19.07.2022
РУМЪНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПРИЕ ОКОНЧАТЕЛНИЯ ВАРИАНТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ КОДЕКС
Правителството прие окончателния вариант на наредбата за изменение и допълнение на Данъчния кодекс. Някои мерки ще влязат в сила в началото на август, съобщи министърът на финансите Адриан Къчу.
„Днес приехме окончателния вариант на наредбата за изменение и допълнение на Данъчния кодекс. Някои мерки ще влязат в сила от 1 януари 2023 г., а други от 1 август 2022 г. Ще подчертая този балансиран подход към фискалната реформа, тъй като имаше призиви за по-радикален подход. Правителството прецени, че с оглед на сложната ситуация, пред която сме изправени, извършването на радикални корекции във фискалната среда не би било препоръчително и избра да продължи своята траектория на подкрепа на бизнес средата и консолидиране на честния бизнес“, подчерта финансовият министър.
Той смята, че някои дълго отлагани фискални мерки са довели до влизането на Румъния в процедура за прекомерен дефицит през 2020 г.
„Ние обявихме още в началото на тази година, че тази реформа ще се проведе. Това е една балансирана корекция, от наша гледна точка, между необходимостта от допълнителна подкрепа на икономиката и гражданите и защитата, ако щете, на румънския капитал, но също и на доходите на служителите, като същевременно продължава устойчиво да осигурява средносрочно-дългосрочно фискално-бюджетен баланс. След предварителния разговор, който проведохме с бизнеса, но и в резултат на политическите дискусии в рамките на коалицията, Бяха взети поредица от решения, които бяха представени в решенията за изменението на Данъчния кодекс, и тази седмица продължиха дебатите с бизнес средата; по тяхно искане бяха направени поредица от корекции (...)", каза Адриан Къчу.
Промените, които влизат в сила на 1 август, включват увеличение на акцизите върху тютюна (включително нагрявания тютюн) и алкохола, намаляване на прага за отпускане на данъчни облекчения в хранително-вкусовата промишленост и строителството от 30 000 на 10 000 румънски леи (RON), отмяна на определени удръжки за сделки с недвижими имоти и връщане към данъчно облагане на реалната стойност.
Другите промени в Данъчния кодекс, които влизат в сила от януари 2023 г., се отнасят до 1% данък върху оборота за ресторанти и доставчици на храна, като по този начин се премахва специфичният данък и намаляването на прага за микропредприятията до 500 000 евро. Данъкът върху дивидентите ще се повиши до 8 процента от сегашните 5 процента.
Ставката на ДДС за напитките с добавени подсладители или захар се предвижда да се увеличи на 19 процента, докато за ресторантьорството, настаняването и кетъринга ставката на ДДС ще се върне на 9 процента.
Според последната версия на проектонаредбата за изменение на Данъчния кодекс финансовият ефект върху приходната част е 1,19 милиарда RON тази година и над 10,5 милиарда RON през следващата година.
15.07.2022
ГРЕШКИ, КОИТО ДА ИЗБЯГВАТЕ, КОГАТО ИЗБИРАТЕ ЛОГО ЗА ФИРМАТА СИ
Логото е един от най-важните визуални елементи на бизнеса. Той е сред нещата, по които ще ви разпознават.
Затова е от ключово значение да не го неглижирате, а да подходите внимателно при избора му. Ето какво да избягвате:
Евтиното обикновено си личи. А не е никак вдъхващ доверие бизнесът, който не е склонен да вложи достатъчно средства в един от символите си. Дори и да не разполагате с висок бюджет, не се опитвайте да пестите непременно от това. Особено когато създавате нова фирма, която тепърва ще трябва да печели клиентите на своя страна.
Да заложите на изпитани формули е лесно, но няма да ви отличи въобще. В крайна сметка искате да привлечете внимание, а не да ви сбъркат с конкурентите, нали? Съобразете се с тематиката на бизнеса си и какво послание искате да има логото ви, но се постарайте то да не прилича на другите на пазара. За тази цел можете да проучите какво използват фирми, подобни на вашата, с оглед да имате база за сравнение.
Тук нещата не опират само до това, че няма да се отличавате. Още по-лошо! Всеки, който види логото ви и е запознат с това от къде е копирано, автоматично ще изгуби дори възможността да се довери на вашия бизнес.
Всеки цвят има послание. Изберете такъв, който да е в унисон с вашата фирмена мисия, с целите зад бизнеса ви, с това, което предлагате на клиентите си. Така ще можете да подсъзнателно ниво да комуникирате какво стои зад бизнеса ви.
Как цветът на логото манипулира вашите емоции
Някои марки се разпознават незабавно по цвета на техните лога. Ярко жълтите арки на хоризонта ви подсказват, че наблизо има Макдоналдс, например. Този цвят е неизменно асоцииран с конкретната фирма, но какви емоции отключва той на подсъзнателно ниво?
Ето как изглеждат нещата при различните цветове:
Червено
Асоциира се с огън и кръв и извиква на бял свят усещане за интензивност, действие, чувственост, страст, доверие и агресия.
Синьо
Асоциира се с небето и морето и предисвиква усещане за комфорт, вяра, консервативност, разбиране, яснота, сокойствие и доверие.
Жълто
Асоциира се със слънчевата светлина и предизвиква радост, жизненост, енергия и усещане за свежест.
Зелено
Асоциира се с природата и предизвиква спокойствие, усещане за отмора, хармония, мир и надежда.
Виолетово
Асоциира се с благородническо потекло, предизвиква усешане за лукс, сила, блясък, носталгия, романтика и самоанализа.
Оранжево
Асоциира се със слънчевата светлина и тропиците, предизвиква щастие, ентусиазъм, креативност, решителност и стимулира умствената активност.
Черно
Асоциира се с нощта и предизвиква усещане за мистериозност, официалност, смелост, сериозност и лукс.
Розово
Асоциира се с женственост и предизвиква емоции на любов, симпатия, топлина, сексуалност и грижовност.
Кафяво
Асоциира се с Майката Земя и предизвиква усещане за надеждност, грижа, подкрепа и сигурност.
15.07.2022
БНБ: ЦЕНИТЕ ЩЕ РАСТАТ ДО 2023 Г., НО ЗАПЛАТИТЕ ЩЕ ИЗПРЕВАРЯТ ТОЗИ РЪСТ
Ръст на доходите, по-висок от този на инфлацията до края на годината, прогнозира в новото си предвиждане Българската народна банка (БНБ). Причината за това според експертите е недостигът на квалифицирани работници, което ще притиска частния сектор да вдига заплатите.
Ръстът на доходите ще се ускори с 14,3% през 2022 г., като по-бързият темп на покачването им спрямо инфлацията се очаква да подкрепи реалния разполагаем доход на домакинствата, е записано в документа.
Тази ножица ще се затвори през 2023 г., за която БНБ очаква заплатите да се вдигат два пъти по-бавно – с 6,5%, а за 2024 г. увеличението ще е малко по-голямо – до 7,5%. Безработицата у нас се очаква да достигне 4,7% през 2022 г. и да намалее до 4,3% през 2024 г.
БНБ обаче понижи, и то рязко, прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г. – до 1,9% спрямо очакваните през март 2,1%. Аргументите – по-бавният ръст на БВП се определя от разширяването на отрицателния принос на нетния износ, което ще бъде само частично компенсирано от очакваното ускоряване на вътрешното търсене.
Очакванията на централната банка са много по-песимистични от тези преди три месецаи за икономическия ръст до 2024 г. За догодина се очаква да не е по-висок от 1,7% вместо прогнозираните през март 3,9%. Малко по-оптимистично изглежда той през 2024 г. – 3,7%.
В противоположната посока ще се движи инфлацията, прогнозират от БНБ – до края на годината тя ще се ускори до 14,7%, а не както се очакваше през март – до 9,6%, причината ще бъде поскъпването на всички стоки и услуги. Едва през 2023 г. и 2024 г. предвижданията са инфлацията да се забави съответно до 3,8 и 3,1% заради очакваното тогава успокояване на цените на енергийните суровини на международните пазари и значителното забавяне на поскъпването на храните.
Дефицит от 1,1% от БВП през 2022 г., нарастване до 1,3% през 2023 г. и свиване до 0,5% през 2024 г. прогнозират още от централната банка.
Слабо забавяне на ръста на кредитите в края на 2022 г. – до 8,4%, но запазване на силния интерес към ипотечните кредити, въпреки очакванията за повишаване на лихвите, прогнозират още от БНБ. Причините – значителното ускоряване на инфлацията и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти по жилищните заеми, заедно с все още отрицателното ниво на лихвите по депозитите.
За 2023 г. обаче, когато се очаква да се усетят повишението на лихвите и успокояването на инфлацията, прогнозата е за по-съществено забавяне на растежа както на кредитите за домакинствата, така и на кредитите за нефинансовите предприятия. През 2024 г. прогнозата сочи слабо ускоряване на кредитирането.
Депозитите се очаква да продължат да нарастват с високи темпове през прогнозирания период благодарение на ръста на заплатите и прогнозираното нарастване на лихвените проценти по депозитите. Темповете остават приблизително същите – около 9%.
Като потенциални рискове пред прогнозата централните банкери посочват този от още по-нисък растеж на БВП през целия прогнозен период, т. е. до 2024 г., заради възможността за допълнително влошаване на международната конюнктура и недостиг на енергийни суровини в България и основните търговски партньори на страната.
Като риск за прогнозата е отчетена и политическата несигурност, която ще се отрази на инвестиционната активност в България. Това може да доведе до по-бавно усвояване на средства по европейски програми и до забавено изпълнение на инвестиционните проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Рискове има и за по-висока инфлация заради трудното прогнозиране на динамиката на цените на суровините на международните пазари. Непълното пренасяне в крайните потребителски цени на нулевия ДДС за доставка на хляб и брашно, както и компенсацията за цените на горивата също може да понижат реалистичността на прогнозата, отбелязват от БНБ.
Малко по-оптимистични за българската икономика се оказват от ЕК. Икономическият растеж на България през 2022 г. ще бъде в рамките на 2,8%, сочи лятната прогноза на Брюксел. Според тях тази година повишението на брутния вътрешен продукт ще се ускори с 0,7 процентни пункта спрямо пролетната им прогноза, но през 2023 г. ще има забавяне до 2,3%, което е с 0,8 процентни пункта по-ниско от пролетните очаквания.
Аргументи за тези очаквания от ЕС виждат в силното възстановяване на българската икономика през първото тримесечие догодина, което те очакват да продължи. Влошаването на външната среда, затегнатите условия за кредитиране и бавното нарастване на реалните заплати обаче ще дръпнат надолу прогнозата за 2023 г.
Брюксел очаква инфлацията в България да достигне ниво от 12,5% през 2022 г., а през 2023 г. да се успокои на едноцифрено ниво от 6,8%. Развитието на целия Европейски съюз е под влиянието на войната в Украйна, отбелязват от ЕК. Очакванията за тази година са БВП на общността да се повиши с 2,7% , но през 2023 г. да се понижи почти двойно – около 1,5%. За еврозоната ръстът на БВП през 2022 г. ще бъде 2,6%, а през следващата година ще се забави значително до 1,4%.
15.07.2022
УДЪЛЖАВАТ СРОКА НА СОЦИАЛНИТЕ ПЛАЩАНИЯ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Удължава се срокът на социалните плащания за хората с увреждания, съобщиха от Агенцията за социално подпомагане.
Оттам уточняват, че до края на 2022 г. се удължиха експертните решения на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност, чиято валидност е изтекла в периода от 13.03.2020 г. до 30.06.2022 г. при условие, че лицата са подали документи за преосвидетелстване в срок до 15 юли тази година.
Въз основа на предоставена до 20 юли 2022 г. информация от Регионалните здравни инспекции Агенцията ще удължи служебно сроковете на тези експертни решения и на заявленията-декларации за месечни социални плащания по всички нормативни основания на тези лица, на издадените им направления за лична помощ по Закона за хората с увреждания, както и за здравно осигуряване на лица до издаване на нови експертни решения, но не по-късно от 31.12.2022 г.
15.07.2022
РЕКОРДНО НИСКА БЕЗРАБОТИЦА У НАС
Рекордно ниска безработица от 4,2 на сто през юни отчете Агенцията по заетостта. Това е най-ниската стойност, достигана досега, откакто Агенцията измерва равнището й. В бюрата по труда са регистрирани 138 799 души или с близо 32 000 души по-малко в сравнение с май.
Спрямо май 2022 г. намалението на равнището на безработицата е с 0,3 процентни пункта, а на годишна база спрямо юни миналата година - с един процентен пункт.
Започналите работа безработни през юни са 22 744, или със 7 865 повече спрямо май.
Продължаващото снижение на безработните спрямо предходния месец се дължи основно на стартиралите регионални програми за заетост, обясниха от Агенцията по заетостта. Чрез тях общините си осигуряват нужната работна ръка за екологични и комунални дейности, а тази година бизнесът получава и подкрепа за наемане на работници, за да преодолее икономическите и социалните последствия от Covid-19.
Най-търсените от бизнеса професии през юни са работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, както и персонал, зает в сферата на персоналните услуги, работници по събиране на отпадъци, машинни оператори и други.
Преобладаващо свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (20,2%), следват хотелиерството и ресторантьорството (14,2%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (8,0%), административните и спомагателните дейности (4,6%) и образование (4,5%).
14.07.2022
ТРИ СЪВЕТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ РАБОТЕЩА СТРАТЕГИЯ ЗА БИЗНЕС РАЗВИТИЕ
Развитието следва да е сред основните приоритети през първите 5 години на бизнеса ви, ако искате да му осигурите стабилни позиции на пазара.
С оглед да се развива обаче фирмата ви, следва да имате добра стратегия за това. А за да се уверите, че вашата е такава, следвайте тези 3 съвета:
За да реализирате определени постижения, те трябва да са заложени като измерими цели. Иначе казано, да имат числов израз, по който впоследствие да можете да сравните началното състояние и това, регистрирано след определен период от време. Така че в какви измерители искате да се изразява развитието на бизнеса ви? Определен брой продажби? Определен брой редовни клиенти? Дадени средномесечни приходи? и други.
Определите ли в какви постижения се цели бизнесът ви, трябва да планирате как да ги реализирате. Какви мерки ще предприемете, как ще следите за тяхното изпълнение, какви ресурси ще ви трябват и т.н. Разбира се, този план няма да бъде окончателен, а ще се нуждае от редовно преразглеждане съобразно промяната в ситуацията. Но с негова помощ ще бъдете подготвени и ще имате разработена рамка за действие.
Ако сте подбрали служителите си внимателно и им имате доверие, не ги дръжте встрани от плановете си за развитие. Напротив, включете ги в разработката им. Възползвайте се от компетенциите на кадрите си, като им възложите задачите, за които са най-добре подготвени. Потърсете мнението и идеите им по въпросите, където знанията и опитът им превъзхождат вашите. Всичко това не само ще ангажира екипа ви с изпълнението на стратегията за развитие на бизнеса ви, но и ще го мотивира за работа. А мотивираните служители са именно тези, които ще помогнат за реализирането на стремежите ви в бизнеса.
източник: entrepreneur.com
14.07.2022
ОСИГУРОВКИ ПО ВРЕМЕ НА БОЛНИЧЕН
По време на непрекъснат болничен лист на нает служител декларираният осигурителен доход, съгласно документи, подавани от работодателя, е минималният осигурителен доход, а възнаграждението на служителя според безсрочен трудов договор е по-високо. Това правомерно ли е?
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а свързаните със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Осигурителният доход е основно понятие в осигурителното право. Осигурителният доход е месечен доход и е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.
В посочения случай, на основание чл.9, ал.2, т.2 от КСО, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.
Осигурителният доход за целите на задължителното здравно осигуряване е определен в ЗЗО в зависимост от осигурените лица. Върху осигурителния доход, определен в закона, се изчислява здравната вноска.
Нормативната уредба, която определя дохода, върху който се дължат здравни вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, е чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Здравните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
От цитираната разпоредба е видно, че доходът, върху който са дължат здравни вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се и не е съотносим към размера на получаваното обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Предвид изложеното и съгласно чл.9, ал.2, т.2 от КСО за периодите на временна неработоспособност не се определя осигурителен доход, върху който се дължат осигуровки по смисъла на КСО, но с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО е регламентиран осигурителен доход само за целите на здравното осигуряване в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Върху същия доход работодателят (осигуряващият) има задължение да внася здравни вноски в размер равен на дължимата от него част от здравната вноска (4,8 на сто). В разглежданата хипотеза, за визираните с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО периоди, а именно периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал. 1 и 5 от КТ, не се дължат осигурителни вноски от и за сметка на осигуреното лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 от ЗЗО осигурителите/осигуряващите и работодателите следва периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в съответствие с разпоредбите на наредбата и осигурителното законодателство. Именно в тази връзка в Декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице” (Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) е предвидено осигурителният доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за периодите на временна неработоспособност, да се попълва в отделно поле на декларацията - т.17 “Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО”.
14.07.2022
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: 4 УРОКА, НА КОИТО НИ УЧИ СТАРТИРАНЕТО НА СОБСТВЕН БИЗНЕС
Да отворите своя фирма никак не е просто начинание, напротив. Съпътстват го толкова много важни подробности, че не е никак трудно да пропуснете някоя.
Същевременно, с напредването в управлението на собствен бизнес, се открояват 4 важни урока, които е добре да знаете на старта:
Няма смисъл да разказвате на приятелите си, че ще стартирате бизнес. По-добре стартирайте и тогава им споделете. Разбира се, ако са част от целевите ви клиенти, е важно да знаят, но нека е тогава, когато вече могат да си купят продуктите ви. В крайна сметка никой не е сполучил в каквото и да било начинание, само говорейки за него.
Не правете компромиси тук. От това какви доставчици на суровини имате, например, ще зависи качеството на вашия продукт. Затова отделете време и подходете с търпение, когато търсите подходящите партньори. Ако дадени отношения не ви устройват, не се страхувайте да ги преустановите. Не горете мостове, разбира се, но не се и колебайте.
Има изпитани методи, които работят. На старта е по-добре да им се доверите. Когато вече спечелите стабилен кръг от клиенти, можете да мислите за подобрения в интернет страницата си, за новости, по-приятен дизайн и каквото друго ви дойде на ум. В началото е важно да имате сносен сайт, той да работи добре и да е лесен за навигиране от клиентите.
Ако са ви повтаряли, че ще учите само 12 или 16 години, са ви излъгали. Ученето продължава до края на живота. А ако искате бизнесът ви да работи добре, да се развива, да печели нови клиенти, вие самият като предприемач трябва да се развивате, да усъвършенствате наличните си умения и да придобивате нови. Анализирайте нуждите на фирмата си и подберете курсове и обучения, които ще са от полза.
13.07.2022
КОЛКО ОТПУСКА МОЖЕМ ДА ПРЕХВЪРЛИМ ЗА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА?
Ползването на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи.
Съгласно чл. 173, ал. 5 от КТ, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага - чл. 176, ал. 2 от КТ. Разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от КТ указва, че когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Спроед чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Например платеният годишен отпуск за 2020 г. трябва да се ползва до 31.12.2022 г., след което правото на ползването му се погасява по давност.
13.07.2022
КОЛКО ПЛАТИХА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ЗА ДА ЗАПАЗЯТ РАБОТНИ МЕСТА ПРЕЗ ПАНДЕМИЯТА
До 29 юли работодателите, които са ползвали мярката за запазване на заетостта 60 на 40 през месец юни, трябва да предоставят в Агенцията по заетостта отчетите за участвалите работници.
Мярката започна да действа през март 2020 година и приключи в края на миналия месец.
По оперативна информация на НОИ към 23 юни изплатените до момента средства за запазване на работни места по време на пандемията са 1,931 млрд. лева, схемата е ползвана от 13 700 000, които са съхранили 335 000 служители.
Последният междинен отчет на НОИ за платените средства по мярката показва, че най-голям дял от общия брой запазени работни места е в сектор "Преработваща промишленост". Там са концентрирани близо 42 на сто от съхранените работници. Приблизително същият процент са и платените суми. В сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" са около 20 на сто от запазените работни места и малко над 16 на сто от платените пари.
Месеците, в които са направени най-големи плащания по мярката "60 на 40", са януари, февруари и март 2021 г. - по 123 милиона лв. на месец. Тогава са запазвани и по 150 000 работници.
За сравнение, през май 2022 г. по мярката са платени 14 млн. лв. за 20 000 служители, а парите са отишли при 930 работодатели.
Над 60 на сто от работодателите и близо 70 на сто от работниците са участвали в мярката за период до 10 месеца.
57% от бизнеса е бил с до 9 наети, а 1,5% - с 250 и повече осигурени.
13.07.2022
МЛАДИТЕ ХОРА СА НАЙ-СИЛНО ЗАСЕГНАТИ ОТ ЗАГУБАТА НА РАБОТНИ МЕСТА ПОРАДИ ИКОНОМИЧЕСКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА КОВИД
Европейската комисия публикува своя преглед Заетостта и социалното развитие в Европа (ЗСРЕ) за 2022 г. Наред с други констатации докладът показва, че младите хора са сред най-силно засегнатите от загубата на работни места по време на икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19. Той показва също така, че възстановяването им е по-бавно, отколкото при другите възрастови групи. Възможните обяснения са свързани с високия дял на срочните договори и трудностите при намирането на първа работа след напускане на училище, университет или обучение. Новият доклад спомага за определянето и обосноваването на политиката за заетостта и социалните политики, необходими за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, за да станат икономически независими в условията на влошаващо се социално-икономическо положение поради руското нашествие в Украйна.
Комисарят за работните места и социалните права Никола Шмит посочи: Много млади хора имат високо образование, умения в областта на цифровите технологии и проявяват активен интерес към екологичните въпроси. Това може да им помогне да се възползват от възможностите на възстановяването и на цифровия и екологичния преход. 2022 г. е Европейска година на младежта, защото Европейският съюз се ангажира да се вслушва в младите хора, да ги подкрепя и да подобрява шансовете им в живота. Това означава също така да се подкрепят младите украинци, избягали от войната, като им се помогне да навлязат в образователната система и пазара на труда в ЕС.
В прегледа на ЗСРЕ въз основа на последните годишни данни се констатира, че:
Възстановяването от пандемията от COVID-19 не беше равномерно разпределено. Младите хора (на възраст под 30 години) все още са изправени пред значителни предизвикателства при намирането на работа или намирането на работа, която да съответства на техните умения и опит. Въпреки че младежката безработица намаля през 2021 г., особено към края на годината, тя остана с 1 процентен пункт по-висока, отколкото преди кризата (през 2019 г.). От работещите близо 1 от двама млади хора (45,9%) са имали временни договори в сравнение с 1 от 10 за всички работещи (10,2%). Като цяло за младите хора е по-вероятно да се изправят пред трудна социална и финансова ситуация. Още преди пандемията трудовите доходи на младите хора бяха по-нестабилни от тези на по-възрастните работници. Оглавяваните от млади хора домакинства са изправени пред по-голяма бедност, въпреки че съществуват значителни различия между отделните държави от ЕС. Младите хора срещат трудности при посрещането на ежедневните си разходи, като например разходите за сметки
и наем, а 61% от тях се тревожат за намирането или поддържането на подходящо жилище през следващите десет години. Предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, зависят от тяхното равнище на образование и от социално-икономическия им произход. За младите хора със средно образование е с 19 процентни пункта по-малко вероятно да попаднат в ситуация, в която не работят и не учат или не се обучават, отколкото за тези с по-ниско ниво на образование. За лицата с висше образование този риск е с 28 процентни пункта по-нисък. За младите хора в неравностойно положение вероятността да бъдат заети с работа, образование или обучение е още по-малка. Полът е друг фактор, който води до неравенство сред младите хора. Когато започват кариерата си, младите жени в ЕС печелят средно със 7,2% по-малко от колегите си мъже - разлика, която се увеличава с възрастта. На равнището на ЕС само малка част от тази разлика - 0,5 процентни пункта - е резултат от образователните постижения на жените, избора на професия, професионалния опит и вида на трудовия договор, който имат.
Успешни политики на равнище ЕС в подкрепа на младите хора
Прегледът на ЗСРЕ предоставя основан на доказателства анализ на начините за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени младите хора. По-специално политиката в областта на заетостта и социалните политики следва:
да подобряват интеграцията на младите хора на пазара на труда, да дават възможност на младите хора да придобиват умения, да подкрепят трудовата мобилност - градивен елемент за успешна и устойчива кариера, да намаляват рисковете за младите хора, като например от безработица или болест, бедност и задлъжняване, да подпомагат младите хора да си изградят материална обезпеченост и да придобият собственост.
В процес на подготовка са допълнителни инициативи на ЕС в подкрепа на младите хора. През 2023 г. Комисията планира да преразгледа препоръката на Съвета относно рамката за качество на стажовете, по-специално по отношение на условията на труд. Понастоящем група на високо равнище търси начини за подобряване на социалната закрила, включително за младите хора, и ще представи констатациите си в началото на следващата година.
Контекст
Годишният преглед на заетостта и социалното развитие в Европа (ЗСРЕ) е водещият аналитичен доклад на Европейската комисия относно заетостта и социалните въпроси. Той предоставя актуален икономически анализ, както и свързаните с него предложения за политики.
ЕС подкрепя младите хора чрез поредица от политически програми, включително:
Схемата Гаранция за младежта, включваща Инициативата за младежка заетост, оказа трансформиращо въздействие върху пазарите на труда в ЕС. Данните показват, че от 2014 г. насам над 36 милиона млади хора, които веднъж са били регистрирани в схеми по Гаранция за младежта, след това са получили предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване и/или стажове. Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е основният инструмент на ЕС за инвестиране в хората, включително в подкрепа за младежката заетост. Новата инициатива ALMA (от английски Aim, Learn, Master, Achieve - стреми се, учи, овладей, постигай) е насочена към млади хора в неравностойно положение, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) на стойност 100 милиарда евро беше стартиран през април 2020 г. с цел справяне с въздействието на пандемията върху пазарите на труда в ЕС, включително за младите хора. През 2020 г. той подпомогна около 31 милиона души и 2,5 милиона предприятия. През 2021 г. той подпомогна приблизително 3 милиона души и 400 000 предприятия. Плановете за възстановяване и устойчивост на държавите - членки на ЕС, са съсредоточени върху политиките за следващото поколение като един от шестте им стълба, в съответствие с подсилената Гаранция за младежта.
За повече информация
08.07.2022
АХУ ФИНАНСИРА С ДО 10 000 ЛВ. ПРОЕКТИ ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
До 10 000 лв. могат да получат работодателите за финансиране на проекти за осигуряване на достъп до действащи или нови работни места за хора с трайни увреждания в трудоспособна възраст. Същата сума ще се отпуска за предложения за приспособяване на съществуващи работни места и за оборудване на нови работни места за хора с намалена работоспособност.
Средствата се осигуряват от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) по Националната програма за заетост на хората с увреждания. По нея са предвидени и средства за квалификация и преквалификация на наетите хора с увреждания. Работодателите могат да получат до 1000 лв. за професионално обучение на един служител с намалена работоспособност.
Проектните предложения могат да се подават до 17 август 2022 г. в АХУ, чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път на ahu_zaetost@mlsp.government.bg. Повече подробности може да видите на интернет страницата на Агенцията за хората с увреждания https://ahu.mlsp.government.bg/portal/page/83.
08.07.2022
ВДИГАТ С 91 ЛЕВА ЛИНИЯТА НА БЕДНОСТ
Линията на бедност за 2023 г. да бъде в размер на 504 лв., предлага министърът на труда и социалната в оставка Георги Гьоков. Увеличението е с 91 лева, тъй като за тази година прагът на бедност е определен на 413 лева. Спрямо 2021 г. линията на бедност беше повишена с 44 лева.
С увеличаването на линията на бедност ще нараснат и социалните помощи по Закона за социалното подпомагане и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, което ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-ниско доходните групи от населението, пише в мотивите към проекта.
В Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. се предвижда за 2023 г. ръст на БВП от 2,8%, коефициент на безработица от 4,8% и ръст на заетостта от националните сметки от 0,8%.
Последните данни от НСИ за първо тримесечие на 2022 г. отчитат ръст на БВП от 4,5% на годишна база. За първото тримесечие по данни от наблюдението на работната сила коефициентът на безработица е 4,9%, а заетостта по данни на националните сметки нараства с 1,6% на годишна база.
Използването на линията на бедност, определена в изследването EU-SILC за 2021 г. и публикувано през 2022 г., отразява социално-икономическата среда в страната, пазара на труда и възможностите на бюджета. Промените от социално-икономическо естество и свиването на глобалната икономика през 2020-2021 г. и първото полугодие на 2022 г. са свързани предимно с последиците от СОVID-19, динамичната макроикономическа среда и цялостното влияние на международната обстановка.
Липсата на предсказуемост по отношение на промените в потреблението и заетостта, свързани с все още наличните рискове от здравно естество, международната обстановка и инфлационните процеси, налагат използването на обективен подход при определянето на размер на линията на бедност за 2023 г. съгласно европейската методика на изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, който едновременно да гарантира адекватност на използваната статистическа информация и да обезпечи политиките, относими към ограничаване на бедността, пише в мотивите към проекта.
Предложената стойност от 504 лв. компенсира изоставането на националната линия на бедност спрямо изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, нараства с 22% (91 лв.) спрямо размера от предходната година, като за последните 10 г. бележи най-голям ръст и разширява обхвата на социалните помощи.
07.07.2022
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРИЕ СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО С БЪЛГАРИЯ НА СТОЙНОСТ 11 МЛРД. ЕВРО
Европейската комисия прие споразумение за партньорство с България на стойност 11 млрд. евро - в него се определя инвестиционната стратегия на страната в областта на политиката на сближаване за периода 2021-2027 г. Фондовете по линия на политиката на сближаване ще насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване в българските региони и ще спомогнат за изпълнението на основните приоритети на ЕС, като например екологичния и цифровия преход. С тези средства ще бъдат подпомагани и области на политиката, в които България има потенциал да отбележи напредък и да намали регионалните различия в рамките на страната.
Споразумението за партньорство обхваща Европейския фонд за регионално развитие - ЕФРР, Европейския социален фонд плюс - ЕСФ+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход - ФСП, и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури - ЕФМДРА.
Екологичният преход и намаляване на енергийната зависимост
2,4 млрд. евро от ЕФРР и Кохезионния фонд ще помогнат на България да постигне целите си в областта на климата.
По-конкретно, 600 млн. евро ще помогнат за увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници на 27 % от общото потребление на енергия, както и за намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в обществените сгради. Финансирането от ЕФРР ще се използва и за рециклиране на 70 % от всички отпадъци от опаковки.
Освен това инвестициите също така ще бъдат насочени към намаляването с повече от една трета (най-малко 35 %) на дела на населението, живеещо в риск от природни бедствия, като наводнения или горски пожари.
ФСП ще предостави 1,3 млрд. евро, за да се гарантира социално и икономически устойчив преход. Фондът ще подобри капацитета на засегнатите територии за по-добро използване на енергията от възобновяеми източници.
Настигане на ЕС и подкрепа за най-уязвимите региони
Средствата също така ще помогнат на България да подобри основната си инфраструктура, особено в регионите, в които инвестициите в инфраструктурата са недостатъчни или липсват. Почти половината от общото финансиране по линия на политиката на сближаване (4,2 млрд. евро) ще бъде инвестирано в северозападния, северния централен и североизточния райони, включително под формата на съфинансиране за изграждането на тунела Шипка - първият тунел, който ще минава през Стара планина.
Очаква се също така подкрепата на ЕС за благоприятната бизнес среда да увеличи дела на иновативните малки и средни предприятия от 27,2 % през 2016 г. на 32 % през 2026 г. - те ще създадат работни места и ще допринесат за развитието на българската икономика.
Работни места на бъдещето: по-социално приобщаващ и съобразен с цифровите технологии пазар на труда
България ще инвестира 2,6 млрд. евро от ЕСФ+ с цел подобряване на достъпа до заетост, повишаване на уменията, за да могат хората успешно да се ориентират в двойния екологичен и цифров преход, както и гарантиране на равен достъп до качествено и приобщаващо образование и обучение. Това включва 315 млн. евро за подкрепа на младежката заетост и 630 млн. евро за мерки за социално приобщаване, от които 136 млн. евро са предвидени за борба с детската бедност. 221 млн. евро ще бъдат насочени към социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности, например ромите.
Благодарение на финансирането от ЕС ранното отпадане от училище се очаква да намалее от 12,8 % на 7 % до 2030 г. Очаква се участието на възрастните в учебни дейности да нарасне от 24,6 % на 35,4 %, докато заетостта се очаква да се увеличи от 73 % на 79 %. Населението, изложено на риск от бедност и социално изключване, се очаква да намалее с 0,8 млн. души (от 2,3 на 1,5 млн. души).
И накрая, България се стреми да надхвърли целта, заложена на срещата на върха в Порто, по отношение на равнището на заетост, а броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване в страната, следва да намалее с почти 800 000.
Устойчиво рибарство и устойчиви аквакултури
ЕФМДРА ще инвестира около 84,9 млн. евро в по-устойчиво рибарство и възстановяване и опазване на водните биологични ресурси в Черно море. Подкрепа ще бъде предоставена и за развитието на устойчив сектор на аквакултурите и преработвателен сектор, включително на местните общности, занимаващи се с рибарство и аквакултури, както и за прилагането на международното управление на океаните. Всички действия, които получават подкрепа, ще допринесат за целите на общата политика в областта на рибарството, както и за ключовите приоритети на политиката на ЕС, очертани в Европейския зелен пакт, стратегията От фермата до трапезата и стратегията за биологичното разнообразие.
Изявления на членове на колегиума:
Комисарят по въпросите на сближаването и реформите, Елиза Ферейра, каза: Споразумението за партньорство бележи решителна стъпка за България. Финансирането по линия на политиката за сближаване през периода 2021-2027 г. ще бъде от съществено значение за намаляване на регионалните различия в страната и за насърчаване на сближаването по отношение на растежа с останалата част от ЕС. Сега очакваме приключването на преговорите по десетте национални програми, така че възможно най-бързо по линия на политиката на сближаване да могат да започнат инвестиции в ключови области като чиста околна среда, по-добро образование, подкрепа за предприятията и транспортна инфраструктура.
Комисарят, отговарящ за работните места и социалните права, Никола Шмит заяви: Целите на споразумението за партньорство с България показват твърд ангажимент за постигане на социалните цели от Порто по отношение на заетостта, ученето през целия живот и намаляването на бедността. Чрез инвестиране на средствата по ЕСФ + в хората България ще повиши социалното приобщаване и ще подобри достъпа до пазара на труда, особено за хората, които са уязвими или в неравностойно положение.
Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви: Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури играе решаваща роля за подпомагането на крайбрежните общности, за облекчаването на последиците от кризата за сектора на рибарството и за декарбонизацията на нашата икономика. Той подкрепя иновативни проекти, които допринасят за устойчивото използване и управление на водните и морските ресурси. Това споразумение за партньорство е в основата на ангажимента на България да постигне напредък в екологичния и цифровия преход, като изгражда нисковъглеродни, устойчиви и иновативни сектори на рибарството и аквакултурите и подкрепя развитието на синята икономика в крайбрежните общности. То също така ще подкрепя устойчивостта на секторите, изправени пред предизвикателства поради извънредни събития, причиняващи значителни смущения на пазарите.
Контекст
Споразумението за партньорство с България обхваща 10 национални програми. То обхваща също така допустимостта и изпълнението на ФСП в три български области, които са най-силно засегнати от климатичния преход.
В рамките на политиката на сближаване и в сътрудничество с Комисията всяка държава членка изготвя споразумение за партньорство - стратегически документ за програмиране на инвестициите от фондовете на политиката на сближаване (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход) и от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури по време на многогодишната финансова рамка. То е съсредоточено върху приоритетите на ЕС, като в него се определят стратегията и инвестиционните приоритети, избрани от държавата членка, и се представя списък на националните и регионалните програми за изпълнение по места, включително предварително годишно разпределение на средствата за всяка програма.
Споразумението за партньорство с България е дванадесетото споразумение за периода на финансиране 2021-2027 г. след вече приетите за Гърция, Германия, Австрия, Чехия, Литва, Финландия, Дания, Франция, Швеция, Нидерландия и Полша.
Съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021-2027 г. държавите членки трябва да изпълнят т.нар. хоризонтални и тематични отключващи условия при изпълнението на програмите на политиката на сближаване. Едно от отключващите условия изисква спазване на Хартата на основните права на ЕС. При изготвянето на своите програми държавите членки трябва да преценят дали отключващите условия са изпълнени. Ако Комисията не е съгласна с тази оценка, тя не може да възстанови разходите, свързани с частите от съответната програма, докато условията не бъдат изпълнени. Държавите членки трябва да гарантират, че продължават да отговарят на тези условия през целия програмен период.
За повече информация
Дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. и NextGenerationEU
Платформа за свободно достъпни данни във връзка със сближаването
Разпределение на средствата в рамките на политиката на сближаване по държави членки
07.07.2022
РУМЪНСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА ПОВИШИ СЪС 100 БАЗИСНИ ПУНКТА ОСНОВНАТА СИ ЛИХВА
Централната банка на Румъния повиши основния си лихвен процент с цели 100 базисни пункта до 4,75%, докато очакванията на финансовите пазари бяха за затягане на лихвата със 75 базисни пункта, съобщи БНР.
Новото ниво на румънската лихва от 4,75% е най-високо от юли 2013 г. насам.
Това повишение на лихвената ставка е шестото, откакто централната банка започна процеса на нормализиране на паричната си и лихвена политика през миналия октомври и най-голямото еднократно вдигане на лихвата от глобалната финансовата криза през 2008 г., тъй като централната банка се опитваше да настигне източноевропейските си партньори, които се борят с растящата инфлация чрез поредица от повишения на лихвите.
В Румъния инфлацията скочи през май до почти 19-годишен връх от 14,49%.
Централната банка очаква инфлацията да нарасне повече от очакваното в краткосрочен план и да остане двуцифрена поне до второто тримесечие на следващата година.
07.07.2022
СПАД НА ОБЯВИТЕ ЗА РАБОТА В КРАЯ НА ЮНИ
За пръв път тази година в края на юни се отчита спад от 8 на сто на обявите за работа във водещите сайтове в страната. Това показва ежемесечният анализ на HR компанията и кариерен сайт "Джобтайгър" (JobTiger).
От началото на годината броят на обявите постоянно нарастваше, но през изминалия месец отчитаме близо 5000 предложения по-малко спрямо месец май, съобщиха от компанията.
Според експертите обаче това не е повод за притеснения, защото се намираме във ваканционните летни месеци, в които предлагането и търсенето на работа традиционно са в по-малки обеми.
Броят на активните предложения в края на месец юни е малко над 52 000 и са с 4 на сто повече от същия период през 2021 г.
Спад на обявите се наблюдава в почти всички сектори. Изключение правят "Здравеопазване и фармация" и "Строителство", в които обявите са се увеличили съответно с 16 на сто и 2 на сто.
Основна причина за по-големия брой обяви в здравния сектор е наличието на предложения за медицински персонал за позиции в чужбина.
След постоянния ръст на предложенията през последните 4 месеца в сектора "Хотелиерство и ресторантьорство", през юни те започват да намаляват. Това е секторът с най-голям спад на обявите от цели 22 на сто, след него се нарежда секторът "Търговия и продажби" със спад от 11 на сто, отчитат още от компанията.
По-малък брой обяви има и в секторите "Маркетинг и реклама" (-9 на сто), "Счетоводство, одит, финанси" (-8,7 на сто), ИТ (-6 на сто), "Административни и обслужващи дейности" (3,2 на сто), "Логистика и транспорт" (-3 на сто) и "Производство" (-0,5 на сто).
Дялово разпределение
В дяловото разпределение на обявите на първо място е секторът "Търговия и продажби" с 21 процента дял, следван от секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" (17 на сто), "Производство" (15 на сто), ИТ (13 на сто).
След тях се нареждат секторите "Административни и обслужващи дейности" (10 на сто), "Логистика и транспорт" (9 на сто), "Строителство" (5 на сто), "Счетоводство, одит, финанси" (4,4 на сто), "Здравеопазване и фармация" (3,9 на сто), "Маркетинг и реклама" (3 на сто) и "Изкуство" (1 на сто).
Работа от вкъщи
Според анализа броят на предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа в края на месец юни са намалели с 8 на сто спрямо месец май. Те са малко над 5500 за страната или 12,4 на сто от общия брой обяви.
Половината от тези предложения (50 на сто) са в секторa "ИТ", следвани от "Административни и обслужващи дейности" (15 на сто), секторите на аутсорсинг (BPO) индустрията (14 на сто) и "Търговия и продажби" (4 на сто).
Предлагане по градове
Броят на обявите във водещите областни градове също е намалял с 8 на сто през месец юни. Спад на обявите има във всеки областен град: София (-6 на сто), Пловдив (-9 на сто), Варна (-9 на сто), Бургас (-15 на сто), Русе (-6 на сто) и Стара Загора (-11 на сто).
Като дялово разпределение предложенията във водещите областни градове заемат 72 на сто от всички обяви. Разпределението във всеки от тези градове е както следва: София (44 на сто), Пловдив (10 на сто), Варна (9 на сто), Бургас (4 на сто), Русе (3 на сто) и Стара Загора (2 на сто).
Обяви, подходящи за бежанци
Броят на обявите за работа, подходящи за бежанци през юни е малко над 2900 (7 на сто дял от всички обяви), като броят им е с 8 на сто по-малко от предходния месец. Една трета от тези предложения са в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" (30 на сто), като преобладават и в секторите "Търговия и продажби" (18 на сто), "Производство" (15 на сто) и "ИТ" (13 на сто).
07.07.2022
ПРЕДСТАВЕНИ БЯХА МЕРКИТЕ ПО ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“ (2021-2027) ЗА ДЕСЕГРЕГАЦИЯ НА МАРГИНАЛИЗИРАНИТЕ ГРУПИ
Заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев представи мерките по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027) за десегрегация на маргинализираните групи. Той участва в Национална конференция на тема „Състояние на ромската образователна интеграция: от сегрегация към обучение в етнически смесена среда“, организирана от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. „За да спрем образователната сегрегация и всички трайно негативни последствия, които тя създава, трябва да работим не само с децата, но и с техните родители, не само с малцинството, но и с мнозинството“, коментира Кръстев. Според него всички заедно трябва да търсим общите решения, защото сегрегацията не е проблем само на ромите, а на обществото като цяло.
„Новата Програма „Развитие на човешките ресурси“ ще разполага с впечатляващ ресурс, с който ще подкрепим пазара на труда, а една голяма част от мерките за социално включване ще бъдат интегрираните здравно-социални услуги, с които се стремим да обхванем хората от уязвимите групи в малките населени места“, заяви Кръстев. Очакванията са във всички мерки на ПРЧР на национално ниво подкрепа да получат над 95 000 души от ромски произход. В следващия програмен период ще бъде приложен и подходът „Интегрирани териториални инвестиции“, по който за всяка област ще бъдат заделени целенасочени средства за мерки, свързани със заетост, равни възможности и интеграция според нуждите на района. За периода 2021-2027 г. ще бъдат отделени 94,2 млн. евро от ПРЧР, от които ще могат да се възползват всички областни и общински администрации, уточни зам.-министърът. Очаква се най-малко 50 000 души от ромската общност да бъдат обхванати от тези мерки.
Зам.-министър Кръстев представи и възможностите по Европейската гаранция за детето, която в България ще се изпълнява от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Програма „Образование“. „В следващия програмен период ще бъдат предприети интегрирани действия за гарантиране правата на децата - достъп до качествено здравеопазване, образование, правилно хранене, жилищно настаняване, социални и други услуги в зависимост от нуждите на детето и семейството“, заяви Кръстев. Мерките по ПРЧР, които ще получат подкрепа, са насочени към социално включване, справяне с детската бедност и достъп до здравни услуги за деца. Мерките по Програма „Образование“ са свързани с достъпа до предучилищно и училищно образование и подкрепа за програми за здравословен начин на живот.
Една от одобрените мерки на последното заседание на Комитета за наблюдение на ОПРЧР, е операция „Бъдеще за децата“ с бюджет от 81,2 млн. лв. Основните дейности, които ще бъдат финансирани, са услуги за ранно детско развитие, интегрирани здравно-социални услуги, превенция за по-добро здравеопазване на децата, техните родители и разширено семейство, патронажната грижа за деца от 0 до 3 г., в която е включена и грижата за бременни и родилките. По мярката „Бъдеще за децата“ ще бъдат подкрепени и всички съпътстващи дейности, насочени към реализацията на родителите на пазара на труда, като осигуряване на достъп до пазара на труда, консултиране и трудово посредничество, субсидиране на работни места за неактивни и безработни лица. Очаква се с операцията да бъдат обхванати над 40 000 деца до 18-годишна възраст, като 5 000 от тях се предвижда да бъдат от силно маргинализираните общности. „Ако успехът, който отчитаме до момента с пилотния проект в областите Стара Загора, Сливен и Бургас, бъде мултиплициран, средствата лесно могат да бъдат увеличени съществено“, подчерта зам.-министърът.
07.07.2022
В КОИ ПРОФЕСИИ НАЗНАЧАВАТ НАЙ-МНОГО ХОРА
Професията, която отчита най-голямо увеличение на броя на заетите през първото тримесечие на тази година спрямо същото на 2021, са помощници при приготвяне на храна. Увеличението е с 25,1% или от почти 1,1 на почти 1,4 милиона души в ЕС работят тази професия. Това показват данни на Евростат за топ 10 на нарастващите професии.
Второто най-голямо увеличение - с 15,6%, е в групата на персоналните обслужващи работници, което се отнася до придружители, кондуктори, водачи, готвачи, сервитьори и бармани, фризьори, козметици и строителни и домакински надзорници. През първото тримесечие на 2022 г. тази професионална група е имала 7,6 милиона работници.
Специалистите по информационни и комуникационни технологии се наредиха на трето място с 9,6% увеличение за година. Между тези две тримесечия тази група (която се отнася до разработчици на софтуер и приложения и анализатори и специалисти по бази данни и мрежи) се е увеличила от 4,1 на 4,5 милиона души.
Има две професионални групи с 9% увеличение на броя на работниците: правни, социални, културни и свързани с тях асоциирани професионалисти (+9,4%), както и мениджъри в туризма, търговия на дребно и други услуги (+9,1 %). През първото тримесечие на 2022 г. тези групи наброяваха съответно 3,5 и 2,4 милиона работници.
Следващи в списъка на водещите професии с най-рязко процентно увеличение на броя на заетите лица са професионалистите в бизнеса и администрацията (+7,4%), занаятчиите и печатарите (+6,7%), информационните и комуникационни техници (+5,9%), науката и инженерни професионалисти (+5,7%) и мениджъри производство и специализирани услуги (+5,3%).
За разлика от тях работниците в селското, горското и рибното стопанство отбелязват най-значителното намаление в ЕС – с -12,6 %.
07.07.2022
ФОНД „СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА“ ФИНАНСИРА РАЗРАБОТВАНЕТО НА СИНТЕЗАТОР НА БЪЛГАРСКА РЕЧ ЗА ХОРА СЪС ЗРИТЕЛНИ УВРЕЖДАНИЯ
Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика подкрепи с 364 800 лв. проект за „Разработване на синтезатор на българска реч за нуждите на хората със зрителни увреждания“ на Сдружение „Съюз на слепите в България“. Общият му бюджет е 384 000 лв., а собственият принос на Сдружението е в размер на 19 200 лв. Очаква се синтезаторът да бъде в помощ на над 4 000 хора със зрителни увреждания в цяла България. Той е реализиран с помощта на Института по информационни и комуникационни технологии при БАН.
Речевият синтезатор изговаря подаден към него текст с компютърно генериран глас. Използването му създава възможности за повишаване на образованието и знанията на хората със зрителни увреждания и насърчава тяхното социално включване и трудова реализация. Последният българоговорящ синтезатор е създаден през 2004 г. и вече не отговаря на нивото на развитие на технологиите в тази област.
„Реализацията на проекта е успешен пример за партньорство между държавна институция, национално представителна организация и научната общественост. В него са приложени последните достижения на науката в областта“, изтъкна при представянето на синтезатора заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Той постави акцент върху Националния план за възстановяване и устойчивост, като посочи, че в него са отделени 24 млн. лв. за подпомагане на над 3300 лица с трайни увреждания чрез използване на технологии за подобряване на техния живот.
„Фонд „Социална закрила“ за пореден път доказва, че цели да насърчава иновативни проекти, които да подкрепят голям кръг от хора“, каза изпълнителният директор на фонда Марина Сарадинова.
30.06.2022
КАК ДА ПОЛУЧАТ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ 1 ЮЛИ?
От 1 юли 2022 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще извършва договаряне, отпускане, заплащане и контрол на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия (ПСПСМИ) и ремонтни дейности, като следваща стъпка за безпрепятственото преминаване на процеса от Агенцията за социално подпомагане (АСП) към касата. Затова от НЗОК пуснаха разяснения относно промените и полезна информация за потребителите:
Какви са предимствата:
Пестите време:
Посещавате ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, където ще Ви бъде издаден по електронен път протокол/решение за помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие. На място ще имате възможност да подадете заявление към районна здравноосигурителна каса (РЗОК) и НЗОК, което ще бъде изпратено по електронен път от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК в институцията;
Получавате известие от РЗОК/НЗОК за издадено одобрение за предоставяне на ПСПСМИ на посочена от Вас електронна поща и/или по телефон, без да посещавате офисите на РЗОК.
Имате свободата да избирате:
Може да получите или да ремонтирате Вашето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие на територията на цялата страна, от всеки търговец на дребно, който е сключил договор с РЗОК.
Какво трябва да направите, ако сте човек с увреждане и имате нужда от помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие (ПСПСМИ):
Да посетите ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, откъдето ще Ви бъде издаден електронен протокол/решение за предписване на ПСПСМИ;
Към протокола/решението да попълните на място електронно заявление за съгласие с предписаните ПСПСМИ и необходимост от предоставянето им. Заявлението може да бъде подадено и от упълномощено от Вас лице;
Експертни комисии на НЗОК/РЗОК ще разгледат Вашето електронно заявление и ще издадат одобрение или мотивиран отказ;
Всяко одобрение ще съдържа данни за Вас или за упълномощеното от Вас лице, ако заявлението е подадено от него. Одобрението ще има регистрационен номер и дата на издаване. В него ще бъдат включени ПСПСМИ с техните НЗОК-кодове;
Вие или упълномощеното от Вас лице ще бъдете информирани за одобрението или мотивирания отказ чрез писмено съобщение на посочена от Вас електронна поща и/или по телефон. Не е необходимо да посещавате офис на РЗОК;
Вие ще получите своето ПСПСМИ от всеки търговец на дребно, който е сключил договор с РЗОК, без териториално ограничение - т. е., навсякъде, където Ви е удобно, на територията на страната. За целта трябва да се идентифицирате пред избрания от Вас търговец чрез идентификатор – ЕГН, ЛНЧ, имена, номер и дата на одобрението за отпускане на ПСПСМИ.
Трябва да знаете още:
Заявления за отпускане на ПСПСМИ на обща стойност до 1000 лв. се разглеждат от РЗОК.
Заявления за отпускане на ПСПСМИ на обща стойност равна или по-висока от 1000 лв. се разглеждат от НЗОК.
Предписването на ПСПСМИ се извършва по спецификацията на НЗОК с код, без да се посочват конкретни търговски имена или фирми.
Предвидена е възможност за подаване на заявления за отпускане на ПСПСМИ на хартия в РЗОК само когато заявлението не може да бъде подадено по електронен път от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК поради технически причини.
Ако Вашето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие се нуждае от ремонт:
Вие или упълномощено от Вас лице трябва да подаде заявление за ремонтна дейност (по образец) до директора на РЗОК. Заявлението може да изпратите и с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор;
Експертна комисия в РЗОК разглежда и одобрява заявленията;
Директорът на РЗОК издава одобрение за предоставяне на ПСПСМИ или мотивиран отказ. Мотивиран отказ се издава при несъответствие с условията, посочени в списъка-спецификация с ПСПСМИ, който е публикуван на страницата на НЗОК;
Търговците на дребно, които имат сключен договор с РЗОК, са задължени да предоставят ремонтни дейности на ПСПСМИ. За целта Вие или упълномощено от Вас лице трябва да се идентифицирате пред избрания от Вас търговец чрез идентификатор – ЕГН, ЛНЧ, имена, номер и дата на одобрение за отпускане на ПСПСМИ. По зададени критерии търговецът отбелязва в специализирания софтуерен продукт предоставената ремонтна дейност.
Започнали и неприключили производства за предоставяне на ПСПСМИ и ремонтни дейности до 30 юни 2022 г.
Започналите и неприключили до 30 юни 2022 г. производства за предоставяне на ПСПСМИ, включително и плащанията им, се извършват при досегашния ред от АСП;
Ако към 1 юли 2022 г. имате издаден документ от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, който не определя ПСПСМИ съобразно утвърдената спецификация, може да получите своето помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие след индивидуалното им определяне от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК, като е необходимо да подадете електронно заявление.
30.06.2022
СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ (ЕТ)
Едноличен търговец, наричан още и едноличен собственик или ЕТ, е физическо дееспособно лице, което представлява своя бизнес. Това е и причината, поради която много еднолични търговци използват собствените си имена като име на фирмата.
Какво се случва със социалното осигуряване, когато едноличен търговец преустановява временно дейността си и какво следва да предприеме, за да спре осигуряването си?
Едноличните търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт за времето, през което упражняват дейност в това качество.
Принципът на осигуряване само за периодите, през които се упражнява трудова дейност, е заложен в Кодекса за социално осигуряване, на основание на който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Ако търговецът има намерение да преустанови временно дейността си и във връзка с посоченото основанието за внасяне на осигурителни вноски отпада.
Спрямо закона, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
За да декларира прекъсване на осигуряването си, едноличният търговец трябва да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП попълнена Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. В тази декларация се посочва датата, от която той преустановява дейността си.
Прекъсването на осигуряването от самоосигуряващото се лице едноличен търговец прекъсва и неговия осигурителен стаж.
При възобновяване на дейността си едноличният търговец също следва да заяви датата, на която започва да работи. Това става отново с подаването на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Важно е да се отбележи, че ако осигуряването се възобнови през същата календарна година, търговецът не може да промени вида на осигуряването си и трябва да внася осигурителни вноски за избраните преди прекъсването социални рискове. За същите рискове се внасят осигурителни вноски и когато дейността се възобнови в следваща календарна година, ако това не е заявено в съответния срок.
Промяна на избраните социални рискове може да се извърши само в периода от 01.01. до 31.01. на всяка календарна година.
Справка:
чл. 1, ал. 2 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване
чл. 10 КСО
30.06.2022
18% ОТ БЕЗРАБОТНИТЕ ЖЕНИ У НАС НЕ СА ТЪРСЕЛИ РАБОТА ВЪОБЩЕ ПРЕЗ 2021Г.
Делът на жените между 25 и 54 години в Европейския съюз, които изобщо не са търсели работа, спрямо всички безработни дами, е бил по-висок (18,5 процента) в сравнение с този на мъжете (8,2 процента) в същата възрастова група през 2021 г., информира Евростат.
Статистическата служба на ЕС отчита съществена разлика в причините, поради които безработните жени и мъже между 25 и 54 години не са търсели работа.
Делът на жените, които не са се опитвали да си намерят работа заради необходимостта да се грижат за близък човек (5,7 процента) или по други семейни причини (2,9 процента), е бил значително по-висок от този на мъжете. Общо 0,5 процента от тях не са търсели работа през 2021 г. поради посочените по-горе причини.
В половината от страните в ЕС делът на жените между 25 и 54 години, които са изтъкнали необходимостта да се грижат за близък човек, е бил над 5 процента от всички безработни дами, които изобщо не са търсели работа. Най-голям е бил броят на тези жени през 2021 г. в Чехия (12,8 процента). Следват Румъния (11,0 процента) и Ирландия (8,2 процента). Страните от ЕС с най-малко безработни дами, които не са търсели работа поради необходимостта от грижата за близък човек, са били Дания (0,9 процента), Швеция (1,5 процента) и Словения (1,8 процента).
В България делът на тези жени през 2021 година е бил 5,4 процента. Дамите между 25 и 54 години, които изобщо не са търсели работа, са съставлявали 18,8 процента от всички безработни жени. При мъжете този процент е бил 11,2.
Само в една страна от ЕС общият дял на мъжете, които не са се опитвали да си намерят работа заради необходимостта да се грижат за близък човек или по други семейни причини, е бил над 1 процент - Ирландия (1,1 процента). В България тези мъже са били 1 процент от безработните господа между 25 и 54 години, които изобщо не са търсели работа.
15.06.2022
КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЛИКВИДАЦИЯТА НА ЕДНА ФИРМА?
Едно търговско дружество може да бъде прекратено по много различни причини. Това може да стане например, когато то бъде обявено в несъстоятелност. Или пък по решение на съда в строго определени от закона случаи. Прекратяване може да има и на различни основания, в зависимост от вида търговско дружество. Примерно едно ООД може да бъде прекратено поради изтичане на срока на дружествения договор, по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, при сливане и вливане. Еднолично ООД пък се прекратява със смъртта на физическо лице, ако то притежава капитала, освен ако наследниците не поискат да продължат дейността. Акционерно дружество пък се прекратява по решение на общото събрание, с решение на съд, ако върши незаконни неща, ако чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал и др.
И тук е важно да се отбележи, че след прекратяването на съответното дружество трябва да се извърши ликвидация.
Според Търговския закон (ТЗ) срокът, в който трябва да завърши ликвидацията, се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества - по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато то назначава ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи. Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Те носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества.
Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация.
ТЗ ги задължава и да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори. ТЗ изрично натъртва, че ликвидаторът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.
Важно е да се отбележи, че те представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Те съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган. Ръководният орган се произнася за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите.
Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците, съответно между акционерите. Това разпределение става обаче само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър. Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението се приема с обикновено мнозинство.
Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.
15.06.2022
ЗАБРАНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КОНКУРЕНТНА ДЕЙНОСТ
Коментар на специалиста
Клаузата за забрана за извършване на конкурентна дейност като част от трудов договор или облигационно споразумение е често срещан способ за защита на интересите на икономически по-силната страна, била тя работодател или инвеститор в търговско дружество. Възможностите за включване на такива клаузи, тяхната действителност и начин на изпълнение зависи от характера на договорното правоотношение между страните. Най-често тези клаузи биват гарантирани с уговорени в договорите неустойки, чиято действителност също е обект на допълнително обследване, но много често самото им присъствие възпира ответната страна от извършване на конкурентна дейност.
Забраната за извършване на конкурентна дейност може да бъде разгледана най-общо в следните направления:
Забрана за извършване на конкурентна дейност по трудово правоотношение:
До 1998 г. в Закона за защита на конкуренцията е била уредена хипотеза, според която лице, което е в трудово правоотношение, не може да извършва конкурентна стопанска дейност за срок от три години след прекратяване на трудовия договор. С отмяната на тази разпоредба е отпаднало и това законово ограничение за работниците и служителите. Фактът, че от дълги години липсва подобна законова възможност за ограничаване не възпира работодателите все пак да включват подобни клаузи в трудовите договори на служителите си.
Според константната практика на съдилищата, правото на труд и упражняването на професия е императивно гарантирано от чл. 48, ал. 3 от Конституцията и подобно ограничение на това конституционно уредено право не би могло да е предмет на облигационна сделка. Поради това, уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за период след прекратяване на трудовия им договор, на първо място нарушава конституционно признатото право на труд. На следващо място, работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на престиране на труд в бъдеще, поради което подобна клауза по своята същност е нищожна.
Следва да се отбележи, че в чл. 111 от Кодекса на труда е предвидена възможност за извършване на работа извън установеното в трудовия договор по основното трудово правоотношение работно време, но само в случай, че тази възможност не е ограничена от работодателя в рамките на трудовия договор. Именно при анализа на тази разпоредба се налага извод, че в трудовия договор е възможно да се предвиди забрана за извършване на конкурентна дейност от служителя, но в срока на действие на трудовото правоотношение.
Забрана за извършване на конкурентна дейност от управляващи търговски дружества и от съдружници в дружество с ограничена отговорност (ООД):
Търговският закон изрично урежда в чл. 41, ал. 2, чл. 142, ал. 1, т. 1 и в чл. 237, ал. 4 забрана за извършване на конкурентна дейност от определена категория лица с цел съхраняване интересите на търговците, които тези субекти представляват, управляват или контролират по силата на договор или закон. В обхвата на забраната попадат: търговските представители, управителите на дружества с ограничена отговорност, както и членовете на съвета на директорите и на управителния съвет на търговски дружества. Следва да се отбележи, че тази законова забрана е временна, само докато лицата изпълняват съответната длъжност, а не след прекратяване на договорното правоотношение.
За разлика от горепосочените хипотези, Търговския закон не предвижда забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружници в ООД от страна на управляващите търговски дружества. На практика, обаче, подобни ограничения биват уговаряни в допълнителни споразумения между инвеститори и съдружници, доколкото няма императивна забрана в този смисъл. Изпълнението на задълженията по такива споразумения може да бъде скрепено с неустойки за неизпълнение на задължението за неизвършване на конкурентна дейност от управител и съдружник, както докато заема тази длъжност, така и за период след прекратяване на участието в дружеството.
При оспорване на действителността на такива клаузи за неустойки по съдебен ред, съдилищата доскоро заемаха по-скоро консервативния подход, като приемаха, че правото по чл. 48, ал.3 от Конституцията на Република България всеки гражданин да може свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, вкл. като клауза на трудов договор, респ. споразумение, въз основа на което са прогласявали нищожността уговорката за неустойка при неспазването на ограничение за извършване на конкурентна дейност.
Новата практика на ВКС от 2020 г. разчупи това разбиране като прие, че конституционно закрепеното право на лицето свободно да избира своята професия и място на работа не се нарушава с договорена между страните забрана за извършване на конкурентна дейност за период от една година.
Съдът приема, че задължението да не се извършва конкурентна дейност за период от една година не ограничава правото на лицето да осъществява труд по трудово правоотношение в предприятия със сходна дейност, нито да бъде управител на дружества, осъществяващи различна дейност от тази на дружеството, в което е бил управител или съдружник. Положението на управителя или съдружника в едно търговско дружество не е аналогично с това на работник или служител, заемащ определена длъжност и престиращ труд в изпълнение на сключен с работодателя трудов договор.
Новата съдебна практика отваря нови възможности за защита на интересите на инвеститорите в търговски дружества. По този начин те могат да защитят инвестицията си и да ограничат недобросъвестните действия на управителите и съдружниците. Поемането на договорно задължение за неизвършване на конкурентна дейност от управителя или съдружника само по себе си представлява задължение за бездействие за конкретно определен период. Целта на поетото задължение е да се гарантира запазването на клиентите и разработените пазари, както и съхраняването на производствените и търговските тайни на управляваното до този момент от управителя/съдружника дружество. В тези случаи уговорената в договорите неустойката има засилена обезпечителна функция, т. е. цели да възпре бившия съдружник и/или управител от извършване на конкурентна дейност, за да гарантира на дружеството, което е управлявал, запазване на клиентите, както и на търговските и производствени тайни.
Оскъдната нормативна уредба, свързана с ограничението за извършване на конкурентна дейност, предполага уреждане на спорните въпроси чрез тълкуването им от съда. Съветваме ви при всеки конкретен случай да консултирате с юридически експерти както възможностите за включване на такива клаузи в договори и споразумения, така и тяхното съдържание, за да може по този начин да бъде постигната максималната им ефективност и да бъде осигурено фактическото им изпълнение, независимо по доброволен или принудителен ред.
15.06.2022
КАКВИ КАДРИ ТЪРСЯТ ФИРМИТЕ, ОБЯВИХА ОТ АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Увеличават се работодателите, които имат намерение да търсят нов персонал през следващите 6 месеца. Това сочи първото за 2022 г. проучване на потребностите на работодателите от работна сила на Агенция по заетостта, което се проведе в периода февруари – март на настоящата година. Изследването се организира съвместно с Комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната. То е национално представително и е направено чрез анкети сред статистическа извадка от работодатели, представляваща 378 752 активни предприятия в страната.
Резултатите от изследването показват, че 60 842 фирми ще търсят нов персонал през следващите 6 месеца. В сравнение с допитването през февруари-март 2021 г. техният брой се е увеличил с 2 620 или с 4,5%. Бизнесът заявява нужда от 239 339 работници и специалисти с умения в различни професионални направления.
През следващите 12 месеца работодателите ще търсят 128 789 специалисти с квалификация, придобита в системата на средното професионално образование и професионалното обучение. Най-търсени ще са сервитьор-барман, готвач, машинен оператор, шивач, строител, строител-монтажник, заварчик, оперативен счетоводител, електротехник, касиер и др.
От други 62 905 специалисти с правоспособност или с висше образование ще се нуждае българският бизнес. Сред тях най-търсени са шофьори, медицински сестра, учители и лекари. В сравнение с предходната година броят на търсените висшисти е нараснал с 6 300 или с 11,1%. Проучването показва, че 47 645 работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца. Спрямо година по-рано техният брой се понижава с 8 100 или с 14,5%.
Затруднения при осигуряване на кадри срещат 70,7% от работодателите в страната. На годишна база техният дял се увеличава с 2,3 процентни пункта. Най-сериозни затруднения работодателите срещат при намиране на продавач-консултанти, готвачи, шивачи, машинни оператори, програмисти. За сравнение преди година е имало най-голям недостиг на машинни оператори, оперативни счетоводители, помощник-възпитатели, заварчици и електромонтьори.
Нова вълна на COVID-19 ще повлияе на работодателите, сочи изследването на Агенция по заетостта. 19,4% от тези,които са възнамерявали да наемат персонал, изцяло ще преустановят търсенето, или това са 11 800 предприятия. Най-силно негативно влияние върху намерението за наемане на нов персонал при нова пандемия ще се усети в секторите търговия, хотелиерство и ресторантьорство, където 1/3 от фирмите ще се откажат да търсят персонал. 50,5% от тях обаче, или повече от половината, няма да се повлияят от появата на нова COVID-19 вълна – това са близо 31 000 фирми.
При въвеждане на нови ограничителни мерки за бизнесанай-засегнати ще се окажат нискоквалифицираните работници. При такъв сценарий работодателите се очаква да се откажат от плановете си да наемат малко над 10 000 работници с такава квалификация. Близо 5 000 работни места за квалифицирани специалисти със средно и висше образование също ще останат необявени при наличие на нова пандемична вълна.
Най-предпочитаната форма за държавна подкрепа за запазване на заетостта сред работодателите при COVID-19 ограничителни мерки остава „80 на 20” – изразена в 33,7% от анкетираните, следвана от „60 на 40” – в 14,5% от случаите. Само 3,4% от работодателите, които са възнамерявали да наемат персонал, ще се откажат от това си намерение, независимо каква държавна помощ им се предлага.
Според проучването в средносрочен план, т.е. в близките 3 до 5 години, търсените специалисти с висше образование ще бъдат 173 784 души или 7,6% от наетите по трудово и служебно правоотношение в края на месец март 2022 г. Трите най-търсени професионални направления ще бъдат Педагогика, Икономика и Електротехника, електроника и автоматика. През следващите 3 до 5 години българският бизнес ще се нуждае и от 208 964 специалисти със средно образование. Спрямо февруари 2021 г. търсенето е намаляло с близо 33 500 или с 13,8%. Най-необходими ще са специалистите в търговията на едро и дребно, строителството, производствените технологии – текстил, облекло, обувки и кожи, машиностроенето, металообработването и металургията и др.
София-град остава областта, където ще се очаква да бъдат наемани най-много работници и специалисти – 67 064, което е 28% от всички заявени в страната потребности. В 12 области работодателите са заявили, че ще се нуждаят от повече кадри спрямо година по-рано. Това са областите София-град, Варна, Добрич, Софийска област, Русе и Плевен и др. Най-слабо е търсенето в област Бургас, Пловдив, Търговище, Хасково и Ловеч и др.
В проучването на потребностите на работодателите са обхванати пропорционално предприятия с различна численост – от микропредприятия, с по-малко от 10 души персонал, до големи предприятия с над 250 души. Според икономическата дейност най-голям е делът на анкетираните предприятия от сектор „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство” (34,3%), следват предприятията в сектор „Държавно управление, образование, хуманитарно здравеопазване” с 16,1% представителност, а на трето място е сектор „Индустрия” с 14,4%.
Проучването на потребностите от работна сила се провежда от Агенция по заетостта два пъти в годината, за да се набира и анализира актуална информация относно професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените от работодателите кадри и да се планират мерки за организиране на тяхната професионална подготовка.
15.06.2022
КОЛКО ОТ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ЗАПОЧВАТ РАБОТА У НАС ГОДИШНО
Всяка година между 10 хиляди и 12 хиляди души с увреждания у нас започват работа, съобщи днес Кремена Калчева, главен директор „Услуги по заетостта“ в Агенцията по заетостта.
Тя е сред участниците в Националния форум с международно участие „25 години визия за по-добър живот“. Конференцията събира представители на социалния сектор – държавни институции, общини, социалноотговорни работодатели, доставчици на услуги, ръководители и екипи за услуги, представители на неправителствени организации.
Групата на хората с увреждания е с най-малък процент присъствие в регистрите на Агенцията по заетостта, но е много специфична и с нея работят специални екипи, допълни Калчева. Тя припомни, че има много програми и мерки, които се финансират от държавния бюджет и стимулират работодателите да разкриват места за определен период от време за служители с увреждания.
Проблемът е, че фирмите искат кадри, които да се впишат в работния процес от първия ден, а тези хора имат нужда от ментори, както и от подходяща транспортна и работна среда, допълни Калчева.
Тя уточни, че броят на социално ангажираните работодатели у нас постепенно расте, увеличават се и социалните предприятия. Като цяло държавните и общинските администрации в страната спазват изискванията за определен брой работни места за хора с увреждания, каза Калчева.
Експертът съобщи още, че броят на безработните с увреждания е сравнително устойчив през годините и те са между 5 и 6 на сто от всички регистрирани в бюрата по труда в страната.
15.06.2022
ДОКЛАД: УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА В БЪЛГАРИЯ СЕ ВЛОШИХА
Според Годишника на световната конкурентоспособност 2022 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария) през последните петнадесет години българската икономика, дърпана от ЕС, бавно се възстановява, но далеч не е достигнала пълния си потенциал, съобщава Центърът за изследване на демокрацията.
През 2022 г. България заема 53-то място от общо 64 държави, което показва липса на напредък от 2021 г. насам. Страната отбелязва влошаване с пет позиции в сравнение с 2020 г. и с петнадесет позиции в сравнение с 2009 г. По този начин българската икономика остава сред най-неконкурентоспособните в Европа. Силно обезпокоителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Вероятността за положителни реформи или напредък в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени само чрез подходящи корективни мерки при формирането на политиките, държавното управление и бизнес лидерството.
Основни предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2022 г.
- Геополитически сътресения и нарастваща инфлация, предизвикана от разходите за енергия.
- Непоследователни политики в областта на енергетиката и климата.
- Конфронтация между изпълнителната и съдебната власт.
- Липса на надеждно антикорупционно правоприлагане.
- Ограничени инвестиции в НИРД и иновации.
Към 2022 г. българската икономика почти напълно се е възстановила от икономическите последици от пандемията, въпреки че сега както предприятията, така и домакинствата изпитват негативните последици от повишаването на цените на енергията. След инвазията в Украйна енергийно интензивната икономика беше негативно засегната от енергийната си зависимост от Русия. Скоковете на цените на енергията и продължаващите смущения в световната верига на доставките доведоха до най-високите нива на инфлация, наблюдавани в последното десетилетие. По този начин уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата криза, представлява потенциална заплаха за индекса на бедността и жизнения стандарт.
Въпреки че България е класирана на същото място като миналата година, Годишникът отбелязва и леките подобрения на страната в повечето от икономическите й показатели (14 от 20). Годишникът обаче понижава значително класирането на България по отношение на пазара на труда (от 23-то на 46-то място) и по отношение на публичните финанси (от 21-то на 38-то място).
През последната година условията на пазара на труда в България се влошиха. Равнището на безработица се стабилизира от последиците на пандемията, но в страната продължават да се наблюдават неблагоприятни демографски процеси, свързани с високите нива на неактивност сред хората в трудоспособна възраст, както и застаряващото и бързо намаляващо население. Като положително развитие трябва да се отбележи, че България продължава да се нарежда в топ 10 на страните по отношение на възнагражденията на мениджърите, специалистите в сферата на услугите и дългосрочния растеж на работната сила. По-ниските ставки на корпоративния данък в страната привличат чуждестранни инвеститори и глобален аутсорсинг.
Годишникът подчертава, че България продължава да подобрява конкурентоспособността си в областта на международната търговия, като страната заема 19-то място от общо 63. Макар че основният ѝ партньор при износа остава ЕС, България е постигнала значително увеличение на износа си и за останалата част на света. По отношение на международните инвестиции обаче страната е паднала до 60-то място. В това отношение е изключително важно България да положи повече усилия за привличане на преки чуждестранни инвестиции чрез подобряване на регулаторната си рамка и предоставяне на подходящи финансови стимули на заинтересованите компании.
Пред България продължават да се разкриват множество възможности за подобряване на инфраструктурата, особено в технологичния сектор и в жизненоважните области на науката и образованието. Във всички тези области Годишникът леко подобрява класирането на България, но тя все още остава по-близо до групата на изоставащите държави.
15.06.2022
ПРЕДЛАГАТ УДЪЛЖАВАНЕ НА ИЗТЕКЛИ ТЕЛК РЕШЕНИЯ
Депутати са внесли за разглеждане в парламента законодателни промени, с които ТЕЛК решенията, изтекли в периода между 13 март 2020 година до 30 юни тази година, да важат до края на 2022 г., но при условие че хората с увреждания са подали документи за преосвидетелстване до 15 юли тази година.
Ако промяната се приеме, няма да бъдат спирани инвалидните пенсии и помощите по закона за хората с увреждания заради мудната работа на комисиите за преосвидетелстване, а самите комисии ще имат достатъчно време да издадат нови ТЕЛК решения на хората с подадени документи.
Със Закона за извънредното положение изтеклите документи на ТЕЛК след датата на отпадане на извънредната епидемична обстановка 30 април важат 3 месеца - до 30 юли.
С промените се предлага още до 20 юли всички регионални здравни каси и Агенцията за социално подпомагане да подадат към НОИ информация за всички лица, които са подали заявления за преосвидетелстване.
13.06.2022
ПРЕСТОИ ОТКРИВАНЕТО НА ГРАНИЧНИЯ ПУНКТ РУСЕ – ГЮРГЕВО - ФЕРИБОТ
Престои откриването на държавната българо-румънска граница на ГКПП Русе – Гюргево - ферибот. Откриването на пункта е условие за възобновяване дейността на фериботната линия Русе - Гюргево. Очаква се това да спомогне за облекчаване на автомобилния трафик на българо-румънската граница и за преодоляване на затрудненията на трансграничните превози на пътници и товари между България и Румъния. Предвижда се граничният пункт да обслужва пътниците и моторните превозни средства, превозвани от корабите между Русе и Гюргево. Основната тежест днес се поема от "Дунав мост" при Русе - Гюргево. Част от товаропотока се насочва и към "Дунав мост - 2" при Видин - Калафат. От миналата година работи също така и фериботът между Силистра и Кълъраш.
10.06.2022
ПОЛЗВАНЕ И ОТЛАГАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК
Коментар на специалиста
Начин и ред за ползване на платения отпуск
Платеният годишен отпуск се разрешава писмено от работодателя или от определено от него лице въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя (чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО).
Заповедта на работодателя следва да съдържа основанието, на което се ползва отпускът (чл. 155 или чл. 156 КТ), продължителността му, както и времето на ползването. Препоръчително е изпълнението на задължението да се удостоверява с поставяне върху заповедта на текст, указващ получаването/запознаването със заповедта, дата и подпис на работника или служителя.
С промени в Кодекса на труда, в сила от 17 юли 2015 г., отпадна задължението на работодателя до 31 декември на предходната календарна година да утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Отпадна, също така и задължението на работниците и служителите да ползват платения си годишен отпуск в съответствие с графика.
Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части (чл. 172 КТ).
Съгласно чл. 173, ал. 5 КТ, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.
Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Кодексът на труда (чл. 174) урежда право на работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и на майки с деца до 7-годишна възраст да ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4.
С цел създаването на гаранция, че работникът или служителят ще реализира правото си на платен годишен отпуск, в чл. 37а НРВПО е регламентирано задължение за работодателя, по силата на което той е длъжен в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.
Важно е да се има предвид, че срокът за изпълнение на това задължение е фиксиран – от началото до края на м. януари. Уведомяването следва да се документира.
При проверка от контролните органи по спазване на трудовото законодателство работодателят следва да докаже, че е спазил срока и писмено е уведомил своите работници или служители. В нормативната уредба не е установен образец на уведомлението. Работодателят може да оформи писмения документ като заповед, уведомление, служебна бележка или друг вид писмен документ, адресиран индивидуално до всеки работник или служител или с един документ, съдържащ списък на работниците и служителите и дължимия им се по години платен годишен отпуск. Следователно, работодателят има право сам да прецени как точно да изглежда уведомлението. От документа следва да е видно, че информацията за платения годишен отпуск е доведена до знанието на работниците и служителите.
Уведомлението следва да съдържа информация за платен годишен отпуск, който работникът или служителят има право да ползва, като не е необходимо в него да се включва отпуск, правото на ползване на който е погасено по давност. То обаче следва да съдържа информация за по-стари неползвани платени годишни отпуски, полагаеми се за годините до 1 януари 2010 г., тъй като тези отпуски не се погасяват по давност и могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 43а НРВПО, работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ.
Особености при натрупани от работника или служителя отпуски от преди 1 януари 2010 година
Натрупаните от работника или служителя отпуски от преди 1 януари 2010 година – т. нар. „стари отпуски“ нямат давностен срок.
Със свое Решение № 12 от 11.11.2010 г. Конституционният съд на Република България обяви разпоредбите на § 3е от Преходните разпоредби на Кодекса на труда и § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител за противоконституционни, поради което отпадна изискването неизползваните отпуски до 01.01.2010 г. да се ползват до края на 2011 г.
Тези отпуски могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение със съответния работодател.
Когато работникът или служителят, независимо поради каква причина, не е използвал полагаеми му се отпуски от преди 1 януари 2010 г., работодателят е длъжен при прекратяване на трудовото правоотношение да му изплати обезщетение за тях.
Кога се погасява правото на ползване на платения годишен отпуск?
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а, ал. 1 от КТ).
По отношение на отпуските след 01.01.2010 г. се прилага разпоредбата на чл. 176а от КТ. След промяната в КТ през 2011 г. се въведе двугодишен давностен срок за ползване на отложения платен годишен отпуск. Давностният срок е регламентиран в чл. 176а, ал. 1 и ал. 2 КТ. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (през която работникът или служителят се е завърнал на работа).
При прекратяване на трудово правоотношение възниква правото на работника и служителя на обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск (вкл. и за периода до 31.12.2009 г.), правото за който не е погасено по давност.
Последователност при ползване на отпуски
Във връзка с давностните срокове, следва да се има предвид, че няма изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за предишните години. Предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ би следвало да се използва по-стария отпуск. Преценката за това се извършва от работника или служителя.
Принудителен платен годишен отпуск
Кодексът на труда предвижда няколко хипотези, при които е възможно работодателят да пусне работник или служител в платен отпуск и без неговото съгласие. В чл. 173, ал. 4 КТ и чл. 37б НРВПО са регламентирани случаите, при които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Това са хипотезите, при които:
Престоят представлява временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление (авария, недостиг на суровини и т. н.). То може да засяга както цялата дейност на предприятието, така и дейността на отделно негово звено или поделение. За да може работодателят да предостави платен отпуск на работник или служител по реда на тази хипотеза, престоят трябва да продължава повече от 5 работни дни.
Важно е да се отбележи, че принудителното „ваканционно“ ползване на платения годишен отпуск (едновременно от всички работници) може да се прилага, само ако тази възможност е заложена в нормативен акт или е предвидена от работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред.
Работодателят следва с нарочен документ: заповед или писмо с изходящ номер да покани работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Заповедта или писмото следва да се получи от работника или служителя, което се удостоверява с подпис и дата, поставени от работника или служителя. В документа работодателят трябва да даде конкретен срок, в който работникът или служителят да може да изрази своето предпочитание за периода, в който ще ползва платения си годишен отпуск. От съдържанието на документа следва да става ясно, че работникът или служителят е поканен да ползва полагаемия му се платен годишен отпуск за настоящата година. Когато след получаването на поканата и изтичането на дадения му срок работникът или служителят не е заявил период до края на годината, в който ще ползва отпуска, работодателят има право да му предостави платения годишен отпуск.
Работодателят предоставя ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя. Съгласно практиката на дирекциите „Инспекция по труда“ само при липса на действия от страна на работника (не е ползвал платения си годишен отпуск до края на годината, за която се полага), в началото на следващата календарна година работодателят ще може принудително да пусне в платен годишен отпуск работника си, като му предостави дължимия му се, но неизползван отпуск за предходната година.
Ако ползването на платения годишен отпуск е било отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 37г, ал. 2 НРВПО по писмено искане на работника или служителя със съгласието на работодателя, не би съществувала възможност работодателят да упражни правото си на едностранно предоставяне на ползването съгласно чл. 173, ал. 4 КТ, след като отпускът е отложен.
В чл. 37г, ал. 2 НРВПО е регламентирано задължение за работодателя:
Съгласно чл. 173а КТ, когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил изискуемия според закона минимален трудов стаж - понастоящем 4 месеца. Времето, през което се ползва отпуск, се признава за трудов стаж.
В разпоредбата на чл. 173а, ал. 1 КТ няма ограничение на размера на отпуска, който работодателят може да предостави на работника или служителя без негово съгласие. Необходима предпоставка за прилагане на този ред за предоставяне на отпуск е наличието на заповед на работодател или на държавен орган по чл. 120в, ал. 1 и 2 КТ за преустановяване на работата при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Задължение на работодателя да разреши отпуска
Разпоредбата на чл. 173а, ал. 2 КТ предвижда задължение на работодателя да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или в случаите на обявена извънредна епидемична обстановка по искане на определена категория работници и служители, намиращи се в по-уязвимо положение, а именно:
Преценката относно вида на отпуска – платен годишен отпуск или неплатен отпуск, принадлежи на работника или служителя. Платеният годишен отпуск включва както платения годишен отпуск за текущата календарна година, така и отпуск за предходни календарни години, който не е погасен по давност. За разлика от общия ред за ползване на неплатен отпуск, в хипотезата на чл. 173а, ал. 2, работодателят няма право да откаже неплатения отпуск на свой работник или служител, попадащ в изброената категория лица.
Кога можем да прекъснем ползването на платения си годишен отпуск?
По реда на чл. 175, ал. 1 КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.
Важно е да се знае, че законът е предвидил и възможност отпускът на работника или служителя да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Отлагане ползването на платения годишен отпуск
Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година или от работодателя, или от работника (служителя), когато са налице изискванията, предвидени в чл. 176 КТ.
Отлагане ползването на платения годишен отпуск от работодателя
Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето от КТ.
За работодателя съществува известно ограничение във възможността да отложи платения годишен отпуск за следващата година. Ограничението е в разпоредбата на чл. 173, ал. 5 КТ, която го задължава да даде възможност на работника да ползва не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Следователно, при тази хипотеза работодателят има право да отложи ползването на не повече от половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск за следващата календарна година, без да е необходимо съгласие на работника или служителя.
Важно е да се обърне внимание на факта, че разпоредбата на закона регламентира „половината от полагащия се отпуск”, което означава, че работодателят ще може да отложи не само 10 работни дни, а половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск - например в случаите когато работникът или служителят ползва удължен платен годишен отпуск, или ако например страните са уговорили в трудовия си договор размер на платен годишен отпуск от 24 вместо 20 дни, тогава работодателят би имал право да отложи 12 от тях по реда на чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ.
Работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено (чл. 37г, ал. 1 НРВПО).
Работодателят отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).
Отлагане ползването на платения годишен отпуск от работника или служителя
Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Работникът или служителят следва да подаде писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година, освен когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск (например отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане, за осиновяване, за отглеждане на малко дете и т. н.).
Когато ползва друг вид законоустановен отпуск писмено искане не е необходимо, тъй като отлагането става по силата на закона. Причината в този случай за отлагането на платения годишен отпуск е ползването на друг вид отпуск, като законът не определя неговия минимален размер. Отлагането на целия или на част от размера на платения годишен отпуск в тази хипотеза се налага, тъй като ползването на другия законоустановен отпуск е довело до невъзможността да се ползва платеният годишен отпуск.
Важно е да се знае, че Кодексът на труда не предвижда законово ограничение в максималния размер на отлагания отпуск, т. е. може да са отложи целият или част от платения годишен отпуск.
Следва да се има предвид, че както в КТ, така и в НРВПО не е посочен изрично срок за подаване на писменото искане за отлагане на ползването. Тъй като в чл. 173, ал. 5, изр. 1 КТ е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася, би могъл да се направи изводът, че писменото искане може да бъде подадено най-късно до края на съответната календарна година.
Когато ползването на отпуска е отложено от работодателя поради важни производствени причини и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО). Най-правилно би било изпълнението на задължението да се удостоверява с поставяне върху заповедта на текст, указващ получаването/запознаването със заповедта, дата и подпис на работника или служителя, но и всеки друг писмен документ би бил допустим.
Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
Всъщност чл. 176, ал. 2 КТ регламентира две възможности: „отпускът да е отложен за следващата календарна година“ или „отпускът да не е ползван до края на календарната година, за която се отнася“.
Разликата между двете хипотези се състои в това, че в първия случай има съгласие между работника (служителя) и работодателя, изразено писмено, за отлагане на пълния размер или на част от платения годишен отпуск за съответната година, докато при втората хипотеза – работникът (служителят) не е поискал и работодателят не е отложил част от платения годишен отпуск и същевременно работникът или служителят не е ползвал платения годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.
Ако работодателят обаче не разреши ползването на отпуска до края на 6-иямесец на следващата календарна година, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено най-малко 14 дни предварително. Според чл. 37д НРВПО в тази хипотеза работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичането на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ. След изтичане на давностния срок правото на ползване на платения годишен отпуск се погасява по давност. Погасява се и правото на заплащане на погасения по давност отпуск при прекратяване на трудовия договор.
Важно е да се знае, че работникът или служителят може по този ред принудително да ползва само платения си годишен отпуск от предходни години, но не и този, дължим му се за настоящата година.
Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 КТ).
10.06.2022
МТСП ПУБЛИКУВА ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН В ОБЛАСТТА НА ДОХОДИТЕ И ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) публикува информационен бюлетин в областта на жизненото равнище и доходите за първото тримесечие на 2022 г. В него се съдържат данни за брутния вътрешен продукт на България, инфлацията, работната заплата и наетите, икономическата активност на населението, доходите и разходите на домакинствата. Пълният текст на бюлетина може да бъде видян на следния линк: https://mlsp.government.bg/byuletin-na-mtsp.
Статистиката показва, че общият брой на заетите в България през първото тримесечие на 2022 г. е 3,068 млн. души. За сравнение със същия период на 2021 г. те се увеличават с 1,3%. Общият доход средно на лице от домакинство през първо тримесечие на 2022 г. е 2 005,54 лв. и нараства с 9,6 % спрямо същото тримесечие на предходната година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (56.9%), следван от доходите от пенсии (30.9%) и от самостоятелна заетост (4.9%).
Средната работна заплата в частния сектор за отчетния период е 1 591 лв., което е с 11,6% повече в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. В обществения сектор средната работна заплата за първото тримесечие на годината е 1 598 лв. и в сравнение със същия период на 2021 г. бележи ръст от 1,8%, показват данните в информационния бюлетин на МТСП.
10.06.2022
ЗАПОЧНА ПРИЕМЪТ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ПО НОВАТА МЯРКА „СОЛИДАРНОСТ“ В ПОДКРЕПА НА УКРАИНСКИТЕ ГРАЖДАНИ
От 6 юни 2022 г. Агенцията по заетостта стартира изпълнението на проект „Солидарност”, финансиран чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020. Чрез него ще се окаже навременна подкрепа за бърза трудова интеграция на разселени лица от Украйна с осигурен достъп до пазара на труда, пристигнали в България след 24.02.2022 г. Безвъзмездната финансова помощ по проекта е в размер на 46 594 860 лева.
Чрез включването си в проекта украинските граждани ще имат възможност за:
За да се възползват от тези услуги, украинските граждани следва да се регистрират в Дирекции „Бюро по труда”, които са разположени на територията на цялата страна, и там – на място, да подават заявленията си.
Работодателите, желаещи да се включат в проект „Солидарност” и да наемат лица от целевата група, ще могат да подават заявление за включване в проекта само чрез електронна платформа. Платформата е достъпна тук.
В периода на субсидираната заетост те ще получават средства за възнаграждения на наетите украинци в размер на минималната работна заплата (710,00 лв.) и дължимите осигуровки за сметка на работодателите, както и стимули, покриващи разходите за всички дължими вноски за сметка на работодателя, съгласно изискванията на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване – за останалите на работа лица след периода на субсидирана заетост, изчислени върху установената за страната минимална работна заплата.
Подробна информация за условията по проекта може да бъде намерена на официалната страница на Агенцията по заетостта - тук, както и във всички Дирекции „Бюро по труда” в страната.
10.06.2022
НАД 740 000 ДУШИ ЩЕ ПОЛУЧАТ ПОДКРЕПА ПО ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“ 2021 - 2027 Г.
Правителството одобри проекта на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021 - 2027 г., която се съфинансира от Европейския социален фонд+ и националния бюджет. Чрез изпълнението на ПРЧР ще бъде предоставена подкрепа за развитие на работната сила и преодоляване на предизвикателствата пред пазара на труда. Сред основните цели на програмата са още осигуряването на повече и по-добри възможности за социално включване на уязвимите групи, както и предоставянето на равни възможности за участие в икономическия и социалния живот на страната.
Очакванията са, чрез изпълнението на финансираните по програмата процедури да бъдат подкрепени над 740 000 души. Бюджетът на ПРЧР 2021-2027 е над 3,8 млрд. лв. С тези финансови средства ще се осигурят повече възможности за повишаване на квалификацията, знанията и уменията на заетите в България. Най-уязвимите групи в обществото - безработни, хора с увреждания, хора, живеещи в бедност, деца, възрастни, представители на ромската общност ще получат подкрепа за пълноценно включване в икономическия и социалния живот на страната. С изпълнението на ПРЧР ще се осигурят по-добри възможности за развитие на младежите и предприемачите, стартиращи собствен бизнес, включително социални предприятия.
Проектът на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 - 2027 г. е съобразен с приоритетите на основните стратегически документи, имащи отношение към дейността на Министерството на труда и социалната политика. Той отчита позицията на службите на Европейската комисия, както и получените от Европейската комисия неформални коментари по проекта на програма.
Предстои проектът на програмата да бъде изпратен за официално одобрение от Европейската комисия.
10.06.2022
СОЦИАЛНИТЕ ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ СЕ ПОВИШАВАТ С НАД 45% ОТ 1 ЮЛИ
От 1 юли социалната пенсия за старост ще се увеличи от 170 лв. на 247 лв. Това предвижда подготвен от Министерството на труда и социалната политика проект на постановление на Министерския съвет, който е публикуван за обществено обсъждане. Промяната ще доведе до повишаване на размерите на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, тъй като по закон техният размер се определя в зависимост от социалната пенсия за старост.
Така например от 1 юли размерите на социалната пенсия за инвалидност за хората ще се повишат с над 45%. Ръстът е близо два пъти голям в сравнение с увеличението на минималната пенсия за стаж и възраст, която от 1 юли се планира да нарасне от 370 на 467 лв. или с 26,2%.
За хората с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ социалната пенсия за инвалидност ще се увеличи от 272 лв. на 395,20 лв. За хората с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто размерът й ще се повиши от 238 лв. на 345,80 лв. За хората с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто социалната пенсия за инвалидност ще се увеличи от 221 лв. на 321,10 лв.
Ще се повишат и нормативно установените добавки към пенсиите, които се определят в процент от социалната пенсия за старост. Добавката за чужда помощ за пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ се повишава от 127,50 лв. на 185,25 лв.
Право на социална пенсия за инвалидност имат хората, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто.
Паралелно с това хората с увреждания получават месечна финансова подкрепа и по Закона за хората с увреждания. За хората с над 90 на сто степен на увреждане с право на чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност, нейният размер е 235,41 лв.
09.06.2022
КАК ДА ПРЕКРАТЯ ПОЛЗВАНЕТО НА ОТПУСКАТА СИ?
Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.
На първо място прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши, когато през време на ползването на платения годишен отпуск бъде разрешен друг вид платен (например по болничен) или неплатен (например отпуск за гледане на дете) отпуск. Съгласно закона, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работещия бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.
Прекъсването се извършва по искане на работещия. В закона не е предвидена специална форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно волеизявление за прекъсване ползването на платения годишен отпуск, при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен друг вид отпуск, различен от платения.
Практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.
Платеният отпуск на работещия може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За целта работникът/служителят или работодатлят, следва да връчи писмено предложение на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази (ако желае) писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително.
Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платен годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Същото важи в обратната ситуация – без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда.
Справка:
чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда
чл. 175, ал. 2 от Кодекса на труда
09.06.2022
ПРОУЧВАНЕ ЗА НОВИ 5 МОСТА НА ДУНАВ
България и Румъния започват едновременни предпроектни проучвания на петте локации от двете страни на Дунав за изграждане на нови мостове. За румънската страна драгирането на Дунав е приоритет. Българската страна ще отговори адекватно на това, като още от 20 юни Изпълнителна агенция за поддържане и проучване на река Дунав започва драгиране на реката със собствени средства, а до една седмица ще бъде обявена и обществена поръчка за драгажни дейности.
Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев в Букурещ на съвместната българо-румънска работна група по свързаността, която е под патронажа на двамата министър-председатели. От румънска страна работната група е водена от Сорин Гриндяну, вицепремиер и министър на транспорта и инфраструктурата. Българската делегация беше придружавана от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Букурещ Н.Пр. Радко Влайков.
Министър Събев заяви, че е осигурено финансиране за удълбочаване на Дунав в размер на 15 млн. лева. „Документацията е подготвена и вече е изпратена в Агенцията за обществени поръчки за предварителен контрол, а средствата са разпределени за 3-годишен период“, обясни още той.
По отношение на общия проект Fast Danube Събев и Гриндяну се разбраха до края на 2022 г. обща работна група да подготви съвместния проект за финансиране от ЕК на набелязаните инженерни мерки по реката.
Министър Събев информира румънския си колега, че България има пълна готовност за пускането на фериботната връзка Русе - Гюргево и предложи да се извършва общ граничен контрол в Русе, докато в Гюргево се създадат необходимите условия за това. Вицепремиерът Гриндяну пое ангажимент да съдейства пред местните власти за ускоряване на действията в Гюргево.
Българската страна е предвидила да започне ремонт на своята част от Дунав мост 1 през юли, което от гледна точка на румънската делегация може да създаде сериозни проблеми за туристическите и търговските потоци. Въпросът ще бъде обсъден, за да може да се планира времето за ремонт така, че трафикът между двете държави да бъде затруднен в минимална степен.
09.06.2022
ЕС ГОТВИ ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА
Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха споразумение за европейски правила, с които да се определя минимална работна заплата, както е заложено в националните законодателства или в колективните договори. Новото законодателство ще важи за всички работещи в ЕС, които имат договор за наемане на работа.
Страните членки ще трябва да направят оценка дали минималните им заплати в момента могат да осигурят приличен стандарт на живот, като се вземат предвид социално-икономическите условия, покупателната способност или нивата на дългосрочната национална производителност или развитие.
За целта те биха могли да създадат потребителска кошница със стоки и услуги на реални цени, както и да приложат международно използвани стойности като 60 на сто от брутната средна заплата. Страните членки, в които по-малко от 80 на сто от работната сила е защитена от колективното договаряне, ще трябва да изготвят план за действие, така че постепенно да повишат този процент.
За да изработят най-добрата стратегия, те ще трябва да включат социалните партньори и да информират Комисията за предприетите мерки, както и да направят плана си публичен. Също така държавите ще бъдат задължени да въведат система, която да включва надеждно наблюдение, контрол и инспекции на място, за да се гарантира съвместимостта и справянето със злоупотреби като допълнително договаряне, фалшиво самонаемане, неотбелязано допълнително работно време или нарастване на интензивността на работата. Националните власти ще трябва да гарантират възможността правата на работещите да бъдат възстановени в случай на тяхното нарушаване.
За да влезе в сила, споразумението трябва да бъде одобрено от комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент, след което да се гласува в пленарна зала. Съветът също трябва да го одобри.
09.06.2022
РУМЪНИЯ ИЗОБЩО НЕ ПОКРИВА КРИТЕРИИТЕ ЗА ЕВРОТО
Румъния не изпълнява четири от критериите, необходими за приемане на еврото, а освен това е единствената от седемте оценявани страни, която е обект на процедура за прекомерен дефицит, пише вестник Adevarul, позовавайки се на публикувания Доклад за конвергенция на Европейската комисия. Докладът оценява напредъка на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по пътя им към еврозоната.
Според заключенията на доклада само Хърватия и Швеция изпълняват критерия за стабилност на цените; всички страни изпълняват критерия за публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава, срещу която тече процедура за прекомерен дефицит; България и Хърватия изпълняват критерия за валутния курс; България, Чехия, Хърватия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочната лихва. Заключенията на Европейската комисия са, че Хърватия изпълнява всички критерии за конвергентност и е готова да въведе еврото от 1 януари 2023 г.
Румъния все още не е обявила официално срок за присъединяването си към еврозоната, отбелязват местните медии. Още преди да започне войната в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г. Вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. Марчел Чолаку, който сега оглавява Камарата на депутатите, наскоро заяви, че приоритет на страната са членството в Шенген и ОИСР.
За да се откаже от леята, Румъния трябва да има бюджетен дефицит до 3 процента от БВП, държавният дълг трябва да бъде до 60 процента от БВП, а инфлацията да не превишава с 1,5 процентни пункта средната инфлация на трите членки на еврозоната с най-добри резултати.
Според пролетните икономически прогнози на ЕК Румъния ще има икономически растеж от 2,6% през 2022 г. и 3,6% през 2023 г. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 7,5% от БВП тази година и 6,3 на сто през 2023 г. Държавният дълг се предвижда да бъде 50,9% от БВП през 2022 г. и 52,6 на сто през 2023 г., сочи още прогнозата.
В Програмата за конвергенция 2022-2025 г., която е изпратена на ЕК, правителството на премиера Николае Чука се е задоволило с това да напише само, че "Румъния запазва ангажимента си за присъединяване към еврозоната, но в момента усилията на правителството са насочени към предотвратяване на икономическата и социална криза след пандемията от Covid-19 и към намаляване на негативните ефекти, предизвикани от военния конфликт в Украйна".
Последният ангажимент за присъединяване към еврозоната беше поет (но само устно) в началото на миналата година от тогавашния премиер Флорин Къцу, който заяви през февруари 2021 г., че Румъния може да приеме еврото през 2027 или 2028 г.
09.06.2022
КОГА НАЙ-БЪРЗО МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ РАБОТА
Наблюденията на пазара на труда през последните 3 години показват, че в периода май-юни има най-много работни възможности. До голяма степен това се дължи на активното търсене на кадри в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, като тази година ръст на обявите се наблюдава и в останалите сектори, показва анализ на платформата JobTiger. Единствено изключение прави секторът „Здравеопазване и фармация“, в който има съвсем лек спад на обявите за работа от 0,2%.
С най-голям ръст на предложенията през месец май са секторите „Маркетинг и реклама“ (19%), „Логистика и транспорт“ (17%) и „Административни и обслужващи дейности“ (15%).
След тях се нареждат секторите „Счетоводство, одит, финанси“ (11,9%), „Строителство“ (11,6%), „Производство“ (11,6%), „Търговия и продажби“ (11%) и „ИТ“ (2,1%).
Двуцифреният ръст на предложенията в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, който се наблюдаваше от началото на годината, сякаш достига своя пик и в края на май броят на обявите в този сектор е малко над 11 500, и е нараснал с 2%.
Дялово разпределение
Секторът „Търговия и продажби“ успява да задържи водещата си позиция в дяловото разпределение и през май броят на предложенията от него е 22%. Втората позиция също се запазва от „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 20%, а след него се позиционира секторът „Производство“ с 14%, като той измества с много малка разлика от третото място сектора „ИТ“ (13,6%).
Дяловото разпределение при останалите сектори е: „Административни и обслужващи дейности“ (9,7%), „Логистика и транспорт“ (9%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4,5%), „Строителство“ (4%), „Маркетинг и реклама“ (3,2%), „Здравеопазване и фармация“ (3,1%), „Изкуство“ (1%).
Работа от вкъщи
Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа в края на май са малко над 6150 или 13,4% от общия брой обяви. Спрямо предходния месец март броят на този тип предложения се е увеличил с 4%, а съотношението им по сектори е следното: „ИТ“ (55%), следвани от „Административни и обслужващи дейности“ (16%), секторите на аутсорсинг (BPO) индустрията (16%) и „Търговия и продажби“ (5%).
Обяви с изискване за притежание на зелен сертификат
Въпреки че през последните 2 месеца броят на предложенията, притежаващи изискване за наличен зелен сертификат (удостоверяващ завършен цикъл на ваксинация срещу COVID-19 или неговото преболедуване), намаляха значително, все още съществуват обяви с такова изискване. В края на месец май техният брой е едва 50.
Предлагане по градове
През май 2022 г. общият брой на обявите във водещите областни градове се е увеличил с 10%. Изменението по градове е както следва: София (10%), Пловдив (12%), Варна (5%), Бургас (5%), Русе (19%) и Стара Загора (10%).
Както и в предходния месец, като дялово разпределение предложенията във водещите областни градове заемат 72% от всички обяви. Разпределението във всеки от тези градове е, както следва: София (44%), Пловдив (10%), Варна (10%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (2%).
Обяви, подходящи за бежанци
Според анализа на HR компанията и кариерен сайт JobTiger, броят на обявите за работа, подходящи за бежанци, през април е над 3200. Броят на тези предложения е нараснал с 22% спрямо април и като дял те са 8% от общия брой обяви в страната.
03.06.2022
КАК ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ЛОШ ДЪЛГ?
Ненужен дълг – най-честата грешка на младите хора
Причините, които ни вкарват в дълг, обикновено са резултат от скъпоструващи житейски събития, като например основен ремонт на дома, покупка на автомобил, раждане на деца, нужда от лечение. Други обаче са свързани с недобре обмислени разходи за неща, които не са от съществена необходимост.
Подобни „прищевки“ ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото можем да си позволим, поне за известно време. Лошото управление на финансите или ненавременното изпълнение на плащанията също са често допускани грешки, които водят до „затъване“ в дългове. Така немалко млади хора изпадат в ненужен дълг, който ги преследва години наред.
Всеки кредит с висока лихва е лош дълг. Това може да включва бързи кредити до заплата или необезпечени лични заеми. Високите лихвени проценти могат да бъдат трудни за изплащане от кредитополучателя, което често го поставя в по-лошо финансово положение. Вземането на заем от познати също може да ви вкара още по-сериозни задължения, ако сте обещали прекалено кратък период за връщане на парите.
Как да избегнем ненужен дълг?
Придържайте се към бюджета
Трябва да започнете да следите приходите и разходите си. Определете какво можете да си позволите въз основа на това, което печелите. Ежемесечно трябва да си съставяте бюджетен план, като предвидите и неочаквани разходи („разни“), защото те със сигурност ще дойдат и, когато не сте подготвени, може да се изкушите да вземете заем, за да покриете тези разходи. Записвайте всеки един разход (дори незадължителните) в съответната категория и се уверете, че разграничавате периодичните и еднократните разходи.
Пестете във фонд за спешни случаи
Отделянето на малко пари всеки месец ще ви бъде полезно, когато се сблъскате с непланирани разходи. Фондът за спешни случаи ще ви спаси от задлъжняване, когато ви се налагат определени разходи, например, когато възникне нужда от неочакван ремонт на колата, смяна на домакински уред или здравословен проблем. Поддържането на спешен фонд може да ви спести много главоболия и да ви подготви за неочаквани събития в бъдеще. Важното е да не злоупотребявате с тези спестявания и да ги използвате наистина инцидентно.
Живейте според възможностите си
Опитвайте се да плащате в брой винаги, когато е възможно. Ако не можете да си позволите да купите нещо без да използвате кредитната си карта, това означава, че нямате достатъчно пари, за да го купите. В такъв случай е по-добре да се въздържите от покупката, отколкото да плащате с „бъдещи“ пари. Именно това е един от най-опасните капани за притежателите на кредитна карта – да живеят с илюзията, че могат да си позволят живот, който реално е извън техните възможности.
Избягвайте определени покупки
Не правете импулсивни покупки, особено когато става въпрос за големи суми. Прилагайте 24-часовото правило, за да премислите дали наистина се нуждаете от покупката. Винаги сравнявайте цените на продукта в различни магазини (онлайн) и ако не откриете изгодна цена, изчакайте намаление/разпродажба. Друг вариант е да купите подобен продукт на по-изгодна марка. Също така избягвайте оферти от сорта на „купете сега, платете по-късно“, безлихвено финансиране и други подобни схеми, които ще ви вкарат в преразход.
Поддържайте трудовата си заетост
В тези несигурни времена добрата работа невинаги е даденост. В идеалния случай трябва да сте конкурентноспособни и да можете да упражнявате различни доходоносни професии. Така ще избегнете финансовия удар от нарастващата инфлация и ще си гарантирате сигурен източник на доходи. Всеки може да максимизира потенциала си като развива и усъвършенства своите умения, а и чрез създаването на полезни работни контакти, които отварят нови врати. Бъдете в крак с новите тенденции във вашата сфера, за да получите справедливо заплащане за труда си.
Как да се отървем от лош дълг?
Плащайте навреме всеки месец
Плащането на всичките ви заеми навреме всеки месец е едно от най-добрите неща, които можете да направите за кредита си. Предприемете всички необходими стъпки, за да сте сигурни, че няма да пропуснете плащане. Можете да настроите автоматични плащания или напомняния за плащане чрез вашата банка. Ако установите, че имате трудности с „жонглирането“ с всичките ви заеми и поддържането на плащанията, от помощ може да ви бъде кредит за обединение на задълженията или план за управление на дълговете.
Изберете най-подходящата стратегия
Ако имате възможност да отделите допълнителни средства, насочете повече пари към дълга с най-висока лихва. Разбира се, трябва да продължавате да извършвате минималните плащания по всяка сметка. В дългосрочен план това ще намали общата сума на лихвите, които плащате. Друг подход е да се постараете да изплатите първо най-малкия кредит, защото ще се справите най-бързо с него. Така ще намалите общия брой заеми, което може да ви осигури вътрешно спокойствие и повече мотивация да елиминирате и останалите си задължения.
Рефинансиране или предоговаряне?
Обичайно рефинансирането на кредит се прави с цел промяна на условията по кредита и намаляване на разходите по изплащането му. Рефинансирането може да се осъществи както в банката, от която е изтеглен кредитът, така и от друга финансова институция. В голяма част от случаите обаче рефинансирането има по-добра и по-изгодна алтернатива – да постигнете търсените от вас условия по заема чрез предоговаряне на параметрите на настоящия кредит с помощта на допълнително споразумение към договора.
Ограничете желанията и се фокусирайте върху нуждите
В личния ви бюджет винаги има начин да ограничите някои ненужни харчове. Нуждите обикновено са вашите основни разходи за живот, неща, свързани с вашето здраве, или разходи, които са необходими, за да вършите работата си, да отглеждате децата си и да издържате семейството си. Желанията са неща, които избирате да купите, за да се поглезите и да живеете по-комфортно, но не са от съществена необходимост. За известно време се откажете от заведенията, шопинга, ненужните абонаменти, скъпите хобита. Поставяйки нуждите пред желанията, вие ще можете да пестите по-бързо и ефективно, за да изчистите задълженията си.
Увеличете доходите си
Ако сте доволни от сегашната си работа и шефът ви е доволен от вас, сега е моментът да поискате повишение или увеличение на заплатата. В случай че не работите на пълен работен ден, започнете втора работа, дори краткосрочно, за да покриете поне няколко вноски. Потърсете начини, по които вашите интереси биха могли да ви спечелят допълнителни средства. Помислете за всички умения, които имате (като писане, превеждане, уеб дизайн, програмиране, козметични услуги) и които можете да предложите на трудовия пазар. Продайте всички стари дрехи и ненужни вещи онлайн, отдайте стая под наем в Airbnb, мислете „извън кутията“.
С достатъчно креативност и постоянство ще намерите най-добрия за вас начин да се спасите от лошия дълг. Но, разбира се, най-добре е изобщо да не изпадате в такъв, затова планирайте бюджета си и харчете разумно.
03.06.2022
ОКОЛО 11 000 БЕЗРАБОТНИ И РАБОТЕЩИ ЩЕ ПОВИШАТ КВАЛИФИКАЦИЯТА СИ СЪС СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
Близо 11 000 безработни и работещи могат да придобият нова професия или нови ключови компетентности чрез включване в безплатни обучения. Те са организирани от Агенция по заетостта и са финансирани от държавния бюджет в рамките на Националния план за действие по заетостта за 2022 г. Обученията за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности от безработните ще се провеждат на територията на цялата страна – в над 110 населени места.
Над 450 безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда ще могат да преминат обучения за придобиване на нова професионална квалификация в 4-те клона на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” (ДП БГЦПО) в Плевен, Пазарджик, Смолян и Стара Загора на Министерството на труда и социалната политика. Курсове ще се провеждат и в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи.
В клона на БГЦПО в Пазарджик през лятото ще се провеждат курсове за придобиване на професионална квалификация касиер, oфис мениджър, oрганизатор интернет приложения, компютърен график, офис секретар, програмист, електромонтьор, помощник-възпитател.
Офисът на предприятието в Стара Загора предлага летни курсове за помощник-възпитател, готвач, монтажник на ВиК мрежи, компютърен график, техник по транспортна техника, организатор Интернет приложения, оператор на компютър, заварчик, данъчен и митнически посредник, заварчик.
В периода юни-август в Смолян ще се провеждат обучения за маникюрист-педикюрист, заварчик, строителен техник, хлебар-сладкар, данъчен и митнически посредник, програмист, оперативен счетоводител, графичен дизайнер, преводач от и на български жестов език, козметик, организатор интернет приложения.
Летните обучения на клона на БГЦПО в Плевен ще са по професиите оператор на компютър, заварчик, монтажник на ВиК мрежи, строител, графичен дизайнер, фризьор, готвач, електромонтьор.
Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ осигурява настаняване на всеки курсист в общежитие. Безработните получават по 10 лв. на ден за всеки присъствен ден от обученията, както и средства за пътни разходи.
Всички графици за обученията могат да се видят тук: https://www.az.government.bg/pages/grafici-za-obuchenia/.
Допълнителна информация и консултация може да бъде получена и на място – във всяка дирекция „Бюро по труда” в страната.
03.06.2022
АГЕНЦИЯТА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ФИНАНСИРА С ДО 80 000 ЛВ. ПРОЕКТИ ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
Агенцията за хората с увреждания обявява нов конкурс за финансиране на проекти за стимулиране на заетостта на хора с трайни увреждания в специализирана работна среда. Максималната субсидия за всяко одобрено предложение е 80 000 лв. В конкурса могат да участват специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.
Субсидията се отпуска за разкриване и оборудване на нови работни места, както и за финансиране на дейности за повишаване на конкурентоспособността на работодателите чрез изграждане на нови производствени линии.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 4 юли. Документите могат да се изпращат по електронен път на ahu_stn@mlsp.government.bg, в офиса на Агенцията за хората с увреждания или чрез пощенски оператор. Конкурсната документация може да бъде намерена на https://ahu.mlsp.government.bg/portal/page/84/.
През 2021 г. по програмата бяха проведени два конкурса за финансиране на проекти със стопанска насоченост, в които участваха 33 специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Одобрени за финансиране бяха общо 18 проекта на обща стойност над 1 млн. лв., по които бяха създадени 35 нови работни места за хора с трайни увреждания.
03.06.2022
ПРАВИТЕЛСТВОТО ОПРЕДЕЛИ ПО-АМБИЦИОЗНИ ЦЕЛИ В ОБЛАСТТА НА ЗАЕТОСТТА И НАМАЛЯВАНЕТО НА БЕДНОСТТА ДО 2030 Г.
Правителството прие промени в Стратегията по заетостта на Република България 2021-2030 г. и Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030. Актуализацията на двете стратегии е в съответствие с приетите по-амбициозни национални цели в областта на заетостта и намаляването на бедността и социалното изключване.
Новата цел в Стратегията по заетостта предвижда коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 г. да се повиши на 79% до 2030 г. Измененията в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване предвиждат до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване да намалее със 787 000 души.
Актуализацията на националните цели в двете стратегии е съобразена с приоритетите на Европейския съюз в сферата на заетостта и социалното включване. Националните цели са свързани с повишаване на заетостта, намаляване на бедността и неравенствата, както и с подобряване на качеството на живот на хората от уязвимите групи.
03.06.2022
УТВЪРДЕНА Е НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЗАЕТОСТ НА МЛАДЕЖИ В СФЕРАТА НА КУЛТУРАТА
Около 200 безработни младежи до 29 години със средно и висше образование в сферата на изкуството ще могат да започнат работа в културни институти. Това предвижда Националната програма за осигуряване на заетост на младежи в областта на културата, която беше утвърдена от министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков след съгласуването й в Националния съвет за насърчаване на заетостта.
Програмата е част от Националния план за действие по заетостта през 2022 г. Бюджетът й е 1,2 млн. лв. Със средствата Министерството на труда и социалната политика ще субсидира заетостта на младежите за период от 6 месеца на пълен работен ден, като предостави на работодателите средства за изплащане на техните възнаграждения и осигурителни вноски.
Основната цел на програмата е да осигури възможности за придобиване на трудов стаж по специалността на младежите, завършили средно образование с придобита квалификация по професия от професионални направления „Изящни изкуства“, „Музикални и сценични изкуства“, „Дизайн“ и „Приложни изкуства и занаяти“. Чрез нея работа ще могат да започнат и младежи със специалност от област на висшето образование „Изкуства“ или професионално направление „Теория на изкуствата“, „Изобразително изкуство“, „Музикално и танцово изкуство“ или „Театрално и филмово изкуство“.
Чрез изпълнението на програмата ще се осигури преход от безработица към заетост за младежи, завършили специалности в сферата на изкуството. Паралелно с това ще се подпомогне процесът на съхранение и развитие на културните ценности и ще се предостави възможност безработни младежи да придобият професионален опит.
Текстът на програмата е публикуван на следния линк: https://mlsp.government.bg/programi-i-proekti-za-zaetost.
03.06.2022
ДИСТАНЦИОННИТЕ И ХИБРИДНИТЕ РАБОТНИ МЕСТА ПРИВЛИЧАТ 7 ПЪТИ ПОВЕЧЕ КАНДИДАТИ
Дори сега, когато ограниченията на пандемията отслабват и повече хора се връщат в офиса, гъвкавите и дистанционни работни места стават по-популярни от всякога, съобщава CNBC Make It.
Ново проучване на CareerBuilder установи, че работните места, които позволяват на служителите да работят от вкъщи на пълен или непълен работен ден, са получили седем пъти повече заявления миналия месец, отколкото за присъствени позиции. Работните места обхващат индустрии и нива на опит: данъчният мениджър, преподавателят по испански език и терапевтът бяха сред най-популярните позиции, информира infostock.bg.
„Хората няма да се върнат на работа по начина, по който са били в миналото“, казва Кристин Кели, главен маркетинг директор на CareerBuilder. „Гъвкавостта е новата норма и очакванията на служителите – ще видим тази тенденция да продължи и през следващите месеци“.
Кои са факторите, които определят този скок в броя на гъвкавите заявления за работа и как компаниите трябва да реагират?
Хората не искат да се връщат в офиса на пълен работен ден
Тъй като случаите на коронавирус продължават да намаляват драстично в Съединените щати, няколко компании, включително TIAA, American Express и Twitter, обявиха променени дати за връщане в офиса през март.
Въпреки това, повечето американци, работещи от дома, биха продължили да го правят, ако имат възможност. Според проучване на Pew Research, проведено сред 5889 работници през януари, 61% от хората, които работят дистанционно, заявяват, че не отиват в офиса, защото не искат, като се позовават на по-добър баланс между работата и личния живот и производителността.
Някои хора биха предпочели да напуснат, отколкото да пътуват до работното място отново: скорошно проучване на Morning Consult сред 400 работници установи, че близо 50% от хората биха обмислили да напуснат работата си, ако работодателят им ги помоли да дойдат в офиса, преди да се почувстват в безопасност.
Така че не е случайно, че наблюдаваме скок в броя на заявленията за дистанционна и гъвкава работа в същото време, когато повече компании се връщат в офиса.
„След две години работа от дома работодателите искат да оставят Covid-19 зад себе си“, казва Кели. „Но това не означава, че служителите искат отново да се върнат на работа в офиса на пълен работен ден“.
Гъвкавата работа може да доведе до по-добри възможности за кариера
Продължаващото търсене на дистанционни и хибридни работни места също идва от работниците в сектора на услугите, които се отказват в търсене на по-високи заплати и гъвкави графици.
През януари секторът на услугите загуби най-много работни места (274 000), воден от бизнеса за отдих и хотелиерство, който съкрати 154 000 работни места, според Националния доклад за заетостта на ADP. Въпреки че заетостта леко се е увеличила миналия месец (179 000 нови работни места са се появили в развлекателния и хотелиерския бизнес), заетостта в сектора все още е доста под нивата преди пандемията.
„Хората, работещи в търговията на дребно, хотели или ресторанти, осъзнават, че техните умения – обслужване на клиенти, комуникация, управление на времето – се прехвърлят в различни индустрии и са по-търсени от всякога на този тесен пазар на труда“, казва Кели.
Представител за обслужване на клиенти, административен асистент и търговски представител са сред най-търсените гъвкави работни места сред кандидатите, според CareerBuilder. „Търсещите работа се чувстват по-способни да търсят възможности извън индустрията, в която са работили от години“, добавя Кели.
Какво могат да направят компаниите?
Кели казва, че за по-добро привличане и задържане на таланти компаниите трябва да обърнат повече внимание на ангажираността на служителите и по-малко внимание на предложенията за работа.
„Бонусът за подписване на договор или допълнителното време за почивка може да привлече хората на работа, но как общувате със служителите и отговаряте на техните нужди, след като бъдат наети?“, обяснява тя.
Ангажираността на служителите може да включва менторски програми, виртуални екипни обеди или „междинни събеседвания“ (инструмент, който организациите използват, за да преценят защо техните (високоефективни) служители остават при тях), наред с други инициативи. „Сега е моментът компаниите да бъдат много по-практични, комуникативни и креативни в общуването със своите служители“, казва специалистът.
03.06.2022
ОТ 1 ЮЛИ БОЛНИЧЕН ЗА РОДИТЕЛИТЕ И ЗАРАДИ КАРАНТИНА НА УЧЕНИЦИ
Родителите на ученици до 12-годишна възраст да имат право на отпуск, когато детето им, класът му или училището е поставено под карантина. Това предлагат да се регламентира с промени в Закона за здравето, Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда депутати от четирите партии в управляващата коалиция.
В момента отпуск поради временна неработоспособност могат да ползват само родителите, чието дете е „върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето“. Училищата обаче не е са детски заведения и така майките и бащите на ученици нямат това право.
„Следователно при карантина в училището или в съответния клас, здравото дете се връща от училище в къщи, но родителите на деца до 12-годишна възраст в тези случаи нямат право на отпуск поради временна неработоспособност, поради законодателна празнота в Закона за здравето, която е съответно пренесена в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване“, пишат вносителите на законопроекта.
Това обаче означава, че дете до 12-годишна възраст остава без надзор и грижа, а това е нарушение на Закона за закрила на детето, което се наказва с от 1000 лв. до 5000 лв. глоба.
Затова сега депутатите предлагат в ЗЗ и КСО да се предвиди, че временната неработоспособност е и „гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“. А за да се регламентира правото на отпуск, се правят и съответните промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване.
Предвидено е промените да влязат в сила от 1 юли 2022 г., за да може да бъдат осигурени средства при предстоящата актуализация на бюджета.
03.06.2022
СТАРТИРАТ ОБУЧЕНИЯТА ПО ПРОЕКТ НА КНСБ “С НОВИ ЗЕЛЕНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ КЪМ НОВА ЗАЕТОСТ”
На 6 юни стартират обученията по проект “С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост”. Той се осъществява от Конфедерацията на независимите синдикати в България и е част от Националния план за действие по заетостта през 2022 г.
Основна цел на проекта е развитие на човешкия капитал според потребностите на икономиката и бърза адаптация към промените в търсенето на работна сила, съобразено с новите технологии, и осигуряване на устойчива заетост. Особен акцент са зелените и дигитални трансформации. Бенефициентите ще бъдат насочени към екологично мислене, към формиране на екологични нагласи в живота и трудовата дейност. Така ще се осигури бърза и успешна адаптация към трансформиращите се работни места, което ще доведе до превенция на продължително безработните, социалното им изключване, инвестиране в хората и тяхното образование.
В рамките на проект „С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост“ за 2022 г. се предвиждат обучения на 999 възрастни от рисковите групи на пазара на труда, които ще се проведат в 42 общини в страната. Те ще бъдат 100% включени в обучения по търсени на пазара на труда професии и специалности съгласно краткосрочните, средносрочните и дългосрочни прогнози на пазара на труда в сферата на публичните и обществени услуги.
Основните целеви групи са безработни младежи, които нито се обучават, нито работят (NEET`s); безработни лица без квалификация с равнище на безработицата над средното за страната; безработни лица с ниско общо образование и без квалификация; безработни лица с регистрация над 6 месеца в ДБТ; безработни без образование и квалификация.
Ще се провеждат обучения по 7 професии:
02.06.2022
ЗАЩО ЛИЧНИЯТ БЮДЖЕТ Е ТОЛКОВА ВАЖЕН?
Воденето на личен бюджет ви позволява да създадете разходен план за вашите пари. Бюджетирането ви гарантира, че винаги ще имате достатъчно средства за нещата, от които се нуждаете и които са важни за вас. Следването на бюджет или разходен план също ще ви предпази от дългове, а ако вече сте задлъжнели, ще ви помогне да се справите с тях.
Целта на бюджета е да подпомогне създаването на финансова стабилност. Чрез проследяване на разходите и следвайки предвидения план, бюджетът улеснява плащането на сметките навреме, изграждането на фонд за спешни случаи и спестяването за големи разходи като кола или дом. Като цяло бюджетът дава на човек по-здрава финансова основа както в ежедневието, така и в дългосрочен план.
7 причини да започнете бюджетиране още сега
Бюджетът ви помага да определите дългосрочните си цели и да работите за тяхното постигане. Ако просто се носите безцелно през живота, хвърляйки парите си за всичко, което случайно ви хване окото, как някога ще спестите достатъчно пари, за да си купите кола или да направите първоначална вноска за ново жилище?
Бюджетът ви мотивира да начертаете целите си, да пестите парите си, да следите напредъка си и да превърнете мечтите си в реалност. Да, понякога е депресиращо да осъзнаете, че някоя желана от вас, скъпа вещ не се вписва в бюджета ви. Но когато си напомните, че спестявате за собствен дом, ще бъде много по-лесно да се обърнете и да излезете от магазина с празни ръце.
Животът е изпълнен с неочаквани изненади, както добри, така и лоши. Когато бъдете съкратени, нещо се повреди, разболеете се или се нараните, преминете през развод или се сблъскате със смърт в семейството, това може да доведе до сериозни финансови сътресения. Разбира се, изглежда, че тези непредвидени случаи винаги възникват в най-лошия възможен момент – когато нямате достатъчно пари. Точно затова всеки има нужда от спешен фонд.
Вашият бюджет трябва да включва фонд за спешни случаи, който се състои от поне три до шест месеца разходи за живот. Тези допълнителни пари ще ви гарантират, че няма да потънете в дълбините на дълга след житейска криза. Разбира се, ще отнеме време, за да спестите сума за няколко месечни разхода. Не е нужно веднага да прехвърляте по-голямата част от заплатата си във фонда за спешни случаи. Просто го вградете в бюджета си, поставете си реалистични цели и започнете с малко.
Изграждането на бюджет ви „принуждава“ да преосмислите навиците си за харчене и да преструктурирате финансовите си цели. Вероятно ще забележите, че харчите пари за неща, от които не се нуждаете, например различни абонаменти. Безразборното харчене неминуемо ще ви доведе до преразход на месечна база. А преразходът ограничава вашата покупателна способност в бъдеще и ви гарантира много стрес от търсенето на начин да покривате всичките си нужди и дългове.
Бюджетирането ви поддържа организирани. С изненада ще откриете, че е по-лесно да живеете с бюджет и да поддържате финансовия си живот организиран, отколкото да се опитвате да подредите финансите си, едва след като вече сте им „изпуснали края“. Дезорганизацията в личните финанси може да бъде катастрофална. И колкото по-дълго живеете без бюджет, толкова по-лесно финансовият ви живот може да се обърка и нещата да излязат извън контрол.
Съставянето на семеен бюджет научава двойката да говори за пари. Ако сте женени, вашият бюджет (отделен и общ) играе изключително важна роля, за да задоволявате нуждите на домакинството и семейството. Помага ви да планирате финансовото си бъдеще заедно, да разчитате един на друг, да работите в екип за общото благо и да сте сигурни, че гледате в една и съща посока.
За съжаление голяма част от семейните проблеми и причините за развод са свързани с пари или по скоро – с тяхната липса. Така че, ако искате да прекратите финансовите битки с вашата половинка и най-накрая да стигнете до единна финансова позиция, бюджетирането е изключително важна първа стъпка в правилната посока. Това ще пренесе вашите взаимоотношения на ново ниво, правейки ви по-мъдри и осъзнати.
Нека приемем, че харчите парите си отговорно, следвате бюджета си и никога не трупате дългове по кредитната си карта. Това е добре, но не забравяте ли нещо? Колкото и важно да е да харчите парите си разумно днес, спестяването също е от решаващо значение за вашето бъдеще. Добре планираният бюджет може да ви помогне да направите точно това.
Важно е да предвидите инвестиционни вноски в бюджета си. Насочвайки част от месечните си приходи към пенсионна спестовна сметка или други пенсионни фондове, ще можете да си купите сигурност за бъдещето. Дори да се наложи да пожертвате малко сега, когато се пенсионирате, ще разберете, че си е струвало. По-добре е да прекарате старините си в почивки и пътувания, отколкото да работите в местния магазин, за да свържете двата края, нали?
Бюджетирането може да ви помогне да избегнете дългове или да се измъкнете от вече натрупани такива. Правилото е просто: ако искате да имате пари (т. е. да изградите богатство), тогава трябва да спрете да харчите за неща, които не можете да си позволите. За да може да спестявате част от месечния си доход, не бива да се налага да го използвате, за да върнете заем на някого (със или без лихва) за неща, които не сте могли да си позволите в миналото.
Следването на бюджет играе решаваща роля в излизането от финансови затруднения и тяхното избягване. Разбирането и спазването на финансовите граници, които можете да си позволите да достигнете, ви помага да избегнете преразход за неща, от които не се нуждаете, така че можете да спестите повече и да имате средства, за да покриете неочаквани разходи без да вземате заем. Ако се придържате към правилния план, бюджетирането може да ви измъкне от лошия дълг.
Когато планирате бюджет, трябва да решите колко е разумно да харчите във всяка от определените категории. Така че, ако искате да вложите значителна част от парите си в развлекателни дейности, не бива да се чувствате зле от избора си, стига все още да успявате да спестявате и да задоволявате другите си нужди.
Един месец можете да увеличите разходите за развлечения, а следващия – да ги намалите. Бюджетирането не е свързано с ограничаване на забавлението в живота ви. Ако останат достатъчно пари, дори може да ви отвори повече възможности за любимите ви дейности. А най-хубавото е, че ви помага да не се тревожите за финансовата сигурност на вашето бъдеще.
02.06.2022
ЗА ПОСЛЕДНО РАБОТОДАТЕЛИТЕ ПОДАВАТ ЗАЯВЛЕНИЯ ПО МЯРКАТА 60/40
Крайният срок, в който работодателите могат да кандидатстват за средства по мярката 60/40, е 10 юни, съобщиха от Агенцията по заетостта.
В този период ще се приемат документи едновременно за месеците май и юни 2022 г. Работодателите, които желаят да получат финансова подкрепа за запазване на заетостта на наетия персонал за тези два месеца, трябва да отговарят на условията на постановление на Министерския съвет № 151/03.07.2020 г. (изм. и доп. с ПМС № 40 от 31.03.2022 г.), включително за отчетен спад на приходите от продажби през месец май - не по-малко от 30% спрямо средномесечните приходи за 2019 г. или 2020 г., в зависимост от датата на учредяване.
Работодателите трябва да спазят определения краен срок за кандидатстване, тъй като подадените документи след това няма да подлежат на проверка и оценка от комисиите в бюрата по труда.
Постановление на Министерския съвет № 40/2022 г. регламентира прилагането на мярката 60/40 до месец юни 2022 г. включително, като срокът за кандидатстване 10 юни 2022 г. е определен в §4 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановлението, а в §5 се регламентира възможността в същия цитиран срок да се подадат документи и за месец юни 2022 г.
Сроковете за кандидатстване и ползване на подкрепа по мярката 60/40 са съобразно Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19, чието действие приключва на 30 юни 2022 г.
Актуална информация относно кандидатстването на работодателите за получаване на средства за месец май и месец юни е публикувана на официалната интернет страница на Агенцията по заетостта, в рубриката „Финансови стимули за запазване на заетостта” на адрес: https://www.az.government.bg/pages/pms-151-2020-izm-s-pms-40-2022/.
30.05.2022
ТРЪГНА ПРИЕМ НА ПРОЕКТИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ В ПРЕРАБОТКА И МАРКЕТИНГ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ
Прием на проектни предложения по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" започна на 17 май 2022 г. Процедурата предвижда прием на проекти с инвестиционна стойност до 300 000 евро по подмярката, която е част мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.
С мярка 4.2 се изпълнява ангажиментът, поет с коалиционното споразумение, за подкрепа на малките и средни производители, съобщават от Министерството на земеделието, храните и горите.
Предвиденият финансов ресурс за предоставяне на безвъзмездна помощ на допустимите кандидати по процедурата е в размер на 39 116 000 лв.
Максималният размер на допустимите разходи за един проект е 586 740 лв., а финансовата помощ за одобрените проектни предложения е в размер до 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. За кандидати-големи предприятия по смисъла на ЗМСП размерът на финансовата помощ е до 40 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
Допустими за подпомагане кандидати по процедурата са:
Производствените инвестиции, за които се кандидатства, трябва да се изпълняват в следните избрани производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти:
Проектните предложения по процедурата могат да бъдат подадени от кандидатите чрез попълването на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. (ИСУН2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 17.08.2022 г.
