08.12.2022

СЕМЕЙСТВО С ДВЕ ДЕЦА СПЕСТЯВА 1200 ЛВ. ОТ ДАНЪЦИ

Солидни суми към декемврийските си заплати може да получат работещите родители според новите размери на данъчните облекчения за деца. 

От НАП напомнят, че за приходите, получени през 2022 г., възстановяват чрез работодателите по 600 лв. на родител на едно дете, 1200 лв.  за две деца и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания облекчението се увеличава с още 1200 лв. за дете.

Тези средства се получават с декемврийската заплата, ако в течение на годината родителите не са ползвали авансово данъчната отстъпка. Тази възможност бе въведена в средата на годината, но бе слабо популяризирана, затова се очаква масово родителите да поискат облекчението през декември. За целта те трябва да подадат заявление от 1 до 31 декември пред своите работодатели. В този случай работодателят може да възстанови данъка в срок до края на януари 2023 г.

Остава в сила и другият вариант - облекчението да се поиска от НАП заедно с данъчната декларация за доходите от тази година, която трябва да се подаде до края на април 2023 г.

За да ползва данъчните облекчения, физическото лице (включително едноличен търговец) трябва през 2022 г. да е получавало доходи, облагаеми с годишни данъци, припомнят от НАП. Хората, които имат единствено доходи като например обезщетение за майчинство или такива, които се облагат с окончателен или патентен данък, не могат да се възползват от данъчните облекчения за деца. Ако единият родител попада в тази категория, то другият може да поиска данъчната отстъпка, ако отговаря на условията, допълват от НАП.  

Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е родителите да нямат просрочени задължения за данъци, осигуровки, глоби, за които има решение за принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят онлайн с персонален идентификационен код данъчната си сметка за задължения, преди да подадат заявление за данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.

08.12.2022

НОИ СПИРА ИЗДАВАНЕТО НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА САНАТОРИУМ

Териториалните поделения на Националния осигурителен институт ще издават удостоверения за профилактика и рехабилитация до 20 декември 2022 г. включително, съобщиха от Националния осигурителен институт.

Последната дата, на която правоимащите лица могат да постъпват в изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, е 21 декември 2022 г.

Действията за прекратяване на програмата за профилактика и рехабилитация за тази година са необходими, тъй като договорите, сключени с изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, са със срок 31.12.2022 г.

През настоящата година програмата стартира на 1 април. Издадените удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация към момента са 42 145.

07.12.2022

КАКВО Е АДЕКВАТНА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА

След успешния завършек на междуинституционалните срещи през лятото и финалния вот на одобрение от страна на Европарламента (гласуване в Пленарна сесия на 14.09.2022 г.) и Съвета на Европейския съюз (на 04.10.2022 г.) беше приет окончателния текст на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. При какви условия ще се прилага нормативния акт и за кого се отнася той?

През близо двугодишния период на преговори за Директивата, започнат от Комисията на 28 октомври 2020 г., двете съзаконодателни институции нанесоха съществени изменения по първоначалния вариант на нормативния акт. Коригираните текстове като цяло надграждат визията на Комисията относно процеса на определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати в страните членки на Европейския съюз, включително и България, но се очаква и да способстват процеса на колективно договаряне в европейските държави.

Приложимостта на нормативния документ ще действа спрямо всички работници и служители, които имат трудов договор или са в трудово правоотношение. По този начин ефективно са пресечени опитите определени групи (като морските служители) да отпаднат от обхвата на Директивата.

В приетата Директива, концепцията за „заплата за издръжка“ не успя да се наложи като референтна стойност, която да се отчита за оценка на покупателната способност на минималната работна заплата. Все пак държавите членки следва да се съобразяват с „издръжката на живота“, когато определят или актуализират размера на минималната работна заплата.

Сред останалите задължителни критерии, които следва да бъдат отчитани са общото ниво на заплатите и тяхното разпределение, темпът на растеж на заплатите, проследените в дългосрочен план национални нива на производителност и тяхното развитие. Ето защо всяка държава може да определи и други, отговарящи на социално-икономическия ѝ контекст критерии, които да се формулират заедно със социалните партньори.

Подводният камък, който може да спъне ефективното налагане на „издръжката на живота“ като ориентир за необходимите средства, които минималната работна заплата следва да осигурява, е изричният запис в Директивата, според който държавите имат право да приписват различна относителна тежест на всеки от критериите, използвани за определянето или актуализиране на минималната работна заплата.

Искането на синдикатите в цяла Европа за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати чрез съотнасянето им като 60% от брутната медианна заплата и 50% от брутната средна заплата (покриването на т. нар. двоен праг) беше постигнато чрез конкретен запис в Директивата. По този начин съотношението е признато като важен референт за държавите, въпреки натиска на Съвета за неговото изписване единствено в рециталите на Директивата. Със сигурност следва да се подчертае мястото на социалните партньори при избора на индикативните референтни стойности за оценка за адекватността на законоустановените минимални работни заплати.

Справка:

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

07.12.2022

НАЦИОНАЛНИЯТ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ: 5% ОТ БЪЛГАРИТЕ РАБОТЯТ ОТ ВКЪЩИ

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Това показват данни от "Преброяване 2021" за всекидневната трудова миграция, разпространени от Националния статистически институт.

Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението, съобщават от Националния статистически институт.

Заети

Към 7 септември 2021 г. 121 235 души - 5,1 на сто от отговорилите на въпроса в рамките на последното преброяване на населението, са посочили, че работят предимно от вкъщи.

Без фиксирано работно място са 100 547 души или 4,2 на сто. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на хората, които работят в същото населено място, в което живеят - 1 661 017 (69,5 на сто). До населеното място, в което работят, пътуват 494 719 души или 20,7 на сто. Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086 или 0,5 на сто. Това показват данни от "Преброяване 2021" за всекидневната трудова миграция, разпространени от Националния статистически институт.

Всекидневните трудови мигранти представляват 18,6 на сто от всички заети на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души или 53 на сто, а в градовете - 232 481, или 47 на сто, като преобладават мъжете - 56,9 на сто, в сравнение с жените - 43,1 на сто от всички трудови мигранти.

Учащи

Към 7 септември 2021 г. 21 522 души или 2,6 на сто от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на учещите в същото населено място, в което живеят - 610 621 (75,1 на сто). Пътуват до населеното място, в което учат 176 440 души или 21,7 на сто. Учащите, които пътуват извън страната, са 4242, или 0,5 на сто.

Мобилните учащи представляват 21,7 на сто от всички учащи се. В градовете живеят 59 621 души, или 33,8 на сто, а в селата - 116 819, или 66,2 на сто от учащите мигранти.

06.12.2022

ГОЛЯМА КОМПАНИЯ ВДИГА ЗАВОД В РУМЪНИЯ, ВМЕСТО В БЪЛГАРИЯ, НАБИРА 700-800 РАБОТНИЦИ

Германската компания Diehl Controls, подразделение на германската група Diehl, ще инвестира над 40 милиона евро в изграждане на производствена база за електронни компоненти в румънския град Брашов, съобщиха от местната община. "Компанията цели да отвори фабриката до 2024 г.", съобщават от кметството на румънския град, който се конкурираше с България и Сърбия за новото си производство.

Компанията, която е специализирана в производството на части за домакински уреди, ще построи изследователски център и производствено предприятие на избраната локация.

Съоръжението на Diehl в Брашов ще бъде третото за него в Европа, заедно с тези в Германия и Полша. След завършването ѝ, във фабриката ще работят между 600 и 650 души, като може да бъдат добавени още 100 до 150 работни места за изследователския отдел на компанията.

По изчисления на компанията между 2023 г. и 2027 г. ще бъдат инвестирани до 20 млн. евро във фабриката в Брашов, а за периода 2023-2033 г. инвестицията може да достигне 45 млн. евро.

Стойността на продукцията на новото предприятие ще нарасне от 35 млн. евро през 2024 г., до 100 млн. евро през 2025 г. и 160 млн. евро през 2027 г., по оценки на Diehl.

"Избрахме мястото в района на Брашов, тъй като се намира близо до града, в който има университет. Местните власти ни убедиха да изберем Румъния. Целим да започнем производството в средата на 2024 г. В момента зависим от това кога ще получим разрешението за строеж, за да започнем работа, заяви Йозеф Фелнер, финансов директор в Diehl Controls.

Изследователският център и производствената единица ще бъдат изградени от строителя на индустриални имоти CTP като част от по-широк проект. Новият бизнес парк ще е с обща площ от около 50 000 кв. м, от които 18 000 ще бъдат отдадени под наем на германската компания, съобщава Romania Insider.

Компанията Diehl е основана в Германия през 1902 г. В момента в дружеството работят над 16 000 души, от които 3687 работят за Diehl Controls. Компанията е активна в металообработването, производството на електронни компоненти, отбраната, авиацията и комуналните услуги. През 2021 г. Diehl регистрира приходи от 3,1 млрд. евро.

05.12.2022

КАК ЩЕ СЕ ОТПУСКА НОВАТА ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ЗА ОТОПЛЕНИЕ?

От Националния осигурителен институт информираха за процедурата, по която ще се отпуска новата еднократна финансовата помощ за отопление в размер на 300 лв., която беше гласувана от Министерския съвет в края на ноември.

Средствата ще се изплащат еднократно в периода от 12 декември 2022 г. до 23 декември 2022 г. съобразно начина, по който лицата получават и останалите социални плащания, уточниха от ведомството. 

Помощта от 300 лв. ще се предоставя както следва на:

- Родители или осиновители, отглеждащи деца с трайни увреждания и получаващи месечни помощи;

- Семейства, които получават месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител;

- Семейства на близки и роднини, както и приемни семейства, получаващи месечна социална помощ за настаненото в семейството им дете;

- Ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, подпомагани от Агенцията за социално подпомагане по Закона за ветераните от войните и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите;

- Хора с увреждания с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, получаващи пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест или пък социална пенсия за инвалидност, на които е отпусната месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания;

- Лица и семейства, пострадали от пожари, наводнения и други природни бедствия през 2022 г., на които е отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

За да се получи тази помощ, не е нужно да се подават заявления в дирекциите „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Средствата ще се изплащат служебно въз основа на списък, утвърден от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“, посочват от НОИ.

От института обръщат внимание, че новата помощ за отопление няма да се предоставя на лица и семейства, които за този отоплителен сезон вече са получили целева помощ за отопление от 623,55 лв. или еднократна финансова подкрепа за отопление за компенсиране на увеличените цени на енергоизточниците от 400 лв., както и на лица и семейства, получили през 2022 г. еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнала потребност.

Това е трета мярка в рамките на политиката на правителството към рисковите групи. Около 370 – 380 хил. души през този отоплителен сезон са ползватели на подкрепата, която оказва държавата.

05.12.2022

С ГРИЖА ЗА БЕДНИТЕ: РУМЪНИЯ ВДИГА СТАБИЛНО ПЕНСИИТЕ И МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА

Румъния подготвя стабилно повишаване на пенсиите и на минималната заплата, за да облекчи живота на гражданите си, които се борят с нарастващите цени и икономическата криза. Властите са подготвили енергийни помощи, ваучери за храна и по-високи социални плащания за най-уязвимите групи в обществото. За това се договориха партиите от тройната управляваща коалиция, съобщава държавната агенция Agerpres.

Всички пенсии ще бъдат увеличени с 12,5%, а пенсионният пункт, според който се изчисляват пенсиите, ще достигне 1784 леи (361 евро). Минималната заплата в страната ще нарасне до 3000 леи (607 евро) спрямо сегашните 2550 леи, от които 200 леи са необлагаеми. Увеличението е със 17,7%, като се очаква от него да се възползват 1,2 милиона румънци.

Добавки за пенсионерите

Хората с пенсия по-малко от 3000 леи ще получават финансова добавка през следващата година. Тя ще има различна стойност в зависимост от месечния им доход. Добавката ще е 1000 леи (202 евро) за пенсиите до 1500 леи (304 евро), 800 леи (162 евро) за пенсиите до 2000 (405 евро) леи и 600 (121 евро) леи за тези до 3000 леи (607 евро). Помощта ще бъде разделена на два транша през 2023 г.

"През последните седмици се говореше много за проценти и цифри, но по-малко за живота на хората. За Социалдемократическата партия никога не е ставало дума за цифри и проценти, а за хората и за това от какво имат нужда", заяви председателят на Социалдемократическата партия (СДП) Марчел Чолаку.

"Сметнахме, че всяка категория трябва да бъде подкрепена по различен начин, а подкрепата от страна на държавата трябва да отиде в по-голяма степен при онези, които усещат най-силно ефектите на икономическата криза. И тук имам предвид както активните лица - работещите на минималната заплата - така и онези, които са работили цял живот и въпреки това сега имат малки пенсии", обясни лидерът на най-голямата партия в коалицията.

Строителният сектор ще продължи да бъде стимулиран, като минималната заплата в този бранш ще нарасне на 4000 леи (810 евро) със запазване на настоящите данъчни облекчения.

Помощ за най-уязвимите

Румънските власти ще увеличат сериозно социалните плащания за най-уязвимите групи в обществото. Хората с увреждания ще получат "13-а заплата" - допълнително обезщетение в края на годината. Румънците с доходи до 1700 леи (344 евро) ще получават ваучери за храна на стойност 250 леи (51 евро) веднъж на два месеца през цялата 2023 г.

Възрастните хора с най-ниски пенсии ще получат енергийна помощ от 1400 леи (283 евро), разделена на два шестмесечни транша, за да си платят сметките за отопление. На помощта ще имат право пенсионерите на възраст над 60 години, които имат пенсии под 2000 леи (405 евро).

Обезщетението за ветераните и вдовиците от войната, което не е променяно от 2018 г., ще се повиши с около 30%, така че да отговаря на нивото на инфлацията. Отпусканите от държавата детски надбавки също ще бъдат индексирани спрямо нарастването на цените.

95% от уязвимите семейства в Румъния не могат да покрият основните нужди на децата си като медицински грижи, лекарства, храна и образование заради икономическата криза. Голяма част от многодетните семейства в страната се издържат благодарение на социалните помощи от държавата, показва проучване на организацията "Спасете децата". Властите трябва да вземат спешни мерки за облекчаване на влиянието на икономическата криза върху живота на децата.

Планираните мерки са потвърдени и от премиера Николае Чука, който е лидер на Национално-либералната партия (НЛП). "Периодът, през който преминаваме, е белязан от множество кризи в световен план и трябва да осигурим смекчаване на ефектите, предизвикани от високата инфлация. Ето защо НЛП категорично се противопостави на увеличения с по-малко от 15% и получи в преговорите общи увеличения над 15,8%.", посочи Чука.

Опасност за държавните финанси

Повишенията на пенсии, социални плащания и заплати са част от социален пакет от 26,65 милиарда леи (5,4 млрд. евро), наречен "Подкрепа за Румъния", предложен от управляващите.

Балканската държава събира бюджетни приходи на стойност около 30% от брутния вътрешен продукт, което е значително под средното за ЕС от приблизително 46% от БВП, и харчи по-голямата част от тях за заплати в публичния сектор, пенсии и социални субсидии.

Правителството планира бюджетен дефицит от 4,4% от БВП от прогнозираните за тази година 5,7%, а Европейската комисия, Международният валутен фонд, централната банка на Румъния и рейтинговите агенции предупредиха, че фискалният дефицит и ниската събираемост на приходите са основен риск за икономиката.

Fitch Ratings, Moody's и S&P Global Ratings поставят Румъния в най-ниския си инвестиционен рейтинг. Анализаторите очакват икономическият растеж да се забави значително през 2023 г.

03.12.2022

3 ДЕКЕМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

През 1992 година Генералната асамблея на ООН обявява 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. Това е денят за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания и за тяхното пълноправно участие в обществения живот.

Скъпи приятели,

Международната общност отбелязва на 3 декември – Международен ден на хората с увреждания.

Това е още един повод да засвидетелстваме нашето уважение и да изразим своята подкрепа в името на повече толерантност и разбиране на хората с увреждания.  

Това е още един повод и за размисъл дали обществото и българските институции полагат достатъчно грижи и съпричастност към хората с увреждания и техните семейства?

Отговорът е във всеки един от нас, в цялото общество. За да се чувстват нашите приятели добре, ангажиментът е на всички българи.

Консултантският център за хора в неравностойно положение в град Берковица е с лице към хората с увреждания. Ние сме заедно и ще продължим да отстояваме необходимостта от промяна на отношението и поведението, от нов начин на мислене, от нова култура.

Защото едно общество е силно, когато е обединено!

Пожелаваме ви кураж, сили и споделеност!

02.12.2022

ФОТОИЗЛОЖБА „ПРЕЗ МОИТЕ И ТВОИТЕ ОЧИ“, ПОСВЕТЕНА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

В навечерието на Международния ден на хората с увреждания в Министерството на труда и социалнатаполитика беше открита мултимедийнa фотоизложба „През моите и твоите очи“. „Трябва да докажем пред обществото, че хората с увреждания са ценен ресурс. Това е дълъг процес, който не може да се случи единствено с усилията на държавата“, каза министър Лазаров при представянето на експозицията, организирана от Министерството на труда и социалната политика и Програма „Развитие на човешките ресурси“. „Необходимо е всеки от нас да полага старание, за да има общество без граници, без недостъпна обществена среда, без социално изключване - общество, което гарантира правото на всеки да се реализира. Изцяло ще подкрепим инициативи, за да осигурим заетост на хората с увреждания“, добави той.

Фотоизложбата „През моите и твоите очи“ е посветена на хората с увреждания в България с фокус върху аутистичните личности. Целта на проекта е да постави акцент не върху диагнозата „нетрудоспособен“, а върху техните знания, умения, талант и възможности да се включат пълноценно в обществото и да допринасят за неговото развитие. Експозицията представя фотографии на 18-годишния Севдалин Тлаченски – аутистична личност и неговия ментор Александър Николов, носител на наградата “Журналист на годината” за 2021 г. на Българския хелзинкски комитет.

В премиерата на изложбата участваха заместник-министрите Наталия Ефремова и Надя Клисурска, представители на Столична община и неправителствени организации, предоставящи социални услуги за хора с увреждания.

„През следващата година ще продължим да работим усилено в подкрепа на хората в неравностойно положение. Основният ни фокус ще бъде насочен към възможностите за тяхната трудова реализация. Ще имаме специални програми за работодатели, за неправителствения сектор“, каза заместник-министър Наталия Ефремова.

Надя Клисурска постави акцент върху необходимостта „да виждаме света с очите на различните от нас“. „Надявам се, че всички ние ще имаме чувствителността и търпението да оценим уникалността на всеки един, да съумяваме да прогледнем за неговите силни страни и умения и да му дадем шанс да ги развие“, каза тя.

Петима поети от различни поколения - Петър Чухов, Кристин Димитрова, Мария Донева, Константин Трендафилов (Папи Ханс) и Анастасия Стоилова - написаха стихове по фотографиите на Севдалин Тлаченски и Александър Николов, които отразяват чувствителността на обществото към проблемите на хората с увреждания в България.

02.12.2022

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПРИЕ СЕКТОРНА СТРАТЕГИЯ ЗА Е-МИТНИЦИ

Министерският съвет прие Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници” и на Пътна карта за изпълнение на Секторната стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ – „е-Митници“ 2021-2027 г.

Стратегията за дигитализация на митническата администрации – „е-Митници“ 2021-2027 г. е създадена от Агенция „Митници“ като секторен стратегически документ в областта на политиката за развитие на електронното управление в Република България 2019-2027 г. в Агенция „Митници“.

Целта е да се предложи общата стратегическа рамка за постигане на цифровата трансформация на митническата администрация и нейната дейност в съответствие с актуалните европейски принципи за електронно управление, киберсигурност, контрол и надзор по митническото и акцизното законодателство, политиките за развитие на национално ниво и действащата нормативна уредба.

Секторната стратегия за развитие на електронното управление в Агенция „Митници“ – „е-Митници“ 2021-2027 г. продължава, развива и надгражда проектите по дигитализация на митническата администрация, които са реализирани със Секторна стратегия за развитие на електронното управление в Агенцията в периода 2016-2025 г. 
Решението на Министерския съвет ще подобри условията за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2021-2027 г., ще създаде необходимите предпоставки и условия за продължаване работата на Агенция „Митници“ в областта на автоматизиране на процесите, свързани с прилагането на митническото законодателство и заложените мерки в Секторна стратегия „е-Митници“. Изпълнението на целите на ще допринесе за изпълнение на поетите ангажименти от Република България като държава членка на Европейския съюз за улесняване на законната търговия.

02.12.2022

БНБ С ПРОГНОЗА ЗА ЛИХВИТЕ ПО КРЕДИТИ И ДЕПОЗИТИ

Тенденцията на повишаване на лихвените проценти в еврозоната се очаква да бъде бързо пренесена към лихвите в България, което да предизвика повишаването им както  по кредитите, така и по депозитите у нас. Това прогнозира Българската Национална Банка в изданието си Икономически преглед.

В сектора на нефинансовите предприятия среднопретегленият лихвен процент достигна 0.91% към септември 2022 г. главно под влияние на повишението на лихвените проценти по новите срочни депозити на фирмите в долари. Лихвените проценти по фирмените депозити в левове и в евро също се повишиха, като от август станаха положителни и достигнаха съответно 0.04% и 0.19% към септември. При депозитите на домакинствата тенденцията за покачване на рихните по нови срочни депозити бе възходяща от средата на годината, но повишението бе по-слабо изразено и към септември 2022 г. лихвеният процент достигна 0.26% (при ниво съответно от 0.09% към декември 2021 г. и 0.12% към юни 2022 г.).

Инфлацията през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. да следва тенденция към плавно забавяне, прогнозират още от Българската Национална Банка. Фактори с за това се очаква да бъдат същественото увеличение на разходите за труд на единица продукция, растежът на частното потребление, както и преустановяването на действието на някои фискални мерки.

Очакваме неблагоприятното развитие във външната среда по отношение на глобалния икономически растеж и затягането на глобалните финансови условия да доведат до по-съществено влошаване на перспективите пред българската икономика през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г., казват още от банката.

През първите девет месеца на 2022 г. се наблюдава тенденция към ускоряване на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система. Тази динамика се дължи на ръста на депозитите на фирмите, за което допринесоха отслабването на инвестиционната активност на фирмите в условията на повишена несигурност в икономическата среда и нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията. Отмяната през третото тримесечие на годината на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер от страна на големите търговски банки представлява фактор с възможно влияние за преустановяване на тенденцията към забавяне на годишния растеж на депозитите на домакинствата, посочват от банката.

През първите девет месеца на годината както фирмите, така и домакинствата продължиха да спестяват предимно в местна валута. Същевременно от края на първото тримесечие се наблюдаваше по-съществено нарастване и на депозитите на нефинансовите предприятия в чуждестранна валута (главно в евро), като на годишна база растежът на депозитите на фирмите в чуждестранна валута възлезе на 25.0% към септември.

Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор продължи да се ускорява през първите осем месеца на 2022 г., което бе по-силно изразено при фирмените кредити. Повишението на цените на основни суровини и материали и продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки стимулираха фирмите да търсят банков ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси.

Започналото от септември повишение на лихвите по фирмените кредити, което отразява обръщането на лихвения цикъл в еврозоната, вероятно допринася за наблюдаваното забавяне на годишния растеж на кредита за предприятията в края на третото тримесечие на годината.

Растежът на кредита за домакинствата продължи да следва тенденция към плавно ускоряване под влияние на все още ниските нива на лихвените проценти и продължаващото ускорение на инфлацията при потребителските цени, които създават предпоставки за повишено търсене на финансов ресурс за покупка на недвижими имоти и стоки за дълготрайна употреба с цел съхранение на стойност. Повишаване на икономическата активност на годишна база беше отчетено във всички основни икономически сектори и в най-голяма степен в подсектора на добивната и преработващата промишленост.

Заетостта се повиши с 1.3% на годишна база вследствие главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите. Компенсацията на един нает се ускори значително, подкрепена както от повишението на потребителските цени при ограничено предлагане на работна сила в страната, така и от повишеното търсене на труд в условията на нарастване на икономическата активност от високата инфлация върху покупателната способност на потребителите, а също така и пониженото доверие на потребителите предвид високото ниво на икономическа несигурност, отчита Българската Национална Банка.

02.12.2022

БНБ ВДИГНА ОТНОВО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ

Ново увеличение на основния лихвен процент обяви Българската Национална Банка. Това е третото поред повишение. От 1 декември основната лихва става 1,3%. През октомври тя беше определена на 0,49%, а през ноември се повиши до 0,59%.

Основният лихвен процент за последно е бил различен от 0,00 на 1 януари 2016 г., когато беше 0,01%.

Стойността на основния лихвен процент има значение, но само при някои ограничени случаи. Най-вече основният лихвен процент се използва за изчисляването на наказателната или законната лихва при забава. Изчисляването се прави, като се добави 10% към основния лихвен процент.

Основният лихвен процент е инструмент, чрез който се регулира и измерва стойността на паричната единица в икономиката на една държава. Неговият размер се определя от Централната банка.

Когато основният лихвен процент се повиши, обикновено това се случва при силна икономика, с цел тя да се балансира.

Централната банка намалява размера му, когато икономиката е затруднена и има необходимост от подпомагането й. Това се прави с цел да се стимулира тегленето на кредити и да се осигурят нови работни места. По този начин се регулира и инфлацията.

01.12.2022

500 ХИЛ. БЪЛГАРИ ЩЕ ПРИДОБИЯТ ДИГИТАЛНИ УМЕНИЯ ДО СРЕДАТА НА 2026 Г.

Плановете на Министерството на труда и социалната политика са 500 000 безработни и заети българи да придобият дигитални умения до средата на 2026 г. с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Това обяви заместник-министърът на труда и социалната политика Емил Мингов. 

В рамките на проекта социалното министерство ще разработи дигитална платформа и електронни ресурси за провеждане на онлайн курсове. Планирано е създаването на 760 дигитални клуба, които да разполагат и с оборудване за онлайн обучение на хора в неравностойно положение.

Заместник-министър Мингов подчертава, че повишаването на качеството на работната сила, на дигиталните умения на хората и засиленото използване на цифровите технологии в процеса на обучение са сред основните приоритети на националната политика по заетостта. В тази връзка чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 още 160 000 човека ще участват в специфични обучения за придобиване на цифрови умения. Според заместник-министъра, около 100 000 човека, които имат дигитални умения, но нямат сертификат, ще имат възможност да ги сертифицират. 

Инвестирането в повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила е ключов приоритет, насочен към насърчаване на приобщаващо възстановяване и подпомагане на цифровия и екологичния преход.

Заместник-министърът посочва, че Стратегията за корпоративна социална отговорност, разработена от министерството, също има за цел да насърчи компаниите да подобряват условията на труд и да инвестират в развитието на своите служители.

Възможностите за финансиране на проекти със средства от ЕС

Операциите по Програма „Развитие на Човешките Ресурси“, които са планирани за 2023 г., са свързани основно с развитието на пазара на труда и подкрепа на заетостта. Сред мерките, които предстои да бъдат пуснати, са „Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица“ с бюджет от 55 млн. лв., „Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение“ с бюджет от 30 млн. лв., „Устойчива заетост за лица в неравностойно положение“ с бюджет от 100 млн. лв., „Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво“ с бюджет от 22 млн. лв. и „Младежка заетост +“ с бюджет от 80 млн. лв. Общините все още могат да кандидатстват и по проект „Нова възможност за младежка заетост“, който се изпълнява от Агенцията по заетостта. 

Заместник-министърът разясни възможностите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Инвестицията „Модернизация на дългосрочната грижа“ е с бюджет от над 700 млн. лв. и е разделена в три процедури. Първата процедура от тях е с бюджет от 189,8 млн. лв. и е свързана с обновяването на 82 резидентни услуги за възрастни хора в надтрудоспособна възраст. Втората мярка е с бюджет от 215 млн. лв. и по нея ще бъде повишена енергийната ефективност в 840 съществуващи социални услуги. По третата процедура, която е с бюджет от 331 млн. лв., ще бъдат изградени 125 нови социални услуги за резидентна грижа за хора с увреждания и 125 нови съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за хора с увреждания.

30.11.2022

КАКВО Е НАКАЗАНИЕТО, АКО ЗАКЪСНЕЯ ЗА РАБОТА?

В чл. 187 от Кодекса на труда е предвидено, че нарушения на трудовата дисциплина са:

1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
6. неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
7. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
8. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
9. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 188 от Кодекса на труда, дисциплинарните наказания са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Според чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда, при определяне на дисциплинарното наказание работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства /чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда/. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество – ал. 2 на чл. 193 от Кодекса на труда. В ал. 3 на чл. 193 от Кодекса на труда е указано, че разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

30.11.2022

БАН: УСЛУГИТЕ ЩЕ СА НАЙ-ЗАСЕГНАТИ ОТ КРИЗАТА

Структурата на българската икономика позволява тя да бъде засегната в по-малка степен негативно от икономическите кризи въобще. Това предполага негативните икономически последствия, породени от военния конфликт в Украйна, да бъдат по-малки или поне сходни с тези, които ще понесат останалите страни от ЕС.

Това заяви проф. д-р Стоян Тотев в пленарен доклад на международна научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“. Тя е организирана от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, като в нея участват преподаватели, учени и независими експерти от България, Франция, Румъния и Чехия.

Очакванията за България са да няма цели сектори, които да бъдат сериозно засегнати от кризата, както и да няма значими промени в сравнителните предимства на страната. Проблем могат да имат конкретни производства, които в досегашното си развитие са внасяли суровини и продукти от Украйна и Русия, подчерта икономистът от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.

В подкрепа на тезата си проф. Тотев цитира данни на Световната банка, според които сравнителните предимства на родната икономика са в износа на продукти в областта на хранителната, текстилната, шивашката и металообработващата промишленост, както и в износа на неметални минерални продукти. Близки до единица са и сравнителните предимства на продуктите в отраслите на химическата и мебелната промишленост и в производството на пластмасови и гумени изделия, каза той.

С уговорката, че при една продължаваща стагнация в Европа в резултат на настоящата криза дадени индустрии и производства могат да бъдат  засегнати, в т.ч. да променят и сравнителните предимства, проф. Тотев подчерта, че поради ниската еластичност  на замяна на хранителните продукти, аграрният сектор би трябвало да бъде засегнат в най-малка степен за разлика от развитието на високотехнологичните отрасли. Доколкото те нямат голямо участие в преработващата промишленост у нас, вероятно индустрията ще бъде в по-малка степен „потърпевша“ от кризата в сравнение със средните показатели за страните от ЕС, аргументира се икономистът.

Очаква се услугите да бъдат в най-голяма степен засегнати от кризисните условия, като това ще зависи и от продължителността на самата криза. Известно е, че този сектор се възстановява много бързо при нормализиране на икономическата обстановка. Смущаващ фактор за България би могла да бъде по-голямата продължителност на кризата, специално при туризма и транспорта.

Другият голям проблем пред българската икономика е, че, освен най-ниско конкурентоспособна спрямо страните от ЕС, като цяло тя е твърде енергоинтензивна. Затова в краткосрочна перспектива се очаква войната в Украйна да окаже негативно въздействие върху производства, които използват природен газ, и по-конкретно в реализирането на тяхната продукция. Доколкото подобни трудности ще изпитват и други страни от ЕС, не може да се очаква България да има сериозни проблеми поне на европейския пазар, обясни проф. Тотев.

В този смисъл препоръката на икономиста е да се провежда „разумна“ икономическа политика, насочена към стимулиране на онези отрасли, за които е характерно използването на сравнително по-високи технологии, но и има предпоставка за това на база наличието на техните сравнителни предимства. Друга възможност е в търсенето на развитие в по-високите сегменти  на производствената верига, което позволява да се постигне относително по-висока производителност на труда и в ниско технологичните отрасли – през последните години предприятията в България вече подобряват своите позиции в тази насока, смята проф. Тотев.

30.11.2022

OТПУСКАТ 300 ЛВ. ПОМОЩ ЗА ОТОПЛЕНИЕ НА ОЩЕ 50 000 СЕМЕЙСТВА

Служебното правителство включи още 50 хиляди домакинства към енергийното подпомагане за настоящия отоплителен сезон.

Те ще получат еднократно по 300 лева. Енергийно подпомаганите домакинства през настоящия отоплителен сезон ще надхвърлят 360 000, след като днес стана ясно, че за още 50 000 служебното правителство е намерило допълнителен финансов ресурс от по 300 лева.

Това са хора в неравностойно положение, които по принцип не попадат в обхвата на нормалната целева помощ за отопление.

Министър председателят обяви, че право на тази помощ ще имат семействата с деца с трайни увреждания, деца без право на наследствена пенсия от починал родител, деца-сираци, хора с увреждания, пострадали от пожари, наводнения и други природни бедствия през 2022 г., както и подпомагани от държавата ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.

30.11.2022

НАП ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА НОВА ИЗМАМА

Фалшиви имейли се разпространяват от името на НАП. Те представляват съобщение с подателя: intrastat@nra.bg и заглавие на имейла: „Предупредително писмо за подаване на Интрастат декларация“. Писмата съдържат информация за наближаване на крайния срок за подаване Интрастат декларация по поток.

Текстът на фалшивите електронни съобщения гласи /публикувано без редакция/:

"Относно: напомняне за наближаване крайния срок за подаване Интрастат декларация по поток / потоци Вътресъюзен внос за референтен период 30/2022 г.

Напомняме Ви, че срокът за подаване Интрастат декларации е 14-то число на месеца, следващ референтния период на основание чл. 11 ал. 1 от Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки /ЗСВТС/. 
ДИРЕКЦИЯ ИНТРАСТАТ

ЦУ НА НАП

Това е автоматично генерирано съобщение. Моля, не отговаряйте.“

Към писмото има прикрепен файл, съдържащ зловреден код. При отварянето му, компютърът на получателя може да бъде заразен с вирус, който да открадне лични и финансови данни.

Това представлява класическа форма на „фишинг“ атака, чрез която се цели опит за кражба на лична информация в интернет - потребителски имена за достъп, пароли, банкови сметки и т. н.

Ако получите такъв имейл, не го отваряйте, а го изтрийте. Ако все пак сте отворили имейла, то сканирайте с антивирусна програма или потърсете съдействие от IT специалист.

29.11.2022

ПРИЕТИ СА ИНТЕГРИРАНИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ШЕСТТЕ РЕГИОНА ЗА ПЛАНИРАНЕ

Министерският съвет одобри интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране от ниво 2 - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен, за периода 2021 - 2027 г. Те отчитат предвижданията и инвестиционните намерения за развитие за съответния регион и са основа при разработването на схеми за регионална държавна помощ.

Интегрираните териториални стратегии ще бъдат основополагащи в прилагането на новия интегриран териториален подход. В тях е анализирано икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2. Съдържат още прогнози за развитие, визия, цели и приоритети за регионално и пространствено развитие на региона.

Така например визията за Северозападния регион включва преодоляване на социално-икономическото изоставане и демографски проблеми чрез подходящи инвестиции в свързваща инфраструктура и укрепване на потенциала за растеж. Североизточният регион ще се утвърждава като отворена към Черно море и света българска територия с богата история, развита инфраструктура и туристически имидж. Визията за Северен централен регион е за бързо и устойчиво развиващ се европейски регион, а за Югоизточния - привлекателно място за живот и бизнес, използващ потенциала си за балансирано социално-икономическо развитие. Югозападен регион ще се стреми да развива своите потенциали за достойно място сред европейските региони. Южен централен регион ще се утвърждава като привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм, с по-добри условия за комуникация и съхранено природно и културно наследство.

Приемането на шестте интегрирани териториални стратегии ще помогне за успешното провеждане на държавната политика за регионално развитие при отчитане на местните специфики и потенциал и преодоляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия. Стратегическите приоритети в документите отговарят на проблемите и нуждите на всеки отделен регион. Дали са изпълнени заложените цели и в каква степен ще се оценява според промените, свързани с намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в икономическото, социалното, инфраструктурното развитие и опазването на околната среда. Чрез стратегиите ще се подобри ефективността на предвидените ресурси за регионално развитие по програмите, съфинансирани от Европейския съюз, както и от други финансови източници.

28.11.2022

ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС ОДОБРИХА ТРИ СОЦИАЛНИ ЦЕЛИ ДО 2030 ГОДИНА

По време на първия Европейски форум за заетостта и социалните права, проведен на 17 ноември, Европейският съюз отбеляза петата годишнина на Европейския стълб на социалните права, като направи преглед на постигнатия напредък.

Европейският стълб на социалните права представлява 20 принципа, свързани с равни права и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. 

През последните 5 години Комисията е представила над 130 инициативи за прилагане на стълба в държавите членки и за изграждане на социална Европа, която е справедлива, приобщаваща и пълна с възможности.

Тези инициативи са в най-различни области - прозрачност в заплащането и равенство между мъжете и жените, минимална работна заплата и инвестиции в умения, борба с детската бедност, минимален доход, защита на безопасността и здравето на работниците.

По време на форума за заетостта и социалните права, държавите от Европейския съюз одобриха социалните цели на Европейския съюз за 2030 г., включени в плана за действие по стълба, и представиха своя национален принос за постигането на тези цели. 

Трите цели на равнище Европейски съюз, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., са: най-малко 78% от хората на възраст между 20 и 64 години трябва да са трудово заети, всяка година най-малко 60% от всички възрастни следва да участват в обучение. Също така броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, следва да намалее с поне 15 милиона души, включително поне 5 милиона деца спрямо 2019 година.

25.11.2022

ИКОНОМИСТИ: ТОПЯЩОТО СЕ НАСЕЛЕНИЕ ОГРАНИЧАВА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАСТЕЖ НА РЕГИОНИТЕ

Регионалните профили ясно показват, че макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите отпреди големи различия между областите се запазват. Заради продължителната политическа нестабилност и предизвикателства пред икономиката в края на 2022 г. развитието и отключването на потенциала на регионите ще са от огромна важност. Това се казва в анализа на Института за пазарна икономика, който от 2012 г. подготвя профили на регионите в България.

Новото издание на "Регионални профили: показатели за развитие" за поредна година разкрива икономическия потенциал и дълбоките социални различия между областите в България. Изданието обхваща период, в който икономиката се възстанови от тежкия удар на пандемията, но бързо срещна нови предизвикателства, гарнирани с тежка политическа криза, пишат авторите на доклада.

Преброяването на населението освети по-ясно от всякога тежките демографски проблеми пред страната, които ограничават и потенциала за растеж по места.

Посочва се, че местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока трансформация на икономиката си чрез повече производителност и конкурентоспособност - привличане на инвестиции и развитие на индустриалните терени, работа с образователните институции и подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства и мислене отвъд обичайните административни граници. В тези свои усилия обаче общините имат нужда от подкрепа и най-вече - от реални стъпки за финансова децентрализация и повече собствен ресурс, се посочва в анализа.

Икономистите отчитат, че почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера - добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават, допълват икономистите.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията, отчитат експертите.

Най-голямото предизвикателство за всички е демографската картина. Последното преброяване през миналата година освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, а данните за трудоспособното население показват, че 20 от 28 области са загубили поне една пета от работната сила.

"И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики", се посочва в доклада.

Липсата на адаптация към намаляващото население, макар това да се вижда от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка.

Икономистите предупреждават, че проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции, допълнително ще се задълбочават, като ще изискват по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика, смятат икономистите.

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие. Сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.

Въпреки възстановяването на икономиката през 2021 г., заетостта не успя да се върне на нивата отпреди пандемията, отчитат икономистите. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години средно за страната остава малко над 68%, като варира от 52.5% в Монтана до около 75% в област София и София (столица).

Отчита се много силното представяне на област София, която отново изпреварва София (столица). Област Варна е на трето място с коефициент на заетост от 73.8%, което е и исторически рекорд за местната икономика.

През 2021 г. осем области отчитат коефициент на заетост над 70%, като изпреварват с 15-20 процентни пункта тези в дъното на класацията. Всички шест области с коефициент на заетост на трудоспособното население под 60% са разположени в Северна България: Монтана, Разград, Търговище, Силистра, Видин, Враца.

През последните години продължава нарастването на заплатите в страната. Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1600 лв., а в рамките на 1400 - 1500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово.

Най-ниските заплати през 2022 г. се отчитат в Благоевград и Кюстендил - около 1100 лв. на месец, както и във Видин, Хасково и Смолян. Очаквано на ниво общини най-високите възнаграждения са в и около трите водещи центъра - София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с големи енергийни компании.

Човешкият капитал и профилът на работната сила са ключови в процеса на трансформация на икономиката, отчитат икономистите. През 2021 г. близо 30% от населението на възраст от 25 до 64 години е с висше образование, като през последните години този дял се покачва.

Категоричен лидер е София (столица), в която 57.7% от работната сила е с висше образование. На следващо място са областите Русе (30.9%), Варна (30.2%) и Велико Търново (28.6%), които традиционно се представят силно по този показател.

В поне 12 области в страната хората с основно и по-ниско образование в работната сила са повече от висшистите. Изключително висок остава делът на хората с основно и по-ниско образование в областите Сливен, Разград и Търговище, показват данните.

Регионалните различия в сферата на здравеопазването са особено видими при достъпа на населението до лекари, се посочва доклада като пандемията също е показала това.

Докато в някои области - Плевен, София (столица), Пловдив и Варна - един лекар се грижи средно за под 200 души от населението, то в половината области в страната на един лекар се падат по над 300 души.

Областните центрове със силни медицински университети се представят чувствително по-добре в показателите за достъп до здравеопазването, особено по отношение на достъпа до лекари специалисти. Броят на болничните легла също варира от около 11 легла на 1000 души в област Плевен до под 3 легла на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.

През последните години се наблюдава устойчив спад на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в страната, се посочва още в анализа. През 2021 г. са регистрирани средно по 9.8 престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението, като преди 10 години този показател е бил поне 1.5 пъти по-висок.

Смолян и Кърджали остават най-сигурните области с под 5 регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души. Най-много престъпления на 1000 души от населението се отчитат на Северозапад - Монтана и Враца, както и във Варна и Бургас, макар в морските области тенденцията да е за сериозен спад през последните години.

Разкриваемостта е най-висока в област Габрово, като близо 75% от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността през годината са разкрити. Отново най-ниска е разкриваемостта в София (столица) и Варна, в които устойчиво под половината от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността биват разкрити в рамките на годината.

24.11.2022

ЕС РАЗРЕШИ НА БЪЛГАРИЯ ДА УВЕЛИЧИ ПРАГА ПО ДДС НА 100 000 ЛВ.

Съветът на Европейския съюз разреши на България да въведе специална мярка за дерогация от член 287 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност (ДДС), съобщават от Министерство на финансите.

По този начин се разрешава страната ни да освободи от ДДС данъчно задължените лица с годишен оборот до равностойността в национална валута на 51 130 евро по обменния курс в деня на присъединяването.

Срокът на действие на дерогацията е до 31 декември 2024 г., до когато държавите членки трябва да транспонират Директива (ЕС) 2020/285 и съответно от 1 януари 2025 г. на държавите членки ще бъде позволено да освободят от ДДС доставките на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени лица, чиито годишен оборот не надвишава прага от 85 000 евро.

Увеличаването на минималния праг за регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв. е мярка, която ще има положителен ефект в настоящата трудна икономическа обстановка и ще доведе до намаляване на административната тежест за бизнеса, особено за малките предприятия.

Лицата, които са с облагаем оборот под 100 хил. лв., могат да останат доброволно регистрирани по ДДС.

Искането за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност беше изпратено до Европейската Комисия чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския Съюз на 13 май 2022 г. и получаването му е потвърдено от Комисията на 23 май 2022 година.

23.11.2022

КАК ДА ПОЛЗВАМЕ УСЛУГИТЕ НА НАП ПРЕЗ НОВИЯ САЙТ?

Националната агенция за приходите спря на 17 октомври от 17,30 часа, стария си електронен портал.

Повече от година, за удобство на потребителите, двата портала работиха едновременно, като през това време са прехвърлени всички потребителски профили и правата на достъп.

Потребителите, които използват Персонален идентификационен код или Квалифициран електронен подпис, не трябва да предприемат допълнителни действия, за да се идентифицират в обновения портал, тъй като е извършена миграция, с която правата на достъп и упълномощавания са прехвърлени автоматично.

В случай, че е извършено едно и също упълномощаване на едни и същи лица и в двата портала, ще се приеме, че потребителите, които са го извършили, са преминали вече към новия портал и упълномощаването от стария няма да се прехвърля, обясняват от Националната агенция за приходите.

Потребителите, които са ползвали портала с Квалифициран електронен подпис, ще продължат да имат пълен или частичен достъп за същите задължени лица, услугите за тях, както досега. Те ще могат сами да заявяват достъп до други задължени лица, да предоставят достъп до тяхното задължено лице, както и да преупълномощават трети лица, без да се налага на която и да е от страните да посещава офис на Националната агенция за приходите.

За потребителите с Персонален идентификационен код е важно да се отбележи, че при преминаване към обновения портал за е-услуги на Националната агенция за приходите, текущите им достъпи ще бъдат запазени и не са необходими действия от тяхна страна, посочват от приходната агенция.

23.11.2022

ПРИЕХА СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ ДА БЪДАТ ОБВЪРЗАНИ С ЛИНИЯТА НА БЕДНОСТ

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за социалното подпомагане, внесени от Министерския съвет, със 106 гласа "за" и 23 "въздържал се". Измененията предвиждат социалните помощи да се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет. В момента социалните помощи се определят на база на гарантиран минимален доход. Предлага се измененията да влязат в сила от 1 юни 2023 г.

В момента гарантираният минимален доход, върху който се основават всички социални плащания и помощи, е 75 лева от дълги години. Следващата година линията на бедност ще се повиши с 22 на сто в сравнение с границата на бедността, която имаме сега. Приет е нормативният акт и той има незабавно действие от 1 януари 2023 г.

Автоматично от 1 януари 2023 г. ще влезе нов вид повишена подкрепа за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания, защото там помощите са обвързани с официалната линия на бедност.

Що се отнася до Закона за социално подпомагане, от миналата година бяха предприети действия, с които, независимо че гарантираният минимален доход не беше променен и е 75 лева, се приеха корекционни коефициенти, които на практика обвързаха достъпа до социални помощи с процент от сегашната линия на бедност, която за тази година е 413 лева.

22.11.2022

ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА РАБОТЯТ СЛЕД ПЕНСИОНИРАНЕ

Тенденцията българинът да работи след пенсионирането си става все по-отчетлива. През 2018 г. пенсионерите с лична пенсия, които упражняват трудова дейност, са достигнали 295 500 души, като за периода 2014-2018 г. броят на работещите пенсионери се е увеличил с около 30 на сто. Това са тенденциите, които естествено се налагат поради демографската криза, прерастваща в катастрофа, която още не сме осъзнали, коментира Светлана Дончева - ръководител на "Център за управление на проекти" в Българската стопанска камара (БСК).

Тези дни на международна конференция бяха представени част от резултатите по проект "Вдъхновени от опита: По-дълго заедно - път към успех", финансиран от Европейския социален фонд чрез оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", по който се работи в периода 2019-2021 г.

Преработващата промишленост, образованието и здравеопазването са трите сектора, в които застаряването на работната сила се усеща най-силно, отбеляза Дончева. "Арена на младостта" са IT секторът, финансовият и застрахователният сектори.

Липсата на работна сила се усеща в почти всички сфери на икономическия живот, а липсата на висококвалифицирани специалисти се отразява пряко на конкурентоспособността на българските компании. Само за десет години, според последното преброяване на населението, броят на трудоспособното население в България е намалял с 415 000 души. Тази тенденция ще се задълбочава, ако няма адекватни политики.

Поколението Т

Положителната тенденция на удължаване на средната продължителност на живота естествено води до увеличаване и на трудовия живот. За 2022 г. в България право да придобият пенсия за осигурителен стаж и възраст имат мъжете, които са навършили 64 г. и 5 месеца със стаж 39 години и 2 месеца, и жените, които са достигнали 61 години и 10 месеца със стаж 36 години и 2 месеца.

Плавно до 2037 г. по критерия възраст двата пола ще се изравнят и ще се пенсионират на 65 години. Този процес на все по-дълъг трудов живот, съчетан с негативните демографски процеси, които водят до намаляване на общия брой трудоспособно население, определя все по-голямото значение на т. нар. поколение Т (традиционалистите), коментира експертът. Това са хората, които са израснали в периода на утвърждаване на социализма и държавната планова икономика и на които им се налага да удължават своя престой на работното място, защото няма кой да ги замести.

Тя изтъкна, че този проблем е особено чувствителен в традиционните индустрии, каквато е преработващата промишленост, и допълни, че той ще се задълбочава. Коефициентът на демографско заместване в България е с изключително негативна стойност - 69, което означава, че на всеки 100 човека, които излизат от трудоспособна възраст, 69 ги заместват, останалите 31 ги няма и те обикновено се заместват пак от хора, които вече са в пенсионна възраст. Според експерта все по-често ще виждаме работещи пенсионери.

Другите индустрии, в които се отчита голям брой работещи хора, на възраст преди и след пенсиониране, са образованието и здравеопазването. Ужасяващ е недостигът на кадри в здравеопазването, а в образованието, независимо от това, че беше направено много през последните години за превръщането на тази професия в по-привлекателна за младите хора, все още няма достатъчно положителни резултати. Все още делът на учителите в предпенсионна и следпенсионна възраст е висок, като една от причините е именно липсата на млади специалисти, които да ги заместят.

Да работиш след пенсиониране, не е толкова страшно

Всъщност, според експерти, това да работиш след навършване на възраст за пенсиониране не е толкова страшно. Това е въпрос на лично възприятие и необходимост или потребност, но за да може реално да стане това, е необходимо да бъдат осигурени и съответните условия на труд, съобразени с потребностите към работното място на по-възрастните поколения. Тези хора се превръщат в най-ценните служители и те трябва да бъдат задържани.

Това започва да се осъзнава от все повече работодатели, каза експертът. Най-скъпите за изпълнение мерки са свързаните с адаптирането на работните места и подобряване на условията на труда към нуждите на поколението Т. Други мерки, които е препоръчително да залегнат във вътрешно-фирмените програми на компаниите, са свързани с налагането на едно ново разбиране, че спецификите на различните поколения трябва да бъдат използвани за създаването на работна среда, която откроява силните страни на всяко поколение, насърчава взаимното разбирателство и солидарността между отделните поколения в интерес на общите бизнес цели.

Младостта срещу опитността

Обикновено в работна среда, в която се налага в екип да работят хора от различни поколения, конфликтите са свързани с отношението към труда и с новите технологии. Те са и най-честата предпоставка за появата на дискриминация на работното място. Не е новина, че по-възрастните хора по-трудно възприемат технологичните новости, а по-младите им колеги ги усвояват по-бързо. В един момент става разрушаване на традиционната йерархия и младите хора повече напредват в професията, защото усвояват технологиите по-бързо и тогава се създават предразсъдъците към по-възрастните, че те вече са негодни за работа, показват наблюденията на експерта.

По думите й задачата на ръководителите на екипи е да създадат атмосфера на солидарност, защото всъщност поколението Т няма нищо против да се обучава и да усвоява техническите новости, но се нуждае от достатъчно време за това. Наблюденията на експерта показват, че по-възрастните служители предпочитат да не ходят на традиционните курсове за повишаване на дигиталните умения, а искат това да става по-скоро под формата на обмяна на опит на работното им място и чрез фирмени обучения.

Конфликтът в мултипоколенческото работно място се генерира и от възрастните към младите, породен от разбирането на поколението Т, че успехите и израстването в йерархията идват след дълги години упорита работа, и неразбирането на младите, за които успехът и издигането могат да се случат "за една нощ".

По отношение на мотивационните фактори, които движат различните поколения, изследването развенчава един мит за по-младите работници и служители. За представителите на поколението Z (родени между 1993 и 2001 г.) не размерът на възнаграждението, а смислената работа е от първостепенно значение. За да се чувстват ангажирани, работата трябва да е предизвикателна и разнообразна. Те търсят вълнуващи проекти и начинания, каузи, за които могат да отдадат цялото си време, енергия и страст.

Поколението Т в Европа

Проектът eDigiStars, в който партньори са още 19 организации от 8 дунавски държави, насочен към повишаване на дигиталните умения на поколението Т, се базира на общото разбиране, че без значение на националността, по-възрастните работници и служители имат своето място на пазара на труда дори и в професии в областта на дигиталните технологии. Потребностите на поколението Т в страните от Централна и Източна Европа са сходни и изискват сходни мерки - подходяща мотивация, адаптирани обучения и учебни съдържания, и призната сертификационна система, която да определя качеството на обучение. Преди всичко обаче стои промяната в нагласите на по-възрастните служители, които трябва да осъзнаят, че съвременната работа изисква непрекъснато усъвършенстване и надграждане на съществуващите знания и умения.

21.11.2022

ЕК ПРЕДУПРЕДИ ЗА НАЧАЛОТО НА РЕЦЕСИЯТА

Европейската комисия (ЕК) понижи прогнозата си за ръста на БВП на страните на ЕС през 2023 г. от 1,5% до 0,3%, отбелязвайки, че през четвъртото тримесечие на 2022 г. икономиките на повечето държави от блока няма да избегнат рецесия.

Очаква се, че в условия на повишена неопределеност, висок натиск на цените на енергоносителите, понижаване на покупателната способност на домакинствата, по-слаба външна среда и ожесточени условия на финансиране еврозоната и повечето страни членки ще влязат в рецесия, се казва в доклада на ЕК за тримесечието.

До края на 2022 г. се предвижда среден икономически растеж на страните членки на ЕС да бъде 3,3%. Европейската комисия обяснява подобрението на прогнозата с увеличаване на потребителските разходи за услуги след премахването на ограниченията, наложени заради COVID-19. През втората половина на тази година икономиката на еврозоната навлезе в по-трудна фаза. В резултат на това икономическият растеж ще намалее с 0,5% през последните три месеца на годината и след това ще намалее с още 0,1% през първото тримесечие на 2023 г.

От доклада следва, че в крайна сметка икономиката на три страни през 2023 г. ще се сблъска със спад. Това са Германия, Швеция и Латвия. При това БВП на Германия, най-голямата икономика в блока, ще намалее с 0,6% за година и ще бъде най-лошият показател в еврозоната.

По прогнозата на ЕК през 2024 г. икономиката на Европа ще набере обороти, увеличавайки се с 1,6% в ЕС и с 1,5% в еврозоната. Чиновници от Брюксел признават, че икономическите перспективи на ЕС “Остават извънредно неопределени”, доколкото военните действия на Русия продължават в Украйна, а “потенциалът за по-нататъшни икономически операции далеч не е изчерпан”.

Според еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони основната заплаха идва от неблагоприятното развитие на газовия пазар и риска от недостиг, особено през зимата на 2023 - 2024 г.

„Растящите цени на енергията и необузданата инфлация сега взимат своите жертви и сме изправени пред много труден период както социално, така и икономически“, подчерта той.

Икономиката на еврозоната страда от рекордна инфлация, която достигна исторически връх от 10,7% през октомври. Очаква се в края на годината ръстът на цените да бъде 8,5% и 6,1% през 2023 г.

18.11.2022

ПРЕДЛАГАТ ПОЖИЗНЕНА ИНВАЛИДНОСТ ЗА НЯКОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Промени в Наредбата за медицинската експертиза предлага Министерство на здравеопазването. Те предвиждат да се повиши процентът на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане при някои заболявания, а при други срокът на инвалидност да стане пожизнен.

Така например за болни от диабет тип 2, при които са налице две и повече усложнения се предлага да имат пожизнен срок на инвалидност. Причината е, че на този етап от развитието на заболяването прогнозата за подобряване на състоянието е негативна, пише в мотивите към законопроекта. Пожизнен срок на инвалидност се предлага и при хората, страдащи от много честите и тежки епилептични пристъпи, както и за тези с  тежка степен на Множествена склероза.

При средночестите пристъпи на епилептични пристъпи се предвижда процентът на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане да се промени от 70 на 71, което поставя болните в по-високата група на инвалидност. Пожизнен срок е предложен и при карцином на щитовидната жлеза и преживяемост след петата година.

При децата и при възрастни с психични заболявания чужда помощ може да се определи и при степен на увреждане под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането на децата извън семейството (детска ясла, детска градина, училище и други), а за лицата с психични заболявания и в зависимост от загубата на базисни социални и ключови умения, водещи до невъзможност за съществуване без контрол, предвиждат още промените.

Предлага се и изцяло нова класификация на степените на загуба на слуха и съответстващата им оценка в проценти, съобразно последната класификация на Световната здравна организация, свързана с прилагане на таблицата на Клодил Портман.

По нова методика ще се определя и процентът на намалена работоспособност и степен на увреждане, когато са налице няколко увреждания.

Оценката се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 %, се прибавят 20% от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определенa 100% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане, съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивите на експертното решение, заедно със съответната отправна точка и процент.

Регламентира се издаването на болничен лист за гледане на дете до 12-годишна възраст, посещаващо детско заведение или училище, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома, и за гледане на дете до 12-годишна възраст, посещаващо детско заведение или училище, върнато оттам, поради наложена карантина на това заведение или училище, или на отделна група или клас в него.

17.11.2022

БЕЗРАБОТИЦАТА У НАС ПРЕЗ ОКТОМВРИ Е 4,3 НА СТО

Равнище на регистрираната безработица в страната от 4,3 на сто отчита през октомври административната статистика на Агенцията по заетостта.

От там отбелязват, че след края на сезонната заетост на месечна база се наблюдава съвсем леко повишение от 0,1 процентни пункта спрямо септември 2022 г. В динамиката на годишна база продължава да се наблюдава спад, който за този октомври е 0,4 процентни пункта. 

В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 141 987. Това е с 3607 лица повече спрямо рекордно ниския брой, отчетен през септември, посочват от Агенцията по заетостта. 

През месеца са регистрирани нови 25 482 безработни. Те са с 3168 повече от предходния месец и със 150 лица повече спрямо регистрираните през октомври 2021 г. Други 695 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца.

Започналите работа безработни през октомври са 12 846. Работа чрез бюрата по труда откриха и 242 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите. През месеца най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 19, на сто, следват тези в търговията – 12,8 на сто, хотелиерството и ресторантьорството – 6,7 на сто, държавното управление – 6,3 на сто, строителството – 5,9 на сто и други.

Статистиката отчита, че 1884 безработни от рисковите групи са били назначени на субсидирани работни места през месеца – 1 477 по програми и мерки за заетост и 407 по схеми на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". През месеца 415 безработни и заети лица са включени в различни обучения, а 529 са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност.

Заявените работни места на първичния пазар на труда през октомври са 11 521. Най-много свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (32,4 на сто), следват търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (12,8 на сто), хотелиерството и ресторантьорството (10,5 на сто), образованието (8,1 на сто), административните и спомагателните дейности (7,7 на сто) и държавното управление (6,2 на сто).

Най-търсените от бизнеса професии през месеца са: машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; персонал, полагащ грижи за хората; металурзи, машиностроители и сродни на тях, и занаятчии; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения; монтажници; персонал по обслужване на клиенти и др.  

През септември от Агенцията по заетостта отчетоха, че броят на регистрираните в бюрата по труда безработни лица за месеца е 138 380. От агенцията уточняват, че равнището на безработица се определя като дял на регистрираните безработни лица от икономически активното население на възраст 15 - 64 г., установено при Преброяване 2011 г.

17.11.2022

ВИСОКА ИНФЛАЦИЯ И СТАБИЛНА БЕЗРАБОТИЦА ПРОГНОЗИРА ЕК ЗА БЪЛГАРИЯ

Растежът на българската икономика ще достигне едва 3,1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1,1 на сто, догодина. Това посочва Европейската комисия в есенните си прогнози, публикувани през седмицата.

Миналата година икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година. 

Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за текущата година (през лятото се очакваше ръст от 2,8 на сто), но перспективите за догодина са влошени (ръст от 2,3 в летните прогнози). 

За 2024 г. Еврокомисията залага на темп на нарастване на брутния ни вътрешен продукт (БВП) от 2,4 на сто. 

Прогнозите за инфлацията в страната сочат темп от 12,8 на сто за 2022 г. и забавяне до 7,4 на сто догодина, последвано от 3,2 на сто през 2024 година. Инфлационните очаквания са сравнително слабо променени, макар и в посока повишение, спрямо летните прогнози (съответно 12,5 на сто и 6,8 на сто за тази и следващата година).

Безработицата в България ще остане стабилна, поддържайки равнище от 5,2 на сто през 2022 г. и 2023 г. и с минимално повишение до 5,3 на сто през 2024 г. при динамика на заетостта от съответно 0,4 на сто, 0,0 на сто и 0,2 на сто през трите години, обхванати от есенните прогнози. 

За сравнение, базисният сценарий в прогнозата на Българската народна банка (БНБ), изготвена към 30 септември 2022 г., предвижда по-нисък растеж на реалния БВП на България - забавявне до 2,8 на сто през 2022 г. и до 0,1 на сто през 2023 г., след което ускоряване до 3,4 на сто през 2024 г. 

В разчетите на централната ни банка за годишната инфлация се предвижда ниво от 14,9 на сто в края на 2022 г., 7,6 на сто догодина и отслабване до 3,4 на сто в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи плавно от 4,6 на сто през 2022 г. до 4,2 на сто през 2024 г.

Относно финансовите потоци на страната ни Европейската комисия очаква в есенната си прогноза бюджетен дефицит от 3,4 на сто от БВП тази година, който да се понижи до съответно 2,8 на сто и 2,5 на сто през следващите две години.

За държавния дълг се предвижда лек спад до 22,5 на сто от БВП за тази година и плавно увеличаване до нива от съответно 23,6 на сто и 25,6 на сто през 2023 и 2024 г. Държавният дълг на страната миналата година беше 23,9 на сто и 24,5 на сто през пандемичната 2020 година.

За баланса по текущата сметка Брюксел прогнозира дефицит от 1,2 на сто тази година с нарастване на отрицателното салдо до 3 на сто и 3,2 на сто през следващите две години. 

Отрицателна е и прогнозата за общите инвестиции през 2022 г. - минус 8 на сто, но с положителен баланс от 5,5 на сто и 7 на сто през съответно 2023 г. и 2024 г.

16.11.2022

НЕ МОГА ДА ПОГАСЯВАМ КРЕДИТНИТЕ СИ ВНОСКИ – КАКВО ДА ПРАВЯ?

Трудно ви е да плащате месечните си вноски по кредита? Това може да има сериозни последствия, ако не действате навреме. Дори да сте допуснали финансова грешка, има шанс да я поправите, преди тя да влоши кредитната ви история и бюджета ви за години напред.

На първо място – не се отчайвайте и не бягайте от проблема. Има различни начини да подобрите положението си. Често пъти кредиторите са готови да преговарят за персонализиран план за плащане, съобразен с вашите възможности. Вашият заемодател може да се съгласи да намали или дори да паузира плащанията ви в зависимост от вашата ситуация.

Забавяне, консолидация или рефинансиране?

Ако имате еднократно затруднение и се очертава да платите със закъснение, опитайте се да направите вноска в рамките на 30 дни от датата на падежа. В много случаи тези забавени плащания дори не се вписват в Централния Кредитен Регистър, така че кредитната ви оценка няма да пострада. Когато осъзнаете, че няма да можете да се справяте с плащанията навреме в бъдеще, е време да предприемете действия, преди официално да сте закъснели с вноските.

Консолидацията или обединяването на кредити осигурява лесен и удобен начин да намалите месечните си разходи. Ако имате няколко заема, може да е добра идея да ги обедините в един. Така заплащате само една месечна вноска, на по-изгодна цена, на една дата, с една лихва и главница. Наличието на по-малко на брой кредити обслужвани навреме, повишава кредитната ви оценка, а в последствие дава достъп до по-високи суми и одобрение.

Рефинансирането може да се използва, само ако вече имате изтеглен кредит от банкова или небанкова институция. На практика, това е замяната на един кредит с друг, като целта на новата сделка е подобряване на условия за клиента. Това може да означава по-малка месечна вноска, по-нисък лихвен процент, по-кратък период на изплащане на задължението и други детайли, които биха повлияли благоприятно за по-лесното изплащане на дълга.

Осъществете контакт с кредитора си

Кредитните компании често проявяват разбиране, че финансовото положение се променя и могат да ви помогнат да избегнете влошаване на кредитната ви история. Преди да осъществите контакт, направете следните неща:

- Изяснете проблема си. Изпитвате ли еднократно затруднение – например спешен ремонт на автомобил, който е изчерпал банковата ви сметка? Или ще се сблъсквате с паричен недостиг месец след месец, защото доходите ви са се понижили? С други думи – каква е причината за невъзможността за плащане или забавяне. Предоставянето на кратко и ясно обяснение на вашия заемодател може да е от съществено значение;

- Създайте план. Опитайте се да си изясните какво може да ви помогне. Дали пропускането на едно или две плащания ще ви върне обратно в правия път? Кога бихте могли да възобновите извършването на нормални плащания? Или по-ниските месечни плащания за известно време ще ви помогнат да се стабилизирате финансово? Важно е да имате план за действие, с който да убедите кредитора си, че ще се справите с проблема.

Ако знаете от какво точно имате нужда, значи сте готови да се свържете със своя кредитор – колкото по-скоро, толкова по-добре. Не чакайте да изостанете с плащанията, за да осъществите контакт, тъй като в този случай заемодателят може да не бъде толкова благосклонен да ви окаже съдействие.

Обадете се или отидете на място и обяснете подробно положението си. Можете да предложите свой собствен план или да попитате какви опции за облекчаване на плащанията може да ви предложат и дали отговаряте на условията.

Повечето кредитори имат практика да предлагат помощ в определена степен според съответната ситуация. Например има програми за пропускане на плащане, които ви позволяват да пропуснете няколко плащания без неустойка, или коригирани планове за плащане с намалени лихвени проценти.

Трябва да изискате условията на всяко споразумение, което правите, в писмена форма. Тази документация ще ви помогне да не забравите някоя важна подробност и освен това служи като писмено доказателство, в случай че стане някакво объркване с вашия заемодател в бъдеще.

Приоритизирайте дълговете си

Преди да се заемете с дълговете по кредита, проверете дали някой от другите ви дългове не е по-сериозен – те се наричат ​​„приоритетни дългове“. Приоритетните дългове включват: наем и ипотека, газ и електричество, общински данък и съдебни глоби. Ако не се справите с приоритетните си дългове, може например да загубите дома си или да ви прекъснат енергийните доставки.

Първата стъпка е да си направите бюджет. Това ще ви помогне да разберете колко ви остава всеки месец след плащане на основните ви сметки и приоритетни дългове. Сумата, която ви остава, е вашият „наличен доход“. След това е важно да се придържате към определения бюджет и не само да не го надвишавате, а дори да опитвате да пестите.

Постарайте се да бъдете възможно най-точни. Преди да направите бюджет, намерете последните си банкови извлечения, фишове за заплати и извлечения по дебитни и кредитни карти. Бюджетният план ще ви помогне да прецените колко налични доходи можете да използвате за изплащане на други неприоритетни дългове.

Оптимизирайте разходите за живот

Съберете приходите и разходите си. Търсете начини за намаляване на разходите и увеличаване на приходите. Разходите за живот се изразяват в оценката на стоките и услугите, които консумирате, за да постигне достатъчна степен на удовлетвореност и да достигнете определен жизнен стандарт.

Нещата, които задължително трябва да продължите да плащате, са наем/ипотека, комунални услуги и транспорт. Научете се да оптимизирате разходите за храна и облекло. Това са пера, от които вероятно можете да спестите допълнителни средства, правейки известни компромиси.

Всички други разходи не са задължителни, което означава, че можете да се научите да живеете без тях, поне докато „си стъпите на краката“. Това включва всички „удоволствия“ като кабелна телевизия, кино, заведения, телефонни сметки, покупка на маркови стоки, скъпоструващи хобита и т.н.

Плащания по кредитна карта

Трябва да се опитате да правите поне минималното плащане по кредитната си карта. Ако платите по-малко от минималната вноска, кредитната компания може да добави такси. Това ще повлияе на размера на вашия дълг и на кредитния ви рейтинг.

Ако можете да си позволите да правите редовни плащания, настройте директен дебит към сметката на кредитната си карта. Това означава, че автоматично ще правите едни и същи вноски всеки месец. Продължавайте да плащате колкото можете.

Запазете копие от бюджета си. Ако се наложи да поискате от кредитната компания по-ниски вноски, можете да им представите своя бюджетен план. По този начин ще докажете, че не можете да си позволите повече от това, което предлагате да платите.

Обяснете ситуацията на своя кредитор и помолете за замразяване на лихви и други такси. Можете да преговаряте за паузиране на изплащанията по вашата карта – това означава, че няма да е необходимо да плащате нищо, докато ситуацията ви не се подобри.

Ако смятате, че няма вероятност финансовото ви положение да се подобри, може да обмислите прехвърлете на дълга към друга карта, която начислява по-малко лихви – това се нарича „прехвърляне на баланс“. Друг вариант е да вземете заем с по-ниска лихва от вашата кредитна карта.

Сравнете картите или заемите, които можете да получите от различни компании. Обърнете внимание дали ще има такса за преместване на баланса ви към друга карта, какви лихви и такси ще платите по новата карта или заем и каква е продължителността на всеки безлихвен период.

Използвайте заем или нова кредитна карта, само за да изплатите дълга, който вече имате. Не харчете повече от настоящата си кредитна карта. Избягвайте да вземате заем, който е свързан с вашето жилище, като например ипотека. Има риск да загубите дома си, ако не можете да го върнете.

Много е вероятно да не получите нов банков заем, ако имате влошен кредитен рейтинг. Това може да се случи, ако вече сте кандидатствали за много кредити или сте пропускали редовно месечни плащания. В този случай може да се наложи да прибегнете към услугите на фирма за бързи кредити.

Ако имате съмнения относно точността на кредитния си рейтинг, може да проверите дали той е правилно изчислен. Проверката няма как да го влоши, но може да успеете да коригирате грешка, за да подобрите оценката си.

16.11.2022

НАД 3,2 МЛН. ЛЕВА ЩЕ БЪДАТ НАСОЧЕНИ КЪМ ЗАЕТОСТ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И ТРАЙНО БЕЗРАБОТНИ

Над 3,2 млн. лева по Националния план за действие по заетостта ще бъдат преразпределени към програми и мерки за заетост и обучения на безработни хора с увреждания, продължително безработни и хора в предпенсионна възраст. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на труда и социалната политика.

Предложението на министерството е подкрепено от Националния съвет за насърчаване на заетостта.

Близо 1,2 млн. лева допълнително ще бъдат насочени към Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания поради засиления интерес на работодателите. Програмата осигурява възможност за трудова реализация и двугодишна заетост за безработни хора с увреждания.

Средствата по програмата „Помощ за пенсиониране“, която предлага дългосрочна субсидирана заетост, ще бъдат увеличени с над 820 000 лева, 700 894 лева ще бъдат насочени към насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта.

С близо 500 000 лв. ще се увеличи бюджетът на програмата за обучение и заетост на продължително безработни.

За периода януари - септември 2022 г. по програми и мерки по Националния план за действие по заетостта е осигурена работа за 23 210 безработни, а 9 161 души са включени в обучения.

На заседанието си на 26 октомври служебното правителство прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МТСП за гарантиране заетостта на повече от 11 500 безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда - продължително безработни, младежи до 29 години, хора с увреждания, с ниско или без образование и квалификация, наети по Националния план за действие по заетостта през 2022 г., съобщиха от пресслужбата на кабинета. Допълнителният финансов ресурс е в размер на 48.2 млн. лева.

15.11.2022

ГЕРМАНСКА КОМПАНИЯ С ИНТЕРЕС ЗА НАД 1 МЛРД. ЕВРО ИНВЕСТИЦИЯ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Германска компания заяви интерес към инвестиция от над 1 млрд. евро в региона на Северозападна България. Това стана ясно по време на среща между министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и ръководството на „Профайн Енерджи ГмбХ“. Това би била най-голямата еднократна инвестиция, правена в историята на българската икономика.

„Можете да разчитате на пълна подкрепа на държавата за ускоряване на административни процедури при реализиране на инвестиционни намерения“, подчерта Стоянов. Той представи възможностите за насърчителни мерки, от които инвеститорът може да се възползва. „Зная, че вече сте в контакт с много германски компании, които са избрали България. Сигурен съм, че ще се убедите и от тях – германският бизнес се чувства добре у нас и редица фирми планират нови разширения“, подчерта Никола Стоянов.

Германската компания е в много напреднала фаза на взимане на своето решение за инвестиция в България, стана ясно по време на срещата. Стартира и подготовката на Меморандум, в който Профайн Енерджи писмено ще заяви интерес към инвестицията.

„Профайн Енерджи ГмбХ“ е съвместна компания на „Profine Group“, Германия и „Wirth Group“, Германия. Те имат инвестиционни интереси в областта на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Понастоящем е в ход учредяването по българското законодателство на дъщерно дружество на германската компания. Целта му е разработването и последваща реализация на фотоволтаични централи в България, подчертаха представителите на компанията.

Сериозността на намерението за инвестиция бе потвърдено по време на срещата лично от изпълнителния директор на групата д-р Петър Мрьослик (Dr. Peter Mroslik) и Маркус Вирт (Markus Wirth), председател на борда на „Wirth Gruppe“.

През миналия месец „Profine Group“ и „Wirth Group“ основаха съвместен доставчик на енергийни услуги „Profine Energy GmbH“, базиран във Waghäusel, Германия. „Profine Group“, под марките KBE, KÖMMERLING и TROCAL произвеждат PVC профили за прозорци и жилищни врати, ролетни системи и PVC плоскости. Консолидираният оборот на компанията е над 900 милиона евро, а производственият капацитет е приблизително 450 000 тона профили годишно. „Profine Group“ има над 3000 служители в 29 обекта в 23 държави.

14.11.2022

ВЪЗРАСТНИТЕ РАБОТНИЦИ ВСЕ ПО-НЕОБХОДИМИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Делът на работещите над 55-годишна възраст нараства с всяка изминала година. Коефициентът на демографско заместване в България е 69 за 2021 г., което означава, че на всеки 100 лица, които се пенсионират, се падат 69, които влизат в трудоспособна възраст.

Вследствие на тези процеси се оказва, че способността на работодателите да задържат по-възрастните служители на работа е ключова мярка за временно решаване на проблема с дефицита на работна сила. Това каза Светлана Дончева – ръководител на "Център за управление на проекти" в Българската стопанска камара, по време на заключителната конференция на проект eDigiStars, в Будапеща, съобщиха от БСК.

Проектът се осъществява от 19 партньори от 8 дунавски държави - Австрия, Босна и Херцеговина, България, Чехия, Унгария, Румъния, Словения, Украйна. Основната цел е да се развият устойчиви екосистеми, които успешно да превръщат по-възрастните работници в самонаети предприемачи, които предлагат дигитални услуги.

Светлана Дончева бе поканена от организаторите в дискусионния панел "Нов път за възрастните хора или служители над 50 години, самостоятелно заети или търсещи работа и техните възможности на пазара на труда", за да представи част от резултатите по проект "Вдъхновени от опита: По-дълго заедно - път към успех", който БСК осъществи в периода 2019 - 2021 г.

Пред делегатите на конференцията тя сподели, че въпросите, свързани с поколенията, са още по-актуални и значими в настоящата ситуация на пазара на труда. Работата по проекта е отчела, че за първи път четири, дори пет поколения работят заедно, а това, от своя страна, се оказва огромно предизвикателство за работодателите, които трудно успяват да управляват успешно поколенческите различия на работното място. Резултатите от качествено изследване, извършено от БСК сред 809 респонденти, представители на четирите основни поколения на пазара на труда, са потвърдили хипотезата, че между тях има съществени различия по отношение на потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, поведенчески модели и отношение към труда.

В същото време анализите потвърждават и друга хипотеза на изследователите, а именно, че работодателите нямат опит в прилагането на успешни управленски практики, свързани с междупоколенческия подход и управлението на поколенческите различия. В основата на този подход стои разбирането, че спецификите на различните поколения трябва да се изучават, идентифицират и да бъдат използвани за създаването на работна среда, която откроява силните страни на всяко поколение, насърчава взаимното разбирателство и солидарността между отделните поколения в интерес на общите бизнес цели.

Проектът "Вдъхновени от опита: По-дълго заедно - път към успех" е отчел и много точно потребностите и характеристиките на хората над 50-годишна възраст, които са основна група на проект eDigiStars. Експертите по човешки ресурси на БСК наричат това поколение Т (традиционалисти). В България това поколение е израснало в периода на утвърждаване на социалистическия режим и държавната планова икономика. Това са хора, които ценят трудовия морал от предишното време, не са склонни да сменят работата си често, те са по-скоро работохолици, привърженици на по-строгата йерархия. Образованието е висша ценност за традиционалистите и не е вярно, че възрастните хора не искат да се обучават и учат.

Експертите, които са работили по проекта, отправят препоръка към работодателите да наблегнат на обученията на работното място, на обмяната на опит и сътрудничество с колегите и отчитат, че хората над 50-годишна възраст по-трудно възприемат динамиката на работното място. Промяната на процесите и процедурите ги обърква и напряга.

"Hеобходимо е повече време за адаптиране и усвояване на новото. Ето защо работодателите трябва да бъдат търпеливи, толерантни и да им дадат достатъчно време за адаптиране към новите условия. Естествено, с напредването на възрастта, подходящите условия на труд и липсата на прекомерно напрежение в работата стават все по-важни. В този смисъл, работодателите трябва да помислят за по-гъвкави форми на работно време, въвеждане на по-ергономични условия на труд за хората в по-напреднала възраст", допълни още Светлана Дончева и подчерта, че дейностите по проект eDigiStars са били естествено надграждане на резултатите от проект "Вдъхновени от опита". Работата на екипа по проект eDigiStars, на база задълбочените предходни анализи, е подпомогнала създаването на трите инструмента, които играят ключова роля в процеса на обучение на хората 50+.

11.11.2022

КАКВА Е ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА КЪМ НАП?

Законната лихва върху просрочените задължения, които НАП администрира, остава в размер на 10 на сто до края на годината. Повишаването на основния лихвен процент от 0 % на 0,49 %, което Българската Национална Банка въведе от 1 октомври 2022 г., няма да се отрази, тъй като законната лихва се изчислява два пъти в годината - на 1 януари и на 1 юли на съответната година, на база основен лихвен процент към тази дата плюс 10 процентни пункта.

11.11.2022

НОВИТЕ БЕЗРАБОТНИ СА ДВА ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ ЗАПОЧНАЛИТЕ РАБОТА

Новорегистрираните безработни в цялата страна през последната седмица на октомври са два пъти повече от тези, които са започнали работа чрез бюрата по труда. Новите безработни са 4839, докато наетите след регистрация са 2407 души. 

От началото на годината до момента регистрираните в Бюрата по труда са малко над 213 хиляди души, а постъпилите на работа 142 500.

В последната наблюдавана седмица от 24 до 30 октомври най-много са новорегистрираните в област Пловдив - 489 души и в Благоевград - 405, следвани от София-столица - 396.

В този период са най-много постъпилите на работа в столицата - 298 души, и в Пловдив - 193-ма. Данните от наблюдението на пазара на труда сочат, че през миналия месец най-много са били новорегистрираните в периода от 3-ти до 9-ти октомври - 8 607 души. Тогава намерилите препитание са били 3 806 души.

10.11.2022

ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ ЩЕ ПОЛУЧАВАТ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ПО НОВ РЕД

Проект на Методика за оценка на потребностите от високотехнологични помощни средства за хора с трайни увреждания предлага Министерството на труда и социалната политика, качена за обществено обсъждане. Става въпрос за средства като устройство OrCam MyEye (модерна технология в помощ на незрящи хора или хора със зрителни увреждания), софтуер за екранни четци за компютърни потребители с увредено зрение, преносим брайлов компютър или дисплей, вертикализираща електрическа инвалидна количка и др.

Предвижда се оценяването и подборът на кандидатите да ползват високотехнологичните средства да става чрез системата за социално подпомагане в страната, като за целта на областно ниво ще бъдат създадени комисии за оценка, които да осъществяват административните процеси, свързани с осигуряване на достъпа до необходимите високотехнологични помощни средства от момента на заявяване на подкрепата до насочване към фактическото предоставяне. Ще се създаде и Консултативна комисия за осигуряване на такива средства към Агенцията за социалното подпомагане, която да оказва методическа помощ на комисиите за оценка. Агенцията следва да обяви процедурата за подбор на кандидатите по проекта, съдържаща необходимата информация и изискуемите документи при кандидатстването.

Допустимите целеви групи ще са хора с трайни увреждания, заявили потребност от осигуряване на високотехнологични помощни средства (деца и възрастни в трудоспособна възраст), независимо дали са учащи, заети, безработни, икономически неактивни, в случай, че не са получили финансова подкрепа за задоволяване на потребност от конкретното помощно средство от институция, оперираща с публични средства.

Оценката е доброволна и ще се изготвя при заявено желание от страна на човека с трайно увреждане.

Оценката ще се извършва по категории (кодове), описани в раздели „Дейности и участие” и „Фактори на обкръжаващата среда“ от Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето. Въвежда се иновативен начин на измерване на потребността и полезността от осигуряване на дадено високотехнологично помощно средство чрез калкулиране на Коефициент на ограничена функционалност и работоспособност и Коефициент на полезност на съответното високотехнологично помощно средство, в съответствие с общопризнатите инструменти и способи в областта.

Хората, нуждаещи се от помощно средство, трябва да подадат заявление за оценка по образец в Регионалната дирекция за социално подпомагане в съответната област по настоящ адрес на човека с трайно увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път.

Искането за оценка се изготвя по искане на човека с трайно увреждане или упълномощено от него лице; родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човека с трайно увреждане; лице, на което са възложени грижи за дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, която ползва дете с трайно увреждане.

Към заявлението за оценка се прилага решение на ТЕЛК или НЕЛК, писмено задание на квалифициран медицински специалист или на лице с подходяща професионална квалификация, с което се определят специфичните проектни характеристики на изделието и предназначението му за употреба от конкретен пациент.

09.11.2022

КАКВО СТАВА С НЕИЗПОЛЗВАНИЯ ОТПУСК ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА

Каква част от платения си годишен отпуск можем да прехвърлим за следващата година и може ли загубим част от неползваните дни през тази?

Основното правило е, че платеният годишен отпуск се ползва през календарната година, за която се полага. Той обаче може да отложи част от него, но не може да отлага ползването му безкрайно. Причината е, че има двегодишна давност за отпуските. Това означава, че ако не сте ползвали отпуската си две години след годината, за която е била тя, то губите тези дни.

Давността започва да тече от следващата годината, за която се полага отпускът. Например до края на 2022 г. могат да се използват последно дните, които са ви останали от 2020 г. Давността спира за периода, в който работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, за гледане на дете и т.н.

Работници и служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите, когато работодателят има право да им предостави платения годишен отпуск и без тяхно съгласие.

Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 (чл. 173, ал. 5, изр. 2 КТ). В случай на отлагане по чл. 176 КТ, на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 173, ал. 5, изр. 3 КТ).

Платеният годишен отпуск трябва да се ползва, той не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Считано от 17.07.2015 г., отпадна задължението за работодателите до 31 декември на предходната календарна година да утвърждават график за ползването на платения годишен отпуск.

Поради това са изменени и разпоредбите, които регламентират начина и реда за ползването, както и отлагането на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Начинът на ползване на платения годишен отпуск е регламентиран в чл. 172 от Кодекса на труда.

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя наведнъж или на части, като законът не определя на колко части може да се ползва платеният годишен отпуск. Следователно при ползването отпускът може да се разпокъсва на части, без ограничение на минималния размер.

09.11.2022

ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ЩЕ СЕ ПОВИШИ С 22% ПРЕЗ 2023 Г.

„Финансовата подкрепа за 670 000 души с увреждания ще се увеличи с 22% през 2023 г. Повишаването й е продиктувано от решението на служебното правителство да повиши стойността на официалната линия на бедност в страната, която от 1 януари ще нарасне от 413 лв. на 504 лв.“. Това каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който представи предприетите от служебния кабинет мерки в подкрепа на хората от уязвимите групи по време на парламентарен блицконтрол.

Конкретният размер на финансовата подкрепа за различните групи хора с увреждания се определя като процент от линията на бедност за съответната година. Например, за хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност, ще достигне 287,28 лв. 

Министър Лазаров подчерта, че служебното правителство е предприело и мярка за увеличаване на броя на хората, които ползват целеви помощи за отопление. Очакванията са около 310 000 хора и семейства да получат помощ от 623,55 лв., която е със 100 лв. повече в сравнение с предходния зимен сезон. Други 50 000 допълнително ще получат еднократна помощ от 400 лв.

„С цел осигуряване на дърва на преференциални цени за нуждаещите от държавните горски стопанства подписахме споразумение с Министерството на земеделието и Агенцията за социално подпомагане“, припомни вицепремиерът Лазар Лазаров.

Той добави, че Министерството на труда и социалната политика е стартирало Програмата за храни и основно материално подпомагане (2021-2027 г.), като по този начин е осигурена възможност общините да продължат да предоставят услугата „Топъл обяд“ на повече от 70 000 души без прекъсване през зимните месеци.  

Министър Лазаров подчерта, че с внесения проект на закон за удължаване на действието на държавния бюджет от 2022 г. служебното правителство гарантира, че няма да се допусне намаляване на пенсии и нито едно социално плащане.

08.11.2022

БЪЛГАРИТЕ ОЧАКВАТ СЪКРАЩЕНИЯ

През октомври общият показател на доверие на потребителите в България намалява с 0,6 пункта в сравнение с юли, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в градовете, съобщи Националният статистически институт.

Относно безработицата в страната през следващите дванадесет месеца песимизмът нараства, като мненията на населението и от градовете, и от селата се изместват към по-негативните очаквания.

Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца са по-неблагоприятни в сравнение с мненията, изразени три месеца по-рано (повишение на балансовия показател с 2,2 пункта). Същевременно обаче инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца са по-слабо изразени.

През октомври по-голяма част от потребителите оценяват икономическата ситуация като неблагоприятна за спестяване. Негативна е и нагласата им по отношение на извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, за покупка на кола, за покупка или построяване на жилище (вила) и за подобрения в дома през следващите дванадесет месеца.

Според оценките на потребителите общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца е леко влошена спрямо предходното наблюдение, в резултат на което балансовият показател намалява с 3,5 пункта. Очакванията на живеещите в градовете са тази тенденция да продължи и през следващите дванадесет месеца за разлика от населението в селата, което е по-малко негативно настроено в сравнение с три месеца по-рано.

По отношение на финансовото състояние на домакинствата през последните дванадесет месеца се наблюдава намаление на песимизма в оценките на живеещите в градовете, докато мненията на населението в селата са по-резервирани спрямо предходната анкета. Същевременно прогнозите на потребителите както от градовете, така и от селата за следващите дванадесет месеца са по-благоприятни, в резултат на което общият балансов показател се увеличава с 2,7 пункта.

07.11.2022

КАКВИ СЛУЖИТЕЛИ ТЪРСИ БИЗНЕСЪТ С ОБЯВИ

Броят на обявите за работа през октомври е намалял със 7% спрямо предходния септември. Това показва ежемесечният анализ на HR компанията и кариерен сайт JobTiger. Предложенията са с 3000 по-малко в края на месеца, като техният общ брой е малко над 45 500. Броят на обявите е намалял в почти всеки един от секторите, като единствено изключение прави секторът „Счетоводство, одит, финанси“.

Отчетеният спад на обявите все още не е повод за притеснения или нагласи за влошаваща се икономическа среда.  На годишна база борят на обявите е с 5% по-голям от този през октомври 2021 г. (2000 обяви повече). От друга страна трябва да се вземе  сезонността на пазара на труда. Традиционно през последните години се наблюдава спад на предложенията именно в последното тримесечие, като всяка година той е в диапазона 3000 - 4000 обяви по-малко.

Най-много е намалял броят на предложенията в секторите „Търговия и продажби“ (815 предложения по-малко, 7% спад), „Хотелиерство и ресторантьорство“ (800 предложения по-малко, 13% спад) и „Производство“ (365 предложения по-малко, 5% спад). След тях се нареждат секторите „Строителство“ (280 предложения по-малко, 11% спад), „ИТ“ (210 предложения по-малко, 5% спад), „Маркетинг и реклама“ (150 предложения по-малко, 9% спад), „Логистика и транспорт“ (130 предложения по-малко, 3% спад), ), „Административни и обслужващи дейности“ (120 предложения по-малко, 3% спад) и „Здравеопазване и фармация“ (60 предложения по-малко, 3% спад).

Увеличение на обявите се наблюдава единствено в сектора „Счетоводство, одит, финанси“, като броят на предложенията в него е с 90 повече (4% ръст) спрямо предходния месец.

На годишна база обаче в почти всички сектори има повече предложения.

Както и през септември спад спрямо 2021 г. се наблюдава в сектор „ИТ“. Предложенията в него са с 2000 по-малко спрямо м. октомври 2021 г. – спад от цели 26%.  Отново отбелязваме, че тази тенденция може да бъде тълкувана, от една страна, с нормализирането на търсенето на кадри в този сектор след активното „презапасяване“  през пандемичните 2020 г. и 2021 г. и от друга – обявеното временно „замразяване“ на подбора на кадри (hire freeze) в индустрията от редица технологични компании в страната и по света.

Дялово разпределение

С най-голям дял на предложенията продължава да бъде секторът „Търговия и продажби“ с 23%, следван от секторите „Производство“ (16%) и „ИТ“ (13%).

След постоянния спад на обявите в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, през м. октомври той преминава на 4 място с 12% дял, а след него се нареждат секторите „Административни и обслужващи дейности“ (11%), „Логистика и транспорт“ (10%),  „Строителство“ (5,2%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4,8%), „Здравеопазване и фармация“ (4%), „Маркетинг и реклама“ (3%) и „Изкуство“ (1%).

Работа от вкъщи

Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа също са по-малко през  октомври. Техният брой е намалял с около 170 (3% спад), като общият им брой се равнява на малко над 4850 или 12,5% от всички обяви.

Като разпределение по сектори 62% от този тип предложения са в секторa „ИТ“, следвани от „Административни и обслужващи дейности“ (16%), секторите на аутсорсинг (BPO) индустрията (14%) и „Търговия и продажби“ (6%).

Предлагане по градове

Общият брой на обявите във водещите областни градове е намалял с 4%. Във всеки един от тях наблюдаваме спад, както следва: София (-1%), Пловдив (-4%), Варна (-11%), Бургас (-15%), Русе (-4%) и Стара Загора (-9%).

Броят на предложенията като дялово разпределение е:  София (47%), Пловдив (10%), Варна (8%), Бургас (3%), Русе (3%) и Стара Загора (2%).

Обяви, подходящи за бежанци

Броят на обявите за работа, подходящи за бежанци, през октомври е спаднал с 12% или около 300 предложения по-малко. Общият брой на този тип обяви  е около 2100 - 5% дял от всички обяви.

Ключов период за пазара на труда през 2022 г. ще бъде последното тримесечие на годината (октомври – декември), като очакванията са да наблюдаваме по-нетрадиционен спад в предложенията за работа. Въпреки че резултатите от анализа за м. октомври не са положителни, за момента все още не се наблюдава динамика в броя на обявите извън традиционната за този период и не може да се счита, че има конкретни поводи за тревога. Въпреки това редица реботодатели по света и в България все по-активно предприемат мерки за посрещане на една предизвикателна икономическа обстановка през следващите месеци – свиване на бюджети, частично или цялостно замразяване на подбор на нови кадри и дори, на места, освобождаване на служители и др.

04.11.2022

БЪЛГАРИЯ Е ТРЕТА В ЕВРОСЪЮЗА ПО ДЯЛ НА ДЕЦАТА В РИСК ОТ БЕДНОСТ

През 2021 г. в Европейския съюз жителите под 18-годишна възраст, които са били изложени на риск от бедност или социално изключване, са представлявали 24.4 на сто от всички в тази възрастова група. Същевременно този дял при пълнолетното население на Съюза е бил 21.1 на сто, сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.

Сред страните членки на Евросъюза през миналата година най-висок дял на непълнолетни в риск от бедност или социално изключване е регистриран в Румъния (41.5 на сто), Испания (33.4 на сто) и България (33 на сто). На другия край на скалата, страните с най-ниски подобни дялове сред непълнолетните си граждани са Словения (11 на сто), Финландия (13,2 на сто) и Чехия (13,3 на сто).

Данните сочат, че в България 33 на сто от непълнолетните са били застрашени от бедност или социално изключване през 2021 г. Така страната заема третото място сред държавите от ЕС с най-голям дял на непълнолетните, изложени на подобен риск. Този дял сред пълнолетното население е бил 31.4 на сто. Двата показателя представляват съответно около 400 хиляди непълнолетни и около 1.794 милиона пълнолетни българи. И при двете възрастови групи жените са били по-застрашени, като 204 хиляди момичета под 18 години са били изложени на подобен риск, както и 1.006 милиона пълнолетни жени.

През 2020 г. делът на непълнолетните българчета, застрашени от бедност или социално изключване е достигнал 36.2 на сто, с което България е била на второто място (след Румъния с 40.7 на сто) сред страните членки с най-голям подобен дял. Отново през 2020 г. делът на застрашените от бедност пълнолетните българи е бил 33.1 на сто.

В 18 от 27-те страни членки през миналата година непълнолетните са били изложени на по-висок риск от бедност или социално изключване в сравнение с възрастните. Най-големи разлики в индикаторите, обхващащи двете възрастови групи, са регистрирани в Люксембург (10.5 процентни пункта), Румъния (8.7 п. п.), Испания и Австрия (6.8 п. п. за всяка), като във всяка от изброените нивото на застрашените непълнолетни надскача това на пълнолетните.

Противно на това, в 9 от страните от Съюза възрастните са били изложени на по-висок риск от бедност или социално изключване в сравнение с непълнолетните: Латвия, Естония, Дания, Хърватия, Словения, Литва, Холандия, Финландия и Полша. Най-големи разлики между двете възрастови групи сред тези 9 държави са се наблюдавали в Латвия (7.4 п. п.), Естония (6.0 п. п.) и Дания (4.0 п. п.).

ЕС си е поставил за цел да намали броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с поне 15 милиона до края на десетилетието, като от тях поне 5 милиона трябва да са под 18-годишна възраст, посочва на сайта си Евростат. Децата, които растат в бедност или в риск от социално изключване, срещат трудности да се справят добре в училище, да се радват на добро здраве и да реализират пълния си потенциал по-късно в живота.

03.11.2022

КОМИСИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ НА РУМЪНИЯ РЕВИЗИРА НАГОРЕ ОЦЕНКАТА СИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ ЗА 2022 Г. ДО 4,6 ПРОЦЕНТА

Комисията за национална стратегия и прогноза на Румъния предвижда икономически растеж за тази година от 4,6 процента - с 1,1 процента над лятната прогноза (+3,5 процента). От друга страна, комисията ревизира надолу прогнозата си за икономическия растеж за 2023 г. от 3,7% на 2,8%, предаде румънската агенция Аджерпрес, позовавайки се на доклад на Комисията за национална стратегия и прогноза.

Докладът обяснява подобрението на тазгодишните оценки с факта, че строителството и услугите са се представили над очакванията, като са допринесли общо с 5% за увеличението на брутния вътрешен продукт и са компенсирали негативния ефект на индустрията и селското стопанство (-0,9 процентни пункта).

Брутната добавена стойност за третичния сектор, който възвръща статуса си на двигател на растежа, се очаква да нарасне със 7,7 процента, с тенденция за леко забавяне през втората половина на годината, докато в строителния сектор се очаква ръст от 6,1 процента поради повишаване на активността през второто полугодие, посочва КНСП в есенното издание на средносрочната си прогноза за 2022 - 2026 г.

Според Комисията за национална стратегия и прогноза отрицателният принос идва от промишлеността, с прогнозиран спад на брутната добавена стойност от 1,2 процента, и от засегнатия от сушата селскостопански сектор, за който предишните оценки бяха значително ревизирани към намаление от 12,8 процента.

Комисията за национална стратегия и прогноза също така отбелязва, че брутните инвестиции отбелязват леко съживяване през второто тримесечие на 2022 г. - тенденция, която ще продължи, тъй като изпълнението на финансирани от Европейския съюз публични инвестиции набира скорост. Ревизията на растежа на брутното капиталообразуване обаче е само със скромните +0,6 процентни пункта до 4,3 процента, главно поради неблагоприятни влияния от компонента оборудване.

„Според текущата прогноза за двигател на икономическия растеж се счита вътрешното търсене, а нетният износ е с нулев принос, тъй като динамиката на износа на стоки и услуги (9,2%) се заличава от вноса на стоки и услуги (8,2 на сто)“, се посочва още в доклада на Комисията за национална стратегия и прогноза.

02.11.2022

ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСКА ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

При какви условия се ползва отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка?

С промените от в Кодекса на труда от 1 август 2022 г. се измени разпоредбата относно ползването на отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В него се прави промяна относно изискването за придобит трудов стаж на работещия, като условие за ползването на този вид отпуск.

Съгласно промените, когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.

Законът урежда също, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по някои от разпоредбите в закона.

Важно е да уточним, че времето, през което се ползва този вид отпуск, се признава за трудов стаж.

Както е видно, законът дава право на работодателя да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж. Това право може да се реализира при следните обективни предпоставки:

- обявено извънредно положение;

- обявена извънредна епидемична обстановка;

- заповед на работодателя за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;

- заповед на държавен орган за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

Освен наличие на горните предпоставки, за да упражни тази възможност за едностранно предоставяне на платен годишен отпуск на работниците/служителите, които на практика не могат да полагат труд, е необходимо още работодателят да издаде заповед на това основание и да определи на кой работник, от кой момент и в какъв размер предоставя едностранно платения му годишен отпуск.

Трябва също да се отбележи, че работодателят може да предостави платен отпуск и на работници и служители, които нямат минимално необходимия трудов стаж, даващ им право да ползват платен годишен отпуск по общия ред. Добре е да се знае, че предоставянето на платен годишен отпуск е обвързано с периода на преустановяване на работата. С други думи, размерът на платения годишен отпуск, който работодателят ще предостави едностранно на работника и служителя, трябва да съвпада с периода, посочен в заповедта за преустановяване на работата.

Размерът на платения годишен отпуск, предоставен при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, не може да надвишава и не може да бъде по-голям от времето, определено в заповедта на работодателя за преустановяване на работата поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, независимо дали тя е издадена по инициатива на самия работодател или е издадена в резултат за изпълнение на заповед на компетентен държавен орган.

Обърнете внимание, че законът не е установил кой платен годишен отпуск се предоставя - дали за текущата година или такъв, който не е бил ползва в предходни години. Това е въпрос на преценка от страна на работодателя.

От разпоредбата в закона се извеждат следните изводи:

1. Размерът на отпуска се определя в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
2. Предоставянето на отпуска става с акт на работодателя, който обаче има констативен характер. Тоест актът не разрешава отпуска, а отпускът е разрешен директно от закона, ако бъде поискан. Актът констатира, че отпуск е поискан и е започнал да тече за определения в искането период от време, но не по–късно от края на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Признаването на трудовия стаж за времето на ползване на този вид отпуск няма значение продължителността и вида му, а единствено дали е ползван във връзка с обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Справка:

чл. 173а, ал. 1, 2, 3 от Кодекса на труда

02.11.2022

С КОЛКО ЛЕВА ТРЯБВА ДА СЕ ПОВИШАТ КОМАНДИРОВЪЧНИТЕ

Коментар на специалиста

Нека си припомним, че съгласно законодателството в България, нa ĸoмaндиpoвaния работник или cлyжитeл, ĸoгaтo ocтaвa дa нoщyвa в мяcтoтo нa ĸoмaндиpoвĸaтa, ce зaплaщaт днeвни пapи в paзмep 20 лв. зa вceĸи дeн oт ĸoмaндиpoвĸaтa. Ha ĸoмaндиpoвaния, ĸoйтo изпълнявa cлyжeбнитe cи зaдължeния пpeз пo-гoлямaтa чacт oт paбoтнoтo вpeмe в дpyгo нaceлeнo мяcтo бeз нoщyвaнe, ce изплaщaт днeвни пapи в paзмep 50 нa cтo oт paзмepa, т.e. 10 лв.

Размерът на дневните пари при командировка в страната не е изменян от 2008г. Това означава, че вече повече от 14 години сумите не са претърпели актуализация, както реално се случи с редица допълнителни плащания, свързани с изпълнението на служебните задължения.

С последното изменение от 2008 г. дневните от 12 лв. се повишават на 20 лв. След това няма никакво движение за повишаване на този размер. Всичко това все по-често буди недоволството на работниците и служителите, които задават въпроса кога ще бъде увеличен размерът на тези средства. Какви са основанията за увеличаване размера на командировъчните и в какъв размер, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право.

Съгласно закона, кoгaтo нyждитe нa пpeдпpиятиeтo нaлaгaт, paбoтoдaтeлят мoжe дa ĸoмaндиpoвa paбoтниĸa или cлyжитeля зa изпълнeниe нa тpyдoвитe зaдължeния извън мяcтoтo нa пocтoяннaтa мy paбoтa, нo зa нe пoвeчe oт 30 ĸaлeндapни дни бeз пpeĸъcвaнe. Koмaндиpoвaнe зa cpoĸ, пo-дълъг oт 30 ĸaлeндapни дни, ce извъpшвa c пиcмeнo cъглacиe нa paбoтниĸa или cлyжитeля. Koмaндиpoвaнeтo ce извъpшвa въз ocнoвa нa пиcмeнa зaпoвeд.

Многократно в последните години синдикатите отправят предложения към управляващите за изменения и допълнения в Наредбата за командировките в страната. Именно това е нормативният акт, който определя условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), реда за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите. Управляващите през различните години назад, незнайно защо обаче отговарят, че няма аргументи за повишаване размера на дневните пари при командировка в страната, въпреки очевидното повишаване на цените в годините назад.

За всички е ясно, че в последните 2 години цената на живота се е увеличила, включително на храни и услуги, което е достатъчен аргумент да бъде определен адекватен размер на дневните командировъчни пари в съотношение с цените на предлаганите храни понастоящем.

Какво показват изчисленията? Накратко, в периода 2008 – 2021 г. натрупаната средногодишна инфлация е 26.5%. Към нея, ако прибавим и достигната до момента инфлация, то вече говорим за натрупване от над 44%. В този случай, дневните пари при командировка в размер на 20 лв. трябва да се повиши до 29 лв. В този случай, увеличението на парите за командировъчни само ще догонва ръста на инфлация за посочения период от време.

Ако обаче изходим от това, че дневните пари за командировка покриват разходите за храна, то следва че трябва да се използва Индекса на потребителските цени (ИПЦ) за хранителни продукти, който се актуализира от официалната статистика в България. При това положение следва, че за периода 2008-2021г. ИПЦ за храни нараства с 34.5% и след като към този процент прибавим и данните за периода декември 2021 г. - септември 2022 г., се получава натрупване от 61,5%. При тези условия следва, че размерът дневни пари за командировка от 20 лв. би трябвало да достигне размер от поне 32 лв.

Дали това ще бъде постигнато, очаква се да разберем. Законът в България определя минималните размери на парите за командировка, което означава, че работодателите имат възможност при желание да отпуснат и по-голям размер на средства при командировка на работници и служители както в страната, така и в чужбина. Друг е въпросът колко от тях въобще го правят.

Справка:

чл. 121, aл.1, aл.2 oт Koдeĸca нa тpyдa ,

чл. 8, чл. 9, aл. 1, 19, aл. 1, aл. 2 oт Hapeдбaтa зa ĸoмaндиpoвĸитe в cтpaнaтa.

Индекса на потребителските цени (ИПЦ)

27.10.2022

РАЗРЕШЕНИЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК

Работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши ползването на неплатен отпуск. Тук трябва да обърнем внимание, че чл. 160 от Кодекса на труда предвижда правна възможност за ползването на неплатен отпуск, но той не е субективно право на работника или служителя и ползването му става с разрешение от работодателя. Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът или служителят е ползвал полагащия се платен годишен отпуск. Освен това, ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя.

В ал. 2 от същия член обаче, законодателят задължава работодателя да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск, до една година, на работник, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. Правото на ползване на този отпуск е еднократно и не може да се ползва повторно, включително и при смяна на работодателя. Работодателят е длъжен да освободи работника или служителя, само ако са налице описаните предпоставки, а право на такъв отпуск имат само лицата, за които са изпълнени горните изисквания.

Работникът или служителят, за да ползва отпуска по чл. 160 ал. 2, трябва да представи на работодателя, заедно с молбата за отпуск, доказателства че действително отговаря на изискванията за ползването на този вид отпуск.

Ползването на неплатен отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до работодателя. Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска, определена в работни дни. За да даде съгласието си и да разреши ползването на отпуска, работодателят издава писмена заповед за отпуск.

Неплатеният отпуск по чл. 160 от КТ се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година, а над 30 работни дни, само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

27.10.2022

ДАВАТ ПО 400 ЛЕВА ПОМОЩ ЗА ОТОПЛЕНИЕ

Предстои ни да одобрим допълнителни 20 млн. лева по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за изплащане на еднократна финансова помощ за отопление в размер на 400 лева. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев преди началото на вчерашното правителствено заседание.

По-късно социалният министър Лазар Лазаров обясни, че Министерският съвет е взел решение за подкрепа на най-уязвимите и социално слаби членове на обществото и даде подробности кой ще получава новата помощ за отопление. Очакваме 50 хил. души да бъдат подпомогнати с допълнителна подкрепа за отопление в размер на 400 лв., съобщи служебният вицепремиер по социалните политики на брифинг в Министерския съвет.

Лазаров допълни, че право на такава подкрепа ще имат хората, които са подали документи в срок, но са получили отказ за отпускане на помощ за отопление за предстоящия зимен сезон поради превишение на определения диференциран доход с до 40 лева или поради неизпълнение на изискването за 6-месечна задължителна регистрация като безработни в дирекциите „Бюро по труда“.  За тях не е нужно да бъдат подавани документи отново.

Право на подкрепа ще имат и хората, които отговарят на критериите, но не са подали документи в определения за това срок – 31 октомври 2022 г.  Те ще могат да подадат своите документи в 14-дневен срок от обнародването на постановлението в Държавен вестник.

Той съобщи, че правителството предоставя и целеви помощи за отопление, като през тази година бяха направени промени в условията за допустимост за лицата, които имат право да ползват целеви помощи за отопление. Бяха отразени измененията в размерите на пенсиите, които се получиха в резултат от увеличението им през юли и октомври, така че хората да не отпаднат от целево социално подпомагане, поясни Лазаров.

Успоредно с това е предприета и една безпрецедентна стъпка, а именно увеличаване на размера на помощта за отопление с повече от 20 процента, като по този начин изцяло са отразени промените в инфлацията. За момента тази помощ е в размер на 623,55 лв. и се отпуска еднократно, така че хората да могат да направят избор в алтернативите за отопление, отбеляза министър Лазаров. Той посочи, че продължава да има регулиран пазар на цената на ел. енергията, така че хората имат възможност да направят най-добрия избор, който да ги удовлетворява във връзка с тяхното отопление.

Допълнителен елемент в тази посока е сключеното споразумение между Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Министерството на земеделието, които в лицето на държавните горски стопанства предоставят дърва за огрев на лицата, имащи право на помощ за отопление, при цени, които са изключително занижени, така че да не може с публични средства да се подкрепя спекула или друг тип нерегламентирани практики.

Срокът за предоставяне на тези помощи и кандидатстването за тях е до 31 октомври. Към момента са подадени повече от 360 хил. заявления, очаквам те да се увеличат до края на месеца, съобщи Лазаров и допълни, че около 285 хил. са онези, за които са отпуснати помощи. Лицата са ги получили вече и останалите, които са в процес на обработка, ще бъдат също включени към изплащането на помощите през следващия месец, каза той.

27.10.2022

ПРОГРАМА ФОНД УСЛОВИЯ НА ТРУД

Предстои ви изпълнение на ремонтни дейности на съществуващ сграден фонд, свързани с подобряване условията на труд на персонала?

Фонд „Условия на труд” е юридическо лице, създадено към Министерство на
труда и социалната политика съобразно Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.

Фонд „Условия на Труд“ към Министерството на труда и социалната
политика има разработена програма за съфинансиране на дейности в сферата на
подобряване на условията на труд за българските работодатели.

Какво трябва да знаем за Програмата?

Към кого е ориентирана програмата?

Фондът приема заявления за кандидатстване от регистрирани лица – фирми и дружества, вписани в Търговския регистър със самостоятелен ЕИК. Право да кандидатстват за финансиране на проекти от Фонд "Условия на труд" имат физически лица/еднолични търговци/ и юридически лица работодатели, които отговарят на следните изисквания:

 Към момента на кандидатстването за финансиране осигуряват работа на работници и служители по сключени с тях трудови договори;

 Внасяли са редовно и без прекъсвания дължимите осигурителни вноски;

 Декларирали са в съответната дирекция "Областна инспекция по труда" местонахождението, вида и характера на дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки;

 Назначили са или са определили поне едно длъжностно лице с подходящо образование или квалификация, създали специализирана служба или възложили с договор на други физически или юридически лица организиране изпълнението на дейности, свързани със защита и профилактика на професионалните рискове;

 Осигурили са обслужване на своите работници и служители от служба по трудова медицина;

 Имат изграден комитет (група) по условия на труд,

 Притежават самостоятелна регистрация по Булстат/ЕИК/.

 Средства от Фонда се предоставят безвъзмездно след изпълнен проект за финансиране до 30 на сто от стойността на проекта за подобряване на условията на труд в отделни предприятия - фирми, дружества и регистрирани субекти със самостоятелна регистрация по Булстат /ЕИК и с конкретна практическа приложимост.

Условия за участие:

 Редовно плащани осигурителни вноски,

 Максимален срок за изпълнение на проекта до 12 месеца,

 Регистрирани трудови договори на ангажиран персонал,

 Липса на задължения в съответствие с чл. 87 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс,

 Съществуващ собствен или нает сграден фонд.

Дейности и финансиране

Средства от Фонда се предоставят безвъзмездно след изпълнен проект за финансиране до 30 на сто от стойността на проекта за подобряване на условията на труд в отделни предприятия - фирми, дружества и регистрирани субекти със самостоятелна регистрация по Булстат /ЕИК и с конкретна практическа приложимост.

Допустими дейности по проекта:

Допустими са дейностите, свързани с подобряване условията за труд и отдих на наетия персонал чрез ремонти и подобрения в съществуващ собствен или нает сграден фонд, обезопасяване на машини и съоръжения, създаване условия за игнориране рисковете в работната среда, оптимизиране факторите влияещи върху труда.

1. Подмяна на защитно–заземителна и мълниезащита инсталация
2. Изграждане на аварийни евакуационни външни стълби
3. Ремонт на покривни пространства и покривни отводнителни съоръжения
4. Ремонт и изграждане на тавани
5. Ремонт на вътрешни стени
6. Ремонт на външни (фасадни) стени
7. Ремонт и изграждане на подове
8. Подмяна на осветителни тела и инсталация за осветеност
9. Подмяна на дограми, врати и прозорци в производствени, офисни и други помещения и части
10. Климатизация, вентилация, аспирация и отопление на работни и офис помещения
11. Изграждане на преградни паравани за индивидуално или групово сепариране на персонал
12. Подобряване помещения за отдих и помещения за работен процес
13. Ремонт или изграждане стая на жената
14. Изграждане шумоизолиращи стени и приспособления за премахване на неблагоприятния шум в работна среда
15. Изпълнение предписания от ГД “Инспекция по труда“, противопожарните органи или други органи, предписали дейности и мероприятия за безопасността на персонала
16. Покупка на филтриращи системи за пречистване на въздух в работна среда
17. Изграждане на въздушни, механични или водни завеси за изолиране зоните и помещенията от неблагоприятен микроклимат или друга неблагоприятна работна среда
18. Ремонт и подобряване на съблекални, бани, тоалетни, стая за почивка на персонала
19. Ремонт на помещение за приемане на храна при кетъринг хранене
20. Ремонт на столова за хранене на персонала и подобряване на съществуващо такова помещение
21. Покупка на соларна инсталация за генериране на топла битова вода, необходима за хигиенно-битови или други цели
22. Обезопасяване на машини и съоръжения в зависимост от дейността на фирмата
23. Подмяна на електроинсталация и свързани с електробезопасността на хора и техника, изолиращи щанги, изолиращи стълби, изолиращи площадки, както и други предписания на органите за противопожарна защита
24. Изграждане на система от блокировки, свързана с техническо средство за анализ на съдържанието на горими газове, пари или частици
25. Покупка на газ сигнализатори
26. Монтаж на аварийни душове за промиване очите или цялото тяло на работещите
27. Доставка и монтаж на нови климатични тела или системи за климатизация
28. Доставка, монтаж и подмяна на отоплителната инсталация - лъчисти, газови отоплителни тела, котли на пелети или друга техника за отопление
29. Доставка и монтаж на екрани, кожуси, покрития, ограждения около източниците на производствен шум
30. Изграждане на звукопоглъщаща обработка на стените и таваните в помещения с наднормен шум
31. Звукоизолирани кабини за работещите в помещения с наднормен шум
32. Поставяне на фундамент, различен от този в производственото помещение, под източника на вибрации, осигуряване на допълнително оборудване към машините, намаляващо риска от вибрации, защита от летящи, изхвърлени частици или предмети
33. Доставка и монтаж на предпазители, предпазни екрани, паравани, ограждения, или защитни покрития, система от блокировка, свързана с техническо средство, свързана с анализ на работната среда за наличие на вредни емисии
34. Екраниране на лазерни устройства, отстраняващи възникването на опасности за здравето на работещите, оптични устройства за наблюдение или регулиране на лазерните устройства, така че да не възниква опасност за здравето в резултат на лазерно лъчение
35. Защита от падащи предмети в производствени и други помещения чрез изграждане на козирки, навеси, прегради, тунели, бордови дъски
36. Защита от пожар и взрив чрез система от хидранти и струйници, автоматична пожарогасителна инсталация, пожароизвестителна инсталация, автоматични газоанализатори
37. Защита от биологични агенти в работната среда
38. Други дейности в зависимост от спецификата на работа в предприятието, водещи пряко до подобряване условията и безопасността на работа на персонала.

Максималният размер на средствата за финансиране от Фонда е в размер до 30 на сто от одобрените и действително извършени разходи по проекта, но не повече от 100 000 лв. без ДДС за малки, средни и големи предприятия.

Максимален размер на средствата, инвестирани в проекта, е 330 000 лв. без ДДС.

Консултантски център гр. Берковица ви представи една възможност за проектно кандидатстване и можем да обсъдим вашите конкретни нужди като предложим и други подходящи за вашия бизнес проекти и програми.

26.10.2022

ПОВЕЧЕ БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА БРЕМЕННИ БЕЗ ЗДРАВНИ ВНОСКИ

Бременните жени, които са здравно неосигурени, ще имат право на повече здравни грижи по време на бременността, предвиждат промени в Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени.

Те ще имат право на до четири профилактични прегледи през времето на бременността извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Тези прегледи ще включват определяне на термин на раждане, мерене на кръвно налягане  и сърдечни тонове на плода, ехография, както и кръвни изследвания.

Прегледите и изследванията ще се извършват от лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ по акушерство и гинекология и от медико-диагностични лаборатории – самостоятелни или в структурата на лечебни заведения за извънболнична помощ.

Здравнонеосигурената жена има право свободно да избере лечебното заведение, където да се правят прегледите, пише още в наредбата. Тези промени ще влязат в сила от 1 януари 2023 г.

Броят на раждащите жени, чиято бременност не е била адекватно проследена от специалист, възлизат на около 7000 всяка година. Поне една трета от тежките заболявания при недоносените бебета се дължат на предотвратими усложнения от нелекувани инфекции на майката по време на бременността.

26.10.2022

Работодател трябва да предупреждава, ако уволнява над 10 души

В действащия Кодекс на труда (КТ) има специална норма, която е озаглавена "Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение". Именно тя е посветена на случаите, в които трябва да се изпълни специална процедура, преди да се стигне до по-големи уволнения.

Така изрично е посочено, че ако работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, то той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите "своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им". КТ посочва и че той е длъжен и "да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях".

Кодексът определя и какво той разбира под "масови уволнения". Това са уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30 дни. В тази хипотеза попада и конкретният случай, което означава, че процедурата се развива, ако се уволняват повече от 10 души едновременно.

Такива са и случаите, когато уволняваните са "най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители". Същото се отнася и когато уволнените са най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период от 30 дни.

Редът и начинът за провеждане на консултациите при масови уволнение се определят от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите. Изрично е посочено, че независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите да предостави писмена информация на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите. Тази информация трябва да съдържа причините за предвижданите уволнения, както и за броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят. Посочват се броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието, конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, периодът, през който ще се извършат уволненията, и дължимите обезщетения, свързани с уволненията.

След предоставянето на тази информацията в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта. При неизпълнение на задължението на работодателя синдикати и представителите на работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.

Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта независимо от сроковете на предизвестие.

25.10.2022

С 20% СА СКОЧИЛИ РАЗХОДИТЕ НА ЕДНО СЕМЕЙСТВО В РУМЪНИЯ

Стойността на минималната потребителска кошница за семейство от двама възрастни и две деца в Румъния през септември 2022 г. е била 8659 леи (3431 лева) за месец спрямо 7233 леи (2866 лева) през септември 2021 г., тоест с 19,7 процента повече, сочат данни на Фондация "Фридрих Еберт" Румъния и "Синдекс" Румъния, цитирани от Аджерпрес.

Според доклада "Минималната месечна потребителска кошница за достоен живот за населението на Румъния" стойността на кошницата за семейство от двама възрастни и едно дете е 7112 леи (2818 лева) на месец, за двама възрастни без деца - 5322 леи (2110 лева) на месец, а за сам възрастен - 3275 леи (1298 лева) на месец.

Преизчислението на стойността на кошницата е направено на базата на индексите на цените, обявени от Националния статистически институт за месец септември 2022 г., спрямо септември 2021 г.

Идеята за минимална потребителска кошница за достоен живот включва набор от необходими периодични разходи за покриването на нуждите на семейство с определена структура.

Освен непосредствените нужди за оцеляването - като подслон и храна - минималната кошница за достоен живот покрива и серия от всеобхватни текущи нужди като облекло, лична хигиена, образование, грижа за здравето, транспорт, комуникации, отдих, както и някои непредвидени разходи като семейни събития, здравословни проблеми и други, посочват от Фондация "Фридрих Еберт" Румъния и "Синдекс" Румъния.

"Увеличаването на общата стойност на потребителската кошница се определя от значителното нарастване на разходите по следните глави: Храна (+18,8 процента),  Облекло и обувки (+20,9 процента),  Жилище (+31,2 процента), Разходи за жилище (+34,0 процента)", се отбелязва в доклада.

Данните сочат още, че разходите за домакински и хигиенни продукти са се увеличили с 6,7 процента, за образование и култура - с 8,4 процента, а за грижи за здравето - с 9,1 процента.

25.10.2022

ДЕЖУРСТВО И ВРЕМЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Коментар на специалиста

Дежурството и времето на разположение са регламентирани в член 139, ал. 5 от Кодекса на труда и чл. 4а, ал. 3, глава първа, раздел ІІа „Дежурство и време на разположение“ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Промени в разпределението на работното време

Съгласно редактирания текст на чл. 139, ал. 5 КТ, за някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет. Промяната влезе в сила от 1 януари 2021 г. със Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 107 от 2020 г.

Все още не е отменена Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя (обн., ДВ, бр. 38 от 1994 г.), издадена от министъра на труда и социалните грижи, но уредбата в Наредба № 2 е морално остаряла и не отговаря на развитието на трудовите отношения. Така, на практика след 1 януари 2021 г. Наредба № 2 е с отпаднало основание и в изпълнение на чл. 139, ал. 5 КТ се създаде нова уредба за прилагането на дежурството и времето на разположение в предприятията.

С промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентират редът за:

- установяване на задълженията за дежурство и за времето на разположение на работодателя;
- максималната продължителност на времето и редът за отчитането му.

В НРВПО е създадена нова ал. 3 на чл. 4а и нов раздел IIа „Дежурство и време на разположение“.

Дежурство и време на разположение – практика на Съда на ЕС и българската правна уредба

Основният нормативен акт на Общността в областта на работното време е Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време. Директивата е изменена и допълнена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета, а през 2003 година е консолидирана като Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време – т.н. “обща директива за работното време”.

Съгласно чл. 2, т. 1 от Директива 2003/88/ЕО „работно време“ означава „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“, а т. 2 предвижда, че „почивка“ означава „всеки период, който не е работно време“. По такъв начин директивата въвежда дуалистичен режим на работно време и почивки.

В практиката на повечето държави членки, включително в Р. България, обаче съществуват и междинни категории като дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, като фактически труд не се полага през цялото време. Следователно, въпросът дали тези междинни категории трябва да се считат изцяло за работно време, е от съществено значение не само от гледна точка на правната теория и практика, но е и със сериозни икономически последици.

В някои сектори или професии в отработените часове се включват и периодите на дежурство, когато работникът (служителят) е длъжен да остане на работното си място и да бъде готов да застъпи на работа в случай на необходимост, но от него не се изисква да проявява непрекъснато внимание и, в случай че не е повикан да работи, той може да спи или да си почива.

Дежурството е особено характерно за 24-часовите услуги в областта на здравеопазването, грижите, полагани в домовете за настаняване на различни категории лица, и в службите за спешно реагиране, като полицията и пожарните команди. Степента на реална заетост в рамките на дежурството силно варира в зависимост от секторите и от държавите членки. В някои случаи от работниците може да се изисква да поддържат дълго време висока степен на активност в съчетание с малко или без възможности за почивка. Тази особена форма на гъвкаво работно време, която е необходима за функционирането на постоянно действащите служби, поражда деликатния въпрос за начина на изчисляване на отработените часове и на периодите на почивка в случаите на дежурство съгласно директивата. Продължителното време, прекарвано на работното място, може да има отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на работниците, както и върху съчетаването на професионалния и семейния живот. В множество свои дела (Simap, C‑303/98, Jaeger, C‑151/02, Dellas и др., C‑14/04) Съдът на Европейския съюз (ЕС) постановява, че директивата следва да се тълкува като определяща, че всеки час от периодите на дежурство трябва да се отчита като час работно време.

Решение на Съда на ЕС от 21.02.2018 г. по дело C 518/15

На 21 февруари 2018 г. Съдът на Европейския съюз взе Решение по дело C 518/15 в рамките на спор между община Нивел в Белгия и белгийски работник (доброволец-пожарникар) относно възнаграждението за положения труд в противопожарната служба на град Нивел.

Съгласно решението на Съда на ЕС, чл. 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да определят възнаграждението за домашни дежурства, като разглежданите в главното производство, в зависимост от това дали тези дежурства са квалифицирани предварително като „работно време“, или като „почивка“.

Член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че дежурството, което работникът дава в дома си, като е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути, което задължение чувствително ограничава възможността за други занимания, трябва да се счита за „работно време“.

В мотивите си Съдът напомня, че той вече е имал повод да се произнесе по въпроса дали дежурството на работници, които попадат в приложното поле на Директива 2003/88, трябва да се квалифицира като „работно време“, или като „почивка“. В този контекст Съдът е уточнил, най-напред, че понятията „работно време“ и „почивка“ са взаимно изключващи се (вж. в този смисъл решения от 3октомври 2000г., Simap, C‑303/98, EU:C:2000:528, т.47 и от 10септември 2015г., Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras, C‑266/14, EU:C:2015:578, т.26 и цитираната съдебна практика). Ето защо следва да се констатира, че при настоящото състояние на правото на Съюза дежурството, дадено от работник като част от дейностите, които извършва за своя работодател, трябва да се квалифицира или като „работно време“, или като „почивка“. Освен това сред характеристиките на понятието „работно време“ по смисъла на чл.2 от Директива 2003/88, не фигурират работният ритъм или производителността на наетото лице (решение от 1декември 2005г., Dellas и др., C‑14/04, EU:C:2005:728, т.43). По-нататък, постановено е също, че задължението на работника да присъства и да е на разположение на работното си място, за да полага труд по време на дежурството, трябва да се счита за част от неговите професионални задължения дори ако действително извършваната дейност варира в зависимост от обстоятелствата (вж. в този смисъл решение от 3октомври 2000г., Simap, C‑303/98, EU:C:2000:528, т.48). Всъщност изключването на дежурството от понятието „работно време“ съгласно режима за физическо присъствие на работното място би поставило под въпрос целта на Директива 2003/88, а именно да се гарантират безопасността и здравето на работниците, като за тях се предвидят минимална продължителност на почивка и подходящи почивки по време на работа (вж. в този смисъл решение от 3октомври 2000г., Simap, C‑303/98, EU:C:2000:528, т.49).

Освен това от практиката на Съда следва, че решаващ фактор за квалифицирането като „работното време“ по смисъла на Директива 2003/88 е фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да е на негово разположение, за да може в случай на нужда незабавно да извърши съответните действия. Всъщност задълженията на съответните работници, които ги поставят в невъзможност да избират местонахождението си по време на дежурство, трябва да се считат за част от техните професионални задължения (вж. в този смисъл решение от 9септември 2003г., Jaeger, C‑151/02, EU:C:2003:437, т.63 и определение от 4март 2011г., Grigore, C‑258/10, непубликувано, EU:C:2011:122, т.53 и цитираната съдебна практика). Накрая, следва да се отбележи, че положението е различно, когато работникът дава дежурство съгласно системата за домашни дежурства, която изисква той да може да бъдат открит във всеки един момент, без обаче да е длъжен да се намира на работното си място. Всъщност, макар да е на разположение на работодателя си, доколкото той трябва да може да се свърже с него, в този случай работникът може да организира времето си при по-малко ограничения и да се посвети на собствените си интереси. При тези обстоятелства само времето, което е реално отделено за изпълнение на задълженията, трябва да се счита за работно време по смисъла на Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решение от 9септември 2003г., Jaeger, C‑151/02, EU:C:2003:437, т.65 цитираната съдебна практика).

Според информацията, с която разполага Съдът и която трябва да се провери от запитващата юрисдикция, в делото по главното производство белгийският пожарникар не просто е длъжен да бъде на разположение по времето на дежурството. От една страна, той е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8минути, а от друга— да присъства физически на определеното от работодателя място. За разлика от делата, по които е постановена цитираната съдебна практика, обаче това място е домът му, а не работното му място. В това отношение Съдът припомня, че съгласно практиката на Съда понятията „работно време“ и „почивка“ по смисъла на Директива 2003/88 са понятия на правото на Съюза, които трябва да бъдат определени съгласно обективни характеристики, като се отчитат структурата и целта на тази директива, насочена към установяване на минимални изисквания с цел да бъдат подобрени условията на живот и труд на работниците (решение от 10септември 2015г., Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras, C‑266/14, EU:C:2015:578, т.27).

Задължението на работника да присъства физически на определеното от работодателя място, както и географското и времево ограничение, произтичащо от необходимостта да се яви на работното място в рамките на 8минути, обаче обективно могат да възпрепятстват работник, който се намира в положението на белгийския пожарникар, да се посвети на личните и обществените си интереси. С оглед на тези ограничения положението му се различава от това на работник, който по време на дежурството си трябва само да е на разположение на работодателя си, за да може той да се свърже с него. При тези обстоятелства понятието „работно време“ по чл.2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към положение, при което работникът е длъжен да бъде в дома си по време на дежурството, да е на разположение на работодателя си и да може да се яви на работното си място в рамките на 8минути.

Решение на Съда на Европейския съюз по Дело C 55/18 от 14.05.2019 г. - отчитане на работното време

На 14 май 2019 г. Съдът на Европейския съюз излезе с Решение по Дело C 55/18, съгласно което членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО) във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (Директива 89/391/ЕИО) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Решението на Съда на ЕС е постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено по повод възникнал спор между синдикална организация на работниците и работодател, свързан с искането на синдиката работодателят да бъде осъден да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на неговия персонал дневно работно време, позволяваща да се проверява спазването, от една страна, на установеното работно време и от друга страна, изпълнението на задължението за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд.

Съдът на ЕС припомня, че правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на дневна и седмична почивка представлява особено важна социалноправна норма на Съюза. Директива 2003/88/ЕО има за цел да определи минималните изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и труд на работниците посредством сближаване на националните законодателства, отнасящи се по-конкретно до продължителността на работното време. С тази хармонизация на равнището на Европейския съюз в областта на организацията на работното време се цели да се гарантира по-добра защита на безопасността и здравето на работниците. Разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО не могат да се тълкуват стеснително в ущърб на правата, които работниците черпят от Директивата. Член22 от Директива 2003/88/ЕО предвижда, че когато държавите членки използват възможността да не прилагат разпоредбите на чл.6 от посочената директива относно максималната продължителност на седмичното работно време, те трябва по-специално да гарантират чрез предприетите необходими мерки, че работодателят води актуална документация за всички съответни работници и че тази документация се предоставя на разположение на компетентните органи.

Членове 3 и 5, както и чл.6, бук.б) от Директива 2003/88/ЕО не определят конкретните правила, в съответствие с които държавите членки трябва да гарантират прилагането на установените в тези разпоредби права. Както следва от самия им текст, тези разпоредби възлагат на държавите членки задачата да определят тези правила, като приемат „необходимите мерки“ за тази цел.

Освен това Съдът отбелязва, че поради по-слабото си положение работникът може да не е склонен да предяви изрично правата си спрямо своя работодател, по-специално тъй като, ако го направи, работодателят може да вземе мерки, които да се отразят неблагоприятно върху работника като страна по трудовото правоотношение.

Следователно, при липсата на система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време няма начин да се установи обективно и надеждно нито броят на отработените от работника часове и разпределението им във времето, нито броят часове извън нормалното работно време, положени като извънреден труд.

В мотивите си Съдът отбелязва, че квалификацията часове „извънреден“ труд предполага отработеното работно време от всеки съответен работник да е известно и следователно предварително измерено. Ето защо задължението за регистриране само на положените часове извънреден труд не осигурява на работниците ефективно средство да гарантират, от една страна, че установената с Директива 2003/88 максимална продължителност на седмичното работно време, която включва извънредния труд, не е надхвърлена и от друга страна, че предвидената в посочената директива минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка при всички обстоятелства е спазена. Във всеки случай това задължение не позволява да се преодолее липсата на система, която, що се отнася до работниците, които не са поели задължение да полагат извънреден труд, може да гарантира ефективното спазване на нормите по-специално относно максималната продължителност на седмичното работно време.

За разлика от системата за измерване на продължителността на отработеното дневно работно време, доказателствени средства като свидетелски показания, представяне на електронни съобщения или справки с мобилни телефони или компютри, не позволяват да се установи обективно и надеждно броят на отработените от работника часове на ден и на седмица. Свидетелските показания сами по себе си не могат да се считат за ефикасно доказателствено средство, годно да гарантира ефективно спазване на разглежданите права, поради това че работниците могат да се въздържат да свидетелстват срещу работодателя си поради страх от негови мерки, които могат да засегнат трудовото правоотношение в техен ущърб. В замяна на това системата за измерване на продължителността на отработеното от работниците дневно работно време им предоставя особено ефикасно средство за лесен достъп до обективни и надеждни данни за действителната продължителност на положения от тях труд и в този смисъл улеснява както доказването от страна на посочените работници на незачитане на правата, предоставени им от директивата, така и контрола от страна на компетентните национални органи и съдилища за ефективното спазване на тези права.

Също така, не може да се счита, че трудностите, произтичащи от липсата на система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време, могат да бъдат преодолени чрез правомощията за разследване и за налагане на санкции, предоставени от националното законодателство на контролните органи като Инспекцията по труда. Всъщност при липсата на такава система самите тези органи са лишени от ефикасно средство за получаване на достъп до обективни и надеждни данни за продължителността на отработеното от работниците работно време във всяко предприятие, което може да се окаже необходимо за упражняване на контролната им функция и, при необходимост, за налагане на санкция.

Затова, за да се гарантира полезното действие на правата, предвидени в Директива 2003/88/ЕО, и на основното право, прогласено в член31, параграф2 от Хартата, държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат на разумна цена обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време, което е част от общото задължение за държавите членки и работодателите, предвидено в чл.4, пар.1 и в чл.6, пар.1 от Директива 89/391/ЕИО, за осигуряване на необходимата организация и средства за опазване на безопасността и здравето на работниците. Освен това такава система е необходима, за да се даде възможност на представителите на работниците, които имат конкретна отговорност за безопасността и здравето на работниците, да упражнят правото си по чл.11, пар.3 от тази директива да изискват от работодателя да предприеме съответни мерки и да му представят предложения.

Действащо българско законодателство

Съгласно чл. 181, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да издаде Правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Работодателят издава Правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. В Правилника за вътрешния трудов ред следва да се регламентират въпросите, свързани с отчитането на работното време, разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието, като е възможно да се определят видът на смените, тяхното начало и край. Поради обстоятелството, че в НРВПО се предвижда работодателят да утвърждава графици за работа при установено задължение за дежурство, графици за времето на разположение, както и поименни графици за работа при установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл. 4а, ал. 3 НРВПО в Правилника за вътрешния трудов ред се определя начинът на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, за дежурство и за времето на разположение. Това позволява на работодателя да определи най-подходящия способ за запознаване на работниците и служителите с поименните графици, според характерните особености на структурата на предприятието и технологичните възможности, с които разполага.

Когато е уговорено задължение за разположение на работника и служителя се определя и начинът на уведомяване за явяване на работа. По този начин работодателят има възможност да прецени най-подходящите комуникационни средства, чрез които да информира работника или служителя за явяване на работа по време на разположението, според наличните технологии и особеностите на дейността на предприятието.

• Действащото българско законодателство разграничава понятията „дежурство” и „време на разположение”.

• Важно е да се знае, че времето на дежурство се включва в работното време на работника или служителя, определено в трудовия договор.
• За времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.

По реда на чл. 10б НРВПО, когато особеният характер на работата налага, работодателят може да определя със заповед длъжностите, за които се установява задължение за дежурство, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.

След издаването на заповедта работодателят утвърждава поименни графици за дежурство, които се съхраняват най-малко 3 години.

Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.

Основната разпоредба, която регламентира нормалната продължителност на работното време по трудовия договор е чл. 136 КТ. Съгласно тази разпоредба работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа и на работното време през деня - до 8 часа. При наличие на определени условия работодателят може да удължава нормалната продължителност на работното време по реда на чл. 136а КТ. Редът за удължаване на работното време е установен в чл. 8 НРВПО.

В чл. 142 КТ е регламентирано отчитането на работното време, което може да бъде подневно (чл. 142, ал. 1 КТ) или сумирано (чл. 142, ал. 2 - 6 КТ). По принцип работното време се изчислява в работни дни – подневно, като в КТ е определена продължителността на работното време, отчитана в рамките на едно денонощие (през деня – 8 часа, през нощта – 7 часа, а за работници и служители, ненавършили 18-годишна възраст – 7 часа през деня). Подневното отчитане се прилага във всички случаи, когато не е установено сумирано отчитане на работното време.

Работодателят може да установява сумирано отчитане на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Той определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Член 9а, ал. 1 НРВПО предвижда едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.

• При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ времето на дежурство на работника или служителя се включва в поименния график за работа по чл. 9а, ал. 1.

Това позволява правилното планиране на работата на работника или служителя, който за целия период на сумираното изчисляване на работното време трябва да изработи нормата си, според създадената организация на работата. По този начин се осигурява както възможност за правилно планиране и отчитане на работното време, така и за начисляването и заплащането на възнаграждението на работника или служителя за положения труд.

• При подневно изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименен месечен график за времето на дежурство.
• Графикът в горните хипотези трябва да се изготвя при спазване на непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в Кодекса на труда.

• Важно е да се отбележи, че времето на разположение не се отчита като работно време.
• Задължението за разположение на работника и служителя се уговаря в индивидуален и/или в колективен трудов договор.

В индивидуалния трудов договор се уговарят и:

1. мястото, на което се намира работникът или служителят през времето на разположение;
2. времето, необходимо за явяване на работа.

• Работодателят утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици предварително.

Съгласно чл. 10д, ал. 1 НРВПО максималната продължителност на времето на разположение не може да надвишава:

1. общо за един календарен месец - 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа;
3. през почивни дни - 48 часа.

Също така, работодателят не може да възлага на работника или служителя да бъде на разположение:

1. в два последователни работни дни или в две последователни работни смени;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.

При работа на смени се определя време на разположение най-малко 12 часа след приключване на работната смяна.

Горните ограничения може да не бъдат прилагани при оказване на медицинска помощ.

Когато по време на разположение работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, в 3-дневен срок от деня, в който е положен трудът, работодателят издава заповед, в която се посочват датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд (чл. 10е НРВПО). По този начин се гарантира отчитането на фактическия положен труд и се ограничава възможността за възникване на трудови спорове. Заповедта е основание и за начисляването и заплащането на възнаграждение за положения труд.

• При полагане на труд по времето на разположение, на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка след приключване на работата.

Заплащане на времето на разположение (чл. 10з НРВПО)

За времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г.).

По-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор (чл. 14 НСОРЗ).

• Фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът.

В Кодекса на труда и останалите нормативни актове, регламентиращи въпросите на работното време, не е установено задължение за работодателите да въведат конкретна система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

В практиката се използват различни системи за управление на човешките ресурси: биометрични терминали за контрол на достъп и работно време, които да отчитат присъствието на работниците и служителите в предприятието; интегрирани системи за управление на персонала при работа по установени графици и смени, при които регистрацията на работниците и служителите се извършва чрез персонални идентификационни карти на устройства, които се намират на входа или на самото работно място.

Подобни системи предоставят възможност за изготвянето на различни справки: дневни, месечни, годишни; за моментното състояние на присъствията - справка за наличен персонал; справка за персонал, разпределен по дирекции и отдели; справка за изработени часове; час на влизане и час на напускане на работното място, времетраене на ползваната почивка, отсъствия, закъснения, извънредни часове, командировки, неспазване на работното време и т.н. Справките могат да бъдат за цялото предприятие, дирекция или отдел или поименно, да съдържат обобщена информация за отработените часове през текущия или произволно избран предходен месец.

Към Методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт (НСИ) със Заповед № РД 07-21/31.01.2007 г. на председателя на НСИ е приложена Таблица за отчитане явяването/ неявяването на работа – т. нар. форма 76. Съгласно § 5 от Заключителните разпоредби, указания по прилагането на Методиката дава председателят на Националния статистически институт. Следва да се има предвид, че самата форма 76 не е регламентирана като задължителна. В чл. 403а КТ обаче са регламентирани задължения на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство. По реда на тази разпоредба, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, както и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Дали определените почивки за хранене се включват в работното време при работа на смени (дежурства)

Във връзка с формирана противоречива съдебна практика на окръжните съдилища в решения, които не подлежат на касационно обжалване относно въпроса, дали нормативно определените почивки за хранене се включват в работното време при работа на смени (дежурства), Върховният касационен съд на Република България е постановил Тълкувателно решение 8/2013. Според едното становище при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства) нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Другото становище е, че при работа на смени (дежурства) нормативно определените почивки за хранене не се включват в работното време. Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд намира за правилно първото становище по следните съображения:

Противоречивата практика по въпроса е възникнала в случаи, при които се касае за заплащане на извънреден труд при непрекъсваем процес на работа (надзиратели и пожарникари). Обичайната организационна форма на работното време е прекъсването му с една или няколко почивки (чл. 151, ал. 1, изречение първо КТ). При тази организационна форма е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КТ, според която почивките не се включват в работното време. С оглед естеството на работата обаче, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на смени (дежурства). Разликата между двете организационни форми е, че в първата хипотеза работникът или служителят може да разполага както намери за добре с времето за почивка, а във втория случай е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Според съдебната практика на Съда на ЕС разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част (време за спане, храна и физиологични нужди), се счита за работно време. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 151, ал. 3 КТ, според която в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работно време. Тази разпоредба ясно разграничава почивката за хранене при прекъсваем производствен процес (чл. 151, ал. 1, изречение второ КТ), която не се включва в работното време (чл. 151, ал. 2 КТ), от времето за хранене, осигурявано от работодателя при непрекъсваем производствен процес, което е част от работното време. Затова при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства) нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Когато работникът или служителят изпълнява задълженията си „на повикване”, работното време ще е само времето, през което действително е положен труд (делото Simap) При формулиране на отговора на въпроса следва да се вземе предвид, че легалният термин, използван в разпоредбата на чл. 151, ал. 3 КТ е „време за хранене”, а не „почивка за хранене” по смисъла на чл. 151, ал. 1 КТ. Ето защо, за да се разграничи ясно хипотезата, предвидена в чл. 151, ал. 1 КТ, отнасяща се за прекъсваем работен процес, от хипотезата на чл. 151, ал. 3 КТ, приложима при непрекъсваем работен процес, в отговора на въпроса „почивка за хранене” трябва да се замести от „време за хранене”.

Мариана ВАСИЛЕВА, юрист в администрацията на МС