23.12.2022

„ОДЕЛО БЪЛГАРИЯ“: ПЛАНИРАМЕ ПРЕЗ 2023 ЕКИПЪТ НИ В БЪЛГАРИЯ ДА ДОСТИГНЕ 600 ДУШИ

Турската Odelo, част от холдинга Bayraktarlar, вече има втори работещ завод у нас. След като през 2019 г. производителят на фарове за автомобилни гиганти като Mercedes, BMW и Audi пусна в експлоатация първата си база край Пловдив, в началото на тази година оперативна дейност стартира и нова фабрика. С нея се oтдeлят cepийнoтo пpoизвoдcтвo нa aвтoмoбилни фapoвe зa нoви aвтoмoбили, което остава в първия завод, oт тoвa на peзepвни чacти, което се реализира във втория.
Общият брой на работещите в „Одело България“ вече надхвърля 500 души, като в новата база към момента са заети 50 души. Плановете са до края на следващата година към този екип да бъдат добавени още 100 души. Компанията има и развоен център в София, в който в момента работят около 50 души. За 2023 г. целта на производителя на фарове е заетите във всички локации да достигнат общо 600 души.
Основните клиенти на компанията са Mercedes, BMW, Audi, Dacia, както и Porsche и Rolls-Royce.

Какви са плановете на „Одело България“, колко и какъв тип специалисти планира да наеме, как компанията вижда бъдещето на аутомотив индустрията в България - тези и други въпроси коментира Димо Николов, мениджър „Човешки ресурси“.

Г-н Николов, открихте ли вече официално новия си завод край Пловдив?

Откриване официално не сме правили, тъй като така или иначе това е продължение на сегашната ни инвестиция. Заводът стартира оперативна дейност от началото на тази година, като основната идея е разделянето на двете части на бизнеса – серийно производство и производство на резервни части. Проектите започват своя живот в първия завод. След изтичане на срока на серийно производство на автомобилите, който е около 2 години, проектът преминава в завода за резервни части. Всеки един от клиентите на сегашните марки, за които работим, купувайки впоследствие по някаква причина част, която да подмени по автомобила си, ще има пълната гаранция, че тя е абсолютно аналогичен продукт на този, който е бил в автомобила тогава, когато го е закупувал като нов. Разбира се, имаме и други проекти, които са на доста години, но за щастие, в тази част на Европа, в която ние оперираме - Балканите, 3-те големи немски производители BMW, Audi и Mercedes са доста популярни и автомобилите имат доста дълъг живот.

Те ли са вашите основни клиенти?

Те са нашите основни клиенти в момента в завода за резервни части плюс доста по-екзотични марки като Porsche и Rolls-Royce, но там обемите са доста по-малки.
Иначе в завода за серийно производство освен за Daimler произвеждаме в момента и за Dacia от групата на Renault. Това все още са нови проекти, които не са минали за резервни части.

Каква е инвестицията в новия завод?

Инвестицията отново е доста сериозна, почти същата като за първия завод, тъй като разполага с много голяма логистична база, с офисна част. Общата инвестиция е около 50 млн. лв. Разбира се, тя не е еднократна, а продължава. Но инвестицията, която е свързана със сгради, земи и инфраструктура, е в този порядък.

Колко души ще бъдат заети в новия завод? И колко общо са служителите ви в момента?
Съвсем скоро Odelo България назначи своя 500-тен служител. Това е бройката в завода за серийно производство и за резервни части плюс развойния център в София. Трудно ми е да кажа в новото производство, което стартирахме, колко души ще работят, тъй като до голяма степен работата в него се подкрепя и от завода, който е за серийно производство, т. е. отдели като „Поддръжка“, „Логистика“, дори чисто оперативни отдели като „Нови проекти“, отговарят и за двата завода. Но по линия на чистото производство директният персонал в момента е около 50 души. Това е съвсем в началото. За следващата година предвиждаме да добавим поне още 100 души към този екип. Планът ни за 2023 е екипът на odelo България във всичките локации да достигне 600 души. И така да продължим следващите няколко години да добавяме по 100 души. Умишлено правим по-плавно разрастване, тъй като аутомотив индустрията както бързо се развива в България, така и има доста малко кадри. Така че за следващата година сме основно фокусирани върху изграждането на екипите и обучението.
Направихме odelo академия в Пловдив, която продължава да създава мениджъри от средно и по-високо ниво. Повечето хора, които заемат някакъв вид мениджърска позиция при нас, излизат отвътре. Опитваме се да изграждаме екипите и да обучаваме хората в това, което реално ще им трябва занапред в работата.

Как виждате потенциала и предизвикателствата на аутомотив индустрията в България?
Инфраструктурата в България вече е готова за голям автомобилен производител, какъвто преди няколко години изпуснахме в лицето на Volkswagen. Но вече смятам, че сме готови и много скоро това ще се случи. Считам, че в следващите 5 години такъв автомобилен производител ще дойде в България. Кой ще е той? Имам някакви идеи, но всичко все още е в рамките на предварителни разговори.

Това как би повлияло на поддоставчици като вас?

От гледна точка на HR директора няма да повлияе добре, тъй като ще има разместване на пазара на труда. Но със сигурност ефектът ще е добър. Аутомотив индустрията се разви много динамично в България. Доста от университетите вече реагираха и започнаха да обучават кадри за индустрията.

Другата част на аутомотив индустрията, без която тя не може, е развойната дейност. Тя също през последните няколко години „избухна“ най-вече тук, в София. Има големи развойни центрове. На този фон нашият все още е малко по-бутиков, с персонал от около 50 души. Но реално, когато човек види на улицата един нов Mercedes, светлините по него са проектирани и изработени тук, в България. Това е по-важната част от бизнеса, защото ние не сме само един производител на ишлеме, както в миналото бяха някои български компании. Добавената стойност наистина е много голяма.
Затова казвам, че вече сме почти готови. Тъй като аутомотив индустрията в България произвежда светлини, софтуер, кабели, седалки, и т. н. Така че много скоро това ще се случи.

Повече информация за компанията и свободните позиции в момента вижте в профила на Oдело България ЕООД в JOBS.bg тук

22.12.2022

КАК ДА ПРЕХВЪРЛЯ ОТПУСКАТА СИ ЗА СЛЕДВАЩА ГОДИНА?

Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година както от работодателя, така и от работника или служителя:

  1. От работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
  2. От работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Кодексът на труда предвижда, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено от работодателя за следващата година, в този случай на работника/служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. При отлагане от страна на работника/служителя може да са отложи целия или част от платения годишен отпуск. Отпускът се отлага по искане на работника и при съгласие на работодателя. Съгласието на работника и работодателя е достатъчно, за да бъде отложен отпускът за следващата година.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Законът установява, че в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

 

Справка: 

чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда

чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда

чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда

чл. 176, ал. 2 от Кодекса на труда

22.12.2022

С КОЛКО НАМАЛЯВАТ РЕАЛНИТЕ ДОХОДИ У НАС

Спад на реалните доходи през третото тримесечие на тази година, отчита Министерство на финансите. Доходите от труд в страната продължават да се повишават с двуцифрен темп, като средната работна заплата общо в икономиката се повишава номинално с 14.7% на годишна база, показват данните от Месечния обзор на българската икономика.

Текущата динамика на заплатите се ускорява в сравнение с предходните три месеца на годината, което се дължи изцяло на публичния сектор, докато номиналният растеж на заплатите в частния сектор не се променя в сравнение с отчетения през второто тримесечие (15.4%). В реално изражение, средната заплата, дефлирана с индекса на потребителските цени, се понижава минимално с 0.4% на годишна база. Най-висок темп на растеж на заплатите бе наблюдаван в търговията (17.3%), държавното управление (17.3%) и административните и спомагателни дейности (16.9%).

Месечната инфлация през октомври е 0.6% според Хармонизирания индекс на потребителските цени, се посочва още в обзора. Поскъпването в групата храни и безалкохолни напитки с 2.4% спрямо предходния месец има водещ принос (0.55 пр.п.) за повишението на общия индекс. До голяма степен това се дължи на по-високите цени на преработените храни и в много по-малка на непреработените.

Неенергийните нехранителни стоки също отчитат поскъпване – с 1.9% спрямо септември, а влияние за това имат лекарствените продукти, както и характерното за сезона повишение в цените на облекло и обувки. Енергийните стоки отчитат поевтиняване през месеца с 3.6%, след като по-ниски цени са регистрирани както при транспортните горива с 2.2%, така и при централно газоснабдяване с 30.8%. При услугите също има минимално поевтиняване с 0.2% най-вече под влияние на по-ниски цени на самолетните билети, както и на услугите по настаняване.

Годишният темп на инфлация очаквано започва да се забавя и достигна 14.8% през октомври. Това се дължи на по-ниска инфлация при енергийните стоки и съответно свиване на положителния им принос на годишна база. Заедно с храните те продължават да формират около 60% от повишението на общия индекс спрямо същия месец на 2021 г. Базисната инфлация (общия индекс без енергия и непреработени храни) продължи да се ускорява до 13.3% на годишна база.

Годишният темп на растеж на кредита за частния сектор се забавя през септември - за пръв път от началото на 2022 г., като отчита растеж от 13.6% при 13.9% в края на предходния месец. Това се дължи на по-бавното нарастване на кредитите за нефинансови предприятия, докато кредитите за домакинства се ускоряват минимално.

Фирмените кредити се увеличават с 11.4% на годишна база, спрямо ръст от 12.1% в края на август. Това се случва, след като темповете на растеж на средносрочните кредити и на овърдрафта бяха негативно повлияни от базов ефект от по-големите им ръстове през септември 2021 г. Кредитите за домакинствата се увеличават с 15.3% на годишна база в края на септември при 15.1% в края на предходни месец, водени от по-бързото нарастване на потребителските кредити (13.9% срещу 13.5% през август). Жилищните кредити нарастват с 18% на годишна база, като запазиха темпа си от предходния месец.

Среднопретегленият лихвен процент по кредити за нефинансови предприятия и домакинства се повишава с 42 базисни точки до 4.19%, като сновен принос за това има процентът по корпоративните кредити (повишение с 58 б.т.), докато цената на потребителските и жилищните кредити се понижава съответно с 5 и 3 б.т. Средната възвръщаемост на срочните депозити остава без промяна спрямо август на ниво 0.63%.

21.12.2022

КАК ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ СКЪСАНА БАНКНОТА?

Много хора не знаят как да постъпят, ако в ръката им попаднат скъсани, захабени или деформирани банкноти и монети. Всъщност такива парични знаци може да бъдат подменени във всяка банка, вкл. и БНБ. Как става това е описано в Наредба № 18 на БНБ за контрол върху качеството на банкнотите и монетите. От Асоциация "Активни потребители" обясняват каква е процедурата.

Преди подмяна банковият служител проверява автентичността на парите. Ако се появят съмнения за фалшифициране или съмнения за умишлено повреждане, тези пари се задържат от съответната институция и се предават за експертиза в БНБ, като за "ареста" се издава документ.

Не всяка банкнота или монета се приема за смяна. Има критерии за "допустимите" повреди и те са описани в наредбата:  

- банкноти, които са повредени в незначителна степен от нанесени бележки, цифри, черти от молив, писалка, химикалка или друг тип пишещо/печатащо средство;

- монети, повредени от окисляване или износване;

- банкноти, повредени в резултат на активирани средства против кражба, за които е установено, че не са обект на престъпление.

Замяната се извършва след оценка

Повредена банкнота, от която е запазена най-малко 3/4 (75%) от площта ѝ или сглобените части от банкнотата възстановяват такава част от площта ѝ, се заменя по пълна номинална стойност;

Повредена банкнота, от която е запазена най-малко 1/2 (50%) от площта ѝ, се заменя по половината от номиналната ѝ стойност;

Повредена банкнота, от която е запазена по-малко от 1/2 (50%) от площта ѝ или сглобените части от банкнотата възстановяват такава част от площта ѝ, не се заменя;

Банкнота, сглобена от части на различни банкноти, се оценява, като за всяка отделна част се прилагат горните правила;

Повредена монета, на която се разпознават изображенията на лицевата и обратната страна, се заменя по пълна номинална стойност;

Ако не се разпознават изображенията на лицевата и/или обратната страна, монетата не се заменя;

Ако е запазен само вътрешният кръг и се разпознават изображенията на лицевата и обратната страна, монетата се заменя по пълна номинална стойност;

Ако металната пара е перфорирана или рязана, не се заменя.

Два съвета от "Активни потребители":

- При пазаруване, ако ви върнат похабена банкнота или монета, най-добре е веднага да поискате по-запазен паричен знак. Търговецът трябва да отдели тези пари и да ги смени за нови в някоя банка.

- Ако откриете в портмонето си изхабена или скъсана банкнота, не се опитвайте да я пробутате на някоя каса, просто отидете да я подмените в най-удобния за вас банков офис.

21.12.2022

КАКВИ СА ОЧАКВАНИЯТА НА ЕВРОПЕЙЦИТЕ ЗА ИНФЛАЦИЯТА И ДОХОДИТЕ

Очакванията на потребителите за темпа на инфлацията през следващите 12 месеца нарастват спрямо септември, докато за следващите 3 години остават без промяна, се казва в доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за проучване на потребителските нагласи през октомври 2022 г.

Обобщеното ниво на очакване е за растеж на инфлацията с 5,4 на сто през следващите 12 месеца, докато през предходния период предвижданията на потребителите бяха за увеличение с 5,1 на сто. Що се отнася до нарастването й през 3-годишния период, то очакванията остават без промяна от 3 на сто. Несигурността относно темпа на инфлация през следващите 12 месеца се увеличава значително след началото на войната в Украйна, отчита ЕЦБ.

Нарастват очакванията на потребителите за растежа на разходите и доходите в номинално изражение през следващите 12 месеца. Очакваният ръст на разходите продължава да изпреварва този на доходите.

Потребителите очакват номиналните им доходи да нараснат с 0,7 на сто през този период, докато през септември предвижданията им бяха за увеличение с 0,6 на сто. По отношение на номиналните им разходи, потребителите очакват през следващите 12 месеца те да се увеличат с 4,5 на сто при прогноза през септември за ръст от 4,7 на сто.

Очакванията за темпа на икономически растеж през следващите 12 месеца намаляват (от -2,4 на сто през септември на -2,6 на сто през октомври), докато потребителите прогнозират, че ръстът на безработицата ще се увеличава през този период. Очакванията се увеличават на 12.5 на сто при 12,2 на сто през септември.

Потребителите очакват пазарната цена на жилищата им да се увеличава с по-слаби темпове през следващите 12 месеца. През октомври прогнозите са за поскъпване с 3,0 на сто, докато през септември бяха за увеличение на цените с 3,4 на сто.

Очакванията на потребителите са за продължаващо повишаване на лихвените проценти по ипотечните кредити до средно равнище от 4,7 процента.

20.12.2022

ПАРАМЕТРИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЕИ ЗА СОБСТВЕНО ПОТРЕБЛЕНИЕ ПО НПВУ

До 12.01.2023 г. могат да се представят коментари и предложения по параметрите

Министерството на иновациите и растежа представи за обществено обсъждане документите и насоките за кандидатстване по процедура BG-RRP-3.006 – „Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията“.

Според публикуваната информация, предложенията и коментарите могат да се представят до 12.01.2023 г. в информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България ТУК.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ е 200 млн.лева, като средствата са разпределени пропорционално в зависимост от размера на предприятията и секторите, в които действат:

  • Индустрия (обхваща икономическите сектори по КИД-2008 B, C, E и F или това са добивна и преработваща промишленост, доставяне на води и управление на отпадъците, строителство);
  • Услуги (обхваща икономическите сектори по КИД 2008 G, H, I, J, L, M, N, P, Q, R и S или това са търговия и ремонт, транспорт и складиране, хотелиерство и ресторантьорство, създаване и разпространение на информация, далекосъобщения, операции с недвижими имоти, научни изследвания, професионални, административни и спомагателни дейности, образование, здравеопазване, култура, спорт и развлечения и др.дейности).

Минималният и максимален размер на безвъзмездно финансиране за конкретно предложение за изпълнение на инвестиция е от 100 хил. лв. до 1 млн. лв., като максималният размер на заявено безвъзмездно финансиране на инвестиция не следва да надвишава реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2019 г., 2020 г. и 2021 г., съответно:

  • 100% за микропредприятия;
  • 60% за малки предприятия;
  • 25% за средни предприятия, малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация.

Продължителността за реализация на всяко предложение за изпълнение на инвестиция не следва да надвишава 18 (осемнадесет) месеца, считано от датата на влизане в сила на договора за финансиране с крайния получател.

Допълнителни ограничителни условия са предвидени по отношение на интензитета на безвъзмездното финансиране и в зависимост от географското местоположение на изпълнение на инвестицията:

  • 50% за микропредприятия;
  • 50% за малки предприятия, НО 45% за кандидати от Югозападния регион за планиране;
  • 45% за средни предприятия, малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация, НО 35% за кандидати от Югозападния регион за планиране.

Кой може да кандидатства?

  • реализирали са нетни приходи от продажби за 2021 финансова година в зависимост от категорията на предприятието, което ще кандидатства:
  • дружества със средна пазарна капитализация (това са предприятия, които по финансови показатели са МСП - имат годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лева, и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лева, съгласно чл. 3 от ЗМСП, но средно списъчният брой на персонала им е до 1 500 служители, т.е. имат средносписъчен брой на персонала от 500 души до 1 500 души);
  • малки дружества със средна пазарна капитализация (това са предприятия, които по финансови показатели са МСП - имат годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лева, и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лева, съгласно чл. 3 от ЗМСП, но средно списъчният брой на персонала им е до 499 служители, т.е. имат средносписъчен брой на персонала от 250 души до 499 души);
  • микро-, малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия;
  • регистрирани не по-късно от 31.12.2019 г.;
  • търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите;
    • Микропредприятия: ≥ 80 000 лева
    • Малки предприятия: ≥ 187 000 лева
    • Средни предприятия, малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация: ≥ 750 000 лева
  • заявили са подкрепа за основната си икономическа дейност съгласно Класификацията на икономическите дейности – КИД-2008. По процедурата кандидатите могат да заявяват подкрепа само за кода на основната си икономическа дейност съгласно КИД-2008.
  • нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях, към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата, или аналогични задължения, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган или размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е не повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година, но не повече от 50 000 лв.
  • не могат да участват кандидати, които чрез изградената фотоволтаична система и съоръжения за локално съхранение на произведената енергия ще захранват с електрическа енергия сгради/обекти, в които упражняват едновременно дейност в допустими сектори и в недопустими сектори по настоящата процедура, с оглед на обстоятелството, че не може да се гарантира отделяне на дейностите, така че дейностите в недопустимите сектори да не се ползват от безвъзмездното финансиране, предоставено по процедурата.

Задължителни условия, на които трябва да отговарят дейностите, за да бъдат финансирани:

  • Да се изпълняват само на територията на Република България;
  • Инсталираната мощност на изградената фотоволтаична система за собствено потребление за изпълнение на инвестиция не следва да надвишава повече от 2 (два) пъти размера на предоставената мощност, съгласно актуален договор на кандидата с електроразпределителното дружество (ЕРД), но не повече от 1 MW;
  • Локалните съоръжения за съхранение на енергия (батерии), следва да са с общ минимален капацитет равностоен на съхранение с продължителност от поне 4 (четири) часа за поне 25% от инсталираната мощност на фотоволтаичната система, изградена по настоящата процедура;
  • Фотоволтаичната система и локалните съоръжения за съхранение на енергия (батерии), следва да се изграждат единствено върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, и/или върху недвижими имоти към тях, в урбанизирани територии;
  • Инвестицията трябва да се изпълняват върху сграда/имот, която е изцяло собственост на кандидата, а когато имотът не е собственост на кандидата, същият следва да притежава документ за учредено право на строеж върху имота. Инвестицията не може да се изпълнява върху сграда/имот, които се ползват от кандидата чрез договор за наем или концесия.
  • Посоченото в точките по-горе ограничения се удостоверяват, чрез представения на етап кандидатстване на идеен проект или технически/работен проект, изготвен от лице с проектантска правоспособност, вписано в съответния регистър на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
  • Инвестицията трябва да се изпълни от един изпълнител (юридическо лице).

Какви са предвидените допустими дейности?

Изграждане на нови фотоволтаични инсталации до 1 MW за производство на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия (батерии).

Инвестицията следва да се поддържа от страна на крайния получател в имота, където първоначално е изградена, най-малко 5 (пет) години от окончателното плащане. За посочения период следва да се спазва и задължението – произведената от новите фотоволтаични инсталации енергия да се използва единствено за собствено потребление, включително съоръженията за локално съхранение на произведената енергия (батерии).

Инвестицията следва да бъде застрахована срещу кражби, умишлени действия на трети лица, пожар и други природни бедствия и други относими рискове за периода от въвеждане в експлоатация до минимум 5 (пет) години от окончателното плащане.

Какви разходи ще се признават?

Разходи за изграждане на фотоволтаична система до 1 MW за собствено потребление в комбинация със съоръжения за локално съхранение на произведената енергия (батерии).

В обхвата на допустимите разходи могат да се включат: разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА); разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи (ДНА); разходи за строително-монтажни работи на покрив/фасада/прилежащ имот; и разходи за консултантски услуги от инженерно-технически характер. Всички посочени разходи следва да са необходими и пряко свързани с изгражданите фотоволтаични системи в комбинация с батерии.

Всички разходи по инвестицията следва да са извършени от един изпълнител (юридическо лице).

Разходите за строително-монтажни работи (СМР) са допустими единствено доколкото са пряко свързани с реализирането на изграждане на фотоволтаична система комбинирана със съоръжения за локално съхранение.

По процедурата се финансират единствено нови фотоволтаични инсталации в комбинация с батерии (в тяхната цялост), а не нови компоненти /отделни части/, с които да се подменят елементи от съществуващи и изградени вече фотоволтаичните системи и/или батерии.

Обръщаме внимание, че заинтересованите страни могат да разгледат представените за обсъждане документи и изисквания и да дадат своите предложения и коментари в срок до 12.01.2023 г.

20.12.2022

МОТ: УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ НЕ ВОДИ ДО РЪСТ НА ИНФЛАЦИЯТА

Тежката инфлационна криза, съчетана с глобалното забавяне на икономическия растеж – отчасти предизвикано от войната в Украйна и световната енергийна криза – води до поразителен спад на реалните месечни заплати в много страни.

Според нов доклад на Международната организация на труда кризата намалява покупателната способност на средната класа и засяга особено тежко домакинствата с ниски доходи.

“Доклад за равнището на заплатите в света за периода 2022-2023 г: Влиянието на инфлацията и COVID-19 върху заплатите и покупателната способност”, както се нарича документът, сочи, че през първата половина на 2022 г. месечните заплати в световен мащаб са намалели в реално изражение до минус 0,9 % – за първи път през този век реалният ръст на заплатите в световен мащаб е отрицателен.

“През 2022 г. разликата между производителността на труда и реалните заплати е най-голямата от над 20 години насам. Производителността на труда е силно положителна в продължение на много години, но доходите са в застой, тъй като правителствата отказват да ограничат корпоративната алчност, а в много държави отслабват правата на колективно договаряне и свобода на сдружаване… Светът не трябва повече да търпи икономическата политика да се диктува от дискредитирана академична теория на онези икономисти и политици, които отказват да се изправят пред реалността. Светът се нуждае от нов социален договор, в чийто център да бъдат работните места и достойното заплащане”.

Това заяви генералният секретар на Международната конфедерация на труда Лука Визентини, отричайки категорично теориите, лансирани от някои икономисти и централни банкери, че заплатите причиняват инфлация и следователно техният ръст трябва да бъде ограничен.

Според оценките сред развитите държави от Г-20 реалните заплати през първата половина на 2022 г. са намалели до минус 2,2 %, докато реалните заплати в държавите от Г-20 с възникващи пазари са нараснали с 0,8 %, което е с 2,6 % по-малко, отколкото през 2019 г. – годината преди пандемията от COVID-19.

“Многобройните глобални кризи, с които се сблъскваме, доведоха до спад на реалните заплати. Това постави десетки милиони работници в тежко положение, тъй като те са изправени пред нарастваща несигурност”, категоричен е генералният директор на МОТ Гилбърт Ф. Хънгбо.

Неравенствата в доходите и бедността ще се увеличат, ако покупателната способност на най-нископлатените работници не се запази. Освен това може да бъде изложено на риск така необходимото възстановяване след пандемията. Това може да подхрани допълнителни социални вълнения по света и да подкопае целта за постигане на просперитет и мир за всички.”

Кризата с разходите за издръжка се прибавя към значителните загуби на заплати за работниците и техните семейства по време на кризата от COVID-19, която в много страни имаше най-голямо въздействие върху групите с ниски доходи.

Докладът показва, че повишаващата се инфлация оказва по-голямо въздействие върху разходите за живот на хората с ниски доходи. Това е така, тъй като те харчат по-голямата част от разполагаемия си доход за стоки и услуги от първа необходимост, които по принцип претърпяват по-голямо увеличение на цените, отколкото второстепенните.

В доклада се посочва, че инфлацията намалява и покупателната способност на минималните заплати. Оценките показват, че въпреки номиналните корекции, ускоряващата се инфлация на цените бързо намалява реалната стойност на минималните заплати в много страни, за които има данни.

Според анализа има спешна нужда от прилагане на добре разработени политически мерки, които да помогнат за запазване на покупателната способност и жизнения стандарт на наемните работници и техните семейства.

Адекватното адаптиране на минималните ставки на заплащане би могло да бъде ефективен инструмент, като се има предвид, че 90 % от държавите членки на МОТ имат въведени системи за минимално заплащане. Силният тристранен социален диалог и колективното договаряне също могат да помогнат за постигане на адекватни корекции на заплатите по време на криза.

Други политики, които могат да облекчат въздействието на кризата с разходите за живот върху домакинствата, включват мерки, насочени към конкретни групи, като например предоставяне на ваучери на домакинствата с ниски доходи, които да са в помощ за закупуването на стоки от първа необходимост, или намаляване на данъка върху добавената стойност за тези стоки, за да се намали тежестта, която инфлацията налага на домакинствата, като същевременно се спомогне за понижаване на инфлацията.

“Трябва да обърнем специално внимание на работниците в средната и долната част на скалата на заплатите. Борбата срещу влошаването на реалните заплати може да помогне за поддържане на икономическия растеж, което от своя страна може да спомогне за възстановяване на нивата на заетост, наблюдавани преди пандемията. Това може да бъде ефективен начин за намаляване на вероятността за рецесии във всички страни и региони”, констатира Розалия Васкес-Алварес, един от авторите на доклада.

Докладът, който включва данни за регионите и държавите, показва, че през първата половина на 2022 г. инфлацията се е повишила пропорционално по-бързо в държавите с високи доходи, отколкото в държавите с ниски и средни доходи, което е довело до следните регионални тенденции при реалните заплати:

- В Европейския съюз, където схемите за запазване на работни места и субсидиите за заплати до голяма степен защитиха заетостта и равнището на заплатите по време на пандемията, растежът на реалните заплати се е увеличил до 1,3% през 2021 г. и е спаднал до минус 2,4% през първата половина на 2022 г.;

- В Източна Европа растежът на реалните заплати се е забавил до 4,0% през 2020 г. и 3,3% през 2021 г., а през първата половина на 2022 г. е спаднал до минус 3,3%;

- В Северна Америка (Канада и Съединените щати) средният ръст на реалната работна заплата се е понижил до нула през 2021 г. и е спаднал до минус 3,2% през първата половина на 2022 г.;

- В Латинска Америка и Карибския басейн растежът на реалната работна заплата се е понижил до минус 1,4% през 2021 г. и до минус 1,7% през първата половина на 2022 г.;

- В Азия и Тихоокеанския регион растежът на реалните заплати се е повишил до 3,5% през 2021 г. и се е забавил през първата половина на 2022 г. до 1,3%. Когато Китай бъде изключен от изчисленията – предвид голямата тежест, която страната има в региона, растежът на реалните заплати се е увеличил с много по-малко – 0,3 % през 2021 г. и 0,7 % през първата половина на 2022 г.;

- В Централна и Западна Азия растежът на реалните заплати е нараснал силно с 12,4% през 2021 г., но се е забавил до 2,5% през първата половина на 2022 г.;

- В Африка данните сочат спад в растежа на реалните заплати до минус 1,4% през 2021 г. и спад до минус 0,5% през първата половина на 2022 г.;

- В арабските държави тенденциите при заплатите са условни, но оценките сочат нисък растеж на заплатите от 0,5% през 2021 г. и 1,2% през 2022 г.

20.12.2022

ПРАЗНИЦИ И РАБОТА: КАК СЕ ЗАПЛАЩА ПРАЗНИЧНИЯТ ТРУД?

За предстоящите празници Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ напомня на работниците и служителите, които ще полагат труд, че трябва да получат минимум двойна надница за работата на официален празник. Размерът на заплащането става четворен, ако трудът в тези дни е и извънреден, тъй като той също се заплаща със 100% увеличение.

Съгласно Кодекса на труда официални празници са 24, 25 и 26 декември, както и 1 януари. Съвпадането им със събота и неделя удължава почивните дни с т. нар. неприсъствени дни, поради което за Коледа ще се почива и на 27 и 28 декември, а за Нова година - и на 2 януари. Работата на неприсъствен ден се заплаща както в почивен, т. е. с увеличение единствено за извънредния труд и то със 75%.

За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното време трудът на празнични, почивни и неприсъствени дни е извънреден. Той задължително се възлага от работодателя с нарочна заповед, издадена поне 24 часа по-рано.

При сумирано изчисляване на работното време, когато в празничните дни се полага труд по график, той не е извънреден труд. В тези случаи се заплаща единствено двойна надница за работата на официалните празници.

Инспекцията по труда съветва работниците и служителите, които ще работят по време на празниците, да не се доверяват на устни договорки с работодателите. За да могат да защитят правата си, те трябва да имат писмено доказателство, че са полагали труд в празничните и неприсъствените дни, каквото може да бъде заповедта за извънреден труд или поименният график.

20.12.2022

€1,39 МЛРД. ЗА РУМЪНИЯ ПО ПЛАНА REPOWEREU

Румъния ще се възползва от 1,39 милиарда евро по плана REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Руската федерация, съобщи румънският евродепутат Зигфрид Мурешан (Европейска народна партия/Национално-либерална партия), съобщава телевизия Диджи 24.

Европейският парламент и Съветът на ЕС са постигнали съгласие по окончателния вид на плана REPowerEU, който ще позволи на държавите членки да получат достъп до общо 20 млрд. евро за инвестиции в енергетиката. 

Румънският евродепутат Зигфрид Мурешан, който е един от тримата съдокладчици на Европейския парламент по Механизма за възстановяване и устойчивост и плана REPowerEU, заяви в края на срещата, че резултатът от преговорите е от полза за Румъния. 

"Най-добрата новина е, че успяхме да постигнем споразумение по плана REPowerEU преди края на годината, както бяхме обещали. Това означава, че REPowerEU ще влезе в сила в началото на следващата година“, посочи Мурешан, уточнявайки, че сумата, от която ще се възползва Румъния, възлиза на 1,39 млрд. евро. Средствата ще бъдат използвани за инвестиции в енергийна ефективност, намаляване на зависимостта от вноса на газ от Русия, подобряване на енергийната инфраструктура и инвестиции във възобновяеми енергийни източници. 

Мурешан поясни, че чрез този нов фонд се предоставят около 20 милиарда евро за подпомагане на държавите членки, на хората, предприятията и регионите, които се сблъскват с последиците от кризата, причинена от руската инвазия в Украйна. 

Румънският евродепутат припомни, че безвъзмездните средства по плана REPowerEU ще бъдат добавени към приблизително 30-те милиарда евро, които Румъния вече получава по Националния план за възстановяване и устойчивост в рамките на Европейския механизъм за възстановяване и устойчивост.

Споразумението между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз предвижда, че всички държави членки ще получат 20 процента предварително финансиране, когато Европейската комисия и Съветът на ЕС одобрят новите стълбове REPowerEU на плановете за възстановяване. Предвижда се също ретроактивно финансиране на инвестиции в енергетиката от февруари 2022 г., когато Руската федерация нахлу в Украйна. 

"Това е много добра новина за Румъния и другите страни членки, които трябваше да предприемат редица мерки, за да намалят енергийната си зависимост от Руската федерация. Споразумението, което постигнахме, дава на държавите членки повече средства за инвестиционни проекти в областта на енергийната сигурност от самото начало и им позволява да покрият разходите, направени в миналото в контекста на нахлуването на Руската федерация в Украйна, чрез REPowerEU", заяви Зигфрид Мурешан. 

В споразумението се предвижда още останалите неизползвани средства от Механизма за възстановяване и устойчивост - около 200 млрд. евро, да могат да бъдат използвани от държави, които искат да инвестират повече в енергийни проекти. Така държавите членки, които все още не са получили достъп до пълния кредитен компонент на своите национални планове за възстановяване и устойчивост, ще разполагат само с 30 дни от влизането в сила на REPowerEU, за да уведомят Европейската комисия за намерението си да получат достъп до тези средства. Ако не възнамеряват да се възползват от тези средства, съответните държави ще загубят предимство при достъпа до средства от кредитния компонент. 

Зигфрид Мурешан каза, че за Румъния това е много важна новина, тъй като страната вече обяви намерение да получи достъп до всички кредити.

Споразумението трябва да бъде официално ратифицирано от Съвета на Европейския съюз и гласувано от Европейския парламент, за да се превърне в европейско законодателство и REPowerEU да влезе официално в сила. 

Планът REPowerEU цели серия от мерки за бързо намаляване на зависимостта от изкопаеми горива в Русия и ускоряване на екологичния преход, като същевременно се повиши устойчивостта на енергийната система на Европейския съюз.

19.12.2022

КАК ДА ПОИСКАТЕ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА ДЕЦА

До края на декември родителите на деца и на деца с увреждания могат да ползват данъчни облекчения чрез работодателя си по основно трудово правоотношение. За целта те трябва да подадат съответната декларация пред него в срок до 31 декември тази година. В този случай, работодателят може да им възстанови до края на януари 2023 г. удържания в повече данък за 2022 г., посочват от НАП.

Изчислението на сумата за получаване се прави въз основа на облагаемите доходи на родителите през 2022 г., като те ще получат съответно до 600 лв. за едно дете, до 1200 лв. за две и до 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на едно дете с увреждания намалението за тази година на годишната данъчна основа е в размер на 12 000 лв., като сумата за получаване е до 1 200 лв.

Родителите на деца с 50 и с над 50% увреждания имат право да ползват и двете данъчни облекчения. Например за отглеждането на едно дете, което е с увреждания, родителят има право на данъчно облекчение за деца в размер на 6 000 лв. (сума за получаване до 600 лв.) и на данъчно облекчение за деца с увреждания 12 000 лв. (сума за получаване до 1200 лв.). Двете данъчни облекчения се сумират и  така общият им размер може да достигне до 18 000 лв. (сума за получаване до 1800 лв.).

Освен пред работодател, данъчно облекчение може да се ползва и с подаване на годишна данъчна декларация в НАП в срок от 10 януари до 02 май 2023 г., като паричните суми ще бъдат възстановени след проверка от приходната агенция в срок от 1 месец след подаването на декларацията.

Физическите лица, включително еднолични търговци, които нямат доходи през 2022 г. или са получавали необлагаеми такива, като обезщетение за майчинство и безработица например, както и хората само с доходи, облагаеми с окончателен и/или патентен данък, не могат да се възползват от облекченията, но това може да направи другият родител, напомнят от НАП.

В случай че размерът на облагаемите доходи на единия родител не е достатъчен за ползването на пълния размер на данъчното облекчение, то другият родител може да подаде декларация пред НАП за ползването на остатъка от данъчната отстъпка. Данъчното облекчение може да се ползва и за дете, което е навършило пълнолетие или е родено през 2022 г.

Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят с персонален идентификационен код данъчната си сметка онлайн за задължения преди да ползват данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.

Условията за ползване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания са подробно описани в сайта на НАП и Фейсбук страницата на ведомството. Консултация по тези въпроси може да се направи с Информационния център на НАП на телефон: 0700 18 700 и имейл: infocenter@nra.bg.

19.12.2022

РЕГИСТРИРАНАТА БЕЗРАБОТИЦА ОСТАВА РЕКОРДНО НИСКА ЗА НОЕМВРИ

Равнище на регистрираната безработица в страната от 4.4% отчита през ноември Агенцията по заетостта. Това е най-нискaта стойност на показателя за този месец от съществуването на административната статистика на институцията. В динамиката на годишна база също продължава да се отчита спад, който за този ноември е 0.4 процентни пункта.

В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 145 431, което е нарастване с 3 444 лица повече спрямо отчетените през октомври.

През месеца са регистрирани нови 23 744 безработни. Те са с 1 738 по-малко от предходния месец и с 906 лица по-малко спрямо регистрираните през ноември 2021 г. Други 609 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца.

Започналите работа безработни през ноември са 11 416. Работа чрез бюрата по труда откриха и 255 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите. През месеца най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 19,2%, следват тези в търговията – 13,4%,  хотелиерството и ресторантьорството – 6,1%, държавното управление – 5,3%, строителството – 5,8% и други.

787  безработни от рисковите групи са били назначени на субсидирани работни места през месеца – 267 по програми и мерки за заетост и 520 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

През месеца 377 безработни и заети лица са включени в различни обучения, а 664 са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност.

Заявените работни места на първичния пазар на труда през ноември са 8 439. Най-много свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (28.9%), следват търговията (13.6%), държавното управление (10.2%); образованието (8.1%), хотелиерството и ресторантьорството (7.7%) и административните и спомагателните дейности (7.0%).

Най-търсените от бизнеса професии през месеца са: машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; продавачи; персонал полагащ грижи за хората; персонал, зает в сферата на персоналните услуги; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; преподаватели; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др.

19.12.2022

НУЖДАТА ОТ РАБОТНИЦИ И СПЕЦИАЛИСТИ НЕ НАМАЛЯВА

Второто за 2022 г. проучване на Агенция по заетостта за потребностите на работодателите от работна сила сочи, че въпреки серията от кризисни фактори, нуждата от работници и специалисти не намалява.

Това показват получените резултати от национално представителното изследване, което обхваща 378 675 активни предприятия в страната. И този път Агенция по заетостта събира работодателските нагласи с активното съдействие на Комисиите по заетост към 28-те Областни съвета за развитие.

Събраните данни сочат, че през следващите 12 месеца бизнесът ще има нужда от 205 548 работници и специалисти с умения и знания в различни професионални направления. Това е с 6,1% повече или с близо 12 000 повече спрямо предходната година. 45 820 са фирмите, които заявяват, че ще търсят нов персонал през следващата година. В сравнение с допитването през септември - октомври 2021 г. техният брой е намалял с 1 136 или с 2,8%.

През следващите 12 месеца работодателите ще търсят 111 040 специалисти с квалификация, придобита в професионалното обучение и образование. Най-търсени ще са: шивач, машинен оператор, строител, готвач, оператор в дървопреработването, сервитьор-барман, заварчик, оперативен счетоводител, работник в хранително-вкусовата промишленост, шлосер и др.

От други 45 954 специалисти с правоспособност или висше образование ще се нуждае българският бизнес. Шофьор, учител, медицинска сестра, и лекар продължават да заемат челното място сред най-търсените от работодателите специалисти в професии, за които се изисква висше образование или правоспособност. В сравнение с предходната година броят на търсените висшисти е нараснал с 2 244 или с 5,1%. Освен това, 48 554  работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца, като броят им спрямо година по-рано е с близо 7 хил. повече.

Според проучването в средносрочен план, т. е. в близките 3 до 5 години, търсените специалисти с висше образование ще бъдат 123 284 души или 4,3% от наетите по трудово и служебно правоотношение в края на месец септември 2022 г.

Най-търсени ще бъдат специалистите завършили специалностите: Педагогика, Медицина, Икономика, Информатика и компютърни науки, Електротехника, електроника и автоматика, Машинно инженерство, Администрация и управление, Комуникационна и компютърна техника.

През следващите 3 до 5 години българският бизнес ще се нуждае и от 148 485 специалисти със средно образование. Търсенето на специалисти със средно образование най-често ще е в областта на търговията на едро и дребно, строителството, машиностроенето, металообработването и металургията, както и счетоводството и данъчното облагане.

Пловдив е областта, където ще се очаква да бъдат наемани най-много работници и специалисти – 24 720, което е 12,0% от всички заявени в страната потребности.

В 16 области се отчита ръст на заявените потребности от работна сила спрямо година по-рано. Най-съществено нарастват нуждите от работници и специалисти в област Стара Загора – 2,4 пъти. Следват областите  Силистра – 2,2 пъти, Варна – 1,9 пъти, Кюстендил – 1.8 пъти. На другия полюс са областите Плевен, Ямбол и Видин, където потребностите се свиват почти двойно спрямо 2021 г.

В проучването на потребностите на работодателите са обхванати пропорционално предприятия с различна численост – от микропредприятия, с по-малко от 10 души персонал, до големи предприятия с над 250 души. Според икономическата дейност най-голям е делът на анкетираните предприятия от сектор „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство” (37,4%), следват предприятията в сектор „Държавно управление, образование, хуманитарно здравеопазване” с 15,4% представителност, а на трето място е сектор „Индустрия” с 13,2%.

Проучването на потребностите от работна сила се провежда от Агенция по заетостта два пъти в годината, за да се набира и анализира актуална информация относно професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените от работодателите кадри и да се планират мерки за организиране на тяхната професионална подготовка.

От следващата година проучването ще се провежда веднъж годишно. Това регламентира промяна в Закона за насърчаване на заетостта от месец юни 2022 г. Методиката и процедурата за провеждането му ще бъдат определени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, който предстои да бъде приет.

16.12.2022

ПЛАНИРАНЕТО НА НОВИ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ ЩЕ БЪДЕ СЪС СПЕЦИАЛЕН ФОКУС ВЪРХУ СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Планирането на нови индустриални зони ще бъде със специален фокус върху Северозападна България. Това съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на конференция на тема Потенциал и развитие на Враца и региона, която се проведе в града. По думите му около 200 млн. лева финансиране за изграждане на индустриални паркове ще бъдат осигурени само по Националния план за възстановяване и устойчивост, като тези локации са инструмент за привличане на инвестиции в регионите.

Община Враца разполага със сериозен потенциал за развитие на индустриални паркове, а идентифицираните над 10 терена са отлична локация за инвеститори от всякакъв мащаб и с разнородна дейност, посочи Никола Стоянов. Той допълни, че предстои в най-кратки срокове да бъде подновен Меморандума за сътрудничество между Национална компания Индустриални зони и община Враца, който е добра основа за партньорство и за привличане на повече инвеститори в региона.

Данните показват, че след ковид пандемията, икономиката в областта вече е започнала своя стабилен ръст нагоре. Това се потвърждава от нарастващия брой на заетите лица в област Враца, които от началото на 2021 г. до септември 2022 г. са се увеличили с над 11 хиляди души, каза още Стоянов. По думите му тези числа са знак за икономическото пробуждане в областта, но все още на дневен ред стоят важни въпроси, свързани с трудовата заетост и възнагражденията в този регион.

Според икономическия министър в последните години община Враца е пример, че с проактивни действия и много работа регионът може да се превърне в един от положителните примери за Северозападна България. Доказателство за това е и фактът, че до края на 2020 г. преките чуждестранни инвестиции в региона надхвърлят 120 млн. евро, допълни още Стоянов.

16.12.2022

ПОЧТИ 1,4 МИЛИАРДА ЕВРО ПОЛУЧИ БЪЛГАРИЯ ПО ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

Европейската комисия направи днес първо плащане на безвъзмездни средства в размер на 1,37 млрд. евро за България, след като тя изпълни 22 ключови етапи и цели, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост. Те обхващат важни първи стъпки в реформите и инвестициите за декарбонизация на енергийния сектор, широкомащабното внедряване на цифрова инфраструктура, реформиране на съдебната система, укрепване на рамката за борба с прането на пари, цифровизиране на публичния сектор, подобряване на съответствието и обхвата на схемата за минимален доход. Включени са и мерки, за да се гарантира, че системата за одит и контрол за прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост отговаря на европейските стандарти.

Контекст

Както и за всички останали държави членки на ЕС, плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост - главния инструмент на NextGenerationEU - се основават на резултати и зависят от осъществяването на инвестициите и реформите в България, описани в нейния план за възстановяване и устойчивост.

На 31 август 2022 г. България представи на Комисията първо искане за плащане на 1,37 милиарда евро по Механизма за възстановяване и устойчивост, което обхваща 22 ключови етапи и цели. На 7 ноември 2022 г. Комисията прие положителна предварителна оценка на искането на България за плащане. Положителното становище на Икономическия и финансов комитет на Съвета по това искане за плащане проправи пътя на Комисията да приеме окончателно решение относно изплащането на средствата днес.

Като цяло планът за възстановяване и устойчивост на България ще бъде финансиран с 5,69 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства. Сумите на извършените към държавите членки плащания се публикуват в набора от показатели за възстановяване и устойчивост, който показва напредъка, постигнат при изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост като цяло и на отделните планове за възстановяване и устойчивост.

16.12.2022

ПОДБОР НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА МСП

Отворена е първата за 2023 година Сесия за подбор на инвестиционни проекти за финансиране, организирана от Съвета по предприемачество към Българската търговско-промишлена палата в партньорство с консултантските компании Ърнст и Янг България и Инвестър Рилейшънс Сървисис. Със свои проекти могат да кандидатстват малки и средни предприятия. 

Целта на инициативата е да подкрепи проекти на МСП от България като ги консултира за подходящото за конкретния проект финансиране - банково финансиране, рисково финансиране, финансиране чрез Beam сегмента на Българсата фондова борса, безвъзмездна помощ от европейски програми или друг вид хибридно финансиране и впоследствие ги свърже със съответните финансиращи институции.

Сесията ще протече в три етапа

Първи етап: Подаване на електронно попълнени формуляри с информация за кандидата и проекта

Втори етап: Подбор от експертна комисия на подходящите за финансиране предложения и консултирането им към подходящите форми за финансиране

Трети етап: Представяне на избраните проекти пред финансиращи институции и потенциални инвеститори

Изисквания за участие

Български компании - малки и средни предприятия, съгласно класификацията на Министерство на икономиката.

Форма на кандидатстване

Електронно попълнена и подадена форма по образец на адрес: https://globaleysurvey.ey.com/jfe/form/SV_djmc8SjiTiCtVtQ

Подбор

Подборът на проектите ще се извърши от експертна комисия

Срокове

Срок за подаване на формуляри: 9 януари 2023 г.

Срок за разглеждане от експертна комисия: 12 януари 2023 г.

Срок за информиране на селектираните кандидати: 13 януари 2023 г.

Подготовка на кандидатите за представяне пред потенциални инвеститори: 18 януари 2023 г.

Представяне на селектираните проекти: 20 януари 2023 г.

16.12.2022

РУМЪНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ПРИЕ ДЕКЛАРАЦИЯ, НАСЪРЧАВАЩА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖЕНИТЕ

Румънският парламент прие декларация, насърчаваща пълното и равноправно участие на жените в Румъния в разработването, финансирането и изпълнението на съответните програми, инициативи и обществени политики.

Декларацията беше подкрепена от 235 депутати, 24-има гласуваха „против“, а петима - „въздържал се“; трима депутати не гласуваха.

Текстът на декларацията изтъква необходимостта от прилагане на правна рамка, насърчаваща равния достъп до мандатите на политическото представителство или професионалните отговорности и управленски позиции. Декларацията също приканва да се премахнат всички форми на неравенство между половете – включително насилието срещу жени и момичета, ранен или принудителен брак, липса на справедливост при наемане на работа и разлика в заплащането между мъжете и жените или неравностойно участие при вземането на лични и обществени решения.

Освен това румънският парламент приветства инициативите за определяне на квота за представителство в кандидатските листи на местни, парламентарни и европейски избори, като намира за уместно да се увеличат усилията за осигуряване на реален паритет при участието на жените на местно, национално ниво и европейско ниво.

В същото време чрез приетата декларация се отправя призив към всички политически и институционални участници да помогнат за увеличаване на участието на жените във всички дейности и на всички нива на вземане на решения.

Румънският парламент одобрява също междуинституционалния диалог за образование, което е чувствително към пола, и насърчава приобщаването и равнопоставеността, се казва още в декларацията.

16.12.2022

КАК МЛАДЕЖИ ДО 29 ГОДИНИ МОГАТ ДА СИ НАМЕРЯТ РАБОТА

През последните няколко години над 32 000 безработни младежи са преминали през различни дейности по проект "Нова възможност за младежка заетост", който се реализира от Агенцията по заетостта. Кой може да кандидатства по този проект, какво предлага той на младежите и кои работодатели могат да се възползват от него?

Най-често срещаните браншове, които са се възползвали от проекта досега и където са назначени младежи на работа, са търговия на едро и дребно, информационни технологии, производство и преработка на суровини, хотелиерство и ресторантьорство.

"Младежката заетост е една от най-важните програми, която реализирахме в предишния програмен период и която продължава и в сегашния програмен период - от 2021 до 2027 година. Това е и най-дългата процедура, която някога сме предоставили, финансирана по линия на програмата "Развитие на човешките ресурси". Във времето видяхме изключително голям интерес към нея, както от страна на работодателите, така и от страна на младите хора", казва Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и социалната политика пред БНТ.

Мярката "Младежка заетост" е насочена към млади хора до 29 години. Те могат да кандидатстват в Бюрото по труда, като подадат заявление, в което посочват, че търсят стаж или работа. В зависимост от това дали отговарят на изискванията на работодател, който е обявил, че търси младежи за работа, те могат да бъдат обучавани или направо назначавани на така наречената "субсидирана заетост".

На практика има няколко възможности. Първата е стаж до 9 месеца при работодател. След изтичането му, с европейски средства се стимулират работодателите да сключат безсрочен трудов договор с безработния младеж. На тях им се възстановяват средствата, които са изразходвали за социално и здравно осигуряване на наетия младеж за първите 6 месеца от безсрочния договор.

Такъв е случаят с 20-годишната Габриела Георгиева от София. Завършила е Националната търговско-банкова гимназия в София. Нейни близки разбрали за проекта и я посъветвали да започне стаж в софтуерна фирма, тъй като това било доста близо до завършената от нея специалност "счетоводство". Веднага се записала в бюрото по труда. След няколко месеца се свързани с нея и скоро след това започнала стаж във фирма за софтуер.

„С наставника ми Станислава веднага намерихме общ език. Работя чудесно с нея, тъй като тя винаги ми помага, колкото и да е заета. В началото наистина се притеснявах да не я занимавам с моите въпроси, но тя проявяваше голямо разбиране за това, че има разлика между теория и практика и ме успокояваше в работния процес. Затова не се страхувах да ѝ задавам въпроси. Нещо повече, тя ме предразполагаше да я питам повече и да се развивам повече във фирмата", споделя Габриела Георгиева.

„Въвеждам Габи в дейностите, които ежедневно изпълнява един счетоводител. Тя е при нас вече пет месеца. Запозна се със счетоводните документи, с програмата, с която работим, и днес вече спокойно въвежда първични счетоводни документи", разказва наставничката Станислава Бинева.

От софтуерната фирма смятат, че кандидатстването по проекта е опростено, с малко документи. Обучението на стажанта не ги е натоварило. Дори напротив - имат допълнителен човек за работа. Програмата поема възнаграждението на стажанта за първите шест месеца и той получава минимална работна заплата. За да стимулират Габриела, от фирмата са взели решение и доплащат определена сума над минималното заплащане.

От социалното министерство заявиха, че проектът "Нова възможност за младежка заетост" непрекъснато се актуализира. Ще бъдат добавени нови дейности в съответствие с нуждите на пазара на труда. Крайният срок за кандидатстване на общините е краят на юли 2023 година.

16.12.2022

КАКВИ ДАНЪЦИ ДЪЛЖИМ, КОГАТО ИЗПРАЩАМЕ И ПОЛУЧАВАМЕ ПРАТКА

Стотици хиляди пратки се вземат и изпращат ежедневно по света, но с особена интензивност и очакване точно по празници. Какво е добре да знаем, за да изпратим и/или получим пратка от друга страна без проблеми, обясниха експерти от Агенция "Митници".

Онлайн пазаруването и пратките от електронна търговия

В средата на 2021 г. Европейската комисия въведе промени в митническото и данъчното законодателство, което се занимава с облагането на пощенски и куриерски пратки, предмет на онлайн търговия. За всички пратки, независимо от тяхната стойност, трябва да се заплаща ДДС и то спрямо тарифите, които действат в държавата членка на получателя, за да се постави знак за равенство между местния търговец и онлайн търговеца от чужбина. С промените в законодателството се създадоха механизми за облагане на онлайн пратки в рамките на ЕС, когато пратката пътува от една до друга страна членка, и в митническата област - когато пратката идва от трета страна, която не е член на ЕС. На практика вече няма онлайн покупка, при която по един или друг начин да не се начислява данък.

Личните колети, изпращани от едно до друго физическо лице

Това са пратките, които нямат търговски характер и съдържат стоки изключително за лично ползване от получателя или семейството му. Те подлежат на митническо оформяне, ако изпращачът е извън ЕС, а получателят е в Съюза. Освободени са от данъци, ако са на стойност до 45 евро.

Кога обаче стоката или подаръкът може да ни излезе твърде скъпо?

Пратката може да излезе много скъпа, ако получателят и изпращачът не познават правилата и не са си направили добре сметката. Например, ако клиентът гледа само цената на стоката, тя може да изглежда много изгодна, но с доставката и данъците балансът да се промени драстично. Освен това трябва да се има предвид, че при подобна онлайн търговия може да има проблеми и забавяния. Например поради грешка или липсващи документи да се наложи получателят да плати два пъти ДДС - веднъж при поръчката и втори път при пристигането на пратката, а след това да предявява претенции с неясен изход, уточняват от Агенция "Митници". Или пък да не може да си вземе пратката, докато не се изясни кой къде какво е платил като данъци. Може да има проблем като цяло с качеството на стоката, с връщането й, както и с гаранционната поддържка. Всички тези рискове трябва да се вземат предвид при онлайн търговията, особено тази с трети страни.

Клиентите на онлайн търговията трябва да запомнят, че:

-  за всички пратки до 150 евро се заплаща ДДС, а за тези над 150 евро първо се начислява мито (определен процент, който варира в зависимост от стоката и страната и също влиза в стойността за ДДС), а после и ДДС.

-  в стойността на пратките се включва и техният транспорт, тоест мито и ДДС се начисляват не само върху цената на стоката, но и върху доставката.

И получателите, и изпращачите на лични колети трябва да знаят, че:

Всяка пратка има някаква стойност, дори да става дума за "безценни" от емоционална гледна точка вещи или "нищо не струващи" лични предмети. За стойността на пратката се съди по нейната обявена или застрахователна стойност (тази информация се попълва от изпращача). Ако той се е презастраховал, тоест обявил е сума по-висока от 45 евро с цел пратката да не изчезне или да бъде компенсиран адекватно при проблем, тя надвишава лимита и ще бъдат начислени данъци. Така изведнъж "безплатният" колет може да започне да генерира разходи - за данъци и митническо представителство. Това важи и ако пратката съдържа лични вещи на самия получател (дори когато той самият е изпратил колет до себе си, за да си спести таксите за багаж в самолет например). В такива случай трябва да се потърси съдействие от доставчика (поща или куриер) за деклариране на реалната стойност на употребяваните вещи.

По какви причини пратката ни може да бъде спряна от митническите власти?

Всъщност пратките се спират от митническите органи изключително рядко и за кратко време - за да се извърши документен контрол, контрол върху съдържанието, обявената стойност или ако се подозира някаква измама, отговарят експертите. Във всеки от тези случаи, ако първичната проверка покаже индикации за проблем, то митническите служители веднага търсят контакт с получателя на пратката чрез доставчика или иначе казано превозвача.

В повечето случаи получателите мислят, че пратката им е "спряна" или "задържана" от/на/в митница, когато пратката се бави и на проследяването виждат статус, свързан с думата "митница" (customs). Реално това е частта от процеса на доставка, наречена митническо оформяне. Това всъщност е документен процес и представлява подаване на митническа декларация за конкретната пратка.

Как се случва всичко? Онлайн търговецът предава поръчаната стока на превозвача или доставчика - пощенска служба или куриер в неговата държава. Този първи превозвач, с помощта на други превозвачи, предава пратката на крайния доставчик, който я пази в склада си, докато подсигури нейното свободно предаване до получателя. В този процес митницата е контролен орган, който трябва да се увери, че няма нищо забранено или опасно в пратката и да гарантира плащането на данъците, но как се движи целият процес и колко време пратката ще остане в склада, зависи от доставчика - поща или куриер.

В общия случай митническото оформяне и събирането на държавни вземания е свързано с подаване на митническа декларация по електронен път от страна на доставчика или получателя. Ако всичко е наред с митническата декларация, в рамките на до 24 часа митниците "освобождават" стоката, тоест разрешават да бъде изпратена към получателя. Реално колко време ще мине от пристигането на пратката в страната (в склада на доставчика) до подаването на митническата декларация и от освобождаването на пратката до реалната й доставка, зависи най-вече от работата на доставчика и в по-редки случаи от активността на получателя (ако от него се изисква представянето на някакви документи например). При пощите този процес отнема повече време, а при куриерите или така наречените бързи пратки - по-малко, но пък двата типа доставки работят с различни цени на услугите си.

За съжаление, към митниците често се обръщат хора, които не са получили по една или друга причина адекватна информация, включително и като са грешно насочени от продавача. В повечето случаи обаче се оказва, че процесът на обработка въобще не е достигнал до подадена митническа декларация или обратното, стоката вече е "минала митница", но още не е доставена. Реално 1/1000 са случаите, в които има някакви проблеми със самата митническа декларация или със стоката и митницата изисква допълнителни документи, коментират от Агенция "Митници".

От там съветват получателите да търсят настоятелно информация от доставчика - поща или куриер, тъй като те носят цялостната отговорност за пратката и трябва да им съдействат по време на целия процес.

Какво не може да бъде изпращано и защо?

Има различни видове забрани. Някои се налагат от самите превозвачи и са свързани с транспортирането на пакетите. Други ограничения идват от страна на митниците или други институции. Най-общо проблем възниква при изпращане/получаване на стоки, които се търгуват при особени правила – например акцизни стоки, оръжие, лекарства, златни и сребърни изделия над определени лимити, стоки, които са или приличат на културни ценности. Специално внимание трябва да се обръща на храните, за които също ЕС има особен вид регулация.

Изпращането/получаването може да е разрешено при определени условия - до определени количества, при наличието на дадени документи, а при други ситуации може да е напълно забранено. Най-добре е да се търси информация и да се задават въпроси при всеки конкретен случай.

На въпрос, какво странно, нестандартно или забранено е имало в пратки, Людмила Георгиева, началник на Митническо бюро "Български разменно-сортировъчен център", отговори, че относно онлайн пазаруването най-нестандартните пратки напоследък съдържат сертификати или удостоверения за закупени права върху звездни обекти или сертификати за притежание на парцели от други планети, както и парченца от метеорити. Това също е пазаруване онлайн, покупка на физическо лице, има обявена стойност, фактура и се извършва обмитяване. Тоест дори за такива пратки се заплащат данъци.

Що се отнася до пратките, които нямат търговски характер или личните колети, най-проблемни са тези случаи, при които има обявена висока стойност заради емоционалната им ценност. Например албуми със снимки и лични вещи на обичани хора. Високата стойност обаче води до начисляване на данъци.

Какво следва, ако декларираме, че изпращаме едно нещо, а всъщност изпращаме друго?

Пратката се спира и се уточнява случаят - грешка ли има или умисъл, какво е в действителност изпратеното, може ли да се изпраща тази стока или е нещо забранено и незаконно. Във всеки случай това създава проблеми за получателя и бави пратката.

Има ли по-натоварени периоди от други по отношение на пратките?

Най-натоварените периоди за пощенските пратки са ноември (черен петък) за електронната търговия, както и Коледа, Нова Година и Великден за личните пратки между физически лица, каза Людмила Георгиева.

Александър Пенев, началник на Митническо бюро Летище София, посочи, че при куриерските пратки също има активизация през периодите на празници и намаления, но като цяло броят им е постоянно висок и се увеличава с всяка година.

Като тенденция - увеличават ли се или намаляват броят/обемите?

По думите на Людмила Георгиева при пощенските пратки тенденцията е на ръст, поради увеличението на електронната търговия. През последната година само в специализираното бюро за пощенски пратки месечно се обработват около 40 000 вносни декларации за стоки до 150 евро.

30-40 на сто от общия брой митнически декларации за внос на МБ Летище София са за малки пратки до 150 евро - онлайн търговия и лични пратки. Това означава около 7000-8000 декларации на месец, съобщи Александър Пенев.

Както при пощенските, така и при куриерските пратки, страните, от които се поръчват/изпращат най-много пратки до български потребители (физически лица), са Китай и САЩ, а след Брекзит - и Великобритания.

15.12.2022

В КОИ ОБЛАСТИ И СЕКТОРИ ЗАПЛАТИТЕ СЕ ВДИГАТ НАЙ-МНОГО

На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност заемат централно място в парламентарния дебат. На този етап водещо е предложението за агресивно повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск, пише в анализ икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Най-обща представа дават данните за доходите и разходите на домакинствата към третото тримесечие на 2022 г. На пръв поглед, средният доход на лице от домакинство не само достига, но и изпреварва средната за тримесечието инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (18%), като регистрираният ръст е 21%. Това обаче е пряко следствие от агресивното увеличение на пенсиите през годината – регистрираният ръст на доходите от пенсии е цели 44% на годишна база, в сравнение с 11% ръст на доходите от работна заплата, които са значително зад темпа на инфлация.

Видимо динамиката е силно неравномерна между отделните икономически дейности. Средното изоставане на ръста на заплатите спрямо инфлацията през трето тримесечие е с малко над 3 проценти пункта, но чувствителна разлика се наблюдава дори според формата на собственост, като забавянето в частния сектор е с 2,6 пункта, а в държавния – с 5,5.

Това отразява най-вече забавянето на заплатите на редица професии в публичната сфера, които зависят от държавния бюджет, който не разполага с гъвкавостта на частния бизнес да се съобразява с промените в макроикономическите условия, се посочва в анализа.

Според икономиста сред отделните сектори, най-малко изоставане има при селското стопанство, държавното управление и търговията, най-големи – в здравеопазването и образованието. Голямото забавяне при болниците и училищата потвърждава наблюдението, че бюджетната сфера не успява да реагира навременно на свиването на реалните заплати на работещите в нея. Обратно, аусторсинг секторът и преработването като цяло се справят относително добре.

Въпреки това няма нито един отрасъл на българската икономика, в който ръстът на заплатите да надхвърля този на потребителските цени и да реализира ръст на покупателната способност.

Също както между отраслите, 28-те области на страна регистрират значителни разлики в ръста на заплатите спрямо инфлацията. Очаквано най-добре се справя Враца - с едва 0,4 пункта изоставане, благодарение на доброто представяне на енергийния сектор през годината. Сходни резултати постигат и Видин, Благоевград и София. От другата страна са Смолян, Разград, Ямбол и Ловеч, където забавянето спрямо инфлацията е с почти 10 пункта. Останалите области се разполагат в целия спектър.

Приложеният тук подход, разбира се, има някои очевидни слабости – при прегледа на икономическите дейности не се отчитат разликите в динамиката на заплащането на отделните длъжности, при областите – различните ценови равнища в отделните части на страната и потенциала за различен темп на промяна. Въпреки тези ограничения обаче, той демонстрира достатъчно ясно хетерогенното влияние на ръст на цените върху работещите в отделните отрасли и области, се казва в анализа.

Това от своя страна има някои очевидни последствия върху начина, по който се отразяват политиките по доходите, и в частност промените в минималната работна заплата, защитавани през запазването на покупателната способност. Големите разлики както в изходните равнища, така и в темповете на развитие на регионите на страната и на отделните отрасли изискват индивидуален подход към всяка една от тях, който да отчита тези реалности.

Вместо това обсъжданите в момента промени предполагат простото обвързване на минималната заплата с динамиката на средната, която е изключително чувствителна на динамиката на водещите сектори и най-бързо развиващите се региони, което неминуемо ще доведе до още по-големи проблеми при най-малко развитите и слабо конкурентните, категоричен е икономистът.

14.12.2022

КАК ДА ИМАМЕ ПРАВИЛНО ПОВЕДЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ПРОЦЕСА НА ПОДБОР?

Преминаването през процес на подбор за желана работна позиция може да е много стресиращо дори за човек с дълъг професионален опит и редица интервюта зад гърба си. Още повече това важи за по-неопитните кандидати на пазара на труда. Затова и много хора се опитват да заучат „правилното“ поведение по време на подбор.

Истината е, че универсално „правилно“ поведение не съществува, но има подходящо и неподходящо за конкретната компания. Все пак специалистите по човешки ресурси, провеждащи интервюто, следят за някои поведенчески маркери, които е важно да имаме предвид при кандидатстване за работа.

Коректност и интегритет

Въпреки че обикновено не е упомената в обявата като изискване, коректността е качество, за което работодателите са нащрек от самото начало на процеса. Много кандидати смятат, че е допустимо да изкривят част от информацията в своето CV, но когато това стане ясно, прави много лошо впечатление. В съвременната реалност, където HR специалистите често се допитват до социалните мрежи при предварително проучване на кандидат, несъответствията се забелязват бързо и лесно. Това важи в още по-голяма степен в едно интервю.

Замаскирането на важна информация, избягването на въпроси, тенденциозната смяна на темата могат да повдигнат съмнения за коректността на кандидата, които впоследствие да се проверят с предходен работодател или директно да доведат до отхвърляне.

Друг маркер по отношение на интегритета, е начинът, по който се говори за предишни колеги, конкретни мениджъри и работодатели. Често в стремежа си да представят себе си в добра светлина, кандидатите изпускат негативни коментари, които могат да се разчетат като злословене.

Независимо от позицията, за която се кандидатства, демонстрирането на коректност и уважително отношение към хората, с които е работил човек, е от голямо значение.

Честността не трябва да се пренебрегва – напълно важи правилото да даваш това, което искаш да получиш. Никой кандидат няма да реагира добре, ако работодателят преиначава информацията за възнаграждението или естеството на работа, и е редно по същия начин да предостави неподправената информация за себе си.

Организираност

Друго ключово личностно качество, чиито поведенчески показатели се търсят в процеса на подбор, е организираността. Тя също се проявява на много нива като се започне от CV-то. Разхвърляната, неконсистентна информация без вътрешна структура веднага прави негативно впечатление, особено във време, когато е толкова лесно да се направи представителна автобиография с най-различни дигитални инструменти.

Подготовката на кандидата за самото интервю също говори много за неговата организираност. Човек, който е отделил специално време, за да планира своето участие в разговора, веднага прави впечатление.

Предварителното проучване на компанията, познаването на нейните продукти и услуги, набелязването на конкретни въпроси от страна на кандидата показват сериозно отношение и умение за саморегулация, които после ще са ценни в работата.
Опитните специалисти по човешки ресурси следят за организираността на кандидата, когато задават отворени въпроси – например „Разкажи ми повече за себе си“. В такава ситуация се забелязва дали човек може да структурира мисълта си, да подреди по приоритет това, което иска да каже, да се аргументира последователно.

Комуникативност

Широко разпространен мит е, че екстравертите са по-желаните кандидати за работа. Това действително не е така – хората, които провеждат подбор, търсят преди всичко съответствие между характеристиките на кандидата, от една страна, и тези на позицията и екипа – от друга.

Не е нужно човек да се насилва да се държи по-общително, отколкото е присъщо за него по принцип. Напротив, тук е важно да се установи дали има синхрон между личност и среда.

За позиция и екип, където е необходим постоянен обмен на идеи, а общуването с голям брой хора е ежедневие, навярно ще се предпочете по-комуникативен кандидат. Но пък в по-интровертни екипи такъв човек не би се чувствал на място и това може да стане причина за напускане. Затова HR специалистът ще търси профил, който по-добре пасва на климата в екипа.

При всички случаи обаче е важно по време на интервюто обменът на информация да тече безпроблемно и процесът да не се усеща едностранен. Някои неопитни кандидати се притесняват от собствената си тревожност и влизат в един омагьосан кръг, който им пречи да покажат най-добрата си страна в интервю.

Всъщност повечето интервюиращи полагат специални усилия да предразположат кандидата, за да могат да проведат конструктивен разговор. За тях е важно да видят искрена заинтересованост към позицията и компанията.

В интервю процесът винаги е двустранен – да, кандидатът е оценяван в някаква степен, но той също прави своята оценка дали тази компания е подходящото място, където да инвестира своите усилия и време. В този смисъл най-важно за комуникацията по време на процеса по подбор е да е ефикасна и ползотворна.

Себепредставяне

По отношение на себепредставянето кандидатите могат да попаднат в два капана. От една страна, е напълно възможно да се прекали и това да направи лошо впечатление. Всички знаем, че позитивната самооценка и доброто самочувствие са важни при кандидатстване за работа. В крайна сметка всеки се старае да „продаде себе си“ на потенциалния работодател, като покаже защо е успешен и колко добре ще се справя с тази работа. Същевременно при някои кандидати се получава подхлъзване в посока самохвалство.

Представителите на компанията следят за това по време на интервю и по-скоро няма да се впечатлят, ако кандидатът ги засипва с разкази за свои изключителни постижения, които звучат разкрасени, или пък е пределно ясно, че са резултат от екипна работа. Още по-силен негативизъм провокира директното заявяване на превъзходство спрямо останалите колеги на предишно работно място. От такива изказвания може да се прогнозира какво ще бъде отношението на този човек и към новите колеги.

Другият капан е свързан с демонстриране на неангажираност. В контекста на виртуална работа много хора отвикнаха от бизнес етикета и това води до всякакви куриози, като това по време на интервю кандидатът да запали цигара или да се включи, облегнат на възглавница в спалнята си. Излишно е да се споменава колко негативно впечатление прави нещо такова. Дори и онлайн интервюто е формална среща, в която е необходимо да се демонстрира уважение.

Отдавна е отживелица изискването облеклото да е строго официално, особено в бизнес отраслите, където това не е изискване на самото работно място. Важно е обаче да личи известно старание и ангажираност – спретнат външен вид, избиране на неутрален фон по време на онлайн среща, подходящо разположение на камерата и поза, която предполага делово общуване.

Спазването на тези стандарти в поведението по време на процеса на подбор е много по-лесно, когато се отдели време за психологическа самоподготовка. Тя може да се състои в това да се отговори предварително на въпроси като: защо искам тази работа; как тази позиция ще допринесе за моето лично развитие; какво е важно за мен в една компания.

Човек може предварително да помисли какво би го спънало в процеса – например може да се чувства „като на изпит“ винаги при интервю или да блокира при попълване на технически тестове – и да си подготви стратегия за преодоляването на тези трудности.

Когато кандидатът осъзнава, че стъпва наравно с другата страна на подбора и гледа на него като процес на взаимна проверка за сходства и несъответствия, „правилното“ поведение обикновено се случва по естествен път.

14.12.2022

НАД 70 МЛН. ЛЕВА ЩЕ СЕ НАСОЧАТ В СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО И ИНОВАЦИИ

„Над 70 млн. лв. е ресурсът, който през следващите години ще бъде насочен към развитието на социалните предприемачи и иновации в сектора на социалната икономика. Чрез мерки, които ще бъдат реализирани през Плана за възстановяване и устойчивост и Програма „Развитие на човешките ресурси“, ще имаме възможността да подкрепим социалните предприемачи за дигитализиране на процесите, повишаване на конкурентоспособността им, достъпа до нови пазари, осигуряване на заетост за хората от уязвимите групи.“

Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска по време на семинар на тема „Публични политики за развитие на социалното предприемачество“, организиран от фондацията Reach for Change Bulgaria и Министерството на труда и социалната политика /МТСП/. В него участваха ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ Цветан Спасов и директорът на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ към МТСП Петър Начев.

По думите на Петър Начев по Плана за възстановяване и устойчивост са отделени 26 млн. лева за развитието на социалното предприемачество.

„Опитахме се да идентифицираме всички проблеми и да насочим средствата в тази посока. Ще създадем 6 фокус точки, като всяка от тях ще отговаря за определени региони на България. Там ще се предлагат набор от услуги, ще има консултантски екипи, които ще подпомагат социалните предприятия за подготвяне на стратегии, консултации за кандидатстване за проектните документации, подобряване на процесите в предприятието“, изтъкна Начев.

Той постави акцент върху регистрацията в Регистъра на социалните предприятия към МТСП, която е важна за целенасоченото финансиране и възможно най-добрата подкрепа към социалните предприятия. По думите му чрез реализирането на мерките ще бъдат създадени планове за действие и модернизация на всяка компания, дигитализиране на процесите, оборудване със съвременни софтуери, 3D принтери, нови производствени линии.

Ще бъде финансирано още създаването и оборудването на площи в съвременен вид, където предприемачите да предлагат продукцията си. Чрез финансирането по Плана за възстановяване се цели и създаване на платформа за онлайн продажби, подобряване на формите на общуване и международни обмени на принципа на Еразъм програмите.

„Сред програмите, които ще бъдат реализирани по линия на програма „Развитие на човешките ресурси“ ще бъде мярката „Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво“, която ще бъде с бюджет от 22 млн. лева“, посочи Цветан Спасов. Той обясни, че подкрепата предстои да стартира през септември 2023 г., като се очаква да бъдат подпомогнати между 50 и 100 съществуващи или създаващи се социални предприятия.

Дейностите по мярката ще включват повишаване разпознаваемостта на социалните предприятия, стимулиране на партньорството, включване на представители на уязвимите групи в курсове за повишаване на квалификация, както и осигуряване на субсидирана заетост за период от 6 до 24 месеца.

„През лятото на 2023 година ще бъде отворена за кандидатстване и операция „Младежка инициатива АЛМА“, чиято цел е осигуряване на възможности за мобилност на уязвими групи, които да стажуват в друга европейска държава и след това да приложат наученото в България“, каза Спасов.

Очаква се около 100 представители на уязвимите групи да бъдат включени в дейностите по проектите, които включват квалификационни или обучителни курсове. Те имат за цел да помогнат стажуването в чужбина за период от 3 до 6 месеца и включване в заетост при работодател в България. През следващите години е планирано и отварянето на операция за пряка подкрепа на социални иновации. Ще бъдат разработени различни модели на решаване на социални проблеми.

13.12.2022

МИНИМАЛНАТА БРУТНА ЗАПЛАТА В РУМЪНИЯ ЩЕ ДОСТИГНЕ 3000 ЛЕИ ПРЕЗ 2023 Г., РЕШИ РУМЪНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Румънското правителство реши да повиши минималната месечна заплата в страната на 3000 леи, като повишението влиза в сила от 1 януари 2023 г.

Според прессъобщение на Министерството на труда и социалната солидарност увеличението с 450 леи на минималното брутното възнаграждение, което в момента е 2550 леи, представлява ръст от 17,6%., но на практика нетната заплата ще се увеличи с 339 леи и това е ръст от 22,2%.

Почасовата ставка ще бъде 18,145 леи/час за пълен работен график от 165,333 часа/месец.

13.12.2022

ИНДИКАТИВНА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА ЗА 2023 Г. ПО ПРОГРАМА "РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ 2021-2027"

Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ публикува одобрената от Комитета за наблюдение Индикативна годишна работна програма за 2023 г., както и първото ѝ изменение.

12.12.2022

КАК ДА ПОЛУЧИТЕ ПОМОЩТА ЗА ОТОПЛЕНИЕ

Започва изплащането на гласуваната от служебното правителство допълнителна еднократна помощ за отопление от 300 лева. Очаква се от нея да се възползват около 50 хиляди домакинства.

Парите няма да се изплащат на хората, които вече са получили целева помощ за отопление от 623 лева или еднократна финансова подкрепа за отопление за компенсиране на увеличените цени.

Сумите ще бъдат превеждани съобразно заявения от лицата начин – по банков път или чрез териториалните поделения на „Български пощи“ ЕАД.

Ако хората не могат да получат лично помощта си в пощенския клон, това може да направи техен роднина или близък с нотариално заверено пълномощно. Неполучените средства се възстановяват в държавния бюджет.

При възникнали въпроси гражданите могат да се обръщат  към съответните териториални дирекции „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Контактите с тях могат да бъдат открити на следния електронен адрес: https://www.asp.government.bg/bg/kontakti/teritorialni-strukturi/.

12.12.2022

СЛЕД ПРОТЕСТ: РАФИНЕРИЯТА PETROMIDIA В РУМЪНИЯ ВДИГА ЗАПЛАТИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ

Румънската компания Rompetrol е приела исканията за по-високи заплати на протестиращите работници в нейната петролна рафинерия Petromidia.

Компанията се съгласи на увеличение на заплатите в размера, поискан от синдикатите, считано от 1 март 2023 г., за да се избегнат проблеми с производството на петрол и дистрибуцията на рафинирани продукти в изключително неблагоприятен и напрегнат геополитически контекст, посочват от Rompetrol в доклад, подаден до Букурещката фондова борса.

Стотици работници се събраха пред сградата на администрацията в рафинерията Petromidia в Нъводари, за да протестират срещу решението на компанията да отложи преговорите за увеличение на заплатите до пролетта. Синдикатите и ръководството на предприятието преговарят за увеличението още от септември, предават румънски медии.

Работниците получават доходи от около 3000 леи (610 евро), което не е достатъчно за издръжката на семействата им. Синдикатите подчертават, че работата е трудна и опасна, имайки предвид събитията, които могат да възникнат по време на трудовата им дейност. Служителите 2 седмици са чакали ясен отговор от администрацията за заплатите.

След протеста служителите подписаха споразумение с компанията за увеличение на заплатите с 1500 леи (305 евро), считано от 1 март, като ще получат и бонус от общо 3000 леи (610 евро) за компенсиране на сметките за отопление през зимните месеци. В рафинерията работят около 2000 души.

"Подписах документа с администрацията за увеличение на заплатата от 1 март с 1500 леи. Протестът спря. Предал съм това на хората. Те получиха 3000 леи, представляващи компенсация за фактури от декември, януари, февруари, по 1000 леи за всеки месец", казва пред news.ro профсъюзният лидер Петре Танкау.

Rompetrol Rafinare е част от базираната в Холандия KazMunayGas International Group (KMGI Group), 100% собственост на казахстанската държавна нефтена и газова компания "КазМунайГаз". Притежаваната от компанията Petromidia е най-голямата и модерна петролна рафинерия в Източна Европа, разположена на брега на Черно море, в близост до най-голямото румънско пристанище – Констанца. Рафинерията е един от основните производители на петролни продукти в Румъния и Черноморския регион.

12.12.2022

ВЪПРЕКИ ЛИПСАТА НА СЕЗОННА ЗАЕТОСТ БЕЗРАБОТИЦАТА ПАДА

Равнището на регистрираната безработица в региона пада с една десета, но остава два пъти над средното за страната, което през октомври е 4,3 на сто. Това показват анализите на Регионалната служба по заетостта в Монтана.

Нивото на безработица в област Монтана е 8,4 на сто за октомври. Изключително високо остава то в Якимово. Там отчетеното е 33,3 на сто. Следват Вълчедръм (26,9 на сто), Чипровци (24,1 на сто), Бойчиновци (22,9 на сто), Медковец (20,9 на сто). Равнището се качва незначително в Георги Дамяново, Якимово, Вършец, Брусарци, Бойчиновци от 0,1 до 1 на сто. Без изменение е в Лом. Спад е регистриран в останалите общини. Рекордно ниско е нивото в Монтана. За отчетния период регистрираното е 3 на сто. Това е най-ниският показател в Северозападния регион.

В област Монтана без препитание са 5056 души. Това е с 28 човека по-малко спрямо месец по-рано, въпреки края на сезонната заетост. Най-голям е спадът в Монтана, където безработните са намалели с 40 лица. С между четирима и четиринайсет човека е понижението на хората без трудова заетост в пет общини. Увеличават се с между един и 28 души в Георги Дамяново, Якимово, Вършец, Брусарци и Бойчиновци. Във всички бюра по труда преобладават безработните жени. Младежите до 29 години са около 10 на сто, с изключение на Лом, където заемат дял от 15,6 процента. Регистрираните продължително безработни над една година са 2206 човека. За периода те са с 24 души по-малко. Проблемите при тази група са сериозни. Над двама от всеки трима човека са без специалност, половината са навършили 50 години, а 60 на сто са с основно и по-ниско образование.

През месеца са регистрирани нови 534 безработни, от които 309 са жени. Това прави почти 58 процента от всички. 261 човека са освободени от частния сектор. Почти половината (46,8%) са уволнени от сектора на услугите. Всеки пети е съкратен от индустриалната сфера, а 6,2 на сто от селското стопанство. На борсата са се регистрирали също търсещи работа заети, учащи и пенсионери.

Започналите работа безработни през октомври наброяват 331 души. Всеки четвърти е младеж. 16 на сто са хора без препитание над дванайсет месеца. Жените са над 55 на сто.

През отчетния период са заявени 190 свободни работни места. Основната част от тях - 157, са в реалната икономика. Най-много са обявените работни места в преработващата промишленост (25,1%), следват държавното управление (18,5%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (14%), образованието (11%), хотелиерството и ресторантьорството (7,7%), хуманното здравеопазване и социалната работа (7%).

За всяко са се състезавали средно по девет човека. Най-голяма е била конкуренцията в Лом, където за една позиция кандидатите са били седемнайсет. В Берковица едно място са си оспорвали по осем, а в Монтана по шестима граждани. През месеца най-голям е делът на започналите работа в сектора на държавното управление 18,5%, следват тези в търговията 14,8%, преработваща промишленост 13,3%, строителството 9,1%, хуманното здравеопазване и социалната работа 7,3 на сто.

Най-търсените професии през месеца са: шивачи и гладачи, общи работници, монтажници, оператори на автоматизирана монтажна линия, шофьори, продавачи, машинни оператори, учители, сервитьори, работници в кухня, готвачи, лични асистенти, касиери, социални работници.

В областта през октомври 44 човека са включени в програми за обучение и шестнайсет в мерки по заетост.

199 безработни от рисковите групи са били назначени на субсидирани работни места през месеца, 158 по програми и мерки за заетост и 41 по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

През месеца 39 заети лица са включени в обучения, а 36 безработни и заети лица са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност.

09.12.2022

БЪЛГАРИЯ Е ТРЕТА ПО БРОЙ СТАРТИРАЩИ КОМПАНИИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

България е трета по брой стартиращи компании сред страните от Югоизточна Европа и втората най-атрактивна дестинация за офиси на чуждестранни стартъпи. Това сочат данните от годишния доклад на холандската агенция за анализ на рисковия капитал Dealroom "Startups & Venture Capital in South Eastern Europe 2022", представен на събитие на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA). 

Според проучването България е трета по брой стартиращи компании след Румъния и Гърция и е абсолютен лидер по брой фондове за рискови инвестиции – общо 18, както и е един от водещите инвестиционни хъбове за региона, тъй като местните фондове насочват ресурс за растеж не само към местни компании, но и към обещаващи стартъпи в Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия и др.

В анализа намират място имената на редица столични компании на български основатели, както и имената на чуждестранни компании, избрали София за следваща офис локация. Сред тях са първият български еднорог Payhawk, Gtmhub, Dronamics, Spark, Nexo, Hyperscience, The Recursive, Software Group, Alcatraz AI, Nuvei, Paysafe, Hopper и още много, отбелязват от Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (Invest Sofia).

Докладът отбелязва също, че VC инвестициите в стартиращи компании в единадесетте държави вече надхвърлят 1,3 млрд. щатски долара. Това е абсолютен рекорд за всички времена и повече от предходните три години взети заедно. Конкретно за България, рисковият капитал, насочен към родни компании, достига 251 млн. щатски долара за последните 18 месеца, което е повече от всеки друг предходен период от 2012 г. насам.

08.12.2022

СЕМЕЙСТВО С ДВЕ ДЕЦА СПЕСТЯВА 1200 ЛВ. ОТ ДАНЪЦИ

Солидни суми към декемврийските си заплати може да получат работещите родители според новите размери на данъчните облекчения за деца. 

От НАП напомнят, че за приходите, получени през 2022 г., възстановяват чрез работодателите по 600 лв. на родител на едно дете, 1200 лв.  за две деца и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания облекчението се увеличава с още 1200 лв. за дете.

Тези средства се получават с декемврийската заплата, ако в течение на годината родителите не са ползвали авансово данъчната отстъпка. Тази възможност бе въведена в средата на годината, но бе слабо популяризирана, затова се очаква масово родителите да поискат облекчението през декември. За целта те трябва да подадат заявление от 1 до 31 декември пред своите работодатели. В този случай работодателят може да възстанови данъка в срок до края на януари 2023 г.

Остава в сила и другият вариант - облекчението да се поиска от НАП заедно с данъчната декларация за доходите от тази година, която трябва да се подаде до края на април 2023 г.

За да ползва данъчните облекчения, физическото лице (включително едноличен търговец) трябва през 2022 г. да е получавало доходи, облагаеми с годишни данъци, припомнят от НАП. Хората, които имат единствено доходи като например обезщетение за майчинство или такива, които се облагат с окончателен или патентен данък, не могат да се възползват от данъчните облекчения за деца. Ако единият родител попада в тази категория, то другият може да поиска данъчната отстъпка, ако отговаря на условията, допълват от НАП.  

Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е родителите да нямат просрочени задължения за данъци, осигуровки, глоби, за които има решение за принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят онлайн с персонален идентификационен код данъчната си сметка за задължения, преди да подадат заявление за данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.

08.12.2022

НОИ СПИРА ИЗДАВАНЕТО НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА САНАТОРИУМ

Териториалните поделения на Националния осигурителен институт ще издават удостоверения за профилактика и рехабилитация до 20 декември 2022 г. включително, съобщиха от Националния осигурителен институт.

Последната дата, на която правоимащите лица могат да постъпват в изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, е 21 декември 2022 г.

Действията за прекратяване на програмата за профилактика и рехабилитация за тази година са необходими, тъй като договорите, сключени с изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, са със срок 31.12.2022 г.

През настоящата година програмата стартира на 1 април. Издадените удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация към момента са 42 145.

07.12.2022

КАКВО Е АДЕКВАТНА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА

След успешния завършек на междуинституционалните срещи през лятото и финалния вот на одобрение от страна на Европарламента (гласуване в Пленарна сесия на 14.09.2022 г.) и Съвета на Европейския съюз (на 04.10.2022 г.) беше приет окончателния текст на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. При какви условия ще се прилага нормативния акт и за кого се отнася той?

През близо двугодишния период на преговори за Директивата, започнат от Комисията на 28 октомври 2020 г., двете съзаконодателни институции нанесоха съществени изменения по първоначалния вариант на нормативния акт. Коригираните текстове като цяло надграждат визията на Комисията относно процеса на определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати в страните членки на Европейския съюз, включително и България, но се очаква и да способстват процеса на колективно договаряне в европейските държави.

Приложимостта на нормативния документ ще действа спрямо всички работници и служители, които имат трудов договор или са в трудово правоотношение. По този начин ефективно са пресечени опитите определени групи (като морските служители) да отпаднат от обхвата на Директивата.

В приетата Директива, концепцията за „заплата за издръжка“ не успя да се наложи като референтна стойност, която да се отчита за оценка на покупателната способност на минималната работна заплата. Все пак държавите членки следва да се съобразяват с „издръжката на живота“, когато определят или актуализират размера на минималната работна заплата.

Сред останалите задължителни критерии, които следва да бъдат отчитани са общото ниво на заплатите и тяхното разпределение, темпът на растеж на заплатите, проследените в дългосрочен план национални нива на производителност и тяхното развитие. Ето защо всяка държава може да определи и други, отговарящи на социално-икономическия ѝ контекст критерии, които да се формулират заедно със социалните партньори.

Подводният камък, който може да спъне ефективното налагане на „издръжката на живота“ като ориентир за необходимите средства, които минималната работна заплата следва да осигурява, е изричният запис в Директивата, според който държавите имат право да приписват различна относителна тежест на всеки от критериите, използвани за определянето или актуализиране на минималната работна заплата.

Искането на синдикатите в цяла Европа за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати чрез съотнасянето им като 60% от брутната медианна заплата и 50% от брутната средна заплата (покриването на т. нар. двоен праг) беше постигнато чрез конкретен запис в Директивата. По този начин съотношението е признато като важен референт за държавите, въпреки натиска на Съвета за неговото изписване единствено в рециталите на Директивата. Със сигурност следва да се подчертае мястото на социалните партньори при избора на индикативните референтни стойности за оценка за адекватността на законоустановените минимални работни заплати.

 

Справка:

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

07.12.2022

НАЦИОНАЛНИЯТ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ: 5% ОТ БЪЛГАРИТЕ РАБОТЯТ ОТ ВКЪЩИ

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Това показват данни от "Преброяване 2021" за всекидневната трудова миграция, разпространени от Националния статистически институт.

Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението, съобщават от Националния статистически институт.

Заети

Към 7 септември 2021 г. 121 235 души - 5,1 на сто от отговорилите на въпроса в рамките на последното преброяване на населението, са посочили, че работят предимно от вкъщи.

Без фиксирано работно място са 100 547 души или 4,2 на сто. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на хората, които работят в същото населено място, в което живеят - 1 661 017 (69,5 на сто). До населеното място, в което работят, пътуват 494 719 души или 20,7 на сто. Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086 или 0,5 на сто. Това показват данни от "Преброяване 2021" за всекидневната трудова миграция, разпространени от Националния статистически институт.

Всекидневните трудови мигранти представляват 18,6 на сто от всички заети на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души или 53 на сто, а в градовете - 232 481, или 47 на сто, като преобладават мъжете - 56,9 на сто, в сравнение с жените - 43,1 на сто от всички трудови мигранти.

Учащи

Към 7 септември 2021 г. 21 522 души или 2,6 на сто от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на учещите в същото населено място, в което живеят - 610 621 (75,1 на сто). Пътуват до населеното място, в което учат 176 440 души или 21,7 на сто. Учащите, които пътуват извън страната, са 4242, или 0,5 на сто.

Мобилните учащи представляват 21,7 на сто от всички учащи се. В градовете живеят 59 621 души, или 33,8 на сто, а в селата - 116 819, или 66,2 на сто от учащите мигранти.

06.12.2022

ГОЛЯМА КОМПАНИЯ ВДИГА ЗАВОД В РУМЪНИЯ, ВМЕСТО В БЪЛГАРИЯ, НАБИРА 700-800 РАБОТНИЦИ

Германската компания Diehl Controls, подразделение на германската група Diehl, ще инвестира над 40 милиона евро в изграждане на производствена база за електронни компоненти в румънския град Брашов, съобщиха от местната община. "Компанията цели да отвори фабриката до 2024 г.", съобщават от кметството на румънския град, който се конкурираше с България и Сърбия за новото си производство.

Компанията, която е специализирана в производството на части за домакински уреди, ще построи изследователски център и производствено предприятие на избраната локация.

Съоръжението на Diehl в Брашов ще бъде третото за него в Европа, заедно с тези в Германия и Полша. След завършването ѝ, във фабриката ще работят между 600 и 650 души, като може да бъдат добавени още 100 до 150 работни места за изследователския отдел на компанията.

По изчисления на компанията между 2023 г. и 2027 г. ще бъдат инвестирани до 20 млн. евро във фабриката в Брашов, а за периода 2023-2033 г. инвестицията може да достигне 45 млн. евро.

Стойността на продукцията на новото предприятие ще нарасне от 35 млн. евро през 2024 г., до 100 млн. евро през 2025 г. и 160 млн. евро през 2027 г., по оценки на Diehl.

"Избрахме мястото в района на Брашов, тъй като се намира близо до града, в който има университет. Местните власти ни убедиха да изберем Румъния. Целим да започнем производството в средата на 2024 г. В момента зависим от това кога ще получим разрешението за строеж, за да започнем работа, заяви Йозеф Фелнер, финансов директор в Diehl Controls.

Изследователският център и производствената единица ще бъдат изградени от строителя на индустриални имоти CTP като част от по-широк проект. Новият бизнес парк ще е с обща площ от около 50 000 кв. м, от които 18 000 ще бъдат отдадени под наем на германската компания, съобщава Romania Insider.

Компанията Diehl е основана в Германия през 1902 г. В момента в дружеството работят над 16 000 души, от които 3687 работят за Diehl Controls. Компанията е активна в металообработването, производството на електронни компоненти, отбраната, авиацията и комуналните услуги. През 2021 г. Diehl регистрира приходи от 3,1 млрд. евро.

05.12.2022

КАК ЩЕ СЕ ОТПУСКА НОВАТА ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ЗА ОТОПЛЕНИЕ?

От Националния осигурителен институт информираха за процедурата, по която ще се отпуска новата еднократна финансовата помощ за отопление в размер на 300 лв., която беше гласувана от Министерския съвет в края на ноември.

Средствата ще се изплащат еднократно в периода от 12 декември 2022 г. до 23 декември 2022 г. съобразно начина, по който лицата получават и останалите социални плащания, уточниха от ведомството. 

Помощта от 300 лв. ще се предоставя както следва на:

- Родители или осиновители, отглеждащи деца с трайни увреждания и получаващи месечни помощи;

- Семейства, които получават месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител;

- Семейства на близки и роднини, както и приемни семейства, получаващи месечна социална помощ за настаненото в семейството им дете;

- Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, подпомагани от Агенцията за социално подпомагане по Закона за ветераните от войните и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите;

- Хора с увреждания с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, получаващи пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест или пък социална пенсия за инвалидност, на които е отпусната месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания;

- Лица и семейства, пострадали от пожари, наводнения и други природни бедствия през 2022 г., на които е отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

За да се получи тази помощ, не е нужно да се подават заявления в дирекциите „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Средствата ще се изплащат служебно въз основа на списък, утвърден от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“, посочват от НОИ.

От института обръщат внимание, че новата помощ за отопление няма да се предоставя на лица и семейства, които за този отоплителен сезон вече са получили целева помощ за отопление от 623,55 лв. или еднократна финансова подкрепа за отопление за компенсиране на увеличените цени на енергоизточниците от 400 лв., както и на лица и семейства, получили през 2022 г. еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнала потребност.

Това е трета мярка в рамките на политиката на правителството към рисковите групи. Около 370 – 380 хил. души през този отоплителен сезон са ползватели на подкрепата, която оказва държавата.

05.12.2022

С ГРИЖА ЗА БЕДНИТЕ: РУМЪНИЯ ВДИГА СТАБИЛНО ПЕНСИИТЕ И МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА

Румъния подготвя стабилно повишаване на пенсиите и на минималната заплата, за да облекчи живота на гражданите си, които се борят с нарастващите цени и икономическата криза. Властите са подготвили енергийни помощи, ваучери за храна и по-високи социални плащания за най-уязвимите групи в обществото. За това се договориха партиите от тройната управляваща коалиция, съобщава държавната агенция Agerpres.

Всички пенсии ще бъдат увеличени с 12,5%, а пенсионният пункт, според който се изчисляват пенсиите, ще достигне 1784 леи (361 евро). Минималната заплата в страната ще нарасне до 3000 леи (607 евро) спрямо сегашните 2550 леи, от които 200 леи са необлагаеми. Увеличението е със 17,7%, като се очаква от него да се възползват 1,2 милиона румънци.

Добавки за пенсионерите

Хората с пенсия по-малко от 3000 леи ще получават финансова добавка през следващата година. Тя ще има различна стойност в зависимост от месечния им доход. Добавката ще е 1000 леи (202 евро) за пенсиите до 1500 леи (304 евро), 800 леи (162 евро) за пенсиите до 2000 (405 евро) леи и 600 (121 евро) леи за тези до 3000 леи (607 евро). Помощта ще бъде разделена на два транша през 2023 г.

"През последните седмици се говореше много за проценти и цифри, но по-малко за живота на хората. За Социалдемократическата партия никога не е ставало дума за цифри и проценти, а за хората и за това от какво имат нужда", заяви председателят на Социалдемократическата партия (СДП) Марчел Чолаку.

"Сметнахме, че всяка категория трябва да бъде подкрепена по различен начин, а подкрепата от страна на държавата трябва да отиде в по-голяма степен при онези, които усещат най-силно ефектите на икономическата криза. И тук имам предвид както активните лица - работещите на минималната заплата - така и онези, които са работили цял живот и въпреки това сега имат малки пенсии", обясни лидерът на най-голямата партия в коалицията.

Строителният сектор ще продължи да бъде стимулиран, като минималната заплата в този бранш ще нарасне на 4000 леи (810 евро) със запазване на настоящите данъчни облекчения.

Помощ за най-уязвимите

Румънските власти ще увеличат сериозно социалните плащания за най-уязвимите групи в обществото. Хората с увреждания ще получат "13-а заплата" - допълнително обезщетение в края на годината. Румънците с доходи до 1700 леи (344 евро) ще получават ваучери за храна на стойност 250 леи (51 евро) веднъж на два месеца през цялата 2023 г.

Възрастните хора с най-ниски пенсии ще получат енергийна помощ от 1400 леи (283 евро), разделена на два шестмесечни транша, за да си платят сметките за отопление. На помощта ще имат право пенсионерите на възраст над 60 години, които имат пенсии под 2000 леи (405 евро).

Обезщетението за ветераните и вдовиците от войната, което не е променяно от 2018 г., ще се повиши с около 30%, така че да отговаря на нивото на инфлацията. Отпусканите от държавата детски надбавки също ще бъдат индексирани спрямо нарастването на цените.

95% от уязвимите семейства в Румъния не могат да покрият основните нужди на децата си като медицински грижи, лекарства, храна и образование заради икономическата криза. Голяма част от многодетните семейства в страната се издържат благодарение на социалните помощи от държавата, показва проучване на организацията "Спасете децата". Властите трябва да вземат спешни мерки за облекчаване на влиянието на икономическата криза върху живота на децата.

Планираните мерки са потвърдени и от премиера Николае Чука, който е лидер на Национално-либералната партия (НЛП). "Периодът, през който преминаваме, е белязан от множество кризи в световен план и трябва да осигурим смекчаване на ефектите, предизвикани от високата инфлация. Ето защо НЛП категорично се противопостави на увеличения с по-малко от 15% и получи в преговорите общи увеличения над 15,8%.", посочи Чука.

Опасност за държавните финанси

Повишенията на пенсии, социални плащания и заплати са част от социален пакет от 26,65 милиарда леи (5,4 млрд. евро), наречен "Подкрепа за Румъния", предложен от управляващите.

Балканската държава събира бюджетни приходи на стойност около 30% от брутния вътрешен продукт, което е значително под средното за ЕС от приблизително 46% от БВП, и харчи по-голямата част от тях за заплати в публичния сектор, пенсии и социални субсидии.

Правителството планира бюджетен дефицит от 4,4% от БВП от прогнозираните за тази година 5,7%, а Европейската комисия, Международният валутен фонд, централната банка на Румъния и рейтинговите агенции предупредиха, че фискалният дефицит и ниската събираемост на приходите са основен риск за икономиката.

Fitch Ratings, Moody's и S&P Global Ratings поставят Румъния в най-ниския си инвестиционен рейтинг. Анализаторите очакват икономическият растеж да се забави значително през 2023 г.

03.12.2022

3 ДЕКЕМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

През 1992 година Генералната асамблея на ООН обявява 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. Това е денят за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания и за тяхното пълноправно участие в обществения живот.

Скъпи приятели,

Международната общност отбелязва на 3 декември – Международен ден на хората с увреждания.

Това е още един повод да засвидетелстваме нашето уважение и да изразим своята подкрепа в името на повече толерантност и разбиране на хората с увреждания.  

Това е още един повод и за размисъл дали обществото и българските институции полагат достатъчно грижи и съпричастност към хората с увреждания и техните семейства?

Отговорът е във всеки един от нас, в цялото общество. За да се чувстват нашите приятели добре, ангажиментът е на всички българи.

Консултантският център за хора в неравностойно положение в град Берковица е с лице към хората с увреждания. Ние сме заедно и ще продължим да отстояваме необходимостта от промяна на отношението и поведението, от нов начин на мислене, от нова култура.

Защото едно общество е силно, когато е обединено!

Пожелаваме ви кураж, сили и споделеност!

02.12.2022

ФОТОИЗЛОЖБА „ПРЕЗ МОИТЕ И ТВОИТЕ ОЧИ“, ПОСВЕТЕНА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

В навечерието на Международния ден на хората с увреждания в Министерството на труда и социалнатаполитика беше открита мултимедийнa фотоизложба „През моите и твоите очи“. „Трябва да докажем пред обществото, че хората с увреждания са ценен ресурс. Това е дълъг процес, който не може да се случи единствено с усилията на държавата“, каза министър Лазаров при представянето на експозицията, организирана от Министерството на труда и социалната политика и Програма „Развитие на човешките ресурси“. „Необходимо е всеки от нас да полага старание, за да има общество без граници, без недостъпна обществена среда, без социално изключване - общество, което гарантира правото на всеки да се реализира. Изцяло ще подкрепим инициативи, за да осигурим заетост на хората с увреждания“, добави той.

Фотоизложбата „През моите и твоите очи“ е посветена на хората с увреждания в България с фокус върху аутистичните личности. Целта на проекта е да постави акцент не върху диагнозата „нетрудоспособен“, а върху техните знания, умения, талант и възможности да се включат пълноценно в обществото и да допринасят за неговото развитие. Експозицията представя фотографии на 18-годишния Севдалин Тлаченски – аутистична личност и неговия ментор Александър Николов, носител на наградата “Журналист на годината” за 2021 г. на Българския хелзинкски комитет.

В премиерата на изложбата участваха заместник-министрите Наталия Ефремова и Надя Клисурска, представители на Столична община и неправителствени организации, предоставящи социални услуги за хора с увреждания.

„През следващата година ще продължим да работим усилено в подкрепа на хората в неравностойно положение. Основният ни фокус ще бъде насочен към възможностите за тяхната трудова реализация. Ще имаме специални програми за работодатели, за неправителствения сектор“, каза заместник-министър Наталия Ефремова.

Надя Клисурска постави акцент върху необходимостта „да виждаме света с очите на различните от нас“. „Надявам се, че всички ние ще имаме чувствителността и търпението да оценим уникалността на всеки един, да съумяваме да прогледнем за неговите силни страни и умения и да му дадем шанс да ги развие“, каза тя.

Петима поети от различни поколения - Петър Чухов, Кристин Димитрова, Мария Донева, Константин Трендафилов (Папи Ханс) и Анастасия Стоилова - написаха стихове по фотографиите на Севдалин Тлаченски и Александър Николов, които отразяват чувствителността на обществото към проблемите на хората с увреждания в България.

02.12.2022

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПРИЕ СЕКТОРНА СТРАТЕГИЯ ЗА Е-МИТНИЦИ

Министерският съвет прие Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници” и на Пътна карта за изпълнение на Секторната стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ – „е-Митници“ 2021-2027 г.

Стратегията за дигитализация на митническата администрации – „е-Митници“ 2021-2027 г. е създадена от Агенция „Митници“ като секторен стратегически документ в областта на политиката за развитие на електронното управление в Република България 2019-2027 г. в Агенция „Митници“.

Целта е да се предложи общата стратегическа рамка за постигане на цифровата трансформация на митническата администрация и нейната дейност в съответствие с актуалните европейски принципи за електронно управление, киберсигурност, контрол и надзор по митническото и акцизното законодателство, политиките за развитие на национално ниво и действащата нормативна уредба.

Секторната стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ – „е-Митници“ 2021-2027 г. продължава, развива и надгражда проектите по дигитализация на митническата администрация, които са реализирани със Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенцията в периода 2016-2025 г. 
Решението на Министерския съвет ще подобри условията за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2021-2027 г., ще създаде необходимите предпоставки и условия за продължаване работата на Агенция „Митници“ в областта на автоматизиране на процесите, свързани с прилагането на митническото законодателство и заложените мерки в Секторна стратегия „е-Митници“. Изпълнението на целите на ще допринесе за изпълнение на поетите ангажименти от Република България като държава членка на Европейския съюз за улесняване на законната търговия.

02.12.2022

БНБ С ПРОГНОЗА ЗА ЛИХВИТЕ ПО КРЕДИТИ И ДЕПОЗИТИ

Тенденцията на повишаване на лихвените проценти в еврозоната се очаква да бъде бързо пренесена към лихвите в България, което да предизвика повишаването им както  по кредитите, така и по депозитите у нас. Това прогнозира Българската Национална Банка в изданието си Икономически преглед.

В сектора на нефинансовите предприятия среднопретегленият лихвен процент достигна 0.91% към септември 2022 г. главно под влияние на повишението на лихвените проценти по новите срочни депозити на фирмите в долари. Лихвените проценти по фирмените депозити в левове и в евро също се повишиха, като от август станаха положителни и достигнаха съответно 0.04% и 0.19% към септември. При депозитите на домакинствата тенденцията за покачване на рихните по нови срочни депозити бе възходяща от средата на годината, но повишението бе по-слабо изразено и към септември 2022 г. лихвеният процент достигна 0.26% (при ниво съответно от 0.09% към декември 2021 г. и 0.12% към юни 2022 г.).

Инфлацията през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. да следва тенденция към плавно забавяне, прогнозират още от Българската Национална Банка. Фактори с за това се очаква да бъдат същественото увеличение на разходите за труд на единица продукция, растежът на частното потребление, както и преустановяването на действието на някои фискални мерки.

Очакваме неблагоприятното развитие във външната среда по отношение на глобалния икономически растеж и затягането на глобалните финансови условия да доведат до по-съществено влошаване на перспективите пред българската икономика през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г., казват още от банката.

През първите девет месеца на 2022 г. се наблюдава тенденция към ускоряване на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система. Тази динамика се дължи на ръста на депозитите на фирмите, за което допринесоха отслабването на инвестиционната активност на фирмите в условията на повишена несигурност в икономическата среда и нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията. Отмяната през третото тримесечие на годината на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер от страна на големите търговски банки представлява фактор с възможно влияние за преустановяване на тенденцията към забавяне на годишния растеж на депозитите на домакинствата, посочват от банката.

През първите девет месеца на годината както фирмите, така и домакинствата продължиха да спестяват предимно в местна валута. Същевременно от края на първото тримесечие се наблюдаваше по-съществено нарастване и на депозитите на нефинансовите предприятия в чуждестранна валута (главно в евро), като на годишна база растежът на депозитите на фирмите в чуждестранна валута възлезе на 25.0% към септември.

Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор продължи да се ускорява през първите осем месеца на 2022 г., което бе по-силно изразено при фирмените кредити. Повишението на цените на основни суровини и материали и продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки стимулираха фирмите да търсят банков ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси.

Започналото от септември повишение на лихвите по фирмените кредити, което отразява обръщането на лихвения цикъл в еврозоната, вероятно допринася за наблюдаваното забавяне на годишния растеж на кредита за предприятията в края на третото тримесечие на годината.

Растежът на кредита за домакинствата продължи да следва тенденция към плавно ускоряване под влияние на все още ниските нива на лихвените проценти и продължаващото ускорение на инфлацията при потребителските цени, които създават предпоставки за повишено търсене на финансов ресурс за покупка на недвижими имоти и стоки за дълготрайна употреба с цел съхранение на стойност. Повишаване на икономическата активност на годишна база беше отчетено във всички основни икономически сектори и в най-голяма степен в подсектора на добивната и преработващата промишленост.

Заетостта се повиши с 1.3% на годишна база вследствие главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите. Компенсацията на един нает се ускори значително, подкрепена както от повишението на потребителските цени при ограничено предлагане на работна сила в страната, така и от повишеното търсене на труд в условията на нарастване на икономическата активност от високата инфлация върху покупателната способност на потребителите, а също така и пониженото доверие на потребителите предвид високото ниво на икономическа несигурност, отчита Българската Национална Банка.

02.12.2022

БНБ ВДИГНА ОТНОВО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ

Ново увеличение на основния лихвен процент обяви Българската Национална Банка. Това е третото поред повишение. От 1 декември основната лихва става 1,3%. През октомври тя беше определена на 0,49%, а през ноември се повиши до 0,59%.

Основният лихвен процент за последно е бил различен от 0,00 на 1 януари 2016 г., когато беше 0,01%.

Стойността на основния лихвен процент има значение, но само при някои ограничени случаи. Най-вече основният лихвен процент се използва за изчисляването на наказателната или законната лихва при забава. Изчисляването се прави, като се добави 10% към основния лихвен процент.

Основният лихвен процент е инструмент, чрез който се регулира и измерва стойността на паричната единица в икономиката на една държава. Неговият размер се определя от Централната банка.

Когато основният лихвен процент се повиши, обикновено това се случва при силна икономика, с цел тя да се балансира.

Централната банка намалява размера му, когато икономиката е затруднена и има необходимост от подпомагането й. Това се прави с цел да се стимулира тегленето на кредити и да се осигурят нови работни места. По този начин се регулира и инфлацията.

01.12.2022

500 ХИЛ. БЪЛГАРИ ЩЕ ПРИДОБИЯТ ДИГИТАЛНИ УМЕНИЯ ДО СРЕДАТА НА 2026 Г.

Плановете на Министерството на труда и социалната политика са 500 000 безработни и заети българи да придобият дигитални умения до средата на 2026 г. с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Това обяви заместник-министърът на труда и социалната политика Емил Мингов. 

В рамките на проекта социалното министерство ще разработи дигитална платформа и електронни ресурси за провеждане на онлайн курсове. Планирано е създаването на 760 дигитални клуба, които да разполагат и с оборудване за онлайн обучение на хора в неравностойно положение.

Заместник-министър Мингов подчертава, че повишаването на качеството на работната сила, на дигиталните умения на хората и засиленото използване на цифровите технологии в процеса на обучение са сред основните приоритети на националната политика по заетостта. В тази връзка чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 още 160 000 човека ще участват в специфични обучения за придобиване на цифрови умения. Според заместник-министъра, около 100 000 човека, които имат дигитални умения, но нямат сертификат, ще имат възможност да ги сертифицират. 

Инвестирането в повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила е ключов приоритет, насочен към насърчаване на приобщаващо възстановяване и подпомагане на цифровия и екологичния преход.

Заместник-министърът посочва, че Стратегията за корпоративна социална отговорност, разработена от министерството, също има за цел да насърчи компаниите да подобряват условията на труд и да инвестират в развитието на своите служители.

Възможностите за финансиране на проекти със средства от ЕС

Операциите по Програма „Развитие на Човешките Ресурси“, които са планирани за 2023 г., са свързани основно с развитието на пазара на труда и подкрепа на заетостта. Сред мерките, които предстои да бъдат пуснати, са „Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица“ с бюджет от 55 млн. лв., „Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение“ с бюджет от 30 млн. лв., „Устойчива заетост за лица в неравностойно положение“ с бюджет от 100 млн. лв., „Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво“ с бюджет от 22 млн. лв. и „Младежка заетост +“ с бюджет от 80 млн. лв. Общините все още могат да кандидатстват и по проект „Нова възможност за младежка заетост“, който се изпълнява от Агенцията по заетостта. 

Заместник-министърът разясни възможностите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Инвестицията „Модернизация на дългосрочната грижа“ е с бюджет от над 700 млн. лв. и е разделена в три процедури. Първата процедура от тях е с бюджет от 189,8 млн. лв. и е свързана с обновяването на 82 резидентни услуги за възрастни хора в надтрудоспособна възраст. Втората мярка е с бюджет от 215 млн. лв. и по нея ще бъде повишена енергийната ефективност в 840 съществуващи социални услуги. По третата процедура, която е с бюджет от 331 млн. лв., ще бъдат изградени 125 нови социални услуги за резидентна грижа за хора с увреждания и 125 нови съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за хора с увреждания.

30.11.2022

КАКВО Е НАКАЗАНИЕТО, АКО ЗАКЪСНЕЯ ЗА РАБОТА?

В чл. 187 от Кодекса на труда е предвидено, че нарушения на трудовата дисциплина са:

  1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
  2. явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
  3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
  4. произвеждане на некачествена продукция;
  5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
  6. неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
  7. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
  8. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
  9. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 188 от Кодекса на труда, дисциплинарните наказания са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Според чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда, при определяне на дисциплинарното наказание работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства /чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда/. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество – ал. 2 на чл. 193 от Кодекса на труда. В ал. 3 на чл. 193 от Кодекса на труда е указано, че разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

30.11.2022

БАН: УСЛУГИТЕ ЩЕ СА НАЙ-ЗАСЕГНАТИ ОТ КРИЗАТА

Структурата на българската икономика позволява тя да бъде засегната в по-малка степен негативно от икономическите кризи въобще. Това предполага негативните икономически последствия, породени от военния конфликт в Украйна, да бъдат по-малки или поне сходни с тези, които ще понесат останалите страни от ЕС.

Това заяви проф. д-р Стоян Тотев в пленарен доклад на международна научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“. Тя е организирана от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, като в нея участват преподаватели, учени и независими експерти от България, Франция, Румъния и Чехия.

Очакванията за България са да няма цели сектори, които да бъдат сериозно засегнати от кризата, както и да няма значими промени в сравнителните предимства на страната. Проблем могат да имат конкретни производства, които в досегашното си развитие са внасяли суровини и продукти от Украйна и Русия, подчерта икономистът от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.

В подкрепа на тезата си проф. Тотев цитира данни на Световната банка, според които сравнителните предимства на родната икономика са в износа на продукти в областта на хранителната, текстилната, шивашката и металообработващата промишленост, както и в износа на неметални минерални продукти. Близки до единица са и сравнителните предимства на продуктите в отраслите на химическата и мебелната промишленост и в производството на пластмасови и гумени изделия, каза той.

С уговорката, че при една продължаваща стагнация в Европа в резултат на настоящата криза дадени индустрии и производства могат да бъдат  засегнати, в т.ч. да променят и сравнителните предимства, проф. Тотев подчерта, че поради ниската еластичност  на замяна на хранителните продукти, аграрният сектор би трябвало да бъде засегнат в най-малка степен за разлика от развитието на високотехнологичните отрасли. Доколкото те нямат голямо участие в преработващата промишленост у нас, вероятно индустрията ще бъде в по-малка степен „потърпевша“ от кризата в сравнение със средните показатели за страните от ЕС, аргументира се икономистът.

Очаква се услугите да бъдат в най-голяма степен засегнати от кризисните условия, като това ще зависи и от продължителността на самата криза. Известно е, че този сектор се възстановява много бързо при нормализиране на икономическата обстановка. Смущаващ фактор за България би могла да бъде по-голямата продължителност на кризата, специално при туризма и транспорта.

Другият голям проблем пред българската икономика е, че, освен най-ниско конкурентоспособна спрямо страните от ЕС, като цяло тя е твърде енергоинтензивна. Затова в краткосрочна перспектива се очаква войната в Украйна да окаже негативно въздействие върху производства, които използват природен газ, и по-конкретно в реализирането на тяхната продукция. Доколкото подобни трудности ще изпитват и други страни от ЕС, не може да се очаква България да има сериозни проблеми поне на европейския пазар, обясни проф. Тотев.

В този смисъл препоръката на икономиста е да се провежда „разумна“ икономическа политика, насочена към стимулиране на онези отрасли, за които е характерно използването на сравнително по-високи технологии, но и има предпоставка за това на база наличието на техните сравнителни предимства. Друга възможност е в търсенето на развитие в по-високите сегменти  на производствената верига, което позволява да се постигне относително по-висока производителност на труда и в ниско технологичните отрасли – през последните години предприятията в България вече подобряват своите позиции в тази насока, смята проф. Тотев.

30.11.2022

OТПУСКАТ 300 ЛВ. ПОМОЩ ЗА ОТОПЛЕНИЕ НА ОЩЕ 50 000 СЕМЕЙСТВА

Служебното правителство включи още 50 хиляди домакинства към енергийното подпомагане за настоящия отоплителен сезон.

Те ще получат еднократно по 300 лева. Енергийно подпомаганите домакинства през настоящия отоплителен сезон ще надхвърлят 360 000, след като днес стана ясно, че за още 50 000 служебното правителство е намерило допълнителен финансов ресурс от по 300 лева.

Това са хора в неравностойно положение, които по принцип не попадат в обхвата на нормалната целева помощ за отопление.

Министър председателят обяви, че право на тази помощ ще имат семействата с деца с трайни увреждания, деца без право на наследствена пенсия от починал родител, деца-сираци, хора с увреждания, пострадали от пожари, наводнения и други природни бедствия през 2022 г., както и подпомагани от държавата ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.

30.11.2022

НАП ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА НОВА ИЗМАМА

Фалшиви имейли се разпространяват от името на НАП. Те представляват съобщение с подателя: intrastat@nra.bg и заглавие на имейла: „Предупредително писмо за подаване на Интрастат декларация“. Писмата съдържат информация за наближаване на крайния срок за подаване Интрастат декларация по поток.

Текстът на фалшивите електронни съобщения гласи /публикувано без редакция/:

"Относно: напомняне за наближаване крайния срок за подаване Интрастат декларация по поток / потоци Вътресъюзен внос за референтен период 30/2022 г.

Напомняме Ви, че срокът за подаване Интрастат декларации е 14-то число на месеца, следващ референтния период на основание чл. 11 ал. 1 от Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки /ЗСВТС/. 
ДИРЕКЦИЯ ИНТРАСТАТ

ЦУ НА НАП

Това е автоматично генерирано съобщение. Моля, не отговаряйте.“

Към писмото има прикрепен файл, съдържащ зловреден код. При отварянето му, компютърът на получателя може да бъде заразен с вирус, който да открадне лични и финансови данни.

Това представлява класическа форма на „фишинг“ атака, чрез която се цели опит за кражба на лична информация в интернет - потребителски имена за достъп, пароли, банкови сметки и т. н.

Ако получите такъв имейл, не го отваряйте, а го изтрийте. Ако все пак сте отворили имейла, то сканирайте с антивирусна програма или потърсете съдействие от IT специалист.

29.11.2022

ПРИЕТИ СА ИНТЕГРИРАНИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ШЕСТТЕ РЕГИОНА ЗА ПЛАНИРАНЕ

Министерският съвет одобри интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране от ниво 2 - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен, за периода 2021 - 2027 г. Те отчитат предвижданията и инвестиционните намерения за развитие за съответния регион и са основа при разработването на схеми за регионална държавна помощ.

Интегрираните териториални стратегии ще бъдат основополагащи в прилагането на новия интегриран териториален подход. В тях е анализирано икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2. Съдържат още прогнози за развитие, визия, цели и приоритети за регионално и пространствено развитие на региона.

Така например визията за Северозападния регион включва преодоляване на социално-икономическото изоставане и демографски проблеми чрез подходящи инвестиции в свързваща инфраструктура и укрепване на потенциала за растеж. Североизточният регион ще се утвърждава като отворена към Черно море и света българска територия с богата история, развита инфраструктура и туристически имидж. Визията за Северен централен регион е за бързо и устойчиво развиващ се европейски регион, а за Югоизточния - привлекателно място за живот и бизнес, използващ потенциала си за балансирано социално-икономическо развитие. Югозападен регион ще се стреми да развива своите потенциали за достойно място сред европейските региони. Южен централен регион ще се утвърждава като привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм, с по-добри условия за комуникация и съхранено природно и културно наследство.

Приемането на шестте интегрирани териториални стратегии ще помогне за успешното провеждане на държавната политика за регионално развитие при отчитане на местните специфики и потенциал и преодоляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия. Стратегическите приоритети в документите отговарят на проблемите и нуждите на всеки отделен регион. Дали са изпълнени заложените цели и в каква степен ще се оценява според промените, свързани с намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в икономическото, социалното, инфраструктурното развитие и опазването на околната среда. Чрез стратегиите ще се подобри ефективността на предвидените ресурси за регионално развитие по програмите, съфинансирани от Европейския съюз, както и от други финансови източници.

28.11.2022

ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС ОДОБРИХА ТРИ СОЦИАЛНИ ЦЕЛИ ДО 2030 ГОДИНА

По време на първия Европейски форум за заетостта и социалните права, проведен на 17 ноември, Европейският съюз отбеляза петата годишнина на Европейския стълб на социалните права, като направи преглед на постигнатия напредък.

Европейският стълб на социалните права представлява 20 принципа, свързани с равни права и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. 

През последните 5 години Комисията е представила над 130 инициативи за прилагане на стълба в държавите членки и за изграждане на социална Европа, която е справедлива, приобщаваща и пълна с възможности.

Тези инициативи са в най-различни области - прозрачност в заплащането и равенство между мъжете и жените, минимална работна заплата и инвестиции в умения, борба с детската бедност, минимален доход, защита на безопасността и здравето на работниците.

По време на форума за заетостта и социалните права, държавите от Европейския съюз одобриха социалните цели на Европейския съюз за 2030 г., включени в плана за действие по стълба, и представиха своя национален принос за постигането на тези цели. 

Трите цели на равнище Европейски съюз, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., са: най-малко 78% от хората на възраст между 20 и 64 години трябва да са трудово заети, всяка година най-малко 60% от всички възрастни следва да участват в обучение. Също така броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, следва да намалее с поне 15 милиона души, включително поне 5 милиона деца спрямо 2019 година.

25.11.2022

ИКОНОМИСТИ: ТОПЯЩОТО СЕ НАСЕЛЕНИЕ ОГРАНИЧАВА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАСТЕЖ НА РЕГИОНИТЕ

Регионалните профили ясно показват, че макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите отпреди големи различия между областите се запазват. Заради продължителната политическа нестабилност и предизвикателства пред икономиката в края на 2022 г. развитието и отключването на потенциала на регионите ще са от огромна важност. Това се казва в анализа на Института за пазарна икономика, който от 2012 г. подготвя профили на регионите в България.

Новото издание на "Регионални профили: показатели за развитие" за поредна година разкрива икономическия потенциал и дълбоките социални различия между областите в България. Изданието обхваща период, в който икономиката се възстанови от тежкия удар на пандемията, но бързо срещна нови предизвикателства, гарнирани с тежка политическа криза, пишат авторите на доклада.

Преброяването на населението освети по-ясно от всякога тежките демографски проблеми пред страната, които ограничават и потенциала за растеж по места.

Посочва се, че местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока трансформация на икономиката си чрез повече производителност и конкурентоспособност - привличане на инвестиции и развитие на индустриалните терени, работа с образователните институции и подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства и мислене отвъд обичайните административни граници. В тези свои усилия обаче общините имат нужда от подкрепа и най-вече - от реални стъпки за финансова децентрализация и повече собствен ресурс, се посочва в анализа.

Икономистите отчитат, че почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера - добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават, допълват икономистите.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията, отчитат експертите.

Най-голямото предизвикателство за всички е демографската картина. Последното преброяване през миналата година освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, а данните за трудоспособното население показват, че 20 от 28 области са загубили поне една пета от работната сила.

"И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики", се посочва в доклада.

Липсата на адаптация към намаляващото население, макар това да се вижда от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка.

Икономистите предупреждават, че проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции, допълнително ще се задълбочават, като ще изискват по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика, смятат икономистите.

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие. Сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.

Въпреки възстановяването на икономиката през 2021 г., заетостта не успя да се върне на нивата отпреди пандемията, отчитат икономистите. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години средно за страната остава малко над 68%, като варира от 52.5% в Монтана до около 75% в област София и София (столица).

Отчита се много силното представяне на област София, която отново изпреварва София (столица). Област Варна е на трето място с коефициент на заетост от 73.8%, което е и исторически рекорд за местната икономика.

През 2021 г. осем области отчитат коефициент на заетост над 70%, като изпреварват с 15-20 процентни пункта тези в дъното на класацията. Всички шест области с коефициент на заетост на трудоспособното население под 60% са разположени в Северна България: Монтана, Разград, Търговище, Силистра, Видин, Враца.

През последните години продължава нарастването на заплатите в страната. Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1600 лв., а в рамките на 1400 - 1500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово.

Най-ниските заплати през 2022 г. се отчитат в Благоевград и Кюстендил - около 1100 лв. на месец, както и във Видин, Хасково и Смолян. Очаквано на ниво общини най-високите възнаграждения са в и около трите водещи центъра - София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с големи енергийни компании.

Човешкият капитал и профилът на работната сила са ключови в процеса на трансформация на икономиката, отчитат икономистите. През 2021 г. близо 30% от населението на възраст от 25 до 64 години е с висше образование, като през последните години този дял се покачва.

Категоричен лидер е София (столица), в която 57.7% от работната сила е с висше образование. На следващо място са областите Русе (30.9%), Варна (30.2%) и Велико Търново (28.6%), които традиционно се представят силно по този показател.

В поне 12 области в страната хората с основно и по-ниско образование в работната сила са повече от висшистите. Изключително висок остава делът на хората с основно и по-ниско образование в областите Сливен, Разград и Търговище, показват данните.

Регионалните различия в сферата на здравеопазването са особено видими при достъпа на населението до лекари, се посочва доклада като пандемията също е показала това.

Докато в някои области - Плевен, София (столица), Пловдив и Варна - един лекар се грижи средно за под 200 души от населението, то в половината области в страната на един лекар се падат по над 300 души.

Областните центрове със силни медицински университети се представят чувствително по-добре в показателите за достъп до здравеопазването, особено по отношение на достъпа до лекари специалисти. Броят на болничните легла също варира от около 11 легла на 1000 души в област Плевен до под 3 легла на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.

През последните години се наблюдава устойчив спад на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в страната, се посочва още в анализа. През 2021 г. са регистрирани средно по 9.8 престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението, като преди 10 години този показател е бил поне 1.5 пъти по-висок.

Смолян и Кърджали остават най-сигурните области с под 5 регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души. Най-много престъпления на 1000 души от населението се отчитат на Северозапад - Монтана и Враца, както и във Варна и Бургас, макар в морските области тенденцията да е за сериозен спад през последните години.

Разкриваемостта е най-висока в област Габрово, като близо 75% от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността през годината са разкрити. Отново най-ниска е разкриваемостта в София (столица) и Варна, в които устойчиво под половината от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността биват разкрити в рамките на годината.

24.11.2022

ЕС РАЗРЕШИ НА БЪЛГАРИЯ ДА УВЕЛИЧИ ПРАГА ПО ДДС НА 100 000 ЛВ.

Съветът на Европейския съюз разреши на България да въведе специална мярка за дерогация от член 287 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност (ДДС), съобщават от Министерство на финансите.

По този начин се разрешава страната ни да освободи от ДДС данъчно задължените лица с годишен оборот до равностойността в национална валута на 51 130 евро по обменния курс в деня на присъединяването.

Срокът на действие на дерогацията е до 31 декември 2024 г., до когато държавите членки трябва да транспонират Директива (ЕС) 2020/285 и съответно от 1 януари 2025 г. на държавите членки ще бъде позволено да освободят от ДДС доставките на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени лица, чиито годишен оборот не надвишава прага от 85 000 евро.

Увеличаването на минималния праг за регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв. е мярка, която ще има положителен ефект в настоящата трудна икономическа обстановка и ще доведе до намаляване на административната тежест за бизнеса, особено за малките предприятия.

Лицата, които са с облагаем оборот под 100 хил. лв., могат да останат доброволно регистрирани по ДДС.

Искането за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност беше изпратено до Европейската Комисия чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския Съюз на 13 май 2022 г. и получаването му е потвърдено от Комисията на 23 май 2022 година.

23.11.2022

КАК ДА ПОЛЗВАМЕ УСЛУГИТЕ НА НАП ПРЕЗ НОВИЯ САЙТ?

Националната агенция за приходите спря на 17 октомври от 17,30 часа, стария си електронен портал.

Повече от година, за удобство на потребителите, двата портала работиха едновременно, като през това време са прехвърлени всички потребителски профили и правата на достъп.

Потребителите, които използват Персонален идентификационен код или Квалифициран електронен подпис, не трябва да предприемат допълнителни действия, за да се идентифицират в обновения портал, тъй като е извършена миграция, с която правата на достъп и упълномощавания са прехвърлени автоматично.

В случай, че е извършено едно и също упълномощаване на едни и същи лица и в двата портала, ще се приеме, че потребителите, които са го извършили, са преминали вече към новия портал и упълномощаването от стария няма да се прехвърля, обясняват от Националната агенция за приходите.

Потребителите, които са ползвали портала с Квалифициран електронен подпис, ще продължат да имат пълен или частичен достъп за същите задължени лица, услугите за тях, както досега. Те ще могат сами да заявяват достъп до други задължени лица, да предоставят достъп до тяхното задължено лице, както и да преупълномощават трети лица, без да се налага на която и да е от страните да посещава офис на Националната агенция за приходите.

За потребителите с Персонален идентификационен код е важно да се отбележи, че при преминаване към обновения портал за е-услуги на Националната агенция за приходите, текущите им достъпи ще бъдат запазени и не са необходими действия от тяхна страна, посочват от приходната агенция.

23.11.2022

ПРИЕХА СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ ДА БЪДАТ ОБВЪРЗАНИ С ЛИНИЯТА НА БЕДНОСТ

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за социалното подпомагане, внесени от Министерския съвет, със 106 гласа "за" и 23 "въздържал се". Измененията предвиждат социалните помощи да се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет. В момента социалните помощи се определят на база на гарантиран минимален доход. Предлага се измененията да влязат в сила от 1 юни 2023 г.

В момента гарантираният минимален доход, върху който се основават всички социални плащания и помощи, е 75 лева от дълги години. Следващата година линията на бедност ще се повиши с 22 на сто в сравнение с границата на бедността, която имаме сега. Приет е нормативният акт и той има незабавно действие от 1 януари 2023 г.

Автоматично от 1 януари 2023 г. ще влезе нов вид повишена подкрепа за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания, защото там помощите са обвързани с официалната линия на бедност.

Що се отнася до Закона за социално подпомагане, от миналата година бяха предприети действия, с които, независимо че гарантираният минимален доход не беше променен и е 75 лева, се приеха корекционни коефициенти, които на практика обвързаха достъпа до социални помощи с процент от сегашната линия на бедност, която за тази година е 413 лева.