЕНИЕ - КАКВО ПЪК ТОЛКОЗ СЕ СЪРДИ НЯКОЙ? МОЖЕ ДА Е ВРОДЕНО, НО КАК СЕ ПРЕОДОЛЯВА

На работа сте, трябва да отидете на съвещание в съседната зала и неясно как се оказва, че сте там няколко минути след уречения час. И след шефа, за жалост, който ви гледа гневно. Вероятно смята, че закъснявате, понеже не умеете да се организирате, не ви пука особено за работата, мързи ви, не уважавате колегите си и други подобни все неприятни.

Според нова теория всичко това може да не е вярно, а да сте от онези хора, на които генетично им е заложено да не се справят с управлението на времето си.

Проучванията показват, че около 20% от хората изпитват затруднения да следват срокове. За тях времето изглежда тече по различен начин. Те го възприемат изкривено - понякога в представите им се разтяга, а друг път се свива. Това прави начина им на мислене нелогичен, твърди изследователката Грейс Пейси.

Имат проблем да определят колко ще им отнеме някаква дейност, като бъркат с 20-30%. Вмъкват в графика си нещо, което им се струва, че ще успеят да свършат. Тръгват в последната възможна минута и не си оставят никакъв резерв за непредвидени забавяния.

Изследователката нарича този тип хора изкривители на времето. „Проблемът не е във възпитанието им, а в природата им", уверява тя.

Изкривителите на време могат да бъдат разпознати с теста на Майерс-Бригс за личностния тип. Той е сложен и с различни комбинации на 4 двойки противоположни предпочитания (като например мислене-чувстване, съждение-възприятие) формира 16 типа личности.

Според Пейси изкривителите на време са възприемащи личности, които предпочитат да реагират спонтанно. Тъй като са родени такива, трудно могат да победят закъсняването. То не е придобит, а е вроден навик.

Науката отдавна е наясно, че у всеки човек има заложен невробиологичен часовник, който диктува усещане за време. В голяма степен то е еднакво за всички хора. На него се крепи животът и без него би имало катастрофални последици. Например без общо взето еднаква и правилна представа за време се губи способност да се оценяват разстояние и скорост, защото тях мозъкът пресмята по времето, а това ще влияе върху шофирането.

Не е известно как точно работят биологичните и неврологичните механизми на вътрешния часовник. Учените засега са идентифицирали само мозъчните дялове, които отговарят за времевата преценка. Но като всичко друго в човешкото тяло и тези механизми могат да бъдат разстроени. Някои учени дори говорят за нов клон - медицина на индивидуалното време.

Т.нар. хиперактивни хора например имат точно проблем с усещането за време. Предполага се, че състоянието се дължи на недостатъчна активация на три мозъчни центъра вследствие на недостиг на допамин. Медикаменти, стимулиращи продукцията на допамин, възстановяват нормалната дейност на тези мозъчни центрове и вярното усещане за време.

При някои хора вроденото усещане е много силно - можете да пуснете хронометър и когато кажат, че са минали 48 секунди, той ще сочи точно толкова. При други отклонението е малко. А при трети е голямо - с 20-30%.

Може би по тази причина в деловия етикет е прието да има толеранс - 15 минути закъснение за среща не се смята за лошо възпитание и неуважение към партньорите.

Медицината не се занимава с вечно закъсняващите хора, но е логично, че при тях механизмите на вътрешния часовник работят по-различно - огъват и изкривяват времето. Това не е дефект и болест, просто е по-различно усещане.

Много от тези хора обаче отричат, че имат проблем. Въпреки че им се случва изключително често да закъсняват, те свикват да си живеят така. Това може да е пагубно както за кариерата, така и за личния им живот, понеже наранява близките им - смятат го за незачитане. Следователно първата крачка е осъзнаване на проблема.

Втората е желание за справяне с него. Макар да не могат се отърват напълно, могат да се научат да се адаптират към външните условия и да възприемат друго поведение така, както например затворените по характер хора се опитват да използват начини, характерни за екстровертите, смята изследователката.

Пейси съветва какво да направите, ако искате да се излекувате от хроничното закъсняване.

Винаги трябва да си поставяте краен срок, който влече след себе си ясни реални последствия. Осъзнавайте ги - какво става, ако закъснеете. Примерно, превозното средство ще замине без вас, човекът, с когото имате среща, ще си тръгне обиден, шефът ще ви накаже или уволни. Това ще ви подтиква към действие и стремеж към по-вярна реална преценка на времето.

Ако няма краен срок - час за съвещание, да речем, поставете си сами. Кажете си „Ако не свърша това до 15 часа, ще закъснея със следващото и ще се наложи да остана след 17 часа и днес ще имам по-малко свободно време".

Най-логично е, ако винаги закъснявате, да си създадете навик винаги да започвате по-рано. Тогава обаче ще ви се струва, че имате прекалено много време. Този тип хора работят най-ефективно точно преди последния срок, казва Пейси и предупреждава да не се захващате твърде рано, защото ще се размотавате още повече със задачите си. Заради дългото разстояние между началната и финалната точка времето ще се „огъва", продуктивността ви ще е ниска, ще се разбързате едва в края и пак може да закъснеете. Поне за рутинните задачи използвайте опита си коя колко отнема и оставяйте малък резерв за неочаквани пречки.

Полезно е всеки ден да си правите подробен списък какво имате да вършите, да се опитвате да предвиждате график и за всичко да си поставяте краен срок. Понеже имате проблем с възприемането на времето, този списък не бива да е на едро, защото тогава вероятността да сгрешите в преценката си е по-голяма. Разбивайте задачата на по-малки стъпки, за да си представяте по-лесно колко ще ви отнеме изпълнението им.

Другото е да се стараете да не се разсейвате с нищо и с никого. Това е важно за всички, но още повече за хората, които нямат добро усещане за време. На вас вътрешният часовник няма да ви каже на петата минута да спрете да си бъбрите с колежката/колегата, защото изпускате времевия график за задачите си. Затова се старайте изначално да не се отвличате.

-------- Какво изкривява времето ----------

Науката е установила, че дори при хората, при които усещането за показанията на вродения невробиологичен часовник работят вярно, има разстройващи го дейности. Ако си давате сметка за тях, няма да закъснявате.

Хората губят представа за времето, когато са интензивно съсредоточени в някаква дейност. Тогава работната памет е изцяло заета и не й остава капацитет да отчита правилно времето. Това означава, че може да сте изключително съвестни служители и да пропуснете началния час за срещата с шефа. Не поемайте риск да ви гледа накриво само защото сте били потънали в работа, активирайте алармата на смартфона си или на компютъра да ви подсети.

Емоциите променят усещането за време, твърдят учените. Приятните забързват времето. Човек просто не го усеща, когато е влюбен, радостен, щастлив. Та ако се занимавате с работна задача, която много ви харесва, може така да се увлечете, че да не усетите как са минали часове. Изводът е, че и в такива моменти трябва съзнателно да се контролирате, за да не си навлечете проблеми с шефа.

Неприятните емоции забавят времето. Половин час с началника, който критикува екипа, се усеща като половин ден.

Това всеки го знае от собствен опит, но изследователите са установили със сложни експерименти, които потвърждават промяната във възприемането на времето според външните стимули.

Наблюденията им са показали също, че при по-възрастните хора усещането за време сякаш се забавя, а при младите се забързва. Затова децата са много нетърпеливи или начинаещите служители смятат, че само след няколко месеца трябва да получат повишение.

Практичният извод от теорията е да си давате сметка, че емоциите и възрастта влияят върху усещането ви за време и да се стараете да отчитате забавянето или забързването, за да не закъснявате.

03.04.2025

САМОПРЕДЛАГАТЕ СЕ? НЕ Е СРАМНО, А ВОДИ КЪМ УСПЕХ, КАТО ГО НАПРАВИТЕ ПО 3 УМНИ НАЧИНА  

Няма 100% гарантиран начин да напреднете в кариерата, винаги може да се появи някаква спънка. Но има един сигурен да не напреднете - да си седите кротичко и да чакате да ви забележат.

Това е силно типично за хора на 40+, възпитавани при социализма от детството си. Скромността краси човека, а мързелът го грози, пишеше в класните стаи. Втората част от лозунга е вярна, но първата не е. Не става дума да се хвалите, а смело да заявявате "мога" и "искам".

Не сте новак в професията, натрупали сте опит, отлично се справяте със задачите си. Имате способности и желание за повече. Ами заявете ги - самопредложете се да поемете следващата задача, изпълнението на която ви издига в по-високо ниво на компетентност.

Няма нищо срамно да я поискате, за да докажете, че можете да я свършите като блестящ професионалист. Не проявявате нескромност, работа ще вършите. Да, целта ви е шефът да ви забележи и оцени. Но това си е съвсем нормално и законно желание на всеки служител, който иска да развива уменията си и да напредва в кариерата.

Има обаче трикове за успешно самопредлагане.

Първият е хоризонталното придвижване. Това ще рече да не пожелавате направо креслото на шефа, ако сте 3-4 нива под него в йерахията на фирмата.

Първо пожелайте работата на ближния си. Т.е. самопредложете се да свършите нещо в рамките на вашия екип, което ще ви отличи като специалист с качества да поеме нови отговорности. Заявете, че ще облекчите претоварен със задължения колега. Или ако той отсъства, веднага кажете на началника, че ще поемете неговата работа.

При това не отваряйте дума за пари. Целта ви е да блеснете, а не да печелите. Но не забравяйте, че трябва да направите всичко достатъчно видимо за очите на шефа. Нямате полза той да въздъхне облекчено, че някой е поел нещата и да забрави кой е този някой.

Друг трик за хоризонтално придвижване е да внимавате много какви нови задачи се очакват и още преди да дойде време за възлагането им да заявите на мениджъра си, че искате да поемете някоя от тях. Мотивирайте се защо се самопредлагате - защото проектът ви е интересен. И веднага обяснете как вашият опит и способности ще помогнат за реализирането му. Активността и ентусиазмът винаги правят добро впечатление, така че шефът няма да ви откаже.

Когато изпълните успешно няколко такива хоризонтални задачи, вертикалното придвижване няма да закъснее, защото ще стане ясно, че имате квалификация и умения да се справяте с повече отговорности, отколкото влизат в сегашната ви длъжностна характеристика.

Малко по-сложно е да се самопредложите да помогнете на самия шеф. Това е маневра към вертикала, която изпълнявате от място. Всеки човек има нужда от нещо, колкото и добър професионалист да е. И ако вие сте в състояние да му го осигурите, той ще обърне внимание на способностите ви.

Не иде реч, естествено, да му направите масаж, като го боли главата. Но може например да подготвите справка, за да улесните неговата презентация пред клиенти. Или да му съберете информация за компания, с която ще се срещате. Или да напишете съобщение за нещо, което прави вашият екип, в корпоративния сайт.

Всичко, с което можете да улесните претоварения си шеф или да му дадете възможност да направи впечатление на по-висшестоящите шефове, ще бъде оценено.

Разбира се, няма нищо лошо и директно да се самопредложите за по-висока длъжност, когато има вакантна. В много компании мениджърите предпочитат да издигат вътрешни хора, вместо да обучават новодошли отвън. Но това не означава, че не обявяват свободната длъжност в популярните сайтове за търсене на служители. Обяснимо е - искат да видят всички възможни кандидати.

Кажете ясно, че сте сред тях, без да си мислите обидено, че беше редно шефовете да забележат вашите качества и сами да ви предложат длъжността. Да, редно е, но нямате никаква полза от цупене и скромност.

Оставете си правото да се сърдите, ако ви откажат. Тогава вече си заслужава и да мислите дали ви оценяват правилно, какви са шансовете ви в тази компания и по-добре ли ще е да започнете да се оглеждате за място в друга фирма. Но мислете честно, като си отговорите на въпросите заслужавате ли мястото, което ви отказаха, и защо го заслужавате. Ако сте убедени, че са се отнесли несправедливо към вас, няма какво да ви задържа при тези шефове.

Не се колебайте да се възползвате от всякакви обучения за повишаване на квалификацията, които предлага фирмата. Това е много ясен знак за всеки мениджър, че имате амбиции.

Специалистите по кариерно развитие съветват да намерите удобна възможност и в прав текст да заявите на шефа си, че искате да поемете повече отговорности и че целта ви е да получите по-висока длъжност. Можете да го попитате какви са шансовете ви за това и какво според него трябва да направите, за да ги увеличите.

Ако все още смятате, че всичко това е нескромно, спомнете си онзи толкова често задаван въпрос при интервютата за работа - "Къде смятате, че трябва да стигнете след 10 години". Ами кажете на шефа си къде смятате, че трябва да се озовете сега, след като на практика сте доказали на какво сте способни.

27.03.2025

КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С КОЛЕГА КРИТИКАР

"Колегата Филипов много се е постарал, но..." Знаете си, че ето така ще започне речта си колежката Иванова, след като представите пред шефа и екипа предложението как да работите по нов проект. Не че има нещо против вас конкретно. Тя си е такава - от вечните критикари.

Иванова влиза в списъка с типовете гадни колеги, в който са още подлеците, завистниците, клюкарите и тям подобни. Но критикарите са на първо място сред неприятните хора, които могат да ви бъдат от голяма полза, ако ги употребявате правилно.

Инструкция за употреба

В нея на първо място е да обърнете гледната си точка. Иванова е добър професионалист. Тя участва в екипа и има интерес задачата, по която всички ще работите, да завърши с успех. Допуснете, че като критикува, иска да допринесе към предложението ви, а не (само) да го принизи и да блесне пред шефа за ваша сметка. Следователно не бива да влизате в конфликт с нея. Трябва да превърнете конфронтацията, която тя започва, в продуктивна.

Като си я знаете Иванова, че е критикарка, се подгответе психически, че непременно ще се изкаже. Щом имате това очакване, няма да влезете в "боен режим", т.е. да й отвърнете остро и да се скарате. Търпеливо ще я изслушате с мисълта, че тя иска да изложи различна гледна точка. А вие ще се опитате да научите нещо ново, да извлечете нещо ценно, за да обогатите и усъвършенствате онова, което предлагате.

Същото би направил шефът, който ви е възложил да разработите предложението, да го представите пред екипа и да го обсъдите. Но когато вие доброволно се показвате отворени да чуете критика и да вземете полезното, безспорно сте отлични професионалисти, способни да си сътрудничат с колегите. Не се смятате за свръхкомпетентни, не се обиждате от забележки, не се инатите на вашето, готови сте да променяте.

Демонстрация на любознателност

Всъщност защо да не сте готови? Хората имат различни възгледи. Разбирането на колежката може в първия момент да ви се струва непонятно или погрешно, но е липса на интелигентност да го отхвърлите само защото не съвпада с вашето. Напротив, опитайте се да разчовъркате с въпроси. Задавайте ги любезно, внимателно, като проявявате искрено желание да научите защо тя мисли така и какво точно предлага.

Специалистите по общуване съветват непременно да си създадете тази нагласа - че ще демонстрирате добронамерено любознателност към критикарката Иванова, вместо да я изкарвате злобарка и глупачка, която се заяжда заради спорта.

Кротко я питайте "Как стигна до тази позиция", "Какво смяташ, че трябва да направим", "Какво конкретно предлагаш". Подхождайте конструктивно, създавайте възможност, искайте тя да се изкаже по същество. По този начин ще се разбере дали наистина има друга гледна точка и друго решение. Ако няма, критикарката сама ще падне в капана.

Дори да сте напълно сигурни, че Иванова ще изтъква напълно несъществени неща или ще се заяжда, пак се въоръжете с търпение. Тогава е още по-важно да не си изпуснете нервите и да се скарате с нея. Оставете я да се излага, вероятно шефът ви ще я пресече. Или поне на всички ще стане ясно колко лишена от съдържание е нейната критика.

Обикновено е много трудно човек да се сдържи, когато някой се заяжда и обезценява труда му. Но си обещайте, че точно така ще постъпите с Иванова, защото по този начин ще употребите в свой интерес нейната мания да критикува.

Представете си конфронтацията с нея като борба с уредите във фитнеса. Там ще се изпотите, но това е от полза за здравето и красотата ви. Тук също ще се изпотите от усилия - да извлечете нещо ценно от критиката или да не се скарате с дребнаво заядливата Иванова, но това е от полза за кариерата ви.

Впрочем ако колежката ви е добра професионалистка и вечно критикува, но с намерение екипът да усъвършенства работата си и да постигате по-голям успех, използвайте това предварително. Посъветвайте се с нея още преди да представите предложението си пред шефа и останалите. Иванова ще се поласкае, защото критикарите най обичат да ги питат за мнението им.

Ефектът на Франклин

Заработва и т.нар. ефект на Франклин. За него можете подробно да прочетете, но накратко - помолете за услуга враждебния човек, за да промените своята и неговата нагласа. Дълбоко в съзнанието е вкорено, че човек помага на семейството, на приятелите си, на хората, с които има сходни възгледи. Щом вие искате услуга от този човек, значи той влиза в някоя от тези категории. Щом той ви оказва услуга, значи за него вие също влизате в някоя от тези категории.

Та помолете Иванова за услуга, за да промените нагласата й. Като си каже предварително забележките си по вашето предложение и вие се съобразите с някоя от тях, тя ще се почувства уважена. И или няма да ви критикува, или патосът й ще бъде далеч по-малък.

26.03.2025                                      

В КОИ СЛУЧАИ ИМАМЕ ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА?

Съгласно чл. 54в от Кодекса за социално осигуряване, паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва: до 3 години трудов стаж – 4 месеца; от 3 години и 1 ден до 7 години – 6 месеца; от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца; от 11 години и 1 ден до 15 години – 10 месеца; над 15 години – 12 месеца.

Съгласно чл. 67 от Кодекса на труда, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от Кодекса на труда. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора.

В чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване или професионална пенсия по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

20.03.2025

ГРЕШИТЕ ИМЕТО НА СЪБЕСЕДНИКА СИ?! ГОЛЯМ ФАЛ. ТРИКОВЕ ДА ЗАПОМНЯТЕ

Той измърморва нещо, докато се ръкувате. Казва ви името си, понеже се срещате за първи път. Не ви дава визитна картичка, за да го прочетете. Малко се шашвате с кого точно си имате работа. А ви е важно да го убедите за нещо, да сключите сделка.

Тогава не се стеснявайте да го попитате за името, като се извините, че не сте го чули добре. Имате по-голям шанс да успеете в намеренията си, ако често го повтаряте. Ако пък го сбъркате, торпилирате срещата.

Повечето хора обичат да чуват името си. Психолозите обясняват защо - за всеки човек то е най-съществената връзка с идентичността и индивидуалността му. Като го повтаряте, вие скъсявате дистанцията. Преставате да бъде двама непознати, изграждате близост. Правите впечатление на внимателен, любезен, даже сърдечен човек, на когото може да се има доверие.

Не се колебайте да се обръщате често по име към събседника си, този трик изпитано работи, съветват специалистите по общуване.

Има обаче изключение, при което трябва да се въздържите - човекът носи странна фамилия, която подозирате, че не харесва. Например Газибаров. В такъв случай може артистично да предложите да си говорите на малки имена.

Много важно е да произнасяте правилно името. Трябва не само да го запомните, когато човекът се представя, а и да обърнете внимание къде слага ударението. При това не е задължително името да е непознато и сложно - грешка се допуска дори с Тодоров/а.

Не се притеснявайте да попитате как се произнася името, когато събеседникът ви дава визитна картичка на латиница и не сте сигурни как се чете.

Вторият проблем е как да запомните името.

"Имената на хората не са приоритет за ума ни - посочват учените. - Вместо тях често запомняме подробност от външния им вид, на пръв поглед незначителна. Вероятно това има връзка с еволюцията - и след хиляди години на развитие подсъзнателно преценяваме дали човекът насреща е заплаха за нас или е приятелски настроен. А името не е съществено за тази преценка."

Точно по тази причина е прието при първа среща деловите хора да си разменят визитни картички. Когато събеседникът ви е един, я сложете пред себе си и тихомълком поглеждайте. Когато се срещате с няколко човека, подредете картичките в реда, по който седят хората срещу вас.

При устно представяне ще е по-лесно да запомните името, ако го повторите, докато гледате човека в очите. Доказано е, че произнасянето на глас ще ви помогне да го запаметите. А като гледате човека в очите, естествено свързвате име и физиономия.

Щом е трудно да произнесете името, го повторете бавно. Така ще позволите на събеседника да ви коригира, за да го кажете правилно. Няма да изглеждате тъпи. Ще оставите у човека впечатление, че ви е грижа дали знаете името му. Той ще се почувства уважаван.

Специалистите съветват да тренирате, ако сте от тези, които трудно запомнят имена.

Може да си създадете система. Най-елементарната е да си представяте нещо, свързано с името. Бояджиев, Хлебаров, Ковачев, Цветанов са благодатни. За Иванов, Георгиев, Димитров и още много други често срещани имена си изградете асоциации. Например Радев като президента, Иванов като фамилията на съседите, Петрунова като колежката ви и т.н.

Някои хора изричат на пръв поглед нелогични неща при запознанство: "Емилия? Така се казва племенницата ми". По този начин човекът на глас формулира връзката, която изгражда в ума си, за да запомни името. Освен това споделя нещо лично и хвърля още един мост за близост.

Когато фамилията е сложна за помнене, може да обявите човека за адаш на свой приятел (не е нужно да е вярно) и да помолите да го наричате по малко име. Все пак преценете дали ситуацията позволява подобна интимност.

И на вас ще ви е приятно събеседникът да ви назовава по име. За да го улесните, при запознанството се представете бавно и ясно. Не разчитайте, че помни как се казвате, дори да сте се срещали преди. По-добре да повторите името си сами. Иначе го поставяте в неудобната ситуация да ви пита и да се издаде, че не ви е запомнил, защото има лоша памет или защото не ви е сметнал за важен. Това е фалстарт за разговора.

19.03.2025

КАК ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАТЕ НИКОЙ ДА ВИ ЯДОСВА НА РАБОТА

Ще имате повече успех в работата и ще си живеете по-щастливо, ако свикнете с мисълта, че от време на време шефът ви критикува, прави ви забележки, ядосва ви, влизате в някакви противоречия с колеги и партньори. Това за свикването с мисълта, че негативните емоции са неизбежни, го твърдят учените. Те обясняват, че тайната на душевното спокойствие е в приемането на отрицателните събития и чувства като неотменна част от всекидневието.

Изследователите са установили, че по метода на пробата и грешката с напредването на възрастта хората естествено стигат до този извод. Стават по-търпеливи, по-малко се гневят и по-кратко страдат, когато срещнат лошо отношение. Обикновено се казва, че са помъдрели.

Тези резултати за пореден път потвърждава проучване, в което са участвали 340 души на възраст от 21 до 73 години. Всички трябвало да отговарят на въпроси, свързани с начина, по който се чувстват всеки ден, и степента, в която приемат емоциите си. Анализът на отговорите показва, че способността за приемане нараства с годините, а силата на отрицателните емоции намалява.

Не е нужно да чакате да остареете, за да се научите да посрещате по-спокойно обида, гняв, тъга, вина. Колкото по-рано си наложите да приемате тези емоции, толкова по-лесно ще ги овладявате и няма да се оставяте на разрушителната им сила. Ще сте по-хладнокръвни, ще вземате по-правилни решения, поведението ви ще е по-премерено и адекватно на ситуациите.

Това означава, вместо да отхвърляте негативните чувства, да свикнете, че те съществуват. Не отричайте какво изпитвате, колкото и лошо да звучи, колкото и да не ви е приятно да признаете пред самите себе си - омраза към шефа, презрение към некадърния колега, досада от работата и т.н. Целта е да промените своето взаимоотношение с отрицателното чувство, обясняват психолозите. По този начин вие се ангажирате с негативната емоция, но и успявате да я преодолеете по-лесно.

Учените уточняват как работи приемането и защо е полезно. То намалява афекта чрез два свързани процеса.

Първият е, че вие си давате възможност да признаете, назовете и разберете отрицателните си емоции. С това насърчавате състрадание към себе си, а оттам психологическа и поведенческа гъвкавост.

Вторият процес е, че приемането намалява "предъвкването" на негативните чувства и т.нар. метаемоции. Така се наричат последиците от типа "яд ме е, че се ядосвам". Те не помагат за справяне с първоначалните отрицателни емоции, а ги задълбочават.

Макар и сложно тълкувани от учените, психологическите ефекти от приемането са общо взето житейски ясни. Всеки знае, че гневът е лош съветник. Всеки се е нервирал ужасно, а после си е казвал "Е, защо трябваше чак пък толкова".

Много хора обаче не успяват да следват на практика поведението на приемане, защото ангажирането с отрицателните емоции в началото засилва субективното им преживяване и страданието. В остра ситуация те най-често действат по един от двата противоположни начина: или изхвърлят навън - яда си, като избухват, мъката си, като заплачат, или потискат негативното чувство.

И двата начина са еднакво непродуктивни от гледна точка на социалните отношения и на здравето, обясняват психолозите. Приемането всъщност е реакция, при това точната, която може да замести много по-ефективно и избухването, и потискането.

Да речем, че шефът ви е направил забележка, защото сте закъснели за работа. Чувствате се обидени - мърмори за половин час днес, а забравя, че вчера се наложи да останете 2 часа след работно време, за да свършите спешна задача. Тази несправедливост ви ядосва. Афектирате се, казвате нещо непремерено на шефа или само на ум "предъвквате" случката няколко часа. Какво получавате? Или усложнени отношения с началника заради гневната си реакция. Или се измъчвате и работите по-неефективно няколко часа.

Приемането означава да назовете чувствата си: обидени сте и сте ядосани. Това ще засили страданието ви. Но това е и вид изразяване на емоции и едновременно с него ще изпитате състрадание към себе си. Тази реакция ще ви помогне да преживеете по-леко негативните чувства.

Не бива да изпадате обаче в самосъжаление, а да проявите гъвкавост - бързо да се отървете от обидата и яда. Какво ще постигнете, като страдате от обидата? Тормозите себе си, на шефа от това нищо няма да му стане.

Да дадете и воля на гнева си пред началника няма да доведе до нищо добро.

Важна част от приемането на негативните емоции е да не осъждате, да не се опитвате "да си го върнете" на онзи, който ви ги е причинил. Поне не в момента.

В случая със забележката за закъснението шефът ви е колкото прав, толкова и неправ. Ако има работно време, то трябва да се спазва и част от неговите задължения е да следи за това. Е, трябва да се спазва не само началото, но и краят му. Вместо да се ядосвате, вие си помислете какво трябва да е дългосрочното ви поведение - заслужава ли си да полагате допълнителни усилия, да работите с този ръководител и в тази компания.

Това обаче е въпрос на анализ, който правите едва след като сте осъзнали и приели негативните си емоции. Дали сте си сметка и колко често ги изпитвате в работата си.

Продуктивното поведение е да отчитате, че те са неизбежна част от професионалния живот, но и да сложите мярка, отвъд която количеството им не бива да минава, защото стават заплаха за здравето ви.

13.03.2025

7 ТЕХНИКИ ДА ПЛЕНИТЕ НЕПОЗНАТИ КОЛЕГИ

Толкова сте уморени, че предпочитате след работа да се приберете вкъщи, вместо да ходите на онова събитие, на което ви е поканила партньорска или конкурентна фирма.

Направете усилие и идете, иначе ще допуснете голяма грешка.

Дори коктейлът не е забавление, а част от служебните ви задължения. Ако става дума за фирма, с която работите, ще ви пишат черна точка за отсъствието, защото ще го сметнат за неуважение.

Освен това няма съмнение, че общуването в неформална среда помага на бизнеса. Като се срещнете с колеги от конкурентна фирма и с други хора от бранша, ще научите интересни неща, които ще са ви полезни за кариерата. Може да чуете, че някъде се е отворила свободна позиция, която е подходяща за вас, и евентуално да обмислите смяна на работното място.

Много хора не обичат да ходят на неформални събития не защото не оценяват важността им, а защото общуването не им се отдава лесно. Това умение се учи и бързо ще ставате симпатични с прости трикове.

Повечето от тях са много разпространени, но трябва добре да вникнете как трябва да ги прилагате, за да имат нужния ефект. А някои доста се различават от онова, което ви е учила майка ви, че е възпитано да правите.

1. Усмивка със закъснение.Всички специалисти по комуникации съветват да се усмихвате. Точно така, но не залепвайте усмивката като червилото на устните си. Ще изглежда като маска.

Правилният начин на неформално събиране е постоянно да изглеждате приветливи, не мрачни. Когато видите някой познат, не разцъфвайте в усмивка веднага. Секунда-две гледайте човека в очите и след това се усмихнете бавно. Казва се "сърдечно", което значи искрено, макар че усмивката ви трябва да стига до друг орган - очите.

Това е начинът човекът да разбере, че усмивката ви не е някаква застинала гримаса, не е за всички наоколо, а предназначена за него. Казват му го онези секунди забавяне.

2. Притеглящ поглед.След като започнете разговор, гледайте събеседника си в очите, сякаш се опитвате да го притеглите. Той трябва да получи цялото ви внимание и да се почувства специален за вас. Когато наоколо има много хора, е трудно да не се разсейвате, но се постарайте да не го изпускате. Ако се наложи да погледнете настрани, направете го бавно, сякаш неохотно.

Фиксирането с поглед, особено пък на непознат и още повече от жена към мъж, се смята за неприлично. Това обаче е дръзка техника, за да се запознаете с колега по време на събитие. Той ще забележи настойчивостта ви, ще му стане интересно и вероятно сам ще ви заговори. Нали е отишъл със същата цел - да общува. Ако не го направи, вие се приближете, представете се и подхванете разговор. Това не само е допустимо, а е задължително на такива места. Няма особено голяма полза да си приказвате единствено с познати и да не създадете нови контакти.

3. Ентусиазиран/а фен/ка.Щом човекът е много важен и високопоставен, може да помолите някой от домакините да ви представи. Обмислете внимателно какво ще кажете, за да ви запомни. Вероятно и десетки други хора искат да се запознаят с него, затова трябва с нещо да го впечатлите.

Специалистите съветват например да не се представяте лаконично "Георги Влайков/Биляна Антонова, финансов мениджър в...", а да добавите нещо за позицията и за фирмата си, за да възбудите любопитството на събеседника си.

Нищо не пречи дори да заявите накрая "ваш/а почитател/ка", ако наистина се запознавате с човек в професията, от когото се възхищавате. Не е "свалка", а нормален начин за професионално общуване.

4. Наострени уши. Най-неприятно на подобни събирания е, когато не познавате никого, а домакините не се сещат да са между гостите и да ги представят един на друг. Не бива да стоите в неловка изолация или да си тръгвате бързо. Трябва сами да се запознаете, като направите две неща, които по принцип се приемат за невъзпитани - да подслушвате и да се понатрапите.

Обикновено има достатъчно опитни в общуването хора, които създават около себе си групи дори когато попаднат в съвсем непозната среда. Изберете си компания, в която искате да влезете. Приближете се и надайте ухо за какво си говорят. Изчакайте реплика, за която да се хванете, и се вмъкнете в разговора елегантно. Ако сте намерили какво подходящо и интригуващо да кажете, веднага ще се включите по най-естествен начин сред събеседниците.

5. Радостни сигнали.При всички запознанства - желани или нежелани, се дръжте така, сякаш виждате стар приятел. Това не означава да фамилиарничите, а да показвате радост, като че ли се срещате с познат след дълга раздяла. Тази предварителна настройка подсъзнателно предизвиква реакция в цялото ви тялото. То започва да излъчва сигнали към човека, че го харесвате. Инстинктивно той ви отвръща със същото.

Когато подхождате по този начин към колега, с когото се запознавате по своя инициатива, вие го заливате с положителното си излъчване и си помагате за трудните първи реплики, които често са твърде прозаични. Те, разбира се, са важни, за да подхванете разговор, но с демонстрирането на радост вие вече сте направили 80% от доброто впечатление, за да стане контакт.

6. На една вълна.По-нататък, за да се получи диалог, трябва да внимавате за настроението на събеседника ви и да влезете в тон с него. Гледайте израза на лицето му, следете т.нар. език на тялото, слушайте гласа му. Няма да си паснете с човек, който е леко досаден от събитието, ако го залеете с прекалено въодушевление. Не се правете, че и на вас ви е скучно, просто леко свалете патоса.

Изглежда като нагаждане към събеседника и си е точно такова, но не е неприлично, а много полезно, особено в първия момент на запознаството.

Във втория попивайте всичко казано и хванете следи към предпочитаните му теми. Като заговорите за нещо, което му е любимо, ще се сближите. Е, може да му е толкова любимо, че той да не може да спре, а на вас да ви се наложи главно да слушате. Но преценете дали си заслужава и как елегантно да се измъкнете, ако не си заслужава.

Ако пък искате да продължите разговора, но без активно да се включвате в него - примерно, за да не разказвате нищо за своите планове или пък за фирмата си, но ви е важно колегата от конкурентна компания да каже колкото може повече, не се свенете от папагалско повтаряне. Като събеседникът ви малко млъкне, не подхващайте темата, а повторете неговите последни думи "Значи върху това се трудиш цял ден". Така връщате топката в неговото поле, след което трябва единствено да слушате.

7. Манипулация с аплодисменти.С хората, които познавате отпреди, наистина се дръжте като със стари приятели. От раз ще ги убедите, че е така, ако веднага им припомните нещо от миналата ви среща. Щом са ви разказали нещо за семейството си, попитайте ги за близките им. Не е недопустимо интимничене, ще им стане драго.

Когато сте в по-голяма компания, припомнете истории, които човекът ви е разказвал или на които сте били свидетели и той може да блесне с тях. Ще оцени жеста ви, че го правите център на внимание, и ще е ваш.

--- Леко екстравагантен съвет ---

Специалистите препоръчват да улесните общуването си на неформално събиране, като се постараете да се отличите от масата други хора, които ще присъстват.

Носете нещо необичайно, с което ще ви забележат, ще даде повод на хората да се приближат към вас и да попитат какво е това. Може да е интересна значка/брошка, да речем.

Оглеждайте се по другите хора - необичайните неща по тях също са повод да се запознаете. Не е невъзпитано. Понеже този трик не е непознат в деловите среди, вероятно хората точно затова се отличават с нещо.

Задължително е обаче да спазите мярка с вашето нещо, което ви отличава, за да не изглеждате нелепо.

12.03.2025

10 НАЧИНА ДА МАНИПУЛИРАТЕ ЕЛЕГАНТНО

Да убеждавате и да постигате това, което искате, е цяло изкуство. Някои хора сякаш се раждат с този талант, други трябва да положат усилия, за да се научат да бъдат харизматични.

Има няколко трика, с които ще ви е по-лесно да предизвикате доверие у събеседниците си. Те действат главно на подсъзнателно ниво.

Първото условие е вие самите да не се притеснявате при разговора. Така че се самоманипулирайте.

1. Представете си, че шефът, когото молите за увеличение на заплатата, или партньорът, с когото искате да се споразумеете, е ваш приятел. Това ще ви накара да се чувствате по-спокойни и по-лесно ще намирате правилните думи.
2. Когато сте силно притеснени преди важен разговор, дъвчете дъвка. Тази техника вероятно ви се вижда малко странна, но всеки човек свързва храненето със спокойствие и сигурност. Като дъвчете, мозъкът ви ще реши, че ядете, и паниката ще намалее. Естествено, преди да започнете разговора, изплюйте дъвката.
3. Контролирайте дишането си. При стрес то и сърцебиенето се учествяват. Като дишате по-дълбоко и бавно, ще нормализирате ритъма на сърцето, оттам - притока на кръв към мозъка, и ще се почувствате по-спокойни.

При всяка среща началото е важно. Затова трябва да положите усилия то да е възможно най-приятно.

4. Поздравете събеседника си една идея по-възторжено, отколкото е прието за делови контакти. Само една идея, не прекалявайте. Усмихнете се искрено и изречете името му с топло чувство. На него ще му стане хубаво, а и вие се настройвате, че ще изпитате удоволствие от срещата.
5. Контактът с очи винаги работи ефективно, защото поражда доверие. За да омаете събеседника, си внушете, че трябва да определите цвета на ирисите му още щом се срещнете. Така няма да се разсейвате, ще го гледате в очите.
6. Много хитър трик е огледалото на мястото за преговори. Трябва да е поставено така, че гостите в офиса да се виждат в него. По правило хората винаги се опитват да изглеждат най-добре в огледалото и се стряскат, като съзрат своето ядосано отражение. Това ги принуждава да се държат възпитано и любезно.

Понякога се налага да започнете разговор на публично място.

7. Ловък начин да привлечете вниманието на човек е да взрете се в нещо, което се намира зад раменете му. Щом усетите, че той ви гледа, преместете погледа си към очите му и се усмихнете. Трябва да го направите бързо. Иначе човекът ще се обърне да види какво има зад него, та се взирате така упорито.

В течение на самия разговор можете да си помогнете с хитрини.

8. Ако зададете въпрос, но отговорът е неясен или не ви харесва, не питайте отново. Просто погледнете събеседника си съсредоточено в очите. Тази техника ще го принуди да влезе в режим на обяснения.
9. Когато някой повиши тон, вие останете хладнокръвни. Престорете се, че нищо не се е случило. В първия момент другият може да се ядоса още повече от вашето спокойствие и липса на реакция. Но ако издържите и този напор, гневът му ще бъде сменен от чувството за вина заради избухването.
10. Когато очаквате шеф, колега или партньор да ви критикува на заседание, опитайте да седнете до него. Чисто физическата близост ще го направи по-малко смел и ще се изкаже по-меко, отколкото ако сте на разстояние.

06.03.2025

5 ФРАЗИ, КОИТО НИКОГА ДА НЕ КАЗВАТЕ ПРЕД ШЕФА

При двама служители с приблизително еднакви способности, знания, опит, които полагат сходни усилия и постигат приблизително еднакви резултати, често самоувреността се оказва решаващ фактор за повишение. Причината е във впечатлението, което правят на шефа, когато получават задачата си.

Ясно е, че той не обича подчинените му да мрънкат "А-а, това не може да стане" или да му се оплакват колко са претоварени с работа. Липсата на ентусиазъм не е добър атестат и не води към напредък в кариерата.

Началникът обаче се влияе и от степента на самоувереност, която вижда у служителя. Защото отлично знае, че има значение как е настроен човек още в началото - дали за успех, или за провал. Ако преди да започне проект, вярва, че може, вероятността да го направи е много по-голяма, отколкото ако смята, че няма да свърши ефективно работата.

Затова самоуверените хора напредват по-бързо в професията и се изкачват по-високо в служебната йерархия. Едната причина е, че те не допускат нещо да ги спира и постигат устремено целите си. А другата е, че предават това на шефа си. Той започва да мисли за тях като за служители, които с всичко могат да се справят.

Иначе казано, ако изглеждате без самочувствие, досадени и колебливи, когато получавате задача, вече отбелязвате минус. Може прекрасно да свършите работата, да постигнете по-голям успех от очакванията на мениджъра. Но нищо чудно той да смята, че е станало по добро стечение на обстоятелствата, а не благодарение на вашите способности и усилия. Колегата ви, който веднага е демонстрирал самоувереност, в главата на шефа вече се е запечатал като човек, който знае какво да прави.

Специалистите по кариерно развитие, които години наред изследват лидери и служители, постигащи успех, казват, че на тях са им напълно чужди поне 5-6 фрази. Всички издават негативно мислене. Няколко от тях са директен признак за колебливост. В другите личи липса на ентусиазъм и така омразната за всеки началник външна или вътрешна съпротива.

"Няма да стане" имате право да изречете само ако сте готови желязно да се мотивирате защо няма да стане. Иначе шефът с право ще ви помисли за песимист, когото вероятно го мързи да работи.

Разновидност е "Това е невъзможно". Сигурни ли сте? Трудностите са предизвикателства, от които самоувереният човек не се плаши, а намира начин да преодолее. Да, някои неща са наистина невъзможни. Но шефът ви не е некомпетентен и е наясно, че задачата може да бъде свършена. Правите му двойно лошо впечатление, защото не само се изказвате като песимист, когото най-вероятно го мързи да работи, ами и него изкарвате глупак, който иска някакви химери.

"Не мога да го направя" означава да признаете, че нямате нужните знания и способности. Ако наистина е така, положете усилия, за да ги придобиете. Иначе шефът, като чуе тази фраза няколко пъти, ще си е съвсем прав да мисли за уволнението, а не за издигането ви.

Можете да я изречете само ако наистина става дума за нещо много сложно и трудно, за което 100% сте убедени, че не ви е по силите. И в този случай обаче е по-добре да кажете "Не съм сигурен, че ще мога да го направя, но ще опитам и ще положа всички усилия".

Специалистите по личностно и кариерно развитие съветват да изграждате своето самочувствие, като започнете често да си казвате "Мога да го направя". С течение на времето ще повярвате, че сте в състояние да постигнете всичко, което поискате. Ако имате нужда от доказателства, за да се нахъсвате, направете списък с неща, които сте усвоили и превъзмогнали. Сигурно в живота ви има примери, че може да преодолеете всяко предизвикателство.

За пред шефа фразата "Не знам как" е вредна. Като не знаете как, разберете. Намерете някой, който знае, за да ви помогне. Служителят, който заслужава повишение, смята, че постоянно трябва да се самоусъвършенства, да търси нови познания и умения, защото те са начинът да постига повече. И това си е негов ангажимент и амбиция. Няма защо да занимава началника си, че не знае как да изпълни задачата.

Това обаче не значи да не задава въпроси, за да си изясни какво трябва да прави. Само глупакът не пита, когато не е разбрал целта или се налага да уточни подробности за методите на постигането й, да речем. Но шефът не ви е гувернатка, за да ви води за ръчичка. Пред него не изпадайте в откровения какво не знаете. А ако случайно ви проличи, казвайте "Не знам как, но ще разбера". Точно така постъпва човекът, който вярва в силите си.

Не е добре на началническия въпрос "Ще успееш ли" да отговаряте "Имам ли друг избор". Това е примирение. Дори когато е длъжен да приеме задача, която не му е интересна или го претоварва, самоувереният човек не показва примирение пред шефа си. Той обяснява какво ще му струва да успее и така дава да се разбере, че е готов на известни жертви, срещу които очаква съответна награда.

И на себе си не казвайте "Нямам друг избор". За добър професионалист със самочувствие винаги има възможности, длъжни сте да ги потърсите. Като си повтаряте, че няма, сами ограничавате мисленето си.

С каквито и думи да облечете мисълта си "Това не е честно" пред шефа, все ще сбъркате. Да, той ви дава поредна задача, а вие си имате достатъчно. Но ако смятате, че не можете всичките да ги свършите качествено и в срок, точно това обяснете и се мотивирайте защо. Иначе заявявате на началника си, че не е добър мениджър и не може да разпредели справедливо работата. 

Никаква полза нямате от тази конфронтация, щом ще поемете задачата. Просто правите лошо впечатление още в началото. И накрая, дори да се справите по-добре от колегата си, който не е мрънкал, вероятно шефът ви ще предпочете него за повишение.
------- И грешките на самоуверените -------

Те са главно два вида и макар че с тях не правите лошо впечатление на шефа, вредите на себе си.

В единия вид грешки влиза пълната убеденост "Това става по този начин". Тя подхранва самоувереността ви. Но е възможно тази убеденост да ви изиграе лоша шега. Колкото по-отворен е умът ви за други начини, колкото по-лесно приемате новото, толкова повече шансове за успех имате. Иначе затъвате в рутина, зацикляте.

Ако много често си мислите, че знаете точно как се правят нещата и дори не допускате, че може и по различен начин, самоувереността ви е достигнала равнище, в което вече ви вреди.

Вторият вид грешки идват от това, че демонстрирате прекалено самочувствие пред началника, когато ви поставя задача, и той смята, че ще се справите с лекота. Вярно, отбелязвате плюс още в началото. Но ако прекалите с дозата самоувереност, той остава с впечатление, че вършите всичко без усилия, че нямате достатъчно работа, че може да ви товари още и още.

Опасно е да изглежда, че вадите успехи сякаш по магичен начин, както фокусникът вади зайци от шапката си. От полза ви е шефът да смята, че, да, наистина нищо не може да ви се опре, но то е, защото се трудите с хъс за него.

Затова намирайте начин да му дадете да разбере, че срещате проблеми, които преодолявате, че се налага да измисляте нови неща, даже да оставате след работно време, за да свършите всичко по най-добрия начин.

За целта е разумно да се съветвате с него от време на време и му показвате, че успехът не ви пада от небето. Така ще го подсетите, че сте служител, който дава най-доброто от себе си и е достоен за повишение - на заплатата или в йерархията.

05.03.2025

НАУЧЕН АЛГОРИТЪМ В 6 СТЪПКИ ДА СЕ СПРАВЯТЕ С ТРЕВОГИ И ДА УСПЯВАТЕ В КАРИЕРАТА

38% от хората в света намират повод за силни тревоги всеки ден. Признават го в мащабно социологическо изследване.

Много често тревогите са свързани с работата - трудна задача, конкурентен пазар, неприятни колеги, проклет началник. Понякога става дума за дреболии, но щом безпокойството е постоянно, повишава нивото на стрес и руши здравето. Иначе по принцип надали има в света хора, които винаги живеят безгрижно и никога не ги спохожда никаква тревога.

За опасната постоянна тревожност истинската причина е, че мнозина не се захващат да сложат край на страданието си, като отстранят проблема, който е източникът му. Те не са мазохисти - малцина са тези, които обичат постоянното им състояние да е на самосъжаление. Повечето хора просто не знаят как да действат.

Учени от Австралийския национален университет твърдят, че са разработили алгоритъм, позволяващ човек да се справи с всяка тревога. И да извлече полза от нея, като реши проблема в своя изгода. 

Защото пък голямата слабост на безгрижните хора е, че предпочитат да игнорират проблемите. Така не живеят в постоянно страдание, причинено от хронично безпокойство. Но и не са щастливи, защото проблемите си съществуват и им пречат да постигнат най-доброто.

Алгоритъмът на австралийските учени изглежда сравнително прост, защото включва само шест последователни стъпки. В началото те наистина не са сложни.

1. Решете твърдо, че ще се опитате да направите нещо, за да отстраните тревогата си, вместо да седите и да се самосъжалявате.
2. Определете точно какво ви тревожи. След това си изяснете от какво се страхувате и какво е най-лошото, което може да последва от него.
3. Потърсете доказателства. Основано ли е това безпокойство на нещо, което се е случвало преди? Имате ли причини да смятате, че е реално? Запишете всичко, което ви хрумва в отговор на тези въпроси. После помислете има ли доказателства за обратното - че опасенията ви няма да се сбъднат.
4. Определете действията, които можете да предприемете за решаването на проблема. Запишете всичко, което ви хрумва като възможност.
5. Запишете всички предимства и недостатъци на тези действия. Това ще ви помогне да си изясните кои от тях бихте могли да предприемете.
6. Изберете едно от тези действия за начало и опитайте.

Най-трудна в алгоритъма е стъпка 5 - тя включва т.нар. swot анализ, популярна техника за стратегическо управление на бизнеса. Съкращението идва от английските думи strengths - силни страни, плюсове, weaknesses - минуси, opportunities - възможности, threats - опасности. Когато разгледате по този начин всяко от възможните действия, ще прецените кое да изберете в стъпка 6.

По-лесно ще ви бъде, ако за анализа на всяко възможно действие разделите един лист вертикално на две. В едната графа едно под друго запишете плюсовете и възможностите, а насреща в другата - минусите и опасностите.

Ако сте мислили спокойно от 1 до 6, вероятно ще се справите с проблема, който ви причинява тревога. Това ще ви окуражи винаги да използвате този алгоритъм.

След първия успех не забравяйте да запишете помогнахте ли си и как. По този начин ще трупате опит и постепенно ще свикнете автоматично да разсъждавате как да отстранявате безпокойствата си.

Ако не успеете от първия път, не се обезкуражавайте. Пробвайте отново. От постоянната тревожност по-лошо няма. Може само да стане по-добре, като се научите да се справяте с нея, използвайки я за своето развитие.

27.02.2025

СЛУШАНЕТО КАТО ДУХОВНО ГОСТОПРИЕМСТВО Е ТРАМПЛИН ЗА УСПЕХ. УПРАЖНЕНИЯ ДА ГО НАУЧИТЕ

Умеете ли да слушате? Ако честният ви отговор е "да", значи сте от щастливците. От рядката порода хора, на които това им е вродено, или от онези, упоритите, които са култивирали това качество у себе си. Защото, ако щете вярвайте, психолозите твърдят след маса изследвания, че само 10% от съвременните хора умеят да слушат.

От съвременните хора, понеже процентът намалява през последните години. Старомодното възпитание да не прекъсвате събеседника си някак си отмира все повече. Днешният живот е толкова динамичен и наоколо има толкова много разсейващи фактори, че хората губят и търпението, и способността си да слушат. Не от неуважение към събеседника, а защото бързат. Не от липса на интерес, а защото смарфонът сигнализира за ново съобщение, което изисква незабавно внимание. Може да не е от шефа, а от фейсбук. Социалните мрежи са форма на шум и са пълни с хора, които искат да говорят на приятелите си, а не да говорят с приятелите си.

"Просто живеем в какофония от затрупващи ни като лавина спешни задачи и от непрестанно заливащи ни сигнали, заради които вече не можем да слушаме ефективно и дори променяме самото понятие "слушане". Не слушаме, за да разберем, а слушаме, за да отговорим", изтъкват психолозите.

Ако си сложите ръка на сърцето, ще си признаете, че от месеци не помните ситуация в работата си, в която сте слушали спокойно. Всъщност главно сте търсели как да се намесите, за да си кажете вашето - да изразите преценка, да зададете въпрос или да отправите разговора в по-важна посока. Даже приятел/ка в службата, когато споделя нещо, се чудите как по-бързо да прекъснете със съвет, за да отметнете и тази задача.

"Слушането е много повече от това да позволиш на някого да говори, докато чакаш възможност ти да отговориш. Красотата на слушането е хората да започнат да се чувстват приети. Слушането е форма на духовно гостоприемство, чрез което каните непознатите да ви станат приятели", казва проф. Хенри Ноуен. А това е основата на доверието, което позволява сътрудничество.

Следователно, ако се научите да слушате ефективно, си помагате в общуването и по-лесно постигате целите си. Звучи грубовато, но я си помислете кога е по-лесно да се договорите с човека, на когото предлагате нещо - ако го прекъснете или ако търпеливо го изслушате?

Освен това, докато слушате, за да прекъснете или за да отговорите, вие по-малко разбирате. Самата ваша цел ви разсейва.

Психолозите смятат, че можете да влезете в онези 10% от хората, които умеят да слушат ефективно, ако се упражнявате. Практиката създава всякакви навици,
слушането не е изключение.

За тренировките ви е нужен доброволец, затова убедете да се включи съпруга/та или ако си имате тийнеджър вкъщи. И за партньора ви ще е полезно - за личностното и професионалното му развитие, даже и за мира вкъщи.

Упражнението отнема само четири минути, но ще ви подготви какво е усещането да слушате активно, така че да може да го приложите във всекидневните си отношения.

С доброволеца застанете един срещу друг без разсейващи фактори наоколо. Трябва ви таймер, настроен на 2 минути. Ако използвате телефон, нека е в самолетен режим, за да не ви прекъсне по никое време.

Задайте въпрос. Може да е съвсем обикновен, например "Какво ти се случи днес". В продължение на две минути един от вас ще говори, а другият ще слуша. После ще размените ролите.

Ако сте този, който слуша, не се намесвайте изобщо в продължение на тези две минути. Не прекъсвайте, не задавайте въпроси, не правете коментари. Идеята е да слушате думите заради самото слушане. Може само да кимате с глава, да правите физиономии и жестове. (Все пак не превръщайте управжнението в цирк.)

В следващите две минути разменете ролите. По-интересно е досегашният слушател да отговаря на друг въпрос.

Така постепенно ще се научите да слушате търпеливо и да разбирате повече. Ще свикнете и да говорите по-стегнато, което е допълнителен бонус. Защото си е истина, че хората не разполагат с много време и прекалената обстоятелственост често е причина дори най-възпитаният събеседник да прекъсне говорещия.

С доброволеца в упражнението се споразумейте, че наистина ще се постарае да говори две минути. Това ще ви помогне да усвоявате още едно умение - да слушате както думите, така и мълчанието между тях. Често паузите имат голямо значение за това, което казва или не казва събеседникът ви.

В тези паузи можем да разсъждаваме върху смисъла на онова, което е казал другият човек, изтъкват психолозите. Опитайте да накарате мозъка си да не блуждае в тези мигове тишина. И се въздържайте веднага да ги оползотворите, като започнете вие да говорите.

Така ще свикнете и да понасяте т.нар. "неловко мълчание". Много често, понеже не го издържате, можете да допуснете грешка. Не сте чули всичко, което събеседникът ви има да каже, и сте си направили неверни тълкувания. Или пък той ловко ви е оставил да говорите вие, за да разкриете намеренията си.

При достатъчно тренировки ефективното слушане - т.е. онова, при което искате да разберете какво ви казва събеседникът, а не слушате само за да му отговорите, ще се превърне в навик, уверяват специалистите.

Следващата стъпка, която ще ви доведе до успех, с каквото и да се занимавате, е да се научите кога да говорите, но като елемент от слушането, не за да излагате собственото си смение или искания.

Да говорите като елемент от ефективното слушане ще рече, че не сте гъба, която попива, а сте трамплин.

Звучи малко неясно, но ето какво имат предвид експертите.

Слушали сте търпеливо и внимателно, вече смятате, че сте схванали основната идея. Сега е нужно да накарате събеседника си да се почувства разбран в това, което говори, да повдигнете самочувствието му. Задайте му въпроси, поискайте разяснения. Така му осигурявате обратна връзка, неговото говорене и вашето слушане стават още по-ефективни.

Добрият слушател слуша, без да прекъсва, но също идентифицира подходящото време за задаване на въпроси, обобщават специалистите. И на това ще се научите, като развиете упражнението.

След като сте слушали две минути, минете в режим "въпроси". Задавайте ги и нека са подходящи, за да помагат на разговора да тече гладко.

После обсъдете със събеседника си какво сте направили добре и къде трябва да поработите още.

След като се поупражнявате с доброволец, опитайте в реални условия. Определете си и за цел всеки ден да провеждате по един разговор, в който се фокусирате основно върху това да бъдете отлични слушатели.

Изобщо не е трудно да намерите кандидат да говори. Примерно докато пиете кафе с колежка. Шансът да попаднете на такава, която не мисли себе си като най-интересния обект за разговор на планетата, е доста малък.

В този разговор си поставете за цел да не разказвате, а само да питате. Това ще ви принуди наистина да слушате какво ви говори събеседникът и да останете в режим, в който не доминирате разговора.

Кулминацията на отворените уши, т.е. на ефективното ви слушане, е събеседникът ви да разбере за него.

Може би вече нямате търпение да приключите с духовното гостоприемство, както го нарича проф. Хенри Ноуен, и да стигнете до собствените си цели. Е, през цялото време вървите към тях, но ви остана само третата стъпка от упражнението.

Черешката на тортата е да завършите силно етапа на слушането. Непременно споменете колко интересно ви е било. Бъдете конкретни, за да изпратите посланието, че наистина сте слушали. Тренирайте, за да свикнете да сте кратки, ясни и любезни, без да сте патетични.

С този финален щрих затвърждавате доверието на събеседника у вас. И сега вече можете да започнете да говорите за това, което наистина искате.

26.02.2025

НАУЧНО ДОКАЗАНО: КАТО ПИШЕТЕ 8 МИНУТИ НА РЪКА, СЕ УСПОКОЯВАТЕ И ВЗИМАТЕ УМНО РЕШЕНИЕ

Да излееш чувствата си върху белия лист не е само поетична фраза. Психологическите изследвания доказват, че писането наистина помага да се овладеят емоциите и да се свали безпокойството.

Когато човек има проблем, провалил се е в нещо или е изправен пред важен избор, изпитва тревога. А тя променя мозъка. Едно от най-характерните последствия е силният песимизъм - всичко изглежда по-лошо, отколкото е всъщност. Това пречи за реална преценка на ситуацията и води до неправилни решения.

Най-честа е негативността, свързана с грешки, но тя може да бъде намалена с няколко минути писане, казва Ханс Шрьодер, доктор по клинична психология в Университета на Мичиган. 

Той представя резултатите от свое изследване, в което са участвали 40 студенти. Всички имали в момента проблеми и показвали високи нива на тревожност. Шрьодер ги разделил на две групи. Хората в едната били помолени да напишат текст, в който да изразят чувствата си. Студентите в другата група трябвало да пишат есе по абстрактна тема.

След 8 минути писане участниците провели игра за бърза реакция. Тези, които изливали душата си на хартия, показали много по-добри резултати. Те били овладели безпокойството и негативизма си. Вследствие на това правели много по-малко грешки в сравнение с групата, която писала абстрактно есе.

Д-р Шрьодер доказва и с други експерименти, че писането освобождава мозъка от тревогите, които нарушават производителността. "Безпокойството поглъща когнитивните ресурси. Като напишем нашите притеснения на лист хартия, те вече заемат по-малко място в мозъка", коментира психологът.

Писането е възможно най-евтиното и достъпно лечение, с което можете да си помогнете, когато сте обезпокоени, коментира и Джеймс Пенбейкър, психолог от Университета на Тексас. Като изразите емоциите си, вие едновременно сякаш ги изхвърляте и ги осмисляте. Това помага да се потисне усещането за заплаха и да се снижи песимизмът. Когато човек е обсебен от тревога, не може да обърне внимание на друга информация. Ако е в състояние да намали времето, в което се занимава с това безпокойство, и се освободи от него, ще може да мисли по-ясно и да взема по-добри решения, обяснява Джеймс Пенбейкър как писането прочиства т.нар. работеща памет.

Един от интересните ефекти, установени при проучванията, е, че безпокойството се сваля по-бързо, когато човек пише на ръка, а не върху екрана на компютъра или телефона. Дори да изливате едни и същи чувства, има значение чисто техническият начин, по който го правите.

Вероятно причината е в специалната връзка мозък-ръка. Писането задейства зоната, наречена ретикуларна активираща система, която блокира обработката на странична информация. При изписването на буквите с химикалка или молив на хартия мозъкът се съсредоточава, защото ръката извършва повече движения. А писането на компютър е монотонно - всеки път трябва просто да натиснете клавиш, изтъква Вирджиния Бергингер, психолог от Университета на Вашингтон.

20.02.2025

СИНДРОМЪТ НА ПРЕЗАЕТИТЕ С РАБОТА - ЗАБРАВЯТ КАКВО СА ЯЛИ ДНЕС. И КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЯВАТЕ

Прочитате един документ, с него всичко е наред, оставяте го настрани. Минавате към следващия. След 5 минути вече не помните какво сте чели в първия документ. Често ви се случва в разговор да ви бяга име на човек, което уж много добре знаете. А какво ядохте днес? Аха, с напъване се сещате.

Започвате да се притеснявате дали не напредвате с бързи крачки към склероза, деменция, алцхаймер и разни други страшни болести.

По-вероятно е да ви спохожда синдромът на прекомерно заетите хора - влошаване на краткосрочната памет.

Ако щете, вярвайте, но изследвания показват, че претоварените 30-40-годишни забравят повече от 70-годишни пенсионери. 

Вярно, с остаряването паметта отслабва, но специално краткосрочната и на 30-40 започва да изключва при претоварен с умствена работа мозък.

Специалистите по дементология казват, че първите симптоми на тежките болести като Алцхаймер например не са пробиви в паметта за скорошни събития и забравяне от типа "не помни какво е обядвал", а намалена способност на мозъка да обработва информация от околния свят в непозната среда и да взема решения.

Със забравянето от типа "не помни какво е обядвал" мозъкът на свръх заетите хора просто се самозащитава от прегряване, като оттиква на заден план нещата, които преценява като несъществени в момента. Или директно отхвърля онова, което смята, че не е нужно въобще да задържи.

Впрочем възможно е и сами да му пречите да го задържи, защото не се фокусирате само върху едно нещо. Друго нещо постоянно тече в главата ви на заден план и ви разсейва подсъзнателно. Да си определяте приоритет и да се съсредоточавате върху него е начин за подобряване на краткосрочната памет.

Но според научните изследвания можете да си помагате и с малко странни способи - да мърдате нещо по главата си или пък ръцете. Не е докрай ясно защо, но с експерименти е доказана ползата да дъвчете и да въртите очи.

Като дъвчете дъвка, докато работите, по-добре запомняте и имате по-точни реакции. Мърдането на челюстта повишава активността в хипокампуса - онази важна част от мозъка, отговорна за паметта. Изследване, проведено във Великобритания, откри, че хората, дъвчещи дъвка, показват на тестове 24% по-високи резултати за незабавно спомняне на думи.

Движете очите си и също ще стимулирате паметта си. Трябва да е хоризонталното наляво и надясно. Само очите, без да се движи главата. Смята се, че това движение помага за свързване на двете полукълба на мозъка.

Свивайте юмруци и ще си запомните, и ще си спомните. Учени съветват да свивате в юмрук водещата си ръка - обикновено дясната, за да запомняте. А когато искате да си спомните, свивате другия юмрук. Трябва да държите съответния юмрук стиснат около 45 секунди. Така активирате зони от мозъка, свързани с паметта.

Може би няма да направите добро впечатление на хора, които не знаят за какво става дума, но на съвещание смело си драскайте по тефтера. Множество проучвания показват, че това помага да останете съсредоточени, да разбирате какво се говори и да задържате информацията. 

Според една древна японска техника за саморелаксация ще освежите мозъка си, като направите масаж на 5-те пръста на ръцете си. Те са свързани с центрове в него и стимулацията им му дават енергия. Просто разтрийвайте по около 30 секунди всеки пръст, като започвате от палеца и свършвате с кутрето. За двете ръце ще ви отнеме 5 минути. Нищо време, голяма полза, уверяват почитателите на източни практики.

Освен това се смейте. Според проучванията смехът подобрява изключително краткосрочната памет, но не е свързано с движението на лицевите мускули, а с хормоните. При смях нивото на кортизол се покачва. Той намалява стреса, който силно влошава краткосрочната памет.

Внимавайте и как седите. Като сте удобно облегнати, но изправени, ще си спомните повече неща, които четете или пишете. Това е ясно защо се случва - тази поза стимулира кръвообръщението.

По-сложно е да се научите да медитирате. Тази източна практика значително повишава кръвообръщението в мозъка и умножава механизмите за складиране на памет. Опити на учени от Харвардското медицинско училище доказват с изследвания, че хората, които редовно медитират, имат повече контрол върху т.нар. алфа ритъм. Това е мозъчна вълна, за която се смята, че филтрира всекидневните разсейвания и дава възможност по-добре да се обработват по-важните неща. Според експерименти с редовна медитация ще подобрите паметта си само след 8 седмици.

Простичко е да пробвате една друга препоръка - да блуждаете известно време. Т.е. да спрете да работите и да мислите, за да си починете. Оставете умът ви да се рее, към каквото си иска. Това води до консолидация на паметта. Подпомага и творческото мислене. Формират се нелинейни връзки в мозъка, което развива способността му да раздели проблема на части и да подходи към тях от нов ъгъл.

Експериментално е установено, че най-добре ще ви се получи, ако докато умът ви се рее, вървите. Може да крачите в офиса, но все пак по-добре на открито.

Изследователският екип на д-р Мерилин Опецо от университета в Санта Клара, Калифорния, е провел серия опити, в които подложил доброволци на различни тестове за креативност. При едни те участвали в асоциативни игри, докато се разхождат. При други правели същото, но в седнало положение.

Най-добри резултати постигнали хората, на които било позволено да се разхождат, независимо дали навън или в закрити помещения. Ползите от разходките оставали и след като служителите сядали в офиса - те показвали по-висока креативност от онези, които през цялото време си седели зад бюрата.

Учените признават, че нямат обяснение защо ходенето, т.е. нискоинтензивна физическа активност даже и на закрито, се отразява положително на творческото мислене. Но това въздействие върху човешкия мозък е сигурно, използвайте го.

-------------- И още хитрини -------------

На заетите хора спасението им е в подредеността. Като запомните този съвет на специалистите, ще си причинявате значително по-малко стрес с редовен въпрос от сорта на "Къде си оставих ключовете". Просто свикнете да оставяте вещите си на строго определени места, за да не ги търсите.

Разбира се, това важи за книжата върху бюрото ви и за всички неща, с които работите. Но специалистите казват, че хората се тревожат по-силно за паметта си във връзка с разни битови предмети.

Като не помните сутринта къде са ви ключовете или очилата, освен че губите време да ги търсите, си причинявате още две много лоши неща. От стреса краткосрочната ви памет по-силно бъгва и известно време е неефективна. Второ, за пореден път ви спохожда мисълта "Ето пак доказателство, че ме хваща склероза". Тя е неприятна, остава в ума ви и докато ви тормози, няма да запомните нищо от това, което вършите. Примерно, как сте стигнали до колата, автобусната спирка или даже чак до мястото, където работите.

Винаги си подреждайте задачите за следващия ден в края на предишния или поне от сутринта. Ако отделите минута за осмислянето и групирането им, после краткосрочната ви памет ще бъде много по-услужлива.

Как става това? Запомнете няколко неща, като ги обедините със смислова връзка. Например всичко, което трябва да свършите в определено време - преди съвещанието, в определено място - счетоводството, с определен човек. Това ще ви помогне да оптимизирате дейностите и да намалите вероятността да забравите нещо.

Не е лош вариант да не се мъчите да помните, а да си направите добрия стар списък със задачи. Вече не на хартия, а в смартфона. Оттам може да излиза и подсещане да не пропуснете определен час.

Самият факт, че взимате тези предохранителни мерки, действа добре на краткосрочната памет, защото не се тревожите, че нещо ще забравите. Преодолявате съмненията към самите себе си, добивате увереност и положителната нагласа подобрява значително мозъчната ви дейност във всяко отношение, обяснява Ния Джоунс, психолог и специалист по ментални дисфункции.

19.02.2025

ХИТРИ ФРАЗИ, ЗА ДА КАЖЕТЕ НА КОЛЕГА, ЧЕ Е СГАФИЛ  

Колега изпраща информация за проект, по който целият екип ще работи. Предстои да я обсъдите на съвещание и да решите как да действате. Забелязвате в нея грешка. Не незначителна подробност, а голяма грешка, която заплашва да провали целия проект.

Дали да я премълчите, като не е ваша работа да я поправяте? Да си носи отговорност колегата. Да я забележи шефът, който би трябвало да е достатъчно компетентен. Това са все подходящи оправдания, за да се измъкнете.

Да, но грешката може да струва на целия екип, в това число и лично на вас, усилия в неправилна посока и в крайна сметка неуспех на проекта. Следователно трябва да кажете лошата новина на колегата си - че е сгафил.

Това задължително трябва да се случи преди съвещанието и на четири очи. И все пак не е лесно, защото колегата ви може би ще оцени помощта ви, но ще му стане неприятно.

Джанел Андерсън, експерт по комуникация, съветва как да проведете този разговор по-безболезнено. Има няколко фрази, които може да използвате, за да насочите колегата си в правилната посока, без да си навлечете неговия гняв или обида.

"Може би да хвърлиш още един поглед на ето това" е добро начало. По този начин вие му показвате, че двамата си сътрудничите за постигане на възможно най-добрия резултат. Едновременно насочвате вниманието му към конкретно нещо, което има нужда от доизглаждане. Така му позволявате сам до открие и коригира грешката си, без да ви се налага да го критикувате.

Ако ви попита защо да хвърли още един поглед, може да му кажете направо, че информацията ви се струва неточна. Щом е добър професионалист, той ще я провери и преди съвещанието или на него ще каже за корекцията.

Ако не го направи, а вие сте сигурни, че наистина има грешка, сте напълно свободни вие да я поправите публично. Постъпихте като добър колега и го предупредихте. Не бива да замитате гафа под килима, щом може да доведе до неуспех за целия екип.

Възможно е колегата ви веднага да види грешката и да ви благодари. Но без значение колко уважителни сте, вие всъщност го критикувате. Човек често приема негативната обратна връзка като лична атака срещу себе си и своята работа. Затова трябва бързо да смекчите критиката и да се поставите в една група с колегата си. Може да кажете "И на мен ми се е случвало". Така звучите подкрепящо.

"Това помага за поставянето на вашия събеседник в не толкова уязвимо положение, защото самите вие изглеждате не толкова авторитетни. Един вид казвате: "Позволи ми да ти помогна да се поучиш от моите грешки" - обяснява Андерсън. - Ако искате да издигнете тази фраза до следващото ниво, предложете съвети и техники, които сте използвали, за да коригирате ваша грешка."

Може да изберете и по-директен подход, за да кажете на някого, че е сбъркал. Ако разговаряте с по-неопитен или пък с достатъчно близък колега, е добра фраза "Това трябва да бъде коригирано. Как мога да ти помогна?" Така вие му посочвате какво да направи, предлагате му подкрепа и не го осъждате.

"Когато ситуацията стигне до точката, в която човек осъзнае грешката си и започне да се държи отбранително, съветвам да забравите за всички лични местоимения - изтъква Андерсън. - Когато премахнете от изказа си обвинителното "ти", пренасочвате вниманието върху работата, която трябва да бъде свършена, вместо върху личните грешки и недостатъци на конкретния човек."

Това в първото изречение. Във второто питате вашия колега как можете да му помогнете и дори наблягате на личното местоимение "аз да ти помогна". Независимо дали той ще приеме вашето предложение, или ще разреши проблема сам, няма да забрави за протегнатата ръка.

"Общото между трите фрази е, че с тях едновременно ще бъдете както любезни и приятелски настроени, така и целенасочени - подчертава Андерсен. - Те ви позволяват да кажете на вашия колега "Сгафил си", без да звучите брутално и снизходително, но и без да бягате от трудните истини, които човек никога не иска да чуе."

13.02.2025

ПЪРВИЯТ ВЪПРОС ПРИ ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ Е ВАЖЕН. И ТОЙ НЕ Е "КАК СТЕ"

Делова среща с човек, когото трябва да убедите в нещо, за да постигнете своя професионална цел. "Здравейте. Как сте", питате възпитано, докато се ръкувате. Всички така правят, така правите и вие.

Грешка, твърдят изненадващо специалистите по комуникация. "Как сте" са двете най-безполезни думи в деловото общуване. Човекът, който задава въпроса, не се интересува особено. Този, който му отговаря, не казва истината. Автоматично изрича "Благодаря, добре". Не е професионално да обяснява, колкото и да е зле. Неговите проблеми в повечето случаи нямат нищо общо със срещата. Пък и да имат, надали е моментът да ги разказва.

"Как сте" - "Добре" е безсмислен диалог, загубено време и пропусната възможност за създаване на връзка.

Ако започвате с този въпрос, трябва да продължите да питате, за да се сближите наистина със събеседника си. Ще му хареса, че се интересувате от него. Всеки се смята за достатъчно значим, за да е тема на разговор.

Въпросите ви трябва да са точно премерени - да не навлизате нетактично в личното пространство на събеседника, но и да показвате, че в центъра е самият той. Най-добре е да са вариации около работата му в момента.

Ако сте в неговия кабинет, отворете очи, преди да отворите уста. Открийте нещо, върху което да импровизирате - картина на стената, семейна снимка на бюрото, каска на велосипедист. Те могат да предизвикат интересен разговор.

Това е съвсем различно от клишето "Как сте", след което едва дочаквате клишето-отговор и минавате към темата, за която сте се събрали.

Изследователи от университета Харвард са установили ефекта от правилните въпроси със серия експерименти. Те анализирали повече от 300 разговора. Изводите са, че "Как сте" не сближава. В диалозите, при които имало следващи въпроси, показващи интерес към личността на събеседника, той наистина харесвал много повече онзи, който му ги задава.

Ключът към извличането на максимума от разговорите е в началото да зададете на човека отсреща поредица от автентични смислени въпроси, обобщават изследователи. Автентични означава предназначени за самия него, а не дежурни. Така печелите доверието му и той е много по-отворен да слуша какво искате от него.

Има школа експерти по комуникация, които развенчават прословутото правило за 5-те минути общи приказки в началото на делова среща.

Според другата школа те сближават дори ако си говорите по клиширани теми като времето навън или тежкия трафик. Няма какво съществено да си кажете по тях, но те са увод, заради който разговорът не започва "от вратата за главата", т.е. директно с това, за което сте се събрали.

Да говорите за времето и трафика е най-лошият начин да стопите ледовете, твърдят противниците на клишетата. Изключение е, ако съобщавате нещо, което евентуално има значение за събеседника ви - примерно, че близо до офиса му е станала катастрофа и са затворили пътя. Общите приказки вършат работа за създаване на контакт само ако избегнете клиширани теми и се фокусирате върху неща, важни за другия.

Щом не вярвате, я помислете за вас колко досадните са тези дежурни теми.

Казвате "Навън стана много горещо, чух по радиото в колата, че температурата ще стигне 40 градуса". Човекът ви отговаря "Да, да, неприятно". С нищо не допринасяте за доверие помежду си.

Даже да подхванете трафика и да сте на едно мнение, че е "ужасен, ужасен", пак не се сближавате, защото така мислят още хиляди ваши съграждани. Съвсем друго е, ако знаете, че човекът често пътува до Букурещ, да заговорите какво сте прочели във вестника - там затварят центъра за стари коли, и да го питате какво мисли. Давате му възможност да разкаже за наблюденията си, да сподели мнението си.

Това вече е извън клишето, прави разговора автентичен. Наистина установявате контакт, който помага в следващия момент, като стигнете до същността на срещата си.

Специалистите по комуникация съветват и да бъдете първи с автентичен въпрос, за да не продължите с още по-тъпото "А вие как сте". Т.е. веднага да заговорите така, че да покажете интерес към събеседника си. Иначе той ще ви попита "Как сте", ще се окажете с дежурния отговор "Благодаря, добре", че и ще трябва да продължите с повторението "А вие как сте".

Ако се случи той да започне с клишето, в никакъв случай не го повтаряйте, а непременно изровете някакви по-оригинални следващи въпроси за личността на събеседника си.

По този начин не изпускате шанса си да създадете доверие към себе си. Като му оставите инициативата, той ще се интересува от вас и вие ще започнете да изпитвате симпатии.

Не че сте се събрали да воювате. Но все пак винаги ще постигнете повече, ако не се влюбите в събеседника си. Иначе току-виж той постигнал своята цел, а не вие вашата.

----Трик за харизма по телефона----

При лична среща е по-лесно да предизвикате симпатия у събеседника си, защото си помагате с цялото си излъчване, с очния контакт, с усмивки, мимики и жестове, със стойката на тялото си.

По телефона ви остава да играете само с тона на гласа. Думите имат значение, но зависи и как ги казвате. Затова експертите по общуване съветват и когато говорите по телефона, да се усмихвате. Това винаги се усеща, прави гласа ви по-топъл и създава доверие към вас.

Не се притеснявайте, че ще изглеждате като хилещ се идиот пред колегите в офиса. В този момент вие не общувате с тях, имате си събеседник насреща, на когото посвещавате цялото си внимание.

12.02.2025                                      

МОГА ЛИ ДА БЪДА ЕДНОВРЕМЕННО РАБОТНИК И РАБОТОДАТЕЛ В ЕДНА ФИРМА

Разглеждането на възможността за собственик на фирма да назначи себе си на определена длъжност често се поставя като въпрос от практика. Например, представете си, че собственикът на малка консултантска фирма разглежда възможността да се назначи на позицията "консултант", като част от екипа си. Това би му дало възможност да се възползва от различни социални осигуровки и права, които са свързани с трудовия договор.

Този сценарий е особено важен, тъй като засяга въпроси на социално осигуряване и правата на работника. Може ли собственикът на фирма да използва тази стратегия с цел да подобри своето финансово и социално положение, като в същото време осигури допълнителна защита за себе си и своя бизнес?

Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата - работник или служител. В Кодекса на труда е установено кой е работодател. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения.

В областта на трудовите отношения е от съществено значение строгото разграничение работодател и работник или служител. Тези две роли трябва да останат отделни и не могат да бъдат обединени в едно лице. Това е необходимо за осигуряване на обективен контрол върху изпълнението на трудовите задължения и изпълнението на трудовите функции.

Представете си, ако едно и също лице е и работодател, и работник, как може да се осигури обективен контрол върху неговите действия? Кой ще следи за това, дали той изпълнява задълженията си? Отговорът е ясен - в такъв случай няма правен интерес за лицето да контролира себе си по въпроси на трудовата дисциплина. След всичко това, ако открие нарушение, той ще трябва да наложи сам на себе си дисциплинарно наказание, след което да има право да оспори собствената си заповед в съдебен ред.

В същото време работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Съобразно спецификата на отношенията при предоставяне на труд за определено възнаграждение, трудовият договор не може да бъде сключен по този начин.

Разликата между работодателя и работника остава фундаментален принцип на трудовото право, необходим за осигуряване на справедливост и ефективност в трудовите отношения.

Тук обаче следва да се уточни и разликата между трудовия договор и договорът за управление и контрол. Договорът за управление и контрол е договор, чрез който търговското дружество възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник. Този вид договор се урежда не чрез Кодекса на труда, а посредством Търговския закон. По силата на този договор управителят поема задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав, както и решенията на Общото събрание на съдружниците и др., като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети лица.

С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е. говорейки за договор за управление и контрол, визираме договор на гражданското право, с който се уреждат отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който служителят се задължава да предоставя работната си сила на работодателя.

Справка:

параграф 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда

чл. 141, ал. 7 от Търговския закон

чл. 241, ал. 6 от Търговския закон

чл. 244, ал. 7 от Търговския закон

06.02.2025

"ПРЕМИЯТА ЗА КРАСОТА" СЕ ОКАЗВА МИТ - НЕ РАБОТИ ЗА УСПЕХ В КАРИЕРАТА

Хм, светът изглежда се променя. Допреди няколко години се смяташе, че красавиците и красавците по-добре "продават". Те омайват с привлекателен външен вид, хората им се доверяват по-лесно и са по-склонни да направят, каквото се иска от тях, например да похарчат парите си. Имаше дори проучване, че на фондовите борси по-успешно се търгуват акциите на компании, чиито шефове по-добре изглеждат. Други изследвания сочеха, че по-хубавите служители по-лесно си намират работа, а после получават по-високо заплащане и по-добри оценки от шефовете си. Това се наричаше "премия за красота".

Теорията, че красивите хора имат редица преимущества в бизнеса, придоби голяма популярност. Маса компании започнаха да не крият, че подбират служителите си според външния им вид, без да се притесняват от дискриминационната си политика.

Само че постепенно митът беше разбит. Изследвания показаха, че красотата може да има негативен ефект върху клиентите. В последните години много компании вече избягват да поставят акцент върху външната привлекателност. Даже световните дизайнери избират за ревютата си манекени и манекенки, които не изглеждат съвършено. В телевизионните си реклами доста фирми се пренасочват към "нормални хора" и автентичен вид, които заменят перфектните красавици и красавци.

"Нашите изследвания показват, че в някои случаи външната красота може не просто да не помогне на една марка, но дори да й навреди", казва Чун Занг, доцент по маркетинг в университета "Дейтон". Той подробно описва резултатите от поредица проучвания, според които красотата създава дистанция.

В първото изследване екипът цели да установи начина, по който потребителите реагират на услуги, предлагани от привлекателни хора. Анкетираните са студенти. Те трябва да прочетат ресторантско меню и да разгледат снимка на сервитьора, който ще им донесе ястията. Изследователите им показват снимки на мъже или жени, обработени с фотошоп. Лицата са редактирани така, че да са или непривлекателни, или много привлекателни според общовалидните стандарти за красота. Освен това екипът предварително е измерил привлекателността и на всеки от участниците в експеримента.

После учените карат студентите да оценят визията на сервитьора и нивото на близост, която изпитват с него. На третия етап трябва да оценят качеството на услугата - дали сервитьорът си върши добре работата.

Анализът на данните показва, че нивото на близост, която участниците изпитват със сервитьора, влияе на тяхното мнение за качеството на услугата, посочва Чун Занг. Ако смятат дистанцията между себе си и този човек за по-голяма, те са склонни да оценяват работата му като по-лоша. И обратното.

Този резултат е обясним, всеки го е изпитвал от собствен опит - по-благосклонен е към човек, който му е симпатичен.

Само че тук се появява интересното откритие - красотата може да работи в отрицателна посока. Оказва се, че хората, които смятат сервитьора за привлекателен, но самите те не попадат в същата категория - т.е. не са привлекателни, изпитват по-голяма дистанция между себе си и хубавеца. Съответно оценяват и работата му като по-лоша.

Понеже резултатите опровергават "премията за красота", екипът продължава с изследванията.
Искахме да разберем дали дистанцията зависи повече от начина, по който хората възприемат себе си, или от обективни външни фактори. Проведохме изследване, в което участваха пътници, които чакаха на летище, разказва Чун Занг.

Екипът моли хората да прочетат какви услуги ще получат от стюардеса на предстоящия полет. Показва им снимки на привлекателни и на не толкова добре изглеждащи стюардеси. След това кара анкетираните да оценят външния вид на стюардесите и своя външен вид. Накрая ги пита дали смятат, че има връзка между красотата и качеството на предлаганата услуга.

"Участниците, които оценяваха собствената си външност сравнително ниско, се чувстваха на голяма дистанция от привлекателните стюардеси и оценяваха качеството на предлаганата от тях услуга по-ниско - твърди доцентът. - Тези, които казваха, че не намират връзка между красотата и професионалното представяне, оценяваха качествата на привлекателните служители като по-слаби."

В третото проучване екипът анкетира клиенти в търговски център, които току-що са излезли от магазин. Резултатите потвърждават данните от предишните изследвания.

Във всяко от тези проучвания установихме ясна връзка между красивите служители и ниската удовлетвореност от услугата на не толкова добре изглеждащите клиенти. Като заключение може да кажем, че ефектът на красотата в бизнеса е надценен, обобщава Чун Занг.

05.02.2025                                      

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ „ЗАБЕЛЕЖКА“

Във всеки трудов колектив е от съществено значение поддържането на адекватно ниво на трудова дисциплина. За тази цел, законодателството предвижда определени наказания за случаите на нарушения.

Важно да се разбере е, че нарушаването на трудовата дисциплина е свързано със сериозни правни последици и директно прилагане на съответните наказания. Какви са наказанията, които работодателят има право да налага?

В съответствие с Кодекса на труда, работодателите могат да прилагат само определени дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина от страна на работниците и служителите. Тези наказания са изрично предвидени в законодателството и включват:

Забележка

Забележката е първото и най-леко дисциплинарно наказание, което работодателят може да приложи при нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника или служителя. Тя обикновено се издава в случаи на по-леки нарушения или при първи инциденти, когато е необходимо да се уведоми работника за неприемливото си поведение или действия. Забележката може да бъде устна или писмена, в зависимост от политиката на работодателя и сериозността на нарушението. Обикновено писмените забележки се вписват в личното досие на работника и могат да бъдат взети предвид при бъдещи оценки за трудовата му дейност.

Важно е забележката да бъде ясна и конкретна, определяйки точно нарушението и неговите последици. Тя също така трябва да предостави на работника възможност да се изправи или да изрази своята гледна точка относно случилото се. Въпреки че забележката е най-лекото наказание, тя има за цел да предупреди работника за сериозността на нарушението и да го насочи към по-добро спазване на правилата и процедурите на работното място.

Повторните нарушения след издаването на забележка обикновено водят до налагане на по-сериозни дисциплинарни мерки, като предупреждение за уволнение или дори дисциплинарно уволнение. Това подчертава важността на забележката като инструмент за предупреждение и предотвратяване на бъдещи нарушения на трудовата дисциплина.

Предупреждение за уволнение

Предупреждението за уволнение е по-сериозно дисциплинарно наказание, което включва ясен сигнал от страна на работодателя, че повторните нарушения на трудовата дисциплина могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение. Това предупреждение може да се издаде след сериозни или повторни нарушения на правилата и процедурите на работното място. При наличие на предупреждение за уволнение работникът или служителят обикновено се призовават да променят своето поведение и да се ангажират с по-добро спазване на трудовата дисциплина.

Дисциплинарно уволнение

Дисциплинарното уволнение е най-тежкото дисциплинарно наказание, което работодателят може да приложи.То включва прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя поради сериозно нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното уволнение има сериозни правни и икономически последици за засегнатите лица, като води до загуба на работата и трудово възнаграждение.

Във всички случаи работодателят е длъжен да спази определени процедури и да предостави възможност за защита на работника преди да вземе решение за дисциплинарно уволнение. Това означава, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Дисциплинарните наказания са създадени с цел да поддържат реда и дисциплината на работното място, като предоставят на работодателя средство за реакция при нарушения от страна на работниците и служителите. В същото време е важно те да бъдат прилагани съобразно законовите изисквания и принципите на справедливост и пропорционалност.

Справка:

чл. 187, чл.188, чл. 194, чл. 193, чл. 221 от Кодекса на труда

04.02.2025

„МЛАДЕЖКА ИНИЦИАТИВА АЛМА“ ПОДКРЕПЯ СТАЖОВЕ НА УЯЗВИМИ МЛАДЕЖИ В ЧУЖБИНА И ПРИЛАГАНЕ НА НАУЧЕНОТО В БЪЛГАРИЯ

Младежите от уязвими групи, които са на възраст между 18 и 29 години, могат да получат подкрепа за стажуване в друга страна-членка на Европейския съюз и да приложат наученото в България. Възможността се предоставя по новата мярка „Младежка инициатива АЛМА“, която Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ отваря за кандидатстване. Подкрепа ще бъде оказана на младежи от уязвими групи, като например NEETs или други неактивни младежи, без професионален опит, без квалификация или с образование под средното, продължително безработни, младежи от отдалечени или слабо развити региони, младежи с увреждания, със зависимости, младежи, които са самотни родители или младежи, напускащи или напуснали резидентни услуги. Очаква се в дейностите да бъдат включени 68 участници и да бъдат внедрени 12 социални иновации, които ще доведат до подобряване положението на целевите групи на пазара на труда.

„Младежка инициатива АЛМА“ е с бюджет от 3 млн. лв. от Европейския социален фонд +, от които 2 816 700 лв. за слабо развити региони и 183 300 лв. за региона в преход. Дейностите по мярката включват три фази - подготвителна, „Мобилност“ и последваща фаза. В първата фаза ще бъдат идентифицирани участниците в проектите, ще бъдат изготвени индивидуални планове за действие и е допустимо включването на младежите в различен вид обучения с цел подготовка за работа в чужбина и адаптиране към културната среда в съответната държава-членка на ЕС. Обученията могат да бъдат за езикова подготовка, професионална квалификация и др. Допустимо е организирането на консултации, психологическа подкрепа и менторство с цел подготовка на младежите за втората фаза от проектните дейности. Фаза „Мобилност“ включва стажуване в друга държава-членка на ЕС за период от 2 до 6 месеца. По време на последната трета фаза ще бъде оказвана подкрепа на уязвимите младежи за заетост в България, включително чрез консултиране и професионално насочване, оценка на актуалните умения, мотивационна подкрепа и менторство. Допустимо е осъществяването на връзки с работодатели и подпомагане наемането на участниците на работа. 

С проектни предложения могат да кандидатстват работодатели, социални партньори, неправителствени организации, Агенцията по заетостта, доставчици на посреднически услуги на пазара на труда и субекти на социалната и солидарна икономика. Препоръчително е проектите да бъдат реализирани с партньор от България, който е различен от кандидата, а асоциираното партньорство с организация от минимум една държава-членка на ЕС е задължително. Препоръчително е асоциираното партньорство с Агенцията по заетостта по отношение на фаза 3 от изпълнението на проектните дейности. 

Пълният комплект документи и Условията за кандидатстване по мярката „Младежка инициатива АЛМА“ са публикувани в ИСУН.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 15 май 2025 г., 17:00 часа.

03.02.2025

ФИРМИТЕ НЕ ТЪРСЯТ СЛУЖИТЕЛИ

Намалява търсенето на работна сила, сочи анализ на Агенцията по заетостта. От 109 000 обявени свободни работни места през периода януари-септември 2023 година, те са 99 000 за същия период на 2024 г., като над 70 000 от тях са в частния сектор. 

Най-много - над 34 процента свободни позиции са обявени в сектора на образованието, 20 на сто в услугите. 

От общо заявените 99 000 работни места, за 47 500 са намерени работници. Средно за страната 9 безработни са се борили за една позиция. 58% от устроените на работа са били с престой на трудовата борса за период до 6 месеца, 27 на 100 - между 6 месеца и година, 12 на 100 - между 1 и 2 години и само 2,5% - над 2 години.

Входящият поток на новорегистрираните безработни за периода януари-септември е 195 000, от които 127 000 са намерили работа. Над половината от устроените са със средно образование, а 29% - с основно и по-ниско.

5.5% е средномесечното равнище на безработицата за деветмесечието. Най-висока тя е била в област Видин - над 15%, в Монтана - 12,4%, Силистра - 11,4%, докато в София - град - само 1,7%.

По данни на Националния осигурителен институт също към края на септември миналата година с регистрация в Бюрата по труда са над 147 000, но само 58 500 са получавали обезщетение, като над 16 000 от тях са били на минималното - дневно по 18 лв. и само 302-ма са взимали максималното дневно от 107,14 лева.

31.01.2025

КАКВИ СА ТЕНДЕНЦИИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Глобалната икономика се забавя, което затруднява пълното възстановяване на пазарите на труда, показва публикуваният наскоро доклад на Международната организация на труда „Световна заетост и социални перспективи: Тенденции 2025“.

През 2024 г. глобалната заетост нараства в съответствие с работната сила, поддържайки нивото на безработица стабилно на 5 процента, се казва в доклада. Младежката безработица остава висока – 12,6 процента. Неформалната работа и бедността при работещите се върнаха към нивата отпреди пандемията, а страните с ниски доходи се сблъскаха с най-много трудности при създаването на достойни работни места.

Предизвикателства пред възстановяването

Докладът посочва предизвикателства като геополитическото напрежение, нарастващите разходи, свързани с изменението на климата и нерешените дългови проблеми, които поставят пазарите на труда под натиск. Икономическият растеж възлиза на 3,2% през 2024 г., което е спад от съответно 3,3 и 3,6% през 2023 г. и 2022 г. Подобно ниво на растеж се очаква през 2025 г., въпреки че се предвижда да настъпи постепенно забавяне в средносрочен план.

Въпреки че инфлацията е намаляла, тя остава висока, понижавайки стойността на заплатите, констатира докладът. Реалните заплати са се увеличили само в някои развити икономики и повечето държави все още се възстановяват от ефектите на пандемията и инфлацията.

Участието в работната сила намалява, особено сред младите хора

Процентът на участие в работната сила е намалял в страните с ниски доходи, докато се е увеличил в страните с високи, главно сред по-възрастните работници и жените, констатира още документът. Въпреки това различията между половете остават големи, с по-малко жени в работната сила, което ограничава напредъка в жизнения стандарт. Сред младите мъже участието е намаляло рязко, като много от тях не учат, не работят, нито се обучават за придобиването на умения в дадена сфера – NEET (not in education, employment or training).

Нивата на NEET в страните с ниски доходи се повишиха през 2024 г., като младите мъже достигнаха 15,8 милиона (20,4 процента), а младите жени 28,2 милиона (37 процента), отбелязвайки увеличение съответно от 500 000 и 700 000 спрямо 2023 г.

Глобалният дефицит на работни места възлиза на 402 милиона

Глобалният дефицит на работни места – прогнозният брой на хората, които искат да работят, но нямат работа достигна 402 милиона през 2024 г. Това включва 186 милиона безработни, 137 милиона, които временно не могат да работят, и 79 милиона обезкуражени работници, които са спрели да търсят работа. Въпреки че разликата постепенно намалява след пандемията, се очаква да се стабилизира през следващите две години.

Нови възможности в зеления и дигиталния сектор

Проучването идентифицира потенциал за растеж на работни места в зелената енергия и цифровите технологии. Работните места в областта на възобновяемата енергия нараснаха до 16,2 милиона в световен мащаб, благодарение на инвестициите в слънчева и водородна енергия. Тези работни места обаче са неравномерно разпределени, като почти половината са базирани в Източна Азия.

Цифровите технологии също предлагат възможности, но много страни нямат инфраструктура и умения, за да се възползват напълно от тези постижения, се отбелязва в доклада.

Иновативни решения

Генералният директор на МОТ Жилбер Хунгбо подчерта спешната необходимост от действие. „Достойният труд и продуктивната заетост са от съществено значение за постигането на социална справедливост и Целите за устойчиво развитие. За да избегнем изострянето на вече обтегнатото социално сближаване, ескалиращото въздействие върху климата и растящия дълг, трябва да действаме сега, за да се справим с предизвикателствата на пазара на труда и да създадем по-справедливо и по-устойчиво бъдеще“, каза той.

Докладът прави някои препоръки за справяне с настоящите предизвикателства:

Увеличете производителността: инвестирайте в обучение на умения, образование и инфраструктура в подкрепа на икономическия растеж и създаването на работни места.

Разширете социалната защита: осигурете по-добър достъп до социална сигурност и безопасни условия на труд, за да намалите неравенството.

Използвайте ефективно частните фондове: страните с ниски доходи могат да използват паричните преводи и средствата от диаспората в подкрепа на местното развитие.

30.01.2025

ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ДРАСКАТЕ - ИЗДАВАТЕ ХАРАКТЕР И СЪСТОЯНИЕ ПРЕД ШЕФА И КОЛЕГИТЕ

Шефът ви не обича по време на съвещение подчинените му да се занимавате със смартфона си. Няма доверие, че не се разсейват с нещо си. Не помага "Ама, шефе, водя си бележки". Затова всички ходите на сбирките със старомодните тефтери и химикалки.

Та седите си на съвещание и си драскате нещо в тефтера. Голяма грешка! Подсъзнателните рисунки издават мислите, чувствата и настроенията ви. Запълвате листа с щрихи, човечета, цветенца, а шефът поглежда и понеже е наясно с "езика", чете нещо, което съвсем не е във ваша полза.

Да научите този език обаче първо е полезно за вас самите. Той често казва неща, които не знаете за себе си. Разберете ли ги, ще можете по-адекватно да се справите с противоречивите си реакции при определени ситуации, да коригирате поведението си към колеги и партньори, обяснява Рут Рондън, професионален аналитик на почерците от Британския институт по графология.

Ето как се тълкуват различните несъзнателни рисунки.

1. Личен подпис. Обичат да драскат автографа си тщеславни и егоистични натури.

Ако несъзнателно се подписвате, когато са ви скучни съвещанието или събеседникът, това означава, че сте зациклили върху своята персона.

2. Кръгчета. Ако рисувате поредица от окръжности, които се вписват една в друга или са съединени във верига, това е признак, че се стремите към съпричастие. Като че ли се чувствате изключени от обкръжаващата ви действителност и търсите възможност да се впишете в нея.

Ако си драскате просто кръгчета, това показва, че имаме нужда от внимание и приятелство.

3. Животни. Те изразяват ова, което сега преживявате. Вълк или тигър са признак, че таите агресия вътре в себе си. Заек или мишка - на подсъзнателно ниво имате нужда от защита. Лъвът, царят на животните, показва, че в дадения момент чувствате превъзходство над околните.

Рисуването на анимационни герои издава на събеседниците ви, че не сте зрял човек, че имате нерешени проблеми още от детството.

Когато постоянно драскате на листа едно и също животно или насекомо, подсказвате, че си приписвате неговите качества и недостатъци.

4. Звезди. Малките издават, че искате да сте център на внимание. Но ако вашата звезда има много върхове, това е признак, че сте в депресия.
5. Кораби и къщи. Симетричните фигури свидетелстват за любовта ви към порядъка и точността. Вие знаете много добре какво искате и да ви отклони някой от пътя към целта е много сложно.
6. Шахматно поле. В дадения момент се намирате в затруднено положение или имате неприятности.

Ако постоянно си рисувате черни и бели квадрати, това трябва да ви подтикне към размисъл какви скрити комплекси имате.

Намирате ли се в търсене на себе си, тези драсканици ще ви подскажат, че се съмнявате в правилния си избор.

7. Пчелни клетки. Те издават стремежа ви към спокойствие и подреден живот. Може да означават и желание за създаване на семейство. Вероятно проблемът е в нежеланието да признаете пред самия себе си за съществуването на такава мечта.
8. Цветя, облаци, слънце. В момента сте щастливи, без проблеми и напълно удовлетворени от това, което се случва с работата и живота ви. Докато слушате, вие по-скоро си фантазирате за нещо свое или мислено преживявате скорошен успех. Тези рисунки издават позитивното ви настроение, доброто разположение на духа.
9. Стрели. По посоката им може да съдите на какво сте зациклили. Ако стрелката е насочена вляво, мислите за минали неща. Посоката вдясно подсказва, че сте съсредоточени върху бъдещето си. Нагоре ли е - вие сте открити към събеседниците си, нямате задни мисли. Ако стрелите са насочени надолу, в дадения момент сте изцяло съсредоточени върху себе си.
10. Човечета. Ако са малки, изпитвате чувство за безпомощност или искате да пренебрегнете задълженията си. Ако са от геометрични фигури, това е признак за нестабилността на емоционалното ви състояние.

Рисувате ли им големи уши, подсказвате, че ви е писнало от поучения. Малките пък означават, че въобще не ви пука от критиките.

11. Калиграфски букви. Разговорът ви е много скучен или не приемате позицията на събеседника си.

Ако са прекалено завъртени, издават както вашата прецизност, така и дребнавост.

12. Сърца. Мисълта ви е изцяло съсредоточена върху личния ви живот. Явно имате нерешени проблеми и те ви пречат да се концентрирате върху служебното си занимание в момента.
13. Стълби. Те подсказват за амбициозността ви, за желанието ви да сте в центъра на събитията и да се развивате.

Ако стълбите обаче се преплитат и прекъсват, може да са сигнал за проблеми и пречки в кариерното ви израстване, от които не виждате изход.

14. Коли, самолети. Рисуването на превозно средство означава, че търсите вариант за бягство. Може да е от конкретния разговор или въобще от живота ви в момента.
15. Кръстове. Жените ги рисуват като украшения, а при мъжете по-скоро са само очертания. И в двата случая подсказват чувство за вина, възникнало в моментната ситуация. В по-дългосрочен план са сигнал за проблем, за нещо, което ви измъчва и смущава.

29.01.2025                                      

ПРЕДИМСТВАТА НА НАПУСКАНЕТО НА РАБОТА С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

В работните отношения са възможни различни обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение между работодателя и работника или служителя.

В много държави законодателството предвижда възможност за прекратяване на трудовите договори с предизвестие, което дава на страните възможност да се подготвят за промените и да търсят нови възможности за заетост. Какви са условията според закона в България?

В работните отношения предизвестието - изпращането на писмено уведомление от страна на работника или служителя до работодателя (както и обратното), преди прекратяването на трудовия договор, е от съществено значение. Това се налага по няколко основни причини, които допринасят за стабилността и справедливостта на работните отношения, както и за защитата на интересите на двете страни.

Предизвестието осигурява на работодателя време да се подготви за промените в работните му екипи и да търси подходящо заместване на работника или служителя. Това е от особено значение в случай на специфични професионални позиции или ключови роли в организацията. Процедурата позволява на работодателя също да планира и организира работните процеси без изненади и прекъсвания. Това от своя страна помага за поддържането на продуктивността и ефективността на бизнеса, като се избягва временната загуба на работна сила.

В същото време спазването на процедурата с предизвестието дава на работника или служителя време да се подготви за промените и да търси нова работа. Това е важно, тъй като работещите могат да имат нужда от време да съберат референции, да обновят автобиографията, както и други документи и да установят връзки с потенциални нови работодатели. Същевременно с това, спазването на процедурата позволява на работника или служителя да напусне работното място по уважителен начин и да запази добрия си професионален имидж, а това със сигурност ще бъде от полза за бъдещите професионални възможности и референции.

Съгласно законодателството, в случай, че една от страните има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, тя може да го направи и преди изтичането на срока на предизвестие. В такива ситуации обаче се налага да се плаща обезщетение на другата страна в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Важно е да се отбележи, че и двете страни имат правото да прекратят трудовото правоотношение с предизвестие, като се спазва установеният срок на предизвестие или се заплаща съответното обезщетение. Това означава, че работника или служителят, който е предизвестен за прекратяване на трудовото си правоотношение, може също така да го прекрати предварително, при условие че плати съответното обезщетение на работодателя.

Според закона работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.

Когато работникът или служителят работи на срочен трудов договор и премине на друга работа за неопределено време, има право да прекрати трудовия си договор писмено, без предизвестие. При това основание за прекратяване на трудовия договор, правото за прекратяване е на работника или служителя, и при него не се изисква предизвестие. Това право за прекратяване може да се упражни по всяко време на действието на сключения срочен трудов договор с писмено изявление на работника или служителя.

Такова развитие на събитията може да настъпи в резултат на редица обстоятелства, включително намиране на по-добра възможност за кариерно развитие или желание за промяна в професионалните амбиции на работника или служителя. Същественото за това основание за прекратяване е, че работникът или служителят запазва свободата да вземе решение за собствения си професионален път без да бъде задължен да изпълнява предизвестия или да бъде ограничен от тях. Така се осигурява гъвкавост и свобода за работниците и служителите да следват своите цели и амбиции в кариерата си.

Справка:

чл. 68 от Кодекса на труда

чл. 220 от Кодекса на труда

чл. 326 от Кодекса на труда

чл. 327 от Кодекса на труда

чл. 328 от Кодекса на труда

28.01.2025

КЪДЕ СЕ ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ У НАС

От Агенцията по заетостта определят нивата на безработица у нас като рекордно ниски, а един бърз поглед към останалите държави от Европейския съюз доказва, че това наистина е така и България изпреварва по ниски нива на безработица повечето от тях.

Малко над 148 000 са регистрираните безработни българи през последния изминал месец. Данни, които от Агенцията по заетостта наистина смятат за рекорд, защото откакто се води такава статистика, за пръв път в края на декември, броят на регистрираните безработни е под 150 000. Като дял от икономически активното население, това се равнява на 5,2%, което е с близо половин процент по-малко спрямо месец декември година по-рано.

Отново през декември, заетост са намерили близо 9 000 души, а почти 4 000 са обявените нови свободни места.

Но къде в този момент най-вече се търсят хора?

Една пета от свободните позиции са в сферата на преработващата промишленост. В около 14-15% от случаите търсят кадри в държавното управление и в образованието, а близо 11% от свободните места са в търговията. Следват хотелиерство и ресторантьорство и различни административни и спомагателни дейности. Като конкретни професии, най-голяма нужда е имало от персонал, полагащ грижи за хората, от преподаватели, чистачи, продавачи и квалифицирани работници в различни индустрии.

Разширяваме кръгозора си и добавяме в картината и останалите европейци, за да видим какво е общото ниво на безработица във всички държави членки взети заедно. Правим и уточнението, че когато изчислява нивата на безработица, таванът на възрастта в Европейската статистика е 74 години, а не 64, както е у нас.

И така разбираме, че според Евростат, в края на миналата година, средното ниво на безработица в Европейския съюз е 5,9%. Проверяваме какво е било то и през последните малко повече от 10 години. Абсолютният пик е през април 2013 – близо 12%. От този момент започва да спада до март 2020 или иначе казано – моментът, в който светът беше „арестуван” от COVID пандемията. До август месец същата година кривата върви нагоре – достига близо 8%, след което отново тръгва надолу. И така до днес.

В края на 2024 година Евростат поставя България на 22-ра позиция - с 2% по-ниска безработица от средната за Европа. В Испания, която е на челната позиция, безработицата е изчислена на малко над 11%. Второто място е за нашите съседи от Гърция, като тяхната е почти 10%. Най-ниска е в Полша и Чехия, която е и единствената държава в общността с нива на безработицата под 3%. И докато в Европа по-голямата част от безработните са жени, в България е обратното – мъжете са малко повече от жените. Поне в края на изминалата година е било така.

Що се отнася до младежката безработица в последните месеци на 2024 година, страната ни запазва горе-долу същата позиция – процентите са 12, при средно 15 на сто за общността. Отново обаче, трябва да направим важно уточнение. А именно, че за младежи от Евростат считат само тези до 25-годишна възраст.

Така, освен първенци по общо безработни, испанците са първенци и по безработни младежи – на практика, всеки четвърти е такъв. Втори са шведските младежи. А най-ангажирани изглежда отново са младежите в Нидерландия и Германия, където процентът е много под средния за Европа. Виждали сме подобни резултати и в други статистики за младежка безработица.

27.01.2025

ДРАСТИЧЕН СПАД ПРИ ОБЯВИТЕ ЗА РАБОТА У НАС

В последния месец на 2024 г. обявите за работа са намалели с 39 на сто спрямо предходния.

Според месечния анализ на HR компанията и кариерен сайт "Джоб тайгър" (JobTiger), спадът възлиза на близо 15 000 предложения по-малко на месечна база, като общият брой на обявите в края на декември е около 23 200, съобщиха от компанията. На годишна база също се отчита спад на обявите от 23 на сто. Те са с около 7000 по-малко спрямо края на декември 2023 г.

Според "Джоб тайгър" този драстичен спад на предлагането на работа се дължи на съчетаването на празничните почивни дни с малкото работни дни в края на месеца, което е оформило дълги почивни периоди от близо една трета от месеца и е довело до много по-слаба активност както от страна на работодатели, така и от търсещите работа. 

През ноември обявите за работа са намалели с 8 на сто спрямо предходния месец, по данни на компанията. С около 3000 по-малко са били предложенията за работа в страната, като техният общ брой в края на месеца е бил малко над 38 000. Спрямо ноември 2023 г. беше отчетен ръст от 3 на сто или около 1000 предложения повече. 

Очакванията на HR компанията са с началото на 2025 г. и на работния сезон предложенията за работа да нараснат. Показателни фактори за тенденциите през тази година ще бъдат годишното сравнение на обявите по сектори и до каква степен ще продължи наблюдаваното намалено предлагане спрямо предходната година, както и в частност състоянието на ИТ сектора и предложенията за работа от вкъщи/дистанционна работа, смятат от кариерния сайт.

Като ефект от резкия спад на обявите през декември във всеки един от секторите се отчита двуцифрен спад.

Най-голям спад се отчита в сектор "Търговия и продажби" (3560 предложения по-малко, 37 на сто спад), следван от "Производство" (2760 предложения по-малко, 44 на сто спад) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (1770 предложения по-малко, 36 на сто спад). Следват секторите "Логистика и транспорт" (1650 предложения по-малко, 39 на сто спад), "Административни и обслужващи дейности" (1580 предложения по-малко, 36 на сто спад), "Строителство" (1050 предложения по-малко, 48 на сто спад), ИТ (900 предложения по-малко, 29 на сто спад), "Здравеопазване и фармация" (850 предложения по-малко, 39 на сто спад), "Счетоводство, одит, финанси" (660 предложения по-малко, 33 на сто спад) и "Маркетинг и реклама" (400 предложения по-малко, 38 на сто спад). На годишна база също се отчита спад във всички сектори.

Дялово разпределение

Разпределението на обявите през декември е почти същото като при останалите месеци в годината: на първо място е сектор "Търговия и продажби" с 26 на сто, следван от секторите "Производство" (15 на сто) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (13 на сто). Следват секторите "Административни и обслужващи дейности" (12 на сто), "Логистика и транспорт" (11 на сто), ИТ (10 на сто), "Счетоводство, одит, финанси" (6 на сто), "Здравеопазване и фармация" (6 на сто), "Строителство" (5 на сто), "Маркетинг и реклама" (3 на сто) и "Изкуство" (1 на сто).

Работа от вкъщи

Анализът на HR компанията и кариерен сайт JobTiger показва, че броят на предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа е намалял с 34 на сто спрямо предходния месец. Общият брой на този тип предложения е 2100, като от началото на годината те са също с 34 на сто по-малко и със 17 на сто по-малко спрямо декември 2023 г.

Като дял спрямо общия брой обяви този тип предложения заемат 10 на сто от предлагането през декември.

Разпределението на този тип предложения по сектори е, както следва: 55 на сто в сектора ИТ, следвани от "Административни и обслужващи дейности" (16 на сто), секторите на аутсорсинг (BPO) индустрията (15 на сто) и "Търговия и продажби" (8 на сто). 

Предлагане по градове

Както при останалите показатели, спад се отчита и при предложенията във всички от водещите областни градове: София с 38 на сто, Пловдив (43 на сто), Варна (41 на сто), Бургас (40 на сто), Русе (40 на сто) и Стара Загора (44 на сто).

Като дялово разпределение в София обявите са 45 на сто, а в останалите градове са, както следва: Пловдив (10 на сто), Варна (7 на сто), Бургас (3 на сто), Русе (3 на сто) и Стара Загора (2 на сто).

27.01.2025

КАК И КЪДЕ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ВИ ПРАВА

Изгубили сте синята си здравноосигурителна книжка. Искате да смените личния си лекар. Трябва ви информация за това колко е валидността на направлението ви и на колко прегледи имате право с него.

Какво да направите, ако не знаете отговорите?

Обадете се на 0800 14 800

Това е номерът на Зеления телефон на Националната здравноосигурителна каса.

Безплатен е и може да се избира както от стационарни, така и от мобилни телефони, независимо дали сте в България или в чужбина. Разговорите са изцяло за сметка на НЗОК.

Информационният център съществува от създаването на НЗОК. Ежедневно, в рамките на 5 минути, четирима обучени експерти отговорят на въпроси на граждани. Запознати са с всяка нова информация, промяна в закон или наредба, която касае работата на Здравната каса. Информацията, която получавате от тях, е възможно най-актуалната и съобразена с последните изменения.

Можете да се свържете с тях всеки работен ден от 9:00 ч. до 17:30 ч. Ежедневно експертите получават приблизително 1200 позвънявания.

Кои са най-често задаваните въпроси на зеления телефон 0800 14 800 през последния месец?

Как да сменя личния си лекар?

За това има регламентирани срокове. Ако сте открили по-добър колега на досегашния си лекар, можете да се запишете при него всяка година в регламентираните срокове - от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември.

Ако обаче през годината се преместите в друго населено място, не е необходимо да спазвате тези срокове. Смяната може да стане по всяко време на годината като на новия лекар трябва да представите формуляр за смяна на личен лекар (регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар https://www.nhif.bg/bg/people/request_opl/). За тази смяна не е необходимо старият лекар да бъде информиран.

Независимо от сроковете можете да се запишете при друг общопрактикуващ лекар и в случаите на невъзможност на вашия да оказва медицинска помощ (смърт, заболяване). Отново е необходим формуляр за постоянен избор (регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар https://www.nhif.bg/bg/people/request_opl/). Този формуляр ще ви е необходим и ако НЗОК прекрати договора с личния ви лекар.

Можете да смените своя общопрактикуващ лекар и временно. Това се прави в случаите, когато гражданите се местят в друго населено място за период до 5 месеца.  Този път смяната се извършва с регистрационна форма за временна смяна (https://www.nhif.bg/bg/people/request_opl/). В нея се посочва срокът, за който са необходими услугите на новия лекар, а след изтичането на периода връщането при стария лекар става автоматично.

Как се издава здравноосигурителна (синя) книжка, необходима при извършване на дентална дейност?

Първата книжка е безплатна. Издава се от РЗОК по избор на личен лекар или подразделение на съответната каса.  Трябва да представите личната си карта или, ако сте в качеството си на родител – акт за раждане на детето.

Ако здравноосигурителната ви книжка се запълни, можете да се обърнете отново към РЗОК или нейно подразделение, където ще ви бъде издадена притурка. Услугата също не се заплаща.

В случаите, когато става въпрос за изгубена здравноосигурителна книжка, обаче, можете да отидете единствено в РЗОК по избор на личен лекар (без подразделения на РЗОК). Тази услуга се заплаща. Новата книжка ще ви струва 7,44 лв.

Напомняме, че от 2024 г., ако ви се наложи да посетите общопрактикуващ лекар, сключил договор с НЗОК в друго населено място, за инцидентно оказване на медицинска помощ, не е необходимо да му предоставяте здравноосигурителната (синята) си книжка.

Какъв е срокът на валидност на направленията?

Този срок е 30 календарни дни от дата на издаване. Отнася се и за преглед при специалист, и за изследвания, и за хоспитализация.

От 01.07.2024 г. изключение прави само „медицинско направление за медико-диагностични дейности (бланка МЗ-НЗОК №4) за високоспециализирани медико-диагностични изследвания „мамография на двете млечни жлези“ и „ехография на млечни жлези“ от пакет „Образна диагностика“ по повод профилактичен преглед на здравноосигурени лица над 18 години. Това направление важи до 60 календарни дни от датата на издаване.

Каква е валидността на протоколите и какво е движението им?

От началото на септември 2024 г. всяко здравноосигурено лице, което получава лекарства или медицински изделия по протокол, се уведомява със съобщение във VIBER или SMS за движението на протокола си.

Напомняме, че при издаването на протокола би било добре да поискате неговия номер и така сами да проследите движението му на официалната страница на НЗОК в раздел електронни услуги https://reports.nhif.bg//

Могат ли гражданите, които предпочитат онлайн комуникацията, да получават отговори на въпросите си от НЗОК?

Да. Може да го направите в рубриката „Оnline консултации“. Срокът за отговор на въпросите е до 5 работни дни. Възможно е да се получи и в рамките на деня, но това не е задължително, предвид големия брой постъпващи запитвания. 

В началото на учебната година най-активни са родителите с въпроси около изследванията на децата, ученическите картони, ваксините и извинителните бележки.

Отговорите в рубриката „Оnline консултации“ не следват реда на подаването на въпросите. Публикуват се на страницата само в работни дни. Желателно е потребителите да ги търсят по датата, на която са отправили запитването си.

А за подаване на сигнали и жалби с придружаваща документация можете да използвате електронния адрес: nzok@nhif.bg.

Внимание! Част от въпросите, както на 0800 14 800, така и в онлайн формата на НЗОК, могат да се отнасят за вашето здраве, но да са в компетенциите на други институции. Напомняме някои от най-важните, които също биха могли да ви бъдат полезни:

- Министерството на здравеопазването (МЗ) - въпроси, свързани с проблеми при оказването на спешна медицинска помощ, с реда за извършване на експертиза на работоспособността от органите на ЛКК, ТЕЛК/НЕЛК;

- Националната агенция за приходите (НАП) - въпроси относно здравноосигурителния статус (какъв е редът за внасяне на здравноосигурителни вноски и в какъв размер са дължимите суми, вкл. за начина, по който могат да бъдат възстановени здравноосигурителните права);

- Националния осигурителен институт (НОИ) - въпроси, свързани с реда за издаването на болнични листове и с изплащането на парични обезщетения за тях;

- Министерството на труда и социалната политика - въпроси, свързани с правото на получаване на пенсии за инвалидност поради общо заболяване.

24.01.2025

КАК ДА ДЕКЛАРИРАМЕ И КОИ ДОХОДИ ПРЕД НАП

От 10 януари започна кампанията по декларирането и внасянето на данъка върху доходите на физическите лица, напомнят от Асоциация "Активни потребители". С данъка се облагат всички доходи, получени от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по закон. Не се облагат доходите, посочени в чл. 13 от закона.

Основни правила и съвети, които да имате предвид преди да декларирате доходите си от 2024 г.

Данъчна основа

     Данъчната основа е сумата от годишните данъчни основи (чл. 17 и глава 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица) от доходи от:

трудови правоотношения (чл. 25),

стопанска дейност като едноличен търговец (чл. 28),

друга стопанска дейност (чл. 30),

наем (чл. 32),

прехвърляне на права или имущество (чл. 34) и

други източници (чл. 36)

намалена с предвидените облекчения (глава 4 от ЗДДФЛ).

Облекчения
Данъчното облекчение e намаление на дължимия данък. Може да ползвате облекчения за намалена работоспособност, доброволно осигуряване и застраховане, осигурителен стаж при пенсиониране, дарения, млади семейства, деца, деца с увреждания и безкасови плащания.

Вижте Данъчни облекчения от годишния данък

Размер на данъка

10% от данъчната основа за доходите, които сте придобили през предходната година.
15% за еднолични търговци.

Авансови вноски

Авансово се облагат доходите от: трудови правоотношения, друга стопанска дейност и наем.

Деклариране
Декларирате дължими данъци по интернет с електронен подпис или ПИК, в офис на НАП или по пощата като подадете годишна данъчна декларация (по чл. 50 от ЗДДФЛ) и/или декларация за дължими данъци (по чл. 55 от ЗДДФЛ).

Годишна данъчна декларация

Подавате декларация за доходи през предходната година (по чл. 50 от ЗДДФЛ), ако сте:

- Местно физическо лице и:

получили сте доходи, подлежащи на облагане с данък: наем, парични и предметни награди от игри, състезания, конкурси, продажба на имущество, акции и дялови участия;

искате да ползвате данъчни облекчения;

плащали сте патентен данък;

имате необлагаеми доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица – водачи, от името на регистриран превозвач;

дали сте или получили заем/и от други граждани или дружества в размер на общо над 10 000 лв. или има непогасени остатъци общо над 40 000 лв. от дадени или получени заеми през годината или през предходните пет години;

притежавате акции и дялови участия в дружества и недвижима собственост в чужбина;

придобили сте доходи от чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък.

- Едноличен търговец и имате доходи от стопанска дейност.

- Чуждестранно физическо лице и сте получили доходи в България, подлежащи на облагане с данък.

Не подавате годишна данъчна декларация:

ако получавате само доходи от трудов договор и не искате да ползвате данъчни облекчения;

за необлагаеми доходи;

освен доходите от таксиметров превоз (чл. 13, ал. 1, т. 29 от ЗДДФЛ);

за доходи, облагаеми с окончателен данък,

освен за доходи от чужбина от дивиденти и ликвидационни дялове, от замяната на акции и дялове, от осигуряване и застраховане Живот, от лихви по банкови сметки и от награди от игри, състезания и конкурси (чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ);

ако сте чуждестранно лице и имате доходи, обложени с окончателен данък, освен при преизчисляване на данъка (чл. 37а от ЗДДФЛ).

Срокове

годишна данъчна декларация (по чл. 50 от ЗДДФЛ): до 30-и април на следващата календарна година;

декларация за дължими данъци (по чл. 55 от ЗДДФЛ): за авансов и окончателен данък, 30 април, 31 юли, 31 октомври и само за окончателен данък 31 януари на следващата година.

Плащане

Ползвате 5% отстъпка, но не повече от 500 лв., ако едновременно отговаряте на следните условия:

подадете декларация по електронен път

подадете декларацията до 31 март;

към момента на подаване на декларацията нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;

внесете данъка за довнасяне до 31 март на следващата година.

Възстановяване на надвнесен данък

Ако сте надвнесли данък, обикновено в следствие от ползване на данъчно облекчение, надвнесената сума ви се възстановява в 30-дневен срок по банковата сметка, която сте посочили на стр. 2 от основната част от декларацията (образец 2001).

Санкции

Ако не подадете декларация за дължими данъци в установените срокове, наказанието е глоба до 500 лева, ако не подлежите на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата е до 1000 лева. Ако подадете неверни данни, които водят до по-нисък данък за вас или до неплащане на данък, наказанието е глоба до 1000 лева, ако не подлежите на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата е до 2000 лева.

За ваше улеснение

В рубриката "Формуляри" на сайта на НАП са публикувани:

Годишна данъчна декларация за деклариране на доходите на физически лица, придобити през 2024 г., както и приложенията към нея;

Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатени през годината доходи по трудови правоотношения;

Справка за изплатените през годината  доходи по чл. 73, ал. 1  от ЗДДФЛ  и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски 

Допълнителна информация за декларирането на доходите за миналата година може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП на 02 9859 6801 и 0700 18 700, на цена според тарифите на съответния оператор, както и в сайта на приходната агенция: https://nra.bg.

Изискване при продажбата на стоки

НАП съобщава, че на 31 януари 2025 изтича крайният срок, в който операторите на цифрови платформи следва да подадат информация за продавачите, които са били активни на платформите през отчетната 2024 г. С помощта на платформите се осъществяват следните четири категории дейности:

продажба на стоки;

отдаване под наем на недвижимо имущество, включително жилищни и търговски имоти, апартаменти, хотелски стаи, вили, места за паркиране и т.н.;

лични услуги (напр. работа за определено време или за изпълнение на определена задача);

отдаване под наем на всякакъв вид превозни средства.

Подаването на информация се извършва чрез услугата „Автоматичен обмен на информация от оператори на платформи – DPI/DAC7”, която е достъпна в Портала за е-услуги на приходната агенция с квалифициран електронен подпис /КЕП/. За отчетната 2024 г. операторите на платформи трябва да извършат идентификация и комплексна проверка на всички продавачи, регистрирани  и извършващи дейност на платформата – съществуващи продавачи (регистрирани на платформата преди 01.01.2023 г.) и нови продавачи (регистрирани на платформата след влизане в сила на правилата). Операторите на платформи, които все още не са се регистрирали пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, за това, че извършват на дейност като оператор на платформа, следва да го направят във възможно най-кратък срок, като използват Уведомление за извършване на дейност като оператор на платформа.

23.01.2025

5 ЛОШИ НАВИКА ПРОВАЛЯТ КАРИЕРАТА ДОРИ НА НАЙ-ТАЛАНТЛИВИТЕ

У всекиго се крие талант. У някои обаче дреме и никога не се събужда.

Преди около век учените фаворизираха ролята на гените за способностите на личността. После драматично промениха възгледите си за наследствеността. Според тях дори гениите не се раждат, а се изграждат като изключителни личности. Те не позволяват да им попречат лоши навици, често срещани и много лесни за усвояване.

Според новите теории талантът и интелигентността не са просто генетични дадености, която някои имат, а други нямат. Всичко, което човек е, се дължи на това, което получава с ДНК-то си плюс поредица от процеси на развитие.

Гените си взаимодействат със средата. Оказва се, че еднаквата наследственост има различен ефект върху личността в зависимост от това какво се случва наоколо. Няма генетични фактори, които могат да бъдат изследвани извън средата, обяснява проф. Майкъл Мийни.

Това означава, че всичко свързано с личността - интелигентността, способностите, се определя от живота, който тя води. Разбирането за "вътрешно наследство" в абсолютния му смисъл на независимо от всичко останало не е правилно, изтъква професорът.

Да, гените са от значение. Хората са различни, имат различни теоретични видове потенциал. Някой отлично рисува. Друг пресмята сякаш по магически начин огромни числа. Трети е изключителен комуникатор - успява да убеди краставичаря да си купи от него краставици.

Затова е важно човек да разбере какво може най-добре, силните и слабите си страни. Силните ще използва, слабите ще подобрява. Така ще се възползва максимално от заложбите си и ще развие способностите си.

Тук средата безспорно има значение - подкрепата на семейството, шансовете за образование, които държавата предоставя, ценностите, които обществото изповядва, обясняват социолозите. Децата, които нямат достъп до добро училище, не получават възможности като онези, които имат.

Но все пак от най-голямо значение са усилията, които човек полага през целия си живот.

За да постигнете успех, е задължително да обичате да учите нови неща, упорито да търсите нова информация, да се палите по това, което правите. Ако у вас ги няма едновременно любознателността, последователността и страстта, няма да постигнете успех, каквато и професия да изберете, твърдят специалистите по личностно развитие.

Историята опровергава масовото убеждение, че на хората, които имат дарба, всичко им се получава лесно заради вродените им способности. Всички, които са постигнали голям успех в изкуството, науката, бизнеса, са работили неуморно и денонощно. Това увеличава шансовете за успех, защото умножава уменията и опита. Теорията, че за да станете майстори, са ви необходими 10 000 часа практика, е доказана многократно.

Успешните идеи често идват в преследването на нещо, което повечето хора определят като лудост. Затова бъдете смели да започвате начинания, за които никой не се е осмелил. Не се плашете да поставяте под съмнение правила, мъдрости, начини, които всички смятат за непоклатими и единствено възможни.

Не спирайте да слушате и да крадете от другите. Всеки човек е различен, всяко мнение крие частица истина, нещо, от което можете да се поучите или да ви даде идея. Когато вашият ум е отворен за постоянни промени, ще имате успех в кариерата, прогнозират експертите.

След гените, правилно разпознатите силни страни и развиването на способностите обаче идват поне 5 лоши навика, които пречат на успеха. Ако не се освободи от тях, талантливият и подготвен професионалист може да има горе-долу средни постижения. Обратното - по-посредствен човек е в състояние да направи по-големи пробиви, защото е по-смел, по-приспособим, по-малко емоционален.

1. Страх от грешка. Умният човек допуска, че е възможно да се провали, и прави всичко възможно да предотврати това. Но когато все пак му се случи въпреки всички предпазни мерки и планове Б, В, Г, приема спокойно грешките си. Сяда да ги анализира и да се учи от тях. Никога не позволява страхът от неуспех да го откаже от намеренията и идеите му. Смелостта човек да пристъпи към действие и волята да се вдигне след провал са сред най-ценните житейски навици.
2. Липса на гъвкавост. Умният човек винаги е готов да направи промени в ход, да отчете новите обстоятелства, да види чуждата логика, да предложи и приложи различни варианти. Не се заинатява на своето, колкото и да се смята за талантлив, способен, опитен.
3. Дефицит на самостоятелно мислене. Това не означава да не отчитате вярното и полезното в чуждите мнения. Означава да позволявате другите да контролират живота ви, защото искате да угодите на общите представи и нагласи, изтъкват специалистите. Ако смятате, че мнозинството винаги е право, никога няма да успеете да мислите по начин, различен от другите, колкото и таланти и способности да имате.
4. Бързоречие. Сиреч не мислите много, преди да говорите. Това е черта, която може да дойде от самочувствието ви на талантливи и опитни професионалисти. Не че бърборите безразборно, а не преценявате това, което искате да кажате, преди да го кажате, в зависимост от конкретните обстоятелства и от аудиторията.
5. Подвластност на чувствата. Много лош навик е да си позволявате да реагирате в зависимост от моментната емоция. Без значение дали изпитвате радост или гняв, не бива това да определя поведението ви. Особено в напрегнат момент и особено отрицателните емоции могат да задраскат дълго полагани усилия. Но и преждевременно усещане за победа би се оказало пагубно в много случаи. Затова специалистите казват, че липсата на контрол върху емоциите е слабост, която е в състояние да провали талантите, способностите и усилията на всеки.

22.01.2025                                      

КАКВО ОЗНАЧАВА „ГРУПА ПРЕДПРИЯТИЯ“ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРУДОВИЯ СТАЖ?

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. 

Прилагането на тези изменени от 2020 година текстове на законодателството предизвикаха вълна от въпроси от работещите, на които им предстои пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. 

Въпросите са свързани най-вече с това какво всъщност означава лицето да е работило 10 през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия. Има ли легално определение в законодателството на „група предприятия“ и как следва да се тълкува то?

След изменението, легалното определение на понятието „група предприятия“ в Кодекса на труда се прилага във всички случаи, когато понятието се използва в нормативния акт. Поради това, понятието „група предприятия“, използвано в  разпоредбата на Кодекса на труда, има смисълът, определен в Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Съгласно тях "Група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“

Правото на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца възниква за работниците и служителите, които са придобили общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия.

Изразът „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години, и това да са „последните” 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор.

Ако работникът или служителят през последните 20 години от трудовия си стаж има 10 години трудов стаж при двама различни работодатели, които са „свързани“, той има право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Такъв е случаят например, когато  едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие.

Трудовият стаж може да бъде придобит през последните 20 години преди прекратяване на трудовото правоотношение, през които работникът или служителят е работил със или без прекъсване при един и същ работодател. Освен това, посочените 10 години през последните 20 години, могат да бъдат придобити и при различни работодатели, стига те да са в „същата група предприятия“.

Когато повече от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.

Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.

Справка:

чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

параграф 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

21.01.2025

ДАВАТ ПАРИ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ ЗА РАМПИ И АСАНСЬОРИ

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) започна кампанията за набиране на проекти за изграждане на достъпна жилищна среда. Одобрените предложения ще се финансират по Компонент 1 на Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност на хора с увреждания. Документи могат да се подават до 15 май.

По програмата може да се кандидатства за осигуряване на средства за изграждане на достъпна среда до жилищата на хората с увреждания, което ще помогне за социалното им приобщаване. Всяко одобрено предложение ще бъде финансирано с до 100 000 лв., с които могат да се изградят и монтират необходимите рампи, подемни платформи и асансьори. В случаите, в които стойността на проектното предложение надхвърля размера на финансиране от МТСП, се допуска съфинансиране от кандидата, но само за дейности за осигуряване на достъпна среда.

За финансиране могат да кандидатстват собственици на еднофамилни жилищни сгради, които са с трайни увреждания и се придвижват с инвалидни колички, с постоянен или настоящ адрес в същата сграда. Проектни предложения могат да подават и сдружения на собствениците в етажната собственост в многофамилни жилищни сгради, в които има хора с трайни увреждания, придвижващи се с инвалидни колички, с постоянен или настоящ адрес в същата сграда.

През 2024 г. по Компонент 1 е осигурена достъпна среда за 73 души с трайни увреждания в 54 жилищни сгради. В тях са изградени и монтирани общо 65 съоръжения - вътрешни и външни стълбищни платформи, вертикални подемници и рампи. Общата стойност на сключените през годината договори за строително-ремонтни дейности е в размер на над 2 360 200 лв. Те са финансирани изцяло от МТСП, тъй като стойността на проектите не надвишава 100 000 лева.

Подробна информация за условията и документите за кандидатстване по Компонент 1 може да се намери на интернет-страницата на МТСП (www.mlsp.government.bg) в рубрика „Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност” или на следния линк: https://www.mlsp.government.bg/natsionalna-programa-za-dostpna-zhilishchna-sreda-i-lichna-mobilnost-1

16.01.2025

УЖАСЪТ ВЕЧНО НЕДОВОЛЕН ШЕФ И ТЕХНИКИ ДА СЕ СПРАВИТЕ

Доста е натоварващо да се работи с вечно недоволен шеф. Полагате усилия, вършите всичко по възможно най-добрия начин, а той все има забележки. Не е лично отношение към вас, такъв е към всеки от екипа и към целия екип.

Най-логичният изход, разбира се, е да се спасите, като си потърсите друга работа. Но по най-различни причини това невинаги е възможно, така че трябва да се постараете да издържите.

Ще се справите след анализ.

Вероятно началникът ви е от най-често срещания вид - вечно критикува, защото е убеден, че той самият може да свърши работата по-добре.

В много случаи е вярно - ненапразно се е издигнал на мениджърска позиция. За нея обаче му липсва основно качество - да умее да ръководи служителите така, че те да вършат работата възможно най-добре.

Управлението на хора изисква способности, съвсем различни от изпълнителските. Дори това, че шефът ще мърмори и ще дава подробни указания, докато подчинените се справят със задачите толкова перфектно, колкото би се справил той, не го превръща в подходящ за мениджър. Още по-зле е началник, който се заема сам да свърши работата, понеже служителите му не могат или на него му се струва, че не могат.

Често пъти шефът критикува не защото може по-добре да свърши работата, а понеже смята, че недоволството от подчинените си върви с позицията му. Да не се самозабравят, а да знаят, че от тях се изисква още и още.

Този ръководен стил е изключително неприятен, понеже обикновено е придружен с още отблъскващи черти на личността. Може началникът да е силно контролиращ, несправедлив, прехвърлящ вината, високомерен, обичащ подмазвачи и т.н. екстри.

И в двата случая въпросът е как да направите така, че да не си късате нервите от вечните началнически забележки.

Първото е да приемете, че това е той, надали нещо ще го промени. Следователно трябва вие да промените себе си.

Бъдете подготвени, че няма да е доволен, както и да сте се справили със задачата, какъвто и успех да сте постигнали.

Не се ядосвайте нито вътрешно, нито външно. Глупаво е да се тровите. Може да е лош мениджър, може да е и лош човек, но защо вие да наказвате себе си заради него.

Не си позволявайте и да се демотивирате, защото знаете, че няма да дочакате не само похвала, а даже едно "добре е станало". Да, отвратително е поведението на шефа. Да, от несправедливостта боли. Но вие не работите за неговото "браво", а за заплатата и за собственото си удовлетворение да си свършите нещата, както ви приляга на професионалист и уважаващ себе си човек.

Освен това, ако започнете да си изпълнявате задачите мърляво, началникът ще бъде в пълното си право да критикува и тогава в слабата позиция ще бъдете вие.

След като сте си казали, че няма да се ядосвате с вечно недоволния шеф, може да вземете мерки, за да понамалите забележките.

Перфектен начин за това е много внимателно премерено да включите началника си в изпълнението на задачите. Когато той смята, че е участвал във всяка една стъпка, критичният му патос чувствително ще спадне.

Той не е глупак, знае колко плътно е бил ангажиран. Все едно да недоволства от себе си. Дори да има забележки, ще са как да го направите заедно по-добре. Няма да са като към подчинен, който е мърляч, некадърник или друго нещо все от този неприятен порядък. Защото той изпитва раздвоение на личността - хем е началник, хем е въвлечен в работата като изпълнител.

Този номер е супер ефективен, когато шефът ви наистина е добър в професията и затова се е издигнал. Той може да придаде блясък на всеки проект, който изпълнявате, така че постарайте се да го въвличате не само за да не ви критикува, но и за да учите от него.

По-сложно е, когато началникът не е кадърен и благодарение на неговата намеса работата ще се получи даже по-зле. Но пак го въвлечете възможно най-много в изпълнението й, така и така накрая ще сипе критики.

За да не ви стоварва вината, гледайте да сте получавали указания писмено или пред свидетели.

И като си го знаете какъв е, преценете предварително от такво може да недоволства и хитро го подхванете точно оттам. Да речем така: "Шефе, вашата идея много помогна и ето какво се получи". По този начин припомняте собствените му "заслуги". Макар че пак няма да приеме, че той е сгрешил, а ще мисли, че подчинените му идиоти, които не разбират как стават нещата, все пак критичният патос вероятно ще бъде малко снижен.

Когато въвличате началника в собствената си работа, трябва много точно да дозирате и да прецените подхода си. Не бива да изглеждате неспособен служител, който не се справя и има нужда да бъде воден за ръчичка.

Успели сте да намерите мярката, ако на шефа му се струва, че предлагате, сверявате с него, търсите мнението му, защото той е изключително опитен, умен, креативен и други подобни неща, които го ласкаят.

Естествено, не е необходимо да ги изричате директно, а да направите така, че той сам да си ги помисли, тълкувайки вашето поведение.

Истината е, че да се работи с шеф, който никога не може да каже "браво", е точно обратното на вдъхновяващо. Изтощително е. Но въпреки всичко не бива да допускате да ви демотивира, защото ще навредите на кариерата си.

Старайте се да вършите възможно най-професионално задачите си и не спирайте да се оглеждате за друго място. В никакъв случай не си позволявайте да се обезкуражавате, че ще го намерите, и да свиквате с маниера на вечно недоволния си началник.

Не се примирявайте, търсете и вярвайте, че не всички шефове са такива.

----- Как да се държите, като ви критикува -----

Какво да си говорим, има много шефове, които не могат добронамерено и тактично да дават т.нар. обратна връзка. Затова е по-мъдро човек да се справя с критики, като управлява чувствата, които изпитва, съветва социологът Джоузеф Грени.

"Прекарах по-голямата част от живота си, вярвайки, че най-добрият начин да помогна на хората, които получават негативна обратна връзка, е като науча онези, които ги критикуват, да подобрят начина, по който се изразяват. Вече съм убеден, че това е било грешка", добавя той.

Грени очертава четири стъпки, които могат да ви помогнат да запазите спокойствие и да реагирате по продуктивен начин на критика.

1. Съвземете се. Дишайте дълбоко и анализирайте начина, по който се чувствате. Колкото по-добре осъзнавате първичните емоции, които изпитвате, толкова по-малко вероятно е да бъдете обсебени от вторични ефекти като гняв, отбранителност, страх. Свържете се с вътрешния си глас, повтаряйки фрази от рода на "Това не може да ми навреди. Аз съм в безопасност", препоръчва Грени.
2. Разберете причината за критиката. Вникнете какво стои зад нея. Попитайте шефа за подробности и примери, върху които той я базира. Слушайте спокойно неговите доводи, все едно той говори за някой друг. Трябва да се държите като добър репортер, който се опитва да разбере фактите, обяснява специалистът.
3. Дайте си време за възстановяване. Кажете на шефа, че трябва да помислите върху казаното от него.
4. Предприемете действие. Докато обработвате критиката, бъдете достатъчно смирени, за да търсите истини в нея и да осъзнаете грешките, които може да сте направили. След това поговорете отново с шефа и споделете вашите мисли. Кажете кои части от критиката приемате и кои не. Поемете ангажимент за коригиране на нещата, които оценявате като ваши грешки, завършва Джоузеф Грени.

15.01.2025                                      

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПОЛЗВАМЕ, АКО РАБОТИМ НА ТРУДОВ И ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР?

Хора остават без обезщетения за безработица и болнични, защото се оказва, че са били назначени на граждански, а не на трудов договор. Ето защо, когато постъпваме на работа, е важно да знаем какви са правата ни, според договора, който сключваме с работодателя.

Всяко такова споразумение ни дава определени правомощия, но е свързано и с плащането на определени осигуровки, за да ги ползваме. Размерът им зависи от това на какъв договор сме назначени или най-просто казано - дали сме на трудов или граждански договор.

На практика, понятието „граждански договор“ в българската нормативна уредба не съществува, но то е широко използвано и обединява в себе си няколко типа договори.

Това са договор за изработка, договор за поръчка и комисионен договор от Закона за задълженията и договорите и договор с търговски управител, договор с търговски пълномощник и договор с търговски помощник от Търговския закон.

Разлики между трудовия и гражданския договор

Макар да си приличат, трудовият и гражданският договор имат съществени разлики помежду си.

При трудовия договор предмет на договора е самата работна сила, която се предоставя в определен времеви интервал, или просто казано „работно време“. Тоест при тези договори става въпрос за наем на труд.

Като основната особеност е, че работникът предоставя своя труд срещу определено заплащане – „заплата“. Трудовият договор задължително се сключва писмено, като законът изисква това да стане преди постъпването на човек на работа, т. е. преди да започне неговото реално изпълнение.

В Кодекса на труда е посочено какво точно трябва да съдържа един трудов договор: мястото на работа, длъжността и характера на работата, датата на сключването му и срока.

В договора задължително се посочват и размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните такива, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при напускане, основното и допълнителните трудови възнаграждения, както и периодичността на тяхното изплащане и, разбира се, работното време.

Освен тези задължителни атрибути на договора, има и такива, които не са задължителни, но могат да бъдат включени, например обхват и достъп до социални придобивки, размер на командировъчни, различни системи за премиране, определяне на допълнителни възнаграждения, предоставяне на материали и т. н.

Тук идва първата разлика с гражданските договори, при които тези задължителни реквизити липсват. В тях най-често се определя само какво трябва да се извърши, в какъв срок и какво ще е съответното заплащане.

Тъй като гражданските договори се регулират от общото гражданско законодателство, страните по тях имат по-голяма свобода на договаряне и могат сами да избират какво да включат в договора.

При гражданските договори не говорим за заплащане за определено работно време, а за изпълнението на определена задача или постигането на определен резултат.

Тук идва и друга съществена разлика между двата договора. Докато при трудовия договор служителят е подчинен на работодателя, то при гражданския договор, което е и основно негово предимство, изпълнителят разполага с по-голяма свобода как и кога да изпълни съответните услуги или задачи, които са му възложени по правоотношението.

Недостатъкът на гражданския договор обаче е, че рискът от неизпълнение се поема от изпълнителя, а не от работодателя, както при трудовия. Другият минус е, че разходите за постигане на крайния резултат се поемат от изпълнителя, а не са за сметка на работодателя.

По отношение на срок на договора

Трудовият договор може да бъде безсрочен, но гражданският задължително е обвързан със срок за извършване на определената работа или услуга.

Заплащане на възнаграждение

При трудовия договор има минимална работна заплата, докато при гражданския договор няма ограничение в размера на възнаграждението. Също така трудовият договор има регулярни месечни плащания, докато при гражданския плащането е за извършване на определена работа за определен срок.

Гражданският договор може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден, докато трудовият договор е задължително възмезден.

Осигурителни права

Най-съществената разлика за работника е по отношение на осигурителните права, които му дават трудовият и гражданският договор. Работещите по трудов договор задължително се осигуряват за всички социални рискове. При тях всяка професия има точно определен минимален осигурителен праг.

Това е минимумът, върху който лицето се осигурява в общия случай за всички осигурителни рискове.

От трудовия договор за работника възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, определени суми за прослужено време (т.нар. „клас“), почивки, отпуски, обезщетения, социално-битово обслужване, социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, безопасни и здравословни условия на труд и т. н.

При гражданския договор има съществени различия, работещите се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността.

Това означава, че не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.

Тоест те нямат право да ползват определен брой болнични дни и обезщетения при прекратяване на договора, както и обезщетения за безработица. При него изпълнителят не може да се възползва от правото си на различни видове платени отпуски.

Това е положително за възложителя поради факта, че така отпада задължението му да обезпечава финансово почивката на работника си. Важно е да се отбележи, че гражданските договори гарантират само осигурителен стаж, тъй като за трудов стаж се зачита времето, за което работникът е осъществявал трудова дейност по дадено трудово правоотношение.

Данъците

По отношение на дължимите данъци, според Закона за данъците върху доходите на физическите лица, всички доходи по извънтрудови правоотношения се считат за доходи по граждански договор и подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.

Работещите могат да се трудят едновременно на трудов и на граждански договор, тъй като двата договора не се изключват взаимно. Както е възможно едно лице да работи едновременно и по трудово, и по гражданско правоотношение, така е възможно дори да е при същия работодател.

Все по-често в практиката страни, между които вече съществува трудово правоотношение, сключват и граждански договори помежду си.

Важно за гражданите е да знаят, че прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила, с цел работодателят да пести от осигуровките, които трябва да внася за служителите си.

В тази ситуация се нарушава чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, а потърпевшите могат да подадат сигнал към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, защото са нарушени трудовите им права.

09.01.2025

ОПИТОМЯВАНЕТО НА ЧУВСТВАТА ЗА 90 СЕКУНДИ ОСИГУРЯВА МИР И УСПЕХ В РАБОТАТА

Леле как ви ядоса колегата (шефът, клиентът, партньорът). Вече половин час кипите и не можете да се спрете. Макар че сте изпълнили основни съвети на психолозите - преброили сте до 10, не сте отвърнали, прекъснали сте разговора и сте се оттеглили от полесражението.

Тогава изпълнете още две препоръки. Най-напред спрете с т.нар. мисловно предъвкване - не повтаряйте какво ви каза колегата, та толкова ви ядоса, и какво можехте да му отвърнете, за да го поставите на място и да излезете победители.

Второ, превключете мозъка си в аналитичен режим. Иначе казано, съсредоточете върху причините за конфликта и върху изводите - на какво ви научи той.

Психолозите уверяват, че всяка негативна емоция - дори най-силната като яростта, отминава за 90 секунди. Ако ви държи повече, значи някак я възбуждате отново, не я пускате да си отиде.

Вече не ви ядосва колегата. Ядосвате си се сами. И каквото е да е казал или направил, не е виновен той. Виновни сте си сами.

Вероятно знаете тази често повтаряна от специалистите мантра, че не можете да повлияете на неприятни случки, обстоятелства, хора, но можете да повлияете на своята реакция към тях. Учудва ви обаче, че негативни чувства могат да отминат само за 90 секунди. кой нормален човек се успокоява за толкова. Минута и половина - много е малко.

Не е, обяснява д-р Джил Болти Тейлър, невроанатом, изследователка на мозъчните функции и авторка на книгата "Ударът на моето прозрение".

Отрицателното чувство е сигнал за стрес и възбужда хормони (адреналин, норадреналин, допамин, кортизол и т.н.), които подготвят организма да отговори незабавно на агресията от околната среда и да се защити в аварийната ситуация. Тази първоначална биохимична реакция срещу физическите или психическите дразнители е инстинктивна, тя не ви е подвластна.

"Но хормоните се разграждат напълно в тялото за по-малко от 90 секунди. За 90 секунди можем да наблюдаваме процеса, който се случва в нас, да го усетим и да гледаме как отминава. След това всякакви емоционални отговори са личен избор на самия човек - да остане или да не остане в тази емоционална примка. От неврологична гледна точка имаме силата да избираме какви искаме да бъдем", изтъква д-р Тейлър.

Минута и половина е достатъчно време, за да осъзнаете емоцията, да пострадате и да я опитомите. В противен случай отрицателното чувство продължава да възбужда хормони, които започват да ви тровят, понеже отприщват цяла поредица вредни физиологични процеси в организма, променящи приоритетите на кръвоснабдяването. Това е опасно за здравето - неслучайно природата е заложила биохимичната реакция да отмине само за 90 секунди.

В добавка никак не си помагате и за решаването на конфликта, защото не сте в състояние да мислите трезво.

Алгоритъмът за овладяване е прост и можете да го прилагате при всякакви отрицателни емоции.

Колегата изрича нещо, което ви ядосва.

Вие си казвате: "Ядосан/а съм". Т.е. осъзнавате и назовавате чувството, което бушува във вас.

После започвате да мислите в посока "Това, което изпивам в момента, е просто чувство. То ще изчезне". Ще ви се отрази добре да дишате дълбоко.

Скоро производството на хормони ще се нормализира. Доказано е с изследвания, че норепинефринът (норадреналинът) - т.нар. хормон на гнева, невротрансмитер, секретиран от надбъбречните жлези, изчезва от кръвния поток за 90 секунди.

Емоцията ще намалее и ще е на път да отмине, щом не я засилвате.

Това няма да стане, ако не превключите мозъка си от стрес към анализ. Защо се случи, какво научих от тази случка, как да не се повтаря и други подобни въпроси са ефективен начин за превключване.

Вие вече се успокоявате, връщате си самоконтрола, управлявате чувствата и разума си.

Експертите твърдят, че ако запомни правилото за 90-те секунди и съзнателно следва този алгоритъм, всеки нормален човек може да се освободи от яд, гняв, ярост, обида и т.н. неприятни емоции наистина за около 90 секунди.

Ако не може, има някакви психични проблеми, заради които трябва да се консултира със специалист. Засядането в негативна емоция е признак, че се нуждае от помощ, защото е претоварен със стрес и е "прегорил" природно заложените процеси в организма си. По тази причина не е в състояние да се превключи, въпреки че се старае. Вероятно твърде дълго е смятал, че е в аварийни ситуации, черпил се е с токсичен биохимичен коктейл, пребивавал е в повишена възбуда и се е докарал до тревожност, депресия или още по-тежко психично разстройство.

Прилагането на алгоритъма трябва да действа, независимо колко голяма е интензивността на чувството. Всъщност вие оценявате яда или обидата си количествено едва когато започнете да мислите.

Това е още един критичен момент, в който не бива да допуснете да се върнете към преживяване на емоцията, сякаш аварийната ситуация се е случва отново. Целта е да се измъкнете, а не да се самонавивате, като си повтаряте "Той много ме вбеси, той много ме нарани", подчертават психолозите.

Можете да разберете защо и как този начин действа чрез просто сравнение с познато неприятно състояние - главобол. 

Представите си, че не ви е ядосал колега, а ви е заболяла главата. Най-напред усещате дискомфорт.

Казвате си: "Боли ме главата". Т.е. осъзнавате и назовавате какво изпитвате.

След това мислите в посока "Това, което изпитвам в момента, е просто главоболие. То ще изчезне". Не си повтаряте "боли ме, боли ме, леле колко ме боли", взимате хапче и главоболът наистина изчезва.

Превключването на анализ действа по същия начин, обясняват експертите.

С негативните чувства е още по-просто, като знаете, че те ще отминат за 90 секунди - природно сте програмирани биохимично за толкова да се отмие хормоналният отговор.

Д-р Тейлър препоръчва през това време да гледате секундарника на часовника.

После, ако конфликтът е незначителен, даже няма нужда от анализа му, а само да дадете на мозъка си някакво друго занимание, по-позитивно и отпускащо.

08.01.2025                                      

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НИ ДЪЛЖИ ФИРМАТА ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ?

Наскоро депутатите сигнализираха, че във фирми с държавно участие работници получават като обезщетение при пенсиониране по 30 заплати. Те предложиха таван от 12 заплати, за да се избегне огромната разлика в обезщетенията при пенсиониране за някои служители.

Според Кодекса на труда, всеки работник при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия, има право на обезщетение от работодателя в размер на 2 брутни заплати.

Някои хора обаче имат право на 6 брутни заплати. С последната промяна в Кодекса на труда беше предвиден нов начин за изплащане на обезщетението от 6 заплати.

Те се дължат, ако имате 10 години от последните 20 години стаж при един и същи работодател, като отпадна изискването той да е непрекъснат.

Преди промяната в Кодекса на труда право на шестте заплати при пенсиониране имаха само работниците с непрекъснат 10-годишен стаж при един и същ работодател.

Днес, ако по някаква причина на работника му се е наложило да прекъсне трудовия си договор при този работодател, но в последните 20 години е придобил 10 години трудов стаж при него, отново ще има право да получи шестте заплати.

Така, ако работник е бил безработен, но се върне при стария си работодател, той няма да е ощетен и е необходимо да е натрупал десетте години - без значение, че не са последователни. 

Промяната важи и за работа при няколко работодатели от една и съща група предприятия. Тоест, дори работниците да бъдат прехвърлени в друга фирма, ако тя е от същата група, на тях отново им се полагат шестте заплати, когато са придобили право на пенсия.

Ако стажът е придобит при един и същи работодател, но работникът е ползвал неплатен отпуск, също има право на обезщетението. Няма пречка и по време на неплатения отпуск служителят да е работил при друг работодател.

Обезщетението при пенсиониране обаче може да надхвърля 2 или 6 заплати, тъй като това са само минималните прагове. В колективни трудови договори или с решения на Министерски съвет обезщетенията могат да бъдат многократно по-големи от обичайното в частния сектор.

Освен това има и някои изключения, които касаят учителите и работещите в системата на МВР и Министерство на отбраната.

В Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти при пенсиониране, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка, се изплаща обезщетение в размер на 10 брутни работни заплати.

За служителите по Закона за МВР се изплаща обезщетение в размер на толкова месечни заплати, колкото е броят на прослужените години, но не повече от 20.

Как се определя сумата?

Размерът на обезщетението се определя на база брутното трудово възнаграждение, което човекът е получил за месеца, предхождащ този, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от служителя месечно брутно трудово възнаграждение.

В него влиза както основната работна заплата, така и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер.

На какви условия трябва да отговаряме?

Второто важно условие, за да получите обезщетение при пенсиониране, е да сте придобили право на пенсия. Първо това е, ако сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

През 2024 г. в най-масовата – трета категория труд, жените трябва да са навършили 62 години и два месеца, както и да имат 36.5 години стаж, а мъжете – на 64 години и 7 месеца, а стажът им да е 39.5 години.

Освен при придобиване на право на пенсия за стаж и възраст обезщетението е дължимо и когато правото на пенсия се придобива при недостигащ стаж. Тогава изискването е човекът да имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и да е навършил 67 години.

Работодателят дължи обезщетението и ако служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер.

Става въпрос за случаите, при които хората имат необходимия осигурителен стаж за пенсия и могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано.

Тогава пенсията, отпусната по този ред, се намалява с 0.4% за всеки недостигащ до възрастта за пенсиониране месец и се изплаща в намален размер пожизнено.

Срокове

Срокът за изплащане на обезщетението е определен в закона и предвижда това да стане не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е записан друг срок.

След изтичане на този срок работодателят ви дължи и лихви върху забавеното плащане.

Ако работодателят откаже да ви изплати парите, то имате право да потърсите правата си в съда, като тук също има 3-годишен давностен срок. Той започва да тече от деня, следващ деня, в който изтича срокът за изплащане на обезщетението.

Важно за работниците е да знаят, че имат право на обезщетение при пенсиониране, независимо на какво основание им е прекратен трудовият договор.

Отпуските

Освен заплатите, работодателят ви дължи и обезщетение за неизползван отпуск при пенсиониране. Става въпрос обаче само за натрупани отпуски през години, за които давността не е изтекла.

По закон работниците трябва да използват своя отпуск в рамките на две календарни години. Ако това не се случи, трябва да се изплати обезщетение за неизползван отпуск.

Ако обаче прекратяването на трудовото правоотношение на човека, който ще се пенсионира, е през 2024 г., а отпускът е бил за 2021 г. и не е ползван, то тогава е погасен по давност, съответно не може да се изплаща и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.

Ако човек се пенсионира в средата на годината – например през юни 2024 г., и тогава се прекрати неговото трудово правоотношение, а до този момент не е ползвал никакъв отпуск за календарната година и по закон разполага с 20 работни дни, към средата на годината ще има право на обезщетение, което е пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж за календарната година.

Това е една втора от полагаемия отпуск, т.е. ще трябва да му бъдат изплатени десет работни дни.

У нас съществува схващането, че щом човек изпълни условията за пенсиониране, работодателят трябва задължително да го освободи. Работодателят има право, когато работник навърши възрастта за пенсиониране има нужния стаж, да му прекрати трудовото правоотношение с предизвестие.

Но Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване не изискват да се прекрати трудовото правоотношение, за да се подадат документи за пенсиониране или да започне да се получава пенсия.

Човек може да продължи да работи и в същото време да си подаде документите, когато е изпълнило условията за стаж и възраст.

03.01.2025

ФРАЗИТЕ ТАБУ НА ИНТЕРВЮ ЗА РАБОТА

Има няколко тактики, които можете да използвате, за да впечатлите бъдещ работодател по време на интервю за работа.

Може да кажете какво ви вълнува в работата, като това ще покаже, че имате страст и сте искрено заинтересовани от възможността да заемете тази позиция. Може да попитате какъв проблем можете да разрешите за компанията, за да се подготвите за бъдещ успех, ако получите работата. Можете да кимате и да се усмихвате, докато интервюиращият говори, за да покажете, че сте уверени и способни.

Има, разбира се, и няколко типа поведение, които е добре да избягвате, като например използването фрази, които биха могли да отблъснат интерюиращия. Някои са „големи червени знамена“, казва Нолан Чърч, бивш специалист по набиране на персонал в Google и главен изпълнителен директор на компанията за данни за заплати FairComp. Ето няколко фрази, които Чърч съветва да се избягват:

„Работя твърде усилено“ или „Аз съм перфекционист“

Като начало, когато интервюиращият ви попита за ваши слаби страни, не използвайте фрази, които карат да звучите така, сякаш смятате, че вече няма какво да научите. Това могат да бъдат фрази като „Работя твърде усилено“ или „Аз съм перфекционист“, казва Чърч. Те са оформени като недостатъци на характера, когато всъщност се използват като комплименти.

Според него това ще накара интервюиращият да си помисли, че или не сте искрени относно това какви сте като хора, или наистина смятате, че няма накъде да се развивате повече като професионалисти.

 „Не ви наемам, за да бъдете перфектни. Наемам ви, за да растете с нас“, казва Чърч. Вместо тези празни фрази, Чърч препоръчва да дадете пример за грешка, която сте направили, какво сте научили от нея и как сте продължили напред.

Всички фрази, които прехвърлят вината

Не казвайте нищо негативно за хората, с които сте работили. Независимо дали става въпрос за бивш колега, мениджър или компания, „всичко, което прехвърля вината от вас на някой друг“ звучи зле, категоричен е Чърч.

„Хората, с които бихте искали да работите, поемат пълна отговорност за това, което са направили в миналото, дори ако са сгрешили някъде“, добавя той.

По думите му поемането на отговорност показва, че сте достатъчно скромни, за да признаете, че не сте съвършени и че сте готови да се учите от грешките си и да ставате по-добри.

„Искате да работите с хора, които имат нужното самосъзнанието, за да осъзнават кога са сгрешили и да актуализират собствените си умствени модели, за да коригират нещата“, казва той.

„Не зная“

И накрая, избягвайте да отговаряте на въпроси с „не зная“.

Когато чува това, Чърч си мисли: „Добре, значи разговорът приключи? Няма да можеш да решиш тези проблеми?“ казва той.

Ако тепърва започвате професионалната си кариера, напълно възможно е да не разполагате с много опит или анекдоти, от които да почерпите вдъхновените и да дадете конкретни примери за това, което сте успели да постигнете. „В тези сценарии е добре да кажете: „Не зная, но бих направил следното, за да разбера“, обяснява Чърч. Дайте няколко примера за това как бихте се справили с проблема хипотетично, за да покажете, че ще бъдете проактивни в движението напред.

В крайна сметка, ако получите работата, ще ви се плаща за разрешаването на проблеми, които компанията има. Дори на интервюто ще трябва да докажете, че можете да го направите, казва той.

02.01.2025                                      

КАКВО ОПРЕДЕЛЯ ДАЛИ ЩЕ НИ ПЛАТЯТ, АКО НЕ РАБОТИМ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕН

Въпросът в заглавието на настоящата статия засяга една от най-актуалните и спорни теми в сферата на трудовите отношения - какво се счита за работно време и какво трябва да бъде заплатено като такова.

Представянето на различните сценарии, в които работникът не е ангажиран с дейност, както и въпросът дали за това време следва да му се плаща, задълбочават дискусията около правата и задълженията както на работника, така и на работодателя.

Какви са регулациите на тези въпроси в трудовото законодателство, включително какви са тези задължения на работниците и служителите и какви са последиците от тяхното неизпълнение?

В рамките на трудовото правоотношение работникът или служителят има определени права и задължения. Той има фиксирано работно време, определено работно място и ползва помещенията и инструментите на работодателя си. Освен това, той е задължен да се подчинявата на законните разпоредби на работодателя, което включва изпълнение на работните задължения и сътрудничество в рамките на неговата длъжностна характеристика.

Например, работник в цех или служител в офис, който е ангажиран по трудово правоотношение, трябва да бъде на работното си място през определените работни часове - обикновено по осем часа на ден. Работодателят, от своя страна, е ангажиран да уплътни това работно време със задачи, свързани с договора и длъжностната характеристика на работника или служителя.

В Кодекса на труда са определени различни задължения, които работникът или служителят трябва да изпълнява по време на работното си време. Едно от основните задължения е използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа, както и спазването на вътрешните правила, приети в предприятието. Например, ако работникът е администратор в хотел, неговата основна задача е да обслужва гостите, да работи съобразно стандартите на обслужване и да спазва правилата на хотела.

Неизпълнението на тези трудови задължения може да бъде разглеждано като нарушение на трудовата дисциплина. В такива случаи, работодателят има право да наложи едно от дисциплинарните наказания, предвидени в Кодекса на труда. Тези наказания могат да бъдат забележка, предупреждение за уволнение или уволнение на работника. Например, ако администраторът в хотела не изпълни задълженията си, като не обслужи гостите или не спазва правилата на хотела, той може да получи предупреждение за уволнение или дори да бъде уволнен от работодателя.

Във високо конкурентната работна среда случаи на своеволие от страна на работодателите към работниците и служителите не са рядкост. Такива ситуации включват удръжки от трудовото възнаграждение за закъснения за работа или среща, за прекомерно говорене по телефона и други подобни действия.

Освен това, някои работодатели налагат "глоби", които не са предвидени от законодателя като финансова санкция спрямо служителя или работника. Такива поведения могат да доведат до напрежение и конфликти в работната среда, които могат да бъдат разрешени чрез ясно установени правила и процедури за уреждане на спорове.

Важно е да се отбележи, че законът изрично посочва възможността за удръжки от трудовото възнаграждение в определени случаи, но е важно те да се извършват само със съгласието на работника или служителя.

Например, удръжките могат да се правят за получени аванси, данъци, осигурителни вноски и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка:

чл. 126 от Кодекса на труда

чл. 186 от Кодекса на труда

чл. 210, ал. 4 от Кодекса на труда

чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда

31.12.2024

СТЕРЕОТИПИТЕ НА СЪЗНАНИЕТО ЧЕСТО ПРЕЧАТ НА УСПЕХА

Успехът в кариерата, пък и в почти всяка житейска ситуация, е в главата ви. Там са знанията, придобити с образованието и опита, уменията да анализирате, да измисляте решения и да работите в екип, самочувствието, че можете, увереността, че ще се справите. Само че пак там живеят и едни особености на човешкото съзнание, които силно пречат - стереотипите. Те възникват от същите положителни натрупвания в ума, но като ги изпуснете от контрол, се превръщат в своето отрицание.

Деконтаминацията, сиреч пречистването на съзнанието, е по-скоро теоретичен научен термин. Според психолозите стереотипите трудно се поддават на промяна. Като си давате сметка за тях обаче, поне допускате по-малко щети. А ако се постараете да се самоманипулирате, може даже да излезете от капана на най-често срещаните стереотипи.

1. Опростяването

Това е подсъзнателен стремеж. Натрупали сте житейски опит и смятате, че знаете как да постъпите. Не отчитате новите обстоятелства, попадате в мисловен шаблон, правите прибързани изводи, карате по познатия начин. Психолозите наричат това рефлекторно действие. Сякаш мозъкът автоматично взема решение, избирайки най-краткия път, т.е. този, по който вече е минавал.

Трудно е да накарате разума да работи по друг начин. Единственият изход е съвсем целенасочено да го спрете, да го принудите да намери разликите във фактическата обстановка, да ги прецени и да излезе от шаблона. Успешните хора дори в най-напрегнатите и изискващи бърза реакция ситуации се стремят да направят точно това.

2. Обясняването

Абсолютно човешки стремеж е да си обясните всичко, което се случва около вас. На пръв поглед такъв подход би трябвало да помогне да анализирате по-правилно ситуацията и да вземете по-верните решения. Само че съзнанието и тук погажда номер - свежда обяснението до това, което му е познато. Изгражда си някаква своя реалност, без да се стреми да обмисли критично тази версия, да провери дали не са възможни алтернативи. Онова, за което не може да намери обяснение, често директно отхвърля (такова животно нема, казал шопът, като за първи път видял жираф).

Успешните хора не обявяват необяснимото за невъзможно да съществува, нито свеждат всичко до познатото. Те допускат, че се нуждаят от нови знания и изследвания, за да разберат проблемите, обстоятелствата, случките, хората. Като подхождат по този начин, си гарантират успех.

3. Предубежденията

Смятате, че сте от хората, които нямат наслоени предубеждения към други хора - гейове, чужденци, жени, богаташи и т.н. Това обаче се наричат предразсъдъци. Лоши са, но са по-лесни за разпознаване и самоконтрол. Предубежденията изглеждат по-безобидни. Те са подсъзнателна увереност, която е базирана на опит и определя вашето поведение. Най-просто казано, знаете, че супа се яде с лъжица, а не с вилица.

Да, обаче точно тази предварителна увереност често пъти пречи да видите ново решение в позната ситуация, което може да доведе до нови резултати. Най-успешните хора заповядат на съзнанието си да мисли нестандартно и откриват ефектвния начин, който досега не е хрумвал на никого. Пак най-просто казано, примерно пропускат лъжицата и направо изпиват супата.

4. Игнорирането

Напъвали сте си мозъка, внимавали сте да не паднете в нито един от капаните на съзнанието и подсъзнанието си, измислили сте решение. Облекчени, така се фокусирате върху него, така си го заобичвате, че пропускате всякакви други варианти. Дори да ви хрумнат, ги отхвърляте. Започвате да възприемате само онези факти, които потвърждават вашето мнение. Всичко, което му противоречи, игнорирате.
Мозъкът работи еднакво при всички хора - отстоява своята позиция, отказва друга гледна точка. В резултат губи обективността се, а не е задължително решението да е вярното.

Успешните хора избягват този капан на самообичащото се съзнание, като целенасочено търсят опоненти. Слушат аргументите им и се стараят да ги оборят. А ако не могат, променят решението си.

5. Про и анти

Повечето хора се гордеят, че могат да мислят самостоятелно и трудно се поддават на влияние. Това рядко е вярно - съзнателно или подсъзнателно, те приемат нагласи от колеги, приятели, роднини и започват да ги споделят. Така се чувстват част от общността и живеят по-комфортно. На конформистите винаги им е по-лесно отколкото на бунтарите.

Успехът обаче означава да излезете от масовите стереотипи. Малкият е да правите нещата като другите, но по-добре. Големият е съвсем съзнателно да се самоманипулирате, да напуснете клишето и да правите нещата различни.

6. Трансферът на чувства

Един от най-гадните номера на подсъзнанието е пренасянето на негативни чувства, които изпитвате към познати хора, в общуването с непознати.

Отивате на първа среща с бизнес партньор, той по нещо ви заприличва на онзи неприятен състудент, с когото в университета винаги си съперничехте. Без да искате, показвате студенина и проваляте сделката.

Коварно е да пренасяте наивно и положителни чувства. У новата колежка има нещо от най-близката ви приятелка, доверявате й се безкритично и хлътвате в интрига, защото тя е недобронамерена.

Абсолютно естествен е този трансфер на чувства - мозъкът ви влиза в шаблона, като оприличава непознатия на познат. Оттам се събуждат и същите емоции. Но въпросното пренасяне е най-честата причина да проваляте отношенията си с другите, твърдят психолозите. Шансът да сгрешите, когато съдите за някого по това, с което ви напомня за някого другиго, е огромен.

Трансферът на чувства впрочем е метод за лечение в психотерапията. Така че излекувайте сами себе си, като не позволявате на подсъзнанието си да прави подобно прехвърляне в деловите ви отношения.

30.12.2024

НАРЪЧНИК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ КРАЙ КОЛЕГА ЕГОИСТ

Bсеки човек обича себе си. Самолюбието и самоувереността са неделима част от нормалността. Само че ви се е паднал колега отвъд нормалността - напълно убеден в превъзходството си над вас и над всички останали. Толкова извънмерно е самовлюбен и високомерен, така безцеремонно се опитва да се скатава и да получава привилегии, че едва го издържате. А се налага да работите и да общувате с него по 8 часа пет дни в седмицата.

Не позволявайте той да ви тормози, не тормозете и сами себе си, като се гневите, но и не подкрепяйте чувството му за превъзходство, нито се поддавайте на поведението му "всички сте ми длъжни". Опитайте да вникнете в психологията му и да се предпазите от емоционално изтощение.

Нищо лично

Първо решете твърдо, че няма да се ядосвате. Неприятно е, но такъв е животът. Не може да си избирате колегите. Лошият късмет ви е срещнал с някой, който може и да е добър професионалист, но не е стойностен човек. Случва се доста често - ако поговорите с приятели, ще разберете, че във всеки екип се намира поне по един такъв.

Второ, приемете за даденост, че егоистът никога не мисли за никого другиго. Не смятайте отношението му за лично - не е към вас, а към всяко същество. Той си е такъв по природа и просто не е в състояние да бъде друг. Така че не се опитвайте да го променяте. Няма да успеете, само ще си губите времето и допълнително ще се напрягате.

Не е ваша работа да го превъзпитавате, с това да си блъскат главите съпругът/съпругата, гаджето, роднините и приятелите му. Вие само трябва да се предпазите от вредите му.

Награден с невнимание

Най-важното правило за щадящи отношения с колега егоист е да сложите лимит.

Той е емоционален вампир. Иска вашето внимание, но в замяна нищо не дава. Ако не се усетите навреме, ще започнете да пренебрегвате своите потребности за сметка на неговите. Ще му слушате хвалбите, проблемите, клюките, ще му вършите работата и даже ще му помагате в личните дела. Така винаги правят приятелите, а често пъти - и добрите колеги, но има взаимност. А егоистът никога не връща даже грам от това, което е получил. Дори от елементарно възпитание няма да прояви внимание, съпричастие, грижа, когато вие имате нужда. Няма да ви изтърпи дори минута да говорите за себе си, веднага ще вкара егото си в темата, назависимо дали става дума за проекта, по който заедно работите, или за манджата, която сте сготвили снощи вкъщи.

За да не ви доведе до опустошение, не бъдете мекушави и не му позволявайте да се превърне във вампир, който изпива енергията и емоциите ви.

Най-сигурната тактика за общуване с егоиста включва 4 точки:

1. Ограничете времето, което прекарвате заедно, до минимално необходимото, за да си вършите работата. Вашата, а не неговата.

По лични въпроси не позволявайте да ви говори. Като вземе да се хвали, деликатно се оправдавайте със заетост. Като започне да се оплаква, промърморете нещо от сорта на "Такъв е животът" и пак се разбързайте да се захващате със служебните си задължения.

2. Не му давайте вниманието, което отчаяно търси. Намерете вежливи начини да го отбивате, защото той колкото повече получава, толкова повече иска. При това без да изпитва капка благодарност или да прави опит за взаимност.
3. Не му давайте думата, т.е. не изпускайте контрола в разговорите с него. Любезно, но твърдо налагайте темите, които интересуват вас, а не него. Фокусирайте се упорито върху своята тема.

Той ще избяга от вас, когато разбере, че не съучаствате. На егоиста това му е хубавото - нуждае се от интерес към персоната си и не се задоволява да е "радио", което си говори, пък не получава отклик. Като се усети така поставен, търси по-съпричастен колега.

4. Не му правете услуги в никакъв случай. Наистина ще се впие като вампир във вас. Него природата го тика към нечовешка ефективност - с минимум свои усилия да получи максимум полза за себе си. Като не му позволите да ви използва, ще се насочи към следваща жертва.

Той се храни с вашето унижение

В отношенията с колега егоист трябва да вземете предвид още една особеност. Той е по-лош от нарциса. Хората, които получават такова име, са самовлюбени и обичат да им се възхищават. Но са по-безобидни, защото "ах, ти си неотразим" им е достатъчно. А на егоистите им е необходимо и да чувстват превъзходство над другите. Те са умели манипулатори, които знаят как да поемат контрола над ключови емоционални настройки, за да ви внушават чувство за малоценност или за вина.

Не бива да влизате в играта на колегата, който се хвали, изтъква преимуществата и постиженията си, за да ви внуши, че е нещо повече от вас. Ако вижда, че успява, той се ожесточава и храни егото си, като мачка самочувствието ви.

Същото е и ако усети, че се чувствате виновен, задето не му обръщате достатъчно внимание или не му давате да ви използва. Бъдете сигурни, че щом долови дори да трепнете, ще засили манипулативния си натиск, за да ви обсеби.

Бой с премерена ирония

Не е проява на лошо възпитание да напомняте на егоцентрика, че светът не се върти около него. Трябва да е с добре премерена доза ирония. Все пак той е ваш колега, налага се да работите заедно, а грубостта ще усложни отношенията ви. Колкото и да ви се иска да го отрежете точно както заслужава, вмятайте с усмивка "Естествено, че ще се занимаем първо с твоя проблем, ти си най-важният" или "О, отдавна съм разбрал, че си велик". Бъдете дипломатични, не го обвинявайте "За теб няма значение какво мислят другите", а казвайте "Готов ли си да изслушаме все пак и мен".

Егоистът не забелязва чуждите мисли и емоции, зацикля само върху собствените си. Но точно по тази причина много добре усеща всяко посегателство върху тях. Това ще рече, че вашата ирония го пробожда в най-милото му - самовлюбеността. А вашата претенция за равнопоставеност е посегателство върху неговия егоцентризъм.

Той подобно накърняване на персоната си няма да търпи и сам ще ограничи служебните отношения с вас до минимално необходимото. При това отново ще си се държи като егоист, но вие вече имате стратегия да го парирате.

По какво да го познаете

Изреченията му обикновено започват с "Аз". Никога няма да чуете от устата му "ние", особено пък ако докладва пред началника какво е свършил екипът. "Постигнахме добри резултати" обикновено звучи като "Аз смятам, че резултатите са добри. Лично аз направих..." И следва тирада, посветена на собствените му заслуги.

Не се ядосвайте, а се поучете. Постарайте се да се вмъкнете в отчета, като умно изтъкнете и своя принос.

"Как си" за него е израз без съдържание. Ако въобще се сеща да го употреби, това е само автоматизирано клише. Той не чака да чуе дори формалното "Благодаря, добре", та камо ли нещо по същество. Задоволете се с този дежурен отговор и не опитвайте да споделяте професионални или лични проблеми, защото ще ви пренебрегне веднага и от стъкления му поглед ще се почувствате унизени. Ако имате какво да говорите по общата ви работа, поставете въпроса за обсъждане съвсем директно.

Избягвайте и вие да го питате "Как си", защото надълго и нашироко ще ви обясни - нали смята, че той е центърът на вселената и всички се интересуват от него. Задоволявайте се само с неизбежното за доброто възпитание "Здравей".

Всички са му длъжни. Той смята, че му се полага да работи най-малко и да получи най-много, но вие се борете за вашите права. Той е убеден, че в офисния бит за него трябва да е най-комфортното място. И от това не се дразнете, просто гледайте бюрото ви да е по-далече от неговото. Физическото разстояние от егоиста също е щадяща мярка.