03.06.2022
ОТ 1 ЮЛИ БОЛНИЧЕН ЗА РОДИТЕЛИТЕ И ЗАРАДИ КАРАНТИНА НА УЧЕНИЦИ
Родителите на ученици до 12-годишна възраст да имат право на отпуск, когато детето им, класът му или училището е поставено под карантина. Това предлагат да се регламентира с промени в Закона за здравето, Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда депутати от четирите партии в управляващата коалиция.
В момента отпуск поради временна неработоспособност могат да ползват само родителите, чието дете е „върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето“. Училищата обаче не е са детски заведения и така майките и бащите на ученици нямат това право.
„Следователно при карантина в училището или в съответния клас, здравото дете се връща от училище в къщи, но родителите на деца до 12-годишна възраст в тези случаи нямат право на отпуск поради временна неработоспособност, поради законодателна празнота в Закона за здравето, която е съответно пренесена в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване“, пишат вносителите на законопроекта.
Това обаче означава, че дете до 12-годишна възраст остава без надзор и грижа, а това е нарушение на Закона за закрила на детето, което се наказва с от 1000 лв. до 5000 лв. глоба.
Затова сега депутатите предлагат в ЗЗ и КСО да се предвиди, че временната неработоспособност е и „гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“. А за да се регламентира правото на отпуск, се правят и съответните промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване.
Предвидено е промените да влязат в сила от 1 юли 2022 г., за да може да бъдат осигурени средства при предстоящата актуализация на бюджета.
03.06.2022
СТАРТИРАТ ОБУЧЕНИЯТА ПО ПРОЕКТ НА КНСБ “С НОВИ ЗЕЛЕНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ КЪМ НОВА ЗАЕТОСТ”
На 6 юни стартират обученията по проект “С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост”. Той се осъществява от Конфедерацията на независимите синдикати в България и е част от Националния план за действие по заетостта през 2022 г.
Основна цел на проекта е развитие на човешкия капитал според потребностите на икономиката и бърза адаптация към промените в търсенето на работна сила, съобразено с новите технологии, и осигуряване на устойчива заетост. Особен акцент са зелените и дигитални трансформации. Бенефициентите ще бъдат насочени към екологично мислене, към формиране на екологични нагласи в живота и трудовата дейност. Така ще се осигури бърза и успешна адаптация към трансформиращите се работни места, което ще доведе до превенция на продължително безработните, социалното им изключване, инвестиране в хората и тяхното образование.
В рамките на проект „С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост“ за 2022 г. се предвиждат обучения на 999 възрастни от рисковите групи на пазара на труда, които ще се проведат в 42 общини в страната. Те ще бъдат 100% включени в обучения по търсени на пазара на труда професии и специалности съгласно краткосрочните, средносрочните и дългосрочни прогнози на пазара на труда в сферата на публичните и обществени услуги.
Основните целеви групи са безработни младежи, които нито се обучават, нито работят (NEET`s); безработни лица без квалификация с равнище на безработицата над средното за страната; безработни лица с ниско общо образование и без квалификация; безработни лица с регистрация над 6 месеца в ДБТ; безработни без образование и квалификация.
Ще се провеждат обучения по 7 професии:
02.06.2022
ЗАЩО ЛИЧНИЯТ БЮДЖЕТ Е ТОЛКОВА ВАЖЕН?
Воденето на личен бюджет ви позволява да създадете разходен план за вашите пари. Бюджетирането ви гарантира, че винаги ще имате достатъчно средства за нещата, от които се нуждаете и които са важни за вас. Следването на бюджет или разходен план също ще ви предпази от дългове, а ако вече сте задлъжнели, ще ви помогне да се справите с тях.
Целта на бюджета е да подпомогне създаването на финансова стабилност. Чрез проследяване на разходите и следвайки предвидения план, бюджетът улеснява плащането на сметките навреме, изграждането на фонд за спешни случаи и спестяването за големи разходи като кола или дом. Като цяло бюджетът дава на човек по-здрава финансова основа както в ежедневието, така и в дългосрочен план.
7 причини да започнете бюджетиране още сега
Бюджетът ви помага да определите дългосрочните си цели и да работите за тяхното постигане. Ако просто се носите безцелно през живота, хвърляйки парите си за всичко, което случайно ви хване окото, как някога ще спестите достатъчно пари, за да си купите кола или да направите първоначална вноска за ново жилище?
Бюджетът ви мотивира да начертаете целите си, да пестите парите си, да следите напредъка си и да превърнете мечтите си в реалност. Да, понякога е депресиращо да осъзнаете, че някоя желана от вас, скъпа вещ не се вписва в бюджета ви. Но когато си напомните, че спестявате за собствен дом, ще бъде много по-лесно да се обърнете и да излезете от магазина с празни ръце.
Животът е изпълнен с неочаквани изненади, както добри, така и лоши. Когато бъдете съкратени, нещо се повреди, разболеете се или се нараните, преминете през развод или се сблъскате със смърт в семейството, това може да доведе до сериозни финансови сътресения. Разбира се, изглежда, че тези непредвидени случаи винаги възникват в най-лошия възможен момент – когато нямате достатъчно пари. Точно затова всеки има нужда от спешен фонд.
Вашият бюджет трябва да включва фонд за спешни случаи, който се състои от поне три до шест месеца разходи за живот. Тези допълнителни пари ще ви гарантират, че няма да потънете в дълбините на дълга след житейска криза. Разбира се, ще отнеме време, за да спестите сума за няколко месечни разхода. Не е нужно веднага да прехвърляте по-голямата част от заплатата си във фонда за спешни случаи. Просто го вградете в бюджета си, поставете си реалистични цели и започнете с малко.
Изграждането на бюджет ви „принуждава“ да преосмислите навиците си за харчене и да преструктурирате финансовите си цели. Вероятно ще забележите, че харчите пари за неща, от които не се нуждаете, например различни абонаменти. Безразборното харчене неминуемо ще ви доведе до преразход на месечна база. А преразходът ограничава вашата покупателна способност в бъдеще и ви гарантира много стрес от търсенето на начин да покривате всичките си нужди и дългове.
Бюджетирането ви поддържа организирани. С изненада ще откриете, че е по-лесно да живеете с бюджет и да поддържате финансовия си живот организиран, отколкото да се опитвате да подредите финансите си, едва след като вече сте им „изпуснали края“. Дезорганизацията в личните финанси може да бъде катастрофална. И колкото по-дълго живеете без бюджет, толкова по-лесно финансовият ви живот може да се обърка и нещата да излязат извън контрол.
Съставянето на семеен бюджет научава двойката да говори за пари. Ако сте женени, вашият бюджет (отделен и общ) играе изключително важна роля, за да задоволявате нуждите на домакинството и семейството. Помага ви да планирате финансовото си бъдеще заедно, да разчитате един на друг, да работите в екип за общото благо и да сте сигурни, че гледате в една и съща посока.
За съжаление голяма част от семейните проблеми и причините за развод са свързани с пари или по скоро – с тяхната липса. Така че, ако искате да прекратите финансовите битки с вашата половинка и най-накрая да стигнете до единна финансова позиция, бюджетирането е изключително важна първа стъпка в правилната посока. Това ще пренесе вашите взаимоотношения на ново ниво, правейки ви по-мъдри и осъзнати.
Нека приемем, че харчите парите си отговорно, следвате бюджета си и никога не трупате дългове по кредитната си карта. Това е добре, но не забравяте ли нещо? Колкото и важно да е да харчите парите си разумно днес, спестяването също е от решаващо значение за вашето бъдеще. Добре планираният бюджет може да ви помогне да направите точно това.
Важно е да предвидите инвестиционни вноски в бюджета си. Насочвайки част от месечните си приходи към пенсионна спестовна сметка или други пенсионни фондове, ще можете да си купите сигурност за бъдещето. Дори да се наложи да пожертвате малко сега, когато се пенсионирате, ще разберете, че си е струвало. По-добре е да прекарате старините си в почивки и пътувания, отколкото да работите в местния магазин, за да свържете двата края, нали?
Бюджетирането може да ви помогне да избегнете дългове или да се измъкнете от вече натрупани такива. Правилото е просто: ако искате да имате пари (т. е. да изградите богатство), тогава трябва да спрете да харчите за неща, които не можете да си позволите. За да може да спестявате част от месечния си доход, не бива да се налага да го използвате, за да върнете заем на някого (със или без лихва) за неща, които не сте могли да си позволите в миналото.
Следването на бюджет играе решаваща роля в излизането от финансови затруднения и тяхното избягване. Разбирането и спазването на финансовите граници, които можете да си позволите да достигнете, ви помага да избегнете преразход за неща, от които не се нуждаете, така че можете да спестите повече и да имате средства, за да покриете неочаквани разходи без да вземате заем. Ако се придържате към правилния план, бюджетирането може да ви измъкне от лошия дълг.
Когато планирате бюджет, трябва да решите колко е разумно да харчите във всяка от определените категории. Така че, ако искате да вложите значителна част от парите си в развлекателни дейности, не бива да се чувствате зле от избора си, стига все още да успявате да спестявате и да задоволявате другите си нужди.
Един месец можете да увеличите разходите за развлечения, а следващия – да ги намалите. Бюджетирането не е свързано с ограничаване на забавлението в живота ви. Ако останат достатъчно пари, дори може да ви отвори повече възможности за любимите ви дейности. А най-хубавото е, че ви помага да не се тревожите за финансовата сигурност на вашето бъдеще.
02.06.2022
ЗА ПОСЛЕДНО РАБОТОДАТЕЛИТЕ ПОДАВАТ ЗАЯВЛЕНИЯ ПО МЯРКАТА 60/40
Крайният срок, в който работодателите могат да кандидатстват за средства по мярката 60/40, е 10 юни, съобщиха от Агенцията по заетостта.
В този период ще се приемат документи едновременно за месеците май и юни 2022 г. Работодателите, които желаят да получат финансова подкрепа за запазване на заетостта на наетия персонал за тези два месеца, трябва да отговарят на условията на постановление на Министерския съвет № 151/03.07.2020 г. (изм. и доп. с ПМС № 40 от 31.03.2022 г.), включително за отчетен спад на приходите от продажби през месец май - не по-малко от 30% спрямо средномесечните приходи за 2019 г. или 2020 г., в зависимост от датата на учредяване.
Работодателите трябва да спазят определения краен срок за кандидатстване, тъй като подадените документи след това няма да подлежат на проверка и оценка от комисиите в бюрата по труда.
Постановление на Министерския съвет № 40/2022 г. регламентира прилагането на мярката 60/40 до месец юни 2022 г. включително, като срокът за кандидатстване 10 юни 2022 г. е определен в §4 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановлението, а в §5 се регламентира възможността в същия цитиран срок да се подадат документи и за месец юни 2022 г.
Сроковете за кандидатстване и ползване на подкрепа по мярката 60/40 са съобразно Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19, чието действие приключва на 30 юни 2022 г.
Актуална информация относно кандидатстването на работодателите за получаване на средства за месец май и месец юни е публикувана на официалната интернет страница на Агенцията по заетостта, в рубриката „Финансови стимули за запазване на заетостта” на адрес: https://www.az.government.bg/pages/pms-151-2020-izm-s-pms-40-2022/.
30.05.2022
ТРЪГНА ПРИЕМ НА ПРОЕКТИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ В ПРЕРАБОТКА И МАРКЕТИНГ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ
Прием на проектни предложения по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" започна на 17 май 2022 г. Процедурата предвижда прием на проекти с инвестиционна стойност до 300 000 евро по подмярката, която е част мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.
С мярка 4.2 се изпълнява ангажиментът, поет с коалиционното споразумение, за подкрепа на малките и средни производители, съобщават от Министерството на земеделието, храните и горите.
Предвиденият финансов ресурс за предоставяне на безвъзмездна помощ на допустимите кандидати по процедурата е в размер на 39 116 000 лв.
Максималният размер на допустимите разходи за един проект е 586 740 лв., а финансовата помощ за одобрените проектни предложения е в размер до 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. За кандидати-големи предприятия по смисъла на ЗМСП размерът на финансовата помощ е до 40 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
Допустими за подпомагане кандидати по процедурата са:
Производствените инвестиции, за които се кандидатства, трябва да се изпълняват в следните избрани производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти:
Проектните предложения по процедурата могат да бъдат подадени от кандидатите чрез попълването на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. (ИСУН2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 17.08.2022 г.
30.05.2022
ПРОГРАМА "ДУНАВСКИ РЕГИОН": €266 МЛН. ЗА БЪЛГАРИЯ
България ще има достъп до над 266 млн. евро за финансиране на съвместни проекти по програма "Дунавски регион" 2021-2027, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Четиринадесетте държави, които участват в нея, приеха финалния й вариант на заседание в Будапеща.
Управляващият орган - Министерство на финансите на Унгария, ще подаде официално програмата в Европейската комисия. Очаква се тя да бъде одобрена в началото на септември тази година, след което ще започне реалното й изпълнение.
По време на заседанието държавите партньори по програмата единодушно изразиха подкрепа и съпричастност към Украйна заради военните действия на нейна територия. С цел подпомагане и за насърчаване на транснационалното сътрудничество бе взето решение Украйна да участва в програмата с цялата си територия.
В "Дунавски регион" ще участват региони и от Австрия, България, Чехия, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Хърватия, Румъния, Словения и Словакия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Молдова и Украйна.
Бенефициентите ще могат да подават проектни предложения по четири приоритета: "По-конкурентоспособен и по-иновативен Дунавски регион", "По-зелен и нисковъглероден Дунавски регион", "По-социален Дунавски регион" и "По-добро управление на сътрудничеството в Дунавския регион".
По предложение на Европейската комисия спестените средства по Европейския инструмент за съседство по програма "Дунав" 2014-2020 в размер на 5 млн. евро, предвидени за Украйна и Молдова, ще бъдат пренасочени към други европейски програми с участието на двете държави за финансиране на дейности за хуманитарна помощ и подкрепа за бежанци.
В рамките на заседанието бяха обсъдени възможностите за подкрепа на Дунавската стратегия, които бъдещата програма ще осигури, както и механизмите за по-облекчено изпълнение на съвместните проекти и инициативи.
30.05.2022
РАБОТОДАТЕЛЯТ НОСИ СПЕЦИАЛНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ЗЛОПОЛУКА
Каква е процедурата, ако се случи увреждане на здравето при работа? Има ли някакво обезщетение от работодателя?
Кодексът на труда (КТ) предвижда специална имуществена отговорност на работодателя при увреждане на здравето на работника и служителя, както и при смърт. "За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган, или друг негов работник или служител, има вина за настъпването им", се посочва в разпоредбата на чл. 200 от КТ.
Уврежданията трябва да са предизвикани от трудова злополука - например раняване при работа с машина или от професионална болест - например на белите дробове от работа в мина.
Кодексът определя, че работодателят отговаря дори когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността се ангажира и при работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Иначе работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Всичко, което е като разлика, се плаща от работодателя. А тази разлика често е много голяма - включително за лечение, лекарства, за претърпените страдания, за пропуснатото като заплащане и т.н.
Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
КТ определя още, че получаването на въпросното обезщетение от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство. То им се дължи извън наследствената маса.
Законът изключва отговорността на работодателя, ако се окаже и докаже, че пострадалият работник или служител е причинил умишлено увреждането. Тази отговорност само се намалява, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Работодателят има право на т.нар. регресен иск срещу виновните работници - да си търси чрез съда от тях това, което е платил на пострадалия.
По КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил. Това със сигурност включва здравословни и безопасни условия за труд. Той е длъжен да даде указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Има и специални правила при нощен труд, свързани с безопасните условия на труд и тяхното неспазване също влече отговорност. В тези случаи работниците и служителите се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. Те подлежат на периодични медицински прегледи.
Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
27.05.2022
ОДОБРЕНИ СА ПРОМЕНИ В КОДЕКСА НА ТРУДА
Правителството одобри законопроект за промени в Кодекса на труда, които гарантират в по-голяма степен правата и интересите на работещите и работодателите чрез повишаване на сигурността на трудовите отношения и създаване на по-добри условия за съвместяването на професионалния и личния живот.
С промените се създават задължения за работодателя да запознава работника или служителя с вътрешните правила за работната заплата, да осигурява информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор, както и за организираните обучения за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и подобряване на професионалните умения на персонала. С това се гарантира правото на работника или служителя да получава изчерпателна информация относно трудовото си правоотношение, което е предпоставка за по-голяма удовлетвореност от работата, както и за избягване на трудови спорове с работодателя.
Регламентира се индивидуално право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) с право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Отпускът е в размер до 2 месеца и може да се ползва от бащата (осиновителя) наведнъж или на части до навършване на 8-годишна възраст на детето. При ползването му бащата (осиновителят) ще има право на обезщетение в размер на 710 лева месечно от държавното обществено осигуряване. Този отпуск ще може да се ползва, когато бащата (осиновителят) не е ползвал прехвърлен отпуск за бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст от майката (осиновителката).
Ползването на този вид отпуск е предпоставка за изграждане на по-пълноценна връзка между бащата (осиновителя) и детето, както и за повишаване на възможностите за активно участие във възпитанието му. Въвеждането му няма да доведе до отнемане или намаляване на съществуващи към момента права на майките (осиновителките), свързани с отпуските за раждане, осиновяване и отглеждане на дете.
С промените в Кодекса на труда се определят и случаите, при които работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения и/или да осигурят по-предвидими условия на труд. Това право има работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, както и работник или служител, който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради медицински или други основателни причини. Работодателят е длъжен да даде мотивиран писмен отговор дали приема предложението.
26.05.2022
ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ПРЕГЛЕЖДАМЕ БАНКОВОТО СИ ИЗВЛЕЧЕНИЕ?
Банковите услуги вече са толкова разнообразни, че използването на кредитна или дебитна карта за теглене на пари от банкомат, плащането на комунални услуги през интернет системи, интернет разплащанията вече са част от нашето ежедневие. За всяка една от тези банкови трансакции трябва да имате сметка, от която да изпращате или в която да вкарвате средства.
Движението на парите ви и наличното салдо е важна информация не само за банката, но и за самите вас. Преглеждайки редовно банковите си извлечения, вие ще можете да следите дали всичко е наред и да разберете навреме, ако възникне някакъв проблем. Ако банковото извлечение ви изглежда като ненужно разхищение на хартия или загуба на време, сега е моментът да се запознаете с неговите ползи.
Банковото извлечение представлява изчерпателен списък на трансакциите ви, извършени през последния месец, от което е видно всяко движение на вашите пари. Този месечен финансов документ предоставя обобщение на дейността на титуляра на сметката и се изготвя от банката в края на всеки месец.
Вашата банка може да ви изпраща извлечението в края на всеки месец, ако сте се договорили за това (безплатно или срещу такса). Друг метод е да отидете лично в офис на банката, където винаги можете да получите документа от банков служител – на хартиен носител или по имейл. Можете да извадите извлечението и от банкомат.
Банковите извлечения могат да бъдат намерени и чрез онлайн банкирането. За хората, които не желаят да банкират свободно през електронни устройства, има опция за неактивно банкиране онлайн, при което те не могат да извършват онлайн трансакции, но имат достъп до движенията по сметката. Поради лесната им достъпност и съхранение, електронните извлечения вече са дори по-често използвани от печатните.
Когато банково извлечение се изисква от регулаторните органи за надзор и фискален контрол, документът ви ще има тежест пред органите, само ако бъде подписан и подпечатан от банката, която го издава. Във всички останали случаи няма нужда от такива доказателства върху документа, за да бъде валиден.
Какво съдържа банковото извлечение?
В горната част на банковото извлечение обикновено стои името на притежателя на сметката, заедно с поверителна информация като номер на сметката. Също така се съдържа обобщена информация, която показва период от време, начално салдо, преводи, тегления и крайно салдо. В хронологичен ред се показва всяка трансакция заедно със съответните наредители/получатели, дати и суми.
При движенията на парични потоци по сметката на потребителя банката автоматично осчетоводява новото салдо и така всеки ден можете да получавате ново банково извлечение. Удобство е възможността да проверите какви са били движенията по вашата сметка за определен период от време. Ако имате онлайн банкиране, лесно можете да настроите датите за проверка на салдото и движението на пари в сметката ви.
Извлечението съдържа още информация за банката, която може да включва номер за обслужване на клиент, BIC на бенефициента, насоки за докладване на грешки и измами и други. Можете да видите вида на сделката, номера на сметката на другия участник в трансакцията, всички депозити по сметката, включващи различни методи за плащане, лихви и т. н.
Нагледно получавате списък с всички тегления от сметката ви, които включват: покупки в интернет и на ПОС терминал, теглене от банкомат, банкови такси, автоматични плащания, комунални услуги и други. Можете да проверите референтните номера, кореспондиращи на вашите трансакции.
Кодът от банковото извлечение пък се използва от потребителите, когато регистрират картата си в уебсайт на електронна система за разплащания. Уебсайтът на търговеца изисква предоставянето на такъв код, а за да го получите, трябва да имате регистрирана услуга за SMS-уведомление при трансакции към сметката ви в банката или да посетите клон на банката, където ще получите извлечение с кода. Регистрацията на карта в системата може да се направи и през банкомат, като някои банкомати могат да регистрират дебитни и кредитни карти.
Защо банковите извлечения са важни?
Този документ е отличен помощник, когато правите бюджетиране и финансово планиране. Както отчетът на печалбите и загубите е важен за всяка фирма, така и този личен отчет на приходите и разходите е от значение за анализа и планирането на бюджета на вашето домакинство. Ако се стремите към спестяване, следенето на потока на вашите финанси е от изключителна важност.
Освен да подобрите финансовите си навици и планове за бъдещето, чрез извлечението можете да проверите и точните дати на всички трансакции. Това ще ви помогне да следите коректността на лицата, от които очаквате плащания, както и да избегнете грешки като пропуснато плащане или плащане два пъти.
След като банката изготви извлечението в края на месеца, титулярът на сметката може да анализира всички движения по своето парично салдо. Банковото извлечение съдържа информация за вида на всяка операция, заедно със съответните дати, наредители и получатели. С помощта на тази информация бихте могли незабавно да идентифицирате всяка измамна дейност.
Ако забележите съмнителни разходи и не можете да установите какво е станало, следва веднага да уведомите банката, за да направи вътрешна проверка по номерата на съответната трансакция. Само с помощта на банковото извлечение можете да предотвратите чужда злонамереност спрямо вашите пари.
Няма как да се води точна счетоводна отчетност на фирма без навременни извлечения от сметката на търговеца. Информацията в тях дава възможност на счетоводителя да изготвя прецизни финансови отчети. Така собственикът ще избегне притеснения, свързани с внезапна проверка от данъчни инспектори и одит.
Банковите извлечения също могат да бъдат полезни за анализ на кредитоспособността на титуляра на сметката. Повечето банки и финансови институции изискват проверка на банкови извлечения за последните няколко години, преди да отпуснат кредит на своите клиенти. Тази практика се прилага и при кандидатстване за ипотека.
26.05.2022
ТРЯБВА ЛИ МИ МЕДИЦИНСКО ПРИ СМЯНА НА РАБОТА?
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г., на задължителен предварителен медицински преглед подлежат: лицата, които постъпват на работа за първи път; лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания; лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца. В тези случаи лицето, започващо работа, трябва да представи карта за предварителен медицински преглед.
На основание чл. 287, ал. 1 от Кодекса на труда, всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Условията за извършване на предварителните и периодичните прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите са определени в Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.
Служебното изискване и предоставяне на досиетата между службите е уредено в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (обн., ДВ, бр. 14 от 12.02.2008 г.).
Съгласно т.1 от цитираната разпоредба, здравните досиета на работещите се предават и приемат между службите по трудова медицина на хартиен и електронен носител по служебен път при промяна на местоработата на работещия и направено искане от службата, обслужваща съответното предприятие. Предвид особеностите на националното законодателство и практики в държавите-членки на ЕС е възможно да има установен различен ред за трудово-медицинско обслужване и здравно наблюдение на работещите в държавата-членка, в която е протекъл предшестващия трудов стаж на работещия. При всички случаи ангажимент на службата по трудова медицина е да потърси по служебен път информация относно провежданото му медицинско наблюдение, която да включи в личното здравно досие по смисъла на чл. 11, ал. 10 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г.
26.05.2022
ЗА РАЗЛИКА ОТ БЪЛГАРИЯ РУМЪНИЯ НЕ БЪРЗА ДА ПРИЕМА ЕВРОТО
Румъния за пореден път отложи целевата си дата за влизане в еврозоната. В програмата за конвергенция за периода 2022-2025 г. липсва конкретна дата за приемане на еврото. Вместо това приоритети са социално-икономическото възстановяване от пандемията от Covid-19 и намаляването на последиците от войната в Украйна.
За разлика от Румъния България посочва 1 януари 2024 г. като крайна дата за въвеждане на еврото, а Хърватия, която последна се присъедини към ЕС през 2013 г., ще замени куната още на 1 януари 2023 г. От 10 юли 2020 г. българският лев и хърватската куна са включени в механизма на обменните курсове (ERM II) или т. нар. чакалня на еврозоната.
България се доближава до еврозоната, а Румъния – до зоната на финансови сътресения, пише в статия по темата политическият анализатор на вестник Adevarul Йон Йоница.
По принцип всички държави от ЕС са задължени да се присъединят към еврозоната в определен момент, с някои изключения. Изключение беше Обединеното кралство, което преговаря за запазване на британската лира и в крайна сметка напусна ЕС. Дания остава единственото изключение в ЕС от преминаването към еврото, тъй като има "клауза за отказ", която е договорила. Последната страна, която прие общата европейска валута, бе Литва – на 1 януари 2015 г. Швеция и Полша са други две големи икономики, които все още не са в еврозоната, заедно с Чехия и Унгария.
След като пропускаше краен срок след краен срок за преминаване към еврото, Румъния напълно се отказа от посочването на целева дата, отбелязват румънски медии. В програмата за конвергенция 2022-2025, изпратена в Брюксел, правителството на Николае Чука отбелязва уклончиво, че се стреми към еврото, но усилията му са насочени главно към икономическото и социалното възстановяване след пандемията и смекчаване на негативните последици от войната в Украйна.
Още преди да започне руската инвазия в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г. Вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. Марчел Чолаку, който сега оглавява Камарата на депутатите, наскоро заяви, че приоритет на страната са членството в Шенген и ОИСР.
Икономиката не е в добра форма
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3 процента от брутния вътрешен продукт, публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5% по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели.
Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс – трябва да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II, а дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент на трите държави-членки с най-добри показатели за ценова стабилност.
Марчел Чолаку твърди, че когато неговата Социалдемократическа партия бе свалена от власт през 2019 г., е оставал само един критерий за изпълнение за приемане на еврото. "В момента, след едно дясно управление, не се притеснявам да го кажа – изгубихме два или три критерия", казва той в началото на май.
"Подобно на пандемията, войната в Украйна завари Румъния неподготвена или най-малко неспособна да се приспособи бързо към една нова реалност", твърди анализаторът Йоница. "Румъния влезе в пандемията с големи дефицити и излезе с още по-големи", отбелязва той и посочва, че държавата се ангажира да плаща все повече разходи и за тази цел взема все по-големи заеми при лихви от над 8 на сто.
В същото време прогнозите за икономическия растеж постоянно се влошават. Европейската комисия очаква румънската икономиката да се забави до 2,6 на сто през 2022 г., тъй като инфлацията намалява разполагаемите доходи, а войната в съседна Украйна засяга доверието в икономиката, веригите за доставки и инвестициите. Международният валутен фонд наскоро понижи очакванията си за румънската икономика – вместо очакваните 4,8% растеж през есента, сега се предвиждат 2,2%. ЕБВР понижи очакванията до 2,5 на сто, а Световната банка очаква още по-скромен ръст на БВП на Румъния от 1,9% тази година.
През следващите месеци инфлацията ще се повиши по-рязко от очакваното и вероятно ще спадне под 10% едва след средата на 2023 г., предвижда Централната банка. През април инфлацията в страната достигна 13,76% на годишна база спрямо 10,55 на сто през март, показват официалните данни.
Цената на отлагането на еврото
Макроикономическите показатели на Румъния "изглеждат много зле", твърди професорът по икономика Кристиан Паун. Той смята, че страната не дава добър сигнал, отлагайки влизането в еврозоната, тъй като това показва нежеланието ѝ за толкова силна интеграция.
Паун не приема и оправданието с "външни кризи". "Външните кризи идват и си отиват през цялото време. Ако не е войната, утре ще има цунами на някой остров, а след това ще се случи друго бедствие", коментира икономистът. "В края на краищата една финансово стабилна държава е много по-устойчива на всякакви външни кризи", допълва професор Паун.
"Неприемането на единната валута струва скъпо на всеки от нас, особено на частния сектор, на бизнес сферата, на всичко, което означава здравословно развитие на Румъния", предупреждава Кристиан Паун, цитиран от Свободна Европа.
Друг професор по икономика – Мирча Коша смята, че основното предимство на членството в еврозоната е свързано с евентуална негативна ситуация. "Ако сте близо до сложна ситуация, както беше Гърция преди повече от 10 години, ако сте близо до фалит, Европейският съюз не ви оставя да паднете. Европейската банка се намесва незабавно, тъй като не може да приеме затруднение в едно от звената по веригата на еврото. Ако не сте в еврото и изпаднете в отчаяна ситуация, е трудно да поискате помощ от другаде", обяснява Коша.
Той признава, че Румъния не може да се похвали със сигурен хоризонт за присъединяване към еврото и смята, че съсредоточаването върху членството в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са по-реалистични цели. "ОИСР повишава много имиджа на страната, която е част от този клуб. От тази гледна точка се надяваме да имаме по-голям достъп до пазара, когато вземаме заеми. Страна от ОИСР е по-надеждна и има по-ниски лихвени проценти", отбелязва той.
Професорът по икономика оценява амбициите на България за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. като "политическо изявление". "Прегледах данните на България и не видях никакви успехи, които биха могли да доведат до изпълнение на условията до 2024 г., още повече че България, както и Румъния, както и цяла Европа, навлизат в период на криза, която в крайна сметка няма да доведе до спазване на критериите. Засега ми се струва, че това е по-скоро политическо изявление", казва Мирча Коша пред RFI.
25.05.2022
КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА ВЪПРОСИТЕ КЛИШЕ ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРВЮ?
Разкажи ни малко повече за себе си", "Кои са най-големите Ви слабости, а най–големите Ви предимства" - чували сте тези въпроси десетки пъти по време на всяко ваше интервю за работа, чували сте също и "Откъде разбрахте за нас", "Защо искате тази работа", "Защо да изберем точно вас".
Това са т.нар. въпроси клише. Те биват задавани по време на всяко интервю. Със сигурност ви е писнало от тях, без значение колко пъти е трябвало да отговаряте, но няма как обаче да бъдат избегнати. Затова е много по–лесно да положим усилие и старание и да се подготвим предварително. Добре, но как?
Има няколко прости, но ефективни начина за това. Тренирайте всеки ден, поне седмица преди интервюто. Застанете пред огледалото – задавайте си и отговаряйте на въпросите. Нужно е да сте спокойни и отпуснати – да няма излишно напрежение, защото това винаги играе лоша шега. Идеята на тези "сухи" тренировки е да свикнете с въпросите и съответно отговорите, които ще давате – да си изградите чувство за сигурност. Разбира се, не трябва да научите наизуст какво ще кажете по време на срещата. Така определено няма да си помогнете, защото ще си проличи.
Наблюдавайте се внимателно и обърнете внимание на невербалното си поведение, защото то е много важно и говори повече за вас, отколкото си мислите. Интервюиращите го взимат под внимание.
За да сте напълно сигурни, че сте се подготвили и въпросите клише няма да ви се опрат, може да посетите някои интернет страници, на които ще откриете съвети и предложения как точно да отговаряте на интервюиращите. Уверете се, че информацията в сайта, в който сте влезли, е достоверна. Не се доверявайте на форуми за мнения и коментари.
25.05.2022
ПАРИТЕ ЗА ВТОРА ПЕНСИЯ ИЗГАРЯТ
Парите за втора пенсия се стопяват. Причината за това не е само високата инфлация, а и спадът на индексите на фондовите борси по света. В резултат повечето български пенсионни фондове имат отрицателна доходност от управлението на парите на осигурените за втора пенсия, пише вестник "Труд", позовавайки се свои изчисления, направени по данните на Комисията за финансов надзор.
Негативните резултати на фондовете са особено ясно изразени от началото на годината насам. За периода от края на миналата година до 20 май загубите от инвестициите на парите за втора пенсия се движат между 1% и 10% при различните пенсионни фондове. За период от една година, от 20 май 2021 г. до 20 май 2022 г., повечето пенсионни фондове също имат отрицателна доходност, като загубите стигат до 7,5% от парите за старини. Но има някои фондове, които през посочения период все пак са с положителен резултат от дейността си.
Причината за този срив е спада на индексите на фондовите борси по света. Българските пенсионни фондове инвестират значителна част от парите на осигурените за втора пенсия в акции на компании, търгувани на борсите. При спад на цените на тези акции и парите на хората за старини намаляват. За една година щатският борсов индекс Dow Jones се е понижил с 9,1%, а от началото на годината до 20 май спадът е с близо 14%. Индексът S&P 500 за година е намалял със 7%, а от началото на годината с 18%. Основният индекс DAX на фондовата борса във Франкфурт за година е паднал с около 8,9%, а от началото на годината с 11,5%.
Всичко това директно се отразява върху доходността от инвестирането на парите за старини, управлявани от българските пенсионни фондове. Средствата, които фондовете държат на депозити в банките са малко, тъй като лихвите са около нулата. Пенсионните фондове имат и малко инвестиции в имоти, но те са само 1,53% от общия размер на инвестициите им, показват данни на КФН към края на март. Това че българските пенсионни фондове имат по-добри резултати от спада на индексите на фондовите борси по света се дължи на това, че инвестират част от парите в облигации - общински, корпоративни и държавни.
Перите на осигурените за втора пенсия намаляват от началото на годината, а и през последните 12 месеца, дори без да вземем предвид инфлацията. Същевременно годишната инфлация до края на април е 14,4%, а само за първите 4 месеца на годината е 7,8%, показват официалните данни на НСИ. Така от януари до 20 май парите за втора пенсия в различните фондове реално са намалели поне с между 8,8% и 18%.
Активите намаляват
Към края на март 2022 г. нетните активи на пенсионните фондове в страната са на стойност 19,23 млрд. лв., обявиха от КФН. Спрямо края на миналата година активите на фондовете намаляват с 327 млн. лв. и то при положение, че във фондовете продължават за постъпват средства от осигурителните вноски на хората. Общият броя на осигурените във всички частни пенсионни фондове е над 4,8 млн. души.
Тъй като пенсионните фондове събират такси от всички постъпващи при тях осигурителни вноски, те формират печалба въпреки отрицателната доходност от управлението на парите на хората. За първото тримесечие на годината нетната печалба на фондовете е близо 24 млн. лв.
Вземаме втора пенсия само една година
Много хора ще взимат втора пенсия само около година. Работещите българи имат средно по 4212 лв. за втора пенсия, натрупани в частните универсални пенсионни фондове, показват данни на КФН към края на март.
За осигурени обаче се водят и много хора, които отдавна са емигрирали. Те имат малка сума в българските пенсионни фондове, но от години не постъпват пари по индивидуалните им партиди и не разчитат на втора пенсия от България. Ако тези хора бъдат извадени от изчисленията, се оказва, че средният размер на натрупаните средства за втора пенсия на хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска, е 5672 лв., показват данните на КФН.
Това число също не е напълно коректно, защото в страната има много трайно безработни хора, които повече от година не могат да си намерят работа и съответно не постъпват осигуровки в техните пенсионни фондове. Но дори да вземем по-голямото число за средния размер на средствата в универсален пенсионен фонд на човек, се оказва че парите стигат за получаване на минималната пенсия от 370 лв. в продължение само на година и 3 месеца.
Вече започна изплащането на първите втори пенсии на хора, които са достигнали пенсионна възраст след 1 септември 2021 г. Към края на март 3908 души са започнали да получават вторите си пенсии. От тях 463 души ще получават пожизнени пенсии, а 3445 души ще получават разсрочени плащания за определен период от време. Това са хората, осигурявали се в частните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст.
През първото тримесечие от фондовете са изплатили 196 000 лв. за пенсии, което прави средно по 140 лв. на човек на месец, и малко над 2 млн. лв. за разсрочени плащания на осигурените, което е средно по близо 200 лв. на човек на месец. Повечето хора искат бързо да получат парите си чрез по-големи суми на разсрочено плащане за кратък период от време.
25.05.2022
ЩЕТИТЕ СА НЕДООЦЕНЕНИ: COVID-19 ВЕЧЕ Е НАЙ-МАСОВАТА БОЛЕСТ СРЕД РАБОТЕЩИТЕ
Близо 5 млн. работни дни са загубени за българската икономика в резултат на COVID - кризата само през миналата година. Всеки десети болничен лист, издаден през годината, е заради това заболяване, а заедно с увеличените с над 50% карантини и непотвърдените с клинични изследвания случаи, делът им вероятно е още по-голям.
Така COVID-19 през миналата година стана най-разпространеното заболяване (четвърта позиция година по-рано) като издадените за него болнични са с 50% повече от втората по разпространение болест.
Това следва от статистическите данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за изплатените през 2021 г. болнични листове. Числата, оповестени от института, очертават пореден аспект от проявленията на пандемията, която затвори някои бизнеси, прекъсна веригите на доставки и показа липсата на готовност у властите да задават правила в извънредни ситуации.
НОИ не прави разбивка за размера на средствата, изплатени за болничните с различни диагнози, но за платените суми по това перо може да се съди по средното обезщетение, което възлиза на 42 лв. дневно.
Работодатели коментират, че високата заболеваемост по време на пандемията е свързана с изплащане на сериозни средства, които са влошили "крехкото финансово здраве" на фирмите, а щетите, понесени от бизнеса, ще останат недооценени. Отбелязват и редица странични ефекти от разпространението на коронавируса, каквито са психическите травми върху работната сила. И настояват държавата да разполага с предварително подготвен план за действие в условията на пандемия, който да е съгласуван и проигран с компетентните ведомства, организации и бизнес, така че да не се стига до погрешни организационни решения, както в началото на пандемията.
Всеки десети болничен е заради COVID-19
За 2021 г. на 797 813 човека (26.22% от осигурените във фонд Общо заболяване и майчинство) са платени обезщетения за близо 600 млн. лева. за общо заболяване. Болничните им листове са 1.68 млн. за 14.4 млн. работни дни. През 2020 г. от НОИ са изплатени 535.6 млн. лева за близо 14 млн. работни дни. За 2019 г. изплатената сума е 489.2 млн. лева. за 14.3 млн. работни дни.
Идентифициран COVID-19 e с най-висок дял през миналата година, изпреварвайки острите инфекции на горните дихателни пътища и бронхитите. За периода са издадени 283 484 такива болнични със средна продължителност 17.6 дни, което прави 10.05% от общия брой и с 50% повече от втората по значимост диагноза.
След началото на пандемията Световната здравна организация въведе нови кодове за отчитане на COVID-19 от медиците. Вирусът е идентифициран когато COVID-19 е потвърден чрез лабораторно изследване, независимо от тежестта на клиничните признаци или симптоми.
Когато вирусът е неидентифиран медицинските специалисти издават болничен лист с друг код. В тези случаи заболяването е диагностицирано клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са неубедителни или не са налични, сочи информация от Министерството на здравеопазването. Такива са други 72 409 случая през миналата година. Средната им продължителност отново е относително висока - 10.9 дни.
През 2020 г. в първата година на епидемията болничните за идентифициран COVID-19 са четвърти по брой - 113 914 с 4.29% дял. С неидентифициран COVID-19 за този период са били 32 198 човека.
Така през миналата година и двата вида COVID болнични са се увеличили над два пъти спрямо 2020 г.
Според наредбата на здравните власти, която важеше през 2021 г., хората с официален позитивен резултат (от тест, направен в сертифицирана лаборатория) подлежаха на 14-дневна изолация, а контактните им - на 10-дневна карантина. В началото на тази година това правило бе променено и сроковете вече са съответно 10 и 7 дни.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване обезщетението за първите 3 работни дни от временната неработоспособност се изплащат от работодателя и представлява 70% от среднодневното брутно възнаграждение. Останалите дни се изплащат от НОИ (80% от надницата).
И обезщетенията за карантина се увеличават
През годината на 367 122 човека (12.07%) са изплатени над 109 млн. лева заради гледане на болен човек или карантина. Отново не се прави разбивка по вид на заболяването, но наличните данни показва значително увеличение на болничните по тази причина.
За 2020 г. общият брой на хората с платени обезщетения за гледане на болен човек или карантина са 239 315, като на тях са издадени 318 650 болнични листа. Така увеличението при тази група е повече от 50%. То е още по-голямо в сравнение с 2019 г., когато такива обезщетения са получили под 105 хил. души.
От 2022 г. и родители на ученици до 12 г., които не посещават училище поради карантина, ще имат право на болничен - четете тук.
Реакцията на бизнеса
"Повечето предприятия със сигурност са си направили равносметка, но загубите от болнични далеч не са единствените", коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
"Най-големите загуби най-вероятно са от пропуснати ползи. Отделен въпрос е, че COVID вълната нанесе и определени психически травми на различни сегменти от работната сила. По този въпрос има задълбочени изследвания, проведени в различни държави. Те могат в известна степен да се екстраполират и за българската реалност, но истината е, че голяма част от загубите са трудни за оценка. На практика, щетите понесени от бизнеса ще останат недооценени", каза той.
По думите му пандемията е утежнила проблема с изплащането на първите три дни от болничния за сметка на бизнеса, но не очаква това да доведе до преосмисляне на това правило.
На въпрос дали държавата и бизнесът трябва да се подготвят по-добре за възможни бъдещи подобни ситуации, Иванов отговори, че в много страни подобни сценарии, свързани с всякакви възможни бедствия се разработват от специалистите по национална сигурност и от математици.
Проф. Григор Димитров, главен директор в център "Работодателски интереси" към Българска стопанска камара заяви, че високата заболеваемост по време на пандемията е свързана с изплащане на сериозни средства, които са влошили "крехкото финансово здраве" на фирмите.
По думите му е наложително държавата да има предварително подготвен план за действие в условията на пандемия, който да е съгласуван и проигран с компетентните ведомства и организации.
"Липсата на подобен план, както беше в нашата ситуация, доведе до много противоречиви и често необмислени решения и действия на управляващите, които затрудниха бизнеса в неговата дейност и бяха свързани със значителни загуби за него", каза Димитров и даде за пример контролно-пропускателните пунктове около населените места при първия "локдаун". "Заедно с това, необходимо е да се създаде практика и целеви обучения, които да подпомогнат бизнеса при подготовката на собствени планове за действия в подобни ситуации", добави той.
COVID-19 става професионална болест
Европейският съюз ще признае коронавирусната инфекция за професионално заболяване според споразумение, постигнато от европейските държави и представители на синдикатите и работодателите, съобщи Европейската комисия в четвъртък (19 май).
Комисията ще издаде препоръка COVID-19 да бъде включен в списъците на професионалните заболявания в европейските държави до края на годината в секторите на здравеопазването, социалните грижи и оказването на помощ по домовете, а в условията на пандемия - и в сектори, в които има огнища на болестта при дейности с доказан риск от инфекция.
Промяната ще позволи работниците, които са се заразили, докато са били на работа с COVID-19, да получат права, включително обезщетение, ако това е предвидено от националното законодателство.
Според българското законодателство и съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при трудова злополука и професионална болест осигурените или техните наследници имат право на на парични обезщетения за временна неработоспособност, парично обезщетение при трудоустрояване, лична или наследствена пенсия за инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация и еднократна помощ при смърт.
25.05.2022
ОТ УТРЕ РАБОТИМ ЗА СЕБЕ СИ
Точно 146 дни работим за държавата през 2022 г., посочиха от Института за пазарна икономика.
Държавният бюджет, приет тази година в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни, за да попълним държавата хазна.
Продължителността на този период отговаря на приходи по консолидираната фискална програма в размер на 40% от БВП на страната. През последните две години в резултат на по-високите нива на преразпределение през бюджета датата на данъчната свобода у нас се измести от средата към края на месец май.
Докато непосредствено преди пандемията нивата на преразпределение са от порядъка на 36-37% от БВП на страната, а бюджетното салдо е около нулата, то след удара на пандемията през 2020 г. наблюдаваме нарастваща роля на държавата и сравнително високи нива на бюджетен дефицит, обясняват още от ИПИ.
Средносрочната бюджетна прогноза на страната предвижда консолидираните приходи да се задържат на нива около 40-те процента, а бюджетният дефицит да остане около или дори над 3% от БВП поне до 2024 г. Това означава, че денят на данъчната свобода ще се задържи в края на май и в следващите години.
През 2022 г. в бюджета е заложен дефицит в размер на 5,9 млрд. лв. или 4,1% от БВП на страната. Въпросните 5,9 млрд. лв. се равняват на над 15 дни за отработване. Това са допълнителните дни, през които икономиката би работила само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Заедно с това България получава безвъзмездна помощ от европейските граждани, като заложените постъпления от бюджетна на ЕС са над 5,1 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ни спестяват близо 13 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 26 май - отчита всички приходи, в т. ч. „приноса“ на европейските данъкоплатци.
И през тази година основно ще работим, за да платим две основни групи от данъци. Общо за преките данъци и социалните и здравните осигуровки са ни нужни близо 58 дни – 24 дни за преките данъци и 34 дни за осигурителните фондове. За косвените данъци са ни нужни 54 дни, като близо 38 дни са само за приходите от ДДС.
Имуществените данъци, които са ключов приходоизточник за общините, ни отнемат малко над 3 дни. За неданъчните приходи са ни нужни 18 дни, като тук най-голяма тежест имат постъпленията от различните такси за граждани и бизнес.
25.05.2022
В ГЪРЦИЯ ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ ОТ ЧУЖБИНА
Аграрният сектор в Гърция изнемогва от липса на работна ръка и фермерите търсят сезонни работници от други страни.
След туристическия сектор и в аграрния започнаха проблемите с липса на работна ръка. Фермерите настояват правителството да въведе облекчена процедура за мигрантите за работа в селското стопанство, съобщи БНР.
Само в един район на Крит не достигат 25 хиляди работници за зеленчуковите парници. В Северна Гърция, където по традиция разчитат на сезонни работници от балканските страни, също не достигат хиляди хора.
В района на Пела, известен с черешите, се търсят най-малко 10 хиляди работници. Местните производители дори канят селскостопански работници от Украйна. Изпратили съобщения и в бежанските лагери в Полша.
Според гръцките фермери, които се притесняват, че реколтата им това лято ще остане несъбрана, заплащането и условията, които предлагат, са както в другите европейски страни.
25.05.2022
СЪЗДАВАТ ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ХОРАТА В ТРУДОСПОСОБНА ВЪЗРАСТ, КОИТО НИТО РАБОТЯТ, НИТО УЧАТ
Ще бъде създаден електронен регистър на безработните българи, който ще дава информация на служителите от Агенцията по заетостта къде са и какви са причините стотици хиляди българи нито да учат, нито да работят.
Това предвиждат дебатираните на второ четене от парламента промени в Закона за насърчаване на заетостта.
Регистърът на неактивните лица няма да е публичен и достъп до него ще имат само заинтересованите институции. Данните ще се събират в сътрудничество с НАП, МОН, ГРАО, НСИ, АСП.
Според доклад на Агенция по заетостта 900 000 българи нито работят, нито учат. 170 000 от тях са млади хора или това са 17 на сто от младежите у нас и по този показател България е на едно от водещите места, гласят мотивите на вносителите.
„Неактивните хора са сериозен резерв на пазара на труда, но понастоящем Агенцията по заетостта достига до малка част от тях поради законови празноти“, пише в мотивите на законопроекта.
Според вносителите промените в закона ще дадат възможност агенцията да си взаимодейства активно с институциите по анализиране, издирване и контакт с лицата, които са в трудоспособна възраст, но поради различни фактори не могат да достигнат до услугите на агенцията, за да си намерят работа.
25.05.2022
ВИЖТЕ КАКВИ КАДРИ ТЪРСЯТ ЧАСТНИ И ДЪРЖАВНИ ФИРМИ
Държавни и частни фирми обявиха какви кадри търсят, става ясно от Проект на Решение за утвърждаване на списък на работодателите, които имат право да сключват договори по реда на чл. 95а, ал. 1 от Закона за висшето образование през учебната 2022 – 2023 година, качен за обществено обсъждане.
На база на този списък държавата ще определя заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател.
В списъка за учебната 2022/2023 година са включени 153 работодатели, предложени от 7 министри – на икономиката и индустрията, на здравеопазването, на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, на транспорта и на околната среда и водите. За включените в списъка работодатели е заявена необходимост от 1416 специалисти.
Министърът на здравеопазването е предложил списък с 53 болници (държавни и частни) с заявен недостиг на медицински сестри.
Останалите министерства са включили в предложенията си частни и държавни дружества от всички части на България. Министърът на иновациите и растежа не е предложил работодатели, които да бъдат включени в списъка.
С предложения акт се осигурява устойчивост на провежданата от Министерството на образованието и науката политика за повишаване качеството на висшето образование и постигане съответствие с динамиката на трудовия пазар.
Очакваните резултати от прилагането на предложения проект на акт са оптимизиране на връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и обществото чрез прилагане на механизма за покриване от държавата на разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с работодател за осигуряване на стаж на студента по съответната специалност за периода на обучението и на работно място след успешното му завършване, пише в мотивите към проекта.
25.05.2022
ПРОМЕНЯТ ПРАВИЛАТА ЗА СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ
Социалните помощи вече ще се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет. Това предвиждат промени в Закона за социално подпомагане, внесени от Министерски съвет в Народното събрание.
Досега законът предвиждаше Министерският съвет да определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи.
Законът ще влезе в сила от 1 януари 2023 г.
Ако безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, откажат участие в програми за заетост, вече ще се лишават от месечни помощи за срок от шест месеца, а не от една година, както досега, е друга промяна в закона.
Разширява се и обхватът на случаите, при които могат да се правят удръжки от парични социални помощи. Такива ще могат да се правят и върху недобросъвестно получени средства от социални помощи, установени с влязъл в сила акт.
Освен това, лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези пари до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от една година, а не от две години, както досега.
В промените е записано още, че министърът на труда и социалната политика и упълномощени от него лица ще имат право на достъп до данни от информационните системи, регистрите и базите данни в областта на социалното подпомагане, поддържани от Агенцията за социално подпомагане.
Дирекциите "Социално подпомагане" и Агенцията за социално подпомагане ще имат право на безплатен достъп до данните ни Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Министерството на образованието и науката, НОИ и НАП, пише още в законопроекта.
25.05.2022
МОТ: СИТУАЦИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА СЕ ВЛОШАВА
Ситуацията на пазара на труда през първото тримесечие на 2022 г. е била по-лоша, отколкото в края на миналата година, и ще продължи да се влошава през второто тримесечие, особено в резултат на ограниченията в Китай и събитията в Украйна. Това е прогнозата на Международната организация на труда (МОТ) от днес.
През първото тримесечие на 2022 г. общият брой на отработените часове в световен мащаб е бил с 3,8% по-нисък от този през четвъртото тримесечие на 2019 г. - преди въвеждането на ограниченията, се посочва в доклада. Според прогнозите на МОТ между април и юни тази година този спад ще достигне 4,2%, което се равнява на загубата на 123 милиона работни места на пълно работно време.
"Като цяло се очаква броят на работните часове да намалее през второто тримесечие на 2022 г., което ще се дължи главно на продължаващите мерки за ограничаване на разпространението на пандемията в Китай, изострени от събитията, свързани с конфликта в Украйна", заявяват експертите.
Според доклада през четвъртото тримесечие на миналата година в световен мащаб са били отработени с 3,2% по-малко работни часове, отколкото през четвъртото тримесечие на 2019 г.
Между януари и март 2022 г. ситуацията се е влошила в сравнение с предходното тримесечие, което е "пречка за възстановяването" на икономическия живот, наблюдавано през 2021 г.
Международната организация на труда, специализирана агенция на ООН, разработва международни политики за подобряване на условията на труд и живот и определя международните трудови стандарти.
23.05.2022
ИНИЦИАТИВА ЗА ПОВИШАВАНЕ ИНФОРМИРАНОСТТА НА РОМИТЕ
Започна кампания за повишаване осведомеността на ромското население по въпросите за миграцията и риска от злоупотреба и експлоатация в България и чужбина. Кампанията се организира в читалището на столичния квартал „Филиповци” от Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори”, Българска асоциация по семейно планиране и Фондация „Здравни проблеми на малцинствата” в рамките на проект на Международната организация по миграция.
В официалното откриване на срещата участие взе директорът на регионалната служба по заетостта в София Полина Маринова, която подчерта, че Агенцията по заетостта подкрепя всяка инициатива, която цели ограничаване на порочните практики за трудова експолоатация. Част от събитието бяха и фоторазказите от кампанията „Да открехнем вратата”, която беше организирана по повод Международния ден на ромите. Изложбените пана отразяват реални моменти от ежедневието, работата и ромската култура, както и истории от живота на ромите, започнали работа по програми за насърчаване на заетостта.
Срещата събра заинтересовани организации и представители на ромската общност с цел презентация и обсъждане на проекта. Дискутирани бяха теми, свързани с правата и задълженията, които ромите имат при законна миграция в страните от ЕС и ЕИП, убежище и миграция, трафик на хора, риск от трудова експлоатация в чужбина, условия за престой и работа, достъп до социални и здравни услуги и други. Графикът на кампанията включва информационни срещи и в Брезник, Трън, Провадия и Харманли.
23.05.2022
БЛИЗО 6 300 БЕЗРАБОТНИ ЩЕ БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ОБУЧЕНИЯ ПО ПРОЕКТИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ
Подписани са договорите със социалните партньори за реализацията на проекти по Националния план за действие по заетостта през 2022 г. Проектите ще осигурят възможност на 6 269 безработни лица да се включат в обучения за придобиване на професионална квалификация и/или ключова компетентност, като минимум 40% от тях ще бъдат включени в заетост след това.
Обученията са насочени към уязвимите групи на пазара на труда – безработни до 29 г. или над 50 г., продължително безработни, лица с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация и недостиг на ключови компетентности, в т. ч. с ниско образование, както и към лица извън работната сила, обезкуражени лица или освободени вследствие на епидемичната ситуация. Към тях ще се прилага комплексен подход, включващ предоставяне на обучения, стажуване и заетост за период не по-малък от 3 месеца на първичния пазар на труда или на субсидирани работни места, като финансирането ще бъде споделено между държавата и работодателите.
Въпреки съществените промени в икономическата и социална ситуация вследствие пандемията от COVID 19, конфликта в Украйна и негативните процеси в световната икономика, очакванията са, че планираните обучения напълно ще отговорят на актуалните нужди от кадри на бизнеса при неговото рестартиране и развитие.
През 2022 г. проектите ще се реализират в над 110 малки и големи населени места в цялата страна. Обученията са по широк кръг професии – строители, готвачи, продавачи, офис сътрудници, оператори на компютър, шивачи, социални асистенти, заварчици, леяри, касиери, екскурзоводи, електромонтьори и много други и са в отговор на заявени конкретни потребности от работодатели от реалния и публичния сектор. С все по-голяма значимост за работодателите са притежаваните от работната сила умения, поради което е предвидено и голяма част от включените в проектите безработни лица да преминат обучение и да придобият обществени и граждански компетентности или инициативност и предприемачество, умения за учене, дигитална или математическа компетентност.
Проектите на социалните партньори, които се изпълняват през 2022 г., са:
Проект "УСПЕШНИ ЗАЕДНО" на АИКБ предвижда включване на 872 безработни лица в обучение за придобиване на ключови компетентности и професионално обучение по 18 професии, като в заетост ще бъдат включени минимум 310 лица.
В дейностите по проект „ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ЗА РАБОТА” на КРИБ е предвидено включване на 920 безработни лица в обучение по 17 професии и придобиване на цифрова, личностна, социална гражданска компетентност или компетентност за придобиване на умения за учене. На 322 лица ще бъде осигурена заетост по придобитата от обученията по проекта професия.
По проект „АДАПТАЦИЯ НА РАБОТНАТА СИЛА" на БСК ще се проведат обучения на тема „Цифрова компетентност“ за 120 лица и „Умение за учене“ за 420 лица. Общо 883 безработни ще придобият професионална квалификация по 17 различни професии, като на 319 от тях ще бъде осигурена заетост по придобитата от обученията професия.
В дейностите по проект „СТИМУЛ” на БТПП е предвидено включване на 865 безработни лица в обучение по 12 професии и придобиване на цифрова, личностна, социална гражданска компетентност или компетентност за придобиване на умения за учене. На 303 лица ще бъде осигурена заетост по придобитата от обученията по проекта професия.
Проект „С НОВИ ЗЕЛЕНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ КЪМ НОВА ЗАЕТОСТ” на КНСБ включва провеждане на обучения за 999 лица по седем професии. Ще бъде осигурена заетост на най-малко 61,16% от безработните лица, включени в обучения по проекта, като заетостта ще бъде в съответствие с придобитата квалификация по проекта.
По ПРОЕКТ „ХОРИЗОНТИ 7” на КТ „ПОДКРЕПА” ще се проведат обучения по ключова компетентност „Гражданска компетентност” за 200 лица и по ключова компетентност „Личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за придобиване на умения за учене“ за 709 лица. Общо 909 лица ще придобият квалификация по 17 професии. След успешно приключване на обученията ще бъде осигурена заетост или стажуване на 336 лица.
ПРОЕКТ „ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТРУДОВА ЗАЕТОСТ И САМОНАЕМАНЕ" на ССИ ще даде възможност на 817 безработни да преминат обучения по 4 ключови компетентности. Включените лица ще имат възможност да преминат и професионално обучение по една от предвидените общо 29 професии. Това ще даде шанс на минимум 286 от обучените лица да бъдат устроени на подходящи работни места, заявени от работодатели – партньори по проекта.
23.05.2022
В КОИ СЕКТОРИ СЕ ТЪРСЯТ НАЙ-МНОГО РАБОТНИЦИ
Войната в Украйна и последвалият я икономически шок заплашват да изтрият значителна част от възстановяването и ръста след пандемията. Въпреки влошените условия на работа на редица компании – най-вече зависимите от застрашените от конфликта доставки на енергийни ресурси – на този етап няма особени индикации за сериозни проблеми на пазара на труда, се посочва в анализ на Института за пазарна икономика.
Публикуваните тази седмица данни от Наблюдението на работната сила на НСИ за първото тримесечие сочат лек спад в общия брой на заетите спрямо предишното – от 3080 хиляди до 3068 хиляди лица за възрастовата група на 15 и повече години. Заради свиването на населението обаче коефициентът на заетост се подобрява с 0,1 пр.п. Доколкото зимните месеци обикновено са „дъното“ на заетостта в България обаче е трудно директно да отдадем този спад на новия икономически шок, особено предвид че спрямо първото тримесечие на 2021 има ръст в общия брой на заетите с 40 хиляди души. Трябва да отчитаме и обстоятелството, че в първото тримесечие на 2022 г. попадат едва 5 седмици от военния конфликт, който продължава и до днес, и по тази причина можем да очакваме по-сериозно въздействие от него през второто тримесечие, където общата икономическа динамика е движена най-вече от последствията от войната, посочват от ИПИ.
На областно ниво динамиката е разнопосочна. Повечето области регистрират подобрение спрямо същото тримесечие на 2021 г., но има и значителни спадове, най-видими в Кюстендил, Сливен и Смолян. Почти всички региони, където не са регистрирани подобрения, са сред онези, които понесоха по-тежък удар върху местната икономика в хода на Covid-19 кризата, а продължаващите им проблеми са знак за поява на по-трайни структурни проблеми с предлагането и качеството на работната сила и търсенето на труд. Същевременно най-висок ръст се наблюдава в по-слабо икономически развитите области, където все още има свободен трудов ресурс.
Прави впечатление и спадът на заетостта в Пловдив – с над 3 пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., въпреки че регионалният пазар на труда остана относително незасегнат в хода на предишната криза. Важно е да отбележим също, че 12 области вече са надхвърлили стойностите на коефициента на заетост от първото тримесечие на рекордната за пазара на труда 2019 г., най-видимо във Варна (с 8,3 пр.п) и Кърджали (с 4,6 пр.п.). Това обаче не означава непременно голямо увеличение на броя на работните места заради големия спад на населението през изминалите две години, пише още в анализа.
Според икономистите разпределението на заетите по икономически дейности ясно демонстрира пренареждането на икономиката в резултат на кризата и свиването в туризма и международните пътувания. Именно в сектора на хотелите и ресторантите се наблюдава най-големия спад в броя на заетите – с 28% спрямо първото тримесечие на 2019 г. или с над 40 хиляди души. Същевременно положителната динамика и високото търсене в строителството обуславят ръст на заетостта както в самия сектор, така и приблизителното удвояване на заетите в операциите с недвижими имоти.
Силна положителна динамика има както в професионалните дейности (включващи част от аутсорсинга на бизнес услуги), така и в ИКТ. С други думи, въпреки големия дефицит на кадри – дефиниран като разминаването между декларираното търсене от компаниите и броя на завършващите в тези професионални направление на висшите училища, дигиталният бизнес продължава да добавя нова заетост, при това с относително бързи темпове – в рамките на година заетите в ИКТ сектора са нараснали с 23%, до 124 хиляди души.
Поглед върху по-краткосрочните ефекти на войната и влошаването на икономическия климат може да бъде намерен в месечните данни за безработицата от бюрата по труда. На този етап обаче и при тях няма индикации за влошаване, тъкмо обратното – през април 2022 г. броят на регистрираните безработни е намалял с над 5 хиляди души спрямо март, което води и до спад на коефициента на безработица с 0,2 пункта до 4,6%. Свиването на безработицата през последния месец се наблюдава във всички области на страната, освен в София (област), където повишението е незначително.
В обобщение, последните достъпни данни сочат към ограничено въздействие на „новата криза“ върху пазара на труда. Това по никакъв начин обаче не означава, че ако военният конфликт в Украйна – и съответно въздействието му върху цените и доставките на енергоносители и общата икономическа динамика – продължи, то засегнатите фирми няма да бъдат принудени да освобождават работници и да свиват заетостта, заключват от ИПИ.
23.05.2022
КАК ДА УВЕЛИЧИМ ТРУДОВОТО СИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ?
Заплатата може да се разгледа от много гледни точки, защото се влияе от множество различни фактори, но от особено значение е специфичната работа, която изпълняваме. Международната платформа Paylab.com, която оперира в България чрез общия си с JobTiger уебсайт - Zaplatomer.bg, събира информация за заплатите повече от 10 години. Компанията е създала локални платформи за сравняване на заплати в повече от 20 държави. Paylab направи списък с девет ключови фактора, които могат да обяснят защо получавате повече или по-малко от пазарните нива. Заслужава си да ги имате предвид следващия път, когато анализирате заплатата си или обмисляте да смените работата си.
Компаниите, които работят в икономически силни сектори, предлагат по-високи заплати на всички нива, защото имат по-добри системи за възнаграждения, включващи финансови бонуси. Секторите, които в дългосрочен план са се доказали като икономически силни, включват информационни технологии, енергетика, телекомуникации, банки и други, вкл. електроника и автомобилна индустрия. Не е необичайно офис мениджър в енергийна компания да печели с до 30% повече от офис мениджър в компания, която се занимава с туризъм.
Сумата, която получаваме, зависи и от размера на компанията, за която работим. Повечето големи корпорации предлагат на служителите си по-щедри финансови условия и придобивки в сравнение с малките работодатели. Според анализ на Paylab средните заплати в компании с повече от 250 служители са с до 14 % по-високи от заплатите в малки компании с до 50 служители.
Работата в големите корпорации е по-структурирана, позволявайки на служителите да се профилират и специализират в по-голяма степен. Вземането на решения е ограничено от множество нива на управление. Начинът на работа в по-малките компании е по-слабо формализиран. Обичайна практика е служителите да заемат позиции с повече натрупани отговорности и да бъдат по-гъвкави. Това означава, че задачи, присъщи на множество работни активности, могат да бъдат обединени в една позиция.
Средните заплати в частния сектор обикновено са по-високи в сравнение с публичния сектор. Докато публичният сектор е в състояние да се конкурира с местни частни компании в някои страни, като цяло не може да се конкурира с частни компании, които са чуждестранна собственост.
Анализът на Paylab показва, че средните заплати в чуждестранните компании са с от 12 до 50 % по-високи от средните заплати в частния сектор в отделните държави. На първо място чуждестранните компании имат повече капитал, атрактивна корпоративна култура и различни стандарти по отношение на грижите за служителите в развиващите се пазари. Заплащането на служителите в публичния сектор подлежи на законови ограничения.
Като цяло заплатите се увеличават с годините опит. Според данните на Paylab хората с дългогодишен опит, т. е. хора с повече от 6 години опит на дадена позиция, получават с до една пета повече от новите служители. Ако работодателят търси кандидат с опит, той трябва да има предвид, че този служител ще бъде по-скъп от неопитен нов служител.
Опитът не е безплатен. Всеки служител е инвестирал много енергия, обучение и време, за да придобие своите знания и умения до настоящото им ниво. Парадоксално е, че често следващият работодател възнаграждава служителите за предишния им опит. Заплатите често се променят по-динамично за хората, които сменят работата си по-често.
Опитът е ключов аргумент в интервюто при договаряне на окончателната заплата. Опитът в чужбина, интересните проекти или работата с различни онлайн инструменти, хора, управление на екипи и други подобни са от особено значение. HR специалистите и бъдещите ви ръководители с удоволствие слушат за предишния ви опит, тъй като го възприемат като добавена стойност за компанията си.
Анализът на Paylab показва, че при завършилите висше образование има ускорен ръст на заплатите през цялата им кариера. Служителите с висше образование обикновено печелят средно с до 50 % повече от служител, завършил средно образование. Разликата в заплащането нараства с възрастта, като се има предвид, че служителите с висше образование имат ускорен ръст на заплатите в кариерата си. По отношение на доходите през целия живот разликата в заплащането в полза на завършилите висше образование означава, че завършилите средно образование обикновено не могат да компенсират тази разлика.
Изборът на образование и сфера на обучение има фундаментално въздействие върху бъдещите доходи на всеки служител.
Фактът, че човек работи дълго време, не рефлектира непрекъснато в по-високи заплати. Според данни на Paylab, пикът на потенциала на възнаграждението или възрастта, на която хората обикновено получават най-високи доходи, е 37 - 40 г. В действителност заплащането нараства много по-динамично за младите служители. Когато достигнем петдесет години, заплащането ни като цяло се увеличава с по-бавни темпове, отколкото при хората, които още не са на четиридесет. Предпочитанията на служителите се променят и стабилността става по-важна с възрастта. По-възрастните служители са по-лоялни и не променят работата си толкова често, колкото по-младите им колеги.
Анализът на Paylab показва, че средната разлика в заплащането при мъжете и жените на една и съща позиция е 9 % в ущърб на жените. Често разликата в заплатите в полза на мъжете е резултат от забавянето на кариерата при жените, когато имат деца. Докато жените се фокусират върху семейството, кариерите на мъжете продължават да напредват. Необходимостта от балансиране на семейните и работните задължения често кара жените да приемат работа, която отнема по-малко от времето им. Те се стремят по-малко към управленски позиции в сравнение с мъжете.
Продължителността на всяка пауза в кариерата на жените, подкрепата и помощта от семейството и условия на труд, предоставени от техния работодател, оказват значително влияние върху техните доходи. Понастоящем компаниите полагат усилия да подкрепят по-голямото разнообразие на работното място и да създадат среда за жените, в която те имат същите възможности като мъжете.
Според данните на Paylab големите градове, и предимно столиците, предлагат по-добри условия на заплащане в сравнение с по-малките градове и региони, далеч от столицата. Това се дължи най-вече на факта, че там обикновено са концентрирани централните офиси и предлаганите работни места са по-конкурентни.
Анализът на Paylab показва, че счетоводител в столицата може да получава с до 24% повече от счетоводител в регион извън столицата. Разликите в разходите за живот трябва да се разглеждат като допълнение на местоположението, тъй като те обикновено са по-високи в градовете. Подобни значителни различия в заплащането има наример в областта на търговията. Например, служителите в този сектор в Прага в Чехия получават заплати, които са с до 43 процента по-високи от служителите в други региони.
Асертивността по отношение възнаграждението за извършената работа се отплаща. Служителите, които поемат инициативата и повдигат темата за заплатата си пред ръководителите си като използват правилните аргументи, обикновено постигат някакво подобрение. Доходът ви и условията на труд зависят до голяма степен от личната ви ангажираност.
Ако работодателят ви е доволен от работата ви, в негов интерес е да сте щастливи. Струва си да повдигнете темата за корекция на заплатата веднага след като сте постигнали значителен успех, направили сте важен принос за напредъка на компанията, подобрили сте процесите или сте спестили разходи. Можете също така да обсъдите заплатата си с работодателя, ако основната ви заплата дълго не е била променяна или е под сегашната пазарна стойност за вашата позиция.
20.05.2022
КАК ДА СИ ИЗЧИСЛИМ ЛИЧНАТА ИНФЛАЦИЯ?
Калкулаторът на така наречената лична инфлация е достъпен за всекиго на сайта на Националния статистически институт. Калкулаторът отчита промени в цените на над 800 стоки и услуги и позволява да изчислим цената на месечното си потребление на различни стоки и услуги и да видим как тя се променя спрямо избран от нас период.
Потребителската кошница от стоки и услуги, която Националният статистически институт използва, за да изчисли индекса на потребителските цени и чрез него да пресметне процента на инфлация за България, се състои от 846 стоки и услуги. За всяка една стока или услуга – напр. хляб, мляко, билет за кино, бензин – се изчислява средна цена за месеца и средна цена за предходната година. Общият индекс на потребителските цени се изчислява като средна претеглена от промените в цените на всичките 846 стоки, наблюдавани в над 6400 търговски обекта в 27-те градове, в които се извършва наблюдение на цените.
Процентът на инфлация, обаче не зависи само от това как се променят цените на стоките и услугите. Друг важен фактор са теглата на отделните стоки и услуги, включени в потребителската кошница. Теглата определят дела (важността, значимостта) на различните стоки и услуги в потребителската кошница и от там и влиянието на изменението на техните цени върху общото изменение на цените, т. е. върху процента на инфлация.
Теглата, използвани от Националния статистически институт за изчисляване на индексите на цените (процента на инфлация) се определят въз основа на данни от изследването на домакинските бюджети. Те се отнасят за средностатистическия потребител и като такива отразяват структурата на потребление на едно средностатистическо българско домакинство.
Средностатистически потребител обаче съществува само теоретично. По тази причина официално изчислената инфлация може да се различава от вашите изчисления на личната инфлация: например, ако вие не пушите, вашето лично потребление няма да включва разходи за тютюневи изделия, които са включени в кошницата, използвана за пресмятане на официалния процент на инфлация, посочват от НСИ.
Калкулатор за изчисляване на личната инфлация
Калкулаторът дава възможност да изчислите вашата лична инфлация, т. е. вашия индекс на потребителските цени чрез въвеждането на вашите лични месечни и годишни разходи, които да отговарят на вашия личен модел на потребление.
Въз основа на въведените данни ще бъдат показани графики и таблица с официалните и с вашите изчисления на месечната и на годишната инфлация и така ще имате възможност да видите как различните тегла, дължащи се на различните модели на потребление, оказват влияние върху общото изменение на цените. Отделна графика „Сравнение на разходите” съпоставя вашия личен модел на потребление с модела на потребление на средностатистическото домакинство по основни видове разходи.
20.05.2022
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ ПРЕЗ ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2022
Данни от Наблюдението на работната сила, извършвано от Националния статистически институт
Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 72.0%, като в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 0.6 процентни пункта.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години нараства с 1.5 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. и достига 68.4%.
Коефициентът на безработица е 4.9%, или с 1.4 процентни пункта по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2021 година.
Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 55.3 хил., или 4.5% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Заетост
През първото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица е 3 068.3 хил., от които 1 632.2 хил. мъже и 1 436.0 хил. жени. В сравнение с първото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица се увеличава с 1.3%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.7%, като при мъжете този дял е 58.6%, а при жените - 47.3%.
През първото тримесечие на 2022 г. в сектора на услугите работят 1 982.8 хил., или 64.6% от заетите лица, в индустрията - 906.6 хил. (29.5%), и 178.9 хил. (5.8%) - в селското, горското и рибното стопанство. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица се увеличава в сектора на услугите с 94.9 хил. (5.0%), намалява в сектора на индустрията с 55.5 хил. (5.8%) и остава почти непроменен в сектора на селското, горското и рибното стопанство.
От всички заети 3.7% (114.1 хил.) са работодатели, 6.3% (193.0 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89.5% (2 744.9 хил.) - наети лица, и 0.5% (16.2 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 101.3 хил. (76.6%) работят в частния сектор, а 643.6 хил. (23.4%) - в обществения.
През първото тримесечие на 2022 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:
Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 975.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 68.4% (71.8% за мъжете и 64.9% за жените).
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 36.3% (40.2% за мъжете и 32.2% за жените).
Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 73.7%, съответно 77.4% за мъжете и 69.8% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2021 г. коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) се повишава с 2.0 процентни пункта, с 1.2 процентни пункта при мъжете и с 2.6 процентни пункта при жените.
Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 601.4 хил., или 66.0% от населението в същата възрастова група (70.7% от мъжете и 61.7% от жените).
Безработица
През първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица е 158.7 хил., от които 84.3 хил. (53.1%) са мъже и 74.4 хил. (46.9%) - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2021 г. броят на безработните лица намалява с 45.3 хил., или с 22.2%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 1.4 процентни пункта и достига 4.9%. Коефициентът на безработица намалява с 1.7 процентни пункта при мъжете и с 1.1 процентни пункта при жените и през първото тримесечие на 2022 г. стойността му e еднаква за мъжете и жените.
От всички безработни лица 10.6% са с висше образование, 52.1% - със средно, и 37.3% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.6% за висше образование, 4.6% за средно образование и 16.4% за основно и по-ниско образование.
През първото тримесечие на 2022 г. делът на лицата с продължителност на безработицата под една година и този на продължително безработните лица (безработни от една година или повече) е почти еднакъв - съответно 49.7% (78.8 хил.) и 50.3% (79.9 хил.). Коефициентът на продължителна безработица намалява с 0.2 процентни пункта в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. и достига 2.5%, като остава по-висок при мъжете (2.7%) в сравнение с жените (2.2%).
От общия брой на безработните лица 19.2 хил., или 12.1%, търсят първа работа.
През първото тримесечие на 2022 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 8.3% (8.1% при мъжете и 8.6% при жените), като в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. е по-нисък с 2.7 процентни пункта. Намаление на коефициента на безработица (15 - 29 навършени години) се регистрира само при мъжете - с 5.0 процентни пункта, докато при жените има увеличение по този показател с 0.4 процентни пункта.
Икономическа неактивност
През първото тримесечие на 2022 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2 594.3 хил., от които 1 068.9 хил. (41.2%) са мъже и 1 525.3 хил. (58.8%) - жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 216.7 хил., или 28.0% от населението в същата възрастова група. От тях повече от една трета (455.3 хил.) са неактивни поради участие в образование или обучение.
Методологични бележки
Наблюдението на работната сила е извадково и се провежда непрекъснато, като осигурява тримесечни и годишни данни за икономическата активност на населението на възраст 15 и повече навършени години. То обхваща обикновените домакинства в страната.
Наблюдаван период - характеристиките на всяко анкетирано лице се отнасят за състоянието му през определена календарна седмица.
Икономически активното население (работната сила) включва всички заети и безработни лица.
Заети са лицата на възраст 15 - 89 навършени години, които през наблюдавания период:
- извършват работа дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;
- не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради годишен отпуск, болест, отпуск при раждане и отглеждане на малко дете и други.
Безработни са лицата на възраст 15 - 74 навършени години, които:
- нямат работа през наблюдавания период;
- активно търсят работа през период от четири седмици, вкл. наблюдаваната, или вече са намерили работа, която очакват да започнат до три месеца след края на наблюдавания период;
- имат възможност да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период.
Продължително безработни са лицата, които са безработни от една или повече години.
Икономически неактивни (лица извън работната сила) са лицата на възраст 15 и повече навършени години, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица на възраст 90 и повече навършени години.
Обезкуражени са лицата извън работната сила на възраст 15 - 74 навършени години, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят подходяща работа.
Коефициент на икономическа активност - относителният дял на икономически активните лица от населението в същата възрастова група.
Коефициент на заетост - относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години или в съответната възрастова група.
Коефициент на безработица - относителният дял на безработните лица от икономически активното население.
Коефициент на продължителна безработица - относителният дял на продължително безработните лица от икономически активното население.
При оценката на резултатите за първото тримесечие на 2022 г. са използвани данни за населението на страната към 31.12.2021 г., като е изключено населението, живеещо в колективни домакинства.
Както при всяко извадково наблюдение, данните от Наблюдението на работната сила са обременени с грешки, дължащи се на извадката (стохастични грешки). Относителните стандартни грешки за основните показатели от наблюдението през първото тримесечие на 2022 г. са:
- общ брой на заетите лица - 1.4%;
- общ брой на безработните лица - 5.6%;
- коефициент на безработица - 5.4%.
Поради направените закръгления, в някои случаи общите данни могат да се различават незначително от сумата на отделните групи, включващи се в тях.
По-подробни данни от Наблюдението на работната сила за първото тримесечие на 2022 г. могат да се намерят на сайта на НСИ - www.nsi.bg, раздел Пазар на труда, Наблюдение на работната сила.
20.05.2022
КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО НЕ СА НИ ВНАСЯЛИ ОСИГУРОВКИТЕ?
Всички са чували за т. нар. осигуровки или осигурителни вноски, както се наричат по закон, но само експертите в областта на счетоводството, данъчното и осигурителното право са наясно със същността, принципите и изчисляването им.
Не са рядкост и случаите, в които работещите се сблъскват с неприятната ситуация, в която разбират, че не могат да се ползват от редица права, които държавата им дава, поради факта, че липсват внесени осигурителни вноски, които всъщност са основа, за да бъдат ползвани редица обезщетения по различни поводи.
Какво представляват осигурителните вноски, кой и в какъв размер следва да ги заплаща и какво може да направим, ако разберем, че не са ни внасяни такива?
Осигурителни вноски са месечни парични плащания, които гарантират в солидарната социална система на България материална (парична и др.) защита на работниците и служителите при различни социални рискове - болест, майчинство, трудова злополука, инвалидност, безработица, старост и смърт.
Съгласно закона задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са всички лица, които упражняват трудова дейност. Работодателите имат ангажимент да удържат и внасят осигуровки за работниците и служителите на месечна база. Осигуровките се дължат върху общото брутно възнаграждение на всеки от служителите в рамките на определените от закона минимални и максимални граници на осигурителния доход.
Към настоящия момент (май 2022 г.) минималният размер на осигурителния доход в България е 710 лв., а максималният размер е 3400 лв. Следователно, ако работещият получава възнаграждение в размер над 3400 лв., той ще дължи осигурителни вноски само до размера на максималния осигурителен доход - 3400 лв., но не може да бъде осигуряван върху по-малко от 710 лв. месечно брутно възнаграждение. Социалните осигуровки са разделени по фондове - фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и фонд „Безработица“.
Общият размер на осигуровките е в размер на 32.70-33.40% върху брутното трудово възнаграждение, като от тях 18.92-19.62% са за сметка на работодателя и 13.78 % се удържат от месечното възнаграждение за сметка на работника или служителя.
При положение, че работодателят по една или друга причина не е изпълнил ангажимента си да удържи и внесе осигуровки за работниците и служителите на месечна база (срокът за внасяне на осигуровките е до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. С други думи, осигуровките за май следва да бъдат внесени до 25 юни), то имате възможност да потърсите правата си по няколко начина.
В такава ситуация законът ви дава право да прекратите трудовия си договор без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване). Също така можете да поискате заплащане на дължимите осигуровки като сезирате съответния съд, който да разпореди решение във ваша полза. Не забравяйте, че по този род съдебни дела не са дължими държавни такси.
Във всеки един момент имате право да се обърнете към контролните органи Инспекция по труда, служителите на която да извършат проверка във фирмата или учреждението и отправят задължителни предписания на работодателя, както и да сезирате Националната агенция по приходите относно неплащането на осигуровки и данъци от страна на съответния работодател.
19.05.2022
ДРУЖЕСТВО МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАВА И ПО ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ
Какво представлява дружеството по закона за задълженията и договорите? На какъв режим се подчинява и какви са правилата за създаването му?
Като се каже дружество, човек обикновено смята, че става дума за търговско дружество, за нещо, което е регистрирано по Търговския закон, което е вписано в търговския регистър. Такива са акционерните дружества и командитните дружества, дружествата с ограничена отговорност.
Българският закон обаче предвижда още един вид дружества - такива по закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Те обичайно може да бъдат видени записани като ДЗЗД. Важно е да се знае, че то не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект, което е и главната разлика с търговските дружества. Учредяването става с договор.
Според ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Там е отбелязано, че за постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.
Според правилата за тези дружества, внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползване, ако не е уговорено друго.
Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост, разпорежда ЗЗД.
Законът определя и че всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни. Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.
Друго основно правило е, че решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.
Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.
Пак, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.
Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.
Важни са и правилата за това кога дружеството се прекратява. Това става с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно. Прекратяване има и с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано, както и със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго. Прекратява се ДЗЗД и с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници. Последният вариант за прекратяване е по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.
Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.
19.05.2022
ЗАКОНЪТ ЗА ОФШОРНИТЕ ЗАЛЕЖИ – ПРИЕТ; ТОВА Е НАЙ-ВАЖНАТА СТЪПКА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА РУМЪНИЯ
Камарата на депутатите на румънския парламент прие Законопроекта за офшорните залежи в сряда.
Законът за офшорните залежи е най-важната стъпка към енергийната независимост на Румъния, каза министърът на енергетиката Вирджил Попеску.
„Днес ние гласувахме в Камарата на депутатите с голямо мнозинство Закона за офшорните залежи. Той може би е стъпка – най-важната стъпка, която правим, към енергийна независимост. Всъщност можем да кажем, че след като започнат инвестициите в Черно море, Румъния ще стане независима енергийно-интелигентна; ще произвеждаме повече природен газ, отколкото потребяваме, а излишъкът може да бъде изнасян в чужбина“, каза Вирджил Попеску пред парламента.
Според министъра Румъния може да се превърне в доставчик на енергийна сигурност в региона.
„Законът създава стабилност и предвидимост, благоприятна данъчна среда и съм уверен, че ще помогне на инвеститорите в решението им да инвестират. Освен това той защитава националните интереси на Румъния – в случай на енергийна криза ще можем да се намесим и да пренасочим газ към вътрешното потребление, а също законът налага контрол върху двустранните договори… Вярвам, че това е закон, от който и държавата, и инвеститорите печелят и очакваме, че ще бъде взето решение за инвестиране“, допълни Вирджил Попеску.
Той също заяви, че „никой не продава под себестойност, като се започне с принципа на добросъвестността“.
„Румъния печели от предоставени права за ползване – някъде около 13 процента – от допълнителен данък оборот. Румъния печели от данък печалба на компаниите, от работните места, които ще бъдат създадени. Държавният бюджет печели от данъка върху работната сила и вярвам - най-важното: Румъния става независима енергийно-интелигентна и ние няма повече да имаме проблеми с доставките на природен газ“, изтъкна Вирджил Попеску.
Камарата на депутатите одобри Законопроекта за офшорните залежи с 248 срещу 34 гласа.
Проектът цели да регулира редица мерки в данъчния режим и правата за ползване на петролни залежи.
19.05.2022
ЕС ПРИЗНАВА COVID-19 ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Европейският съюз ще признае коронавирусната инфекция за професионално заболяване според споразумение, постигнато от европейските държави и представители на синдикатите и работодателите, съобщи Европейската комисия.
Комисията ще издаде препоръка COVID-19 да бъде включен в списъците на професионалните заболявания в европейските държави до края на годната в секторите на здравеопазването, социалните грижи и оказването на помощ по домовете, а в условията на пандемия - и в сектори, в които има огнища на болестта при дейности с доказан риск от инфекция.
Промяната ще позволи работниците, които са се заразили с COVID-19, докато са били на работа, да получат права, включително обезщетение, ако това е предвидено от националното законодателство.
Според българското законодателство и съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при трудова злополука и професионална болест осигурените лица или техните наследници имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност, парично обезщетение при трудоустрояване, лична или наследствена пенсия за инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация и еднократна помощ при смърт.
19.05.2022
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА С ОНЛАЙН АНКЕТА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА БИЗНЕСА
Министерството на икономиката и индустрията стартира онлайн анкета, адресирана до българските фирми.
В допитването са поканени да се включат всички работодателски организации в страната и техните членове. „Целта на анкетата е да се установят реалните проблеми и нужди на българския бизнес след наложените санкции, спирането на газовите доставки и други текущи проблеми“, заяви вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.
Допитването ще е ежемесечно и ще има за цел да събере възможно най-много информация за отражението на кризата върху реалната икономика. Представителите на бизнеса могат да сигнализират за проблемите, с които се сблъскват на страницата на Министерството на икономиката и индустрията. Стандартизираната таблица може да бъде изтеглена от сайта на Министерството и да бъде изпратена попълнена на електронен адрес: info@mi.government.bg. Крайният срок е последният ден на всеки месец.
18.05.2022
КАКВИ СА АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО СРЕЩУ ИНФЛАЦИЯТА
Нула процента ДДС за хляба, осъвременяване на пенсиите с близо 20%, по-високи данъчни облекчения за семействата с деца и отстъпки за горивата, включително за бензин и дизел – това са само част от мерките в антикризисния пакет, приет в рамките на вчерашния коалиционен съвет, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Мерките целят да подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентната криза, породена от войната в Украйна.
Съгласно решението на партньорите от управляващата коалиция пенсиите ще бъдат осъвременени от 1 юли, вместо със заложените сега 6,1%, със средно 20%. Това включва твърдо увеличение на всички пенсии с 60 лева и допълнително процентно увеличение. По т. нар. швейцарско правило ще бъдат преизчислени пенсиите на 770 хил. пенсионери от 1 октомври, като от 2008 г. ще се преизчисли всяка една пенсия със 100% на ръста на средноосигурителния доход или 100% инфлацията, в зависимост от това кое е по-благоприятно и кой е по-високият размер на пенсията за конкретния пенсионер.
Решенията на управляващата коалиция водят до драстично увеличение с над 55% на минималната пенсия, която в началото на миналата година бе в размер на 300 лв., а от 1 юли вече ще бъде 467 лв.
В антикризисния пакет са предвидени също компенсации заради високите цени на горивата. Всички граждани до края на годината ще могат да се възползват от отстъпка в размер на 25 ст./л. за бензин 95 и дизел, метан и пропан-бутан.
За срок от една година ДДС на хляба ще бъде сведен до 0%, като за същия период ДДС на виното и бирата ще бъде върнат на 20%.
По отношение на отоплението се предвижда в срок от една година ДДС за парно и топла вода да бъде 9%. Ще бъде намален също на 9% ДДС за природен газ за крайни потребители/битови нужди за срок от 1 година. Освобождава се от акциз ел. енергия, природен газ, метан.
В подкрепа на семействата с деца, като дългосрочна мярка се предвижда да бъде увеличен размерът на данъчното облекчение за деца от 4500 лв. на 6000 лв. годишно, като ще бъде дадена възможност да се ползва на всеки три месеца през годината.
Пакетът от антикризисни мерки включва още увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.; облагане на свръхпечалбите на електрическа енергия с цел компенсиране на небитовите потребители; електронни ваучери за улеснение на работещите, като общият им размер ще бъде увеличен до 1,2 млрд. лв.; намаляване на лихвата до 8% за просрочени плащания към държавата, общините, за комунални услуги и др.
Ще бъде отправена препоръка до КЕВР за две ставки за ток, вода, парно и газ, базирано на консумацията за едно домакинство, като целта е да се въведе намалена тарифа за по-малко потребление. Продължава да бъде по-ниска ДДС ставката по отношение на книгите в размер на 9%.
По-голямата част от мерките ще бъдат уредени в предстоящата актуализация на бюджета в средата на настоящата година, като съответно бъдат предвидени различните срокове за влизане в сила и изпълнение. Ще бъдат изработени и необходимите законодателни промени.
17.05.2022
КАК ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ ДА ЗАПОЧНАТ СОБСТВЕН БИЗНЕС С ПАРИ ОТ ДЪРЖАВАТА?
До 20 000 лв. могат да получат хора с увреждания за започване или развитие на собствен бизнес. Средствата се отпускат от Агенцията за хора с увреждания за покриване на разходи за учредяване на ново предприятие, строително-ремонтни работи, оборудване на работни места, стартов минимален оборотен капитал и кратък обучителен курс за собственика на предприятието.
За финансиране могат да кандидатстват хора с 50 и над 50% намалена работоспособност, съгласно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Те не трябва да имат учредено еднолично предприятие, както и да са съдружници в други търговски дружества.
След завършване на предвидените основни дейности хората с увреждания активно трябва да работят в интерес на създадените със субсидията предприятия. Собствено финансиране не се изисква.
Проектните предложения трябва да бъдат изпратени до 20 юни 2022 г. в Агенцията за хората с увреждания (АХУ). Документите могат да бъдат занесени на място или да бъдат изпратени по пощата или по електронен път на ahu_ssd@mlsp.government.bg.
Повече информация може да бъде намерена в рубрика Проекти/Програми, секция „Самостоятелен бизнес“ на сайта на Агенцията за хората с увреждания https://ahu.mlsp.government.bg/home/.
17.05.2022
КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА: ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОЗОНАТА СЕГА Е ПО-СЛОЖНО ЗАРАДИ ВИСОКАТА ИНФЛАЦИЯ
Влизането в еврозоната е логична стъпка за България, защото тогава не само ще получава парична политика, но и ще може да влияе на тази парична политика. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред журналисти в УНСС след получаването на почетното звание "Доктор хонорис кауза".
"България има валутен борд и нашата парична политика се определя от Европейската централна банка. Влизането в еврозоната сега е по-сложно заради високата инфлация. Това обаче е поради външни шокове и войната в Украйна. Проблемът с нарастването на цените засяга всички страни, с изключение на Япония и няколко азиатски държави. Много е вероятно ЕЦБ и министрите на еврозоната да вземат под внимание факта, че инфлационните процеси у нас са външни и това да не се отрази на срока за приемане на еврото", каза Кристалина Георгиева.
"На въпрос дали България трябва или не трябва да влезе в еврозоната, аз бих отговорила с друг въпрос: "Има ли някой в България, който да иска да падне валутният борд?". Аз досега не съм видяла в социологически проучвания обществени настроения да падне валутният борд и ние да сме без неговата защита. Щом нашата валута е вързана за еврото, много по-добре е за нас да участваме във формирането на политиките, влияещи на нашата страна", каза Георгиева.
"Ние виждаме инфлация над десет процента у нас, но очакваме през 2023 година инфлационните процеси да бъдат овладени. Централните банки вече вземат решителни мерки, за да ограничат покачването на цените в ЕС. Тази година инфлацията може малко да се ускори, преди да почне да пада. Вече знаем и какво е това да имаме енергиен шок и се вземат мерки", каза Георгиева.
Запитана дали трябва да отпадне плоският данък в България, Кристалина Георгиева посочи, че препоръката на МВФ е да се оцени въздействието на плоския данък, а не обезателно да се реформира. "Такава оценка не е правена и е хубаво да видим как той работи и дали условията, довели до неговото въвеждане, продължават да са налице у нас. Мисля, че в България, където неравенството се задълбочава, е важно да оценим дали фискалната политика може да помогне както от страна на данъците, така и от страна на социалните фондове за намаляване на това неравенство", каза директорът на МВФ.
"Много правилно са подбрани мерките в антикризисния пакет на правителството, коментира Кристалина Георгиева. Най-важното е в момента България да усвои парите от ЕС и да включи в антикризисните мерки ускоряване на проектите, спрени поради "открита корупция". Тя даде пример с тунел "Ечемишка" на магистрала "Хемус", през който е минала през миналия уикенд. Това е тапа и е много важно в антикризисните мерки да се рестартират подобни проекти", каза тя.
Според директора на МВФ, има много неизвестни какво ще стане през тази година - не знаем колко ще продължи войната в Украйна, както и последиците от нея, и дали пандемията няма да се разпростре отново. Към момента двата най-големи проблема в света според нея са забавянето на растежа на икономиката в Китай и инфлацията.
"Ние прогнозирахме ръст на БВП на Китай от 5,5 на сто, но сега го свалихме на 4,4 на сто и е вероятно да коригираме още надолу. Инфлацията налага затягане на паричната политика, което може да забави растежа на икономиката и да вкара някои страни в рецесия. България не е заплашена от рецесия, МВФ прогнозира ръст на БВП в нашата страна от 3 процента, като предишната прогноза беше ръст 4,2 на сто за тази година. С антикризисните мерки страната има всички шансове да се опази от негативни последици за икономиката. В МВФ обаче ревизирахме растежа на икономиката на 143 страни, които правят 86 процента от БВП на света", каза Георгиева.
17.05.2022
ГОДИШНИЯТ ТЕМП НА ИНФЛАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЕ УСКОРИ
Годишният темп на инфлация в България се ускори през април 2022 г. за 14-и пореден месец, достигайки 14,4% спрямо 12,4% през предходния месец, показват данни на Националният статистически институт (НСИ). Това е най-високото ниво на инфлацията в нашата страна от 2008 г.
Спрямо март потребителските цени в нашата страна се повишават през април с 2,5%, след като месец по-рано те се повишиха с 2,2 на сто.
Средногодишната инфлация за периода май 2021 - април 2022 г. спрямо периода май 2020 г. - април 2021 г. е 7,0 на сто.
Основен възходящ натиск върху инфлацията през април оказват цените на облекло и обувки, които се увеличават с 6,4% спрямо март, както и цените на храните и безалкохолните напитки, които нарастват с 4,5%.
Поредно увеличение има и при транспортните цени, като те нарастват с 3,5% спрямо март, когато обаче скочиха със 7,9%.
Цените в ресторанти и хотели скочиха в рамките на месец с 2,6 на сто, а тези за жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (за комунални услуги) се увеличиха на месечна база с 1,7%.
Поредното повишение на транспортните цени се дължи на ново повишение на цените на горивата през април спрямо предишния месец, като цената на бензин А95Н се повишава с 3,5%, на бензина А100Н - с 3,1%, а на газ пропан-бутан - с 2,7% и на дизелово гориво с 6%, след като обаче през март цените на горивата скочиха с над 10%.
През април солиден скок на цените при хранителните продукти бележат тези на месото, като свинското месо поскъпва със 7,8%, агнешкото - с 12,9%, а месото от домашни птици - с 10,2%.
Цената на киселото мляко се повишава през април с 4,3%, на сиренето с 4,4%, на кашкавала - с 3,5%, а на яйцата - с 5,2%.
Оризът пък поскъпва с 3%, а брашното - с 4 на сто.
Сериозен скок с 20% има при цените на доматите, пиперът поскъпва с 16,3%, а картофите - с 8,9%.
През април поевтинява малка част от хранителните стоки, като най-голям ценови спад с 12,1% има при краставиците, при листните зеленчуци - с 0,1% и при прясната и охладена риба - с 2,4 на сто.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през април нараства с 2,1% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се ускори до 12,1% от 10,5% през март.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната.
17.05.2022
НОВИТЕ БЕЗРАБОТНИ СА ПОВЕЧЕ ОТ НАЕТИТЕ НА РАБОТА
От началото на годината до момента новорегистрираните безработни в цялата страна надхвърлиха 89 300 души, а устроените на работа са малко над 58 200 души – това сочат най-новите данни от ежеседмичното специализирано наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта.
В последната наблюдавана седмица за периода 2-8 май в бюрата по труда са се записали 4073 безработни, а започналите работа са 2747 души.
София-столица, Пловдив и Благоевград са областите с най-много новорегистрирани безработни в периода втори-осми май – в София те са 454-ма. Най-много са устроените на работа чрез бюрата по труда също в столицата, Бургас, Велико Търново, Плевен, Пловдив и Варна. В началото на летния сезон вече има области като Бургас, Велико Търново, Добрич със сериозен превес на постъпилите на работа в сравнение с регистрираните в бюрата по труда.
Най-търсените от бизнеса професии са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; работници в селското, горското и рибното стопанство; продавачи; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; помощници при приготвяне на храни; чистачи и помощници и др.
Според Агенцията по заетостта безработицата през месец април - 4,6%, е най-ниската регистрирана досега. Административната статистика на агенцията показва, че това е най-малката стойност на записани безработни от създаването на Агенцията преди 32 години.
16.05.2022
СТАРТИРА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЕТОСТ НА ОБЛАСТ МОНТАНА ЗА 2022 Г.
В изпълнение на Националния план за действие по заетостта през 2022 г. Министерство на труда и социалната политика стартира процедура по разработване на регионалните програми за заетост. Програмите са ефективен инструмент на активната политика на пазара на труда, с който се подпомагат регионите и се осигурява заетост на безработни лица от уязвимите групи.
Законът за насърчаване на заетостта предвижда реализирането на една регионална програма за всяка административна област на основата на предложенията от областната и общинските администрации.
През 2022 г. регионалните програми ще насърчат разкриването на устойчиви работни места и ще допринесат за възстановяване на заетостта. Във всяка Регионална програма трябва да се планира субсидирана заетост за лица от целевата група, на основата на партньорства с предприятия от частния сектор. Приоритетно в субсидирана заетост се включват безработни лица, регистрирани в бюрата по труда по причини, свързани с Ковид кризата. За да се даде тласък на местното развитие, е важно програмата да адресира мерки в сектори с потенциал за растеж. Партньорствата за заетост с работодатели, които осъществяват дейности, свързани със зеления преход, също са важни.
Заинтересованите работодатели от община Монтана могат да заявят потребностите си от работна сила пред кмета на община Монтана до 16 май 2022 г. в 102 стая до 17.30 ч. за включване в Програмата за заетост на община Монтана, която е част от Регионалната програма за заетост в област Монтана. На всяко разкрито работно място по регионалните програми могат да се назначават безработни лица, които не са работили при същия работодател през последните 6 месеца.
Разработените проектни предложения следва да бъдат подадени в срок до 17 май 2022 г., след което комисия, назначена от Областния управител, ще ги оцени и ще разработи Регионалната програма за заетост за област Монтана за 2022 г.
Значително по-големият финансов ресурс през настоящата година предполага и широк териториален обхват на регионалните програми. Целта е работни места да се разкрият във всички населени места от областта, в които има подходящи за тях регистрирани безработни лица, за да се даде шанс и да се създадат условия за заетост и в най-отдалечените от икономическите центрове райони.
Програмите могат да осигуряват заетост и на работни места в дейности, свързани с осигуряването на грижа в домашна среда (доставяне и/или приготвяне на храна, помощ при хранене, подкрепа за самообслужване, движение и придвижване, пазаруване и др. ежедневни и домакински дейности) на лица с трайни увреждания и възрастни хора, които не попадат в обхвата на съществуващите към момента мерки, услуги и програми, финансирани със средства от държавния бюджет или с европейски средства, или средства от международни програми и проекти, включително Механизма за личната помощ.
Утвърдено е разпределението на средствата от бюджета на МТСП за активна политика по области в Националния план за действие по заетостта през 2022 г., за област Монтана те са в размер на 2 504 420 лв.
До 20.05.2022 г. е срокът, в който Председателят на Комисията по заетост следва да представи в Министерството на труда и социалната политика за утвърждаване Регионалната програма за заетост на област Монтана за 2022 г.
Срокът за изпълнение на регионалната програма е до 09.12.2022 г.
За повече информация: Дирекция „Бюро по труда – Монтана.
16.05.2022
ЛЕСНИ ТРИКОВЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕКИПНАТА РАБОТА НА РАБОТНОТО МЯСТО
Да сте част от страхотен работен екип е феноменално чувство.
Това означава да отивате на работа с удоволствие и да сте заредени с енергия през целия ден.
Факт е, че много служители страдат от лоша комуникация, липса на доверие и ниска ангажираност – всичко това подкопава шансовете за работа в екип.
Все пак 3 от 4 работодатели смятат работата в екип за „много важна“, но понякога това може да бъде малко сложно. Ключът е да дадете на екипа си правилните условия за развитие и израстване.
Ето няколко „условия“ за работа в екип, които трябва да имате предвид:
Тя започва от върха. Ако все още нямате добра екипна работа на висше ниво, е време за промяна. Бъдете пример за служителите и им покажете колко важно е това за цялата организация.
Добрата комуникация е в основата на страхотната работа в екип. Добрите екипи комуникират добре и често техните членове са щастливи да споделят идеи, да обмислят заедно, да искат обратна връзка.
И така, как да активирате добра комуникация?
Бъдете ясни: Задайте тон за комуникация между екипа. Кога е приемливо да затворите вратата на офиса? Добре ли е да се чувате с някого след работно време? Колко често трябва да се събира целият екип?
Слушайте: Комуникацията е колкото говорене, толкова и слушане. Уверете се, че слушате колегите си и действително обмисляте техните мисли, преди да предложите свои собствени решения и принос.
Метод: Има толкова много начини да достигнете един до друг в съвременната епоха. Опитайте се да използвате най-подходящия инструмент за комуникация според специфичните нужди, независимо дали това е имейл, чат платформа, телефонно обаждане или лице в лице.
Споделяне: Насърчавайте неформалните срещи, споделянето на информация и сбирките между членовете на екипа. Хората не трябва да чакат седмична среща, за да се съберат.
Тук не говорим за аеробика, а за тийм билдинг. Преди да вземете решение за упражнение за изграждане на екип, важно е да прецените пред какви конкретни предизвикателства е изправен той. Например, трябва ли вашият екип да се запознае по-добре един с друг или трябва да се възстанови от конфликт? Можете да изберете различни упражнения за всяка от тези ситуации.
Правилата трябва да съществуват, за да поддържат всички равни. Правилата са навсякъде - на спортното игрище, в ежедневните взаимодействия - и съществуват, за да бъдат всички на една и съща позиция. Как можем да продължим повече заедно, ако не знаем къде сме? Правилата ще гарантират успеха и производителността на екипа.
Ако екипът не разбира целта на работата си, вниманието и ентусиазмът му могат да намалеят. Бъдете ясни защо правите това, което правите – това е ключът към мотивацията. И така, намерете "защо" - целта зад вашия текущ проект или крайна цел и защо предприемате всяка от стъпките, които ви водят до там.
Това не само ще поддържа всички мотивирани и съгласувани, но е и чудесен начин да прегледате работата и да се уверите, че правите най-добрите стъпки, за да стигнете до мястото, където трябва да бъдете.
Признатите служители са доволни служители, според скорошно проучване. И доволните служители се справят по-добре в работата. Ако искате по-щастлив, по-силен отбор, признанието е от ключово значение.
Колко конструктивно е вашето работно пространство за растеж на екипната работа? Изследванията на Херман Милър показват, че физическото работно пространство трябва да се развива, за да поддържа сътрудничеството.
Осигурете стаи, които екипите могат да използват, конферентни зали, оборудвани с най-новите инструменти за отдалечена конферентна връзка, и зони за отдих, където хората могат да се отпуснат.
Нуждите на вашите екипи трябва да бъдат отразени във вашето работно пространство. Огледайте офиса си и помислете какво може да се направи, за да се насърчат импровизирани сбирки за продуктивен разговор, достъпност до експерти по знания и полупостоянни пространства за групови проекти.
Изграждането на екип не трябва да се случва, докато работите активно. Всъщност е доказано, че вземането на почивки заедно може да доведе до по-високо ниво на производителност и да помогне за преоценка на целите, ако е необходимо.
Една седмица бихте могли да съберете екипа и да идете на кафе заедно или да поднесете сладки лакомства и да се съберете за сутрешен разговор. Събирането в по-малко формална обстановка ще насърчи по-добра комуникация, споделяне и свързване между членовете на екипа. Ако искате да започнете с малко - излезте навън, за да проведете някои от срещите на екипа.
Фокусирането върху слабостите на членовете на вашия екип може сериозно да повлияе на ангажираността и следователно да намали производителността на екипа. Според проучване на Gallup служителите, които използват силните си страни всеки ден, са шест пъти по-склонни да бъдат ангажирани в работата си.
Колко често проявявате благодарност? Проучване сред 2000 души установи, че хората са по-малко склонни да изразяват благодарност на работа, отколкото на всяко друго място. Всъщност, 60% от тези хора казват, че „или никога не изразяват благодарност на работа, или го правят може би веднъж годишно".
Хората, всъщност, искат да им благодарят. 70% от анкетираните биха се чувствали по-добре, ако шефът им беше по-благодарен, а 81% биха работили повече. Всъщност е доказано, че благодарността води до повишено чувство за собствено достойнство и доверие на работното място.
16.05.2022
СТАРТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРОСТРАНСТВО НА ЗДРАВНИ ДАННИ
ЕК даде старт на европейското пространство на здравни данни (ЕПЗД) — един от централните градивни елементи на силен Европейски здравен съюз. ЕПЗД ще помогне на ЕС да постигне качествен скок напред в начина, по който на хората в цяла Европа се предоставя здравно обслужване. То ще даде възможност на хората да контролират и използват здравните си данни в своята страна или в други държави от ЕС. ЕПЗД насърчава истински единен пазар за цифрови здравни услуги и продукти. Освен това то осигурява последователна, надеждна и ефикасна рамка за използването на здравни данни за научни изследвания, иновации, създаване на политики и регулаторни дейности, като същевременно гарантира пълно спазване на високите стандарти на ЕС за защита на данните.
Заместник-председателят на ЕК комисия Маргаритис Схинас заяви: Горд съм да обявя първото общо пространство на данни на ЕС в конкретна област. Европейското пространство на здравни данни ще бъде „ново начало“ за политиката на ЕС в областта на цифровото здравеопазване, като здравните данни ще бъдат използвани за благото на гражданите и науката. Днес полагаме основите за сигурен и надежден достъп до здравни данни в пълно съответствие с основните ценности, на които се основава ЕС.
Комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду заяви: Днес въвеждаме още един стълб на Европейския здравен съюз. Нашата визия се превръща в реалност. Европейското пространство на здравни данни е основен решаващ фактор за цифровата трансформация на здравеопазването в ЕС. То поставя гражданите в центъра на вниманието, като им дава възможност да упражняват пълен контрол върху своите данни, за да получат по-добро здравно обслужване в целия ЕС. Тези данни, достъпът до които ще се осъществява при строги гаранции за сигурност и неприкосновеност на личния живот, ще бъдат също така истинска съкровищница за учени, изследователи, новатори и създатели на политики, които работят по бъдещи животоспасяващи лечения. ЕС прави наистина историческа стъпка напред към цифрово здравеопазване.
Даване на възможност на хората да контролират своите здравни данни в страната си и в чужбина
Благодарение на ЕПЗД хората ще имат незабавен, безплатен и лесен достъп до своите здравни данни в електронен вид. Те могат лесно да обменят тези данни с други здравни специалисти в държавите от ЕС, за да се подобри предоставянето на здравни грижи. Гражданите ще имат пълен контрол върху своите данни, като ще могат да добавят информация, да коригират неверни данни, да ограничават достъпа на други лица и да получават информация за това как се използват техните данни и за какви цели.
Държавите от ЕС ще гарантират, че обобщените данни за пациентите, електронните рецепти, медицинските изображения и заключенията във връзка с тях, лабораторните резултати и епикризите са издадени и приети в общ европейски формат.
Оперативната съвместимост и сигурността ще станат задължителни изисквания. Производителите на системи за електронни здравни досиета ще трябва да сертифицират съответствието с тези стандарти.
За да се гарантира защитата на правата на гражданите, всички държави от ЕС трябва да създадат органи в областта на цифровото здравеопазване. Тези органи ще участват в трансгранична цифрова инфраструктура (MyHealth@EU, инфраструктура за данни „Моето здраве в ЕС“), помагаща на пациентите да споделят своите данни в чужбина.
Подобряване на използването на здравни данни за научни изследвания, иновации и изготвяне на политики
Чрез ЕПЗД се създава солидна правна рамка за използването на здравни данни в сферите на научните изследвания, иновациите, общественото здраве, създаването на политики и регулаторните дейности. При строги условия изследователите, новаторите, публичните институции или промишлеността ще имат достъп до големи количества висококачествени здравни данни, които са от решаващо значение за разработването на животоспасяващи лечения, ваксини или медицински изделия и осигуряват по-добър достъп до здравеопазване и по-устойчиви здравни системи.
За да получат достъп до такива данни, изследователите, дружествата или институциите ще имат нужда от разрешение от орган за достъп до здравни данни, който трябва да бъде създаден във всяка страна от ЕС. Достъп ще се предоставя само ако поисканите данни се използват за конкретни цели, в затворена и сигурна среда и без да се разкрива самоличността на лицата. Освен това е строго забранено да се използват данните за решения, които са в ущърб на гражданите, като например проектиране на вредни продукти или услуги или увеличаване на застрахователната премия.
Органите за достъп до здравни данни ще бъдат свързани към новата децентрализирана инфраструктура на равнище ЕС за вторично използване (HealthData@EU, инфраструктура за данни „Здравни данни в ЕС“), която ще бъде създадена в подкрепа на трансгранични проекти.
Контекст
Пандемията от COVID-19 ясно показа значението на цифровите услуги в областта на здравеопазването. Използването на цифрови инструменти се увеличи значително през този период. Сложността на правилата, структурите и процесите в държавите членки обаче затруднява достъпа до здравни данни и споделянето им, особено в чужбина. Освен това понастоящем здравните системи са обект на засилени кибератаки.
ЕПЗД надгражда ОРЗД, предложения Акт за управление на данните, проекта за законодателен акт за данните и Директивата относно киберсигурността. То допълва тези инициативи и осигурява по-индивидуализирани правила за сектора на здравеопазването. Открита обществена консултация относно ЕПЗД се проведе от 3 май до 26 юли 2021 г., като бяха събрани широк кръг от мнения, допринесли за изготвянето на тази правна рамка.
ЕПЗД ще използва текущото и предстоящото внедряване на обществени цифрови блага в ЕС, като например изкуствен интелект, високопроизводителни изчислителни технологии, изчислителен облак и интелигентен мидълуер. Освен това ЕПЗД ще бъде подкрепено от рамки за ИИ, електронната самоличност и киберсигурността.
Следващи стъпки
Предложението на Европейската комисия ще бъде обсъдено от Съвета и Европейския парламент.
16.05.2022
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: БЪЛГАРСКАТА КЕРАМИКА НАБИРА СКОРОСТ
Възражда се керамичното производство у нас, коментира майсторът грънчар Николай Йовков - бивш преподавател в Националната художествена гимназия за приложни изкуства в Троян.
След драстичния спад през 90-те години на миналия век, занаятът вече набира скорост. Открити са много частни цехове с по десетина работници, които ежедневно експедират продукция. Има конкуренция в бранша и всеки се стреми да направи изделията си по-красиви, посочи Йовков. Изработват се предимно предмети, ползвани в домакинството, като най-масово е производството на гювечи и гювечета.
Връщането към глината е провокирано в голяма степен и от раздвижването на имотния пазар и нарасналия интерес към селските къщи, допълни художникът-керамик Стефания Кесарова. По думите ѝ, купувайки къщи, хората намират в тях стари вещи и предмети, които желаят да запазят и осъвременят. Цяла Европа се обръща към историческите си корени, към бита и полезните неща, посочи художникът.
"Керамичните изделия са земни продукти. В глината няма червеи, дори водата на хумата се пие. Глината е естествена суровина, затова се препоръчва да се храним в глинени съдове. Особено, когато е по-малко глазирана, понеже е хигроскопична, тя поема миризмата и дава специфичен вкус на храната", каза Кесарова. Според нея духаното стъкло и глината са най-безвредните и екологични суровини за производство на съдове. Работата с глина, освен че носи наслада, лекува и кожата, уверява творецът.
Всяка керамика има свой артистизъм, видът ѝ се определя от живота на етноса, твърдят майсторите. Българската керамика е с топли цветове. Както носиите са различни, така и съдовете са с характерни особености във всеки край на България, но като цяло преобладават земни, пастелни тонове, сподели Кесарова.
Румънската керамика е с малко по-кафяви, понякога има и сини цветове, които при нас не се срещат, посочи Йовков. Според Куман Жеков - председател на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти, много сръбски грънчари са се учили в трънското село Бусинци и са пренесли стила на школата. Затова сега сръбски майстори творят съдове, близки до бусинските, каза Жеков. Той е последният официално произведен майстор на бусинската школа и, по думите му, единствен майстор на антична керамика у нас. По предложение на Европейската асоциация на музеите всички предмети, направени в работилницата му, са сертифицирани. Множество антики, попълнили колекции в Европа и други континенти, носят щемпела на българския майстор.
"Грънчарството се базира на центробежната сила. Слага се глината, ръцете винаги трябва да са мокри. Знаем притчата за свети Спиридон: Правил гърне, но не му се получавало. Разплакал се, сълзите се стекли и гърнето се получило. Затова винаги грънчарите имаме купа с вода. Първата манипулация е да центроваме глината, втората - да разширим и оформим дъното и да направим един правилен цилиндър. Оттам се изработват и стомните, гювечите и т. н.", разкрива тайните на занаята Жеков.
На голямо търсене се радва и градинската керамика. Тя е пренесена от Западна Европа и католическия свят със завръщането на много българи оттам. "Емигрантите, освен средства, донесоха и западна култура. Паралелно със строителството хората започнаха да украсяват дворовете си. Градините им са декорирани с вази, делви, зайчета, щъркели, еленчета и други животни, което е характерно за католицизма", допълни Кесарова.
Българската керамика намира добър прием в чужбина, увери Йовков. По думите му някои производители изнасят над 50 процента от продукцията си. След отлива в края на миналия век, вече има интерес и към изучаване на занаята. Кандидат-грънчарите са все повече, по тази причина и изпитите са по-сложни, доверяват старите майстори. Те са убедени, че занаятът им ще просперира, защото е атрактивен, достъпен и екологичен.
16.05.2022
NEXTGENERATIONEU: ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗАПОЧВА ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
Ползите от българския план за възстановяване и устойчивост са в центъра на информационна кампания, която започна от 12 май в България по инициатива на Европейската комисия.
Кампанията ще продължи един месец. Целта е да популяризира сред младите българи Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС - NextGenerationEU.
Различни визуални послания в интернет и на открити пространства в градовете ще информират гражданите относно плана за възстановяване и устойчивост и начините, по които българите могат да се възползват от проектите по плана.
На 7 април Европейската комисия даде положителна оценка на плана на България за възстановяване и устойчивост, на 3 май Съветът окончателно го одобри. Това е важна стъпка, която създава условия ЕС да отпусне 6,3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Това финансиране ще подпомогне изпълнението на решителните инвестиции и реформи, очертани в плана на България за възстановяване и устойчивост, за да може страната да излезе от икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19, по-силна и по-добре подготвена за бъдещето.
13.05.2022
КРЕДИТ ОТ БАНКА – КОГА Е ДОБРЕ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖИМ?
Банковият кредит изглежда като лесно и бързо решение на финансовите проблеми. Хората теглят заеми най-често за ремонт и обзавеждане на жилището, допълване на ипотека, обединяване на натрупани задължения, покупка на автомобил, покриване на текущи или медицински разходи и дори за почивка.
Използването на кредит от банка обаче има редица недостатъци. Получаването на готови пари обикновено струва пари. Преценете дали стоката или услугата си заслужава допълнителните разходи като такси и лихви. Освен това вземането на заем може да се превърне в лош навик, който често ви подтиква към преразход. Какви са алтернативите?
Разсрочване и отсрочване
Ако имате публични задължения като данъци, осигуровки, мита, глоби, конфискации и други, при временни финансови затруднения може да поискате тяхното отсрочване или разсрочване. Разликата между отсрочването и разсрочването е в периодичността на плащанията.
При отсрочването се отлага срокът за плащане на цялото публично задължение, като се определя нов краен срок за плащането му. При разсрочването задължението се плаща на части – на вноски с определен краен срок (падеж), за което се одобрява погасителен план.
Собствени спестявания
Спестяването на пари улеснява живота ви и ви дава финансова сигурност в непредвидени ситуации, а редовните вноски по спестовната сметка ви помагат да сте по-отговорни към вашите финанси. Да разполагате с малко повече пари в сметката си и да виждате как се увеличават с времето със сигурност е по-добре от това да сте „на червено“ всеки месец.
Ако имате основателна причина, за която спешно ви трябва голяма сума пари, прибегнете до спестяванията си. А в случай че още не сте започнали да спестявате, направете го още сега. Дори да нямате висока заплата, пускайте по лев на ден в спестовната си касичка и след използване на събраните пари, винаги започвайте да възстановяване сумата наново.
Заем от близки
В трудна ситуация можете да вземете пари назаем от роднини, приятели, колеги или съседи. Вероятно на повечето хора се е случвало да дават или да искат пари на заем от близки хора. Предимството на такъв заем е, че обикновено трябва да върнете точно толкова, колкото сте взели. За съжаление не са редки случаите, когато забавен или неизплатен заем води до разрив в отношенията.
Никога не вземайте заеми, които не можете да върнете. Преценявайте добре кого молите за помощ и уговаряйте ясни условия за връщането на парите. Близките ви, освен с чести заеми, могат да ви помогнат да изкарвате собствени пари. Заедно потърсете варианти за увеличаване на доходите ви, като например допълнителна работа, повишаване на квалификацията и други.
Кредит от небанкова институция
Взимането на кредити от небанкови финансови институции е нещо нормално в днешно време. За разлика от банковите, небанкови кредити обикновено са предимно за малки суми, а институциите, които ги отпускат, бележат висок ръст през последните години. Тези фирми са юридически лица, които отпускат бързи кредити на потребителите.
За да изберете разумно кредитиране, е важно да прегледате добре условията по договора и за да се запознаете с особеностите по връщането и олихвяването на заема. Лесното получаване на средствата съвсем не означава, че можете безотговорно да подходите към тази сделка. Забавянето с изплащането на вноските може да означава по-високи задължения за вас. При подобен проблем отново се консултирайте с кредитора и заедно потърсете решение.
Разликата между частен заем и заем от частно лице
Финансовите институции в България не са държавна собственост, което прави взетият от тях заем „частен заем“. По принцип нещата не могат да се объркат, ако знаете, че сумите, които можете да заемете, не са много големи и че те ще трябва да бъдат изплатени съгласно условията на договора за частен заем.
За да спестите излишни проблеми, не влизайте в отношения с лица или кредитори на пари, които не са регистрирани като легитимни кредитни организации. Избягвайте лихвари, частни лица и заложни къщи. Те могат да промотират своите услуги като кредити от частни лица без предварителни такси. Това на пръв поглед може да ви изглежда като реален начин за изход в спешна ситуация, но вероятно ще ви причини много главоболия.
Рискове при заем от частни лица
За разлика от заема към себе си или към ваш близък, при този тип кредитиране има както лихва, така и много неясноти. Ако изтеглите кредит от банка, въпроси като такси при предсрочно погасяване, как стоят нещата за промяна на условията по вашия кредит – вноска, срок, лихва, кога кредитът ви може да се обяви за предсрочно изискуем и как може да се реализира обезпечението, ако има такова, са в голяма степен ясни и уредени.
При частните лица, обаче, много често тези въпроси изобщо не са уредени ясно в договора или са уредени по такъв начин, че само човек с юридическо образование да може да ги разбере. Когато изплащате заема е важно да имате документални следи за погасяването на вноските ви. Внимавайте с даването на пари на ръка или парични преводи на физически лица, които кредиторът може да ви кара да направите. Ако не се пазите сами, няма кой да ви опази.
13.05.2022
ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НАЕМАНЕТО НА БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ
От днес, 12 май, работодателите, които желаят да ползват преференции при наемането на безработни от неравностойни групи на пазара на труда, могат да подават заявки в бюрата по труда. Срокът за кандидатстване за финансиране е до 20 май включително, а възможността се предоставя по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта и Програмата за обучение и заетост на продължително безработни.
С финансови средства се насърчават работодателите, които разкриват работни места и наемат на тях представители на групите в неравностойно положение на пазара на труда – безработни над 55-годишна възраст, младежи до 29 години, лица с трайни увреждания, продължително безработни, хора с основно и по-ниско образование, майки с деца до 5-годишна възраст и други. Със средства от държавния бюджет се стимулира разкриването на работни места за стажуване, чиракуване, наемане на първите 5 лица, т. нар. „зелени работни места” и други, които могат да съдействат за осигуряване на заетост на безработни лица с по-малки шансове за трудова реализация.
До 25 май Съветите за сътрудничество към дирекциите „Бюро по труда” ще оценят по утвърдена методика с критерии подадените заявки от работодателите, като до един месец след това одобрените работодатели трябва да назначат на работа избраните от тях безработни лица.
Повече информация работодателите могат да получат в бюрата по труда в страната, както и на интернет страницата на Агенцията по заетостта в раздел „Обяви за финансиране по региони”.
13.05.2022
МТСП ЩЕ ИНВЕСТИРА НАД 1,2 МЛРД. ЛВ. ЧРЕЗ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ще инвестира общо 1 224 800 000 лв. чрез Плана за възстановяване и устойчивост на България. Това е 10 % от стойността на целия план за България. Министерството е първата институция, готова да стартира процедура по Плана. Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков на блиц контрол в Народното събрание.
В Плана за възстановяване и устойчивост на България са заложени 3 реформи и 6 инвестиционни намерения от компетенциите на МТСП. Реформите са в сферите на минималните доходи, процеса на деинституционализация за възрастни и повишаване на уменията им. Те ще се допълват от мерките, финансирани по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, уточни министър Гьоков.
Основен акцент в реформа в сферата на минималните доходи е разширяване на обхвата на подкрепа за нуждаещите се лица с най-ниски доходи. Чрез промяна в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, до 2024 година е предвидено постепенно нарастване на диференцирания минимален доход до 30 на сто от линията на бедност. Планира се документът да влезе в сила от 1 януари 2023 г.
Реформата в областта на социалните услуги предвижда съществуващите домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психични разстройства, домове за пълнолетни лица с физически увреждания, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домове за пълнолетни лица с деменция да бъдат закрити до 1 януари 2035 г. Същевременно, всички домове за стари хора следва да се реформират до 1 януари 2025 г. в съответствие със стандартите за качество на резидентната грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.
Министър Гьоков очерта и част от инвестициите, които МТСП предвижда в социалния ресор. Около 380 млн. лв. ще бъдат заделени за базови дигитални обучения на 500 000 безработни и работещи. Предвидено е изграждането на 125 нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и 125 съпътстващи услуги за лица с увреждания. Ще се реформират 82 съществуващи социални услуги съгласно новите стандарти за качество и дейности за енергийна ефективност в приблизително 840 съществуващи социални услуги. Бюджетът за тази дейност е 753 млн. лв.
Министър Гьоков запозна депутатите от социалната комисия и с разработените мерки за подкрепа на избягалите от войната украинските граждани. Подготвя се процедура, по която те ще могат да получат подкрепа за включване в заетост за период до 6 месеца. По нея се предвиждат и осигуряване на почасови услуги за грижи за деца, както и психологическо подпомагане, професионално ориентиране, трудово консултиране.
13.05.2022
ДЪРЖАВАТА Е ОСИГУРИЛА НАД 30 000 СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА ЗА БЪЛГАРСКИ И УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ
Над 30 000 свободни работни места за български и украински граждани, заявени от работодатели или по мерки за субсидирана заетост, са осигурени от Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и Програма „Развитие на човешките ресурси“. Това каза изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Смилен Вълов по време на брифинг на Оперативната координационна група към правителството за подкрепа на бягащите от войната в Украйна.
До момента служителите на бюрата по труда са консултирали над 20 000 украинци за възможностите да започнат работа у нас. Проведени са над 10 трудови борси в различни градове. Попълнени са и доброволни анкети за тяхната професионална компетентност. До момента около 2400 украинци със статут на временна закрила са започнали работа с трудов договор.
„От понеделник в 72 точки стартираме изнесени работни пунктове, много от тях ще са в курортните комплекси. Целта е на желаещите да започнат работа български и украински граждани веднага да бъде предоставено свободно работно място с координати на работодател“, обясни Вълов. Той уточни, че 75% от заявилите работни места работодатели имат възможност да наемат персонал веднага, а 50% могат да предоставят постоянна заетост.
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта обяви още, че до момента еднократни помощи от 375 лв. са получили над 16 000 украинци.
13.05.2022
КОИ ХОРА ЩЕ ИЗПАДНАТ ОТ ПАЗАРА НА ТРУДА
По данни на Световен икономически форум, критичното мислене и умението за решаване на проблеми ще бъдат най-търсените умения от работодателите. По какъв начин технологиите променят пазара на труда и създават нужда от умения, които служителите трябва да притежават, кои са уменията, които работодателите търсят и ще търсят в бъдеще в ерата на технологиите, и дистанционната работа.
По темата пред Радио София говори Красимира Караджова член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора и заместник началник отдел и Регионален координатор на Българската асоциация за управление на хора за Черноморски регион. Тя подчерта, че трябва да се прави разлика между “компетентност” и “компетенция”.
“Компетенция – това е способността да направим нещо по определен начин и се базира на уменията, които сме придобили. Докато компетентността се фокусира по какъв начин се изпълнява конкретна задача и се базира на поведението”, заяви Караджова и допълни, че повечето компании са въвели компетентностни модели.
По думите й, съгласно Световния икономически форум преди ковид кризата, компетенциите, които се търсят най-много, са комплексно решаване на проблеми, критично мислене, креативност, управление на хора, координация с другите хора, емоционална интелигентност и др.
Според нея ковид кризата е променила пазара на труда, тъй като е принудила голяма част от хората да работят дистанционно, като това е довело до развитието на самомотивация, координация, критично мислене, комуникационни и социални умения и др. и голяма част от служителите, които са работили онлайн, са развили тези умения.
Караджова сподели, че в момента има завръщане към офисите и тези умения, които са придобити от служителите, няма да могат да бъдат прилагани в пълнота, но те ще доведат до по-качествено изпълнение на задачите и по-малко супервизия от страна на работодателя.
“Това е бъдещото развитие и тези умения със сигурност ще трябват и за в бъдеще, и за работа в глобална среда”, каза Караджова и допълни, че емоционалната интелигентност и справянето със стреса трудно могат да бъдат измерени, но могат да се правят индивидуални планове и всеки човек да може да оптимизира своите резултати.
Тя каза още, че с навлизането на автоматизации и дигитализации по-ниско квалифицираните хора ще изпаднат от пазара на труда, като ще бъдат заместени с машини и изкуствен интелект. Това налага преквалификация, както и, че повечето компании трябва да създадат такава атмосфера, че служителите им сами да желаят да се включват в обучения.
12.05.2022
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ПРЕД РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА НАЕМАТ УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА?
Несъмнено войната в Украйна оказа своето икономическо и социално въздействие върху всички европейски държави. В социален план притокът на хора, бягащи от войната, наложи приемането на бързи и адекватни мерки от страните членки на Европейския съюз, които в тази връзка изразиха своята солидарност и поставиха на преден план ролята на гражданското общество в усилията за подпомагане на украинските граждани. Като част от тази единна политика, българската държава също прие облекчени мерки за достъп до пазара на труда на украински граждани, за да отговори по подобаващ начин на вливащата се в страната нова работна сила.
Приетите мерки за достъп до пазара на труда на украинските граждани включват няколко процедури, част от които ще разгледаме по-подробно в настоящия материал. Украинските граждани могат да останат без виза в България за 90 дни, като през това време могат да кандидатстват за получаване на временна закрила за една година или за получаване на международна закрила.
Временна закрила
С Решение № 144 на Министерския съвет от 10 март 2022 г. бе въведена временна закрила на украинските граждани за срок от 1 година, считано от 24 февруари 2022 г., като може да бъде удължена при необходимост два пъти с по 6 месеца, т. е. до 24 февруари 2024 г.
Временна закрила може да бъде предоставена на следните лица:
- Украински граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г. и членовете на техните семейства
- Лица без гражданство или граждани на трети страни, различни от Украйна, на които е била предоставена международна закрила или друга равностойна закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г. и членовете на техните семейства
- Лица без гражданство или граждани на трети страни, различни от Украйна, които могат да докажат, че са пребивавали легално в Украйна преди 24 февруари 2022 г. въз основа на валидно разрешително за постоянно пребиваване, издадено в съответствие с украинското право, и не могат да се завърнат трайно в своята държава или регион по произход при безопасни условия.
Режимът за предоставяне на временна закрила е регистрационен, като се осъществява лично от лицето, което желае получаването на временна закрила. На лицето се издава регистрационна карта за временна закрила с личен номер на чужденец (ЛНЧ). Получаването на временна закрила на лицата дава право на същите да останат на територията на Република България за времетраенето на предоставената временна закрила, да работят легално в Република България, на социално подпомагане, на безплатна медицинска помощ и др.
Лицата, които имат статут на временна закрила, могат да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.
Работа на украински граждани при български работодател при предоставена временна закрила
Гражданите, на които е предоставена временна закрила, имат правото да бъдат назначени на трудов договор при български работодател, като за тях се прилагат правилата на българското трудово и осигурително законодателство. Освен необходимите документи за започване на работа, лицата следва да представят и личния си документ от държавата по произход, както и регистрационната карта за временна закрила.
Международна закрила
Украинските граждани могат да поискат международна закрилa и да получат статут на бежанец или хуманитарен статут в България, когато са преследвани или когато съществува заплаха за живота или безопасността им. Процесът по предоставяне на международна закрила е значително по-дълъг и сложен, изисква обстойна проверка на документи, като процедурата може да приключи с отказ или предоставяне на статут (хуманитарен или на бежанец).
По време на производството за международна закрила чужденецът има право: да остане на територията на Република България; да се движи в рамките на определената зона на територията на Република България; на подслон и храна; на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани; на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани и др.
При предоставен хуманитарен статут (какъвто е обичайният случай за украинските граждани), чужденецът има право на издаване на карта на чужденец с хуманитарен статут, която е валидна 3 години, на правата и задълженията на чужденец с разрешение за постоянно пребиваване в България, които включват правото на: работа без специално разрешение, образование в държавни училища и университети и др.
Работа на украински граждани при български работодател при предоставена международна закрила
Работодателите следва да имат предвид, че лицата, които са в процес на издаване на международна закрила нямат право на достъп до пазара на труда и следователно не могат да бъдат наемани на работа от тях. В случай обаче, че производството по предоставяне на международна закрила не приключи до три месеца от подаването от подаването на молбата поради независещи от тях причини, имат право да работят в България без разрешение за работа до приключването на процедурата. Работодателят има задължение да декларира заетостта на украинци, ползващи се с права по Закона за убежището и бежанците.
Украинци и членове на техните семейства с предоставена международна закрила в България имат право да работят у нас без разрешение за достъп до пазара на труда. Лицата, които имат статут на бежанец или хуманитарен статут, могат да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.
Допълнително украинските граждани имат право на облекчени условия за достъп до пазара на труда при наличие на български документи, удостоверяващи български произход, както и право на сезонна работа до 90 дни в селското, горското и рибното стопанство, хотелиерството и ресторантьорството в България без прекъсване в рамките на 12 месеца.
Работодателите, които желаят да наемат нови служители, вкл. граждани, напуснали Украйна, имат възможност да подадат заявка по електронен път за свободните позиции, като ползват една от следните възможности, предоставяни от Агенция по заетостта, а именно:
Предприетите от държавата мерки могат да се определят като такива, които от една страна отговарят на общата политика, въведена от ЕС в подкрепа на украинските граждани, а от друга целят да улеснят работодателите при наемането им и запълване на необходимостта от работна сила в определени сектори от икономиката.
12.05.2022
РАЗКРИВАТ 760 ИНТЕРНЕТ КЛУБОВЕ ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ НА НАД 50-ГОДИШНИТЕ
Още през тази година държавата ще инвестира средства за разкриване на 760 дигитални клуба в цялата страна, където възрастни хора над 50 години ще могат да се обучават в компютърни умения. Намерението е записано в Националния план за действие по заетостта през 2022 г., а самото финансиране е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост на България, финансиран със средства от Фонда на ЕС за възстановяване и устойчивост.
Тези клубове ще се създадат по проект за единна виртуална платформа за обучение на възрастни в електронна среда, чието изпълнение е планирано за тази година. Клубовете ще бъдат оборудвани със съвременна компютърна и друга техника плюс достъп до интернет, така че възрастните и безработните българи биха се включили в онлайн обучение, подпомагани от наставници. Идеята е от особено значение за работещите в селското стопанство, където има голяма необходимост от онлайн обучение за хората от втората и трета възраст.
Дигиталните клубове ще бъдат със свободен безплатен достъп, като с предимство ще се ползват от лица в неравностойно положение, включително хора, които не притежават собствено оборудване и интернет.
Изграждането на платформата ще разшири достъпа и възможностите за качествено обучение на възрастни и ще позволи обучение по всяко време и от всяко място. Виртуалната платформа ще събере на едно място електронните възможности и ресурси за обучение, ще постави критерии за качество на предоставяните онлайн обучения и ще осигури проследимост, мониторинг и контрол на качеството на обучение.
Данните от бюрата по труда за 2021 година показват, че икономически неактивното население в България на възраст 15-64 г. е надхвърлило 1,227 млн. души, при 1,226 милиона през 2020 г. Относителният им дял от всички регистрирани безработни отбелязва увеличение с 4 процентни пункта, до 23.6% в началото на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г. Липсата на квалификация и ниското образование при повече от половината от продължително безработните е основната причина, която възпрепятства по-бързото намаление на броя на дълготрайно безработните лица.
Тенденцията на намаление на безработицата при групата 50+, която се наблюдава от 2015 г. беше прекъсната през 2020 г. в резултат от пандемията от COVID-19, като през 2021 г. възстановява низходящия си тренд. Средномесечният брой на възрастните над 50-годишна възраст е 74 652 - с 19 437 по-малко спрямо 2020 г. Относителният им дял от всички безработни е 41,1%, отбелязвайки увеличение от 2,2 п.п. на годишна база.
Именно затова и през 2022 г. страната ни ще наблегне на европейските програми за обечение през целия живот и политиките за учене от страна на възрастните хора. Европейската програма за учене на възрастни и Препоръката за повишаване на уменията и Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE) ще осигурят методическа подкрепа на професионално ангажираните със сектора за учене на възрастни чрез съчетаване на онлайн и офлайн събития, провеждане на различни обучителни уебинари, както и методическо подпомагане на новосъздадените областни координационни групи за разработване на областни анализи и програми, е записано още в Националния план за действие по заетостта през 2022 г.
12.05.2022
ДИГИТАЛНОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ
Анализ на специалиста
Дигитализацията има отражение върху множество процеси - върху стратегическия потенциал на икономическо развитие, подобряване продуктивността на труда, качеството на живот и дори сформиране на различни общности, информиращи се от различни канали.
Това важи за целия свят и България не е изключение. Имаме на разположение множество нови възможности, които да доведат до изграждане на съвременно общество, което да е устойчиво в дългосрочен план. Предприетата от Европейската комисия стратегия за цифрова трансформация е попътен вятър пред страната ни, която се изправя пред сериозното предизвикателство да изгради още по-отворена и още по-конкурентна икономика.
Колко дигитална е България?
За да може да измерва цифровия напредък на държавите-членки, Комисията използва "Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото" (Digital Economy and Society Index) от 2014 г. България продължава да заема последните места заедно с Румъния и през 2020 г., което показва, че има огромен потенциал за прогрес.
Изкачването на България в тази важна класация, ще се случи със значителни инвестиции и от публичния, и от частния сектор. Всяко забавяне води до увеличение цената на нужното финансиране, както и на времето, което ще е необходимо на всеки човек да повиши своите дигитални знания, необходими за постигане на по-висока добавена стойност, както и за изграждане на устойчиво общество и конкурентноспособен бизнес.
Човешки капитал, технологии, дигитални публични услуги – можем повече
Дигиталните умения на населението според индекса се разделят на основни умения за ползване на интернет и дигитални устройства и по-сложни, индикиращи наличието на IT специалисти, студенти и обучителни компании. По този критерий България е на последно място. При по-сложните умения обаче страната ни е дори на нивото на Франция, което е и средното за ЕС. С други думи – фокусът ни би следвало да е в повишаване базовите дигитални умения на възможно най-голяма част от населението. Статистиката сочи, че 1 от всеки 5 души в България никога не е ползвал интернет.
Друг важен измерител, формиращ крайния индекс, е внедряването на дигитални технологии. Те позволяват на бизнеса да печели конкурентно предимство, да подобри услугите си и да стъпва на повече пазари. Дигиталният суверенитет на ЕС ще зависи от възможността на държавите да съхраняват, извличат и обработват данни, като едновременно с това спазват изискванията за доверие, сигурност и основни права. По този показател България е на последно място и са нужни спешни и целенасочени усилия, за да се постигне промяна. ЕК следи наличието на 12 технологии, които компаниите развиват. У нас, както и в Румъния, Латвия и Унгария, 50% от компаниите са инвестирали само в малък брой от тях – от 0 до 3. Сред тези технологии могат да се видят типични като притежаването на уебсайт с описание на продукти/услуги и възможност за пазаруване, но и по-детайлни като 1% от оборота да е от електронна търговия, управление на големи данни (big data), както и използването на индустриални роботи или 3D принтиране. Например, в България само 5-6% от компаниите използват big data в основните си бизнес процеси.
Интеракция на гражданите с държавни институции през дигитални канали също е важен критерий. 36% от интернет потребителите в България са комуникирали с властите онлайн през 2020 г. Интересното тук е, че всъщност по наличието на дигитални обществени услуги страната ни не е толкова далеч от средното за ЕС, в сравнение с предните критерии от индекса, което показва нуждата от обясняване на гражданите какво, къде и как могат да ползват по дигитален канал. Факт е обаче, че публичните системи за комуникация са морално остарели, но новосформираното Министерство на електроннотото управление дава сериозни заявки да ги промени.
Технологичен сектор на високо ниво
България е в първата половина от държавите-членки, чиито технологични сектори формират съществен процент от БВП. За 2018 г. той е 5,5%, а предварителните данни на НСИ показват, че този процент вече е близо 8. Продуктивността на ICT сектора също е в топ 5, което сочи, че въпреки по-малкия му мащаб в абсолютна стойност, хората в него работят на високо ниво.
Последните години дадоха старта на важни организации за дигиталното развитие на държавата ни. Един от тях е Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чиято цел е да бъде своеобразен мост между науката, правителството и бизнеса. От тази година той вече официално е тестови център на НАТО в сферата на големите данни и изкуствения интелект.
През април тази година бе официално открит и Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Създаден е в партньорство между Софийския университет и два от водещите технологични университета в света – швейцарските ETH Zurich и EPFL. Проектът е първият по рода си в Източна Европа и се разпознава от световни компании, като Google и DeepMind, които ще вложат близо 6 милиона през следващите 3 години, и Amazon Web Services със 7 милиона. От своя страна България ще инвестира 170 милиона през следващите 10 години.
12.05.2022
КАКВИ ТРЯБВА ДА СА ДОХОДИТЕ, ЗА ДА ИЗПЛАЩАМЕ СПОКОЙНО КРЕДИТ
През годините много клиенти си задават въпроси като: "Ще бъда ли одобрен за този кредит", "Каква вноска ще ми одобрят", "Какъв размер банката ще е съгласна да ми отпусне" и т.н. В действителност обаче какво е готова да ни вземе банката като месечен разход по кредита и какво сме готови ние да отделим – това е въпрос, който често се разминава. Практиката показва, че банките са склонни (при стабилни доходи) да осигурят финансиране в размер по-висок, отколкото консултантите препоръчват.
Препоръката на банките
От гледна точка на банката, повечето изискват вноската по кредита, който искате от тях плюс вноските по текущите ви кредитни продукти (ако имате такива) да не надвишава 45 -60% от нетния месечен доход на кандидата/кандидатите (ако са повече от един). Правят се и изключения в съотношението дълг-доход, дори до 70% при някои банки.
Препоръката на консултантите
Кредитните консултанти, както и експертите по финансово планиране препоръчват този коефициент, измерващ здравословното ниво на задлъжнялост, да не надхвърля 40% от нетния месечен доход на семейството. Разбира се, ако доходът е различен в различните месеци, препоръчително е да правите изчисленията на база средната стойност за последните 12 месеца.
Например:
При средномесечен доход (общата сума на нетните доходи, разделено на броят месеци, в случаят 12) в размер на 1750 лв., общата сума на задълженията по всички кредити, не бива да надхвърля 700 лв. или 40% от така определената средномесечна сума.
Какъв кредит може да си позволи един кредитоискател със средно ниво на доходите по данните на НСИ
По данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2021 г. средният общ брутен доход на лице е 1963.60 лв., което за един нает (роден след 1960 г.) е 1523 лв. нетно възнаграждение. Ако използваме тези данни, прилагайки по-горе посочената методика за прилагане на принципа за разумно (здравословно) ниво на задлъжнялост, общата месечна стойност към всички кредитори не бива да надхвърля 609 лв. Посоченият пример е за нуждите на изчисленията и представителен, без да претендира за точност.
От гледна точка на кредитоискателите е редно да се замислите, "Добре! Ще отделям определена сума от месечният ми доход за вноски по кредит/кредити. Но ще мога ли да покривам другите си фиксирани разходи (комунални сметки, храна, забавления и др.) с остатъка?". Не трябва да пренебрегвате и въпроси, свързани с това дали ще можете да сте редовни платци и ако банката при обективни обстоятелства повиши лихвата, респективно и месечните вноски по кредитите.
Основна препоръка
Разходите по кредитите ви да са възможно най-малък процент от доходите на домакинството. Това ще ви даде комфорта да не се притеснявате при повишения на месечните вноски. Ще ви помогне по-бързо да натрупате ликвиден буфер. Няма да се налага да "затягате коланите" и да се лишавате от удоволствия, които доставят радост на вас и близките ви.
Стремете се винаги да имате ликвиден буфер, с народното наименование "бели пари за черни дни" в размер на поне 6 месечни разхода на домакинството. Това ще ви помогне да бъдете обезпечени финансово при възникване на непредвидени изненади (дори тези разходи да са свързани само с радостни поводи).
И помнете! Винаги когато се почувствате "свръх заможни" и спестяванията ви надхвърлят значително препоръчителния ликвиден буфер, можете да погасявате предсрочно (частично или пълно) кредитите си, с минимални или никакви такси за това.
