6.06.2021

КАКВО ЗНАЧИ ТОРМОЗ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Кодексът на труда не съдържа определения за "тормоз" и "насилие" на работното място, включително и на база пол, както и мерки, насочени към предотвратяването им.

Това може да се промени, ако България ратифицира Конвенция 190 на Международната организация на труда /МОТ/ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. Експерти ще обсъждат на форум, организиран от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт", необходимостта от ратифициране от България на Конвенцията на МОТ, предаде БТА.

Конвенцията беше приета на юбилейната 108-а сесия на МОТ през юни 2019 г. За първи път чрез нея се формулира и прогласява ново трудово право - правото на всеки човек на работно място без насилие и тормоз. Конвенцията е първият международен инструмент за защита на работника от подобни деяния.

Според експертите, за съжаление, и днес насилието на работното място все още е част от реалността на много професии, особено в сферата на обществените услуги. В голям процент от случаите насилието или тормозът са адресирани към жени. По данни на МОТ, 35 на сто от жените в световен мащаб са жертви на пряко насилие на работното място. Общо 45 процента от жените в Европейския съюз твърдят, че са били жертви в един или друг случай на насилие. Между 40 и 45 на сто съобщават, че са били обект на сексуален тормоз на работното място.

Според проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите, огласено през март тази година, работодателите, законодателите и правоприлагащите органи не полагат достатъчно усилия, за да се справят с насилието и тормоза на работното място. Едва 23 на сто от участвалите жени в проучването смятат, че работодателите са направили достатъчно за справяне с насилието и тормоза на работното място, включително упражняването му онлайн. Само 16 процента посочват, че по време на локдауна работодателите са актуализирали своите политики за справяне с онлайн тормоза, свързан с работата от разстояние.

Същият процент казва, че законите в тяхната страна са достатъчно силни, за да се справят с насилието и тормоза на работното място, включително онлайн, а 17 на сто вярват, че те се прилагат адекватно. Повечето от анкетираните посочват, че са силно загрижени заради проблема и в двете форми, под които се прилага - онлайн и офлайн.

Конвенция 190 на МОТ дава ясна дефиниция на понятието "насилие и тормоз" като "единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда". Конвенцията защитава работниците и служителите, независимо от техния статут, като включва случаите, при които извършители са трети страни - клиенти или доставчици на услуги, и обхваща отражението на домашното насилие върху работния климат и процес.

Разширеното тълкуване на определението за "работник" пък обхваща всички дейности, които могат да се определят като работа - с или без традиционните договорни отношения - и така отговаря на съвременната реалност на един мобилен и многообразен свят на труда. Понятието покрива работещите и по време на техния отпуск, стажантите, търсещите работа, уволнените и временно отстранените от работа, както и тези, които са натоварени с функцията на работодатели или изпълняват задълженията на такива.

Конвенцията въвежда определения на понятията "насилие и тормоз в света на труда" и "насилие и тормоз, основани на пола". Чл. 127 от КТ не съдържа задължения за работодателя или други лица да се въздържат, да не предприемат действия, които представляват "тормоз" и "насилие" по силата на определението на чл. 1 от Конвенция 190 на МОТ. Няма подобни текстове и в Закона за държавния служител, както и в други закони, които като цяло или частично регулират конституционното право на труд.

В Закона за защита от дискриминация има определение само за "тормоз", но то се различава от определението в чл. 1 от Конвенция 190, предвид, че в този закон тормозът (вкл. и този основан на пола) е уреден от гледна точка създаване на неравенство, неравнопоставеност. Докато в конвенцията той е свързан с друга специална цел - "причиняването на физическо, психологическо, сексуално или икономическа вреда".

В конвенцията са обосновани редица съществени последици, свързани с тормоза и насилието. Те въздействат отрицателно върху качеството на публичните и частните услуги и могат да попречат на хората, особено жените, да навлязат на пазара на труда, да останат в работната сила и да се развиват професионално. Тормозът и насилието на работното място влияят неблагоприятно върху психологическото състояние, физическото и сексуалното здраве на хората, чувството им за достойнство, семейната им среда и социалната среда.

14.06.2021

АКТУАЛИЗИРАНА Е ЕЛЕКТРОННАТА УСЛУГА НА НОИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПРОГНОЗЕН РАЗМЕР НА ПЕНСИЯТА

Дoпълнeнa вeрcия нa eлeктрoннaтa уcлугa „Изчиcлявaнe нa прoгнoзнa пeнcия“ e aктивнa нa интeрнeт cтрaницaтa нa Нaциoнaлния ocигуритeлeн инcтитут (НOИ). Публикувaнa e и aктуaлизирaнaтa мeтoдикa зa изчиcлявaнe нa индивидуaлния кoeфициeнт зa пeнcиитe, oтпуcнaти c нaчaлнa дaтa cлeд 31.12.2018 г.

Нoвитe вaриaнти нa eлeктрoннaтa уcлугa и мeтoдикaтa oтрaзявaт прoмeнитe в Кoдeкca зa coциaлнo ocигурявaнe, приeти в крaя нa 2020 г., и в Нaрeдбaтa зa пeнcиитe и ocигуритeлния cтaж, oбнaрoдвaни прeз мaй тaзи гoдинa, c кoитo e oпрeдeлeн нoв нaчин зa изчиcлявaнe нa нaмaлeниeтo нa индивидуaлния кoeфициeнт нa лицaтa, кoитo ca рoдeни cлeд 31.12.1959 г. и ca ocигурeни в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд.

Caмитe прoмeни влизaт в cилa oт 01.09.2021 г., бъдeщитe пeнcиoнeри вeчe мoгaт дa прoвeрят приблизитeлния eфeкт oт тяхнoтo прилaгaнe нa бaзaтa нa прoгнoзнитe cтoйнocти, изчиcлeни чрeз eлeктрoннaтa уcлугa.

Индивидуaлният кoeфициeнт e eдин oт eлeмeнтитe, въз ocнoвa нa кoитo ce oпрeдeлят рaзмeритe нa пeнcиитe, cвързaни c трудoвa дeйнocт. Нaмaлeниeтo му oтрaзявa oбcтoятeлcтвoтo, чe лицaтa, рoдeни cлeд 1959 г., ce ocигурявaт зa държaвнa пeнcия c пo-ниcък рaзмeр нa ocигуритeлнaтa внocкa зa риcкa „cтaрocт“, тъй кaтo чacт oт нeя пocтъпвa в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд c цeл пoлучaвaнe нa втoрa дoпълнитeлнa пeнcия. Тo e cтрoгo индивидуaлнo и кoрeкциятa зaвиcи прякo oт ocигуритeлнaтa иcтoрия нa лицeтo и кoнкрeтнитe му пeриoди нa ocигурявaнe.

При нoвия нaчин зa изчиcлявaнe нa нaмaлeниeтo нa индивидуaлния кoeфициeнт, кoйтo щe влeзe в cилa oт нaчaлoтo нa ceптeмври 2021 г., ce взeмaт прeдвид:

1) трaнcфeрът oт държaвния бюджeт в рaзмeр 12 нa cтo върху cбoрa oт ocигуритeлнитe дoхoди нa вcички ocигурeни лицa зa пeриoдa oт 2009 г. дo 2015 г. вкл. – при oпрeдeлянe рaзмeрa нa внocкaтa зa фoнд „Пeнcии“ нa държaвнoтo oбщecтвeнo ocигурявaнe зa трeтa кaтeгoрия труд, зa лицaтa, рoдeни прeди 01.01.1960 г.;

2) брoят нa мeceцитe, прeз кoитo лицeтo e ocигурявaнo в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд, cпрямo oбщaтa прoдължитeлнocт нa ocигуритeлния му cтaж, oпрeдeлeнa кaтo брoй мeceци c ocигурявaнe в държaвнoтo oбщecтвeнo ocигурявaнe, кaтo мeceцитe c ocигурявaнe в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд и в държaвнoтo oбщecтвeнo ocигурявaнe ca кaлeндaрнитe мeceци, зa кoитo ca внeceни или дължими ocигуритeлни внocки.

Прoмeнитe цeлят пocтигaнeтo нa пo-мaлкo пo рaзмeр нaмaлeниe нa индивидуaлния кoeфициeнт и cъoтвeтнo – пo-виcoк рaзмeр нa пeнcиятa.

14.06.2021

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: КОИ СА КАЧЕСТВАТА НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ НА БЪДЕЩЕТО?

Предприемачите на бъдещето не трябва да имат голямо его, трябва да могат да приемат градивно критиката, да взимат решения бързо и да умеят още по-бързо да променят тези решения и да ги адаптират, така че да бъдат по-ефективни. Това са част от заключенията, около които се обединиха топ експертите, които участваха в дискусията на конференцията „Предприемачи на бъдещето“. Те бяха категорични, че идеята, макар важна, не е единствената основополагаща част за създаването и развитието на успешен стартиращ бизнес.

„Инвеститорите гледат идеята, но предприемачите трябва постоянно да я променят, докато стане правилна“, обясни Ангел Иванов, съосновател на популярната гурме верига за бургери Skapto. Според изпълнителния директор на „Булпрос Консултинг“ Ивайло Славов предприемачите трябва да търсят и да приемат постоянно обратна връзка и критика от техни доверени хора. „Много е важно да имаш ментор и човек, на чиято критика можеш да се довериш, за да ставаш по-добър“, категоричен бе той.

„За да работиш с хора, трябва да сложиш егото си в задния джоб и да имаш печелившо решение“, коментира и Крум Алексиев, директор на управление „Корпоративни клиенти“ в УниКредит Булбанк. Експертът от УниКредит Булбанк бе и първият, който даде ценни съвети за финансирането на стартиращ бизнес.

„Когато бизнесът стартира и е в начална фаза, във фаза на идея и продуктът трябва да се валидира, тогава обичайната практика е неговите собственици да го поддържат и да му осигуряват капитал. Те инвестират в идеята и я поддържат, докато тя започне да генерира паричен поток, който да стане достатъчно голям, за да може да обслужва дълг. Това е моментът, в който продуктът вече е валидиран, има крайни клиенти и собствениците могат да се обърнат към дълговите инструменти, за да получат финансиране за допълнително развитие на бизнеса“, обясни той.

По думите му, в момента средата в България е изключително благоприятна за достъп до финансиране, като допълни че международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) осигуряват голяма подкрепа на банковите институции за ресурс, който после се предоставя с гаранционни инструменти без значителни обезпечения.

На различно мнение, обаче, бе д-р Петър Дучев, главен лекар и управляващ съдружник в Дентална клиника "Петър Дучев". Според него осигуряването на финансиране продължава да е предизвикателство пред предприемачите, освен ако бизнесът им не е свързан с IT сферата. Самият той даде пример с това, че му е отнело 3 години да намери финансиране за разрастването на първата клиника от веригата.

Друга интересна гледна точка даде съоснователят на Skapto. Той определи предприемачеството като игра на мотивация, а според него финансирането със собствени средства има значителна роля върху мотивацията. „Ние винаги сме разчитали на собствени средства и мисля, че така мотивацията ни да се развиваме е по-голяма“, каза той.

Изпълнителният директор на „Булпрос Консултинг“ Ивайло Славов разкри, че в началото и тяхната компания се е финансирала със собствени средства. „Създадохме екосистема, променихме средата на финансиране. Преди 12 години беше само с роднини и приятели, сега има повече възможности, ако имаш идеи. Най-критични са фондовете за рисков капитал – от ангелски инвеститори, рисков и банков капитал“, каза Славов.

Участниците в дискусията коментираха и интересна тенденция за влиянието, което COVID-19 има върху предприемаческия сектор. Крум Алексиев обясни, че е нараснал броят на предприемачите, които приемат COVID-19 кризата като възможност. Той допълни, че в момента много млади предприемачи решават да инвестират в стартиране на бизнеса си с аргумента: „кога, ако не сега“.

Ивайло Славов също сподели мнение. Според него след Covid кризата има дефицит на оригинални идеи. А по темата за оригиналните идеи всички бяха категорични: младите предприемачи трябва да адаптират идеята за проекта си постоянно, за да отговарят на динамичните обстоятелства, пазари и нужди на клиентите. Четиримата бяха единодушни и върху това какъв трябва да бъде предприемачът на бъдещето: социално отговорен, креативен, скромен и гъвкав. Да се образоват и надграждат постоянно, да използват морето от информация в своя полза и да осъзнаят, че провалът не е позор – това бяха и част от всички ценни съвети, които участниците дадоха от сцената на „Предприемачи на бъдещето“.

Втората част на конференцията беше също толкова интересна – включвайки шест fireside интервюта между млади предприемачи и доказани експерти от предприемаческата екосистема у нас. Менторите, които излязоха на сцената, за да споделят безценния си опит, бяха Геновева Христова, предприемач и управляващ съдружник в ЛИГНА ГРУП, Виктор Манев, съосновател и партньор в Impetus Capital, Димитър Димитров - изпълнителен директор на Алтерко, управителят на Cocoon Mediacal Снежана Семова и Даниел Лорер - управляващ партньор в BrightCap Ventures.

Пред аудиторията в залата на „Предприемачи на бъдещето“, както и пред зрителите на живото излъчване в каналите на Investor Media PRO и Investor.bg, шестимата ментори се срещнаха с екипите на шест обещаващи стартъпи и говориха с тях за привличането на инвестиции, излизането на нови пазари, правилното маркетиране на проекта, създаването на успешна бизнес стратегия и много други теми.

Какви са те, можете да гледате в записа на „Предприемачи на бъдещето“ на дигиталната платформа за събития Investor Media PRO, където конференцията се излъчи на живо на 10 юни.

11.06.2021

ПРОДЪЛЖАВА ПОДКРЕПАТА С ОБОРОТЕН КАПИТАЛ ЗА МСП

От 14 юни 2021г. стартира третата фаза на програмата за подкрепа с оборотен капитал на засегнатите от противоепидемичните мерки бизнеси. Предвидени са нови 55 млн. лева за осигуряване на оборотен капитал чрез безвъзмездни средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. До момента са изплатени близо 120 млн. лева по първите две фази на програмата, допълват от НАП.

Трета фаза на програмата е свързана с удължаване подпомагането със средства за оборотен капитал на фирмите с преустановени дейности или обекти за периодите от 22 до 31 март 2021 г. или до различни дати през април 2021 г., съобразно заповедите на министъра на здравеопазването. Формулярите за кандидатстване в трета фаза се подават отново по електронен път през Портала за е-услуги на НАП и е-услуга „Подаване на документи за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Крайният срок за кандидатстване е 22 юни 2021 г. 

От НАП съветват кандидатите, които искат проверката за допустимост на посочените кодове на икономическа дейност, съгласно КИД-2008, да се извършва спрямо данните от годишните отчети за дейността на предприятията за 2020 г., да подадат отчетите си в НСИ преди да кандидатстват за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП.

Допълнителни разяснения за приложимите периоди за кандидатстване, срокове и формуляри за участие във фаза три ще могат да бъдат намерени в специализираната рубрика „Подкрепа чрез оборотен капитал“ на интернет страницата на НАП от понеделник идната седмица. Информация и съдействие клиентите могат да получат и на e-mail infocenter@nra.bg или на информационния телефон на НАП 0700 18 700.

11.06.2021

КАК ДА ОРГАНИЗИРАМ ФИНАНСИТЕ СИ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

Грижата за личните финанси е фундаментална, ако искаме да водим щастлив и балансиран живот. Това означава, че тази грижа трябва да стартира от момента, в който започваме да боравим с лични средства, да печелим пари и да ги разпределяме спрямо желанията и нуждите си. По този начин се научаваме да владеем финансите си в непредвидими обстоятелства.

Нека разгледаме какви са възможните варианти за действие в случаите, в които изпадаме в ситуация на икономическа криза – лична финансова криза или криза на средата около нас. Ще преминем през стъпките, които можем да следваме, за да организираме успешно бюджета си.

  1. Нагласата ни спрямо парите

Със сигурност на повечето от нас се е случвало някое от следните неща:

- Опитваме се да спестяваме от месечния си доход, но не успяваме, защото винаги „изниква нещо“ и отлагаме за следващия месец. 

- Живеем от заплата до заплата.

- Чувстваме „недостиг“ на пари, но когато увеличим месечния си доход, например чрез по-добре платена работа, продължаваме да имаме същото чувство и финансовото ни положение не се променя особено. 

За да преодолеем тези и други подобни препятствия към “оздравяването” на финансите ни, най-напред трябва да сме наясно какво означават парите за нас.

Важно е да опитаме да анализираме как възприемаме парите и каква роля заемат те в живота ни. Това е от изключително значение, защото ако не познаваме собствената си нагласа, няма как да я променяме и подобряваме. Ето някои насочващи въпроси, с които можем да опознаем себе си:

- Какво беше отношението към парите в моето семейството?;

- Какво е отношението ми към парите днес?

Преди да отговорим на въпросите, трябва много добре да помислим дали възприемаме парите като източник на тревога или самоцел, както и колко често мислим за тях. Някои хора се сещат, че имат финансов проблем, чак когато са в пълна безизходица. Отговаряйки честно на тези въпроси, ние правим първата стъпка към обогатяването на финансовата ни култура и опознаването на нагласите ни към парите. 

  1. Изграждане на личен бюджет

След като си изясним какво са парите за нас, можем да пристъпим към изграждане на личен бюджет. Той е концепция, която освен проследяване на приходи и разходи, включва вече споменатата нагласа към финансите и ни дава и по-широка перспектива. 

Като за начало можем да започнем с обикновено проследяване на приходи и разходи. Основният стремеж, разбира се, е да не харчим повече отколкото печелим. Вече се предлагат различни видове приложения, които улесняват процеса по следене на харченето. Използването на съвсем елементарна таблица също може да донесе добри резултати. Важното е да бъдем постоянни във воденето на отчет и да изграждаме навици, които работят за нас. 

  1. Поставяне на финансова цел

Друг инструмент, който е от помощ в организацията на финансите ни, е поставянето на финансова цел. Тя може да бъде краткосрочна – за следващите няколко месеца или година, а може да бъде и дългосрочна – за следващите пет, десет или повече години. Важно е целта да бъде максимално специфична, постижима за нас и да е обвързана с краен срок. 

Пример за финансови цели са погасяване на дълг (потребителски кредит, ипотека и др.), спестяване за покупка на предмет (кола, телефон и др.), спестяване за образование или пенсиониране, изграждане на навика да спестяваме, създаване на инвестиционно портфолио и др. 

Задаването на финансова цел помага за ангажираността и мотивацията. Освен това тя допълнително ни насърчава да обмисляме начина, по който харчим. В условията на криза е от изключителна важност да владеем средствата си, без да се поддаваме на импулсивни решения като ненужни бързи покупки. Макар че носят краткотрайно удовлетворение, те имат негативно дългосрочно влияние върху финансовата ни рутина. 

  1. Повишаване на икономическото образование

Следващата стъпка, която е от основно значение за успешното управление на финансите ни, е постигането на едно добро ниво на финансова грамотност. Това включва основни знания от макроикономиката, познаване на процеси като инфлацията, основни функции и трендове на пазара, възможности за инвестиране. Във Finance Academy приемат именно финансовото образование като мисия, чрез която да постигнат устойчиво подобряване на качеството на живот у нас. Целта е постигане на по-добри финансови решения и изграждането на подходящи навици. Така ефектът от настъпила криза върху ежедневието ни би могъл да се минимизира, без това да преобръща света ни и да ни кара да правим големи и неудобни промени. 

В Програмата по Инвестиции и лични финанси към Finance Academy ще откриете успешни стратегии за управлението на личните ви финанси, как успешно да спестявате и инвестирате.

11.06.2021

КОЛКО ПАРИ СА НУЖНИ, ЗА ДА СИ В КЛУБА НА НАЙ-БОГАТИТЕ?

Колко пари са нужни, за да попадне човек в горния 1% на света по богатство? Този въпрос бива задаван всяка година, като дефинирането на точната сума остава нерешена задача. Това е така, защото всяка държава има собствен праг за попадане сред най-заможните. Така например, за да бъде човек в горния 1% по-богатство в САЩ са необходими 4.4 млн. долара, докато в Румъния ще са достатъчни едва 300 000 долара, сочи доклад на консултантската компания Knight Frank.

За да се води човек супербогат, са необходими поне 30 млн. долара – сума, която се оказва твърде висока дори за гражданите на Монако, при все че кралството има най-много богаташи на глава от населението в света. Оказва се, че за да попаднеш сред горния 1% по богатство в Монако са достатъчни 7.9 млн. долара, сочи докладът. Монако е държавата с най-висок праг за влизане в елитния клуб. На второ място се нарежда Швейцария, където са необходими поне 5.1 млн. долара. САЩ заема едва трета позиция с 4.4 млн. долара, въпреки че е дом на най-много супербогати хора в света.

Челната десятка се допълва от Сингапур (2.9 млн. долара), Нова Зеландия, Хонконг, Австралия (по 2.8 млн. долара), Ирландия (2.6 млн. долара), Франция (2.1 млн. долара) и Германия (2 млн. долара).

Във Великобритания за попадане в клуба на богатите ще са необходими поне 1.8 млн. долара, докато в Япония това ще се случи при минимум 1.5 млн. долара.

Състояние от 1.4 млн. долара е нужно за влизане в горния 1% в Испания и Италия.

В Китай хората с лично състояние от поне 850 000 долара се водят част от горния 1%. В Русия този праг пада до 400 000 долара.

Част от горния 1% по богатство в страната си са всички румънци с нетно състояние от над 300 000 долара, сочи докладът. Това е 22-ят най-висок праг от всички юрисдикции, попаднали в проучването на консултантската компания.

Данни за България няма, но ако вземем за отправна точка статистиката за Румъния и данните за БВП на глава от населението, можем да предположим, че сумата за попадане в горния 1% по богатство у нас е в порядъка на 200 000 – 300 000 долара. Това обаче е само предположение, тъй като проучването не дава информация за България, а статистиката се влияе главно от броя милионери във всяка страна.

Сред страните с най-нисък праг за влизане в елитния клуб попадат Бразилия (280 000 долара), Южна Африка (180 000 долара), Виетнам (160 000 долара), Нигерия (70 000 долара), Индия (60 000 долара), Филипините (60 000 долара), Индонезия (60 000 долара) и Кения (20 000 долара).

11.06.2021

НОВИ 55 МЛН. ЛЕВА СА ПРЕДВИДЕНИ ЗА ФИРМИТЕ, ЗАСЕГНАТИ ОТ ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИТЕ МЕРКИ

В началото на следващата седмица стартира трета фаза на програмата за подкрепа с оборотен капитал на засегнатите от противоепидемичните мерки бизнеси. Предвидени са нови 55 млн. лева за осигуряване на оборотен капитал чрез безвъзмездни средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. До момента са изплатени близо 120 млн. лева по първите две фази на програмата, допълват от НАП.

Трета фаза на програмата е свързана с удължаване подпомагането със средства за оборотен капитал на фирмите с преустановени дейности или обекти за периодите от 22 до 31 март 2021 г. или до различни дати през април 2021 г., съобразно заповедите на министъра на здравеопазването. Формулярите за кандидатстване в трета фаза ще се подават отново по електронен път през Портала за е-услуги на НАП и е-услуга „Подаване на документи за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Крайният срок за кандидатстване е 22 юни 2021 г. 

От НАП съветват кандидатите, които искат проверката за допустимост на посочените кодове на икономическа дейност, съгласно КИД-2008, да се извършва спрямо данните от годишните отчети за дейността на предприятията за 2020 година, да подадат отчетите си в НСИ преди да кандидатстват за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП.

Допълнителни разяснения за приложимите периоди за кандидатстване, срокове и формуляри за участие във фаза три ще могат да бъдат намерени в специализираната рубрика „Подкрепа чрез оборотен капитал“ на интернет страницата на НАП от понеделник идната седмица. Информация и съдействие клиентите могат да получат и на e-mail infocenter@nra.bg или на информационния телефон на НАП 0700 18 700.

10.06.2021

РУМЪНИЯ ЗАБРАНЯВА НА ЧИНОВНИЦИТЕ ДА ВЗЕМАТ ЕДНОВРЕМЕННО ПЕНСИЯ И ЗАПЛАТА

Правителството на Румъния е одобрило законопроект, който забранява съчетаването на пенсия със заплата в бюджетния сектор, предават местни медии.

"Същевременно проектът предвижда увеличаване по желание на възрастта за пенсиониране до 70 години", каза румънският премиер Флорин Къцу. Той уточни, че законопроектът ще влезе в парламента със спешна процедура.

Нормативният акт предвижда възможност за избор между пенсия или заплата за работещите в държавния сектор, които изпълняват условията за пенсиониране. Ако те вече са пенсионери, но искат да продължат да работят в държавната система, тогава пенсията им ще бъде временно спряна. Също така служителите в бюджетния сектор не са задължени да се пенсионират при навършване на стандартната пенсионна възраст, а могат да продължат работа до 70-годишна възраст.

"Могат да се пенсионират по всяко време в интервала до навършване на 70 години. В публичния сектор пенсията не може да се съчетава със заплата. Служителите имат задължението в срок от 30 дни да изберат едно от двете", обясни министърът на труда Ралука Туркан. Румъния няма пари, за да вдигне пенсиите.

Телевизия Gigi24 отбелязва, че има редица изключения от правилото, което забранява натрупването на пенсия и заплата. Това са местните изборни длъжности, парламентаристите, членовете на Конституционния съд и Сметната палата, членовете на Румънската академия и други.

10.06.2021

KAĸ CE CЪЗДAВA И ПOДДЪPЖA YCПEШEН CТAPТИPAЩ БИЗНEC В НECТAБИЛНA CИТYAЦИЯ?

Kaĸви ca нaчинитe зa финaнcиpaнe нa cтapтиpaщ бизнec, ĸaĸ дa пpeдcтaвим ĸoмпaниятa cи пo пpaвилния нaчин пpeд пoтeнциaлни инвecтитopи и ĸaĸ ce cъздaвa здpaвocлoвнa cpeдa зa pacтeж нa бизнeca и нeгoвия ocнoвaтeл - тoвa ca caмo чacт oт тeмитe нa фoĸyc в диcĸycиятa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo", ĸoятo щe ce пpoвeдe нa 10 юни oт 10:00 чaca в xoтeл Нуаtt Rеgеnсу Ѕоfіа.

Πocлeднaтa гoдинa изпpaви цeлия иĸoнoмичecĸи ceĸтop пpeд peдицa пpeдизвиĸaтeлcтвa, a cpeд нaй-пoтъpпeвшитe бяxa мaлĸият и cpeдният бизнec. Koлĸoтo пo-paнo ĸoмпaниитe ce opиeнтиpaт и aдaптиpaт ĸъм пpoмeнящитe ce oбcтoятeлcтвa, тoлĸoвa пoвeчe дивидeнти щe пeчeлят. Ho ĸaĸ мoжe дa ce пocтигнe тoвa?

Oтгoвopи нa тeзи и oщe въпpocи щe нayчим oт yчacтницитe в диcĸycиoнния пaнeл нa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo", в ĸoйтo пpeдcтaвитeли oт вoдeщи ĸoмпaнии oт paзлични ceĸтopи щe ĸoмeнтиpaт ĸaĸ ce изгoтвя бизнec плaн в нecтaбилнa cитyaция, ĸaĸви ca тpиĸoвeтe дa дocтигнeш дo пo-гoлямa ayдитopия c oгpaничeн бюджeт и ĸoи ca пpeдимcтвaтa и нeдocтaтъцитe нa фpaнчaйзинг мoдeлa. Cpeд ocнoвнитe тeми щe бъдe и пpaвилният tіmе mаnаgеmеnt, чpeз ĸoйтo мoжeм дa paзпpeдeлим вpeмeтo cи eфeĸтивнo и дa избeгнeм burnоut.

Eĸcпepтнo пo тeмитe щe ce вĸлючaт Kpyм Aлeĸcиeв, диpeĸтop нa yпpaвлeниe Kopпopaтивни ĸлиeнти в УниKpeдит Бyлбaнĸ, Ивaйлo Cлaвoв, изпълнитeлeн диpeĸтop нa Бyлпpoc Koнcyлтинг, д-p Πeтъp Дyчeв, глaвeн лeĸap и yпpaвлявaщ cъдpyжниĸ в Дeнтaлнa ĸлиниĸa "Πeтъp Дyчeв", ĸaĸтo и cъocнoвaтeлят нa нaй-гoлямaтa вepигa зa гypмe бypгepи Ѕkарtо Aнгeл Ивaнoв.

Taзи гoдинa ĸoнфepeнциятa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo" се пpoвeждa  в paзличeн фopмaт, дaвaйĸи възмoжнocт нa млaди пpeдпpиeмaчи дa ce cpeщнaт c ycпeлитe в бизнeca и дa ги пoпитaт личнo, в ĸpaтĸи интepвютa пo вpeмe нa cъбитиeтo, за вcичĸo, ĸoeтo иcĸaт дa нayчaт зa cвoя cтapтиpaщ бизнec.

Зaщoтo нaй-вaжнoтo зa ycпexa нa млaдитe e пpeдaвaнeтo нa oпит и пpиeмcтвeнocттa мeждy пoĸoлeниятa. Meнтopитe, ĸaĸтo и cтapтъпитe, ĸoитo cпeчeлиxa възмoжнocт дa пpoвeдaт интepвютa нa cъбитиeтo, вeчe ca oбявeни. Πoвeчe зa тяx и пpoгpaмaтa нa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo" мoжe oтĸpиeтe нa cтpийминг плaтфopмaтa зa cъбития c пpoфecиoнaлeн фoĸyc - Іnvеѕtоr Меdіа РRО, ĸъдeтo ĸoнфepeнциятa щe ce излъчвa нa живo нa 10 юни.

Ha Іnvеѕtоr Меdіа РRО мoжe дa ce peгиcтpиpaтe зa пpиcъcтвиe ĸaтo гocт в зaлaтa. Mecтaтa ca oгpaничeни пopaди пpoтивoeпидeмиoлoгичнитe мepĸи, пpи ĸoитo ce пpoвeждaт вcичĸи cъбития в cтpaнaтa.

"Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo" щe ce излъчвa нa живo и нa Іnvеѕtоr.bg/lіvе. Гeнepaлeн пapтньop нa cъбитиeтo e УниKpeдит Бyлбaнĸ, ocнoвeн пapтньop - Aлтepĸo, c пoдĸpeпaтa нa Дeнтaлнa ĸлиниĸa Πeтъp Дyчeв и Индycтpиaлeн Xoлдинг Бългapия.

Oфициaлeн aвтoмoбилeн пapтньop нa cъбитиeтo: Πopшe Coфия Изтoĸ и VW. Инcтитyциoнaлни пapтньopи нa cъбитиeтo ca Bиcшeтo yчилищe пo зacтpaxoвaнe и финaнcи (BУЗФ) и Бългapcĸa cтoпaнcĸa ĸaмapa.

09.06.2021

ЕП ОДОБРИ ОБНОВЕНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД

Европейският парламент одобри правилата за функционирането на Европейския социален фонд + (ЕСФ+) до 2027. Новата програма с бюджет от 88 млрд. евро поставя акцент върху подпомагането на децата и на младите хора в борбата с бедността и безработицата в ЕС.

Фондът ще подпомага достъпа до безплатно образование, качествена храна и дом за децата. Той също така ще подкрепя организирането на практически стажове и обучения за безработни млади хора.

Социалните въпроси са главна грижа за мнозина. Европейският социален фонд + ще насърчава социалното приобщаване на хората, които са изгубили работата и доходите си, и ще осигурява храни и базисна помощ на най-нуждаещите се.

Европейският социален фонд e най-старият финансов инструмент на ЕС за подобряване на възможностите за работа на хората и за повишаване на техния стандарт на живот.

ЕС разпределя финансиране от фонда към държавите членки и общините. Средствата отиват за подобряване на заетостта, премахване на слабости в образованието, мерки срещу бедността и социалното изключване.

Бенефициенти са обикновено отделни хора ‒ работници; млади хора; хора, търсещи работа; хора в затруднено икономическо положение.

От финансиране могат да се възползват също така компании и организации.

Обновеният фонд обединява редица съществуващи програми:

  • Европейски социален фонд и Инициатива за младежка заетост
  • Фонд за европейско подпомагане на хората в най-голяма нужда
  • Програма на ЕС за заетост и социални иновации.

ЕСФ+ ще инвестира в три главни области:

  • образование и обучение през целия живот
  • ефективност на пазара на труда и еднакъв достъп до качествени работни места
  • социално включване и борба срещу бедността.

Фондът ще подкрепя също така придобиването на умения, необходими за новите видове работа, които са свързани с прехода към "зелена" икономика и дигитализация.

Всяка държава членка ще трябва да задели достатъчно финансиране за справяне с детската бедност. Страните с високи нива на детска бедност ще трябва да изразходват поне 5% от ресурсите от ЕСФ+ за подпомагане на децата в различни области, от достъп до безплатно образование до получаване на прилична храна и жилище.

Страните с младежка безработица над средното ниво трябва да инвестират поне 12,5% от средствата за подпомагане на младите хора за намиране на работа.

09.06.2021

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ИСС ЗА МЕРКИ В ПОДКРЕПА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА И НА ЗАЕТОСТТА

На пленарна сесия на 7 юни Икономическият и социален съвет прие Резолюция за мерки в подкрепа на икономическото възстановяване на предприятията и на заетостта.

(разработена по собствена инициатива)

Консултантски център – Берковица публикува нейното съдържание:

Икономическият и социален съвет на Република България включи в Плана за дейността си през 2021 г. разработване на становище на тема „Икономическите последици от разпространението на COVID-19 в България и мерки за преодоляването им“.

Пленарната сесия, на свое заседание от 28.05.2021 г. взе решение Председателският съвет да изготви проект на резолюция на Икономическия и социален съвет за мерки в подкрепа на икономическото възстановяване на предприятията и на заетостта. Председателският съвет на свое заседание от 01.06.2021 г. прие проект на Резолюция на Икономическия и социален съвет за мерки в подкрепа на икономическото възстановяване на предприятията и на заетостта.

На пленарна сесия от 07.06.2021 г. Икономическият и социален съвет прие резолюцията.

  1. ИСС констатира, че в края на м. май 2021 г. изтече действието на редица мерки, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците от пандемията, като: т.нар. мярка „60 на 40“ и мярката „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19“ (290 лв.), предназначена за секторите хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и туризъм. До края на месец юни 2021 г. приключва и кандидатстването по мярката „Запази ме“ за подкрепа на доходите на работници от затворените с акт на държавен орган бизнеси, която вече е неприложима.
  2. ИСС отчита, че са налице известни възстановителни процеси, но намира, че икономиката на страната все още се нуждае от целеви мерки за подкрепа на бизнеса и заетостта, при запазване на изискването за спад на приходите с не помалко от 20%. ИСС предлага:

2.1. Да продължи целевата подкрепа за секторите с обективни затруднения и пазарни проблеми, като сектор I „Хотелиерство и ресторантьорство“, икономически дейности с код 49.39 „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде“ и 51 „Въздушен транспорт“ (КИД-2008), като се въведе нова мярка „75/100“, която да обединява досегашната подкрепа по приключващите мерки “60 на 40“ и „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID19“ (290 лв.). Програмата цели да запази над 35 000 работни места в тези ключови за икономиката сектори.

2.2. Да се финансира и приложи мярка, която да предоставя подкрепа на доходите на работниците и служителите в размер на 75% от осигурителния доход, пропорционално за времето през което не са работили, поради въведено непълно работно време, за да се запазят близо 300 000 работни места.

2.3. Да продължи реализацията на проект „Заетост за теб“, който при изчерпване на заделените средства от 210 млн. лв. да бъде захранен с допълнителен финансов ресурс, така че да може да се прилага поне до края на 2021 г.

2.4. По подобие на проект „Заетост за теб“, да се разработи програма за насърчаване и запазване на заетостта в сферата на селското стопанство и първичната преработка на земеделска продукция.

2.5. Да се разработи програма „Подкрепа за рестарт“ за самонаетите лица, която да осигурява целева еднократна подкрепа на стойност 50% от спада на дохода за 2020 г. спрямо този за 2019 г., но не повече от 5 000 лв. Условие за достъп до подкрепата е спад с минимум 20% на декларирания доход за 2020 г. спрямо този за 2019 г.

  1. Да се ускори договарянето и плащанията към крайните бенефициенти по мерките за подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. и на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19.
  2. ИСС изразява следната позиция по анонсираните от правителството икономически мерки:

4.1. Предлаганата мярка за улеснен и ускорен достъп до кредити за МСП чрез операцията по ОПИК „Портфейлни гаранции“ е полезна, но много далече от достатъчна, особено в сравнение с действащите мерки в другите европейски страни.

4.2. ИСС подкрепя анонсираните секторни мерки за подкрепа, като осигуряване на ваучери по 500 лв. за ваканция в страната на 30 000 ученици и продължаване на подкрепата на чартърните полети от и до България с 35 евро на седалка.

  1. Концепцията за дизайн на мерките, посочени в 2.1. и 2.2. е описана в Приложение № 1 към настоящата Резолюция.

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

КОНЦЕПЦИЯ ЗА МЯРКА „75/100“ ЗА ПОДКРЕПА НА ЗАЕТОСТТА И ДОХОДИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС СПАД НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПРОДАЖБИ В РЕЗУЛТАТ НА НЕГАТИВНОТО ОТРАЖЕНИЕ НА COVID-19

Предназначение на мярката:

Запазване на заетостта и подкрепа на доходите на работниците и служителите в предприятия със спад на приходите от продажби (над 20%) в резултат на негативното отражение на COVID 19.

Мярката обединява досегашната т.нар. “60 на 40“ и „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19“ (290 лв.) по отношение на секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“, икономически дейности с код 49.39 „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде“ и 51.10 „Пътнически въздушен транспорт“ (КИД-2008).

Условия за ползване на мярката:

  1. Спад на нетните приходи от продажби за месеца, за които се кандидатства с не по-малко от 20 на сто спрямо съответния месец на 2019 г.
  2. Наличие на една от хипотезите:

2.1. Обективни затруднения и пазарни проблеми за дейността, поради въздействието на пандемичната ситуация в сектор I – “Хотелиерство и ресторантьорство”, икономически дейности с код 49.39 “Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде” и 51.10 „Пътнически въздушен транспорт“ от Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008)

2.2. Въведено непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда през периода от 1 юни до края на извънредната епидемиологична обстановка.

Размер на подкрепата:

  1. За работниците и служителите, заети в сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ и икономически дейности 49.39 „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде“ и 51.10 „Пътнически въздушен транспорт“ – 75 на сто от размера на осигурителния доход за м. април 2021 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник или служител.
  2. В случаите на въведено непълно работно време – 75 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите за м. април 2021 г., пропорционално на времето, през което не са работили поради въведено непълно работно време, но за не повече от 4 часа дневно, както и осигурителните вноски за сметка на работодателя за същото време.

Пример: Работодателят въвежда, считано от 1 юни до 30 юни 2021 г., непълно работно време за определени работници от 8 на 6 часа. По тази мярка предприятието ще получи подкрепа в размер на 75% от осигурителния доход на всеки от тези работници и служители през м. април 2021 г. за разликата от 2 часа, през които работниците реално не полагат труд поради въведеното непълно работно време, както и частта от осигурителните вноски за сметка на работодателя за тези 2 часа.

Работодателят е длъжен в срок до 5 работни дни да изплати получените по този ред средства на работниците и да внесе съответните осигурителни вноски.

Период на действие на мярката:

От 1 юни 2021 г. до края на извънредната епидемиологична обстановка.

Кандидатстването по мярката за периода не е еднократно, а е месец за месец, с доказване на спад на нетните приходи от продажби с не по-малко от 20 на сто за всеки месец, за който се кандидатства.

09.06.2021

ФИРМИТЕ У НАС ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ, А НЕ ШЕФОВЕ

В началото на май на пазара на труда цареше затишие, което не беше изненада заради Великденските празници и свързаните с тях почивни дни. След възстановяването на работния ритъм обаче, броят на обявите от фирми, търсещи нови кадри, започна да расте стремглаво и през последната седмица на май предложенията се увеличиха с цели 25% и надминаха нивото на публикувани обяви преди началото на пандемията у нас през март миналата година.

Така, общият брой обяви за работа през май надхвърли 52 000, което е с 22% повече спрямо предходния месец април и със 76% повече, ако се върнем година назад – информира актуалното изследване на JobTiger.

Какви кадри се търсят

Най-много обяви са публикувани за Работници/Служители, включително и обслужващ персонал, като делът им достигна 69% от всички предложения през май. Анализът показва, че 28% от обявите са били за Експерти/Специалисти, а що се отнася до мениджъри – обявите за тях са 3% от общия брой нови предложения.

И през май се отчита ръст на обявите във всеки един сектор

Една от причините за внезапното покачване в броя на обявите в последната седмица на май е все така засиленото предлагане на работни места в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Търговия и продажби“, което е нараснало съответно с 36% и 30%. Това поставя тези отрасли на челни позиции по ръст на обявите за работа.

След тях се нареждат секторите „Логистика и транспорт“ (27%), „Производство“ (23%), „Здравеопазване и фармация“ (20%), „Счетоводство, одит, финанси“ (17%), „Административни дейности“ (16%), „Маркетинг и реклама“ (16%) и „Строителство“ (9%). Секторът „ИТ“ се нарежда на последно място с 2% ръст на обявите.

Разпределение по сектори

Секторите „Търговия и продажби“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ заемат водещите позиции и по дялово разпределение, съответно 23% и 22% от общия брой обяви.

След тях, подобно на миналия месец, се нареждат секторите „Производство“ (14%)  „ИТ“ (10%), „Логистика и транспорт“ (10%), „Административни дейности“ (8%), „Строителство“ (5%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4%), „Здравеопазване и фармация“ (3,2%), „Маркетинг и реклама“ (2,9%) и „Изкуство“ (1%).

Търсенето на кадри в различните градове

Половината от всички предложения за работа са съсредоточени в столицата. Обявите за работа в София са точно 50% от общия брой, цифрите за останалите водещи областни градове са както следва: Пловдив (12%), Варна (11%), Бургас (5%), Русе (3,3%) и Стара Загора (2,9%). Заедно, те съставляват 84% от всички предложения, публикувани у нас през май.

Ръстът на обявите на месечна база във всеки един от тези градове е: София (18%), Пловдив (30%), Варна (31%), Бургас (21%), Русе (5%) и Стара Загора (23%).

04.06.2021

НАД 3800 СВОБОДНИ ПОЗИЦИИ ЩЕ БЪДАТ ПРЕДЛОЖЕНИ ПО ВРЕМЕ НА КАМПАНИЯТА „РАБОТА В БГ ТУРИЗМА”

На официалната страница на Агенцията по заетостта вече е публикуван графикът за срещите на открито в рамките на националната кампания за подкрепа на туристическия бранш „Работа в БГ туризма”. В часовия диапазон от 10.00 до 14.00 ч. всеки делничен ден от следващата седмица (7-11 юни 2021 г.) бюрата по труда в страната ще очакват на обозначените в графика места безработни лица и други желаещи да работят в туризма, за да се срещнат с фирми от този бранш.

Под специално откритите шатри търсещите работа ще могат да разговарят лично с работодатели или да получат изчерпателна информация за изискванията и възможностите за започване на работа в сферата на ресторантьорството, хотелиерството и други съпътстващи туризма икономически дейности. На събитията в областните градове ще присъстват и представители на ИА „Главна инспекция по труда”, които ще предоставят на посетителите консултации във връзка с трудовото законодателство.

Над 3800 са към момента свободните работни места в туризма, хотелиерството и ресторантьорството, които се предлагат на търсещите работа, като набирането на заявки от работодателите продължава. Търсят се основно готвачи и помощен кухненски персонал, сервитьори, камериерки, бармани, рецепционисти и администратори, спасители и др.

Актуалните свободни работни места сe публикуват на сайта на Агенцията по заетостта в рубриката „е-Трудова борса” и на сайта на EURES България, където са достъпни и за живеещите извън България.

Повече информация във връзка с кампанията на Агенцията по заетостта „Работа в БГ туризма” и възможностите за участие в нея вижте тук.

04.06.2021

ДОКОГА СЕ УДЪЛЖАВА МЯРКАТА 60/40

Гаранционна програма в размер на 2,5 млрд. лв. в помощ на малкия и средния бизнес и самоосигуряващите се лица и продължаване на мярката за запазване на заетостта 60/40 през месеците юни и юли са част от новите мерки на правителството за възстановяване на икономиката. Допълнителните стимули за подкрепа на бизнеса и работещите бяха представени от вицепремиера Гълъб Донев, министъра на икономиката Кирил Петков и министъра на финансите Асен Василев на пресконференция в Министерския съвет.

Ще продължим мярката 60/40 за още два месеца в рамките на нотифицирания размер от 1,5 млрд. лв. Към момента изразходваният ресурс е малко над 1,4 млрд. лв., така че с остатъка тя може да се удължи.

Това съобщи по време на брифинга служебният социален министър Гълъб Донев. Той посочи още, че следващата седмица ще се проведе национален съвет за тристранно сътрудничество, на който ще се обсъдят параметрите и продължаването на мярката за два месеца.

В страната се усеща плавен преход към съживяване на икономиката и преход към възстановяване. Намалява нивото на безработицата. 5,65% е към юни нивото на безработицата, допълни той.

По думите му нивата за безработица и заетост са основен критерий за възстановяването на икономиката. „Числата показват, че икономиката върви към нормалните нива на заетост за българската икономика“, каза Донев.

"Продължава разработването на нови мерки до края на годината, така че българските работодатели да почувстват една солидна подкрепа от държавата и да бъдат на конкурентно ниво с работодателите от страните членки в ЕС", допълни министърът.

Предлага се гаранционна програма за близо 2.5 млрд. лева за кредитиране на бизнеса за осигуряване на ликвидност, обяви икономическият министър Кирил Петков. „Важно е да вкараме нови оборотни средства в малкия и среден бизнес в страната“. Нямаме актуализиран бюджет, заради което решихме да въведем помощи през инструменти, в които участва и държавата, и частен капитал.

Ето защо обявяваме гаранционна програма в размер над 2,5 млрд. за българската икономиката. Тя ще покрива 50% от риска на банките и 80% от индивидуалните им позиции. Кредитите за малкия и среден бизнес няма да имат нужда от обезпечаване", каза още Петков.

Кредитите за малкия и среден бизнес няма да имат нужда от обезпечаване – предвидено е от отпускането на средства да отнема десет дни. „Ако имате документ, че сте оперирали през последните 3 години, може да вземете до 70% от своите приходи през 2019 или 2020 г. Предвидено е да няма обезпечение за кредити за 7-годишен период“, поясни той.

03.06.2021

УЕДНАКВЯВАТ ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ В РУМЪНИЯ

Румънското правителство си е поставило за цел да изравни постепенно възрастта за пенсиониране на жените и мъжете на 65 години, заяви министърът на труда Ралука Туркан, цитирана от в. "Адевърул".

В момента жените в Румъния се пенсионират на 61 години, а мъжете - на 65 г.

Ралука Туркан твърди, че освен в Румъния, само в Полша има различна възраст за пенсиониране на жените и мъжете. Тя каза, че в сегашния закон е предвиден план, според който до 2030 г. възрастта, на която се пенсионират мъжете и жените, ще се изравни на 65 години.

"Сега възрастта за пенсиониране на жените е 61 г., догодина ще бъде повече. Ще нараства до 2030 г., когато възрастта за пенсиониране на мъжете и жените ще бъде еднаква", заяви министърката пред телевизия Диджи 24.

03.06.2021

СТРАТЕГИЯ ПРЕДВИЖДА БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ СВИЕ ДО 4% КЪМ 2030 Г.

Новият стратегически документ за заетостта предвижда мерки за около 10 млрд. лв. от различни източници

Към 2030 г. безработицата в България да се свие до 4%, или с 0,4 процентни пункта по-ниска спрямо 2019 г., както и да бъде постигната заетост на нива от 2019 г. в съчетание с реализиране на мерки за повишаване на качеството на работната сила с фокус върху придобиването на дигитални умения. Това предвижда новата Стратегия по заетостта 2021 – 2030 г., публикувана за обществено обсъждане.

С оглед на икономическите и социални предизвикателства, причинени от COVID пандемията, в краткосрочен план до 2024 г. на преден план в планираните действия е достигането на заетост на нива от 2019 г., в резултат от възстановяването на икономиката. Същевременно документът набелязва дългосрочни действия (до 2030 г.), с които да се отговори на ангажиментите на страната в областта на заетостта, произтичащи от необходимостта от изпълнение на Плана за действие на Европейския стълб за социалните права.

Мерките са насочени към намаляване на равнището на безработица, повишаване на икономическата активност на населението и нарастване на трудовия потенциал на работната сила в страната, пише в документа.

Безработица и заетост

Заложените цели включват коефициентът за заетост (20 – 64 г.) да нарасне с 3 п. п. спрямо 2019 г. и да достигне 78% през 2030 г., а коефициентът на безработица (15 – 74 г.) да намалее с 0,4 п. п. спрямо 2019 г. и през 2030 г. да бъде 4%.

Според прогнозите след 2020 г. намалението на населението ще се отрази негативно върху заетостта. През периода 2021-2030 г. се очаква заетостта да намалее (с 4,7%) и през 2030 г. заетите на възраст 15-64 години да са около 3 млн. Дългосрочните предизвикателства, свързани с намаляването на населението и застаряването на работната сила, ще продължат да са актуални. Основна промяна ще се наблюдава в краткосрочните предизвикателства, произтичащи от негативните ефекти от пандемията, като спад на заетостта и ръст на безработицата. 

В образователната структура на заетите на възраст 15-64 г. се очаква делът на заетите със средно и с висше образование да се увеличи, а този на заетите с основно и по-ниско образование да намалее. Предвижда се през 2030 г. от всички заети тези със средно образование да достигнат 58,3%, тези с висше - 33,5%, а заетите с основно и по-ниско образование – 8,2%.

Очакваното преструктуриране на заетостта по образователни характеристики се дължи на няколко фактора, сред които са: демографските процеси, свързани със намаляването и застаряването на населението в трудоспособна възраст; цялостната промяна в образователната структура на населението, довела до по-високо предлагане на труд с висше образование; промяната в потребностите и др.

Настоящата структура на заетостта по икономически дейности в България се характеризира с по-ниски от средноевропейските дялове на заетите в държавното управление, образованието, хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Предвид процеса на сближаване към икономическото развитите на държавите членки на ЕС очакванията са да се засили ролята на тези публично доминирани икономически дейности и да се увеличи броят на заетите в тях.

Най-голямото увеличение в заетостта през периода 2021-2030 г. се очаква в образованието с 33,2 хил. С 18,3 хил. се очаква да се увеличат заетите в хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Заетите в държавното управление се очаква да се увеличат с 13,5 хил.

Пазарът на труда

Пазарът на труда ще се характеризира със структурни несъответствия между образованието/квалификацията на заетите лица и образователните/квалификационни изисквания за заемане на работните места, сочат още прогнозите.

Ще се наблюдават излишъци на заети лица с висше и с основно и по-ниско образование, както и недостиг от работници със средно образование. Това означава, че част от лицата с висше образование ще бъдат заети на позиции, изискващи по-ниско образование, а лица с основно и по-ниско образование ще заемат работни места, изискващи по-високо образование.

През 2021 г. се очаква броят на лицата с висше образование, които ще работят на позиции, изискващи по-ниско образование, да възлиза на 40,9 хил., а през 2030 г. – на 40,6 хил. По отношение на лицата с основно и по-ниско образование броят на заетите на позиции, изискващи по-високо образование, през 2021 г. се очаква да бъде 136,2 хил., а през 2030 г. – 70,1 хил.

Очаква се траен недостиг на лица със средно образование, в т. ч. професионално. Дефицитът от лица със средно образование плавно ще намалява, като през 2021 г. ще засяга 177,1 хил. работни места, за които няма да има предлагане от необходимия човешки ресурс, а през 2030 г., този дефицит ще възлиза на 110,7 хил. На тези работни места ще бъдат ангажирани лица с по-ниска или по-висока квалификация от необходимата, сочат прогнозите, записани в стратегията.

Дисбалансите при търсене-предлагане ще намаляват

Дисбалансите в предлагането и търсенето на труд на регионално ниво в дългосрочен план постепенно ще бъдат преодолявани основно поради общото намаление в заетостта в страната и подобряването на образователната структура на работната сила.

През 2021 г. се очаква структурният дефицит от работна сила със средно образование в дадени региони да достигне 63,2 хил., а през 2030 г. да намалее до 34,9 хил. Структурният дефицит от работна сила с висше образование се очаква да достигне 52,5 хил. през 2021 г. в дадени региони., а през 2030 г. – 17,4 хил. Тези дисбаланси ще се проявят само в определени области, независимо от наличието на структурен излишък на лица с висше образование в икономиката като цяло.

В голяма степен тези дисбаланси ще се проявят в регионите, характеризиращи се с относително най-ниски нива на заплащане за страната.

Структурният излишък от човешки ресурси с основно или по-ниско образование през 2021 г. се предвижда да достигне в някои региони 115,7 хил., а през 2030 г. да намалее до 52,3 хил. Прогнозираните регионални дисбаланси ще бъдат съпътствани с голяма степен свръхзаетост на лицата с основно и по-ниско образование.

От една страна, лицата с основно и по-ниско образование ще заемат предимно позициите, изискващи средно образование, за които има дефицит на лица със средно образование и няма достатъчно налични човешки ресурси на местно ниво.

От друга страна, на пазара на труда се очаква да има натиск от лицата със средно образование да заемат позиции за работна сила с висше образование (на които биха могли да бъдат ангажирани и лица с по-ниско образование). По този начин, лицата с основно и по-ниско образование ще бъдат пренасочени и към позициите, изискващи средно образование (които биха могли да се заемат от лица с по-ниско образование), и които ще бъдат овакантени от работещи лица със средно образование.

Основните предизвикателства

Продължаващо намаление на населението в трудоспособна възраст и застаряване на работната сила ще продължава да е основен риск. Тези демографски процеси оказват и ще продължават да оказват неблагоприятно въздействие на пазара на труда. Те определят постоянно намаляващото предлагане на труд и свиването на заетостта. По този начин демографските процеси имат негативно въздействие и върху потенциалния БВП и икономическия растеж на България в дългосрочен план.

Ниска технологична интензивност на икономическите дейности също остава предизвикателство. През последното десетилетие се наблюдава не достатъчно бързо преодоляване на технологичната изостаналост на българската икономика спрямо средните нива в ЕС 28 по отношение на структурата на заетостта.

Друг риск, който ще спъва трудовия пазар, е структурният недостиг от квалифицирани кадри със средно образование и излишъкът от заети с основно и по-ниско и висше образование.

Поради технологичното изоставане на икономиката, структурата на заетостта по икономически дейности е такава, че преобладаваща част от заетите лица са ангажирани в икономически дейности: преработваща промишленост; търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; строителство. Търсенето на квалифицирана работна сила в тези сектори се отнася предимно до лица със средно образование. Търсенето надвишава предлагането на труд от лица със средно образование.

Ето защо на част от работните места в някои сектори, предназначени за лица със средно образование, са ангажирани и се очаква да бъдат ангажирани лица с висше образование. Най-големи дефицити за лица със средно образование се очакват в икономически дейности, характеризиращи се с относително ниски нива на заплащане на труда: хотелиерство и ресторантьорство; административни и спомагателни дейности; образование; преработваща промишленост; медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване; култура, спорт и развлечения.

Прогнозите сочат продължаващо изоставане в развитието на секторите образование и здравеопазване спрямо останалите държави-членки на ЕС. Големината на тези сектори в България е на последните места в ЕС.

Засилването на регионалните дисбаланси на пазара на труда е друг оставащ риск. Очакваното свиване в заетостта ще засегне всички региони, а наблюдаваните неравенства в заплащането ще стимулират допълнително вътрешната и външната миграция на трудоспособното население.

Всичко това ще доведе до задълбочаване на структурните несъответствия на онези регионални пазари на труда, които се характеризират с относително по-ниски нива на заплащане на труда и изостават в социално-икономическото си развитие спрямо водещите региони (София-столица, Пловдив, Варна и Бургас) в България.

Заплахи за пазара на труда до 2030 г.

Ръстът на безработицата и бавното намаляване на броя на безработните в първите години от десетилетието поради стагнация на икономическото развитие и преструктуриране на икономиката вследствие на епидемията е основен риск.

Заплаха е структурната безработица в резултат от закриване или пренасочване на производства в изпълнение на противоепидемични или мерки включени в „зелената сделка“, забавяне на икономическия растеж в резултат от негативни промени във вътрешното търсене и ограничаване на износа и поръчките, увеличаването на натиска върху заплащането вследствие на недостиг на висококвалифицирани специалисти за заетост в сектора на новите технологии, забавяне на старта на оперативните програми за ползване на средствата от европейските структурни фондове през новия програмен период или неизпълнение на всички условия за достъп до тези фондове.

През втората половина на десетилетието и до 2030 г. е възможна заплаха от ограничаване на икономическия растеж поради растящ недостиг на кадри с търсените от работодателите умения в резултат от намаляване на работната сила, застаряване на населението и увеличаване на емиграцията, както и поради недостатъчни мерки за образование и обучение, отговарящо на потребностите на икономиката.

Възможни заплахи са: закриване на традиционни работни места вследствие на глобализацията и новите технологии, изоставане в дигитализацията, бавно адаптиране на индустриалните отношения към пазара на труда, който става все по-разнороден, глобализиран и нетрадиционен.

Търсенето на човешки ресурси с висше образование и неатрактивин от работодателите специалности ще нараства в средносрочен план. Ограниченията на свободното движение на хора поради противоепидемичните мерки са заплаха и за свободното движение на работници, особено при сезонно заетите.

Нарастването на търсенето на работна сила за заетост на качествени високопродуктивни работни места е ключов приоритет. Прилагането на нови форми на труда, в т.ч. работа от разстояние не само в условията на пандемия, но и в бъдеще, ще гарантира устойчивост на заетостта като приоритетно се развива и нормативната база за подобряване на гъвкавостта и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, развитие на корпоративната социална отговорност, гарантиране на достъп до социални права на работещите при новите форми на труд, превенция срещу недекларирана заетост, което от своя страна изисква минимизиране на нерегламентирания труд и повишаване на социалната сигурност, пише в документа.

Финансиране

Изпълнението на заложените в стратегията приоритети изисква изразходването на значителни финансови ресурси. Заложените мерки ще се финансират чрез различни финансови инструменти като освен средствата от държавния бюджет ще се използват и средства от структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; международни източници; средства на работодателите, общините, местни юридически лица (донори), НПО и други източници. Това е записано в документа.

В Националната програма за развитие на България средствата, които са необходими за инвестиции в човешки капитал и насърчаване на заетостта до 2030 г., са в размер на 7,7 млрд. лв.

По отношение на финансирането от структурните фондове средствата за политиката по заетостта за периода 2021 – 2027 г. са около 2,26 млрд. лв. в т.ч. за: заетост и обучение на безработни лица, обучение на заети лица, подобряване на условията на труд, мобилността на заети лица и реализация на съвместни действия със социалните партньори.

01.06.2021   

ПРЕДСТОИ ПУБЛИКУВАНЕ НА ГЕНЕРАЛЕН КОМЕНТАР ОТНОСНО ПРАВОТО НА РАБОТА И ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Между 8 и 26 март 2021 г. Комитетът по правата на хората с увреждания проведе консултации във връзка със създаване на Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания.

Всички подадени становища относно бъдещото съдържание на Генералния коментар можете да видите тук.

Какво представляват генералните коментари на Комитета по правата на хората с увреждания

Комитетът по правата на хората с увреждания е орган създаден с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България през 2012 г.

Генералните коментари на Комитета не са правно обвързващи, но чрез тях се създават насоки за държавите, ратифицирали Конвенцията. Те представляват ценно за практиката и теорията тълкувание относно съдържанието на правата гарантирани чрез Конвенцията и задълженията на държавите страни по нея за опазването им.

Към момента има 7 приети генерални коментара във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

  1. По чл. 12 от Конвенцията - Равнопоставеност пред закона
  2. По чл. 9 от Конвенцията - Достъпност
  3. По чл. 6 от Конвенцията - Жени с увреждания
  4. По чл. 24 от Конвенцията - Образование
  5. По чл. 19 от Конвенцията - Независим живот и включване в общността
  6. По чл. 5 от Конвенцията - Равенство и забрана на дискриминация
  7. По чл. 4.3 и 33.3 - участие на лица увреждания, при прилагане и мониторинг на Конвенцията

Съдържание на бъдещия Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания

С новия осми генерален коментар Комитетът по правата на хората с увреждания ще даде тълкувание и насоки за прилагането и спазването на чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

Член 27

Работа и заетост

  1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правото на труд на хората с увреждания наравно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите - страни по конвенцията, гарантират и насърчават реализацията на правото на труд, включително за лица, придобили увреждане в процеса на трудова заетост, чрез предприемане на необходимите стъпки, включително законодателни, сред които:

а) забрана на дискриминация по причини на увреждане по всякакви въпроси, засягащи всякакви форми на заетост, включително условията за набиране на работна сила, наемане на работа и трудова заетост, продължаване на трудов договор, професионално израстване и безопасни и здравословни условия на труд;

б) защита на правото на хората с увреждания, равноправно с всички останали, на справедливи и благоприятни условия на труд, включително равни възможности и равно заплащане при равна стойност на положения труд, безопасни и здравословни условия на труд, включително защита срещу тормоз и право на обезщетение за понесени морални щети;

в) осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови и профсъюзни права равноправно с всички останали;

г) предоставяне на възможност на хората с увреждания за ефективен достъп до общи програми по техническо и професионално насочване, до служби за намиране на работа и професионално и текущо обучение;

д) създаване на възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и оказване на съдействие при намиране, придобиване, поддържане на и завръщане към трудова заетост;

е) създаване на възможности за упражняване на свободни професии, частно предприемачество, създаване на кооперативни сдружения и започване на собствен бизнес;

ж) осигуряване на заетост за хора с увреждания в публичния сектор;

з) насърчаване на заетостта на хора с увреждания в частния сектор чрез подходящи политики и мерки, които могат да включват програми за преференциална заетост, икономически стимули и други мерки;

и) предоставяне на хората с увреждания на разумни улеснения на работното място;

й) съдействие за придобиване от хората с увреждания на трудов опит на свободния пазар на труда;

к) съдействие за провеждането на програми по професионална рехабилитация, задържане и завръщане на работа на хора с увреждания.

  1. Държавите - страни по настоящата конвенция, не допускат хора с увреждания да бъдат държани в робство или крепостничество и ги защитават равноправно с всички останали срещу принудителен труд или трудова повинност.

Според Комитета ниските нива на заетост и подходяща квалификация сред хората с увреждания се дължи на дискриминационно отношение и стигма срещу тази част от обществото. Наблюдават се и различни дискриминационни законодателни решения и практики като в Генералния коментар Комитетът възнамерява да обърне особено внимание на:

  1. a) Най-често срещаните предизвикателства при прилагането на член 27, идентифицирани от Комитета в неговата комуникация с държавите-страни по процедурата за докладване и в индивидуалните съобщения и запитвания съгласно Факултативния протокол към Конвенцията;
  2. b) Връзката на член 27 с всички други права като право на образование, правоспособност и дееспособност, лична мобилност, достъп до информация и технологии, достъпност, социална защита, рехабилитация, както и повишаване на осведомеността;
  3. c) Взаимовръзката на член 27 с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.и по-специално с цел 8.5, която се отнася до приобщаващите икономики и достойната работа за всички, изрично отнасяща се до хората с увреждания.

Запрещението – пречка за упражняване на правото на труд в България

Упражняването на правото на труд и заетост е неизменно свързано с гарантирането на други права, включително правоспособност и дееспособност.

Съгласно действащото българско законодателство (Законът за лицата и семейството) хората, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Това е качествено състояние, отнасящо се до правния статус на личността, което води до невъзможност съответното лице с лични действия да придобива права и да поема задължения. По своето правно положение недееспособните се приравняват на малолетните лица. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните настойници (виж РЕШЕНИЕ  № 12, София, 17 юли 2014 г. конституционно дело № 10/2014 г.). Това означава, че едно запретено лице не може да встъпи в трудово правоотношение и съответно да се ползва от правото си на труд и заетост.

Комитетът по правата на хората с увреждания е на категорична позиция, че отнемането на дееспособността е в противоречие с чл. 12 Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. (виж Генерален коментар по чл. 12 от Конвенцията - Равнопоставеност пред закона) Съгласно Конвенцията държавите не следва да създават и прилагат законови режими на отнемане на правоспособност, а да осигурят мерки, чрез които да се подкрепят хората с увреждания да вземат решения и да встъпват в правоотношения.

Според Конституционния съд на България  има основание да се счита, че действащият режим на запрещение противоречи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но неговото отменяне трябва да стане едновременно с приемането на друг режим, който да гарантира правата на хората с увреждания. Това може да се постигне например чрез приемане на режима на подкрепено вземане на решения, който предполага подкрепа при изразяване на воля от страна на лице с увреждания, а не заместване на неговата воля с тази на настойник. Вижте повече за подкрепеното вземане на решения тук.

01.06.2021

БЪЛГАРКА СТАВА ПЪРВИЯТ КООРДИНАТОР НА ЕС ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЛАДЕЖТА

Дългогодишният служител на Европейската комисия Биляна Сиракова бе представена днес като първия координатор на ЕС по въпросите на младежта. Целта на нейната работа е повишаване на сътрудничеството и споделянето на знания в областта на младежта сред службите на ЕК, се пояснява в съобщение по този повод.

Сиракова ще работи по въпросите на заетостта, образованието, здравеопазването, природата, демокрацията, културата. Тя ще действа в тясно сътрудничество с различни младежки заинтересовани страни и ще предава техните послания на ЕК. Длъжността на Сиракова е нова и е част от предложенията на комисията за европейска стратегия младежта до 2027 година.

Еврокомисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел изрази очакване работата на Сиракова да допринесе за всички политики на комисията, включително при обсъждането на бъдещето на ЕС.

31.05.2021

ПРЕДЛАГАТ СЕ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ ЗА РАБОТАТА ОТ ВКЪЩИ

Да се създаде специална междуведомствена работна група за необходими изменения и допълнения в нормативната уредба, касаеща работата от разстояние. Това предлага Икономическият и социален съвет в своето становище "Ефекти от прилагане на работата от разстояние в България".

В него съветът констатира, че в условията на пандемията от COVID-19 работата от разстояние допринесе за това българската икономика да продължи да функционира, заетостта да бъде запазена, а загубите - ограничени. За този период делът на работещите от разстояние в рамките на ЕС се увеличи от 5 до около 40%.

Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим на работа 2-3 дни/седмично, което е 7 пъти повече от преди COVID-19. Очевидно е, че от пандемията трябва да се извлекат много поуки, на основа на които да се увеличат възможностите и да се премахнат рисковете, свързани с работата от разстояние, като се отчита прехода на икономиката към цифровизация и към по-устойчиво развитие.

Това би било гаранция за успешно адаптиране на пазара на труда към новите предизвикателства и осигуряване на дигитална гъвкавост, посочват от Икономическия  и социален съвет.

Съществена препоръка на ИСС що се отнася до програмния период 2021 - 2027 година е да се прилагат добрите практики, така че европейските средства да достигат бързо до бенефициентите.

Съветът счита, че е необходимо да се търсят възможности за предприятията и хората от областите Перник, Кюстендил и Благоевград да имат достъп до справедливо финансиране според техните реални нужди.

31.05.2021

ПРЕДПРИЕМАЧИ ИСКАТ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДКРЕПА НА МАЛКИЯ БИЗНЕС В ПРОВИНЦИЯТА

„По време на пандемията нараснаха и проблемите на малкия и среден бизнес, този проблем е и сега – междуфирмена задлъжнялост и други. Очаквам новото правителство да създаде система от бизнес-центрове за подкрепа на място на малкия и среден бизнес, хората да се подкрепят на терен и изработване на механизъм за бърз достъп до свеж финансов ресурс - създаване на фондове за микрокредитиране, създаване на фондове за рисков капитал, други механизми за подкрепа, освен грантовите, смесени схеми и т.н.“, каза пред БНР Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес.

Тя информира за отказ от страна на Българската банка  за развитие (ББР) за кредитиране на малък бизнес. „Към ББР има микрофонд за малко кредитиране до 50 хиляди лева и една от моите фирми получи отказ, тъй като според банката бизнесът на фирмата няма достатъчна ефективност, който се предлагаше за финансиране, но има и такива други случаи в нашето сдружение", допълни тя.

„Проблемът е още по-сериозен, защото самата банка няма клонове в провинцията и хората там трябва да правят разходи да идват в София. Самата банка за развитие и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, които са двата основни инструмента на държавата за прилагане на някакви подкрепящи политики на нашия сектор – и нито банката, нито агенцията имат клонове“, каза още Негулова.

31.05.2021

КАКВИ РАБОТНИЦИ ТЪРСЯТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ

2 540 свободни работни места представиха 140 работодатели на 14 трудови борси, организирани от Агенцията по заетостта в края на април и май след падане на противоепидемичните ограничения за провеждане на групови мероприятия.

Участваха 1 594 търсещи работа лица, проявили интерес към директните срещи с бизнеса. Агенцията по заетостта проведе трудовите борси в градовете Айтос, Дългопол, Панагюрище, Долни чифлик, Генерал Тошево, Бургас, Карнобат, Каварна, Силистра, Поморие, Добрич, Велинград, Шумен и Вълчи дол.

2 специализирани младежки трудови борси през април и май бяха организирани в Силистра и Шумен. В срещите се включиха 22 работодатели, които обявиха 78 свободни работни места. Набират се работници в сферата на производството и услугите - машинен оператор, производител на млечни продукти, обслужващ работник за промишлено производство, сервитьор, готвач и др. 105 търсещи работа присъстваха, за да се запознаят с условията на работа и изискванията на работодателите.

7 бяха общите трудови борси, проведени през април и май от бюрата по труда в Провадия, Айтос, Панагюрище, Генерал Тошево, Карнобат, Вълчи дол и Велинград. 48 работодатели обявиха 748 свободни работни места. Предложенията на бизнеса са за оператор на машини за обувки, работник в консервната промишленост, шофьор на тежкотоварни автомобили, машинен оператор, производител на млечни продукти, обслужващ работник в промишлено производство, чистач/хигиенист, заготвител на билки, шивач, перач, работник в сферата на селското стопанство и др. 583 търсещи работа се включиха в преките срещи с работодателите.

В сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството бяха организирани 5 специализирани трудови борси в Долни чифлик, Бургас, Каварна, Поморие и Добрич. 70 представители на бранша обявиха 1 714 свободни работни места. Търсят се както традиционно работници и служители в сферата на услугите в туризма като пиколо, спасител, аниматор, администратор в хотел, барман, камeриерка, готвач, сервитьор, помощник-готвач, работник в кухня, мияч, продавач-консултант, така и шофьор на тежкотоварни автомобили, работник в сферата на селското стопанство, работник в строителство и др. Трудовите борси посетиха 906 търсещи работа, които се срещнаха с бизнеса и имаха възможност да обсъдят лично офертите.

Агенцията по заетостта предвижда провеждането на 7 трудови борси през юни. Подробен график на събитията е достъпен на електронната страница на институцията или тук.

28.05.2021

КОЯ ПРОФЕСИЯ Е НАЙ-ЖЕЛАНА У НАС

"Охранител" продължава да е сред най-желаните професии у нас, засилен интерес през 2021 г. има към направление "Растениевъдство и животновъдство", сочат данни на Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.

Данните от информационната система на НАПОО показват, че за първите месеци на 2021 г. (от 1 януари до този момент) най-популярни са професиите от професионалните направления "Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, "Растениевъдство и животновъдство", "Компютърни науки", "Фризьорски и козметични услуги" и "Сигурност". Това съобщи в интервю за БТА председателят на НАПОО инж. Марияна Павлова.

В сравнение със същия период от 2020 г. има спад в броя на обучените с около 15%. Обучените в направление "Растениевъдство и животновъдство" са се увеличили почти 4 пъти. По думите на Павлова, данните са междинни и от агенцията не могат да се ангажират с конкретни изводи на този етап.

През изминалата 2020 г. 79 809 души са преминали обучение в лицензирани Центрове за професионално обучение, като малко повече от една пета (22 на сто) са обучаемите по професии и специалности от професионално направление "Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства".

Най-желаните професии са "Охранител", "Монтьор на подемно-транспортна техника", "Монтьор на транспортна техника", "Програмист" и "Сътрудник в маркетингови дейности".

"Тенденциите през последните години се запазват, като има интерес за провеждане на професионално обучение също и в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, фризьорските и козметични услуги, както и растениевъдството и животновъдството", посочи Павлова.

Според председателя на НАПОО, кризата не е променила предпочитаните професионални направления. Те остават същите, съпоставено с минали години. "Може да се твърди, че обучаваните в центровете правят избор, съобразен по-скоро с техните индивидуални желания, отколкото с моментната обстановка на пазара на труда", каза още Павлова.

На пазара на труда се очакват дефицити от хора със средно образование и излишък от човешки ресурси с висше и с основно образование.

Експертите на НАПОО цитират и доклади за пазара на труда на Министерството на труда и социалната политика. Според доклад "Средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България, заетост и дисбаланси на пазара на труда, фактори на предлагането на труд (2008-2034)", на пазара на труда са налице и се очакват значителни структурни дефицити от хора със средно образование и структурен излишък от човешки ресурси с висше и основно и по-ниско образование.

Според краткия анализ на пазара на труда към март 2021 г., публикуван в интернет страницата на МТСП, най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (26,7 на сто), следват хотелиерство и ресторантьорство (13,9 на сто), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (10,5 на сто), държавното управление (9,5 на сто), селското, горското и рибното стопанство (9,1 на сто) и административните и спомагателните дейности (6,3 на сто).

Системата за професионално образование и обучение осигурява квалифицирани специалисти за голяма част от тези области, така че тези, които биха искали да сменят професионалното си поприще, могат да го направят като се включат в професионално обучение, посочи инж. Марияна Павлова. По думите на експерта, системата осигурява гъвкавост - хората могат да преминат обучение за професионална квалификация по част от професията и да навлязат на пазара на труда за сравнително кратко време.

Работодателите предпочитат т. нар. "меки умения" (soft skills) пред професионалните, но България остава на едно от последните места по създаването на такива умения.

Друг момент, по който различните заинтересовани страни постигат съгласие, е че преходът между различни длъжности и професии би бил по-плавен, ако хората притежават набор от ключови компетентности, които им помагат при промяната, каза Марияна Павлова. Тя посочи, че редица проучвания на европейско ниво показват, че работодателите предпочитат т. нар. "меки умения" пред професионалните такива, които могат да се усвоят и в процеса на работа. От друга страна, България е на 26 място (от общо 31 системи) по отношение на създаването на умения, според Европейския индекс на уменията, комплексен индикатор за измерване на ефективността и съпоставяне на системите за умения в различните страни, проследяван от Европейския център за развитието на професионалното обучение Cedefop.

По думите на председателя на НАПОО, именно това е причината да се предприемат действия за популяризиране на ключовите компетентности и включването им в учебното съдържание в професионалното обучение. Такива са адаптивност, гъвкавост, умения за работа под напрежение, дигитални компетентности и др., които са от изключителна важност на всеки етап от индивидуалното управление на кариерата, независимо от възраст и образование на хората.

През последните години е висок делът на обученията, които са финансирани по заявка на работодателя, като за 2020 г. такива обучения са 21,9 на сто от всички обучения, проведени в центровете. Марияна Павлова заяви, че изключително важна е ролята на работодателите в системата на професионалното образование и обучение, тъй като, от една страна, те заявяват точно нуждите си от обучение на персонала, а от друга те се доверяват на НАПОО за осигуряването на качество в отделните ЦПО по отношение на материална база, преподаватели, съобразяване с държавните образователни стандарти.

Не на последно място, чрез организиране и финансиране на обучения за служителите си, работодателите създават лоялност и ангажираност у тях, която дава резултати в средносрочен и дългосрочен план, посочи председателят на НАПОО.

28.05.2021

ОТ 1 ЮНИ ПЛАЩАНИЯТА КЪМ НАП В НЯКОИ ГРАДОВЕ С КАРТА И ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ

От 1 юни 2021 г. плащанията на данъци и осигурителни вноски в офисите на НАП в Габрово, Добрич, Кърджали, Монтана, Перник, Русе, Стара Загора и Ямбол могат да се извършват без такси чрез използване на физическите ПОС терминали на приходната агенция, както и чрез е-услуга за плащане в Портала за електронни услуги на ведомството.

Плащания към НАП ще продължат да се извършват и по банков път от всяка банка в страната или друг доставчик на платежни услуги, но съобразно тарифите на съответните финансови институции.

С решение на ОББ досега съществуващите нейни гишета в тези офиси ще работят с клиенти до края на работния ден на 31 май 2021.

Онлайн плащането е една от най-често използваните електронни услуги на НАП. От началото на годината до момента през т.нар. виртуален ПОС (е-услугата за плащане с карти) без такси са платени почти 100 млн. лв., а от създаването на услугата са извършени почти 1,5 милиона трансакции за над 500 млн. лв.

Електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане“ е достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП) в Портала за електронни услуги на НАП. От приходната агенция уточняват, че при плащането чрез виртуалния ПОС терминал на НАП не се дължат такси и то се отразява в данъчно-осигурителната сметка на клиента веднага, без обичайното забавяне при банков превод.

Допълнителна информация за плащанията към НАП можете да получите от сайта на агенцията или чрез информационния център на НАП на телефон: 0700 18 700.

27.05.2021

ОТПУСКАТ КРЕДИТИ С НИСКА ЛИХВА НА СТАРТИРАЩИ И СОЦИАЛНИ ФИРМИ

Фонд на фондовете (ФнФ) стартира трета процедура за избор на финансови посредници за изпълнение на инструмента „Микрокредитиране със споделен риск“.

Ресурсът е по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020" (ОПРЧР), съфинансирана със средства от Европейския социален фонд. Общият бюджет в размер на 9 млн. лв. е разделен на три обособени позиции, съответно с ресурс от 1 млн. лв., 2 млн. лв. и 6 млн. лв.

Финансовият инструмент има за цел да подобри достъпа до финансиране на стартиращи предприятия, в това число на лица от определени уязвими групи (безработни над 6 месеца, младежи до 29 години и хора с увреждания) и на социални предприятия.

Средствата ще се предоставят под формата на микрокредити в размер от 5000 до 48 895 лв. или равностойността им в евро. Срокът на погасяване е до 10 г. и до 2 г. гратисен период за главницата по кредита.

Инструментът ще привлече допълнителен частен капитал, насочен към постигане на публичните политики на пазара на труда. В новата процедура е разширен обхватът на крайните получатели като допустими предприятия са и такива, регистрирани до 5 г. преди датата на кандидатстване. Въведените допълнителни облекчения са с цел преодоляване на последиците от кризата, свързана с COVID–19.

Максималното финансиране от Фонда на фондовете е до 90% от сумата на всеки индивидуален кредит. Финансовите посредници следва да осигурят останалите 10 %. Средствата от ФнФ са с нулева лихва, а съфинансирането от посредника е на пазарни нива, като крайните получатели ще заплащат средно претеглена лихва, която е значително по-благоприятна от пазарната.

Чрез „Микрокредитиране със споделен риск“ ще се финансира придобиване на материални и нематериални активи; работен капитал във връзка с развитие/разширяване на дейности на предприятието или самонаетото лице; развитието и повишаването на уменията на работниците и служителите на микропредприятието или на предприемача в случай на самостоятелна заетост.

За допълнителна информация и въпроси относно стартиралата процедура може да се свържете с екипа на Фонд на фондовете на e-mail: office@fmfib.bg.

26.05.2021

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТПУСКА 511 МИЛИОНА ЕВРО ЗА БЪЛГАРИЯ ПО ЛИНИЯ НА SURE

Европейската комисия отпусна 14,137 млрд. евро на 12 държави – членки на ЕС в рамките на седмия транш от финансовата подкрепа по линия на инструмента SURE. Като част от днешните операции Белгия получи 2 милиарда евро, България – 511 милиона евро, Кипър – 124 милиона евро, Гърция – 2,54 милиарда евро, Испания – 3,37 милиарда евро, Италия – 751 милиона евро, Литва – 355 милиона евро, Латвия – 113 милиона евро, Малта – 177 милиона евро, Полша – 1,56 милиарда евро, Португалия – 2,41 милиарда евро и Естония – 230 милиона евро.

За първи път България и Естония получават финансиране по линия на инструментa SURE. Останалите десет държави от ЕС вече са се възползвали от заеми по линия на този инструмент.

Тази подкрепа по линия на SURE ще помогне на държавите членки да се справят с внезапните увеличения на публичните разходи насочени към запазване на заетостта във връзка с пандемията от коронавирус. По-конкретно ще се помогне държавите членки да покрият разходите, пряко свързани с финансирането на националните схеми за работа при намалено работно време и други подобни мерки, въведени в отговор на пандемията, включително по отношение на самостоятелно заетите лица.

Днешните плащания са следствие от седмата емисия на социални облигации по инструмента SURE, която през последните дни привлече значителен интерес от страна на инвеститорите при трудни пазарни условия.

25.05.2021

КОЙ И КАК МОЖЕ ДА ПРЕКРАТИ ПОЛЗВАНЕТО НА ПЛАТЕНИЯ НИ ОТПУСК

Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

На първо място прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши, когато през време на ползването на платения годишен отпуск бъде разрешен друг вид платен (например - по болничен) или неплатен (например - отпуска за гледане на дете) отпуск. Съгласно закона, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работещия бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Прекъсването се извършва по искане на работещия. В закона не е предвидена специална законова форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно волеизявление за прекъсване ползването на платения годишен отпуск, при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен друг вид отпуск, различен от платения.

Практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.

Платеният отпуск на работещия може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За целта работникът/служителят или работодателят, следва да връчи писмено предложение на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази (ако желае) писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително.

Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платен годишен отпуск при положение, че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Същото важи в обратната ситуация - без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда.

 

Справка:

чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда

чл. 175, ал. 2 от Кодекса на труда

21.05.2021

ББР СТАРТИРА РАБОТА ПО СТРУКТУРИРАНЕ НА ДВА НОВИ ГАРАНЦИОННИ ПРОДУКТА ПО INVESTEU

Българската банка за развитие започна работа по структуриране на два нови гаранционни продукта по европейската програма InvestEU, съобщиха от банката.

Общият ресурс, който може да се мобилизира в подкрепа за българските компании и публични дружества, е до 1,3 млрд. лева.

Със средствата ще бъдат подкрепени проекти за създаване на устойчива инфраструктура в областта на околната среда и засилване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, уточняват от банката за развитие.

Единият от инструментите е насочен към инвестиции за изпълнение на политиките по управление на водите, отпадъците и е в съответствие с кръговата икономика.

Част от инструмента ще инвестира в изграждането на инфраструктура за зареждане на електромобили. Покритието на финансовите инструменти с гаранция се очаква да достигне 300 млн. лв.

Вторият инструмент е насочен към друга специфична цел на програмата InvestEU – подобряване на достъпа до финансиране за малки и средни предприятия, включително дружества със средна пазарна капитализация, при по-благоприятни спрямо пазарните условия.

Цели се подобряване на конкурентоспособността на предприятията, включително чрез увеличаване на капацитета им за цифровизация и иновации. Очаква се покритието по продукта да достигне 978 млн. лв.

Консултациите са насочени както към потенциалните финансови посредници като търговски банки, лизингови компании и небанкови финансови институции, така и към заинтересованите кредитополучатели. Целта на проучването е да отчете пазарното търсене и да спомогне за структурирането на подходящите инструменти.

За InvestEU

Програмата InvestEU ще се прилага за периода 2021 – 2027 г. като основен инструмент на ЕС за инвестиции във възстановяването на икономиките, екологичния напредък и заетостта в Европа. Това е един от инструментите за подкрепа на растежа след Ковид кризата и за постигане на целите на ЕС за изграждане на екологична, цифрова и устойчива европейска икономика.

Повече информация за InvestEU и пазарното проучване ще намерите тук.

20.05.2021

ВИЗИЯ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПОСТ-COVID ДЕСЕТИЛЕТИЕТО

Анализ на Българската стопанска камара

Трансформацията на българската икономика в следващото десетилетие е както необходима, така и неизбежна. Това е така, защото част от общоизвестните статистически показатели са силно притеснителни и не са характерни за държава-членка на ЕС и дори за развита държава. Според World Population Review (2021), България е с най-високите показатели за смъртност в света и през 2021 г. В това отношение изпреварва развиващите се държави. България е и с рисково качество на атмосферния въздух, като най-сериозни превишения се наблюдават при показателите SO2 и РМ10 според Европейската комисия (Press release IP/19/4256. Brussels, 25 July 2019 и други).

Точно тези два показателя са достатъчно индикативни за състоянието на една икономика. От една страна те дават информация за нивото на качеството на живот в една държава. Това влияе върху желанието за миграция, което от своя страна влияе върху размера на активната работна сила и в същото време върху потребителското търсене (което е един от основните фактори за растежа на българския БВП). От друга страна тези два показателя влияят на възможностите за провличане на преки чуждестранни инвестиции: намаляваща квалифицирана активна работна сила, лош потенциал на вътрешния пазар за потребителско търсене, лош атмосферен въздух, съчетан с много висока смъртност, индексираща ниско ниво за здравеопазване - отблъскват желанието на чуждестранни специалисти да бъдат командировани в България. Това в голяма степен обяснява, защо в последните години преките чуждестранни инвестиции ни заобикалят и се насочват към наши съседи, които дори не са членки на ЕС.

Дори само с два показателя може да се индикира нуждата от трансформация на българската икономика през следващото десетилетие. А могат да бъдат изброени още много.

COVID-19 причини най-тежката глобална икономическа криза за последните близо 100 години. Това не е първата глобална икономическа криза, но е първата глобална криза с екзогенен характер. Ето защо икономическите политики, конструирани върху визията за инструментално управление на ендогенната цикличност, се провалиха.

Българската икономика до момента разчиташе на класическа макроикономическа политика. Водеща роля на фискалната политика в съчетание с балансирано участие на паричната (има различни класификации за видовете икономическа политика).

Но годишният темп на растеж при водената до момента икономическа политика трудно може да бъде наречен конвергентен. Изчисленията, базирани на ППС, не отчитат разликата в качеството на благата, които се предлагат от една и съща фирма за пазари с висока и ниска покупателна способност. А при използването на показатели, базирани върху текущи цени - напр. БВП/човек от населението, разликата е 4 пъти спрямо средното за ЕС-27.

Това изисква нейната промяна в посока:

    Първо, стратегическо използване на целеви управляеми бюджетни дефицити. Няма нищо лошо да се използват бюджетни дефицити, когато те са целеви (подкрепят важни структурни реформи в икономиката) и са управляеми (растежът на икономиката ги поддържа на нискорисково ниво).

   Второ, преценяване на рисковете от дългосрочната политика на нулев лихвен процент: „капан на ликвидността“, „ефект на затворената икономика“, „бягство към криптовалути“ и т.н. Особено при екзогенни шокове съчетанието на нулев лихвен процент и паричен съвет не е достатъчно ефективно. Криптовалутите и квазипаричните агрегати създавани от частни нефинансови субекти тепърва ще създават силен натиск върху публичната парична политика при балансирането ѝ между лихвен процент и количество пари в обръщение.

      Трето, поддържането на нормативни определени цени, нормативни определени заплати, „изкуствена“ заетост изтощават икономиката, а не я подпомагат. В такива случаи винаги се повишава нивото на т.нар. „сива икономика“ или човешкият труд се замества с производствен капитал и се стига до обратния ефект. Това са част от причините за наличието на структурни проблеми в част от икономическите сектори.

     Четвърто, дигитализация на икономиката и публичния сектор, съчетани с постоянно и реално повишаване на квалификацията на работната сила. Дигитализацията настъпва глобално и с бързи темпове. Ако България изостане от този процес, няма да може да догони останалите държави. Към момента потенциалът за икономически растеж, базиран на ниската цена на труда, е изчерпан, защото безработицата, дори и в условията на пандемия, е близка до минимума. Това означава, че ускоряването на растежа може да се базира единствено на дигитализация и преструктуриране на БВП.

    Пето, промяна на структурата на фискалната тежест (което е различно от данъчна тежест). Акцентът на преструктурирането трябва да падне върху т. нар. „квазиданъци“. Общата фискална тежест в България е доста висока в сравнение с други развити държави. Този процес трябва да се извърши успоредно с преструктуриране на здравната система, енергетиката и други нереформирани отрасли.

    Шесто, инвестиции в наука и образование, съчетани с реформа. Реформата в този сектор до момента не дава съществени резултати. Само един български университет (в отделни години и един от медицинските) влиза в международните класации. Броят на патентите, създадени от български университети, е под средноевропейското ниво. Инвестициите на първо място в наука и на следващо място в образование са ключови за бъдещото преструктуриране на българската икономика в дигитална.

    Седем, зелена трансформация на икономиката. Колкото и България да е зависима от местните енергийни ресурси, които осигуряват енергийна сигурност, светът се трансформира. САЩ съкращават 130 000 работни места в добивната и енергийна промишленост, свързани с изкопаеми горива. Китай обяви планове за бърза трансформация през следващото десетилетие на своята енергетика. ЕС повишава целите си в тази област. Акцентът е базиран върху рисковете от темпа на изменение на климата върху дългосрочните инвестиции. Зелената трансформация е неизбежна и България, вместо да отлага този процес, трябва да се опита да заеме водещо място в него. Това ще изисква високи инвестиции, които не могат да бъдат осигурени единствено от европейско финансиране.

   Осем, изчезване на трудоемките нискотехнологични производства. Пандемията показа, че трудоемките производства са силно зависими от националните здравни системи, които в развиващите се държави са слаби. Такива са дори и в икономиките в преход. За да не се разкъсват веригите на доставки, този тип производства ще бъдат заместени от високотехнологични роботизирани процеси. В тази ситуация, анализът разходи - ползи за роботизацията излиза на плюс и високите първоначални инвестиции си заслужават, а развитието на науката вече го позволява технически. Това означава инвестиции в преквалификация на работната сила, което ще отнеме и време. Затова този процес на преквалификация трябва да започне изпреварващо, преди да е натоварил публичните социални разходи.

Пост-COVID икономиката ще засили глобализацията, а няма да я ограничи. Глобалните вериги на доставки ще се дигитализират, ще станат по-зелени и технологични. От тях ще бъде изключен всеки, който разчита на ниска цена на производствените ресурси и ниско ниво на производствените технологии. Обратното, високите инвестиции в наука (по примера на създаването на ваксини) ще бъдат новата нормалност и ще носят икономическа печалба.

20.05.2021

В КОИ ГРАДОВЕ СЕ ТЪРСЯТ НАЙ-МНОГО РАБОТНИЦИ

Най-много персонал търсят фирмите в София, като за седмицата от 10 до 16 май са назначени 768 човека от регистрираните в бюрата по труда, показват последните данни на НСИ.

Заради началото на летния сезон кадри се търсят и в Бургас и Варна, като за седмица фирмите са наели съответно 639 и 520 безработни.

Активен е пазарът на труда и в Благоевград и Пловдив, където са наети съответно 463 и 491 човека само за седмица. Най-малко работници търси бизнесът в Монтана. Там едва 69 човека са си намерили работа в средата на май и Видин, където назначените са 99 души.

Общо 6976 българи, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа за седмицата от 10 до 16 май. Новорегистрираните безработни са 5661 човека, показват още данните на НСИ.

Най-много нови съкратени има в София – 531 човека, следват Пловдив – 484, Благоевград – 392, Бургас – 316.

Над 200 души за седмица да загубили работата си във Варна, Враца, Пазарджик, Плевен, Русе, Хасково, Стара Загора. Най-малко съкращения на персонал са предприели фирмите в Габрово – само 79 освободени.

20.05.2021

УСЛУГИТЕ НА ВСИЧКИ ОБЩИНИ В БЪЛГАРИЯ СА ДОСТЪПНИ ОНЛАЙН

Услугите на всички общини в България вече са достъпни по електронен път през Портала за достъп до електронни административни услуги - https://egov.bg на Държавна агенция "Електронно управление", съобщават от агенцията.

Всички общински администрации са присъединени към Единния модел за заявяване, заплащане и получаване на електронни административни услуги. Към всяка община в страната може да бъде заявена и платена всяка една общинска услуга.

Необходимо е гражданите да имат персонален профил в "Моето пространство" на Портала egov.bg и квалифициран електронен подпис. Услугите могат да бъдат заявени както с физически, така и с мобилен електронен подпис.

19.05.2021

В АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ПРИЕМАТ ДОКУМЕНТИ ПО АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ ЗА ЗАЕТОСТ

Консултантски център - Берковица предоставя обобщена информация за продължаване срока на действие на общо четири мерки за запазване на заетостта, осигуряване на нова заетост и за подкрепа на семействата заради пандемията, реализирани от Агенцията по заетостта по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Допълнително финансиране, осигурено с ПМС № 182/07.05.2021 г., дава възможност мерките да се изпълняват до посочените по-долу срокове:

  • мярката „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19” за предоставяне подкрепа на предприятия и самоосигуряващи се лица, чиято икономическа дейност е директно засегната от неблагоприятното въздействие на наложилото се в страната извънредно положение, предизвикано от пандемията с COVID-19.  По мярката се подкрепят работодатели чрез предоставяне на компенсации на част от работната заплата и дължимите данъчни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице в размер на 290 лв.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 22 млн. лв. за запазване на 33 000 pаботни места в най-пострадалите cектори „Хотелиерство и pесторантьорство”, „Туризъм” и „Транспорт”. За тази мяpка документи ще се подават до 31.05.2021 г. До момента на 2 937 фирми и cамоосигуряващи се от тези сектори са преведени над 52 млн. лв.

  • програмата „Родители в заетост”, която осигурява детегледачи на:

-  Родители  на деца от 0- до 5-годишна възраст, незаписани в детска ясла/градина, като родителите имат осигурено работно място по трудово или служебно правоотношение или са самонаети/самоосигуряващи се лица, но към момента полагат грижа за децата си и не са се върнали на работа;

-    Многодетни родители - с три или повече деца на възраст до 12 г., които са се върнали на работните си места, като децата посещават детски ясли/градини, както и училище.

-   Безработни лица, регистрирани в бюрото по труда, които са родители на деца от 0- до 5-годишна възраст и не са записани в детска ясла/градина или многодетни родители на деца от 0- до 12-годишна възраст, посещаващи детски ясли/градини, както и училище.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 23 млн. лв.  Документи по програмата ще може да се подават до 31.05.2021 г. От нейното начало са платени близо 48 млн. лв., като 7 162 родители и семейства са ползвали или ползват в момента детегледач.

  • мярката „Запази ме” за компенсиране на работниците от затворените бизнеси със 75% от техния осигурителен доход. Подаването на заявления от работодателите продължава до края на месец юни.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 25 млн. лв. По тази мярка вече са преведени над 66 млн. лв. за компенсации и запазване на заетостта на 52 319 служители.

  • мярката „Заетост за теб“, с която се подпомагат работодатели да разкриват нови работни места и да назначават безработни за период до 6 месеца, като се покрива минималната работна заплата и осигуровките към нея.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 50 млн. лв. До момента по мярката са разкрити близо 20 000 нови работни места. С допълнителните средства може да бъдат разкрити още 11 000 работни места. По мярката ще се приемат заявки до изчерпване на финансовия ресурс.

Консултантски център - Берковица напомня, че до 15 юни 2021 г. работодателите могат да кандидатстват и за получаване на средства по мярката „60/40”, реализирана по реда на ПМС № 151/2020, изм. с ПМС № 93/2021 г. По тази мярка се изплащат средства за запазване на заетостта през месеците април и май 2021 г. на фирми от почти всички сектори от икономиката, чиито приходи от продажби са намалели с над 20% спрямо усреднените приходи за 2019 г.

Подробна информация за всички мерки за подкрепа и насърчаване на заетостта е публикувана на официалния сайт на Агенция по заетостта.

17.05.2021

РЕГИСТРИРАНАТА БЕЗРАБОТИЦА СЕ ВЪРНА НА НИВАТА ОТПРЕДИ КОВИД-19 ПАНДЕМИЯТА

6.1%[1] е равнището на регистрираната безработица през април по данни от административната статистика на Агенцията по заетостта. Спадът на годишна база е с 2.8 процентни пункта – от 8.9% през април 2020 г., а намалението спрямо предходния месец е с 0.4%.

Регистрираните безработни през месеца са 200 417, което е с 13 635 лица по-малко от март и с 92 393 лица по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през месеца са се регистрирали нови 21 924 безработни лица, като намалението е с 3 255 лица спрямо март т. г. и с 65 139 спрямо април 2020 г. Други 489 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери, също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца.

Започналите работа през април безработни лица са 24 502. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта отчитат минимално намаление от 645 на броя им спрямо март, но и почти двойно увеличение спрямо същия месец на предходната година (12 953). Други 399 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите също чрез бюрата по труда са намерили своето ново работно място.

79.6% от започналите работа през април са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора преработваща промишленост – 21,0%, следвани от тези в търговията – 13,7%, хотелиерство и ресторантьорство – 11,3%, селско, горско и рибно стопанство – 6.9%, строителство – 6,1%, държавно управление – 5,5%, административни и спомагателни дейности – 3.8%, хуманно здравеопазване и социална работа – 3,6% и др.

5 003 безработни лица от рисковите групи са били назначени на субсидирани работни места през месеца – 757 по програми и мерки за заетост и 4 246 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОП РЧР). Схемата „Заетост за теб” по ОП РЧР, която стартира през месец юли 2020 г. като антикризисна мярка, е осигурила заетост на общо 20 450 лица, като само през април са сключени трудови договори с нови 1 756 безработни.

За запазване на заетостта и през април продължиха да работят антикризисните мерки за краткосрочна подкрепа на заетостта – добре познатите вече „60/40” и проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19” по ОП РЧР. През месец април над 165 000 заети са били подкрепени по тези мерки. Мярката „Запази ме”, финансирана по ОП РЧР и финансовия механизъм React-EU, за подпомагане на заетите лица в принудителен неплатен отпуск, наложен от спирането на редица икономически дейности с цел овладяване на пандемията от COVID-19, осигури средства на близо 52 000 заети лица.

Заявените работни места на първичния пазар на труда през април са 18 130 или с 322 (с 1.7%) по-малко от предходния месец и с над 7900 (77,3%) повече спрямо същия месец на 2020 г. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (25.6%), следват хотелиерство и ресторантьорство (21.6%), търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (9.4%), държавно управление (7.6%), административни и спомагателни дейности (6.9%) и селско, горско и рибно стопанство (6.3%).

Най-търсените професии през месеца са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; персонал, полагащ грижи за хората; продавачи; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници в селско, горско и рибно стопанство; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др. 

[1] Равнището на безработица се определя като дял на регистрираните безработни лица от икономически активното население на възраст 15 - 64 г., установено при Преброяване 2011 г.

17.05.2021

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: КАК ДА РЕГИСТРИРАТЕ ФИРМА

Повечето потребители изпитват трудност в избора на тип дружество, което да регистрират. Всяка структура има своите предимства и недостатъци. Най-важното е да помислите за данъците, които дължите на държавата и отговорността, която поемате пред вашите партньори.

За момента ООД или ЕООД е предпочитаната форма за стартиране на малка до средна компания в България, особено след намаляване на изискването за началния капитал по време на регистрацията, посочват от Агенцията по вписванията.

Разлика между ЕООД и ООД е в броя на хората, притежаващи части от капитала. При ЕООД собствеността на капитала е еднолична – един човек е вносител на капитала. За регистрация на ООД - учредителите трябва да са поне двама, но няма изискване да имат равни капиталови вложения.

Според изчисления на експерти разходите по регистрацията варират от 110 до 180 лева в зависимост от това дали имате електронен подпис и подавате документи електронно.

Ако решите да регистрирате ЕООД ще са ви необходими следните документи:

Бележка за внесен капитал, която можете да издадете от банка по избор.

Съгласие за приемане на управление и образец от подписа (спесимен) – необходимо е да бъде нотариално заверен и подписан от управителя. Има два варианта: да имате подготвен спесимен, който има нужда единствено от нотариална заверка, или да поискате от нотариалната кантора да го изготвят.

Учредителен акт

Учредителен протокол - Документът трябва да съдържа взетите решения от учредителното събрание и дневния ред на събранието.

Решение за назначение на едноличния собственик на капитала като управител

Заявление по образец А4 – най-важният документ! Можете да го намерите на сайта на Търговския регистър, да го изтеглите и попълните. Към него се прилагат всички останали документи.

Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закон за Търговския регистър (ЗТР). Декларира се истинността на заявените обстоятелства. Подписва се от заявителя.

Декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТР. Подава се от приносителя. Попълва се само когато заявителят не представя документите лично в ТР.

Декларация по чл. 142 от Търговския закон (ТЗ). Забрана за конкурентна дейност. Подписва се от управителя.

Декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ. Управителят декларира, че отговаря на изискванията на закона за управител на фирма. Подписва се.

Заявление за запазване на фирма (Д1), което не е задължително и струва 50 лв.

Лиценз или разрешение, когато дейността на фирмата изисква такова.

Ако целият процес е извършен правилно, фирмата е готова и автоматично получава ЕИК (Единен Идентификационен Код, т. нар. БУЛСТАТ). Това е уникалният 9-цифрен номер на фирмата, който служи за идентификацията ѝ пред държавните институции и органи.

След като фирмата е готова с регистрирането е необходимо да се декларира започването на дейността ѝ пред НАП и вече можете да започнете работа.

12.05.2021

КАКВИ ФИРМИ ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ

Запазва се положителната тенденция при обявите за работа във всички отрасли, като вече общият им брой достига нивата от преди началото на коронакризата у нас, сочи актуалният месечен анализ на компанията за комплексни HR услуги JobTiger.

Ако сравняваме с данните за месец март 2021 г., ръстът на предложенията за работа през април е 21%, а ако вземем за изходна база ситуацията от преди една година (април 2020 г.), то предложенията за работа през април 2021 г. са със 155% повече. Така, вече имаме изравняване на нивата на публикуваните предложения за работа у нас с тези от периода преди началото на пандемията от коронавирус, коментират авторите на анализа.

След възстановяването на дейността на заведенията за хранене и развлечение и с наближаването на лятото, логично, първенец в търсенето на нови кадри се явява секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“. В него новите обяви за работа през април са били почти двойно повече (ръст от 95%) спрямо предходния месец март.

Припомняме, че през месец март търсенето на кадри в отрасъла остана непроменено спрямо февруари, въпреки наложения локдаун. Най-предлагани в сектора през април са били позиции за персонал за кухня и обслужващ персонал (сервитьори).

От началото на настоящата година тенденцията при новите предложения за работа във всички сектори запазва трайно положителния си характер. Локдаунът от март 2021 г. нямаше съкрушителния ефект при търсенето на нови кадри, както беше при първия локдаун от март-април 2020 г.

Причини за това, според анализа, са адаптацията на бизнеса към работа в условията на COVID-19, възстановените дейности на обектите за хранене и развлечения, наближаващият туристически сезон и, не на последно място, продължаващият икономически ръст в редица сектори (ИТ, Аутсорсинг, Търговия и продажби и др.).

Продължава да се отчита покачване на обявите във всички сектори. След водещия сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ (където броят на обявите е нараснал, както казахме, почти двойно), на второ място е  „Търговия и продажби“ с 21% ръст, а на трето – „Административни дейности“ с 13,4 % ръст. Те са следвани от секторите „Логистика и транспорт“ (ръст 12,8%), „Производство“ (ръст 10%) и „Счетоводство, одит, финанси“ (ръст 9%).

Като дялово разпределение, секторът „Търговия и продажби“ все още е на първо място – с 21% от общия брой предложения, публикувани през април. В резултат на големия си ръст секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“ се премества от четвърто на второ място – с 20% дял от всички обяви.

След тях, дяловото разпределение остава, както в предходния месец март, със сектор „Производство“, заемащ 14% от обявите, следван от секторите „ИТ“ (12%), „Логистика и транспорт“ (9,3%), „Административни дейности“ (8,8%), „Строителство“ (5%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4%), „Здравеопазване и фармация“ (3,2%), „Маркетинг и реклама“ (3%) и „Изкуство“ (1%).

Разпределение на новите предложения по градове

Във всеки един от водещите областни градове ръстът на обявите през април спрямо март е двуцифрен, както следва:  София – 15%; Пловдив – 14%; Варна – 33%; Бургас – 39%; Русе – 27% и Стара Загора – 18%.

Броят на публикуваните обяви за търсене на кадри за тези градове се равнява на 70% от предложенията за работа в цялата страна.

Положителната тенденция при търсенето на нови кадри у нас от началото на годината чертае оптимистична прогноза за идващите месеци. Очакванията са нивата на обявите да се задържат в тези си граници, без рискове от внезапни спадове, прогнозират авторите на анализа.

11.05.2021

ЕК провежда публични консултации за създаването на индивидуални сметки за обучения

Европейската комисия провежда публични консултации за т.нар. индивидуални сметки за обучения, в които ще се натрупват и изразходват услуги за включване в обучения. С тях ще се гарантира правото на обучение на всеки гражданин на Европейския съюз. С обществените консултации ЕК се опитва да отговори на въпроса „Могат ли индивидуалните сметки за обучение да гарантират, че възрастните продължават да изграждат уменията, от които се нуждаят, независимо от трудовия си статус?“.

До 16 юли всяка организация или гражданин на Европейския съюз могат да дадат обратна връзка за дефиницията на проблема и необходимостта от по-нататъшни действия на ниво ЕС. Всеки, който иска да се включи, може да попълни анкетата в сайта на Европейската комисия или да изпрати становище по въпроса.

Темата за индивидуалните сметки за обучения е особено актуална след избухването на пандемията, свързана с COVID-19цифровите и зелените преходи, които предизвикаха значителни структурни промени на пазара на труда и коренно ще променят изискванията за умения за много работни места. Това увеличава нуждата от изграждане на умения през целия живот. В същото време нараства броят на хората, които са включени в нетипични форми на заетост (непълно работно време, временна заетост, самостоятелно заети лица и др.), които са изложени на риск от недостатъчна подкрепа за обучение от страна на работодателите.

10.05.2021

ПРОДЪЛЖАВАТ МЕРКИТЕ В ПОДКРЕПА НА ЗАЕТОСТТА И ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ

Разяснение от Консултантски център - Берковица

В условията на бавно икономическо възстановяване и продължаваща извънредна епидемична обстановка мерките за подкрепа на бизнеса и за запазване на заетостта на работниците и служителите от предприятия, които преустановиха работа, работят при непълно работно време и имат намалени приходи от продажби, са удължени.

Продължава подкрепата по мярката „60 на 40“. За целта бяха приети промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г. за удължаване срока за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители от 01.04. до 31.05.2021 г. (ПМС № 93 от 18.03.2021 г., обн. ДВ, бр. 24 от 23.03.2021 г.). Средствата ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13.03. до 31.12.2020 г. са работили на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) или са ползвали отпуск на основание чл. 173а КТ, както и за работници и служители, работата на които е била преустановена със заповед по чл. 120в КТ.

За целта работниците и служителите следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 01.10.2020 г. И през допълнителния период на прилагане на мярката работодателите, получили средства за запазване на заетостта на работниците и служителите от групите по постановлението, ще изплащат трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за октомври 2020 г., и ще внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

Направена е благоприятна за бизнеса промяна, като за изплащане на средства ще могат да кандидатстват и работодатели, доказали спад на приходите от продажби през месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, с не по-малко от 20 на сто, но спрямо усреднените приходи за 2019 г. – годината преди пандемията, когато са имали нормални обороти и приходи, и спрямо тях през 2021 г. е много възможно да имат понижение, което, от своя страна, ще им даде право да получават средства по постановлението. Сравняването с предходната 2020 г. не би било в интерес на бизнеса.

Помощта по мярката „Запази ме“ също бе удължена, и то с три месеца. За целта с ПМС № 99 от 19.03.2021 г. (обн. ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г.) бяха приети изменения и допълнения на Постановление № 325 на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени временни ограничения от държавен орган за осъществяването им в периода на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Основните промени предвиждат лицата да имат право на компенсация за не повече от 60 дни в рамките на 2020 г. и не повече от 90 дни в рамките на 2021 г., в които са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложени ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, в акт на държавен орган. Увеличава се срокът на приложение на мярката – до 30.06.2021 г. Промените са в сила от 01.04.2021 г.

Лицата се допускат за участие по мярката „Запази ме“ само в случай, че са заети в сектори, които попадат в утвърдения от министъра на труда и социалната политика Списък с кодове на икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяването на дейност с акт на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, с решение на Народното събрание или на Министерския съвет. Актуалната заповед със списъка с кодовете се публикува на интерент-страницата на Агенцията по заетостта, на адрес: https://www.az.government.bg/pages/zapazi-me/.

Работниците и служителите следва да бъдат в неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 КТ или чл. 173a, ал. 2 КТ поради въведени временни ограничения за осъществяване на дейността, посочени в акт на държавен орган.

Министерският съвет прие промени и в Решение № 429 от 26.06.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., изм. и доп. с Решение № 982 на Министерския съвет от 31.12.2020 г. Промените бяха приети с Решение № 233 на Министерския съвет от 18.03.2021 г. Целта е да продължи допълнителната подкрепа за най-засегнатите сектори и икономически дейности и да се запази заетостта на работниците и служителите, попадащи в тях.

В синхрон с мярката „60 на 40“ бе удължен срокът за изплащане на средства до 31.05.2021 г. Промените също така предвиждат за изплащане на средства да могат да кандидатстват работодатели, доказали спад на приходите от продажби през месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, с не по-малко от 20 на сто спрямо усреднените приходи за 2019 г. за учредените лица преди първи юни 2019 г. и тези, учредени за периода от 01.06. до 01.12.2019 г. За учредените през периода 01.12.2019 до 01.03.2020 г. и тези след 01.03.2020 г. – спрямо усреднените приходи за 2020 г. Това се отнася и за общинските дейности.

За самоосигуряващите се лица – регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, както и лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци в определените сектори, и които са декларирали намаляване на приходите от продажби, изискванията са, както следва:

  1. за лицата, вписани преди 01.06.2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
  2. за лицата, вписани след 01.06.2019 до 01.03.2020 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

Поради неколкократното налагане на временни ограничителни мерки за осъществяване на дейност в секторите, попадащи в обхвата на Решение № 429 на МС, се дава възможност да бъдат получавани средства и за лица, които са наети от работодателя или вписани като самоосигуряващи се и след 13.03.2020 г. Този подход е в съответствие и с ПМС № 151 от 2020 г., където за работници и служители, наети в секторите „Транспорт“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“, също не са включени ограничения за новонаети лица.

Допълнителна и актуална информация, отговори на често задавани въпроси, както и списъци на одобрените и неодобрените работодатели се публикуват ежедневно на интернет-страницата на Агенцията по заетостта, на адрес:

https://www.az.government.bg/pages/finansovi-stimuli-za-zapazvane-na-zaetostta/.

07.05.2021

108 600 НОВИ БЕЗРАБОТНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА ДО МАЙ

Близо 108 600 са новорегистрираните безработни в цялата страна от началото на годината до 2 май - това сочат най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда, което Националният статистически институт и Агенцията по заетостта извършват заради пандемията от Covid-19.

За същия период започналите работа чрез бюрата по труда са 83 400 души. Най-много новорегистрирани безработни до момента са отчетени между 4 и 10 януари - над 15 700 при едва 3300 устроени на работа.

В 15 области новорегистрираните безработни са в повече от започналите работа през последната наблюдавана седмица от 26 април до 2 май. Тази разлика е силно изразена в Монтана, Видин и Пловдив.

За този период общо записаните в бюрата по труда в цялата страна са 3776 души, а устроените на работа - малко над 4 000.

Като цяло вече точно един месец продължава тенденцията за превес, макар и с по няколко стотин души в цялата страна, на намерилите препитание над регистрираните в бюрата по труда.

Социални експерти обясняват това с продължаващото и към момента действие на мерки като 60 на 40 за запазване на заетостта, облекчаването на противоепидемичните мерки и най-вече отварянето на магазини и ресторанти, както и със субсидираната заетост.

27.04.2021

КАК ЕДНА ЛУДА ИДЕЯ ПРЕВЪРНА РУМЪНЕЦ В МИЛИАРДЕР

Даниел Динеш водил трудна битка с начина на живот в САЩ, след като напуснал родната си Румъния през 2001 г., за да работи за Microsoft. Но впоследствие трудностите се превърнали в основа за натрупването на едно от най-големите богатства в света.

Софтуерният програмист се завърнал в родината през 2005 г., за да стартира бизнесa, който в наши дни е познат като UiPath Inc. – платформа за автоматизация на процеси, която направи официалния си борсов дебют през миналата седмица, набирайки 1.3 млрд. долара чрез първично публично предлагане на акции в САЩ, пише Bloоmberg.

Динеш, който е изпълнителен директор на компанията, контролира дял от бизнеса на стойност над 6 млрд. долара. "За човек като мен, който пристига, когато е на двадесет и няколко години в САЩ от Европа, бе голямо предизвикателство да се адаптирам към Щатите, дори от професионална гледна точка опитът ми в Microsoft да бе чудесен", казва 49-годишният Динеш по време на миналогодишното издание на технологичната конференция Montgomery Summit. В резултат на това, "имах луда идея да се върна и да стартирам компания", казва той.

UiPath, която се оценява на 7 млрд. долара през 2019 г., понастоящем има пазарна капитализация от около 30 млрд. долара след като акциите ѝ достигнаха цена от 56 долара за брой, което е над пазарните очаквания.

Това поставя Динеш сред 500-те най-богати хора в света, показват данните на Bloomberg Billionaires Index. "Да стартираш компания на малко място без пазар си има своите скрити предимства: кара те да мислиш глобално от първия ден", посочва Динеш в писмо към документите, съпровождащи борсовото листване.

Компанията му се подготвя за излизане на борсата още от началото на 2020 г. Софтуерът на UiPath може да извършва множество нискоквалифицирани задачи, които в миналото бизнесът аутсорсваше към страни с ниски заплати като Индия и Филипините.

Позната като роботизирана автоматизация на процесите, технологията използва повтарящи се входящи данни, за да извършва определени задачи. Софтуерът се използва в болници и проекти, посветени на здравеопазването в битката с COVID-19, пише в уебсайта на UiPath.

Динеш, който е учил математика и компютърни науки в Букурещкия университет, израства в Румъния по време на комунистическия диктатор Николае Чаушеску. Първоначално компанията му се казва DeskOver, но през 2015 г. сменя името си на UiPath. Първите стъпки в бизнеса се управляват от апартамент в румънската столица, като през 2017 г. централата се мести в Ню Йорк.

Финансиране

UiPath набира финансиране в размер на 750 млн. долара в рунд, воден от Alkeon Capital и Coatue, което вдига оценката на компанията до 35 млрд. долара, става ясно от изявление от месец февруари. Altimeter Capital Management, Dragoneer, IVP, Sequoia Capital, Tiger Global Management и фондове, съветвани от T. Rowe Price Associates, са останалите инвеститори.

Динеш притежава всички акции клас B, което съответства на 35 гласа спрямо един глас на всяка акция клас А. Той продължава да управлява UiPath след първоначалното публично предлагане, като е продал акции на стойност 75 млн. долара.

"Трябва да станеш публична компания в някакъв момент, за да позволиш на служителите си да получат повече ликвидност, давайки им опции за закупуване на акции", казва Динеш в интервю за Bloomberg през миналата година. "Почти стигнахме до там."

27.04.2021

FORD ИНВЕСТИРА 300 МЛН. ДОЛАРА В ЗАВОДА СИ В РУМЪНИЯ

Американският автомобилен гигант Ford Motor Company ще инвестира 300 млн. долара (248 млн. евро) в проект за производството на нови лекотоварни автомобили в своя завод в Крайова, Румъния. Производството ще стартира през 2023 г., като година по-късно ще започне и изграждането на напълно електрическа версия на автомобилите, съобщават от компанията, цитирани от seenews.com. Това ще бъде първият напълно електрически автомобил на Ford, който ще се произвежда на румънска територия.

"Планът ни за изграждането на този нов лекотоварен автомобил в Румъния отразява както нашето плодотворно и растящо партньорство с местните доставчици и общността, така и успеха на целия екип на Ford Craiova", казва президентът на Ford Europe Стюарт Роули.

"С представянето на напълно електрическата версия през 2024 г., Крайова ще стане нашият четвърти завод в Европа, където се произвеждат напълно електрически превозни средства. Инвестицията в Крайова идва на фона на другите обявени инвестиции в Ford Electrified Vehicle Center в Кьолн (Германия) и в завода в Коджаели на Ford Otosan в Турция и изпраща ясен сигнал относно обещанието ни да предложим на европейските потребители товарни автомобили с нула емисии", казва Роули.

Новият лекотоварен автомобил, чието производство ще стартира през 2023 г., ще бъде снабден с едни от най-напредналите бензинови и дизелови двигатели на Ford, произведени в завода Ford Dagenham във Великобритания. Трансмисията на автомобила ще се произвежда от Ford Halewood Transmissions Limited, която също се намира във Великобритания.

Точната дата, от която ще стартира производството, както и други допълнителни детайли ще бъдат разкрити преди официалния старт на дейността, добавят от Ford. По думите на Роули, новата инвестиция демонстрира надеждите на компанията, че румънското правителство ще осигури всички ключови подобрения, обещани в подкрепа на конкурентната производствена среда в региона, включително транспортна инфраструктура.

През февруари Ford заяви, че до 2024 г. ще предлага в Европа пълна гама електрически и хибридни товарна автомобили. Компанията очаква до 2030 г. 2/3 от всички продажби на товарни коли да бъдат електрически или хибридни модели.

Ford навлезе в Румъния през март 2008 г., когато приключи придобиването на дял от 72.4% в компанията Automobile Craiova, собственик на автомобилния производител и дистрибутор Daewoo Automobile Romania. От тогава до сега, Ford са инвестирали над 2 млрд. евро в завода в Крайова, като са разкрили над 6300 работни места.

Понастоящем компанията произвежда моделите Puma и EcoSport, както и двигателя EcoBoost 1.0 в румънската си мощност. През юли 2020 г. Ford обявиха инвестиция от 30 млн. долара в нова линия в завода в Крайова с цел производството на широка гама компоненти, които се карат от други мощности на компанията в Европа.

27.04.2021

Не само фирмите “отличници” могат да получат банков кредит

Туризъм, транспорт, търговия, появилата се ненадейно пандемия остави своя траен отпечатък върху бизнеса както по света, така и у нас. През изминалата година станахме свидетели на различни мерки, в помощ на пострадалите от кризата сектори – мораториум върху плащанията по кредите и различни правителствени програми. Факт е обаче, че краят на “кредитната ваканция” настъпи, а социалните и икономическите мерки няма да продължат още дълго. 

Какво следва?

За да отговорим на въпроса какво следва за засегнатите бизнеси, първо трябва да разгледаме мащаба на пораженията. Според проучване на Българската стопанска камара, проведено сред бизнеса в края на миналата година, обемите на производство намаляват с над 60%, продажбите и оборотите също се свиват, но с повече от 70%, външните пазари се сриват с близо 45%, а работните места са наполовина по-малко. Драстичен спад се отчита и по отношение на инвестициите и новите продукти.

Успоредно с това, с около една трета нарастват задълженията към финансови институции, контрагенти, бюджета и персонала.

Част от решението?

Държавата в лицето на Българската банка за развитие разработи програма за портфейлни гаранции в подкрепа на микро, малките, средните и големите предприятия, пострадали от пандемията от СOVID-19, която чрез банките да достигне до бизнеса. Преди дни УниКредит Булбанк подписа споразумение за удължаване на срока на програмата.

“Фирмите, с които най-често сключваме сделки, са от секторите: товарен автомобилен транспорт, ресторанти и заведения, строителство, търговия с леки и лекотоварни автомобили, туроператори, търговци на дребно и компании за пътнически градски и крайградски транспорт”, споделиха пред Dir.bg от УниКредит Булбанк. Експертите подчертаха, че това са секторите, с които тяхната банка е сключила най-много договори, което не предполага, че именно тези сектори са най-често срещаните в целия банков сектор.

Кой може да кандидатства?

За разлика от традиционния банков кредит, който се отпуска на компании в добро финансово състояние, от тази схема могат да се възползват фирми, които изпитват финансови затруднения след 31 декември 2019 г., вследствие на пандемията от COVID-19.

Кандидатите трябва да отговарят на поне едно от следните изисквания:

  •  да имат спад на оборота заради пандемията от COVID-19;
  •  да имат неполучени вземания от клиенти или неразплатени суми към доставчици;
  • да имат отменени договори за износ или прекратени доставки от внос;
  • да са затворили производствените си съоръжения и офиси или да са намалили броя на своите служители.

Важно е обаче кандидатите да са обслужвали редовно кредитите си без да са изпадали в просрочие над 90 дни през 2019 година.

Кой колко може да получи?

Както вече стана ясно, от програмата могат да се възползват микро, малките и средните предприятия – с персонал до 249 души, активи до 84 млн. лв. и годишен оборот до 97,5 млн. лева. Компаниите, които попадат в тази категория и отговарят на изискванията могат да получат до 1 млн. лева. А от скоро – от двойно по-голям кредит до 2 мил. лева могат да се възползват и големите предприятия.

Тъй като програмата е гарантирана от държавата, бизнесът може да получи заем от УниКредит Булбанк при облекчени изисквания за обезпечение – покритие на не повече от 50% от размера на търсеното финансиране. Допустими са гратисни периоди както за лихва, така и за главница.

Освен това срокът за връщане на тези заеми е с удължен период – до 6 години, но не по-късно от 30 юни 2027 година.

26.04.2021

КОЛКО СЕ ПЛАЩА, АКО РАБОТИМ НА ПРАЗНИК

Поради съвпадането на Първи май с Велика събота Великденският уикенд през 2021 г. ще бъде с един ден по-дълъг. Съгласно Кодекса на труда, когато официален празник, какъвто е 1 май, съвпадне със събота или с неделя, първият или първите работни дни след тях са неприсъствени.

При работа на неприсъствения 4 май обаче трудът се заплаща с увеличение само ако се явява извънреден, като увеличението е 75%. Това съобщиха от пресцентъра на ИА „Главна инспекция по труда“.

Минимум двойна надница се заплаща на всички работещи на официални празници, каквито са четирите дни за отбелязване на Великден – от 30 април (Велики петък), до 3 май  (понеделник). Ако работата на празничен ден е и извънреден труд, то надницата достига четворен размер, тъй като той също се заплаща със 100% увеличение.

Трудът на официален празник, в почивен или неприсъствен ден винаги е извънреден при подневно отчитане на работното време и при ненормиран работен ден. Не е извънреден трудът в празнични и почивни дни, положен по график при въведено сумирано отчитане на работното време.  Изплащането на извънредния труд при този режим на отчитане на работното време е в края на периода, за който той е въведен и то с 50% увеличение.

Графикът при сумирано отчитане на работното време трябва да е утвърден поименно за целия период, за който то е въведено. Когато се налага полагане на извънреден труд, той трябва да е възложен с предварително издадена от работодателя заповед.

26.04.2021

КОИ СА НАЙ-ЖЕЛАНИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г.?

За поредна година IT секторът се очертава като един от най-предпочитаните от служителите и в пандемичните и по-несигурни времена, след като първите две места в ежегодното независимо проучване Employer of Choice, с което ексклузивно разполага Investor.bg, се заемат от фирми от сектора. В същото време обаче ТОП 5 се допълва от компании от търговията на дребно и потребителските стоки.

През 2021 година начело на престижната класация застава победителят от 2020 година – VMWare. Софтуерната компания се изкачи от 3-то място през 2019 г. начело по време на пандемията миналата година и в условията на извънредно положение запазва позицията си на лидер по имидж като работодател в България.

На 2-ро място се нарежда друг софтуерен гигант SAP Labs България (изкачване от 3-та позиция през 2020г.). Топ 3 изненадващо попълва миналогодишният номер 7 – Лидл България.

Може би донякъде изненадващо първата петица се допълва от компании за потребителски стоки – Nestle Bulgaria се изкачва силно от 20 място преди година до 4 позиция сега, а на пето място застава Coca-Cola Bulgaria, след като се придвижва с 3 места напред.

„Целта на проучването е да установи имиджа като работодател на дадена компания - кои са силните страни, които привличат служители, и къде изостава. В силно конкурентния пазар на труда у нас това е елемент в бизнеса, който не може да остане подценен и неизмерен. От тези данни зависят огромни бюджети за управление на човешките ресурси и подбор на персонал“. С тези думи описва проучването Георги Георгиев, представител на организатора за България – ToTheTop Agency.

В първата десетка влизат още Lufthansa Technik Sofia, Hewlett Packard Enterprise, Coca-Cola Hellenic, Coca-Cola European Partners Services Bulgaria и IBM Bulgaria LTD.

Проучването Employer of Choice се базира на сложен алгоритъм по утвърден модел, използвам от бащата на науката за работодателска марка Саймън Бъроу, за да измери employer brand-a на дадена компания, и използва това като отправна точка за подобряване на представянето ѝ. Алгоритъмът изследва над 50 характеристики на бранда, комуникационни канали, алтернативен избор на кандидата и още, и още, за да определи сбор от точки и класира „Топ 50 на най-желаните работодатели“.

В проучването са гласували над 13 000 души от цяла България. Анкетата съдържа над 50 въпроса и се проведе в периода март - април 2021 г. онлайн.

Интересно е да се отбележи, че малко над 58% от допитаните не обмислят да напускат сегашния си работодател, а под 7,78% са взели решение да го направят след 6 месеца. Висок е и делът на колебаещите се – 25,16%.

„Да, има поводи за оптимизъм! Забелязваме поляризация в поведението на компаниите през последната година – една част спряха дори плахите си опити за работа върху работодателския си имидж. Просто замръзнаха, изчаквайки или орязвайки ресурси, пренасочвайки вниманието си към спешности в бизнеса и ежедневни задачи. Други обаче решиха именно сега да извлекат дивидент и решат бизнес казуси чрез човешкия ресурс – използват момента, за да повишат качеството на човешкия ресурс, запълнят „дупки“ при по-ниска цена на подбор или да разширят бизнеса си. Страхотен момент за оптимизация и немалко фирми се възползват. Очакваме 2021 г. да е рекордна по брой изготвени индивидуални доклади за компании от Employer of Choice“, пояснява още Георги Георгиев.

Кои бяха миналогодишните победители вижте тук!

А ето и кои са най-желаните от българските студенти работодатели за 2020 г.

26.04.2021

Шефовете безпомощни пред последствията от пандемията

Пандемията, физическата изолация и несигурната икономика са допринесли за намаляване на психичното благосъстояние на хиляди работещи. Това показва проучване на Adecco Group.

По-голямата част от анкетираните лидерите в компаниите заявяват, че се чувстват неподготвени да водят разговори около психичното благосъстояние на служителите си. 54% от тях споделят, че е трудно да предоставят ефективни съвети на хората си относно психическото им благополучие по време на пандемията.

Едновременно с това, половината от мениджърите признават, че е трудно да преценят как се чувстват служителите им. От друга страна проучването показва, че 28% от служителите заявяват, че психичното им здраве се е влошило по време на пандемията. Липсата на ефективни инструменти в мениджърските екипи за решаване на този проблем допълнително се засилва от очакванията на служителите, 80% от които са мнение, че техният работодател е отговорен за осигуряването на по-добър работен свят.

Това изисква по-голям фокус върху подобряване на корпоративните програми за благосъстояние. В продължение на десетилетия много компании инвестираха основно в услуги или привилегии, базирани на удобства, като фитнес зали и маси за пинг-понг. С променената работна среда, тези програми обаче не са приложими и им липсват ключовите елементи, необходими за дългосрочен успех.

Затова специалистите предлагат на компаниите да помислят за един нов холистичен модел, който да е достатъчно устойчив и работещ в дългосрочен план. Той осигурява цялостен подход към благосъстоянието на служителите, който обединява както управлението от горе надолу, така и обратната връзка от долу нагоре.

Холистичният подход включва 4 елемента: психическото и физическото благосъстояние, социален аспект (способността на служителите да се свързват, да се ангажират с другите, да се приобщават) и не на последно място целта от съществуването на компанията, базирана на общи ценности и принципи, които служат като мотивация на служителите.

Когато 4 тези елементи се разглеждат цялостно, бизнесът може да достигне до решения, съобразени с уникалните нужди на организацията. Например, компания, която е изправена пред липса на ангажираност сред служителите, може да установи, че основната нужда в екипите е по-добра подкрепа.

За да постигне това, компанията може да внедри решения като:

Организиране на дни, посветени на развитието на определени умения в служителите;

Нови комуникационни канали за споделяне на новини и социални покани;

Нова структурирана програма за насърчаване, свързана с менторство или психическо благосъстояние;

Нови роли в екипа на компанията, които да се фокусират върху ангажираността и благополучие на служителите;

Нови технологии и платформи, които да помогнат за увеличаването на благосъстояние на екипа.

23.04.2021

ИНФОРМАЦИОННО СЪБИТИЕ ЗА ТРУДОВИТЕ ПРАВА В АВСТРИЯ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 28 АПРИЛ

Как мога да работя в Австрия? Към коя институция мога да се обърна, ако трудовите и социалните ми права са нарушени? Какво трябва да направя, за да се регистрирам за пенсионно и здравно осигуряване? С какви правила трябва да се съобразявам? Работещите и желаещите да работят в Австрия ще получат отговори на тези въпроси и други полезни съвети по време на информационно онлайн събитие в платформата Zoom на 28 април от 10,30 часа. Форумът се организира от Службата по трудови и социални въпроси към Посолството на България във Виена.

По време на събитието експерти Главната инспекция по труда, Агенция по заетостта, Националния осигурителен институт и австрийските им партньори ще разкажат кой кой е при защита на работниците и служителите и кои разпоредби трябва да се вземат под внимание в Австрия.

Експертите ще информират желаещите за възможностите за командироване, намиране на работа чрез посредник, използване на възможностите, които предоставя EURES. Ще бъдат дадени полезни съвети относно основните правила, с които желаещите да започнат работа зад граница трябва да се съобразяват при заминаване от България. Участниците в събитието ще разберат дали и как са регистриран в здравно или пенсионно осигуряване и дали имат застраховка срещу трудова злополука, каква е процедурата, ако такава регистрация липсва и как да се подаде сигнал.

Представители от НОИ ще пояснят какви документи трябва да се представят при завръщане в България с оглед отпускането и изплащането на краткосрочните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване.

За участие в събитието е нужно да се заяви желание на електронна поща  socialau@embassybulgaria.at . Повече информация за срещата може да се намери на фейсбук страницата на събитието –

https://www.facebook.com/events/3776999799003080/.

По време на събитието е осигурен превод от немски на български език и обратно.

23.04.2021

70% ОТ БЪЛГАРИТЕ ТРУДНО НАМИРАТ РАБОТА

Oĸoлo 70% oт българите пocoчвaт, чe cтaвa вce пo-тpyднo чoвeĸ дa нaмepи и зaпoчнe paбoтa, a eднa тpeтa изтъĸвaт нaличиeтo нa пpeдpaзcъдъци.

Двeтe възpacтoви гpyпи, зa ĸoитo тoвa e вaлиднo в нaй-гoлямa cтeпeн, ca ĸaдpитe бeз oпит нa възpacт дo 24 гoдини и xopaтa нaд 45-54 гoдини (53,2%).Toвa пoĸaзвa ĸoличecтвeнo изcлeдвaнe нa мapĸeтингoвaтa aгeнция ВluеРоіnt, пpoвeдeнo пpeз янyapи 2021 г. пo пopъчĸa нa ТЕLUЅ Іntеrnаtіоnаl Вulgаrіа.

Bceĸи втopи зaпитaн cпoдeля, чe e yceщaл нaличиe нa пpeдpaзcъдъци пo вpeмe нa интepвю зa paбoтa.

B cъщoтo вpeмe нa пoчти 30% oт анкетираните им ce e нaлaгaлo дa cĸpият външeн бeлeг, eтничecĸa пpинaдлeжнocт, ceĸcyaлнa opиeнтaция или дpyгo пopaди cтpax oт нeпpиeмaнe.

Toлepaнтнocттa ĸъм „paзличнитe xopa“ нa нaциoнaлнo нивo вce oщe нe e тoлĸoвa шиpoĸo зacтъпeнa - caмo 23% cмятaт, чe бългapитe cмe изĸлючитeлнo тoлepaнтни, дoĸaтo 49,5% твъpдят, чe oбщecтвoтo cпaдa в гpaфaтa „пo-cĸopo нeтoлepaнтни“. Щo ce oтнacя дo yceщaнeтo ĸoлĸo тoлepaнтни ca paбoтoдaтeлитe y нac, 34% cпoдeлят виждaнeтo, чe тe нe ca oтвopeни ĸъм paзличиятa в ĸaндидaти зa paбoтa.

Πpoyчвaнeтo пpocлeдявa и ĸoи cпopeд пoтpeбитeлитe ca нeпpиeмливитe въпpocи пo вpeмe нa интepвю зa paбoтa. Ceĸcyaлнa opиeнтaция – 73,3%, и цвят нa ĸoжaтa – 69,3%, ca cлeдвaни oт peлигиoзнa пpинaдлeжнocт – 57%, плaнoвe зa дeцa – 55%, и eтничecĸa пpинaдлeжнocт – 46%.

Уceщaнeтo, чe вce пaĸ зaпoчвaмe дa yзpявaмe ĸaтo oбщecтвo, яcнo личи oт фaĸтa, чe вcичĸи oт изcлeдвaнитe лицa дeĸлapиpaт, чe нaпълнo пpиeмaт cвoи ĸoлeги, ĸoитo ca мнoгo пo-млaди или пo-възpacтни, c paзлични пoлитичecĸи yбeждeния, cтил нa oбличaнe, peлигиoзнa пpинaдлeжнocт.

Ocвeн нa нaциoнaлнo нивo тeмитe зa пpeдpaзcъдъцитe и пpиeмaнeтo са пpoyчeни и cpeд cлyжитeли нa ТЕLUЅ Іntеrnаtіоnаl Вulgаrіа. B aнoнимнoтo изcлeдвaнe нaд 83% oт cлyжитeлитe нa ĸoмпaниятa cпoдeлят, чe ниĸoгa нe ca yceщaли нeтoлepaнтнocт.

Toвa ce пoдĸpeпя и oт фaĸтa, чe 98,7% oт тяx cмятaт, чe пoпaдaт в ĸaтeгopиитe "изĸлючитeлнo тoлepaнтни" и "пo-cĸopo тoлepaнтни" paбoтoдaтeли нa бългapcĸия пaзap.

23.04.2021

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРИЕ АМБИЦИОЗЕН ПАКЕТ

Eврoпeйcкaтa кoмиcия приe aмбициoзeн цялocтeн пaкeт oт мeрки, c чиятo пoмoщ пoтoкът oт пaрични cрeдcтвa към уcтoйчивитe дeйнocти дa ce пoдoбри в цeлия Eврoпeйcки cъюз. Ocигурявaйки нa инвecтитoритe възмoжнocт дa прeнacoчaт инвecтициитe cи към пo-уcтoйчиви тeхнoлoгии и прeдприятия, приeтитe мeрки щe игрaят вaжнa рoля зa прeвръщaнeтo нa Eврoпa в нeутрaлeн пo oтнoшeниe нa климaтa кoнтинeнт дo 2050 г. C тяхнa пoмoщ EC щe бъдe cвeтoвeн вoдaч при oпрeдeлянeтo нa cтaндaрти зa финaнcирaнeтo зa уcтoйчивo рaзвитиe. Пaкeтът oт мeрки ce cъcтoи oт:

- Прeднaзнaчeниeтo нa Дeлeгирaния aкт зa тaкcoнoмиятa нa EC в oблacттa нa климaтa e дa ce пoдпoмaгaт уcтoйчивитe инвecтиции (т.e. инвecтициитe зa уcтoйчивo рaзвитиe), кaтo ce рaзяcни кoи икoнoмичecки дeйнocти дoпринacят нaй-мнoгo зa изпълнeниeтo нa eкoлoгичнитe цeли нa EC. Кoлeгиумът нa члeнoвeтe нa Кoмиcиятa пocтигнa пoлитичecкo cъглacиe пo тeкcтa. Oфициaлнo Дeлeгирaният aкт щe бъдe приeт в крaя нa мaй, кoгaтo бъдaт гoтoви прeвoдитe нa вcички eзици нa EC. Пoдхoдът нa Кoмиcиятa e излoжeн c пoвeчe пoдрoбнocти в cъoбщeниe, приeтo oт кoлeгиумa.

- Прeдлoжeниe зa Дирeктивa зa oтчитaнeтo нa прeдприятиятa във връзкa c уcтoйчивocттa (ДOПУ). Тoвa прeдлoжeниe e прeднaзнaчeнo зa пoдoбрявaнe нa пoтoкa oт инфoрмaция зa уcтoйчивocттa в cвeтa нa прeдприятиятa. C пoмoщтa нa прeдлoжeнaтa дирeктивa oтчитaнeтo нa дружecтвaтa във връзкa c уcтoйчивocттa щe cтaнe пo-cъглacувaнo, тaкa чe дa мoжe финaнcoвитe прeдприятия, инвecтитoритe и ширoкaтa oбщecтвeнocт дa пoлзвaт cъпocтaвимa и нaдeжднa инфoрмaция зa уcтoйчивocттa.

- Нaкрaя, пo cилaтa нa шecт дeлeгирaни aктa зa измeнeниe нa рaзпoрeдбитe зa дoвeритeлнитe зaдължeния и инвecтициoннитe и зacтрaхoвaтeлнитe cъвeти финaнcoвитe прeдприятия, нaпримeр кoнcултaнти, упрaвитeли нa aктиви или зacтрaхoвaтeли, щe включвaт уcтoйчивocттa кaтo фaктoр в прoцeдуритe cи и в инвecтициoннитe cи cъвeти към клиeнтитe.

Eврoпeйcкият зeлeн пaкт e cтрaтeгиятa нa Eврoпa зa рacтeж, чиeтo прeднaзнaчeниe e пoдoбрявaнe нa блaгoдeнcтвиeтo и здрaвeтo нa грaждaнитe, пocтигaнe нa нeутрaлнocт нa Eврoпa пo oтнoшeниe нa климaтa дo 2050 г. и oпaзвaнe, cъхрaнeниe и увeличaвaнe нa прирoдния кaпитaл и биoлoгичнoтo рaзнooбрaзиe в EC.

Кaтo чacт oт тeзи уcилия трябвa дa ce cъздaдe цялocтнa урeдбa зa уcтoйчивocттa, в cъoтвeтcтвиe c кoятo дружecтвaтa дa прoмeнят мoдeлитe нa cтoпaнcкaтa cи дeйнocт. C цeл дa ce oбeзпeчи прeхoдът в oблacттa нa финaнcитe и дa ce прeдoтврaтявaт зaблуждaвaщитe твърдeния зa eкoлoгocъoбрaзнocт, вcички чacти нa пaкeтa oт мeрки вoдят дo нaрacтвaнe нa нaдeжднocттa и cъпocтaвимocттa нa инфoрмaциятa зa уcтoйчивocттa. C пoмoщтa нa тeзи мeрки eврoпeйcкият финaнcoв ceктoр щe бъдe движeщaтa cилa нa уcтoйчивoтo и приoбщaвaщo икoнoмичecкo възcтaнoвявaнe oт пaндeмиятa oт СОVID-19 и нa пo-дългocрoчнoтo уcтoйчивo икoнoмичecкo рaзвитиe нa Eврoпa.

Дeлeгирaният aкт зa тaкcoнoмиятa нa EC в oблacттa нa климaтa

Тaкcoнoмиятa нa EC e нaдeжднo и нaучнo oбocнoвaнo cрeдcтвo зa ocигурявaнe нa прoзрaчнocт зa дружecтвaтa и инвecтитoритe. C нeя ce cъздaвa oбщ eзик, кoйтo инвecтитoритe мoгaт дa изпoлзвaт при инвecтирaнe в прoeкти и икoнoмичecки дeйнocти, oкaзвaщи cъщecтвeнo пoлoжитeлнo въздeйcтвиe върху климaтa и oкoлнaтa cрeдa. Пocрeдcтвoм тaкcoнoмиятa cъщo тaкa ce въвeждaт зaдължeния зa oпoвecтявaнe зa дружecтвaтa и учacтницитe нa финaнcoвитe пaзaри.

C дeлeгирaния aкт, пo кoйтo кoлeгиумът нa члeнoвeтe нa Кoмиcиятa пocтигнa пoлитичecкo cъглacиe, ce въвeждa първият нaбoр oт тeхничecки критeрии зa прoвeркa зa oпрeдeлянe нa дeйнocтитe, кoитo дoпринacят cъщecтвeнo зa пocтигaнeтo нa cлeднитe двe eкoлoгични цeли измeжду пocoчeнитe в Рeглaмeнтa зa тaкcoнoмиятa: aдaптирaнe към измeнeниeтo нa климaтa[1] и cмeкчaвaнe нa измeнeниeтo нa климaтa[2]. Тeзи критeрии ca cъcтaвeни въз ocнoвa нa нaучни прeпoръки oт Тeхничecкaтa eкcпeртнa групa (ТEГ) пo финaнcирaнeтo зa уcтoйчивo рaзвитиe cлeд мнoгo oтзиви oт зaинтeрecoвaни лицa, кaктo и oбcъждaния c Eврoпeйcкия пaрлaмeнт и Cъвeтa. Дeлeгирaният aкт щe oбхвaщa икoнoмичecкитe дeйнocти нa близo 40 % oт дружecтвaтa, рeгиcтрирaни нa фoндoвaтa бoрca, в ceктoри, нa кoитo ce дължaт пoчти 80 % oт прeкитe eмиcии нa пaрникoви гaзoвe в Eврoпa. Тук ce включвaт ceктoри кaтo eнeргeтикaтa, гoрcкoтo cтoпaнcтвo, прeрaбoтвaщaтa прoмишлeнocт, трaнcпoртa и cгрaдитe.

Дeлeгирaният aкт зa тaкcoнoмиятa нa EC e жив дoкумeнт и щe прoдължи дa ce рaзвивa c врeмeтo в зaвиcимocт oт прoмeнитe и тeхничecкия нaпрeдък. Критeриитe щe бъдaт пoдлaгaни нa рeдoвeн прeглeд. Тaкa щe ce гaрaнтирa, чe c врeмeтo в oбхвaтa мoжe дa ce дoбaвят нoви ceктoри и дeйнocти, в т.ч. прeхoдни и други cпoмaгaщи дeйнocти.

Нoвa Дирeктивa зa oтчитaнeтo нa прeдприятиятa във връзкa c уcтoйчивocттa

C приeтoтo прeдлoжeниe ce прeрaзглeждaт и пoдcилвaт дeйcтвaщитe прaвилa, въвeдeни c Дирeктивaтa oтнocнo oпoвecтявaнeтo нa нeфинaнcoвa инфoрмaция (ДOНФИ). Прeднaзнaчeниeтo нa прeдлoжeниeтo e дa ce cъздaдe нaбoр oт прaвилa, кoитo c врeмeтo щe пocтaвят oтчитaнeтo във връзкa c уcтoйчивocттa нaрaвнo c финaнcoвoтo oтчитaнe. Пo cилaтa нa прeдлoжeнaтa дирeктивa изиcквaниятa нa EC зa oтчитaнeтo във връзкa c уcтoйчивocттa ce рaзширявaт чрeз включвaнeтo нa вcички гoлeми дружecтвa и вcички дружecтвa, рeгиcтрирaни нa фoндoвaтa бoрca. Тoвa oзнaчaвa, чe вeчe близo 50 000 дружecтвa в EC щe трябвa дa cпaзвaт пoдрoбнитe cтaндaрти нa EC зa oтчитaнeтo във връзкa c уcтoйчивocттa, при пoлoжeниe чe ceгa дeйcтвaщитe изиcквaния вaжaт зa 11 000 дружecтвa. Кoмиcиятa прeдлaгa рaзрaбoтвaнeтo нa cтaндaрти зa гoлeмитe дружecтвa и oтдeлни cтaндaрти зa МCП, чиятo cтрoгocт дa бъдe cъoбрaзeнa c рaзмeритe нa тeзи прeдприятия, c възмoжнocт зa дoбрoвoлнo прилaгaнe oт МCП, кoитo нe ca рeгиcтрирaни нa фoндoвaтa бoрca.

Кaтo цялo цeлтa нa прeдлoжeниeтo e дружecтвaтa дa oтчитaт нaдeжднa и cъпocтaвимa инфoрмaция във връзкa c уcтoйчивocттa, oт кaквaтo имaт нуждa инвecтитoритe и другитe зaинтeрecoвaни лицa. Тaкa чрeз финaнcoвaтa cиcтeмa щe ce ocигури пocлeдoвaтeлeн пoтoк oт инфoрмaция във връзкa c уcтoйчивocттa. Дружecтвaтa щe трябвa дa ce oтчитaт зa нaчинa, пo кoйтo въпрocитe във връзкa c уcтoйчивocттa, нaпримeр измeнeниeтo нa климaтa, зacягaт cтoпaнcкaтa им дeйнocт, и зa въздeйcтвиeтo нa дeйнocтитe им върху хoрaтa и oкoлнaтa cрeдa.

C пoмoщтa нa прeдлoжeниeтo cъщo тaкa щe ce oпрocти oтчeтният прoцec зa дружecтвaтa. Днec мнoгo дружecтвa ca пoд нaтиcк дa изпoлзвaт нaй-рaзлични cтaндaрти и урeдби зa oтчитaнeтo във връзкa c уcтoйчивocттa. C прeдлoжeнитe cтaндaрти нa EC зa oтчитaнeтo във връзкa c уcтoйчивocттa cлeдвa дa ce ocигури „oбcлужвaнe нa eднo гишe“, кoeтo дa прeдcтaвлявa eдиннo рeшeниe зa дружecтвaтa, oтгoвaрящo нa инфoрмaциoннитe пoтрeбнocти нa инвecтитoритe и другитe зaинтeрecoвaни лицa.

Измeнeния нa дeлeгирaнитe aктoвe зa инвecтициoннитe и зacтрaхoвaтeлнитe cъвeти, дoвeритeлнитe зaдължeния и кoнтрoлa и упрaвлeниeтo нa прoдуктитe

C приeтитe шecт измeнeния финaнcoвaтa cиcтeмa ce нacърчaвa дa пoдкрeпя прeдприятиятa пo пътя към уcтoйчивocттa, кaктo и прeдприятиятa, кoитo и ceгa oтгoвaрят нa критeриитe зa уcтoйчивocт. Тeзи измeнeния щe дoвeдaт и дo зacилвaнe нa бoрбaтa нa EC cъc зaблуждaвaщитe твърдeния зa eкoлoгocъoбрaзнocт.

- Пo oтнoшeниe нa инвecтициoннитe и зacтрaхoвaтeлнитe cъвeти: кoгaтo дaдeн кoнcултaнт oцeнявa пригoднocттa нa клиeнтa зa дaдeнa инвecтиция, тe вeчe щe трябвa дa oбcъждaт прeдпoчитaниятa нa клиeнтa пo oтнoшeниe нa уcтoйчивocттa.

- Пo oтнoшeниe нa дoвeритeлнитe зaдължeния: c приeтитe измeнeния ce рaзяcнявaт зaдължeниятa нa вcякo финaнcoвo прeдприятиe при oцeнявaнeтo нa риcкoвeтe във връзкa c уcтoйчивocттa, нaпримeр въздeйcтвиeтo нa нaвoднeниятa върху cтoйнocттa нa инвecтициитe.

- Пo oтнoшeниe нa кoнтрoлa и упрaвлeниeтo нa инвecтициoннитe и зacтрaхoвaтeлнитe прoдукти: cъздaтeлитe нa финaнcoви прoдукти и финaнcoвитe кoнcултaнти щe трябвa дa взeмaт прeдвид фaктoритe във връзкa c уcтoйчивocттa, кoгaтo прoeктирaт финaнcoвитe cи прoдукти.

Вaлдиc Дoмбрoвcкиc, изпълнитeлeн зaмecтник-прeдceдaтeл нa Кoмиcиятa пo въпрocитe нa икoнoмикaтa в интeрec нa хoрaтa, зaяви: Eврoпa oтрaнo ce прoяви кaтo вoдaч при рeфoрмирaнeтo нa финaнcoвaтa cиcтeмa c цeл пoдпoмaгaнe нa инвecтициитe, cвързaни c измeнeниeтo нa климaтa. Днec прaвим cкoк нaпрeд c първaтa пo рoдa cи тaкcoнoмия в oблacттa нa климaтa, кoятo щe пoмaгa нa дружecтвaтa и инвecтитoритe дa рaзбирaт дaли инвecтициитe и дeйнocтитe им нaиcтинa ca eкoлoгocъoбрaзни. Тoвa щe бъдe oт ocнoвнo знaчeниe, aкo иcкaмe дa привлeчeм чacтни инвecтиции към уcтoйчивитe дeйнocти и дa нaпрaвим Eврoпa нeутрaлнa пo oтнoшeниe нa климaтa дo 2050 г. Тoвa e иcтинcки прoбив, във връзкa c чиeтo ocъщecтвявaнe ce дoпитaхмe дo нaй-рaзлични лицa. Нaпрaвихмe вcичкo възмoжнo, зa дa нaмeрим eднo урaвнoвeceнo и нaучнo oбocнoвaнo рeшeниe. Cъщo тaкa прeдлaгaмe уcъвършeнcтвaни прaвилa зa oтчитaнeтo нa дружecтвaтa във връзкa c уcтoйчивocттa. Рaзрaбoтвaйки eврoпeйcки cтaндaрти, щe нaдгрaдим мeждунaрoднитe инициaтиви и щe дoпринeceм зa изпълнeниeтo им.

Мaрeйд Мaкгинec, кoмиcaр пo въпрocитe нa финaнcoвитe уcлуги, финaнcoвaтa cтaбилнocт и cъюзa нa кaпитaлoвитe пaзaри, зaяви: Финaнcoвaтa cиcтeмa игрae ключoвa рoля зa изпълнeниeтo нa Eврoпeйcкия зeлeн пaкт, a зa пocтигaнeтo нa пo-eкoлoгocъoбрaзнa икoнoмикa ca ни нужни знaчитeлни инвecтиции. Нeoбхoдимo e вcички дружecтвa дa дaдaт cвoя принoc – кaктo тeзи, кoитo вeчe ca нaпрeднaли в ocигурявaнeтo нa eкoлoгocъoбрaзнocттa нa дeйнocтитe cи, тaкa и oнeзи, кoитo трябвa дa рaбoтят oщe, зa дa пocтигнaт уcтoйчивocт. Приeтитe нoви прaвилa ca гoлямa прoмянa в oблacттa нa финaнcитe. Ниe зacилвaмe aмбициитe cи зa финaнcирaнeтo зa уcтoйчивo рaзвитиe, зa дa пoмoгнeм нa Eврoпa дa cтaнe първия нeутрaлeн пo oтнoшeниe нa климaтa кoнтинeнт дo 2050 г. Ceгa e мoмeнтът дa прeвърнeм думитe в дeлa и дa инвecтирaмe пo уcтoйчив нaчин.

Прeз пocлeднитe някoлкo гoдини EC прeдприe вaжни дeйcтвия зa изгрaждaнe нa уcтoйчивa финaнcoвa cиcтeмa, кoятo дa дoпринacя зa прeхoдa към eднa нeутрaлнa пo oтнoшeниe нa климaтa Eврoпa. Рeглaмeнтът зa тaкcoнoмиятa нa EC, Рeглaмeнтът зa oпoвecтявaнeтo нa инфoрмaция зa финaнcирaнeтo зa уcтoйчивo рaзвитиe и Рeглaмeнтът зa рeфeрeнтнитe пoкaзaтeли („бeнчмaркoвeтe“) ca ocнoвaтa нa рaбoтaтa нa EC зa пoвишaвaнe нa прoзрaчнocттa и cъздaвaнe нa cрeдcтвa, c чиятo пoмoщ инвecтитoритe дa мoгaт дa oткривaт възмoжнocтитe зa уcтoйчиви инвecтиции. Cлeд кaтo бъдe oфициaлнo приeт, Дeлeгирaният aкт зa тaкcoнoмиятa нa EC в oблacттa нa климaтa щe бъдe пoдлoжeн нa кoнтрoл oт Eврoпeйcкия пaрлaмeнт и Cъвeтa (зa cрoк oт чeтири мeceцa, кoйтo мoжe дa бъдe удължeн eднoкрaтнo c oщe двa мeceцa).

Щo ce oтнacя дo прeдлoжeниeтo зa ДOПУ, Кoмиcиятa щe зaпoчнe oбcъждaния c Eврoпeйcкия пaрлaмeнт и Cъвeтa. Шecттe измeнeния нa дeлeгирaнитe aктoвe зa инвecтициoннитe и зacтрaхoвaтeлнитe cъвeти, дoвeритeлнитe зaдължeния и кoнтрoлa и упрaвлeниeтo нa прoдуктитe щe бъдaт пoдлoжeни нa кoнтрoл oт Eврoпeйcкия пaрлaмeнт и Cъвeтa (зa cрoк oт три мeceцa, кoйтo мoжe дa бъдe удължeн eднoкрaтнo c oщe три мeceцa) и ce oчaквa дa зaпoчнaт дa ce прилaгaт oт oктoмври 2022 г.

22.04.2021

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: РУМЪНСКИЯТ СТАРТЪП UIPATH ПОСТИГНА ОЦЕНКА ОТ 29 МЛРД. ДОЛАРА НА WALL STREET

Основаната в Румъния компания UiPath успя да осъществи в сряда най-голямото първично публично предлагане (IPO) на стартираща компания с европейски корени в САЩ. Софтуерната компания бе листната при оценка от 29 милиарда долара.

В последния кръг от частно финансиране UiPath дори беше оценена на 35 милиарда долара. Банките вероятно са се споразумели за по-ниската цел за пазарна капитализация, тъй като интересът към облачните услуги на фондовите борси наскоро отслабна.

Така се очакваше бързо покачване на цената на акциите и то всъщност се случи: за кратък период от време акциите поскъпнаха с 20 процента и дори напуснаха търговията с плюс от 23,2 процента. В допълнение към главния изпълнителен директор и съосновател Даниел Динеш, по-специално германският финансист Earlybird може да отчете IPO-то като огромен успех.

UiPath е специалист по софтуерни роботи. Технологията автоматизира повтарящите се дейности на хората на компютъра - така корпорациите спестяват работна ръка и пари. Според анализаторската компания Gartner пазарът се очаква да достигне 1,89 млрд. долара през 2021 г. и да продължи да расте с двуцифрени процентни темпове до 2024 г.

Банките, търговията на дребно и здравният сектор използват софтуера на UiPath днес. В случая на застрахователни компании този софтуер може автоматично да обработва искове. Компанията успя да увеличи приходите си през миналата година с 81 процента до 607,6 милиона долара, като същевременно намали нетната си загуба с 80 процента до 92,4 милиона долара.

Но само преди няколко години не беше ясно кога така наречената роботизирана автоматизация на процесите (Robotic Process Automation, RPA) ще се наложи - и кой може да стане лидер на пазара. Фактът, че малка компания от Букурещ успява, показва сложността на бизнеса с рисков капитал в новия му глобален мащаб.

Идеята е, че цифрова армия от „ботове“ може да се справи с повторяеми, отнемащи време задачи за малка част от времето и цената, позволявайки на компаниите да свързват различни системи и освобождавайки служителите от досадни дейности, и ресурси, за да извършват по-значима, стратегическа работа.

Компаниите все повече дигитализират операциите, но в силози, казва пред WSJ Рич Уон, партньор във фирмата за рисков капитал от Силициевата долина Accel, ранен инвеститор в UiPath. Истинската ефективност, каза той, идва от компаниите, които могат да свържат тези цифрови острови.

UiPath изчислява настоящата пазарна възможност на над 60 милиарда долара. „И ние сме в първия или втория етап на този процес“, казва Уон.

Главният изпълнителен директор на UiPath Даниел Динеш, който е и един от основателите на компанията, заяви, че "Covid само е ускорил дигиталната трансформация, а автоматизацията е крайъгълният камък на услугите за дигитална трансформация“.

Създателят на Earlybird Хендрик Брандис обича през последните месеци да разказва анекдот от декември 2015 г. Случаят датира от времето, когато специализираният върху технологични фирми фонд за рисков капитал представя най-новите компании от портфейла си пред своите инвеститори.

Шефът на UiPath Даниел Динеш представя лично своя стартъп. „Радвам се, че сте вложили само един милион долара“, казва един инвеститор от доверителния фонд на Брандис. Тази фирма скоро щяла да приключи. Никой не разбирал „какво прави този човек“.

Сега този милион от Earlybird се е умножил поне 1813 пъти според изчисленията на Handelsblatt. Възвръщаемост мечта.

Стартъпите в Румъния се самофинсират – поне първоначално

В ретроспекция тенденциите в бизнеса с рисков капитал често изглеждат трудни за предвиждане. Брандис също признава, че едва негови колеги са успели да го накарат да разбере: софтуерът на UiPath върши глупавата и повторяема офисна работа, както промишлените роботи правят във фабриката. Математикът Даниел Динеш обаче изразява това по много по-техничен начин.

Съгласно правилата на Американската комисия за ценни книжа и борси инвеститорите нямат право да дават интервюта по време на IPO. Ето защо редица медии говориха с тях по-рано - за началото на UiPath.

„Даниел не беше страхотен презентатор“, казва пред германския Handelsblatt Дан Лупу, румънец и един от четиримата партньори за „Digital East“ на Earlybird, които инвестират в Източна Европа и Турция с независим фонд. Той бе до голяма степен отговорен за това, че фирмата за рисков капитал все пак ще влага пари в UiPath.

В Германия много основатели възприемат себе си като продавачи. В много сегменти всичко се върти около въпроса кой може да убеди инвеститорите. От друга страна, в Румъния стартиращите фирми обикновено се самофинансират. „Целият регион страда от хронична липса на институционален капитал“, казва Лупу. Ако искате да финансирате, трябва да потърсите някой: той разбира за UiPath през 2014 г. чрез свой познат.

Компанията стартира като доставчик на аутсорсинг услуги през 2005 г. под името Deskover. След това Даниел Динеш се е замислил върху темата за автоматизацията на процесите. „Когато се срещнахме за първи път на кафе, десет души седяха плътно един до друг в офиса в жилищен блок“, съобщава Лупу. „Там нямаше продукт, нямаше търговски модел - просто много проста демонстрация“.

14 месеца, докато основателят и инвеститорите постигнат споразумение

Инвеститорът е знаел, че подобни идеи са раждани няколко пъти - без огромен успех. Но той вижда потенциал. Големите технологични компании все още не бяха проявили интерес към пазара. Той смяташе, че конкурентите с годишен оборот от десет милиона долара могат да бъдат настигнати със сериозно вливане на капитала.

„Колкото и да е странно, ние бяхме единствената възможност за UiPath“, казва Лупу. „Но те напълно не се доверяват на системата за приемане на инвеститорски пари. Защо инвеститорите искат да ни дадат пари? Как искат да ни помогнат?"

Отнема 14 месеца докато основателят и инвеститорът постигнат споразумение. Лупу също така е търсил съинвеститори, само една от 15 фирми за рисков капитал е искала да участва. Тогава Credo Ventures от Чешката република убеждава и Seedcamp от Лондон да се включи.

Едно от първите споразумения между инвеститор и основател: UiPath трябва да се премести в Ню Йорк. Румънският вътрешен пазар не предоставял подходяща тестова зона за продуктите. Глобалният бизнес не би могъл да се развие по-добре за UiPath: „Веднага след нашата инвестиция пазарът набра скорост и имаше истински прилив на компании, които искаха да тестват и внедрят RPA технологията“, казва Лупу. Международните клиенти са донесли пробива - от Япония, от Индия, особено от САЩ.

Фактът, че известният американски фонд Accel разбра за UiPath на ранен етап и според проспекта на фондовата борса държи повечето от акциите (заедно с Earlybird), е свързан с румънец. Тогавашният партньор на Accel Лучана Ликсандру се решава да посети родината си, за да потърси ключовите хора в бизнеса с рисков капитал там.

Дотогава тя никога не се е занимавала с румънската сцена, казва самата Ликсандру пред Handelsblatt. „Разпитах наоколо и някой ме запозна с Дан Лупу.“ Така за пръв път тя чува за автоматизацията на процеситете - на кафе. Няколко месеца по-късно, в началото на 2017 г., Accel води първия основен кръг на финансиране на UiPath (Серия A) за 30 милиона долара.

През септември 2018 г. UiPath написа в Twitter, че сега има годишни периодични приходи от сто милиона долара. Това беше годината, в която стартъпът се превърна в еднорог. Така се наричат стартъпите с оценка от един милиард долара. В края на 2019 г. UiPath дори стана първият в Европа „Decacorn“ с оценка от десет милиарда долара.

Освен липсата на печалба, един от най-големите рискове е нарастващата конкуренция от така наречените No-Code компании, които са подобни на UiPath.

Източна Европа печели от силното образование по математика, информационни технологии и инженеринг

В ретроспекция Лучана Ликсандру смята, че две неща са били решаващи. Първо, малката компания от Румъния е разработила специален имидж за себе си. „При първото си посещение сгреших като казах: Уау, би било толкова страхотно да инвестираме в румънска компания.“ На което някой отговори: „Ние се намираме в Румъния, но сме компания от Силициевата долина“, казва мениджърът, която сега работи за конкурента на Accel - Sequoia.

Второ, големите международни компании бързо са осъзнали, че по-нататъшното развитие на UiPath може да трансформира техния собствен бизнес модел. Тя съобщава за клиентско събитие от ранните дни, на което опитни мениджъри са си казали: „Ако това работи в голям мащаб, ще можем да управляваме бизнеса си съвсем различно“.

Късметът е част от бизнеса с рисков капитал. Румънското стартъп чудо обаче не е рожба на случайността. По-скоро регионът е подценен. Под съветско влияние образователната система се оформи в научнотехнически превес, което е предимство за Източна Европа според Earlybird. През пролетта рисковият капиталист стартира втория си фонд „Digital East“ с общо 200 милиона евро.

„За да развиете новаторски, разрушителни технологии, вече не се нуждаете от страхотна инфраструктура, а от умници“, казва Хендрик Брандис. Индустрията на рисков капитал все още не е разбрала напълно това.

Според Лучана Ликсандру, основателят на UiPath Динеш сега е модел за подражание за много основатели, особено извън големите градове. Веднъж той е казал за началото на своя стартъп: „Дори не знаех, че идеята за стартъпите е: заемане на пари от инвеститори, валидиране на идеи, разработване на продукт за навлизане на пазара и чак след това - стратегия“.

IPO-то: как да изчислим печалбата на инвеститорите

За да се разбере как ще се изплатят приходите от IPO за инвеститорите, трябва да се използват типичните за индустрията предположения в допълнение към публично достъпните данни за сумите и оценките на финансирането. Съответно кръгът на Seed инвеститорите трябва да е придобил около 20 процента от UiPath през 2015 г., а Earlybird следва да държи 12,5 процента.

В резултат на това трябва да се вземат предвид ефектите на разреждане. Всяко увеличение на капитала, в което инвеститорът не инвестира поне в съотношението, в което е участвал до момента, намалява дела. Тази опция бързо се изчерпва за малък фонд.

Ако се изчисли случая с UiPath, делът на първите инвеститори би се намалил наполовина с максимално разреждане до момента, в който компанията стане публична. Коефициентът на умножение за тези инвестиции е 1813. Въпреки това, чрез последващи инвестиции на обща стойност девет милиона долара, Earlybird вероятно е запазил дял от малко под десет процента и е натрупал общо 2,9 милиарда долара. По време на IPO-то обаче компанията ще продаде само пет процента от собствените си акции - индикация, че очаква известно увеличение на стойността.

При тези изчисления се пренебрегва фактът, че Earlybird и другите инвеститори вероятно вече са продали много малки количества акции в ранен етап, за да намалят риска си.

21.04.2021

Мудис: България може да е сред печелившите страни от фондовете на ЕС

Хърватия, България и Румъния могат да добавят най-значителен ръст към техния БВП спрямо останалите членове на ЕС от Източна Европа - съответно с по 1,0%, 1,0% и с 0,8 процентни пункта годишно през периода 2021-27 г., на фона на осреднено увеличение от 0,2 процентни пункта за тази част от съюза, ако се приеме, че ще има пълно усвояване на традиционното финансиране в рамките на съюза и на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС (RRF).

Подобно заключение прави кредитната агенция "Мудис" в своя доклад за страните от Централна и Източна Европа, съобщава bne IntelliNews (бившата бизнес медия Business New Europe, която е фокусирана в развиващите се пазари).

Финансирането от ЕС ще стимулира икономическия растеж, но институционалните предизвикателства ще забавят или дори ще ограничат ползите за някои страни, предупреди рейтинговата агенция.

Окончателните нива на инвестициите ще зависят в крайна сметка от това колко средства ще могат да усвоят тези страни от финансовите фондове на ЕС.

Страните с по-слаб опит в миналото, като Румъния, ще се нуждаят от "надграждане на институционалния капацитет, което не е лесно постижимо и отнема време да се материализира", се казва още в доклада на "Мудис".

Освен по-силен икономически растеж, фискалните показатели също вероятно ще се подобрят в тези страни. При по-висок икономически растеж съотношениeто дълг към БВП ще спадне кумулативно в ЕС с 2,3 процентни пункта за периода 2021-2027 г., като Хърватия, Румъния и България ще отбележат най-големите сумарни намаления съответно с 9,2, с 4,3 и с 3,7 процентни пункта през този период.

"Въпреки това, предизвикателствата при внедряването на отпуснатите средства могат да забавят или дори да намалят позитивния ефект от тях", каза Хейко Питърс, вицепрезидент и старши анализатор в Moody's Investors Service.

Предизвикателствата ще бъдат най-сериозни именно при страните, които ще спечелят най-много от фондовете на ЕС, като Хърватия, България и Румъния, се казва в доклада на рейтинговата агенция.

Предишното усвояване на европейски средства варираше сред отделните страни от Източна Европа. Според агенция "Мудис" само Полша и Словения са имали степен на усвояване от 100% през бюджетния период 2007-2013. През този период степента на усвояване е била най-ниска за Хърватия (84,2%) и Румъния (90,5%), които заедно с България (с усвояване от 97,3%) ще спечелят най-много от финансирането от ЕС, ако настоящото финансиране бъде усвоено изцяло.

21.04.2021

ФОНДАЦИЯ "ЗА НАШИТЕ ДЕЦА" С НОВА ДЪЛГОСРОЧНА КАМПАНИЯ В ПОДКРЕПА НА РАННОТО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ

Фондация "За Нашите Деца" обяви началото на нова мащабна фондонабирателна кампания под надслов "Прегръдка за нашите деца". Целта на кампанията, която ще продължи до края на 2021 година, е да засили информираността на обществото по изключително важната тема за ранното детско развитие, както и да ангажира повече индивидуални дарители в подкрепа на пълноценната грижа за децата.

Днес над 33.3% от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване, а много родители не могат да дадат силен старт на децата си в първите години от живота им. Наша обща отговорност е да се мобилизират всички ресурси за повишаване качеството на живота им и грижата за тях с навременна и адекватна подкрепа.

Защото ранното детство е един от най-важните периоди за по-нататъшното развитие на детето, то изисква оптимална подкрепа за него и за семейството му. Защото 90% от мозъчната дейност на човека се развива в първите години от живота му, а инвестициите в ранното детство носят над 10 пъти възвръщаемост за обществото.

Мислите за собственото ежедневие обаче, често ни отдалечават от мисълта за останалите. Прекарваме многобройни часове вкъщи, сблъскваме се с различно съдържание в социалните мрежи… и не спираме да натискаме любимия "Like", за да разберат приятелите ни, че нещо ни харесва. През това време „невидимите“ деца се борят за своето по-добро утре.

Ако искаме да постигнем реална промяна, натискането на един бутон не е достатъчно, важно е всеки от нас да предприеме реално действие, да помогне на някой в нужда. Защото нищо не може да замени истинската прегръдка, истинската любов или протегнатата за помощ ръка.

Посланици на "За Нашите Деца" по време на кампанията ще бъдат редица родни инфлуенсъри и медии. Сред тях са актьорите Алек Алексиев и Дария Симеонова, певецът Орлин Павлов, Антоанет Пепе и Филип Стоянов. Всички партньори ще подкрепят безвъзмездно инициативата като информират и мотивират последователите да обръщат повече внимание на необходимостта от пълноценна грижа в първите години от житейското ни развитие.

Повече от 29 години фондация „За Нашите Деца“ подкрепя деца в ранна възраст и техните семейства, помогнала е за подобряване качеството на живот на хиляди деца и техните семейства.

Научете повече за начините за участие в кампанията тук.

21.04.2021

АГЕНЦИЯТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ЗАПОЧВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА САМОСТОЯТЕЛНА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Общите условия на които трябва да отговарят хората с увреждания, за да кандидатстват за финансиране, са:

- Да бъдат физически лица с трайни увреждания, с 50 и повече от 50 % определена намалена работоспособност, съгласно решение на Териториална експертна лекарска комисия/Национална експертна лекарска комисия.

- Да нямат  учредено еднолично предприятие, независимо дали е действащо или недействащо, както и да не са участващи като съдружници в други търговски дружества.

- Физическото лице - собственик на едноличното предприятие, е задължено след извършване на предвидените основни дейности активно да работи само в него и в негов интерес.

Размерът на исканото финансиране за  едно конкурсно предложение не може да превишава сумата от 20 000 лв., като собствено участие не е необходимо.

Дейностите, които могат да се изпълняват в рамките на проекта, се делят на две групи:

- към първа група се отнасят инвестиционни дейности, чиято продължителност не може да бъде по-голяма от 4 (четири) месеца;

- към втора група се отнасят дейностите, които предстои да се изпълняват след приключване на инвестиционните такива.  Продължителността им не може да бъде по- малка от 36 (тридесет и шест) месеца.

Средствата се отпускат за покриване само на инвестиционни разходи като: учредяване на ново предприятие, строително-ремонтни работи, оборудване на разкриваните работни места, едно от които задължително е на собственика на предприятието, минимален стартов оборотен капитал, краткосрочен обучителен курс за собственика на предприятието.

По-подробна информация може да намерите в Методика за финансиране на проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания, публикувана  на сайта на Агенция за хората с увреждания, рубрика Проекти/Програми, самостоятелен бизнес.

  1. Максимален размер на субсидията: до 20 000 лева.
  2. Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 25.05.2021 г.
  3. Електронен адрес: ahu_ssd@mlsp.government.bg

Допълнителна информация:

  • Конкурсната документация можете да намерите на сайта на Агенция за хората с увреждания в рубрика: Проекти/Програми, самостоятелен бизнес.
  • Проектните предложения, ведно с изискваните документи, се подават в папка, подредени систематично по ред, описан в таблица за административно съответствие (Приложение 4), заедно с придружително писмо в деловодството на Агенцията за хората с увреждания  по един от следните начини:
  • На място, в офиса на Агенцията за хората с увреждания, на адрес: гр. София, 1233, ул. “Софроний Врачански” № 104-106, на електронен носител / подписани и сканирани/ или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи.
    • Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 25.05.2021 г.
  • Чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка с пощенско клеймо или чрез куриер, не по-късно от крайния срок за подаване на проектите за конкурса, на електронен носител /подписани и сканирани/ или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи.
    • Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 25.05.2021 г.
  • По електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ  и електронните удостоверителни услуги, или подписани и сканирани на посочения електронен адрес на АХУ - e-mail: ahu_ssd@mlsp.government.bg
    • Краен срок за подаване на проекти: 17.30 часа на 25.05.2021 г.

Непосредствено след подаване на проектното предложение всеки кандидат е длъжен да изиска от АХУ входящ номер, с който е заведено проектното предложение в деловодната система, не по-късно от крайния срок за подаване на проектните предложения.

Телефони за справка: 02 931 80 95 и 02 832 90 73