22.01.2024

ЗА ДЕЦА В РИСК ИМА ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН 116 111

Във връзка с последния потресаващ случай на малтретирано дете, социалното министерство припомня какво се прави в такива ситуации. Задължения имат и служебните лица, и всеки, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила.

Съгласно Закона за закрила на детето всеки човек, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи (МВР). Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

Най-бързата възможност за подаване на сигнал е чрез обаждане на Националната телефонна линия за деца 116 111. Тя работи денонощно, без почивен ден и е безплатна. Освен да подаде информация за дете в риск по нея, всеки гражданин може да получи и консултация и психологическа подкрепа. Телефонната линия има изградена връзка с Националната система за спешни повиквания 112, отделите „Закрила на детето“ към Агенцията за социално подпомагане в цяла България, районните управления на МВР, регионалните управления на образованието към Министерството на образованието и науката. При подаване на сигнал за дете в риск операторите на телефон 116 111 незабавно сезират органите за закрила на детето за проучване и предприемане на мерки и действия за защита.

Сигнал за дете в риск може да се подаде и на официалната електронна поща на ДАЗД: sacp@sacp.government.bg, както и на сайта на Агенцията чрез бутона „Подай сигнал“. Всеки гражданин може да подаде информация и да бъде консултиран и на място в Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане в София и в регионалните им структури.

19.01.2024

КАКВИ ФИРМИ ФАЛИРАТ НАЙ-ЧЕСТО У НАС

Българите се върнаха към стартирането на частен бизнес, показват последните данни на Националния статистически институт. За последните три месеца на миналата година у нас са регистрирани нови 10 633 фирми.

Броят им все още е по-нисък от периода преди ковид пандемията, когато за периода октомври – декември 2019 г. са били открити 11 627 фирми, но и нараства спрямо последното тримесечие на 2020 г., когато регистрациите са едва 9438.

В същото време има сериозно намаление на фирмите, обявили банкрут, като за октомври - декември 2023 г. са 977, при 1192 за същия период на 2019 г.

В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 2,4%, а този на банкрутиралите - с 14,9%. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. новорегистрираните правни единици са се увеличили с 8,2%, а тези обявили несъстоятелност - със 17,8%.

Най-много нови фирми се откриват в сектор търговия. От всички новорегистрирани фирми през четвъртото тримесечие на 2023 г. най-много са в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 88,4% или 9396 фирми.

Очаквано при обявените в несъстоятелност отново най-голям брой са в този сектор - 76,7% от всички или 749.

Доста фалити са отчетени в сектор „Финансови и застрахователни дейности, дейности с недвижими имоти” – 95, както и в промишлеността – 36, и в строителството – 30.

Най-добре на пазара оцеляват фирмите, които се занимават с „Информация и комуникации”, където за последните три месеца са регистрирани 92 такива, а са фалирали само 9.

18.01.2024

БЕЗРАБОТИЦАТА У НАС СЕ ПОВИШАВА

Равнището на регистрираната безработица в страната се увеличава с 0.1 процентни пункта на месечна база, а на годишна основа ръстът е с 0,9 пр. пункта и достига 5,6 на сто през декември.

По данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни в края на месеца е малко над 158 хиляди, повишението спрямо месец ноември е с 1580 души.

Новорегистрираните безработни през декември са близо 18 300. Спрямо предходния месец намалението е с малко над 6000, а спрямо декември миналата година - с над 8000, отчита агенцията. Започналите работа в последния месец на годината са 8800. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост - 15 процента.

За цялата минала година намерилите заетост с посредничеството на Бюрата по труда са 154 000, 90 процента от тях - на първичния трудов пазар.

През декември бизнесът е заявил 4400 работни места, при 7500 през ноември. 20 процента от свободните позиции са в преработващата промишленост, 18 на сто - в търговията.

Най-търсените от бизнеса професии са персонал, полагащ грижи за хората, продавачи, персонал за услугите, преподаватели, машинни оператори, работници в добивната и преработващата промишленост.

17.01.2024

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА В „БЮРОТО ПО ТРУДА“ СЛЕД ИЗКЛЮЧВАНЕ

Всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава членка на Европейския съюз, или на друга държава страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта (в дирекция „Бюро по труда).

Всички търсещите работа лица имат право да се регистрират в Бюрото по труда по една от следните групи: безработни; заети; учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време; лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, лица, получаващи професионална пенсия за ранно пенсиониране, пенсия за старост в друга държава или пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, които не работят.

При регистрацията лицето декларира статуса си. След регистрацията за него възникват съответните права и задължения, регламентирани в закона, а при промяна в декларираните обстоятелства то е длъжно в срок 7 работни дни от промяната да уведоми някое от поделенията на Агенцията по заетостта.

Законът определя изисквания, които лицата следва да спазват, докато са регистрирани като търсещи работа. В практиката често се случва тази регистрация да бъде прекратена по една или друга причина, а самите лица да търсят възможности да се регистрират отново. В подобни ситуации лицата се сблъскват с допълнителни изисквания, които се различават от тези при първоначалната им регистрация.

Какви са възможностите за възстановяване на регистрация в Бюрото по труда, след като тя бъде прекратена?

Когато регистрацията е прекратена поради „виновно“ основание, тя се възстановява при представяне на доказателства за наличието на уважителни причини. Съгласно закона „уважителни причини“ са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно.

Регистрацията на безработните лица се възстановява при представяне на доказателства за наличие на уважителни причини в срок 7 работни дни от отпадането на уважителната причина.

Когато регистрацията на лицата е прекратена на основание „започване на работа“, но не е възникнало трудовото правоотношение, тя също се възстановява. Работодателят е длъжен да предостави на всяко лице трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомление, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в 7-дневен срок от предоставянето на договора и копие от уведомлението, освен ако страните са уговорили друг срок. Трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, когато лицето, сключило трудов договор, не постъпи на работа в този срок. В случая регистрацията се възстановява при деклариране на обстоятелството „непостъпване на работа“ от лицето.

Регистрацията на търсещите работа лица се възстановява след представяне на документ за самоличност и лично подаване на заявление-декларация до директора на дирекция „Бюро по труда“.

Справка:

чл. 20, ал. 3-9 от Закона за насърчаване на заетостта

параграф 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта

чл. 16, ал. 1-8 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта.

17.01.2024

АХУ ОБЛЕКЧАВА УСЛОВИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И КООПЕРАЦИИ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане проект на нова Методика за финансиране на проекти на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Основната цел на нормативния акт е да се облекчат условията за кандидатстване за отпускане на средства от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) за изпълнението на проекти със социална и стопанска насоченост. С тях се създават условия за трудова реализация на хората с увреждания и се повишават възможностите за тяхното пълноценно включване в обществото.

Методиката съдържа редица мерки за намаляване на административната тежест и стимулиране на по-широк кръг от специализирани предприятия и кооперации да подават проекти. С нея се улеснява процесът на оценяване и класиране на одобрените предложения и тяхното финансиране.

С цел стимулиране на интереса на кандидатите се предвижда периодът, през който специализираните предприятия и кооперациите трябва са регистрирани в АХУ, да се намали от една пълна отчетна финансова година на 3 пълни календарни месеца. Предлага се да отпаднат и досегашните ограничения за кандидатите с до 10 души списъчен състав да получават финансиране за обучения за повишаване на професионалната квалификация и образователното равнище на наетите хора с увреждания. Съгласно проекта на новата методика предприятията и кооперациите ще могат да кандидатстват за финансиране на обучения за целия списъчен състав, а не само за служителите с трайни увреждания.

По методиката АХУ ще отпуска средства за финансиране на проекти със социална насоченост, които включват дейности за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, осигуряване на достъп до работни места и санитарни помещения за хора с трайни увреждания, както и за провеждане на обучителни курсове за повишаване на професионалната квалификация, уменията и компетентностите на наетите. Кандидатите ще могат да получат средства и за финансирането на инвестиционни предложения със стопанска насоченост, които водят до технологично обновяване, закупуване на оборудване, разкриване на нови работни места, подобряване на конкурентните възможности и финансово стабилизиране на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

16.01.2024

ЗАБАВНИ СПЕСТОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Въпреки че бързите кредити обикновено са с по-неизгодни условия, около 25% от българите прибягват до тях за покупка на техника, ремонт на дома или почивка със семейството. Отправяме ви едно предизвикателство – да започнете да спестявате още от първите дни на новата година, така че през 2024 г. да не се налага да теглите бързи кредити.

Планирате ли да създадете фонд „бели пари за черни дни“? А може би искате да спестите известна сума за празнична почивка или коледни подаръци за цялото семейство? Каквато и да е вашата цел, тя е лесна за постигане и то без да се налага да се лишавате от нищо съществено.

Спестовното предизвикателство е забавен и образователен начин да работите за постигане на вашите финансови цели. А ангажирането със спестяване на малки суми също така е отлична възможност да покажете на вашите деца стойността на парите.

Готови ли сте да започнете да спестявате? Нека разгледаме няколко различни предизвикателства, техните предимства и как да ги адаптирате, за да отговарят на вашия бюджет и финансови нужди.

Предизвикателство „1 стотинка“

Това предизвикателство е метод за спестяване на пари в продължение на 365 дни. Целта е да увеличавате сумата, която спестявате, с 1 стотинка всеки ден от годината. Първия ден спестявате 1 стотинка, втория – 2, третия – 3 и т.н. В последния ден от годината сумата трябва да е нараснала до 3,65 лева. А сборът от всички тези по-малки суми прави 667,95 лева. Една добра сума за коледни подаръци и празнична вечеря, нали?

Най-добре е да започнете предизвикателството през януари. Въпреки че сумата, която спестявате в началото, е лесна за пресмятане, предизвикателството става по-трудно към края на годината. Този спестовен метод ще ви помогне да обръщате внимание на дребните неща, за които неусетно харчите пари всеки ден. Освен това е чудесен шанс да си създадете положителни навици за подобряване на цялостното ви финансово благополучие.

Добра идея е да използвате таблица или да си отбелязвате сумите на календара, за да следите напредъка на спестяванията си. Слагайте парите си в спестовна касичка, за да виждате как сумата нараства с всеки изминал ден. Това ще ви мотивира да продължавате. А ако и вашият партньор прави същото, в края на годината ще сте двойно по-богати.

Предизвикателство за деца

Предизвикателството „стотинка на ден“ може да бъде пригодено и за малки деца. Детето трябва да заделя по 1 стотинка, спестявайки 3,65 лева до края на годината. Тази символична сума е чудесен начин да помогнете на малчуганите да разберат важността на парите.

Изберете стъклен буркан или прозрачна касичка, за да могат децата да наблюдават как спестяванията им растат. По този начин подрастващите отрано ще развият добри навици за спестяване.

Ако децата са по-големи, можете да ги стимулирате да спестяват по 10 стотинки всеки ден, за да достигнат до 36,50 лева в края на годината. Или пък по 1 лев на ден за 365 лева в края на периода. Може да помислите и за прибавяне на нарастваща лихва, която да ги мотивира още повече.

Обратно предизвикателство „1 стотинка“

Предизвикателството има същата цел – в края на годината да имате 667,95 лева. При него през първия ден на новата година трябва да пуснете в касичката 3,65 лева и да намалявате сумата с по 1 стотинка всеки ден. Този метод може да се окаже по-лесен за вас, ако често оставате без пари около коледните празници. Така ще отметнете най-трудната част и с времето спестяването ще става все по-лесно.

52-седмично предизвикателство

Искате ли на края на годината да имате допълнителни 1378 лева? Всичко, от което се нуждаете, за да започнете, е 1 лев. Запознайте се 52-седмичното предизвикателство – прост план, който ще ви помогне да превърнете сравнително малки седмични спестявания през годината в голяма крайна сума.

При 52-седмичното предизвикателство спестявате парична сума, която съответства на седмицата, в която сте я спестили. Започнете с 1 лев през първата седмица. През втората седмица спестете 2 лева. Седмица номер 3 изисква 3 лева. През последната седмица следва да спестите 52 лева – и накрая ще имате общо 1378 лева.

26-седмично предизвикателство

Тази адаптация на 52-седмичното предизвикателство е идеална за хора, които получават заплащане на всеки две седмици. Крайният резултат от спестяването е същият – 1378 лева.

Идеята е да започнете от втората седмица и да спестите 3 лева (1 лев от първата седмица и 2 лева от втората седмица), а след това през четвъртата седмица ще спестите 7 лева (от третата и четвъртата седмица). Това може да затрудни проследяването, ако не си водите записки, но ще ви помогне да разпределите спестяванията си.

Предизвикателство „1500 лева“

Това предизвикателство е трудно, но и наградата е голяма. С този метод ще спестите почти 1500 лева (или по-точно 1456 лева). При него увеличавате сумата, която спестявате всеки ден за една седмица, и след това нулирате следващата седмица.

И така, в понеделник спестявате 1 лев, във вторник спестявате 2 лева, в сряда спестявате 3 лева и така нататък, докато стигнете до неделя, когато спестявате 7 лева. След това се връщате към 1 лева в понеделник и повтаряте това всяка седмица. Имайте предвид, че спестяването по 28 лева на седмица е по-сериозен финансов ангажимент.

12-месечно предизвикателство

Месечното спестовно предизвикателство ви насърчава да спестявате пари всеки месец. Идеята е да започнете с 10 лева и постепенно да увеличавате сумата всеки месец. Умножете месеца по 10, за да изчислите спестяванията, които трябва да заделите.

Така през януари ще спестите 10 лева, през февруари – 20 лева, през март – 30 лева и т.н. Ако се придържате към предизвикателството, вашите месечни спестявания в края на годината ще ви се отплатят със 780 лева.

Голямото предизвикателство „7000 лева“

Последното предизвикателство, което ви предлагаме, е най-амбициозното от всички. За да го направите по-лесно постижимо, можете да го изпълните заедно със своя партньор – особено добра идея, ако спестявате заедно за ипотечен депозит, сватба, кола или друга голяма покупка.

Първият вариант на това предизвикателство се основава на принципа „1 стотинка“, като при него спестявате с увеличаващи се 10 стотинки на ден, за да достигнете финалната сума от 6679,50 лева, с която да се поглезите подобаващо по празниците.

Вторият вариант работи на същия принцип като 52-седмичното предизвикателство, но при него увеличавате сумата, кратна на 5 лева вместо на 1 лев. Така че първата седмица = 5 лева, втората седмица = 10 лева и така до седмица номер 52 = 260 лева или общо 6890 лева за годината.

Като алтернатива, ако не сте в състояние да заделяте толкова големи суми, можете да спестявате по 5 или по 10 лева всяка седмица. С този метод ще успеете да спестите съответно 260 или 520 лева.

Е, с кое спестовно предизвикателство ще стартирате новата година?

16.01.2024

ДРАСТИЧЕН СПАД НА ОБЯВИТЕ ЗА РАБОТА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

В последния месец на 2023 г. обявите за работа са намалели с 19 процента спрямо предходния месец, според ежемесечния анализ на HR компанията и кариерен сайт "Джоб Тайгър" (JobTiger). От компанията посочват, че това е спад от близо 7000 предложения на месечна база, като общият брой на обявите е около 30 000.

От там изтъкват, че традиционно през декември се наблюдава рязък спад на обявите за работа вследствие на почивните дни по време на коледните и новогодишни празници. В резултат от тях редица работодатели преустановяват публикуването на работни позиции онлайн.

На годишна база се отчита ръст - обявите за работа са с 9 процента повече спрямо същия период през 2022 г., като почти във всеки един от секторите има повече предложения спрямо миналата година, уточняват от кариерния сайт.

Като дял на обявите през 2023 г. се наблюдава почти една и съща картина, допълват от "Джоб Тайгър". Основна промяна в дяловото разпределение се отчита в сектор ИТ, който е заемал второ място по дял на предложенията през декември 2022 г. с 15 на сто, а през същия месец в 2023 г. е вече на шесто място с 9 процента дял.

Разпределението на обявите при останалите сектори през декември 2023 г. е почти същото както при останалите месеци в годината. На първо място е сектор "Търговия и продажби" с 25 на сто, следван от секторите "Производство" (15 процента) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (13 на сто). Следват секторите "Административни и обслужващи дейности" (12 процента), "Логистика и транспорт" (11 на сто),  "ИТ" (9 процента), "Здравеопазване и фармация" (6 на сто), "Строителство" (5 процента), "Счетоводство, одит, финанси" (5 на сто), "Маркетинг и реклама" (3 процента) и "Изкуство" (2 на сто).

През декември 2023 г. броят на предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа е намалял с 19 процента спрямо предходния месец, както и с 23 на сто по-малко спрямо декември 2022 г. Като дял спрямо общия брой обяви този тип предложения заемат 10 процента от предлагането през последния месеца на изминалата година, посочват от "Джоб Тайгър". Разпределението при "ИТ" сектора е 52 на сто. "Административни и обслужващи дейности" се нарежда на второ място с 18 процента. Следват секторите на "Аутсорсинг (BPO) индустрията" с 15 на сто и "Търговия и продажби" с 8 процента.

Както при всички останали показатели през декември 2023 г. се отчита спад и при предложенията във всички от водещите областни градове - София (минус 21 на сто), Пловдив (минус 20 процента), Варна (минус 18 на сто), Бургас (минус 21 процента), Русе (минус 16 на сто) и Стара Загора (минус 16 процента). Като дялово разпределение в София обявите са 45 на сто, а в останалите градове са: Пловдив (10 процента), Варна (8 на сто), Бургас (4 процента), Русе (3 на сто) и Стара Загора (3 процента).

По всяка вероятност в края на януари ще се отчете ръст на предложенията по всички показатели, считат от "Джоб Тайгър".

15.01.2024

60% ОТ РУМЪНЦИТЕ СА ДОВОЛНИ И МНОГО ДОВОЛНИ ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ЖИВЕЯТ, 6% ГЛАДУВАТ, СПОРЕД СОЦИОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ

Почти две трети (60%) от румънците декларират, че са доволни и много доволни от начина, по който живеят, като само 5% казват, че имат всичко, от което се нуждаят, а 6% казват, че гладуват, показват резултатите от проучване на Румънския Институт за оценка и стратегия (IRES).

Социологическото изследване, публикувано в края на миналата година, подчертава, че в сравнение с проучването, проведено през 2022 г., степента на удовлетвореност от живота се е повишила и ако през декември миналата година 41% от румънците са казали, че са доволни и много доволни от начина, по който живеят, в момента 60% от анкетираните казват същото.

Удовлетвореността на младите хора и на живеещите в градовете е по-висока от средната, докато хората с ниско образование и живеещите в област Молдова в Източна Румъния са по-недоволни от стандарта си на живот, но само 5% от участниците в проучването казват, че имат всичко необходимо и могат да си позволят да си купят всичко, което пожелаят. Един на всеки 10 румънци казва, че живее трудно, а над една четвърт от анкетираните признават, че имат само най-необходимото.

65% от участниците в проучването заявяват, че са намалили разходите си за стоки от първа необходимост, различни от храна, 63%, че са се отказали да купуват определени марки хранителни продукти, които преди са ползвали, защото са поскъпнали, а 56% са се отказали да купуват различни хранителни продукти поради липса на пари. Повече от една четвърт от анкетираните казват, че им се е наложило да отложат плащането на сметка за комунални услуги (вода, газ, електричество и др.).

Малко над една трета от участниците в проучването (37%) казват, че са успели да спестят пари през 2023 г. (в сравнение с 46% през 2022 г.), трима от 10 румънци са взели пари назаем от други членове на семейството, един от петима е взел заем от приятели или познати, а 16% са взели заем от банка. Освен това повече от една четвърт от анкетираните казват, че в момента имат неизплатен дълг (включително кредити), а 19% твърдят, че различни хора им дължат пари.

Повече от 40% от румънците са ходили ​​на почивка през тази година, една трета са пътували ​​в чужбина, всеки пети румънец е пътувал със самолет през 2023 г.

По отношение на здравето според проучването седем от 10 румънци казват, че са ходили на медицински преглед, а 22%, че са били хоспитализирани.

Същевременно 34% се чувстват самотни, 28% смятат, че имат нужда от помощ, а не я получават, 28% изпитват нужда да поговорят с някой близък, но няма с кого, а една четвърт от анкетираните имат нужда от помощ, но няма към кого да се обърнат.

Един на всеки десет румънци е посетил психолог, като 68% от участвалите в проучването казват, че са преживели стрес през годината.

Според изследването на Румънския Институт за оценка и стратегия 16% от анкетираните твърдят, че през 2023 г. са били жертва на вербално насилие на улицата.

Проучването е проведено между 12 и 19 декември 2023 г. по метода CATI сред 1075 пълнолетни лица. Изследването е представително за възрастното, неинституционализирано население в Румъния и има максимална допустима грешка от плюс/минус 3%. То е част от програмата за социална отговорност на Румънския Институт за оценка и стратегия и е осъществено със собствени средства.

12.01.2024

ЕВРОПЕЙСКИ ПРОГРАМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ, ОТ КОИТО МОЖЕМ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ

Европейското финансиране представлява ключов инструмент за подкрепа на различни проекти и инициативи в страните членки на Европейския съюз. То е основен елемент от общата стратегия за устойчиво развитие и стимулиране на икономическия и социален напредък в общността.

В този контекст, предимствата на европейското финансиране са многобройни и играят важна роля в постигането на общите цели на ЕС. Нека разгледаме какви видове финансиране са достъпни и как те допринасят за стимулиране на икономическото развитие, иновациите и социалното сближаване в рамките на Общността.

Видове европейско финансиране

ЕС предоставя финансиране за редица проекти и програми. Наред с това се прилагат строги правила за стриктен контрол върху начина, по който средствата се използват, и за да се гарантира, че те се изразходват в условията на прозрачност и отчетност.

Финансирането от ЕС се предоставя под редица различни форми:

- безвъзмездни средства – обикновено хората кандидатстват за безвъзмездни средства като изпращат идеи за проекти след покана за представяне на предложения;

- субсидии – управлявани от национални и регионални органи;

- заеми, гаранции и дялов капитал – като форми на финансова помощ в подкрепа на политиките и програмите на ЕС;

- заеми за държави от ЕС и за държави извън ЕС;

- награди за победителите в конкурсите по линия на програма „Хоризонт Европа“.

Кой може да получи финансиране от ЕС?

Всички европейски граждани и много хора в други части на света се възползват пряко или косвено от бюджета на ЕС. Средствата от него помагат на милиони студенти, хиляди изследователи и много градове, региони и организации с нестопанска цел.

Вижте най-често срещаните профили на бенефициери, кандидатстващи за финансиране от ЕС:

- Младежи – възможности за финансиране за млади хора;

- Изследователи – програми за финансиране и открити покани за представяне на предложения;

- Земеделски производители и предприятия в селските райони – възможности за финансиране за земеделските стопани;

- Малки и средни предприятия – възможности за финансиране за малки дружества;

- Публични институции – възможности за финансиране за публични органи;

- Неправителствени организации, организации с нестопанска цел – възможности за финансиране за НПО.

Начини на управление

Програмите, финансирани от бюджета на ЕС, могат да се изпълняват по три различни начина в зависимост от естеството на съответното финансиране:

- Пряко управление – финансирането от ЕС се управлява директно от Европейската комисия;

- Споделено управление – Европейската комисия и националните органи управляват съвместно финансирането;

- Непряко управление – финансирането се управлява от партньорски организации или други органи във или извън ЕС.

Това означава, че когато ЕС предоставя финансиране за конкретна програма или проект, той невинаги участва пряко в ежедневното управление. В същото време, въпреки че държавите членки отговарят за изразходването на по-голямата част от бюджета на ЕС, Комисията носи крайната отговорност за неговото изпълнение.

Затова Комисията извършва строг и ефективен контрол върху начина, по който се изразходват средствата от ЕС. Процедурата варира в зависимост от начина, по който се изпълнява програмата.

За да получи финансиране за проект, кандидатът трябва да намери подходяща покана за представяне на предложения/проекти и внимателно да следва конкретните насоки за кандидатстване – всяка покана е различна. Проектът ще се конкурира за финансиране с проектите, представени от останалите кандидати в рамките на съответната покана.

1. Пряко управление

При пряко управление на финансиране от ЕС Европейската комисия отговаря пряко за всички етапи от изпълнението на програмата. Комисията има задължението да: публикува поканите за представяне на предложения, оценява подадените предложения, подписва споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, наблюдава изпълнението на проектите, оценява резултатите и извършва плащания.

Пример за програма, управлявана пряко от Комисията, е Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), чиято основна цел е да се подпомага създаването и разрастването на МСП. Ако даден кандидат е предприемач, който търси финансова подкрепа от ЕС, ведомството за контакт и управление ще бъде Изпълнителната агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП, която изпълнява COSME.

Можете да кандидатствате за този вид финансиране, като отговорите на покани за представяне на предложения. Поканите за представяне на предложения при пряко управление се публикуват на портала за финансиране и обществени поръчки (SEDIA).

Процесът на кандидатстване трябва да се извърши посредством портала за финансиране и обществени поръчки на Европейската комисия. Както за безвъзмездните средства, така и за обществените поръчки обичайният процес на кандидатстване включва намиране на покана, за която отговаряте на условията, намиране на партньор по проекта, създаване на профил на портала, регистриране на вашата организация и подаване на предложение.

1. Споделено управление

При споделено управление на финансиране от ЕС отговорността за управлението на дадена програма се споделя между Европейската комисия и националните органи в страните от ЕС. Около 70% от програмите на ЕС се управляват по този начин.

Например ако сте земеделски производител в ЕС и имате проект за започване на отглеждане на биологични зеленчуци, можете да кандидатствате за финансиране по линия на общата селскостопанска политика (ОСП). За целта трябва да се обърнете към министерството на земеделието на вашата държава или друга подобна институция, която отговаря за управлението на средствата за вашия проект от името на ЕС.

Националните, регионалните и местните администрации в страните от ЕС избират кои проекти да финансират и отговарят за оперативното им управление. Комисията работи заедно със страните от ЕС, за да се гарантира успешното приключване на проектите и правилното изразходване на средствата.

Политиката на сближаване и селското стопанство са основните области, в които се използва споделено управление – главно чрез следните фондове:

- Европейски фонд за регионално развитие – регионално и градско развитие;

- Кохезионен фонд – за по-слабо развитите региони;

- Европейски социален фонд плюс – социално приобщаване и добро управление;

- Фонд за справедлив преход – подкрепа за регионите, които са най-силно засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата;

- Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони;

- Европейски фонд за морско дело и рибарство.

На страницата за регионалните и националните управляващи органи ще намерите повече информация за бюджета на ЕС за периода 2014–2020 г. В процес на създаване е уеб страница със звена за контакт по държави членки, включително за финансиране по програмите от бюджета на ЕС за периода 2021–2027 г.

1. Непряко управление

При непряко управление на финансиране от ЕС програмите за финансиране се изпълняват частично или изцяло от трети страни, като например национални органи или международни организации. Финансирането е под формата на субсидии, за които се кандидатства на национално равнище.

По-голямата част от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ и международно развитие се изпълнява при непряко управление. На програмите с непряко управление се падат около 10% от общия бюджет на ЕС.

Ако кандидатствате за средства, управлявани от партньор по изпълнението при непряко управление, ще трябва да спазите процедурата за кандидатстване, установена от съответния партньор по изпълнението, който ще действа като възлагащ орган. Ще трябва да проверите на уебсайта на партньора по изпълнението специфичните изисквания за процеса на кандидатстване.

Примери за партньори по изпълнението, които предоставят средства от ЕС при непряко управление, са:

- Международни организации;

- Специализирани органи на Съюза;

- Децентрализирани агенции;

- Съвместни предприятия (публично-частни партньорства);

- Национални органи.

Организациите или физическите лица, които желаят да работят при непряко управление, трябва да попадат в специфични категории, определени във Финансовия регламент, с който се урежда използването на бюджета на Съюза. Преди да станат партньори по изпълнението, те трябва също така да извършат предварителна оценка на своите системи, правила и процедури, за да гарантират, че средствата от ЕС, които ще получат, ще бъдат безопасно управлявани.

11.01.2024

МЯРКАТА „УСТОЙЧИВА ЗАЕТОСТ ЗА ХОРА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ” Е ОТВОРЕНА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

Работодатели могат да кандидатстват с проектни предложения по мярката „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение”. Тя е по Програма „Развитие на човешките ресурси”, като бюджетът ѝ е 100 милиона лева.

На 22 декември миналата година Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 отвори за кандидатстване мярката „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение”. Основната цел е осигуряване на устойчива заетост за хора в неравностойно положение, включително чрез адаптиране на работни места за хора с увреждания. Проектни предложения могат да подават работодателите, като минималният размер на безвъзмездната финансова помощ е в размер на 40 000 лв., а максималният размер - 391 166 лв. По проектите ще бъде осигурена субсидирана заетост, чиято продължителност за хората в неравностойно положение е за период до 12 месеца, а за хората с трайни увреждания - до 24 месеца. След приключване на проекта, работодателят следва да запази заетостта най-малко на половината нови служители в неравностойно положение за период от 50% от периода на субсидираната заетост. За хората с трайни увреждания този период следва да бъде най-малко 3 месеца. По проектите е допустимо менторството на работното място за период до 6 месеца, ако новопостъпилият служител има нужда от това. Допустимо е осигуряването на транспорт от и до работното място, ако участникът в проекта работи в населено място, което е различно от местоживеенето му. Работодателите имат възможност да адаптират работното място за новонаетите служители с трайни увреждания. Строително-монтажни дейности, оборудване и обзавеждане са допустими дейности по проекта, ако работодателят не разполага с подходящи условия за работа за служителя с трайни увреждания. Очаква се при напускане на операцията най-малко 2 910 участници в неравностойно положение да имат работа, включително като самостоятелно заети лица.

Крайният срок за кандидатстване от страна на работодателите е 22 февруари 2024 г. Проектните предложения се подават чрез Информационната система за управление и наблюдение ИСУН. И занапред екипът на Консултантски център в Берковица ще продължи да предоставя актуална, безплатна и експертна информация за жителите на общината относно възможностите за финансова подкрепа със средства от Европейския съюз.

11.01.2024

КАК МОЖЕ ДА СЕ ОТТЕГЛИ ДАДЕНО ПЪЛНОМОЩНО И ДА СЕ ПРЕКРАТИ НЕГОВОТО ДЕЙСТВИЕ?

Ако имаше статистика, то вероятно пълномощните ще са едни от най-масово издаваните документи в България. Едва ли има човек, на когото поне веднъж през живота му да не му се е налагало да упълномощава роднина, близък, приятел, адвокат, за да бъде представляван пред някоя институция или дружество - било то пред съд, пред МВР, пред нотариус, пред доставчици на ток, парно, вода и т.н.

Обичайно пълномощното се дава лесно - пише се упълномощеното лице, ноговите данни, за какво точно се упълномощава да направи от името на пълномощника, подписва се, посочва се дата и място. Когато обаче стане дума за оттегляне, то нещата стоят по-нееднозначно и по-сложно.

Според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), едно лице може да представлява друго или по разпоредбата на закон, или по волята на представлявания. Пълномощното влиза във втората хипотеза - по свободната воля на упълномощителя. И тук идва важното и опасното - "последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания". Това означава, че ако се даде едно общо, генерално пълномощно, за всичко, то наистина може да се стигне до неблагоприятни последици. Затова е и добре издаваните пълномощни да са за точно определени, конкретни, изброени неща. 

Според Закона за задълженията и договорите "упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него". Законът казва и че пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник е юридическо лице - с прекратяването им.

Казано така, звучи лесно, но на практика и при много конкретни случаи това изобщо не е точно така. Защото възникват много въпросителни – например, как точно става прекратяването, по какъв начин, от кой момент влиза в сила, какво е действието на оттеглянето спрямо третите лица, с които упълномощеният е договарял или договаря и т.н. 

Най-лесният и прост вариант е да се вземе пълномощното, след което то да бъде унищожено като документ, включително и физически. Възможно е обаче това да не може да стане - заради отказ на пълномощника или пък ако последният твърди, че го е загубил. В тази хипотеза е и възможността той да е направил преписи и това, че е иззето пълномощното, да няма никакво значение и пълномощникът да злоупотреби с копие. Затова е най-добре да се действа чрез нотариална покана. Тя се изготвя в нотариалната кантора и се изпраща по пощата или чрез куриер на пълномощника. След получаването й в нотариалната кантора се връща обратната разписка. Упълномощителят пък получава екземпляр от поканата, в който е отбелязано кога е съставена и кога и от кого е получена. По този начин той се снабдява с документ, че пълномощникът е уведомен за оттеглянето на пълномощията и че е научил за това.

Последното - че е научил, е много важно. В този смисъл е и съдебната практика. Така например, според решение № 1939 от 2002 г. на Върховния касационен съд изрично е отбелязано, че "едностранното волеизявление за оттегляне на дадено пълномощно, за да постигне целения ефект, трябва безусловно да е стигнало до упълномощеното лице". В противен случай последиците от правните действия, които представителят е извършил, са възникнали направо за представлявания. Освен това, прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощник. Тогава в тежест на упълномощителя ще е да докаже недобросъвестността на третото лице. 

По-сложен е проблемът, ако не може да бъде намерен пълномощникът. Тогава най-добрият вариант е да се разпространи на колкото се може повече хора и институции, че пълномощното се прекратява. Ако например е дадено пълномощно за теглене на сума от конкретна банка - да се уведоми самата банка. Или пък ако се продава имот чрез брокери - да се уведомят брокерите, и т.н.

От момента, в който пълномощникът научи за оттеглянето, но продължава да действа като такъв, той дължи обезщетение на засегнатите добросъвестни страни. Подобно обезщетение обаче ще трябва да се претендира с дело в съда.

10.01.2024

УСПЯВАТ ЛИ КОМПАНИИТЕ ДА ПРИОБЩЯТ ХОРА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ В РАБОТНИЯ ПРОЦЕС

В желанието да се опита да подобри комуникационната среда между работодател и кандидат, платформата за търсене и предлагане на работа WorkTalent.com е попитала своите посетители в анкета за предизвикателствата на работното ни място:

Успяват ли компаниите да приобщят хора в неравностойно положение в работния процес?

- 59% от участвалите в нашата анкета, споделят че в България няма ясно установен стандарт за приобщаване на хора с увреждания в компаниите

- 19% споделят, че бизнесът трябва да прояви повече разбиране по темата

- 19% казват, че наблюдават подобрение на общата картина по приобщаване, но са на мнение, че не е достатъчно, за да гоним добрите стандарти

- 4% от анкетираните са оптимисти и тяхното категорично мнение е, че се прави всичко необходимо.

За да коментира темата и резултатите от анкетата, от WorkTalent.com се обърнали за експертно мнение към Калоян Дамянов, директор на Регионален център за приобщаващо образование-София-град и главен асистент в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Той е и национален координатор за България на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование.

- Г-н Дамянов 59% от участвалите в нашата анкета, споделят че в България няма ясно установен стандарт за приобщаване на хора с увреждания в компаниите? Така ли е наистина и какво е необходимо да бъде направено?

- В момента в България все още не можем да говорим за установен стандарт за интеграция на хората с увреждания в бизнес сектора, какъвто наблюдаваме в някои други страни. Съществуват индивидуални инициативи, реализирани от Министерството на труда и социалната политика и неправителствени организации, насочени към насърчаване на създаването на работни места за тази група. Пример за това е процедурата "Устойчива заетост за хора в неравностойно положение" в рамките на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Въпреки това, мерките се прилагат предимно чрез пилотни програми и проекти, а не като постоянна практика в компаниите и обществото. Важно е да отбележим, че има и няколко франчайз бизнес инициативи, които включват хора с увреждания в своя персонал, като това е част от тяхната корпоративна социална отговорност.

- 19% споделят, че бизнесът трябва да прояви повече разбиране по темата. Какви са Вашите наблюдения? Какви са позитивните практики?

- Относно разбирането на бизнеса за интеграцията на хора с увреждания, моите наблюдения върху професионалната реализация на млади хора с увреждания, които наблюдавам след завършване на тяхното образование, показват, че един от ключовите фактори за подобряване на интеграцията е увеличаването на осведомеността и обучението на работодателите. Това включва разбиране на разнообразието и уникалните способности на хората с увреждания, както и на техните конкретни нужди. Често работодателите се изненадват от високата мотивация на такива служители, които обикновено отсъстват по-малко от работа и често притежават умения, надхвърлящи очакванията, но скрити зад нетипично поведение. Световната практика показва, че компаниите, активно разработващи и прилагащи политики за насърчаване на разнообразието и интеграцията, често постигат по-добри бизнес резултати. Това не включва само хората с увреждания, а приемането на разнообразието като ценен ресурс. Такива политики обхващат ясни стратегии за наемане, обучение и подкрепа на всички служители, за да се създаде нагласа за работа в разнообразна среда.

- Други 19% казват, че наблюдават подобрение на общата картина по приобщаване, но са на мнение, че не е достатъчно, за да гоним добрите стандарти. Необходима ли е според Вас мащабна образователна кампания, чиято цел е да обучи всеки един човек как да помага на процеса по интегриране?

- Стереотипите и предразсъдъците често пречат на успешната интеграция. Образователната кампания може да допринесе за разрушаването на тези негативни представи. Кампанията може да включва практически съвети и насоки за това как служителите и организациите могат да подобрят условията за работа и да насърчат участието на хората с увреждания.

Основната цел би била не само да се улесни професионалната интеграция, но и да се насърчи по-приобщаващо общество като цяло, тъй като негативните нагласи се формират още от училището и семейството. Увеличената обществена подкрепа, генерирана от такава кампания, може да ускори приемането на законодателни и политически мерки в подкрепа на интеграцията на хората с увреждания.

- Едва 4% от анкетираните са оптимисти и тяхното категорично мнение е, че се прави всичко необходимо. Това обаче е изключително нисък процент. Мислите ли, че този процент може да скочи значително в близко бъдеще?

- Фактът, че само 4% от анкетираните са оптимисти относно усилията за интегриране на хора с увреждания в обществото и бизнес средата в България, наистина подчертава ниското доверие в текущите мерки. Въпреки това, възможността този процент да нарасне значително в близко бъдеще зависи от няколко ключови фактора:

- Ако текущите и предстоящи инициативи за интеграция на хора с увреждания се окажат ефективни, това би могло да доведе до по-видими и конкретни резултати. Подобряването на общественото възприятие би могло да увеличи оптимизма.

- По-доброто законодателство и неговото прилагане биха могли значително да допринесат за подобряване на интеграцията на хората с увреждания. Ако хората видят, че законите се прилагат активно и водят до реална промяна, техният оптимизъм вероятно ще нарасне.

- Позитивното представяне на хората с увреждания в медиите може да играе значителна роля в формирането на общественото мнение и увеличаването на оптимизма.

В този контекст, примери като асистираната и адаптирана заетост, както и успешните практики от Силициевата долина, където младежи с аутизъм са наемани в ИТ сектора, показват, че хората с увреждания могат да бъдат много ценни за работодателите, като често притежават умения, които надвишават очакванията.

- Сещаме се за приказката "всеки да се спасява поединично". Влияе ли според Вас цялата икономическа обстановка в страната върху предпоставките за решението на тези проблеми?

- Икономическите условия могат да повлияят на обществените настроения и перспективите. В трудни времена хората могат да станат по-фокусирани върху собствените си проблеми и да имат по-малко ресурси и воля за подкрепа на социални каузи. От друга страна обаче зрелостта на едно гражданско общество се оценява точно по това в каква степен то може да подкрепя и закриля най-слабите си членове. Мисля, че българите все пак сме толерантни, но имаме нужда от стимул и показване на успешни примери и практики, за да можем да развиваме този опит на личностно ниво.

- Подценяват ли се според Вас знанията и уменията на хората с увреждания? Какво е значението на тяхната автобиография и оказва ли се нейното наличие или липса фактор за тяхното бъдещо развитие?

- Знанията и уменията на хората с увреждания често се подценяват в обществото и на работното място, което до голяма степен се дължи на стереотипи и предразсъдъци. Широко разпространените стереотипи свързват уврежданията с липса на способност или нисък потенциал, което влияе на начина, по който работодателите и обществото възприемат хората с увреждания.

Недостигът на представителство на хората с увреждания в медиите, образованието и обществените дискусии допълнително допринася за липсата на разбиране и оценка на техните възможности.

Въпреки че много от тях притежават високи квалификации и умения, често се сблъскват с бариери при достъпа до образование и обучение, което ограничава техния професионален потенциал. Съществуват професии, които традиционно се считат за неподходящи за определени групи хора, подобно на нагласите, че мъжете не биха били подходящи за работа като медицински сестри или учители в детски градини, а жените - за пожарникари и пилоти. По сходен начин често се пренебрегва възможността хора с увреждания да изпълняват отговорни и специализирани работни задачи.

- В един от коментарите в нашата анкета се коментира темата за правната свръхзащита на работното място за хората с увреждания. Реално те трудно могат да бъдат освободени от работодател. Това ли е разковничето на нежеланието на част от бизнеса да подсигури подобни работни места?

- Това също е една легенда. Всъщност всичко е въпрос на договориране. Факт е, че не всички хора с увреждания са добри служители, точно както и не всички други хора са такива. Винаги може да има неуспешен опит и тогава идва ред на прилагане на индивидуалното договориране, в което следва да има защитни клаузи и за двете страни. Мога да кажа от личен опит, че аз както многократно съм назначавал хора с увреждания, така и съм освобождавал и в това няма нищо притеснително.

- Господин Дамянов, вие от дълги години се занимавате с решаването на проблемите в образованието на хора с увреждания. Разкажете ни с няколко думи за добрите практики в училище. Как се възпитават децата и какви очаквания създават техните преподаватели?

- През последните 15 години, работейки в областта на приобщаващото образование, съм участвал не само в подкрепата на младежи с увреждания, но и въобще с уязвими социални групи деца и млади хора. Натрупахме редица успешни практики, от които бих изтъкнал няколко примера. Един младеж с церебрална парализа завърши висше образование и в момента е част от екипа на Регионален исторически музей. Друг млад човек със сериозни зрителни увреждания успешно работи в офис среда. Познавам и младеж с увреден слух, който се занимава с графичен дизайн. Особено впечатляващ е фактът, че млади хора с интелектуални затруднения намират възможности за работа в големи хранителни вериги, където се грижат за подреждането на витрини и зареждането на стоки.

Вярвам, че основата за тези успехи се поставя още в училище, където класната стая трябва да осигурява възможности за развитие на всеки ученик според индивидуалните му способности. Дуалното образование е един от моделите, който може ефективно да свърже бизнес сферата с младежите с увреждания, давайки им възможност да демонстрират своя потенциал. Социалното предприемачество също е положителен феномен, който напоследък набира скорост в България и заслужава съществена подкрепа от държавата, чрез целенасочени политики.

10.01.2024

КОГА СЕ ПРЕКРАТЯВА РЕГИСТРАЦИЯТА В „БЮРОТО ПО ТРУДА“

При настъпване на определени обстоятелства регистрацията се прекратява, а в някои случаи - възстановява. Регистрацията се прекратява и се възстановява с решение на директора на дирекция „Бюро по труда“.

Кога и при какви условия се извършва прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта?

Основанията за прекратяване на регистрацията са приложими към всички регистрирани лица, които търсят работа, независимо от техния статус. Съответното основание е свързано с настъпването на определено обстоятелство. Регистрацията се прекратява от датата на настъпване на съответното обстоятелство.

Основанията за прекратяване на регистрацията условно могат да бъдат разпределени в две групи: безвиновни и виновни. При безвиновните основания настъпват обстоятелства, при които не е налице виновно поведение от страна на търсещото работа лице. В тези случаи регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица подадат заявление по свое желание, починат, започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване.

В тази връзка припомняме, че задължително са осигурени работниците и служителите по трудов договор, държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите, военнослужещите и резервистите, членовете на кооперации, управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, и др.

Регистрацията в Агенция по заетостта се прекратява и когато лицата се включат в програми и мерки за заетост по Закон за насърчаване на заетостта, както и в заетост по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

Следва да се отбележи, че лицата, чието участие в субсидирана заетост е прекратено с дисциплинарно уволнение, имат право на регистрация не по-рано от изтичането на 12 месеца след уволнението.

Прекратяване на регистрация настъпва и когато лицата придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или получават професионална пенсия за ранно пенсиониране, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или пенсия за старост в друга държава.

При виновните основания обикновено е налице виновно поведение от страна на търсещото работа лице, най-често свързано с неизпълнение на задължение, предвидено в Закона за насърчаване на заетостта. В тези случаи регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица не са посещавали и не са ползвали услугите на дирекция „Бюро по труда“ през предходната една година, не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие, не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок три работни дни след тази дата.

Прекратяване се извършва и в случаите, когато лицата откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Това важи и ако лицата прекратят участието си в курс за обучение на възрастни, не изпълнят изискването в срок 7 работни дни от промяната в декларирани обстоятелства да уведомят някое от поделенията на Агенцията по заетостта или пък декларират неверни данни при регистрация в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

В посочените случаи лицата имат право на следваща регистрация не по-рано от изтичането на 6 месеца след прекратяване на предходната регистрация.

09.01.2024

КОЛКО БЕЗРАБОТНИ СЕ СЪСТЕЗАВАТ ЗА ЕДНО СВОБОДНО РАБОТНО МЯСТО

Средно шестима безработни се състезават за едно свободно работно място, сочат най-новите данни на Агенцията по заетостта за цялата страна към 30 ноември 2023 година. 

Най-голяма е конкуренцията в област Търговище, където 19 души се надпреварват за всяка вакантна позиция, а най-малка - в София-столица и областите Русе, Силистра, Варна, Кюстендил и Добрич – по четирима за 1 свободно място.

Равнището на безработицата за страната, според последните данни на Агенцията по заетостта, е 5,5 на сто или малко над 156 000 души. 31 000 от тях са продължително безработни с регистрация в бюрата по труда над една година, като областите с най-много хора в тази група са Благоевград, Враца, Монтана и Шумен – всички те с по над 2000 души. 

В град София безработицата е най-ниска – 1,6 процента, следвана от област Варна с 3,5 процента. Най-висок е процентът във Видин – 15 и Монтана – малко под 13.

Агенцията по заетостта следи и равнището на хората без препитание под 29-годишна възраст. За цялата страна те са малко под 19 000 души, като с най-много безработни младежи са град София и областите Благоевград и Пловдив.

08.01.2024

КАКВИ ПРОМЕНИ В ОСИГУРОВКИ, ДОХОДИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ВЛИЗАТ В СИЛА ОТ 2024 Г.

Новата година стартира с редица важни промени за работещите. От януари 2024 г., минималната работна заплата става 933 лева. Новият размер беше определен с решение на Министерския съвет през октомври.

Той бе установен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата за страната се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Новият размер на минималната работна заплата ще повиши дохода на над 500 000 работещи, съобщи преди дни социалният министър Иванка Шалапатова.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 933 лв., а максималният - 3750 лева.

През новата година минималното дневно обезщетение за безработица се запазва на 18 лв., а максималното се увеличава на 107,14 лева. Това бе решено с приемането на второ четене на Законопроекта за държавното обществено осигуряване за 2024 година. Решено беше още осигурителят да изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни (вместо досегашните три) от временната неработоспособност. След третия ден на настъпване на неработоспособността заплащането става от държавното обществено осигуряване.

Повишава се и линията на бедност в страната – от 504 на 526 лева. Очаква се около 800 000 българи от уязвими групи да получат финансова подкрепа в по-висок размер през 2024 г. вследствие на увеличаването на линията на бедност. От миналата година социалните помощи вече се определят в зависимост от линията на бедност.

От 1 юли 2024 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., ще се осъвременят с 11 на сто по т.нар. швейцарско правило. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще стане 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях остава 3400 лева.

Средната пенсия ще достигне 833 лв., каза също социалният министър Иванка Шалапатова. Предвидено е от 1 юли 2024 г. добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга (т.нар. вдовишка добавка) да се повиши на 30% от пенсията или сбора на пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.

Еднократната помощ при раждане на дете за 2024 г. за първо дете ще е 375 лв., за второ – 900, за трето – 450 лв., за четвърто и всяко следващо – 300 лева.

Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, остават, както следва: за семейство с едно дете – 50 лв.; с две деца – 110 лв.; с три деца – 165 лв.; с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лева. Запазва се размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), който остава 780 лева. От тази година ще бъде променен доходният критерий за получаване на помощта. Семейства с доход на член на семейството в размер на 710 лв. ще получават пълния размер на помощта. Семейства с доход на член на семейството от 710,01 лв. до 810 лв. ще получават 80 на сто от пълния размер на помощта.

Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с увреждане е, както следва: за дете с определени 90 и над 90% вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 1180 лв.; за дете с определени от 70 до 90% вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 570 лв.; за дете с определени от 50 до 70% вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лева.

Размерът на еднократната помощ за ученици в 8 клас за учебната 2024-2025 г. е 300 лв., записа парламентът в държавния бюджет за следващата година. По 300 лв. ще получават и децата в първи, втори, трети и четвърти клас.

05.01.2024

РАБОТА ИМА ЗА ВСИЧКИ - ЗАЕТОСТТА В ЕВРОПА НИКОГА НЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ВИСОКА

След края на пандемията нивото на заетостта в ЕС е достигнало своя исторически връх. 74,6% от населението между 20 и 64-годишна възраст работи, сочат данните за миналата година. Ако тенденцията на повишаване не се прекъсне от нещо извънредно, съвсем скоро Евросъюзът ще постигне предсрочно целта си заетостта да стане 78% до 2030 г. Това показва изследване на Евростат, публикувано наскоро.

През 2017 г. ЕК, европейският парламент и Съветът на Европа приеха стълб на социалните права с план за действие, насочени към насърчаване на справедливи и ефективни пазари на труда и социални системи в цяла Европа.

За постигането на тази цел ЕС си постави три задачи за трудовия пазар до 2030 г. – поне 78% от населението в трудоспособна възраст да е заето, поне 60% от възрастните да се обучават всяка година и броят на хората, изложени на риск от бедност, да бъде намален с поне 15 милиона души.

Пандемията и кризата, която последва, почти бяха блокирали напредъка, но от данните сега излиза, че поне по отношение на заетостта ситуацията не е зле. През 2022 г. броят на работещите хора между 20 и 64 години в ЕС е общо 193 милиона души, което представлява 74,6% от всички в тази възрастова група. За сравнение, точно преди 10 години средната заетост в съюза е била 66,8%, а в България – 62,9%, но оттогава непрекъснато се повишава с изключение на 2020 година.

Има и държави, които още сега са постигнали и дори надхвърлили целта за 2030 г. Това са Нидерландия с 82,9%, следвана от Швеция с 82,2%, Естония с 81,9%, Чехия с 81,3% и Малта с 81,1%. Тези показатели говорят, че там на практика няма хора без работа, с изключение на пенсионерите, децата и тези, които учат. За разлика от тях Хърватия (69,7%), Испания (69,5%), Румъния (68,5%), Гърция (66,3%) и Италия (64,8%) имат нива на заетост под 70%.

За разлика от останалите си икономически показатели страната ни не се представя никак зле по отношение на заетостта. След спад с около два процентни пункта по време на пандемичната 2020 г., през 2022 г. у нас се е увеличила до 75,7% и тя е по-висока от средната за Евросъюза. Във всеки случай в България работи по-голям процент от трудоспособното население, отколкото в Италия и Испания, а и от нашите съседи.

Освен това страната ни показва и сравнително малка разлика в заетостта между половете, което също се следи като показател от ЕК. Работещите жени във възрастовата група 20-64 г. са 71%, а при мъжете – 80 на сто, докато има държави като Италия и Гърция, в които около половината от женското население работи, а при мъжете заетостта достига две трети. В трите балтийски държави и Финландия разликата между половете е едва около три процентни пункта. Данните показват една особеност – във всяка страна по-високите нива са основно в районите около столиците.

Например, в българския Югозападен регион, в който е и София, заетостта още през 2022 г. е достигнала 81,7% от трудоспособното население.

В ЕС има общо 242 региона. Като изключим финландския архипелаг Аланд, където заетостта е рекордните 89,7%, останалите, които са в челото на тази класация, са все около столиците на съответните държави.

Такива са например полският Варшавски столичен регион с 85,4% заетост, шведският Стокхолмски регион с 85,1% и много други региони в Нидерландия, Белгия и Франция. В Чехия например във всичките 8 региона заетостта е минала целта от 78%, но в региона около Прага е най-висока.

Според икономистите заетостта е много по-важен показател за пазара на труда от безработицата. Исторически най-ниското нейно ниво у нас в момента все още не означава добро състояние на пазара на труда, защото тя може да се дължи и на миграцията. Когато много хора в активна възраст напускат страната, а статистиката продължава да ги води за постоянно живеещи в България, това по естествен начин намалява и процента на безработните.

Само че ситуацията в България в момента не е такава – намаляващата безработица е съчетана с увеличение на заетите. От последното тримесечие на 2021 г. насам данните на Националния статистически институт за заетостта сочат непрекъснат тренд нагоре. Увеличението с 3,8% в края на 2022- в сравнение с година по-рано дори е едно от най-големите на годишна база за последното десетилетие.

“Рекордно високата заетост е впечатляващо само по себе си постижение, особено предвид тежката и несигурна икономическа среда в последните 2 години и многобройните пророкувания за икономически крах. По-впечатляващо обаче е, че заетостта в Европейския съюз надмина тази в САЩ. След десетилетна доминация заетостта в Северна Америка вече е по-ниска от Европа, и то не заради спад в САЩ, а заради рекордно висока заетост в Европа”, коментира Георги Ангелов, старши икономист на Институт “Отворено общество”.

Тези данни според него илюстрират големите реформи, които направи Европейският съюз след глобалната финансова криза и които значително промениха конкурентността на Стария континент. Това е дало плодове точно по време и след пандемията. Европейските антикризисни програми например според Ангелов са по-ефективни и целенасочени, за разлика от раздаването на чекове и трилионните дефицити в САЩ.

“Дори в България мярката 60/40 проработи добре, без да струва много, за разлика от компенсациите за тока за бизнеса на калпак по-късно, които са скъпи, неефективни и само напомпаха инфлацията, вместо да я намалят”, добави Ангелов.

Доходите ни сред най-ниските, но само в три държави полагат повече труд от нас

Освен сравнително висока заетост трудовият пазар в България се отличава и с една от най-продължителните работни седмици в Европа, показват данни на Евростат. Те разбиват до голяма степен мита, че в богатите държави работят много, а в бедните - по-малко, както и че северните народи са много работливи, а южните - не чак толкова.

България например е една от най-бедните държави в ЕС, но с дълга работна седмица, докато Нидерландия, която е сред най-богатите, е с най-кратка.

Изследването измерва в часове само продължителността на работната седмица, като се включват основната и извънредната работа, независимо дали е срещу заплащане, или не. От данните се вади времето за пътуване до работа и обратно, както и това за почивка и хранене.

Така средната работна седмица в Европа е 37,5 часа. Но има съществени разлики между новоприсъединените държави и тези с по-нисък стандарт на живот и останалите. Например най-дълга се оказва работната седмица в Сърбия, която е кандидат за член на ЕС - 43,3 часа. Малко по-малко работят в южната ни съседка Гърция - 41 часа, а в Полша по 40,4 часа. Веднага след това са Румъния и България - средно 40,2 часа.

Сред държавите, в които се работи над средното за Европа, са също Португалия, Чехия, Хърватия, Унгария, Кипър, Малта, Словакия, Словения и т.н.

На другия полюс се оказват страните със силни икономики и високи доходи. Например в Германия средната продължителност на работната седмица е с около 2 часа повече от тази в Нидерландия. По-малко от средното работят също в Норвегия, Дания, Финландия, Швейцария, Австрия, Ирландия, Белгия и т.н.

В доста от държавите с развити икономики по-ниската продължителност се получава и от това, че трудовото законодателство там ограничава силно труда в събота и неделя. Във Франция и Унгария например има дори регулация, която не позволява супермаркети и други търговски обекти да са отворени в неделя, а в събота трябва да имат намалено работно време. Силни ограничения в това отношение има също в Гърция, където дори общинските пазари са затворени в неделя, на национални празници и почивни дни.

Според изследването на Евростат има доста големи разлики във времетраенето на заетостта и по професионални дейности. Най-дълго в Европа се трудят в селското стопанство, където традиционно заплатите са сред най-ниските за съответната държава. За фермерите работната седмица трае средно 42,8 часа. Следват строителите, работещите в хотели и ресторанти и в транспорта - все дейности, които са по-скоро в долния край на таблицата по възнаграждения. В туризма например в разгара на активния сезон у нас често се полага труд в продължение на 14 и дори 16 часа на ден, макар че това трае само по два-три месеца в годината - през лятото или зимата.

В строителството работният ден е продължителен до голяма степен и заради това, че част от дейностите зависят от метеорологичните условия. Когато времето позволява, се работи повече, за да се компенсира забавянето поради лоши атмосферни условия.

Администратори, медицински сестри, лекари, учители и заетите в сферата на развлеченията са по-скоро с кратка работна седмица - между 33 и 34 часа седмично.

Разлика има и при половете - във всички изследвани държави мъжете работят по-дълго от жените. Все пак разликата, особено при тези на пълно работно време, не е съществена, а в някои държави дори липсва. В трите балтийски страни и във Финландия равнопоставеността при половете личи дори в данните за заетостта. Но например в Нидерландия и Исландия мъжете работят с по 4 часа седмично повече от жените.

“Продължителността на работната седмица е един добър показател, но трябва да се имат предвид също производителността на труда, организацията на процесите, както и дали съответната икономика произвежда продукти с висока добавена стойност, или не. Това е обяснението защо в по-богатите държави могат да си позволят по-кратко работно време, отколкото в останалите”, обясни Жасмина Саръиванова - главен експерт по трудово законодателство в Българската стопанска камара (БСК).

“Данните в подобни изследвания зависят много и от това дали съответното трудово законодателство улеснява, или затруднява полагането на извънреден труд. В по-богатите държави обикновено има повече спирачки и ако един работодател иска да плати повече за извънреден труд, законът му поставя такива изисквания, че сметката му не излиза”, добави тя.

Саръиванова припомни, че неслучайно идеята за 4-дневна работна седмица тръгна от западноевропейските държави, както и че оттам идват трендовете да се работи отдалечено от офиса или хибридно, които пандемията просто е засилила.

Експериментът да се работи по 4 дни в седмицата например засега е най-напреднал във Великобритания, Нидерландия и отчасти в Германия. Дори там обаче работната седмица официално не е 4-дневна, но трудовото законодателство позволява на всеки работодател да я въведе. Тя е характерна предимно за работещите хибридно например там, където процесите позволяват хората да полагат труд и отдалечено, и в офиса. В България Кодексът на труда също не забранява 4-дневна работна седмица при пълна заетост.

05.01.2024

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАСТОЯЩИЯТ АДРЕС И КАКВА Е РАЗЛИКАТА С ПОСТОЯННИЯ? КОГА СЕ СМЕНЯ И ДЕКЛАРИРА?

Всеки българин има личен регистрационен картон, който по закон трябва да се пази цели 130 години след създаването му. В него има много данни. В този картон задължително трябва да има името на съответното лице, изписано на български език и на латиница. Вписва се, ако има псевдоним или име в чужбина. Както и задължително пол, ЕГН, дата на раждане, гражданство и статут на пребиваване, място на раждане. Също и акт за раждане, семейно положение, акт за сключен брак, съпруг или съпруга с пълни подробности.

Записва се и съдебно решение за прекратяване на брака - номер на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименование на съда, който го е постановил. В този картон се записват данните на децата, на баща, майка, братя, сестри (ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт). В картона се изреждат и издадените документи за самоличност - вид, номер и дата на издаване. Посочват се, ако има, и правните ограничения, включително и по вид. Има място за "особени бележки", а накрая се вписва дата и място на смъртта, както и акт за смърт - номер, дата и място на съставяне.

В това изреждане на вписваните в електронния личен регистрационен картон на български гражданин данни, важно място имат и още две неща - постоянен и настоящ адрес.

В Закона за гражданската регистрация (ЗГР) има специална глава  4, озаглавена "Адресна регистрация". Точно там се определят и правилата и задълженията на всеки човек, свързан с тази регистрация, с настоящ, постоянен адрес, както и процедурите и задълженията на всеки. Според чл. 90 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Именно това представлява адресната регистрация на лицето, която се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица. Важно е да се знае, че тя не се прави служебно, а при заявяване от съответното лице, което иска да се регистрира.

Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете например съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Напълно възможно е постоянният адрес да съвпада с настоящият. Дори много често е така. Всяко лице обаче е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес, разпорежда чл.99 от Закона за гражданската регистрация. Изрично е посочено, че адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината, района, кметството или населеното място, където лицето живее. Когато български гражданин живее в чужбина, адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по постоянен адрес. Адресната карта се обработва веднага за актуализация на Национална база данни "Население".

Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението по изречение първо се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община.

За извършване на адресна регистрация на адрес в страната, лицата трябва да представят или документ за собственост, или документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции. Възможно е да се дадат и други документи, важно е те да доказват собствеността или ползването на имота. За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа или с нотариална заверка на подписа.

Ако става дума за лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, те не представят посочените по-горе документи. В тези случаи кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота.

Важно е да се знае и какво е постоянен адрес и каква е разликата с настоящия. Постояен е адресът в населеното място, който лицето избира да бъде вписан в регистъра на населението. Той винаги е на територията на България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Той е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Настоящ пък е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. 

Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до кмета. Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. Настоящият адрес пък се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до кмета. И тук важат правилата за упълномощаването и законните представители.

Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението. Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни "Население" на общината по предходен постоянен адрес на общината, в която е настоящият адрес, и на МВР.

04.01.2024

БЪЛГАРО-РУМЪНСКИЯТ ПРОЕКТ "КАРМЕН 2"

ЕК включи съвместния проект "Кармен 2" между българския Електроенергиен системен оператор (ЕСО) и румънския преносен оператор "Транселектрика", както и разпределителното дружество "Делгаз Грид" (Delgaz Grid S.A.)  в шестия списък с проекти от общ европейски интерес.

Проектът е насочен към дигитализация и разширяване на електропреносната мрежа на България и Румъния с цел модернизиране и увеличаване на нейните преносни способности за присъединяване на новоизграждащите се ВЕИ мощности.

От ЕСО уточняват, че проектът "Кармен 2" предвижда до 2030 година да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система.

Реализацията на проекта "Кармен 2" ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна. 

В рамките на проекта Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни инвестиции в размер на близо 1 млрд. лв. за модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет  в Североизточна България с цел оползотворяване на високия потенциал за производство на възобновяема електроенергия от над 8 000 мегавата, включително под формата на зелен водород.

ЕСО планира изграждането на нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV (киловолта), реконструкция и модернизация на съществуващите подстанции и увеличаване на капацитета им, чрез трансформация от ниво на напрежение 220/110kV към 400/110 kV. Електропреносният оператор на България планира и изграждането на 222 км нови цифровизирани електропроводи 400 kV.

Мерките за укрепване и модернизиране на електропреносната мрежа ще бъдат насочени основно в района на Североизточна България с цел увеличаване на нейния капацитет и оползотворяване на вятърния потенциал за производство на зелена електроенергия, както и за обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния трансграничен коридор Север-Юг.

Планираното развитие и цифровизиране на електроенергийната система е продиктувано както от масираното разгръщане на новите ВЕИ мощности, така и от очакваното развитие на електрическа и водородна зарядна инфраструктура на територията на цяла България в отговор на целите за преход към беземисионен транспорт. 

Обявяването на шестия приоритетен списък на ЕК с проекти от общ европейски интерес съвпадна с 4-то издание на изложението на проектите за развитие на европейската енергийна инфраструктура, което по традиция се провежда в Брюксел, допълват от ЕСО.

Електроенергийният системен оператор отговори на поканата на Европейската изпълнителна агенция за климатична инфраструктура и околна среда и участва със специален щанд и филм, разказващ за успешното изпълнение на вече реализираните от ЕСО пет проекта от общ европейски интерес. В рамките на изложението електропреносният оператор на България сподели своя опит, натрупан през изминалите пет години при изграждането на 450 километра нови електропроводи 400 kV.

Изпълнението от ЕСО на петте проекта беше определено като ключово за укрепване на енергийната инфраструктура на ЕС и посочено за успешен пример за постигане на европейските цели за климатична неутралност до 2030 г. 

Това аргументира поканата към ЕСО за представяне на реализираните проекти на 4-то изложение на проектите от общ европейски интерес в Брюксел и споделяне на постиженията на компанията в изграждането на устойчива трансгранична енергийна инфраструктура.

През изминалите пет години с привлеченото европейско съфинансиране Електроенергийният системен оператор на България изгради 4 вътрешни електропровода и българския участък на междусистемния електропровод между подстанция Марица Изток у нас и подстанция Неа Санта в Гърция.

Изпълнението от ЕСО на проектите от общ европейски интерес на обща стойност от близо 1 млрд. лв. подобряват сигурността и гъвкавостта на електропреносната мрежа, осигуряват интегрирането на електроенергия, произведена от възобновяеми източници, и повишават преносните капацитети на границите ни с Румъния и Гърция.

03.01.2024

ЕСЕННАТА ПРОГНОЗА НА БНБ – МЕЖДУ ОПТИМИЗМА И КОНСЕРВАТИЗМА

Коментар на специалиста

Теодор Недев, ИПИ

След като наскоро излязоха есенните макроикономически прогнози на ЕК и Министерството на финансите, БНБ също публикува своите очаквания за развитието на българската икономика до 2025 г. Това ни дава възможност да съпоставим трите налични есенни прогнози – на МФ (публикувана на 27 октомври и отчитаща данни до средата на същия месец), на ЕК (публикувана на 15 ноември и отчитаща данни до последните дни на октомври) и на БНБ (публикувана на 22 ноември и отчитаща данни до 10 ноември).

Докато прогнозата на ЕК за растежа на българската икономика се очертава като по-консервативна, а тази на Министерството на финансите като по-оптимистична, очакванията на БНБ заемат средно положение. Трите прогнози се доближават относно очаквания ръст на БВП за 2023 г. – 2% според ЕК, 1,8% според МФ и 1,9% според БНБ. За 2024 г. най-висок растеж предвижда МФ (3,2%), следвано от БНБ (2,7%) и след това от ЕК с 1,8%. За следващата година очакванията се обръщат, като ЕК отново е най-консервативна с прогнозиран ръст от 2,6%, докато министерството очаква 3%, а БНБ – 3,6%.

Трите прогнози не се различават особено и относно основните фактори за динамиката на икономиката през 2023 г. БНБ също като МФ и ЕК очаква ръстът на БВП да бъде движен нагоре от силно потребление и нетен износ (като тук и вносът, и износът се свиват, но понижението при вносът е много по-силно) и надолу от рязкото свиване в запасите.

Различията стават по-видими при прогнозите за следващите две години. Подобно на МФ, БНБ също демонстрира известен оптимизъм за активизиране на инвестициите, залагайки ръст на капиталообразуването от 9% за 2024 г. (при 4% според ЕК и 9,6% според МФ) и 10,1% за 2025 г. (при 3,3% според ЕК и 7,9% според МФ). Важно е да отбележим, че очакваните от БНБ за темповете на растеж за следващите години са близки до тези на МФ, но все пак прогноза на централната банка е в известна степен по-консервативна, понеже тя залага на спад при инвестициите през 2023 г., т.е. капиталообразуването ще расте спрямо занижена база. Прогнозата на БНБ вижда инвестициите като ключов двигател на растежа за следващите две години и също като МФ очаква те да се увеличат стремглаво заради изпълнение на проекти по НПВУ, които в последствие ще засилят и частната инвестиционна активност.

При частното потребление БНБ очаква ръст от съответно 3,7% и 4% за следващите две години на фона на по-скромните 1,4% и 2,4% според прогнозата на ЕК. За сметка на това БНБ очаква далеч по-скромен ръст в правителствените разходи от 1% и 2,1%, докато ЕК залага на растеж от цели 5,2% и 5,1% за 2024 и 2025 г. В прогнозата си МФ не разбива потреблението на частно и публично, но като цяло и БНБ, и Министерството, прогнозират по-стабилен ръст на този компонент от БВП спрямо Комисията, като БНБ залага факторите зад това да са покачването на реалните доходи (особено поради недостига на работна сила в резултат на демографските тенденции), увеличените социални трансфери, по-високи разходи за здравеопазване и повишаване на възнагражденията в публичния сектор.

Трите прогнози обаче са по-единодушни относно нетния износ, залагайки на отрицателен принос за растежа от този компонент. Прогнозата на БНБ предвижда износът да нарасне със съответно 4,4% и 3,8% през следващите две години, докато МФ залага на 4% и 4,1%, а ЕК – на 4% и 2,6%. Паралелно с това и трите институции прогнозират по-силен растеж при вноса – 6,2% и 5,4% според БНБ, 6% и 5,8% според МФ и 5,2% и 3,4% според ЕК. Според БНБ, ръстът при износа ще се дължи до голяма степен на понижената база – прогнозата на банката за 2023 г. предвижда свиване – както и на факта, че вече няма да са налични мащабни ремонтни дейности в някои от най-големите енергийни и металургични предприятия в страната. БНБ също очаква негативните шокове във външното търсене, предизвиквани основно от конфликта в Украйна и всеобщото покачване на лихвените проценти, да бъдат концентрирани основно през 2023 г., което ще позволи и рязкото възстановяване на износа през следващата година. Все пак се предвижда дори още по-висок внос през двете години, заради прогнозираните високи нива на частното потребление и инвестициите, които ще доведат на повече внос както на потребителски стоки, така и на машини и оборудване.

Традиционно макроикономическите прогнози описват и рискове за изпълнението им и алтернативни сценарии, като БНБ и МФ обръщат внимание на факторите, които биха могли да повлияят негативно конкретно на българската икономика. И двете прогнози са публикувани след началото на настоящия конфликт между Израел и Хамас, но базовите им сценарии не предвиждат големи сътресения по тази линия. Все пак и МФ, и БНБ отчитат негативните шокове, които конфликтът би могъл да предизвика, както и други, не толкова скорошни рискове, произтичащи от войната в Украйна и по-високите лихвени проценти.

Министерството на финансите предвижда алтернативен сценарий, при който заради несигурната международна обстановка, цените на петрола, ценните метали и хранителните продукти са по-високи през 2024 и 2025 г. спрямо допусканията от основната прогноза. Това би повишило допълнително ценовите равнища, с което реалните доходи на домакинствата биха намалели, а с тях и потреблението. ЕЦБ би била принудена да повиши лихвените проценти, за да отговори на ценовия натиск, затова и МФ предвижда увеличение на EURIBOR спрямо базовия сценарий. Това от своя страна ще оскъпи кредитирането, което допълнително ще понижи както потреблението, така и инвестиционната активност. На фона на описаното, световната икономика би растяла по-бавно, което ще намали търсенето на български износни стоки и услуги, но това ще бъде до голяма степен неутрализирано от по-ниския внос, вследствие на по-слабото потребление на домакинствата. При конкретните допускания, МФ предвижда БВП за 2024 и 2025 г. да е с половин процентен пункт по-нисък спрямо базовата ѝ прогноза, а инфлацията според ХИПЦ да е съответно с 1,3 и 1,1 пр. п. по-висока. Интересно е да се отбележи, че не са разгледани сценарии на по-бързо свиване на инфлацията и потенциалните ефекти върху стопанските решения и фиска – а резкият спад на цените на петрола и ключови селскостопански суровини през последния месец показват, че такова развитие не е изключено.

Подходът на БНБ е малко по-различен, като тук възможните отклонения от базовата прогноза са представени под формата на ветрилообразни графики, като се допуска възможността и за позитивно развитие на прогнозираните индикатори. Например БНБ отбелязва вариант, при който доходите растат повече от очакваното, а ниската склонност за спестяване се запазва, с което потреблението и БВП растат допълнително. Като цяло БНБ отчита същите външни рискове, които и МФ описва, но също и споменава възможността за бавното и непълно изпълнение на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост в следващите две години, което би могло да понижи ръстовете в инвестициите. При 60% вероятност, ветрилообразните графики отчитат възможен диапазон за ръста на БВП за 2023 г. от 0,7% до 2,9%, докато крайногодишната инфлация за 2023 г. би могла да варира от 4,4% до 7,9%.

03.01.2024

ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК НА ТРУДОУСТРОЕН РАБОТНИК

Трудоустроен съм с право на работа. Имам ли право на допълнителен платен годишен отпуск, извън 20-те работни дни?  

В чл. 319 от Кодекса на труда е предвидено, че работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, по съществото си е основен платен годишен отпуск и се ползва на специално предвидено за това правно основание (в 26–те работни дни са включени и 20-те работни дни по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда).

По-голям размер на отпуска по чл. 319 от Кодекса на труда може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

02.01.2024

ЕВРОСТАТ: БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ С НАЙ-НИСКИТЕ НИВА НА СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА В ЕС

Процентът на незаетите работни места в Европейския съюз е 2,6% през третото тримесечие на 2023 г., което показва спад от 2,7% през предходните три месеца и от 2,9% през същия период на 2022 година. Това показват данните, публикувани от Евростат.

В периода юли-септември 2023 г. държавите членки с най-нисък процент на свободни работни места са България и Румъния (и двете с 0,8%), Испания и Полша (и двете с 0,9%), Словакия (1,1%) и Ирландия (1,2%), докато страните членки с най-високи нива на свободни работни места са Белгия (4,7%), Нидерландия (4,5%), Австрия (4,2%) и Германия (4,1%).

В Еврозоната нивото на незаетите работни места е 2,9% през третото тримесечие на 2023 г., което е спад от 3% през предходните три месеца и от 3,1% през същия период на 2022 г.

В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. нивото на незаетите работни места се е увеличило в пет държави-членки на ЕС: Кипър (0,7 процентни пункта), Гърция (0,5 процентни пункта), Хърватия (0,4 процентни пункта), Литва и Малта (и двете с 0,1 процентни пункта), остава стабилно в четири и намалява в 18 страни-членки на ЕС.

Най-сериозен е спадът в Чехия (минус един процентен пункт), Люксембург (минус 0,9 процентни пункта), Дания и Австрия (и двете с минус 0,8 процентни пункта) и Финландия (минус 0,7 процентни пункта).

По сектори на дейност, в Румъния нивото на незаетите работни места е било 0,8% в промишлеността и строителството, съответно 0,8% в услугите, през третото тримесечие на 2023 г. На ниво Европейски съюз коефициентът на свободни работни места е 2,3% в индустрията и строителството, съответно 2,9% в услугите.

29.12.2023

КОЛКО ДНИ ЩЕ ПОЧИВАМЕ ПРЕЗ 2024 Г.

С настъпването на новата 2024 година е важно да се запознаем с официалните почивни дни, които ще определят работния ни график и ще ни предоставят възможността да се отпуснем и насладим на моментите с близките си.

През този период общо 11 дни са обявени за официални празници и неработни дни, които засягат всички сфери на обществото.

Официалните почивни дни не само предоставят отдих и възможност за зареждане с енергия, но и свързват хората с техните корени, културни ценности и исторически наследства. Те са време за общност и отбелязване на това, което прави България уникална и възхитителна. Официалните почивни дни в България не са просто дни без работа. Те носят със себе си дълбоко културно, историческо и обществено значение.

Тези дни не само предоставят възможност за заслужен отдих, но и служат като време за отбелязване на ключови събития, които формират и определят българската идентичност. 

Официалните почивни дни в България през 2024 г. са:

1 януари 2024 – Нова година:

Новата година започва с радост и очаквания за предстоящите 12 месеца. Този ден е чудесна възможност да прекарате време с близките си и да направите планове за предстоящите месеци.

3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство:

Празникът отбелязва историческото освобождение на България от османско владичество. Този ден е подходящ за посещение на исторически места и уважение към националната история.

5 май 2024 – Великден:

Християнският свят отбелязва Великден – празник на Възкресение Христово. Това е време за обич, традиции и споделяне на радост със семейството.

1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност:

Празникът е посветен на труда и постиженията на работниците. Обикновено този ден се свързва със събития, посветени на правата на работниците и техния принос за обществото.

6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия:

Гергьовден е свързан с българската военна традиция и храбростта на нашия народ. Този ден е подходящ за отдих и уважение към военните заслуги.

24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост:

Празникът отбелязва световните стойности на образованието и българската култура. Този ден е подходящ за посещение на културни събития и активности.

6 септември – Съединението на България:

Съединението на България е отличен повод да се отпуснете и се възползвате от свободното време, като същевременно си припомните важните моменти от историята на страната.

22 септември – Ден на независимостта на България:

Този ден е обявен за официален празник в чест на независимостта на страната. Събития и празнични мероприятия обогатяват културния календар през този период.

24, 25, 26 декември – Коледа:

Коледните дни предоставят възможност за семейни събирания, подаръци и радостни моменти. Този период е време за специални възпоминания и обич.

С общо 11 официални почивни дни през 2024 г., работниците имат възможността да съчетаят работата си с качествено време за отдих и почивка сред обичта на близките си. Планирайте внимателно своето свободно време, за да създадете незабравими спомени и да се заредите с енергия за предстоящите предизвикателства.

29.12.2023

БЕЗРАБОТИЦАТА В ДВЕ ОТ СЕВЕРОЗАПАДНИТЕ ОБЛАСТИ - МОНТАНА И ВРАЦА, Е БЕЗ ПРОМЯНА ПРЕЗ НОЕМВРИ, А В ТРЕТАТА - ВИДИН, ЛЕКО НАМАЛЯВА

През ноември безработицата в област Видин намалява от 15,4 на 15,1 на сто в сравнение с края на месец октомври, в област Монтана се запазва 12,7 на сто, а в област Враца се запазва 10,7 на сто, съобщиха от Регионалната служба по заетостта в Монтана.

Най-ниско ниво на безработицата през ноември се отчита в общините Враца - 4,6 на сто, Монтана – 4,6 на сто, Мездра – 5,3 на сто, Видин – 7,3 на сто, Козлодуй – 8,9 на сто и т.н. С най-високо ниво на безработица са общините Димово – 65,8 на сто, Макреш – 64,3 на сто, Ружинци – 45,8 на сто, Якимово – 37,0 на сто, Хайредин – 34,7 на сто, Чупрене – 31,6 на сто, Борован – 30,1 на сто и т.н.

Започналите работа безработни в трите области Монтана, Враца и Видин през ноември са 1229, което е ръст с 32,6 процента спрямо октомври. Най-много от тях са намерили нова работа в държавното управление – 38,2%, следват преработващата промишленост – 11,3%, търговията – 7,6%, здравеопазването – 7,2 % и т.н.

От Регионалната служба по заетостта в Монтана съобщиха, че през последния месец в трите северозападни области най-търсени от бизнеса са професиите шивачи, гладачи, машинни оператори, общи работници, персонал полагащ грижи за хората, монтажници, продавач-консултанти, електромонтьори, заварчици, лекари и медицински сестри, готвачи и работници в кухня, сервитьори.  

29.12.2023

В КОИ СЛУЧАИ СЕ ПОЛУЧАВА УВЕЛИЧЕН РАЗМЕР НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението при пенсиониране е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

При определяне на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението, се прилага чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съществуват определени обстоятелства, в които законът дава възможност за получаване на увеличен размер на тези обезщетения. Кои са тези възможности?

Размерите на обезщетенията при пенсиониране се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

Това означава, че страните по колективен трудов договор могат да договорят по-големи размери на обезщетението, като законът не ограничава максималния размер. При прекратяване на трудовото правоотношение работник или служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е член на синдикална организация страна по договора или който се е присъединил към сключения колективен трудов договор, има право на обезщетение в увеличен размер, съгласно договора.

По-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда могат да се договарят и при сключване на индивидуален трудов договор. Страните не са ограничени при постигането на договореност за размера на обезщетението при пенсиониране и няма пречка по-големи размери на обезщетението да се уговорят и след сключване на трудовия договор – с допълнително споразумение.

Към настоящия момент в България все още е в сила Постановление № 31 на Министерския съвет от 11 февруари 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

Съгласно цитираното Постановление, при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка.

Съгласно същото Постановление обезщетение при пенсиониране по Кодекса на труда в размера се определя и на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.

Обръщаме специално внимание, че Постановлението поставя изричното условие лицата да са работили в организации и звена на бюджетна издръжка, а не в частни болници, в частни училища и др. подобни.

Справка:

чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 11 февруари 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата

28.12.2023

ЗДРАВНАТА ВНОСКА СЕ ВДИГА

От 1 януари се вдига здравната вноска за хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни лица, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

От първия ден на 2024 г. се увеличава минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, като той става 933 лева при 780 лв. сега.

В момента здравната вноска на месец е 31,20 лева, тъй като според Закона за здравното осигуряване неосигурените плащат 8% върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица или сега 390 лева. От догодина вноската става 37,32 лева на месец, тъй като половината от дохода вече ще бъде 466,50 лева.

Вноската се поема от държавата за деца, пенсионери, социално слаби и други групи хора, посочени в чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето им не лишава човека от правото да ползва услугите по линия на Здравната каса.

Срокът за внасяне на здравните вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За плащане, което не е направено в срок, се начислява законова лихва. Например здравната вноска за януари, която вече ще е по-висока, трябва да се внесе най-късно до 25 февруари.

Всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават еднократно в НАП декларация Образец 7, припомнят още от приходната агенция. В рубриката "Здравно осигуряване" на интернет страницата на приходната агенция е поместена и информацията за попълване и подаване на декларация Образец 7.

28.12.2023

РУМЪНИЯ В ТОП 3 НА НАЙ-ДОБРИТЕ СТРАНИ ЗА ДИГИТАЛНИ НОМАДИ ЗА 2024 Г.

Нарежданията за присъственото връщане на работа продължават да произвеждат заглавия, но дистанционната работа остава актуална и служителите продължават да търсят начини да пътуват и работят.

VisaGuide.World, онлайн безплатно ръководство за информация за визи, прави класация на страните на базата на различни фактори, пряко влияещи върху начина на живот на един дигитален номад.

Индексът Digital Nomad Visa Index подрежда страните въз основа на следните фактори:

• Наличност на активна виза
• Скорост на интернет
• Данъчни политики и необлагаема продължителност
• Изискване за доход за кандидатстване за виза
• Разходи за живот в евро
• Глобален здравен рейтинг (GHS)
• Популярност на туризма

В продължение на години Португалия е една от най-популярните дестинации за дигитални номади, но не заема лидерското място в класацията на VisaGuide.World.

Португалия вече обяви няколко промени в политиката, които влизат в сила през 2024 г. и могат да се определят като неблагоприятни за дигиталните номади, включително край на режима на необичайно пребиваване, който позволява намаление на данъка за 10 години на нови жители, независимо от националността.

Коя страна е №1 за дигиталните номади през 2024 г.?

Испания е най-добрата страна за дигитални номади през 2024 г. с резултат 4,50 от 5. От 2023 г. визата за дистанционна работа позволява на хората да живеят в Испания до 1 година, стига да имат доход поне 2 пъти по-висок от минималната заплата в страната, над 2600 евро или 2750 долара месечно.

Кандидатите също трябва да нямат криминално досие в Испания или другаде през последните 5 години преди кандидатстването, частна здравна застраховка, 1-годишен трудов договор с компания извън Испания и най-малко 3 години трудов стаж или диплома от колеж в областта, според испанското министерство на приобщаването, социалната сигурност и миграцията.

По-рано тази година Испания обяви, че позволява и на съпрузите и семействата да се присъединят към кандидатите за дигитална номадска виза, тъй като имат по-високи заплати от изискваната минимална сума.

Кандидатът трябва да покаже допълнителни 1000 долара повече месечен доход за член на семейството. След това те трябва да имат още 335 долара на човек на месец. Например, за да се премести 4-членно семейство в Испания, кандидатът трябва да покаже приходи от 4350 долара на месец или около 52 200 долара годишно.

Топ 10 на държавите за дигитални номади през 2024 г.

1. Испания
2. Аржентина
3. Румъния
4. ОАЕ
5. Хърватия
6. Португалия
7. Уругвай
8. Малта
9. Норвегия
10. Андора

Аржентина е втората най-добра страна за дигитални номади през 2024 г. Визата за дигитални номади на южноамериканската държава позволява на дистанционните работници да останат 6 месеца с опцията да подновят престоя си в страната до 1 година. За да кандидатствате, трябва да имате дистанционна работа и паспорт от държава, която не изисква аржентинска виза, според Националната дирекция по миграция.

Когато визата за дигитални номади беше обявена през 2022 г., аржентинското правителство също заяви, че кандидатите ще получат отстъпки за летищни трансфери, транспорт, престой в хотел и съвместни офис пространства.

Още не е ясно какви са изискванията за доходите на дигиталните номади, за да кандидатстват за виза в Аржентина. Според доклада на VisaGuide.World техните визи също позволяват на номадите да живеят без данъци през целия си престой. Докладът също посочва, че високата скорост на интернет на Аржентина и популярността сред туристите са двата допълнителни фактора, които правят тази страна търсена.

28.12.2023

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ РАБОТИЛ В „ГРУПА ПРЕДПРИЯТИЯ“

В Кодекса на труда е уредено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

Ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. 

В практиката често изниква въпросът какво означава да си работил в „група предприятия“, спрямо което може да се определя и размерът на обезщетението при пенсиониране в определени случаи.

Легалното определение на понятието „група предприятия“ в Кодекса на труда се прилага във всички случаи, когато понятието се използва в нормативния акт. Поради това, понятието „група предприятия“, използвано в  разпоредбата на Кодекса на труда, има смисълът, определен в Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Съгласно разпоредбите "Група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.

Правото на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца възниква за работниците и служителите, които са придобили общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия.

Изразът „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години и това да са последните 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор.

Ако работникът или служителят през последните 20 години от трудовия си стаж има 10 години трудов стаж при двама различни работодатели, които са „свързани“, той има право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Такъв е случаят например, когато  едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие.

Трудовият стаж може да бъде придобит през последните 20 години преди прекратяване на трудовото правоотношение, през които работникът или служителят е работил със или без прекъсване при един и същ работодател. Освен това, посочените 10 години през последните 20 години, могат да бъдат придобити и при различни работодатели, стига те да са в „същата група предприятия“.

Когато повече от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.

Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.

Справка:

чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

§ 1, т. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

22.12.2023

БРОЯТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ РАБОТНИЦИ, КОИТО ЩЕ МОГАТ ДА РАБОТЯТ В РУМЪНИЯ, ЩЕ ДОСТИГНЕ 140 000 СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА

Броят на чуждестранните работници, които ще могат да работят в Румъния през 2024 г., ще достигне 140 000, или с 40 на сто над прага за тази година според анализ, публикуван тази седмица от онлайн платформа за набиране на персонал.

Според иДжобс (eJobs) повечето работодатели са от сектора на търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, услугите, строителството, транспорта и логистиката или туризъма, както и  "начални позиции", за които се изискват максимум две години опит.

От обявените близо 350 000 работни места от началото на януари до края на ноември 86 000 са обявени от работодатели от сектора на търговията на дребно, 51 000 от сектора на услугите, 40 000 от хранително-вкусовата промишленост, 37 000 от туризъм, 32 000 от транспорт и логистика, а 28 000 от работодатели от строителството.

По данните на Саларио (Salario), подразделението на иДжобс за сравняване на заплати, средната нетна заплата на национално ниво за служител, който заема ниска, начална позиция в тези сектори е между 2600 и 3600 леи, както следва: 3000 леи  за заетите в търговията на дребно, 3600 леи за строителните работници, 3000 леи за работещите в хранително-вкусовата промишленост и хотелиерството и ресторантьорството, 3100 леи за заетите в транспорта и дистрибуцията, 2600 леи за работещите в туризма.

"2022 г. е годината, през която броят на разрешителните за работа, предоставени на работници от страни извън ЕС, се е увеличил най-много, като се има предвид, че през 2021 г. контингентът от новоприети на пазара на труда чуждестранни работници е бил 50 000, което е два пъти повече от предходната година. Според официалните данни през миналата година са регистрирани над 96 000 трудови договора за работници от страни извън Европейския съюз", се посочва в съобщението до медиите.

Платформа иДжобс, създадена през 1999 година, е първата за набиране на персонал в Румъния, която от 2012 г. е част от групата Рингие (Ringier AG) - международна медийна компания с централа в Цюрих, Швейцария.

В момента платформата предлага 24 000 работни места, от които близо 6 500 са от работодатели в сектора на търговията на дребно, 2 000 - в строителството, 3 300 - в услугите, 2 600 - в транспорта и логистиката, а 2 200 - в туризма, хотелиерството и ресторантьорството.

22.12.2023

АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА СТАРТИРА ПРИЕМА НА ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА БЕЗПЛАТНИ ОБУЧЕНИЯ С ВАУЧЕРИ

От 21.12.2023 Агенция по заетостта стартира прием на заявления за обучение с ваучери за придобиване на дигитални умения по ключова компетентност (КК) 4 „Цифрова компетентност“. Обучението ще бъде финансирано по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В него могат да се включат безработни и заети лица, като фокусът ще бъде върху лицата в неравностойно положение, тези без дигитална грамотност, лица от ромски произход, лица с ниско равнище на образование, с ниски/или без дигитални умения, по-възрастни лица и други.

Допустимите форми на обучение са присъствена и дистанционна, като се предвижда изплащане на стипендии и средства за транспортни разходи единствено за безработни лица в дневна присъствена форма.

Обучението ще се извършва по учебна програма, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика. Продължителността му ще бъде не по-малко от 55 учебни часа за базово равнище (ниво 1 и 2 съгласно DigComp)  и не по-малко от 45 учебни часа за средно равнище (ниво 3 и 4 съгласно DigComp). Един обучаващ се има право да получи един ваучер за обучение за придобиване на базово и един ваучер за средно ниво на цифрова компетентност, като придобиването на средно равнище на дигитални умения ще става след придобито базово равнище.

Всяко безработно или заето лице, което желае да кандидатства за получаване на ваучер за обучение по ключова компетентност 4 „Цифрова компетентност“, следва да попълни електронно заявление, което е достъпно от тук.

В заявлението за участие лицето следва да попълни всички задължителни полета, да избере предпочитаното от него обучение, предпочитания доставчик на обучение, форма на обучение, място и адрес на провеждане на обучението.

След подаване на заявлението, на посочения в него имейл адрес кандидатстващият ще получи информация за номера, под който е регистриран в системата на Агенция по заетостта. При одобрение на кандидатурата ще бъде издаден електронен ваучер за заявеното обучение, а при неодобрение – лицето ще получи отговор с мотивите.

Допълнителна информация, както и консултация за включване в обучението с ваучери, може да бъде получена във всички бюра по труда в страната.

Важно!

Във връзка с отправени запитвания и случаи за неполучени имейли за потвърждение на заявления за обучение с ваучери за придобиване на дигитални умения по ключова компетентност 4 „Цифрова компетентност“, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост, Агенцията по заетостта уведомява, че в заявлението за участие лицето следва да попълни всички задължителни полета. След неговото подаване, на посочения имейл адрес, кандидатстващият ще получи информация за номера, под който е регистриран в системата на Агенция по заетостта.

Начинът за получаване на потвърждаването на заявлението и на електронния ваучер е само на посочената от страна на кандидатстващия коректна електронна поща.

В случай, че електронната поща е сгрешена, непълна или невярна, Агенция по заетостта няма как да изпрати потвърждение, а на по-късен етап – няма как да получите и потвърждението или отказа за издаване на ваучера.

Ако до 24 часа от подаване на заявлението не сте получили имейл за регистрация в системата на Агенция по заетостта, имате възможност да подадете ново заявление като въведете вече коректния си имейл адрес.

22.12.2023

20 МЛН. ЕВРО ЗА СТАРТИРАЩИ ФЕРМЕРИ НАД 41 ГОДИНИ

Осигуряване на грант от 30 хил. евро за нови производители на възраст от 41 до 65 години, които желаят да стартират земеделски бизнес. Така изглежда новата схема за подпомагане, която е заложена в изпратените в края на миналата седмица в Брюксел корекции в стратегическия план за земеделието, разпределящ финансирането за сектора в настоящия програмен период до 2027 г. За нея ще бъдат отделени 20 млн. евро, като целта е да бъдат привлечени поне 663 нови предприемачи в сектора.

С изпратените корекции в стратегическия план ще се създаде нова интервенция за подпомагане- „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет от 20 млн. евро. По нея ще се подпомагат кандидати на възраст от 41 до 65 навършени години, които биха желали да получат финансиране за стартиране на земеделски бизнес. Условието е те да са регистрирали първото си земеделско стопанство – едноличен търговец или еднолично дружество с ограничена отговорност, максимум 12 месеца преди датата на кандидатстване за средствата. Както и да имат „съответните професионални познания и умения за извършване на селскостопански дейности“ или да се ангажират да ги придобият по време на изпълнението на проекта.

По схемата ще може да се получава финансиране от 30 хил. евро за стартиране на бизнес: 15 хил. евро от сумата ще бъде предоставяне след одобрение на проекта, а останалите – след изпълнение на дейностите му, предвижда новата интервенция. Съфинансиране от кандидата не се изисква.

Всеки проект ще трябва да започне максимум 9 месеца след одобрението му и да бъде изпълнен в срок от 3 години, предвиждат правилата.

Схемата за нови земеделски стопани допълва сега съществуващата възможност за стартиране на земеделски бизнес от млади фермери на възраст до 40 години. В изпратените в Брюксел корекции в стратегическия план се предвижда за тях да бъде увеличено подпомагането до 40 хил. евро за започване на бизнес. За него ще могат да кандидатстват лица между 18 и 40 навършени години, които регистрират първо земеделско стопанство и имат професионални познания или умения, или се задължат да ги придобият.

Предвижда се финансирането за млади фермери също да бъде на два етапа – 20 хил. евро при одобрение на проекта и 20 хил. евро след изпълнението му, което трябва да бъде в рамките на три години.

21.12.2023

EIT DIGITAL ПУСКА НОВА ОБУЧИТЕЛНА ПЛАТФОРМА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДИГИТАЛНИ УМЕНИЯ

EIT Digital представи глобалната образователна инициатива (d)Academy, с която цели да спомогне за развитието на дигиталните умения, необходими на днешната икономика.

Над три четвърти от компаниите в Европейския съюз съобщават, че се затрудняват да намерят служители с подходящите умения, а една четвърт от малките и средните предприятия смятат недостига на квалифицирани служители и опитни мениджъри за най-големия проблем, с който се сблъскват.

Новите технологии променят начина, по който работим и живеем, което налага необходимостта от преквалифициране и надграждане на уменията на работната сила, за да се избегне отпадане от пазара на труда и да се гарантира справедлив дигитален преход. Данните от индекса на дигиталната икономика и общество DESI от 2023 г. показват, че само 54% от европейските граждани имат поне базови дигитални умения.

(d)Academy ще събере експерти от индустрията, образованието и изследователските среди, които ще разработят модулни образователни програми по различни теми, от киберсигурност до анализ на данни и машинно самообучение. Програмите ще варират от онлайн курсове до смесени и практически обучения.

EIT Digital (d)Academy

Инициативата ще се осъществява посредством платформата EIT Digital (d)Academy – съвременна екоститема, проектирана да обедини обучители, доставчици на обучение и работещи. Работодателите ще могат да използват платформата, за да прогнозират от какви умения ще се нуждаят, да определят разминаването между наличните и необходимите умения и да синхронизират резултатите от обучението с набирането на нови кадри, коментира Ванеса Вейнрайт, основател на abodoo.

С помощта на платформата ще могат да се определят наличните умения на всеки обучаващ се и да се изготвят персонализирани препоръки за обучение и кариерно развитие. Всеки от потребителите ще може да посочи как иска да се развива кариерно и в каква област, след което ще получи персонализиран пакет с обучения и учебно съдържание, който ефективно да запълни празнините между наличните и необходимите умения за постигане на целите на обучаващия се. Също така, работодателите ще могат да определят недостигащите на служителите им умения и да съгласуват наемането на таланти с резултатите от обучението.

Платформата ще предложи и опции за намиране на работа на базата на уменията, а не на широко използвания метод с преглеждане на автобиографии. Това се очаква да осигури по-широк избор от таланти и да повиши ефективността при търсенето на нови служители.

20.12.2023

ЕТО КОЙ Е ДЛЪЖЕН ДА СЪДЕЙСТВА НА СИНДИКАТИТЕ

Спрямо закона държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност.

Те им предоставят безвъзмездно за ползване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции. В какво се изразява осигуряването на тези условия и има ли вариант да бъдат заобиколени?

Кодексът на труда признава важната социална функция на синдикалните организации като автентичния представител и защитник на правата и интересите на трудещите се и императивно постановява, че държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите са длъжни да създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Общото задължение на държавните органи, на органите на местно самоуправление, както и на работодателите е, че те преди всичко трябва да създават необходимите условия за осъществяване на синдикалната дейност.

Под понятието „условия” следва да се разбира създаване на онази атмосфера и обстановка, която най-добре подпомага съответните синдикални организации ефективно и навременно да упражняват своите представителни и защитни функции.

Поради тази причина терминът „условия“ във всички случаи се свързва със спецификата, с особеностите и предизвикателствата на синдикалната дейност, със същността на синдикалната кауза, с обстоятелствата и изискванията, които съпътстват синдикалната работа. На практика това означава, че възникналите въпроси, които се отнасят до трудовите и осигурителните отношения и до въпросите на жизненото равнище, следва да се решават от социалните партньори на съответното равнище, чрез средствата за социалния диалог, в дух на сътрудничество и взаимно зачитане интересите и на двете страни, участващи в него.

Специално е казано, че държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Законът конкретизира и по вид материално-техническите условия, които би следвало да бъдат осигурени на синдикалните организации. Тези условия са примерно изброени и се свеждат предимно до сгради, помещения, предоставени за безвъзмездно ползване, а също така и „други материални условия”.

Под понятието „други материални условия” би следвало да се разбират, например, поемането на консумативните разноски за ползване от синдикатите на осветление, отопление, вода, телефонни такси при определени предварително лимити, и др. Изразът „други материални условия“ е свързан с предоставянето на сгради и помещения, защото какъв е смисълът държавата или работодателят да предостави за безвъзмездно ползване помещения, в които няма ток, вода, отопление или тези разходи не бъдат поети, а само четири стени?

За да има яснота и сигурност в отношенията между социалните партньори, конкретните задължения по закон следва да бъдат предоставени на основата на споразумения или в клаузи в колективните трудови договори. Тези задължения следва да бъдат в писмени документи, в писмен вид, а не чрез устна уговорка, обещание и т. н.

Държавните органи или работодателят осигурява според възможностите си безвъзмездно ползване на помещение за осъществяване дейността на синдикатите и след предварително съгласуване предоставя условия за провеждане на синдикални мероприятия, безвъзмездно ползване на телефон/факс, размножителна техника, интернет и e-mail достъп в достатъчен обем и други подобни, които са доказателство за доброто сътрудничество между работодатели и синдикати, изразено в писмена форма.

Справка:

чл. 46 от Кодекса на труда

19.12.2023

КОЛКО Е СРЕДНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА В СЕВЕРОЗАПАДА В КРАЯ НА 2023 Г.

През третото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата за страната e 2000 лв., показват данните на информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище за периода.

Средната заплата е най-висока в област София-град - 2722 лв., което е с 36.1% повече спрямо средната заплата за страната и с 13.9% повече в сравнение с трето тримесечие на 2022 г., посочват от министерството.

Област Враца е на пето място с 1764 лева средна заплата. Увеличението в сравнение със същия период на миналата година е 9.3%.

В област Монтана средното месечно възнаграждение е 1452 лева. Там обаче се отчита по-голям ръст в сравнение с края на 2022 г. – 12.5%.

Област Видин очаквано е на дъното на класацията със средна заплата едва 1369 лева. След него са единствено областите Кюстендил и Благоевград. 

14.12.2023

ПОДКРЕПА ЗА МЛАДЕЖИТЕ ЧРЕЗ ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЕТОСТ И ОБУЧЕНИЕ

По проект „Младежка заетост+“ Агенцията по заетостта ще подкрепи младите хора чрез осигуряване на възможност за стажуване, обучение и осигуряване на заетост, което ще допринесе до придобиването на професионален опит и практически умения за реализацията им на трудовия пазар.

Заявление за участие в дейностите могат да подадат младежи на възраст от 16 до 29 години вкл., които са неактивни (неосигурени, не са регистрирани като търсещи работа и не са във формално образование или обучение) или са регистрирани като безработни.

На младежите ще им се предостави възможност за стажуването при работодател за период от 6 до 9 месеца, с определени от него наставници. Обучението по време на работа също е до 6 месеца. Осигурява се и субсидирана заетост за период до 9 месеца с осигурен ментор. Също така младежите могат да преминат обучение за придобиване на „меки умения“ по ключова компетентност 5 „Личностна и социална компетентност и умения за учене“, или ключова компетентност 7 „Инициативност и предприемачество“, като обучението може да се проведе в периода на осигуряване на заетост. През първият месец на младежите се осигуряват средства за обществен транспорт от и до работното място.

Всички работодатели, с изключение на тези от секторите на селското, горското и рибно стопанство, могат да заявят участие в проекта като наемат младежи на 4-часов или 8-часов работен ден. Разходите за възнаграждение, вкл. осигурителните вноски за сметка на работодателя, за всеки нает младеж ще се възстановяват под формата на стандартна таблица за единица разход. Стандартната таблица за единица разход покрива тримесечния разход за труд на работодателя за наетото лица в икономически сектор (икономическата дейност на предприятието, в която е заето лицето, съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД) 2008 г.) при минимум 85% отработени дни за периода, в т.ч. дните, в които лицето ползва платен годишен отпуск. Работодателите, които сключат безсрочен трудов договор със стажувал младеж за длъжност, която съответства на квалификацията на стажанта, ще получават стимули в размер на разходите им за осигуровки за срок от 6 месеца от началото на договора.

Заявките за включване в проекта и приложенията към тях се подават чрез Системата за сигурно електронно връчване към Дирекция „Бюро по труда“ на територията, на която ще се изпълняват дейностите. Информацията за условията по проекта е достъпна на официалния сайт на Агенцията по заетостта, www.az.government.bg, както и на място в ДБТ-Берковица.

Проект „Младежка заетост +“ се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. Бюджетът на проекта е 188 млн. лв. като е планирано до 2027 г. да бъдат обхванати най-малко 15 200 младежи, а над 9 000 млади хора да са в заетост след края на проекта.

13.12.2023

НОВА ПЛАТФОРМА ЩЕ СВЪРЗВА РАБОТОДАТЕЛИ ОТ ЕС И РАБОТНИЦИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

Средният процент незаети работни места в ЕС в края на 2022 г. достигна исторически връх - около 3% (повече от два пъти над нивото от 2012 г.), според проучване на Eurofound. Близо една трета от работодателите посочват, че недостигът на кадри вече им пречи да произвеждат стоки и да предоставят услуги. Проблемът е повсеместен, усеща се остро и в България - от ресторантьорството и туризма до производствата. И очевидно е наднационален.

На този фон в средата на ноември ЕК представи първия по рода си пакет за "умения и мобилност на таланти", който цели да привлича квалифицирани работници от трети страни. Мерките включват нова платформа - EU Talent Pool, която да свързва работодателите в ЕС с търсещи работа от трети страни. Допълнително са предвидени действия за насърчаване на признаването на квалификациите и мобилността на учещите се.

Инициативата е на трима еврокомисари - вицепредседателят на ЕК Маргаритис Схинас, Илва Йохансон, комисар по вътрешните работи, и новият български еврокомисар Илияна Иванова, която отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта. "Европа е въвлечена в световното състезание за привличане на таланти. То е не по-малко важно от надпреварите за суровини и за енергия. Главните конкуренти на Европа тук са САЩ, Канада, Нова Зеландия и Австралия", коментира за Иванова (цялото интервю по-долу).

Проблемът с липсата на кадри

Към 2023 г. борбата за кадри е най-остра в Австрия, Белгия, Чехия, Германия и Холандия, но в определени сектори и професии недостигът е критичен в целия ЕС. "Секторите със структурен недостиг са туризма, хотелиерството и ресторантьорството, информационните технологии, здравеопазването и логистиката. В някои от тях липсата на кадри е дори по-голяма след пандемията", казва българският еврокомисар. По думите й екологичната и цифрова икономика, към която ЕС се стреми, също изисква нова работна ръка, нови специфични умения и преструктуриране на пазара на труда. То вероятно ще засегне особено силно сектори като строителството, енергетиката, промишлеността и транспорта.

На този фон Брюксел има основание се тревожи, че демографските промени, застаряващото население и ниската раждаемост само ще изострят тези предизвикателства. До 2030 г. населението в трудоспособна възраст в Европа се очаква да намалее до 258 млн. при 265 млн. души към 2022 г.

Новият план

Платформата за таланти "ще промени правилата на играта", смятат от ЕК. Освен че ще свързва работодатели и търсещи работа, тя ще предоставя и информация за процедурите за набиране на работници от трети страни и миграция в държавите членки, ще включва и мерки за осигуряване на справедливи условия на наемане и труд. Участието в т.нар. EU Talent Pool ще бъде доброволно за държавите членки. Платформата ще обхваща всички видове труд и умения по "стълбата на талантите" (ниско-, средно- и висококвалифицирани работници), вкл. работници, полагащи дългосрочни грижи - като болногледачите и такива, които гледат възрастни хора или малки деца. "За тях има огромен смисъл от тази платформа, защото те често се оказват в нерегламентирана ситуация", казва вицепредседателят на ЕК Маргаритис Схинас. Не е възможно да се прецени колко "таланти" ще бъдат наети през платформата, но целта е колкото е възможно повече, ако отговарят на свободните позиции, добавя и комисар Йохансон.

"Акцентът ще е върху 42-те най-често срещани професии, като списъкът е изготвен от ЕК. Той ще се основава на опита на платформата EURES (Европейската мрежа за сътрудничество от служби по заетостта, предназначена да улесни свободното движение на работници в съюза), но изглежда, няма да бъде част от нея и ще има за цел да бъде оперативно съвместим с други платформи за набиране на персонал", коментира Мария Минчева - зам.-председател на Българската стопанска камара и докладчик по становището на Европейския икономически и социален комитет по темата.

Вторият компонент на пакета на ЕК е за по-лесно и по-бързо признаване на квалификациите на граждани на трети страни. Целта е да се развие капацитетът на националните органи в тази област. Това не означава точно да се хармонизират правилата за признаване на квалификациите на граждани извън ЕС (което не е изключено да се случи на по-късен етап), но ще помогне донякъде за улесняване на процедурите в държавите членки. Вицепредседателят на ЕК Схинас дава пример с пандемията от ковид, когато в най-критичния момент страните членки не са можели да набавят работници в здравеопазването заради невъзможност за признаване на квалификациите в други страни.

Платформата има и трети компонент, който пък цели да насърчи още повече учебната мобилност в рамките на ЕС.

Как бизнесът приема идеята

Веднага след обявяването на инициативата генералният директор на BusinessEurope (най-голямата лобистка организация на бизнеса в Брюксел) Маркус Дж. Байрер я приветства: "Крайно време е ЕС да признае ролята на икономическата миграция в подпомагането за справяне с нуждите от работна ръка и умения в Европа." И добавя, че e oт жизненоважно значение работодателите да участват тясно в предстоящите дискусии.

Мария Минчева от БСК, казва, че техните "членове от всички сектори поставят липсата на хора като един от най-чувствителните проблеми - нужни са работници на всякакви позиции с всякакво ниво на квалификация". Според нея ЕК се застъпва за по-голяма гъвкавост и намаляване на административната тежест за гражданите на трети държави и това със сигурност ще помогне на бизнеса.

Според еврокомисар Илиана Ивановa инициативата е в полза на всички държави членки. "Тя не ги третира избирателно. Как те биха се възползвали от нея зависи в голяма степен от националните власти. Те трябва да превърнат в реалност възможностите, които предложението създава." На същото мнение е и Мария Минчева: "През последните няколко месеца имаме интензивна комуникация със различните ведомства, ангажирани с процеса. За нас голяма роля за подобряване на процеса е неговото дигитализиране - нещо, по което Министерството на електронното управление работи и съвсем скоро ще представи своя платформа", казва още тя.

Инициативата тепърва да получи одобрение от европарламента и съвета, преди да стане факт, но "при всяко положение ще се довърши в цялост от следващата ЕК след 2024 г.", казва Минчева.

ИЛИАНА ИВАНОВА, еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта

Колко сериозен е проблемът с недостига на работна ръка в ЕС?

75 на сто от малките и средните предприятия казват, че не намират хората, от които се нуждаят. Целта да имаме 20 млн. професионалисти в ИТ сектора до 2030 г. е под въпрос - до момента в него има 9 млн. такива специалисти. Трябват ни още 11 млн.

Известен е и демографският проблем на Европа. До 2070 г. броят на хората в трудоспособна възраст ще спадне от около 65% през 2019 г. на 54-56%. Същевременно се увеличава натискът върху пенсионните системи и системите за социална закрила.

Голям недостиг на кадри има в 28 професии. В тях през 2020 г. са били заети 14% от работната сила в ЕС. Това са водопроводчици и монтажници на тръби, медицински сестри, системни анализатори, заварчици и оксиженисти, водачи на тежкотоварни автомобили, строителни инженери, софтуерни разработчици.

Тъй като населението на Европа застарява, все по-остро се чувства недостиг в медицината и грижите за болни и възрастни хора. Очаква се до 2030 г. да се отворят 7 млн. работни места в тази сфера, а пазарът на труда на ЕС може само частично да ги покрие.

Увеличаването на мобилността на работната сила в рамките на ЕС не е достатъчно, за да отговорим на тези нужди. Когато дефицитните кадри се местят, това означава, че едни региони печелят, а други губят, защото от недостиг на работна ръка страдат почти всички държави членки. Накратко, собствената работна сила на ЕС не е достатъчна.

България е една от страните с най-голямо "изтичане на мозъци". В същото време сектори като ИТ технологиите се развиват добре и имат постоянна нужда от свеж ресурс. Каква ще е ролята на страната ни в новата инициатива?

Участието в платформата е доброволно. Никой не принуждава държавите да отворят пазарите си на труда за работници от трети страни. Те трябва да решат от какви кадри се нуждаят, ако преценят, да използват инструментите, които ЕС им предлага. Могат да добавят или извадят според нуждите си професии към 42-те вече набелязани.

Същото се отнася и за препоръката за мобилността с учебна цел. Имаме амбицията да увеличим значително обмена на ученици, студенти, преподаватели, обучаващи се между държавите членки и имаме и инструментите и финансовите ресурси, за да го подпомогнем. Но ключът е в ръцете на държавите членки.

Да си спомним, че образованието е област от национална, а не от съюзна компетентност съгласно договорите. Комисията и службите ѝ са на разположение, що се отнася до техническа помощ, финансиране на обмена на учещи и обучаващи се чрез програма като "Еразъм +" например.

Предложеният пакет е първата в историята инициатива за организирана трудова миграция в ЕС, която адресира недостига на работна сила в различни сектори. Тя има за цел и да предотвратява незаконните влизания в ЕС и рисковете за нелегалните мигранти. За да не бъдат допускани трагедии в Средиземно море, трябва да има пътища за легална миграция.

Миналата година е имало 330 хиляди незаконни пристигания в ЕС. В същото време имаме 3.5 млн. решения, позволяващи законна имиграция - над 10 пъти повече. Над една трета от тях - 1.5 милиона - са заради нужди на пазара на труда. Днес гражданите на трети страни, наети на работа в ЕС, са 10 милиона.

Как ще се случва признаването на опит, стаж, квалификации на мигрантите от трети страни?

Сега в системата на признаването на професионалните квалификации има много бюрокрация. Тя демотивира кандидатите за работа от трети страни. Наричаме това не "изтичане", а "пилеене" на мозъци.

Комисията предложи да бъдат създадени национални служби за признаване на квалификациите с по-голям капацитет и в по-активно сътрудничество със страните на произход на мигрантите, по-кратко време за обработване на документите и намалени разходи за търсещите работа, опростени процеси на превод и заверки.

Веднъж намерили работа чрез платформата, работниците от трети страни ще имат ли нужда от работна виза и как ще се процедира?

Издаването на работни визи и разрешение за постоянно пребиваване остават в ръцете на държавите членки. Ако работодател иска да наеме кандидат за работа от трета страна, той трябва да се обърне към националните власти да издадат на кандидата виза или разрешение. Ние не поставяме под въпрос това кой взема крайните решения за трудовата миграция. Това, което искаме да направим с предложението, е да улесним търсещите работа да намерят правилните свободни работни места.

Комисията обаче предлага преразглеждане на две директиви, свързани с влизането и пребиваването на граждани на трети страни в ЕС - директивата за дългосрочно пребиваващите и директивата за единно разрешение за пребиваване, приети съответно през 2003 и 2011 г.

Предложената ревизия на втората включва задължение за държавите членки да приемат заявления, подадени както в тях, така и в трета страна. Предвижда се също четиримесечният срок за издаване на решение да обхваща и издаването на необходимата входна виза и времето за провеждане на тест на пазара на труда. Предложението съдържа и право на притежателя на разрешение да смени работодателя в рамките на срока на валидността на разрешението. Предлагаме то да не се отнема поне три месеца, ако носителят му остане без работа.

Основните промени в Директивата за дългосрочно пребиваващите лица пък предвиждат изискваният петгодишен период на пребиваване да може да се отчита кумулативно, като се събират периодите на пребиваване в различните държави членки. Периодите на пребиваване под временна и национална закрила и по време на следване също да се зачитат. Държавите членки да въведат механизми за контрол за наблюдение на действителното пребиваване и да гарантират, че с този статут не се злоупотребява.

Предвижда се и подобрено право на събиране на семействата без условия за интеграция, с пълен достъп до работа за техните членове, а децата на дългосрочно пребиваващи, родени в ЕС, да могат да придобият статут незабавно.

13.12.2023

КАК ШЕФЪТ МОЖЕ ДА ОТМЕНИ ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ

Въпреки че са рядкост, понякога има случаи, в които работодателите след като са уволнили техен работник или служител, променят решението си и търсят варианти, с които да отменят наложената вече заповед.

Причините за това могат да бъдат най-различни, като често това са извършени пропуски в самата процедура, която вече бившият му подчинен обжалва по съдебен ред или защото е променил мнението си и иска да задържи този свой кадър.

Разбира се, причините могат да бъдат и съвсем други, но каквито и да бъдат те, пред работодателите стои въпросът има ли законова процедура в подобни ситуации, чрез която да отменят това свое решение.

Съгласно Кодекса на труда работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Спрямо промяната от тази година в Кодекса на труда, работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След предявяването на иска и до влизането в сила на съдебното решение той може да отмени заповедта за уволнение с писменото съгласие на работника или служителя. Тази промяна на законодателството влезе в сила от 01.07.2024 г.

В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Трудовите спорове се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата.

Как се случва възстановяване на предишната работа?

Предвидено е, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Уволненият работник или служител се възстановява на предишната работа и въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.

Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда.

Справка:

чл. 344, чл. 345, чл. 346 от Кодекса на труда

12.12.2023

500 000 БЕЗРАБОТНИ И ЗАЕТИ ЩЕ ПРИДОБИЯТ ДИГИТАЛНИ УМЕНИЯ ДО 2026 Г.

До средата на 2026 г. ще бъдат обучени 500 000 безработни и заети лица за базово и средно равнище на дигитални умения, а на 100 000 лица, които са придобили самостоятелно своите дигитални умения, ще се предостави възможност да се явят на изпит и да ги сертифицират. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова по време на откриването на Националната конференция на тема „Дигитални умения за дигиталното десетилетие“.

Министерството на труда и социалната политика организира форума в рамките на Европейската година на уменията и в качеството си на национален координатор на дейностите в рамките на Европейската година на уменията в България. Основната цел на събитието е да провокира дискусия между национални и европейски институции, работодателски и браншови организации, синдикати, академичната общност и младежките организации по темата за дигиталната трансформация и нарастващата необходимост от работна сила с търсените от пазара на труда дигитални умения.

Националната политика за заетост и обучение поставя като приоритет обучението на работната сила за адаптиране към структурните промени, породени от цифровия и зеления преход, защото придобиването и усъвършенстването на дигиталните умения е повече от необходимо в днешния пазар на труда. Заложената национална цел е до 2030 г. да се достигне участие в обучение всяка година на 35,4% от населението в най-активна трудоспособна възраст (25-64 г.). За целта МТСП ще разработи и внедри национална виртуална платформа за онлайн обучение на лица над 16 г., с която ще се дадат възможности за гъвкави форми на обучение, в удобно време от разстояние. Платформата ще предоставя и възможности за обучение, адаптирани към лица в неравностойно положение на пазара на труда, като хора с увреждания, с ниско равнище на образование и по-възрастни хора.

„В периода 2023 – 2027 година ще инвестираме  над 1 млрд. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост и Европейския социален фонд + за финансиране на различни възможности за обучение на работната сила, с фокус върху повишаване на цифровите умения“, добави министър Шалапатова.

11.12.2023

АГЕНЦИЯТА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ПРЕДЛАГА ПО-ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане предложения за промени в Методиката за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания. Основните мотиви на измененията са да се улеснят условията за кандидатстване за отпускане на финансиране от Агенцията за хората с увреждания и да се облекчи процедурата за оценяването и класирането на конкурсните предложения. Целта на промените е да се повиши интересът към Програмата за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания, която създава условия за по-пълноценното им включване в обществото.

Предвижда се кандидатстването за финансиране да става с по-малко документи и да отпадне изискването за представяне на документи, които са налични в публични регистри.  Ще се минимизират и ограниченията при кандидатстване. Предвижда се да отпадне условието за липса на свързаност на кандидатите от гледна точка на участието им в общи управителни органи, както и условието за задължително собствено участие за изпълнението на конкурсните предложения. Чрез предложените изменения се създава по-ясна, облекчена и прозрачна процедура при оценяването и класирането на проектите от Агенцията за хората с увреждания. 

С промените се цели да се насърчи участието на повече организации с нестопанска цел, осъществяващи дейности, свързани с хората с увреждания, които в момента трудно могат да получат финансиране поради това, че се намират в малки населени места и нямат необходимия капацитет, кадри и бюджет за изпълнение на проекти по Програмата. Създаването на възможност за финансиране на подобни организации ще помогне на хората с увреждания, живеещи в по-малки населени места, които поради ниските си доходи не могат да пътуват, да се обучават и участват пълноценно в различни спортни, културни и други обществени мероприятия, както и да получават необходимата им рехабилитация.

За финансиране по Програмата могат да кандидатстват неправителствени организации с нестопанска цел на и за хора с увреждания – юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, както и национално представените организации на хора с увреждания, регистрирани по Закона за кооперациите.

08.12.2023

КОИ СА НАЙ-ВИСОКОПЛАТЕНИТЕ ПРОФЕСИИ В РУМЪНИЯ?

IT специалистите вече не са най-високо платените служители в Румъния, пише вестник Adevarul, като се позовава на официалните данни, публикувани от Националния статистически институт, предава БТА. 

На 10-о място в класацията на най-високите заплати в Румъния са служителите от изследователска и развойна дейност, с брутна заплата от 10 808 леи (4323 лв.) и нетна от 6632 леи (2652 лв.).

Седмо, осмо и девето място се заемат от служители в сферата на застраховането, презастраховането и пенсионните фондове (с изключение на държавните) с брутна заплата от 12 631 леи (5052 лв.) и нетна 7566 леи (3026 лв.), служители в областта на финансовото посредничество с брутна заплата от 11 905 леи (4762 лв.) и нетна от 7127 леи (2850 лв.), служители в областта на производството и доставката на електрическа и топлинна енергия, газ, топла вода и климатизация със средна брутна заплата от 11 253 леи (4501 лв.) и нетна заплата от 6796 леи (2718 лв.).

На 6-о място в класацията са хората от тютюневата промишленост. Те получават бруто 12 134 леи (4853 лв.) или средно 7365 леи нето (2946 лв.).

Едва на 5-о място застават работещите във въздушния транспорт със средна брутна заплата от 14 130 леи (5652 лв.) и нетна от 8814 леи (3525 лв.).

Четвърти в класацията са работещите в областта на издателската дейност със средна заплата бруто от 14 634 леи (5853 лв.) или 9241 леи (3696 лв.) нето.

На 3-о място са работещите в сферата на информацията и комуникациите със средна брутна заплата от 14 904 леи (5961 лв.) и нетна от 9348 леи (3739 лв.)

IT специалистите вече не са лидери и заемат втора позиция по най-високоплатени служители. Заплатите им през септември са 16 942 леи бруто (6776 лв.) или 10 767 леи (4306 лв.) нето.

Първи според числата и най-добре платени през септември са били служителите в областта на производството на продукти от коксови пещи и продукти, получени от обработката на суров нефт. Те получават средно бруто 19363 леи (7745 лв.) или 11450 леи нето (4580 лв.), което се равнява на 5,89 нетни минимални заплати. Заплащането през септември (заедно с премиите) е било с 23,2% по-високо от август 2023 г., отбелязва още изданието.

На другата крайност с най-ниските нетни заплати през септември са служителите в хотелите и ресторантите със заплата средно бруто 4077 леи (1630 лв.) или 2524 леи нето (1009 лв.).

Минималната брутна заплата в Румъния в момента е 3300 леи (1320 лв.), а нетната е 1941 леи (776 лв.), припомня Adevarul и отбелязва, че такова месечно възнаграждение получават почти 1,9 млн. работници и служители.

07.12.2023

РУМЪНИЯ Е НА ВТОРО МЯСТО В ЕВРОПА ПО БРОЙ БЕЗРАБОТНИ ХОРА

Румъния заема второ място в Европа по брой неактивни в сферата на труда, съобщава вестник Adevarul. Изданието цитира данни от анализ на пазара на труда в Румъния, извършен от PricewaterhouseCoopers (PwC) за Американската търговска камара.

В момента в страната има приблизително 7 млн. неактивни хора в областта на труда. Това включва деца, студенти, пенсионери и хора на възраст от 17 до 65 години, които нито учат, нито работят. Същото проучване показва и че през последните 2 години броят на неактивните хора е нараснал с около 400 000. Така Румъния регистрира третата най-ниска заетост в ЕС с 67,1%, докато в Европа е средно 73,1%.

„Румънецът не бяга от работа. На румънеца не се помага да си намери работа, която да му осигури достоен живот“, коментира за Adevarul социологът Джелу Думиника.

„Да кажем, че имам избор дали да ходя на работа, или да чакам помощ от държавата. Ако отида на работа, получавам минимална заплата за икономиката, малко над 2000 леи (800 лв.). За да отида на работа, имам разходи. Транспорт, цигари, храна. Това означава, че първо трябва да инвестирам някъде по 30 леи (12 лв.) на ден. Моята инвестиция възлиза на 660 леи (264 лв.). Това означава, че ако ме вземат на работа, печалбата ми е само около 1500 леи (600 лв.). Което е демотивиращо“, допълва той.

Социологът засяга и друг проблем – недостига на работна ръка в Румъния.

„Трябва да се имат предвид и хората, които отиват да работят в чужбина. Оплакваме се, че нямаме работна ръка в Румъния, но от друга страна дори не знаем как да задържим нашите румънци в страната. С уменията си те могат да печелят 3 пъти повече там, отколкото тук“, отбелязва Думиника.

Академик Мирча Думитру, зам.-председател на Румънската академия, засяга друга тенденция там – завършилите гимназия да бягат от професионалните училища.

„Едно професионално училище осигурява работа. Винаги ще имаме нужда от водопроводчици, механици, електротехници. В Румъния обаче мнозина изглежда се срамуват да изберат подобна професия. Хората трябва да разберат, че добрият работник е толкова ценен, колкото и архитектът или инженерът“, посочва Думитру.

Даниел Давид, ректор от Университета в Букурещ, вижда светлина в тунела.

„Започнахме да променяме тази перспектива чрез програмата за дуално обучение. Идеята е от самото начало да се въвлекат различни фирми в образователния процес, да участват в дейностите по преподаване и обучение на младите хора. И компаниите ще се възползват от онези висшисти, които обучават“, споделя той.

Румъния е и страната с най-много безработни сред висшистите, сочи проучване на Евростат. 1/3 от тези със средно и висше образование не намират работа, след като напуснат училище.

06.12.2023

ПРЕКЪСВА ЛИ СЕ ТРУДОВИЯТ СТАЖ ПРИ СМЯНА НА РАБОТА?

Налага се да сменим работното място и изниква въпросът: „Какво се случва с трудовия ми и осигурителен стаж за времето между приключването на едната работа и започването на друга?“. Основните въпроси, които касаят този отрязък от време, са следните:

1. Прекъсва ли се трудовият ми стаж?

През времевия диапазон между прекратяването и назначението на ново работно място трудовият стаж се прекъсва.

2. Прекъсва ли се осигурителният стаж?

Осигурителният стаж  след 31 декември 2004 г. се изчислява в часове, дни, месеци и години за времето, през което лицата са осигурени за предвидените от закона социални рискове. Когато лицето не работи през времето между края на една и започването на друга работа и не е регистрирано в бюрото по труда (или е регистрирано, но няма 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца), периодът няма да се зачете за осигурителен стаж. 

3. Прекъсват ли се здравноосигурителните ми права?

В случая е важно да се разграничат здравноосигурителните права от осигурителния стаж.  За да се стигне до прекъсване на здравноосигурителни права, трябва да не са внесени повече от 3 дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Важно е да бъде покрита минималната месечна здравноосигурителна вноска към Националната здравноосигурителна каса.

4. Дължа ли нещо на държавата в този период?

При започване на нова работа е препоръчително да се провери осигурителният статус на лицето в Национална агенция по приходите, което може да се случи и с Персонален идентификационен код, като се направи справка за минал период относно  дължими  към държавата осигурителни задължения.

Справка:

Чл. 9 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж

Чл. 40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

Чл. 109 от Закон за здравното осигуряване

Чл. 54а от Кодекс социално осигуряване

03.12.2023

3 ДЕКЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

На 3 декември вече 31 години светът обръща поглед към проблемите на хората с увреждания, но все по-често и към възможностите им да имат своето достойно място в обществото.

През 1992 година Генералната асамблея на Организацията на обединените нации обявява тази дата за Международен ден на хората с увреждания с идеята политиците и институциите да се фокусират върху създаването на по-ефективни политики, които да гарантират пълноценен живот на една от най-уязвимите групи в обществото. Тази година акцентът е поставен върху напредъка по изпълнението на Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации за преодоляването на неравенствата и осигуряването на по-достоен живот за хората с увреждания.

За съжаление, от ООН отчитат, че поради кризите, пред които светът е изправен през последните години, изпълнението на целите до 2030 г. е застрашено. Вярваме обаче, че с общите усилия на институциите и гражданския сектор в България е възможно да се преодолееят препятствията и да се гарантира достойно място в обществото на всеки човек в страната.

Само преди дни приключи заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, на който ресорните министри одобриха позиция по Директива за създаване на Карта на Европейския съюз за хората с увреждания и Карта за паркиране за лица с увреждания.

Искрено вярваме, че специфичните възможности на хората с увреждания са двигателят, който може да задвижи промяната към преодоляване на стереотипите и към активното им включване във всички сфери на обществения живот на страната.

01.12.2023

ЛЕК РЪСТ НА БЕЗРАБОТИЦАТА НА ГОДИШНА БАЗА

Коефициентът на безработица е 4.0%, или с 0.4 процентни пункта по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2022 година.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. и достига 71.5%.

Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 74.6%, като в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.2 процентни пункта.

Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 36.0 хил., или 3.6% от икономически неактивните лица в същата възрастова група. 

Безработица 

Безработните лица през третото тримесечие на 2023 г. са 125.0 хил., от които  69.9 хил. (55.9%) са мъже и 55.1 хил. (44.1%) - жени. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица се увеличава с 14.0 хил., или с 12.6%. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0.4 процентни пункта и достига 4.0%, съответно 4.3% за мъжете и 3.8% за жените. 

От всички безработни лица 17.1% са с висше образование, 49.6% - със средно, и 33.3% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2.1% за висше образование, 3.6% за средно образование и 12.0% за основно и по-ниско образование. 

Продължително безработни (безработни от една година или повече) са 66.3 хил. лица, или 53.1% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.1%,  съответно 2.2% при мъжете и 2.1% при жените.

От общия брой на безработните лица 17.7 хил., или 14.1%, търсят първа работа. 

Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 8.3% (9.0% при мъжете и 7.4% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0.3 процентни пункта, което изцяло се дължи на увеличение при жените.

30.11.2023

ДРАСТИЧНА РАЗЛИКА В ЗАПЛАТИТЕ У НАС

В 18 области у нас средната брутна заплата е под 1600 лева, а само в София тя надхвърля 2000 лева към края на третото тримесечие на тази година, показват най-новите данни на Националния статистически институт.

В столицата средната заплата вече е 2722 лева. След нея най-добре платени са работещите в София област – със средно брутно възнаграждение от 1864 лева, като голяма част от тези хора също работят в столицата. Следват Варна – 1861 лева и Стара Загора – 1851 лева. Във Враца и Пловдив средната брутна заплата е съответно 1764 лева и 1736 лева.

В шест области обаче работещите взимат средно под 1400 лева. Най-ниски са възнагражденията в Благоевград – 1337 лева и то бруто. На опашката са още Кюстендил – 1368 лева и Видин – 1369 лева.

През третото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 2.2% спрямо второто тримесечие на 2023 г. и достига 2 000 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“ - с 13.4%, „Образование“ - с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.5%.

Освен по области сериозна разлика има и при заплатите по различни професии.

Така например заетите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“, където попада и ИТ секторът, взимат средно 4670 лева. работещите в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ получават средна брутна заплата от 3055 лева.

В същото време в „Хотелиерство и ресторантьорство“ средната заплата е едва 1265 лева, а в „Селско, горско и рибно стопанство“ – 1511 лева. В сектор „Култура, спорт и развлечение“ средното възнаграждение е 1699 лева, в „Административни и спомагателни дейности“ – 1634 лева.

29.11.2023

ГАРАНТИРАНЕ НА ИЗПЛАЩАНЕТО НА ЗАПЛАТА

Изплащането на трудовото възнаграждение е основно задължение на всеки работодател.

Периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение се договаря между работника и работодателя в трудовия договор и може да бъде два пъти в месеца, един път месечно, един път на два или три месеца и т.н.

Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя. По изключение трудовото възнаграждение може да бъде изплатено и на други лица, за което служителят предоставя писмено искане на работодателя. Лицата, които могат да получават трудовото възнаграждение, са само близки на служителя.

Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение:

При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

29.11.2023

В КОИ СЕКТОРИ СЕ ОТКРИВАТ НОВИ РАБОТНИ МЕСТА

Ангажиментите на ЕС за постигане на 55% намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г. до 2030 г. ще бъдат положителни за заетостта в ЕС, като ще доведат от създаване на 204 000 работни места, прогнозират от Eurofound.

Това е в допълнение към очаквания ръст на заетостта от 6,7 милиона нетни нови работни места между 2019 г. и 2030 г. Въпреки това агенцията предупреждава, че някои отрасли и региони ще бъдат особено негативно засегнати.

Една от основните стратегически цели на ЕС е да гарантира, че Европа ще стане първият климатично неутрален континент с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. За постигането на тази цел политиците на ЕС приеха през 2021 г. пакета от политики Fit for 55, който съдържа междинни цели за декарбонизация, насочени към намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. въз основа на нивата от 1990 г.

Според доклад на Eurofound за въздействие върху заетостта в ЕС до 2030 г.  отрицателните ефекти върху заетостта са по-вероятни в някои централни и източни страни от ЕС, особено Полша и Румъния, и региони с относително висок дял работници, които все още работят в добивните индустрии.

Прогнозират се положителни ефекти върху заетостта в южноевропейските страни, особено Испания и Италия, и региони с природни дадености (вятър и слънце), развита инфраструктура за енергийна ефективност и капацитет за производство на оборудване за възобновяема енергия.

С работни места както в подобряването на енергийната ефективност, така и в развитието на капацитета за възобновяема енергия, секторът, който вероятно ще се възползва най-много по отношение на заетостта, е строителството. Ще има също повишена заетост в пазарните услуги, тъй като относителните цени благоприятстват промяна в структурата на икономиката към „по-чисти“ сектори, засилвайки преместването на заетостта към сектора на услугите.

Докато заетостта като цяло се предвижда да се подобри към 2030 г., малкото увеличение на прогнозата за заетостта за пакета „Fit for 55“ обикновено се случва в работни места с ниско и средно заплащане, които не изискват висше образование.

Говорейки за доклада, Джон Хърли, старши изследователски мениджър на Eurofound, отбелязва необходимостта от широк фокус на политиката, за да се извлекат ползите от декарбонизацията, като същевременно се защитят тези, които биха могли да загубят. „Политиките, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове, ще имат различно въздействие върху заетостта по сектори и професии, увеличавайки търсенето за някои работни места и намалявайки го за други. Те трябва да работят ръка за ръка с политиките за образование, обучение и заетост, за да подготвят работници с необходимите умения и компетенции, за да допринесат за колективните усилия за декарбонизация“, допълва той.

Консултантският център в гр. Берковица ви пожелава сиянието на предстоящите светли коледни и новогодишни празници да озари домовете ви и да стопли сърцата ви! И нека новата година донесе здраве, мир и надежда!

22.11.2023

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА „ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА“?

Положеният труд от служителя е възмезден. Трудовото възнаграждение е парично плащане от работодателя на служителя за предоставената работна сила.

Какво представлява организацията на работната заплата и има ли право работещият да бъде информиран относно начините на планиране, редът на нейното определяне и изменение?

В България въпросите относно трудовото възнаграждение (заплатата) е изключително важен поради две основни причини – ниските доходи на хората, които са изключително чувствителни за това, че за една и съща работа, техни колеги във фирми извън страната ни, често получават в пъти по-високо възнаграждение. Втората причина е, че работещите често не са наясно на какъв принцип се определя тяхната заплата за това, че никой не ги информира относно тези и други подробности.

В интерес на истината, работещите следва да бъдат запознати и имат право на достъп до един от вътрешните актове на всяка фирма, а именно вътрешните правила за работната заплата, в които всички подробности са изяснени. Друг е въпросът дали описаното там е справедливо, на база заложените конкретни числа спрямо икономическите нужди на отделните работници и служители на различни длъжности.

Ще направим малко предварителни разяснения по темата.

Всички професии и длъжности в България са описани и категоризирани в Националната класификация на професиите и длъжностите, която разделя длъжностите в 9 класа в зависимост от образование и квалификацията, които се изискват за заемане на определена длъжност, като за длъжности клас 1 се изисква най-висок образователен ценз и следва да са най-високо платени, а за клас 9 – най-нисък образователен ценз и следователно следва да са най-ниско платени.

Изплащането на заплата е основно задължение на работодател и се изплаща в пари. Периодичността на изплащане на заплатата се договаря между служителя и работодателя в трудовия договор. Ако не е уговорено друго възнаграждението се изплаща на два пъти всеки месец (авансово и окончателно плащане). Важно е да се отбележи също, че заплатата се изплаща лично на работника или служителя.

По изключение може да бъде изплатено и на други лица, но за да се случи това, работещият изрично следа да отправи писмено искане на работодателя. Лицата, които могат да получават трудовото възнаграждение, са само близки на служителя, като целта на това ограничение е да бъдат избегнати злоупотреби от недобронамерени лица.

Заплатата е основно възнаграждение за работещия, като към нея могат да се добавят и други, допълнителни стимули за работещия като бонуси под формата на ваучери за храна и друг вид покупки, частно здравно осигуряване, допълнително към задължителните здравни осигуровки, изплащани от работодателя, и други.

Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието. Тези вътрешни правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор.

Във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват:

Във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват:

Във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват:

- общи положения за организацията на работната заплата в предприятието;

- определяне и разпределение на средствата за работна заплата;

- определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива;

- редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения.

Във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и:

- системи и методи за оценка на работните места и на длъжностите;

- групиране на длъжностите по длъжностни нива и квалификационно-образователни изисквания;

- правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати;

- правила и процедури за оценяване на трудовото изпълнение;

- системи на заплащане на труда;

- правила и процедури за определяне на индивидуалните работни заплати;

- редът за събиране, обработване, съхраняване и използване на информация и документи, необходими за изчисляване на полагащите се брутни и нетни трудови възнаграждения;

- редът и начинът за изплащане на работната заплата.

Справка:

Чл. 22 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата

15.11.2023

КАКВИ СТОКИ МОЖЕМ ДА СИ КУПУВАМЕ С ВАУЧЕРИТЕ ЗА ХРАНА?

Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.

Предоставяните ваучери за храна са средство за замяна, посредством което ползвателите получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в ресторанти, заведения за бързо обслужване, както и в обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните.

Ваучерите за храна не могат да бъдат ползвани като разплащателно средство за покупката на вино, спиртни напитки, пиво, тютюневи изделия (цигари, пури, пурети, тютюн за лули, тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане и др.), както и да бъдат заменяни срещу пари.

Както става ясно, законът поставя ограничения не само по отношение на това в какви обекти може да бъдат ползвани ваучерите за храна, но и за какви стоки и услуги.

Със сигурност на повечето хора се е случвало да влезнат в някой магазин и когато пробват да заплатят с ваучер, касиерката любезно или не чак толкова да обясни, че съответната стока не може да бъде закупена по този начин и трябва да се заплати отделно в пари. Защо тези примери са толкова често срещани и кои са точно ограниченията на стоките, които можем да закупим с ваучери за храна?

Изненадващо или не, законът е регламентирал какво се включва в понятията "храна" и „хранителни продукти“, които са различни по своята същност. „Храна“ е всяко вещество или продукт, предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен по смисъла от Закона за храните. "Хранителни продукти" са всички хранителни суровини, полуфабрикати, готови продукти и ястия, напитки, подправки, вкусови вещества, добавки, спомагателни материали и др., консумирани от човека за посрещане на неговите енергийни и хранителни потребности за живот и растеж.

Законът в България регламентира и при какви условия се предоставят и ползват съотвените ваучери за храна. Те се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителите на работниците и служителите и/или на представителите на национално представителните синдикални организации в предприятието.

Ползвателите, които са получили ваучери за храна, отпечатани от един оператор, могат да ползват тези ваучери само в търговски обект на доставчик, с който съответният оператор е сключил договор за обслужване.

Когато сумата на закупените храни или хранителни стоки е по-ниска от номиналната стойност на ваучера, ползвателят няма право да получи остатъка до номиналната стойност на предоставения ваучер.

Всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление.

Справка:

чл. 2, чл. 3, чл. 14 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор

чл. 2 от от Закона за храните.

14.11.2023

РУМЪНСКИТЕ ПЕНСИИ ЩЕ СЕ ПОВИШАТ СРЕДНО С 40% ОТ ДОГОДИНА

Румънските държавни пенсии ще се повишат средно с 40% от септември 2024 г. след преизчисления въз основа на предстоящ законопроект, увеличавайки разходите за пенсии до 13,8 милиарда леи (около 2,97 млрд. долара) на месец, заяви министърът на труда Букура Опреску, съобщава Ройтерс.

Пенсионната реформа е условие Румъния да продължи да използва фондовете на ЕС за възстановяване, като страната се е ангажирала да премахне неравенствата и да премахне предизборните политически решения от процеса на увеличения на пенсиите.

Съгласно предстоящия законопроект за пенсиите, за който правителството ще иска одобрение от парламента този месец, като първа стъпка пет милиона пенсии ще бъдат индексирани с 13,8% още през януари.

Преизчисляването, планирано за септември 2024 г., ще премахне неравенството, като гарантира, че хората, които са работили една и съща работа за един и същ брой години, ще получават една и съща пенсия.

Законопроектът, който трябваше да бъде одобрен през първата половина на тази година, беше многократно отлаган и ще влезе в сила от 2024 г., когато в Румъния се провеждат местни, парламентарни, президентски и европейски избори.

Като цяло държавните разходи за пенсии ще нараснат до приблизително 146 милиарда леи (31,45 млрд. долара) през 2024 г. от приблизително 115 млрд. леи тази година.

Малко под 2 милиона румънци, или 10% от населението, родено по време на забраната за аборти от комунистическата ера, ще достигнат пенсионна възраст след 2030 г., което представлява  дестабилизиращо увеличение на разходите в държавната пенсионна система.