29.10.2020

Програмата на Българска Банка за Развитие в подкрепа на ликвидността ще обхване и големи предприятия

Правителството прие Решение за изменение на Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19, изпълнявана от „Българска банка за развитие“ АД (ББР). За да се отговори на нуждите на бизнеса, са предложени промени в критериите за допустимост по Програмата по отношение статуса на предприятията. В обхвата на Програмата, освен МСП, ще попадат и големи предприятия - търговски дружества по смисъла на Търговския закон. Това ще бъде още една, макар и косвена мярка в защита на заетостта, включително чрез подкрепа за бизнеса, осигуряващ поминък в малките населени места и по-бедните географски региони.

Предвид разширения обхват на Програмата, съответно се предлага и промяна в наименованието ѝ, както следва - „Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на предприятията, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19“.

В хода на изпълнение на Програмата нуждата си от ликвидни средства заявиха и по-големи предприятия, които са изключени от обхвата на антикризисната мярка. Това е констатирано и от направеното проучване сред търговските банки - партньори по Програмата, които са отправили предложение за включване в обхвата на финансирането и на предприятия над категориите за МСП.

За да се запази приоритетният „МСП облик“ на Програмата, всяка банка ще трябва да изпълнява минимална квота за финансиране на малки и средни предприятия, която да е не по-малка от 60% от формираните по Програмата портфейли от кредити.

Увеличава се абсолютният максимален размер на кредита към едно лице и свързани лица от 300 000 лева на 1 000 000 лева за МСП и на 2 000 000 лева за големи предприятия - търговски дружества по смисъла на Търговския закон. Увеличението кореспондира с нарастващите нужди на търговските предприятия от ликвидни средства.

Предлага се увеличаване на Лимита на гаранционни плащания да стане до 50%. По този начин ББР АД вече се ангажира да прави ефективни гаранционни плащания към търговските банки в размер на до 50% от Гарантираните портфейли от кредити по Програмата. Като резултат от промяна на Лимита на гаранционни плащания, очакваният портфейл кредити се променя и е в размер на 1 250 000 000 лева. Променя се и очакваният портфейл гаранции, който става 1 000 000 000 лева.

Удължава се срокът за включване на кредити в Гарантирания портфейл до 30.06.2021 г., както и срокът за кандидатстване, който вече ще е до 23.06.2021 г. Промяната кореспондира с продължаващата и дори влошаваща се като условия за работа и живот икономическа и социална среда в общността, поради което ЕК увеличи срока за подпомагане по приложимата към Програмата Временна рамка на държавни помощи.

Колко милиона за кредити раздадоха банките у нас по гаранционните програми

Кредити за над 178 млн. лв. са одобрили търговските банки по двете гаранционни програми, управлявани от Българската банка за развитие.

Това показват данните на финансовата институция към 26 октомври.

643 са одобрените български микро-, малки и средни предприятия по гаранционната програма за подкрепа на бизнеса, засегнат от пандемията COVID-19. Общият размер на потвърдените за гарантиране кредити е 90,7 млн. лв.

Най-сериозен интерес към програмата са проявили компании от секторите търговия, туризъм, транспорт и производство. Сред подпомогнатите са още фирми в сферата на селското стопанство, строителството, услугите и рекламната дейност.

По програмата в подкрепа на бизнеса ББР гарантира отпускането на заеми до 300 хил. лева за малки и средни предприятия, които търпят негативните последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 8 банки-партньори, при намалени изисквания за обезпечение и възможност за гратисен период до 3 години.

Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка и УниКредит Булбанк.

Банките-партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година.

По другата антикризисна програма – за безлихвено кредитиране на физически лица, се отпускат заеми до 4 500 лева – наведнъж или до три транша от по 1500 лева. Физическите лица, които са одобрени да получат безлихвени кредити до 4500 лв., вече са над 21 000. Общата им стойност е малко над 88 млн. лв. Исканията за отпускане на кредит надхвърлят 32 700, като в момента се разглеждат 710. Средният размер на заемите е 4 224,35 лв.

Кандидати могат да бъдат служители, които са били в принудителен неплатен отпуск или самоосигуряващи се лица, чиято дейност е била временно прекъсната заради извънредната обстановка. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.

Партньори по програмата са 12 търговски банки, 10 от които продължават да приемат заявления за безлихвени заеми. Това са Алианц Банк България, Банка ДСК, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк и Централна кооперативна банка.

Срокът за кандидатстване и по двете гаранционни програми на ББР е до края на 2020 година.

28.10.2020

Започна приемът на документи за третия етап на мярката 60/40

Работодателите, които искат държавна подкрепа за запазване на заетостта на своите служители, вече могат да подават документи в бюрата по труда за третия етап на мярката 60/40. Средствата за компенсации ще се изплащат за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г. и ще са в размер на 60% от осигурителния доход за август 2020 г.

В новия дизайн на 60/40 се въвежда облекчение за т.нар. „Случайни превози“, като фирмите няма да имат задължение след края на зимния туристически сезон да запазват заетостта на сезонните работници. Такова до момента съществуваше за сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ и то ще се запази и в новия вариант на мярката 60/40.

С промените компаниите, които вече са получавали средства по мярката в предходни месеци, ще имат някои административни облекчения при кандидатстване. Например ще имат съкратен образец на заявление и ще представят само списък на служителите си. Освен в бюрата по труда, документи ще могат да се подават и по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, както и чрез лицензиран пощенски оператор. Пълна информация за кандидатстването може да се намери на сайта на Агенцията по заетостта.

По първия вариант на 60/40 са подпомогнати 9000 работодатели и са запазени 180 000 работни места. Платените средства са 186 млн. лв. Най-голяма сума е изплатена за работещите в предприятията от преработващата промишленост - близо 71,6 млн. лв., за запазване на над 80 400 работни места. Към работодателите от търговията са насочени 29,5 млн. лв. за 26 700 работници и служители. Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е подпомогнат с малко над 22,6 млн. лв. Най-много са фирмите от областите София-град (3 127), Пловдив (724) и Варна (609).

По втория вариант на 60/40 към края на октомври са одобрени 4800 работодатели за запазването на близо 140 000 работни места. Платените средства към 27 октомври са близо 270 млн. лв. Най-много - за работещите в предприятията от преработващата промишленост - близо 116,3 млн. лв., за запазване на доходите на над 56 200 работници и служители. Предприятията от добивната промишленост са получили 21,2 млн. лв. за 5 900 запазени работни места. Към работодателите от търговията са насочени 18,9 млн. лв. за 9 745 работни места. Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е получил малко над 23,7 млн. лв. за запазване на близо 26 000 работни места, а сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 16,0 млн. лв. за около 13 000. Най-много са фирмите, регистрирани в областите София-град (1 485), Бургас (337), Варна (335) и Пловдив (321).

28.10.2020

Нов Български Университет търси жени с идеи за собствен бизнес

НБУ е избран за домакин на Американската бизнес академия за жени предприемачи в България. Инициативата AWE (Academy for women Entrepreneurs / Академия за жени предприемачи) към Държавния департамент на САЩ е ръководена от Белия дом и се реализира в партньорство с Посолството на САЩ в България.

Целта й е отключване, подкрепа и развитие на икономическия потенциал на жените от различни точки на света, посредством разработване на собствен бизнес със стойност за обществото.  Инициатор за създаването на Академията за жени предприемачи е съветникът на Президента на САЩ Иванка Тръмп. Чрез тази програма жените ще получат възможността да участват в безплатно обучение за стартъпи - как да създадат успешно свои бизнес планове, как да набират капитал и да ценообразуват продуктите и услугите си, как да създават потребности за предлаганото от тях и да комуникират с пазара, как да се свързват с мрежи на успешни собственици на бизнес, т.н.

Участничките в Академията ще се обучават онлайн в месеците ноември 2020 г. - март 2021 г.

С бъдещите бизнес дами ще работят водещи преподаватели и ментори от Нов български университет и доказани професионалисти от сферата на бизнеса. Две от преминалите обучението в Академията дами ще получат начален капитал за реализиране на бизнес идеята си.

Срокът за кандидатстване в „Академията за жени предприемачи в НБУ“ е до 10 ноември 2020 г.

Повече информация за регламента и критериите за участие, може да видите тук.

AWE е разработена от програмата за глобално развитие и просперитет на жените на Бюрото за образование и култура към Държавния департамент на САЩ, ръководена от Белия дом, която има за цел да даде възможност на жените по света да изпълнят своя икономически потенциал, създавайки условия за повишена стабилност, сигурност и просперитет. Инициативата е да достигне 50 млн. жени до 2025 г. чрез насърчаване на благоприятна среда за участието на жените в икономиката и бизнеса.

26.10.2020

КАКВИ ПОМОЩИ ЗА ДЕТЕ ЩЕ СЕ ОТПУСКАТ ПРЕЗ 2021 Г.

Семействата с едно дете ще получат по 40 лв. на месец, или общо 480 лв. за година подпомагане от 2021 г. През 2021 г. помощи за отглеждане на деца до завършване на средното им образование ще се дават независимо от дохода на родителите.

Мярката обаче ще бъде временна и ще се прилага само през следващата година, става ясно от проектобюджета за 2021 г., който е пуснат за обществено обсъждане.

На семействата с две деца ще дават по 90 лв. на месец, с три деца - 135 лв., с четири - 145 лв., а за всяко следващо помощта нараства с 20 лв.

За да вземат парите обаче родителите трябва да подадат заявление-декларация в службите за социално подпомагане. Ако не бъде подаден документът, помощта няма да се изплаща. Това важи и за помощта за първокласниците и осмокласниците, която се увеличава на 300 лева и ще се изплаща на два пъти - за първия и за втория срок.

Какъв точно ще е редът, тепърва ще се уточнява. В момента помощта се получава, ако родителите подадат декларация в агенцията за социално подпомагане по настоящ адрес.

Месечни помощи за отглеждане на деца до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст, получават родителите, които  живеят постоянно и отглеждат децата си в България. Децата посещават редовно учебните занятия и имат направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи.

Без значение какви са доходите на родителите, през 2021 г. ще дават по 300 лв. за децата, които започнат първи или осми клас. Тази помощ няма да е временна, а се предвижда да важи и през следващите години. С бюджета за 2021 г. ще бъде увеличена месечната помощ за отглеждане на дете до една година от 100 лв. на 200 лв., но тя ще бъде давана само на семейства с доходи на човек под 500 лв. за последните 12 месеца.

За това, че всички родители ще може да получат помощи за отглеждане на децата си, за помощите за децата от първи и осми клас, както и за по-високите суми за децата до една година в бюджета за 2021 г. са предвидени допълнително 390 млн. лв.

23.10.2020

КАКВИ СА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ИНВЕСТИЦИИ ЗА СТАРТИРАЩИ КОМПАНИИ?

Имайки идея за бизнес или вече стартирал такъв, е добре да сте наясно какви са вариантите за финансиране, които стоят пред вас. Това са различните видове инвестиции, които дадена компания може да получи: 

Бизнес Ангели (Business Angels)

Това може да бъде група от хора или по-често един човек (ангел), които инвестират директно в нови бизнеси на ранен етап (стартъпи). Размерът на инвестициите може да варира от 20 хил. евро до 500 хил. евро, спрямо нуждата на компанията. Средствата, които инвестират, са лични. Бизнес ангелът участва в стратегическото управление и активно развитие на стартиращата компания. Направлява и упътва предприемача.

Стартъп Акселератор (Seed Startup Accelerator)

Акселераторите са програми за стартиращи бизнеси, най-често в технологичния, уеб и мобилен сектори. Те предоставят на екипите първоначални пари, с които да започнат, помощ от ментори и партньори и някои от тях – работно място в инкубатор. Първоначалната парична инвестиция, която правят, варира от 20 хил. евро до 50 хил. евро. Някои акселератори дават възможност за следващ рунд на инвестиция до 200 хил. евро (например двата  български акселератора LAUNCHub и Eleven). Обикновено програмите на повечето акселератори са с продължителност 3 месеца.

Стартъп акселератори в България:  LAUNCHub и Eleven

Фондове за рисков и частен капитал (Private Equity and Venture Capital Funds) 

Тези фондове инвестират в компании с потенциал за постигане на бърз растеж и устойчиво конкурентно предимство. Фондовете за рисков и частен капитал взимат дялово участие в компанията за среден период от време (обикновено 5 години) и работят заедно с ръководството, за да се подобри конкурентната пазарна позиция.

Често пъти Фондовете за рисков капитал и Фондовете за частен капитал се бъркат. Нека изясним какви са приликите и разликите между тях, така че всеки да бъде информиран добре.

(В следващите редове Фонд за Рисков Капитал (Venture Capital) ще наричаме VC, а Фонд за Частен Капитал (Private Equity) – PE)

Има разлика между Фонд за Частен Капитал (Private Equity) и Фонд за Рисков Капитал (Venture Capital) и тя е:

  • VC инвестира в стартиращи нови компании (стартъпи), докато PE инвестира във вече установени компании, които са на пазара от няколко години и имат стабилни приходи;
  • VC прави много на брой рискови инвестиции в по-малък размер от този на PE (над 1 млн. евро, под 10 млн. евро) и ясно се очаква, че не всички компании ще станат успешни, т.е. ще има и загубени пари. PE прави малко на брой, сигурни инвестиции в много по-голям размер (над 100 млн. евро).
  • VC цели инвестиции в компании, които ще се разраснат светкавично бързо в следващите няколко години, PE инвестира в компании с вече установени и изпробвани модели, където разрастването за кратък период от време не е толкова важно.
  • Един VC е фокусиран върху инвестиции в технологичната и биотехнологичната индустрии, докато един PE инвестира в компании от всички индустрии;
  • И двата типа инвеститори VC и PE, се интересуват от частни компании (такива, които не са на фондовата борса) 

Фонд на фондовете

Фонд на фондовете управлява средствата от 1.2 млрд. лева по четири оперативни програми: ОП “Развитие на човешките ресурси“, ОП “Иновации и конкурентоспособност“, ОП „Околна среда“ и ОП „Региони в растеж“. Основната дейност на Фонд на фондовете е структурирането и управлението на финансови инструменти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, през програмния период 2014-2020. Финансовите инструменти са алтернативен начин на финансиране на безвъзмездната помощ, който придобива все по-важна роля в бюджета на Европейския съюз. Насочени към проекти, които потенциално биха могли да започнат да се самоиздържат, те осигуряват инвестиционна подкрепа чрез заеми, гаранции или дялово участие. По този начин се оказва подкрепа на бизнеса и публичните институции с цел икономическо развитие. Финансовите инструменти дават възможност за възвръщане (рециклиране) на средствата, които могат да бъдат използвани повторно.

Фонд на фондовете избира финансови посредници – банки, фондове, кредитни и други финансови институции. От своя страна избраните финансови мениджъри мобилизират допълнителен частен капитал и значително увеличават публичния ресурс, който чрез тях достига до крайните получатели.

Всички средства, предвидени по посочените по-горе оперативни програми за финансовите инструменти, са обединени в общ Фонд на фондовете, като Фонд мениджър на финансови инструменти в България ЕАД е дружеството, което го управлява.

Фондът за ускоряване и начално финансиране към Фонд на фондовете се изпълнява в съответствие с целите на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г., съфинансирана от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Той е насочен към повишаване на перспективите за оцеляване пред стартиращи фирми и подкрепа за устойчиви и основани на знанието бизнес модели.

Фондът за ускоряване и начално финансиране е инструмент за дялово и квази-дялово инвестиране, чрез който ще се подкрепят създаването и развитието на устойчиви бизнес модели, както и ще развива и подобрява предприемаческата екосистема в България. Средствата от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за финансовия инструмент са 51.3 млн. евро (100.3 млн. лв.), които са разделени в три фонда:

  • Фонд за ускоряване и финансиране на начален етап I: 14 милиона евро (27.4 млн. лв.)
  • Фонд за ускоряване и финансиране на начален етап II: 18.2 милиона евро (35.6 млн. лв.)
  • Фонд за финансиране на начален етап: 19.1 милиона евро (37.4 млн. лв.)

От фонд мениджърите ще се изисква да допълнят ресурса на трите фонда на Фонда за ускоряване и начално финансиране, с частен капитал, съответно с до 10% за Фондовете за ускоряване и финансиране на начален етап и до 30% за Фонда за финансиране на начален етап. Фондовете ще бъдат от затворен тип и частните средства ще бъдат осигурявани на ниво фонд и/или чрез ко-инвестиране на нивото на краен получател. Формите на инвестициите биха могли да бъдат капиталови инструменти, а именно акции, дялове, други прехвърляеми ценни книги или еквивалентни права или инструменти, които дават право на участие в капитала на дадено дружество. Финансирането в компания е в размери от 25 хил. евро до 1 милион евро

Инвестиционният период е пет години, като продължителността и на трите фонда следва да бъде десет годни, с опция за удължаване с още два едногодишни периода.

Фонд за рисков капитал предоставя публични средства за управление в размер на 47.1 млн. лв. от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, съфинансирана от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Кандидатите ще трябва да осигурят и частно съфинансиране, възлизащо на минимум 30% от общия размер на инвестициите в крайни получатели. Фонд на фондовете предоставя на посредниците възможността да осигурят необходимото съфинансиране, както на ниво фонд, така и на ниво краен получател, с което се дава гъвкавост на фонд мениджъра при набавянето на частния ресурс. Едновременно с това се подсигурява минимален размер на допълнително финансиране и подпомагане на компании с цел изпълнение на техните прогнози за развитие и растеж.

Средствата са предназначени за дялови и квази-дялови инвестиции във високотехнологични, иновативни малки и средни предприятия (МСП) в ранен етап на развитие. Размерът на инвестициите във всяко предприятие ще бъде в диапазон от 1.5 до 7 милиона лева. Цел на финансовия инструмент е да подкрепи МСП през първите пет години след учредяването им, тъй като в този рисков период значителна част от новосъздадените предприятия срещат затруднения да продължат дейността си, поради липса на финансови ресурси и ефективна структура на управление.

Специфични за този инвестиционен фонд са допълнителната стратегическа подкрепа и менторството, предоставяни от фонд мениджъра на компаниите, в които инвестира.

Допълнителна информация: https://www.fmfib.bg/bg/buyer/procedure/25 

Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия е уникален финансов инструмент, стартиран и разработен от Столична община в подкрепа на бизнеса и иновациите в една от най-бързо развиващите се столици в Европа. Мисията му е да повиши конкурентоспособността и достъпа до финансиране на МСП в София.

Фондът има за цел да предоставя гаранции по кредити на МСП, които имат икономически изгоден проект, но не могат да осигурят достатъчно банково обезпечение. Към средата на 2018 г. Общинският гаранционен фонд е подпомогнал над 635 фирми, като е съдействал за отпускане на кредити за над 117 милиона лева и поет гаранционен ангажимент за над 31 милиона лева.

През 2018 г. Фондът стартира Програма за финансиране на иновативни и стартиращи предприятия (Програма ФИСП), която е нова гаранционна схема в допълнение към успешната Основна гаранционна схема, реализирана през последните десет години. Програмата за финансиране на иновативни и стартиращи предприятия представлява специализирана гаранционна схема и е разработена в изпълнение на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София (ИСИС на София).  Насочена е към улесняване на достъпа на стартиращи и/или иновативни предприятия до финансов ресурс във връзка с реализацията и развитието на техните бизнес проекти.

В изпълнение на Програмата Общинският гаранционен фонд ще издава гаранции по кредити, отпуснати от банки-партньори на Фонда за финансиране на иновативни бизнес проекти с акцент върху основните тематични приоритети на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София, включително:

Информатика и Информационни и комуникационни технологии като един от стратегическите фокуси на ИСИС на София е да създаде необходимите предпоставки и условия София да се превърне в национален и регионален център за образование, съвременни научни изследвания, иновации и предприемачество, базирани на ИКТ. Акцентите са върху следните приоритети: живот в интелигентна градска среда и мобилност; кибер-физични системи; бъдещи облачни технологии; бъдещи мрежови решения; здравеопазване и здравословен начин на живот; защита на личните данни, сигурност и доверие; интелигентни енергийни системи и интелигентни пространства.

Също така ще бъдат подкрепени нови технологии в креативните и рекреативни индустрии. Акцент в този приоритет е подпомагането на развитието на творческата икономика на територията на София, която се превръща в основен фактор за развитието на туризма. Това включва изкуствата, културните и творчески индустрии, при които основни фактори в процеса на създаване са индивидуалното творчество, уменията, таланта, както и възможностите за  възпроизводство и закрила на авторското право върху уникалния културен елемент.

Параметри на специализираната гаранционна схема на Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия

Основни изисквания към предприемачите са да отговарят на основните критерии за стартиращо иновативно предприятие:

  • Предприятие, създадено преди не повече от 3 години от искането за гаранционна подкрепа
  • Което предоставя или ще предоставя на пазара иновационни продукти, услуги и/или процеси
  • Да отговаря на критериите за малки и средни предприятия, съгласно Закона за МСП
  • Седалището да е на територията на Столична община или бизнес-проектът да  се реализира на територията на общината;

Допълнителни предимства ще се дават на:

  •  проекти на жени предприемачи със завършена образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ в сферата на проекта;
  • проекти на лица до 35 г. и на лица над 50 г.;
  • проекти със социален и екологичен ефект от реализацията на предприемаческата иновативна идея;
  • проекти, които разкриват нови работни места за безработни лица.

Допустими иновации

  • Продуктова (стока или услуга) иновация е стока или услуга, която е нова или значително подобрена по отношение на нейните свойства или начини на използване.
  • Производствена (процесна) иновация е нов или значително подобрен начин на производство или доставка на продукта;
  • Маркетингова иновация е нов метод за маркетинг, включително на значителни изменения в дизайна или опаковката на продукта, неговото складиране, реклама на пазара или в определянето на неговата продажна цена;
  • Организационна иновация е нов организационен метод в търговската практика на фирмата, в организацията на работните места или външните връзки.

Покритие на гаранцията

Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия споделя с банката кредитор част от кредитния риск, като обезпечава до 50% от главницата на кредита и до максимален размер 30 хил. лева независимо от сумата на главницата по предоставения кредит. Гаранцията представлява допълващо обезпечение към основните обезпечения по кредита, приети от Банката. Максималната сума, в рамките на която Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия ще издава гаранции по този финансов инструмент е 600 хил. лева.

Допустими обезпечения (поотделно или в комбинация)

Като обезпечения по кредитите се приемат всички допустими обезпечения съгласно българското законодателство. В допълнение към тях, за Програмата за финансиране на иновативни и стартиращи предприятия се изисква собствениците при кредитоискателите – юридически лица и собствениците на обезпеченията да бъдат ангажирани като съдлъжници по кредита.

Механизъм за одобрение  издаването  на гаранция на Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия

Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия разглежда индивидуално всеки отделен проект, кандидатстващ за гаранционна подкрепа, като може да поеме или да откаже издаването на гаранция, в зависимост от това дали проектът отговаря на критериите за допустимост по Програмата за финансиране на иновативни и стартиращи предприятия и на Вътрешните правила на Фонда. Допълнителна информация: https://ogf-sofia.com/

Иновационен капитал (Innovation Capital)

Това е фонд за рисков капитал в размер на 15,6 милиона евро с мандат да предоставя достъп до капиталовo и квазикапиталовo финансиране на български стартиращи компании. Фондът има за цел да повиши перспективите за оцеляване пред стартиращи фирми със сериозен потенциал за растеж. 

За контакт: https://www.innovationcapital.bg/ 

Витоша венчър партнърс (Vitosha Venture Partners)

Витоша венчър партнърс инвестира между 15 000 и 1 000 000 евро в компании на ранен етап и етап на растеж, които са базирани в или са свързани с България. Формата за кандидатстване е изяло онлайн на следния адрес: https://www.vitosha.vc/#5

Морнингсайд хил (MORNINGSIDE HILL VENTURE CAPITAL FUND)

През ноември 2019 г. Morningside Hill стартира най-новия си фонд за рисков капитал MORNINGSIDE HILL VENTURE CAPITAL FUND, който е фокусиран върху осигуряването на капитал за растеж на български стартиращи компании. Фондът има 28,6 милиона евро под управление. Кандидатства се през електронна форма тук: http://www.morningsidehill.com/ 

Ню вижън 3. (NV3)

Ню Вижън 3 (NV3) е фонд за рискови инвестиции в технологични компании на начален етап на развитие.

NV3 оперира от София и инвестира в бързо растящи технологични компании, които се стремят да постигнат водещи позиции на глобалните и/или местните пазари. Основен инвеститор в NV3 е Фонд на фондовете със средства в размер на 19,1 милиона евро, осигурени от Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“, съфинансирана от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Контакт с Ню Вижън 3 можете да осъществите тук: https://www.newvision3.com/copy-of-team 

A.L.E.C.O (Achieve Leadership in Entrepreneurship and Cooperation Opportunities)

А. L. E. C. O. е първата българска програма на Европейския съюз за предприемачески умения и едностранен обмен на млади предприемачи от ЕС. Програмата цели да се изпратят минимум 120 млади европейски предприемачи в Силициевата долина, в Азия и в Израел в следващите две години с цел подобряване на предприемаческите им умения и създаване на партньорства.

С бюджет до 1 млн. евро ще бъдат подкрепени до 200 кандидати от България и от цяла Европа. За да се възползват, те трябва да имат осъществим бизнес план, да са основали наскоро своя компания или да са участвали в програма „Еразъм за млади предприемачи“. Допълнителна информация: https://andreynovakov.eu/aleco/

Илевън фонд (Eleven)

Фондът за рискови инвестиции Илевън (Eleven) беше основан през 2012 г. с начален капитал от 12 млн. евро, отпуснат от Европейския инвестиционен фонд по програма JEREMIE. Освен финансиране Eleven предлага работно пространство и подготовка за стартъпите от портфолиото си. Допълнителна информация и контакти: https://www.11.me/ 

Лаундж хъб LAUNCHub Ventures

LAUNCHub Ventures е водещ фонд за рисков капитал на ранен етап, инвестиращ в технологични стартиращи компании на етапите на финансиране Seed и Series A. На сайта на фонда може да се кандидатства за финансиране изцяло онлайн на този адрес: https://launchub.typeform.com/to/O5vGva

20.10.2020

ПРОБЛЕМИ ПРИ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛИ ПО ИНИЦИАТИВА НА РАБОТОДАТЕЛЯ СРЕЩУ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Раздялата със служител, независимо от причините за това, често се оказва предизвикателство за работодателите. Нормативната уредба на трудовите отношения в България e консервативна, остаряла, актуална за друг обществен строй и в крайна сметка недостатъчно гъвкава, за да може адекватно да защити интереса и на двете страни в трудовото правоотношение.

Едни от най-предпочитаните основания за прекратяване на трудовото правоотношение са съкращаване на щата и намаляване обема на работата.

Често работодателите не си дават сметка, че прекратяването на трудовото правоотношение на някое от посочените основания е процедура, която изисква последователна и прецизна подготовка на съпътстващата я вътрешна документация, включително методология за провеждане на подбор, назначаване на комисия по подбор и др. Липсата на някой от необходимите елементи на процедурата я прави лесно атакуема от служителя с произтичащите от това негативни последици. Разбира се, Кодексът на труда предвижда редица други основания за прекратяване на трудовото правоотношение, но те не могат да бъдат обхванати от настоящия кратък материал.

През 2001 г. законодателят въведе нова възможност за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя – срещу обезщетение. Макар свързана с финансов разход за работодателя, тази възможност стана едно от предпочитаните прекратителни основания, тъй като предоставя един бърз, ефективен и стабилен, от гледна на точка на евентуално съдебно оспорване, начин за окончателно уреждане на отношенията със служителя.

Най-общо законът дава възможност на работодателя, по своя инициатива, да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, предвидено в чл.331 от Кодекса на труда. Предложението следва да бъде прието писмено от страната на работника или служителя в 7-дневен срок. В противен случай то се счита за отхвърлено. Макар да няма изрично изискване в закона, считаме, че самото предложение към служителя също следва да бъде писмено, като връчването му на лицето бъде надлежно удостоверено, с цел да се избегнат бъдещи спорове относно спазването на законоустановения 7-дневен срок. Обезщетението следва да бъде изплатено на служителя в едномесечен срок, считано от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че работодателят не спази този срок, основанието за прекратяване се счита отпаднало. Минималният размер на обезщетението е четирикратният размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Разбира се, страните могат да уговорят по-висок размер, но не и по-нисък.

На пръв поглед уредбата е ясна, недвусмислена и не предполага възникването на спорни моменти.

Всъщност следва да се обърне съществено внимание на понятието за брутно трудово възнаграждение (БТВ), което е основата за изчисляване на дължимото обезщетение. Това е особено съществен въпрос в сектори, в които при формирането на месечното трудовото възнаграждение на служителите участва елементът „бонус“ или „награда“. Все повече браншове включват твърда и гъвкава част при договаряне на трудовото възнаграждение, като най-често срещаната „ гъвкава част“ включва елемента бонус при формиране на заплатите, като той най-често е обвързан с постигане на определени резултати. В голяма част от случаите, това допълнително възнаграждение е в пъти над основното и има определяща роля за крайната сума, която служителят получава.

Включва ли се обаче бонусът в БТВ, което е основата за изчисляване на дължимото обезщетение, обсъдено по-горе?

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата постановява, че в брутното трудово възнаграждение се включва основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в КТ. Следователно, в БТВ като основа за обезщетението по чл. 331 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, такива, които са предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или в индивидуалния трудов договор.

Уредбата предвижда, че допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за научна и образователна степен, за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези, които се изплащат постоянно и заедно с полагащото се за съответния период възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

За да не се считат за допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, т.е. за елемент от БТВ, сумите за бонуси (награди) следва да се определят от работодателя (с решение на ръководството), да зависят от постигането на определен трудов резултат, да не са предвидими, да не са сигурни, да нямат постоянен характер и да не са обвързани единствено от отработеното време.

Следователно, важно е правилата за формиране на бонусите и наградите в предприятието да бъдат изготвени по начин, който да не дава възможност те да бъдат тълкувани като част от БТВ, което би довело до многократно увеличение на минималното обезщетение за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя.

За пълнота следва да отбележим, че без значение е и осигурителният доход на лицето. Т.е. независимо, че служителят е осигуряван на пълния размер на получаваното възнаграждение (в това число и бонус), това обстоятелство не прави бонуса част от БТВ. Това е така, тъй като базата, на която се изчислява размерът на обезщетение по чл. 331, ал.2 от КТ е не осигурителният доход, а последното получено БТВ, в което (както се посочи) следва да се включат само основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

16.10.2020

Близо една трета от българите живеят в риск от бедност и социално изключване

32,5% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване през 2019 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Делът им е нараснал спрямо 28% през 2018 г., като по този показател страната ни е на първо място в ЕС. След България в най-висок риск от бедност са били гражданите на Румъния (31,2%), Гърция (30%), Италия и Латвия (27,3%, данните за Италия са от 2018 г.), Литва (26,3%) и Испания (25,3%).

За сметка на това най-нисък е делът на застрашените от бедност и социално изключване хора в Чехия (12,5%), Словения (14,4%), Финландия (15,6%), Дания (16,3%), Словакия (16,4%), Холандия (16,5%) и Австрия (16,9%).

Общо 21,1% от населението на ЕС, или 92,4 млн. души, са били в риск от бедност или социално изключване през 2019 г. спрямо 21,6% година по-рано, пише investor.bg.

В същото време 22,6% от българите са били застрашени от бедност на доходите, което поставя страната ни на трето място в ЕС. По този показател в най-висок риск са жителите на Румъния (23,8%) и Латвия (22,9%). Над една пета от населението живее в риск от бедност на доходите и в Естония (21,7%), Испания (20,7%), Литва (20,6%) и Италия (20,3% по данни от 2018 г.). На противоположния полюс са Чехия (10,1%), Финландия (11,6%), Словакия (11,9%) и Словения (12%).

През 2019 г. 16,5% от населението на ЕС е било в риск от бедност след социални прехвърляния (бедност на доходите) спрямо 16,8% през 2018 г. Параметърът бедност на доходите определя дела на хората в едно домакинство, чиито разполагаеми доходи са под националния праг за риск от бедност.

България е на първо място в ЕС и по дял на хората, живеещи в големи материални лишения, т.е. условията им за живот са сериозно засегнати от липсата на ресурси като възможност да плащат сметките си, да отопляват адекватно дома си или да заминат на едноседмична почивка извън дома.

Миналата година 19,9% от българите са живеели с големи материални лишения, следвани от 16,2% от гърците и 14,5% от румънците. На обратния полюс е Люксембург, където това важи само за 1,3% от жителите, следвана от Швеция с 1,8%, Финландия с 2,4% и Холандия с 2,5%.

5,6 на сто от населението на ЕС е живяло в големи материални лишения през 2019 г., което е спад спрямо 6,1% година по-рано, сочат данните на Евростат.

Миналата година 9,3% от българите на възраст под 60 години са живели в домакинства, където възрастните са изработили под 20% от общия си работен потенциал. По този показател на първо място е Гърция с 13,8%, следвана от Ирландия с 13% по данни за 2018 г., Белгия с 12,4% и Италия с 11,3%. На обратния полюс са Чехия с 4,2%, Полша с 4,7% и Малта с 4,9%.

В ЕС като цяло 8,5% от населението под 60 години е живяло в домакинства с нисък трудов интензитет, като делът намалява спрямо 8,8% през 2018 г.

16.10.2020

ЕФЕКТИВНОСТ НА МЕРКИТЕ ЗА БОРБА С БЕДНОСТТА В БЪЛГАРИЯ

Основните фактори за попадане в риск от бедност са образованието, икономическата активност и населеното място, показва изследване на Института за пазарна икономика.

Нещо повече, данните показват, че дълбоката бедност е концентрирана в работоспособно население (а не при пенсионерите, децата или хората с увреждания), което отново препраща към проблемите на образованието и пазара на труда, пишат икономистите на Института за пазарна икономика в свой анализ.

Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на „липсващия“ доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места.

Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност. Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да „вържат двата края“, показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.

Какво прави администрацията?

Тази седмица Сметната палата на България публикува одитен доклад на изпълнението „Ефективност на мерките за борба с бедността“ за периода 2015-2018 г. и изводите са, меко казано, притеснителни. Докладът е съсредоточен върху националната цел за намаляване на бедността, определена в Стратегия „Европа 2020“ и заложена в Националната програма за реформи и Националната програма за развитие, и изследва действията на МТСП и МОН, които са с по четирима министри за периода.

Периодът на изпълнение е към края си и очакванията са, че ще има значителен напредък по постигането на националната цел и подцелите ѝ. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.

Цел

Заложената цел предвижда намаляване на броя на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване с 260 хиляди души (до 1 372,1 хиляди души) през 2020 г. спрямо базовата 2008 година. Акцентът е върху намаляването на бедността в четири уязвими групи – деца до 17 г. (със 78 хиляди), възрастни над 65 г. (с 52 хиляди), безработни лица (със 78 хиляди) и работещи бедни (с 52 хиляди), а мерките са в редица различни сектори – заетост, образование, здравеопазване, социални плащания, политики за децата и семействата, транспорт, жилищни условия и др.

Изпълнение

Както обикновено наблюдаваме, силата на администрацията е в количественото писане на планове и стратегии, но не и в качеството и изпълнението им. Трудно е да се изброят всички пропуски и критики, посочени в одитния доклад за изпълнението на мерките за борба с бедността, но ето основните от тях:

Няма система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;

Липсва ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;

Няма ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;

Огромни закъснения и незаинтересованост – първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група;

Няма анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети. Не са правени прогнози за изпълнение на целите. Куриозен е случаят с проведената анкета сред членовете на работната група, създадена за разработване на плана за действие за периода 2019-2020 г. и отчета за изпълнение на плана за предходния период. Като основни слабости в работата на групата са отличени: липса на целенасочени мерки към бедността, като вместо това се разчита на общи мерки; липса на аналитична дейност и търсене на влиянието на конкретните мерки за намаляване на бедността; забавяния; изпращане на заместници на заседанията, които не са наясно с тематиката. Един от анкетираните споделя, че „Всички дейности се взимат от други стратегии и планове за развитие, за които има осигурено финансиране. Няма нито една програма, за която да се проследи какво е конкретното влияние за намаляване на бедността.“

Резултат

Данните за 2018 г. показват, че целта е изпълнена на 31% и то след десет години работа и само две оставащи. Въпреки че забавянето е известно на администрацията и от данните, и от междинните отчети през годините, Националната стратегия за намаляване на бедността не е актуализирана за целия си 7-годишен период на изпълнение. Докладът на Сметната палата показва, че ако тенденциите се запазят, целта за намаляване на броя на живеещите в бедност няма да бъде постигната дори наполовина до 2020 г., въпреки че населението чисто механично също допринася за доближаването ѝ. Към края на 2018 г. бедните са 1 550,8 хиляди души и при този темп на намаление ще стигнат 1 526,4 хиляди (при цел от 1 372,1 хиляди). Това означава, че намалението спрямо 2008 г. ще е със 105,7 хиляди души, което е около 40% от заложената цел.

Изпълнението на специфичните подцели също е плачевно. Към края на 2018 г. плануваното намаление на бедността при децата е изпълнено 4 %, при възрастните  – 29 %, при безработните – 78 %, а при броя на работещите бедни дори има нарастване и поставената цел не само че няма да бъде изпълнена, но и ще се отдалечи двойно от целта.

Заключение

Вместо заключение, цитираме дословно един от изводите на доклада: „Изпълнението на такъв дългосрочен стратегически документ без извършването на преглед на изпълнението на предвидените в него мерки за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и на адекватността им от гледна точка на социално-икономическите промени и без оценка на ефективността на изпълняваните мерки, не гарантира, че усилията и ресурсите, които се влагат в изпълнението им ще доведат до очакваните резултати. Степента на постигане на националната и специфичните подцели за намаляване на бедността към края на 2018 г. показва сериозно изоставане“.

15.10.2020

Пуснаха нова електронна система за ТЕЛК

От днес започва да работи електронната система за издаване на ТЕЛК-решения. Хората с увреждания ще могат да подават заявления по електронен път, но остава и възможността за подаване на заявления на хартия. Достъпът до системата ще бъде с електронен подпис.

Системата ще бъде в помощ на гражданите, на които им предстои издаване на ТЕЛК-решение. Чрез нея хора с увреждания могат да подават заявленията за освидетелстване, уведомленията също ще стават по електронен път.

Чрез въвеждането й всички издадени решения на ТЕЛК ще са достъпни до институциите. Обжалването на решение също може да става през системата. При електронно подаване на документи единственото физическо присъствие на лицето може да бъде само ако му е назначен преглед по повод на освидетелстване, съобщи заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева: "Ако се назначава изследване, прави се преглед, тогава, разбира се, лицето с увреждания трябва да посети или личния лекар, или съответната лаборатория, или съответното лечебно заведение, към което трябва да му се извършват изследванията."

От днес личните лекари са длъжни да издават направление за ТЕЛК през новата електронна система.

15.10.2020

Над 25% от малките и средни фирми у нас срещат трудности при намирането на персонал

Над една четвърт (25%) от малките и средни предприятия (МСП) у нас изпитват затруднения при намирането на персонал и мениджъри. Това показват данни на съвместно проучване на Еврокомисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2019 г., цитирани от изпълнителния директор на Фонд на фондовете (ФнФ) Александър Георгиев.

На следващо място като проблем е намирането на клиенти или на пазари. Около 13% от фирмите у нас са отговорили, че регулациите също са пречка пред дейността им. Едва на четвърто място пък е достъпът до финансиране. Подобна е и тенденцията при фирмите в Европейския съюз (ЕС), където намирането на работна ръка е най-голямото предизвикателство. Достъпът до финансови ресурси обаче се нарежда чак на шесто място, като той представлява проблем за едва 7% от фирмите. По отношение на източници на финансиране, няма особена разлика между нас и ЕС. Най-често пари се взимат от кредитни линии, банкови заеми или лизинг.

Между 45-50% от фирмите в ЕС са посочили, че това са търсените форми на финансиране от тях. На четвърто място са търговските кредити и грантове, следват други форми на заеми, а на последно място са капиталовите инвестиции, които се търсят от около 11 на сто от предприемачите в ЕС. За сравнение у нас едва 4% от МСП-тата намират този вид инвестиции за подходящи за тяхната дейност. Според Георгиев този тип финансиране трябва да се популяризира повече сред родните предприемачи. Към момента от Фонд на фондовете предлагат 4 фонда, като това е над 55.4 млн. евро ресурс. „Това са пари, които могат да се инвестират в компаниите“, каза изпълнителният директор на Фонда. Вече се работи по пети фонд, чрез който на пазара ще се предложат още 39 млн. евро.

С цел популяризиране капиталовите инвестиции, Българска фондова борса и Фонд на фондовете подписаха Меморандум за насърчаване на инвестициите в проспериращи български компании. Документът обхваща инициативи за популяризиране, обучение и стимулиране на родни компании да набират капитал за инвестиране в техния растеж. "Нашите усилия са в две направления - да развиваме нови форми на финансиране, подходящи за стартъпи иновативни български компании, които не биха получили кредит от търговските банки, и да повишим финансовата култура на предприемачите”, заяви Георгиев. "Вярваме в потенциала на българските компании, които имат уникален капацитет за иновации, създаване на нови работни места и в крайна сметка стимулиране на икономическия просперитет на България”, коментира и изпълнителният директор на БФБ д-р Маню Моравенов.

Инициативата е подкрепена и от Министерство на финансите, като принципал на двете институции. “Съзнаваме, че ситуацията не е една от най-лесните в момента за финансовите пазари, макар и кризата да тръгна от друга сфера спрямо тази от 2009 г., сега тръгна от здравната сфера”, каза зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. По думите й обаче сега моментът е подходящ за подобно начинание.

14.10.2020

42 млн. лв. допълнително от Фонда на Фондовете за фирмите, засегнати от Covid-кризата

42 млн. лв. допълнителен антикризисен ресурс от Фонда на фондовете вече е на пазара. Средствата са предназначени за ликвидна подкрепа на малки и средни предприятия, засегнати от COVID-кризата. Те ще достигнат до тях чрез три фонда за дялови инвестиции при облекчени условия, без да е необходимо набирането на частен капитал извън участието на фонд мениджъра. Фондовете за ускоряване и начално финансиране „Иновейшън кепитъл фонд“ и „Витоша венчър партнърс – фонд I“ получиха допълнително съответно 10.4 млн. лв. и 13.6 млн. лв. Наличният капитал на всеки от тях се увеличава съответно на 41 млн. лв. и 50.7 млн. лв. Двата фонда инвестират до 100 хил. лв. в компании във фаза на ускоряване и до 2 млн. лв. във фирми в начален етап на развитие. Фондът за рисков капитал на „Морнингсайд хил“ добави към инвестиционния си ресурс допълнителни 18 млн. лв. и вече има общо 75.3 млн. лв. Той инвестира до 7 млн. лв. в стартиращи компании в начален етап на развитие, както и в по-напреднали компании с висок рисков профил. Предстои подписване на споразумение и с четвъртия финансов посредник – „Ню вижън 3“, за чийто фонд са предвидени допълнителни 14.3 млн. лв.

13.10.2020

Изтича важен срок по мярката 60/40

Агенцията по заетостта публикува информация за работодателите, които желаят да получат средства за периода преди 1 октомври 2020 г. по втория дизайн на мярката 60/40.

В съобщение на сайта на Агенцията се уточнява, че работодателите, които желаят да получат средства за периода преди 1.10.2020 г. и отговарят на условията на постановлението от 3 юли т.г. (втория дизайн на мярката 60/40) могат да подават заявление и изискваните към него документи до 17.00 ч. на 15.10.2020 година.

На вече одобрените работодатели по втория дизайн на мярката 60/40 Агенцията по заетостта припомня, че изплащането на средствата се извършва въз основа на представен актуален списък на работниците и служителите за предходен месец и Писмо-декларация за месечно отчитане. Крайният срок за подаване на тези документи е 30 октомври 2020 година.

Агенцията по заетостта обръща внимание, че работодателите трябва да спазят определените крайни срокове за кандидатстване (15.10.2020 г.) и за месечно отчитане (30.10.2020 г.), тъй като подадените след тези дати документи не подлежат на проверка и оценка от комисиите в бюрата по труда.

Документите могат да се подават по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване, подписани с квалифициран електронен подпис, или чрез лицензиран пощенски оператор, а при невъзможност за ползване на тези два начина - чрез посещение в бюрото по труда.

Независимо от начина на изпращане, документите се подават към Дирекцията "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, или в бюрото по труда, където е одобрен работодателят.

Актуализираната Процедура за кандидатстване на работодатели по реда на ПМС 151/2020 г. и друга подробна информация за кандидатстване и месечно отчитане на работодателите е публикувана на сайта на Агенцията по заетостта, в рубриката "Изплащане на компенсации за запазване на заетостта".

09.10.2020

Най-много са работещи бедни в Румъния

"Работата не те спасява от бедност", пише днес в заглавие в. "Адевърул" и цитира проучване, което показва, че Румъния е на първо място в ЕС по брой на работещи, които се намират в риск от бедност.

В Румъния делът на работещите в риск от бедност е бил 15,7 процента през 2019 г., докато средната стойност за ЕС в това отношение е 8,9 на сто, пише изданието, като публикува инфографика на проект на фондация "Фридрих Еберт", озаглавен "Социален наблюдател".

Въпреки че ситуацията в Румъния се е подобрила от 2015 г. насам, страната продължава да регистрира най-голям дял работещи, изложени на риск от бедност в ЕС, става ясно от проучването. През 2015 г. работещите, изложени на риск от бедност в Румъния, са били 18,8 на сто.

От друга страна Румъния се нарежда на второ място в ЕС що се отнася до темпа на нарастване на производителността след Ирландия, отбелязва "Адевърул". От 2010 г. досега темпът на нарастване на производителността е 42,6 процента.

Идеята, според която работата ти осигурява благосъстояние, а бедни са тези, които не желаят да работят, е най-малко вярна за Румъния от цяла Европа.

Всичко това се случва, въпреки че през последните години производителността на трудещите се в Румъния е нараснала значително, коментират авторите на инфографиката.

09.10.2020

Над 21 хил. малки фирми са подпомогнати с близо 173 млн. лв.

По процедурата „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ приключи прегледа на всички проектни предложения и са наредени плащания в размер на 172 672 262,70 лв.

Извършена е оценка на всички проектни предложения, подадени в рамките на общо двадесет и осем оценителни сесии (над 27 хил. компании) на процедурата, като одобрени за финансиране са 21 173 фирми, с които са сключени договори за грантове от 3000 до 10 000 лв., съобщиха от Министерството на икономиката.

Поради огромния обществен интерес към процедурата, както и с оглед на необходимостта за осигуряване на така необходимите средства за ликвидност на микро и малките предприятия, засегнати от разпространението на пандемията COVID-19 Управляващият орган на ОПИК предприе необходимите действия за изменение на Условията за кандидатстване по процедурата.

Така ще бъде възможно повторното изискване на документи от страна на кандидатите по процедурата за подкрепа на микро и малки предприятия.

Ще бъде увеличен и бюджетът на процедурата от 173 млн. лева на 225 млн. лева като допълнителните 52 млн. лева са осигурени по линия на антикризисните мерки, изпълнявани от министерство на икономиката в подкрепа на ликвидността на микро, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и от епидемията от СOVID-19.

Процедурата по повторно преразглеждане на проектните предложения, за които към момента е установено, че не отговарят на Условията за кандидатстване по процедурата ще стартира през м. октомври като уведомления за отстраняване на нередовности ще се изпращат единствено и само чрез профила на кандидата в ИСУН 2020.

09.10.2020

В КОИ СЕКТОРИ СЕ ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ

През следващите две години се очаква ръст на заетостта, след което ни очакват две години спад, сочи прогноза на социалното министерство

В средносрочен план нарастване на заетостта се очаква основно в дейности, свързани с образованието - ръст от 204 000 работни места (9,6 на сто), преработващата промишленост - до 635 000 места, хуманното здравеопазване - 180 000 работни места, строителството - 247 000 и операциите с недвижими имоти - 18,8 хиляди работни. Това съобщи социалният министър г-жа Деница Сачева.

През следващите две години се очаква ръст на заетостта по икономически дейности, след което ни очакват две години спад, каза министърът.

По думите й основен принос за намалението ще имат услуги като тези в сектора на търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети, където се очаква спад от 8,2 на сто - до 475 000 заети към 2024 г., следват секторите на хотелиерство и ресторантьорство, където се очаква намаление на броя на заетите от 6,4 на сто или номинално 154 000 работни места, в добивната промишленост заетостта се очаква да намалее със 17,9 на сто до 23 000 работни места, при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива - спад до 36 000 работни места (6,7 на сто).

Прогнозата за търсенето на труда по образователни степени за периода 2020 - 2024 г. показва, че при най-ниско квалифицираните работници се очаква относително слаба динамика в потребността от такива човешки ресурси от страна на работодателите, каза министърът.

Прогнозираните спадове на търсенето на труд в определени сектори могат да бъдат компенсирани с ръстове в други, допълни Сачева и отбеляза, че нарастването на броя на позициите за хора с ниска квалификация основно се очаква в сектора на преработващата промишленост, строителството, хуманното здравеопазване, операциите с недвижими имоти.

В същото време със спад в търсенето на такива хора ще се характеризират сектори като търговия, добивна промишленост, хотели и ресторанти, доставяне на води, канализационни услуги, административни дейности и други.

Потребността на хора със средно образование се очаква да се свие в средносрочен план и това да се дължи основно на секторите търговия, хотели и ресторанти, добивна промишленост, административни дейности, производство и разпределение на електричество, топлинна енергия и газообразни горива. Министърът каза, че тези спадове не могат да бъдат компенсирани с очаквания ръст в други сектори.

За групата с висше образование се очаква ръст в търсенето на труд средносрочно основно в образование, държавно управление, хуманитарно здравеопазване, преработваща промишленост, култура, каза министърът, като уточни, че това нарастване е съпроводено и с очаквания по-нисък брой позиции за хора с висше образование.

08.10.2020

БРЮКСЕЛ ВЪВЕЖДА НОВИ ЕВРОПЕЙСКИ ПРАВИЛА ЗА КОЛЕКТИВНО ФИНАНСИРАНЕ НА МАЛКИЯ БИЗНЕС

Европарламентът прие на 5 октомври правила, които улесняват платформите за колективно финансиране в ЕС, свързващи стартиращи бизнеси и инвеститори. Правилата целят да направят по-лесно функционирането в целия единен пазар на платформи, които дават възможност на инвеститори да предоставят капитал на компании.

Законодателството разширява достъпа на стартиращи и малки компании до потенциални инвеститори и осигурява на инвеститорите по-голям избор от проекти и по-добра защита. Платформите за колективно финансиране с дейност в повече от една страна в ЕС ще трябва да се съобразяват с единен набор от основни изисквания вместо с различни правила за всяка страна. Правилата ще важат за доставчици на услуги за колективно финансиране, които набират до 5 млн. евро на проект за година.

Какво представлява колективното финансиране?

Стартиращите и иновативните компании често имат трудности с получаването на финансиране по традиционни начини като банкови заеми. Доставчиците на услуги за колективно финансиране позволяват на такива компании да се свържат и да наберат средства от множество малки инвеститори. Обикновено набирането на средства става през дигитални платформи.

Съществуващите национални правила за колективно финансиране не са еднакви и правната несигурност е пречка за инвестиране в проекти в други страни. Това също ограничава възможностите за компании, които искат да привлекат инвестиции, особено ако те финансират на по-малки пазари.

Намирането на финансиране от малкия бизнес и хората с иновативни идеи вече ще става много по-лесно. Приемането на новите правила ще улесни колективното финансиране, т.нар. краудфъндинг, в ЕС. Този вид финансиране е начин за набиране на средства за проекти и предприятия. То позволява да се набират пари от голям брой хора чрез онлайн платформи и най-често се използва от стартиращи или разрастващи се компании като начин за достъп до алтернативни средства. Регламентът хармонизира правилата за такива платформи в ЕС, което ще осигури прозрачност, правна защита и ниски разходи. Ако начинаещ предприемач все още не е стартирал бизнеса си, съвсем скоро ще може да се регистрира в която и да е платформа за колективно финансиране в Европа и да потърси средства от потребителите, които могат да са най-обикновени граждани, търсещи смислено вложение на спестяванията си. След като сумата е събрана и бизнесът стартира, инвеститорите могат да получат, в зависимост от условията на платформата, процент от бизнеса, средствата, който са вложили плюс лихва, или продукт от произведените. Този модел работи ефективно в САЩ.

Как новите правила защитават инвеститорите

Един от големите рискове при колективното финансиране е, че решенията на инвеститорите не се ръководят от данни, а са повлияни от емоции. Фалирането на малки компании и забавянето на доставката на стоки са сред проблемите, които инвеститорите не успяват да предвидят.

Освен паричен ресурс, една успешна кампания за колективно финансиране може да подчертае потенциала и общественото доверие в бизнеса, което да улесни намиране на допълнително финансиране от други финансови източници, които ще приемат проекта за по-малко рисков. Често бизнесите започват успешно след такава кампания, защото вече са събрали популярност и подкрепа от потенциални клиенти по време на кампанията за събиране на средства. Съществуват редица видове колективно финансиране. Най-известните са колективно финансиране чрез партньорско кредитиране, с дялов капитал и чрез предоставяне на компенсации, най-често под формата на продукта или ваучер за услугата, когато са готови.

Новите правила на ЕС изискват платформите за колективно финансиране да дават ясна информация за потенциалните финансови рискове за всеки проект. Инвеститорите трябва да имат достъп до инвестиционен проспект за проектите, подготвен от организатора на проекта или от платформата.

Новите правила за доставчиците на услуги за колективно финансиране ще започнат да се прилагат една година след публикацията им в Официалния вестник на ЕС.

06.10.2020

Дават пари на фирмите по две нови мерки за подкрепа

До края на този месец се очаква да бъдат обявени две нови процедури за подкрепа на бизнеса заради кризата с коронавируса по линия на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" от наличния й бюджет.

Това обяви Илияна Илиева - главен директор и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", по време онлайн форум, посветен на финансовите мерки в подкрепа на бизнеса, поставен в условията на COVID-19. Двете процедури са с бюджет по 78 млн. лева, предава БТА.

На 17 септември на заседание на Комитета за наблюдение на програмата са били обсъдени критериите и методологията за оценка по двете нови процедури. До края на тази седмица се очаква обявяването на пълния пакет с документи по двете процедури за обществено обсъждане, след това и официалното им обявяване за кандидатстване. Работи се и по промяна на Закона за управление на средства от ЕС, с която ще може да се отвори процедурата по облекчени правила за оценка и за кандидатстване при съкратени срокове.

Първата процедура е за осигуряване на оперативни средства за малки предприятия с оборот през 2019 г. минимум 500 000 лева, като параметрите предстои да бъдат подложени на обществено обсъждане и може да претърпят промени, ако предложенията не противоречат на регламентите и законодателството.

Допустими до процедурата ще са малки предприятия с минимум две приключени финансови години, с оборот минимум 500 000 лева през 2019 г. Средствата, които ще бъдат допустими, са за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили заради коронавируса. Разходите ще са за оборотни средства и за покриване на текущи нужди, разходи за суровини, материали, горива, труд, възнаграждения и други. Индикативното обявяване на процедурата е в края на настоящия месец, като това ще зависи колко бързо ще бъде направена промяната на ресорния закон. Има уверение от ЕК, че временната рамка, по която се предвижда да започне тази процедура - до края на месеца, ще бъде удължена или до средата на 2021 г., или до края на следващата година. Това ще осигури спокойствието, че ще могат да бъдат изплатени средствата до всички нуждаещи се фирми също в кратки срокове, каза експертът.

Другата процедура е за предоставяне на подкрепа на малки и средни предприятия за реорганизация и адаптиране на работните места и/или промени в бизнес процесите и моделите в контекста на COVID-19. Тук ще са допустими всички предприятия - микро-, малки и средни, като предвижданият режим на подкрепа е минимални помощи, а предприятията трябва да имат една приключила финансова година - 2019 г., и да са осъществявали стопанска дейност през същата година.

Няма заложен минимум от оборот. Дейностите, които ще се подкрепят, са свързани със създаване не безопасни условия на труд и за адаптиране на работа в условията на COVID-19. Така ще бъдат допустими разходи за дълготрайни и недълготрайни активи, включително леки текущи строително-монтажни ремонтни дейности за адаптация на работните помещения и за разходи за материали и консумативи за колективни предпазни средства за защита, хигиенизиране и дезинфекция, реорганизиране и адаптиране на работните процеси, като това включва и дигитализация.

Във връзка с очакваните да достигнат до бизнеса в рамките на следващите месец-два средства от ЕК по линия на REACT-EU, г-жа Илияна Илиева съобщи, че е планирано да бъдат обявени две мерки с общ бюджет приблизително 400 млн. лева.

Първата е за възстановяване и растеж, а допустими кандидати ще са всички МСП от всички сектори с три приключили финансови години, като последната е 2019 г. Допустими са дейности, свързани с производствени инвестиции за преодоляване на трудностите, свързани със стари технологии, високи разходи и ниско качество на продуктите или услугите.

Допустимите разходи ще са за финансиране на производствени инвестиции и ще се предоставят средства за оборотен капитал, като вероятно тези средства ще бъдат ограничени до някакъв размер, тъй като целта на тази процедура е да се наблегне на инвестиционните разходи.

Другата процедура ще е за цифрови и "зелени" иновации, като по нея са допустими всички МСП от всички сектори, които имат три приключени финансови години и отново последната е 2019 г. Допустимите дейности ще са: преконфигуриране на бизнес процеси и модели, включително и чрез дигитализация, използване на нови алтернативни материали, подобряване на управлението на отпадъците, подобряване характеристиките на продуктите и услугите от гледна точка на кръговата икономика. Допустимите разходи са за финансиране на дълготрайни активи и услуги.

Допълнителна мярка, която е извън ОПИК, но в подкрепа на МСП, е чрез "рециклираните" средства по инициативата "ДЖЕРЕМИ". Експертът напомни, че с тези средства беше създаден нов дългов инструмент, който се управлява от Европейския инвестиционен фонд, като по споразумение между Министерството на икономиката и Европейския инвестиционен фонд се изпълнява гаранционен инструмент за защита на кредитния риск при дългово финансиране под формата на акредитиви, банкови гаранции, факторинг и други краткосрочни кредитни операции в подкрепа на търговската дейност на МСП и предприятия със средна капитализация.

По инструмента общият размер на гаранцията, която се поема от Европейския инвестиционен фонд, е 160 млн. лева, като възможността за общия портфейл на този гаранционен инструмент е 800 млн. лева, а при голям интерес - може да нарасне до 1,2 млрд. лева. Максималният размер на кредита за крайните получатели е до 3 млн. евро за оборотни и многоцелеви нужди при облекчени условия.

Размерът на гаранцията, която се покрива на краен получател, е 80 процента, а периодът, в който ще могат предприятията да се възползват от този тип гаранционен инструмент и да получават кредити, е 36 месеца. Максималният период на изплащане на кредита е не повече от пет години. За момента три банки са заявили интерес, каза експертът и допълни, че в кратки срокове те ще подпишат споразумение с Европейския инвестиционен фонд и ще започнат да предоставят кредитите. От ЕИФ са уверили за проявен интерес и от още други две банки.

05.10.2020

Удължават мярката 60/40 до края на годината

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе извънредно онлайн заседание, свикано от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.

Правителството и социалните партньори обсъдиха проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 151 от 2020 г. (продължение на мярката 60/40).

С предложените промени се предвижда:

- удължаване срока за прилагане на мярката от 1 октомври - 31 декември 2020 г.;

- прилагане на облекчените условия, определени за сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, и в сектор „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде“ - от Класификацията на икономическите дейности;

- прецизиране на начина за определяне на средствата за запазване на заетостта на работниците и служителите чрез изчисляване на среднодневен осигурителен доход;

- работодателят, получил средства за запазване на заетостта, да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за август 2020 г.;

- диференциране на работодателите на база регистрацията им преди или след септември 2019 г. по отношение изчисляване на намаляването на приходите от продажби с не по-малко от 20 на сто;

- регламентиране на процедура за събиране на невъзстановени средства от работодателите по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване.

Необходимите финансовите средства в размер на около 750 млн. лв. за реализиране на промените ще бъдат осигурени от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. Очаква се ефектът от удължаване на мярката да се отрази в запазването на около 200 хиляди работни места. Промените влизат в сила от 1 октомври 2020 г., като средствата за запазване на заетостта ще се изплащат след съответната нотификация от Европейската комисия.

30.09.2020

Започна кандидатстването за изграждане на детски кътове на работното място

Политиките за подкрепа на семейството и жените и постигане на баланс между личния и професионалния живот са сред приоритетите на Министерството на труда и социалната политика. Стъпка в тази посока е процедура „Детски кътове“, по която от днес частни работодатели и органи на изпълнителната и местната власт могат да подават проекти за създаване на детски кътове на работното място.

За изграждане на детски кътове към фирмите ще бъдат отпуснати 15 милиона лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР). Целта на  операцията е да увеличи възможностите за по-добро съвместяване на личния и професионалния живот на работниците и служителите.

Работодателите могат да кандидатстват за изграждане на детски кътове във фирмите от днес до средата на декември 2020.  Около 200 фирми у нас ще могат да си направят детски кътове с помощ от държавата, предвижда откритата процедура на социалното министерство. Така родителите няма да са притеснени кой да гледа децата им.

Парите ще се дават от държавата за преустройство на помещенията и оборудването им с всичко необходимо за най-малките, както за заплата на персонала, който ще поеме грижата за децата.

В създадените детски кътове децата на служителите ще получават почасови или целодневни услуги. Всеки детски кът трябва да осигурява необходимата среда за полагане на грижи за поне 15 деца. За детегледачи ще бъдат наемани безработни лица, регистрирани в Бюрата по труда, които при необходимост ще преминават обучение. По проектите ще бъде поемано възнаграждението на детегледачите за период до 12 месеца. Минималният размер на финансовата подкрепа от ОПРЧР за създаване на детски кът на работното място е 50 000 лв., а максималният – 150 000 лв. в зависимост от броя на децата, които ще посещават занималнята. Целта обаче не е тя да замести изцяло детската градина, а да предоставя почасова грижа. Това е един добър модел, в който, ако се наложи по-рано да се прибере дете от ясла или детска градина, може да бъде занимавано там.

30.09.2020

Финансовата подкрепа за хората с увреждания ще се отпуска без индивидуална оценка на потребностите

Месечна финансова подкрепа за хората с увреждания да се отпуска без да се извършва допълнително индивидуално оценяване на потребностите. Това предвиждат промени в Закона за хората с увреждания, които са публикувани за обществено обсъждане до 28 октомври 2020. Промените са разработени от работна група към Министерството на труда и социалната политика с участието на всички заинтересовани страни. С новите текстове се предлага да отпадне и ангажимента за попълване на формуляр за самооценка, който поражда сериозни затруднения за лицата.             

С измененията ще се съкратят сроковете за получаване на подкрепа и лицата ще могат по-бързо да се възползват от своите права. Ще се намали и административната тежест. Хората с увреждания ще получават необходимата им финансова подкрепа чрез подаване само на едно заявление, придружено с медицински документ, в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. За отпускането на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги и за наем на общинско жилище също няма да се изисква индивидуална оценка на потребностите и попълване на формуляр за самооценка.

Изготвянето на индивидуална оценка на потребностите се запазва по установения ред при кандидатстване за целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство и приспособяване на жилище, както и за установяването на потребността от лична помощ, социални услуги или друг вид подкрепа по ред и условия, определени в Закона за хората с увреждания.

С промените се въвежда ясна уредба на механизма за преминаване на предоставянето и финансирането на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания към системата на здравеопазването от 1 януари 2021 г. в отговор на дългогодишните искания на хората с увреждания за такава промяна. Осигурява се и по-дълъг времеви хоризонт за подготовка на институционализирането на Държавната агенция за хората с увреждания към Министерския съвет. До края на 2021 г. ще бъдат предприети всички необходими действия за извършване на обстоен анализ с цел въвеждане на прецизни регулации във връзка с устройството, дейността и правомощията на новата структура в подкрепа на хората с увреждания.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания е публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския и на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика в периода 29.09.2020 -28.10.2020 г. включително. Той ще бъде разгледан и на заседание на Националния съвет за хората с увреждания.

29.09.2020   

Работя в чужбина - какви осигуровки дължа?

Разбрах, че като гражданин на Европейския съюз мога не само свободно да ходя на почивка в други европейски държави, но и имам право да работя в тях за неопределен период от време.

Поради трудностите, с които се сблъсквам при намирането на работа в България, реших да се пробвам в чужбина.

Това, което до този момент не ми е ясно, е къде ще трябва да плащам осигуровките си след като замина? В България или в държавата, в която ще работя?

На първо място – какво представлява осигуряването?

Осигуровките са парични вноски, които работодателят ми удържа от заплатата ежемесечно. Тяхната стойност зависи от размера на заплатата ми, като те се изплащат съответно 60% от работодателя и 40% от мен. Изключение е единствено ако съм самоосигуряващо се лице (художник, адвокат и др.). Тогава сам трябва да заплатя 100% от сумата.

Важно! Наличието на осигуровки е с цел подпомагане на осигурено лице в затруднение. Например, ако попадна в ситуация на трудовата злополука, безработица, майчинство, заболяване и други, то тогава ще получа финансова помощ. Моите вноски обаче ще се събират всеки месец, без значение дали съм попаднал в подобна ситуация.

Внесените от мен и другите граждани пари се трупат по сметки на фондове, от които се помага на нуждаещи се осигурени лица. Такива фондове са например “Пенсии”, “Пенсии, несвързани с трудовата дейност”, “Трудова злополука и професионална болест”, “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица”.

Как се внасят осигуровките?

В България осигуровките се внасят до 25-то число на месеца, като се отнасят за предходния месец. Тоест осигуровките ми за месец март ще трябва да се внесат от моя работодател в Националната агенция по приходите (НАП) до 25-ти април. 

Важно! Ако моят работодател не е внесъл дължимата вноска, то това няма да се отрази върху осигурителните ми права. Аз ще продължа да бъда осигурено лице, а моят работодател ще подлежи на санкция. Също така, мога да проверя в сайта на НОИ дали редовно се извършват осигурителните ми плащания.

Ако работя в друга държава от ЕС, на кого дължа осигуровки?

Когато работя в чужбина, ще бъда осигуряван или в страната ми по произход (България), или в страната на пребиваване (например Франция). Важно! Не мога обаче да избирам в коя от двете държави да се осигурявам. Този въпрос се определя според законодателството на държавата, в която работя.

В социалноосигурителната област европейските държави нямат единна политика. Това означава, че всяка държава членка прилага своите собствени закони, с които определя осигурителната си политика. Поради това задължително трябва да потърся информация за конкретната европейска държава, в която планирам да започна работа.

Единствено така мога да разбера с точност как се събират осигуровките там, от кого и кога ще се плащат. Подробна информация за осигурителния механизъм на всяка една държава от ЕС мога да открия тук.

Важно! Освен от страната на пребиваване, къде ще се осигурявам зависи и от трудовия ми статус.

По какъв начин трудовият ми статус определя осигуровките?

За осигурителната система е много важен фактор дали ще съм на трудов договор, самостоятелно зает, командирован в чужбина или работещ в съседна държава, но живеещ в България.

- Ако например живея и работя в Германия, без значение дали съм нает или самостоятелно зает, трябва да се регистрирам в германската система за социална сигурност. Това е така, защото в този случай моите обезщетения за болест, безработица, пенсии, семейните помощи и други подобни плащания, ще мога да получавам според местните закони.

Важно! В много държави обезщетенията могат да зависят от това колко дълго съм плащал вноски. В това число обаче се включват всички периоди, в които съм работил в държави от ЕС. Например в Германия се изискват минимум 5 години осигуряване, за да имам право на пенсия за инвалидност. Ако съм работил 2 години в Германия, но и още 4 в България като осигурено лице, то тогава ще имам право на инвалидна пенсия в Германия.

- Ако съм командирован в чужбина за срок до 2 години, то тогава продължавам да се осигурявам в България. За целта ще ми се наложи да попълня формуляр, с който доказвам, че оставам осигурен в българската социална система, докато се намирам в чужбина. Също така, ако съм командирован държавен служител (ще работя в консулство, посолство или друга официална институция в чужбина), то тогава отново ще бъда осигуряван според българската система.

Важно! И в двата случая, за да имам достъп до здравно обслужване в държавата, в която съм командирован, ще трябва да се снабдя с Европейска здравноосигурителна карта.

- Ако пък съм трансграничен работник и работя  в една държава (Румъния), но живея в друга (България), ще трябва да плащам социалноосигурителни вноски в страната, в която работя. Това означава, че ще имам право на здравно обслужване в Румъния. Въпреки това обаче бих могъл да получавам медицинско обслужване и в България. За целта ще е нужно да взема формуляр S1 от здравноосигурителната институция в Румъния. Той ще ми даде право да бъда лекуван и в България.

25.09.2020

Вдигат с 40% пенсиите в Румъния

Румънските депутати одобриха 40-процентно повишаване на пенсиите, осуетявайки намерението на центристкото правителство на малцинството да осигури по-малко, но устойчиво увеличение от 14 на сто, предаде Ройтерс.

Парламентът одобри повишението от 40 процента с 242 гласа срещу 148 против, съобщи пред агенцията депутат от управляващата партия. Единайсет депутати са се въздържали при гласуването.

Социалдемократите в опозиция, които бяха на власт до ноември миналата година и остават най-голямата група в парламента, обявиха миналата година огромно увеличение на пенсиите от 1 септември и удвояване на детските надбавки, напомня агенцията.

В момента минималната пенсия в Румъния възлиза на 145 евро, а средната - на 270 евро.

Предвидените нови пенсии през следващата година по прогнози ще струват на хазната 24,8 милиарда леи или над 5 милиарда евро. За сравнение минималната пенсия в България е 250 лева.

24.09.2020

511 млн. евро за България по SURE

ЕК приветства активирането на инструмента за краткосрочна заетост SURE, който ще осигури до 100 млрд. евро в помощ за защита на работните места и работещите, засегнати от пандемията от Covid-19. Това става след приключването на националните процедури и подписването от всички страни членки на споразуменията с Комисията за гаранции на стойност 25 млрд. евро. ЕК вече е представила предложението си пред Съвета за отпускане на финансова подкрепа в размер на 87,3 милиарда евро на 16 страни членки, сред които и България. Очаква се страната ни да получи 511 милиона евро. След като Съветът одобри предложенията, парите ще бъдат отпуснати под формата на заеми при благоприятни условия от ЕС за страните членки.

Инструментът SURE беше създаден за осигуряване на временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на епидемията от COVID-19. С инструмента се дава възможност ЕС да предоставя финансова помощ на държава-членка за финансирането на мерки, предназначени за защита на служителите и самостоятелно заетите лица и за намаляване на безработицата и загубата на доходи. България е поискала финансова подкрепа по отношение на две от мерките предприети срещу кризата. Това са т.нар. схема 60:40 приета с Постановление номер 55 от 30 март 2020 г., и допълващата мярка приета с Постановление 151 от 3 юли 2020 година, припомня от финансовото министерство.

Финансовата помощ по инструмента ще се предоставя на страните-членки под формата на заем, като ЕК ще набира средства от финансовите пазари и ще ги предостави впоследствие на държавите-членки срещу предоставяне на гаранции за риска, поет от ЕС. Лихвата по заема на всяка държава-членка ще зависи от цената на финансирането за ЕС, която се очаква да бъде ниска, имайки предвид отличния кредитен рейтинг на ЕС.

Размерът на изискуемата гаранция от дадена държава членка ще бъде пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход (БНД) в този на ЕС, съответно максималният размер на ангажимент от България е приблизително 107,5 млн. евро.

19.09.2020

Дават по 15 000 евро на румънците за дограма

В Румъния домакинствата вече могат да получат финансиране до 15 000 евро, за да направят домовете си енергийно ефективни, съобщават местни медии, цитирайки Министерството на околната среда, водите и горите. Целта на програмата е да се намали консумацията на енергия в румънските домове и емисиите на парникови газове.

Приблизително 9 000 собственици на жилища в Румъния ще могат да направят домовете си по-енергийно ефективни чрез тази програма, чийто общ бюджет е 430 милиона леи (88,5 милиона евро). Те могат да се възползват от енергийна премия до 15 000 евро. Тя покрива до 60% от ремонта.

"Повечето къщи не са добре изолирани. Това е и причината енергийните загуби да достигнат до 30% само през външните стени или 25% през прозорците или покривите. Нашата програма има голям екологичен компонент, но също така и икономически и социален: косвено такава инвестиция води до намаляване наполовина на сметките за енергия и, косвено, до намаляване на националното потребление на енергия", каза министър Костел Алекс.

Допустимите разходи включват: монтаж на изолационни прозорци, изолация на покрива, външни стени, монтаж на по-ефективен котел, слънчеви панели, вентилационни системи, LED осветителни тела, сензори за движение, нови клапани и тръби и др. Условието за допустимост на проекта е енергийната ефективност на къщата да се увеличи с поне един енергиен клас.

В България се обмисля  нисколихвени кредити да заменят безплатното саниране. При предстоящия втори етап на програмата за саниране ще се търси съкращаване на държавното участие в процеса, което ще се компенсира с други източници на средства, като за целта ще се разширява "прилагането на финансови инструменти, които ще мобилизират финансиране от частния сектор", обяснява регионалният министър Петя Аврамова  в отговор на депутатски въпрос.

17.09.2020

Министерството на труда и социалната политика със съвети за родителите на деца под карантина

Ако сте родител на дете под карантина, имате право за периода на престоя на детето у дома да излезете в платен годишен отпуск, или ако нямате възможност за такъв - в неплатен. Това се посочва в публикация на Министерството на труда и социалната политика във Фейсбук.

Може да ползвате болничен за временна неработоспособност за гледане на карантинирано дете, включително на здраво дете, върнато от детска градина или училище заради карантина, посочват още от МТСП.

В случай, че излезете в неплатен отпуск, може да кандидатствате в Агенция за Социално Подпомагане за целева помощ за периода, в който не сте на работа и нямате доходи, обясняват от министерството. Помощта е пропорционална на дните от карантината, като родителите с едно дете до 14 г. могат да получат до 610 лв., а семействата с две и повече деца - до 915 лв.

В случай, че родителите са контактни или заразени с COVID-19 и не могат да излизат от дома си, трябва да се свържат със съответната община и да поискат да бъдат включени в патронажна грижа. Специално наети за това хора ще пазаруват и извършат други доставки до дома.

16.09.2020

Още 130 млн. евро в подкрепа на българския бизнес

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и Райфайзенбанк (България) подписаха ново споразумение в размер на 130 млн. евро, в рамките на програмата на Европейския съюз (ЕС) КОСМЕ. То е част от политиката на ЕС за преодоляване на икономическата криза, причинена от пандемията COVID-19.

Гаранционното споразумение COSME COVID-19 е инструмент, от който ще могат да се възползват българските малки и средни предприятия, които имат нужда от оборотен капитал, за да преодолеят ликвидните трудности, причинени от настоящата икономическа среда.

В рамките на споразумението малките и средни фирми ще имат достъп до финансиране на оборотен капитал, благодарение на 80% гаранция върху сумата на всеки нов кредит, която се предоставя от ЕИФ. Максималната сума на кредитите е до 150 000 евро.

По-рано през годината ЕИФ и Райфайзенбанк подписаха увеличение с 18 млн. евро на съществуващото  гаранционно споразумение по програмата на ЕС за иновативни компании InnovFin, което също цели подкрепата на тези компании за преодоляване на кризата. По този начин общата сума за българския бизнес за преодоляване на икономическите последици от кризата COVID-19 достигна близо 150 млн. евро.

15.09.2020

Румъния ще избегне рецесията, а България?

Докато за второто тримесечие от годината България отчете най-големия спад на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1997 година насам, а експерти очакват кризата в страната да бъде продължителна, то съседна Румъния може да се окаже в по-добра позиция за излизането от тежката ситуация, причинена от пандемията, пише money.bg. Северната ни съседка беше една от тежко засегнатите от COVID-19 в Европа, но очакванията са, че тя ще успее да избегне навлизането в техническа рецесия през 2020 година.

От австрийската Erste Group прогнозират, че растежът ще се възстанови през третото тримесечие след острия срив към средата на годината. От финансовата компания очакват, че БВП на Румъния ще запише ръст от 5,9% за периода юли-септември и такъв от още 2% за последните три месеца на годината.

Междувременно през второто тримесечие на годината спадът на БВП беше по-дълбок от този на България - 12,3% за април-юни за съседката ни в сравнение с първото тримесечие при спад от 10% за нашата страна за същия период. Данните за представянето на икономиките за месеците юли-септември ще бъдат решаващи, като при нов спад българската икономика ще навлезе в рецесия.

От Erste Group потвърждават предходната си прогноза за свиване с 4,7% на румънската икономика за цялата година. През миналия месец от финансовото министерство на страната посочиха, че очакват такъв от 3,8% за 2020 година.

Що се отнася до това как ще се възстановява страната през следващата година, експертите посочват, че това ще зависи основно от фискалната политика на Букурещ след изборите в страната. От ключово значение ще бъдат мерките за ограничаване на бюджетния дефицит и избягване на понижаване на рейтинга на страната.

Все пак от банката прогнозират, че за периода 2022-2024 година БВП на Румъния ще нарасне със съответно 3,7%, 4,7% и 5,3% като до голяма степен този солиден растеж ще се дължи на европейските средства за новия програмен период 2021-2027 година.

Според най-актуалната прогноза на Европейската комисия (ЕК) икономиката на България ще отчете спад от 7,1% на БВП през 2020 година, а след това ще компенсира част от загубата си с растеж от 5,3 на сто за следващата.

От лятната прогноза на Комисията става ясно, че възстановяването на българската икономика от пандемията може да се окаже по-бавно от първоначално очакваното. В пролетната прогноза, например, беше посочено, че през 2021 година БВП може да нарасне с 6 на сто.

Експерти също смятат, че страната ни вече се намира в средата на криза, а излизането от нея може да отнеме дори по-дълъг период. Според Българската стопанска камара това може да не се случи и през следващата, а чак през 2022 година.

14.09.2020

Агенция по заетостта

Дирекция “Бюро по труда” – Берковица

Уведомява безработните  лица, че към 14.09.2020 г. бюрото  по  труда  разполага  с финансови средства за обучение на възрастни по Закона за насърчаване на заетостта както следва:

Обучение на безработни лица в клоновете на Държавно предприятие „Българо–германски център за професионално обучение” в Пазарджик, Смолян, Плевен, Стара Загора и Царево    -  6776 лв.

Уведомява работодателите от общините Берковица и Вършец, че към 14.09.2020г. бюрото по труда разполага с финансови средства за сключване на договори за ползване на програми и насърчителни мерки за заетост и обучение и за обучение на възрастни по Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), както следва:

 

Мерки за насърчаване на работодателите, които разкриват работни места и наемат:

Средства в лв.

-          Насърчаване на работодателите да наемат безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 6 месеца, безработни до 24 години, с основно и по-ниско образование и над 50 години (член 51, алинея 1 от ЗНЗ)

 

 

1775

-          Насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни лица с трайни увреждания (член 51, алинея 2 от ЗНЗ)

 

2010

- Насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни лица с трайно намалена работоспособност на пълно или непълно

работно време (член 52 от ЗНЗ)

 

3154

- Насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни лица-самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст (член 53а от ЗНЗ)

 

 

2530

-  Насърчаване на работодателите да наемат безработни лица над 50-годишна възраст (член 55а от ЗНЗ)

 

2505

-  Насърчаване    на   работодателите   да   наемат   на   работа   продължително безработни лица (член 55в от ЗНЗ)

 

4473

Програми за обучение и заетост:

 

-  Национална програма „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания”

5581

-  Национална програма "Помощ за пенсиониране"

5380

Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица – субсидира се наемането на продължително безработни лица от:

 

- читалища и организации от частния сектор, които разкриват работни места във всички сектори на икономиката и отговарят на изискванията на чл. 56 от Закона за насърчаване на заетостта. (Компонент 1)

 

 

1925

- държавни и общински лечебни заведения, общински училища, общински детски градини, както и предприятия с държавно участие и общински предприятия (Компонент 2)

 

 

2918

Обучение на заети лица от микро и малки предприятия по чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗНЗ

 

508

 

За ползване на горепосочените преференции работодателите могат да подават заявки за свободни работни места и необходимите документи в Дирекция “Бюро по труда” – Берковица до изчерпване на обявените финансови средства.

 

 

Допълнителна и конкретна информация може да се получи в Дирекция “Бюро по труда” - Берковица, както и на тел. 0953 88 341.

14.09.2020

Фонд на фондовете учреди четвърти алтернативен инвестиционен фонд

Фонд на фондовете (ФнФ) и финансовият посредник “Витоша венчър партнърс“ регистрираха съвместен фонд за ускоряване и начално финансиране - „Витоша венчър партнърс – фонд I“ КД. Новото дружество е учредено за срок от 10 години и разполага с капитал от 38 млн. лв.

От тях 35,6 млн. лв. са публичен ресурс, предоставен от Фонд на фондовете. Тези средства са осигурени от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., съфинансирана от Фонда за регионално развитие на ЕС. Останалите 2,4 млн. лв. са частно финансиране.

До края на 2023 г. „Витоша венчър партнърс – фонд I“ ще инвестира в 116 стартиращи компании в ранен етап от тяхното развитие. Малки и средни предприятия на етап ускоряване могат да разчитат на финансиране между 30 хил. и 100 хил. лв. Между 30 хил. и 2 млн. лв. ще получат по-напредналите в разработването на своя продукт или създаването на прототип.

Фондът ще работи за развитие на предприемаческата екосистема в България, като подкрепя проекти с технологична насоченост и висок потенциал за устойчив растеж. Той ще предоставя на предприятията достъп до начално финансиране, бизнес консултации, менторство, оперативна и стратегическа подкрепа. Около половината от подкрепените компании ще участват в акселераторска програма, организирана от фонд мениджъра „Витоша венчър партнърс“.

Фондът вече приема кандидатури за финансиране на своя интернет сайт.

„Витоша венчър партнърс – фонд I“ е алтернативен инвестиционен фонд – дружество за колективно инвестиране, което набира капитал от множество източници. Фондът ще се управлява от финансовия посредник “Витоша венчър партнърс”, избран чрез обществена поръчка. Оперативното споразумение между него и Фонд на фондовете беше подписано на 5 юни 2020.

В съответствие с инвестиционната стратегия към финансовото споразумение между Фонд на фондовете и Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 чрез алтернативни инвестиционни фондове се реализират пет инструмента за дялови и квази-дялови инвестиции. Заедно с новия фонд активни вече са четири такива фонда. Петият е в процес на възлагане.

Общият публичен ресурс, заделен за тази цел, е 294 млн. лв. Към него фондовете добавят и частни средства.

Финансовите посредници "Витоша венчър партнърс" и "Иновейшън кепитъл“ управляват съответно 38 млн. лв. и 30.5 млн. лв. за инвестиции в компании в ранен етап на развитие. "Ню вижън 3" и "Морнингсайд хил“ разполагат съответно с 42.5 млн. лв. и 55.9 млн. лв. рисков капитал.

06.08.2020

Социални и стартиращи предприятия могат да получат микрокредити до 50 000 евро по инструмент, финансиран от ОПРЧР

Социални и стартиращи предприятия могат да получат микрокредити до 50 000 евро със срок на изплащане до 10 години. Това е възможно благодарение на финансовия инструмент „Портфейлна гаранция с таван на загубите за микрокредитиране“, реализиран от Фонд мениджър на финансови инструменти в България (т.нар. Фонд на фондовете) със средства на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Кредитите ще се отпускат при по-нисък лихвен процент, по-малки изисквания за обезпечения и възможност за гратисен период. От него ще могат да се възползват и реализират своите бизнес идеи също предприемачи от уязвими групи като хора с увреждания, безработни повече от шест месеца и младежи до 29 години. Средствата ще могат да се използват за инвестиционно и оборотно финансиране. Заемите са предназначени за фирми, които иначе трудно получават банков кредит заради високия им рисков профил - липса на финансова история, неблагоприятна кредитна история, недостатъчни приходи и възможност за обезпечение или други негативни фактори.

Облекчените условия на микрокредитиране са възможни, след като Фондът на фондовете проведе обществена поръчка за посредник, спечелена от УниКредит Булбанк. В резултат на това е сключено споразумение между банката и Фонда на фондовете за гаранции на стойност 5 млн. лв. На базата на гаранционното покритие се очаква банката да отпусне микрокредити със собствени средства на стойност 25 млн. лв. Желаещите да получат заеми по облекчените условия трябва да кандидатстват в УниКредит Булбанк.

Фондът на фондовете вече изпълнява инструменти за микрокредити със споделяне на риска, които се отпускат от Първа инвестиционна банка„Микрофонд“ АД и „СИС Кредит“ АД.

31.07.2020

 

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ

 

ФИНАНСИРАНЕ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА

„ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ“ 2014-2020

 

НАСТОЯЩИ ПРОГРАМИ

BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19"

Цел: осигуряването на оперативен капитал за българските средни предприятия за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

Бюджет: 156 000 000 лева. Минимален размер на БФП на проект: 30 000 лева, максимален :100 000 лева.

Процедурата е с краен срок за подаване на проектни предложения 16:30 часа на 24 август 2020 г.

 

BG16RFOP002-2.073 "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19"


Цел: осигуряването на оперативен капитал за българските микро и малки предприятия за справяне с последиците от пандемията COVID-19

Бюджет:173 000 000 лв. 

Размер на безвъзмездна финансова помощ на проект: минимален 3000 лв., максимален: 10000 лв.

Процедурата е с краен срок за подаване на проектни предложения 16:30 часа на 15.06.2020 г. Обсъжда се осигуряване на допълнителни средства поради големия обществен интерес.

 

ПРЕДСТОЯЩИ ПРОГРАМИ


BG16RFOP002-2.067 "Дигитализация на малките и средни предприятия"

Цел: Развитие на управленския капацитет и растеж на МСП чрез насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии и услуги.

Бюджет: 58 674 900 лева

 

BG16RFOP002-1.030 „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия“


Цел: Предоставяне на фокусирана подкрепа на българските предприятия за повишаване на иновационната дейност в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), като изпълнението на проектите, подкрепени по процедурата, следва да води до внедряване на продуктова иновация (стока или услуга) или до внедряване на иновация в бизнес процесите, насочена към производство на стоки и предоставяне на услуги. Внедряваните иновации следва да попадат в приоритетните направления на тематичните области на ИСИС.

Бюджет: 85 000 000 лева

 

ПРАВИТЕЛСТВЕНИ МЕРКИ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ПЕРСОНАЛА И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НАЕТИТЕ

 

- Изплащане на компенсации на работодатели

От 31 март 2020 г. Агенцията по заетостта откри процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по реда на чл.1 от Постановление № 55/30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение.

- Отпускане на безлихвени кредити

ББР гарантира отпускането на безлихвени кредити до 4500 лв. за работниците, които са в принудителен неплатен отпуск. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период.

- Родители в неплатен отпуск ще получат 375 лева еднократна помощ

Министерството на труда и социалната политика отпуска 20 млн лв. за еднократна помощ в размер на 375 лв. на родителите на деца до 12 г., които най-малко 20 дни са в неплатен отпуск заради невъзможност да работят от вкъщи по време на извънредното положение. От 5 май се разширява обхватът на целевите групи с право за получаване на еднократна помощ - родители на ученици до 7 клас, навършили 14 години, както и семейства, в които единият или двамата родители са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица, също ще могат да получат еднократна помощ от 375 лв. Кандидатстването е към Агенцията за социално подпомагане по съществуващия ред за получаване на еднократна помощ.

- Наемане на работници в неплатен отпуск на втори трудов договор от други фирми

Работници, които са в неплатен отпуск поради спиране или свиване на дейността на техните предприятия заради въведеното извънредно положение, могат да бъдат наети на втори договор от други работодатели, чиято дейност не е пострадала.

- Сключване, образци и електронно подаване на трудови договори по чл. 114а от КТ

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители могат да заявяват по електронен път новите образци на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (по чл. 114а от Кодекса на труда) – за повече от един ден без предварително внасяне на дължимите осигурителни вноски.

 - Компенсации от 290 лв. месечно за запазване на заетостта на работниците и служителите

Работодатели и самоосигуряващи се лица от секторите транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и туризъм, чиито приходи са намалели с не по-малко от 20% за определен период, ще могат да получат компенсации в размер на 290 лв. месечно за запазване на заетостта на работниците и служителите. Съгласно Решението на Министерския съвет компенсациите ще се изплащат за цял календарен месец, считано от 01.07.2020 г., но за не повече от шест месеца, като средствата са от ОП „Развитие на човешките ресурси“ в размер на 40 млн. лв.

- Пакет "Заетост х 3" - нови мерки за запазване на работните места и намаляване на безработицата

Министерството на труда и социалната политика стартира три мерки за запазване на работните места и за намаляване на безработицата. В пакета "Заетост х3" влизат новият вариант на мярката 60/40, мярката за подпомагане на секторите на транспорта и туризма с 290 лв. за запазване на работно място, както и нова схема за наемане на безработни.

Детайлна информация за всяка от мерките:

ПМС 151/2020 - Новата 60/40

Заетост за теб

РМС 429/2020 - Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19

 

- Работодателите получават средства от държавата за запазване на заетостта и след 30 юни 2020 г.

За всеки работник или служител предприятията ще могат да получат средства в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май 2020 г. и 60 на сто от дължимите от работодателя осигурителни вноски, предвижда прието от Министерския съвет постановление. Средствата ще се изплащат за не повече от три месеца в периода от 1 юли - 30 септември 2020 г. Заявленията за изплащане се подават в дирекция „Бюро по труда“, която обслужва територията по месторабота, като към тях се прилагат документите, необходими за определяне на размера на средствата.

От 31 март 2020 г. Агенцията по заетостта откри процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по реда на чл.1 от Постановление № 55/30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение.

- Социално-икономически мерки за над 1 милиард лева в отговор на пандемията от COVID-19

Новите социално-икономически мерки на правителството в размер на 1,162.9 млрд. лв. са насочени за подкрепа на борещите се на първа линия срещу разпространението на COVID-19 и в помощ на най-засегнатите от пандемията. Източникът на разходите е националният бюджет, като социалните мерки са в размер на 731,5 млн. лв., а икономическите – 431,4 млн. лв.

14.07.2020

Във връзка със запитвания относно възможностите за запазване на заетостта, които държавният бюджет и ОП РЧР предлагат, Консултантски център - Берковица публикува кратка информация и полезни връзки.

ПАКЕТ „ЗАЕТОСТ х 3“

ТРИ НАЧИНА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА

  1. Нов дизайн на мярката 60/40, приета с Постановление № 151 от 3 юли 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г.

Основната промяна е, че вече не се изисква работодателите, които кандидатстват за компенсация, да са преустановили дейност.

Продължението на схемата 60/40 от 03.07.2020 г. с разширен обхват има за цел подкрепа за възстановяване на бизнеса след периода на ограничения в дейността и вече представлява субсидирана заетост, като се поемат част от разходите за заплати на персонала, който вече не е в отпуск, а полага труд и произвежда продукция или оказва определени услуги. Целта отново е запазване на заетостта, тъй като в условията на бавно възстановяване и намалени приходи или отлагане на старта на някои икономически дейности, опасността от съкращения на персонал не е преодоляна.

Допустими са работодатели, които:

  1. cа местни физически и юридически лица или техни поделения, други организационно и икономически обособени образувания, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  2. cа декларирали намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на средства, спрямо същия месец на предходната календарна година;
  3. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски към държавата или общината преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  4. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  5. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили средства, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени тези средства. Това изискване не се прилага за работници и служители, осигурени е сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“;
  6. не прекратят трудови договори на свои работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат средства за запазване на заетостта;
  7. нямат извършено нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди датата на подаване на заявлението за изплащане на средствата за запазване на заетостта, за което има влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение.

За кои служители може да се кандидатства:

Работодатели, които са ползвали досегашната мярка 60/40, ще могат да продължат да я ползват през следващите 3 месеца и след като са възобновили дейността си.

Работодателите могат да кандидатстват за компенсация за свои работници и служители, осигурени във всички икономически сектори, с изключение на изрично посочените в чл. 1, ал. 4 на Постановлението – Селско, горско и рибно стопанство, Финансови и застрахователни дейности, Държавно управление и Образование (с изкл. на дейности в предучилищното образование, обучение на водачи на превозни средства и др.п.), Хуманно здравеопазване и социална работа (изкл. на зъболекари, дневни грижи за малки деца в частния сектор), Дейности на екстериториални организации и служби.

Компенсации могат да се получават за работниците и служителите, които в периода 13.03.2020 г. – 30.06.2020 г.:

  1. са били с преустановена работа (по реда на чл. 120в от Кодекса на труда);
  2. работили са на непълно работно време (по реда на чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда);
  3. са ползвали са платен годишен отпуск по инициатива на работодателя (по реда на чл. 173а от Кодекса на труда),
  4. на които е запазена заетостта след подадено уведомление за масови уволнения по реда на чл. 130а от Кодекса на труда и чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта през периода от 13 март до 30 юни 2020 г.

Осигурителният доход, който се възприема за база за изчисляване на компенсациите е за месец май 2020 г.

В сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, мярката е приложима и по отношение на работници, наети след 13 март 2020 г. За този сектор, размерът на компенсациите може да до стигне до 80 на сто от осигурителния доход. За лицата наети след 01.06.2020 г., работодателят следва да изплати възнаграждение в размер не по-малък от размера на минималния осигурителния доход за длъжността и да внесе дължимите осигурителни вноски.

За какъв период може да се кандидатства: За целия период или за част от периода от 1 юли до 30 септември 2020 г.

Образци на документите и информация за процедурата по кандидатстване може да се намерят на сайта на Агенция по заетостта. в рубрика „Финансови стимули за запазване на заетостта”.

За новия вариант на мярката работодателите могат да подават заявления по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ или чрез лицензиран пощенски оператор, както и на място в съответната Дирекция „Бюро по труда”. Ако работодателят има повече обекти в различни населени места, може да подаде общо заявление в бюро по труда, на чиято територия се намира поне един от тях.

Очаква се с новия вариант на мярката около 300 хиляди души да запазят доходите си.

В предходните три месеца над 160 хиляди работници останаха на работните си места, посочват от пресцентъра на социалното ведомство.

Изплатените средства по 60/40 до момента са над 153 млн. лв. на 20 225 фирми.

  1. „КРАТКОСРОЧНА ПОДКРЕПА ЗА ЗАЕТОСТ В ОТГОВОР НА ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19“(проект на АЗ, финансиран по ОПРЧР)

Общ бюджет 40 млн. лв.

Oчаква да бъдат включени най–малко 22 000 заети лица.

Продължителността е до 31.12.2021 г.

Чрез проекта се осигурява подкрепа на предприятия и самоосигуряващи се лица, в сектор хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и туризъм, чрез предоставяне на компенсации на част от работната заплата и дължимите данъчни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице в размер на 290 лв.

Заетостта на подкрепените работници и служители, както и дейността на самоосигуряващите се лица следва да бъдат запазени за целия период на изплащане на компенсацията, както и за допълнителен период, равен на половината период, за който са изплатени компенсациите.

Могат да кандидатстват работодатели, декларирали спад в приходите от продажби с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година.

  1. "ЗАЕТОСТ ЗА ТЕБ" (проект на АЗ, финансиран по ОПРЧР)

Общ бюджет 160 млн. лв., от които 50 млн. са заделени за приоритетно подпомагане на работодатели от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“

Oчаква да бъдат включени най–малко 70 000 безработни лица.

Продължителността е до 31.12.2021 г.

Помощта е в режим де минимис.

Проектът цели да окаже подкрепа на работодатели за наемане на безработни лица чрез осигуряване на субсидия за заетост на пълно или непълно работно време (най-малко на 4 часа) за период до 3 месеца.

Работодателят е длъжен да запази заетостта на 75 % от подкрепените лица за периода, равен на периода на субсидираната заетост.

Допустими са работодатели, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за народните читалища от всички сектори, с изключение на рибарството и аквакултурите.

17.06.2020

Възможности в България и най-актуалните Програми за финансиране

Всяка криза дава неочаквани възможности за предприемчивите – сектори и бизнеси, които доскоро бяха в периферията на зрителното поле на експертите и инвеститорите, отчетоха през този период главоломни ръстове.

Възможности за предприемчивите:

Онлайн бизнеси

Трудно е да се посочи бизнес, който изобщо не е в мрежата. Голяма част от бизнес секторите разчитат на присъствието си в Интернет и социалните мрежи, за да функционират. В настоящата ситуация тяхната присъща способност бързо да се преориентират и адаптират им помогна да се изстрелят нагоре и да генерират неколкократни ръстове на клиентската си база и приходите. Такива са повечето компании, предоставящи услуги по онлайн обучения, дигитален маркетинг и др. Според списание ''Business Matters'' ръст отчитат и сектори като стрийминг на филми и видео (напр. Netflix), както и видео игрите.

Работата от вкъщи, която множество компании въведоха, доведе до легендарен ръст на видеоконферентните услуги от порядъка на ''Zoom'' и други подобни платформи (Investopedia).

Доставки по домовете

По света компании като ''Amazon'' бяха изпитани до краен предел поради нарасналото търсене на всевъзможни стоки и продукти и доставката им до домовете на клиенти заради социалното дистанциране. В България онлайн разплащанията при ''eMag'' са с ръст от 180%, ''FoodPanda'' – 170%, по данни на сп. ''Forbes''. Адаптивността на българския предприемач се прояви и в сектора на общественото хранене – много ресторанти и заведения, дори и голяма верига сладкарници се преориентираха към доставки по домовете, с което не само оцеляха, но и укрепиха връзката си с клиентите.

Сферата на услугите

Услугите за здравето – йога, фитнес и др. излязоха от салоните и се преместиха в социалните мрежи. Множество инструктори започнаха да правят занимания пред камерата за своите последователи. Това безспорно води до редица предимства: инструкторите предоставят стойност, свързват се с повече клиенти и укрепват отношенията си с тях.

 Българският предприемач и възможностите днес

Очевидно е, че гъвкавите и бързите ще преодолеят и тази буря. За да се възползваме максимално от възможностите, които се откриват пред бизнеса в нетипичната обстановка днес, са необходими средства, с които да се финансират иновативни и адаптационни бизнес подходи.

Програмите за финансиране, особено от ЕС, често са обект на всевъзможни спекулации и грешни представи. Често причина за това е тяхното непознаване и/или неразбиране, както и порочни практики, станали обект на медиен интерес и криминално разследване. Възможностите обаче, които предоставят програмите не бива да се подценяват и следва да се използват оптимално в подкрепа на бизнес предприемачеството. Най-общо програмите за финансиране биват:

Програми за безвъзмездно финансиране

Имат по-продължителен период за осъществяване (между 4 и 8 месеца от обявяване до получаване на средствата); изискват собствено участие от 30% до 65% от стойността на проекта; обвързани са със строги изисквания за икономически сектор, история на предприятието и начин на осъществяване на инвестицията. Те са подходящи за добре установени бизнеси, които могат да чакат и искат да осъществят инвестиции с дълъг хоризонт и по-ниска възвращаемост.

Най-актуалните от тях в момента са:

BG05M9OP001-1.054 - ПОДКРЕПА ЗА УСТОЙЧИВ БИЗНЕС – отворена до 31.03.2021 г. Кандидатите са: стартиращи предприятия, социални и самонаети лица, подкрепени по операции по ОПРЧР 2014 – 2020 или по мерки по Закона за насърчаване на заетостта. Те могат да кандидатстват за суми до 5 000 лв. за услуги, насочени към успешно развитие на предприятието;

 

BG16RFOP002-2.073 - Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 – най-актуалната в момента процедура за подкрепа. Кандидатите трябва да са микро или малко предприятие със стопанска дейност през 2019 г., с отчетени поне 30 000 лв. „нетни приходи от продажби“ в Годишната данъчна декларация за 2019 г., да има регистриран спад поне 20% в оборота за месец април 2020 г. спрямо средния месечен оборот през 2019 г, както и към 31 декември 2019 г. да не е в затруднено положение. В такъв случай могат да кандидатстват за до 10% от оборота през 2019 г., но не по-малко от 3 000 и не повече от 10 000 лв.

 

Дигитализация на малките и средни предприятия – предстояща програма с финансиране до 70% от стойността на проекта. Кандидатите трябва да имат завършени три финансови години, да са търговци или кооперации и да са реализирали определен минимум от нетни приходи от продажби според категорията си (микро, малко, средно) в определените по процедурата икономически сектори. Те могат да кандидатстват за безвъзмездна помощ от 50 000 до 391 166 лв. с проекти за развитие на управленския капацитет чрез използване на информационни и комуникационни технологии и услуги.

 

Ваучерна схема за предоставяне на услуги за информационни и комуникационни технологии (ИКТ услуги) на микро, малки и средни предприятия (МСП) - насочена към улесняване достъпа до цифрово ноу-хау и технологии и така да се насърчи използването на нови, базирани на ИКТ бизнес модели и да се активизира цифровизацията на МСП, което да допринесе за развитието на бизнеса им. Изискванията към кандидатите са сходни с тези на предходната процедура. Предприятията могат да кандидатстват за ваучер тип 1 – за уебсайтове и мобилни приложения – на стойност до 5 000 лв.; или за ваучер тип 2 – за ИКТ услуги за дигитален маркетинг, оптимизиране на процеси и/или осигуряване на кибер и информационна сигурност на стойност 20 000 лв. Процедурата е предстояща.

 Финансови инструменти

Те представляват специализирани финансиращи схеми, съфинансирани със средства от ЕС, националния бюджет и допълнително привлечени средства от частния и публичния сектор. Насочени са към проекти, които потенциално биха могли да започнат да се самоиздържат, осигуряват инвестиционна подкрепа чрез заеми, гаранции или дялово участие. В България се управляват от „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД. В него са финансовите инструменти на четири от оперативните програми, като интерес за българския предприемач представляват:

По Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020:

-        Фонд за ускоряване и начално финансиране “Иновейшън Акселерейтър България“ АД с бюджет от 30,5 млн. лв., насочени към иновативни бизнес идеи в сферите на здравеопазването, образованието, грижата за възрастни хора, транспорта и логистиката, леката промишленост, дигитализацията и др.

-      Фонд за рисков капитал Ню Вижън 3 с бюджет 53.4 млн. лв. стимулира високотехнологични предприятия със силен екип и доказан бизнес модел.

-        Фонд за рисков капитал „Морнингсайд хил“ ООД с бюджет от 67 млн. лв. за инвестиции във високотехнологични компании в сферата на производството на стоки, използващи нови технологии, които позволяват намаляването на разходи за единица продукт; високи технологии, софтуер и хардуер; електронна търговия; продукти или услуги, въведени в други държави, но все още неприсъстващи в региона и др.

По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020:

-      Микрокредитиране със споделен риск – предоставя се от три инвестиционни посредници – „СиС Кредит“ АД, „Микрофонд“ АД и Първа инвестиционна банка АД/Fibank. Предоставяните кредити са в размер от 5 000 лв. до 48 895 лв., а срокът на погасяване на заемите е до 10 години с възможност за 2 годишен гратисен период и се ползват за придобиване на активи, оборотни средства за развитие и разширяване на дейността, обучение и други.

За стартиращите: Venture capital и crowdfunding

Описаните по-горе програми и финансови инструменти изискват от един български предприемач да е извървял доста път, за да се възползва от тях – да има установен бизнес и опит в разработването на идеи и продукти, както и вече реализирани продажби. Ако обаче имате блестяща идея и силен екип, можете да се свържете с различни частни фондове за рисков капитал (venture capital) и да кандидатствате с кратка, но силна презентация.

Можете да потърсите подкрепа и в безбройната интернет тълпа и да привлечете колективно финансиране (crowdfunding) в платформи като kickstarter.com и indiegogo.com. Ако се интересувате от темата, можете да прочетете това или да посетите сайта crowd.bg, или платформата cleantech.bg

17.06.2020

Финансиране с 5 000 лв. и 15 000 лв. на тypиcтически бизнес проекти от Северозапада

От 5 000 лв. до 15 000 лв. ще получат най-добрите проекти в конкурс по Програма „Развитие на туризма в Северозападна България“, обявен от Фондация „Америка за България“. Конкурсът е насочен към юридически лица с профил туризъму малки и средни бизнеси, предлагащи туристически продукти или услуги, национални и природни паркове, музеи, галерии, читалища, НПО и консорциуми от организации.

Крайният срок за кандидатстване е 15 юли 2020 г.

Проектите трябва да бъдат изпълнени за срок до 2 г. след безвъзмездната помощ, като кандидатът трябва да осигури минимум 20% от общото финансиране на проекта.

Поканата е отворена към кандидати от цялата страна, но проектните дейности трябва да се осъществяват в Северозападна България, на територията на поне една от общините от областите Видин, Враца или Монтана. Проектите на организации, които осъществяват своята дейност в поне една община от трите области, ще имат предимство.

С програма „Развитие на туризма в Северозападна България“ Фондация „Америка за България“ се стреми да създаде възможности за развитие на културни и природни обекти, да подпомага местни общности, които да подобряват своя имидж и да предлагат продуктите си на туристическите пазари. Развитието на този тип туризъм сплотява и вдъхва живот на общностите и допринася за развитието на местната икономика, пише в Поканата на конкурса.

17.06.2020

Най-големият търговски партньор на България на Балканите е Румъния

Вече отпадна задължителната карантина за български граждани, влизащи в Румъния. Временно е преустановено от румънска страна преминаването на хора и автомобили на граничните пунктове, съпределни на българските Никопол, Свищов, Кайнарджа, Крушари и Кардам. Транзитните товарни автомобили могат да преминат българо-румънската граница само през съвместните ГКПП Русе – Гюргево и ГКПП Видин - Калафат. Товарните автомобили, които превозват стоки от и за Румъния, може да преминават и през останалите функциониращи пунктове на българо-румънската граница.

Общо 608 км граница дели България и Румъния - по река Дунав и после през Добруджа. Два моста свързват двете страни  - при Русе и при Видин.

Най-големият търговски партньор на България на Балканите е Румъния. През последните десет години стокообменът расте. А най-хубавото е, че търговското салдо е положително за България. През миналата година сме изнесли в северната ни съседка изделия за 2.60 млрд. евро или ръст от 8.3%, а вносът е за 2.41 млрд. евро - увеличение с 9.2 процента. Това се отразява и върху стокообмена между двете страни, който нараства с 8.7% до 5.01 млрд. евро.

Сред водещите стоки в износа са пръти от желязо или от нелегирани стомани, трактори, машини и устройства за събиране на реколтата или вършитба на земеделски  култури, медикаменти, царевица, пшеница и смес от пшеница и ръж, торове.

Във вноса преобладават нефтени масла и масла от битуминозни минерали, семена от слънчоглед, дори натрошени, нефтен газ и други газообразни въглеводороди, отпадъци и отломки от мед, плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани и други.

Туризмът е най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните търговско-икономически връзки през последните години. Регистриран е голям интерес от страна на румънските туристи както към морските, така и към планинските курорти на България. А през последните четири години по над милион румънски туристи почиват в България. Същевременно Румъния се нарежда на едно първите места като предпочитана туристическа дестинация от страна на българските граждани. Над половин милион българи посещават Румъния.

Много малки и големи фирми развиват дейност в двете страни чрез смесени дружества или собствени офиси. Сред регистрираните румънски компании в България са: „Ромпетрол” – верига бензиностанции (над 30) и „Петром ОМВ”; „Поликолор” - собственик на „Оргахим” – Русе, „Ромстал”, „Е-маг“, „Оушън фиш – Вердана“, „ТоталСофт“, „Будмакс“ (Арабеск).

Сред български компании в Румъния са:„Приста ойл”, „Белла България”, „Еврохолд България”, „Каолин”, „Монбат”, „Евроинс“, „Техномаркет“, „Ер Би Ел Фууд“, „Сис индъстрис“, „Фикосота“ и други.

Към Румъния сме насочили 186.3 млн. евро инвестиции. Това е логично предвид близостта между страните и съответно заради ниските транспортни разходи. И наличието на суровини и работна ръка, както и големият пазар на северната ни съседка Румъния привличат българските предприемачи.

Възможности

Програмата СТАРТИРАЩА НАЦИЯ РУМЪНИЯ

Програмата има за цел да предостави „консултантска и специализирана подкрепа на новосъздадени компании, но и на тези, които преминават през различни процеси на разширяване/трансформация.“[1]

Подробности за финансирането са предоставени на уебсайта на програмата, критериите за допустимост, на които трябва да отговарят желаещите да участват в програмата,[2]

Програмата СТАРТИРАЩА РУМЪНИЯ ПЛЮС

Програмата "е линия на финансиране за тези, които искат да развият бизнес в градската среда." Това е програма, посветена на „предприемаческото развитие и създаването на нов бизнес“. Целта й е да стимулира предприемачеството и да създава работни места. Главно „осигурява европейски средства за:

  • курсове за обучение по предприемачество;
  • специализирана техническа консултация;
  • наставнически услуги;
  • изпълнение на бизнес плана.“[3]

 В Румъния различни компании и организации предлагат курсове за обучение за тези, които искат да започнат бизнес или искат да развият своите предприемачески умения. По-долу можете да намерите списък с някои от тях:

Бизнес Академия (BusinessAcademy)

Адрес: ул. Академий 39-41, ет. 2, сектор 1, Букурещ

Понеделник - петък: 08:00 - 20:00, събота: 09:00 - 13:00

Отдел за регистрация: Тел .: +40 (314) 326 163;

Моб.: +40 (74) 9161 610, +40 (74) 5040 199

Бизнес академия (BusinessAcademy) "е международно училище за бизнес образование", което има дълга традиция в Румъния, тъй като от 2010 г. Бизнес академия създава два клона, един в Букурещ и друг в Тимишоара. От организационна гледна точка тя е част от "международната компания LINK group, създадена през 1998 г., със седалище в Белград". Бизнес академия откри клонове в няколко държави на Балканския полуостров. Бизнес академия (BusinessAcademy) работи чрез Департамента за международни изпити в Университета в Кеймбридж.

Мисията на Бизнес академия е да помогне на „тези, които искат да станат напълно независими финансово, като изграждат собствен бизнес или успешна кариера“, а работата им е част от визията: „Свят на щастливи, богати и независими хора“.

Академията по предприемачество

AП- Академията по предприемачество - Букурещ, Румъния

Адрес: ул. Семилуней 4-6, сектор 2, 020053, Букурещ, Румъния

Телефон: +40 318 142 927 | имейл: info@entreprenation.ro

Понеделник - петък 09:00 ч. - 20:00 ч.

Академията по предприемачество е висше учебно заведение в Румъния, „управлявано от Фондация EntrepreNation, създадена от трите учредителни организации. Мисията на фондацията е развитието на предприемачеството в Румъния. Университетът е основният проект на фондация EntrepreNation.” ING Bank е първият основател на Академията по предприемачество.

Що се отнася до образователния модел, „учебният процес в AП - Академията по предприемачество е ориентиран към обучаваните и към постигане на ясни и постижими академични, професионални, лични и финансови цели и е структуриран под формата на бакалавърска програма с продължителност 4 години."

Също така през юли 2019 г. на национално ниво Националната агенция по заетостта (ANOFM) организира 169 програми за професионално обучение, в които са записани 2742 лица, приблизително 50% от предложените професии/специалности: адресирани към лица, които нямат професионална квалификация след завършване на гимназия и/или университет. В трансграничните окръзи бяха отчетени следните данни[4]:

  • Долж: 10 курса за професионално обучение, проведени от ANOFM, професии/специалности: фризьор, агент по сигурността, земеделски производител на зеленчукови култури и животновъд, комуникация на румънски език, математически умения, инспектор (референт) по човешки ресурси, електротехник поддръжка в строителството.
  • Горж: 3 курса за професионално обучение, проведени от ANOFM, професии/специалности: Електронен компютърен и мрежов оператор, камериерка, търговски работник.
  • Кълъраш: 6 курса за професионално обучение, проведени от ANOFM, професии/специалности: барман, ключови комуникационни умения, инспектор (референт) на човешки ресурси, инспектор в областта на здравето и безопасността на работното място, оператор за валидиране и обработка на данни, пекар.
  • Олт: 6 курса за професионално обучение, проведени от ANOFM, професии/специалности: комуникация на английски език, търговски работник, сладкар, сервитьор продавач в хранителни заведения.
  • Констанца: 2 курса за професионално обучение, проведени от ANOFM, по професии/специалности: Оператор за валидиране и обработка на данни, сладкар.
  • Гюргево: 2 курса за професионално обучение, проведени от ANOFM, по професии/специалности: Гримьор, Фризьор, Маникюрист, Педикюрист.
  • Телеорман: 1 курс за професионално обучение, проведено от ANOFM, по професии/специалности: Електротехник, работещ с ниско и средно напрежение.

[1] Стартираща нация Румъния, Мисия, Https://Start-Upnation.Eu/Misiune/.

[2] СТАРТИРАЩА НАЦИЯ РУМЪНИЯ, Бенефициенти, https://start-upnation.eu/beneficiari/.

[3] Пак там, стр.4.

[4] Национална агенция по заетостта (ANOFM), Програма на курсове юли 2019 г.,

https://www.anofm.ro/upload/7243/SKMBT_22319062715340.pdf

16.06.2020

Какво е нужно да знаем, когато стартираме онлайн бизнес в България?

За 2019 г. онлайн продажбите по света бяха на стойност близо 3.46 трилиона долара. А това от своя страна е 18% ръст спрямо предходната година.

В България електронната търговията бележи дори по-голям годишен ръст - 30%, тъй като повече от 1.5 милиона българи са решили да направят покупка през интернет.

И докато все повече бизнеси се насочват към продажби през интернет, примамени от възможността да достигнат с лекота до много потенциални клиенти, стои въпросът: какво е нужно, за да извършваме тази дейност легално?

Тази статия е насочена основно към малки и стартиращи бизнеси. Ще обърнем внимание на няколко ключови моменти, свързани с онлайн бизнеса, за които често получаваме въпроси.

Обявяването на онлайн магазините в системата на НАП

Хубаво е да знаем как да излезем на пазара по правилния начин, за да не си създаваме по-късно главоболия с институциите.

Кои магазини трябва да бъдат обявени? Отговорът е, че ако продавате през сайт, който има като функционалност потребителска кошница, НАП изисква да се регистрирате като онлайн магазин. От друга страна, ако сайтът ви е просто своеобразен каталог на продукти, без опция за онлайн поръчка, няма нужда от регистрация.

Регистрацията е чисто техническа работа. Изискваната информация включва данни като име и домейн на магазина, стандартна информация за фирмата, какъв вид (по номенклатура) стоки се продават. Изисква се да се опише по какъв начин се продават стоките - независимо дали се използват платформи като ''Amazon'' или ''eBay'', или пък заявителят разполага със собствен сайт.

Съответно, за НАП е важно да знае как се поддържа този сайт, къде се съхраняват базите данни, какъв софтуер се използва за платформа и т.н.

Всичко това се декларира преди да започнете дейност. Може и лично да регистрирате магазина си, за което ще ви е нужен активен електронен подпис като търговец.

Ако в някакъв момент смените платформата, вида на дейността или продуктите, или добавите нещо ново, промените трябва да се декларират в 7-дневен срок.

Ако вече имате онлайн магазин, но все още не сте направили регистрация, по-добре побързайте да го декларирате, за да избегнете негативни последствия, свързани с институциите.

Както при останалите видове бизнес в България, всички приходи и разходи трябва да са подплатени с данъчни документи. Фактури за разходи, фискални бележки от касов апарат или издадени фактури за получени приходи по банков път - всичко това, заедно с банковите извлечения, се отчита в края на годината (или месечно, ако сте регистрирани по ЗДДС), за да се получат коректно изчислени данъци към бюджета.

Когато търгуваме дистанционно

Друг интересен момент на онлайн бизнеса, за който често се поставят въпроси, е свързан с дистанционната търговия. Глобалната свързаност на Интернет означава, че бизнесите могат много по-лесно (и евтино) да достигат до потенциални клиенти не само на локално, но и на международно ниво. Това носи своите предимства, но и допълнителни фактори, с които трябва да се съобразяваме.

Най-напред, водещо е откъде се транспортират стоките и накъде отиват. Важно е да следите оборота си спрямо местните ДДС прагове, за да не допускате нарушения в съответните данъчни законодателства.

Граничните обороти за регистрация по Закона за ДДС са различни за всички държави. Ако онлайн бизнесът ви има излаз в Германия например, трябва да знаете, че при надвишаване на 100 хил. евро оборот, подлежите на задължителна регистрация по ДДС.

В България прагът за ДДС регистрация е 50 хил. лв. Възможно е обаче да не знаете, че това се отнася за период от 12 последователни месеца преди текущия. Често срещано объркване е, че този оборот трябва да е направен за календарната година - това не е вярно.

Реклами в платформи като Facebook или Google

Регистрирали сте своя онлайн магазин, започвате да продавате и решавате, че искате да дадете допълнителен тласък с малко платена реклама. Макар и за милиардите си потребители Facebook и Google да са просто безплатни инструменти за забавление, в същината си това са две огромни рекламни платформи, които печелят милиарди, продавайки на бизнесите високо таргетирано клиентско внимание.

Това е страхотно за вашия онлайн бизнес, но насочвайки се към реклама във Facebook и Google, трябва да знаете, че фирмата ви най-вероятно ще трябва да бъде регистрирана по Закона за ДДС.

Обясняваме защо - рекламирайки в платформите им, вие реално получавате услуга от тези компании. Специално изискване по член 97а на Закона за ДДС гласи, че всички получатели на такъв тип услуги, които не са регистрирани на общо основание по Закона за ДДС, са длъжни да се регистрират като такива.

Регистрация по Закона за ДДС за стартиращ бизнес звучи обезкуражаващо, но имайте предвид, че това е специална регистрация, при която няма да има начисляване на данък добавена стойност върху вашите продажби. Вие ще продължите да следите облагаемия оборот съгласно законодателството (дали не минавате местните прагове), като няма да имате ДДС върху продажбите. Но ще начислявате ДДС върху фактурите, които получавате от тези контрагенти (Facebook, Google).

Регистрацията по Закона за ДДС нямаше да се налага, ако тези технологични гиганти издаваха фактурите си към вас от САЩ. Но тъй като за Европа те оперират от специализираните си клонове, регистрирани по Закона за ДДС в Ирландия, споменатият чл. 97а е в сила.

Имайте предвид, че при регистрация по чл. 97а не можете да използвате начисления ДДС за данъчен кредит. От друга страна, в случай че фирмата ви е регистрирана по общия ред, вие на практика вече начислявате ДДС върху тези услуги (фактурите за реклами) и също така имате право на данъчен кредит.

Наблягаме на тази точка, основно заради стартиращите онлайн търговци, които често не са наясно със споменатото изискване. Хубаво е това своевременно да се съобщи на счетоводството, тъй като регистрацията по чл. 97а трябва да се случи в 7-дневен срок преди първата фактура.

За финал

Онлайн бизнесът, като всеки друг тип бизнес, носи със себе си специфики, които може да са трудни за ориентиране в началото. Питайте за всичко, което не ви е ясно и не се въздържайте да обсъждате бъдещите си бизнес планове.

12.06.2020  

ТЪРСЕНИ, ТЪРСЕЩИ...

Пазарът на труда беше буквално преобърнат от пандемията. Докато преди нея квалифицирани кандидати получаваха множество оферти за раабота, когато пазарът на труда беше в разцвет, сега милиони са извън борда и на опашка за желната работа.

„Пазарът на труда е изправен пред сериозни изпитания“, казва Вики Салеми, експерт в кариерното развитие в Monster. „Търсещите работа в момента са много и напливът е в множество отрасли едновременно“.

Внезапната промяна и несигурният икономически климат могат да затруднят търсещите работа да се ориентират по новия пазар на работа.

Ето и няколко съвета как да сме по-успешни при кандидатстването за работа предвид настоящата ситуация, публикувани от CNN Business:

  1. Актуализирайте автобиографията си: Не забравяйте, че автобиографията ви не е подходяща за всички типове позиции. Персонализирайте вашето CV, за да отговаря на обявата за работа: Използвайте същите думи, които работодателят използва, когато става въпрос за умения, опит и заглавие. Това може да увеличи шансовете ви за избраната работа.
  2. Разширете мрежата си от контакти. Помислете за това, което ще търсите като следваща работна позиция и се свързвайте активно с хората, които смятате, че биха могли да помогнат с връзки и умения.
  3. Вижте кои позиции са по-търсени. Има отрасли, в които се увеличава наемането. Направете проучване, за да видите кои компании наемат, наборите от умения, които търсят и как опитът ви може да пренесе, за да отговори на техните нужди.
  4. Не спирайте да учите. Винаги отделяйте поне малко време, за да научите нови умения. Това ще ви помогне да запазите резюмето си на добро ниво.
  5. Научете се да продавате себе си. Когато става въпрос да се насочите към потенциални работодатели, съсредоточете се върху вашата адаптивност и увереност. Бъдете готови да споделите примери от живота, които доказват, че имате търговски нюх.
  6. Не крийте, че сте изгубили предишна работа. След като получите покана от компания, в която сте кандидатствали, бъдете прозрачни относно текущата си работна ситуация. Кажете истината. Винаги е по-добре да признаете и да кажете нещо от рода на: "Да, пандемията спря работата в предишната компания, но аз съм много заинтересована от тази позиция. Имам тези (X, Y, Z) умения, които знам, че могат да допринесат за вашата организация.
  7. Не се страхувайте да преговаряте. Когато получите оферта за работа, я прегледайте обстойно и ако не сте доволни от нея, не се страхувайте да преговаряте за по-добри условия.

12.06.2020  

КАК ДА СЕ РЕГИСТРИРАТЕ ПРЕЗ КОМПЮТЪРА В БЮРОТО ПО ТРУДА

Трябва да подадете електронно заявление за отпускане на обезщетение за безработица

Подаването на заявления за отпускане на парично обезщетение за безработица по електронен път към Националния осигурителен институт (НОИ) може да съдържа няколко различни технологични стъпки.

В зависимост от техническата обезпеченост на осигурените лица и нивото им на достъп до системите, те трябва да извършат определен набор от действия, за да успеят да завършат желаната от тях операция.

За притежатели на персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ

Когато вече разполагат с ПИК на НОИ, лицата трябва да посетят интернет страницата на НОИ, рубрика „Е-услуги/„Административни услуги” и след попълване и верификация да подадат своето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Преди това с притежавания ПИК те трябва да направят (ако все още нямат такава) своя регистрация в Системата за сигурно електронно връчване на (ССЕВ) на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) и чрез нея да подадат заявлението си за регистрация като безработен в Агенцията по заетостта (АЗ).

За разполагащите със стандартен квалифициран електронен подпис (КЕП)

Когато лицата притежават стандартен КЕП (не е облачен/мобилен), записан на технически носител, стъпките са идентични.

С въпросния КЕП те си правят профил в ССЕВ. Чрез него подават по електронен път заявление за регистрация като безработен към АЗ, а след това подават заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица през сайта на НОИ (рубрика „Е-услуги/„Административни услуги”).

За лица, които нямат нито ПИК, нито КЕП

Ако лицата не разполагат нито с ПИК на НОИ, нито с КЕП, стъпките, през които се преминава, за да подадат заявленията си по електронен път, са други.

Първо, трябва онлайн да се сдобият с облачен/мобилен КЕП, издаван от доставчик на удостоверителни услуги. След като го инсталират на мобилния си телефон, те се регистрират в ССЕВ на ДАЕУ и подават заявление за регистрация като безработен към Агенция по заетостта.

След това, през новосъздадения си профил в ССЕВ подават заявление към НОИ за издаване ПИК. Преминава процедура по завеждане на заявлението в НОИ, издаване на ПИК, връчване през ССЕВ и активиране, най-рано на следващия работен ден.

С получения през ССЕВ ПИК на НОИ, следват описаните вече действия – достъп до електронните услуги на сайта на института, рубрика „Е-услуги/„Административни услуги” и подаване на заявление за отпускане на обезщетение за безработица към НОИ.

Всички клиенти трябва да знаят, че регистрацията в НОИ не става с ПИК, издаден от Националната агенция по приходите.

Всеки, който желае информация или консултация по интересуващата го тема, може да се свърже с Консултантския център за хора в неравностойно положение  в гр. Берковица на телефон 0890943741 или на e-mail: berkpro.robg@abv.bg

12.06.2020  

КАКВИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НИ ДЪЛЖИ ФИРМАТА ПРИ СЪКРАЩЕНИЕ

Работодателят дължи обезщетения на работника си, когато прекрати трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 (съкращаване на щата) или чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (намаляване на обема на работа).

И при двете основания прекратяването на договора става с предизвестие и ако работодателят не спази срока на предизвестието, възниква право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ (за неспазено предизвестие).

При оставане без работа в резултат на прекратяването възниква право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Обезщетението се изплаща от работодателя на работника или служителя, който е останал без работа или е постъпил на работа след прекратяването с по-ниско трудово възнаграждение.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. По реда и при условията на чл. 224 от КТ работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Ако ви съкратят и по двата члена, имате право на пълно обезщетение от Бюрото по труда. То е в размер на 60% от средномесечното ви възнаграждения за последните 24 месеца.

Сумата от последните ти 24 заплати за последните последователни 24 месеца се дели на 24, за да се получи средномесечното възнаграждение.

След това тази сума се разделя на 21 работни дни, за да се намери среднодневното ти възнаграждение за този период.

Например - Ако сте получавал всеки месец по 1 100.00 лв. брутно възнаграждение (вкл. клас за прослужено време, всички осигуровки и данък), то за последните 24 месеца сумата от възнагражденията ти ще е 26 400 лв., а средномесечното ти възнаграждение за периода – 1 100 лв.

Среднодневното ти възнаграждение за този период ще е:  1 100лв. / 21 дни = 52.38 лв.

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневното ти възнаграждение (или среднодневния ти осигурителен доход, но не повече от максималния осигурителен доход 3 000.00 лв.), върху което са внесени (или са дължими) вноски за фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването ти.

Всеки, който желае информация или консултация по интересуващата го тема, може да се свърже с Консултантския център за хора в неравностойно положение  в гр. Берковица на телефон 0890943741 или на e-mail: berkpro.robg@abv.bg

11.06.2020  

ОСОБЕНОСТИ НА ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

Сключването на трудов договор със срок за изпитване е обичайна и широко разпространена практика при започване на нова работа.

Неговата главна особеност е, че през време на срока за изпитване, страната, в чиято полза (на работника/служители, на работодателя или в полза на двете страни) е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие до изтичане на уговорения срок. Достатъчно е ясно и недвусмислено да го изрази в писмена форма.

Не е необходимо страната, която има право да прекрати договора, да се мотивира по какъвто и да било начин. Прекратяването не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове.

През време на срока за изпитване работодателят може да уволни работника или служителя докато той ползва законоустановен отпуск, напр. отпуск по болест, в случая не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда или друг орган.

Срокът за изпитване може да бъде уговорен в полза на:

- Работодателя - когато работодателят иска да провери способността на работника или служителя да изпълнява определена работа;

- Работника/служителя - когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, дали условията на труд, атмосферата и трудовият колектив му допадат;

- В ползва и на двете страни. В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Това означава, че през време на изпитателния срок и работодателят, и работникът или служителят може да прекрати договора по своя преценка.

Срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. В него не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск (платен, неплатен, учебен, поради болест и др.) или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Законът не позволява за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване. Но ако работникът премине от една длъжност на друга, макар и в същото предприятие, е допустимо да се сключи между същите страни друг трудов договор, с друго съдържание и клауза за изпитване.

Например, такъв случай е налице, когато секретарка в една фирма премине на длъжността счетоводител. Важно е да се отбележи, че през време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор – работникът или служителят има право на общо основание на трудово възнаграждение, уговорено работно време, почивки и отпуски, признаване на времето за трудов стаж и др.

Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е бил договорът за изпитателен срок.

 Справка: чл. 70, ал. 1 – 5 от Кодекса на труда; чл. 71, ал . 1, ал. 2 от Кодекса на труда

Всеки, който желае информация или консултация по интересуващата го тема, може да се свърже с Консултантския център за хора в неравностойно положение  в гр. Берковица на телефон 0890943741 или на e-mail: berkpro.robg@abv.bg

11.06.2020  

ПРЕДСТОИ ОБЯВЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ПРОЕКТИ „ПОДКРЕПА НА СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПАНДЕМИЯТА COVID-19“

Напомняме, че предстои (индикативна дата 12.06.2020 г.) Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (УО на ОПИК) да обяви процедура за подбор на проекти „Подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.2. „Капацитет за растеж на МПС“.

Целта на процедурата е осигуряване на оперативен капитал за българските средни предприятия за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

Съгласно проекта на условията за кандидатстване, минималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ за индивидуален проект е 30 000 лв., а максималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ по всеки индивидуален проект е 100 000 лв.

Безвъзмездната финансова помощ, предоставяна по процедурата, може да бъде в максимален размер до 1% от „нетните приходи от продажби“ за 2019 г.

Продължителността на изпълнение на всеки проект не следва да надвишава 3 (три) месеца, считано от датата на влизане в сила на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

В рамките на процедурата кандидатите могат да подадат само едно проектно предложение.

В резултат от изпълнението на процедурата се очаквапредприятията, получили подкрепа, да продължат дейността си поне 3 месеца след приключване на проекта, както и да са запазили заетостта от равнищата преди получаване на подкрепата.

Към датата на подаване на проектното предложение следва кандидатите вече да са подали Годишна данъчна декларация за 2019 г. пред Националната агенция по приходите, съобразно разпоредбите на ЗКПО/ЗДДФЛ.

Съгласно проекта на условията за кандидатстване, допустими кандидати са:

  • търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите преди 01.01.2019 г.;
  • които отговарят на изискванията за средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия;
  • Кандидатите следва да са реализирали нетни приходи от продажби за 2019 г. в размер на минимум 3 000 000 лв., но не повече от 50 000 000 лв.;
  • Кандидати, които са регистрирали спад поне 20% в оборота (нетните приходи от продажби) за един от календарните месеци в периода от 01.02.2020 г. до месеца, предхождащ месеца на кандидатстване спрямо средния месечен оборот (нетни приходи от продажби) през 2019 г. За удостоверяване стойността на нетните приходи от продажби за избрания от страна на кандидата референтен календарен месец (в периода от 01.02.2020 г. до месеца, предхождащ месеца на кандидатстване) ще се изисква представяне на Отчет за приходите и разходите за съответния месец;
  • Към 31 декември 2019 г. предприятието-кандидат не е в затруднено положение.

Подкрепа по процедурата не могат да получат кандидати, които са:

  • предприятия, кандидатстващи за финансиране на икономическа дейност, попадаща в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на европейската общност (Приложение 5 към Условията за кандидатстване);
  • предприятия, кандидатстващи за финансиране на дейности за преработка и/или маркетинг на горски продукти;
  • предприятия, кандидатстващи за финансиране на икономическа дейност, която съгласно КИД 2008 (Приложение 6 към Условията за кандидатстване) попада в Сектор С – код на икономическа дейност 10 „Производство на хранителни продукти” и код 11 „Производство на напитки”.
  • Подкрепа по процедурата не могат да получават кандидати, които са предприятия, кандидатстващи за финансиране на икономическа дейност в сектор рибарство и аквакултури, включително преработка на продукция от риба и водни организми.
  • Подкрепа по процедурата не могат да получават кандидати, които са предприятия, кандидатстващи за финансиране на икономическа дейност, попадаща във финансовия сектор (сектор К „Финансови и застрахователни дейности“ съгласно КИД-2008).

Допустими по процедурата са разходи, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19, както следва:

  • Разходи за закупуване на суровини, материали и консумативи, предназначени за влагане в дейността с цел произвеждане на продукция или услуги;
  • Разходи за външни услуги (вкл. режийни разходи);
  • Разходи за персонал (вкл. разходи за брутна работна заплата и разходи за осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя). Разходите за възнаграждения са допустими за персонал, нает на трудов договор или по силата на договор за управление и контрол. Размерът на разходите (с включени осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя) по отношение на възнаграждения по договори за управление и контрол не трябва да надвишава размер от 2 000 лева месечно.

По процедурата е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020).

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 30 дни от датата на обявяване на процедурата.

В помощ на заинтересованите лица е Консултантски център Берковица: на телефон 0890943741 или на e-mail: berkpro.robg@abv.bg

10.06.2020  

ПОЕТАПНО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ФОРМИТЕ НА ОБСЛУЖВАНЕ В БЮРАТА ПО ТРУДА

Агенцията по заетостта информира своите настоящи и бъдещи клиенти, че продължават да действат част от мерките за работа на бюрата по труда, въведени по време на извънредното положение. В същото време от юни поетапно се възстановяват временно преустановените форми на обслужване, в т. ч. присъствените срещи с трудовите посредници, мобилните бюра по труда и груповите мероприятия с търсещи и предлагащи работа.

В тази връзка Агенцията по заетостта обръща внимание, че приемът на клиенти в офисите й ще продължи да се извършва при спазване на всички ограничителни мерки за социална дистанция. В сила е забраната за обслужване на граждани, които не са спазили задължителния 14-дневен карантинен период след завръщане от страни, за които не е отменено това изискване, както и на такива, които не разполагат с лични предпазни средства.

Желаещите да се регистрират като безработни, както и да подадат заявление за обезщетение при безработица, могат да го направят чрез електронните и дистанционните услуги на Агенцията по заетостта и НОИ. Подаването на тези заявления може да се извърши и на хартиен носител при регистрация на място в бюрото по труда. Всички начини и стъпки са подробно описани тук.

За регистрираните търсещи работа лица, които вече са посещавали бюрото по труда и имат изготвен индивидуален план за действие, е важно да знаят, че установените комуникационни връзки с трудовите посредници за отчитане и планиране на стъпките от плана им ще се комбинират така, че задължително минимум на всеки два месеца търсещите работа лица да посещават бюрото по труда. През останалото време те ще могат да продължат да ползват консултации по телефона, а също и да получават по електронен път (чрез системата за сигурно електронно връчване) насочващи писма към работодателите, обявили подходящи за тях свободни работни места.

Въпреки че се възстановяват присъствените форми за провеждане на подбори, в т. ч. и групови, ще продължи възможността безработните лица да бъдат директно потърсени от работодатели, на които бюрото по труда е предоставило подходящи профили за обявените свободни позиции.

Клиентите, които имат личен електронен адрес, могат да комуникират с трудовия си посредник и чрез приложението „Личностен профил на търсещо работа лице”, за да планират и отчитат изпълнението на договорените стъпки за търсене на подходяща работа или обучение.

През юни всички регистрирани по електронен или дистанционен път безработни лица, които все още не са посетили бюрото по труда и не са представили изискваните документи за образование, квалификация и други, ще бъдат поканени да се явят в бюрото, в което са се регистрирали, за провеждане на среща с трудовия посредник и изготвяне на индивидуалния им план за действие. Това няма да се прилага в населени места с „огнища” на COVID-19.

С оглед улесняване на регистрираните безработни, бюрата по труда ще възобновят предоставянето на услуги в отдалечени населени места чрез мобилните бюра по труда и изнесените работни места, след съгласуване с местното общинско ръководство. Графиците за провеждане на мобилните бюра ще се публикуват на сайта на Агенцията по заетостта.

Поетапно се подновява провеждането на групови мероприятия в бюрата по труда, насочени към професионално консултиране, подпомагане, мотивиране и търсене на работа, както и трудови борси, дни на работодателя и други форми за директна среща на работодатели и кандидати за работа. На сайта на Агенцията по заетостта ще продължи да се публикува график и актуална информация за планираните и проведени трудови борси и групови мероприятия с предлагащи и търсещи работа.

Работодателите също могат да продължат да ползват въведените по време на извънредното положение дистанционни и електронни форми за обявяване на свободни работни места и подбор на кандидати за тях. Освен това постепенно ще се възстанови ритмичната дейност на мобилните екипи за работа с ключови работодатели, както и съвместните кампании и информационни събития.

Агенцията по заетостта обръща внимание на работодателите от сектора на селското стопанство, че в периода на активна работа в този отрасъл и предоставените възможности за сключване на еднодневни и краткосрочни трудови договори с безработни лица, в тяхна полза са услугите на бюрата по труда за обявяване на работните места, за които търсят сезонни работници.

Безработните, които сключват трудов договор за сезонна селскостопанска работа пък е необходимо да уведомят бюрото по труда, независимо дали трудовият им договор е за 8, 6 или 4 часа, за няколко дни или за няколко месеца. По този начин те ще осигурят запазването на правата си, включително на месечни социални помощи.

Агенцията по заетостта призовава своите клиенти да продължат да бъдат отговорни към собствено си здраве и здравето на околните, но и да изпълняват коректно задълженията си към бюрото по труда, за да могат да ползват правата си и предоставяните възможности.

10.06.2020  

СРОКЪТ НА ИЗВЪНРЕДНАТА ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА СЕ УДЪЛЖАВА ДО 30 ЮНИ

Министерският съвет на Р България днес прие Решение за удължаване на срока на обявената с Решение № 325 от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка до 30 юни 2020 г. Пандемията  от  COVID-19  продължава  да  представлява  тежка извънредна  ситуация,  свързана  с общественото здраве в национален и световен мащаб. Натрупаните до момента данни в страната сочат, че въведените мерки по отношение на ранно откриване, изолиране и лечение на заболели, както и своевременно откриване и карантиниране на контактни лица спомогнаха за локализиране и ограничаване разпространението на заболяването до местни епидемични взривове. Прилагането на противоепидемичните мерки допринесе за забавяне развитието на епидемията от COVID-19 в страната и намаляване на натиска върху системата на здравеопазването. Удължаването  на  извънредната  епидемична обстановка  ще  спомогне  чрез  прилагане  на  временни противоепидемични  мерки, вкл.  и  карантина  на  влизащи в  страната  лица,  да  се  забави  и  ограничи разпространението на епидемията от COVID-19, да се създаде устойчивост на прилагането на основните мерки, да се подобри готовността на здравната и социалната система за реакция при последваща вълна и да се създаде възможност за промяна в обхвата и съдържанието на  мерките при поява на нови научни данни за причинителя, пътищата на предаване, начините за предпазване и лечението.

09.06.2020 

НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА НА РАБОТОДАТЕЛИ И БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА

Близо 3 500 000 лева са средствата, пренасочени по предложение на Агенцията по заетостта от програми и мерки за стимулиране на заетостта, които поради извънредното положение и епидемична обстановка не стартираха своевременно или в пълен обхват. От новите финансови преференции от днес чрез бюрата по труда в страната могат да се възползват работодатели и регистрирани безработни по различни програми и мерки за стимулиране на заетостта и/или пригодността за работа.

Агенцията по заетостта насочва реализираните икономии към форми на заетост, търсени както от работодателите, така и от безработните. Целта е със средства от държавния бюджет да се подпомогне наемането на работа освен на планираните за годината 8 500 безработни, но и на още 2 431 представители на т.нар. уязвими групи на пазара на труда, в т.ч. хора с трайни увреждания, продължително безработни или в предпенсионна възраст. Това са хората, които в условията на увеличено предлагане на работна сила изпитват повече трудности при намирането на подходяща работа.

Една част от преразпределените средства са насочени към работодателите, обявили в бюрата по труда свободни работни места. Те ще могат да се възползват от тях, ако наемат безработно лице – представител на целева група по програма или мярка от Закона за насърчаване на заетостта, за която бюрото по труда разполага със свободни средства за сключване на нов договор.

Чрез предоставените преференции работодателите могат да получат субсидии освен за наемане на работа на безработни от посочените по-горе групи, но и за дуално обучение на безработни, обучение за придобиване на ключови компетентности на наетия персонал, както и за професионално обучение на безработни лица, необходимо за работа в съответното предприятие.

Успоредно с това Агенцията по заетостта предоставя финансови преференции и на безработните лица, с което стимулира тяхната мобилност или предприемачество.

Безработните могат да кандидатстват и получат финансова подкрепа в размер на 50% от ежедневните разходи за междуселищен транспорт до и от работното място, или до 200 лв. месечно за поемане на квартирни и други разходи при започване на работа в населено място, отдалечено над 50 км от местоживеенето им. Стартирането на собствена стопанска дейност също може да бъде подпомогнато въз основа на одобрен бизнес-проект чрез получаване наведнъж на полагащите се обезщетения при безработица или предоставяне на еднократна сума за стартиране на бизнес, която през тази година е увеличена на 4 000 лв. И при двете мерки могат да се предоставят и средства за други, съпътстващи старта на бизнеса, услуги.

Преференциите предоставят различни възможности и разнообразие от форми за финансова подкрепа по отношение на период, вид и размер на субсидиране, като конкретните параметри на финансовите стимули по отделните програми и мерки са определени в Националния план за действие по заетостта за 2020 г. Така например периодът на субсидиране варира от 3 до 24 месеца, а размерът на предоставяните ежемесечно средства за основно възнаграждение – от 350 лв. до 650 лв., като в повечето случаи се предоставят и средства за допълнителни възнаграждения и осигурителни вноски за сметка на работодателя за всяко наето безработно лице по условията на съответната програма или мярка.

Всяко бюро по труда в страната разполага със средства по част от различните програми и мерки за насърчаване на заетостта, предоставящи преференции на работодатели или безработни. Актуалните възможности за кандидатстване за тях са до изчерпване на свободния финансов ресурс и са публикувани в сайта на Агенцията по заетостта, в рубрика „Обяви за финансиране по региони”, структурирани за всяка от 9-те Дирекции „Регионална служба по заетостта“ /ДРСЗ/ в подрубрики „Насърчителни мерки за безработни” и „Насърчителни програми и мерки за работодатели”.

Свободните средства се обявяват и на информационното табло във всяко бюро по труда.

Консултантски център Берковица ще публикува на уеб платформата пълна информация за възможностите, реда и условията за предоставяне на преференции за безработни или работодатели от Бюрото по труда – Берковица веднага щом бъдат обявени.

08.06.2020  

15 ГРЕШКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ПРИ СТАРТИРАНЕ НА БИЗНЕС

Според данните, предоставени от Бюрото по статистика на труда в САЩ, 20% от новите предприятия се провалят през първите две години след стартиране на бизнеса, а приблизително половината от всички бизнеси не оцеляват до петата година. И така, как успешно да развиете компанята си?

Експерти от BusinessNewsDaily се свързват със стотици собственици на малък бизнес, финансови съветници, юридически експерти и бизнес консултанти и съставят списък с най-големите грешки, които допускат предпремачите при стартиране на компания.

  1. Не се страхувайте да се провалите

„Най-голямата грешка, която можете да направите, е да се страхувате от провала. Той е ключов за вашия успех и не трябва да се страхувате от това. След всяко падение има нови върхове за изкачване.

  1. Изградете бизнес план

„Твърде много предприятия започват без основен план и именно заради това се провалят. Всяка начеваща компания трябва да има ясно съставен бизнес план. Той трябва да включва колко струва експлоатацията, какви продажби се предвиждат, към кого са насочени продуктите и защо", това коментира Дийкън Хейс, финансов експерт и основател на WellKeptWallet.com

  1. Организирайте се

„Добрата организция е от ключово значение. Управлението на малък бизнес е като ръководене на цирка. Нормално е да се случват десетки неща наведнъж. Всички задачи трябва да са подредени в списък, който да следвате. Приоритизирайте ги.

  1. Насочете се към конкретен пазар и целева аудитория

„Често срещана грешка при стартирането е да не отделите време да разберете към какви клиенти насочате продуктите и услугите си.  Много компании се ориентират към пазар, който е твърде малък, за да създадат голям бизнес." - Джордж Деглин, съосновател и главен изпълнителен директор на OneSignal

  1. Кандидатствайте за правилната правна структура и бизнес регистрация.

„Най-големите грешки, които правят стартиращите бизнес, е че не го регистрират и не защитават интелектуалната си собственост“.

  1. Не се опитвайте да правите всичко сами

„За жалост много предприемачи допускат да мислят, че са сами и се опитват да работят независимо, без да търсят съвети от по-опитните от тях“. Обградете се с надеждни и опитни съветници, които да обсъдят вашите бизнес идеи, стратегии и предизвикателства.

  1. Не си партнирайте с грешните инвеститори

„Важен съвет, който предприемачите трябва да знаят, преди да започнат бизнес, е, че техните инвеститори са нещо повече от финансови поддръжници. Трябва да сте сигурни какви цели имат те. След като предприятията са преминали през първоначално финансиране, тогава започва работата с инвеститорите, които трябва да се интересуват от растежа и устойчивостта на бизнеса", Криш Субраманиан, съосновател и главен изпълнителен директор на Chargebee.

  1. Не избягвайте договорите

„Една от най-големите грешки, които собственик на бизнес може да направи, е неизпълнението на договори. Без значение колко добри взаимоотношения можете да имате с хората, с които работите, всичко трябва да бъде юридически оформено", Мишел Колон-Джонсън, основател на 2 Dream Productions

  1. Не наемайте служители твърде скоро

„Прекалено бързото наемане на служители на пълен ден не е нужно след като все още бизнесът ви не е толкова развит и можете да назначите хора на половин ден“.

  1. Не пилейте пари

„Неправилно боравене с парите е почти смъртна присъда за стартиращи компании с ограничен достъп до капитал. Направих грешката да наемам твърде много хора вместо правилните хора и да харча излишни пари, без да имам добре организиран процес за управление на финансите", Томас Ароника, основател и главен изпълнителен директор на Biller Genie.

  1. Не се възнаграждавайте с повече или по-малко, отколкото заслужавате.

"Често е по-лесно да се определи заплатата за нов служител, отколкото на собственик. Каквото и да решите, гледайте вашата заплата и тези на служителите ви да е максимално адекватна и заслужена", Диана Сантагуида, съосновател и креативен директор на SEOcial

  1. Не подценявайте продукта или услугата си

„Не се ценете твърде високо, но не се и подценявайте. Много предприемачи започват с най-добри намерения и раздават неща безплатно или даряват за благотворителност. Бъдете много внимателни с това, не рискувайте да фалирате още в началото". Джеймс Читтенден, бизнес консултант в OneClickAdvisor.

  1. Създайте маркетингов план

„Трябва да си изградите план за това как ще получите първия си потребител, първите 10 потребители, първите 100 потребители и т.н. Точно тук се нуждаете от подробна маркетингова стратегия, която обхваща първоначалното придобиване на потребители, превръщането на тези потребители в постоянни клиенти, които да привличат и още такива", Сам Шепард, съосновател на Cabana.

  1. Не наемайте грешните хора

„Когато започнете да наемате, уверете се, че имате трудолюбиви и старателни партньори, които ще направят всичко необходимо, за да се справите заедно", Девин Милър, адвокат, основател и главен изпълнителен директор на Miller IP Law.

  1. Не стартирайте твърде бързо

“Една от най-големите грешки е избързването. След като сте създали компанията и започнете да привличате кленти, уверете се, че вашите системи и процеси са налице, например условия за плащане, договори, подходящи комуникативни канали, докато все още можете да поддържате маркетинговата си стратегия. След като всичко е изрядно, тогава се впускайте", Gems Collins, създател на онлайн курсове, бизнес обучаващ и главен изпълнителен директор на Gems Collins LLC.

Извод:

Успешното стартиране на компания няма да се реализира, ако нямате партньори - заобиколете се с експерти, които да ви помагат с необходимите съвети. Грешките са неизбежни.

Не се страхувайте от провал. Вместо това се учете  и насочвайте бизнес модела си според нуждите си.

08.06.2020  

БЛИЗО 7 000 БЕЗРАБОТНИ ЩЕ БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ОБУЧЕНИЯ ПО ПРОЕКТИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ

Изпълнителният директор на “Агенцията по заетостта“ Драгомир Николов подписа договори със социалните партньори за реализацията на проекти по Националния план за действие по заетостта през 2020 г. Проектите ще осигурят възможност на 6 857 безработни лица да се включат в обучения за придобиване на професионална квалификация и ключова компетентност, като минимум 42% от тях или 2 910 лица ще бъдат включени в стажуване и заетост след това.

През 2020 г. проектите ще се реализират в 115 малки и големи населени места в цялата страна. Обученията са по широк кръг професии: строители, готвачи, продавачи, офис сътрудници, оператори на компютър, шивачи, социални асистенти, заварчици, леяри, касиери, екскурзоводи, заварчици, електромонтьори и други, и са в отговор на заявени конкретни потребности от работодатели от реалния и публичния сектор.

Очакванията са, че планираните обучения напълно ще отговорят на актуалните нужди от кадри на бизнеса при неговото рестартиране и развитие, въпреки съществените промени в икономическата и социална ситуация вследствие COVID-19. Все по-значими за работодателите са притежаваните от работната сила умения, поради което е предвидено голяма част от включените в проектите безработни лица да преминат обучение за придобиване на обществени и граждански компетентности, инициативност и умения за предприемачество, дигитална или математическа компетентност и др.

Приоритетно в обучения ще се включват безработни лица до 29 или над 50 години,  с ниско образование, без професионална квалификация или с нетърсена на пазара на труда такава, хора с увреждания, неактивни лица и други. Към тях ще се прилага комплексен подход, включващ последователно предоставяне на обучения, стажуване и заетост за период от най-малко 3 месеца на първичния пазар на труда или на субсидирани от държавния бюджет работни места.

Проектите на социалните партньори, които се изпълняват през 2020 г., са:

ПРОЕКТ „РЕСТАРТ 2020” на Асоциация на Индустриалния Капитал в България предвижда включване на 964 безработни лица в обучение за придобиване на ключови компетентности и професионално обучение, като в заетост ще бъдат включени минимум 386 лица.

По ПРОЕКТ „РАЗВИТИЕ НА РАБОТНАТА СИЛА” на Българска Стопанска Камара ще се проведат обучения на тема „Умения за работа в екип” на 260 безработни лица и за придобиване на „Обществени и граждански компетентности” на тема „Мултикултурни и социални аспекти в обслужването на клиенти” на 280 безработни лица. Общо 1 060 безработни ще придобият професионална квалификация по 19 различни професии, като на 424 от тях ще бъде осигурена заетост по придобитата от обученията професия.

В дейностите по ПРОЕКТ „КЛАСИК-ПРО” на Българска Търговско-Промишлена Палата е предвидено включване на 1 080 безработни лица, приоритетно в регионите с по-висока от средната за страната безработица, в обучение по професии „Продавач-консултант”, „Готвач”, „Финансист”, „Финансов отчетник”, „Офис-секретар”, Организатор интернет приложения”, „Сътрудник в малък и среден бизнес”, „Козметик”, „Оператор на компютър” и „Касиер”. На 432 лица ще бъде осигурена минимум 3-месечна заетост по придобитата от обученията по проекта професия.

ПРОЕКТ „НОВИ УМЕНИЯ – НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ” на Конфедерация на Независимите Синдикати в България включва провеждане на обучения по ключови компетентности на тема „Умение за учене” на 105 безработни лица и обучения по професии „Оператор на компютър”, „Помощник-възпитател”, „Болногледач” и „Социален асистент” на общо 1 071 безработни лица. Ще се осигури и 3-месечна заетост на 591 безработни лица.

По ПРОЕКТ „ХОРИЗОНТИ 5” на Конфедерация на Труда „ПОДКРЕПА” ще се проведат обучения по ключови компетентности на тема „Обществени и граждански компетентности” за 355 безработни лица и на тема „Умение за учене” за 463 безработни лица. Общо 818 лица ще придобият квалификация по професии „Оператор на компютър”, „Шивач”, „Помощник в строителството”, „Готвач”, „Охранител”, „Офис мениджър“, „Офис секретар“, „Оперативен счетоводител“, „Помощник-възпитател”, „Социален асистент”, „Помощник пътен строител”, „Хлебар-сладкар” и „Оператор на парни и водогрейни съоръжения”. След успешно приключване на обученията ще бъде осигурена  заетост или стажуване на 328 лица.

ПРОЕКТ „ПРОСПЕРИТЕТ” на Съюз за Стопанска Инициатива ще даде възможност на 801 безработни да преминат обучения по ключови компетентности. Включените лица ще имат възможност да преминат и професионално обучение по една от предвидените общо 14 професии. Това ще даде шанс на минимум 321 от обучените лица да бъдат устроени на подходящи работни места, заявени от работодатели – партньори по проекта.

По ПРОЕКТ „НОВО НАЧАЛО ЗА РАБОТА – 2” на Конфедерация на Работодателите и Индустриалците в България ще се проведат обучения по ключови компетентности за 1 063 безработни, които ще могат да преминат и професионално обучение по една от предвидените общо 19 професии. Това ще даде възможност за осигуряване на заетост на минимум 428 от обучените лица.

Всеки, който желае информация или консултация по интересуващата го тема, може да се свърже с Консултантския център за хора в неравностойно положение  в гр. Берковица на телефон 0890943741 или на e-mail: berkpro.robg@abv.bg

05.06.2020 

1021.10 ЛЕВА Е СРЕДНИЯТ ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ЗА МАРТ 2020 Г.

Националният осигурителен институт (НОИ) обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец март 2020 г. е 1021,10 лв, съобщават от пресцентъра на НОИ.  Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г. е 1004,47 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец април 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Трябва да отбележим, че средният осигурителен доход е важен показател за социално-осигурителната система, който като елемент в пенсионната формула служи за определяне размерите на новите пенсии, а заедно с броя на осигурените лица и размера на осигурителните вноски определя приходите в държавното обществено осигуряване.

Припомняме, че по данни от регистъра на осигурените лица, средният осигурителен доход за месец декември 2019 г. е 1063,32 лв., а средномесечният осигурителен доход за периода от 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е 986,52 лв. Номиналното нарастване на средномесечния осигурителен доход за 2019 г. спрямо 2018 г. е 10,9%, а реалното нарастване e 8,2% при хармонизирана средногодишна инфлация 2,5% за 2019 г.

Отчетеният ръст на осигурителния доход за 2019 г. се дължи основно на следните фактори:

  • увеличението на минималната работна заплата за страната от 510 лв. на 560 лв. (9,8 на сто) от 1 януари 2019 г.;
  • увеличението на минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 510 лв. на 560 лв.;
  • увеличението на минималния месечен осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 400 лв.;
  • по-високите минимални осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии - средно с 4,7 на сто в сравнение с 2018 г.;
  • увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. от 1 януари 2019 г.;
  • увеличението на заплатите на педагогическия персонал;
  • увеличение на възнагражденията на служителите в бюджетния сектор с 10 на сто от 1 януари 2019 г.

Влияние върху ръста на средния осигурителен доход за 2019 г. оказа и повишената икономическа активност в страната. Намалението на безработицата и положителната инфлация през 2019 г. са предпоставка за възходящото развитие на доходите, в т.ч. и на средния осигурителен доход. Докато през януари 2019 г. неговият размер е бил 951,57 лв., в края на годината той е с близо 112,00 лв. (11,7%) по-висок.

Не на последно място, постепенното нарастване на пенсионната възраст и увеличението на изискуемия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, задържа все по-дълго на пазара на труда хора с относително високи доходи.

Осигурителният доход на осигурените лица, родени след 31.12.1959 г., които са обхванати от допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове, е 1006,15 лв., като нарастването спрямо 2018 г. е с 11,0%. Лицата, родени преди 1.01.1960 г., имат среден осигурителен доход 861,79 лв., който е с 8,0% по-висок в сравнение с предходната година. Запазва се разликата в осигурителния доход на осигурените мъже и жени. Средният осигурителен доход на мъжете през 2019 г. е 1033,61 лв., а на жените - 936,68 лв., като разликата е 10,3% в полза на мъжете.

04.06.2020  

СОЛИДАРНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

Автор: Султанка Петрова, зам.-министър на труда и социалната политика

Как да привлечем ромското население, този скрит резерв на пазара на труда

Вече няма да върви заучената безпомощност, с която някои роми се оправдаваха за безработицата си.

Определено ще запомним 2020 г. Сполетя ни глобална пандемия от COVID-19, която доведе със себе си безпрецедентно затваряне на света и блокиране на икономиките.

Но за това колко зряло и силно е едно общество, говори най-много как то реагира в тежки кризисни ситуации. До тук можем да отбележим с гордост, че българското общество реагира адекватно както по отношение на спешните и навременни мерки, взети от правителството и дейността на Националния оперативен щаб, така и от отговорното поведение на българското население.

На дневен ред идва важният въпрос дали ще съумеем като демокрaтично и най-вече солидарно общество да излезем от кризатa и да рестартирaме цялостно живота в страната. Особено значимо е това по отношение на икономиката, защото кризата е повсеместна и засяга, в една или друга степен, почти всички отрасли в нея.

Същевременно с това експертите у нас анализират острия дефицит на работна ръка както на високо, така и на средно и ниско квалифицирана, който не позволи на икономиката да използва целия си потенциал за ръст по време на позитивния си цикъл преди пандемията. В периода на възстановяване на икономиката това отново ще се появи като проблем. И тук виждам две резерви, които непременно трябва да използваме. Едната е да успеем да привлечем поне част от тези около 200 000 българи и роми, които се завърнаха от чужбина в началото на пандемията. Вторият резерв определено е ромското население, което е с млада възрастова структура. В период на рецесия, когато потреблението трудно може да изпълнява своята функция на двигател на растежа, доминиращата икономическа доктрина препоръчва засилване на инвестициите в сферата на инфраструктурните проекти като източник на възможности за развитие на индустрията и стимулиране на икономическата активност. В същото време тези условия зависят в не по-малка степен от хомогенността, квалификацията, уменията и опита на трудовата сила по-голямата част, от която има трайно изградени трудови навици и производителност. Именно тези хора, тези работници, са в основата на постигнатите резултати по отношение на конкурентоспособност, доходи, сигурност и БВП. Инвестициите в наличните трудови резерви и тяхната постепенна, но трайна интеграция към съвременното българско общество са с потенциал да предизвикат необходимата промяна и качествено подобрение на бизнес климата в страната.

И друг път е ставало въпрос, че те са скритият резерв на пазара на труда у нас. По официални данни ромите в България са около 350 000 д. или това са около 4,5% от цялото население. В България обаче етническата принадлежност се определя на „принципа на самоопределянето“. А всеизвестен е фактът, че ромите имат т. нар. „преферирано етническо самосъзнание“, т. е. много често, ако живеят на територията на българския етнос, се самоопределят като българи и още по-често, ако изповядват ислям се самоопределят като турци. Според експертни оценки у нас реалният брой на ромите е между 750 и 800 000 души, или това са около 11,5% от цялото население на страната. По прогнозни данни на експертите, при запазване на сегашните демографски тенденции в страната, към 2050 г. ромите ще наброяват между 1 100 000 - 1 200 000 души и ще бъдат около 22-23% от населението. Мисля, че става ясно защо е толкова важно тяхното интегриране в социално-икономическия ни живот. Най-големият проблем засега е образователното равнище на това население, защото към настоящия момент едва 0,5% от ромите имат висше образование, 9% са с гимназиално, което означава, че над 90% от тях са с по-ниско от средното образование. За съжаление, цели 21,8% са напълно неграмотни. През последните три години българското правителство положи много усилия за включване на ромското население в образователната система.

Сега на дневен ред остава въпросът, свързан с включването на това население в трудовия процес, като е важно да разберем какво ще направи ромското население от своя страна, за да се впише в социално-икономическия и обществен живот в България и да покаже своята солидарност с всички останали при преодоляване на последствията от пандемията и икономическата криза. Интеграцията е двустранен процес и няма как да се осъществи, ако няма желание и действия и от двете страни. Вече няма да върви заучената безпомощност, с която някои роми се оправдаваха за безработицата си, ниските си доходи и ниския си жизнен стандарт, за това, че държавата е длъжна да направи нещо за тях. Идва времето те да направят нещо за държавата, за да подобрят както своя социален статус, така и да подпомогнат страната ни.

Тъй като териториалното разпределение и локализация на ромското население е различно в отделните части на страната, трябва да се предприеме диференциран подход спрямо спецификите на регионите, икономическия им профил и съответните ромски субгрупи, които ги обитават. Докато в големите градове ромите могат да бъдат привлечени най-вече в строителния бранш, който и без това е с най-сериозен дефицит на работна ръка, то в Северозападна България и Горно-тракийската низина те могат да бъдат в голяма помощ на селското стопанство, което също сериозно страда от липса на работници. Нужно е да сме по-гъвкави при ангажирането на ромско население в работния процес, особено сега, когато България ще има нужда от всичките си демографски ресурси, за да излезе по-бързо от кризата след пандемията.

Тук непременно трябва да почерпим от опита на страни като Унгария, Финландия и Словакия, които в една или друга степен успяват да интегрират част от ромското си население на пазара на труда. В Унгария например е много популярна ромската национална академия „Калий Яг“, където родители и деца изучават заедно математика, история, езици, компютърна грамотност.

Във Финландия пък държавата дава и данъчни облекчения на работодатели, които наемат роми на трайна заетост. Изграждат се и социални предприятия и се стимулира социалното предприемачество, ориентирано към заетост и реализация на циганите и към подобряване на социално-битовите им условия на живот.

В България позитивните примери са свързани с ангажирането на ромска работна ръка в индустриална зона „Тракия“ край Пловдив, като много от работодателите предлагат безплатен транспорт за ромите от съседните села, а също осигуряват такъв и за децата им, за да посещават училище.

Друг позитивен пример е въведеният „Исландски модел“ за справяне с агресията и ранното отпадане от образователната система в ромското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Стралджа. Средната посещаемост на децата в училище се увеличи с 40% само за една година, ангажирайки ги с извънкласни занимания - футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за момичетата, свирене на духови и ударни музикални инструменти и народни танци. След като в гр. Стралджа успяха, може този успех да стане повсеместен, а при тази демографска ситуация в страната и кризата, свързана с пандемията, това е жизнено необходимо.

През последните два месеца станахме свидетели на спонтанни, импулсивни жестове на съпричастност и грижа насочена към подпомагане на хора в неравностойно положение. Пандемията ни научи, че солидарността не е само жест, а състрадание, съпреживяване, съчувствие, реално осмисляне на ситуацията. Тези мили жестове, на които станахме свидетели доказват, че солидарността е пазител на социалното в обществото ни.

Подкрепям думите на един известен ромски кмет Ласло Богдан от село Черди в Унгария, който за два мандата променя коренно облика на селото и интегрира успешно ромското население в трудовия процес: „Какво чудо има в това циганите да работят и живеят нормално в една развита, модерна европейска държава“!

Да! Наистина, какво чудо! Това трябва да се превърне в норма на поведение. Време е всички да бъдем солидарни, да оценим новите предизвикателства и да подпомогнем българската икономика с човешки ресурс, от който тя има нужда в момента - в строителство, селско стопанство, услуги, търговия и др.

Добри решения на проблемите, свързани с ромското население и натрупани през годините на преход, са отразени в концепцията на г-н Красимир Каракачанов, в която се дават конкретни предложения за социализация на ромската общност.

Ясно е, че от кризата нито отделните държави по света ще могат да излязат самостоятелно, нито отделните етноси в рамките на една държава. Необходима е глобална солидарност, национално единство и отговорно поведение от всички, за да може животът да се върне отново в нормалния си ритъм.

04.06.2020  

БЕЗРАБОТНИТЕ ЩЕ ЗАПАЗЯТ СОЦИАЛНИТЕ СИ ПОМОЩИ, АКО СЕ ВКЛЮЧАТ В СЕЗОННА СЕЛСКОСТОПАНСКА РАБОТА

Безработните, които сключат трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа съгласно влезлите в сила от 14 май промени в Закона за здравето, ще запазят правото си на месечни социални помощи. Те ще имат право и на помощи за отопление, ако отговарят на всички други условия и изисквания за получаването им. Запазването на правото на подкрепа се гарантира с промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които бяха одобрени от правителството.

Съгласно измененията в срок до 31 октомври 2020 г. трудови възнаграждения и свързаните с тях плащания от сключени трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа няма да се считат за доход при определяне на размера на социалните помощи. Това гарантира на безработните, започнали такава работа, че няма да бъдат лишени от месечно социално подпомагане, което са получавали до този момент. Ако подадат заявление-декларация за целева помощ за отопление, превишението на доходната граница в резултат на получените възнаграждения, няма да бъде основание да им се откаже помощта.

С измененията се създават условия за насърчаване на трудовата активност на безработните и включването им на пазара на труда, както и за повишаване на техните доходи, без да губят правото си на социално подпомагане. Същевременно се подпомагат земеделските производители за по-лесното намиране на работници в сезона на прибиране на реколтата.