17.05.2022
КАК ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ ДА ЗАПОЧНАТ СОБСТВЕН БИЗНЕС С ПАРИ ОТ ДЪРЖАВАТА?
До 20 000 лв. могат да получат хора с увреждания за започване или развитие на собствен бизнес. Средствата се отпускат от Агенцията за хора с увреждания за покриване на разходи за учредяване на ново предприятие, строително-ремонтни работи, оборудване на работни места, стартов минимален оборотен капитал и кратък обучителен курс за собственика на предприятието.
За финансиране могат да кандидатстват хора с 50 и над 50% намалена работоспособност, съгласно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Те не трябва да имат учредено еднолично предприятие, както и да са съдружници в други търговски дружества.
След завършване на предвидените основни дейности хората с увреждания активно трябва да работят в интерес на създадените със субсидията предприятия. Собствено финансиране не се изисква.
Проектните предложения трябва да бъдат изпратени до 20 юни 2022 г. в Агенцията за хората с увреждания (АХУ). Документите могат да бъдат занесени на място или да бъдат изпратени по пощата или по електронен път на ahu_ssd@mlsp.government.bg.
Повече информация може да бъде намерена в рубрика Проекти/Програми, секция „Самостоятелен бизнес“ на сайта на Агенцията за хората с увреждания https://ahu.mlsp.government.bg/home/.
17.05.2022
КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА: ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОЗОНАТА СЕГА Е ПО-СЛОЖНО ЗАРАДИ ВИСОКАТА ИНФЛАЦИЯ
Влизането в еврозоната е логична стъпка за България, защото тогава не само ще получава парична политика, но и ще може да влияе на тази парична политика. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред журналисти в УНСС след получаването на почетното звание "Доктор хонорис кауза".
"България има валутен борд и нашата парична политика се определя от Европейската централна банка. Влизането в еврозоната сега е по-сложно заради високата инфлация. Това обаче е поради външни шокове и войната в Украйна. Проблемът с нарастването на цените засяга всички страни, с изключение на Япония и няколко азиатски държави. Много е вероятно ЕЦБ и министрите на еврозоната да вземат под внимание факта, че инфлационните процеси у нас са външни и това да не се отрази на срока за приемане на еврото", каза Кристалина Георгиева.
"На въпрос дали България трябва или не трябва да влезе в еврозоната, аз бих отговорила с друг въпрос: "Има ли някой в България, който да иска да падне валутният борд?". Аз досега не съм видяла в социологически проучвания обществени настроения да падне валутният борд и ние да сме без неговата защита. Щом нашата валута е вързана за еврото, много по-добре е за нас да участваме във формирането на политиките, влияещи на нашата страна", каза Георгиева.
"Ние виждаме инфлация над десет процента у нас, но очакваме през 2023 година инфлационните процеси да бъдат овладени. Централните банки вече вземат решителни мерки, за да ограничат покачването на цените в ЕС. Тази година инфлацията може малко да се ускори, преди да почне да пада. Вече знаем и какво е това да имаме енергиен шок и се вземат мерки", каза Георгиева.
Запитана дали трябва да отпадне плоският данък в България, Кристалина Георгиева посочи, че препоръката на МВФ е да се оцени въздействието на плоския данък, а не обезателно да се реформира. "Такава оценка не е правена и е хубаво да видим как той работи и дали условията, довели до неговото въвеждане, продължават да са налице у нас. Мисля, че в България, където неравенството се задълбочава, е важно да оценим дали фискалната политика може да помогне както от страна на данъците, така и от страна на социалните фондове за намаляване на това неравенство", каза директорът на МВФ.
"Много правилно са подбрани мерките в антикризисния пакет на правителството, коментира Кристалина Георгиева. Най-важното е в момента България да усвои парите от ЕС и да включи в антикризисните мерки ускоряване на проектите, спрени поради "открита корупция". Тя даде пример с тунел "Ечемишка" на магистрала "Хемус", през който е минала през миналия уикенд. Това е тапа и е много важно в антикризисните мерки да се рестартират подобни проекти", каза тя.
Според директора на МВФ, има много неизвестни какво ще стане през тази година - не знаем колко ще продължи войната в Украйна, както и последиците от нея, и дали пандемията няма да се разпростре отново. Към момента двата най-големи проблема в света според нея са забавянето на растежа на икономиката в Китай и инфлацията.
"Ние прогнозирахме ръст на БВП на Китай от 5,5 на сто, но сега го свалихме на 4,4 на сто и е вероятно да коригираме още надолу. Инфлацията налага затягане на паричната политика, което може да забави растежа на икономиката и да вкара някои страни в рецесия. България не е заплашена от рецесия, МВФ прогнозира ръст на БВП в нашата страна от 3 процента, като предишната прогноза беше ръст 4,2 на сто за тази година. С антикризисните мерки страната има всички шансове да се опази от негативни последици за икономиката. В МВФ обаче ревизирахме растежа на икономиката на 143 страни, които правят 86 процента от БВП на света", каза Георгиева.
17.05.2022
ГОДИШНИЯТ ТЕМП НА ИНФЛАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЕ УСКОРИ
Годишният темп на инфлация в България се ускори през април 2022 г. за 14-и пореден месец, достигайки 14,4% спрямо 12,4% през предходния месец, показват данни на Националният статистически институт (НСИ). Това е най-високото ниво на инфлацията в нашата страна от 2008 г.
Спрямо март потребителските цени в нашата страна се повишават през април с 2,5%, след като месец по-рано те се повишиха с 2,2 на сто.
Средногодишната инфлация за периода май 2021 - април 2022 г. спрямо периода май 2020 г. - април 2021 г. е 7,0 на сто.
Основен възходящ натиск върху инфлацията през април оказват цените на облекло и обувки, които се увеличават с 6,4% спрямо март, както и цените на храните и безалкохолните напитки, които нарастват с 4,5%.
Поредно увеличение има и при транспортните цени, като те нарастват с 3,5% спрямо март, когато обаче скочиха със 7,9%.
Цените в ресторанти и хотели скочиха в рамките на месец с 2,6 на сто, а тези за жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (за комунални услуги) се увеличиха на месечна база с 1,7%.
Поредното повишение на транспортните цени се дължи на ново повишение на цените на горивата през април спрямо предишния месец, като цената на бензин А95Н се повишава с 3,5%, на бензина А100Н - с 3,1%, а на газ пропан-бутан - с 2,7% и на дизелово гориво с 6%, след като обаче през март цените на горивата скочиха с над 10%.
През април солиден скок на цените при хранителните продукти бележат тези на месото, като свинското месо поскъпва със 7,8%, агнешкото - с 12,9%, а месото от домашни птици - с 10,2%.
Цената на киселото мляко се повишава през април с 4,3%, на сиренето с 4,4%, на кашкавала - с 3,5%, а на яйцата - с 5,2%.
Оризът пък поскъпва с 3%, а брашното - с 4 на сто.
Сериозен скок с 20% има при цените на доматите, пиперът поскъпва с 16,3%, а картофите - с 8,9%.
През април поевтинява малка част от хранителните стоки, като най-голям ценови спад с 12,1% има при краставиците, при листните зеленчуци - с 0,1% и при прясната и охладена риба - с 2,4 на сто.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през април нараства с 2,1% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се ускори до 12,1% от 10,5% през март.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната.
17.05.2022
НОВИТЕ БЕЗРАБОТНИ СА ПОВЕЧЕ ОТ НАЕТИТЕ НА РАБОТА
От началото на годината до момента новорегистрираните безработни в цялата страна надхвърлиха 89 300 души, а устроените на работа са малко над 58 200 души – това сочат най-новите данни от ежеседмичното специализирано наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта.
В последната наблюдавана седмица за периода 2-8 май в бюрата по труда са се записали 4073 безработни, а започналите работа са 2747 души.
София-столица, Пловдив и Благоевград са областите с най-много новорегистрирани безработни в периода втори-осми май – в София те са 454-ма. Най-много са устроените на работа чрез бюрата по труда също в столицата, Бургас, Велико Търново, Плевен, Пловдив и Варна. В началото на летния сезон вече има области като Бургас, Велико Търново, Добрич със сериозен превес на постъпилите на работа в сравнение с регистрираните в бюрата по труда.
Най-търсените от бизнеса професии са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; работници в селското, горското и рибното стопанство; продавачи; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; помощници при приготвяне на храни; чистачи и помощници и др.
Според Агенцията по заетостта безработицата през месец април - 4,6%, е най-ниската регистрирана досега. Административната статистика на агенцията показва, че това е най-малката стойност на записани безработни от създаването на Агенцията преди 32 години.
16.05.2022
СТАРТИРА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЕТОСТ НА ОБЛАСТ МОНТАНА ЗА 2022 Г.
В изпълнение на Националния план за действие по заетостта през 2022 г. Министерство на труда и социалната политика стартира процедура по разработване на регионалните програми за заетост. Програмите са ефективен инструмент на активната политика на пазара на труда, с който се подпомагат регионите и се осигурява заетост на безработни лица от уязвимите групи.
Законът за насърчаване на заетостта предвижда реализирането на една регионална програма за всяка административна област на основата на предложенията от областната и общинските администрации.
През 2022 г. регионалните програми ще насърчат разкриването на устойчиви работни места и ще допринесат за възстановяване на заетостта. Във всяка Регионална програма трябва да се планира субсидирана заетост за лица от целевата група, на основата на партньорства с предприятия от частния сектор. Приоритетно в субсидирана заетост се включват безработни лица, регистрирани в бюрата по труда по причини, свързани с Ковид кризата. За да се даде тласък на местното развитие, е важно програмата да адресира мерки в сектори с потенциал за растеж. Партньорствата за заетост с работодатели, които осъществяват дейности, свързани със зеления преход, също са важни.
Заинтересованите работодатели от община Монтана могат да заявят потребностите си от работна сила пред кмета на община Монтана до 16 май 2022 г. в 102 стая до 17.30 ч. за включване в Програмата за заетост на община Монтана, която е част от Регионалната програма за заетост в област Монтана. На всяко разкрито работно място по регионалните програми могат да се назначават безработни лица, които не са работили при същия работодател през последните 6 месеца.
Разработените проектни предложения следва да бъдат подадени в срок до 17 май 2022 г., след което комисия, назначена от Областния управител, ще ги оцени и ще разработи Регионалната програма за заетост за област Монтана за 2022 г.
Значително по-големият финансов ресурс през настоящата година предполага и широк териториален обхват на регионалните програми. Целта е работни места да се разкрият във всички населени места от областта, в които има подходящи за тях регистрирани безработни лица, за да се даде шанс и да се създадат условия за заетост и в най-отдалечените от икономическите центрове райони.
Програмите могат да осигуряват заетост и на работни места в дейности, свързани с осигуряването на грижа в домашна среда (доставяне и/или приготвяне на храна, помощ при хранене, подкрепа за самообслужване, движение и придвижване, пазаруване и др. ежедневни и домакински дейности) на лица с трайни увреждания и възрастни хора, които не попадат в обхвата на съществуващите към момента мерки, услуги и програми, финансирани със средства от държавния бюджет или с европейски средства, или средства от международни програми и проекти, включително Механизма за личната помощ.
Утвърдено е разпределението на средствата от бюджета на МТСП за активна политика по области в Националния план за действие по заетостта през 2022 г., за област Монтана те са в размер на 2 504 420 лв.
До 20.05.2022 г. е срокът, в който Председателят на Комисията по заетост следва да представи в Министерството на труда и социалната политика за утвърждаване Регионалната програма за заетост на област Монтана за 2022 г.
Срокът за изпълнение на регионалната програма е до 09.12.2022 г.
За повече информация: Дирекция „Бюро по труда – Монтана.
16.05.2022
ЛЕСНИ ТРИКОВЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕКИПНАТА РАБОТА НА РАБОТНОТО МЯСТО
Да сте част от страхотен работен екип е феноменално чувство.
Това означава да отивате на работа с удоволствие и да сте заредени с енергия през целия ден.
Факт е, че много служители страдат от лоша комуникация, липса на доверие и ниска ангажираност – всичко това подкопава шансовете за работа в екип.
Все пак 3 от 4 работодатели смятат работата в екип за „много важна“, но понякога това може да бъде малко сложно. Ключът е да дадете на екипа си правилните условия за развитие и израстване.
Ето няколко „условия“ за работа в екип, които трябва да имате предвид:
Тя започва от върха. Ако все още нямате добра екипна работа на висше ниво, е време за промяна. Бъдете пример за служителите и им покажете колко важно е това за цялата организация.
Добрата комуникация е в основата на страхотната работа в екип. Добрите екипи комуникират добре и често техните членове са щастливи да споделят идеи, да обмислят заедно, да искат обратна връзка.
И така, как да активирате добра комуникация?
Бъдете ясни: Задайте тон за комуникация между екипа. Кога е приемливо да затворите вратата на офиса? Добре ли е да се чувате с някого след работно време? Колко често трябва да се събира целият екип?
Слушайте: Комуникацията е колкото говорене, толкова и слушане. Уверете се, че слушате колегите си и действително обмисляте техните мисли, преди да предложите свои собствени решения и принос.
Метод: Има толкова много начини да достигнете един до друг в съвременната епоха. Опитайте се да използвате най-подходящия инструмент за комуникация според специфичните нужди, независимо дали това е имейл, чат платформа, телефонно обаждане или лице в лице.
Споделяне: Насърчавайте неформалните срещи, споделянето на информация и сбирките между членовете на екипа. Хората не трябва да чакат седмична среща, за да се съберат.
Тук не говорим за аеробика, а за тийм билдинг. Преди да вземете решение за упражнение за изграждане на екип, важно е да прецените пред какви конкретни предизвикателства е изправен той. Например, трябва ли вашият екип да се запознае по-добре един с друг или трябва да се възстанови от конфликт? Можете да изберете различни упражнения за всяка от тези ситуации.
Правилата трябва да съществуват, за да поддържат всички равни. Правилата са навсякъде - на спортното игрище, в ежедневните взаимодействия - и съществуват, за да бъдат всички на една и съща позиция. Как можем да продължим повече заедно, ако не знаем къде сме? Правилата ще гарантират успеха и производителността на екипа.
Ако екипът не разбира целта на работата си, вниманието и ентусиазмът му могат да намалеят. Бъдете ясни защо правите това, което правите – това е ключът към мотивацията. И така, намерете "защо" - целта зад вашия текущ проект или крайна цел и защо предприемате всяка от стъпките, които ви водят до там.
Това не само ще поддържа всички мотивирани и съгласувани, но е и чудесен начин да прегледате работата и да се уверите, че правите най-добрите стъпки, за да стигнете до мястото, където трябва да бъдете.
Признатите служители са доволни служители, според скорошно проучване. И доволните служители се справят по-добре в работата. Ако искате по-щастлив, по-силен отбор, признанието е от ключово значение.
Колко конструктивно е вашето работно пространство за растеж на екипната работа? Изследванията на Херман Милър показват, че физическото работно пространство трябва да се развива, за да поддържа сътрудничеството.
Осигурете стаи, които екипите могат да използват, конферентни зали, оборудвани с най-новите инструменти за отдалечена конферентна връзка, и зони за отдих, където хората могат да се отпуснат.
Нуждите на вашите екипи трябва да бъдат отразени във вашето работно пространство. Огледайте офиса си и помислете какво може да се направи, за да се насърчат импровизирани сбирки за продуктивен разговор, достъпност до експерти по знания и полупостоянни пространства за групови проекти.
Изграждането на екип не трябва да се случва, докато работите активно. Всъщност е доказано, че вземането на почивки заедно може да доведе до по-високо ниво на производителност и да помогне за преоценка на целите, ако е необходимо.
Една седмица бихте могли да съберете екипа и да идете на кафе заедно или да поднесете сладки лакомства и да се съберете за сутрешен разговор. Събирането в по-малко формална обстановка ще насърчи по-добра комуникация, споделяне и свързване между членовете на екипа. Ако искате да започнете с малко - излезте навън, за да проведете някои от срещите на екипа.
Фокусирането върху слабостите на членовете на вашия екип може сериозно да повлияе на ангажираността и следователно да намали производителността на екипа. Според проучване на Gallup служителите, които използват силните си страни всеки ден, са шест пъти по-склонни да бъдат ангажирани в работата си.
Колко често проявявате благодарност? Проучване сред 2000 души установи, че хората са по-малко склонни да изразяват благодарност на работа, отколкото на всяко друго място. Всъщност, 60% от тези хора казват, че „или никога не изразяват благодарност на работа, или го правят може би веднъж годишно".
Хората, всъщност, искат да им благодарят. 70% от анкетираните биха се чувствали по-добре, ако шефът им беше по-благодарен, а 81% биха работили повече. Всъщност е доказано, че благодарността води до повишено чувство за собствено достойнство и доверие на работното място.
16.05.2022
СТАРТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРОСТРАНСТВО НА ЗДРАВНИ ДАННИ
ЕК даде старт на европейското пространство на здравни данни (ЕПЗД) — един от централните градивни елементи на силен Европейски здравен съюз. ЕПЗД ще помогне на ЕС да постигне качествен скок напред в начина, по който на хората в цяла Европа се предоставя здравно обслужване. То ще даде възможност на хората да контролират и използват здравните си данни в своята страна или в други държави от ЕС. ЕПЗД насърчава истински единен пазар за цифрови здравни услуги и продукти. Освен това то осигурява последователна, надеждна и ефикасна рамка за използването на здравни данни за научни изследвания, иновации, създаване на политики и регулаторни дейности, като същевременно гарантира пълно спазване на високите стандарти на ЕС за защита на данните.
Заместник-председателят на ЕК комисия Маргаритис Схинас заяви: Горд съм да обявя първото общо пространство на данни на ЕС в конкретна област. Европейското пространство на здравни данни ще бъде „ново начало“ за политиката на ЕС в областта на цифровото здравеопазване, като здравните данни ще бъдат използвани за благото на гражданите и науката. Днес полагаме основите за сигурен и надежден достъп до здравни данни в пълно съответствие с основните ценности, на които се основава ЕС.
Комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду заяви: Днес въвеждаме още един стълб на Европейския здравен съюз. Нашата визия се превръща в реалност. Европейското пространство на здравни данни е основен решаващ фактор за цифровата трансформация на здравеопазването в ЕС. То поставя гражданите в центъра на вниманието, като им дава възможност да упражняват пълен контрол върху своите данни, за да получат по-добро здравно обслужване в целия ЕС. Тези данни, достъпът до които ще се осъществява при строги гаранции за сигурност и неприкосновеност на личния живот, ще бъдат също така истинска съкровищница за учени, изследователи, новатори и създатели на политики, които работят по бъдещи животоспасяващи лечения. ЕС прави наистина историческа стъпка напред към цифрово здравеопазване.
Даване на възможност на хората да контролират своите здравни данни в страната си и в чужбина
Благодарение на ЕПЗД хората ще имат незабавен, безплатен и лесен достъп до своите здравни данни в електронен вид. Те могат лесно да обменят тези данни с други здравни специалисти в държавите от ЕС, за да се подобри предоставянето на здравни грижи. Гражданите ще имат пълен контрол върху своите данни, като ще могат да добавят информация, да коригират неверни данни, да ограничават достъпа на други лица и да получават информация за това как се използват техните данни и за какви цели.
Държавите от ЕС ще гарантират, че обобщените данни за пациентите, електронните рецепти, медицинските изображения и заключенията във връзка с тях, лабораторните резултати и епикризите са издадени и приети в общ европейски формат.
Оперативната съвместимост и сигурността ще станат задължителни изисквания. Производителите на системи за електронни здравни досиета ще трябва да сертифицират съответствието с тези стандарти.
За да се гарантира защитата на правата на гражданите, всички държави от ЕС трябва да създадат органи в областта на цифровото здравеопазване. Тези органи ще участват в трансгранична цифрова инфраструктура (MyHealth@EU, инфраструктура за данни „Моето здраве в ЕС“), помагаща на пациентите да споделят своите данни в чужбина.
Подобряване на използването на здравни данни за научни изследвания, иновации и изготвяне на политики
Чрез ЕПЗД се създава солидна правна рамка за използването на здравни данни в сферите на научните изследвания, иновациите, общественото здраве, създаването на политики и регулаторните дейности. При строги условия изследователите, новаторите, публичните институции или промишлеността ще имат достъп до големи количества висококачествени здравни данни, които са от решаващо значение за разработването на животоспасяващи лечения, ваксини или медицински изделия и осигуряват по-добър достъп до здравеопазване и по-устойчиви здравни системи.
За да получат достъп до такива данни, изследователите, дружествата или институциите ще имат нужда от разрешение от орган за достъп до здравни данни, който трябва да бъде създаден във всяка страна от ЕС. Достъп ще се предоставя само ако поисканите данни се използват за конкретни цели, в затворена и сигурна среда и без да се разкрива самоличността на лицата. Освен това е строго забранено да се използват данните за решения, които са в ущърб на гражданите, като например проектиране на вредни продукти или услуги или увеличаване на застрахователната премия.
Органите за достъп до здравни данни ще бъдат свързани към новата децентрализирана инфраструктура на равнище ЕС за вторично използване (HealthData@EU, инфраструктура за данни „Здравни данни в ЕС“), която ще бъде създадена в подкрепа на трансгранични проекти.
Контекст
Пандемията от COVID-19 ясно показа значението на цифровите услуги в областта на здравеопазването. Използването на цифрови инструменти се увеличи значително през този период. Сложността на правилата, структурите и процесите в държавите членки обаче затруднява достъпа до здравни данни и споделянето им, особено в чужбина. Освен това понастоящем здравните системи са обект на засилени кибератаки.
ЕПЗД надгражда ОРЗД, предложения Акт за управление на данните, проекта за законодателен акт за данните и Директивата относно киберсигурността. То допълва тези инициативи и осигурява по-индивидуализирани правила за сектора на здравеопазването. Открита обществена консултация относно ЕПЗД се проведе от 3 май до 26 юли 2021 г., като бяха събрани широк кръг от мнения, допринесли за изготвянето на тази правна рамка.
ЕПЗД ще използва текущото и предстоящото внедряване на обществени цифрови блага в ЕС, като например изкуствен интелект, високопроизводителни изчислителни технологии, изчислителен облак и интелигентен мидълуер. Освен това ЕПЗД ще бъде подкрепено от рамки за ИИ, електронната самоличност и киберсигурността.
Следващи стъпки
Предложението на Европейската комисия ще бъде обсъдено от Съвета и Европейския парламент.
16.05.2022
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: БЪЛГАРСКАТА КЕРАМИКА НАБИРА СКОРОСТ
Възражда се керамичното производство у нас, коментира майсторът грънчар Николай Йовков - бивш преподавател в Националната художествена гимназия за приложни изкуства в Троян.
След драстичния спад през 90-те години на миналия век, занаятът вече набира скорост. Открити са много частни цехове с по десетина работници, които ежедневно експедират продукция. Има конкуренция в бранша и всеки се стреми да направи изделията си по-красиви, посочи Йовков. Изработват се предимно предмети, ползвани в домакинството, като най-масово е производството на гювечи и гювечета.
Връщането към глината е провокирано в голяма степен и от раздвижването на имотния пазар и нарасналия интерес към селските къщи, допълни художникът-керамик Стефания Кесарова. По думите ѝ, купувайки къщи, хората намират в тях стари вещи и предмети, които желаят да запазят и осъвременят. Цяла Европа се обръща към историческите си корени, към бита и полезните неща, посочи художникът.
"Керамичните изделия са земни продукти. В глината няма червеи, дори водата на хумата се пие. Глината е естествена суровина, затова се препоръчва да се храним в глинени съдове. Особено, когато е по-малко глазирана, понеже е хигроскопична, тя поема миризмата и дава специфичен вкус на храната", каза Кесарова. Според нея духаното стъкло и глината са най-безвредните и екологични суровини за производство на съдове. Работата с глина, освен че носи наслада, лекува и кожата, уверява творецът.
Всяка керамика има свой артистизъм, видът ѝ се определя от живота на етноса, твърдят майсторите. Българската керамика е с топли цветове. Както носиите са различни, така и съдовете са с характерни особености във всеки край на България, но като цяло преобладават земни, пастелни тонове, сподели Кесарова.
Румънската керамика е с малко по-кафяви, понякога има и сини цветове, които при нас не се срещат, посочи Йовков. Според Куман Жеков - председател на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти, много сръбски грънчари са се учили в трънското село Бусинци и са пренесли стила на школата. Затова сега сръбски майстори творят съдове, близки до бусинските, каза Жеков. Той е последният официално произведен майстор на бусинската школа и, по думите му, единствен майстор на антична керамика у нас. По предложение на Европейската асоциация на музеите всички предмети, направени в работилницата му, са сертифицирани. Множество антики, попълнили колекции в Европа и други континенти, носят щемпела на българския майстор.
"Грънчарството се базира на центробежната сила. Слага се глината, ръцете винаги трябва да са мокри. Знаем притчата за свети Спиридон: Правил гърне, но не му се получавало. Разплакал се, сълзите се стекли и гърнето се получило. Затова винаги грънчарите имаме купа с вода. Първата манипулация е да центроваме глината, втората - да разширим и оформим дъното и да направим един правилен цилиндър. Оттам се изработват и стомните, гювечите и т. н.", разкрива тайните на занаята Жеков.
На голямо търсене се радва и градинската керамика. Тя е пренесена от Западна Европа и католическия свят със завръщането на много българи оттам. "Емигрантите, освен средства, донесоха и западна култура. Паралелно със строителството хората започнаха да украсяват дворовете си. Градините им са декорирани с вази, делви, зайчета, щъркели, еленчета и други животни, което е характерно за католицизма", допълни Кесарова.
Българската керамика намира добър прием в чужбина, увери Йовков. По думите му някои производители изнасят над 50 процента от продукцията си. След отлива в края на миналия век, вече има интерес и към изучаване на занаята. Кандидат-грънчарите са все повече, по тази причина и изпитите са по-сложни, доверяват старите майстори. Те са убедени, че занаятът им ще просперира, защото е атрактивен, достъпен и екологичен.
16.05.2022
NEXTGENERATIONEU: ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗАПОЧВА ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
Ползите от българския план за възстановяване и устойчивост са в центъра на информационна кампания, която започна от 12 май в България по инициатива на Европейската комисия.
Кампанията ще продължи един месец. Целта е да популяризира сред младите българи Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС - NextGenerationEU.
Различни визуални послания в интернет и на открити пространства в градовете ще информират гражданите относно плана за възстановяване и устойчивост и начините, по които българите могат да се възползват от проектите по плана.
На 7 април Европейската комисия даде положителна оценка на плана на България за възстановяване и устойчивост, на 3 май Съветът окончателно го одобри. Това е важна стъпка, която създава условия ЕС да отпусне 6,3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Това финансиране ще подпомогне изпълнението на решителните инвестиции и реформи, очертани в плана на България за възстановяване и устойчивост, за да може страната да излезе от икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19, по-силна и по-добре подготвена за бъдещето.
13.05.2022
КРЕДИТ ОТ БАНКА – КОГА Е ДОБРЕ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖИМ?
Банковият кредит изглежда като лесно и бързо решение на финансовите проблеми. Хората теглят заеми най-често за ремонт и обзавеждане на жилището, допълване на ипотека, обединяване на натрупани задължения, покупка на автомобил, покриване на текущи или медицински разходи и дори за почивка.
Използването на кредит от банка обаче има редица недостатъци. Получаването на готови пари обикновено струва пари. Преценете дали стоката или услугата си заслужава допълнителните разходи като такси и лихви. Освен това вземането на заем може да се превърне в лош навик, който често ви подтиква към преразход. Какви са алтернативите?
Разсрочване и отсрочване
Ако имате публични задължения като данъци, осигуровки, мита, глоби, конфискации и други, при временни финансови затруднения може да поискате тяхното отсрочване или разсрочване. Разликата между отсрочването и разсрочването е в периодичността на плащанията.
При отсрочването се отлага срокът за плащане на цялото публично задължение, като се определя нов краен срок за плащането му. При разсрочването задължението се плаща на части – на вноски с определен краен срок (падеж), за което се одобрява погасителен план.
Собствени спестявания
Спестяването на пари улеснява живота ви и ви дава финансова сигурност в непредвидени ситуации, а редовните вноски по спестовната сметка ви помагат да сте по-отговорни към вашите финанси. Да разполагате с малко повече пари в сметката си и да виждате как се увеличават с времето със сигурност е по-добре от това да сте „на червено“ всеки месец.
Ако имате основателна причина, за която спешно ви трябва голяма сума пари, прибегнете до спестяванията си. А в случай че още не сте започнали да спестявате, направете го още сега. Дори да нямате висока заплата, пускайте по лев на ден в спестовната си касичка и след използване на събраните пари, винаги започвайте да възстановяване сумата наново.
Заем от близки
В трудна ситуация можете да вземете пари назаем от роднини, приятели, колеги или съседи. Вероятно на повечето хора се е случвало да дават или да искат пари на заем от близки хора. Предимството на такъв заем е, че обикновено трябва да върнете точно толкова, колкото сте взели. За съжаление не са редки случаите, когато забавен или неизплатен заем води до разрив в отношенията.
Никога не вземайте заеми, които не можете да върнете. Преценявайте добре кого молите за помощ и уговаряйте ясни условия за връщането на парите. Близките ви, освен с чести заеми, могат да ви помогнат да изкарвате собствени пари. Заедно потърсете варианти за увеличаване на доходите ви, като например допълнителна работа, повишаване на квалификацията и други.
Кредит от небанкова институция
Взимането на кредити от небанкови финансови институции е нещо нормално в днешно време. За разлика от банковите, небанкови кредити обикновено са предимно за малки суми, а институциите, които ги отпускат, бележат висок ръст през последните години. Тези фирми са юридически лица, които отпускат бързи кредити на потребителите.
За да изберете разумно кредитиране, е важно да прегледате добре условията по договора и за да се запознаете с особеностите по връщането и олихвяването на заема. Лесното получаване на средствата съвсем не означава, че можете безотговорно да подходите към тази сделка. Забавянето с изплащането на вноските може да означава по-високи задължения за вас. При подобен проблем отново се консултирайте с кредитора и заедно потърсете решение.
Разликата между частен заем и заем от частно лице
Финансовите институции в България не са държавна собственост, което прави взетият от тях заем „частен заем“. По принцип нещата не могат да се объркат, ако знаете, че сумите, които можете да заемете, не са много големи и че те ще трябва да бъдат изплатени съгласно условията на договора за частен заем.
За да спестите излишни проблеми, не влизайте в отношения с лица или кредитори на пари, които не са регистрирани като легитимни кредитни организации. Избягвайте лихвари, частни лица и заложни къщи. Те могат да промотират своите услуги като кредити от частни лица без предварителни такси. Това на пръв поглед може да ви изглежда като реален начин за изход в спешна ситуация, но вероятно ще ви причини много главоболия.
Рискове при заем от частни лица
За разлика от заема към себе си или към ваш близък, при този тип кредитиране има както лихва, така и много неясноти. Ако изтеглите кредит от банка, въпроси като такси при предсрочно погасяване, как стоят нещата за промяна на условията по вашия кредит – вноска, срок, лихва, кога кредитът ви може да се обяви за предсрочно изискуем и как може да се реализира обезпечението, ако има такова, са в голяма степен ясни и уредени.
При частните лица, обаче, много често тези въпроси изобщо не са уредени ясно в договора или са уредени по такъв начин, че само човек с юридическо образование да може да ги разбере. Когато изплащате заема е важно да имате документални следи за погасяването на вноските ви. Внимавайте с даването на пари на ръка или парични преводи на физически лица, които кредиторът може да ви кара да направите. Ако не се пазите сами, няма кой да ви опази.
13.05.2022
ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НАЕМАНЕТО НА БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ
От днес, 12 май, работодателите, които желаят да ползват преференции при наемането на безработни от неравностойни групи на пазара на труда, могат да подават заявки в бюрата по труда. Срокът за кандидатстване за финансиране е до 20 май включително, а възможността се предоставя по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта и Програмата за обучение и заетост на продължително безработни.
С финансови средства се насърчават работодателите, които разкриват работни места и наемат на тях представители на групите в неравностойно положение на пазара на труда – безработни над 55-годишна възраст, младежи до 29 години, лица с трайни увреждания, продължително безработни, хора с основно и по-ниско образование, майки с деца до 5-годишна възраст и други. Със средства от държавния бюджет се стимулира разкриването на работни места за стажуване, чиракуване, наемане на първите 5 лица, т. нар. „зелени работни места” и други, които могат да съдействат за осигуряване на заетост на безработни лица с по-малки шансове за трудова реализация.
До 25 май Съветите за сътрудничество към дирекциите „Бюро по труда” ще оценят по утвърдена методика с критерии подадените заявки от работодателите, като до един месец след това одобрените работодатели трябва да назначат на работа избраните от тях безработни лица.
Повече информация работодателите могат да получат в бюрата по труда в страната, както и на интернет страницата на Агенцията по заетостта в раздел „Обяви за финансиране по региони”.
13.05.2022
МТСП ЩЕ ИНВЕСТИРА НАД 1,2 МЛРД. ЛВ. ЧРЕЗ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ще инвестира общо 1 224 800 000 лв. чрез Плана за възстановяване и устойчивост на България. Това е 10 % от стойността на целия план за България. Министерството е първата институция, готова да стартира процедура по Плана. Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков на блиц контрол в Народното събрание.
В Плана за възстановяване и устойчивост на България са заложени 3 реформи и 6 инвестиционни намерения от компетенциите на МТСП. Реформите са в сферите на минималните доходи, процеса на деинституционализация за възрастни и повишаване на уменията им. Те ще се допълват от мерките, финансирани по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, уточни министър Гьоков.
Основен акцент в реформа в сферата на минималните доходи е разширяване на обхвата на подкрепа за нуждаещите се лица с най-ниски доходи. Чрез промяна в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, до 2024 година е предвидено постепенно нарастване на диференцирания минимален доход до 30 на сто от линията на бедност. Планира се документът да влезе в сила от 1 януари 2023 г.
Реформата в областта на социалните услуги предвижда съществуващите домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психични разстройства, домове за пълнолетни лица с физически увреждания, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домове за пълнолетни лица с деменция да бъдат закрити до 1 януари 2035 г. Същевременно, всички домове за стари хора следва да се реформират до 1 януари 2025 г. в съответствие със стандартите за качество на резидентната грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.
Министър Гьоков очерта и част от инвестициите, които МТСП предвижда в социалния ресор. Около 380 млн. лв. ще бъдат заделени за базови дигитални обучения на 500 000 безработни и работещи. Предвидено е изграждането на 125 нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и 125 съпътстващи услуги за лица с увреждания. Ще се реформират 82 съществуващи социални услуги съгласно новите стандарти за качество и дейности за енергийна ефективност в приблизително 840 съществуващи социални услуги. Бюджетът за тази дейност е 753 млн. лв.
Министър Гьоков запозна депутатите от социалната комисия и с разработените мерки за подкрепа на избягалите от войната украинските граждани. Подготвя се процедура, по която те ще могат да получат подкрепа за включване в заетост за период до 6 месеца. По нея се предвиждат и осигуряване на почасови услуги за грижи за деца, както и психологическо подпомагане, професионално ориентиране, трудово консултиране.
13.05.2022
ДЪРЖАВАТА Е ОСИГУРИЛА НАД 30 000 СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА ЗА БЪЛГАРСКИ И УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ
Над 30 000 свободни работни места за български и украински граждани, заявени от работодатели или по мерки за субсидирана заетост, са осигурени от Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и Програма „Развитие на човешките ресурси“. Това каза изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Смилен Вълов по време на брифинг на Оперативната координационна група към правителството за подкрепа на бягащите от войната в Украйна.
До момента служителите на бюрата по труда са консултирали над 20 000 украинци за възможностите да започнат работа у нас. Проведени са над 10 трудови борси в различни градове. Попълнени са и доброволни анкети за тяхната професионална компетентност. До момента около 2400 украинци със статут на временна закрила са започнали работа с трудов договор.
„От понеделник в 72 точки стартираме изнесени работни пунктове, много от тях ще са в курортните комплекси. Целта е на желаещите да започнат работа български и украински граждани веднага да бъде предоставено свободно работно място с координати на работодател“, обясни Вълов. Той уточни, че 75% от заявилите работни места работодатели имат възможност да наемат персонал веднага, а 50% могат да предоставят постоянна заетост.
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта обяви още, че до момента еднократни помощи от 375 лв. са получили над 16 000 украинци.
13.05.2022
КОИ ХОРА ЩЕ ИЗПАДНАТ ОТ ПАЗАРА НА ТРУДА
По данни на Световен икономически форум, критичното мислене и умението за решаване на проблеми ще бъдат най-търсените умения от работодателите. По какъв начин технологиите променят пазара на труда и създават нужда от умения, които служителите трябва да притежават, кои са уменията, които работодателите търсят и ще търсят в бъдеще в ерата на технологиите, и дистанционната работа.
По темата пред Радио София говори Красимира Караджова член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора и заместник началник отдел и Регионален координатор на Българската асоциация за управление на хора за Черноморски регион. Тя подчерта, че трябва да се прави разлика между “компетентност” и “компетенция”.
“Компетенция – това е способността да направим нещо по определен начин и се базира на уменията, които сме придобили. Докато компетентността се фокусира по какъв начин се изпълнява конкретна задача и се базира на поведението”, заяви Караджова и допълни, че повечето компании са въвели компетентностни модели.
По думите й, съгласно Световния икономически форум преди ковид кризата, компетенциите, които се търсят най-много, са комплексно решаване на проблеми, критично мислене, креативност, управление на хора, координация с другите хора, емоционална интелигентност и др.
Според нея ковид кризата е променила пазара на труда, тъй като е принудила голяма част от хората да работят дистанционно, като това е довело до развитието на самомотивация, координация, критично мислене, комуникационни и социални умения и др. и голяма част от служителите, които са работили онлайн, са развили тези умения.
Караджова сподели, че в момента има завръщане към офисите и тези умения, които са придобити от служителите, няма да могат да бъдат прилагани в пълнота, но те ще доведат до по-качествено изпълнение на задачите и по-малко супервизия от страна на работодателя.
“Това е бъдещото развитие и тези умения със сигурност ще трябват и за в бъдеще, и за работа в глобална среда”, каза Караджова и допълни, че емоционалната интелигентност и справянето със стреса трудно могат да бъдат измерени, но могат да се правят индивидуални планове и всеки човек да може да оптимизира своите резултати.
Тя каза още, че с навлизането на автоматизации и дигитализации по-ниско квалифицираните хора ще изпаднат от пазара на труда, като ще бъдат заместени с машини и изкуствен интелект. Това налага преквалификация, както и, че повечето компании трябва да създадат такава атмосфера, че служителите им сами да желаят да се включват в обучения.
12.05.2022
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ПРЕД РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА НАЕМАТ УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА?
Несъмнено войната в Украйна оказа своето икономическо и социално въздействие върху всички европейски държави. В социален план притокът на хора, бягащи от войната, наложи приемането на бързи и адекватни мерки от страните членки на Европейския съюз, които в тази връзка изразиха своята солидарност и поставиха на преден план ролята на гражданското общество в усилията за подпомагане на украинските граждани. Като част от тази единна политика, българската държава също прие облекчени мерки за достъп до пазара на труда на украински граждани, за да отговори по подобаващ начин на вливащата се в страната нова работна сила.
Приетите мерки за достъп до пазара на труда на украинските граждани включват няколко процедури, част от които ще разгледаме по-подробно в настоящия материал. Украинските граждани могат да останат без виза в България за 90 дни, като през това време могат да кандидатстват за получаване на временна закрила за една година или за получаване на международна закрила.
Временна закрила
С Решение № 144 на Министерския съвет от 10 март 2022 г. бе въведена временна закрила на украинските граждани за срок от 1 година, считано от 24 февруари 2022 г., като може да бъде удължена при необходимост два пъти с по 6 месеца, т. е. до 24 февруари 2024 г.
Временна закрила може да бъде предоставена на следните лица:
- Украински граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г. и членовете на техните семейства
- Лица без гражданство или граждани на трети страни, различни от Украйна, на които е била предоставена международна закрила или друга равностойна закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г. и членовете на техните семейства
- Лица без гражданство или граждани на трети страни, различни от Украйна, които могат да докажат, че са пребивавали легално в Украйна преди 24 февруари 2022 г. въз основа на валидно разрешително за постоянно пребиваване, издадено в съответствие с украинското право, и не могат да се завърнат трайно в своята държава или регион по произход при безопасни условия.
Режимът за предоставяне на временна закрила е регистрационен, като се осъществява лично от лицето, което желае получаването на временна закрила. На лицето се издава регистрационна карта за временна закрила с личен номер на чужденец (ЛНЧ). Получаването на временна закрила на лицата дава право на същите да останат на територията на Република България за времетраенето на предоставената временна закрила, да работят легално в Република България, на социално подпомагане, на безплатна медицинска помощ и др.
Лицата, които имат статут на временна закрила, могат да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.
Работа на украински граждани при български работодател при предоставена временна закрила
Гражданите, на които е предоставена временна закрила, имат правото да бъдат назначени на трудов договор при български работодател, като за тях се прилагат правилата на българското трудово и осигурително законодателство. Освен необходимите документи за започване на работа, лицата следва да представят и личния си документ от държавата по произход, както и регистрационната карта за временна закрила.
Международна закрила
Украинските граждани могат да поискат международна закрилa и да получат статут на бежанец или хуманитарен статут в България, когато са преследвани или когато съществува заплаха за живота или безопасността им. Процесът по предоставяне на международна закрила е значително по-дълъг и сложен, изисква обстойна проверка на документи, като процедурата може да приключи с отказ или предоставяне на статут (хуманитарен или на бежанец).
По време на производството за международна закрила чужденецът има право: да остане на територията на Република България; да се движи в рамките на определената зона на територията на Република България; на подслон и храна; на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани; на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани и др.
При предоставен хуманитарен статут (какъвто е обичайният случай за украинските граждани), чужденецът има право на издаване на карта на чужденец с хуманитарен статут, която е валидна 3 години, на правата и задълженията на чужденец с разрешение за постоянно пребиваване в България, които включват правото на: работа без специално разрешение, образование в държавни училища и университети и др.
Работа на украински граждани при български работодател при предоставена международна закрила
Работодателите следва да имат предвид, че лицата, които са в процес на издаване на международна закрила нямат право на достъп до пазара на труда и следователно не могат да бъдат наемани на работа от тях. В случай обаче, че производството по предоставяне на международна закрила не приключи до три месеца от подаването от подаването на молбата поради независещи от тях причини, имат право да работят в България без разрешение за работа до приключването на процедурата. Работодателят има задължение да декларира заетостта на украинци, ползващи се с права по Закона за убежището и бежанците.
Украинци и членове на техните семейства с предоставена международна закрила в България имат право да работят у нас без разрешение за достъп до пазара на труда. Лицата, които имат статут на бежанец или хуманитарен статут, могат да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.
Допълнително украинските граждани имат право на облекчени условия за достъп до пазара на труда при наличие на български документи, удостоверяващи български произход, както и право на сезонна работа до 90 дни в селското, горското и рибното стопанство, хотелиерството и ресторантьорството в България без прекъсване в рамките на 12 месеца.
Работодателите, които желаят да наемат нови служители, вкл. граждани, напуснали Украйна, имат възможност да подадат заявка по електронен път за свободните позиции, като ползват една от следните възможности, предоставяни от Агенция по заетостта, а именно:
Предприетите от държавата мерки могат да се определят като такива, които от една страна отговарят на общата политика, въведена от ЕС в подкрепа на украинските граждани, а от друга целят да улеснят работодателите при наемането им и запълване на необходимостта от работна сила в определени сектори от икономиката.
12.05.2022
РАЗКРИВАТ 760 ИНТЕРНЕТ КЛУБОВЕ ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ НА НАД 50-ГОДИШНИТЕ
Още през тази година държавата ще инвестира средства за разкриване на 760 дигитални клуба в цялата страна, където възрастни хора над 50 години ще могат да се обучават в компютърни умения. Намерението е записано в Националния план за действие по заетостта през 2022 г., а самото финансиране е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост на България, финансиран със средства от Фонда на ЕС за възстановяване и устойчивост.
Тези клубове ще се създадат по проект за единна виртуална платформа за обучение на възрастни в електронна среда, чието изпълнение е планирано за тази година. Клубовете ще бъдат оборудвани със съвременна компютърна и друга техника плюс достъп до интернет, така че възрастните и безработните българи биха се включили в онлайн обучение, подпомагани от наставници. Идеята е от особено значение за работещите в селското стопанство, където има голяма необходимост от онлайн обучение за хората от втората и трета възраст.
Дигиталните клубове ще бъдат със свободен безплатен достъп, като с предимство ще се ползват от лица в неравностойно положение, включително хора, които не притежават собствено оборудване и интернет.
Изграждането на платформата ще разшири достъпа и възможностите за качествено обучение на възрастни и ще позволи обучение по всяко време и от всяко място. Виртуалната платформа ще събере на едно място електронните възможности и ресурси за обучение, ще постави критерии за качество на предоставяните онлайн обучения и ще осигури проследимост, мониторинг и контрол на качеството на обучение.
Данните от бюрата по труда за 2021 година показват, че икономически неактивното население в България на възраст 15-64 г. е надхвърлило 1,227 млн. души, при 1,226 милиона през 2020 г. Относителният им дял от всички регистрирани безработни отбелязва увеличение с 4 процентни пункта, до 23.6% в началото на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г. Липсата на квалификация и ниското образование при повече от половината от продължително безработните е основната причина, която възпрепятства по-бързото намаление на броя на дълготрайно безработните лица.
Тенденцията на намаление на безработицата при групата 50+, която се наблюдава от 2015 г. беше прекъсната през 2020 г. в резултат от пандемията от COVID-19, като през 2021 г. възстановява низходящия си тренд. Средномесечният брой на възрастните над 50-годишна възраст е 74 652 - с 19 437 по-малко спрямо 2020 г. Относителният им дял от всички безработни е 41,1%, отбелязвайки увеличение от 2,2 п.п. на годишна база.
Именно затова и през 2022 г. страната ни ще наблегне на европейските програми за обечение през целия живот и политиките за учене от страна на възрастните хора. Европейската програма за учене на възрастни и Препоръката за повишаване на уменията и Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE) ще осигурят методическа подкрепа на професионално ангажираните със сектора за учене на възрастни чрез съчетаване на онлайн и офлайн събития, провеждане на различни обучителни уебинари, както и методическо подпомагане на новосъздадените областни координационни групи за разработване на областни анализи и програми, е записано още в Националния план за действие по заетостта през 2022 г.
12.05.2022
ДИГИТАЛНОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ
Анализ на специалиста
Дигитализацията има отражение върху множество процеси - върху стратегическия потенциал на икономическо развитие, подобряване продуктивността на труда, качеството на живот и дори сформиране на различни общности, информиращи се от различни канали.
Това важи за целия свят и България не е изключение. Имаме на разположение множество нови възможности, които да доведат до изграждане на съвременно общество, което да е устойчиво в дългосрочен план. Предприетата от Европейската комисия стратегия за цифрова трансформация е попътен вятър пред страната ни, която се изправя пред сериозното предизвикателство да изгради още по-отворена и още по-конкурентна икономика.
Колко дигитална е България?
За да може да измерва цифровия напредък на държавите-членки, Комисията използва "Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото" (Digital Economy and Society Index) от 2014 г. България продължава да заема последните места заедно с Румъния и през 2020 г., което показва, че има огромен потенциал за прогрес.
Изкачването на България в тази важна класация, ще се случи със значителни инвестиции и от публичния, и от частния сектор. Всяко забавяне води до увеличение цената на нужното финансиране, както и на времето, което ще е необходимо на всеки човек да повиши своите дигитални знания, необходими за постигане на по-висока добавена стойност, както и за изграждане на устойчиво общество и конкурентноспособен бизнес.
Човешки капитал, технологии, дигитални публични услуги – можем повече
Дигиталните умения на населението според индекса се разделят на основни умения за ползване на интернет и дигитални устройства и по-сложни, индикиращи наличието на IT специалисти, студенти и обучителни компании. По този критерий България е на последно място. При по-сложните умения обаче страната ни е дори на нивото на Франция, което е и средното за ЕС. С други думи – фокусът ни би следвало да е в повишаване базовите дигитални умения на възможно най-голяма част от населението. Статистиката сочи, че 1 от всеки 5 души в България никога не е ползвал интернет.
Друг важен измерител, формиращ крайния индекс, е внедряването на дигитални технологии. Те позволяват на бизнеса да печели конкурентно предимство, да подобри услугите си и да стъпва на повече пазари. Дигиталният суверенитет на ЕС ще зависи от възможността на държавите да съхраняват, извличат и обработват данни, като едновременно с това спазват изискванията за доверие, сигурност и основни права. По този показател България е на последно място и са нужни спешни и целенасочени усилия, за да се постигне промяна. ЕК следи наличието на 12 технологии, които компаниите развиват. У нас, както и в Румъния, Латвия и Унгария, 50% от компаниите са инвестирали само в малък брой от тях – от 0 до 3. Сред тези технологии могат да се видят типични като притежаването на уебсайт с описание на продукти/услуги и възможност за пазаруване, но и по-детайлни като 1% от оборота да е от електронна търговия, управление на големи данни (big data), както и използването на индустриални роботи или 3D принтиране. Например, в България само 5-6% от компаниите използват big data в основните си бизнес процеси.
Интеракция на гражданите с държавни институции през дигитални канали също е важен критерий. 36% от интернет потребителите в България са комуникирали с властите онлайн през 2020 г. Интересното тук е, че всъщност по наличието на дигитални обществени услуги страната ни не е толкова далеч от средното за ЕС, в сравнение с предните критерии от индекса, което показва нуждата от обясняване на гражданите какво, къде и как могат да ползват по дигитален канал. Факт е обаче, че публичните системи за комуникация са морално остарели, но новосформираното Министерство на електроннотото управление дава сериозни заявки да ги промени.
Технологичен сектор на високо ниво
България е в първата половина от държавите-членки, чиито технологични сектори формират съществен процент от БВП. За 2018 г. той е 5,5%, а предварителните данни на НСИ показват, че този процент вече е близо 8. Продуктивността на ICT сектора също е в топ 5, което сочи, че въпреки по-малкия му мащаб в абсолютна стойност, хората в него работят на високо ниво.
Последните години дадоха старта на важни организации за дигиталното развитие на държавата ни. Един от тях е Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чиято цел е да бъде своеобразен мост между науката, правителството и бизнеса. От тази година той вече официално е тестови център на НАТО в сферата на големите данни и изкуствения интелект.
През април тази година бе официално открит и Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Създаден е в партньорство между Софийския университет и два от водещите технологични университета в света – швейцарските ETH Zurich и EPFL. Проектът е първият по рода си в Източна Европа и се разпознава от световни компании, като Google и DeepMind, които ще вложат близо 6 милиона през следващите 3 години, и Amazon Web Services със 7 милиона. От своя страна България ще инвестира 170 милиона през следващите 10 години.
12.05.2022
КАКВИ ТРЯБВА ДА СА ДОХОДИТЕ, ЗА ДА ИЗПЛАЩАМЕ СПОКОЙНО КРЕДИТ
През годините много клиенти си задават въпроси като: "Ще бъда ли одобрен за този кредит", "Каква вноска ще ми одобрят", "Какъв размер банката ще е съгласна да ми отпусне" и т.н. В действителност обаче какво е готова да ни вземе банката като месечен разход по кредита и какво сме готови ние да отделим – това е въпрос, който често се разминава. Практиката показва, че банките са склонни (при стабилни доходи) да осигурят финансиране в размер по-висок, отколкото консултантите препоръчват.
Препоръката на банките
От гледна точка на банката, повечето изискват вноската по кредита, който искате от тях плюс вноските по текущите ви кредитни продукти (ако имате такива) да не надвишава 45 -60% от нетния месечен доход на кандидата/кандидатите (ако са повече от един). Правят се и изключения в съотношението дълг-доход, дори до 70% при някои банки.
Препоръката на консултантите
Кредитните консултанти, както и експертите по финансово планиране препоръчват този коефициент, измерващ здравословното ниво на задлъжнялост, да не надхвърля 40% от нетния месечен доход на семейството. Разбира се, ако доходът е различен в различните месеци, препоръчително е да правите изчисленията на база средната стойност за последните 12 месеца.
Например:
При средномесечен доход (общата сума на нетните доходи, разделено на броят месеци, в случаят 12) в размер на 1750 лв., общата сума на задълженията по всички кредити, не бива да надхвърля 700 лв. или 40% от така определената средномесечна сума.
Какъв кредит може да си позволи един кредитоискател със средно ниво на доходите по данните на НСИ
По данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2021 г. средният общ брутен доход на лице е 1963.60 лв., което за един нает (роден след 1960 г.) е 1523 лв. нетно възнаграждение. Ако използваме тези данни, прилагайки по-горе посочената методика за прилагане на принципа за разумно (здравословно) ниво на задлъжнялост, общата месечна стойност към всички кредитори не бива да надхвърля 609 лв. Посоченият пример е за нуждите на изчисленията и представителен, без да претендира за точност.
От гледна точка на кредитоискателите е редно да се замислите, "Добре! Ще отделям определена сума от месечният ми доход за вноски по кредит/кредити. Но ще мога ли да покривам другите си фиксирани разходи (комунални сметки, храна, забавления и др.) с остатъка?". Не трябва да пренебрегвате и въпроси, свързани с това дали ще можете да сте редовни платци и ако банката при обективни обстоятелства повиши лихвата, респективно и месечните вноски по кредитите.
Основна препоръка
Разходите по кредитите ви да са възможно най-малък процент от доходите на домакинството. Това ще ви даде комфорта да не се притеснявате при повишения на месечните вноски. Ще ви помогне по-бързо да натрупате ликвиден буфер. Няма да се налага да "затягате коланите" и да се лишавате от удоволствия, които доставят радост на вас и близките ви.
Стремете се винаги да имате ликвиден буфер, с народното наименование "бели пари за черни дни" в размер на поне 6 месечни разхода на домакинството. Това ще ви помогне да бъдете обезпечени финансово при възникване на непредвидени изненади (дори тези разходи да са свързани само с радостни поводи).
И помнете! Винаги когато се почувствате "свръх заможни" и спестяванията ви надхвърлят значително препоръчителния ликвиден буфер, можете да погасявате предсрочно (частично или пълно) кредитите си, с минимални или никакви такси за това.
12.05.2022
НОВО ФИНАНСИРАНЕ ПО ПРОГРАМАТА REACT-EU
Напълно ново финансиране за безвъзмездна помощ от Европейския съюз е програмата REACT-EU. Чрез нея Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) подпомага българските малки и средни предприятия да се възстановяват от икономическите последици от разпространението на пандемията COVID-19.
Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 136 226 120 лв. лева (69 651 309,16 евро).
Целта е да бъде предоставена фокусирана подкрепа на българските малки и средни предприятия, благодарение на която да подобряват енергийната си ефективност. С този важен инструмент те ще могат да се стабилизират след икономическите трусове през последните две години и да продължат устойчивото си развитие. Пълната гъвкавост на правилата за прилагане, заедно с финансовото разпределение и използване на съществуващите програми до 2023 г., са основните елементи, от които зависи успешното прилагане на REACT-EU.
Устойчивите енергийни доставки, намаляване на емисиите на парникови газове, повишаване на сигурността на доставките и намаляване на разходите за внос са базата, с която може да се повиши енергийната ефективност. Те са и средство за увеличаване на конкурентоспособността на ЕС. Енергийната ефективност е стратегически приоритет за енергийния съюз и ЕС.
С тези средства малките и средни предприятия от сектора на преработващата промишленост ще могат да намалят разходите си за електроенергия, природен газ, течни горива или за други енергоносители. Минимален размер на заявената безвъзмездна финансова помощ за индивидуален проект е 25 000 лв., а максималният - 150 000 лв. Максималният интензитет на помощта по настоящата процедура е 50%. Проектът ще се изпълнява по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) към Министерството на иновациите и растежа.
През първата седмица от започването на процедурата за подобряване на енергийна ефективност 811 микро, малки и средни предприятия са кандидатствали за грантово финансиране по нея. Подадените проектни предложения са за близо 84 млн. лв. Общият бюджет на програмата е 136 млн. лв. По процедурата ще бъдат подкрепени компании от преработващата промишленост.
В зависимост от нуждите си фирмите могат да получат между 25 000 лв. и 150 000 лв. безвъзмездна подкрепа. Едно от условията за кандидатстване е да имат 50% собствено участие. Със средствата могат да се закупуват енергоспестяващи машини и съоръжения, както и да се направи модерна изолация на производствените бази.
Подаването на проектите по процедурата ще продължи до 23 май включително.
Друга мярка предоставя безвъзмездна финансова подкрепа на компании с оборот над 500 000 лв. По нея още близо 41 млн. лв. предстои да бъдат изплатени на 815 малки предприятия за справяне с последствията от пандемията. Всяка от фирмите ще получи по 50 000 лв. за възстановяване на направените по време на пандемията оперативни разходи за заплати, материали и консумативи.
С 636 от тези предприятия вече има сключени договори и се очаква те да получат парите си максимум до три месеца. За останалите 179 одобрени малки предприятия започва процедурата по наддоговаряне. Те ще получат приблизително 9 млн. лв., които бяха осигурени в края на миналия месец. Така общият брой на подпомогнатите компании по тази мярка на Оперативната програма ще стане почти 4400. Отпуснатите средства ще надхвърлят 219 млн. лв. Това ще позволи на компаниите да намалят сметките си за енергия и ще създаде условия за устойчивото им развитие.
Преференциалните кредити за ликвидна подкрепа и за нови инвестиции на малките и средни предприятия ще бъдат продължени до средата на годината. Те ще бъдат гарантирани с допълнителни 96,2 млн. лв. от ОП „Иновации и конкурентоспособност“ като част от отговора на ЕС на пандемията по линия на REACT-EU.
12.05.2022
ИЗРАЕЛСКАТА ЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ NOFAR ENERGY ЩЕ ВЛОЖИ НАД 300 МИЛИОНА ЕВРО В РУМЪНИЯ
Израелската Nofar Energy ще вложи над 300 милиона евро в изграждането и покупката на вятърни и слънчеви енергийни мощности в Румъния през следващите две години.
Компанията има за цел да достигне капацитет от 1 GW на проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в Румъния до края на 2022 г., както органично, така и чрез придобивания, се казва в прессъобщение на дружеството. "Разполагаме с необходимите финансови ресурси, а нашите акционери са много отворени за инвестиции в Румъния", казва изпълнителният директор на Nofar Energy Romania Фави Стелиан.
Nofar наскоро подписа сделка за 130 милиона евро за фотоволтаичен парк от 169 MWp в Епурещ, окръг Гюргево, който трябва да бъде изграден през първата половина на 2023 г. Проектът най-вероятно ще бъде разширен до 400 MWp, в зависимост от за техническите условия на националната електропреносна мрежа, предава SeeNews.
"Това е може би най-голямата инвестиция във възобновяема енергия близо до Букурещ и в Румъния", каза Стелиан, добавяйки, че Nofar ще продължи да експлоатира всички електроцентрали след изграждането на проектите в портфолиото си.
Nofar навлезе на румънския пазар през 2021 г. и скоро след това закупи фотоволтаичен проект от 155 MWp в окръг Арджеш, заедно с партньора си Ecoenergy за 98 милиона евро.
Основана през 2011 г., Nofar Energy е специализирана е в разработването, експлоатацията и поддръжката на фотоволтаични централи и вятърни паркове. Компанията е листвана на фондовата борса в Тел Авив и третата най-голяма компания за възобновяема енергия в Израел по пазарна стойност.
Миналата година Nofar сключи споразумение за 30 млн. евро с Tesla на Илън Мъск за покупката на батерии с капацитет от най-малко 100 мегавата. Това ще ѝ даде възможност да изгради соларни елекроцентрали, които да станат част от израелската енергийна мрежа до края на 2023 г. и така Nofar да достигне общ капацитет от 1 GW в родната си държава.
Nofar Energy оперира в Испания, Италия, Израел, Полша, Великобритания и САЩ. Дейностите на фирмата включват наземни слънчеви проекти, плаващи слънчеви проекти във водни резервоари, слънчеви проекти на покриви и проекти за съхранение на електроенергия. През годините компанията е развила стотици партньорства с водещи енергийни и строителни компании.
11.05.2022
РУМЪНИЯ: ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА РЕШИ ДА ПОВИШИ ВОДЕЩАТА СИ ЛИХВА ДО 3,75 ПРОЦЕНТА
Съветът на Националната банка на Румъния (НБР) реши да повиши водещата си лихва до 3,75 процента годишно спрямо 3 процента годишно преди, считано от 11 май 2022 г. информира централната банка.
В същото време представителите на институцията решиха да повишат лихвения процент за кредитното улеснение (Ломбард) на 4,75 годишно спрямо 4 процента, а също така да вдигнат лихвата за депозитите до 2,75 процента годишно спрямо 2 процента годишно.
11.05.2022
ЧУЖДЕНЦИТЕ МОГАТ ДА КАНДИДАТСТВАТ ЗА ВИЗА ЗА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ С ЦЕЛ РАБОТА В РУМЪНИЯ В РАМКИТЕ НА 180 ДНИ
Съгласно неотдавнашно изменение на извънредната правителствена наредба (OUG) 194/2002 относно чужденците в Румъния срокът за подаване на заявления за дългосрочна виза за работа в Румъния беше удължен от 60 на 180 дни от датата на получаване на разрешението за работа от работодателя.
"На 5 май влезе в сила извънредна правителствена наредба (OUG) 59/2022 за изменение на законодателството относно чужденците в Румъния. По този начин бяха направени изменения в OG 25/2014 относно наемането и командироването на чужденци в Румъния, за да се създаде възможност за подаване на заявления за издаване на разрешения за наемане/командироване от всички местни имиграционни служби", съобщи в петък Главният инспекторат по имиграция (ГИИ).
На 5 май в Държавен вестник 450/2022 г. беше публикувана OUG 59 от 4 май 2022 г. за изменение на законодателството относно чужденците в Румъния. С наредбата се улеснява издаването на одобрения за наемане/командироване и визи с цел работа и се дава възможност за наемане в по-кратки срокове на чуждестранни работници като част от контингента от нови чуждестранни работници, допуснати до пазара на труда в Румъния.
"Премахването на ограниченията за пандемията КОВИД-19 в Румъния доведе до увеличаване на броя на заявленията за издаване на разрешения за работа/командироване, което направи невъзможно за имиграционните служби да обработват по задоволителен начин подадените заявления. В същото време през настоящата година съгласно OG 132/2022 за установяване на квота за новоприети чуждестранни работници на пазара на труда през 2022 г. беше установен контингент от 100 000 новоприети чуждестранни работници, което е със 100 процента повече в сравнение с предходната година."
Разпоредбите в новия законодателен акт имат за цел да рационализират управлението на заявленията, като създадат единен работен процес в цялата страна, като по този начин допринесат за подпомагане на ползотворната заетост на чуждестранните граждани и за работодателите, наемащи новоприети чуждестранни работници, като съкратят времето за изчакване за подаване на заявления и започнат работа в по-кратки срокове.
11.05.2022
ПРАВО НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ОТПУСК НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 319 ОТ КТ ПРИ ИЗТЕКЪЛ СРОК НА РЕШЕНИЕТО НА ТЕЛК
Според чл. 319 от Кодекса на труда работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Срокът на инвалидността се определя от ТЕЛК при спазване изискванията на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване (чл. 69, ал. 1 НМЕ).
Следва да се има предвид, че работникът или служителят не може автоматично да ползва отпуск в размера по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), независимо че има издадено решение от ТЕЛК. За да се ползва правото на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни, е необходимо работникът или служителят да представи на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК (с определен срок на инвалидност, който не е изтекъл) и в самото решение да е определена трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
11.05.2022
КАК МОЖЕМ ДА ИЗКАРВАМЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДОХОДИ?
“Оказва се, че втора работа в България официално имат под 1% от хората, сочи статистика на НСИ. Близо 90% от доходите на българите идват от заплата, пенсии и социални помощи. Инвестициите също са под 1%, а другите източници са около 4%. В същото време се правят много проучвания, които показват, че около 30% е делът на сивата икономика в България.“ Това заяви финансовият експерт Стойне Василев.
“Това, което препоръчвам, е там, където работим, да се възползваме от опции за допълнителни проекти, което е най-лесното и най-близко до нас. Ако това не е възможно, можем да потърсим допълнителна работа. Платформите за фрийлансъри, например, са добра опция за намиране на допълнителни доходи“, посочи Василев.
Според него другото нещо, което можем да правим, е да организираме някаква малка търговска дейност – много е лесно човек да си направи онлайн магазин или дори да ползва сайтовете за обяви и там да купува и продава.
Още една много популярна дейност у нас е т. нар. Drop shipping - да продаваме без да имаме някаква наличност, като реално стоките се изпращат от друг магазин.
Там обаче трябва да преценяваме много внимателно сайтовете, защото освен възможностите има и много фирми, които се опитват да правят някакви измамни схеми или не са коректни с плащанията. Трябва да проверим дали фирмата е легитимна и дали сайтът има и други хора, които изкарват допълнителни доходи от него, казва експертът.
“Бих започнал от жилищата, които в момента не ползваме, в някои градове. Да се възползваме от това, което вече имаме, защото не е толкова сложно да ги отдаваме под наем. Има фирми, които се занимават изцяло с този процес.
Преди да помислим за покупка на инвестиционен имот, които да отдаваме под наем, може да помислим за тези, които вече притежаваме и стоят празни. Статистиката показва, че дори в София близо ¼ от имотите са празни.
На второ място, когато решим да ставаме рентиери, пак да си напишем домашното и да потърсим специалисти в тази сфера. Въпреки че изглежда лесно за много хора, да си купят имот и да го дават под наем, това не така. Цените в момента растат и наемите се задържаха на по-ниски нива, което намалява и доходността“, пояснява Василев.
11.05.2022
ДВУЦИФРЕН РЪСТ НА ОБЯВИТЕ ЗА РАБОТА В ХОТЕЛИ И РЕСТОРАНТИ
Броят на обявите за работа през април достигна малко над 52 500, нараствайки с 21% спрямо април 2021 г., показва ежемесечният анализ на HR компанията и кариерен сайт JobTiger.
Спрямо март тази година също има, макар и слабо, повишение с около 1%, въпреки Великденските празници и почивни дни през април.
Солиден двуцифрен ръст с 14% бележат обявите за работа в сектора "Хотелиерство и ресторантьорство“, достигайки над 11 000 позиции. Повишение за обявите със 7% има и в сектора "Търговия на дребно", в сектора "Логистика и транспорт" - с 4% и в "Здравеопазване и фармация" - с 1%.
Секторът "Хотелиерство и ресторантьорство" е на път да заеме първото място като дял от общия брой обяви и да изпревари традиционния лидер – сектор "Търговия и продажби".
В същото време обявите за работа в сектора "Производство" намаляват през април с 2%, в "Строителство" - с 3%, "Маркетинг и реклама" - със 7%, "Счетоводство, одит и финанси" - спад с 9,3%, "ИТ" сектор - с 9,4% и "Административни и обслужващи дейности" - спад също с 9,4 на сто.
Въпреки спада на обявите за работа в "ИТ" сектора, той запазва трета позиция като дял от общия брой обяви, следван от "Производство" (с дял от 11%), "Административни и обслужващи дейности" (9%) и "Логистика и транспорт" (8%).
Според анализа на данните, предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа в края на април достигат почти 6000 или 11,6% от общия брой обяви. Спрямо предходния месец март броят на този тип предложения се е увеличил с 8%, а съотношението им по сектори е следното: "ИТ" (55%), следвани от "Административни и обслужващи дейности" (15%), секторите на аутсорсинг индустрията (15%) и "Търговия и продажби" (5%).
През април 2022 г. общият брой на обявите във водещите областни градове е намалял с 3%. Изменението по градове е, както следва: София (-6%), Пловдив (-2%), Варна (6%), Бургас (5%), Русе (-12%) и Стара Загора (5%).
Като дялово разпределение предложенията във водещите областни градове заемат 72% от всички обяви. Разпределението във всеки от тези градове е, както следва: София (43%), Пловдив (9%), Варна (10%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (2%).
Броят на обявите за работа, подходящи за бежанци, през април е над 2600 – ръст от 16% спрямо март. Като дял този тип предложения е около 5% от общия брой обяви в страната.
10.05.2022
КАК ДА ИЗВЪРШИМ ПРИХВАЩАНЕ НА НАСРЕЩНИ ВЗЕМАНИЯ?
Какви задължения може да се прихващат? Каква е процедурата, по която става това? Възможно ли е всичко да се прихваща?
Българският закон позволява прихващането на насрещни вземания, но заедно с това поставя няколко условия, за да се случи това, описва някои изключения, а накрая и изрично определя процедурата.
Според чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Тук има няколко изисквания, без които изобщо не може да има прихващане.
Първото от тях е, че двете страни трябва да си дължат взаимно. Тук законът не прави разлика за основанието, поради което е възникнало задължението, както и за неговия характер. На следващо място вземането трябва да е изискуемо и ликвидно. Това пък означава, че вземането поне на този, който тръгва да прави прихващането, трябва да е безспорно. А пък ликвидно в случая е, че то е изпълняемо, т. е. това, с което се прихваща, е налично и може да бъде взето. Тук трябва да се отбележи, че понякога прихващането се употребява и в смисъл на компенсация, на своеобразно принудително изпълнение, когато някоя страна отказва да изпълни задължение, а пък самата тя има вземане към съответния кредитор.
Прихващане може да има и само, ако се дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. За парите е ясно. Способът на прихващането се използва основно при тях. Еднородни и заместими вещи означава да се дължат примерно едни и същи стоки - жито, стомана, яйца или други подобни. При всички положения обаче прихващането по ЗЗД не е възможно, ако дължимото не са заместими, еднородни вещи или пари.
Законът определя и че прихващането се допуска дори след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Т. е. трябва да са били налице всички досега изредени условия към момента на изтичане на давността - да е налично, да е безспорно, да е изискуемо, да е ликвидно.
Важно е да се отбележи, че ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, то той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
На следващо място ЗЗД определя, че прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Това означава, че прихващането, компенсацията не се извършва автоматично. Тя трябва да бъде поискана поне от една от страните.
Прихващането не може да бъде направено и под срок или под условие. Единственото изключение е, ако условието е, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
Иначе двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Друго, което трябва да се отбележи, е, че не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.
Вземанията, свързани с принудителното изпълнение, са тези т. нар. несеквестируеми вещи, срещу които не може да се изпълнява по закон. Те са определени в Гражданския процесуален кодекс и в акт на Министерския съвет. Тук прихващане не може да има.
Не може да има прихващане и при вземания, когато са свързани с вземания от деликти. Например, ако има признато обезщетение за увреждания.
Не може да има прихващане по ЗЗД и при данъците. Тук трябва да се отбележи, че прихващането е позволено и при тях, но това става по силата на законодателството, свързано със събирането на държавните вземания, включително и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
10.05.2022
ОТПУСКАТ ЛЕСНИ КРЕДИТИ НА МАЛКИ ФИРМИ
Министерството на иновациите и растежа обяви нова кредитна програма от 96 милиона лева за гарантиране на заеми на малките и средни предприятия. Седем търговски банки ще отпускат кредитите, без обезпечение.
Парите целят да осигурят ликвидност, възможност за нови инвестиции и растеж на малките и средни компании.
Кредитите ще се предоставят от банките партньори през Фонда на фондовете в размер до 3 милиона лева.
Българските МСП ще имат значително улеснен достъп до бизнес кредити, възможност за 12-месечен гратисен период по главницата и финансиране без изисквания за материални обезпечения, както и одобрение в съкратени срокове.
„Програма Възстановяване“ беше разработена и стартира миналото лято. До този момент по нея със 131,7 млн. лв. по гаранционните инструменти на Фонда са договорени кредити в размер на близо 400 млн. лв., като са подкрепени близо 900 малки и средни компании, обясни министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.
По думите му се очаква общият размер на кредитите по цялата “Програма Възстановяване" от стартирането й, включително и новият ресурс, да достигнат над 700 млн. лв. в подкрепа на българските малки и средни компании.
През тази гаранция ще се осигури цялостен кредитен портфейл от 240 милиона лева, съобщи министър Даниел Лорер.
Парите ще се отпускат по съкратена административна процедура в рамките на пет работни дни.
"Най-ценното и важното в тази програма е нейната наличност, възможността на българските фирми да получат кредити без обезпечения сега, тогава, когато много от тях може би биха били затруднени изобщо да имат отношения със своята банка", допълни той.
09.05.2022
ЗАПОЧНА ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА ЗА РАБОТОДАТЕЛИ И БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА
Агенцията по заетостта започна от днес прием на заявки от работодатели, които желаят да получат финансова подкрепа при наемането на безработни лица от определени уязвими групи на пазара на труда, съобщиха от агенцията.
Работодателите могат да подават документи в бюрата по труда в страната за ползване на преференции за заетост и обучение на безработни, които могат да бъдат: младежи до 29-годишна възраст с трайни увреждания или ползващи социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, завършили образованието си; безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода”.
Възможности има и за подаване на заявки от работодатели, които разкриват работни места за обучение чрез работа (дуална система на обучение) на безработни или т. нар. зелени работни места, както и за наемане на безработни лица над 58 години по националната програма "Помощ за пенсиониране".
Съгласно Националния план за действие по заетостта през 2022 г. финансова подкрепа могат да получат и работодателите, които организират обучение на безработни лица за придобиване на професия, с цел наемането им на работа.
Със средства от държавния бюджет се подкрепя и провеждането по инициатива на работодателя на обучения по ключови компетентности на зает персонал в микро-, малки и средни предприятия.
Параметрите на финансиране са определени в Националния план за действие по заетостта за 2022 г. и предвиждат предоставяне на средства за трудово възнаграждение за определен период, както и съответните осигурителни вноски за наетите безработни лица. За включените безработни лица в обучения за придобиване на професия се поемат разходите за обучението, а на самите обучаеми се изплащат ежедневни стипендии и средства за междуселищен транспорт. За обученията на заети лица държавата поема 50% от разходите за организираното обучение по ключови компетентности.
Успоредно с това продължава финансовата подкрепа и за безработните лица, която цели да подпомогне тяхната мобилност или предприемачество. Безработните с нагласа за стартиране на собствен бизнес могат да получат наведнъж полагащите им се обезщетения при безработица или да им бъдат възстановени средства до 4000 лв. за разходи, направени във връзка със стартиране на стопанска дейност. Новостартиращите предприемачи могат да получат и средства за други допълнителни услуги като консултации, обучение, наемане на друг безработен и др.
Безработните могат да получат финансова подкрепа и за извършвани ежедневни разходи за междуселищен транспорт до и от работното място, както и средства за поемане на квартирни и други разходи при започване на работа в населено място, отдалечено над 50 км от местоживеенето им.
Всяка дирекция „Бюро по труда“ разполага със средства по част от различните програми и мерки за насърчаване на заетостта, предоставящи преференции на работодатели или безработни. Актуалните възможности за кандидатстване за тях до изчерпване на планирания финансов ресурс са обявени в сайта на Агенцията по заетостта, в рубрика „Обяви за финансиране по региони“ в подрубрики за всеки регион „Насърчителни мерки за безработни“ и „Насърчителни програми и мерки за работодатели“.
Свободните средства са обявени и на информационното табло във всяка Дирекция „Бюро по труда” в страната, където може да бъде получена и пълна информация за възможностите, реда и условията за предоставяне на преференции за безработни или работодатели.
Дирекция “Бюро по труда” - Берковица към м. май 2022 г. разполага със следните финансови средства:
За безработни лица
Предоставяне на средства на безработни лица с одобрен бизнес проект, които не са ползвали права по чл. 47, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от ЗНЗ през предходните 3 години за стартиране на стопанска дейност като микропредприятие – размер на средствата 4000 лв.
За работодатели
Мерки по ЗНЗ, които се реализират по реда на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ, за работодатели, които осигуряват на обучение чрез работа (дуална система на обучение) на безработни лица – 4152 лв.
Национална програма „Помощ за пенсиониране“ – 6446 лв.
Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания – 5590 лв.
Обучение на лица по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ, по реда на чл. 63 от ППЗНЗ. (за придобиване на професионална квалификация от безработни лица) - 1278 лв.
Обучение на лица по чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗНЗ, по реда на чл. 63 от ППЗНЗ (за придобиване на ключови компетентности на заети лица при работодатели – „микро-“ и „малки“ предприятия) - 423 лв.
Обучение на лица по чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗНЗ, по реда на чл. 63 от ППЗНЗ. (за придобиване на ключови компетентности на заети лица при работодатели – „средни“ предприятия) - 89 лв.
За ползване на горепосочените преференции работодателите могат да подават в Дирекция “Бюро по труда” - Берковица заявки за свободни работни места и необходимите документи, считано от 09.05.2022 г. до изчерпване на финансовия ресурс.
05.05.2022
НОВИ ПРАВИЛА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ПОМОЩНИ СРЕДСТВА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Нови правила, по които НЗОК ще заплаща за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, предвиждат промени в Наредба № 10, предложени за обществено обсъждане от Министерство на здравеопазването.
В момента хората с увреждания с установена потребност от помощни средства получават целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от НЗОК.
Новият ред, по който ще се предоставят приспособления и медицински изделия е максимално оптимизиран и достъпен за тях, включително подаването на заявление за получаване на съответното изделие и неговото одобрение ще се осъществяват по електронен път, посочват от министерството.
Финансирането и предоставянето на помощните средства по новия ред се осъществяват от НЗОК, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.
Националната здравноосигурителна каса вече ще заплаща помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия при следните условия:
Други промени в наредбата предвиждат да се прецизира редът на заплащане от НЗОК на лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, както и на лекарствени продукти, прилагани в болничната медицинска помощ и заплащани от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги (това са лекарствени продукти, предназначени за лечение на онкологични заболявания и лекарствени продукти, прилагани при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии).
05.05.2022
ПОМОЩИ ПО РЕГИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА НАЕМАНЕ НА БЕЗРАБОТНИ ОТ 3 ДО 6 МЕСЕЦА
Министерството на труда и социалната политика стартира процедурата за подготовка на регионални програми за заетост за 2022 г., като отправи покана към Комисиите по заетост към областните съвети за развитие за тяхното разработване.
През тази година се очаква чрез тях да се разкрият 9150 работни места за безработни младежи, хора над 50-годишна възраст, хора с увреждания, продължително безработни и с ниска квалификация.
В програмите ще могат да участват работодатели не само от публичния, но и от частния сектор. Чрез тях ще може да се осигурява работа и за хора, ползващи се от временна закрила. Ще се субсидира заетостта на безработните на пълен или непълен работен ден за период от 3 до 6 месеца.
Броят на хората, които ще започнат работа по регионалните програми е над 3 пъти по-голям в сравнение с миналата година. Заетостта им ще се финансира по Националния план за действие по заетостта, в който са предвидени 48 млн. лв. за осигуряване на работни места за безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда.
По този начин държавата ще окаже подкрепа, както за хората в уязвимо положение, така и за бизнеса и администрациите в регионите, изпитващи затруднения вследствие на продължителната Ковид криза. Увеличеният финансов ресурс ще даде възможност чрез програмите да се разкрият работни места в по-голям брой населени места.
Целта на регионалните програми за заетост е да се намали безработицата на местно ниво и регионалните различия в търсенето и предлагането на работна сила.
Всяка областна администрация може да представи в Министерството на труда и социалната политика за одобрение само една регионална програма за заетост. Крайният срок за кандидатстване е 20 май. Конкретните изисквания и параметри, с които е необходимо да се съобразят областните администрации, са изпратени до всяка Комисия по заетост. Условията са публикувани и на сайта на Министерството на труда и социалната политика - в рубрика „Политики“ - „Заетост“ – „Програми и проекти за заетост“ https://www.mlsp.government.bg/programi-i-proekti-za-zaetost.
05.05.2022
KAĸВИ ПPИТECНEНИЯ ИЗПИТВAТ МЛAДEЖИТE ПPИ ЗAПOЧВAНE НA ПЪPВAТA ИМ PAБOТA?
Πъpвaтa paбoтa e вълнyвaщ мoмeнт, ĸoйтo oбaчe зa пo-гoлямaтa чacт oт млaдeжитe e cвъpзaн c гoлямo ĸoличecтвo cтpec. Haд 50% oпpeдeлят ĸaтo ocнoвнo пpитecнeниe дaли щe ce cпpaвят c paбoтнитe cи зaдължeния. Toвa пoĸaзвaт peзyлтaтитe oт пpoyчвaнe, peaлизиpaнo oт мapĸeтингoвaтa aгeнция "Вluе Роіnt" пo пopъчĸa нa ТЕLUЅ Іntеrnаtіоnаl Вulgаrіа.
Cпopeд пpoyчвaнeтo 59% oт млaдeжитe зaявявaт, чe щe пpoдължaт oбpaзoвaниeтo cи в Бългapия, нo caмo 9% oт тяx плaниpaт дa cъчeтaят yчeнeтo c paбoтa. Дaнни нa HCИ зa 2021 г., oтнoвo пoĸaзвaт тaзи тeндeнция - зa изминaлaтa гoдинa тpyдoвaтa зaeтocт пoд 24-гoдишнa възpacт e eдвa 22%, ĸaтo тoзи пpoцeнт e знaчитeлнo пo-ниcъĸ в cpaвнeниe cъc зaпaднитe дъpжaви. Дo гoлямa cтeпeн пpичинaтa зa тeзи peзyлтaти e нeдocтaтъчнaтa инфopмиpaнocт нa млaдитe xopa зa възмoжнocтитe, ĸoитo пpeдлaгa пaзapът нa тpyдa, зa тexнитe пpaвa, тpyдoви дoгoвopи и ycлoвия нa тpyд.
Дpyг фaĸтop, ĸoйтo вoди дo липca нa мoтивaция зa зaпoчвaнe нa paбoтa, e пpитecнeниeтo oт тoвa, ĸoeтo ги oчaĸвa нa paбoтнoтo мяcтo. Cпopeд пpoyчвaнeтo пoлoвинaтa oт pecпoндeнтитe cпoдeлят, чe ce бeзпoĸoят дaли щe им xapeca ecтecтвoтo нa paбoтa, дaли ĸoмпaниятa щe oтгoвopи нa пъpвoнaчaлнитe им oчaĸвaния и дaли щe ce cpaбoтят c eĸипa.
B cъщoтo вpeмe cpeд нeщaтa, ĸoитo биxa ги нaĸapaли дa ce чyвcтвaт ĸoмфopтнo нa paбoтнoтo мяcтo, млaдeжитe oпpeдeлят cплoтeния eĸип (31.7%) и пpиятнaтa paбoтнa aтмocфepa (18.8%), cлeдвaни oт мoдepния oфиc (17.8%) и ĸoнĸypeнтнoтo възнaгpaждeниe (13.8%).
Bepoятнo пpoвoĸиpaни oт вcичĸи пpитecнeния, 84% oт yчacтницитe зaявявaт, чe aĸo имaт възмoжнocт, биxa зaпoчнaли пъpвaтa cи paбoтa c тexeн пpиятeл или пoзнaт.
Kaтo ocнoвeн фaĸтop, ĸoйтo би пoвлиял пpи взимaнe нa peшeниe зa cтapтиpaнe нa нoвa paбoтa cpeд млaдeжитe, ce oтĸpoявa нивoтo нa зaплaщaнe (48%), пocлeдвaнo oт възмoжнocтитe зa изpacтвaнe в ĸoмпaниятa, aтpaĸтивнocттa нa длъжнocттa, възмoжнocттa зa бaлaнc мeждy paбoтa и личeн живoт, ĸaĸтo и гъвĸaвoтo paбoтнo вpeмe.
Зa дa пoмoгнaт нa млaдитe в eднa oт ĸлючoвитe зa тяxнoтo paзвитиe cтъпĸи, a имeннo нaмиpaнeтo нa пъpвa paбoтa, ТЕLUЅ Іntеrnаtіоnаl Вulgаrіа cтapтиpa втopo издaниe нa ĸaмпaниятa cи "Tвoятa пъpвa paбoтa имa знaчeниe". C нeя тe цeлят дa инфopмиpaт млaдeжитe зa възмoжнocтитe зa ĸapиepнo paзвитиe, ĸoитo пpeдлaгaт и дa ги пoдпoмoгнaт пpи зaпoчвaнeтo нa пpoфecиoнaлния им път. Ocнoвнoтo пocлaниe нa инициaтивaтa тaзи гoдинa e "Kaндидaтcтвaй c пpиятeл", пpoвoĸиpaнo oт peзyлтaтитe oт пpoвeдeнoтo пpoyчвaнe. Oдoбpeнитe ĸaндидaти щe имaт възмoжнocттa дa paбoтят пo мeждyнapoдни пpoeĸти зa няĸoй oт нaд 50 ĸлиeнти нa ĸoмпaниятa oт paзлични индycтpии - cвeтoвни лидepи в тexнoлoгичния и финaнcoвия ceĸтop, тypизмa, здpaвeoпaзвaнeтo и гeйм индycтpиятa.
B cпeциaлнo cъздaдeния yeбcaйт нa ĸaмпaниятa www.рurvаrаbоtа.соm млaдeжитe мoгaт дa пoдгoтвят СV и дa ĸaндидaтcтвaт зa oтвopeнитe пoзиции в ĸoмпaниятa зaeднo c пpиятeл.
Ocвeн aтpaĸтивни пoзиции, ТЕLUЅ Іntеrnаtіоnаl Вulgаrіа, ĸaтo нaй-гoлeмия paбoтoдaтeл в Сuѕtоmеr Ехреrіеnсе & Dіgіtаl Ѕоlutіоnѕ индycтpиятa y нac, пpeдлaгa нa ĸaндидaтитe гъвĸaвo paбoтнo вpeмe, eĸип oт нaд 50 paзлични нaциoнaлнocти, coциaлни пpидoбивĸи и oбyчeния. Koмпaниятa пpeдocтaвя шиpoĸo пopтфoлиo oт ycлyги - пpoeĸтиpaнe, изгpaждaнe и дocтaвянe нa дигитaлни ycлyги oт cлeдвaщo пoĸoлeниe, АІ peшeния, ĸлиeнтcĸo oбcлyжвaнe и мнoгo дpyги.
СХ индycтpиятa e eднa oт нaй-бъpзo paзвивaщитe ce в мoмeнтa и пpeдлaгa cтaбилнocт ĸaĸтo нa cлyжитeлитe c минимaлeн, тaĸa и нa тeзи c дългoгoдишeн oпит.
05.05.2022
ПРОДЪЛЖАВА ПРИЕМЪТ НА ДОКУМЕНТИ ПО МЯРКА 60/40 ЗА ПЕРИОДА МАРТ - ЮНИ 2022
Припомняме, че от 8 април Агенцията по заетостта стартира нова процедура за кандидатстване по мярката, придобила популярност като 60/40. В нея могат да се включат работодатели, които търсят подкрепа за запазване заетостта на персонала си през периода март – юни 2022 г. Тази възможност се предоставя с Постановление на МС № 40 от 31.03.2022 г., изменящо вече добре познатото Постановление № 151/2020 г. за надграждане на стартиралата преди две години антикризисна мярка за подкрепа на заетостта.
Редът и условията за получаване на подкрепа през периода март – юни 2022 г. са аналогични на тези, които се прилагаха за предходните два месеца януари и февруари. Мярката продължава да подкрепя запазването на заетостта в предприятия, осъществяващи икономическа дейност в посочените в ПМС № 151/2020 г. сектори, чиито средномесечни приходи от продажби през 2020 г. са намалели в сравнение с 2019 г.
Регламентираната подкрепа и на този етап е в размер на 60% от дохода и осигурителните вноски на всяко заето лице в предприятия, чиито приходи от продажби през месеца, за който се предоставя подкрепата, са намалели с не по-малко от 40 на сто спрямо средномесечните приходи за цялата 2019 г. За работещите в предприятия, чиито приходи от продажби през месеца са намалели с не по-малко от 30 на сто спрямо средномесечните приходи за 2019 г., ще продължат да се изплащат средства в размер на 50%. За учредените след 1 януари 2020 г. спадът на приходите за месеца, за който кандидатстват, ще се определя спрямо средномесечните приходи за 2020 г. Размерът на предоставяните средства за всеки работник или служител ще продължи да се определя на база осигурителния му доход за месец октомври 2021 г.
Средствата и по настоящия дизайн на мярката ще се изплащат месечно, като определените срокове за прием на документи са както следва:
– за месец март 2022 г. – до 17.00 ч. на 29.04.2022 г. – за документи, подавани присъствено в дирекции „Бюро по труда” и до 30.04.2022 г. – за документи, изпращани по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване или лицензиран пощенски оператор;
– за месец април 2022 г. – до 31.05.2022 г.;
– за месец май и юни 2022 г. – до 10.06.2022 г.;
– подаване на отчетни документи за месец юни 2022 г. – до 29.07.2022 г.
За улеснение и предвид определения краен срок, работодателите, които отговарят на условията по ПМС 151/2020, изм. с ПМС 40/31.03.2022 г., и желаят да получат подкрепа за месеците май и юни 2022 г., могат да кандидатстват чрез подаване само на едно заявление за двата месеца, ползвайки утвърдените формуляри и образци на документи.
И при този етап на мярката 60/40 заявлението и документите за изплащане на средства по реда на Постановлението се подават в Дирекция „Бюро по труда”, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, независимо от начина на подаването им. Заявления и придружаващите ги документи могат да се подават по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), да се изпращат чрез лицензиран пощенски оператор, както и да се представят на място в съответното бюро по труда.
На електронния сайт на Агенцията по заетостта, в рубриката „Финансови стимули за запазване на заетостта”, са публикувани актуални материали за информация на работодателите, процедурата за кандидатстване, съдържаща условията, изискванията, реда и начина за кандидатстване, образци на заявление и приложения към него, както и други помощни материали.
По предходния дизайн на мярката „60/40” за изплащането на средства за запазване на заетостта на работниците и служителите в периода януари и февруари 2022 г. в област Монтана са одобрени 29 работодатели за запазване на заетостта на 1384 лица през м. януари и 26 работодатели за запазване на заетостта на 220 лица през м. февруари.
05.05.2022
3 МЛН. ЛВ. ЗА ИНТЕЛИГЕНТНО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Министерският съвет одобри 3 млн. лева за развитие на интелигентно животновъдство и растениевъдство в страната. Средствата се отпускат за дейности по две национални научни програми на Министерството на образованието и науката - „Интелигентно животновъдство“ и „Интелигентно растениевъдство“, които се изпълняват от 2021 г. Чрез програмите се създават иновативни методи за изграждане на модерни стопанства, които да работят с по-малко човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда.
В първата година от изпълнение на програмата „Интелигентно животновъдство“ бяха разработвани прототипи, патенти, тримерни модели, профилирани услуги за интелигентно животновъдство, бяха публикувани статии в специализирани списания. През предстоящата втора година ще бъдат отпуснати планираните 1,5 млн. лева, които ще послужат за продължаване на дейностите за роботизиране на животновъдния сектор, разработване на модели за наблюдение и управление на продуктивност/отглеждане и др.
По националната програма „Интелигентно растениевъдство“ се подготвят научни изследвания за приложението на изкуствения интелект в земеделието. Търсят се начини за намаляване на разходите за земеделските стопани, подобряване на управлението на почвите и качеството на водите, ограничаване ползването на торове и пестициди и намаляване на емисиите на парникови газове. Подобрява се биологичното разнообразие и се създава по-здравословна околна среда. През втората година с планираните 1,5 млн. лева ще продължи да се работи в посока автоматизиране на растениевъдния сектор.
Допълнителното финансиране е в рамките на разчетените средства за наука в централния бюджет. Парите се отпускат по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2022 г.
05.05.2022
7 МЛРД. ЛВ. ЗА 7 ГОДИНИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ
7 млрд. лв. за 7 години могат да бъдат усвоени от българските общини до 2027 г. Средствата са осигурени в Програмата за развитие на регионите 2021-2027 (ПРР), която се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В допълнение още над 750 млн. лв. от петте програми за трансгранично сътрудничество с Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия и Румъния очакват да бъдат реализирани съвместни проекти в пограничните региони на България. Данните изнесе заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова по време на регионалната среща на кметовете и председателите на Общински съвети от Южен централен район за планиране, която се проведе в Пловдив.
Инициативните централни и местни власти у нас имат осигурен достъп и до още 2,5 млрд. лева по други европейски програми за сътрудничество и добросъседство, каквито са Програма Дунав, Програма Евро-MED, Интеррег-Европа, УРБАКТ, Програма ЕСПОН 2030, Програма Интеррег „NEXT Черноморски басейн“, посочи заместник-министър Иванова. Според нея никога досега българските власти, общини и предприемчивия бизнес не са имали по-голям достъп до ресурса от европейската солидарност. Само най-подготвените и с визионерски подход ще спечелят от предоставените възможности и аз призовавам всички вас да търсите информация и да се възползвате от тези възможности, апелира Деляна Иванова.
На срещата с кметовете тя представи подробно изискванията на Програмата за развитие на регионите 2021-2027, за да може бенефициентите отсега да започнат подготовка на проектите за кандидатстване.
Ресурсът от 7 млрд. лв. е разпределен в четири основни приоритета. Първият от тях е „Интегрирано градско развитие“ на стойност 1,047 млрд. лв. За разпределението на тези пари ще се състезават десетте най-големи общини у нас, които са определени за центрове за растеж. Това са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград.
Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите, акцентира заместник-министър Иванова. Първото е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините, които са разработени от общинските власти при спазване на подхода „отдолу-нагоре“ при предлагането на проектите.
Второто условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие. Кандидатите от всяка от общините сами решават за какви проекти да кандидатстват, допълни заместник-министърът. В интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите се определят средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния регион за планиране създаването на привлекателна среда за живот.
В Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ са заделени 2,5 млрд. лв. За тях ще се борят 40 средни и големи общини. Това са общините: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков и Сандански.
Този ресурс може да бъде надграждан с финансиране от почти всички останали европейски програми с изключение на три от тях – Програмата за транспортна свързаност, Програмата за храни и материално подпомагане и Програмата за техническа помощ.
В третия приоритет „Справедлив енергиен преход“ са осигурени 3,2 млрд. лв., като те са предвидени за областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Целта е да се направи плавен преход от въглищните централи към зелената енергия. Тази част от ПРР ще стартира на малко-късен етап от програмата, за да може да приключат всички уточнения по тези специфични цели.
Новото в Програмата за развитие на регионите 2021-2027 (ПРР) е, че тя ще финансира реализирането на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Те са инструмент на Кохезионната политика, който за пръв път се въвежда в България през настоящия програмен период, посочи Деляна Иванова. Тя обясни, че ЕС цели да подкрепи предложени проекти на принципа „отдолу-нагоре“. Водеща роля при предлагането на проекти ще имат местните заинтересовани страни, така че наистина да бъдат идентифицирани и изпълнени най-важните за съответната територия инвестиции. Приоритет в ИТИ ще е икономическата насоченост, което отваря възможността за хибридното финансиране с останалите програми. Предимство при оценяването на предложените инвестиции ще се дава на проекти, инициирани от повече от една заинтересована страна в съответния регион. Целта е да се постигне надобщинско значение за всяка инвестиция, каза заместник-министърът.
Деляна Иванова представи и възможностите за общините по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това е мярката за Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния и нежилищен сграден фонд – обновяване на публичните сгради в страната и обновяване на сгради за производство, търговия и услуги.
Привлекателна схема по Националния план за възстановяване и развитие е „Зелена мобилност“. Това е пилотна мярка за подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи. Тя предвижда доставка на превозни средства за градския и междуселищния обществен транспорт с нулеви емисии, изграждане на зарядни станции, разработване на интегрирани транспортни системи за подобряване на ефективността на обществения транспорт и въвеждане на мерки за безопасна градска мобилност, насочени към уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, разясни Деляна Иванова.
05.05.2022
НОВИ МОСТОВЕ И СТАР ФЕРИБОТ НА ДУНАВ
Превръщането на река Дунав в ключов транспортен коридор за Европа ще бъде обща задача за България и Румъния. Това стана ясно след срещата на министър-председателя Кирил Петков с премиера на Румъния Николае Чука.
Тази седмица се очаква да започне работа съвместна група с представители на двете държави, като ще се обсъждат инфраструктурните проекти, чрез които река Дунав ще стане плавателна целогодишно. Ще бъдат разгледани и възможностите за изграждане на още един мост до Русе и на други четири по протежението на реката, както и драгирането на плавателния път. Тези инициативи ще допринесат за икономическото развитие и просперитет в региона, подчерта премиерът Петков. Еврокомисарят по транспорта Адина Вълян подкрепи регионалното сътрудничество и изтъкна големия потенциал на река Дунав в контекста на необходимостта от нови коридори за експорт.
Фериботната линия Русе - Гюргево ще възобнови дейността си. Това стана възможно след подписано Споразумение между България и Румъния за откриването на българо-румънски граничен пункт ГКПП Русе – Гюргево – ферибот. С откриването на гранично-пропускателния пункт значително ще се облекчи трафикът на българско-румънската граница.
Решението за възобновяване на фериботната линия беше взето по време на провелата се през месец януари среща с министър Сорин Гриндяну по инициатива на министър Николай Събев в Русе.
По време на пленарното заседание на двете правителствени делегации основна тема бе подобряването на транспортната свързаност на двете държави. Обсъдено бе изграждането на втори мост между Гюргево и Русе, за което ще се търси европейско финансиране. Двете държави ще продължат съвместната си работа по стартиране на проекта за драгиране на река Дунав и включването му в европейската програма Fast Danube.
04.05.2022
СТАРТИРА ВТОРА ФАЗА НА JUMP FOR CEE - ПРОГРАМАТА НА GOOGLE И STARTUP WISE GUYS ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ
Фондация Startup Wise Guys, най-опитният стартъп акселератор в Европа и един от най-активните инвестиционни фондове, стартира втори етап на Jump for CEE, подкрепен от Google.org чрез инициативата Impact Challenge for Central and Eastern Europe. Програмата за повишаване на квалификацията на предприемачите Jump for CEE има за цел да привлече 400 участници от Централна и Източна Европа на онлайн семинари, предназначени да намалят негативното икономическо въздействие на кризата, причинена от Covid-19.
Втората фаза на програмата ще продължи от май до юли 2022 г. като всички събития ще бъдат безплатни за участниците. Програмата ще бъде домакин на серия от модули - идеен хак, хакатон и предварителен акселератор, които ще помогнат на участниците да изградят предприемачески нагласи, да научат основите на бизнеса и да създадат мрежа от колеги и ментори.
Първият модул - Idea Hack, ще се проведе на 10 и 12 май и ще помогне на участниците да оформят визията си. Хакатонът, планиран за 25-27 май, е 48-часово събитие, което ще завърши с представяне пред жури. Последният модул - предварителният акселератор, ще бъде онлайн в продължение на осем седмици.
Първата фаза на Jump for CEE през 2021 г. привлече над 330 регистрации от 31 държави, а 170 участници от региона на Централна и Източна Европа и извън него се възползваха от дейностите на програмата. В рамките на етапа международна мрежа от ментори и експерти помогна за формиране на 17 екипа, които разработиха бизнес идеи в различни индустрии и сектори като образование, киберсигурност, разплащания, пътувания, земеделие, спорт и мобилност.
През 10-годишната ни работа постигнахме огромен успех в това да помагаме на предприемачите да превърнат идеите си в проспериращ бизнес. Сега се възползваме от възможността да даряваме на обществото чрез нашата фондация. Ние се стремим да реализираме амбициозни проекти, които помагат за развитието на устойчиви местни и международни стартъп екосистеми. Развълнувани сме да видим, че сътрудничеството ни с Google.org вече надхвърля всички очаквания, предизвиквайки вдъхновение и създавайки амбициозни предприемачи от икономически уязвими групи, каза Кристобал Алонсо, глобален изпълнителен директор на Startup Wise Guys.
За да кандидатстват по програмата Jump for CEE, не е необходимо участниците да имат бизнес или дори бизнес план. Всеки човек или екип от региона на Централна и Източна Европа - България, Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия, Гърция, Унгария, Румъния или другаде, с добро ниво на владеене на английски език и интерес към дигиталния свят, е добре дошъл да кандидатства.
Повече информация за програмата и формуляра за кандидатстване можете да намерите тук: https://startupwiseguys.com/jumpforcee/
Повече за инициативата Impact Challenge for Central and Eastern Europe
Google.org стартира своята инициатива Impact Challenge CEE през 2021 г., за да насърчи иновациите и да подкрепи хората и бизнесите, които са отрицателно повлияни от икономическата криза, причинена от Covid-19. Програмата разпределя повече от 2 милиона евро на организации с нестопанска цел, бизнес организации и академични институции за реализиране на благотворителни проекти. Фондация Startup Wise Guys, призната за работата си с предприемачите в региона, бе избрана за бенефициент по тази инициатива със своя акселератор Jump for CEE. По линия на програмата фондацията е домакин на серия от модули в три фази, които продължават до декември 2022 г.
Повече за Startup Wise Guys
Startup Wise Guys е най-опитният B2B стартъп акселератор в Европа и един от най-активните инвеститори в стартиращи компании. Основана в Талин през 2012 г., SWG помага на повече от 600 предприемачи да изведат своите стартиращи компании на следващото ниво. Към днешна дата Startup Wise Guys е инвестирала в повече от 275 стартъпи, с успеваемост над 77%. Със значително присъствие в скандинавските страни, Полша, Украйна, Италия, Африка и Балканите, SWG се стреми да се превърне в програма за ускоряване на всеки B2B стартъп, който иска да се разраства в световен мащаб. Startup Wise Guys беше обявен за най-горещият акселератор на Europas Startup Awards 2021.
04.05.2022
ПРОГРАМАТА ЗА МАЛКИ ГРАНТОВЕ ЗА 2022 Г. НА ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В БЪЛГАРИЯ
Посолството на САЩ приема документи за кандидастване за финансиране по Програмата за малки грантове за финансова година 2022. Формулярите, които се изискват задължитено, са различни от досегашните.
Подробна информация можете да откриете на страницата на програмата на английски език: https://bg.usembassy.gov/education-culture/grant-opportunities/
Крайната дата за кандидатстване е 1 септември 2022 г. Заявленията, получени преди тази дата, ще бъдат периодично разглеждани на всеки два месеца (през февруари, април, юни и септември) и кандидатите ще бъдат уведомявани за решенията на комисията.
04.05.2022
СЕСИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ - 2022 НА ОБЩИНСКИ ФОНД ЗА ПОДКРЕПА НА МЕСТНИ ИНИЦИАТИВИ - МОНТАНА
Целта на финансовата подкрепа от Фонда е да реализира ползи и въздействия от прилагането на подходи и практики с участието на общността при решаването на местни проблеми, подобряване на средата и качеството на живот на общността. Предоставената финансова подкрепа е гарантиран базов фонд при изпълнението на местни инициативи на общността, в търсене на възможности за мобилизиране на допълнителни средства за реализацията им. Максималният размер на сумата, с която фондът може да подкрепи една местна инициатива е до 3 000 лв.
Кандидати могат да бъдат организации, читалища и граждански групи, които желаят да реализират инициативи в полза на местната общност. Това са неправителствени организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), читалища, регистрирани по реда на ЗНЧ, местни културни институции и неформални граждански групи, осъществяващи дейността си на територията на Община Монтана.
С обявяването на настоящата процедура за прием на проектни предложения се продължава и надгражда създаденото партньорство от 2017 г. между Платформа АГОРА и Община Монтана при изпълнение на съвместните дейности при създаването и функционирането на Общинския фонд за подкрепа на местни инициативи. Координацията на процедурата по дейността на фонда се осъществява от Администратора на фонда – „Агенция за регионално развитие и Бизнес център 2000”.
Срокът за изпълнение на инициативите може да бъде от 2 до 6 месеца, считано от датата на подписване на договора. Инициативите могат да се реализират в едно или повече населени места на територията на община Монтана.
Общият бюджет на фонда за четвъртата сесия е 20 000 лв., като 12 000 лв. са предоставени от община Монтана и 8 000 лв. са предоставени от Платформа АГОРА.
Кандидатурите се изпращат на хартиен носител в запечатан плик с надпис до офиса на администратора на фонда на адрес: „Агенция за регионално развитие и Бизнес център 2000“, ул. Александър Батенберг No 2, град Монтана 3400.
Администраторът на фонда ще отговаря на въпроси, свързани с фонда и иницативите, но не по-късно от две седмици преди крайния срок за подаване на формулярите. Въпроси, свързани с процедурата и реда за кандидатстване, може да задавате на: г-жа Георгия Николова Димитрова, Изпълнителен директор на „Агенция за регионално развитие и Бизнес център 2000“, тел. 096 300 760 и на електронна поща office@arrbc-montana.org. Въпросите и отговорите ще се публикуват на сайта на община Монтана и сайта на Агенцията.
Крайният срок за подаване на формулярите е 14.05.2022 г.
Пакетът с документи, необходими за кандидатстване, е достъпен на интернет страницата на община Монтана, секция „Обяви и съобщения”.
04.05.2022
ПРОМЕНИ ПРЕДВИЖДАТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪКРАТЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ
По време на Covid кризата в трудовите отношения за първи път се заговори за "възлагане“ на дистанционна работа (homeoffice) едностранно от работодателя.
Оказа се, че този механизъм до момента беше непознат на трудовото законодателство в страната, обвързващо като принцип полагането на труд при условията на надомна работа или работа от разстояние със съгласието на страните по трудовото правоотношение. Законодателят беше принуден да „валидира“ част от правилата, въведени по административен ред, като набързо ги облече в законова форма.
Кодексът на труда за пръв път влиза в крак с времето по два въпроса, които пандемията направи особено належащи. С цел по-добро съвместяване на трудовите и семейните задължения, човек ще има възможност при нужда да поиска за известно време работа от разстояние, изменение на работното време или разпределението му, както и други промени в трудовото правоотношение.
Това важи за родителите на деца до 8-годишна възраст, а за пръв път и на хора, които полагат грижа за родител, съпруг или други роднини по права линия поради медицински или други сериозни причини.
Текстовете са включени в проект за промени в Кодекса на труда, предложени за обществено обсъждане на портала за обществени консултации тук. Поводът за тях е европейската директива 2019/1158/ЕС касаеща, равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.
Втора важна Директива (ЕС) 2019/1152, има за цел да се подобрят условията на труд чрез насърчаване на по-прозрачна и предвидима заетост, като същевременно се гарантира гъвкавостта на пазара на труда. Изискванията на Директивата трябва да бъдат транспонирани в националното ни законодателство до месец август 2022 г.
Съвместимост между лична и трудова сфера
“Добре е да се знае, че когато се говори за съвместяване на личния с професионалния живот се има предвид едни по-гъвкави схеми на работа - възможности работникът и служителят да ползват съкратено работно време или съкратена работна седмица или работен ден. Вместо обичайните 8 часов работен ден, да има 6, 5 или 4 часа, но това не може да стане без съгласие на двете страни на трудовото правоотношение“, посочват от КНСБ.
Една положителна тенденция е предвидимостта на трудовите правоотношения. Европейският законодател върви към намаляване на броя на срочните трудови договори и насърчаване на работодателя към сключването на безсрочни, с оглед сигурността на заетите лица.
Към момента министърът на труда и социалната политика е поканил синдикатите и работодателските организации да седнат на масата на преговорите, за да се споразумеят какво да променят в уредбата на работата от разстояние.
04.05.2022
ДЪРЖАВАТА ЩЕ ПЛАЩА НАЕМА НА БЕДНИ
Български граждани от уязвими групи също ще могат да се възползват от помощта за квартира под наем, която държавата предвижда като мярка за стимулиране на заетостта сред бежанците от Украйна. Това заяви в "Денят започва" вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова.
Предвидено е държавата да осигурява месечна помощ от 400 лв. в рамките на три месеца, която да е целева за плащане на наем на жилище. Помощта ще се изплаща чрез работодателите на новозаетите.
"Мярката няма да е само за бежанци, но и за българи, които имат нужда и попадат в целева група – например които не са работили дълго време. Смятаме, че тази криза ни дава възможност да изгладим проблеми и да направим мерки, които ще са от полза за всички." - каза Константинова.
Конкретните параметри на мярката в момента се разписват. Очакванията на вицепремиера са тя да влезе в сила до няколко седмици.
Междувременно се съставя и програма за изграждане на детски центрове, които да поемат децата от Украйна. По думите на Константинова те ще са от полза и на българските родители, особено в градове, където има криза с местата за детски градини.
04.05.2022
"АРСЕНАЛ" ТЪРСИ 300 РАБОТНИЦИ
Завод "Арсенал" АД в Казанлък обявява почти 300 свободни работни места. Това става ясно в официалния сайт на дружеството.
Търсят се специалисти с висше техническо и химическо образование или със средно специално с продължаване на обучението. Обявени са свободни места за инженери - металург, конструктор, технолог, инженер химични процеси, както и началник смяна, инженер ВиК и енергетик.
По-голямата част от обявените позиции са по професиите фрезисти, окачествители, машинни оператори, настройчици и други работници в производството.
Според официалния сайт заводът има над 10 хиляди служители и над 1200 души технически персонал. Фирмата обещава редица социални бонуси като допълнителни месечни бонуси за Великден и Коледа, ваучери за храна, безплатна почивка на море в почивната база на дружеството, детска градина на територията на фирмата, торта за всеки рожденик, производство на сладкарския цех на "Арсенал", заплащане на наема на висококвалифицирани и перспективни кадри от друго населено място.
29.04.2022
ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАКАЗАНИЯ СЕ ЗАЛИЧАВАТ СЛЕД 1 ГОДИНА
Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в Кодекса на труда (КТ) дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Това е записано в самия КТ. Той разпорежда и че дисциплинарните наказания, които може да се налагат на работниците и служителите, са три - забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
В КТ са конкретизирани и нарушенията на трудовата дисциплина, при които се стига до въпросните наказания. Те може да са закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. Може да са явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. Или пък неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, както и произвеждане на некачествена продукция. До наказания може да се стигне и при неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд или при неизпълнение на законни нареждания на работодателя. За нарушения се счита и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения и не на последно място увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства.
При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Важно е да се знае, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. КТ определя и че дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган.
И тук се стига до конкретиката, свързана с това дали е възможно наложени по реда на КТ дисциплинарни наказания да бъдат заличавани. Кодексът отговаря положително. Така, според чл.197 от КТ, дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на 1 година от налагането им. Заличаването има действие занапред. Изрично е посочено обаче, че заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.
Има и специални правила за предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания. Така дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на горепосочения едногодишен срок, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. И тук заличаването има действие занапред. В тези последни случаи заличаването се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.
29.04.2022
КАК ДА СМЕНИТЕ БАНКАТА ЗАРАДИ ВИСОКИ ТАКСИ?
Таксите, които банките налагат за обслужване на клиенти, непрестанно растат, без това да е свързано непременно с подобряване на услугата. Всяка банка е задължена два месеца преди промяна в тарифата да уведоми потребителите и ако те не са съгласни, могат да откажат в този двумесечен период платежната услуга и да прекратят договора си с банката, без да дължат неустойки и други разноски. Обикновено тези уведомления се качват на сайтовете банките и трудно могат да бъдат забелязани, преди промяната в тарифата да влезе в сила.
Но дори и да изпуснете този срок, е добре да знаете как можете да смените банката по принцип. В интернет вече могат да се открият множество платформи, които предлагат сравняване на банковите такси, и да се избере по-изгоден вариант.
Как да прехвърлите платежна сметка от една банка в друга?
Стъпка 1: Открийте платежна сметка в желаната от вас банка (приемащата банка) в същата валута, в която е сметката ви в банката, която искате да напуснете (прехвърлящата банка).
Стъпка 2: Подайте в банката с новата ви банкова сметка Искане за прехвърляне на платежна сметка по образец на банката.
Стъпка 3: Това е. Банките правят всичко необходимо, след като получат от вас разрешението.
С искането ви се дава избор да посочите още кои конкретни входящи кредитни преводи, нареждания за периодични преводи и съгласия за директни дебити трябва да се прехвърлят, както и датата, от която нарежданията за периодични преводи и директни дебити да започнат да се изпълняват от приемащата банка. Може да поискате лично да информирате своите платци и получатели на средства, като в такъв случай приемащата банка ще ви издаде стандартни уведомителни писма с данните за платежната ви сметка.
ВНИМАНИЕ! По време на изпълнението старата ви банка не може да блокира преводи преди посочената от вас дата в разрешението за прехвърляне на платежната сметка.
За кои неща банките не могат да начисляват такси:
ВНИМАНИЕ! Ако рамковият ви договор в банката, която напускате, е продължил по-дълго от 6 месеца, същата банка не може да ви начисли такса за закриване на платежната сметка съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи, но други дължими такси следва да бъдат заплатени, припомнят от асоциация "Активни потребители".
Когато в определени случаи се начисляват такси, съгласно закона те трябва да бъдат приемливи и да съответстват на действителните разходи на банката. Ако някоя от банките не спази задълженията, които има по прехвърляне на платежната сметка, и потребителят непосредствено от това понесе финансова загуба, той има правото да му бъдат възстановени загубите. Има изключения при извънредни и непредвидими обстоятелства, но в случай че се съмнявате, може да се свържете с асоциация "Активни потребители" за пояснение.
28.04.2022
КАК ДА СИ ПРЕХВЪРЛИТЕ ПАРИТЕ ЗА ВТОРА ПЕНСИЯ В НОИ?
Хората, които имат натрупани вноски в частни универсални пенсионни фондове, могат да преместят парите си във фонд „Пенсии“ на НОИ.
От услугата могат да се възползват физически лица, родени след 31.12.1959 г. и осигурени в универсален пенсионен фонд (УПФ) на допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Те трябва да отговарят и на други изисквания:
Да им остават не по-малко от 5 години до навършване на възрастта за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
Да не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
Да е изтекла 1 година от датата, на която е започнало осигуряване в УПФ.
Как и къде заявяваме промяната?
Услугата се заявява чрез подаване на „Заявление за избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване“ по утвърден образец.
Заявлението може де се подаде по следните начини:
В офиса на НАП по постоянен адрес на физическото лице - лично или от упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно лице;
по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) на осигуреното лице, чрез Портала за електронни услуги на Национална агенция за приходите (НАП): https://inetdec.nra.bg.
За да бъде услугата достъпна по електронен път с КЕП следва да е подадено Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице и потвърден пълен достъп до услугите на НАП
Срок
Заявлението може да се подаде в следните срокове:
до 5 години преди навършване на възрастта за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условие, че към момента на заявяването не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
след 1 година от датата, на която лицето е започнало осигуряване в УПФ.
Резултат
Прието/отхвърлено заявление за промяна на избора за осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии".
При подаване на заявлението по електронен път на подателя се изпраща автоматично съобщение с вх. №, а за резултата от обработката се издава уведомление за приемане или отхвърляне на заявлението. Тази информация е достъпна и чрез профила на лицето в електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП, секция „Заявление за избор за промяна на осигуряване“⇒ „Заявление за избор за промяна на осигуряване на основание чл.4б от КСО“⇒ „Справки“.
Когато заявлението е отхвърлено, в съобщението за резултата от обработката се изписва конкретната причина, поради която същото не е прието.
След успешна обработка на „Заявление за избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване“ вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване ще започнат да се превеждат във фонд „Пенсии“ на Национален осигурителен институт от първо число на месеца, следващ месеца, през който е подадено.
Такси
При подаване на заявление за смяна на осигуряването за втора пенсия в Национална агенция за приходите, агенцията не събира такса. Няма и предвидена санкция, тъй като това е право на осигуреното лице, а не задължение.
28.04.2022
СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА СЕ ОТБЕЛЯЗВА ВСЯКА ГОДИНА НА 28 АПРИЛ
Световният ден за безопасност и здраве при работа се отбелязва всяка година на 28 април. На този ден почитаме и паметта на жертвите на трудови злополуки и професионални заболявания, като отново се напомня на световната общественост, че те могат да бъдат предотвратени.
Увеличение на броя на трудови злополуки у нас през 2021 г. спрямо предходната 2020 г., показват данни на Националния осигурителен институт.
Увеличението на трудовите злополуки през 2021 г. става на фона на намаляване на броя на работещите в много предприятия - поради отпуск или съкращения, преустановяване на дейност от някои отрасли, преминаването на намалено работно време или работа от разстояние от други предприятия, посочиха от КТ "Подкрепа" вчера в съобщение по повод 28 април.
През миналата година при трудови злополуки у нас са пострадали 2392-ма души, 68 са смъртните случаи.
През 2020 г. пострадалите при трудови злополуки са 2309, от тях 89 с фатален изход, показват данните на НОИ.
Най-много през миналата година са смъртните злополуки в строителството -18 , 10 са в сухопътния транспорт, седем - в търговията на едро и дребно, пет - в производството на хранителни продукти, четири - в производството на метални изделия, по две в горското стопанство и растениевъдството, и в събиране на отпадъци и пречистване на води.
Общият брой на смъртните трудови злополуки през 2021 г. обаче бележи тенденция на намаляване спрямо 2020 г., както и намаляване на честотата на смъртните случаи - една на всеки 35 трудови злополуки, спрямо една на всеки 26 за 2020 г., показва статистиката.
От "Подкрепа" изчисляват, че всеки работен ден – 249 за 2021 г., между 9 и 10 души претърпяват злополука на работното място, а на четири работни дни един работник в България умира.
От синдиката отбелязват, че насочването на вниманието и финансовия ресурс от работодателите към мерките за предотвратяване на пандемията от COVID-19, са станали за сметка на мерките за осигуряване на общата безопасност на работното място, в т. ч. психосоциалните рискове на работното място, мускулно–скелетните смущения, сърдечно-съдовите заболявания.
По данни на Международната организация на труда (МОТ) всяка година 2,2 милиона работници по света умират поради трудови злополуки и професионални болести.
Годишно 270 милиона работещи получават сериозни увреждания, а броят на случаите на професионални заболявания е около 160 милиона.
По изчисления на МОТ загубите от тези трудови злополуки и заболявания възлизат на 4% от брутния вътрешен продукт в световен мащаб. Според организацията опасните и нездравословни условия на труд водят и до загуба на средства и човешки ресурси и намаляват производителността и качеството на продукцията.
През 2022 г. МОТ поставя темата за социалния диалог, за участието на работещите в процеса на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за изграждането на силна култура по безопасност, здраве и благополучие в предприятията под мотото: "Действайте заедно, за да изградите положителна култура на безопасност и здраве".
Световният ден за безопасност и здраве при работа се отбелязва от 2003 г. съгласно решение на Международната организация на труда, с цел да се привлече вниманието на световната общественост към здравословните и безопасни условия на труд, както и да се възпитава култура на превенция, която е в основата на предотвратяването на трудовите инциденти и заболявания, свързани с работата.
От 1996 г. този ден се отбелязва и като Международен ден на солидарност с пострадалите при трудови злополуки или професионални заболявания по инициатива на международното профсъюзно движение.
28.04.2022
НИКОЛАЕ ЧУКА: РУМЪНИЯ И БЪЛГАРИЯ ОБМИСЛЯТ ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕКА ДУНАВ
Румъния и България обмислят програма за развитие на река Дунав – река, която е от стратегическо значение за транспорта на стоки и хора, заяви румънският премиер Николае Чука в телевизионно предаване снощи в обществената телевизия TVR. В предаването Чука каза, че още преди началото на конфликта в Украйна е имало разговори с министър-председателя на България за целогодишно използване на река Дунав за товарни превози.
Анализирахме възможността за намиране на решение за драгиране на Дунав, така че да можем да осигурим движението по реката през цялата година, защото през лятото, когато нивото на реката спада, има прагове, които не позволяват движението на баржи, поне с големи товари, каза Николае Чука. Той отбеляза, че това е най-лесният и най-евтиният начин за транспортиране на стоки, а също така и най-удобният, тъй като се избягва несъвместимостта между железниците в Румъния и тези в Украйна и Молдова. „Дунав е река, която има стратегическо значение в осигуряването на транспорта на стоки и не само, включително на пътници и туристи“, посочи румънският министър-председател.
Той допълни, че на равнище ЕС съществува програма „Бърз Дунав“ и вече са водени разговори с европейския комисар по транспорта Адина Вълян.
„В петък българският министър-председател ще бъде в Букурещ и ще обсъдим подробностите, за да можем да използваме и европейски средства за тази цел. Това ще бъде проект, който ще бъде от полза не само за Румъния, но и проект, чрез който ще можем да стигнем, например, от Галац до Бремерхафен (Германия), каза румънският премиер.
28.04.2022
"БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" НЕ МОГАТ ДА ПРИЕМАТ ГОДИШНИ ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ
"Български пощи" не могат да приемат годишни данъчни декларации, предупреждават от НАП.
До края на данъчната кампания за физически лица остават пет дни, а най-бързият начин за подаването на декларациите е чрез персонален идентификационен код. Ако данъкоплатецът няма такъв, може да използва услугите на куриерска фирма като за подаване ще се счита датата на приемане на пратката. Друг вариант е да се подаде декларацията в офис на приходната агенция утре или на 3 май.
28.04.2022
1 845,2 МЛН. ЛВ. СА ИЗПЛАТЕНИ ОТ СТАРТА НА МЯРКАТА 60/40 ДОСЕГА
От старта на мярката 60/40 през март 2020 г. до средата на април т. г. са изплатени 1 845,2 млн. лв., съобщиха от НОИ. Със средствата са подкрепени 13 646 работодатели и е запазена заетостта на 331 518 работници и служители.
Загубените календарни дни от трудови злополуки са общо 173 947. Пандемията от COVID-19 ускори използването на цифрови технологии, нови методи на работа и подобрени практики на оперативно и институционално ниво на управление и обслужване в социалноосигурителните институции в Европа. Резюме на най-интересните европейски практики без съмнение ще предизвика интереса на експерти и широк кръг читатели.
27.04.2022
РАЗУМНИТЕ МЕРКИ ПРИ ВИСОКА ИНФЛАЦИЯ
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ)
През март годишният темп на изменение на цените достигна 12,4%. При храните поскъпването в сравнение с март 2021 г. е със 17,4%, а при горивата и транспорта като цяло - с 26,7%. За месец в сравнение с февруари ръстът е 2,2%, като при хранителните продукти цените растат средно с 3,3%, а в транспорта - със 7,9%. Евростат дава сходна картина във всички икономики в ЕС - средното нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени за година е 7,8%, за еврозоната е 7,4%; ръстът на цените само за март е 2,4%, което е дори малко по-високо от отчетеното за България.
У нас това е най-високата инфлация от 2008 г., когато имахме сходна международна динамика на рязко поскъпващи горива и основни земеделски продукти. Всъщност, достигнатите цени на суровия петрол и пшеницата тогава остават недостигнати и към момента. Тогава в целия период от август 2007 г. до октомври 2008 г. годишният ръст на цените надхвърля 10% и достига максимална стойност от 15% през май 2008 г. От началото на глобалната финансова криза допреди няколко месеца, годишната инфлация в България е била над 5% само в два месеца през пролетта на 2011 г. - тогава също след ръст на цените на горивата.
Съвсем естествено, политиците загубиха рефлекс да предлагат и обсъждат стопански политики в условия на относително висока инфлация. Това се отнася както по отношение на планирането на бюджета, така и по отношение на доходите на домакинствата и данъчната среда. Дали поради тази причина, или пък заради разнородния характер на коалицията, към момента единствено се трупа "очакване" за бъдещ пакет от мерки. Не е ясно и как той се вписва в заявеното още при съставянето на правителството намерение за актуализация на бюджета в средата на годината. Всичко това обаче не пречи на отделни партии и политици да представят публично в търсене на подкрепа свои идеи за икономически и/или социални мерки.
Каквото и да се прави, то трябва да е базирано на фактите, на възможностите и да отчита законите и принципите, на които се подчинява стопанската размяна и поведението на хората. На първо място, всяка мярка или пакет от мерки се предприема с определена цел. Ако опростим политическата задача, става дума или да се борим с инфлацията в търсене на инструменти цените да спаднат (или поне да не растат повече), или да облекчим последиците от нея за бизнеса и домакинствата.
Какво означава да се борим с инфлацията и има ли изобщо такава опция? При ценови шок, движен от външни фактори, възможностите за въздействие са ограничени. Решенията на големите централни банки по монетарната политика не са - а и никога досега не са били - в обсега на контрол на българското правителство. Доколкото можем да водим академичен дебат за ефекта от количествените улеснения и ниските лихви, в крайна сметка за нас това е фактор извън възможност за въздействие. Същото в голяма степен (не изцяло) важи и за цените на горивата, електроенергията както и някои селскостопански стоки - не можем да променим структурата на европейския енергиен пазар, нито зависимостта от Газпром и поведението на монополиста; още по-малко от нас зависи докога ще продължава войната на Русия с Украйна.
За много политици обаче изглежда е символна победа, доказателство за героизъм да осигурят на гражданите нещо "евтино" - от ток и дизел, до олио, хляб, а доскоро и краставици. Може ли да стане това? Ценовият таван води до дефицит, или ако искаме да няма недостиг - до нужда от директна субсидия за търговеца и производителя. Извън огромната административна трудност да се наложи фиксирана цена на иначе свободен, сложен и конкурентен пазар, евентуални субсидии ще създадат изключително опасни стимули. За купувачи и продавачи цената ще спре да играе своята информационна роля, дори напротив - който потребява най-много от иначе все по-скъп ресурс, ще бъде награждаван най-много с парите на данъкоплатците.
Промяна на косвените данъци ще даде минимален ефект, докато фискалната цена ще е висока. Намаляване на акциза за горивата безспорно може да доведе до по-ниска цена на дребно, но това решение трябва да се вземе колективно в рамките на ЕС. Вариантите за въздействие върху цените през промяна в данъка върху добавената стойност са най-общо два. От една страна, може да има сваляне на стандартната ставка. Трябва обаче да сме наясно - всеки пункт намаление ще означава 800 млн. лева по-малко приходи в бюджета, които трябва да бъдат компенсирани или чрез други данъци, или да се орежат разходи. Дори да приемем - а това е далеч от реалността - че цялото намаление ще отиде за потребителите, с такава скъпа мярка подкрепяме едновременно и нуждаещите се, и богатите, сваляйки цената както на сиренето и картофите, така и на луксозните къщи, автомобили или дизайнерски дрехи.
Ако говорим за общо намаляване на данъчната тежест и преразпределението през държавата, това безспорно е желана промяна; потенциалът за овладяване на инфлацията обаче изглежда минимален. Идеята за диференцирани ставки е обсъждана много пъти и аргументите срещу остават валидни. Чисто политически, много е трудно да се откаже на един бранш, ако вече такава отстъпка е дадена на друг. Но дори по отношение на непосредствения ефект очакваните резултати далеч не са гарантирани - в други страни потребителят успява да получи между ¼ и 1/3 от намаления данък (например в Румъния и Словакия, където подобни стъпки са предприемани в недалечното минало). България има и собствен опит - през 1990-те хлябът и млякото бяха освободени и помним как функционираше пазарът и доколко потребителите печелеха от тази мярка. С други думи - помагаме на маржа на търговеца и производителя и съвсем малко - на крайния потребител. Това, впрочем, се случи след въвеждането на намалена ставка за ресторантите през 2020 г. и дори се признава открито от самия бранш - цените не са намалени.
Такъв подход среща и други проблеми. Политиците говорят с клишета - най-силното и устойчиво в историята на прехода е това за "хляба". Кое точно е "хлябът" никой не желае да дефинира, дори от бранша колебливо отварят дума, че може би не е практично да е за всички тестени изделия, а само за определен вид. Да оставим настрана административно-контролния хаос, който ще съпътства категоризация на различните "хлябове"; впрочем, това ще се случи като цяло и за останалите продукти, ако има предложение да се прилага намалена ставка по ДДС за групи храни. Дори при най-оптимистичен пазарен сценарий, в който потребителят взима изцяло данъчното намаление от 20 до 9 процента, един "среден българин" ще получи около 34 стотинки на месец заради по-евтиното олио и приблизително 74 стотинки на месец от по-евтин хляб. Клишетата помагат за репортажи в централните новини и първите страници, но не решават истински проблеми.
Разбира се, има и вътрешни източници на инфлация, върху които политиката може в известна степен да има ефект. Цените на жилищата, например, са силно зависими от кредитната експанзия на търговските банки, върху която може да се въздейства. Имаме и контролирани цени, например в здравеопазването, образованието, а и в контекста на дебата - да не забравяме, че домакинствата не са на свободния пазар на ток и за тях цената не е променяна от юли 2021 г. Други промени в бизнес средата могат да облекчат разходите за дейността на малките фирми - например по-висок праг за регистрация по ДДС - и това да има в средносрочен план антиинфлационен ефект.
В този контекст още една бележка е важна - дискурсът вносни/местни продукти е подвеждащ, ако има разграничение, то е между международно търгуеми стоки и нетъргуеми стоки и услуги. Имаме например свръхпредлагане на ток, олио, пшеница, метали, пластмаси и химикали (списъкът може да бъде продължен) - т.е. България е нетен износител на тези изделия - това не означава, че цените ще са ниски. За този тип стоки цените са международни или поне близки - имаме регионален, европейски и дори глобален пазар. В този смисъл каквито и мерки да се предлагат за облекчаване, насърчаване или субсидиране на производството, това няма да доведе до спад на вътрешните цени.
Ето защо изглежда разумно политиките да преформулират целта си - възможна такава е запазване и увеличаване на покупателната сила на доходите на домакинствата. Това е прагматичен, но и честен подход, основан на приемането на неизбежните проявления на външни фактори върху една малка и изключително отворена икономика като нашата. Как може да се структурира подобен пакет от мерки?
Има няколко категории граждани, чиито доходи зависят изцяло или донякъде от държавни регулации. За пенсиите много се говори още от предизборната кампания и няма да се спираме тук, но към 1 юли изглежда почти сигурно, че ще има повишение - най-малкото, за да се интегрира добавката от 60 лева в основната пенсия, а вероятно и още отгоре. Слабото покритие на системата за месечно социално подпомагане - има предложение за промяна в закона в посока разширяване на обхвата и размера на подкрепата, но едва за 2023 г. - налага някакво временно решение за директна подкрепа на най-бедните домакинства, които са и най-силно засегнатите от по-високите цени на основни продукти.
Понеже и новото правителство избегна или поне отложи дебата за обективен механизъм за определяне на минималната работна заплата, сега ще трябва да приеме (поредното) ад хок решение за увеличение. При над 12% годишна инфлация всъщност покачването до 710 лева вече изглежда изоставащо и чисто аритметически ще има аргумент за покачване поне до компенсиране на загубата на покупателна способност. Доколкото самото съществуване на определяна от държавата задължителна минимална заплата противоречи на свободното договаряне и икономическите принципи, в тази ситуация - висока инфлация и много ниска безработица - промяна в номиналния размер носи ограничен риск от неблагоприятни развития на пазара на труда.
Още при съставянето на коалицията евентуални промени на заплатите в обществения сектор като цяло бяха отложени за средата на годината. Ако правителството си спази ангажимента, би следвало в отделните сектори и администрации да са изготвени анализи с предложения за повишаване на ефективността на работата и разходите - и това би следвало да е основа за увеличение на заплащането, но след подобрение на ефективността. Има някои примери, които изглежда са в правилна посока - например повишението на заплатите за медицинските сестри и другите медицински лица, което всъщност дори не е пряко обвързано с инфлацията, а е наложена от структурни проблеми в тези професии необходимост. Така че министерствата имат съвсем конкретен стимул да се започнат промени - ако следваме обещаното, промяната ще даде възможност за по-високи доходи.
Заплатите в частния сектор растат устойчиво в последните години поради ред дългосрочни фактори на пазара на труда и демографските тенденции. Продължаваме да считаме, че добро решение - каквото предложихме и в алтернативния бюджет на ИПИ - е значително намаление на размера на осигуровките. Това оставя доход за работниците и "награждава" работодателите, които са на светло и повишават възнагражденията. Това е данъчно намаление, което е насочено именно към икономически активните и стимулира растежа. Още по-силен изглежда и аргументът за стимул на частните инвестиции чрез нулев данък за реинвестираната печалба - и тази година политическите неуредици и слаб капацитет ще отложат голяма част от включените в бюджета капиталови разходи, да не говорим за отложения с много старт на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Подобно облекчение може поне частично да компенсира забавянето на икономиката заради ефектите от войната.
Политиката за подкрепа на ръста на доходите трябва и може да се случи без влошаване на бюджетното салдо. От една страна, по-високото от очакваното нарастване на цените увеличава бюджетните приходи - пряко чрез данъците върху потреблението, и вторично през по-високи номинални печалби и доходи. Отделно, държавните енергийни дружества ще реализират по-висока от очакваната печалба, която също може да е на разположение на фиска. Да не забравяме и че за голяма част от продуктите с най-бърз ръст на цените на глобалните пазари България е нетен износител - т. е. ще имаме компании с подобряващи се финансови резултати, което също косвено ще подобри събираемостта на приходите.
Данните за изпълнение на бюджета до март показват ръст на данъчните и неданъчните приходи с 12,2% - по-висок от заложения за годината, което е логично и очаквано следствие от инфлацията. От друга страна, както стана дума, все по-сигурно е, че капиталовите разходи няма да се реализират. Благоразумната политика е още през юни те да бъдат разпределени прозрачно и при гласуването в парламента на актуализацията на бюджета, вместо да се правят отново спорни (най-малкото) фокуси в средата на декември.
С други думи, могат да се приложат разумни и насочени по правилен начин мерки за запазване и увеличаване на покупателната сила на домакинствата по начин, който не добавя вътрешен фискален стимул за инфлацията и да не увеличава дефицита.
27.04.2022
ДО 20 МАЙ ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ КАНДИДАТСТВАТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ЗА COVID ЩЕТИ
До 20 май земеделските стопани могат да кандидатстват за получаване на подпомагане заради щети, причинени от Covid пандемията. Документи ще се приемат в общинските служби по земеделие. Бюджетът е 143,5 милиона.
Животновъдите ще получат 79 милиона от общия бюджет. Останалите пари са за производителите на плодове, зеленчуци и маслодайни рози.
Ясни са и ставките за отделните животни и култури. Най-голяма е финансовата помощ за месодайните крави по селекционен контрол - за тях стопаните ще получат по 198 лева на глава. Подпомагането за овцете е най-малко - 21 лева на глава.
Пчеларите ще получат по 13 лева на пчелно семейство. В растениевъдството най-сериозна е помощта за оранжерийното производство на домати, пипер и краставици в отопляеми оранжерии - по 12 233 лева на хектар.
Виненото грозде и оризът получават най-малка помощ - по 200 лева на хектар.
След приключване на приема на заявления и разпределяне на бюджета по сектори, в случай че остане ресурс, той ще бъде преразпределен с коефициент в съответното направление. При недостиг в рамките на определения ресурс по сектори, определената сума ще бъде редуцирана. От фонд "Земеделие" се ангажират Covid подкрепата да бъде платена до 15 юни.