08.03.2021

Преференции за работодатели и безработни чрез Бюрата по труда

От днес, 08.03.2021 г., във всички бюра по труда в страната се приемат заявления от работодатели или регистрирани безработни за ползване на финансова подкрепа по Закона за насърчаване на заетостта.

Преференциите са по част от действащите през 2021 г. програми и мерки за стимулиране както на заетостта, така и на пригодността за работа, предприемачеството или мобилността на работната сила.

Работодателите могат да получат финансова подкрепа, ако за обявените от тях свободни позиции одобрят регистрирано безработно лице – представител на целева група по програма или мярка от Националния план за действие по заетостта през 2021 г., за която дирекцията „Бюро по труда” разполага със свободни средства за сключване на нов договор.

Чрез предоставяните преференции работодателите могат да получат субсидии за дуално обучение на безработни лица или осигурена заетост на безработни младежи до 29 г. възраст с трайни увреждания или изтърпели наказание „лишаване от свобода”, както и за наемане на безработни на „зелени” работни места.

Освен това работодателите могат да получат преференции, ако желаят да обучат безработни лица по професия, по която след това да наемат вече придобилите необходимата за работното място квалификация. Агенцията по заетостта поема 50% от разходите на работодатели, които организират обучения по ключови компетентности на работещите в микро, малки и средни предприятия, заявени от работодателите за подобряване на уменията и пригодността на заетия персонал към промените в технологията и организацията на работа.

Успоредно с това Агенцията по заетостта предоставя финансови преференции и на безработните лица, с които да стимулира тяхната мобилност или предприемачество. Безработните могат да заявят финансова подкрепа за извършвани ежедневни разходи за междуселищен транспорт до и от работното място, както и средства до 200 лв. месечно за поемане на квартирни и други разходи при започване на работа на повече от 50 км от местоживеенето им.

Стартирането на собствена стопанска дейност може да бъде подпомогнато въз основа на одобрен бизнес проект чрез получаване наведнъж на полагащите се обезщетения при безработица или предоставяне на еднократна сума до 4000 лв. за стартиране на бизнеса. И при двете мерки може да се предоставя подкрепа и за други съпътстващи старта на бизнеса услуги.

Всяка дирекция „Бюро по труда” разполага със средства по част от различните програми и мерки за насърчаване на заетостта, предоставящи преференции на работодатели или безработни.

Актуалните възможности за кандидатстване за тях са до изчерпване на планирания финансов ресурс и са обявени в сайта на Агенцията по заетостта, в рубрика „Обяви за финансиране по региони”, структурирани за всяка от деветте дирекции „Регионална служба по заетостта” (ДРСЗ) в подрубрики „Насърчителни мерки за безработни” и „Насърчителни програми и мерки за работодатели”.

Консултантски център – Берковица представя информацията за насърчителни мерки, предоставяни от Бюро по труда – Берковица.

ДИРЕКЦИЯ “БЮРО ПО ТРУДА”- БЕРКОВИЦА

Уведомява безработните лица от общините Берковица и Вършец, че към март 2021 г. разполага с финансови средства за сключване на договори за стимулиране на мобилността и/или предприемачеството по насърчителни мерки и за обучение по Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), както следва:

ДИРЕКЦИЯ “БЮРО ПО ТРУДА”- БЕРКОВИЦА

Уведомява работодателите от общините Берковица и Вършец, че разполага с финансови средства за сключване на договори за ползване на програми и насърчителни мерки за заетост и обучение и обучение на възрастни по Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) през м. март 2021 г., както следва:

За ползване на горепосочените преференции работодателите могат да подават заявки за свободни работни места и необходимите документи, считано от 05.03.2021 г.

Допълнителна и конкретна информация може да се получи в Дирекция “Бюро по труда” - Берковица, както и на тел. 0953 88 341

04.03.2021

Къде у нас стандартът на живот е три пъти по-нисък от европейския

Стандартът на живот в Северозападния район на България, където влизат градове като Видин, Враца и Монтана, е три пъти по-нисък от средния за страните от ЕС, показват данни на Евростат.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, измерен според покупателната способност, в Северозападния район на България е само 32% от средното за ЕС ниво. Тази част от България е най-бедният регион в ЕС, като си поделяме последното място с остров Майот - отвъдморска територия на Франция. Ниският БВП на човек в Майот се обяснява с демографски фактори – 44% от населението там е под 15 години, посочват от Евростат.

На следващите места по бедност са останалите райони на България, без този, в който е София. БВП на човек в Северния централен район е 35% от средния за ЕС, а след това са Южен централен район (37%), Югоизточен (40%) и Североизточен (41%).

Най-висок стандарт на живот имат в Люксембург, където БВП на човек от населението е 260% от средното за ЕС ниво, показват данните на Евростат. На следващите места са южната част на Ирландия (240%), Прага (205%) в Чехия, Брюксел и източната и централна част на Ирландия (по 202%).

След това е Хамбург (195%) в Германия. Високият БВП на човек от населението в тези региони може да бъде обяснен отчасти с високия приток на работници, пътуващи до работното място (Люксембург, Прага, Брюксел и Хамбург) или с големите капиталови активи, притежавани от някои мултинационални компании с регистрация в регионите (Ирландия).
Производителността на труда в страните от ЕС варира в много широки граници. БВП на един работник е най-нисък в Северния централен район на България - 12 700 евро. След това са други два района в България - Южен централен (13 000 евро) и Северозападен (13 400 евро).

Средното за ЕС ниво на БВП на един работник е 66 800 евро. Най-висок е БВП на един работник в  Южна Ирландия - 205 500 евро. Тази „производителност на труда“ измерва общата производителност на регионалните икономики без корекция според нивата на цените или средните отработени часове, посочват от Евростат.

В кои професии взимат най-високи заплати

Заплатите на хората варират в много широки граници в зависимост от това в коя държава и в коя икономическа дейност работят, показват данни на Европейската статистическа служба Евростат.

Работещите в сферата на “Информация и комуникации”, сред които са и IT експертите, са най-добре платени в дванадесет от 27-те държави-членки на ЕС и са на второ място в други четири държави. България е сред страните, в които IT специалистите са на първо място по заплати. Другите държави, в които IT експертите са най-добре платени, са Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Кипър, Унгария, Ирландия и Естония.

Заплатите на работещите в сферата на финансите и застраховането също са високи. Въпреки че те са най-високо платените служители само в четири страни от ЕС (Франция, Унгария, Малта и Швеция), финансистите са на второ място по възнаграждения в шестнадесет и на трето място в шест държави-членки.

Друг сектор с високи доходи е “Електроснабдяване, газ, топлоснабдяване и климатизация”, който е най-добре платената индустрия в шест държави-членки и е на второ място в други две.

В другия край на класацията са работещите в сферата “Дейности по настаняване и обслужване с храни”. Камериерките и сервитьорите са най-зле платени в 23 страни от ЕС. Изключение правят Гърция, Малта и Словения (където те са на второ място по най-ниски възнаграждения) и Хърватия (където са на трето място).

Работещите в сферата на “Административни и помощни услуги” са на второ място по най-ниски заплати в почти половината страни от ЕС (в 12 от 27-те) и са най-ниско платени в три държави (Гърция, Хърватия и Словения).

В една от страните с най-висок жизнен стандарт - Люксембург, най-високо пратени са работещите в образованието. В Кипър учителите са на второ място по заплати.

02.03.2021

Как ще се справи ЕС с младежката безработица заради Covid-19

За първи път след финансовата криза през 2008 - 2009 година безработицата сред младежите в ЕС се откроява като сериозен проблем. След мерките за справяне и овладяването на процеса, Covid-19 отново го катализира, засягайки всеки шести младеж, по данни на Европейската конфедерация на профсъюзите.

В цифри това е 17,1 на сто, като ръстът е именно в страните, засегнати по време и на финансовата криза. И ако тогава в Източна Европа и България безработицата се е явявала повече като проблем в предпенсионна възраст, как е сега коментира пред БНР депутатът Радан Кънев, член на комисията по заетост и социални въпроси в Европейския парламент:

„С все по-задълбочената интеграция на България в общоевропейския трудов пазар виждаме този феномен на младежка безработица и в нашите държави. И по-ниските нива на заетост, и по-ниското заплащане, непълното, несигурно работно време, различните форми на заетост, които не гарантират нито достатъчно доходи, нито достатъчно социални придобивки, нито наличието на здравно и пенсионно осигуряване“.

Без работа

Още през миналия март, когато у нас е обявено извънредно положение заради Covid-19, много от младежите в секторите на туризма, ресторантьорството и увеселителните заведения започват да се регистрират в Бюрата по труда.

Агенцията по заетостта обобщава, че от началото на корона-кризата до края на този януари около 26 хиляди младежи в страната са регистрирани като безработни. Това са 35 на сто от ползващите услугите на Агенцията по заетостта.

Препоръка на Европейския съвет

Активност и гъвкавост ще са сред основните качества, които ще трябва да насърчават и държавите-членки на ЕС у младите хора. Това заляга в приетата миналия октомври от Европейският съвет Препоръка за засилена младежка гаранция - мост към работни места. Как ще го правят в Бюрата по труда?

„Приоритетните мерки включват такива за създаване на работни места, както и различни начини за повишаване на активността – като консултации, предоставяне на съвети, застъпничество, професионално образование и обучение – по-специално чрез чиракуване или т.нар. дуално обучение. И чрез обмен на добри практики ще се цели засилването на съществуващите мрежи за млади предприемачи на национално и местно развнище“ - поясняват от Агенцията по заетостта.

Допълнителни средства от Европейския социален фонд

И ако всичко това трябва от разписани идеи да се превръща в реалност, в Европейския възстановителен план, в следващия многогодишен бюджет на ЕС и конкретно в бюджета за тази година се правят усилия една част от средствата по Европейския социален фонд да се насочат специално за справяне с младежките проблеми.

Един процент, който е от порядъка на една четвърт от сумите по Европейския социален фонд да бъдат задължително отделяни – особено в страните с висока безработица – само за проблема на младежката безработица и за постепенното укрепване на младежката гаранция – една дългосрочна политика на ЕС, чиято цел е в обозримо бъдеще да няма млади хора, които едновременно да не учат и да не работят.

Уроци за бъдещето

Как ще се разпределят тези средства зависи от националните власти, допълва евродепутатът. Мнението на редица експерти в областта на заетостта е, че Covid-19 само ускори процеси на трудовия пазар, като нарастване на дистанционната работа и дигитализацията на икономиката. Всеки от тях - изискващ различни компетенции и точно затова цъкащ като часовников механизъм за заетостта, ако не се действа навреме с мащабни инвестиции в образованието.

01.03.2021

Може ли да ме назначат на заплата под минималната

Основната работна заплата, договорена за пълен работен ден, може ли да бъде по-ниска от минималната работна заплата за страната?

Тя представлява най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и служителите си, обясняват експертите от Министерството на труда и социалната политика.

Размерът й се определя административно от държавата, като от 1 януари 2021 г. тя е 650 лв., а минималната часова работна заплата е 3,92 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

Основната работна заплата на работещите при горепосочените условия лица не може да бъде в размер по-малък от определения. Тези правила важат за пълен работен месец.

Според Кодекса на труда (КТ), трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

В чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че брутната работна заплата се състои от:

1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.

Според чл. 4, ал. 3 от НСОРЗ, основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.

Видно от изложеното е недопустимо уговарянето на основната работна заплата под размера на МРЗ, определен от Министерски съвет, категорични са експертите.

01.03.2021

Подкрепата с оборотен капитал чрез НАП продължава

Подкрепата с оборотен капитал на засегнатите от противоепидемичните мерки бизнеси ще продължи и тази седмица, съобщават от НАП.

Консултантски център – Берковица припомня, че мярката дава възможност на приходната агенция да подкрепи фирмите, засегнати от заповедите на здравния министър. На тях им се изплащат 10 или 20 процента от оборота за минал период, като след това НАП ще си вземе тези средства по оперативна програма.

Действието на мярката продължава, тъй като, според последните заповеди на министъра на здравеопазването, затворени през февруари останаха ресторантите, а до края март и баровете и нощните заведения, запази се забраната и за организираните екскурзии.

Междувременно, Народното събрание прие промяна, позволяваща на създадените през 2020 г. бизнеси да бъдат подпомогнати за целия период на преустановяване на дейността им, а не само за 1 месец, както беше досега.

През тази седмица всички, които са кандидатствали до момента по програмата и са били одобрени като допустими, ще получат съобщение от НАП  чрез системата ИСУН. В съобщението ще получат покана да попълнят оборотите си за месеците, в които не са осъществявали дейност заради въведените със заповед на здравния министър противоепидемични мерки. За да бъде отпусната бързо поисканата подкрепа, от НАП апелират за реакция в 7-дневен срок. Плащанията ще бъдат извършени след получаване на нотификация от Европейската комисия.

НАП публикува списък с още 476 фирми, които получават оборотен капитал. Общата отпусната сума е 6 127 508 лева, а един бърз поглед установява, че голяма част от списъка са ресторантьори, собственици на заведения и фирми от туристическия бранш.

01.03.2021

ДОГОВОРЕНИ СА ОЩЕ 300 МЛН. ЛВ. ПО ПРОЦЕДУРИТЕ В ПОДКРЕПА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

По антикризисните мерки изпълнявани само от Министерството на икономиката над 700 млн.лв., част от антикризисния пакет, вече са достигнали до българските предприятия и физически лица. Това заяви министърът на икономиката Лъчезар Борисов на онлайн дискусия на тема: “Финанси и пазари за МСП по време на и след кризата Covid-19”.

Министър Борисов коментира, че политиката на правителството по време на кризата е насочена към въздействие върху всички фактори на икономическия растеж –потребление, държавни разходи, инвестиции и мерки за насърчаване на износа. „Страната ни има едни от най-либералните мерки спрямо бизнеса, от днес вече и заведенията работят. Неслучайно България вече е член на валутно-курсовия механизъм ERM II и на банковия съюз“, каза още той.

Борисов посочи, че са изплатени средства по процедурите за микро и малки предприятия - над 190 млн. лева към близо 24 хил. предприятия, за транспортния сектор, за МСП от туристическия сектор. По съвместната процедура с НАП над 52 млн. лв. са достигнали до затворения бизнес, по която изплащането на оборотен капитал ще продължи и през този месец, както и други средства от бюджета на Министерство на икономиката, свързани с Националния иновационен фонд, ИКТ ваучери и Закона за насърчаване на инвестициите. „Само по мерките, изпълнявани чрез ББР, над 340 млн. лв. са гарантираните вече кредити по двете гаранционни програми на Банката за физически лица и фирми“, допълни той. Борисов изтъкна, че се подготвя удължаване на програмата за физическите лица, като ще бъдат отпуснати още 100 млн. лв. за безлихвени кредити за служители в неплатен отпуск или такива, които са изгубили работата си заради пандемията, като по този начин ще се отговори на нуждата от увеличаване на средствата по програмата, предвид продължаващото активно търсене на безлихвени заеми пред търговските банки-партньори.

По думите му договорени са още 300 млн. лв. по процедурите в подкрепа на средни предприятия и за подобряване на производствения капацитет в МСП, по които вече тече сключване на административните договори и след отчитане се преминава към плащане на целия размер на одобрената безвъзмездна финансова помощ по проектите. „По процедурата за средни предприятия сме осигурили увеличаване на бюджета, за да бъде възможно финансирането на всички 1 703 броя одобрени проектни предложения, вкл. 418 бр. резервни кандидати от резервните списъци за над 233 млн.лв. Икономическият министър подчерта, че продължава и приема на проектни предложения по процедура за оборотен капитал в подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. по ОП „Иновации и Конкурентноспособност“ с бюджет над 78 млн. лв.

26.02.2021

Целите на политика, които ще бъдат финансирани от бъдещата Програма за Трансгранично Сътрудничество Румъния-България 2021-2027

Съвместната програмна група за Програмата за Трансгранично Сътрудничество Румъния-България 2021-2027 избра цели на политиката (ЦП) 2 - По-екологичен, нисковъглероден преход към нулева въглеродна икономика и устойчива Европа и 4 - По-социална и приобщаваща Европа. Тези цели допълват двете цели на политиката, избрани с Решение 4/16.09.2020 г., а именно ЦП 3 - По-свързана Европа и ЦП 5 - Европа, по-близка до гражданите.

Те бяха избрани в съответствие с разпоредбите на член 15 от новото предложението за регламент на Interreg, свързани с тематичната концентрация и след анализ на нуждите и потенциала за развитие на района, описан подробно в Териториалния анализ на румънско-българската гранична зона.

Повече информация за програмата Interreg VI-A Румъния-България може да бъде намерена на новия уебсайт: www.interregviarobg.eu.

26.02.2021

Проведен е втори информационен ден по процедура „Ограмотяване на възрастни - 2“

Управляващият орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. (ОПНОИР) на 23.02.2021 г. проведе втори информационен ден в рамките на разяснителната кампания по процедура за подбор на проектни предложения BG05M2OP001-3.020 „Ограмотяване на възрастни - 2“. Информационният ден се проведе онлайн през платформата Zoom с участието на 90 лица, представители на заинтересовани страни като училища, неправителствени организации, РУО, АЗ, АСП, общини, др. Фокусът на срещата бе насочен към попълване и окомплектоване на проектни предложения и бяха представени по-важните въпроси, зададени по Условията за кандидатстване по процедурата.

Основната цел на процедура „Ограмотяване на възрастни – 2“ е подкрепа на уязвими групи за социално включване чрез осигуряване на достъп до образование и обучение за по-добра реализация на пазара на труда.

Бюджетът на процедурата възлиза на 15 млн. лв., които са осигурени по Приоритетна ос 3 „Образователна среда за активно социално приобщаване“ на ОПНОИР, съфинансирана от Европейския социален фонд.

Допълнителна информация за процедура BG05M2OP001-3.020 „Ограмотяване на възрастни-2“ ще намерите на интернет страницата на ОПНОИР, раздел „Процедури“, рубрика „Процедури, отворени за кандидатстване“ (http://opnoir.bg/?go=page&pageId=363), както и в Информационната система за управление и наблюдение ИСУН 2020 - https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Active и на Единния информационен портал на европейските структурни и инвестиционни фондове: https://www.eufunds.bg/bg/opseig/node/6470.

Кандидатите могат да задават въпроси по конкретната процедура до 10.03.2021 г. вкл. на следния електронен адрес: infosf@mon.bg или чрез ИСУН2020.

Крайният срок за кандидатстване е 31.03.2021 г., 17:30 часа.

26.02.2021

Удължават безлихвените заеми за граждани

Българската банка за развитие (ББР) внесе предложение пред Министерството на икономиката за удължаване на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица, които временно не могат да полагат труд поради пандемията от COVID-19.
Промените са в контекста на усложнената епидемична обстановка и имат за цел осигуряване на допълнителен финансов ресурс, с който да се отговори на продължаващото активно търсене на безлихвени заеми по програмата.

Поради достигане на гаранционните лимити, част от търговските банки-партньори по програмата спират временно да приемат заявления на кандидатите. Продължават да приемат нови заявления в клоновете на Инвестбанк и Търговска банка Д.

Програмата е насочена към подкрепа на лица на трудов договор и самоосигуряващи се лица, земеделски производители и сезонни работници, които са преустановили дейността си.

След направените междинни промени ББР гарантира заеми до 6 900 лв. и предоставя възможност за кредитиране на граждани, които са били в неплатен отпуск поради пандемията, а в настоящия период на наложени ограничителни противоепидемични мерки са безработни. 

Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.

25.02.2021

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ДЪЛЖИ РАБОТОДАТЕЛЯТ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

При прекратяване на трудово правоотношение, работникът има право на обезщетения както от държавата, така и от работодателя, при спазване на определените за това условия по закон.

В настоящата консултация ще разберете на какви обезщетения има право и работникът или служителят от страна на работодателя, и трябва ли да бъдат изрично вписани някъде, за да е гарантирано изплащането им по този начин. 

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

В Кодекса на труда липсва разпоредба, в която да са посочени реквизити на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, с изключение на заповедта за дисциплинарно наказание, когато е реализирано дисциплинарно уволнение.

От акта за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед или друг документ) следва да става ясно кое трудово правоотношение се прекратява, защо се прекратява, кой го прекратява и др.

Посочваме примерни реквизити на заповедта за уволнение или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение:

1. Три имена и длъжност на работника/служителя;
2. Правно основание за прекратяването;
3. Посочване на други документи въз основа на които е извършено прекратяването (напр. при съкращаване на щата – номер и дата на решението на управителния орган, номер и дата на протокола за подбор и др.);
4. Дължими обезщетения и правни основания (за неспазено предизвестие; за неползван платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест; при прекратяване поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст);
5. Данни, свързани с работодателя (наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);
6. Подписи на съответните длъжностни лица и печат на работодателя;
7. Други.

Особеностите при вписването в заповедта за уволнение или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение на обезщетението за оставане без работа (чл. 222, ал. 1 от КТ), са както следва: в заповедта дължимостта на това обезщетение се вписва под условие – ако работникът/служителят остане без работа или при постъпване на работа с по-ниско трудово възнаграждение; вписва се максималният срок от времето на оставане без работа, за което се дължи обезщетението – до 1 месец или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен или индивидуален трудов договор.

Работодателят може да не вписва в заповедта за уволнение дължимостта на това обезщетение, а след изтичане на съответния срок и след като работникът/служителят докаже оставането си без работа или постъпването си на работа с по-ниско трудово възнаграждение да издаде “специална” заповед, за да бъде изплатено обезщетението.

Следва да се има предвид, че с невписването на дължимите обезщетения, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение не отпада задължението на работодателя за тяхното изплащане.

Имайте предвид също, че съгласно Кодекса на труда в трудовата книжка се вписват и изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

25.02.2021

Интервю с Минчо Коралски: ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ СА В НЕПРЕКЪСНАТ ЛОКДАУН

• Все още има знак на равенство между дефицит и работоспособност
• Заради квотния принцип извадиха телковите решения на светло
• В частните фондове няма гарантирани минимуми и пенсията не нараства

ВИЗИТКА:

- Минчо Коралски е завършил право в Софийския университет

- Работил е като финансов ревизор, специалист и главен специалист в Държавно обществено осигуряване.

- Бил е председател на ДОО и заместник-председател на Комитета по труда и социалната дейност

- След 1990 г. е заместник-министър на труда и социалните грижи първо в правителството на Димитър Попов, след това в правителството на Филип Димитров

- От 1992 до 1994 г. е главен експерт и секретар на Съюза за стопанска инициатива на гражданите

- Член е на Бюрото на Международната федерация по социално осигуряване

- Избран е за народен представител в 37-ото народно събрание и зам.-министър на труда и социалните грижи в правителството на Жан Виденов

- От 3 януари 2006 г. до момента е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания

- Г-н Коралски, от началото на тази година трябваше да сте Държавна агенция за хората с увреждания, какво се случи?

- Все още не сме държавна агенция, това се отложи за 2022 г. заради пандемията от коронавирус. Трябваше да се провеждат интервюта, да се изгражда нова структура, а поради епидемичните мерки и частичните локдауни това нямаше как да се случи. Затова беше направена и промяната в Закона за хората с увреждания.

По време на затварянето заради коронавируса обаче цялата нация разбра как изглежда животът на хората с увреждания. На практика хората с увреждания цял живот не могат да стигнат до ресторант, до магазин, да излязат свободно, а здравите за няколко месеца на такъв живот започнаха да се бунтуват. Хората с увреждания са в непрекъснат „локдаун“ и липса на социални контакти.

- Колко и какви програми сте предвидили за тази година ?

- Нашата работа си тече както досега, както всяка година, така и тази стартирахме нашите програми, които са 7 на брой. За тях имаме финансиране от близо 4 млн. лв.

- Акцент ли са програмите за достъпна среда?

- Да, но освен достъпна среда има и други важни програми като подпомагане на самостоятелна дейност, подпомагане на специализираните предприятия, както и кооперации с инвестиционни проекти. Новата форма за подпомагане - защитена заетост за хората с множество увреждания, също е ключова програма за хората с увреждания. Ние сме най-малката Агенция на територията на страната, работим 26 човека, а покриваме огромен контингент от хора и се стараем да сме максимално полезни за всички, именно за това и правим онлайн информационни дни, за да успяваме да информираме възможно повече хора.

- Колко са хората с увреждания у нас?

- Над 700 000 хиляди са общо. По данни на НОИ отделно са хората с ТЕЛК. Има и много, които не са минали през ТЕЛК, но това не значи, че нямат увреждане. Задачата на нашата агенция е именно да извади на светло проблемите на хората с увреждания и да се прави политика, която да бъде полезна във всеки един момент, а не да се действа на парче.

- Министър Сачева обяви 9 млн. лв. за проекти и програми за заетост на хората с увреждания и около 3 млн. лева за достъпна среда за хората с увреждания, ще покрият ли нуждите на хората с увреждания?

- Финансиране има и то е достатъчно. Всички наши програми са еднакво необходими. Важно е да ги направим по-достъпни и ясни за хората, така че повече хора да се възползват от тях.

- Как?

- На нашия сайт публикуваме пълна информация и изисквания по всяка програма, освен това провеждаме видеоконферентни срещи със заинтересованите лица, а при нужда даваме и допълнителна информация и помощ на хората.

- Малко над 30% са работещите хора с увреждания от общо около 460 000 лица с трайни увреждания, защо все още процентът е нисък, какво трябва да се промени?

- Ниският процент на работещите се дължи на факта, че все още на хората с увреждания се гледа като на неработоспособни хора, все още има знак на равенство между дефицит и работоспособност. Докато това не се промени, няма да се промени и процентът на работещите хора с увреждания. Опитваме се да докажем, че човек въпреки някои дефицити може да работи и да бъде пълноценен. Освен това е важно да се знае, че някои дефицити могат да бъдат напълно компенсирани. На моето ТЕЛК решение пише 100% инвалид, но това не означава, че аз 100% не мога да си върша работата. В същото положение като мен са стотици хиляди души.

- Имат ли притеснения работодателите, че хората с увреждания не са пълноценни служители?

- Работодателите мислят, че дори човек с 50% намалена трудоспособност не може да бъде полезен. Всъщност обаче 50% намалена работоспособност по ТЕЛК означава, че човек може да върши почти всичко при определени условия и те не са невъзможни. Ние сме разработили една Национална програма за хората с увреждания, която подпомага работодателите както да адаптират работни места, така и да създават работни места и да осигуряват достъп до тях, включително и да обучават хората, които наемат. Важно е работодателите да са заинтересовани, а политиката за това ние я имаме. Пари за това има, но инициативата е на работодателите. Важно е, при положение че има недостиг на квалифицирана работна ръка, да се помисли, че не бива да се пренебрегват хората с увреждания, защото голяма част от тях са висококвалифицирани.

- Малките или големите фирми са по-склонни да наемат хора с увреждания и да адаптират място?

- Проблемът не е в адаптирането на място, такова се изисква за хора с двигателни или сензорни проблеми, това обаче са една малка част от хората с увреждания. По-голямата част са хората с физиологически увреждания, например една жена с рак на гърдата също се води с увреждане, но това на практика не й пречи да си изпълнява служебните задължения абсолютно пълноценно. Има редица заболявания, които водят до инвалидност - диабет, дискови хернии и др., но тази инвалидност не означава, че влошава техния капацитет и потенциал за работа.

- Какво се промени с въвеждането на задължителен квотен принцип за наемане на хора с увреждане?

- Много работодатели се заинтересоваха колко от служителите имат ТЕЛК решения, но не са ги обявили. И на практика хората си извадиха телковите решения на светло и на практика голяма част от квотите се запълниха с хора, които така или иначе работят в предприятието, но са се страхували да дадат ТЕЛК, за да не бъдат уволнени като неработоспособни.

- Има ли още какво да се желае по отношение на достъпността?

- Това е необятна тема, по която има да се работи много. Тази достъпна среда не е само за хората с увреждания, тя е и за майките с колички, за възрастните хора, достъпната среда е важна за всички. Достъпната среда решава проблемите на здравите хора, а покрай тях и на хората с увреждания. Това е въпрос на качество на живот. Пример са новите трамваи и автобуси, те са удобни за всички хора и не ги затруднява, а освен това са пригодени и за хората с увреждания. Достъпната среда означава мобилност, мобилността означава живот.

- Социалните предприятия бяха ангажирани в борбата с COVID от самото начало, продължава ли тяхната ангажираност?

- Да, тяхната ангажираност продължава и към момента. Всички специализирани предприятия работят, тъй като изработването на маски и специализирани облекла даде възможност да се проявят и да получат реализация на продукцията си. На този етап тези предприятия нямат проблеми.

- Няма как да не ви попитам и за проблемите на бъдещите пенсионери с втора пенсия? Вие като бивш министър на труда и социалната политика какво мислите за приетите промени?

- Прие се, че пенсионните фондове трябва да върнат толкова пари, колкото човекът е вкарал като номинал в съответния фонд. За 20 г. тези пари, дори при 1% лихва, сумата трябва да нарасне, а на практика фондовете какво правят - ако си внесъл 20 000 лева, ти дават точно толкова, като обяснението е, че инфлацията уж е намалила парите. На практика ти губиш, а фондовете печелят, защото те са обезпечили печалбата си. Тяхната печалба не се формира от доходността на акциите, а се формира от такси за обслужване и разни други наложени от дружествата такси и комисиони. На запад има такива фондове, но те се конкурират, а у нас се въведoха със закон, като единствените печеливши са пенсионните дружества.

- Има ли рискове за хората от това да бъдат ощетени?

- За разлика от банките в частните пенсионни фондове няма гарантирани минимуми. Друг проблем обаче си остава това, че пенсията от първия стълб се увеличава, а тази от втория - не, на практика, ако е изчислено, че ще получаваш 50 лв. като втора пенсия, то тя си остава толкова, без да мърда. Все още прекалено много неща не са решени и много остават проблемите, които се прехвърлят на осигурените лица.

- Какво бихте посъветвали хората - в НОИ ли да прехвърлят парите си, или в частен фонд, защо?

- За себе си смятам, че най-добре е втората пенсия да бъде в НОИ. За втория стълб мога да кажа, че приказката – „парите са ваши“, не е вярна, защото парите са наши, но друг си играе с тях. Един човек, който беше шеф на социалното осигуряване на Щатите, казваше: „Не правете тези частни фондове, защото това означава да си изхвърлите парите в позлатени кошчета за боклук“.

24.02.2021

Интервю с Драгомир Николов: Кризата направи търсещите работа проактивни, а работодателите по-гъвкави

"През 2020 г., въпреки временното спиране, се проведоха обучения на повече от 10 000 безработни и заети лица, а над 40% от тях започнаха работа след завършеното обучение. Възможностите за обучения, макар и с прекъсвания, ще бъдат активни и актуални и през 2021 г.", казва в интервю г-н Драгомир Николов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта. Консултантски център – Берковица предоставя отговорите му по-долу.

- Г-н Николов, въпреки пандемията се увеличава броят на започналите работа, на какво се дължи тази положителна статистика?

- 2020 г. беше белязана с началото на COVID кризата, която сериозно засегна пазара на труда в страната. Затварянето на редица сектори на икономиката през март и април предизвика вълна от съкращения и логично – ръст на регистрираните безработни. С предприетите от страна на правителството мерки и адекватната ни подкрепа за осигуряване на персонал при рестарта на затворените бизнеси през летните месеци на 2020 г. започна бързо възстановяване на заетостта. Въпреки пандемията Агенцията по заетостта отбеляза ръст на започналите работа с 24% спрямо предходната 2019 г. Общият брой на започналите работа през 2020 г. бе 253 354 лица, което означава, че средно на месец повече от 21 000 безработни са намерили своето работно място. За сравнение, през рекордната по отношение на заетостта 2019 г., средномесечният брой на започналите работа е бил 18 000. Поради кризата започна и процес на преструктуриране на пазара на труда. Ако в хотелиерството и ресторантьорството намаля търсенето на труд, то в сферата на социалните услуги, здравеопазването, преработката на храни и напитки и логистиката търсенето се повиши. Несигурната пазарна обстановка направи търсещите работа проактивни, а работодателите по-гъвкави. Работата почасово, от вкъщи, дистанционно вече са възможности, от които търсещите работа все повече се възползват, а често и за да комбинират работа на повече от едно място.

- Какви служители се търсеха най-много?

- В разгара на пандемията най-търсени станаха операторите в химическата и хранително-вкусовата промишленост, както и в производството на изделия от нетъкан текстил. Строителството също продължи да функционира без сътресения. Новите електронни и дистанционни услуги, които Агенцията по заетостта успя да въведе в епидемичната обстановка, също спомагат за осигуряване на голям брой свободни работни места, които да предложим на хората. А възможността да профилираме търсещите работа ни позволява да подобрим подбора на кандидати и да ги насочим към подходящите позиции.

- Колко са безработните към днешна дата и какъв е процентът им спрямо година по-рано?

- Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда към края на месец януари е малко под 230 000. Това представлява 7% от икономически активното население на страната във възрастовия диапазон 15-64 г. Ако направим сравнение с януари 2019 г. – годината с рекордно ниска безработица, отчитаме ръст на безработните с 9,7% или малко над 20 000 лица. Наблюдението на входящия поток в бюрата по труда през миналата година показа, че COVID пандемията е причина за освобождаването от работа за 36,5% от новорегистрираните безработни. Най-засегнати са работилите в хотелиерството и ресторантьорството - 26,7%, търговията - 16,4%, транспорт - 16%.

- Какъв процент от безработните са сезонно ангажирани, техният брой увеличи ли се предвид ковид кризата и с колко?

- Сезонната заетост е характерна особеност и то не само на българския трудов пазар. Ако се върнем на факта, че през юни 2020 г. агенцията отчете рекорд на започналите работа безработни, то може да се каже, че пандемията измести във времето сезонността на търсенето и предлагането на труд. Специфичното за 2020 г. е, че съществен фактор за сезонността бяха не календарните месеци, а периодите на отваряне и затваряне на определени икономически дейности. При първия локдаун сезонността в търсенето и предлагането се прояви през май-юни – периода след отпадане на извънредното положение, а при втория локдаун очакваме ефектът в ръста на заетостта да е през март-април т.г., в случай на благоприятно развитие на епидемията и отпадане на настоящите ограничения за някои бизнеси.

- Как мерките запазиха процента на безработицата и успяхте ли да покриете очакванията на хората, търсещи помощ и работа?

- Основната мярка, която агенцията изпълнява и днес - 60/40, е възприета от бизнеса като шанс да бъдат съхранени обучените работници и служители по време на извънредното положение. Затова и след стартирането на приема на заявления броят на безработните започна рязко да се свива.

Ще ви припомня например, че в седмицата преди старта на мярката 60/40 в бюрата по труда се регистрираха среднодневно 7000 души, а през следващата седмица техният брой намаля до 3600 души (т. е. близо два пъти) и продължи да намалява. Най-силно задържащият ефект на мярката върху ръста на безработицата се усети в периода от 9 април до 13 май 2020 г., като по изчисления на Агенцията по заетостта брутният ефект на мярката 60/40 се изчислява на 114%. Това означава, че ако я нямаше мярката, отчетеният процент безработица в края на месец май вместо 8,3% щеше да е двуцифрен, поне 10,3%. Доказателство за ефективността на мярката 60/40 е и отчетеният двойно по-малък поток новорегистрирани безработни по време на втория локдаун. Тази мярка в периода март - юни подпомогна над 10 200 фирми и техните почти 180 хил. работници. В края на годината 1/3 от тях вече успяват самостоятелно да запазят персонала си и не участват в нея. За периода октомври - декември 2020 подкрепа получиха близо 6800 фирми за своите 145 хил. работници.

Мярката за най-засегнатите сектори - ресторантьорство, хотелиерство и транспорт, известна като 80/20, осигури запазването на близо 30 000 работни места. Тук трябва да добавим и схемата „Запази ме”, осигуряваща доходи на заети лица в принудителен неплатен отпуск, запазвайки заетост на почти 44 хиляди души. Заедно с тези мерки се реализират и други. Например новата схема „Заетост за теб”, осигуряваща поне 6-месечна заетост на безработни лица (включени близо 11 000), проектите за осигуряване на детегледачи на неработещи родители, за организиране на обучения за търсени от бизнеса професии и умения, както и действащите програми и проекти за заетост, финансирани от държавния бюджет и европейски фондове, обхванали общо над 25 000 безработни.

С две думи бих искал да кажа, че при отсъствие на действащите и новите антикризисни мерки средногодишното равнище на безработица би било 13,4% и щяхме да стартираме 2021 с над 200 хиляди повече безработни, т. е. почти двойно повече от отчетените в края на декември 220 хиляди регистрирани в бюрата по труда. Така че, надявам се, до голяма степен да сме покрили очакванията на хората, търсещи помощ и работа.

Много голяма роля за тази положителна статистика има и отличната комуникация между колегите в агенцията с другите отговорни институции - МТСП, НОИ, НАП, инспекцията по труда и други.

- Как агенцията успя да покрие всички нужди на хората?

- Не затворихме врати за никого, дори поехме и клиентопоток от НОИ, като започнахме да приемаме и заявления за получаване на обезщетение за безработица. Много хора знаят, че изнесохме услугите си пред офисите на бюрата по труда, някъде дори разкрихме нови приемни и продължихме да обслужваме хората в отдалечени населени места. Важното е, че нашите експерти успяха да съвместят новите обеми от работа със своите основни професионални ангажименти, за което бих искал наистина да им благодаря. Важно за хората, които търсят подкрепа, е да подават коректно документите, с които искат подкрепа, това ще има гарантира навременна и бърза помощ.

- Имахте различни кампании за обучения и квалификации с цел намаляване на безработните, има ли интерес и желаещи да придобият допълнителни умения за работа?

- Както при първия локдаун и сега, от месец ноември 2020 г., са преустановени присъствените групови занятия в езикови, обучителни и квалификационни центрове и други обучителни школи. Към момента, съобразно със заповедта на здравния министър, могат да се провеждат присъствени обучения и изпити само за придобиване на правоспособност по професия.

Като пример ви давам схемата „Младежка заетост”. Процедурата не е нова и предлага две възможности – обучение на работното място по нова професия под ръководството на опитен работник наставник или стажуване на безработни младежи по придобита с образованието специалност. Тази схема се доказа като много ефективна за младите хора, защото над 52% от участвалите младежи остават на работа при същия работодател.

През 2020 г., въпреки временното спиране, се проведоха обучения на повече от 10 000 безработни и заети лица, а над 40% от тях започнаха работа след завършеното обучение. Възможностите за обучения, макар и с прекъсвания, ще бъдат активни и актуални и през 2021 г.

- Какво ще предложи Агенцията по заетостта през тази година, за да се задържи процентът на безработица?

- До края на месец март 2021 г. Агенцията по заетостта продължава да реализира антикризисните мерки за засегнатите от пандемията сектори – а именно 60/40, 80/20 и „Запази ме”. Продължават и мерките за стимулиране наемането на безработни лица „Младежка заетост”, „Родители в заетост”, „Заетост за теб”, както и по програми и мерки от Националния план за действие по заетостта за тази година.

Искам да обърна още веднъж внимание, че под различна форма, съобразно актуалната епидемична обстановка, ще продължи предоставянето на услугите ни за активиране на неработещите и научещите, както и за търсещите работа хора. Предстои и одобрението на новата Програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027“, по която се предвижда да се осигурят повече от 2,2 млрд. лв. за насърчаване на заетостта, за придобиване и развитие на умения чрез обучения, стажове и практики, както и активиране на неработещите и неучещи лица.

- Националният план за действие по заетостта през 2021 г. предвижда да се открият още работни места, разкажете ни повече за него.

- През 2021 г. ще се работи приоритетно с освободените лица вследствие на епидемичната ситуация, които са регистрирани в бюрата по труда, с младежите, с т. нар. NEET’s (неработещи и неучещи младежи), с безработните без квалификация, с увреждания или дълъг престой без работа и други уязвими групи. Вече стартираха програмите „Старт на кариерата” и „Мелпомена”. През март ще се проведат и процедурите за кандидатстване на работодатели и безработни за ползване на субсидии по останалите програми и мерки за осигуряване на заетост на безработни в предпенсионна възраст, с трайни увреждания, продължително безработни, младежи, нискообразовани или неквалифицирани, родители на деца до 5 години и други.

През тази година е увеличен размерът за финансиране на трудовото възнаграждение на включените в субсидирана заетост безработни лица, като той варира от 500 до 950 лв. в зависимост от конкретната програма или мярка. Със средствата от държавния бюджет се предвижда да се осигури заетост на общо 14 495 безработни лица и обучения за 11 599, вкл. 1200 заети лица в средни, малки и микропредприятия.

24.02.2021

Новата помощ по мярката "Запази ме"

От януари 2021 г. вече са в сила промените по проект "Запази ме" на Агенцията по заетостта, който осигурява финансови компенсации на работниците и служителите от затворените бизнеси. Така се установява нов начин на формиране на компенсацията за периода 1 януари - 31 март, като се имат предвид актуалните противоепидемични мерки.

Основната промяна се състои в това, че при продължителност на работния ден от 8 часа, уговорена в основния трудов договор, компенсацията ще бъде в размер на 75 на сто от месечния осигурителен доход за октомври 2020 г. за съответната длъжност на лицето, осигурено по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в основния трудов договор в икономическите дейности, за които с акт на държавен орган са въведени временни ограничения за осъществяването им.

В случаите на непълно работно време размерът на компенсацията се определя пропорционално на уговореното работно време в основния трудов договор, действащ към датата на акта на държавен орган.

Изчисляването на компенсацията за месеците януари, февруари и март 2021 г. става по следния начин: Осигурителният доход за октомври 2020 г. се разделя на броя на работните дни в месеца, за който ще се изплащат средствата, и се умножава по броя на работните дни, за които се изплащат компенсации, т. е. броя дни през отчетния месец, в които е ползван неплатен отпуск.

Дадените примери са с брой работни дни за януари 2021 г. Изчислението за февруари и март 2021 г. се определя в зависимост от броя на работните дни в съответния месец.

Агенцията по заетостта публикува няколко лесни стъпки и поредица от примери на електронната си страница в раздела на мярката "Запази ме", за да могат хората да се ориентират сами за размера на компенсацията за януари 2021 г.

За допълнителни въпроси и уточнения на разположение е електронна поща zapazi_me@az.government.bg.

23.02.2021

160 000 младежи нито работят, нито учат

160 000 младежи у нас нито работят, нито учат. Това стана ясно от думите на социалния министър Деница Сачева по време на събитие на посолството на Швейцария, свързано с насърчаване на заетостта сред ромското население. Те ще бъдат идентифицирани на карта.

„Важно е да направим карта, с която да идентифицираме около 160 000 младежи, които нито учат, нито работят. За целта ще използваме положителния опит от Механизма за обхват на децата и учениците в образователната система. Ще предложим и възможности за валидиране на съществуващи умения, така че хората в общностите да се реализират пълноценно на пазара на труда”, обясни Сачева.

По думите й сериозен акцент в Плана за възстановяване и устойчивост и в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се дава на младежката безработица. В Националния план за действие по заетостта ще бъдат предвидени 1,6 млн. лв. за програми за насърчаване на заетостта.

„С повишаването на минималната работна заплата ще бъде повишено и възнаграждението на ромските медиатори, които имат ключова роля в идентифицирането на хората и обхващането им на пазара на труда“, допълни Сачева.

23.02.2021

Любопитно: Изчислиха заплатата, която гарантира щастие

Винаги се е твърдяло, че парите не носят щастие, но в днешния свят изглежда, че двете понятия са по-тясно свързани от всякога. Постигането на финансова стабилност, със заплата, която покрива основните нужди, отдаването на някои капризи и спестяването е от съществено значение за постигане на спокойствие. Но колко трябва да бъде тази цифра?

Проучване на Adecco за щастието на работното място разкрива значението, което т. нар. Емоционална заплата има за работниците и служителите днес. Тя има повече общо с това, че те се чувстват комфортно в своето положение и работна среда, отколкото със заплатата, която получават.

В Испания се потвърди за първи път в осем издания на гореспоменатото проучване, че най-важното за щастието на работното място е гъвкавото работно време или добрият работен график, нещо фундаментално за съгласуване на личния и професионалния живот.

Второ - да има добра работна среда, тоест нивото на социални взаимоотношения и общуване в работната среда. По същия начин наличието на добър шеф или лидер е друг фактор, който допринася за усещането за това щастие.

Вече на четвърто място в резултатите от това проучване е заплатата, нещо, което влияе върху личния живот на работниците, но изобщо не се появява на първо място в проучването, тоест не е основното нещо.

Оказва се, че днес, за да бъдат щастливи на работното място, голям брой испанци предпочитат да изберат позиция с добър график, добра атмосфера и другарство, и с добър шеф, вместо да се отказват от всичко това, за да получават повече.

Все пак заплатата влияе на жизнения стандарт на човека и следователно може да донесе щастие. Изследване, проведено от психолога Андрю Т. Джеб от университета Пърдю и публикувано в списанието Nature Human Behaviour, се опитва да изчисли каква е заплатата, която ви позволява да бъдете щастливи.

Това проучване, в което участваха 1,7 милиона души по целия свят, стигна до заключението, че в световен мащаб удовлетворението по отношение на заплатата за постигане на емоционално благополучие се нуждае от 50 000 до 60 000 евро годишно.

Тази цифра варира в отделните региони, така че в западноевропейския регион оптималният доход за постигане на емоционално благополучие е между 48 000 и 61 000 евро годишно, както посочва GQ.

22.02.2021

Нова мярка в подкрепа на малките фирми у нас е отворена

Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" обяви процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Целта е да се помогне за  преодоляване на икономическите последствия от пандемията. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е повече от 78 млн. лв.

По новата процедура в подкрепа на малкия бизнес ще се допускат само проекти на кандидати, които са регистрирани преди 1 януари 2019 година, работили са поне 2 години преди настъпването на пандемията и имат минимум две приключени финансови години преди обявяването на процедурата.

Новата мярка е отворена днес за кандидатстване в информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз в България. Крайният срок за подаване на предложенията изтича на 15 март 2021. Подаването на проектите се извършва изцяло по електронен път. 

Финансовата подкрепа е от Европейския фонд за регионално развитие и включва също близо 12 милиона лева национално съфинансиране. 

Повече от 700 милиона лева, които са част от антикризисния пакет, изпълняван от Министерството на икономиката, вече са достигнали до българските предприятия. Парите са по процедурите за микро- и малки предприятия, за транспортния сектор, за малките и средни предприятия от туристическия сектор, както и по съвместната процедура с Националната агенция за приходите, по която изплащането на средствата продължава.

22.02.2021

Великобритания ще наема по-малко българи за сезонна работа

Πpaвитeлcтвoтo нa Beлиĸoбpитaния oбяви, чe щe пpиeмe eдвa 30 000 ceзoнни paбoтници пpeз 2021 г., ĸoeтo aвтoмaтичнo oбтeгнa oтнoшeниятa cъc cтpaнитe oт Изтoчнa Eвpoпa, ĸoитo ca ocнoвнитe cнaбдитeли нa Ocтpoвa c пepcoнaл. Cъщo тaĸa oт тaзи гoдинa Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo щe нaeмa paбoтници oт цял cвят, a нe ocнoвнo oт Бългapия и Pyмъния, ĸaĸтo бeшe дoceгa. Oпpeдeлeнaтa oбщa ĸвoтa щe вaжи caмo зa ceлcĸocтoпaнcĸия ceĸтop, ĸoйтo гeнepиpa cepиoзни пpиxoди нa cтpaнaтa, нo e и нaй-нeпpивлeĸaтeлeн зa бpитaнцитe.

Cпopeд coбcтвeниĸ нa aгeнция, ĸoятo изпpaщa бългapcĸи paбoтници нa Ocтpoвa вcяĸa гoдинa, ĸвoтният peжим нямa дa бъдe дocтaтъчeн, и cлeд ĸaтo пaндeмиятa oтшyми и cтpaнaтa ce въpнe ĸъм oбичaйния cи pитъм нa paбoтa, в мнoжecтвo ceĸтopи щe ce нaблюдaвa ĸaдpoви нeдocтиг. Тoй ĸoмeнтиpa, чe тeзи 30 xил. ceзoнни paбoтници щe бъдaт caмo зa тaзи гoдинa и aĸo пpaвитeлcтвoтo cмeтнe, чe бpoйĸaтa e нeдocтaтъчнa, тя щe бъдe yвeличeнa, нo зa 2022 г.

Πo дyмитe му имa и пoлoжитeлнa cтpaнa в тaзи ĸвoтнa cитyaция, a имeннo yвeличeниeтo нa зaплaтитe. Kъм мoмeнтa paбoтницитe пoлyчaвaт минимaлнoтo зa cтpaнaтa – 8.72 пayндa нa чac. „Koлĸoтo ca пoвeчe жeлaeщитe дa paбoтят във Beлиĸoбpитaния, тoлĸoвa пo-ниcĸa cтaвĸa oпpeдeлят paбoтoдaтeлитe, нo yceтят ли липcaтa нa paбoтнa pъĸa – чacoвĸaтa вeднaгa щe ce вдигнe“, ĸaтeгopичeн e експертът.

Kъм мoмeнтa зaплaщaнeтo във фepмитe нa Ocтpoвa вapиpa oт 8 дo 10 пayндa нa чac, ĸaтo зaвиcи и oт ĸoличecтвoтo/нopмaтa, ĸoятo e oпpeдeлeнa. В Aнглия и Уeлc нe ce плaщa зa извънpeдeн тpyд зa разлика от Шoтлaндия, ĸъдeтo тaзи пpaĸтиĸa вce oщe ce пpилaгa.

Пpeз пocлeднитe гoдини бългapитe пpeдпoчитaт paбoтaтa в пo-лeĸитe ceĸтopи и избягвaт тaзи нa oтĸpитo. Лoгиcтичнитe цeнтpoвe ce oĸaзвaт нaй-пoпyляpни – paбoтa нa пoтoчнa линия, нa зaĸpитo и ycлoвия зa живoт в гpaдa. Ocвeн чe пoлyчaвaт дoбpo зaплaщaнe – мeждy 9 и 12 пayндa нa чac – paбoтницитe мoгaт дa вoдят и coциaлeн гpaдcĸи живoт. И вce пaĸ ceлcĸoтo cтoпaнcтвo ocтaвa пъpвoтo жeлaниe нa тeзи, ĸoитo нe гoвopят aнглийcĸи и пpeдпoчитaт дa cпecтят cpeдcтвa зa ĸвapтиpa в гpaдa, oтcядaйĸи в ocигypeнитe oт фepмepитe oбщeжития, пoĸaзвaт дaннитe.

Pyмъния VЅ Бългapия

Дaли зapaди пpeopиeнтaциятa нa бългapитe ĸъм пo-лeĸитe ceĸтopи, или зapaди нeтpyдoлюбивocт, дaннитe нa някои пocpeдничecĸи aгeнции coчaт, чe Beлиĸoбpитaния пpeдпoчитa дa нaeмa пoвeчe pyмънци пpeз пocлeднитe гoдини.

„Paзбиpa ce, фиpмитe ce cтpeмят oтгoвopницитe нa paбoтнитe гpyпи и cлyжитeлитe в тяx дa бъдaт oт eднa и cъщa нaциoнaлнocт, зa дa бъдe ĸoмyниĸaциятa пo-лecнa. Haблюдeниятa ca ни, тъй ĸaтo ниe имaмe и oфиcи в Pyмъния, чe Beлиĸoбpитaния нaeмa пoвeчe cлyжитeли oт cъceдĸaтa ни“, зaяви мeниджъpът зa Бългapия нa посредническа агенция.

Toй пocoчи, чe пpeз 2019 г. aгeнциятa e пoмoгнaлa нa 2500 дyши дa зaминaт дa paбoтят в ceĸтopa нa ceлcĸoтo cтoпaнcтвo, a пpeз 2020 г. – нa oĸoлo 3500. Увeличeниeтo oт нaд 1000 дyши aгeнциятa cи oбяcнявa c фaĸтa, чe в нaчaлoтo нa пъpвaтa нaциoнaлнa блoĸaдa пpeз мapт бългapитe ca пoбъpзaли дa излязат в чyжбинa, зa дa cи гapaнтиpaт бъдeщи дoxoди.

Рaбoтницитe, ĸoитo ca изпpaтени oт Pyмъния ĸъм Beлиĸoбpитaния зa пocлeднитe двe гoдини, ca c няĸoлĸocтoтин oтгope, нo „двeтe cтpaни ce движaт cpaвнитeлнo близĸo“. Очaĸвa се cпaд пpeз тaзи гoдинa пpeдвид ocĸъпявaнeтo нa пpoцeдypaтa пo зaминaвaнe cлeд Бpeĸзит.

Bизoв peжим

Cлeд ĸaтo Beлиĸoбpитaния нaпycнa EC, вcичĸи, ĸoитo нямaт ѕеttlеd или рrе ѕеttlеd cтaтyc, тpябвa дa имaт paбoтнa визa, aĸo иcĸaт дa изĸapвaт пapи нa Ocтpoвa. Toвa oпpeдeлeнo ocĸъпявa пpoцeдypaтa пo зaминaвaнe нa бългapcĸитe гpaждaни. От посредническите aгeнции пocoчиxa, чe paбoтoдaтeлитe нямa дa пoĸpивaт paзxoдитe зa издaвaнeтo им.

Bизoвaтa цeнa зa гpaждaни oт Бългapия, Ecтoния, Литвa, Pyмъния и Cлoвeния щe бъдe 244 пayндa, дoĸaтo зa ocтaнaлитe cтpaни тя щe бъдe 189 пayндa. Ocĸъпявaнeтo oт 55 пayндa ce дължи нa фaĸтa, чe cтpaнaтa ни нe e пoдпиcaлa cпeциaлнa xapтa oт 1961 г. Paзлиĸaтa пpeдизвиĸa ocтpи peaĸции и мнoжecтвo paбoтoдaтeли oбвиниxa Beлиĸoбpитaния в диcĸpиминaция. Бългapия e изпpaтилa пиcмo ĸъм EC дa cлoжи нa мacaтa зa пpeгoвopи тeмaтa и xapтaтa дa бъдe пpepaзглeдaнa.

Ocвeн пapитe зa визa, бългapcĸитe paбoтници щe тpябвa дa cи зaĸyпят и двyпocoчeн caмoлeтeн билeт, зa дa зaтвъpдят нaмepeниятa cи, чe щe ce въpнaт в Бългapия, cлeд ĸaтo paбoтнoтo им paзpeшитeлнo изтeчe и нямa дa ocтaнaт нa Ocтpoвa нeлeгaлнo. Бългapитe, ĸoитo oтивaт нa paбoтa във Beлиĸoбpитaния, щe тpябвa и дa дoĸaжaт, чe paзпoлaгaт cъc cyмaтa oт 1 270 пayндa, c ĸoятo мoгaт дa ce издъpжaт в пъpвитe ceдмици oт пpecтoя cи.

Paбoтнoтo paзpeшитeлнo щe бъдe зa cpoĸ oт 6 мeceцa, cлeд ĸoeтo щe мoжe дa бъдe пoднoвeнo зa oщe тoлĸoвa, нo caмo пpи ycлoвиe, чe гpaждaнинът ce e въpнaл в cтpaнaтa cи.

Bъпpeĸи чe визaтa e зa oпpeдeлeн пepиoд, тя щe дaвa възмoжнocт нa бългapcĸитe гpaждaни дa ce пpибepaт пpи нeoтлoжни дeлa и cлeд ypeждaнeтo им, дa ce зaвъpнaт във Beлиĸoбpитaния бeзпpoблeмнo.

Дaнъчнa пoлитиĸa

Зa вcичĸи, ĸoитo пpитeжaвaт ѕеttlеd или рrе ѕеttlеd cтaтyc нищo в дaнъчнитe пoлитиĸи нямa дa ce пpoмeни зa тяx. Kaндидaтcтвaнeтo зa пoлyчaвaнe нa cтaтyт e дo юни, инфopмиpaxa oт aгeнциитe, ĸaтo пoяcниxa, чe издaвaнeтo им e бeзпpoблeмнo, cтигa ĸaндидaтcтвaщитe дa oтгoвapят нa изиcĸвaниятa и дa ca влeзли в cтpaнaтa в paмĸитe нa шecт мeceцa.

В ĸpaя нa фeвpyapи щe бъдaт яcни нoвитe дaнъчни пoлитиĸи зa ceлcĸocтoпaнcĸитe cлyжитeли, зa ĸoитo ceгa се пpeдпoлaгa, чe щe бъдaт пocтapoмy, c изĸлючeниe нa ycлoвиeтo зa пpизнaвaнe нa тpyдoв cтaж.

Дo мoмeнтa вcичĸи, ĸoитo ca paбoтили във Beлиĸoбpитaния, имaxa пpaвo дa пoлyчaвaт oбeзщeтeниe зa бeзpaбoтицa cлeд ĸaтo пoĸaжaт дoĸyмeнт, дoĸaзвaщ paбoтaтa им нa Ocтpoвa, в бюpaтa пo тpyдa. Ceгa oбaчe, пoнeжe нямa дa им ce yдъpжaт cpeдcтвa зa coциaлнo ocигypявaнe и пeнcии, нямa дa имaт пpaвo дa ce peгиcтpиpaт в бюрото по труда cлeд ĸaтo ce въpнaт в Бългapия.

Kaндидaти нa cтapтa

Пpeз мeceц мapт щe бъдaт яcни и 4-тe oпepaтopa, ĸoитo щe нaбиpaт paбoтници пo ĸвoтнaтa пpoгpaмa зa 2021 г. Kъм мoмeнтa ca яcни 2 oт тяx – Рrо-Fоrсе и Соnсоrdіа. Cлeд ĸaтo бъдaт oбявeни и ocтaнaлитe, вceĸи oт тяx щe paзпoлaгa c бpoйĸa, ĸoятo тpябвa дa зaпълни и щe имa пpaвo дa нaeмe cлyжитeли oт цял cвят. Зapaди тoвa cъвeтитe ca ĸaндидaтитe, ĸoитo имaт жeлaниe дa зaминaвaт, дa ce зaпишaт oтceгa, зaщoтo aгeнциитe вeчe вoдят т. нap. „чaĸaщи лиcти“. Paбoтницитe щe ce избиpaт нa пpинципa: пo-бъpзият пeчeли.

20.02.2021

Колко безработни лица се борят за едно работно място

8 безработни се борят за 1 работно място. Това показва анализ на Института за пазарна икономика.

Институтът за пазарна икономика публикува карта с данни за съотношението между броя на безработните  и броя на свободните работни места към 31 януари 2021 година. Показателят е важен, тъй като улавя степента на конкуренция на местните пазари на труда, и е чувствителен и на двата основни фактора – предлагането на работни места в бюрата по труда и търсенето от страна на регистрираните безработни.

Трябва да отбележим, че тук се ползват данните от бюрата по труда, което изключва предлагането на работни места в онлайн платформи и директното договаряне, които играят все по-голяма роля, особено в икономически развитите части на страната.

Общо за страната 8 безработни се борят за 1 работно място. Интересното е, че и през януари 2020 г. бройката е същата, въпреки че има промени по области. Съотношението се влошава най-много в областите Враца (от 9 до 15 безработни за свободно работно място) и Хасково (от 9 до 13 безработни за свободно работно място).

Подобряват се показателите в областите Разград (от 22 до 14 безработни за свободно работно място), Плевен (от 15 до 8 безработни за свободно работно място) и Ловеч (от 15 до 8 безработни за свободно работно място).

Най-голям е броят на безработните лица за едно свободно работно място в областите Видин (18), Враца, Монтана и Търговище (по 15) и Разград (14). Най-малък пък е в областите Русе (4), столицата (5), Силистра и Кюстендил (по 6).

Данните по общини показват още по-големи разлики. Докато в 64 общини броят на безработните за едно свободно работно място е под средния за страната (8), в 12 общини той е над 100. Най-лошо е съотношението в община Роман (Враца) с 534 безработни за едно свободно работно място – през януари там е разкрито само едно място, което е заето до края на месеца.

Прави впечатление, че в почти всички от 12-те общини с най-много безработни лица спрямо свободно работно място броят на свободните места е едноцифрено число. Изключение правят община Перник с 210 свободни работни места и 2019 безработни лица и община Хайредин (Враца) с 55 свободни работни места и 525 безработни лица към края на януари.

19.02.2021

Безработицата ще излезе извън контрол без разширен обхват на мерките

През изминалата година България е предприела антикризисни политики на стойност 6,7 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната за 2019 г.

Мнозинството от останалите държави са изразходвали доста по-големи ресурси. Средноевропейският разход е 14,3 на сто от БВП, което е два пъти повече от стойностите в България, сочи анализ на икономиста Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, публикуван на сайта на Конфедерацията.

Единствената страна, която е изразходвала по-малко средства от нас, е Румъния (4 процента от БВП), като Португалия, Словакия и Естония са с близки около нашите стойности. Всички останали страни са с много по-високи стойности на антикризисните мерки от нашите, се отбелязва в анализа.

Според Костов данните показват, че икономическата политика на правителството у нас, макар правилна и изразена в много конкретни мерки, е доста по-консервативна на фона на икономическата политика на останалите страни-членки на ЕС. Това е странно, защото страната ни няма проблем с държавния дълг или хроничен дефицит, какъвто имат мнозинството от тези държави, които са изразходвали няколко пъти повече средства като дял от БВП за преодоляване на последиците от кризата, допълва икономистът.

Общата оценка на КНСБ е, че най-успешна е била мярката 60/40 за запазване на заетостта и компенсиране на дохода.

От началото на годината бeзpaбoтицaтa в Бългapия, макар и плавно, бележи тенденция на нарастване, се посочва в анализа. С оглед неясния срок и мащаба на действие на правитeлcтвeнитe мepки cpeщy paзпpocтpaнeниeтo нa Ковид-19, рисковете от загуба на работа остават, посочват от КНСБ и допълват, че поради тази причина настояват за продължаване на мерките, касаещи заетостта и защитата на доходите, дотогава докогато е необходимо.

КНСБ иска да бъде разширен обхватът на тези мерки и те да достигнат до всички категории работници, включително в нетрадиционна и нестандартна заетост, както и до самонаетите.

В противен случай рискуваме безработицата да излезе извън контрол, с много тежки последици за възстановяване на икономиката, се заявява в анализа.

КНСБ подкрепя намеренията на ЕК за рефинансиране на пакета SURE и счита за целесъобразно страната ни да продължи да се възползва от благоприятните условия на заема поне до края на 2021 г.

19.02.2021

МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ С ВЪЗМОЖНОСТ ДА КАНДИДАТСТВАТ ЗА 50 ХИЛ. ЛЕВА ПОМОЩ

Министерство на икономиката предстои да обяви процедура за подбор на проекти „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Целта на процедурата е осигуряването на оперативен капитал за българските малки предприятия, реализирали оборот над 500 000 лв. за 2019 г., за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

Консултантски център - Берковица обобщава предварителната информация относно изискванията на процедурата.

Предвидено е наличният бюджет по процедурата да бъде разделен пропорционално по сектори на икономическа дейност съгласно КИД-2008 въз основа на статистически данни за броя на малките предприятия с оборот над 500 000 лв. във всеки от секторите.

50 хиляди лева е максималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ за индивидуален проект.

Секторите на икономическа дейност и съответния бюджет по тях ще бъдат разписани в Насоки за кандидатстване по процедурата. В случай, че бюджетът по някой от секторите не бъде усвоен, Управляващият орган си запазва правото да пренасочи свободния ресурс към онези сектори, за които не достига наличното финансиране.

Проектите по процедурата следва да бъдат изпълнени на територията на България.

Допустимост

1) Кандидати, които са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите.

2) Кандидати, които имат минимум две приключени финансови години (2018 г. и 2019 г.) преди датата на обявяване на процедурата, в рамките на които да са извършвали стопанска дейност;

(Във връзка с изискването кандидатите да са извършвали стопанска дейност през 2018 и 2019 г., в случай че кандидат е подал Декларация за предприятие с приходи и разходи под 500 лева или без дейност за 2018 г. и/или 2019 г. към НСИ, същият ще се счита за недопустим по процедурата.)

3) Кандидати, които отговарят на изискванията за малко предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

4) Кандидатите следва да са реализирали оборот за 2019 г. равен на или надвишаващ 500 000 лв.

5) Кандидати могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че не са недопустими кандидати съобразно демаркационната линия с други планове и програми, финансирани със средства на ЕС.

6) Кандидати, които са регистрирали общо за три, избрани от тях, месеца в периода от 01.02.2020 г. до месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, средноаритметичен спад от поне 20% спрямо средноаритметичния оборот за същите три месеци за 2019 г.

7) Кандидати, които към 31 декември 2019 г. не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получавали помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране или към момента на предоставяне на помощта вече не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получили помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране.

Недопустими дейности са тези, които са започнати и физически завършени или изцяло осъществени преди 01.02.2020 г., независимо дали всички свързани плащания са извършени. Допустимите са дейности, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19.

Предоставените по процедурата средства за оборотен капитал са под формата на еднократна сума в размер на 50 000 лв. и следва да бъдат използвани за покриване на текущите оперативни разходи на кандидатите: – суровини, материали и консумативи; външни услуги (вкл. режийни разходи); – персонал (вкл. разходи за възнаграждения и разходи за осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя), чиято стойност се калкулира в стойността на произведената продукция/предоставяната услуга.

Сред недопустимите разходи са:

• разходи за дейности, които са започнати и физически завършени или изцяло осъществени преди 01.02.2020 г., независимо дали всички свързани плащания са извършени;
• за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи;
• разходи за стоки, предназначени за продажба;
• разходи за възстановим ДДС;
• за данъци и такси;
• разходи, финансирани с публични средства;
• разходи за възстановяване на подкрепа, получена от финансови инструменти, финансирани с публични средства;
• за изплащане на кредити, лихви по кредити, банкови такси;
• за лизингови вноски;
• разходи за персонал при кандидати, които са получили публично финансиране за персонал (независимо дали финансирането е за част от или за целия персонал на предприятието) през периода на допустимост на разходите (след 01.02.2020 г. и до крайната дата на изпълнение на проекта);
• разходи за суровини втора употреба, материали втора употреба и консумативи втора употреба;
• разходи за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия;
• за подготовка на проектно предложение, управление и изпълнение на проекта;
• разходите, посочени за недопустими съгласно ПМС № 189/2016 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ);
• разходи, които не попадат в обхвата на допустимите разходи, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19;

Продължителността на изпълнение на всеки проект не следва да надвишава 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Ще се прилага процедура на подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване, като минималният срок за подаване на проектни предложения е 20 дни от датата на обявяване на процедурата за подбор на проекти.

18.02.2021

Отпускат евтини кредити на фирми в селата

Фондът на фондовете отваря процедурата за избор на финансови посредници, които да управляват нов инструмент "Финансиране в селските райони". Средствата са осигурени от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Бюджетът на финансовия инструмент е 38.3 млн. лв., разпределен в три обособени позиции. След приключване на процедурата по избор на посредници от нисколихвени кредити ще могат да се възползват земеделски производители и други бизнеси в селските райони.

Фермерите ще могат да ползват финансиране до 2 млн. лв., а право на заем при облекчени условия ще имат също предприятия, осъществяващи неземеделски дейности на територията на селски райони, включително производство, търговия, занаяти, всякакъв вид услуги като например счетоводни, комунално-битови, ремонтни, ветеринарни, информационни, грижа за стари хора и др. Парите ще могат да се използват както за инвестиции, така и за оборотни средства.

Фондът на фондовете ще съфинансира два вида нисколихвени кредити: допълващи вече получена безвъзмездна помощ по проекти (участие на ФнФ до 50% от размера на кредита) и самостоятелни заеми (участие на ФнФ до 70% от размера на кредита).

Преференциалните условия ще включват по-ниски от пазарните лихви, облекчени условия за кандидатстване, намаляване на изискванията за обезпечения, удължен гратисен период, улеснен достъп до финансов ресурс на специфични целеви групи (малки стопанства, млади фермери). Очаква се с предвидените средства да бъдат подкрепени минимум 130 предприятия, развиващи дейност в селското стопанство или преработката на земеделски продукти, както и осъществяващи неземеделска дейност на територията на селските райони.

18.02.2021

Как безплатно да стартирате свой онлайн магазин

През 2020 година все повече компании преместиха бизнеса си онлайн. По последни данни 60% от българите предпочитат да пазаруват в интернет. За да подпомогне малкия и среден бизнес, Изпълнитeлнaтa aгeнция зa нacъpчaвaнe нa мaлки и cpeдни пpeдпpиятия щe paздaдe вaучepи нa 130 бългapcки кoмпaнии, чpeз кoитo бeзплaтнo дa cтapтиpaт cвoй oнлaйн мaгaзин.

През първите месеци, в които бяха наложени противоепидемични мерки, затворени останаха магазини и ресторанти. Много производители и търговци се оказаха в задънена улица.

Инициативата “Успешни заедно. Развий своя бизнес онлайн.”, организирана съвместно от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, CloudCart®, Банка ДСК и Mastercard®, е движена от общата мисия да подкрепи предприемачите, производителите и търговците в България в условията на кризисната икономическа ситуация.

Онлайн платформа дава възможност на малкия и среден бизнес, само с няколко стъпки, да създаде свой онлайн магазин. Достъп до тази платформа напълно безплатно ще имат възможност да получат 130 производители и търговци.

Кандидатите могат да подадат своите документи за участие на сайта на агенцията. Изискванията -  да попълнят няколко декларации и да нямат публични задължения.

В момента 15 компании са получили одобрение да създадат безплатно свой онлайн магазин. За да убедят кандидатите да участва, експертите използват данни за големия ръст на онлайн продажбите.

„60% от българите регулярно пазаруват онлайн. Поне един път всеки от нас се е докоснал онлайн до покупка”, каза Бойко Таков, представител на Изпълнитeлнaта aгeнция зa нacъpчaвaнe нa мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия.

По последни данни за търговията в България у нас онлайн най-често се купуват модните артикули и аксесоари, следват спортните стоки, бебешките и детски артикули и накрая електронните устройства. Средно между 500 и 1000 лв. е похарчил всеки потребител онлайн през 2020 г.

Документи за участие в кампанията „Успешни заедно” ще могат да се подават до 1 март 2021 г.

17.02.2021

Подготвят нова мярка за компенсиране на бизнеса

Министерството на икономиката подготвя нова процедура с остатъчните средства от REACT-EU, с която да компенсира загубите на микро, малки и средни предприятия. Тя е в съвсем начален етап и е в дискусионна форма с бизнеса.

Парите от REACT-EU по ОПИК са с определен лимит от 211 млн. лв. и включват, както средствата по мярката за „големите малки“, така и ресурса за новата процедура. В процеса на работа по предстоящата нова мярка ще бъдат изчистени всички условия за кандидатстване.

„С нея се надяваме да компенсираме не изцяло затворените сектори, а тези, които са регистрирали определен спад“, обясни министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

Социалните мерки срещу COVID-19 ще се ползват до септември месец, припомни Борисов. Увеличен е три пъти броят на оценителите в НАП, за да може в най-кратки срокове да бъдат изплатени всички заявления.

Междувременно от Българска банка за развитие (ББР) заявиха, че до края на седмицата ще изпратят предложение до икономическия министър за увеличаване средствата, касаещи отпусканите безлихвени кредити на физическите лица.

16.02.2021

3400 фирми са получили подкрепа с оборотен капитал за 38 млн. лв.

Над 3400 търговци са получили до момента подкрепа с оборотен капитал чрез Националната агенция за приходите в общ размер 38,1 млн. лв.

По тази схема търговците, засегнати от противоепидемичните мерки, наложени с 4 заповеди на министъра на здравеопазването, получават 20 % или 10 % от оборота си за съответните периоди на 2019 г. или 2020 г., припомнят от НАП.

До момента повечето от получилите подкрепа бизнеси са ресторанти и заведения. Значителна част от кандидатите (близо 60 %) обаче са допуснали неточности в проектните си предложения. Най-честите отклонения са в срока, за който се иска подкрепа, както и в посочения от компаниите оборот за предходната година, сочат данните на НАП. Има и кандидати, чиито обекти никога не са били затваряни със заповеди на здравния министър, както и такива, които декларират обороти за 2 месеца, които са по-големи от целия им годишен оборот за предходни периоди. Приблизително 50% от заявленията за подкрепа в размер на 10% от оборота на затворени обекти в молове или търговски центрове, се оказва, че се отнасят за обекти, които не са на територията на молове или търговски центрове, което е задължително изискване за подпомагането, показват наблюденията на приходната агенция.

През тази седмица ръководството на НАП е увеличило тройно броя експерти на приходната агенция, работещи по програмата, за да се ускори допълнително комуникацията с кандидатите. В тази комуникация се изясняват неточностите и кандидатите коригират подадени данни. Друга промяна, която ускорява отпускането на помощта, е скъсяването на 7-дневния срок след отговор от кандидата до 1 ден, допълват от НАП. 

 „Тройно повече експерти са ангажирани в НАП за бързо отпускане на финансовата помощ. Но има редица случаи на неточности. Вместо да отказваме исканата финансова помощ, в такива случаи насърчаваме извършването на необходимите корекции от лицата, защото разбирането на всички в НАП е, че в условията на пандемия бизнесът има нужда от подкрепа“, каза изпълнителният директор на приходната агенция Галя Димитрова.

15.02.2021

МЕРКИ ЗА РАБОТА ПРИ НИСКИ ТЕМПЕРАТУРИ

Работодателите следва да предприемат специални мерки за опазване живота и здравето на работещите, а зимните температури налагат допълнителни изисквания към работодателите.  Те са посочени в Наредба за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

Могат да бъдат предприети организационни и/или технически мерки за минимизиране на риска за здравето и живота на работещите. Например, промяна на работното време с цел избягване на полагане на труд в най-студените часове на денонощието или пък въвеждане на по-чести почивки. Други мерки може да бъдат промяна на типа работа, като се възлага такава, която е по-безопасна при дадени условия, осигуряване на подходящо работно облекло и на лични предпазни средства или средства за колективна защита (в случая такива, които предпазват от преохлаждане и измръзване). Също така може да бъдат осигурени и  помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма, топли напитки и т.н.

Задължително да има наблюдение или средства за комуникация с работещите на открито на изолирани работни места, както и първа медицинска помощ и условия за подходящо транспортиране при внезапно влошено здравословно състояние до медицинско заведение.

В Наредбата за минималните изисквания за микроклимата са описани също оптималните и допустимите минимални и максимални стойности на температурата на въздуха в студения и топлия период на годината при лека, средно тежка и тежка физическа работа в закрити помещения. При ниски температури оптималните стойности варират между 16 и 23 градуса, а допустимите – от 13 до 25 градуса, като по-ниски температури са допустими съответно при тежката физическа работа.

Работата на открито трябва да се преустанови при опасно ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста мъгла, определени с код “оранжево” или “червено” от Националния институт по метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност.

По изключение работата не се преустановява, когато става дума за работа във връзка с отбраната на страната. Не се преустановява и за работа, свързана с предотвратяване на бедствия и аварии и за овладяване и преодоляване на последиците от тях. Също така и за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.

Ако не спазят тези изисквания, инспекторите от Главна инспекция по труда могат да извършат проверка и да наложат глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При повторно нарушение санкцията скача от 20 000 до 30 000 лв.

Справка:

Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

15.02.2021

Все повече българи без работа повече от година

През четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на безработните лица е 173.1 хил., от които 95.7 хил. (55.3%) са мъже и 77.4 хил. (44.7%) - жени. Това показват последните данни на НСИ.

Коефициентът на безработица е 5.2%, съответно 5.4% за мъжете и 5.1% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. коефициентът на безработица се увеличава с 1.1 процентни пункта, като увеличението при мъжете и жените е съответно с 1.0 и с 1.3 процентни пункта.

От всички безработни лица 13.9% са с висше образование, 51.4% - със средно, и 34.7% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2.3% за висше образование, 4.8% за средно образование и 15.1% за основно и по-ниско образование.

Ръстът в безработицата между четвъртото тримесечие на 2019 г. и четвъртото тримесечие на 2020 г. се дължи в по-голяма степен на увеличения брой на безработните с продължителност на безработицата до една година. През посочения период той се увеличава с 23.1 хил. и достига 88.0 хиляди. През четвъртото тримесечие на 2020 г. продължително безработни (от една или повече години) са 85.1 хил., или 49.2% от всички безработни лица.

Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0.4 процентни пункта и достига 2.6%, като при мъжете и жените увеличението е почти еднакво.
От общия брой на безработните лица 27.4 хил., или 15.8%, търсят първа работа.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 9.3%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. е по-висок с 2.6 процентни пункта. При мъжете коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) се увеличава с 2.4 процентни пункта, а при жените - с 3.0 процентни пункта, като достига съответно 9.6 и 8.9%.

Икономическа неактивност

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2 613.0 хил., от които 1 044.2 хил. (40.0%) са мъже и 1 568.8 хил. (60.0%) - жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 202.8 хил., или 27.3% от населението в същата възрастова група.

Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 72.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. намалява с 0.3 процентни пункта.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 126.9 хил., от които 1 692.3 хил. мъже и 1 434.5 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на заетите лица намалява с 3.0%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.9%, като при мъжете този дял е 59.8%, а при жените - 46.6%.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. в сектора на услугите работят 1 959.2 хил., или 62.7% от заетите лица, в индустрията - 963.6 хил. (30.8%), и 204.0 хил. (6.5%) - в селското, горското и рибното стопанство. В сравнение със същото тримесечие на 2019 г. броят на заетите лица намалява във всички икономически сектори, но най-голямо намаление се наблюдава в сектора на услугите - със 74.0 хил., или c 3.6%.

От всички заети 3.8% (118.6 хил.) са работодатели, 6.8% (211.9 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.9% (2 780.1 хил.) - наети лица, и 0.5% (16.2 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 120.7 хил. (76.3%) работят в частния сектор, а 659.4 хил. (23.7%) - в обществения.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:
Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 029.7 хиляди.

Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 68.8% (73.4% за мъжете и 64.1% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 39.0% (43.8% за мъжете и 34.0% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 73.8%, съответно 78.9% за мъжете и 68.6% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) се понижава с 1.1 процентни пункта, с 1.0 процентен пункт при мъжете и с 1.2 процентни пункта при жените.
Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 608.5 хил., или 65.0% от населението в същата възрастова група (71.6% от мъжете и 58.9% от жените).

15.02.2021

Над 20 млн. лева са изплатени по мярката "Запази ме"

До момента са платени 20,2 млн. лева на 43 215 работници по мярката "Запази ме", съобщават от социалното министерство.

За изплащане на компенсации до април бяха осигурени още 13 млн. лева, припомнят от министерството.

Почти половината от одобрените за компенсации са служители на ресторанти и питейни заведения.

От януари 2021 г. влязоха в сила промените по проект "Запази ме" на Агенцията по заетостта, който осигурява финансови компенсации на пуснатите в неплатен отпуск работници и служители от затворените бизнеси. Така се установи нов начин на формиране на компенсацията за периода 01.01.2021 г. - 31.03.2021 г.

Основната промяна се състои в това, че при продължителност на работния ден от 8 часа, уговорена в основния трудов договор, компенсацията ще бъде в размер на 75 на сто от месечния осигурителен доход за октомври 2020 г. за съответната длъжност на човека. Преди това компенсацията беше 24 лева на ден. Мярката вече добива публичност като "75/0".

12.02.2021

Средната заплата нараства с близо 5 на сто

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата e 1 437 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2020 г. с 4.7 на сто, показват предварителни данни на Националния статистически институт.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2020 г. е 1 442 лв., за ноември - 1 402 лв. и за декември - 1 468 лева.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 13.7 на сто, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 11.6 на сто, и "Финансови и застрахователни дейности" - с 6.8 на сто.

Най-значително намаление на заплатите е регистрирано в икономическата дейност "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 11.6 на сто.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.4 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Операции с недвижими имоти" - с 22.4 на сто, и в "Хуманно здравеопазване и социална работа" и "Държавно управление" - по 18.5 на сто. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 13.1 на сто, а в частния - с 8.1 на сто.

Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2020 г. намаляват с 20.8 хил., или с 0.9 на сто, спрямо края на септември 2020 г., като достигат 2.23 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 14.2 на сто. Най-голямо увеличение на наетите е регистрирано в дейностите "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 1 на сто, и "Образование" - с 0.8 на сто.

В края на декември 2020 г. в сравнение с края на декември 2019 г. наетите намаляват с 60.3 хил., или с 2.6 на сто.

Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 25.9 хил., "Преработваща промишленост" - с 22.4 хил., а най-голямо увеличение - в "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 6.3 хил., и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.2 хиляди.

В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 24.7 на сто, а най-голямо увеличение е регистрирано в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.5 на сто.

12.02.2021

Окончателно: 90 работни дни неплатен отпуск ще се счита за стаж

Компенсациите за работниците и служителите, отпуснати във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19, няма да подлежат на принудително изпълнение до два месеца след отмяната на извънредното положение, реши парламентът с приетите на второ четене промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работниците и служителите по изречение първо, включително постъпили по банковите им или други платежни сметки, предвиждат приетите текстове.

Само през 2021 г. за осигурителен и трудов стаж ще се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни, а не както досега 60 дни.

По този начин хората в неплатен отпуск заради коронакризата няма да губят правото си на пенсия или обезщетение за безработица заради прекъсване на стажа. На хората, които в момента са в неплатен отпуск заради пандемията или предстои да излязат в такъв, ще им се зачитат до 90 дни трудов стаж, следователно и осигуряване за пенсия, само че то ще бъде на минималната работна заплата, а не на реалната, получавана по време на работа. Също така по време на неплатения отпуск всеки ще трябва за своя сметка да плаща минималните здравни вноски, за да не загуби здравноосигурителните си права.

Ако излезлите в неплатен отпуск са били изрядни преди него и само за тези 90 дни не могат да внасят здравнооосигурителни вноски от 26 лв. месечно, то здравноосигурителните им права няма да бъдат прекъснати и те ще дължат тези суми, след като започнат работа. Но ако има само още един месец три години назад, за който не е направена здравна вноска, здравноосигурителните права се губят.

Депутатите гласуваха още разпоредби, според които на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., да се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността.

За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали или възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността, гласят приетите текстове. Фирмите, регистрирани през 2020 г., също ще могат да се възползват от безвъзмездните средства, отпуснати от държавата, като процент от оборота без ДДС.

Депутатите решиха да уеднаквят помощите за деца с увреждания. Досега законът предвиждаше различни суми за децата с уреждания в зависимост от това дали са настанени в биологични или семейства на осиновители, или са настанени в семейства на близки, роднини или приемни родители. Първата група, спрямо вид и степен на увреждане, получава до 930 лв. месечно.

При втората група сумата е между 350-490 лв. От нея обаче ще се приспадат помощите по Закона за закрила на детето, съответно увеличението на парите за втората група е с 50 лв.

Прие се общините да разполагат с два месеца гратис кредитна ваканция, през които те няма да дължат вноски по безлихвените си кредити. Въвеждането на такса „Битови отпадъци“ пък се отлага с 1 година, заради преброяването на населението.

10.02.2021

Стартира нова информационна система за управление на държавните помощи

Консултантски център – гр. Берковица информира, че Система за управление на националните инвестиции – СУНИ вече стартира работа в помощ на всички сектори от икономиката, които кандидатстват за подкрепа и инвестиции, финансирани със средства от Националния бюджет.

Новата електронна система е разработена аналогично на Информационната система за управление на наблюдение на средствата от ЕС в България – ИСУН 2020, чрез която вече няколко години напълно електронно се подават, изпълняват и отчитат проекти с европейско финансиране. Подобно на ИСУН 2020, СУНИ електронизира процеса на предоставяне на подкрепа в различни сектори, но изцяло от бюджета на страната, като елиминира бюрокрацията и бумащината.

Вече е факт и обявяването на първата схема за кандидатстване чрез СУНИ. Тя е обявена от Министерство на туризма и цели предоставяне на безвъзмездни средства на лица, заети в туристическия сектор за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19. По тази схема държавата ще предостави на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, безвъзмездни средства в размер на 4 на сто от оборота им без ДДС през 2019 г., оповестен във финансовия отчет съгласно Закона за счетоводството. Безвъзмездните средства ще се използват приоритетно за компенсиране на разходи, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, които не са възстановени от доставчиците на услуги към датата на получаване на държавната помощ, както и за покриване на извършените през периода разходи за основната дейност на съответния туроператор или туристически агент. Туроператорите могат да подават формуляри за кандидатстване онлайн в Системата за управление на националните инвестиции до 31 май 2021 г. Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 51 млн. лв., осигурени изцяло от държавния бюджет на Р България.

За да улесни кандидатите, екипът на СУНИ е подготвил и кратко видео, което нагледно показва как се попълва електронният формуляр за кандидатстване в системата. Техническата поддръжка на СУНИ ще осъществява екипът на ИСУН 2020.

10.02.2021

Най-търсените умения за работата през 2021 година

Трябва да предприемете някои важни стъпки, за да се откроите от мнозинството кандидати. Ето и кои са най-ценните качества, които се търсят към днешна дата от водещи експерти по човешки ресурси.

1. Умение за учене

Умението, което се очертава като едно от най-важните в успешния кандидат, е именно умението за учене. Скоростта, с която някой може да запомня и прилага нови неща, става все по-важна за успеха.

2. Излезте извън рамката

Можете да изтъквате много позитивни качества в автобиографията си – работите добре в екип, точни сте, имате добра преценка за хората. Разбира се, всяка фирма иска точно този многостранен човек, който може да ръководи успешно нов бизнес, но в същото време няма нищо против да оправи принтера, когато се развали. Затова започнете да мислите извън рамката.

3. Включете страничните си интереси

На хартия е съвсем очевидно, когато кандидатът е подходящ за дадена длъжност, но работодателите ще се питат „Как би могъл да се издигне извън позицията? Разбира се, на първо място се открояват кандидатите, които могат да илюстрират опит и познания извън тяхната сегашна длъжност – блогове, влогове, допълнителни курсове, участия в състезания.

4. Изглеждайте професионално

Това, което търсят работодателите, е традиционният подход: добре облечен кандидат (или просто с изгладена риза), ръкостискане, опит в сферата и изключен телефон по време на интервюто.

5. Съвременно мислене

Фирмите не търсят непременно млади хора, а такива със съвременно мислене. Случва се е и 30-годишен човек да няма понятие от социални мрежи, а да кандидатства за длъжност в маркетинга. Уви, бизнесът има нужда от хора с възможност за кодиране на поколенията с много различни разбирания за технологиите.

08.02.2021

Предприемачество: Техники за успех

ПРЕДПРИЕМАЧИ НА НЕПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

Предприемачеството на непълно работно време е една от най-сложните задачи за тези, които искат да получат финансова свобода, главно защото денят им трябва да бъде разделен на две, за да могат да изпълняват многобройните си задачи. Времето винаги е едно от нещата, които бихме искали да удължим, но обикновено това е най-оскъдният ресурс и следователно най-ценният. Един предприемач може да започне с голямо желание да работи, за да постигне това, за което винаги е мечтал, но липсата на организация, стрес и семейство са фактори, които може да му повлияят. 

Ясно е, че стартирането на собствен бизнес изисква време и преди всичко пари. За да постигнете финансова свобода, трябва да намерите източник на пари, който ви позволява да инжектирате капитал. Това донякъде може да е лесно. Но какво да правите с липсата на достатъчно време? Ето няколко съвета, които могат да ви помогнат да управлявате добре времето си.

Открийте най-продуктивните си моменти

Според проучвания на Workmeter за управлението на времето на работа, които се актуализират ежегодно от 2015 г., от деветте часа или повече, които хората обикновено трябва да работят, средната стойност отразява, че всъщност са отработени само шест часа и 34 минути. Тоест, те са само в това количество часове, в които хората обикновено са наистина продуктивни. Така че трябва да се анализирате и да знаете по кое време на деня се чувствате най-работоспособни и да посветите това количество часове на вашето начинание.

Има хора, които могат лесно да станат в 4:00 сутринта, за да работят и да бъдат енергични и продуктивни до следобед. От друга страна, има такива, които се чувстват по-концентрирани през нощта. За тях е трудно да се събудят рано и дори е изчислено, че им трябват часове, за да се почувстват работоспособни, така че след шест следобед те достигат максималния си енергиен капацитет. За да разберете какъв е вашият биоритъм, вземете предвид тези аспекти. След като идентифицирате профила си, организирайте деня си за работа, когато сте най-продуктивни.

Поставете си интелигентни цели

Поставете си цели от типа SMART, т. е. те са специфични, измерими, постижими, реалистични и зачитат определено време. Вместо „да се свържете с потенциални клиенти“, целта от типа SMART би била „да се свържете с 20 потенциални клиенти до 30 юли“. Също така е от ключово значение да имате различни хоризонти на планиране, тоест да си поставяте цели ежегодно и да ги разделяте на тримесечия, месеци и седмици.

В случай на месечни цели, авторът на статията препоръчва да използвате MTD (Month to Date). Този индикатор ви позволява да знаете каква е целта на деня въз основа на месечната цел. Например, ако целта ви е да се свържете с 30 потенциални клиенти на месец и сте на 15-то число на месеца, трябва да сте се свързали вече с 15 потенциални клиенти, защото вече е средата на месеца. MTD ви помага да разберете дали напредъкът ви за деня ще ви позволи да постигнете целта в края на месеца или трябва да ускорите темпото.

Избягвайте да работите по няколко задачи едновременно

Наистина е много ценно, че можете да разработите няколко задачи едновременно. Това е умение, което малцина могат да развият. Когато обаче става въпрос за два толкова сериозни проекта, най-добре е да си вземете почивка и да отделите благоразумното време за всеки един поотделно. Определете часове, в които да обърнете внимание на основната си работа в офиса, но след това се посветете само на вашите предприемачески идеи. Фокусирането върху задачите ще ви позволи да се придвижите по-бързо напред.

Делегирайте задачите

Отначало може да успеете да направите всичко сами, но след известно време ще се чувствате безкрайно уморени. Вашето начинание се нуждае от това да вложите сърцето си в работата и за това трябва да сте в добро психическо и физическо състояние, иначе проектът ще се забави още повече.

Ето защо препоръката е да си позволите да възлагате на външни изпълнители някои от задачите, в които не сте експерт, вместо да инвестирате собственото си време в неща, които са ви трудни. Може би се нуждаете от помощ с целия маркетингов план? Откаквото и имате нужда и ако разполагате с бюджета, делегирайте задачи на професионалисти, за да ускорите реализирането на проекта си. 

Научете се да се организирате 

Като предприемач вероятно нямате време за губене, но това съвсем не е така. Да приемем, че имате полет в 17:00 часа, но той е отложен за 19:00 часа. През това време можете да направите нещо. Може би да поговорите с ваш клиент, да прочетете повече за компаниите, които искате да наемете, за да придвижите проекта си напред. 

От друга страна, можете да се възползвате от методологии за вашата собствена организация, като GTD (Getting Things Done). Методът е измислен от северноамериканския консултант по производителност Дейвид Алън, който твърди, че паметта е неефективна. За разлика от други методи, които вървят отгоре надолу, фокусирайки се първо върху макроцелите на живота и след това на малките цели, GTD преминава отдолу нагоре ден след ден, за да се постигнат средносрочните и дългосрочните цели. За целта можете да си съставите списък със задачи, да отделите проектите, които ще ви отнемат повече време. 

Фокусирайте се върху вашия бизнес 

Търпението е вашият най-добър съюзник, когато искате да постигнете реални резултати. Трябва да се съсредоточите толкова много върху целта си, че прекъсванията на работния процес да се случват все по-рядко. За целта е необходимо да забравите за мобилния си телефон и имейла си в часовете, когато сте най-мотивирани и продуктивни и да ги проверявате, само когато имате почивка. Препоръчва се тези почивки да бъдат по 20 минути. 

И най-важното - бъдете търпеливи и ще постигнете това, за което сте мечтали. Предприемачеството е пълно с възходи и падения, но без съмнение, когато работите със страст, много от тези тежести могат да бъдат облекчени. Каквото и да се случи, ако имате вяра във вашия проект, работете усилено, за да постигнете мечтата си.

08.02.2021

НАП изплати още близо 3 млн. лева оборотен капитал

Нови 2 972 046.9 лв. или близо 3 млн. лева плати Националната агенция по приходите (НАП) по програмата за подкрепа с оборотен капитал, съобщи ведомството на сайта си.

Става дума за мярката с общ ресурс 156 млн. лв. чрез ОП „Иновации и конкурентоспособност”, по която бизнесът може да получи между 10-20% от оборота за 2020 г., в зависимост от вида икономическа дейност. Условие е търговците да са засегнати от заповед на здравния министър - това са ресторанти, магазини в молове и други подобни, включително образователни институции. Те могат да получат подкрепа до 150 000 лв.

Срокът за кандидатстване приключи на 20 януари, като продължава изплащането на помощи. Предстои издаването на нови заповеди, с които да бъдат одобрени за подкрепа и други дружества, кандидатствали за финансова помощ.

08.02.2021

Досега по мярката 60/40 са изплатени над 807 милиона лева

По мярката за запазване на заетостта, популярна като 60/40, към 2 февруари 2021 г. са подкрепени 11 925 работодатели и са съхранени работните места на 265 137 работници и служители. Изплатените средства са над  807,3 млн. лв.

Най-голяма сума е изплатена за работещите в предприятията от преработващата промишленост – над 334,8 млн. лв., за запазване на около 112,3 хиляди работни места. Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е подпомогнат с около 107,1 млн. лв. за 51,9 хиляди работни места.

Към работодателите от търговията са насочени 91,2 млн. лв. за над 32,7 хиляди работници и служители, предприятията от добивната промишленост са получили 62,7 млн. лв. за 8,0 хиляди запазени работни места, а сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 69,5 млн. лв. за близо 24,1 хиляди работници и служители.

Най-много са фирмите, регистрирани в областите София-град (3 960), Пловдив (1 006), Варна (888), Бургас (801), Благоевград (675), Русе (415) и Стара Загора (358). Промените в дизайна на мярката след юни м.г. доведоха както до разширяване на обхвата ѝ, така и до увеличаване на равнището на изплащаните компенсации.

За изплащане на средства по мярката 60/40 работодателите подават в Дирекция „Бюро по труда“ заявления по утвърден образец. Преценката за изпълнение на условията, регламентирани с постановленията на Министерския съвет, се извършва от Дирекция „Бюро по труда“, където работодателите, които отговарят на необходимите критерии, ежемесечно представят списъци на работниците и служители за изплащане на средства за предходния месец.

По получените от Агенцията по заетостта списъци Националният осигурителен институт (НОИ) определя размера на средствата за всяко лице - 60 на сто от осигурителния доход за определения с конкретното постановление месец - август за определяне размера на средствата за октомври, ноември и декември 2020 г.; октомври - за определяне размера на средствата за януари, февруари и март 2021 г.

Средствата за запазване на заетост и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя за всички работници и служители се превеждат от НОИ по платежните сметки на съответния работодател. Това става два пъти седмично, като срокът от получаване на списъците в НОИ до постъпване на сумите по платежната сметка на осигурителя е не повече от 5 работни дни при нормативно определен срок до 10 работни дни.

За всички плащания информацията е публична и достъпна на интернет страницата на НОИ.  Институтът е осигурил и електронна услуга, чрез която се предоставя информация за изплатените им компенсации, достъпна отново чрез интернет страницата на НОИ (www.nssi.bg), рубрика "Е-услуги", „Справки", съответно в раздели: „по Булстат и ИКО на НОИ" след въвеждане на ЕИК на осигурителя и Идентификационен код на осигурителя (ИКО), издаден от НОИ, или „със сертификат" - за регистрирани потребители с Квалифициран електронен подпис (КЕП), съдържащ ЕИК на осигурителя.

05.02.2021

Стартира процедура за избор на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, от Северен централен район от ниво 2, за участие в работна група за изработването на териториална стратегия за интегрирани мерки по Цел на политиката 5 „Европа по-близо до гражданите“, на програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния – България 2021-2027 г.

Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) стартира процедура за избор на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от Северен централен район от ниво 2, чиито представители да бъдат включени в състава на работна група за изработването на териториална стратегия за интегрирани мерки по Цел на политиката 5 „Европа по-близо до гражданите“, на програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния – България 2021-2027 г. Крайният срок за подаване на писмено заявление за участие от заинтересованите юридически лица с нестопанска цел е 10.02.2021 г.

Пълният текст на поканата, заявление за участие и необходимите приложения, са публикувани в раздел Обяви на интернет страницата на МРРБ тук.

05.02.2021

Eleven инвестира 250 хил. евро в стартъп

Българският фонд Eleven инвестира в британската софтуерната копания с румънски основатели SuperOkay. Общото вложение е в размер на 400 хил. евро, от които 250 хил. евро са осигурени от Eleven. В рунда участва още румънският фонд RocaX и малка група бизнес ангели. Това е първата от няколко инвестиции в компании от региона, които Eleven затваря в момента. SuperOkay е основана през 2018 г. от румънските предприемачи Мария Константинеску и Раду Сеука, но бизнесът е базиран във Великобритания. Те разработват софтуерно решение, насочено към дигитални агенции, софтуерни студиа и фрийлансъри, които често се сблъскват с проблема да координират едновременно различни проекти.

05.02.2021

41 000 работници вече са получили 24 лева на ден

И през настоящата година ще продължим с мерките за подкрепа на бизнеса и създаването на работни места, като общият финансов ресурс ще бъде над 800 милиона лева - европейско и национално финансиране.

Това каза по време на парламентарния контрол министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

През 2021 година мярката 60/40 се финансира с 600 милиона лева за запазване средномесечно на около 120 000 работни места.

В края на миналата година финансова подкрепа по мярката 80/20 за предприятия и самоосигуряващи се беше увеличена двойно и достигна до 80 милиона лева, като мярката ще запази заетостта на около 30 000 души в транспорта и туризма, каза министърът.

По мярката 75/0 до този момент, до януари месец, 24 лева на ден са получили 41 000 работници.

Очаква се с финансов ресурс от 160 милиона лева по ОПРЧР да продължи своето изпълнение операцията "Заетост за теб", като ще се осигури субсидирана заетост за най-малко 35 000.

МТСП ще подпомага бизнеса и работещите не само през този труден период, но и до възстановяване на икономическия растеж и създаването на нови работни места, заяви министърът.

Финансирането на Националния план за действие по заетостта за тази година е 83 млн. лева, като с него ще бъде осигурена заетост на почти 15 000 безработни, а 11 600 ще бъдат включени в обучения по програми и мерки, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда, каза министърът.

Тя даде информация за изпълнението на мерките в областите Благоевград и Хасково.

05.02.2021

ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

С 3,5 млн. лв. ще се финансират проекти на работодатели за разкриване на нови работни места и подобряване на условията на труд за хора с трайни увреждания в трудоспособна възраст през 2021 г. Средствата се осигуряват по Националната програма за заетост на хора с увреждания на Министерството на труда и социалната политика.

Работодателите могат да получат до 10 000 лв. за осигуряване на достъп до действащи или нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст. Със същата сума ще се финансират предложения за приспособяване на съществуващи работни места и за оборудване на нови работни места за хора трайни увреждания в трудоспособна възраст. За квалификация и преквалификация на един работник с увреждане работодателите могат да получат до 1000 лв.  Кандидатите могат да подадат документи в Агенцията за хората с увреждания до 15 април 2021. Конкурсната документация е публикувана на Интернет страницата на Агенцията http://ahu.mlsp.government.bg/, в рубриката “Проекти и програми“ – НПЗ по чл. 44, ал. 1 от ЗХУ.

По друг проект ще се осигуряват до 20 000 лв. за реализиране на проекти на хора с увреждания, които искат да стартират самостоятелен бизнес. С тези средства те ще могат да финансират инвестиционните си разходи, строително-ремонтни работи, оборудването на работните места, обучението на персонала и собственика и покриването на стартовия капитал. Кандидатите трябва да са с 50 и над 50% намалена трудоспособност и да не участват като собственици или съдружници в друга фирма. Проектни предложения трябва да бъдат изпратени до 25 февруари в Агенцията за хората с увреждания. Конкурсната документация можете да намерите на Интернет страница https://ahu.mlsp.government.bg/ в рубрика: Проекти/Програми, Самостоятелен бизнес.

АХУ ще финансира и проекти на предприятия със социална и стопанска насоченост, чиято цел е да подобрят условията на труд. Техният фокус трябва да бъде върху технологично обновяване на оборудването, въвеждането на нови технологии и разкриването на нови работни места. Тези със социална насоченост могат да получат до 40 000 лв., като крайният срок за подаване на предложенията е 19 март. За проекти със стопанска насоченост се кандидатства до 29 март, а максималният размер на субсидията е 80 000 лв. Конкурсната документация можете да намерите на Интернет страница https://ahu.mlsp.government.bg/portal/page/84, рубрика: Проекти/програми, Работодатели по чл. 49 от ЗХУ/

Агенцията за хора с увреждания обявява и конкурс за финансиране на проекти за създаване на Центрове за защитена заетост. В него могат да участват специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, трудово-лечебни бази, както и всяка организация на хора с увреждания, регистрирана по действащото законодателство. Всеки Център за защитена заетост трябва да осигурява условия за създаване на трудови умения и навици на минимум 15 лица с множество трайни увреждания, заедно с предоставянето на минимален пакет от персонални подкрепящи услуги. Одобрените кандидати ще получат до 300 000 лв. за създаване на Център за защитена заетост. Крайният срок за подаване на проекти е 5 април. Проектната документация можете да намерите на Интернет страница http://ahu.mlsp.government.bg/, в рубрика: Проекти/Програми, Център за защитена заетост.

АХУ набира и предложения за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хора с увреждания. Те са разделени в четири компонента с размер на субсидията от 4 000 лв. до 18 000 лв. Проектното предложение може да е с предмет на дейност, отнасящ се до един от четирите компонента. Срокът за подаване е 24 февруари 2021 г. Конкурсната документация може да намерите на Интернет страницата на Агенцията: http://ahu.mlsp.government.bg/, рубрика: „Проекти/програми”, „Рехабилитация и интеграция”.

Ще се финансират и проекти за изграждане на достъпна архитектурна среда на културни, исторически и спортни обекти за хора с увреждания. Проектните предложения ще се приемат до 4 март. Конкурсната документация е публикувана на  Интернет страницата на Агенцията http://ahu.mlsp.government.bg/, рубрика: “Проекти/програми“, Достъпна среда.

Всички документи и подробни условия за кандидатстване по проектите могат да се намерят на горепосочената интернет страница на Агенцията за хората с увреждания.

04.02.2021

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА COVID-19 ЗА ПЪТУВАЩИТЕ ДО БЪЛГАРИЯ

Консултантски център - Берковица публикува подготвената от Министерството на здравеопазването информация за най-често задаваните въпроси от хората, на които им предстои пътуване до България в условията на COVID-19.

За гражданите на кои държави/лица с придобит статут не се отнася въведената до 30.04.2021 г. временна забрана за влизане на територията на Република България?

- българските граждани и членовете на техните семейства;

- гражданите на държави членки на Европейския съюз и членовете на техните семейства;
- гражданите на страни по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество - Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства;

гражданите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Австралийски съюз, Канада, Грузия, Япония, Нова Зеландия, Република Руанда, Република Корея, Кралство Тайланд, Република Тунис, Източна република Уругвай, Обединените арабски емирства, Украйна, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Молдова, Израел, Държавата Кувейт, Република Беларус и Република Турция;

- лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства;

- лицата, притежатели на българска виза за дългосрочно пребиваване вид "D";

- лицата, които имат разрешение за пребиваване в държава-членка на Европейския съюз или в страна по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства.

Въведено ли е изискване за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

Всички лица, независимо от тяхната начална точка на отпътуване, се допускат на територията на Република България след като предоставят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR тест), считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа.

Има ли изключения от изискването за предоставяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

- водачите на автобуси, извършващи международен превоз на пътници;

- водачите на товарни автомобили, които извършват или приключват международен превоз на товари и стоки при влизане на територията на Република България;

- членовете на екипажите на плавателни съдове;

- членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полети от и до летища за обществено ползване на територията на Република България и лицата, ангажирани с техническо обслужване на въздухоплавателни средства;

- погранични работници, независимо от тяхното гражданство;

- лицата, които преминават транзитно през територията на Република България.

Какви са изискванията към документа за отрицателен резултат от проведен PCR тест, който следва да се предостави на граничния здравен контрол?

Документът трябва да съдържа имената на лицето съгласно документа за самоличност, с който пътува, данни за лабораторията, извършила изследването (наименование, адрес или други данни за контакт), дата, на която е извършено изследването, изписани на латиница метод (PCR) и отрицателен резултат (Negative), позволяващи интерпретация на документа. Документът може да бъде предоставен и в електронен формат на електронно устройство (мобилен телефон, таблет и др.).

Какво да очаквам, ако не представя документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор.

Мога ли след като вляза на територията на Република България да си направя PCR тест и да го представя на съответната регионална здравна инспекция, за да ми бъде отменено издаденото предписание за карантина?

На българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигнали на територията на страната в периода от 29.01.2021 г. до 30.04.2021 г., директорът на съответната регионална здравна инспекция може да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина, при представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR тест).

Предписанието се отменя в срок до 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19.

Има ли изключения от изискването за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, основани на възраст (например: бебета, малки деца)?

Към настоящия момент не са въведени такива изключения с оглед възможността за асимптомно протичане на инфекцията и свързания с това епидемиологичен риск от внос, предаване и разпространение на заболяването.

Следва да се има предвид, че PCR изследване се извършва чрез пробонабиране на различни клинични материали, като назофарингеален секрет, гърлен секрет или смив, слюнка и др., съобразно използваната методика и апаратура, което способства и за вземане на подходящ материал от всички възрастови групи.

Има ли изключения от изискването за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, основани на наличие на антитела след преболедуване на COVID-19 или поставена ваксина срещу COVID-19?

Към настоящия момент не са въведени такива изключения. Всички пътуващи лица следва да имат предвид, че поради липсата на натрупани научни данни за ефективността на ваксините срещу COVID-19 спрямо предпазването от заразяване и асимптомно предаване на новия коронавирус на възприемчиви лица, както и на продължителността на постваксиналния имунитет, към момента сертификати за ваксинация срещу COVID-19 не служат за доказателство за влизане в страната и респективно за отмяна на карантина или за замяна на изискването за PCR тест.

При извършване на краткосрочни пътувания до 72 часа, необходимо ли е да представям нов документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, извършен на територията на държавата, от която се връщам, или мога да ползвам този, издаден на територията на Република България?

При краткосрочни пътувания не е необходимо да се извършва нов PCR тест, ако до влизането в страната не са изтекли 72 часа, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Въпреки това, Министерството на здравеопазването препоръча лицата да следят здравословното си състояние след завръщането си и да ограничат несъществените си контакти.

Разрешава ли се вместо PCR тест да бъде извършен бърз антигенен тест?

Като условие за влизане в страната не се допуска представянето на отрицателен резултат от проведени бързи антигенни тестове, поради техните по-ниски специфичност и чувствителност, спрямо тези на PCR изследванията.

Бързи антигенни тестове следва да се извършват само при условията, посочени в Критериите за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2 (Приложение № 2 към т. 6 от Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020 г. на министъра на здравеопазването).

Какво е пограничен работник?

В чл. 1, буква "е" от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност е дадено легално определение на понятието "пограничен работник", като е предвидено, че това е всяко лице, упражняващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка и което пребивава в друга държава-членка, в която се завръща по правило всекидневно или поне веднъж седмично. За целите на прилагането на въведените противоепидемични мерки, определението за пограничен работник може да се прилага и за лица, пристигащи от Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония.

Кой е член на семейството на чужденец?

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, членове на семейство на чужденец са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са негов съпруг/съпруга, деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка.

Кой е член на семейството на гражданин на Европейския съюз?

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, член на семейството на гражданин на Европейския съюз е лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, низходящ на гражданин на Европейския съюз и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз, както и на неговия съпруг/съпруга или лице, с което е във фактическо съжителство.

Кой е член на семейството на български гражданин?

Съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са съпруг/съпруга, низходящи, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак, низходящи, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си, или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях, възходящи на българския гражданин или на неговия съпруг/съпруга, както и други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.

Кога са налице хуманитарни причини?

Съгласно § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, "хуманитарни причини" са налице, когато недопускането или напускането на територията на Република България на едни чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната.

Пътуването следва да е предприето по извънредни обстоятелства с неотложно естество с цел защита на здравето или живота на пътуващия или на неговите близки.

Кой орган може да ми предостави информация какви са необходимите документи за доказване на гражданство, придобит статут, качество на член на семейство или наличието на хуманитарни причини?

Дейността по граничен контрол по отношение на влизането и пребиваването на територията на страната се осъществява от органите на граничен контрол към Министерство на вътрешните работи.

На всички гранични контролно-пропускателни пунктове ли се извършва граничен здравен контрол?

Граничен здравен контрол се осъществява на посочените по-долу гранични контролно-пропускателни пунктове в страната, към които всички пътуващи трябва да се насочат:

- ГКПП Видин

- ГКПП Връшка чука

- ГКПП Гюешево

- ГКПП Дуранкулак-Вама Веке

- ГКПП Златарево-Ново село

- ГКПП Илинден-Ексохи (на разположение)

- ГКПП Калотина

- ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле

- ГКПП Капитан Петко войвода-Орменион

- ГКПП Кулата-Промахон

- ГКПП Летище Бургас

- ГКПП Летище Варна

- ГКПП Летище-Пловдив

- ГКПП Летище София (Терминал 1 и Терминал 2)

- ГКПП Маказа-Нимфея (на разположение)

- ГКПП Малко Търново

- ГКПП Русе-Дунав мост

- ГКПП Станке Лисичково

- ГКПП Стрезимировци

04.02.2021

Инициативата „Твоят избор има значение“

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара и Българската национална телевизия обединяват сили в инициативата „Твоят избор има значение“.

Целта на информационната инициатива е да спомогне за преодоляването на икономическите последствия, настъпили в следствие на пандемията COVID-19, в частност - спада в износа на стоки, произведени в България, през изминалата 2020 г.

„Твоят избор има значение“ основава своето послание на данни, които показват възможностите за компенсиране на спада в експорта в 8 категории чрез общи действия на българските потребители, базирани на избора им на родни продукти.

03.02.2021

Съобщение на Агенцията за хората с увреждания

Във връзка с обявените от Агенцията за хората с увреждания конкурси за финансиране на проекти за осигуряване на заетост, рехабилитация и интеграция и изграждане на достъпна среда за хората с увреждания, Агенцията ще проведе ОНЛАЙН ИНФОРМАЦИОНЕН „ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ“ за всяка от програмите. Участниците ще имат възможност да се запознаят с програмите, както и да зададат своите въпроси, свързани с условия на кандидатстване, отпускане на средства, наблюдение и отчетност на проектните предложения. Информационните сесии ще се проведат, както следва:

• Програма за финансиране на проекти за изграждане на достъпна архитектурна среда на културни, исторически, спортни обекти на 08.02.2021 г. от 10:00 ч.; 

• Програма за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания на 09.02.2021 г. от 10:00 ч.;

• Програма за финансиране на проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания на 10.02.2021 г. от 10:00 ч.;

• Програма за финансиране на проекти със социална и стопанска насоченост на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания на 12.02.2021 г. от 10:00 ч.;

• Програма за финансиране на проекти за създаване на центрове за защитена заетост за хора с множество трайни увреждания на 15.02.2021 г. от 10:00 ч.;

Всяко  едно от информационните събития включва:

1. Представяне на Програмата – Презентация;
2. Въпроси и отговори.

При проявено желание за участие можете  да заявите своето намерение на следните имейл адреси на Агенцията, съобразявайки се с горецитираните срокове на всяка една от програмите:

Програма „Достъпна архитектурна среда“: ahu_dostap@mlsp.government.bg

Програма „Рехабилитация и интеграция“: ahu_npo@mlsp.government.bg

Програма „Самостоятелна стопанска дейност“: ahu_ssd@mlsp.government.bg

Програма „Социална и стопанска насоченост на специализирани предприятия и кооперации“: ahu_stn@mlsp.government.bg и ahu_sn@mlsp.government.bg

Програма „Центрове за защитена заетост“: ahu@mlsp.government.bg

На заявилите интерес допълнително ще бъде изпратен имейл с линк за включване в мероприятието „Ден на отворените врати“.

За участие в събитието е необходимо използване на компютър с камера или смартфон и предварително да бъде изтеглена програмата „Zoom“.

03.02.2021

Агенцията за хората с увреждания (АХУ) обявява конкурс ПО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за хората с увреждания

            Тази програма има за цел да насърчава и подпомага работодателите от обичайна работна среда за създаване на условия за заетост на хората с трайни увреждания, включително и за изпълнение на квотните задължения; насочена е към хората с трайни увреждания, тъй като заетостта в обичайна работна среда води до най-бърза социализация на хората с трайни увреждания.

По тази програма се отпускат средства за следните области на действие, условно наречени компоненти:

1. Осигуряване на достъп до действащи или разкривани нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст.
2. Приспособяване на съществуващи работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст.
3. Оборудване на нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст, съответстващо на характера на тяхното заболяване.
4. Квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие.

            Максималният  размер на субсидията по компоненти е, както следва:

            Компонент  1 – до 10 000 лв.;

            Компонент 2 –  до 10 000 лв.;

            Компонент  3 – до 10 000 лв.;

            Компонент 4 – до 1000 лв. на лице с трайно увреждане.

            По-подробна информация може да намерите в Методика за финансиране на проектни предложения на работодатели/органи по назначаване по Национална програма за заетост на хората с увреждания, публикувана в сайта на АХУ в рубрика: Проекти/програми, НПЗ по чл. 44, ал. 1 от ЗХУ.

Конкурсната документация е публикувана на Интернет страницата на Агенцията в рубриката “Проекти и програми“ – НПЗ по чл. 44, ал. 1 от ЗХУ.

            Проектните предложения, ведно с изискваните документи, се подават в папка подредени систематично, по ред описан в таблица за оценка на административното съответствие /приложение 3/, и с придружително писмо в деловодството на АХУ по един от следните начини:

1. На място, в офиса на АХУ, на адрес: гр. София, 1233, ул. “Софроний Врачански” № 104-106, на електронен носител качени всички документи подписани и сканирани или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи. Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 15.04.2021 г.
2. Чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка с пощенско клеймо или чрез куриер, не по-късно от крайния срок за подаване на проектите за конкурса, на електронен носител качени всички документи подписани и сканирани или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи. Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 15.04.2021 г.
3. По електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ  и електронните удостоверителни услуги, или подписани и сканирани на посоченият електронен адрес на АХУ - e-mail: ahu_zaetost@mlsp.government.bg. Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 15.04.2021 г.

Непосредствено след подаване на проектното предложение всеки кандидат е длъжен да изиска от АХУ входящ номер, с който е заведено проектното предложение в деловодната система, не по-късно от крайния срок за подаване на проектните предложения. Полученият входящ номер доказва, че проектното предложение е подадено в срок.

            Телефони за контакт: 02 931 8095 и 02 832 9073.

03.02.2021

Онлайн курс „Икономика, социална политика и мениджмънт“ започва от 8 февруари

Онлайн курс „Икономика, социална политика и мениджмънт“ започва от 8 февруари. Обучението е насочено към заети лица и е безплатно за тях.

Всички дистанционни курсове на КНСБ се провеждат само в онлайн форма. Всеки участник ще има достъп до курса в рамките на 2 седмици, като в този период платформата ще е достъпна 24 часа в денонощието. Всеки участник ще влиза с индивидуална парола за достъп, издадена от администратор. Единственото условие е да имате достъп до интернет и да ползвате компютър или мобилно устройство.

Провеждането на курса се финансира по проект „Подобряване на адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне, чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово ниво“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Курсът завършва с тест за проверка на знанията и при резулат над 50% се смята за успешно завършен и се издава сертификат.

Заявка можете да подадете на следния линк: http://ktd.dostoentrud.org/

След като попълните данните в картата за участие, ще получите лично потребителско име и парола за достъп до обучителната платформа на КНСБ.

Повече за курса:

Модулът дава знания за практико-приложните проблеми на икономиката, социалната политика и мениджмънта – трите ключови и взаимно свързани сфери, в които се реализират икономическите и социалните права и интереси на работниците и служителите, както и на техните работодатели. Обучаваните ще придобият знания и разбиране за:

• Глобализацията на икономиката, единният европейски пазар и развитието на европейската концепция на икономика, основана на знанието;
• Основни характеристики на пазарната икономика;
• Икономиката и финансите на предприятието;
• Същността и основните функции на мениджмънта;

Корпоративна социална отговорност.

03.02.2021

КОГА МОГАТ ДА НИ УВОЛНЯТ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ?

Върховният касационен съд прие тълкувателно решение по въпроси, свързани с прекратяването на трудовия договор от работодателя.

В него върховните съдии тълкуват три от хипотезите в чл. 328 от Кодекса на труда, при които работодателят може да уволни свой служител с предизвестие – при липса на качества за ефективна работа (т. 5), когато не притежава необходимото образование или квалификация (т. 6) и при промяна на изискванията за длъжността (т. 11).

Според него:

1а. Не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

1б. Налице е основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

2. Основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация.
3. В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.

Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика при прилагането на посочените разпоредби от Кодекса на труда от различни състави на Върховния касационен съд.

В мотивите на тълкувателното решение се казва, че сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдана от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност.

Според върховните съдии, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовият договор.

Позоваването от работодателя в тези случаи на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“, поради което следва да бъде отречено.

Когато при сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че притежаваните от работника/служителя образование или професионална квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение, работодателят може да поиска договорът да бъде обявен за недействителен с иск по чл. 74 от КТ.

Според върховните съдии, докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда, ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му, включително и на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

В тълкувателното решение се посочва, че същественото различие в основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ се проявява по отношение на правните последици при прекратяване на трудовия договор. Само в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ работодателят трябва да съблюдава разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, която установява предварителна закрила при уволнението на определени категории работници и служители.

Ето защо, когато работникът или служителят попада в обхвата на случаите, при които прекратяването на трудовия договор от работодателя е възможно само след предварително разрешение от Инспекцията по труда, е необходимо да бъдат разграничени хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, се казва в мотивите.

Със законодателна промяна от 1992 г. се приема ново основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие – по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, което не дублира съществуващото от 1986 г. уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а въвежда изцяло ново, различно основание за прекратяване на трудовия договор, при промяна на изискванията за изпълняваната работа, извън тези за образование или професионална квалификация.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация, тъй като по отношение на тях съществува нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. „Ето защо в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т. 11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т. е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция“, пише в тълкувателното решение.

Според върховните съдии необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване.

Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие – „липсата на качества за изпълнение на работата“.

Съдържанието му включва признаците: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на договора по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяването му.

За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.

03.02.2021

Одобрен е План за изпълнение на заключителните препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

Правителството прие План за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (2021-2026), съобщи пресслужбата на кабинета.

Основната цел на документа е да допринесе за развитието и усъвършенстването на политиките, насочени към хората с увреждания, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и други международни актове, които имат за цел да гарантират човешките права и по които България е страна.

В Плана са разписани мерки и дейности, чрез които е постигнато изпълнението до момента на част от препоръките, както и такива, които целят усъвършенстване на законодателството за гарантиране на правата на хората с увреждания. Документът включва и дейности за преодоляване на стереотипи и дискриминационни практики и за разширяване на възможностите за участие на хората с увреждания на пазара на труда, както и мерки за насърчаване на активното им участие в политическия и обществения живот. Мерките за изпълнение на препоръките на ООН включват още обучения за повишаване на капацитета на магистрати, разследващи полицаи, педагози и социални работници; дейности за насърчаване на участието на жените и момичетата с увреждания в различни сфери на обществения живот.

Реализирането на Плана за действие има за цел да подпомогне изпълнението на ангажиментите на Република България по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като допринесе за по-добра защита и гарантиране на възможности за активното им включване в обществения живот.

03.02.2021

Подкрепата в пандемията за пострадалия бизнес възлиза на 2 млрд. лева

Министърът на икономиката Лъчезар Борисов съобщи пред журналисти, че по линия на икономическото и на социалното министерства интервенцията в подкрепа на бизнеса заради коронакризата е на стойност около 1,6 млрд. лева.

Още 400 млн. лева са в ход - договорени, обещани, въпрос на работа е, допълни министърът, който представи пред членовете на ресорната парламентарна комисия изпълнението на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията.

Общата интервенция от двете министерства, като не се говори за свършената работа през централния бюджет, е 2 млрд. лева, уточни министърът.

Той съобщи, че по една от процедурите се очаква бизнесът да представи отчетите си и да получи средствата, по друга процедура има подписани договори, но тя е инвестиционна и по нея фирмите трябва да представят свършена инвестиционна дейност и веднага ще получат средствата. Ускорено се работи с НАП, сега се разплащат средства и по резервния списък на микропредприятията, допълни министърът.

Само за последните десет дни това, което е стигнало до бизнеса, е 60 млн. лева, каза министърът.

Той напомни, че миналата година за всички противоепидемични и антикризисни мерки средствата през централния бюджет бяха на стойност 2,8 млрд. лева, а тази година - към три милиарда лева. Според него мерките са дали ефект, защото се поддържат едни от най-ниските нива безработица в ЕС и сега по данни на Агенцията по заетостта тя е 7 на сто, а в Испания - над 16 на сто, при 40 на сто младежка безработица.

Освен това страната ни приключва 2020 г. с много добри финансови и макроикономически показатели, допълни министърът, като напомни, че страната ни е имала най-либералните в Европа противоепидемични мерки, което също е било в подкрепа на работата на бизнеса. Приключваме годината може би сред малкото държави в ЕС, която запази своето потребление като фактор на икономическия растеж, изтъкна министърът.

В отговор на въпрос министърът каза, че върви разплащането през НАП към бизнесите, които са затворени заради противоепидемичните мерки, и допълни, че по данни на социалния министър всичко за пропуснатите месеци вече е разплатено по мярката "24 лева", която сега има нов дизайн.

Министърът каза, че в края на миналата седмица е имал среща с представителите на ресторантьорския бранш. Споразумяхме се, че ако продължат мерките от гледна точка на противоепидемичната им част, ние ще продължим икономическите мерки, каза министърът и допълни, че като икономически министър смята, че колкото по-бързо заработи бизнесът, ще е по-добре, но трябва да има и баланс със здравето на хората.

Министърът информира, че е препратил до здравния министър писмото с исканията на Интер експо център за яснота за работата на този бранш през пролетта.
В отговор на въпрос министърът каза, че се очаква утре, най-вероятно онлайн, да има среща с работодателските организации, като сред обсъжданите теми ще са мерките, които тепърва ще бъдат приложени за бизнеса със средства по Инициативата на ЕК - REACT-EU.

02.02.2021

КОГА МОЖЕ ДА СКЛЮЧИМ ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР?

В Кодекса на труда (КТ), в чл. 110 и чл. 111 са уредени възможности за допълнителен трудов договор при един и същ или при друг/втори работодател. Съгласно първата разпоредба работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

А що се отнася до допълнителния труд при друг работодател, то КТ постановява, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Следва да се има предвид, че съществуват ограничения, свързани с продължителността на работното време, които са въведени с чл. 113 от КТ. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

- 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

- 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите на възраст над 18 г. могат да работят и повече от 48 часа.

Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

В случай, че е невъзможно да съвместите работата по основния и допълнителния си трудов договор, можете да се възползвате от правото да поискате платен или неплатен отпуск от основния си работодател. Имайте предвид, че КТ предвижда съгласие от страна на работодателя да Ви предостави заявения от Вас отпуск.

02.02.2021

Кое пречи на развитието на Северна България

След като представи годишния си анализ „Регионални профили 2020“ Институтът за пазарна икономика(ИПИ) прави детайлен преглед на икономическото и социално развитие в Северна България.

„Югът печели, но с голямото допускане, че в него се намира столицата, което много силно изкривява всички опити за такова сравнение. Когато елиминираме столицата от сметката и сравняваме севера и юга, югът печели отново, но с много по-малък марж“, каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Географията със сигурност играе много голяма роля, но развитието на историческата инфраструктура е още по-важно, отбеляза той.

„Географското преимущество на юга не е чак толкова голямо, колкото е развитието на пътната мрежа най-вече, на връзките между икономическите центрове.“

На този етап на север имаме разпокъсани ядра на силна икономическа активност, но между тях връзките са много по-слаби, изтъкна Николов.

Река Дунав е играела доста голяма роля в развитието на областите на север и в османския период, и по царско време като важен път, по който българските стоки са се отправяли към Европа.

През социализма обаче тази роля доста намалява, а от падането на режима насам българските бизнеси и държавата не са успели да капитализират тази възможност, подчерта анализаторът.

Малките земеделски общини в северозапада „просперират“, доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата – така Адриан Николов описа ситуацията с по-малко засегнатите от ефектите на пандемията региони.

Според него най-важен фактор се явяват човешките ресурси. Той даде примери със Силистра и Търговище, където около една трета от населението е с основно образование „и това може би е най-силно спиращият фактор“.

Дори когато се опитваме агресивно да се индустриализираме, както се случи с Пловдив и дори с Ямбол, наличието на критична маса от хора с професионално или поне средно образование е достатъчна, но в икономиката на последното десетилетие хората без базови умения остават отстрани на икономическото развитие, не успяват да се впишат в съвременния пазар на труда, коментира Адриан Николов.

Изследователят посочи Габрово като пример как местната власт залага на развитие като местен IT хъб в сферата на високите технологии и да привлича кадри от този двигател на българската икономика с висока добавена стойност, високо заплащане и добро благосъстояние. Това обаче става на фона на бързо застаряващо население, тъй като областта е сред тези с най-негативни демографски показатели.

Малките общини са останали доста назад, има големи и силно застарели зони, които остават встрани от общия икономически тренд, обобщи анализаторът.

Работата home office може да бъде възможност и потенциал за по-слабо развитите райони, смята Николов. Той посочи, че Монтана и Враца са сред областите, които въпреки цялостното свиване на туризма, леко се развиват нагоре дори през 2020 година.

„Това най-вероятно са били такива хора, които са си харесали някоя къща за гости, хвърлили са си лаптопа в раницата и са отишли да работят там лятото. В този смисъл общини и малки населени места, които могат да предложат чиста природа, прилична инфраструктура, тишина и спокойствие далеч от големия град могат да спечелят от тази ситуация.“

02.02.2021

Регионални профили 2020 – анализ на Института за пазарна икономика

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната.

В допълнение ИПИ публикува и специален анализ „Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 година“, който разглежда в дълбочина удара на кризата върху регионите в страната. Презентацията от представянето на изследването е достъпна тук.

Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg.

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната – София (столица), Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана. Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда (виж тук) показва, че динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. На дъното, с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под „среден“ 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.). Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

Пандемията през 2020 г. засегна както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната. Спадът в икономическата активност ще се види в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията – най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г. Следващото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ ще бъде изправено пред предизвикателство да отчете всички нюанси в социално-икономическото развитие на областите по време на пандемия.

---------------------------------------------

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването, могат да бъдат намерени на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

ОБЛАСТ МОНТАНА

> Население (2019) 127 001

> Територия (кв. км) 3635,6

> Брой на населените места 131

> Дял на населението в градовете (%) 64,3

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот, което предопределя и високия дял на бедност в областта. Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда поставят Монтана на последно място в тази категория. Покачването на икономическата активност през 2019 г. води до повишаване на коефициента на безработицата. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. Монтана се представя добре при усвояването на европейски средства. Това е областта с най-малък дял на автомагистралите и първокласните пътища в страната. Усредненото ниво на местните данъци в общините в област Монтана я поставя на първо място с най-ниско данъчно облагане през 2020 г. Администрацията в областта получава сравнително добри оценки. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст в областта продължава да намалява и е вторият най-нисък в страната. Представянето на област Монтана по образователните показатели е сравнително слабо. Достъпът до лекари в областта е сравнително висок. Легловата база в местните многопрофилни болници също остава по-голяма от средните стойности за страната. Поддържането на реда и сигурността е оценено като слабо. Представянето на областта по показателите за околната средна е много добро. Висок остава делът на предадените отпадъци за третиране и рециклиране. Монтана е областта с най-слабо изразен културен живот и през 2019 г.

Доходи и стандарт на живот

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот. Въпреки ниската база брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта нараства два пъти по-бавно от средния за страната и през 2018 г. достига 9,0 хил. лв. при 15,6 хил. лв./човек в страната. Заплатите и доходите също нарастват сравнително бавно. Средната годишна брутна заплата в областта е 10,1 хил. лв. (при 13,8 хил. лв. в страната), а през 2019 г. доходите на лице от домакинството са 4644 лв. (при 6013 лв. в страната). Ниският размер на заплатите и доходите предопределя и високия дял на бедност в област Монтана. През 2019 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 47,4% – двойно по-висок от средния за страната (22,6%). Делът на населението, живеещо с материални лишения, пък достига 22,7% при 19,9% в страната.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Пазар на труда

Неблагоприятните тенденции на местния пазар на труда поставят Монтана на последно място в тази категория през 2019 г. Икономическата активност се повишава значително спрямо предходната година, но остава по-ниска от средната за страната – 68,6% при 74,3% в страната. Заради проблемите на пазара на труда обаче покачването на икономическата активност води само до повишаване на коефициента на безработицата. През 2019 г. заетостта намалява с 4 пр.п. до 48,2% и остава най-ниска в страната при средни стойности от 70,1%. Същевременно безработицата се повишава с 5 пр.п. до 20,4% (при 4,2% в страната) и изпреварва тази в област Видин, отново поставяйки Монтана на дъното на класацията. Огромно предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила. Делът на висшистите е почти тройно по-нисък от средния в страната – 10% при 28% в страната, а делът на работната сила с основно и по-ниско образование достига 30% при 18% в страната. И двата показателя се развиват неблагоприятно през последните няколко години.

Инвестиции и икономика

Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба. И през 2018 г. Монтана остава сред областите с най-нисък брой на предприятията – 36 на 1000 души от населението при 59 на 1000 души в страната, както и сред областите с най-малък обем на инвестициите. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи дори намаляват до 1157 лв./човек при 2750 лв./човек в страната. Намаление се наблюдава и при преките чуждестранни инвестиции и размерът им остава десетократно по-нисък от средния – 274 евро/човек при 3560 евро/човек в страната. Въпреки че се наблюдава повишение през последните години, произведената продукция в областта остава ниска – 13,0 хил. лв./човек при 25,9 хил. лв./човек в страната през 2018 г.От друга страна, Монтана се представя добре при усвояването на европейски средства. Към 15 юни 2020 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 2202 лв./човек (при 1976 лв./човек в страната). В рамките на областта най-високи са стойностите в общините Монтана и Георги Дамяново.

Инфраструктура

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта е около средната за страната. Същевременно Монтана е с най-малък дял на автомагистралите и първокласните пътища – 9,8% при 18,6% в страната през 2019 г. Едва 28,9% от пътната настилка е в добро състояние при 41,4% в страната. Достъпът на населението до интернет се повишава и достига 78% от домакинствата при 75% в страната.

Местни данъци

Усредненото ниво на местните данъци в монтанските общини поставя областта на първо място с най-ниско данъчно облагане през 2020 г. При всички пет разглеждани местни данъка ставките в област Монтана са по-ниски от средните за страната. Най-голяма е разликата при облагането на търговията на дребно. В общините от областта то е средно 5,10 лв./кв.м при 12,93 лв./кв.м в страната. С над 33% пък е по-нисък данъкът върху таксиметровия превоз в областта, а с по около 20% – върху превозните средства и върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица.

Администрация

Администрацията в област Монтана получава сравнително добри оценки. Заедно с нарастването в страната покритието на кадастъра се повишава и през 2019 г. кадастралната карта вече обхваща почти цялата територия на областта. През 2020 г. се повишават и самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“. Прозрачността на администрацията е оценена по-ниско спрямо предходната година, но остава по-висока от сред-ната за страната и през 2020 г. В рамките на областта най-добре по този показател се представят общините Бойчиновци, Берковица и Чипровци.

Демография

Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Коефициентът на естествен прираст продължава да намалява и е вторият най-нисък в страната след този в област Видин, като през 2019 г. достига –14,5‰ при –6,7‰ в страната. Изселването също допринася за бързото намаляване на населението в областта. През 2019 г. коефициентът на механичен прираст се понижава до –6,1‰.Тези процеси влияят силно негативно на възрастовата зависимост в областта. Отношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 195% (при 150% в страната), а към това на 15–64 години – 44% (при 34% в страната). Сравнително малка част от населението на областта живее в градовете – 64% при 74% в страната. Гъстотата на населението в урбанизираните територии също е сред най-ниските в страната – 894 души/кв.км при 1510 души/кв.км в страната.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Образование

Представянето на област Монтана по образователните показатели е сравнително слабо. През 2019 г. коефициентът на записване в V–VIII клас намалява и достига 81,1% (при 86,6% в страната). Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование пък се повишават и остават по-високи от средните за страната. Средният успех на учениците на националното външно оценява по математика след VII клас продължава да е сред най-ниските в страната и през 2020 г. – 27,8 т. при 36,3 т. в страната, но бележи леко подобрение в сравнение с предходните две години. Същевременно успехът на държавните зрелостни изпити по български език и литература е близък до средния за страната. Средната оценка на учениците от област Монтана е 4,15 (при 4,20 в страната), а делът на слабите оценки е 6,5% (при 8,2% в страната). Относителният брой на преподавателите в основното и средното образование в областта се повишава със средния темп на растеж в страната и остава близък до средните стойности. В област Монтана няма университети или филиали на такива.

Здравеопазване

В област Монтана достъпът до лекари е сравнително висок. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи за 1443 души от населението (при 1688 души на лекар в страната). Относителният брой на лекарите специалисти пък е близък до средния за страната. Легловата база в местните многопрофилни болници също остава по-голяма от средните стойности. През 2019 г. болниците в областта разполагат с 688 легла на 100 хил.

Ред и сигурност

Поддържането на реда и сигурността в област Монтана е оценено като слабо. Въпреки че натовареността на местните наказателни съдии е сравнително слаба (един съдия разглежда средно по 7,7 дела месечно при 9,1 дела месечно на съдия в страната), правораздаването е относително бавно. През 2019 г. делата, приключили в 3-месечен срок, намаляват до 80% (при 90% в страната), а висящите дела се повишават до 15% (при 10% в страната). Монтана е сред областите с най-висок брой на престъпленията. През 2019 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта надхвърлят 13 на 1000 души от населението (при 11 на 1000 души в страната). Въпреки това разкриваемостта им се повишава и отново изпреварва средната за страната.

Околна среда

Представянето на област Монтана по показателите за околната средна е много добро и през 2018 г. Обемът на емисиите на въглероден диоксид е десетки пъти по-нисък от средния за страната – 7,3 т/кв.км при 274,8 т/кв.км в страната. Образуваните отпадъци също остават сравнително малко – 268 кг/човек годишно при 409 кг/човек в страната. Висок се задържа пък делът на предадените отпадъци за третиране и рециклиране – 95% при 71% в страната. Изключително нисък остава делът на населението, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води (35,5% при 63,9% за страната), както и делът на населението, живеещо в селища с обществена канализация (59,9% при 76,2% в страната).

Култура

Монтана е областта с най-слабо изразен културен живот и през 2019 г. Посещенията на местните театри и кина се повишават, но остават в пъти по-ниски от средните за страната. В театрите са отчетени 88 посещения на 1000 души от населението (при 362 на 1000 души в страната), а в музеите – 155 на 1000 души от населението (при 770 на 1000 души в страната). През 2019 г. за първи път в областта има кино, а посещенията са 97 на 1000 души – все още много далеч от средните стойности за останалите области (659 на 1000 души). От 2015 г. насам в областта няма библиотека, която да е достатъчно голяма, за да влиза в официалната статистика на НСИ.

02.02.2021

Публикувани са насоки за кандидатстване за безвъзмездна помощ на туроператори и туристически агенти

Министерство на туризма (МТ) публикува „Насоки за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от Covid-19“.

Мярката представлява държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства, с общ прогнозен бюджет от 51 милиона лева, които ще бъдат предоставяни на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност съгласно чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Размерът на еднократно предоставяните безвъзмездни средства е 4% от оборота им без ДДС през 2019 г., оповестен във финансовия отчет съгласно Закона за счетоводството, като предоставената помощ е за компенсиране на загуби на туроператорите и туристическите агенти за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г.

Помощта трябва да се използва приоритетно за възстановяване на суми на пътници, чиито пакети са анулирани поради Covid-19 за същия период.

Допустими кандидати са предприятия, опериращи като туроператори или туристически агенти, регистрирани в съответствие с Раздел I, Глава седма от Закона за туризма и вписани в Националния туристически регистър, които към момента на подаване на заявлението за помощта имат сключена валидна застраховка „Отговорност на туроператора” в съответствие с чл. 97 от Закона за туризма. 

Тази мярка е част от цялостен пакет от мерки и има за цел да противодейства на недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията поради Covid-19. Администратор на мярката е Министерство на туризма.

Подаването на заявленията за държавна помощ се извършва по електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и придружителните документи чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), чрез модула „Е-кандидатстване“, на следния интернет адрес: https://enims.egov.bg.

Ръководството за работа със системата СУНИ е достъпно на следния адрес: https://enims.egov.bg/.

Ще се прилага схема за предоставяне на финансова помощ с един краен срок за кандидатстване.

С оглед своевременно изплащане на помощта за приоритетно компенсиране на разходи, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и за покриване на извършените през периода разходи за основната дейност, се препоръчва заявленията да бъдат подавани в рамките на 14 дни от датата на отваряне на процедурата. 

В рамките на тази схема кандидатите могат да подадат само едно заявление за подкрепа. В случай че един кандидат е подал повече от едно заявление за подкрепа, се разглежда само първото постъпило заявление.

Пълният пакет с документи можете да намерите на следния линк. 

МT открива и информационна телефонна линия, на която туроператорите и туристическите агенти могат да задават своите въпроси относно следните схеми за финансиране, прилагани от ведомството:

1. Процедура BG16RFOP002-2.092 „Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“ на стойност 10 млн. лв., финансирана по линия на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. 
2. Схема за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от Covid-19 на стойност 51 млн. лв., финансирана от държавния бюджет на Република България.

На телефонен номер +359 882 29 11 13, от понеделник до петък, в рамките на работното време (от 9:00 до 17:30 часа), информация може да бъде получена от експерт от МТ. Същият ще регистрира обаждането и ще окаже съдействие по определен въпрос или проблем във връзка с тематиката на схемите за финансиране, посочени по-горе. При невъзможност за реагиране на момента, експертът ще има ангажимент да предаде в спешен порядък съобщението на съответния експерт, релевантен на темата.

Причина да бъде открита телефонната линия са зачестилите запитвания относно посочените схеми за кандидатстване – документи, процедури за кандидатстване и отчитане, финансиране и др.