27.04.2022

ЗАКОННА МИГРАЦИЯ: ПРИВЛИЧАНЕ НА УМЕНИЯ И ТАЛАНТИ В ЕС

Европейската комисия предлага амбициозна и устойчива политика за законна миграция. Като част от всеобхватния подход към миграцията, изложен в Пакта за миграцията и убежището, Комисията предлага правни и оперативни инициативи, които ще бъдат в полза на икономиката на ЕС, ще засилят сътрудничеството с държави извън ЕС и ще подобрят цялостното управление на миграцията в дългосрочен план. Наборът от предложения включва и конкретни действия за улесняване на достъпа до пазара на труда на ЕС за хората, които бягат от руското нашествие в Украйна. Комисията предлага да се преразгледат Директивата за единното разрешение и Директивата за дългосрочно пребиваващите лица.

Въвеждането на опростена процедура за единно комбинирано разрешение за работа и пребиваване ще направи процеса по-бърз и по-лесен за кандидатите и работодателите, а преразглеждането на Директивата за дългосрочно пребиваващите лица ще улесни придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС чрез опростяване на условията за прием. За да се постигне по-добро съответствие между уменията и нуждите на пазара на труда, Комисията предлага да се засили оперативното сътрудничество на равнище ЕС между държавите членки, както и с държавите партньори. След стартирането на партньорствата в подкрепа на талантите през юни 2021 г. понастоящем Комисията предлага редица стъпки, така че първите партньорства да бъдат договорени до края на 2022 г.

Комисията предлага да създаде и първата платформа, която обхваща целия ЕС, и инструмент за намиране на съответствия – резерв на ЕС от таланти, за да направи ЕС по-привлекателен за граждани на държави извън ЕС, които търсят възможности, и да помогне на работодателите да намерят нужния им талант.  Комисията проучва евентуални допълнителни възможности за законна миграция към ЕС в средносрочен и дългосрочен план, като отчита потенциал за фокусиране върху ориентирани към бъдещето политики в три области на действие: грижите, младежта и иновациите.

27.04.2022

1 МЕСЕЦ ЗА НАМИРАНЕ НА КАНДИДАТ ЗА РАБОТА

Ковид пандемията доведе до много промени на пазара на труда и засили предизвикателства, които бяха видими и преди това. Проучване на лидера в HR решенията The Adecco Group сред 550 специалисти в областта на човешките ресурси от всички отрасли, очертава тенденциите на работния пазар в Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Докладът потвърждава, че бързите обществени промени тласкат търсенето на хора с по-високи способности за адаптация и непрекъснато обучение. 

Въпреки междукултурните различия в тези региони, анализът установява и доста общи характеристики:

Каналите, през които компаниите търсят потенциални служители, са на първо място сайтове за обяви за свободни позиции, на второ – LinkedIn, и след това се нареждат собствена база данни, препоръка от настоящи служители и специализирани събития.

По време на интервю HR специалистите, ангажирани в подбора на служители, по-скоро оценяват поведението на кандидата и невербалната комуникация, отколкото дали биографията му съвпада напълно с посочените изисквания.

Много важно е от тази първа среща дали ценностите, които той демонстрира,  ще са съвместими с корпоративните ценности на компанията.

След това като важност се нареждат меките (soft skills) и специфичните познания (hard skills) на кандидатите. Емоционалната интелигентност, желанието за активно учене, аналитичното мислене и отвореност към иновации са най-важните меки умения, които се търсят в кандидатите. По отношение на твърдите умения на преден план излизат специфично познаване на индустрията на работодателя, анализа на данни и познания в разработването на софтуер.  Очакванията за заплащане не са без значение, но те са далеч по-назад като тежест на критерия при оценката на кандидата спрямо демонстрираното поведение и ценности.

След първоначалната селекция, за една позиция средно се провеждат интервюта с 5 кандидати.

Тази бройка варира значително в зависимост от индустрията, броя на кандидатите и нивото им на опит. Например, някои позиции имат по-дълъг и сложен процес на подбор, затова и броят на интервюираните кандидати може да бъде по-голям. Това важи особено силно за мениджърски позиции или определени роли, които съвместяват по-комплексни отговорности или трябва да изпълняват няколко длъжности.

Средното време за намиране на подходящия кандидат за дадена позиция е 1 месец.

Това посочват близо 1/3 от анкетираните HR специалисти. Това обаче не е в сила за България и Словения, където заради по-ограничения пазар на труда, този процес отнема над 1 месец. Продължителността на периода може да варира в зависимост от фирмените процедури, сложността на отворените позиции и пакета за компенсации и обезщетения.

Детайлните обяви и предварително анонсираните подробности като изисквания за специфични умения и способности, възможности за обучение, ясно разписани цели и отговорности, също ще доведе до по-подходящи кандидати и намаляване на времето, необходимо за запълване на тази позиция.

27.04.2022

ЕК ОДОБРИ РУМЪНСКА СХЕМА В ПОДКРЕПА НА ЖИВОТНОВЪДИТЕ НА СТОЙНОСТ 453 МЛН. ЛЕИ

Европейската комисия одобри вчера румънска схема на стойност 91 млн. евро (453 млн. румънски леи) в подпомагане на говедовъдите, свиневъди и птицевъди в контекста на пандемията от коронавирус, се посочва в прессъобщение на Европейската комисия.

Схемата е одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ. Според схемата помощта ще бъде под формата на преки грантове. Мярката има за цел да разреши проблемите с ликвидността, пред които са изправени животновъдите, и да компенсира част от загубите, претърпени поради пандемията от коронавирус и ограничителните мерки, които румънските власти трябваше да въведат, за да ограничат разпространението на вируса. Схемата ще бъде отворена за всички компании, работещи в секторите на говедовъдството, свиневъдството и птицевъдството.

Миналата седмица министърът на земеделието Адриан Кесною обяви, че над 95 000 животновъди ще се възползват от финансова помощ в размер на около 454 млн. леи, за да компенсират част от загубите, които са отчели през последните две години заради санитарните ограничения и прекъсването на веригите за доставки.

"Подкрепяме животновъдите, като предоставяме държавна помощ за компенсиране на част от загубите, които животновъдите са претърпели през последните две години заради санитарните ограничения и прекъсването на веригите за доставки. С предоставянето на тази помощ на стойност близо 454 млн. леи, в допълнение към другите програми за подпомагане на животновъдния сектор, ние предлагаме на фермерите помощта, от която се нуждаят, за да осъществят дейността си при нормални условия", заяви Кесною според прессъобщение на Министерството на земеделието и развитието на селските райони.

Правителствената наредба за създаване на схема за държавна помощ за подпомагане на дейността на говедовъдите, свиневъдите и птицевъдите в контекста на икономическата криза, породена от ковид пандемията, беше приета миналия четвъртък от правителството. Максималната обща стойност на схемата за държавна помощ е 453,899 милиона леи и се разпределя, както следва: 170,250 милиона леи за сектора на говедовъдството, 167,649 милиона леи за сектора на свиневъдството и 116 милиона леи за сектора на птицевъдството.

Изплащането на държавната помощ трябва да бъде извършено до 30 юни 2022 г.

26.04.2022

ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА РЕМОНТ НА ЖИЛИЩА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА

Повече пари за достъпна жилищна среда и лична мобилност на хора с двигателни увреждания. Заради големия интерес бюджетът на държавната програма е увеличен с 500 000 лева, а срокът за одобрение на проектите е по-кратък.

Тазгодишната кампания за кандидатстване по програмата за хора с увреждания започва днес и ще продължи до 27 юли.

По програмата се отпускат до 8000 лева за лична мобилност и до 100 000 лева за достъпна жилищна среда. Одобрените проекти трябва да бъдат завършени до края на годината.

По Компонент 1 на програмата ще се финансират проекти за достъпна жилищна среда чрез изграждане и монтиране на рампи, подемни платформи и асансьори, които улесняват придвижването на хората с увреждания. Програмата ще отпуска до 100 000 лв. за всяко одобрено проектно предложение. В случаите, когато тяхната стойност е по-висока, кандидатите ще могат да съфинансират изпълнението на допустимите дейности.

По програмата могат да кандидатстват собственици на жилища с трайни увреждания, които се придвижват с инвалидни колички, с постоянен или настоящ адрес в същата сграда. Допустими кандидати са и сдружения на собствениците в етажната собственост в многофамилни жилищни сгради, в които има хора с трайни увреждания, придвижващи се с инвалидни колички, с постоянен или настоящ адрес в същата сграда.

Одобрените проекти по компонент „Лична мобилност“ ще се финансират с до 8000 лв. Средствата се отпускат  за преустройство на лек автомобил за човек с трайни увреждания и монтиране на помощно съоръжение за качване и сваляне на инвалидна количка. За пръв път по програмата ще се финансира закупуване на лек автомобил, приспособен за шофьори с трайни увреждания. Кандидатите ще могат да получат и средства за шофьорски курс.

Право да кандидатстват по Компонент „Лична мобилност“ имат хора с трайни увреждания, с доказан дефицит на долни и/или горни крайници и решение на органите на медицинската експертиза, които имат документ, че са физически годни да бъдат шофьори.

Общият бюджет на Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност за 2022 г. е 2,5 млн. лв. Средствата са увеличени с 500 000 лв. в сравнение с миналата година.

Подробна информация за условията и документите за кандидатстване по двата компонента може да се намери на интернет-страницата на МТСП (www.mlsp.government.bg рубрика „Политики“, категория „Хора с увреждания“, секция: „Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност”) или на следния линк: https://www.mlsp.government.bg/natsionalna-programa-za-dostpna-zhilishchna-sreda-i-lichna-mobilnost-1.

26.04.2022

ИАНМСП ОРГАНИЗИРА ДЕЛЕГАЦИЯ ОТ БЪЛГАРСКИ КОМПАНИИ ЗА УЧАСТИЕ В БИЗНЕС ФОРУМ В ЧЕХИЯ

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) сформира бизнес делегация с представители на работодателските организации и бизнес компании от различни сектори, която ще придружава Президента на Република България Румен Радев по време на предстоящото му официално посещение в Чехия от 9 до 11 май 2022 г., съобщават от Българската стопанска камара (БСК). В рамките на визитата е договорено провеждането на бизнес форум с двустранни срещи между деловите среди от двете държави.

В бизнес делегацията ще бъдат включени български компании от секторите машиностроене, мехатроника, електроника и електротехника, автомобилостроене, ИКТ, високи технологии, интелигентно земеделие, парфюмерия и козметика, хранително-вкусова промишленост и вина, текстил, зелени технологии и туризъм.

Желаещите да се включат в бизнес делегацията български компании е необходимо да се регистрират тук и представителите им да представят копие на лична карта/задграничен паспорт не по-късно от 28 април 2022 г. на имейл адрес s.zapryanova@sme.government.bg.

26.04.2022

КАК ДА ОРГАНИЗИРАМЕ ТЪРСЕНЕТО НА РАБОТА – ПОЛЕЗНО РЪКОВОДСТВО

Следете напредъка си

Трябва да следите напредъка си, за да можете да общувате и проследявате ефективно. Организирането на едно място на цялата информация за вашата кандидатура ще ви помогне много за това.

Запазете копие от всяка обява за работа, за която сте кандидатствали. Заедно с обявата запазете копие от автобиографията, която сте използвали, както и съответната информация за контакт. Ето няколко идеи как можете да поддържате тази информация достъпна:

  • Запазете автобиографията и списъка с работни места в .doc и съхранявайте всичките си документи в папка „Търсене на работа“. Озаглавете файловете си с името на компанията и позицията, за да можете лесно да ги търсите.
  • Отпечатайте документите и ги скрепете заедно.
  • Използвайте онлайн система за картотекиране с Google Suite, Evernote или Microsoft 365, за да имате достъп до вашите файлове отвсякъде.
  • Възползвайте се от възможността да научите нова система за управление на проекти онлайн. Има много безплатни опции и можете да придобиете съответни умения едновременно! Например, можете да използвате Асана, за да направите проект за търсене на работа, сортирайте приложенията си по време или позиция и качете обявата за работа. 

Ако сте поддържали информацията си организирана, проследяването ще бъде много лесно. Ще имате цялата необходима информация на една ръка разстояние!

Управлявайте времето си, създайте график и направете контролни списъци

Ефективното търсене на работа трябва да бъде като работен ден. Направете си график и се придържайте към него с поставяне на цели.

Например, отделете три часа на ден за вашето търсене. Или кандидатствайте поне за15 работни места седмично. Поставянето на цели ще ви помогне да се придържате към ефективна стратегия. Също така ще ви помогне да запазите самодисциплина.

След като създадете дългосрочна стратегия, съсредоточете се върху днешния ден. Кои са най-важните неща, които трябва да направите днес, за да се доближите до целта си да намерите нова работа?

Един чудесен начин да организирате ежедневното си търсене на работа е с класически контролен списък.

Стартирайте всеки елемент за действие с глагол, за да увеличите производителността си.

Например:

  • Проверявам правописа в автобиографията ми
  • Качвам автобиографията ми за безплатен професионален преглед
  • Проучвам 5 компании, за които бих искал да работя
  • Проследявам заявлението от миналата седмица за компанията XYZ

21.04.2022

КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ИМА В ЗДРАВНОТО НИ ДОСИЕ

Електронното здравно досие е част от проект „Разработване и въвеждане на Национална здравноинформационна система“.

Крайният срок  за изпълнение на проекта е краят на декември 2022 г. Това отговаря здравният министър Асена Сербезова на питане на депутати.

Министърът уточнява, че в момента са разработени отделни раздели на електронното здравно досие и те вече са достъпни на изградения здравен портал https://his.bg/.

С пускането в експлоатация на отделните модули постъпват данни в електронното досие на пациента. Например, в момента постъпват данни за издадени и изпълнени електронни рецепти, направени имунизации, издадени електрони направления и данни от проведени прегледи в извънболничната помощ.

С въвеждането на модул е-хоспитализация, в началото на август, ще бъде поставено началото на постъпването на данни за проведени лечения в болниците, допълва министърът.

21.04.2022

ПРЕДЛАГАТ НОВИ ПРАВИЛА ЗА БОЛНИТЕ ОТ COVID-19 У НАС

Нови правила, които да се прилагат у нас за хората, болни от COVID-19,  предвижда проектът на Наредба за условията и редът за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на COVID-19, качена за обществено обсъждане тук.

Те предвиждат да се въведе задължителна изолация на заразоносители и болни от COVID-19 на посочени от тях места на пребиваване за определен срок от време, съобразен с периода на заразност и определен със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор. За да се ограничи предаването на SARS-CoV-2, е необходимо да се приложи различен подход спрямо лицата, установени като болни от COVID-19 и заразоносители на SARS-CoV-2 и техните контактни лица.

Предлага се всяко лице, което е диагностицирано като положително за SARS-CoV-2 да се поставя под задължителна изолация с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Посочени са изискванията и мерките, които следва лицето да спазват по отношение на намаляване на контактите с другите лица в домакинството, спазване на физическа дистанция, хигиена на ръцете, носене на защитна маска за лице, проветряване, с което да се намали риска от заразяване чрез намаляване на вероятността от предаване на причинителя.

Предвидено е медицинско наблюдение по време на задължителната изолация да се извършва от общопрактикуващ лекар или друг лекар. При необходимост от изследвания или прегледи, назначени от лекаря, осъществяващ медицинското наблюдение, лицето под задължителна изолация следва да уведоми по телефон или електронна поща съответната регионална здравна инспекция за напускане на мястото на изолация, като посочват времевия период и лечебното заведение, в което ще се извърши прегледа или изследването.

Създаден е ред задължителната изолация да се провежда и в лечебно заведение за болнична помощ след извършване на оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на COVID-19 като се взема предвид както тежестта на клиничното протичане на заболяването, възрастта на лицето и наличието на придружаващи хронични заболявания, имуносупресивни състояния и лечения и други, които са основните предпоставки за тежко протичане, усложнения и смъртен изход, така и социално-битовите условия, при които лицето живее и възможността на лицето да се изолира в домашни условия, с което да не компрометира необходимостта от временна изолация.

По време на епидемичен подем на заболяемостта от COVID-19 натоварването върху здравната система е значително, като достъпът до болнично лечение в някои случаи е затруднен. Поради това, в проекта на наредба са посочени определени медицински и социални критерии при които положително за COVID-19 лице може да бъде изписано от лечебно заведение преди пълно клинично възстановяване. В такива случаи лицето продължава своята изолация в домашни условия до изтичане на карантината.

Въведено е определение за близък контактен, с което прецизно да се определят лицата в риск от заразяване след експозиция на случай на COVID-19. Допуснато е лица, определени като потвърден случай на COVID-19, които са преболедували до три месеца от контакт с новозаразено със SARS-CoV-2 лице, да не се поставят под карантина.

На задължителна карантина могат да подлежат и лица, влезли на територията на страната от друга държава с епидемичен риск от разпространение на COVID-19. По този начин се цели да се опази общественото здраве от допълнителен внос и последващо разпространение на SARS-CoV-2, включително ограничаване на разпространението на нови варианти. При ниска или спадаща заболяемост от COVID-19 в страната, поставянето под карантина на лица, пристигащи от държави в епидемичен подем или с високи нива на заразеност ще възпрепятства възникването на нови огнища и евентуални взривове в страната.

В проекта на наредба е уредено, че медицинското наблюдение на тези лица се осъществява от общопрактикуващия им лекар или от друг лекар, а когато нямат такъв от съответната регионална здравна инспекция. Като при поява на клинични симптоми, съответстващи на COVID-19 лицето подлежи на изследване, изолация и лечение.

В проекта на наредба е посочено, че при регистриране на случай на COVID-19 в организиран трудов или детски/ученически колектив се провежда епидемиологично проучване от съответната регионална здравна инспекция и се предписват мерки, насочени към определяне на източниците на инфекция и тяхната изолация, възприемчивото население и неговата карантина, както и спрямо околната среда (дезинфекция). Допуснато е в хода на епидемиологичното проучване регионалната здравна инспекция да може да разпореди и допълнителни хигиенни и противоепидемични мерки,  съобразно развитието на епидемичния процес.

21.04.2022

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: КАК УСПЯВАТ ФАМИЛНИТЕ КОМПАНИИ В БЪЛГАРИЯ?

Дългосрочната перспектива за управление е ключовият фактор за успеха на фамилните компании в България според ¾ от собствениците на фамилен бизнес у нас. Предприемчивостта и адаптивността на основателите, както и дългогодишният фокус върху високото качество на продуктите са следващите по важност критерии, които определят успеха на семейните компании. 100% от участниците споделят твърдението, че е престижно да бъдеш част от фамилен бизнес.

Това показват данните от проучване на EY Bulgaria сред собственици на фамилен бизнес, проведено наскоро у нас. В него са включени първо и второ поколение собственици на семейни бизнеси от различни индустрии. Във всеки от бизнесите са ангажирани между 3 и 5 души от всяка фамилия.

В България повечето семейни компании са създадени през 90-те години на ХХ век. Те вече се управляват активно от второ поколение собственици, чиято възраст е близка до тази на бизнесите. По данните на Националния статистически институт към края на 2020 г. фирмите в България, които се самоопределят като фамилен бизнес представляват около 25% от всички активни предприятия в страната.

„В EY работим по различни програми за подкрепа на фамилните компании в стремежа им да се развиват устойчиво и дългосрочно както на българския, така и на международните пазари. У нас вече има много успешни примери за семейни бизнеси, преминали през различни кризи и превърнали се в пазарни лидери. Селектирахме част от тези вдъхновяващи истории в третото издание на "Книгата на фамилния бизнес в България", защото вярваме, че именно семейният бизнес може бъде гръбнак на българската икономика в дългосрочен план“, коментира Диана Николаева, съдружник и ръководител на отдел „Стратегия и сделки“ в EY Bulgaria.

„На база на опита ни мога да споделя, че каквито и бизнес възможности да имат и каквито и бизнес предложения да получават, фамилните компании винаги се стремят да запазят основния бизнес и собствеността в рамките на семейството“. Според нея това дава на българската икономика едно ядро от устойчиви бизнеси, които в повечето случаи винаги остават българска собственост с добре изградени взаимоотношения с местните общности.

83% от анкетираните в проучването отричат вероятността семейството да продаде основната работеща компания, но едновременно с това 2/3 от тях споделят, че в бъдеще биха потърсили партньор, за да доразвият бизнеса си. Само 17% смятат, че има голяма вероятност семейството да направи основната компания публична при следващото поколение собственици.

Наблюденията на експертите от EY показват, че създадените като семеен бизнес компании много често запазват управлението на компанията в рамките на семейството. Интересен факт обаче е, че в повечето от тях липсва ясна „семейна конституция“, която да показва как бизнесът ще се управлява напред във времето. 75% от бизнесите признават, че членовете от семейството и следващото поколение не са напълно подготвени за приемственост, но вече се водят първоначални разговори за това във фамилията. Останалите 25%  са на мнение, че са подготвени до известна степен, като разчитат на съдействието и на външни съветници.

Безспорно най-важното умение и качество за включване на по-младото поколение в семейния бизнес е лидерството. То е посочено от всеки 9 от 10 участници в проучването. Запазването на семейните ценности е изтъкнато от 82%, а стратегията за развитие, управленските умения и предприемачески дух се нареждат непосредствено след това в класацията.

Разрастването на бизнеса в България и все по-активно присъствие на международни пазари вървят ръка за ръка в бизнес целите на семейните компании у нас. 73% от участниците в проучването споделят, че те вече оперират извън границите на страната.

Въпреки предизвикателната икономическа среда, семейните компании са оптимисти по отношение на развитието на бизнеса им и очакват в следващите 12 месеца ръст в приходите им и броя на служителите.  В краткосрочен 3-годишен план те планират инвестиции в проучване и развитие на нови продукти и услуги, производствен капацитет и човешки капитал.

За подобряване на ефективността на компаниите през последните години собствениците са въвели подобрения в процесите за управление, включително и дигитализация. Другата основна инвестиция е била насочена към политики за задържане на служителите  и започване на работа с повече външни консултанти.

Като най-голямо предизвикателство за развитието на бизнеса и катализатор на значителни промени на първо място е недостигът на квалифициран персонал (91%) и нарастващите разходи за заплати и суровини – 73%.

COVID-19 пандемията се е отразила в различна степен на фамилните бизнеси, спрямо сферата в която оперират. Сходни са обаче предприетите от тях мерки за справяне със ситуацията, които споделят 2/3 от компаниите - адаптиране на финансовите планове и повишаване на фокуса върху културата на солидарност и съпричастност в организацията.

21.04.2022

С ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ ТЪРСЯТ ПЕРСОНАЛ ЗА МОРЕТО

Пред прага на летния сезон туристическият бранш все още изпитва недостиг на персонал. Най-голямо търсене има на камериерки, готвачи, сервитьори и бармани. Дефицитните позиции предполагат и по-атрактивно заплащане.

Хотелиерството и ресторантьорството е сред икономическите дейности с най-голямо увеличение на работната заплата към края на 2021 г. Статистиците отбелязват ръст от 19 на сто. Основната причина е хроничният недостиг на кадри, който съпътства сектора от няколко години насам. С излизането от COVID пандемията този глад се обостря.

„Тази година обявяването на работните места в сферата на туризма започна по-рано. Още в края на февруари месец ние започнахме да получаваме заявки от работодатели, които обявяваха свободни работни места за наемане, макар и през май месец – началото на май или началото на юни”, обяснява Северина Савова – директор на Бюрото по труда в Добрич.

По Северното Черноморие най-търсен е почистващият и обслужващ персонал.

„Тази година набираме камериерки, сервитьори, готвачи, бармани. Ще ги мотивираме с добро отношение, нормални заплати и работа в добър колектив. Примерно, един помощник-готвач започва от 1000 – 1100 и вече нагоре”, допълва Румен Михайлов, управител на хотелската част в „Бялата лагуна”.

„Имаше обяви от порядъка на 1500, 1800 лв. на база това, което имаме обявено и все пак декларирано от работодатели”, казва още Савова.

Заплатите на сервитьорите могат да достигнат и до 2000 лв., уточнява Савова, като всичко е въпрос на договаряне. Работодателите в големите комплекси се стремят да привлекат и камериерки с атрактивно заплащане.

„Тази година заплатата е 1350 лв. бруто, което е една нормална заплата за България в момента”, казва още Михайлов.

Възнаграждението от 1500 лева чисто за камериерка не е химера, заявяват от КК „Албена“.

„Много е важно хората да са запознати с офертата в детайли, т. е. дали става въпрос за шестдневна работна седмица, за колко часове и какво точно се включва в работата, така че може да се получи такава заплата – естествено, тя трябва да се изработи”, коментира Велина Гюмова, старши мениджър продажби в КК „Албена”.

В по-малките обекти за настаняване не се очаква такова атрактивно заплащане.

„Нормалните заплати за камериерки са някъде около 800 лв. чисто, като естествено може към това да има допълнителни бонуси, които да бъдат свързани с ваучери за храна”, допълва управителят на хотел в Балчик Пламен Козарев.

В повечето от обявите за сезонни работници в туризма фигурират ваучери за храна по 80 лв. месечно, безплатен транспорт до работното място или настаняване в база на работодателя. В последните години липсата на кадри у нас беше компенсирана с вносна работна ръка. Това лято бизнесът ще разчита и на украинските бежанци.

21.04.2022

КАКВА СУМА НА ХЕКТАР ЩЕ ПОЛУЧАВАТ ФЕРМЕРИТЕ ТАЗИ ГОДИНА

121,63 лв. на хектар ще получават фермерите тази година по т.нар. Зелени директни плащания, съобщават от Министерство на земеделието.

Парите са насочени към стопаните, които спазват практики, благоприятни за климата и околната среда. 

Установената за подпомагане площ по схемата е близо 3,804 милиона хектара. Ставката тази година е с 10 лв. на хектар по-ниска спрямо миналата година, очаква се парите да стигнат до земеделците до края на този месец.

Според индикативния график на Фонд „Земеделие“ до края на април трябва да бъде платено подпомагането и по схемите за протеинови култури и памук.

21.04.2022

КАК МОЖЕ ДА СЕ ДОКАЖЕ ТРУДОВ СТАЖ, АКО ЛИПСВАТ ДАННИ В НОИ

Ако няма данни за лицето в предадените в НОИ ведомости за заплати, се издава  удостоверение Обр. УП-17, което да послужи пред съда за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Удостоверението се издава въз основа на подадено в Териториалното поделение на НОИ заявление по образец, който се намира в раздел “Формуляри” на интернет страницата на НОИ, обясняват експертите.

Може да се получи и на място в Териториалното поделение на НОИ или регионален архивен център.

Заявлението се подава лично или чрез упълномощено лице, като не е необходимо пълномощното да е нотариално заверено, в случай че упълномощеното лице е родител, съпруг или дете.

В пълномощното задължително се посочва родствената връзка.

Заявлението може да се подаде във всяко поделение на НОИ или регионален архивен център, независимо къде се съхраняват ведомостите, както и по електронен път.

 

КАК СЕ ВАДИ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

Удостоверенията за осигурителен стаж/доход се издават от НОИ безплатно, в срок до 30 дни.

Удостоверенията се получават:

- лично или от упълномощено лице. Не е необходимо пълномощното да е нотариално заверено, в случай че упълномощеното лице е родител, съпруг или дете. В пълномощното задължително се посочва родствената връзка;

- чрез лицензиран пощенски оператор – когато заявлението не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок, производството по подаденото заявление се прекратява.

- по електронен път на посочен e-mail адрес.

КАК СЕ ВАДИ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЛИПСА НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Заявление за удостоверение за наличие или липса на задължения може да подаде физическо или юридическо лица, вписано в регистъра на НАП. Удостоверение за наличието или липсата на задължения можете да получите онлайн в Портала за електронни услуги на НАП.

Как и къде се подава

Искането за издаване на документа може да се подаде на място в офис на НАП, чрез лицензиран пощенски оператор или през Портала за електронни услуги на НАП,  достъпни с класифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от приходната агенция (с ПИК услугата е достъпна само за физически лица, включително и като ЕТ, самоосигуряващи се лица и собственици на предприятие, организирано по занаятчийски начин).
Настоящата услуга се предоставя от съответната компетентна ТД на НАП.

Ако имате издаден квалифициран електронен подпис, то за да ползвате услугата, трябва  да е подадено:

  • Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице  и потвърден пълен/частичен достъп до услугите на НАП или
  • Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице със заявен и потвърден пълен/частичен достъп до услугата “Искане за издаване на документи“.

За да бъде достъпна услугата с ПИК, следва да е подадено заявление със заявено ползване на  услугата „Подаване на декларации, документи или данни“.

При подаване на искането за издаване на документи на хартиен носител се извършва проверка на представителната власт на лицето и логически контрол за правилността на попълване на формуляра. Издава се входящ номер. Преминава се към извършване на действия по обработка на искането.

Дължим ли такси

НАП не събира такси за предлаганите услуги.

Срок за издаване

    До 7 дни от постъпване на искането;

    до 14 дни от постъпване на искането, в случаите когато същото е подадено чрез  различна от компетентна ТД на НАП.

Резултат от услугата

Издаване на удостоверение за наличието или липсата на задължения. При липса на основание за издаване на удостоверение се издава Решение за отказ.

Как да получите документа

Удостоверението за наличие или липса на задължение се връчва:

  • лично на лицето;
  • на упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице при наличие на задължения;
  • на упълномощено лице при липса на задължения;
  • на изрично посочено в искането от задълженото лице пред орган по приходите, лице;
  • след представяне на акт на съда;
  • по електронен път на електронна поща, посочена в искането от задължено лице, под формата на електронен документ, подписан с КЕП;
  • по електронен път на институцията, която го изисква, като за целта е необходимо в искането за издаване на документи лицето изрично да е посочило имейл адрес, на който да бъде изпратен подписаният от орган по приходите с електронен подпис документ.

20.04.2022

НАД 653 ХИЛ. ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ ПОЛУЧАВАТ МЕСЕЧНА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА

Средно 653 503 души са получили месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания през периода януари-март 2022 г. Това показват данните на Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. Право на такава подкрепа имат пълнолетни хора с трайни увреждания (с установени вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 или над 50%).

Размерът на помощта е процент от линията на бедност според степента на увреждането и се актуализира ежегодно спрямо нейния размер. През 2022 г. той се повиши на 413 лв., което доведе до близо 12% ръст на месечната финансова подкрепа за хората с увреждания.

Най-висок размер получават хората с над 90 на сто степен на увреждане с право на чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. Те получават 235,41 лв. месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания. За хората с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, нейният размер е 123,90 лв. Хората с над 90 на сто степен на увреждане получават месечна финансова подкрепа от 103,25 лв. месечно. За хората с от 71 до 90 на сто степен на увреждане размерът й е 61,95 лв., а за хората с от 50 до 70,99 степен на увреждане - 28,91 лв.

Разходите за изплащане на месечна финансова подкрепа през първото тримесечие на 2022 г. са 121 215 805 лв.  – с над 6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

20.04.2022

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: КАК ВРЪЗКИТЕ С ПАРТНЬОРИ ПОМАГАТ ЗА УСПЕХА НА ВСИЧКИ УЧАСТВАЩИ КОМПАНИИ

Стратегическите партньорства могат да бъдат жизненоважни за успеха и целите на една кампания и нейните създатели. Партньорствата с други организации или компании имат потенциала да концентрират фокуса върху определена кауза или крайна цел, да създадат обединения между организации, които обикновено не работят заедно, и да поддържат подхода към казуса значително по-последователен.

Партньорите ви могат да работят за целите на вашата кампания, като същевременно допринасят със собствените си контакти, умения, екип и активности, позволявайки на крайната цел да разшири въздействието си, докато самите те същевременно получават достъп до нови аудитории.

Когато партнирате, всеки допринася със своята най-силна страна

Да осъзнаете важността от изграждането на партньорства не е трудно, но разбирането как да се изградят е от решаващо значение. Партньорствата с други организации или компании отнемат време и усилия, но ако се управляват добре, те могат да ви помогнат да постигнете целите си по-ефективно и с по-малко ресурси. Не забравяйте, че когато създавате партньорства, вашата организация трябва да се стреми към качество, а не към количество. Те трябва да се формират стратегически, въз основа на стойността, която носят на вашата организация и клиенти.

"Работата с организации или компании, които не допълват вашите собствени мисия или ценности, обикновено не носи добавена стойност за никого. Както при всяка връзка, прозрачността и признаването на силните страни на другия са основополагащи елементи за успех. Когато и двете страни предоставят своите собствени ценностни под формата на уникални за крайния потребител предложения, двете страни заедно могат да обогатят и издигнат целта, поради която партньорството е сформирано. Затова и то ще работи, само ако вашите цели и визии са в съответствие.", коментира подхода Анита Бедин, председател на Българското дружество за връзки с обществеността.

Когато проектът го позволява, търсете дългосрочно партньорство. Отнема много време, за да се намери отличен партньор, затова след като сте инвестирали усилия и вече сте съумели да създадете успешни кампании заедно, с които и двете страни се гордеят, не прекъсвайте връзката, а потърсете начин да надграждате вече създаденото.

Фокусирайте се върху целта на партньорството

За всяко партньорство е от решаващо значение да се гарантира, че и двете страни имат еднакъв прочит на целите и желаните резултати. Когато само едната страна се вълнува от крайния резултат, това е индикация, че не е имало правилна комуникация. Управлението на очакванията и поддържането на регулярна комуникация през цялата кампания са наложителни за успеха на едно дългосрочно партньорство.

Уверете се, че аудиториите ви си кореспондират и се уверете, че и двете страни внасяте нещо различно в уравнението. Партньорството в името на самото партньорството, без да вникнете как го реализирате или на кого говорите, вероятно ще доведе слабо представяне. Успехът се състои в това да се уверите, че то е истинско и автентично. Често компаниите допускат грешката да търсят партньорства, които допълват техния собствен продукт, вместо крайната цел на една кампания или проект.

Създайте предложение, което подкрепя и двете страни

Тъй като партньорството е форма, при която отключвате нова аудитория, бъдете сигурни, че все още нямате достъп до точно тази. Иначе казано - намерете партньори, които са достатъчно различни, за да ви осигурят контакт с потенциални нови клиенти.

Идентифицирайте възможностите за кръстосано популяризиране. Съвместните комуникации с нашите стратегически партньори са толкова неразделна част бизнеса, че трябва да си гарантираме непрекъснато сътрудничество. Когато създаваме комуникационните си планове, търсим начините за кръстосано популяризиране, така че да предлагаме още по-добри решения за клиентите и аудиториите ни.

Приемствеността между партньори неизбежно води до по-въздействащи кампании и по-силни съюзи. Това е още един ефективен начин за две или повече страни да обединят усилията си и да достигнат до по-широка аудитория. Подобни партньорства позволяват на вашия бизнес да си сътрудничи с трети страни със сходна аудитория за голяма взаимна изгода.

20.04.2022

ЧУЖДИТЕ ИНВЕСТИЦИИ У НАС НАРАСТВАТ ДВОЙНО В ПЪРВИТЕ ДВА МЕСЕЦА НА ГОДИНАТА

Нетният поток на преките инвестиции в страната за периода януари – февруари 2022 г. е положителен в размер на 408.1 млн. евро, или 0.5% от брутния вътрешен продукт, като се увеличава с 205.6 млн. евро (101.5%) спрямо съответния период на предходната година.Това показват предварителните данни на Българската народна банка.

Само за февруари 2022 г. потокът е положителен и възлиза на 141 млн. евро при положителен поток от 146.6 млн. евро за февруари 2021 г.

Инвестициите в дялов капитал, които включват преведените и изтеглените парични и апортни вноски на нерезиденти в и от капитала и резервите на български дружества, както и постъпленията и плащанията по сделки с недвижими имоти в страната, е положителен и възлиза на 71.9 млн. евро за първите два месеца на годината.

Той е по-голям със 189 млн. евро от този за януари – февруари 2021 г., когато е бил отрицателен в размер на 117 млн. евро.

Нетните инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 2.6 млн. евро за първите два месеца на тази година при положителен нетен поток от 0.5 млн. евро за януари – февруари 2021 г.

По предварителни данни, реинвестираната печалба, показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружествата, е положителна и възлиза на 94.3 млн. евро при положителна стойност от 409.4 млн. евро за януари – февруари 2021 г.

Нетният поток на инвестициите в дългови инструменти, който отразява промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити, е положителен и възлиза на 241.9 млн. евро, при отрицателна стойност от 89.8 млн. евро за януари – февруари 2021 г.

Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за първите два месеца на тази година идват от  Швейцария (143.5 млн. евро), Люксембург (68.1 млн. евро) и Германия (67.4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към Италия (22.6 млн. евро) и Белиз (3.2 млн. евро).

Статистиката на БНБ показва още, че нетният поток на преките инвестиции на български граждани и фирми в чужбина за януари – февруари 2022 г. възлиза на 44.7 млн. евро (0.1% от БВП, при 40.6 млн. евро за януари – февруари 2021 г.

20.04.2022

22 000 ДУШИ ЗАПОЧВАТ РАБОТА ПО НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ПО ЗАЕТОСТТА ПРЕЗ 2022 Г.

Близо 22 000 безработни ще започнат работа по програми и мерки, предвидени в Националния план за действие по заетостта през 2022 г., а 10 600 души ще бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Документът беше одобрен на днешното заседание на правителството.

Планираният брой на субсидираните работни места ще се увеличи със 7728 или с 53% в сравнение с 2021 г. Финансирането на заложените дейности в Плана ще е в рамките на 123 млн. лв. В резултат от изпълнението му се очаква коефициентът на безработица през 2022 г. да е 5%.

Трудовото възнаграждение на включените в субсидирана заетост при пълен работен ден ще е най-малко 710 лв. на месец, колкото е минималната заплата в България от 1.04.2022 г. През 2022 г. субсидията, която държавата осигурява на работодателите за изплащането на трудовите възнаграждения на безработни, наети по мерки от Закона за насърчаване на заетостта, се увеличава от 550 лв. на 650 лв. на месец. При осигуряване на работа на безработен с виеше образование месечната субсидия ще е равна на 700 лв. Останалата част от заплатата ще се осигурява от работодателя.

Увеличава се трудовото възнаграждение на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ (от 800 лв. на 860 лв.), на младежките медиатори към общините (от 830 лв. на 890 лв.), на психолозите (от 950 лв. на 1010 лв.), на мениджърите на случай (от 900 на 960 лв.). Заплатите на ромските медиатори със средно образование ще се повишат от 750 лв. на 810 лв., а на висшистите - от 800 лв. на 890 лв.

Средствата, които безработните могат да получат за транспортни разходи за представяне пред работодател в друго населено място, ще се увеличат от 130 лв. на 142 лв.

По двугодишния план на държавното предприятие Българо-германски център за професионално обучение ще бъдат обучени 2 077 безработни от различни групи в неравностойно положение на пазара на труда. По регионални програми за заетост на 28-те области ще бъдат наети общо 9 150 безработни. За проект „Красива България“ през 2022 г. са осигурени 5 млн. лв. Проектът ще осигури общо заетост на 250 лица и обучение на 200 лица. По проекти на социалните партньори 6 269 безработни ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация по търсени на пазара на труда професии.

20.04.2022

ПРОГРАМА BG16RFOP002-6.002 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МСП ЧРЕЗ ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на иновациите и растежа - Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, обявява процедура за подбор на проекти: BG16RFOP002-6.002 Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност.

Целта на процедурата е предоставяне на фокусирана подкрепа на българските малки и средни предприятия за възстановяване от икономическите последици от разпространението на пандемията COVID-19 чрез подобряване на енергийната им ефективност.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 136 226 120 лв. (69 651 309,16 евро) от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез Инструмента REACT-EU.

Минимален размер на заявената безвъзмездна финансова помощ за индивидуален проект е 25 000 лв., а максималният - 150 000 лв. Максималният интензитет на помощта по настоящата процедура е 50%.

Подкрепата се предоставя при условията на режим de minimis съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013.

По процедурата са допустими разходи за придобиване на машини, съоръжения, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи , включени в Списъка на допустимите категории активи, както и разходи за консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management Systems)/EN ISO 50001.

Подаването на проектното предложение се извършва изцяло по електронен път чрез попълване на опростен уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020) единствено с използването на валиден Квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула Е-кандидатстване на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

ВАЖНО: Началната дата, от която проектните предложения ще могат да се подават, е 10:00 часа на 03.05.2022 г.

Процедурата е с краен срок за подаване на проектни предложения 16:30 часа на 23.05.2022 г.

Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 14 (четиринадесет) дни преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Допълнителни въпроси могат да се задават в ИСУН 2020 чрез модул Електронно кандидатстване, процедура BG16RFOP002-6.002 Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност.

Отговорите на въпросите на кандидатите се публикуват в ИСУН 2020 и на интернет страницата на Управляващия орган (www.opic.bg) в 7-дневен срок от получаването им. Разясненията се дават по отношение на Условията за кандидатстване, като не могат да съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати. Няма да бъдат предоставяни отговори на въпроси, зададени по телефона. Няма да бъдат изпращани индивидуални отговори на зададени от кандидатите по процедурата въпроси.

Пълният пакет документи по процедурата (Условия за кандидатстване, Условия за изпълнение и приложения към тях) е публикуван в ИСУН 2020: https://eumis2020.government.bg, на интернет адреса на оперативната програма: www.opic.bg, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България: www.eufunds.bg.

За повече информация и съдействие във връзка с проектни предложения можете да се обръщате към Консултантски център – Берковица.

20.04.2022

РУМЪНИЯ ЩЕ ДОБИВА ГАЗ ОТ НОВИ НАХОДИЩА

Румъния очаква да извлече първия природен газ от находища си в черноморския шелф в средата на тази година. Това разкри премиерът на северната ни съседка Николае Чука в понеделник в интервю за радио Romania. “В Черно море имаме възможност да получим първия газ в средата на тази година”, каза той.

"Инвестициите (на) Black Sea Oil & Gas вече са направени, те вече са подписали документи за приемане и има възможност чрез този проект да се осигуряват 1 млрд. куб. м газ годишно”.

Black Sea Oil & Gas, със седалище в Румъния, е собственост на Carlyle International Energy Partners и Европейската банка за възстановяване и развитие.

„В края на 2026 – началото на 2027 г. има възможност за получаване на първия газ в периметъра на Neptun Deep“, продължи Чука. По-рано петролната и газова корпорация ExxonMobil се оттегли от проекта за природен газ в Черно море Neptun Deep поради неблагоприятни данъчни условия, а нейният дял в проекта беше купен от румънската държавна компания Romgaz.

„В същото време ще осигурим експлоатацията на газови находища в националната територия на големи дълбочини и това ще осигури газ от 2024 г.“, отбеляза още премиерът.

Усилията за ускоряване на началото на експлоатацията на собствените газови находища се предприемат от Румъния на фона на военната операция на Руската федерация в Украйна и призивите на Европейския съюз да се гарантира енергийната независимост на страните членки на ЕС от Русия. На 15 април управляващата коалиция от партии в северната ни съседка внесе в парламента проект на т. нар. офшорен закон, който урежда условията за разработване на газови находища в Черно море. Регламентът предоставя благоприятни условия за чуждестранни компании, които ще участват в операцията, и се разглежда като въпрос по спешност.

„Що се отнася до независимостта от доставките на газ от Руската федерация, решихме, че този закон ще осигури стабилност и правна предвидимост за бизнес средата в тази област“, поясни Чука.

20.04.2022

РАВНИЩЕТО НА ЗАЕТОСТ НА ТРУДОСПОСОБНОТО НАСЕЛЕНИЕ В РУМЪНИЯ МИНАЛАТА ГОДИНА Е БИЛО 62,1 ПРОЦЕНТА

В Румъния равнището на заетост на трудоспособното население (15-64 години) миналата година е било 62,1 процента, което е с 1,7 процентни пункта повече в сравнение с предходната година, сочат публикуваните в сряда данни на Националния статистически институт (НСИ).

През 2021 г. равнището на заетост на населението на възраст между 20 и 64 години е било 67,1 процента, като е с 1,9 процентни пункта  спрямо предходната година.

Миналата година активното население на Румъния е било 8,214 милиона души, от които 7,755 милиона души са били заети, а 459 000 души са били безработни.

Равнището на заетост на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) беше 61,9 процента, повишавайки се спрямо предходната година с 1,7 процентни пункта. Както и през предходните години коефициентът на заетост беше по-висок при мъжете (71,1 процента спрямо 52,5 процента при жените). В зависимост от местоживеенето равнището на заетост е по-високо в градските райони (67,2 процента спрямо 55,5 процента в селските райони). Равнището на заетост при младежите (15-24 години) е 21,2 процента, а при възрастните хора (55-64 години) - 43,8 процента.

Според НСИ най-висока заетост при възрастните хора е регистрирана сред завършилите висше образование (80,1 процента). Заети са били 54,1 процента от лицата със средно образование и 20,9 процента от хората с по-ниско равнище на образование.

Най-голям дял (84,9 процента) сред работещото население заемат наетите лица, които се увеличават спрямо предходната година (+89 000 души). През 2021 г. самонаетите лица и неплатените семейни работници са представлявали 13,7% от заетите лица.

Разпределението на заетото население спрямо вида собственост показва, че частният сектор е абсорбирал 81,7 процента от населението. Публичният сектор е включвал 17,4 процента от заетото население, а в смесения сектор са били 0,9 процента от заетите лица.

Квалифицираните работници представляват 18,3 процента от цялото заето население. Значителен дял представляват специалисти в различни области (17,5  процента) и работещите в сферата на услугите (17,4  процента).

От общия брой на заетите лица 11,8 процента са работили в селскостопанския сектор, 32,9 процента - в промишлеността или строителството, а 55,3 процента - в сферата на услугите. В неселскостопанските дейности са заети 6,844 милиона души, като значителен дял имат тези, които работят в преработвателната промишленост (22,3 процента), търговията (20 процента) и строителството (11,2 процента). От общия брой заети лица през 2021 г. 301 000 (3,9 процента) са работили на непълно работно време. 

През 2021 г. средната продължителност на работната седмица за основната дейност е 39,8 часа седмично; 52 000 лица са извършвали допълнителни дейности, като са работили средно по 13,4 часа седмично.

19.04.2022

ЗАВЪРШИ МИСИЯТА НА МВФ У НАС - ПРОГНОЗИРАТ ДВУЦИФРЕНА ИНФЛАЦИЯ

Растеж от близо 3 процента тази година и двуцифрени стойности на инфлацията в България прогнозира екипът на Международния валутен фонд, който проведе редовната си мисия у нас в периода 5-15 април. Бюджетът за 2022 г., приет през февруари, ще доведе до фискален дефицит от около 3 процента от БВП на касова основа, който е сходен с дефицита от миналата година, се посочва още в прогнозата. Предвид несигурната среда икономическата политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки че възстановяването от предизвиканата от пандемията криза се установи трайно, войната в Украйна се очаква да има сериозно икономическо въздействие, включително чрез забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията, заяви ръководителят на екипа Жан-Франсоа Дофан на заключителна пресконференция в хотел "Интерконтинентал" в София.

На нея бяха представени предварителните изводи на експертите, които проведоха т. нар. консултации по член IV от Учредителния договор на МВФ.

Сред другите посочени рискове за икономиката бяха повторно засилване на заболяемостта от Ковид-19, продължителни прекъсвания на веригите за доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия.

Според експертите фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да адресира нуждите, произтичащи от войната, и да отчита неизвестността, като същевременно се стреми да избягва про-инфлационен натиск. Банковият сектор е добре капитализиран, но предвид неблагоприятната среда, финансовата политика трябва да остане бдителна, препоръчват от мисията на МВФ.

В същото време политиките трябва да адресират дългогодишните структурни предизвикателства, особено във връзка с повишаването на жизнения стандарт, намаляване на неравенствата и подкрепа на зеления преход. Дофан изтъкна, че Планът за възстановяване и устойчивост, подкрепен от европейски фондове, има решаваща роля. Подкрепяме съсредоточаването на усилия на властите върху подобряването на управлението и борбата с корупцията, посочиха от екипа на МВФ.

Според експертите българската икономика е показала устойчивост, преминавайки през поредица от шокове. Войната в Украйна обаче внезапно е помрачила перспективите и значително е увеличила несигурността. Икономическите последици от войната ще се материализират предимно чрез по-високи цени на суровините, по-ниско търсене от страна на търговските партньори и въздействие на несигурността върху инвестициите, като едновременно с това трябва да се подкрепят и бежанците. Високата енергийна зависимост от Русия представлява сериозна уязвимост. От друга страна, финансовият сектор има много малка пряка експозиция към Русия или Украйна. Предвид бързото развитие на събитията, е трудно да се предвиди мащабът на въздействието на войната, смятат от Фонда.

Оттам препоръчаха промени, които могат да се приемат с преразглеждането на бюджета в средата на годината.

Въз основа на нашите макроикономически предположения бюджетът за 2022 г., приет през февруари, ще доведе до фискален дефицит от около 3 процента от БВП на касова основа, който е сходен с дефицита от миналата година. Тази политика постига добър баланс между подкрепата за възстановяването предвид отрицателното въздействие на войната в Украйна и стремежа да не се подхранва инфлацията. Ще бъде необходимо да се приложи гъвкав подход при планираното преразглеждане на бюджета в средата на годината, тъй като могат да се появят нови нужди и приоритети и да се материализират рискове. Това може да наложи промяна на приоритетите и евентуално разхлабване на фискална позиция в по-голяма степен от планираното към момента, което ще позволи и ниското ниво на публичния дълг, заяви Дофан.

Мисията на МВФ подкрепя преориентацията на настоящия бюджет към повече публични инвестиции, но предупреди, че стартирането на новите проекти може да се наложи да стане поетапно. Освен това, според експертите, политиката към заплатите трябва да се основава на цялостен преглед на заплатите и заетостта в публичния сектор.
Актуализацията на бюджета трябва да отчете новите нужди, възникващи от войната в Украйна, например по отношение на продоволствената сигурност и предоставянето на решаваща подкрепа за бежанците. Освен това, за да се отчетат евентуални непредвидени разходи, актуализираният бюджет също ще трябва да увеличи резерва за непредвидени разходи.

На този етап от възстановяването и предвид недостига на работна ръка, който се появява отново в някои сектори, експертите на МВФ подкрепят постепенното премахване на схемата за задържане на работни места "60/40", "която изигра ключова роля по време на ковид кризата, но изглежда вече не е необходима".

Цялостният преглед на пенсионната система би спомогнал за разработването на реформи, насочени както към нейната устойчивост, така и към осигуряването на адекватно ниво на пенсиите, смятат още те.

От мисията на МВФ препоръчват фискална предпазливост, като мотивират това със застаряването и свиването на населението, режима на паричен съвет и необходимостта от запазване на буфери в светлината на несигурната външна среда. Също така временното намаляване на ставките на ДДС за избрани стоки и услуги, въведено като мярка за подкрепа в условия на ковид пандемията, трябва да бъде преустановено, тъй като то няма целеви характер и е регресивно, каза още Дофан.

В България има огромни финансови нужди от гледна точка на инфраструктура, инвестиции в човешки капитал и социална защита. Същевременно предвид институционалната рамка е необходимо да се води доста консервативна политика спрямо бюджетния дефицит и държавния дълг. Така че въпросът е как да се отговори на тези нужди, без да се увеличава дефицитът. Ние виждаме два начина това да бъде направено, посочиха представителите на Фонда. Единият е данъчна реформа. Според нас, ако например данъкът върху доходите стане по-прогресивен и евентуално на по-високо ниво, то това може да бъде инструмент за намаляване на неравенствата чрез преразпределение посредством данъчната система и ще можете да имате повече приходи, които да използвате за финансиране на някои от тези нужди, каза Дофан.

Друг начин, който виждаме, е  чрез ефективност на държавните разходи. Според нас има значителни възможности за повишаване на ефективността при публичните инвестиции, при обществените разходи в образованието, здравеопазването, социалната защита и на практика със същите пари бихте могли да постигнете по-добър резултат, допълни той.

19.04.2022

РЕГИСТРИРАНАТА БЕЗРАБОТИЦА ПРЕЗ МАРТ Е 4.8%

Равнището на регистрираната безработица в страната намалява, като през март то отново достигна рекордно ниската стойност от 4.8%. Понижението спрямо  предходния месец е с 0.1 процентни пункта, а на годишна база се наблюдава спад от 1.7 пункта.

Намалява и общият брой на безработните в бюрата по труда, като през март те са 155 863. Това е с 4 043 по-малко спрямо броя им през февруари и с 58 189 или с 27.2% по-малко в сравнение с година по-рано. През месеца са се регистрирали нови 21 547 безработни. Те са с 2 140 повече от предходния месец, а на годишна база се наблюдава спад от 3 632 лица. Други 737 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца.

Агенцията по заетостта отчита увеличение на започналите работа безработни през март – броят им е 15 966 или с 3 252 повече спрямо февруари. В сравнение със същия месец на предходната година те са с 9 181 по-малко. Работа чрез бюрата по труда откриха и 223 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите.

Разпределението на намерилите своето ново работно място през месеца по сектори на икономиката е, както следва: 60.9% са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора на преработващата промишленост – 19,8%,  следват търговията – 15.2%, хотелиерството и ресторантьорството – 10.2%, селското, горското и рибното стопанство – 8.2%, строителството – 5.5%,  държавното управление – 5.5% и др.

3 356 безработни от рисковите групи са били назначени на субсидирани работни места през месеца – 515 по програми и мерки за заетост и 2 841 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОП РЧР). Схемата „Заетост за теб” по ОП РЧР, която стартира през месец юли 2020 г. като антикризисна мярка, е осигурила работа на близо 54 250 безработни лица, като само през март са сключени трудови договори с нови 1 792 безработни лица.

Предоставянето на средства по добре познатата вече антикризисна мярка 60/40 също продължава, като само през месец март по тази процедура са одобрени заявленията на 3 188 работодатели за запазване заетостта на 67 900 работници и служители.

Нараства броят на заявените работни места на първичния пазар на труда през март – те са 17 319 или с 4 243 повече от предходния месец. Спрямо същия месец на 2021 г. те са с 1 133 по-малко. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (28.5%), следват хотелиерството и ресторантьорството (18.3%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (10.8%), административните и спомагателните дейности (6.9%), селско, горско и рибно стопанство (6.9%) и държавното управление (5.7%).

Най-търсените от бизнеса професии през месеца са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на МПС и подвижни съоръжения; продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; чистачи и помощници; монтажници и др.

19.04.2022

7 УМЕНИЯ, КОИТО ОТЛИЧАВАТ УСПЯВАЩИТЕ ДЕЦА ОТ ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ ЗАТРУДНЕНИЯ

Когато започвала кариерата си на преподавател на деца от рискови групи, повечето от учениците на образователния психолог и автор Мишел Борба живеели в бедност, били обект на тормоз или пък имали затруднения с обучението, емоциите или имали някакви физически недъзи.

Тя искала да им помага да успяват.

Като образователен психолог, тя научава много важен урок: хората, които процъфтяват, се изграждат, не се раждат такива. Децата имат нужда от безопасно, изпълнено с любов и структурирано детство, но също така имат нужда от самостоятелност, компетентност и способност да процъфтяват.

След като преглежда множество проучвания относно чертите, които се свързват най-често с оптимизирането на способностите на децата да процъфтяват, Борба определя седем умения, от които децата имат нужда, за подобряване на психическата издръжливост, устойчивостта, социалната компетентност, самосъзнанието и моралната сила.

Именно те са това, което разделя успелите деца от онези, които изпитват затруднения:

  1. Самоувереност

Повечето родители отъждествяват самомнението със самоувереността. Те казват на децата си “Ти си специален” или “Можеш да бъде всичко, което поискаш.”

Няма обаче много доказателства, че повишаването на самомнението увеличава успехите в училище или дори щастието. Проучвания показват, че децата, които отдават оценките си на своите собствени усилия и силни черти, са по-успели от децата, които смятат, че нямат контрол над това как се справят в училище.

Истинската самоувереност е резултат от това, че човек се справя добре, изправя се пред препятствия, създава решения. Ако разрешавате проблемите на вашето дето или изпълнявате задачи вместо него, това само го кара да мисли: “Те не вярват, че мога.”

Децата, които имат самоувереност, знаят, че могат да се провалят, но и да се изправят отново и по тази причина ние трябва да се въздържаме от това да кръжим над тях и да ги спасяваме постоянно.

  1. Съпричастност

Тази черта има три отличителни типа: афективна съпричастност, когато споделяме чувствата на друг човек и усещаме неговите емоции; поведенческа съпричастност, когато загрижеността ни кара да действаме със състрадание; и когнитивна съпричастност, когато разбираме мислите на другия или се поставяме на негово място.

Децата имат нужда от емоционален речник, за да развият състрадание. Ето начините, по които можем да ги научим на това:

Определяйте емоциите: Целенасочено определяйте емоциите в контекста на това да им помагате да трупат емоционален речник: “Ти си щастлив!” “Изглеждаш разстроен.”

Задавайте въпроси: “Как те накара да се почувстваш това?” “Изглеждаш изплашен. Прав ли съм?” помагайте на вашето дете да осъзнава, че всички чувства са нормални. Това как избираме да ги изразяваме е нещото, което може да ни създаде проблеми.

Споделяте чувства: Децата имат необходимост да изразяват усещанията си по един безопасен начин. Създавайте това пространство, като споделяте вашите собствени емоции: “Не можах да спя добре и съм раздразнителен.” “Разочарован съм от тази книга.”

Отбелязвайте другите: Посочвайте лицата и езика на тялото на хората в библиотеката или в парка: “Как мислиш, че се чувства този човек?” “Някога чувствал ли си се по този начин?”

  1. Самоконтрол

Способността да контролирате вашето внимание, емоции, мисли, действия и желания е една от най-силно свързаните с успеха черти, както и изненадващо неизползвана тайна за помагане на децата да се възстановяват и да процъфтяват.

Един от начините да ги учите на самоконтрол е като давате сигнали. Някои деца имат затруднения с пренасочването на фокуса между различните дейности. По тази причина учителите използват “сигнали за внимание”, като удряното на звънец или устни подсказки: “Моливите долу, погледът горе.”

Създайте си заедно система за сигнали и след това очаквайте внимание. Използвайте фрази, като “Имам нужда от вниманието ти след една минута.” “Подготви ли се да слушаш?”

Друга техника е използването на стрес паузи. Забавянето им дава време да помислят. Учете детето си, че може да използва такава пауза, която да му напомня да спре и да помисли преди да действа: “Ако си ядосан, брой до 10 преди да отговориш.” “Когато се съмняваш: спри, помисли, успокой се.” “Не казвай нищо, което не би искал да казват за теб.”

  1. Почтеност

Почтеността е набор от морални схващания, отношения и умения, които създават морален компас, който децата могат да използват, за да знаят и правят това, което е правилно.

Излагането на вашите лични очаквания е голяма част от пъзела. Също толкова важно обаче е да им се дава възможност да развиват тяхна собствена морална идентичност, която да ги разделя от нашата.

От помощ също така е да отчитате и хвалите етичното поведение, когато детето ви го демонстрира, така че то да осъзнава, че го цените. Посочете почтеността, след което опишете действието, така че детето ви да знае какво е направило, за да получи похвала.

Използването на думата “защото” прави похвалата ви по-конкретна: “Ти показа почтеност, защото отказа да разпространиш тази клюка.” “Ти показа почтеност, защото спази обещанието си да отидеш с твоя приятел, въпреки че трябваше да пропуснеш партито!”

  1. Любопитство

Любопитството е осъзнаването, преследването и желанието на човек да изследва нови, предизвикателни и несигурни събития.

За да помогнете на децата си да изграждат любопитство, ги карайте да използват въображението си. Може, например, да им предоставите кламери, за да изброят по колко различни необичайни начина могат да бъдат използвани.

Друг метод е да моделирате любознателността. Вместо да казвате “Това няма да стане,” опитайте с “Да видим какво ще стане!” Вместо да давате отговори, питайте: “Какво мислиш?” “Как знаеш?” “Как можеш да разбереш?”

На последно място, ако четете книга, гледате филми или просто минавате покрай някого, използвайте въпроси с “Чудя се”: “Чудя се какво прави.” “Чудя се защо правят това.” “Чудя се какво ще се случи след това.”

  1. Постоянство

Постоянството помага на децата да продължават, когато всичко останало им подсказва да се откажат.

Грешките може да попречат на децата да довеждат нещата до край и да успяват. Затова не позволявайте на детето си да определя проблема си като катастрофа. Вместо това му помагайте да се съсредоточи и да определи къде точно се е препънало.

Някои деца се отказват, защото се чувстват претоварени “от всички техни проблеми” или “всички техни задачи.” Разделянето на задачите на по-малки части помага на децата, които имат проблеми с това да се фокусират или да започнат нещо.

Може, например, да закриете всички задачи по математика без най-горния ред. След приключването на всеки следващ ред премествайте листа надолу.

По-големите деца могат да си записват всяка задача на залепваща се бележка, подреждайки ги по трудност и да ги изпълняват една по една. Окуражавайте ги да вършат първо най-трудното нещо, така че да не се стресират заради него. Увереността и постоянството се изграждат, докато децата вършат все по-големи неща сами.

  1. Оптимизъм

Оптимистичните деца гледат на предизвикателствата като на нещо временно, което може да бъде преодоляно, така че при тях вероятността да успяват е по-голяма.

Има обаче и противоположна нагласа – песимизъм. Децата, които са песимистично настроени, гледат на предизвикателствата като на постоянни, бетонови блокове, които е невъзможно да бъдат отместени и при тях вероятността да се откажат е по-голяма.

Да учим децата си на оптимизъм започва с нас. Децата възприемат нашите думи като техни вътрешни гласове, така че в следващите няколко дни следете посланията, които обикновени излъчвате и оценете перспективите, които предлагате на децата си.

Средно бихте ли казали, че сте по-скоро оптимисти или песимисти? Обикновено описвате нещата като положителни или отрицателни; за вас чашата е наполовина пълна или наполовина празна; добри или лоши; през розови или сини очила? Вашите приятели и роднини биха ли казали същото за вас?

Ако видите, че се накланяте към „наполовина празна“, не забравяйте, че промяната започва, като погледнете в огледалото. Ако виждате песимизъм, напишете защо това да бъдете по-големи оптимисти би помогнало.

Промяната е трудна, но е важно да бъдете пример за това какво искате децата ви да научат.

19.04.2022

МОЖЕ ЛИ РУМЪНИЯ ДА СПАСИ ЖИТОТО НА УКРАЙНА?

Преди войната Украйна бе един от най-големите производители на пшеница в света. Но от руската инвазия насам износът намаля драстично. Дали алтернативните маршрути могат да минат през Румъния - през Галац и Констанца, разказва Deutsche Welle.

Проблемите на Украйна със зърното са много. Както с обработката на земята - тъй като нивите са запуснати, минирани или унищожени, така и със съхранението на реколтата - складовете са препълнени. Транспортирането обаче е почти невъзможно - директният морски път от Одеса, Мариупол и други важни украински пристанища е блокиран. "Украинските пристанища не могат да се използват - те или са бомбардирани, или има риск от бомбардировки", казва пред ARD Хансйорг Кюстер, професор по геоботаника.

Проблемът с релсите

Но не може ли пшеницата да бъде превозена по суша с влак до Румъния и там да бъде натоварена на кораби? На теория е възможно. Но на практика разликата в разстоянието между релсите в различните страни е огромна пречка.

"В Украйна железницата е широкорелсова, докато в Европа има стандартно междурелсие", обяснява Кюстер. Какво означаво това конкретно? В повечето европейски страни разстоянието между вътрешните страни на релсите е 1435 мм, докато в Украйна е 1520 мм. Това е стандарт в страните от бившия Съветски съюз, който е в сила и днес.

Респективно ако влаковете със стоки от Украйна стигнат до границата, не могат просто да продължат към Молдова или по-нататък - към Румъния. "Или трябва товарът да се прехвърли, или да се купят нови вагони. А транспортът по шосе е изключително скъп", казва Кюстер.

От сравнително евтиното зърно от Украйна зависят най-вече по-бедните страни в Африка и Близкия изток. Там вече има недостиг на украинска пшеница, а в последно време цените се повишиха рязко. Пшеницата, отглеждана в Германия и Западна Европа, не е подходящ заместител, тъй като е твърде скъпа за страни като Мароко, Египет и Алжир.

Според експерта Кюстер просто решение на проблема не съществува. Тъй като става дума за огромни количества, транспортирането със самолет или с камиони е изключено. Извозването на украинската пшеница с влак не е възможно, а наблизо други пристанища няма. До балтийските страни или до Финландия, където междурелсието е същото като в Украйна, може да се стигне само с транзитно преминаване през Русия или Беларус - т. е. и този вариант отпада.

Помощта на Букурещ

Ако се погледне към картата на света и към списъка с основните вносители на украинската пшеница, се вижда, че единствените логични маршрути минават през Черно море. Т. е. през Румъния.

Миналата седмица правителствени представители и експерти по транспорта от Румъния, Молдова и Украйна се срещнаха в Букурещ с еврокомисаря по транспорта Адина Вълян. Тя посочи, че износът от Украйна и Молдова в момента се обсъжда на европейско ниво, както и че Румъния може да помогне в това отношение.

Вълян спомена конкретно дунавските пристанища Галац и Сулина, както и Костанца, които биха могли "да служат като врати към Черно море". А между Констанца и някои по-малки пристанища в Украйна, които не са пострадали от войната, би могла да бъде изградена система от совалки. До Галац пък има железопътна линия с междурелсие като украинското. Доставката на стоки от Украйна до Галац би била "много лесна", обяви еврокомисарят.

Перспективи и реалности

Но нещата съвсем не са толкова елементарни. Търговец на зърно от Одеса се оплака по румънската телевизия, че железниците около граничния пункт са в лошо състояние. А релсите до Галац са повредени от години. Междувременно румънският министър на транспорта Сорин Гриндяну обеща линията до Галац да бъде ремонтирана още в следващите 100 дни.

Експертът по земеделието Кюстер все пак подчертава, че ще бъде много скъпо украинската пшеница да се товари на кораби извън страната. Но с оглед на пълните складове трябва да се побърза - "всеки ден е важен".

15.04.2022

ОДОБРЕН Е АКТУАЛИЗИРАНИЯТ НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

Планът за възстановяване и устойчивост е на обща стойност около 13,52 млрд. лв., от които около 12,26 млрд. лв. е финансирането от грантове по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Срещу това са заложени 57 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери. Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, като в него бяха засилени мерките по отношение на зеления преход, които вече съставляват над 53% от общите предвидени разходи, и на дигитализацията, където ще бъдат насочени над 23% от средствата. Най-съществените подобрения на Плана в резултат на коментарите на ЕК и с оглед съответствието му с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241 бяха направени в компонентите „Нисковъглеродна икономика“ и „Транспортна свързаност“. Промените бяха представени на обществени обсъждания през февруари 2022 г., пред Народното събрание през март 2022 г. и публикувани на страницата на nextgeneration.bg също през март 2022 г. – Актуалната версия на Плана може да намерите тук: https://www.nextgeneration.bg/14

15.04.2022

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЩЕ ФИНАНСИРА С ДО 100 000 ЛВ. ПРОЕКТИ ЗА ДОСТЪПНА ЖИЛИЩНА СРЕДА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Министърът на труда и социалната политика утвърди Националната програма за изграждане на достъпна жилищна среда и осигуряване на условия за лична мобилност на хора с увреждания. За финансиране по програмата може да кандидатства човек с трайно увреждане с изготвена индивидуална оценка на потребностите по реда на Закона за хората с увреждания. 

По програмата ще се отпускат до 100 000 лв. на проект за изграждане на рампи, подемни платформи, асансьори в съществуващи жилищни сгради и прилежащите към тях пространства. По този компонент за финансиране могат да кандидатстват собственици на индивидуални жилищни сгради (къщи), които са с трайни увреждания и се придвижват с инвалидни колички или в чиито семейства има такива хора. Проектни предложения могат да подават и сдружения на собствениците на етажната собственост в многофамилни жилищни сгради (блокове), сред които има хора с трайни увреждания, придвижващи се с инвалидни колички, или в чиито семейства има такива хора.

До 8000 лв. на проект ще се отпускат по компонент „Лична мобилност“. Средствата ще се предоставят за приспособяване на лек автомобил за управление от хора с трайни увреждания или за закупуване на приспособено моторно превозно средство. Кандидатите могат да получат и финансиране за шофьорски курс. Право да кандидатстват по този компонент имат хора с трайни увреждания с доказан дефицит на долни и/или горни крайници и решение на органите на медицинската експертиза, които имат документ, че са физически годни да бъдат шофьори.

Общият бюджет на Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност за 2022 г. е 2,5 млн. лв. Средствата са увеличени с 500 000 лв. в сравнение с миналата година.

14.04.2022

СЪЗДАВАТ ГКПП НА ФЕРИБОТА РУСЕ – ГЮРГЕВО

Правителството одобри проект на Споразумение между Република България и Румъния за създаването на ГКПП Русе-Гюргево - ферибот. Граничният пункт ще обслужва пътниците и моторните превозни средства, превозвани с кораби между градовете Русе и Гюргево.

Откриването на пункта ще създаде условия за възобновяване дейността на фериботната линия Русе - Гюргево. Това ще спомогне за преодоляване на затрудненията на трансграничните превози на пътници и товари между България и Румъния и значително ще облекчи трафика на българо-румънската граница.

Възобновяването дейността на фериботната линия беше договорено на 28 януари 2022 г. в Русе по време на среща между вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев и вицепремиера и министър на транспорта и инфраструктурата на Румъния Сорин Гриндяну.

Тогава стана ясно, че фериботната линия се възобновява не по-късно от месец юни 2022 г., като целта е да бъде поета голяма част от тежкия трафик между България и Румъния.

14.04.2022

ПО ПРОГРАМАТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С РУМЪНИЯ 8 БЪЛГАРСКИ ОБЛАСТИ С ДОСТЪП ДО НАД 207 МЛН. ЕВРО ЗА РАЗВИТИЕ

Министерският съвет одобри проекта на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег VI-А Румъния - България 2021-2027 г. Общият бюджет е в размер на 207, 5 млн. евро.

От тях 163, 5 милиона евро се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Програмата ще финансира съвместни проекти в рамките на четири приоритета: „Добре свързан регион“, „По-зелен регион“, „По-образован регион“ и „Интегрирано териториално развитие“, съобщават от правителствената пресслужба.

Програмната територия на Интеррег VI-А Румъния - България 2021 - 2027 обхваща осем български области - Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич. От румънска страна в обхвата й са седем румънски региона - Констанца, Кълъраш, Гюргево, Телеорман, Долж, Мехединци и Олт.

Бенефициенти могат да бъдат национални, регионални и местни власти, университети, изследователски центрове, асоциации, неправителствени организации, граждански обединения и мрежи и други.

Основната цел на програмата е да гарантира устойчивия и иновативен растеж на регионите, в съответствие с новата политика на сближаване на ЕС за периода 2021-2027 г. Поставените цели са в съответствие с европейската визия за устойчиво развитие при провеждането на регионална политика, в т. ч. Териториалния дневен ред 2030, Европейския зелен пакт и др.

Предстои програмата да бъде изпратена за одобрение от Европейската комисия.

14.04.2022

"ГРАДИНИ И ПАРКОВЕ" ТЪРСИ СЕЗОННИ РАБОТНИЦИ

Общинското предприятие „Градини и паркове“ в Пловдив търси да назначи работници на следните свободни позиции:

„Резач с моторен трион“ – 3 бр.: управлява, обслужва и поддържа всички видове моторни  триони, с които разполага предприятието, използвани при изпълнението на отсичанията на уличните и лесопаркови дървета, при резитбите на короните на  дървета и при кастренето на клони, паднали при резитбите и отсичанията, извършва ги при необходимост с помощта на автовишка. Образование – средно и курс.

„Градинар“ – 2 бр.: изпълнява работа по поддържане на зелените площи,  разкопаване  на почви, торене, рязане на храсти и издънки, засяване на тревно семе, поливане, плевене, цветни фигури, косене – ръчно и механизирано, събиране на шума, метене на алеи и площадки. Образование – основно. Специални умения – да познава начина за работа с ръчни инструменти, градинска техника.

„Водопроводчик“ – 1 бр.: извършва подготвителни работи за ремонт на вътрешни и външни водопроводни инсталации. Ремонтира и подменя кранове, фасонни части и канализационни тръби, разположени в сгради, помпени помещения, поливни инсталации в тревните площи и др. Изисква се удостоверение за професионално обучение ВиК. Образование – средно.

„Монтьор, ремонт на машини и оборудване“ – 1 бр.: извършва текущия, среден и  капитален ремонт, настройка, проверка и регулиране на сложни машини, ел.помпи, тревокосачки и др. Монтира, демонтира, регулира, изпитва, проверява точността на  механизми, машини и съоръжения в работилницата или в помпени станции и помещения. Минимални изисквания:  III квалификационна група, опреснителен курс на 1 година. Образование – средно специално.

„Сезонни работници“: изпълняват работа по поддържането на чистотата в парковете и междублоковите пространства през интензивния сезон: метене с метла, събиране на хартии и други отпадъци,  паднали клони и шума; превозване на събрани отпадъци с ръчна количка до сметището или до удобно място за  транспортиране; товарене  и разтоварване от камион на събраните отпадъци; участва в измиването на стените и дъната на фонтаните и водните площи; косене на тревни площи – машинно и ръчно; събиране на окосена трева, обслужва помпена станция, полива тревни площи, засаждане, поливане, плевене на растения, цветя и цветни фигури и дървета. Трудов опит не се изисква.

За повече информация: тел. 032 624 301.

14.04.2022

ОТ 21 АПРИЛ ДО 20 МАЙ 2022 Г. ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ КОВИД ПОМОЩ

От 21 април до 20 май 2022 г. земеделските стопани могат да подават заявления за подпомагане по схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID-19“ за 2022 г. Това реши на свое заседание Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Бюджетът на помощта е в размер на 143 500 000 лв., от които 111 500 000 лв. са осигурени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и 32 000 000 лв. допълнителен ресурс, който ще бъде осигурен с Постановление на Министерския съвет. След обнародване на постановлението в Държавен вестник ще бъде утвърден окончателният размер на помощта с решение на УС на ДФЗ.

Бюджетът е разпределен в следните направления:

– Едри и дребни преживни животни, пчелни семейства – 79 000 000 лв.;

– Плодове и зеленчуци, маслодайна роза и ориз – 64 500 000 лв.

Помощта се предоставя на земеделски стопани, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства, плодове и зеленчуци, маслодайна роза и ориз, които са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г., отговарят на определението за малки и средни предприятия, съгласно Приложение І от Регламент (ЕС) 702/2014 и не са били в затруднение към 31.12.2019 г.

Специфични изисквания според направлението за кандидатстване ще бъдат разписани в указанията за прилагане на помощта, които ще бъдат изготвени от Министерство на земеделието и ДФЗ в най-кратки срокове.

14.04.2022

МФ: ХОРАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА ВЛАГАТ ПАРИТЕ СИ В ИМОТИ

Търсенето на кредити през 2022 г. ще се забави в сравнение с 2021 г., в съответствие с очакваното влошаване на икономическата ситуация и повишената несигурност поради конфликта в Украйна.

Това е записано в проекта на  средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 - 2025 година. В началото на 2022 г. кредитът за частния сектор продължи да се ускорява и в края на февруари годишният му ръст достигна 9,7% при ускоряване на всички основни компоненти. Нарастващите международни цени на енергийните стоки, суровините и храните и отражението им върху инфлацията и инфлационните очаквания продължи да стимулира търсенето на кредити.

При нефинансовите предприятия кредитите се ускориха до 6,6% с основен принос на овърдрафт кредитите. Това може да се свърже с по-голяма необходимост от оборотен капитал за своевременно попълване на запасите предвид възходящата динамика на цените. Силното нарастване на цените на имотите, което се ускори до 9,4% на годишна база през последното тримесечие на 2021 г., рекордно ниските лихвени проценти по ипотечни кредити и силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите доведоха до повишение на темпа на растеж на жилищните кредити до 18,1% в края на февруари, пише в прогнозата.

Фактори, които ще действат в посока забавяне растежа на кредита за домакинствата, ще бъдат очакваното забавяне в растежа на потреблението и на компенсациите на наетите през 2022 г. Ограничаващо кредитната активност влияние от страна на предлагането може да има и обявеното от БНБ постепенно увеличение на нивото на антицикличния капиталов буфер, през октомври 2022 г. и в началото на 2023 г.

Въпреки прогнозираното забавяне при жилищните кредити, през 2022 г. темпът им на растеж ще остане относително висок, тъй като покупката на жилище е основна алтернативна форма за инвестиция или за съхранение на стойността в среда на висока инфлация и ниски лихвени проценти, посочват от финансовото министерство. До края на прогнозния период се очаква нарастването на кредита за домакинства да продължи да се забавя.

То ще остане на относително високи нива в съответствие и с прогнозираното развитие при компенсацията на наетите лица. В края на 2023 г. растежът на вземанията от домакинствата се прогнозира да бъде 8,9%, а в края на 2025 г. – 7,7%.

Предвижда се в периода 2023 - 2025 г. кредитът за бизнеса плавно да се ускори в синхрон с очакваното възстановяване на частните инвестиции, подкрепени и от НПВУ.

Очакванията са растежът на общо вземанията от предприятия в края на 2023 г. да бъде 5%. През 2024 г. общо годишното нарастване на вземанията от предприятия ще бъде 5,3%, а в края на 2025 г. – 5,7%. Общо вземанията от частния сектор ще се увеличат с 6,6% през 2023 г., а до края на 2025 г. темпът им на растеж леко ще се забави до 6,5%.

13.04.2022

ВИСОКА БЕЗРАБОТИЦА И ЛИПСА НА РАБОТНА РЪКА

Експертен анализ на ИПИ

През последните две години българският пазар на труда претърпя резки и крайни промени – от бързия ръст на безработицата в началото на Covid-19 кризата и ограничителните мерки до откриването на много нови работни места и връщането към недостиг на работна ръка само година по-късно. В настоящия текст ще опитаме да представим различните фази, през които премина трудовият пазар както на национално ниво, така и в избрани региони.

За тази цел ползваме кривата на Бевъридж, която съпоставя коефициента на безработица с броя на свободните работни места, отнесен към общия размер на работната сила. Така полученият индикатор служи за определяне на момента от бизнес цикъла през динамиката на пазара на труда, като рецесиите се характеризират с висока безработица и по-ниско търсене на труд, периодите на икономически растеж  - с ниски безработица, много свободни работни места и съответно висока конкуренция за работници.

Особен случай е, когато има ръст на безработицата, съчетан с повишаване в броя на свободните работни места, отнесен към размера на работната сила. В такъв случай най-вероятно налице е значително несъответствие между потребностите на работодателите от нова работна сила и уменията и квалификациите на безработните, което говори за по-дълбоки структурни проблеми на пазара на труда отвъд влиянието на икономическия цикъл.

За изчисляването на кривата на Бевъридж в периода между януари 2020 г. и февруари 2022 г. ползваме месечните данни от бюрата по труда, предоставяни от Агенция по заетостта, които позволяват проследяването на влиянието на въвеждането и отпускането на ограничителните мерки и рязкото влошаване на общия икономически климат.

Кривата на Бевъридж за последните две години демонстрира ясно, че от гледна точка на пазара на труда кризата може да бъде разделена на няколко етапа. С въвеждането на първоначалните ограничения върху социалния и стопанския живот през март 2020 г. безработицата се увеличава с почти 3 пр.п. до 9% от работната сила, но равнището на свободните работни места остава почти непроменено на ниво от 20 хиляди - или 6-6,5 на хиляда работоспособни. С други думи, дори и в периода на рязко покачване на икономическата несигурност работодателите като цяло не свиват търсенето си на работна ръка. Лек спад на търсенето на труд има чак през зимните месеци с въвеждането на втората вълна ограничителни мерки, като най-ниското му равнище е отчетено през декември 2020 г. - с 4,82 свободни работни места на хиляда работоспособни.

Равновесната точка, в която коефициентът на свободните работни места надминава безработицата, идва през февруари 2021 г., като в хода на годината се наблюдава обичайната сезонна динамика. Търсенето на труд се повишава в летните месеци с активизацията на туризма и земеделието и съответно се свива през есенните и зимните месеци, като същевременно коефициентът на безработица спада под предкзиризисните си нива до 4,7 – 4,9% през есента на 2021 г. С други думи, потвърждава се изводът, че Covid-19 и ограниченията (поне на ниво национална икономика) са довели до моментен шок на пазара на труда, ефектите от който обаче на практика изчезват с нормализирането на стопанския живот. Повод за притеснение е обаче голямата „ножица“ между безработицата и търсенето на труд – тя е най-вече знак за структурни разминавания между уменията на безработните и търсените служители.

Регионалното сравнение илюстрира различните процеси във взаимодействието между търсенето и предлагането на труд на под национално ниво. Примерите са избрани заради различната им динамика. Докато Бургас и Благоевград бяха сред областите, най-сериозно засегнати от първоначалния удар на пазара на труда и продължават да се възстановяват от него, то Видин е областта с най-слаби показатели в цялата страна, а столицата – най-силният и гъвкав пазар на труда в цялата икономика.

Подобно на останалата част от страната, Благоевград претърпява бързо покачване на безработицата в хода на първите ограничения - до 14% през април - май 2020 г. За разлика от други области обаче безработицата остава висока през целия разглеждан период и не пада под 8%. Въпреки това, търсенето на труд се покачва постоянно, като се задържа на 20 свободни места на хиляда работоспособни през цялото лято на 2021 г. Това е особено притеснителен знак за средносрочното развитие на регионалния пазар на труда – видимо местният бизнес изпитва особено висок глад за кадри, но от своя страна безработните в областта не са в състояние да задоволят такова високо търсене (или условията на труд не отговарят на изискванията им).

Бургас е интересен казус от гледна точка на силното влияние на сезонната динамика на заетостта. В резултат коефициентът на безработица в нея се влияе относително по-слабо от ограниченията през пролетта на 2020 г., като пикът на безработицата достига 8,8% през април 2020 г.;  за сравнение през януари 2021 г. нивото вече е 7,3%. Търсенето на труд обаче се изменя значително, като през 2020 г. в традиционно най-активния месец май преди началото на летния сезон има едва 11,5 свободни места на хиляда работоспособни, на фона на 22 на 1000 само година по-късно. Това демонстрира, от една страна, зависимостта от туризма, но от друга навежда на извода, че пониженото търсене на труд, съчетано с ниска безработица, най-вероятно е знак за цялостното отпадане на значителен брой трудоспособни от пазара на труда.

В същото време Видин остава встрани от общата динамика, а влиянието на кризата в областта е слабо, с ръст на безработицата от 14,5 през януари до 16,5 през май 2020 г. и постепенен спад до малко над 11% към края на 2021 г. През целия период обаче търсенето на труд е значително по-ниско от предлагането, като пикът му достига за кратко 11 свободни работни места на 1000 трудоспособни през ноември 2021 г., но през повечето време гравитира в порядъка 5 - 7 на 1000. Това от своя страна означава, че големите проблеми на регионалния пазар на труда са структурни и далеч предхождат пандемията, най-вече по линията на слаба предприемаческа активност и инвестиции, което обуславя и ниското търсене на труд, на работна сила.

Столицата е диаметрално противоположен пример. При нея безработицата успява за много кратко време – единствено през май, юни и декември 2020 г. – да достигне или надхвърли търсенето на труд. И в тази криза обаче софийският пазар на труда ясно демонстрира, че е най-гъвкавият и адаптивният в страната, като още в края на 2021 г. безработицата се свива до „естествено“ ниските си нива от 1,5%, което се съчетава с високо търсене на труд (предвид големия размер на местната икономика) от 5 - 7 свободни работни места на 1000 трудоспособни.

В заключение, прегледът на търсенето и предлагането на труд в кризисната година и последвалия период на възстановяване показва по-скоро кратък шок, последван от възстановяване на предкризисните позитивни тенденции в заетостта и недостига на работници. Част от регионалните пазари на труда обаче страдат от структурни проблеми и разминавания в уменията, разрешаването на които ще е сред важните предизвикателства пред привличането на инвестиции и повишаването на стандарта на живот по места.

12.04.2022

КОЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ДОГОВАРЯ В ТРУДОВИЯ ДОГОВОР?

Трудовият договор е най-широко използваното основание за възникване на трудово правоотношение. Ето защо е добре работещите и работодателите да са наясно, че трудовият договор има законово и договорно съдържание. Какви са разликите между законовото и договорно съдържание на трудовите договори?

Законовото съдържание следва пряко от закона и се включва в договора по силата на закона, без да е необходимо изрично да бъде вписано в него. Правата и задълженията, които образуват законовото съдържание на трудовия договор, са установени общо за всички работници и служители. Основанията им са посочени в Кодекса на труда и в други закони или в подзаконови нормативни актове. Със сключването на трудовия договор страните се съгласяват със законовите разпореждания, без да могат да ги изменят или отменят.

Законовото съдържание на трудовия договор включва някои основни права на работодателя, каквито са право на кадрова политика, основно свързано с това, че работодателят, в рамките на дадените му от закона права и задължения, може да назначава, управлява, изменя и прекратява трудовите правоотношения с персонала в предприятието си.

Законовото съдържание на трудовия договор включва и някои основни задължения на работодателя, спазването на които подлежи на административен и съдебен контрол. Тези задължения на работодателя очертават и основните законово определени права на работника или служителя.

Задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, задължения на работодателя да пази достойнството на работника или служителя, задължение да изплаща трудово възнаграждение, задължения за осигуряване на нормални условия на труд, както за предоставяне на информация на работника или служителя, включително за икономическото и финансовото състояние.

Законовото съдържание на трудовия договор включва и някои основни задължения на работниците или служителите, като задължението да изпълняват трудовите си задължения точно и добросъвестно, да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените им задачи и да не употребяват през работното време алкохол или друго упойващо вещество, да изпълняват работата си в изискуемото се количество и качество, и да спазват техническите и технологическите правила, както и вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречат на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения, да са лоялни към работодателя и др.

Договорното съдържание отново включва задължителни елемента, които трябва да бъдат включени във всеки трудов договор. Страните обаче имат възможност да ги определят, като в никакъв случай не могат да преминават ограниченията или изискванията на закона.

Такива са място на работа, наименованието на длъжността и характера на работа, датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, продължителността на работния ден, размерът на платения годишен отпуск, трудовото възнаграждение, предизвестие при прекратяване на трудовия договор.

Допустимо е в трудовите договори да има договаряне и на незадължителни клаузи между страните. Трудовото правоотношение може да възникне и без тях, но ако такъв елемент бъде включен, то това трябва да стане със съгласието и на двете страни. Такива са например клаузите, регламентиращи например поемане на част или целите разходи на работника за ел.енергия, отопление и други подобни при работа от разстояние и пр.


Справка:
чл. 66 от Кодекса на труда

12.04.2022

ОБЯВИХА НОВА ПРОЦЕДУРА В ПОМОЩ НА МАЛКИТЕ ФИРМИ

Цяла Европа е в изключителна тежка обстановка на глобална инфлация, на война и икономическа криза и Министерството на иновациите и растежа  (МИР) работи да подпомогне българските фирми, за могат те да продължат устойчивото си развитие, каза пред журналисти Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа.

Той обяви началото на процедурата "Възстановяване на малките и средни предприятия чрез подобряване на енергийната ефективност" с бюджет 136 милиона лева към Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК). Процедурата е насочена към микро, малки и средни фирми в преработващата промишленост. Секторът е сред най-засегнатите от увеличението на цените на електроенергията.

Съфинансирането по програмата е до 50 процента. По този начин ще се подкрепят инвестиционни проекти на повече компании. Кандидатстването ще започне на 3 май и ще приключи на 23 май.

Фирмите ще имат 11 работни дни преди началната дата за кандидатстване, за да подготвят проектите си. С получите пари ще могат да се купуват дълготрайни материални активи - машини, съоръжения и модерни системи за подобряване на енергийната ефективност.

Списъкът с всички допустими машини и съоръжения е част от пакета за кандидатстване. Компаниите трябва да завършат проектите си в рамките на 10 месеца след сключване на договорите.

Пълният пакет документи по процедурата (Условия за кандидатстване, Условия за изпълнение и приложения към тях) е публикуван в ИСУН 2020: https://eumis2020.government.bg, на интернет адреса на оперативната програма: www.opic.bg, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България: www.eufunds.bg.

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) получи положителна оценка от Европейската комисия. В програмите, управлявани от МИР, са предвидени 1,3 млрд. лева за помощ на българските предприятия. Планирането за част от средствата е във финална фаза и още в края на юни ще има пари, които да подпомагат компаниите, посочи още министърът.

11.04.2022

СВЕТОВНАТА БАНКА НАМАЛИ ПРОГНОЗИТЕ СИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

В пролетния доклад, озаглавен "Война в региона", Световната банка намали прогнозите си за икономическото развитие на България през настоящата година в резултат на негативните последици от войната в Украйна.

Банката вече очаква БВП на нашата страна да се повиши през 2022 г. с 2,6% при предишна прогноза през януари за икономически растеж от 3,8 на сто.

В същото време международната финансова институция прогнозира по-добър растеж от 4,3% през 2023 г. при предишна оценка от началото на годината за икономическа експанзия от 3,6 на сто.

Дългосрочните структурни предизвикателства, пред които е изправена България, включват отрицателни демографски тенденции, съчетани с институционални и управленски слабости, посочва Световната банка. Институционалните пропуски се отразяват върху неоптималното предоставяне на обществени услуги, което възпрепятства разширяването на частния сектор и подкопава приобщаващия растеж и споделения просперитет.

Високите нива на неравнопоставеност на възможностите ограничават достъпа до ключови обществени услуги, ограничавайки способността на хората да избягат от бедността и водят до постоянно високо неравенство в доходите. Бедността и неравенството се подсилват от неадекватността в насочването, покритието и щедростта на системата за социално осигуряване, ограничавайки ролята й на преразпределителен механизъм и фискален стабилизатор.

Темпът на сближаване до средните нива на доходите в ЕС е по-бавен от този, наблюдаван в други нови членове на ЕС, като България продължава да се нарежда на последно място по отношение на БВП на глава от населението в Паритета на покупателната способност (ППС) в ЕС, с 55 процента от средното за ЕС през 2020 г.

Икономическият растеж и конвергенцията към средните нива на доходите за ЕС варира значително в различните региони на България - от едва 24% от средната нива в ЕС в Силистренско, до 120% в София през 2019 г., като тази тенденция става все по-неравномерна. В резултат на това в някои райони на страната се обезлюдяват с бързи темпове, като първите резултати от преброяването през 2021 г. показват най-бързия спад на населението от преброяванията от 1985 г. насам - с 11,5 процента спрямо 2011 г. до 6,52 милиона души. Значителното изселване от началото на преходния период, водено от големи различия в доходите и търсенето на по-добро качество на живот, е основният фактор за бързата загуба на население в България, отчита Световната банка.

Според предварителните данни за 2021 г. растежът на БВП се ускори до 4,2%, въпреки че реалното производство тепърва ще се възстанови до нивата си от преди коронавирусната пандемия. Крайното потребление и стабилният растеж на износа бяха основните двигатели на възстановяването. Експанзията на износа беше изпреварена от нарастването на вноса, което доведе до увеличаване на търговския дефицит и дефицитите по текущата сметка.

Инвестициите обаче продължиха да намаляват през 2021 г., посочва СБ. Пандемията, съчетана с вътрешна политическа криза през по-голямата част на 2021 г., увеличи нежеланието на инвеститорите да рискуват, докато забавеното одобрение на Националния план за възстановяване и устойчивост наложи допълнително напрежение върху публичните инвестиции. Промишлеността, финансите и ИТ сферата бяха ключови секторни двигатели за икономическия растеж.

Подобно на повечето европейски страни, в България се наблюдава бързо ускоряване на инфлацията от лятото на 2021 г., достигайки 10% на годишна база през февруари 2022 г. Вносната инфлация заради растящите цени на петрола с нейните вторични ефекти представлява ключов фактор зад инфлационния ръст. От средата на декември регулираните цени на електроенергията, парното и водата бяха замразени до края на март 2022 г., което частично смекчи инфлационния шок върху домакинствата.

От своя страна бизнесът получава държавни субсидии за разходи за електроенергия от октомври 2021 г., което поддържа много фирми на повърхността, въпреки скока на цените на енергията. Субсидии за цените на електроенергията се очаква да бъдат фискално неутрални, тъй като ще се финансират от печалбите на държавната ядрена електроцентрала, посочва Световната банка в своя пролетен макроикономически доклад.

Въпреки нарастването на фискалните приходи през 2021 г. (скок с 18,1% на годишна база) на фона на стабилен икономически растеж и инфлация, разходите нарастват със сходен темп (със 17,6%), дължащ се предимно на продължаващата подкрепа за бизнеса и физическите лица. В резултат на това фискалният дефицит възлиза на 2,9% от БВП.

Банковият сектор остана стабилен, като печалбите след облагане с данъци се повишиха със 74% до 1,42 млрд. лв. през 2021 г., а необслужваните кредити нарастват умерено с 1,4 процентни пункта на годишна база до 6% към края на 2021 г.

На фона на възстановяването на икономиката и продължаващата, макар и по-целенасочена правителствена подкрепа, се очаква бедността да отбележи леко намаление от 6,3% през 2020 г. до 6,2% през 2021 г., използвайки линията на бедност, определяна от Световната банка, в размер на 5,50 щатски долара на ден.

Според СБ продължаващата война в Украйна провокира ревизия на прогнозите за растежа в световен мащаб, като ръстът на БВП на България през 2022 г. е ревизиран надолу с 1,2 процентни пункта спрямо януарската прогноза до 2,6 на сто.

Рисковете остават в низходяща посока (за още по-слаб растеж) и вероятно ще доведат до по-нататъшни ревизии надолу в случай на продължителен военен конфликт в Украйна или нови разрушителни Covid вълни на фона на ниските нива на ваксиниране в България.

Освен това забавянето на одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативните програми за фондове на ЕС за програмния период 2021-2027 г. застрашава плана на правителството да увеличи значително публичните инвестиции през 2022 г., като допълнително подкопава перспективите за растеж.

В средносрочен план Световната банка очаква растежът да бъде подхранван от финансирани от ЕС публични инвестиции и подобрени настроения на частните инвеститори относно краткосрочната перспектива за влизане в еврозоната.

Ускоряването на вътрешната инфлация от края на 2021 г. вероятно ще остане в сила поне през първата половина на 2022 г., тъй като инфлацията на цените на енергията и храните се влошава от продължаващата война в Украйна. Това ще доведе до допълнителна ерозия на покупателната способност, вероятно увеличение на бедността и по-високи фискални разходи, ако настоящите мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица бъдат продължени след първото тримесечие.

Като цяло проектобюджетът за 2022 г. предполага, че фискалната политика ще се отклони от консервативната позиция, спазвана през последните две десетилетия. Фискалният дефицит вероятно ще надхвърли плана на правителството за 4,1% от БВП, тъй като последният се основава на доста оптимистична официална прогноза за икономически растеж от 4,8%.

Спонсорирана от правителството програма за настаняване на разселени украински граждани също ще се окаже в тежест на държавните разходи. Над 58 000 украински граждани са останали в България към 29 март, като около 40 000 от тях са приютени в субсидирани от правителството хотели.

Освен това е планирана за това лято ревизия на бюджета, при която вероятно ще бъдат допълнително увеличени разходите. СБ очаква балансът на текущия дефицит да се върне към положителен, макар и да остане под 1% от БВП, през периода 2022 - 2024 г.

Положително е, че политическата криза, която доминира в националния български пейзаж от началото на 2021 г., е преодоляна, след като четирипартийна коалиция встъпи в длъжност след изборите на 14 ноември 2021 г. Има големи очаквания от новото правителство да предприеме структурни реформи в редица области, включително съдебната система и контрола на корупцията, допълва Световната банка.

11.04.2022

КЪДЕ ТЪРСЯТ НОВИ СЛУЖИТЕЛИ

Двойно повече фирми у нас планират да назначават хора спрямо предишното шестмесечие, показва изследване на Българска конфедерация по заетостта, която обединява водещите компании в сферата на HR услугите в страната.

Общо 1074 компании от пет региона и дванадесет индустриални сектора се включиха в проучването. 6% прогнозират намаление на работната сила, а 33% ще запазят числеността на персонала. Така нетният коефициент на заетостта, който се получава от разликата между работодателите, които планират да намалят работната сила, и тези, които прогнозират да я увеличат, е +40% — ръст от 23% спрямо периода октомври 2021 г. – март 2022 г.

В София търсенето на нови служители отново ще бъде най-активно, като 78% от анкетираните работодатели планират увеличение на персонала. Коефициентът на заетостта в Пловдив намалява с 10 процентни пункта и 8% от компаниите прогнозират ръст на работната сила. В регионите на Бургас и Варна плановете за наемане също са положителни с коефициент на заетостта от съответно +5% и +6%, докато регионът на Русе отбелязва подобрение от седем процентни пункта, достигайки коефициент на заетостта от +3% за периода април - септември 2022 г.

„Въпреки обнадеждаващите планове на работодателите в цялата страна за увеличение на персонала няма сектор, който да не се задъхва от недостига на подходящи кадри, а това явление не е от вчера. Пазарът на труда никога преди не е бил толкова ожесточено конкурентен, защото качествените служители не търсят само адекватно заплащане, смислени допълнителни придобивки и гъвкави работни модели, но и стабилна фирмена култура, която върви ръка за ръка с приоритетите както на наетите, така и на цялото общество,” каза Надя Василева, председател на конфедерацията.

На допълнителния въпрос „Как ще се отрази войната в Украйна върху вашия бизнес през следващите шест месеца?” 42% от работодателите отговарят, че ще се отрази отрицателно, за 19% тя ще има положително въздействие, а 39% не смятат, че ще рефлектира върху бизнеса им по какъвто и да било начин.

„Имаме спешна нужда от над 200 000 специалисти за всички сектори без изключение и много работодатели се надяват да намерят решение на кадровите си проблеми в емигрантите от Украйна, които биха могли да заемат част от свободните работни места. Предвид всички мерки, които правителството взе до момента в подкрепа на бежанците, би било полезно да се сподели актуална информация за броя на реално назначените на работа украински граждани през последния месец, за да може работодателите да преценят дали те са част от решението на проблема с огромния недостиг на кадри.”

В допълнение работодателите от всички дванадесет индустрии, включени в изследването, споделят положителни прогнози за наемане на нови служители.

Най-оптимистични планове за следващите шест месеца имат работодателите от секторите „Информационни технологии”, „Производство” и „Аутсорсинг” (съответно +49%, +34% и +31%), следвани от „Публичния и социален” сектор и „Финанси, застраховане, недвижими имоти и бизнес услуги” (+7%) и „Търговия на едро и дребно” и „Транспорт, складове и комуникации” (+5%). Секторите „Добивна промишленост”, „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Селско, горско и рибно стопанство”, чиито резултати бяха отрицателни за изминалото шестмесечие, също ще предложат възможности за работа с коефициент на заетостта от съответно +2%, +4% и +2%.

11.04.2022

ОПИК ЩЕ ПОДКРЕПИ ОЩЕ 815 МАЛКИ ФИРМИ С 41 МЛН. ЛВ.

Още близо 41 млн. лв. ще бъдат изплатени на 815 малки предприятия за справяне с последствията от Ковид кризата. Безвъзмездната финансова помощ е по мярката за подкрепа на компании с оборот над 500 000 лв., изпълнявана от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) към Министерството на иновациите и растежа. Всяка от фирмите ще получи по 50 000 лв. за възстановяване на направените по време на пандемията оперативни разходи за заплати, материали и консумативи, уточниха от министерството.

С 636 от тези дружества вече има сключени договори и се очаква те да получат парите си максимум до три месеца. За останалите 179 одобрени малки предприятия започва процедурата по наддоговаряне. Те ще получат приблизително 9 млн. лв., които бяха осигурени в края на миналия месец. Така общият брой на подпомогнатите компании по тази мярка на оперативната програма ще стане почти 4400. Отпуснатите средства пък ще надхвърлят сумата от 219 млн. лева.

ОПИК вече има профили в социалните мрежи

Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) към Министерството на иновациите и растежа вече има профили в социалните медии Фейсбук (Facebook) и Ютуб (YouTube). В тях ще се публикува информация за възможностите за модернизацията на предприятията, за подобряване на енергийната ефективност, за финансиране на иновации в работния и производствен процес и други. 

На страницата във Фейсбук представителите на бизнеса ще могат да намерят и актуални новини за настоящите и бъдещите мерки и програми. В платформата Ютуб ще се качват видеа и репортажи, представящи резултатите от подкрепата за компаниите в страната.

11.04.2022

КОИ ПРОФЕСИИ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ

Заради масовото навлизане на изкуствения интелект в бъдещето ще изчезнат професиите, в които няма творчески елемент. Професия, в която има творчество, няма как да изчезне, каза за БТА акад. Чавдар Руменин - специалист по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при БАН, на който е и директор от 1999 до 2018 г.  Сега акад. Руменин е директор на Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска" - КВАЗАР.

В миналото е имало колари, сарачи, обущари и други професии, голяма част, от които вече не съществуват. Тези професии са се превърнали в редки занаяти, отбеляза акад. Руменин.

Той прогнозира, че заради развитието на изкуствения интелект се очаква да изчезне професията на туристическия агент, защото хората занапред сами ще си правят резервациите за пътуванията и почивките си.

Ще изчезнат също професиите на касиерите в супермаркетите, както и на банковите касиери, работниците печатари също няма да ги има в бъдеще. Има прогноза, че в бъдеще няма да има спортни съдии в тениса, защото при този спорт се използва т. нар. система с изкуствен интелект, която се казва ястребово око. При нея се вижда топката къде е паднала - в или извън зоната на играта, обясни акад. Чавдар Руменин.

Той отбеляза, че професията на рецепционистите в хотелите също ще може да се автоматизира, но уточни, че този процес на изчезване на определени професии няма да е толкова бърз, а ще е свързан с навлизането на технологиите.

С въвеждането на определени технологии и на елементи на изкуствения интелект постепенно дадени професии ще изчезнат, а други професии ще се автоматизират.

И в бъдещето ще останат творческите професии - на журналисти, лекари, учители и учени. "Аз лично считам, че и в бъдеще ще има журналисти, лекари, учители, учени, защото човечеството няма да може да функционира без тези специалисти. Кога е имало два еднакви часа по един учебен предмет - винаги учителят проявява творчество и познавайки учениците си, знае как да им представи урока. Няма как творчеството на човека да може да бъде заменено с машините", коментира ученият.

Но да не плашим хората, ще минат много години, докато тези професии, за които сега говорим, ще изчезнат. За това време хората ще могат да се ориентират и да изберат други професии, в които да работят, отбеляза акад. Руменин.

Нови професии ще има в бъдещето заради масовото приложение на изкуствения интелект в различни области на живота. Очаквам, че ще се появи професията на специалистите по трансформация на човешките ресурси, предположи акад. Руменин. Той даде и пример за приложението на тази нова професия. Ако в бъдеще в една фирма трябва да бъдат съкратени служители, специалистите по трансформация на човешките ресурси, с възможностите на изкуствения интелект, ще могат да отсеят най-качествените хора, които да продължат да работят, обясни акад. Чавдар Руменин.

Според него, друга нова професия, която би се появила в бъдеще, е на специалистите по дигитална трансформация. В бъдеще хората ще трябва да могат да преминават от една професия в друга и ще са необходими специалисти за големи бази от данни. Необходими ще са също продуктови дизайнери и организатори на процеса по създаването на нови продукции.

Работата на ИТ консултантите вече ще е свързана с големия интерес към дигиталните технологии. В бъдеще ще има и помощници за здравни грижи, които ще анализират данните от сензорите и от структурите с изкуствен интелект, свързани с човешкото здраве, прогнозира ученият.

08.04.2022

ЩЕ РЕФОРМИРАМЕ НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ЕТНИЧЕСКИТЕ И ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ВЪПРОСИ, ЗАЯВИ КАЛИНА КОНСТАНТИНОВА

Ще направим реформа в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Това заяви пред журналисти в Министерския съвет вицепремиерът по ефективното управление Калина Константинова.

Като председател на този съвет тя посочи, че има нужда от създаване на демократичен механизъм, по който да бъдат избирани организациите, членуващи в него. 

„Националният съвет не работи достатъчно ефективно. Има много хора, които са разочаровани и са спрели да идват на него и да участват активно“, обоснова тя нуждата от промени. Калина Константинова обясни, че органът ще бъде изграден по подобие на Съвета за гражданското общество, който според нея вече работи успешно. 

Вицепремиерът допълни, че вече е имала срещи с ромската общност и неправителствения сектор по дългосрочната 10-годишна стратегия за приобщаване на ромите и плана за действие, който да бъде следван през следващите година и половина. „Фокусът ни там е насочен върху най-ранната детска възраст и грижата за майки и бременни в здравния сектор. От по-големите реформи, които предвиждаме за следващата година, е тази за личните карти. Това е ключът. За да можем да имаме каквото и да е приобщаване, трябва първо да има лични документи и те да отключат достъпа до всички инструменти и механизми за приобщаване“, каза още Калина Константинова. 

Вицепремиерът проведе днес в Министерския съвет среща с представители на неправителствения сектор по случай Международния ден на ромите – 8 април, на която се запозна с проблемите на ромската общност у нас. На срещата присъстваха и народни представители от различни групи, които също изразиха политическа воля за работа в тази посока. 

Обръщения към присъстващите направи 17-годишната Вирджиния Атанасова от Шумен. На този ден ромите казват „не“ на дискриминацията и „не“ на войната. Трябва да се приемаме такива, каквито сме, да бъдем толерантни и съпричастни. Нека бъдем единни, призова тя. 

По време на дискусията граждански организации представиха свои успешно реализирани практики през изминалата година на регионално и национално ниво. На събитието присъстваха представители на Световната банка за България, на УНИЦЕФ за България и на други институции.

08.04.2022

НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА РОМИТЕ ФОТО ИЗЛОЖБА „ОТКРЕХНА ВРАТАТА“ КЪМ ТЕХНИЯ СВЯТ

Фото изложбата на участниците от информационната кампания „Да открехнем вратата“, организирана от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, беше открита в Народното събрание по време на отбелязването на Международния ден на ромите – 8 април. В събитието участваха председателят на парламента Никола Минчев, министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Смилен Вълов.

Изложбата разказва истории на роми, започнали работа по програми за насърчаване на заетостта, финансирани по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и по Националния план за действие по заетостта. Чрез нея се популяризира работата и ролята на ромските, здравните, образователните и младежките медиатори за икономическото активиране на хората от ромската общност. Част от таблата разказват за практикувани от ромите занаяти, разкриват красотата на техните обичаи, традиции и празници и разкриват съкровения свят на техните разбирания и мечти.

„Пожелавам на всички участници представители на ромската общност здраве и успехи. Министерството на труда и Агенцията по заетостта ще продължават да работят приоритетно за повишаване на тяхната подготовка за пазара на труда и икономическа активност, защото професионалната реализация е най-добрият път към социалното включване и интеграцията на всеки човек“, каза министър Гьоков.

С награди по време на събитието бяха отличени трима от авторите на фотографиите. Самуил Атанасов, който мечтае да бъде софтуерен инженер, получи ваучер за курс по програмиране. Фани Христова, която иска да следва българска филология, беше наградена с ваучер за курс по английски език. Танер Андреев получи ваучер за професионална фотографска техника.

Изложбата е част от информационната кампания „Да открехнем вратата“, насочена към икономическото активиране на ромите. За тази цел Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта организираха обучения по дигитална фотография за представители на общността в Благоевград, Стара Загора и Ямбол, в които се включиха участници и от други близки населени места. Най-добрите техни снимки са включени в паната на експозицията.

08.04.2022

ЗАПОЧВА НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ПО МЯРКАТА 60/40

От днес Агенцията по заетостта започва нова процедура за кандидатстване по мярката 60/40.

В нея могат да се включат работодатели, които търсят подкрепа за запазване заетостта на персонала си през периода март - юни 2022 г.

Редът и условията за получаване на подкрепа през периода март – юни 2022 г. са аналогични на тези, които се прилагаха за предходните два месеца януари и февруари.

Мярката продължава да подкрепя запазването на заетостта в предприятия, осъществяващи икономическа дейност в посочените в ПМС № 151/2020 г. сектори, чиито средномесечни приходи от продажби през 2020 г. са намалели в сравнение с 2019 г.

Регламентираната подкрепа и на този етап е в размер на 60% от дохода и осигурителните вноски на всяко заето лице в предприятия, чиито приходи от продажби през месеца, за който се предоставя подкрепата, са намалели с не по-малко от 40 на сто спрямо средномесечните приходи за цялата 2019 г.

За работещите в предприятия, чиито приходи от продажби през месеца са намалели с не по-малко от 30 на сто спрямо средномесечните приходи за 2019 г., ще продължат да се изплащат средства в размер на 50%. За учредените след 1 януари 2020 г. спадът на приходите за месеца, за който кандидатстват, ще се определя спрямо средномесечните приходи за 2020 г.

Размерът на предоставяните средства за всеки работник или служител ще продължи да се определя на база осигурителния му доход за месец октомври 2021 г.

Средствата и по настоящия дизайн на мярката ще се изплащат месечно, като определените срокове за прием на документи са, както следва:

- за месец март 2022 г. – до 17.00 ч. на 29.04.2022 г. – за документи, подавани присъствено в дирекции „Бюро по труда” и до 30.04.2022 г. – за документи, изпращани по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване или лицензиран пощенски оператор;

- за месец април 2022 г. – до 31.05.2022 г.;

- за месец май и юни 2022 г. – до 10.06.2022 г.;

- подаване на отчетни документи за месец юни 2022 г. – до 29.07.2022 г.

За улеснение и предвид определения краен срок, работодателите, които отговарят на условията по ПМС № 151/2020, изм. с ПМС № 40/31.03.2022 г., и желаят да получат подкрепа за месеците май и юни 2022 г., могат да кандидатстват чрез подаване само на едно заявление за двата месеца, ползвайки утвърдените формуляри и образци на документи.

08.04.2022

DISCOVEREU - ПЪТУВАЙ С ЖЕЛЕЗНИЦА ИЗ ЕВРОПА

DiscoverEU — дейността на ЕК, която дава възможност на 18-годишните да опознаят Европа предимно с влак, открива първия си кръг на кандидатстване през 2022 г. До 21 април младите хора, живеещи в държавите по програма „Еразъм +“, ще могат да кандидатстват за една от 35 000-те безплатни карти за пътуване.

Тази година се отбелязва навлизането на DiscoverEU в програмата „Еразъм +“. С тази промяна и чрез извънредното финансиране в рамките на Европейската година на младежта (2022 г.), 70 000 карти за пътуване ще бъдат предоставени през 2022 г.: 35 000 в рамките на обявения кръг за кандидатстване и още 35 000 в кръга за кандидатстване, предвиден за октомври. Интегрирането в „Еразъм +“ също така дава възможност на кандидати от Исландия, Лихтенщайн, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция, които ще могат да се присъединят към действието за първи път.

Кандидатите, които успешно са попълнили викторината за подбор, родени между 1 юли 2003 г. и 30 юни 2004 г., ще могат да пътуват в Европа до 30 дни по време на периода на пътуване между 1 юли 2022 г. и 30 юни 2023 г. Тези, които навършват 18 години през втората половина на годината, ще могат да кандидатстват през октомври.

Освен това получателите на картата за пътуване вече ще получават и карта за отстъпки от DiscoverEU. Тази нова функция ще даде достъп до над 40 000 възможности за отстъпки в обществения транспорт, културата, настаняването, храната, спорта и други услуги, налични във всички отговарящи на условията държави.

За да се увеличи учебното измерение на опита в рамките на DiscoverEU, националните агенции по програма „Еразъм +“ ще улесняват информационните срещи и срещите, за да подготвят младите пътници за тяхното пътуване и да създадат партньорско обучение. Чрез тези срещи DiscoverEU има за цел да насърчава, наред с другото, дискусиите относно устойчивостта, културата и европейската идентичност. Особено внимание се обръща на приобщаването. Участниците с увреждания или здравословни проблеми могат да бъдат придружавани по време на пътуването си. Освен пътните разходи се оказва също и допълнителна индивидуална помощ.

ЕК насърчава устойчивото пътуване с железопътен транспорт. Правят се изключения за онези, които изпитват затруднения да стигнат до континентална Европа, за да започнат пътуването си с влак. Поради това специфични мерки са на разположение на младите хора от най-отдалечените региони, отвъдморските страни и територии, отдалечените райони и островите.

Контекст

ЕК постави началото на (инициативата) DiscoverEU през юни 2018 г. след подготвително действие на Европейския парламент. Тя беше официално интегрирана в новата програма „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г.

От 2018 г. насам повече от 860 000 кандидати са кандидатствали за 130 000 налични карти за пътуване: според миналото проучване на пътуванията, 66 % от кандидатите са заявили, че са пътували за първи път с влак извън държавата си на пребиваване. За мнозина това бе също първият път, когато пътуват без своите родители или придружаващи възрастни лица, като болшинството от тях посочват, че този опит им е позволил да станат по-независими.

Опитът в рамките на DiscoverEU им е позволил да разберат по-добре другите култури и европейската история. Чуждоезиковите им умения също са се подобрили по време на пътуването. Две трети от участниците заявяват, че не биха могли да покрият разходите за картата за пътуване без помощ по DiscoverEU. Участниците се приканват да станат посланици на DiscoverEU с цел да популяризират инициативата. Те се насърчават също така да се свържат с други пътуващи на/в официалната онлайн група DiscoverEU, за да споделят преживявания и да обменят съвети, най-вече във връзка с културните особености и начините за устойчиво пътуване с помощта на цифрови технологии.

За да кандидатстват, допустимите кандидати трябва да участват във викторина с общи въпроси за Европейския съюз и други инициативи на ЕС, насочени към младите хора. С допълнителен въпрос кандидатите се приканват да познаят колко души, родени във вторник, ще кандидатстват в този кръг. Колкото по-близо е предположението до верния отговор, толкова повече точки получава кандидатът. Това ще позволи на Комисията да класира кандидатите. Комисията ще предложи карти за пътуване на кандидатите съгласно тяхното класиране и до изчерпване на наличните билети.

08.04.2022

УДЪЛЖЕНИЯТ ЗАРАДИ ИЗВЪНРЕДНАТА ОБСТАНОВКА СРОК НА ИНВАЛИДНИТЕ ПЕНСИИ ИЗТИЧА В КРАЯ НА ЮНИ

Инвалидните пенсии, за които срокът на инвалидността е изтекъл в периода от 13 март 2020 г. до 31 март 2022 г. включително, ще продължават да се изплащат до края на юни тази година съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ).

Условието за това е в НОИ да не са постъпили други експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК с нови обстоятелства след преосвидетелстване на лицата, получаващи тези пенсии.

Удълженият срок на изплащане беше заложен в специалното законодателство, свързано с въвеждането на извънредната епидемична обстановка в условията на пандемията от коронавирус. В съответствие с него пенсиите за инвалидност с изтекъл срок на валидност на ТЕЛК/НЕЛК решението трябваше да продължат да се изплащат за времето на извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна. Отпадането на извънредната епидемична обстановка у нас в началото на април определи крайната дата на действие на тази уредба да е 30 юни 2022 г. От нея са засегнати 24 050 пенсионери.

След тази дата инвалидните пенсии с удължен срок, ще продължат да се изплащат само при наличието на ново експертно решение на органите на медицинската експертиза, с което е определен нов срок на инвалидността и процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, който дава право на съответния вид пенсия за инвалидност.

Инвалидните пенсии на лицата, за които срокът на инвалидността е определен до дата, следваща отмяната на извънредната епидемична обстановка (1 април 2022 г.) и след това, ще се изплащат до определения срок на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Изплащането на инвалидните пенсии на тези лица ще бъде продължено след постъпване в НОИ на ново експертно решение на органите на медицинската експертиза, с което е определен нов срок на инвалидността и процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, който дава право на пенсия за инвалидност.

08.04.2022

43% ОТ МЛАДИТЕ У НАС БИХА ЗАПОЧНАЛИ СОБСТВЕН БИЗНЕС, АКО НЯМАХА НИКАКВИ ПРЕЧКИ

43% от младите в България биха започнали собствен бизнес, 35% биха инвестирали в собствено жилище, а близо една трета (31%) пък имат желание да поемат на път, ако нямаха никакви ограничаващи ги фактори в момента. Това показва онлайн проучването Generation nova на Ipsos по поръчка на Huawei Consumer Business Group България. То е проведено между 23 и 28 март тази година сред 300 младежи на възраст от 16 до 25 години.

Според него основен мотиватор на работното място за 43% от младите в посочената възрастова група е високото заплащане. Това се отнася за 27% от хората между 16 и 19 години и за повече от половината от тези на 20-25-годишна възраст.

За почти една трета ключов фактор е добрият баланс между работата и личното време, а 30 на сто търсят добри условия на труд. Предвид тенденциите, свързани с пандемията, за 28% от включените в проучването важно е гъвкавото работно време и възможността да работят от вкъщи. Младите търсят по-голяма свобода в това отношение, а цели 23% са категорични, че за тях мотиватор е нестресиращата атмосфера на работа. Последното важи в по-голяма степен за живеещите в големите градове с над 100 хил. души население. Едва 7 на сто са онези, които търсят работодател, който подпомага каузи с положително влияние върху общността и околната среда, а като цяло проучването показва, че на този етап младите в България не се вълнуват толкова от каузи.

Ролята на парите

Запитани какво са парите за тях, 44% твърдят, че те са начин за защита на бъдещето на семейството. Този отговор има превес при момичетата. 41% смятат, че парите позволяват на човека да се радва на хубавите неща в живота, а 37% виждат в тях справедливо възнаграждение за труда им.

Въпреки търсенето на по-висока работна заплата, богатството не е сред основните приоритети на младите в дългосрочен план. Една четвърт от респодентите посочват, че най-важното за тях е семейното щастие. Този отговор присъства повече при жените (31%), отколкото при мъжете (19%). На фона на нарастващата несигурност, свързана с войната в Украйна, с Covid-19, поскъпващия живот заради ускоряващата се инфлация и енергийната криза, 22% от участвалите в проучването са посочили като свой топ приоритет сигурността и спокойния живот. Тук превес имат тези във възрастовата група от 20 до 25 години. Кариерното развитие са избрали 15 на сто, какъвто е резултатът и за личната удовлетвореност, а едва 7% смятат богатството за най-важно.

Едва 6 на сто от респондентите са посочили като най-важно поддържането на приятелства, но що се отнася до предпочитанията им, те държат на общуването лице в лице (57%), а 12% се чувстват по-комфортно при онлайн комуникация. 31% пък смятат, че най-адекватно за тях е общуването по двата начина.

Младите и технологиите

Според проучването младите хора прекарват средно по 3,7 часа дневно в социалните мрежи. 36% са посочили, че стоят в платформите по 3 до 4 часа, а цели 21% по 5 до 6 часа. 6 на сто са онези, които прекарват по над 8 часа в социалните мрежи, докато 1% са категорични, че не ползват социални мрежи.

60% смятат, че използването на технологиите им помагат да се грижат за себе си, а 17% са на противоположното мнение. 23% пък не могат да преценят. За 62% от респондентите технологиите им помагат да поддържат добра форма или да спортуват. За целта те ползват мобилни приложения за подпомагане на диетата или тренировките, а 63% посочват, че съвременните технологии правят живота по-лесен и улесняват воденето на здравословен начин на живот.

Въпреки това младите виждат и ограничения, произтичащи от технологиите, които ползват. За 52% от тях технологиите могат да разрушат личната свобода. 48% обаче смятат, че в бъдеще технологиите ще направят живота им по-лесен.

Вдъхновение и поглед в бъдещето

Очакванията за бъдещето на младежите не са толкова оптимистични. Цели 55% от респондентите посочват, че светът върви към по-лошо, като момичетата са по-склонни да мислят в тази посока. 26 на сто вярват, че светът се е отправил в по-добра посока, а останалите не могат да преценят.

Основните неща, които вдъхновяват младите хора в България, са природата, музиката, семейството, изкуството, спортът, хобитата, любовта, книгите, филмите, пътуванията, но присъстват отговори като парите, бог, политиката и вярата.

За 48% от участниците в проучването най-важно е семейството. То има значителна преднина спрямо любовта (13%) и удоволствията в живота/щастието (8%). По 5% от респодентите са казали, че за тях най-важни са съответно свободата и независимостта, финансовото благосъстояние, приятелите и личностното развитие, престижът. Връзката с природата остава на заден план с едва 1%, колкото е резултатът и на образованието, изкуството и принадлежността към общност/кауза.

Проучването показва още, че младежите в столицата са по-адаптивни към промените в света и са по-склонни да взимат под внимание задълженията преди удоволствията. Същевременно у тях се наблюдава стремеж да развиват личните си качества, свързани със самоувереността, публичната изява и други. За тях парите са по-скоро възможност да се наслаждават на хубавите неща в живота. Живеещите в София млади не са склонни да преценяват хората по марките, които носят и притежават. За тях пътешествията биха били нещото, което биха направили, ако нямат ограничения пред себе си.             

Над 50% от младите у нас приемат и спазват основно българските традиции и ценности. На фона на цялата несигурност от последните две години, по-малко от половината са склонни да поемат рискове. Жените са онези, които са склонни да се впускат в повече предизвикателства, докато мъжете ценят повече сигурността.

Въпреки че темата за климатичните промени присъства в публичното пространство в света като един от съществените проблеми, пред които човечеството е изправено, младите в България все още не са узрели за тази идея. Според тях има по-важни проблеми, които трябва да бъдат разрешени. В сегашния контекст принадлежността към общи каузи не е важна за 16-25-годишните.

08.04.2022

ПОЗДРАВ ОТ КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР – БЕРКОВИЦА ПО СЛУЧАЙ МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА РОМИТЕ 8 АПРИЛ

На 8 април се връщаме назад в историята с мисълта за стотиците хиляди роми, загинали в нацистките лагери – печална реалност, която нямаме право да забравяме, особено днес, ако искаме да градим бъдеще на един мирен народ.

Интегрирането на ромската общност е един от акцентите в политиката на Община Берковица и консултантския център.

Само чрез образованието и приобщаването могат да бъдат изградени ефективни практики за преодоляване на дискриминацията. Нека ромите да прегърнат мечтите си, да отворят душите си за знанието, да бъдат устремени, трудолюбиви и вярващи в себе си и в доброто.

08.04.2022

ИНВЕСТИЦИЯ В БЪДЕЩЕТО НА ДЕЦАТА

Децата са нашето продължение, затова ние трябва да започнем да инвестираме в тяхното бъдеще още докато са малки. За да подсигурите добър старт в живота на своите деца, е важно да им създадете достатъчно спестявания за добро образование, а защо не и за дом, пари за сватба, начален капитал. Постигането на тази цел отнема време, така че, ако още не сте обърнали внимание на тази инвестиция, направете го още днес.

Никога не е рано да се замислим за бъдещето на децата ни. Още в самото начало трябва да си отговорите на няколко важни въпроса за това колко средства ще ви трябват, кога да започнете да спестявате, колко да отделяте и как да изберете правилните финансови инструменти за спестяванията си. От вас зависи дали ще заложите на сигурно и ще спестявате или ще поемете риск да инвестирате. Ето откъде да започнете и на какво да обърнете внимание.

Детски спестовен влог

Разкриването на детска спестовна сметка на името на детето ви е може би едно от най-съществените неща, които ще предопределят бъдещето на вашето поколение. Когато сте млади родители, по всяка вероятност мислите основно за вашите текущи потребности като семейство и някак пренебрегвате по-далечното бъдеще, което ви предстои и ще дойде по-бързо, отколкото очаквате.

Детските спестовни влогове подсигуряват бъдещето на вашите наследници. Бихте могли да задавате различни условия за разходването на сумата. Този тип влог е специално предложение за деца, които не са навършили своето пълнолетие. Вие бихте могли по всяко време да съхранявате пари, които да изтеглите при необходимост, както и да депозирате различни суми във всякакви валути, даже и през вашето онлайн банкиране.

Детска застраховка

Спестовните застраховки „Живот“ са начин за по-качествено образование и един добър финансов старт на детето при пълнолетие. Тези застраховки могат да бъдат сключени от родител или друг възрастен, например баба и дядо, със съгласието на родител, като риск в повечето случаи се носи върху здравето и живота на възрастния, а детето е ползващо лице. Срокът на застраховката е съобразен с възрастта на детето, така че при изтичане то да е пълнолетно и да може да разполага със средствата за своето образование, независимо от това колко обезщетения по застраховката са изплатени през срока на договора.

Застрахователната сума може да бъде изплащана и под формата на стипендия за няколко години, като към сумата се добавя допълнителна гарантирана доходност. Получавайки парите като еднократна сума или на вноски за определен брой години, младежът може да инвестира средствата си в образование, да стартира свой бизнес или да покрива част от разходите си без да разчита на родителите си.

Покупка на имот

Притежанието на собствен имот у нас продължава да бъде традиционен и предпочитан начин за инвестиция. Много родители решават да подсигурят добър независим доход на детето си в бъдеще, купувайки му жилище, в което един ден то ще може да живее, да отдава под наем или да продаде. В идеалния случай ще имате достатъчно средства да дадете равен материален старт на всичките си деца, но в живота това се случва рядко.

Има вариант и за родителите, които нямат достатъчно средства да купят апартамент, къща или парцел – да закупят дялове от акционерно дружество, което инвестира в имоти или земеделска земя – АДСИЦ. Тези дружества са длъжни всяка година да разпределят 90% от печалбата си (ако има такава) като дивидент и така вие може да получавате ежегоден доход, който отново да инвестирате в дружеството (да закупувате всяка години по още някой и друг квадратен метър) до пълнолетието на детето ви.

Образование

Китайска поговорка гласи: „Ако мислиш за година напред – засей едногодишна култура. Ако мислиш за десетилетие напред – засади дърво. Но ако мислиш за век напред – образовай хората.“ Образованието е едно от най-важните неща, които родителите могат да дадат на децата си. Тук става дума не за спестявания за евентуално бъдещо следване, а за усвояване на практически умения още в настоящето.

Научаването на нов език или програмиране, например, е изключително важна инвестиция, която можете да направите заедно с детето си още в ранна училищна възраст. Не подценявайте и дисциплини като спорт, музика, рисуване, актьорско майсторство и други сфери на изкуството. Просто се съобразете с талантите и интересите на вашето дете, запишете го на желания курс и му дайте възможност да развива уменията си.

Инвестиции на капиталовия пазар

След като лихвите по банковите депозити се стопиха, инвестициите на капиталовите пазари стават все по-търсена алтернатива. Възможностите са многобройни и е добре предварително да се посъветвате с професионалисти – финансови и инвестиционни консултанти – по отношение на бъдещите ви инвестиции във финансови инструменти (акции, облигации, дялове от фондове и други).

Най-лесно е да стартирате с взаимни фондове. Не е задължително да започнете с голяма сума, тъй като вашите инвестиции се обединяват с тези на други инвеститори и се управляват като един „пакет“. Сред многобройните фондове в акции, в облигации или смесени (балансирани), можете да изберете фонд, който да отговаря на вашите предпочитания – рисков, по-малко рисков, балансиран. По правило печалбата е право пропорционална на поетия риск. Така, в зависимост от вашия избор, при една по-дългосрочна инвестиция, например за 18 години, вие може да натрупате пари за цялото следване на детето си и да му ги предоставите, когато навърши пълнолетие.

Наследствен бизнес

Ако имате бизнес нюх, може би сега е моментът да развиете свой бизнес, който децата ви да наследят. Многобройни са примерите за предаване на професия и бизнес от поколение на поколение. Има много предимства децата да наследят занаята (или бизнеса) на родителите си – получават освен материалната база (без значение дали е фабрика, офис, зъболекарски кабинет или заведение), професионалните контакти, каналите за дистрибуция (или клиентите), но най-важното е, че се наследява и предприемаческият опит.

Вашите наследници ще са много по-напред от своите конкуренти, които тепърва започват. Тази инвестиция в бъдещето на децата има само един недостатък – зависи от тяхното желание. Възможно е просто те да не искат да следват пътя на родителите си. Затова, ако децата ви са достатъчно големи, обсъдете идеята си с тях преди да осъществите идеята си за стартиране на нов бизнес.

08.04.2022

НОВИ ПРАВИЛА ЗА СЪБИРАНЕ НА ПАРИТЕ НА ДЛЪЖНИЦИ

Забранява се на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Това предвижда Законопроекта за събиране на вземанията по потребителски договори, внесен в Народното събрание. Дейността на лицата, събиращи дългове, от над 30 години е без законова регламентация, а оттам и без възможност за контрол от институциите, пише в мотивите към законопроекта.

От практиката се установява, че тези дружества притесняват близки, роднини на гражданите, които считат за длъжници, злепоставят ги на работните им места и в домовете им, пред колегите и пред съседите им, включително чрез разпространяване на различен тип информация в публичното пространство.
Безспорно в тези трудни времена на пандемия и увеличаваща се инфлация чрез поскъпване на хранителните стоки и битовите сметки  голяма част от българските домакинства може да бъдат засегнати от тази дейност, което налага тя да бъде законово регламентирана.

Затова със законопроекта се забранява на колекторите да притесняват гражданите на работните им места и в дома им, да ги дискредитират пред колегите и пред работодателя им, както и да поставят съобщения за дълга на обществени места. Когато търсят длъжника, те ще имат право да го правят само писмено или по телефон и то не по-често от интервал 2 работни дни.

Забранява се и звъненето през почивните дни и между 20:00 ч. и 7:00 ч. Същите забрани се предвижда да важат и за първоначалните кредитори. Законът предвижда само дружествата, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията, и дружествата, вписани в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.

Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания - капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка „Професионална отговорност". Забранява се на отделни физически лица да събират задължения. Забранява се на осъждани лица да притежават, да ръководят или да са в трудови правоотношения с колекторски фирми.

При три последователни нарушения на правилата за събиране на вземания в рамките на една година регистрацията на колекторската фирма се заличава.

Ако потребителят смята, че не е длъжник, ще може да прекрати извънсъдебното събиране от купувач на вземането, като оспори задължението си. За него е предвидена и възможност да се обърне към орган за алтернативно разрешаване на спора.

Първоначалният кредитор е длъжен да уведоми длъжника преди прехвърлянето на вземането му на дружество за събиране на вземания. Уведомлението трябва да съдържа данни за размера на вземането, неговото основание, кога е настъпила изискуемостта, какви суми са изплатени до момента и коя е фирмата, на която ще бъде прехвърлено вземането.

Първоначалният кредитор ще е длъжен да даде възможност на длъжника доброволно да изпълни задължението си в 14-дневен срок, като посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Първоначалният кредитор или купувачът на вземане, в зависимост от това, при кого се намират документите, които установяват и са във връзка с вземането, ще бъде длъжен при писмено искане от потребителя да му предаде копия от тях.

Забранява се на дружествата за събиране на вземания да начисляват върху главницата всякакви други такси и разноски освен законната лихва.

С предложения проект на закон се въвеждат правила и за управлението и обслужването на вземания, когато те не са директно прехвърлени, а колекторската фирма събира дълга от името на първоначалния кредитор. Фирмите, управляващи дългове, също трябва да отговарят на определени изисквания и да са вписани в единния регистър на дружествата за събиране на вземания. За тях важат същите правила за начина, по който могат да търсят длъжника, както и забраните да притесняват негови близки, колеги, да поставят информация за дълга на обществени места и по местоработата му, да му звънят късно вечер или през почивните дни.

Дружество за събиране на вземания, което системно нарушава правилата, ще бъде заличавано от регистъра, като с това осъществяването на дейност по събиране на вземания ще бъде прекратена.

За нарушения, извършени от колекторски фирми при събиране на вземания, се предвиждат санкции в размер от 10 000 до 50 000 лв.

Предложените законодателни промени целят да поставят правила и ограничения в работата на дружествата за събиране на вземания, така че да гарантират прозрачна и добросъвестна работа, като се постига баланс между възможностите на кредиторите да търсят вземанията си по законен, регулиран начин и категорична защита на човешките права и достойнство на потребителите.

08.04.2022

ББР ПРЕДЛАГА НА ФИРМИТЕ ОБОРОТНИ КРЕДИТИ СРЕЩУ ВИСОКАТА ИНФЛАЦИЯ

Българската банка за развитие (ББР) предлага на малките и средните предприятия нов метод за преодоляване на негативните ефекти от високата инфлация, съобщиха от институцията. 

Програмата предвижда оборотни кредити до 200 хил. лева за компаниите, които искат да закупят суровини на настоящите цени и по този начин да предотвратят по-високи разходи в бъдеще. Това ще им помогне да задържат цената на крайния продукт, който произвеждат, без да предвиждат скорошно увеличение.

Обемът на програмата е 10 млн. лева, а заемите, които ще се отпускат по нея - кредитни линии и овърдрафт, ще бъдат без обезпечение.

Банката ще гарантира своите вземания чрез съдлъжничество от собствениците или друга фирма.

04.04.2022

ПРЕДЛАГАТ ПРОМЕНИ В ТРУДОВИТЕ ДОГОВОРИ И ОТПУСКИТЕ

Работодателят вече да е длъжен да уведоми работника писмено при промени в трудовия му договор. Това предвиждат изменения в Кодекса на труда, предложени за обществено обсъждане от социалния министър Георги Гьоков. Шефът ще трябва да уведоми служителя за новостите най-късно до влизането им в сила, а не както досега - при първа възможност или до един месец. Целта е информацията да стане известна на работника навреме, за да се гарантира прозрачност по отношение на условията на труд и да се избегнат възможните трудови спорове, посочва в доклада си социалният министър.

Друга промяна, която се предлага, засяга трудовия договор със срок за изпитване. Сега законът позволява  страните да уговарят срок за изпитване до 6 месеца, като няма значение за какъв срок ще се сключи трудовият договор. Сега се записва, че  когато той е за срок по-кратък от една година, срокът за изпитване може да бъде до два месеца.

Предвижда се още работникът да има право да сключи допълнителен трудов договор с друг работодател, извън установеното работно време по основното трудово правоотношение, освен ако в него не е уговорено друго. Така в основния трудов договор може да се уговори забрана за сключване на втори без да има причина за това. С промяна на разпоредбата се запазва възможността за забрана за полагане на допълнителен труд при друг работодател, само поради защита на търговска тайна и предотвратяване на конфликт на интереси. Предлаганото изменение съответства и на изискванията на евродирективата, според която работодателят не може да забранява на служителя да работи на второ място, освен в изрично определени хипотези.

В момента в Кодекса на труда е предвидена забрана за работодателя и служителя да променят едностранно договора, освен например при командироване, обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, при трудоустрояване и др. Сега с промяна се дава възможност на работника да предлага на шефа промяна в договора, за да премине от работа по срочен трудов договор на работа на безсрочен договор и/или от работа на непълно - на работа на пълно работно време. Ако работодателят не приеме предложението, е длъжен в срок до 1 месец да уведоми писмено работника, като мотивира отказа си. Така се създава гаранция, че работодателят ще разгледа предложението и ще изложи обективни причини за отхвърлянето му, пише в мотивите.

Друга промяна, която социалното министерство предлага, е работодателят да е длъжен да запознае служителите с правилата и процедурите за определяне на индивидуалната работна заплата, да осигурява информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор, както и за осигуряваните от него обучения за повишаване на професионалната квалификация и подобряване на професионалните умения.

С проектозакона се въвеждат и промени, които да подобрят съвместяването на работата и семейните задължения на трудещите си. За целта се предлага право на два месеца отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), по време на който той получава обезщетение от НОИ. В момента правото на отпуск поради бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е индивидуално право на майката (осиновителката), което тя може да прехвърли на бащата след навършване на 6-месечна възраст на детето. Отпускът поради бременност и раждане и за отглеждане на дете традиционно се възприема като право, което се гарантира на майката с оглед връзката, която има между нея и малкото дете. Поради това, до момента правата на бащата на тези видове отпуск са изцяло в зависимост от волята на майката, пише в мотивите си социалният министър Георги Гьоков. По сега действащото законодателство всеки от родителите има право на 6 месеца неплатен отпуск до навършване на 8-годишна възраст на детето, от които 5 месеца могат да бъдат прехвърляни на другия родител.

Отпускът на бащата за гледане на дете може да се ползва наведнъж или на части, пише още в законопроекта. Правото ще се ползва, ако бащата не е ползвал отпуск, прехвърлен му от майката на детето. За да получи отпуска, той трябва да уведоми работодателя си поне 10 дни предварително.

Законопроектът предвижда още, ако служител поиска да му се промени работното време за определен срок, работодателят да трябва да му даде мотивиран отговор защо приема или не това предложение. Шефът ще бъде длъжен да разглежда исканията за гъвкави схеми на работа и да дава отговор в разумен срок, като взема под внимание нуждите както на предприятието, така и на работника или служителя.

Промените трябва да влязат в сила от 1 август тази година.

04.04.2022

КАКВО СЕ ПРОМЕНЯ В ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ 2022 ГОДИНА

Експертен коментар

В „Държавен вестник“ бр. 18 от 04.03.2022 г. е обнародван Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (ЗБДОО за 2022 г.).
Като финансов план на социално-осигурителната система за годината, законът предвижда следното:

  1. По отношение на задължителните осигурителни вноски
  • Запазване на установените в чл. 6, ал. 1 от КСО размери на осигурителните вноски, както и на съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО, в което вноските се разделят между осигурените лица и техните осигурители, а именно:

- за фонд „Пенсии”:

Осигурени лица

Общ размер на вноската

Разпределение на вноската за лицата, родени преди 01.01.1960 г.

Разпределение на вноската за лицата, родени след 31.12.1959 г.

Работещи при III-та категория труд

19,8%-за родените преди 01.01.1960 г.

14,8%-за родените след 31.12.1959 г.

11,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

8,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

Лицата по чл.4б от КСО, избрали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителната вноска в размера на осигурителната вноска за ДЗПО в УПФ по чл.157, ал.1,т.1 от КСО

(5 на сто);

19,8% - при III-та категория труд

22,8%- при I-ва и II-та категория труд

 

11,02% за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

14,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

Работещи при I-ва и II-та категория труд и лицата по чл. 69а от КСО

22,8%-за родените преди 01.01.1960 г.

17,8%- за родените след 31.12.1959 г.

14,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

11,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

Лицата по чл. 69 от КСО

60,8%-за родените преди 01.01.1960 г. и за родените след 31.12.1969г., направили избор по чл. 4б от КСО

55,8%- за родените след 31.12.1959 г.

изцяло за сметка на осигурителя

изцяло за сметка на осигурителя

Лицата по чл. 4в от КСО, работещи при II категория труд, избрали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителната вноска в размера на осигурителната вноска за ДЗПО в ППФ по чл. 157, ал.1,т. 2, б. „б“ от КСО (7 на сто);

29,8%-за родените преди 01.01.1960 г.

24,8%- за родените след 31.12.1959 г.

21,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

18,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

Лицата по чл.4в от КСО, работещи при I категория труд, избрали да се осигуряват във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителната вноска в размера на осигурителната вноска ДЗПО в ППФ по чл. 157, ал.1,т. 2, б. „а“ от КСО (12 на сто);

34,8 %-за родените преди 01.01.1960 г.

29,8%- за родените след 31.12.1959 г.

26,02 % за осигурителя

8,78 % за осигуреното лице

23,22 % за осигурителя

6,58 % за осигуреното лице

 

С оглед правилното определяне на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ следва да се има предвид регламентираното в чл. 4б и чл. 4в от КСО по отношение правото на избор за промяна в осигуряването, а именно:

- осигурените в универсален пенсионен фонд лица, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, ако навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО в периода 1 януари 2022 г. – 31 декември 2025г.;

- осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2 от КСО, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.

- за фонд „Общо заболяване и майчинство“:

 Размер на вноската

За осигурителя

За осигуреното лице

3,5%

2,1%

1,4%

- за фонд „Безработица“:

Размер на вноската

За осигурителя

За осигуреното лице

1%

0,6%

0,4%

 

- за фонд „Трудова злополука и професионална болест” – запазва се диференцирания размер на осигурителната вноска от 0,4 % до 1,1 % в зависимост от основната икономическа дейност на осигурителя, както и правилото, че вноската е изцяло за негова сметка. Поради спецификата в изготвянето на бюджетния закон и същността му на цялостен финансов план на ДОО за календарната 2022 г., конкретните размери на вноската са предвидени в две приложение - Приложение № 2 към чл. 14, т.1 от ЗБДОО за 2022 г. – валидни за периода от 1 януари до 31 март 2022 г., съответно в Приложение № 2а към чл. 14, т. 2 от ЗБДОО за 2022 г. – валидни за периода от 1 април 2022 г. до 31 декември 2022 г.

За посочените в таблицата икономически дейности е въведено увеличение/намаление на осигурителната вноска за ТЗПБ, считано от 1 април 2022 г., както следва:

Код КИД 2008

Наименование на икономическа дейност

Осигурителна вноска (%)
за периода 01.01.-31.03.2022 г.

Осигурителна вноска (%)
за периода 01.04.-31.12.2022 г.

12

Производство на тютюневи изделия

1,1

È 0,9

20

Производство на химични продукти

1,1

È 0,9

25

Производство на метални изделия, без машини и оборудване

1,1

È 0,9

30

Производство на превозни средства, без автомобили

1,1

È 0,9

01

Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности

0,9

È 0,7

37

Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води

0,9

È 0,7

35

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

0,7

Ç 0,9

92

Организиране на хазартни игри

0,7

È 0,5

93

Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих

0,7

È 0,5

59

Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика

0,5

È 0,4

29

Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета

0,5

È 0,4

  • Запазват се установените в чл. 157, ал. 1 от КСО размери на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и на съотношението по чл. 157, ал. 3 и ал. 4 от КСО, в което вноските се разделят между осигурените лица и техните осигурители, а именно:

ДЗПО

Размер на вноската

За осигурителя

За

осигуреното лица

в УПФ

5%

2,8%

2,2%

В ППФ

12% - за I-ва категория труд

7% - за II -ра категория

12%

7%

-

-

  • запазва се вноската за учителския пенсионен фонд в размер на 4,3 %, както и дължимостта ѝ изцяло за сметка на работодателя;
  • продължава възприетото в последните години облекчение за работодателите и през 2022 г. да не внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
  1. По отношение на минималния и максималния размер на осигурителния доход

Със ЗБДОО за 2022 г., считано от 1 април 2022 г., бе прието увеличение на:

  • максималния месечен размер на осигурителния доход - от 3000 лв. на 3400 лв.
  • минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии, чиито размери са по-ниски от 710 лв. Увеличението е в съответствие с влизащата в сила от 1 април 2022 г. промяна на минималната работна заплата в същия размер. Минималните осигурителни доходи, които са в размер по-висок от 710 лв. се запазват на нивата от 2021 г. Традиционно, минималните осигурителни доходи са посочени в приложение към чл. 9 от закона, като поради това, че увеличението не е от 1.01.2022 г., а от 1.04.2022 г., приложенията са две - Приложение № 1 към чл. 9, т. 1- за периода от 1 януари 2022 г. до 31 март 2022 г. и Приложение № 1а към чл. 9, т. 2- за периода от 1 април 2022 г. до 31 декември 2022 г. И в двете приложения като забележка е предвидено, че:

- минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.

- минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.

- осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите - приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика. Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

- минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.

  • Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - от 650 лв. на 710 лв.

Промяната касае лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, както и лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Извън увеличението на минималния осигурителен доход, законът не въвежда промени в режима за осигуряване на тази категория лица. И през настоящата година те следва да внасят текущо осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между съответните минимални и максимални месечни размери на дохода, определени със ЗБДОО, а след изтичане на годината да внесат и окончателните осигурителни вноски, определени съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО.

  • Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв.

Няма промяна в чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно която регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Припомняме ви, че съгласно дадената в §1, ал.1, т. 9 от ДР на КСО легална дефиниция „непреработена растителна и животинска продукция“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

С оглед приетото увеличение на минималния осигурителен доход за посочените категории лица и правната възможност по чл. 6 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е необходимо да се има предвид посоченото в становище № 20-00-43/08.03.2022 г. на ЦУ на НАП: „Самоосигуряващите се лица, които по свое желание са подали еднократно декларация образец № 1 за календарната година с вписан код 22 в т. 12 на декларацията, не е необходимо да подават нова декларация във връзка с изменението на минималния размер на осигурителния доход от 01.04.2022 г. В тези случаи, когато посоченият в декларацията осигурителен доход е в размер под 710 лв. в информационната система на НАП след 1 април 2022 г. ще се отрази осигурителен доход 710 лв.“.

  • Максималният месечен размер на осигурителния доход – от 3000 лв. на 3400 лв.

Припомняме ви, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен по следния ред:

- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;

- доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

- доходи за работа без трудово правоотношение.

III. По отношение на размерите на паричните обезщетения и помощи от ДОО и на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

  • през 2022 г. няма промяна в периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, от които 45 календарни дни преди раждането, както и в реда за определяне на размера му - 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица-внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане;

Запазва се правото на майките (осиновителките), които след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с болнични листове (135 дни),не ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане.

  • считано от 1 април 2022 г. се увеличава размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. на 710 лв.

В тази връзка и доколкото няма промяна в условията за отпускане, от същата дата този увеличен размер ще служи за изчисляване на паричното обезщетение по чл. 54 от КСО на майките (осиновителките), които няма да ползват допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко (50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете или 350 лв.).

  • Законът не въвежда промяна в реда за определяне на паричното обезщетение за временна неработоспособност - съответно 80 на сто при общо заболяване и 90 на сто при трудова злополука или професионална болест от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица-внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. От практическа гледна точка е важно да се подчертае, че въпреки настояването на работодателските организации в хода на бюджетната процедураи внесените от народни представители предложения при разглеждането на закона, и през 2022 г. се запазва установения в чл. 40, ал. 5 от КСО режим на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, а именно - първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.
  • увеличават се минималния и максималния размер на паричното обезщетение за безработица, както следва:

Минимален и максимален размер на обезщетението за безработица

от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.

 

от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.

дневен минимален размер

12 лв.

18 лв.

дневен максимален размер

74,29 лв.

85,71 лв.

Със закона не се въвеждат промени в условията за придобиване на право на парично обезщетение за безработица, както и за определяне на размера и срока за изплащането му (от 4 до 12 месеца ), поради което дневното парично обезщетение за безработица и през 2022 г. ще се определя в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, съответно не може да бъде по-малко, съответно по-голямо от посочените в таблицата минимален и максимален дневен размер на обезщетението. В сила са и правилата на чл. 54б, ал.3 и 4 от КСО за изплащане на парично обезщетение за безработица в минимален размер в случаите на прекратяване на осигуряването по вина или със съгласието на осигуреното лице, както и при придобиване право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение.

  • Съгласно чл. 13 от ЗБДОО за 2022 г. и през настоящата година размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице се запазва на нивото от 2021 г., а именно – 540 лв.
  • Законът не въвежда изменение в реда и условията за изплащане на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО тази помощ се изплаща на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, когато няма основания да им бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Помощта е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 41 от КСО.
  • Запазват се също редът и условията за правото на парична помощ по чл. 13в от КСО, като за 2022 г. се очаква програмата за профилактика и рехабилитация да стартира от началото на м. април.
  • По отношение на максималния размер на гарантираните вземания, който съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати и при размер на минимална работна заплата от 710 лв., считано от 1 април 2022 г., в чл. 15, ал. 2 от ЗБДОО за 2022 г. са предвидени следните стойности:

Период

Максимален размер на гарантираните вземания

от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.

1625 лв.

от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.

1775 лв.

 

  • въпреки, че не са присъщи за осигурителната система, законодателят и в този бюджетен закон регламентира възможността, средства от бюджета на НОИ да могат да се разходват за мерки, свързани със заетостта, при условия и по ред, определени от Министерския съвет (§ 5 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г. ) - като напр. добилата популярност през предходните две години мярка „60/40“, прилагана за запазване на заетостта работници и служители от предприятия, чиято дейност е засегната негативно от извънредната епидемична обстановка, обявена през 2020 г. във връзка със заболяването COVID-19.
  1. По отношение на условията за придобиване право на отделните видове пенсии и техните размери
  • ЗБДОО за 2022 г. не предвижда промени в правилата за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ. в установеното в чл. 68-69в КСО нарастване на възрастта и осигурителния стаж. В тази връзка следва да имате предвид, че за текущата година условията за отпускане на този вид пенсия са следните:

По чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО (пенсиониране при

III категория труд)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

мъже

64 г. и 5 м.

39 г. и 2 мес.

жени

61 г. и 10 м.

36 г. и 2 мес.

По чл. 68, ал. 3 от КСО (пенсиониране

при недостигащ стаж)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

мъже/

жени

66 г. и 10 м.

15 г. (действителен)

По чл. 68а от КСО (пенсиониране при по-ниска възраст)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

мъже

63 г. и 5 м.

39 г. и 2 мес.

жени

60 г. и 10 м.

36 г. и 2 мес.

По чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 КСО (пенсиониране на военнослужещи и др.)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

(общ/специален)

мъже/

жени

53 г. и 10 м.

27 г./18 г.

По чл. чл. 69, ал. 4 и ал. 7 КСО (пенсиониране на летци, парашутисти и др.)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

(специален)

мъже/

жени

43 г. и 10 м.

15 г.

По чл. по чл. 69а КСО от КСО (пенсиониране на балерини, балетисти и танцьори)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж в културна институция

мъже/

жени

43 г. и 10 м.

25 г.

По чл. 69б, ал. 1 от КСО (пенсиониране при I категория труд)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

Точки

мъже

53г. и 10м.

10 г.

100

жени

50 г.

10 г.

94

По чл. 69б, ал. 2 от КСО (пенсиониране при II категория труд)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж

Точки

мъже

58 г. и 10м.

15 г.

100

жени

55 г.

15 г.

94

По чл. 69б, ал. 3 от КСО (пенсиониране на подземни работници)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО

Точки

мъже

53 г. и 2 м.

10 г.

90

жени

48 г. и 2 м.

10 г.

90

По чл. 69б, ал. 4 от КСО (подземни работници при прекратяване на трудовия договор

по чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 от КТ)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО

Точки

мъже/ жени

46 г. и 2 м.

10 г.

90

По чл. 69в от КСО (учители)

Пол

Възраст

Осигурителен стаж - учителски

мъже

61 г. и 5 м.

30 г. и 8 м.

жени

58 г. и 10 м.

25 г. и 8 м.

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Запазва се действието на чл. 70, ал. 1 от КСО (изм. ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) относно определянето на „тежестта на осигурителния стаж“ при изчисляване размера на пенсиите за трудова дейност, а именно:

- 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;

- 1,2 на сто за всяка година и съответната пропорционална част от този процент за всеки месец осигурителен стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето и осигурителния стаж, определен без превръщане.

За превръщането на стажа от първа и втора категория труд в осигурителен стаж от трета категория труд са приложими правилата на чл. 104 от КСО.

  • За 2022 г. не е предвидена разпоредба, която да дерогира чл. 100 от КСО за осъвременяване на пенсиите за трудова дейност по т.нар. „швейцарско правило“. В тази връзка, законът предвижда увеличение от 1 юли 2022 г. с 6,1 на сто на всички пенсии за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. Процентът е изчислен съгласно текущите параметри на макроикономическата прогноза към разработването на проекта на ЗБДОО за 2022 г., а именно - допускане за ръст с 9,3 на сто на средния осигурителен доход (от 1 069,50 лв. през 2020 г. по отчет до 1 169,00 лв. през 2021 г. – очакван) и средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,9 на сто за 2021 г.
  • Запазват действието си нормите на чл. 102 от КСО, регламентиращи преизчислението на пенсиите с придобит след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход. На посоченото основание, считано от 1 април 2022 г., служебно ще бъдат преизчислени всички пенсии за трудова дейност въз основа на наличните към 1 март 2022 г. в информационната система на НОИ данни за положения от лицата до 31 декември 2021 г. осигурителен стаж (чл. 102, ал.1, т.1 от КСО).

За лицата, които вече са упражнили или през 2022 г. ще упражнят правото си по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО и са подали заявление за преизчисление на пенсиите им освен с придобития след пенсионирането им осигурителен стаж и със съответния за това време осигурителен доход преизчислението ще се извърши от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. В случай че преизчисляванетос осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на допълнително придобития осигурителния стаж

  • ЗБДОО не предвижда принципна промяна по отношение на „тавана“ на пенсиите. Съглесно §11, ал. 2 от ЗИДЗБДОО за 2021 г., считано от 25 декември 2021 г., максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличи от 1440 лв. на 1 500 лв., което представлява увеличение от 4,2 на сто. Съгласно §6, ал. 2 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г. този размер се запазва и за текущата година, като през това време няма да се прилага правилото на § 6, ал.1 от предходните и заключителни разпоредби от КСО.
  • По отношение на минималните размери на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и с оглед разпоредбите на чл. 70, ал. 12 , ал. 13 и ал. 15, чл. 75, ал. 4, чл. 79, ал. 4 и чл. 81, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 10 от ЗБДОО за 2022 г., е валидно следното:

 

Вид пенсия

Минимален размер
за периода от 1 януари до 30 юни 2022 г.

Минимален размер за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г.

Пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО

370 лв.

392,57 лв. ( увеличение с 6,1 на сто )

Пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО

314,50 лв. (85 на сто от 370 лв.)

333,68 лв. (85 на сто от 392,57 лв.)

Пенсии за инвалидност поради общо заболяване

425,50 лв. (115 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

388,50 лв. (105 на сто 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

314,50 лв. (85 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

451,45 лв. (115 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

412,20 лв. (105 на сто 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

333,68 лв. (85 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

Пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

462,50 лв. (125 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

425,50 лв. (115 на сто от 370 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

370 лв. - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

490,71 лв. (125 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

451,45 лв. (115 на сто от 392,57 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

392,57 лв. - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

Наследствени пенсии

277,50 лв. (75 на сто от 370 лв.)

294,43 лв. (75 на сто от 392,57 лв.)

 

  • През 2022 г., за пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, ще са валидни следните минимални размери:

 

Вид пенсия

Минимален размер

Пенсия за военна инвалидност

за редници и сержанти:

255 лв. (150 на сто от 170 лв. ) при 90 на сто трайно намалена работоспособност;

238 лв. (140 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто;

195,50 лв. (115 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто;

за офицери:

272 лв. (160 на сто от 170 лв. ) при 90 на сто трайно намалена работоспособност;

255 лв. (150 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто;

204 лв. (120 на сто от 170 лв. ) при трайно намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто;

Пенсия за гражданска инвалидност

255 лв. (150 на сто от 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто;

238 лв. (140 на сто 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто;

195,50 лв. (115 на сто от 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;

Социална пенсия за инвалидност ( при съобразяване на измененията в чл. 90а, ал.2 от КСО, направени с §11, т.2 от ЗР на ЗИДЗДБРБ за 2021г., ДВ, бр. 77 от 2021 г.)

272 лв. (160 на сто от 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ;

238 лв. (140 на сто 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто

221 лв. (130 на сто 170 лв.) - за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто

Същите са определени съобразно разпоредбите на чл. 86, ал.1, чл. 88, ал. 1 и чл. 90а, ал. 2 от КСО и определения на основание чл. 89а, ал. 2 от КСО с Постановление на МС № 451 от 22.12.2021 г. (обн. ДВ, бр. 110 от 2021 г.) размер на социалната пенсия за старост – 170 лв.

  • в ЗБДОО за 2022 г. са предвидени средства за изплащане към пенсиите и на т.нар. „ковид“ добавка от 60 лв. Допълнителната сума ще се изплаща към всички пенсии, с начална дата до 30 юни 2022 г., независимо от техния размер.

Отделно от тази сума, в § 7 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г. е регламентирано и изплащане към пенсиите за м. април, май и юни 2022 г. и на допълнителна сума (индивидуална по размер за всеки пенсионер), представляваща разликата между получения през януари 2022 г. доход от пенсии с включени 60 лв. „ковид добавка“, и дохода от пенсии за декември 2021 г. с включена „ковид добавка“ от 120 лв.

Извън изложеното необходимо и да се посочат някои нормативни промени, направени със ЗБДОО за 2022 г. Това са измененията в чл. 70, ал.19 и чл. 79, ал.1 от КСО, които могат да бъдат определени изцяло като прецизиращи. Така с изменението на чл. 70, ал. 19 от КСО текстът се пояснява, като се гарантира съпоставимост на периодите с осигуряване в универсален пенсионен фонд и периода на общия осигурителен стаж на лицата, чрез прилагането на единен критерий за определяне на тяхната продължителност – и двата периода се отчитат в месеци. Промяната не води до изменения на заложения в разпоредбата принцип за определяне на съотношението между двата периода и практиката по прилагането на разпоредбата, която е в сила от 1 септември 2021 г.

С промяната в чл. 79, ал. 1 от КСО пък се отстранява неточност при определянето на приложимите разпоредби при изчисляване размера на пенсията за трудова злополука и професионална болест, тъй като разпоредбите на чл. 70, ал. 10, 11 и 19 от КСО, на основание на които осигурителният доход при определяне на индивидуалния коефициент се намалява или съответно – не се намалява, в зависимост от това дали лицето е осигурявано само във фонд „Пенсии“ на ДОО или е осигурявано и във фонд „Пенсии“, и в УПФ, са приложими само в случаите, когато се изчисляват и изплащат пенсии, отпуснати от фонд „Пенсии“, каквито са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, тъй като осигуряването, съответно липсата на осигуряване в УПФ, оказва влияние само върху размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО. Пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не се изплащат от фонд „Пенсии“, а от фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и размерът на вноската за този фонд не се влияе от това дали лицето е осигурено в УПФ, т.е. тя нито се намалява, нито се увеличава. В тази връзка липсва основание при определяне размера на този вид пенсия да се прилага т.нар. „редукция“ на осигурителния доход при определяне размера на индивидуалния коефициент и размера на пенсията.

Изменена е и разпоредбата на чл. 90а, ал. 2 от КСО, с която се регламентират нови размери на социалната пенсия за инвалидност и по нов начин се разпределят групите правоимащи лица, а именно:

- за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ – 160 на сто;

- за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто – 140 на сто;

- за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто – 130 на сто.

От гледна точка правата на осигурените лице, внимание заслужава нормата на § 8 от ПЗР на ЗБДОО за 2022 г., по силата на която неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ до 90 работни дни, ползван през 2022 г., се зачита за трудов стаж, както и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Припомняме, че съгласно чл. 38, ал. 3, т. 5 от НПОС, когато лицето е работило при непълно работно време, неплатеният отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време.

04.04.2022

КАКВО ПРЕДВИЖДА ЗАКОНЪТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2022 ГОДИНА

Експертен коментар

В „Държавен вестник“, бр. 18 от 04.03.2022 г., е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Параметрите на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временни мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19.

В настоящия коментар е поставен акцент върху някои основни въпроси, касаещи заложените политики и параметри в основния бюджетен закон за годината.

Кои са основните параметри, залегнали в бюджета за 2022 година?

Основните стойностни параметри в държавния бюджет, одобрени със закона, са както следва:

  • Общо приходи, помощи и дарения: 32 764,8 млн.лв., в т.ч.
  • данъчни приходи: 30 352,6 млн.лв.;
  • неданъчни приходи: 2 412,2 млн.лв.
  • Общо разходи: 20 061,8 млн.лв., в т.ч.
  • текущи разходи: 16 947,4 млн.лв.;
  • капиталови разходи: 2 982,7 млн.лв.;
  • прираст на държавния резерв: 31,3 млн.лв.;
  • предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина: 19,1 млн.лв.;
  • резерв за непредвидени и неотложни разходи: 81,4 млн.лв.
  • Бюджетни взаимоотношения (трансфери) - нето: 17 272,8 млн.лв.
  • Вноска в общия бюджет на ЕС: 1 683,3 млн.лв.
  • Бюджетно салдо: - 6 253,2 млн.лв.

В какво се изразяват целите и приоритетите на данъчната политика през тази година?

Данъчната политика отново е насочена към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица.

Като временна мярка за 2022 г. се предоставя възможност за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия.

Считано от 1 април 2022 г. се отменя окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.

Какво предвижда осигурителната политика за 2022 година?

Осигурителната политика в Бюджет 2022 предвижда:

  • запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;
  • увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 3 000 лв. на 3 400 лв., считано от 1 април 2022 г.;
  • увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г.;
  • увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г.;
  • увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата - 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер, считано от 1 април 2022 г.;
  • запазване размера на задължителната здравноосигурителна вноска - 8 на сто;
  • запазване размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто;
  • не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Кои са ключовите моменти по отношение на политиката по доходите?

Политиката по доходите през 2022 г. предвижда увеличение на размера на минималната месечна работна заплата за страната от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г. (ПМС № 37 от 24.03.2022 г. - обн. ДВ, бр. 25 от 2022 г.).

Разчетено е увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

Минималният месечен размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, от 1 април 2022 г. е 710 лв.

Към какво е насочена пенсионната политика за 2022 година?

Пенсионната политика за 2022 г. предвижда:

  • увеличаване на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Необходимите условия за пенсиониране през 2022 г. са: възраст 61 г. и 10 м. и стаж 36 г. и 2 м. за жените и възраст 64 г. и 5 м. и стаж 39 г. и 2 м. за мъжете.
  • увеличаване на стойността на процента (тежестта) по чл. 70, ал. 1 от КСО от 1,2 на 1,35 за всяка една година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. За останалата част от зачетения осигурителен стаж процентът се запазва 1,2 на сто;
  • увеличение от 1 юли 2022 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г. с 6,1 %;
  • увеличаване на размера на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с нея пенсии и добавки, от 1 юли 2022 г. с 6,1%;
  • увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1440 лв. на 1500 лв., като този подход ще се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.

Какво е заложено по отношение на социалните помощи и обезщетенията?

По отношение на социалните помощи и обезщетения, Бюджет 2022 г. предвижда:

  • запазване на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, като от 1 януари до 31 март 2022 г. се увеличава размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 380 лв. на 650 лв. (в сила от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април същият се увеличава от 650 лв. на 710 лв.;
  • запазване на режима на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО - първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплащат от ДОО;
  • запазване периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца; при бременност и раждане и при безработица - 24 месеца;
  • запазване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.;
  • увеличение от 1 април 2022 г. на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12 на 18 лв., както и на максималния дневен размер от 74,29 лв. на 85,71 лв.

Какво предвиждат останалите политики в Бюджет 2022?

Политиката в областта на здравеопазването през 2021 г. е насочена към подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.

Приоритетите в областта на здравеопазването са следните:

  • овладяване на пандемията и последствията от COVID-19;
  • създаване на ефективно работеща доболнична помощ, включително за реализиране на допълнителни дейности свързани с профилактика, наблюдение и лечение на деца;
  • финансиране на медицинското обслужване в здравните кабинети в детските градини и училищата, на детските ясли и яслените групи към детските градини, детските кухни, здравните медиатори, общинските съвети по наркотични вещества и психосоциална рехабилитация;
  • засилване ролята на профилактиката като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Ранна диагностика и откриване на предхронични и хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани - изследвания на кръв, урина и кардиологични изследвания, с цел наблюдаване в извънболничната помощ. Въвеждане на интегриран подход за намаляване употребата на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи;
  • осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система. Стабилизиране на здравноосигурителния модел;
  • развитие на електронното здравеопазване;
  • преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ.

Политиката в областта на образованието и науката през 2022 г. е насочена към:

  • всеобхватно, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование, учене през целия живот - чрез ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряване на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието;
  • равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал с цел развитие на система на висшето образование, която да е способна да отговори на динамиката на обществените процеси при поддържане на необходимото качество на висше образование.

Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на модерни, боеспособни и оперативно съвместими въоръжени сили. Целта е да се изградят, поддържат и използват необходимите способности на българските въоръжени сили за изпълнение на задачите по отбрана на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, принос към колективната отбрана на Алианса, участие в ръководени от НАТО и ЕС операции и мисии, а също така и принос към националната сигурност в мирно време.

Политиката в областта на вътрешния ред и сигурността е насочена към противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защита на границите и контрол на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации и управлението и развитието на системата на МВР.

Политиката в областта на съдебната система цели изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Усилията са насочени към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ и алтернативното решаване на спорове, в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.

Приоритет на външната политика е прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Акцентите тук са активната двустранна и многостранна дипломация, публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика, както и подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница.

Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия, минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси.

Политиката в областта на опазването на околната среда и водите има за цел съхраняването на уникалната българска природа и подобряването на екологичната устойчивост, като се следи за баланса между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцентът тук е поставен върху цели, които укрепват връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие.

Политиката в областта на регионалното развитие е насочена към създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие на териториалното сътрудничество. Друга основна цел на тази политика е подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.

Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Основните приоритети са свързани с опазването на движимото и недвижимото културно наследство, както и със създаването и популяризирането на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование.

Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения, както и изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм с цел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

Политиката в областта на транспорта и съобщенията цели:

  • развитие на базисната транспортна инфраструктура;
  • повишаване на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта;
  • намаляване на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряване на високо ниво на безопасност и сигурност;
  • стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт;
  • поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт;
  • установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга - хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености, и др.

Ключов приоритет на политиката в областта на електронното управление е въвеждането на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи. Политиката включва и електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно-четим отворен формат.

Политиката в областта на туризма е съобразена с предизвикателствата в условията на продължаващата пандемия от COVID-19, които промениха облика на сектора не само в национален, но и в световен мащаб. Ориентирана е към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по-силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма. Нейната основна цел е утвърждаването на туризма като ключов за икономиката отрасъл. Политиката в тази област и в сегашните условия, наложени от пандемията, е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането й гарантира повишаване на конкурентоспособността на този сектор в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България, при спазване на всички необходими санитарни изисквания.

Политиката в областта на селското стопанство е насочена към повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделското производство, устойчиво използване и управление на природните ресурси, увеличаване на икономическата активност и нарастване на заетостта в селските райони.

Икономическата и финансовата политика са насочени към:

  • устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, което цели повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на стабилен и дългосрочен икономически растеж. Политиката е насочена към подпомагане на интернационализацията на фирмите чрез стимулиране на експортното финансиране и гарантиране, подкрепа с информация, институционална подкрепа и създаване на условия за привличане на капитали;
  • ефективно външноикономическо сътрудничество, което е решаващо за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия;
  • развитие на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика, с цел повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството, иновациите и повишаването на производителността на труда;
  • устойчиви и прозрачни публични финанси, което е тясно свързано с провеждането на политика на гарантиране на фискална стабилност, поддържане на дефицит в рамките на правилата и ограниченията на европейското и националното законодателство, поддържане на макроикономическа и фискална стабилност и осигуряване на финансиране на основните функции на държавата чрез бюджета;
  • ефективно събиране на всички държавни приходи, което цели постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството;
  • управление на държавния дълг, насочено към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обръщение и финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет, в условията на безпрецедентна ситуация на борба за ограничение на разпространението на COVID-19 и за намаляване на негативните социално-икономически последствия за населението и бизнеса.

Има ли промяна относно задълженията към доставчици и ангажиментите за разходи на разпоредителите с бюджет?

За поредна година, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са утвърдени допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2022 г. на бюджетните организации. В обхвата на тези задължения се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски кредит и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Утвърдени са също максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, както и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината от съответните разпоредители с бюджет.

Трябва ли бюджетите да се публикуват на интернет-страниците на бюджетните организации?

Всички бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, са задължени да публикуват на интернет-страниците си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Това следва да бъде изпълнено в 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. в „Държавен вестник“ (ПМС № 31 от 17.03.2022 г. - обн. ДВ, бр. 23 от 2022 г.).

Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет-страницата им, когато това е предвидено в ЗДБРБ за 2022 г., или в Закона за публичните финанси.

Как се определят разходите за представителни цели?

Разходите за представителни цели се определят по досегашния ред, а именно: на държавните органи, министерствата, ведомствата и на държавните висши училища и колежи от съответния министър, ръководител или от колективния орган на управление, на областните администрации - от министър-председателя или от главния секретар на Министерския съвет в случай на упълномощаване, а на общините - от съответния общински съвет, при спазване на съответните ограничения.

Остава в сила ограничението за размера на средствата за представителни цели за кметовете на общините и за общинските съвети, като в ЗДБРБ за 2022 г. е регламентирано, че размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“, а за общинските съвети този размер не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

Как се разходват средствата за персонал?

Разходите за персонал, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., се извършват до определения размер.

Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.

При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.

Разпоредбите не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:

  • получени средства от помощи и дарения;
  • вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;
  • получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;
  • получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
  • средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование и по национални програми за развитие на държавните висши училища;
  • разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;
  • проекти, финансирани със средства и инструменти от Европейския съюз;
  • вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;
  • разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 от ЗДБРБ за 2022 г. при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.

Има ли случаи, в които бюджетните организации могат да не заплащат наеми?

Както досега, така и през 2022 г. в случаите, когато бюджетните организации са настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, те няма да заплащат наеми.

Предвидено ли е одобряване на допълнителни разходи за дейности, свързани с COVID-19 и войната в Украйна?

В Закона за бюджета за 2022 г. са предвидени възможности Министерският съвет може да одо­брява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на определени показатели за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други пър­востепенни разпоредители с бюджет по дър­жавния бюджет за финансиране на:

- дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19;

- дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, вклю­чително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са заложени и редица други разпоредби, отнасящи се до съответни първостепенни разпоредители с бюджет, държавни и общински предприятия и еднолични търговски дружества с държавно и общинско участие.

Във всички случаи обаче, първостепенните разпоредители с бюджет следва да упражняват контрол върху процесите по планиране, съставяне, изпълнение и отчитане на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен при спазване на определените в Закона за публичните финанси принципи за всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност.